alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Английската и холанската култура са се променили в резултат на развитието на свободната търговия и капиталистически отношения, които се развиват от 16-17 век насам, а Скандинавските страни ги развиват още от 10-11 век. Индустриализацията ускори тези процеси. Всичко това става за 500-1000 години. Това е доказаттелство колко устойчива е културата. Ако точните фактори са налице, културната промяна се осъществява. Но в никакъв случай не на момента. Японската култура не се е променила съществено въпреки развитието си, през последните 60 години, макар че върви в правилната посока. ВФБР не промени нищо. Тя беше един временен ефект. Явно не е променила французите, защото днес Франция е най-неравновластната страна в Западна Европа. Значи, да обобщя за теб: Културните особености са се формирали преди хилядолетия. за да се порменят, трябва: 1. Да има необходимите фактори за това да са на лице 2. Да мине достатъчно време, за да се осъществи промяната. за да се промени изцяло и генерално цялата култура, ако вземем примера с Англия и Холандия, при наличие на фактори, ами едно 500 години трябва да мине поне.
-
Виж сега, пишеш за неща, от които нямаш голяма представа. Не ми се обяснява наново и отначало за култури и особености, достатъчно сме го нищили този въпрос. Северна и Южна Корея са еднакви култури - и на Север и на Юг се трепят по един и същи начин. На Север са бедни, защото има комунизъм. Но степента на себезаличаване и жертвоготовност в двете Кореи е много подобна. На юг са богати, защото имат свободна търговия и отскоро демокрация. На север се трудят по абсолютно същия истеричен начин, но не са богати, защото ефектът от трудът им е нула, по обесними причини. Но това не ги спира да продължават да се трудят като мишки. Това се нарича култура. Другите азиатски тигри драпнаха именно заради културните си особености, които са прекрасно изучени. Предполагам ти е ясно, че за да се промени една култура, е нужно да мине не само много време, но най-вече да има фактори за това. Ами до съвсем скоро в България нямаше.
-
Културата се формира в продължение на хилядолетия. 50-70 години са едно голямо нищо. Още повече, че социализма на променя културата ни, а я затвърждава. Примери няма. Може би България в последните години лека полека върви към индивидуализъм. Ето ти пример. Но много време трябва да мине. Българите са работили по един и същи начин по турско, след него, през социализма и сега. Нито повече, нито по-малко. Какъв е начинът е друг въпрос.
-
как става културната промяна и под влияние на какви фактори, съм описал най-подробно в темата Причини за междукултурните различия, в 50 страници, публикувана в този форум. Там примери колкото искаш. Културната промяна се забелязва една напоследък, главно по посока на разпадане на рода, т.е от колективизъм към индивидуализъм, и този процес протича много бавно дори и в България. Други културни промени почти няма и не са възможни. Културата се променя изключително бавно. това за първите места по икономическо развитие не е вярно. Романтичен мит. Обясни, моля те, ако България е била на първите места по икономическо развитие в началото на 20 век, на кое място е Великобритания, Германия, Швеция, Франция, Швейцария, Австро-Унгария, Белгия, Холандия, Чехословакия, Полша, Италия? В най-добрия случай сме на 11 място, ама в най-добрия. Освен това, какъв ти е БВП и какъв ти е икономическият ръст изобщо не значи забогатяване. И днес имаме един от най-високите ръстове в ЕВропа, ама сме на последно място. Китай преди кризата имаше 10% ръст, ама е на последните места по богатство на глава от населението. Това е така, защото в култури като нашата богатството се концентрира в ръцете на малцинство, и не се разпределя равномерно сред населението. въпрос на култура. Не сме спрели да работим през социализма, отношението на българина към труда винаги е едно и също - негативно. Традиционно, ако можем да минем без да работим, най-добре. И тука няма нищо ново под слънцето. Въпрос на хилядолетни културни особености. Освен това, за да бъде един народ богат, или развит икономически, не е задължително да е трудолюбив. Важно е каква е културата му преди всичко.
-
Мисълта ти е хаотична и не мога да разбера какво точно искаш да кажеш. Ако хващам изречение по изречение, да смятам, че откакто хората са слезли от конете нищо не се е променило. Нищо от 7-те културни измерения, с които се описва културата. Централна Европа се бунтуваша срещу социализма, и днес и дума не дава да се продума за онова време. Ние не се бунтувахме и днес изпитваме носталгия. За другите неща нямам забележки - социализмът в цитирани страни е такъв, какъвто го направиха хората, а хората - това е културата. Фанатизмът не е типичен за германската култура. Това е промиване на мозъци, което не е оставило сериозен отпечатък върху традиционните ценности. Въстанието в Берлин - хм, много конспиративно взе да го даваш. От този инспирирано, от онзи. Дори итака да е, в което се съмнявам, хората са се вдигнали, възползвайке се от всяка възможност. Защо нас не ни инспирираха. Ами въпрос на култура. Ти предлагаш редица исторически подробности, недоказани в същото време, които не зависят от културните особености - в коя страна успяло едно въстание и в коя не, кой приел нещо и кой не. Тук влияят и други моментни фактори. Ако говорим за култура, трябва да се издигнем над историческите подбобности и да гледаме малко по-мащабно. Как едните приеха социализма, и как другите. Как си отиде при едните, и как при другите. Какво мислят едните за него, и какво мислят другите. Тук има сериозни различия. Сега за съпротивата. Наистина, съпротивата не е винаги правопропорционална на репресиите, това е при равни други условия. Важна е културата. Ако един народ е мачкан хилядолетия, като Ирак, няма как да се вдигне на въстание. Мачкането е част от традиционната му култура. В същото време в Чехословакия и Унгария искаха социализъм с човешко лице. Защо искаха, а ние не? Ами мвъпрос на култура. Тяхната култура искаше да промени социализма, защото е различна от него. Комунизмът на червените кхмери беше наложен с типична за културата на този народ жестокост. Култура, в която отделният човек е нула. Крайна степен на неравновластие, съчетано със силен колективизъм. Не е чудно, че комунизмът им беше такъв. Комунизмът на Северна Корея е приет от населението с типичната му жертвоготовност. На всякъде по света социализмът е такъв, каквато е културата. Когато говорим за култура, се има предвид културните измерения, които съм описал в темата.
-
Виж сега, основната теза, която съм написал хиляди пъти, е, че социализмът изобщо не е един и същ навсякъде по света. Точно обратното - в ГДР е един, в Корея друг, в Русия трети, в България четвърти, а в Куба пети. Защо е така. Ами защото той се налага на различни култури, които го променят. Не той променя обществата, а културите променят социализма. Под култура тук изобщо нямаме предвид кино, театър, литература и тн. Култура - традиционни и устойчиви модели на мислене и поведение в обществото, които се предават от поколение на поколение. Културата на Русия е доста различна от тази на Германия. Затова социализмът след ПСВ в Германия се провали, а в Русия не. Е, сред това беше наложен насила, но немците не успяха да се променят. В Русия стара и нова култура няма. Културата не се изменя с хилядолетия. И преди Сталин, и след Сталин, руската култура си е една и съща - терор, неравновластие, дребният човек е никой, страшен колективизъм от всякъде.
-
Ами значи са били принудени да го правят. Разбира се, че навсякъде има предателства, нали и аз това казах - във всяко общество има мижитурки, предатели. Е в някои повече явно. Просто хората са били принудени да го правят, чрез шантаж и заплахи. такива са били условията. Каква морална промяна има - никаква. Тези, дето са си доносници по природа, не са такива заради социализма. Както и тези, които не са доносници по природа, социализмът не ги е променил. Ти не си станал нали? Ами милиони българи също са отказали да променят морала си. И са станали само по принуда, не доброволно. Като заплашат, че ще убият семейството ти, ставаш всякакъв. Ти зададе въпросът защо работниците в СССР били закрепостени към заводите, не аз. Като говорим за променен морал, това означава социализмът така да е промил мозъците на хората, че те доброволно да искат да стават доносници. Аз не знам да е имало опашки пред ДС за длъжност. За мнозинстовто българи това е било срамно. Имаме два вида доносници: такива, които са си отрепки и мижитурки по принцип, което няма нищо общо със социализма такива, които са били заплашвани, манупулирани, за да доносничат. Промяна в морала няма. ПС - цялата ни история е пълна с предателства, много преди да дойце социализма на власт. В училище ни казваха, как един овчар за малко парици показал на византийците тайна пътека при село Ключ. Сигурно е легенда, но не и случайност.
-
Не мисля, че съм "нихилист", мога да ти посоча доста солидни позитиви на българите, за които сигурно нямаш и представа. Питаш защо работниците бяха закрепостени към заводите, а селяните нямаха паспорти в СССР. Ами защото до малко преди това селяните бяха закрепостени към земите си и бяха собстеност на феодалните си господари. Нищо ново под слънцето. Да не би комунизмът да е създал крепостничестовто? Отношението към труда в Русия е същото, както и при нас. Ами прав си, Русия е прекрасен пример за доносничество - има ги и при царизма, и при комунизма. Нищо ново. При комунизма са повече, ами по-добре платени са. Това е същото, умножено по 1000, или по 10 000. Нарича се подсилване на традиционни културни особености. Нищо ново не е създадено. Може би ще се опровергае, но доскоро твърдо се вярваше, че Левски е бил предаден. Самуил също. Царевград също пада след предателство. Какъв нихилизъм виждаш тук? Я ми кажи, кой нихилист от горепосочените беше написъл: не сме народ, а мърша?
-
Сигурно е висок процентът, ами такова завистливо племе сме си, социализмът тук не ни е виновен. Все пак мисля, че мнозинството българи не са доброволни доносници, а принудени чрез шантаж и манипулация да го правят от утрепки, домогнали се до властта. Предатели за пари има още от времето на Левски, че и доста преди него. Соца само подсили това, което ни е в кръвта - даде възможност на такива хора да печелят от това, ей затова. Не ги направи такива. Това е наша традиционна културна черта - да навредиш на другия от завист. Имало ги е и преди 9-ти, и след 9-ти, и сега ги има. Въпросът е в процента както казваш - ами социализмът даде възможност на тези хора да се проявят, растът и печелят от това, нормално е да са повече. Това е подсилване на стари, традиционни и типични културни особености, не създаване на нови. А това отношение към работата, което точно цитираш, пък няма нищо общо със соца. То традиционно е такова. Но това е друга много дълга тема.
-
Един цитат: "Винаги, когато копаем в търсене на фосили, се повтаря същият процес: първо установяваме биологична промяна в скелета. Не след дълго откриваме и техническия резултат - по-добри инструменти, на пример. Но културната промяна, изразена като нови начини на организация на труда, или изражение във външния свят на пример, може да се прояви чак след хилядолетия" Yves Copens, професор антрополог от College de France Всъщност самият "Произход на видовете" на дарвин говори за тромавостта на културните промени. И под културни промени няма предвид литературата, прозата и поезията, нито архитектурата, а изменения в устойчивите модели на поведение и мислене на индивидите, които се предават от поколение на поколение.
-
това е другият мит - социализмът бил развалил морала. Социализмът не е създал доносници и не е промил съзнанието на хората така, че да станат утрепки. Във всяко общество има мижитурки и утрепки. Социализмът само им даде власт, възможност да се изявят, и да правят пари от това. така той само стимулира подобни утрепки, които преди това бяха подтискани. Разбира се, със шантаж и манипулации и принуда соца караше на сила много хора да пишат донуси. Но те не са станали доносници по своя воля, а по принуда. Ако говорим за културни влияния и промени, трябва да имаме предвид само тези, които стават доброволно.
-
не мога да се съглася и с твърдението на КГ, че социализмът бил предимно липса на свободен пазар. Пазарът е релулиран, но това не е случайно, а е функция на нещо. Отново ти убягват причинно-следствените връзки между явленията. Свободен пазар сега има и в Китай, и във Виетнам, но има и социализъм. В Швеция също има свободен пазар, но и нещо, много сходно до социализма. В Япония по времето на шогуната свободен пазар няма, но няма и социализъм. Значи социализмът не е само и единствено липса на свободен пазар - това е едно от проявленията му. Липса на свободен пазар има в почти всяко авторитарно общество. Социализмът е преди всичко стремеж към икономическо и социално равенство, и именно заради това пазарът се подтиска.
-
Национланата гордост не е белег за "високо културно ниво". Тя е характерна за силно изостаналите и консервативни общества, като арабските или африка. Най-високата култура, тази на Швеция, норвегия, Холандия, Германия, Дания, се характеризира с изкючително ниска национална гордост. Най-ниските нива в света. Което е генератор на развитието им.
-
Не само тази е причината немците да изберат Хитлер. Но подобен нему в Швеция щяха да му резнат главата, както направиха норвежците с Куислинг. Има малка разлика в обществените нагласи на скандинавци и немци по отношение на тревожността, но няма смисъл да обяснявам. И в миналото отношението към чорбаджиите не е хич хармонично. След 9-ти селяните на драго сърце бичуваха омразните чорбаджии, и то без някой да ги кара насила. За посткомунистическия мафиот и простак не е виновен социализма. Защо в Полша или Чехия нямаше постокомунистически простаци? Българинът традиционно е недоверчив към други българи, и това няма нищо общо със социализма. Негативното отношение и лоша завист един към друг е документирано още от Иречек.
-
Няма нищо различно в османския и социалистическия период. И в двата случая българите са си българи. През социализма никакви промени не са настъпили. За да настъпи една културна промяна, са нужни ако не хилядолетия, то столетия. Промените през социализма са козметични,формални, повръхностни, без да засягат генералните културни особености. А и през соца нещата протичаха бааавно баааавно. Културните особености се оформят още преди да има държави. Държавата е форма на организация на едно общество, което е достигнало определено културно равнище.
-
Ти засягаш един интересен момент, който сякаш убягва. Това е точка 3 от теоретичния модел за влиянието на социализма върху културата. Вярно е, че соца се опита да промени културата ни - чрез лозунги, манифести, агитации, манифестации, индоктринация и заплахи. Въпреки това, не успя.Имаше мерака да направи един НОВ ЧОВЕК, е направи ли го? Социализмът не успя да направи българите по-всеотдайни и жертвоготовни към работата си, например към завода, въпреки нечовешките усилия, които полагаше. Въпреки лозунгите висящи по степите от типа на Партийо любима и Любими мой завод, българите на драго сърце биха измамили любимия завод, стига да няма опасност да ги хванат - примерно да си дръпнат малко арматурка, железца, да си карат материали със служебни камиони за смекта на завода, да си пишат фактури с по-малко товар и тн. Всеки на държавна служба по времето на социализма се опитваше всячески да "изцица" извинявам се за израза държавата и предприятието за своя лична облага - като почнем от обикновения арматуровчик и стигнем до големия началник. Значи очевидно социализмът не е успял да ни направи по-жертвоготовни и всеотдайни към завода, въпреки лозунгите си. Той не успя да направи българите и по-задружни. Въпреки, че всички бяха колектив и другари, цареше тотално отвращение към задружния труд и екипността, затова се проваляха цели проекти. И днес България е на първо място в света по несработване с колегите и омраза към задружния труд - очевидно социализмът не ни е промел и в това отношение. Всъщност, хората през социализма не само не станаха по-задружни и сплотени в колектива, ами се отвратиха още повече от задружния труд. какво е заключението - соца се опита да промени културата ни - чрез лозунги, манифести, агитации, манифестации, индоктринация и заплахи. Ами не успя. Въпреки "цялата суровост на режима" както се изразява КГ. Няма го нито Новия човек, нито жертвоготовния служител, нито екипния играч.
-
Ами това е едно допълнение към общата теза. И наистина, човешките условия са изключително сложни, за да се абсолютизира. Възможни са всякакви комбинации. И в предишни теми е ставало ясно, че земеделието е само една от причините за патриархата. И то не кое да е земеделие, а това от близкоизточени или далекоизточен тип - със съоръжения, канали, рало и тн. Като говоря за земеделие, включвам в това число и животновъдстовто, което е негова разновидност. Друг важен фактор е войнствеността. Изобщо патриархатът се появява когато ловът, събирачеството и градинарството отпаднат като източник за прехрана, и се заместят с нещо, при което жената сама не би могла да оцелее без помощта на мъжа - интензивно земеделие, животновъдство, номадство, воини и др. Важен е принципът - идеята, че жената е подчинена на мъжа идва от това, че тя без него не би оцеляла. Така че като цяло съм съгласен. Идеята за земеделието (вкл. и животновъдство) като водещ фактор при патриархизацията обаче може да се приложи доста добре за Близкия изток. генерализираната роля на близкоизточното земеделие върху морала навярно идва от фактът, че именно там земеделието и скотовъдството сналагат патриархат, т.е морал на ралото, а оттам и оформят морала, залегнал в трите близкоизточни религии, разпространени по света. Въпреки това, както отбелязваш, не бива да се пренебрегват и степните народи, където принципът е същият, конкретните условия не. При номадите воини или номадите животновъди номадското животновъдство и воинство е изиграло същата роля, която е имало земеделието в Близкия изток. Изложеното от теб само обогатява картината и не виждам противоречие.
-
Тази тема е интересна за всеки, който иска да помисли върху първопричините за явленията и за нещата в обществото. Културата е многопластова, има хиляди напластявания, които се кумулират върху едни първични особености и ги подсилват, и които често се сочат погрешно за техни причини. За да стигнем до истинските причини и обяснения за всичко това, трябва да махаме пласт по пласт - да махнем социализма, да махнем и християнството, и първата и втората ни държава, и тогава сигурно ще лъсне къде е причината за всичко. Споменатите фактори - социален строй, религия и тн. само подсилват основните културни особености, или ги закрепват още по-здраво, но не ги формират.
-
Да, най-тревожни в Европа са Южноевропейците - испанци, португалци, гърци, италианци, французи. После сме ние. Борбата с несигурността се води както казваш и на семейно ниво, и на държавно. На държавно главни показатели за избягване на несигурността са рестриктивното законодателство, забраните, бюрократичния индекс, методите на училищно възпитание и тн. Наскоро бях в една барака на Златните мостове. Бях изумен как по стените имаше 34 табели със забрани - не мести столове, не пали камината, не хвърляй на земята, не пускай телевизора и тн. Уникално и типично за тревожните народи. Поздрави.
-
Дам, ето как завистта е спомогнала социализмът да се приеме по-леко, но не го обяснявам на КГ защото вече на него нищо не обяснявам. Uncertainty avoidance или избягването на несигурността е едно от измеренията на Хофстеде, доста добре описано и изучено. То между другото обяснява и защо, немците, макар силно равновластни и индивидуалисти, приеха диктатурата на Хитлер. Тревожните народи имат склонност към твърдо налагане на правила и процедури, с което се избягва несиурността. Механизмът, който описваш, е съвсем коректен. Към тревожността, наложена от Uncertainty avoidance, може да се добави и силното себеподтискане на българите, характерно за цяла източна европа (restraint) и което също причинява неудовлетвореност, нещастие и тревожност. Невски, поздравления за анализа, сега го прочетох по-внимателно. Ето нещо съществено - реално обяснение на реални събития. и наистина - в България успелите, богатите и известните - се радват на небивала омраза и завист, само защото изпъкват. Изпъкващият внася смут и несигурност в едно традиционно егалитарно общество.