alvassareiro

Според повечето изследвания, българската, а и по-голямата част от източноевропейската култура, се определя като мека. Въпросите за търдост и мекост карат хората да степенуват важността на неща като пари, семейство, приятели, въпроси, свързани със състраданието към бедните, например дали трябва да се помага на неуспелите с помощи, или сами са си виновни. Част от тези въпроси обаче се интерпретират по различен начин от богати и бедни страни, а и отговорите биха могли да се обяснят с други културни измерения. за да няма подобни грешки, за топределяне на върдост и мекост учените прилагат и друг метод: наблюдава се социалната система в обществото, размера на данъците, има ли и не смъртно наказание, как става възпитанието в семейството и училището, как стават съкращенията - светкавично ,като в САЩ, или по-плавно, какъв процент от бюджета е насочен към армията, и тн. Темата за твърдост и мекост е доста обширна, и за да бъде анализирана и подкрепена с научни данни трябна цяла тема. Доколкото си спомням от часовете по руски, който въобще не говоря, руският също използва много умалителни. Друг е въпросът, че може да считат за обидна конкретна употреба. Така е и в португалския - въпреки изобилието от умалителни, за тях е обидно да се умаляват имената на хора - например Julito както е в испанския - всъщност в португалския това почти не се прави. В испанския умалителните лични имена на хора изразяват ирония, сърказъм, при нас обаче ако кажеш Петърчо това е привързаност.

Бих искал да се включа в темата с един, може да се нарече малко на пръв поглед повръхностен, възглед. Всъщност, по редица генерални, най-важни черти на културата си, Северна и Южна Корея са доста идентични. Различията са политически, икономически, материални, но за сериозни културни различия между двете разделени държави ми се струва трудно да се говори.

За по-голяма изчерпателност, следва да се спомене и за влиянието на едно друго културно измерение върху езика – мекост/твърдост. Твърдите култури, като американската, немската, японската, освен всичко друго, имат предварително оформени стереотипи и разбирания за мястото, ролята и поведението на мъжа и жената в обществото и семейството. Мъжът трябва да бъде твърд, силен, безстрашен, ориентиран към себедоказване, склонен да влиза в междуличностни съревнования и да надделява над другите, забранено им е да демонстрират чувства и да плачат. За жената са характерни състраданието, склонността към сътрудничество и взаимопомощ, както и ориентацията към личните отношение, които доминират над професионалното израстване. Тези културни особености се отразяват и на езика. В Япония, която е една от най-твърдите и мъжествени култури, мъжете говорят рязко, насечено и агресивно – чрез езика се подчертава ролята, която има мъжа в обществото и семейството. Жените пък говорят нежно, тихо и спокойно, сякаш чуруликат. Много от тях дори преправят гласа си, за да звучи по-нежно. Не им е позволено да повишават глас. С това те демонстират нежността си и ориентацията към състрадание. Такова различно ползване на езика от мъже и жени е характерно и за САЩ до 60-те години, особено в киното. Изисканият женски говор подражава на британските акценти и интонации, и е подсилен със женствени маниери. Мъжете американци пък говорят с американски акцент и твърд и равен глас. В меката Португалия езикът се използва еднакво от мъже и жени. Португалците рядко повишават глас, говорят тихо и спокойно, като в интонациите им липсва всякаква нотка на агресия. Мекостта на културата им се проявява и по друг начин – португалският език изобилства от умалителни имена, образувани чрез добавяне на умалителния суфикс inho, zinho, след съществителното. Прекомерната употреба на умалителни от мъже и жени е израз на мекостта на културата. Същестуват дори редица думи, които се употребяват само в умалителна форма – като cozinha, vizinho, azevinho, passarinho и др. Съществува едно, макар и спорно сведение за съобщение до португалски генерал по време на колониалните войни в Ангола. Съобщението гласяло в буквален текст: “Генерале, войничетата са готовички за битчица”. Испания, която също се определя като мека култура, също отделя голямо значение на употребата на умалителни, чрез наставки като ito, cito и др., макар и не в такава степен, както португалците.

Tudo isto e fado: http://www.4shared.com/file/108710004/d779...sto_e_fado.html Portuguese - Tudo isto e fado.mp3 Не съм сигурен коя е изпълнителката. Perguntaste-me outro dia Se eu sabia o que era o fado Disse-te que não sabia Tu ficaste admirado Sem saber o que dizia Eu menti naquela hora Disse-te que não sabia Mas vou-te dizer agora Almas vencidas Noites perdidas Sombras bizarras Na Mouraria Canta um rufia Choram guitarras Amor ciúme Cinzas e lime Dor e pecado Tudo isto existe Tudo isto é triste Tudo isto é fado Se queres ser o meu senhor E teres-me sempre a teu lado Nao me fales só de amor Fala-me também do fado E o fado é o meu castigo Só nasceu pr'a me perder O fado é tudo o que digo Mais o que eu não sei dizer.

Благодаря

Fado tropical - Chico Buarque e Carlos do Carmo Oh, musa do meu fado Oh, minha mãe gentil Te deixo consternado No primeiro abril Mas não sê tão ingrata Não esquece quem te amou E em tua densa mata Se perdeu e se encontrou Ai, esta terra ainda vai cumprir seu ideal Ainda vai tornar-se um imenso Portugal "Sabe, no fundo eu sou um sentimental Todos nós herdamos no sangue lusitano uma boa dose de lirismo(além da sífilis, é claro) Mesmo quando as minhas mãos estão ocupadas em torturar, esganar,trucidar Meu coração fecha os olhos e sinceramente chora..." Com avencas na caatinga Alecrins no canavial Licores na moringa Um vinho tropical E a linda mulata Com rendas de Alentejo De quem numa bravata Arrebata um beijo Ai, esta terra ainda vai cumprir seu ideal Ainda vai tornar-se um imenso Portugal "Meu coração tem um sereno jeito E as minhas mãos o golpe duro e presto De tal maneira que, depois de feito Desencontrado, eu mesmo me confesso Se trago as mãos distantes do meu peito É que há distância entre intenção e gesto E se o meu coração nas mãos estreito Me assombra a súbita impressão de incesto Quando me encontro no calor da luta Ostento a agida empunhadora à proa Mas meu peito se desabotoa E se a sentença se anuncia bruta Mais que depressa a mão cega executa Pois que senão o coração perdoa" Guitarras e sanfonas Jasmins, coqueiros, fontes Sardinhas, mandioca Num suave azulejo E o rio Amazonas Que corre Trás-os-montes E numa pororoca Deságua no Tejo Ai, esta terra ainda vai cumprir seu ideal Ainda vai tornar-se um Império Colonial Ai, esta terra ainda vai cumprir seu ideal Ainda vai tornar-se um Império Colonial

Интересно е как португалската и гръцката музика са ясно разпознаваеми. Дори да не си чул на какъв език се пее, още с първите корди на песента става ясно - това е фаду, това е гръцко. Трудно може да се каже кое е типична немска песен, или шведска, или пък английска.

да, така е. Трябва да те изпълва с гордост, когато го говориш.

Съгласен съм с теб, макар че в харесването или не има доста субективизъм. За връзките между испански и португалски се сещам за един екстремен случай. Преди години, когато започвах да говоря малко по малко, трябваше да развеждам едни португалци. Те постоянно говореха: Os putos това, os putos онова, даже и на мен ми викаха puto. аз обаче избягвах да употребявам тази дума, предвид какво значи на испански. Но като видях как си я ползват свободно, се поотпуснах, и почнах и аз. И стигнах до крайност - една турстка имаше две деца, момче и момиче. Понеже само момчето беше слязло на вечер, я попитах : Onde e que esta a puta? Тя ме излгеда уплашено, и пита: que puta? а аз - pois a sua filha...голям конфуз стана.

На теория е така, но на практика според мен не. Галисийците са доста скромен и затворен народ, и не твърдят, че портягалската история е галисийска, а Камойш е галисийец например. Нашите близки етноси са обидно нападателни и крадат история и култура.

Е, испанският на Мадрид има своето очарование. Но ако слушаш мексиканец или венесуелец, или кубинец, е ужас. Академията на науките наистина има идеи да промени езика, доста полемика предизвика новия Acordo Ortografico, но мисля, че португалците са скептични. То език насила не се променя. Бразилският е португалски от началото на 19 век. Няма как португалския да стане бразилски. Това са естествени процеси на еволюция На мен винаги ми е била интересна връзката между испански и португалски. И противно на мнението на много хора, които често не говорят и двете, ми се струва, че всичко е обратно в двата езика- като почнеш от граматика, срички, ударения, и стигнеш до думите. Уникално е как испански думи в португалския са с негативен смисъл, а португалските в испанския се считат за смешно остарели. НЕщо като български и сръбски - и на нас сръбския ни се струва бая просташки език, а те ни се смеят на Якането. Стига се дори до чисти парадокси - например exquisito на испански е изискан, а на португалски - странен, който не става за ядене. Интересни са и трансформациите - как испанското Л на португалски става Р, Хота става на меко Ль и тн.

Все пак трябва да признаем, истинският португалски, този, който харесваме, с неговото типично сутакъ, се говори само в Португалия. Дори северните говори на страната се различават малко от нормата. Езикът на Кабу Верде или Мозамбик е доста различен, поне като произношение. За Бразилия да не говорим - те дори официално не говорят португеш, а лингуа насиунау ду Бразиу, и Португалия не може да им каже нищо. Къде са 9 милиона, къде са 250 Веднъж един възрастне професор от Куимбръ ми каза- гадове, образовахме ги, а сега се правят на различни....

O portugues e o galego sao como um casal - sempre a brigarem mas impossivel de viverem separados

diplomna - Portugal.doc http://www.4shared.com/file/108088792/3f36...-_Portugal.html diplomna - Portugal.doc Ето малка част от културните особености. Става въпрос за сравнение между културите на Испания и Португалия.

Кухнята задължително. То е вече като виц - какво правят португалците, когато са извън Португалия - ами говорят за португалска кухня. Което е вярно. Португалофили същото като лузофони ли е? На някои хора лузофон звучи като луноход

Аз давам една - да има фадуш, тесктове на фадуш, снимки на очевидци и поезия - например на Фернанду Песоа (на ъгъла на Московска, на Софийска община, има плоча с негови стихове). Все неща, които разплакват чувствителните хора и въздействат уникално

ти избери идеята е твоя.

Сайтът ще е интересен. Мисля че ще има хора, на които ще е интересно. Бих могъл да ти помогна с материали.

Joe Dassin - Le Portugais.mp3 http://www.4shared.com/file/108086251/ec9e..._Portugais.html Една песен на Жо дасен от 1977 - разказва за един португалски емигрант във Франция Joe dassin - Le portugais Avec son marteau piqueur Il creuse le sillon De la route de demain Il y met du coeur Le soleil et le gel Sont écrits sur ses mains Le Portugais dans son cire tout rouge Qui ressemble à un épouvantail As-tu vu l'étrange laboureur Des prairies de béton Et des champs de rocaille? Il faut en faire des voyages Il faut en faire du chemin Ce n'est plus dans son village Qu'on peut gagner son pain Loin de son toit, de sa ville À cinq cent lieus vers le nord Le soir dans un bidonville Le Portugais s'endort Il est arrivé À la Gare d'Austerlitz Voilà deux ans déjà Il n'a qu'une idée Gagner beaucoup d'argent Et retourner là-bas Le Portugais dans son cire tout rouge Qui ressemble à un épouvantail Il ne t'entend pas Il est sur le chemin qui mène au Portugal Il faut en faire des voyages Il faut en faire du chemin Ce n'est plus dans son village Qu'on peut gagner son pain Loin de son toit, de sa ville À cinq cent lieus vers le nord Le soir dans un bidonville Le Portugais s'endort

Ами би имало, ако питаш мен. Но дали българите ще са заинтересовани е друг въпрос . Португалците са много специфичен народ. Има нещо в тяхната култура, което е уникално. Тази тъга, интровертност, меланхолия, свенливост. Не съм срещал друг народ, който толкова тъжно и дълбоко да пее за трамваи, кораби и градове. Навярно гърците са нещо подобно, но все пак е различно. Аз се занимавам като хоби с теория на междукултурни различия, и имам до известна степен обяснение защо са такива. Ако ти е интересно, ще публикувам част от особеностите на португалската култура, за които писах скоро димломна. Но все пак, ако човек не познава португалец, няма представа за какво става въпрос.

Francisco José - Recado a Lisboa.mp3 http://www.4shared.com/file/108084434/642a...o_a_Lisboa.html Francisco Jose - Recado a Lisboa Lisboa, querida mãezinha Com o teu xaile traçado Recebe esta carta minha Que te leva o meu recado Que Deus te ajude Lisboa A cumprir esta mensagem De um português que está longe E que anda sempre em viagem Vai dizer adeus à Graça Que é tão bela, que é tão boa Vai por mim beijar a Estrela E abraçar a Madragoa E mesmo que esteja frio E os barcos fiquem no rio Parados sem navegar Passa por mim no Rossio E leva-lhe o meu olhar Se for noite de São João Lá pelas ruas de Alfama Acendo o meu coração No fogo da tua chama Depois levo pela cidade Num vaso de manjericos Para matar a saudade Desta saudade em que fico Vai dizer adeus à Graça Que é tão bela, que é tão boa Vai por mim beijar a Estrela E abraçar a Madragoa E mesmo que esteja frio E os barcos fiquem no rio Parados sem navegar Passa por mim no Rossio E leva-lhe o meu olhar

Благодаря ти! Този човек има такъв глас и излъчване, че се разплаках на няколко пъти

Francisco José - Olhos Castanhos.mp3 http://www.4shared.com/file/108083818/cb67..._Castanhos.html Fransisco Jose Olhos Castnahos Teus olhos castanhos De encantos tamanhos São pecados meus, São estrelas fulgentes, Brilhantes, luzentes, Caídas dos céus, Teus olhos risonhos São mundos, são sonhos, São a minha cruz, Teus olhos castanhos De encantos tamanhos São raios de luz. Olhos azuis são ciúme E nada valem para mim, Olhos negros são queixume De uma tristeza sem fim, Olhos verdes são traição São crueis como punhais, Olhos bons com coração Os teus, castanhos leais.

Ами аз страшно харесвам Карлуш ду Карму, но нямам много от него Страшно съм ти благодарен

Супер си! Песента наистина е прекрасна. Да сваля ли и другите видиуш на Карлуш ду Карму?