alvassareiro

Ами не е равно по интензитет. никакво социално преобразование не е наложило. И през турско е имало репресии, забранада протестираш, затвори, ама хората са протестирали. След появата на земеделието не е имало гърци и българи, но е имало хора, от които по-късно са се пръкнали гърците и българите. Ако си изследваш генеалогията, ще я докараш до някоя пещера нали така. Ние сме били номади, но сме приели земеделието в един момент.

Извадката е представителна. Това е БАН господа. Не е Сова харис или Еми Би ем не би

Културните особености, с които живеем, са се формирали след появата на земеделието. Оттогава насам, и в тесен, и в широк смисъл, културни изменения няма и е хубаво да го разбереш. Културата ни въздейства върху историческото развитие. То също оказва влияние, но вторично. Например, до голяма степен влияние е оказало и историческото развитие на Полша, наприме че не са били тъпкани от турци. Но не мога да разбера как някакво си социализъмче, смешно и лекичко, миличко и тн., каквото беше тук, е оказало неимоверно по-голямо влияние върху културата ни от 500 години турска тирания. И това го твърдят историци, което ме изумява. Попитай българите какво мислят за турците, попитай ги и какво мислят за социализма. Намери сега 10 разлики - няма да ти бъде никак трудно. Културата се изменя и много подробно съм обяснил под влияние на какво. В темата: Причини за културните различия. Не ми стана ясно, защо поляците са по-солидарни от българите. И защо властта е решила да запази частанат собственост. Ти каза, че се е страхувала от селски бунтове. Ами ЗАЩО ТОГАВА У НАС СЕЛСКИ БУНТОВЕ НЯМАШЕ и властта не се страхуваше? а в Полша се страхува. Значи поляците са някак по-различни от нас и влияят върху формата на социализъм, който ще имат. Църквата няма нищо общо. В Гърция националната православна църква има същото влияние, както и наднационалната католическа в полша. Ако не знаеш, да ти кажа, че национален празник на Гърция е Благовещение. Е защо ние не сме толкова религиозни като гърците. Сега, 20 години след соца, и преди него. Освен това, ако следим грешната ти логика за влиянието на църквата, което било по-голямо, ако църквата е наднационална, това е абсурдно, защото в 20 век най-силно е именно националното, за това сме говорили в темата за националноцентризма. Искамм да ти кажа също, че православната църква също е наднационална. Самото християнство е наднационално. Но доброволно от Вселенската Патриаршия се отцепиха националните църкви, върху които бяха наложени схизми, вкл. и гръцката.

Наистина много интересно допълнение внасяш. В този ред на мисли, между 2001-2004 имаше вълна на проучвания на World Values Survey, осъществени в 130 държави в т.ч и България, у нас проведени от Социологическия институт на БАН начело с Андрей Райчев, която вълна изучаваше освен всичко друго, и отношението към социализма. България наред с Русия, Беларус и Украйна сме първенци в Европа по носталгия по социалистическото ни минало. На другия край, наред с Полша, Унграния, Чехия, са също Грузия, Армения, Таджикистан и всички мюсюлмански средноазиатски республики на СССр.

Сравнението с Полша е много коректно даже. Тук говорим за първични причини. Защо солидарността на народа там е забележителна, а у нас не е? Защо селяните там остават частници, а ние не? Какво от това, че църквата е католическа? При нас пък е православна? Защо поляците многократно превъзхождат българите? Ти обясняваш едни въпроси с други. Ами ние им даваме отговор. Формата на собственост пък въобще няма никакво влияние върху културните особености на българина. Колективното обработване на земята е нещо характерно за народа ни още от турско време - нарича се задруга. На първо място са културните особености, формирани в продължение на хилядолетия под влияние на околната среда и формата на организация на труда. Тези културни особености са изключително устойчиви и трудни за промяна, които всъщност са направили и социализма такъв, какъвто беше. Сега те правят и демокрацията каквато е. Чак след това идват някакви си социализъмчета, партийки и тем подобни, чието влияние е козметично, повърхностно - има го в архитектурата, литературата, прозата, поезията, икономиката, вътрешната и външната политика. Но влиянието върху традиционните културни особености на българина е нулево. Преувеличаваш неимоверно много това влияние.

Обикновено наи-точна представа за българската култура, мантатитет за България изобщо имат хора, които наред с нашата нознават добре и други култури. Понякога когато си фиксиран само в себе си, често пропускаш наи-важното и не знаеш какво точно да търсиш. Историята, въпреки потенциала си просто не е заинтересувана да обясни наистина важните въпроси - например защо северна италия е различна от южна или защо шведите са такива, каквито ние скоро няма да станем. Вместо да се търсят отговори на тези въпроси, историята се занимава с никому ненужни неща които не само че не ти казват нищо а и замъгляват погледа и начина на мислене и пречат да видиш взаимовръзките и генералните зависимости мевду нещата. Та в този ред на мисли съм сигурен че въпреки забележителните исторически познания които имаш, трудно би посочил наи-типичните особености на българите.

Обещал съм да пусна тема за Скандинавските страни, ще сложа нещо и за Италия. Особеностите на споменатите култури са добре изследвани, темата за причините е по-сложна, но има какво да се каже. Трябва да ти кажа, че темата за междукултурните изследвания и почти всичко писано по въпроса е дело на хора, които се занимават с бизнес или се интересуват от икономика, маркетинг и организационно поведение, като теб. това е засега. лека

Странно как, не за мен, разбира се, как всичко това, писано преди 70 години, е останало непроменено от социализма, и перфектно паства на днешните отношения. И наистина, завистта и недоверието са едни от най-типичните български черти, които нямат нищо общо със социализма, но които улесниха неговото приемане. Разбира се, нямам никакво намерение да описвам механизма, защото ефектът ще е нулев и предполагам разбираш защо. докато ти пишеш за социални явления и вековни културни особености, насрещната страна ти отговаря, че се променили архитектурата, литературата, частните проекти, станало по-сиво някак и не знам си още какво. Несериозна работа. Благодаря за интересната тема, която си сложил, къде може да се намери? Това е едно изключително точно описание за логиката и произхода на българските културни особености и то писано във време, когато Хофстеде е стоял прав под масата.

Ограничените ти твърдения си остават за теб. Все пак този начин на мислене е у теб, не у мен и слава богу. Честно да ти кажа, не виждам смисъл да споря с теб повече за каквото и да било. Няма нищо лично, повярвай ми.

Темата е за България, но би се приложила и за първата в света социалистическа държава. Българската и руската култура са доста идентични. Ако искаш, можем и да дискутираме обществените нагласи в черна Африка и Алж, нямам нищо против.

Отново демонстрираш, че нямаш никаква представа за какво говорим. типично за българина - винаги с мнение, особено ако е за нещо, което не ни е ясно.

Да, безспорно, психологията дава много ценни анализи. Имам предвид за едно явление, наречено в науката "еколочна грешка. Изследванията показват, че често пъти анализът на обществата сериозно се различава от психолочисекия анализ на личности и явленията на равнище общество често са различни на ниво отделна личност. Объркването им се нарича екологична грешка. Психологията се занимава именно с отделния човек и взаймодействието му с други, докато антропология, културология и тн. се интересуват от особеностите на целите общества и разликите между тях. Обществото е система от индивиди, а всеки индивид е елемент от тази система. Системите обаче имат свойства, различни от тези на елементите им, което понякога води до объркване. Ето един пример. На ниво личност е напълно визможно един човек да бъде едновремнно мъжествен и женствен (androgyny), т.е да е свръхамбициозен, но и грижовен баща и съпруг. На ниво общество обаче това е невъзможно. Едно общество е или мъжествено, или женствено, т.е високо или по едното, или по-другото, или по средата, но не и двете едновременно. Така психологията понякога може да доведе до погрешни изводи. Друг пример - за да успее един индивид, трябва да е инициативен. но за да успее едно общество, не е нужно мнозинството членове да са такива. Достатъчно е да има добри водачи. И тн. Сетих се и за друг пример - на ниво личност всеки българин е недоволен от правителството и заявява желание да ги изметем, но това не се осъществява на ниво общество. Защото на ниво общество действат вече други фактори, които отсъстват на ниво личност - а именно сработването и съдружието с колектива. Не съм запознат с авторите, които цитираш, но не е зле да ги попрегледам, че ми стана интересно.

дам, заслужава си да се прочете. Има само едно нещо, което си мисля. Психологията не е най-точната наука, която би могла да се занимава с обществените нагласи. Как мислиш?

Да, тезата на Търнър е изключително интересна. В темата за причините за културните различия писах само едно изречение за произхода на американската култура и това може само да обогати представите ми.

а в какво се състои тази концепция. По точка 1 от поста ти можем да добавим и Дания, където 95 години управлява ляво правителство, както и Норвегия и Исландия - традиционно равновластни култури и модел, сходен до социализма, наложен от природните условия.

Невски, екскпанзиционизмът като термин сходен ли е с това, което Хофстеде и други учени по организационно поведение наричат мъжественост-женственост или твърдост-мекост. И един коментар от мен. Според мен, краткосрочното планиране у нас се дължи на силната външна причинност. Защо да планираме нещо, като нищо не зависи от нас. Т.е планира този, който вярва, че сам контролира живота си. Редица учени смятат, че дългосрочното планиране не е част от измерението дългосрочна перспектива.

И поздравления към Невски за точните наблюдения на особеностите на соца. така се прави сериозен и политически безпристрастен анализ.

Една дума за културните промени. Навярно единствената област, в която са възможни някакви културни промени, е разпадането на родовата система и преходът към индивидуализъм, който е неизбежен, ако една култура започне да забогатява. Като цяло, основен фактор за културна промяна може да бъде промяна на околната среда, или промяна в начина на организация на труда. Промяната в околната среда трябва да бъде наистина значителна, за да доведе до културни измемения. Освен това, те биха настъпили след време, тъй като е нужно хората да изпитат за по-дълъг период от време ефектите на средата. Промяната във форматана организация на труда сякаш е нещо по-лесно и бързо. Като най-значим фактор в този смисъл се очертава индустриализацията и съответната урбанизация, или развитието на свободно търговия, тъй като именно те са причинили индивидуализма на Скандинавия и Англия. Много важно е обаче за културата промяна, да се загърби земеделието. То е основен крепител на морала и само в тази насока е възможна културна и морална промяна.

Е няма как да синтезирам 50 страници. Всъщност, тези 50 страници тема - Причини за междукултурните различия публикувана в този форум, която се надявам да прочетеш, са на кратко повечето източници. Можеш да четеш всеки ден по малко. Дано ти е интересно. После ще говорим.

What makes us different, Minkov, 2007,p.47-104 Hoftede, Cultures consequences: comparing values, behaiviors, institutions, 2001 Минков, Защо сме различни, Класика и стил, 2007, първо и второ издание главите за колективизма синтез на всички теории и източници съм направил в темата: Причини за междукултурните различия.

Ами социализмът го подсили. Което подробно съм описал в темата. Социализмът подсили традиционния колективизъм (или родовост, или ексклусионизъм) на българина.

Естествено, нали са плод на културата си

Виж, прочети началото на Темата за причини за културните различия. Защото не смятам да ставам учителка.

КГ, деленето на хората на свои и на чужди, се формира още преди 50 000 години и за това пише Лев Гумильов. Не е измислено от социализма.

Напротив КГ, продължаваш да ни смайваш със заключенията си. когато станишев назначи брат си, леля си и тетинка си на високи постове, това какво е? Цял закон създадоха против колективизма, Закон за борба с конфликта на интереси му викат.