alvassareiro

Някой да е успорил това??

Днес случайно чух една лекция в общината на Казанлък относно използването на еврофондовете от местанта власт. Лекторите с учудване подчертаха носталгията, която имат българските селски стопани по старите АПК и ТКЗС из селата, които посещават. Един въпрос за всички, които следят с интерес темата - защо социаизмът почти винаги е съпроводен с интензивно развитие на индустрия?

Въпросът е тази класа на търговци и предприемачи от колко време същестува и дали е водеща в обществото. Скандинавците развиват търговия още в късния неолит, а към 3 000 г. пр.н.е започват топенето на метали, развиват занаятчийството, после смесват мед с калай и получават бронз. Към края на периода започват да търгуват с кехлибар, като успоредно с това практикуват лов и събирачество. Едва към 2 000 г. пр.н.е започват да се военизират, което е свързано с усъвършенстването на металите и най-вече - изчерпват се почти всички земи, годни за обработване. Оттогава са и първите документирани насилствени сцени в Европа. Интересното е, че през целия период на късния неолит, медната и бронзовата ера, се развива нещо като протоиндивидуализъм. Погребения от 4 000 г.пр.н. и то на обикновени хора изобилстват с лични предмети, нещо нехарактерно за обикновените хора от Близкия изток от периода. Искали са да подчертаят кое е характерното за човека чрез принадлежностите му. Така бихме могли да търсим причините за зараждането на индивидуализма на скандинавците още от зората на цивилизацията - преди 7 000 години. В равновластните скандинавски, германско, холандско и английско общества по-късно капиталисти стават практически всички, не само управляващата класа, и това е основната отлика от Испания и Португалия, където търговията се монополизира. Холандия и Англия на Кромуел гласуват специлани закони с които забраняват монополо в икономиката и практически всеки може да стане предприемач и да развива бизнес.

Да, навярно е така. Наистина, трудно може да се обясни този стремеж към социално равенство в едно толкова богато на ресурси, климат, води, земя, слънце и тн място като Балканите и в частност България. Този феномен го има и в Русия, въпреки че не е владяна от чужд поробител. Навярно и там войните, глада, политическият натиск е направил хората по кооперативни. При африканските племена дори сравнително малък излишък от един ресурс води до съревнование и себедоказване.

Освен евреите и Швейцария, има още много други примери - викингите, градовете републики в Италия, гърците, финикийците, холандците, фламандци и тн. При всички тях има едно общо нещо - принудата ги е тласнала към алтернативи на земеделието. Какво земеделие примерно могат да развият венецианците. Принуда от климат, природа, недостиг на земи и тн. Интересното при тях е и нещо друго. Повечето търговски народи през Спедновековието са сравнително слаби, за да си осигурят богатство и растеж по другия алтернативен на земеделието начин - чрез завоюване на нови територии. Например скандинавците извъшват бързи военни набези на далечни територии - стигат чак до Константинопол, обаче се отличават с бърз грабеж и веднага се изтеглят, тъй като военната им мощ не стига да поддържат огромна империя. Има сведения че още през 9 век Норвегия е пренаселена и недохранена, което кара хората да предприемат търговски походи към Северна Америка и Исландия. През 10 век създават акционерни дружества, основани на задморската търговия. В същия 10 век и българи, и руси са заети да строят централизирана империя с аграрна икономика - точно обратното на скандинавците. Още оттогава датират различията между нас и северните народи - точно 1 000 години ни делят. Още от 10 век а може и по-рано датира и скандинавския устрем към социализъм. При тежките условия и силно ограничени ресурси хората са стигнали до извода, че е по-добре да си помагат един друг и да разпределят равномерно улова и спечеленото, вместо едни да трупат, други да гладуват. При силно ограничените ресурси хората просто няма за какво да се съревновават. Ако някой узурпира и трупа ресурси, това би заплашило оцеляването на цялата общност. Липсата на ресурси е направила оцеляването силно зависимо от себезаличаването и кооперираността, стимулира социалното равенство и е подтиснала стремежът към себедоказване и съревнование, така типична за Америка. Северните народи развиват не трупане на излишъци, а "справедливо разпределение на ресурсите" - нещо като дажбите при купонната система. Ако някой улови тюлен, месото се разделя на малки порции и се раздава на всички, така се избягва социалното напрежение и се сплотява колектива при крайно тежките природни условия. При такива тежки условия и ограничени ресурси хората са силно зависими един от друг, от взаимопомощта и кооперираността, а съревнотавие, на което се гради съвременния капитализъм, е невъзможно - няма на какво да се опре. Скандинавските народи в миналото, и днес ескимоси, инуити, нециклик, бушмени е всякакви други племена на планетата, които обитават крайно тежки природни условия - тундра, пустиня, никога не играят на състезателни игри. Личностното съревнование е нещо непознато. При нас тази тенденция ако не заражда, то се подсилва през османския период, когато условията, при шведите природни, при нас социални, са изключително тежки, а ресурсите ограничени, не по природни, а по социални причини. именно тук, в това време и под влиянието на средата трябва да търсим появата на онези черти на културата ни, които са спомогнали за сравнително по-лесното приемане на социализма през 20 век.

Навярно тази хипотеза е вероятна, но дори да не бяха открили Америка, Испания и Португалия щяха да си останат същите бедни, силно неравновластни и централизирани държави, и колкото повече нараства населението им, толкова повече хора щяха да умират от глад. Просто самата испанска култура не е имала времето да се промени преди откриването на Америките и не би генерирала сериозна промяна. Англия и Холандия също колонизират огромни територии, но развиват и капитализъм, за разлика от Испания и Португалия. Разликата между тях е, че преди колонизациите Испания и Португалия са аграрни страни, а Англия и Холандия не. така тяхната култура е изпреварила испанската.

В случая с Испания и Португалия изключително важен фактор, който блокира развитието на нови отрасли, е монополизацията на икономиката - Съветът на Индиите в мадрид и Търговската камара в Севия буквално са колили и бесили и са държавен монопол над търговията с колониите. На Балканите през Средновековието ние се оформяме като една типично земеделска страна, доколкото съм чел дори на моменти сме изнасяли зърнени храни за Европа. Към това се добавя и централизацията къде по-силна, къде не, през периода. През Османския период този процес продължава. През Възраждането липсата на условия за земеделие ни е направила търговци и занаятчии.

И която липса на условия за отглеждане на зърно, основна култура за епохата, е довела и до появата на равновластието и демокрацията изобщо.

религията има вторично влияние върху културата, главно като проводник на културните ценности, които са я създали. Често обаче културата изменя религията, която им е наложена. Примери - исляма в Бангладеш, Косово, Индонезия и тн. Но това е друга тема.

Християнството се налага на немците така е, но очевидно нещо не им се харесва и си го променят според собствените си културни особености. Т.е културата променя религията, а не обратното. Затова религиозните различия се дължат на културни такива, а не обратното. Затова Реформацията е чисто и прост плод на културни особености. Великата схизма обаче не е - тя е чиста формалност и борба за власт.

Изобщо предлагам религията да не се разглежда като причина за културните различия. Иначе идва въпросът плод на какво е религията? И защо има различни религии. Но това е друга тема, макар и сходна с тази за социализма.

Да, но това е за Европа като цяло. Самата Германия е разпарчатосана на 30-40 малки държавици, така че земята е сравнително ограничена. Освен това всяка една държавица е разбита между дребни феодали, които пък са искали да превърнат града си в бляскава столица, затова и най-малкият град е бил добре поддържан, с катедрала, инфраструктура, имало е финансов субект, който го е било еня за земята му. Не като при нас, където фодалът само се интересува от парите и всяка година е назначаван различен, минава, прибира данъка и си заминава.

Също може да се добави и характера на феодалните отношения в Европа, и в Германия, които изчезват доста рано през Средновековието, в сравнение с русия или османската империя. Немският феодал е различен владетел от турския султан или руския император. От една страна е живеел подчинен на императора си, и не е развил чувство на безнаказаност, произвол и усещането че е най-големия. От друга е проявял в една или друга степен грижа за хората, които са били негова работна ръка, а за да работят добре, трябва да са здрави и доволни, както и за средновековното му владение, което е негова столица и е инвестирал огромни суми в общата инфрастуктура и подръжка. Затова почти всяко малко селище става град и то поддържан. Важно е било и хората му да живеят добре, защото ако умират от болести или глад няма да работят добре, той ще е беден и няма да може да си плати данъка на императора. Това само още един щтрих към различията. Изобщо, религията смятам тук няма голяма роля. Влияят ресурсите, територията, околната среда. Самото християнство, и ислям също са плод на това.

Именно, немците трябва при ограничената територия и ресурси да интензифицират производството си, не да го ектенцифицират, както Русия с огромните си простори. За това развиват предприемачество, спестовност, дисциплинираност и дългосрочна перспектива и планиране. Освен това земеделието не доминира в икономиката им, което е основен крепител на феодалните отношения, неравновластието, морала на ралото и консерватизма в обществото. Всички тези особености се формират още в Средновековието и правят немската култура такава, че в един момент тя провежда реформацията и ражда капитализъм. Последните две са резултат от културата, не нейна причина.

Трудно е да се посочат конкретните причини. Немците не се занимават активно със земеделие и през цялата си история са имали алтернативни източници на препитание, които през Средновековието доминират. навярно има и други причини. Ти какво мислиш.

Не забравяй, че немската култура се оформя като една типично градска култура още от Средновековието, както и че Германия остава силно разпокъсана на малки сравнително равновластни херцогства до късния 19 век, в които връзката народ-владетел е по-пряка. Традиционно пък още в ранното Следновековие старогерманските племена се отличават с равновластие и земеделието е сведено до нула. През 14-15 век аугсбургският банкер Якоб Фугер създава банкова империя с клонове в цяла Европа и купува акции от сребърните мини в Тирол и медмине в Унгария, като става основен кредитор на папата и на Карл V. С парите си той субсидира огромни публични поректи като строителстов на къщи за бедните, катедрали и обща инфраструктура .Много учениса на мнение, че индивидуалистичните особености на западните общетва, в т.ч. и на немците, предхождат индустриалната революция и реформациата и са една от причините за тях. Русия в същото време се оформя като една типично селска феодална и силно централизирана власт. Освен това наред със земеделието, още от Средновековието немците практикуват алтернативни занимания - банкерство, лихварство, акционерство, миньорство, търговия и най вече всякакви видове занаяти и участват в Ханзата. Доколкото си спомням, в България по времето на Иван Александър пристигат немски миньори. Защо е така е интересен въпрос. Силната градска култура в германия, политическата децентрелизация, развитието на алтернативи на земеделието са важни фактори и не бива да се пропускат при анализа на културните различия.

Невски, съгласен съм с теб, че идеите на вебер са малко спорни. Всъщност, не протестантската етика е родила немската индивидуалистична и капиталистическа култура, а немската култура е родила самото протестантство.

Не забравяй, че немската култура се оформя като една типично градска култура още от Средновековието, както и че Германия остава силно разпокъсана на малки сравнително равновластни херцогства до късния 19 век, в които връзката народ-владетел е по-пряка. Традиционно пък още в ранното Следновековие старогерманските племена се отличават с равновластие и земеделието е сведено до нула. През 14-15 век аугсбургският банкер Якоб Фугер създава банкова империя с клонове в цяла Европа и купува акции от сребърните мини в Тирол и медмине в Унгария, като става основен кредитор на папата и на Карл V. С парите си той субсидира огромни публични поректи като строителстов на къщи за бедните, катедрали и обща инфраструктура .Много учениса на мнение, че индивидуалистичните особености на западните общетва, в т.ч. и на немците, предхождат индустриалната революция и реформациата и са една от причините за тях. Русия в същото време се оформя като една типично селска феодална и силно централизирана власт. Освен това наред със земеделието, още от Средновековието немците практикуват алтернативни занимания - банкерство, лихварство, акционерство, миньорство, търговия и най вече всякакви видове занаяти и участват в Ханзата. Защо е така е интересен въпрос. Силната градска култура в германия, политическата децентрелизация, развитието на алтернативи на земеделието са важни фактори и не бива да се пропускат при анализа на културните различия.

Християнството ограничава личното насилие, главно в резултат на факта, че то отменя етническата принадлежност, нещо, за което отново сме спорили дълго и безполезно с привържениците на етноцентричната история и костовистки антисоциализъм. Докато преди са се трепали защото са били от различни етноси, след християнизацията на европа етносите стават третостепенен фактор, и се появява поне на теория едиг мегаетност - християнското човечество. Затова войните веднага секват, и се формира пакс християна - християнския свят, буквално християнски мир. Просто отпада основният фактор за войните - етническата принадлежност, защото всички стават християнски братя. Това е типично за колективистичните култури, в които другият обикновено е и другият етнос. Когато другият етнос стане християнин като нас, той става наш човек. Но дори и така, войните на етническа основа макар и редуцирани, не секват, а се появят и нови - войните на християните срещу нехристияните, така че на практика ефекът от християнството въху насилието е нулев. И както казваш ти, степента на насилие зависи главно от културните особености на народите. Пример са най-миролюбивите хора на планетата - инуитите, и най-воинствените - маорите. Защо е така, има общо с типа на ресурсите, климата, околната среда и тн - с една дума културология. В споменатия случай има сериозни изследвания, които сочат, че причините може би са и генетични.

Македонците са абсолютно същите хора, които бяха и преди социализма. По всичките 7 измерения. Това, че се наричат македонци, е плод на политическа пропаганда спрямо историята. Това са повърхностни нагласи, които нямат нищо общо с културата, а силно повлияни от моментното положение, поради което са и полкова лесни за манипулиране. Дали ще се наричат македонци, българи или александровци, те си остават абсолютно същите хора, каквито бяха и преди 100 години, абсолютно същите като нас, и социализмът не ги е направил СЛОВЕНЦИ. да не говорим, че македонизацията няма нищо общо със социализма, а със сръбската пропаганда. Това, че си болен от шизофрения, не значи, че ти се е променила културата. Нито едно от 7-те измерения не ги е направило македонци, направиха ги едни сръбски чичковци, които заменяха думата българи с македонци в учебниците по история. Да фанатизираш, да надъхаш едни хора, е най-лесно. Така прави и Ким в КНДР. Защото това е повърхностен ефект. Но никой не е успял с речи и фалшификации да подмени хилядолетно формирана култура. През соца макетата станаха ли индинидуалисти - не. Станаха ли по-скромни - не. Стапаха ли по-меки - не. Станаха ли по-спокойни - не. Станаха ли по-равновластни - не. каква промяна виждаш? Една нула. По същия начин, по който ако един езичник стане християнин, това изобщо не променя същината на културата му. Сменя се името на бога му, масрафите му, но човека си е същият. Самоопределение, самосъзнание, религия и тн. са само най-външните, повърхностинни слоеве, които не засягат ядрото на културата. Както и да се наричат, макетата са си същите тикви като нас. Ако обаче бяха влезли в Евросъюза преди нас, е тогава щях да призная, че социализмът ги е променил из основи, и щях да си направя харакири. Наистина, промого неловък пример даде. Но не разбрах, защо словенци и македонци са различни. На какво се дължи тази разлика, нали социализмът влияе.

КГ 125, тоталитаризмът не прави нищо от хората, което те не са били и преди него. Обясни, пак моля, защо словенците и македонците са толкова различни, след като 80 години живяха заедно, в еднакви социални фактори, в еднакъв социализъм. Защо не са еднакви?

Боя - ами среща се, и тук, и на Пиренеите, и в САЩ. Често не често, пошляпват се. Нищо не се смесва, говорим за едни и същи хора в един и същ момент, който първо се молят, после отиват да убиват. Има го дори днес.

Нее, сериозно грешиш. Тоталитаризмът не прави от хората нищо повече от това, което са били преди това. Социализмът не е направил словенците и хърватите мрънкалници. Социализмът на етиопците също не ги е направил мрънкалници. Ацтеките са животни, така е. Еми европейците показаха че са същите животни. Няма християнство, няма катедрали. Едните примитиви се заместиха с други. Поне християнството да беше повлияло, ама очевидно не е.

и какви социални фактори ще променят дивака пияница, който бие жена си? може би не се изразих правилно - в екваториална африка, и сред примитивните амазонски племена, биенето на жена е напълно непознат феномен, не могат да си го представят дори. материалното никога няма връзка с духовното. Пример - мутрата с палат в костиброд и мерцедес, и бедния учител по история с лада и панелен апартамент в дружба. Или същите тези, които строят най-красивите катедрали на света, не им попречи да изтребят цялото население на Южна и Централна Америка, въпреки СИЛНАТА СИ ВЯРА В НАШИЯ СПАСИТЕЛ ИЙСУС ХРИСТОС.

Пак не ми стана ясно, ще се радвам ако КГ125 сподели мнението си, защо въпреки че са били заедно 80 години, в една държава и строй, и в един и същ социализъм, словенците са толкова различни от македонците. Нали политическият, икономическият строй и социализмът оказвали силно влияние върху култура, е защо тогава те са толкова различни?