alvassareiro

Да ти кажа репресиите на ЩАЗИ бяха едни от най-бруталните в Източна Европа въобще, навярно само Сталин отстъпва на сатрапа Хонакер. С нищо не могат да се сравнят с нашите. А проблем с интеграцията немците имаха, и още имат - има сериозни не културни, но материални различия между изтока и запада. Бягството на немците от нищо не е улеснено, като те стрелят никой не те улеснява. Сега за националностите - как да няма как като задаваш еднакъв въпрос на различни култури, после да сравниш отговорите и да видиш кой как е отговарял - СЛЕД КАТО УЧЕНИТЕ ГО ПРАВЯТ ВЕЧЕ 40 години....Не те разбирам.

Бунтът през 1953 се повтори, и втория път беше успешен - не само за тях, но и за целия свят. Междувременно както казваш ти, влияят и много ситуационни фактори. Но хората не спряха да бягат, даже бягаха още по-масово сред 1953, затова съветите посториха стената, а това както казах и личен бунт. Имаше и нелегална съпротива, която поддържаше връзки с ФРГ. Не се случват едновременно, а трябва ли да са едновременни. Все пак натискът е бил доста силен, хората са се надигали когато са можели.

Сега, никак не съм съгласен, че немците не са се бунтували. Всъщност, първият бунт срещу комунизма въобще, е в Източна Германия, през 1953. Тогава съветите за първи път пращат танкове, защото народния бунт е бил невъобразим. Източногерманците се възползват от ситуацията след смъртта на Сталин и боричканията кой да го наследи и излизат на Александерплац. Към тях се присъединяват и западногерманци с искане града да се обедини. Русите працат танкове, американците също и това е първото военно противопоставяне на Студената война, без да има изтрели обаче. След това, нали самите източногерманци събориха стената, да не са я съборили други. Изляхова половин милион души на улицата и почнаха да къртят. Всъщност, съпротивата на източногерманския народ е една от най-показателните,защото тя практически ознаменува края на социализма въобще - с падането на стената. фактът, че немците бягаха през стената, знаейки, че могат да ги убият, и после че се юрнаха към Унгария, не значи че са страхливи. Значи нещо друго - показва дълбоката несъвместимост на немската култура със социализма, и дълбоката непримиримост с него. Бягството е личен бунт. Сега да питам - кобко българи избягаха? през границата примерно. Имаше разбира се, ама много малко бе братко, мнооого малко. Масово българите не тръгнаха да се спасяват от България, както го напрвиха немците. Нали затова се постои стената. Сега пак да питам - а колко избягаха след 1990 - ами 2 милиона. А сега кажи, към кое българинът е по-нетърпим: към псевдодемокрацията, или към социализма.

И сега да кажа нещо друго. Всъщност, теорията на междукултурните различия, която цитирам, всъщност е точно обратонто на това, което твърдиш. Тя е известна още като теория на културния релативизъм. осега се приемаше, най-вече от класическата антропология, че хората по света трябва да имат еднаки разбирания за нещата, и че има една общовалидна истина за всички. Например демокрацията. Считаше се, че едва ли не всички искат демокрация, и тя е добра за всички. Ами не е така. ИМа народи, които изобщо не знаят какво е демокрация. така е и пазарната икономика. В Учебниците пише, че хората трябва да се конкурират, и това е основен мотиватор и движеща сила. Така е в САЩ, но не е така в Германия и Швеция, където има закони за ограничаване на конкуренцията. Там ако накараш хората да се конкурират, ще ги демотивираш. Основен мотиватор в труда в Германия и Швеция не е стремежът към постижения, както е в САЩ, а желанието да помагаш на другите. Просто не може да се наложат американските възгледи за политика, икономика, култура на всички държави. Ние трябва първо да изследваме какво е отошението на хората в отделните държави към някои неща - примерно към абортите, жените, хомосексуалните, съревнованието, и чак тогава да решим кое е добре за тяхната култура. Затова се счита, че изследванията на Хофстеде поставят началото на културния релативизъм, т.е това, което е вярно, правилно, прието, нормално в една страна, може да е точно обратното в друга. Именно това прави Хофстеде - сравнява старните, за да види къме нещото е се счита за правилно, и къде не. например, в Германия колите спират на пешеходеца, а в Нигерия не спират. Очевидно това, което е правилно в Европа, не правилно, или не е прието поне в Африка. Глупаво би било да очакваме, че щом в Германия децата не искат съгласието на баща си, за да се оженят, така трябва да бъде по целия свят и това е правилното. Всичко друго е примитивно и невярно. Точно това горе-долу твърдеше класическата антропология.

Не. Националността не отсъства, нали именно тя е единственото различно нещо в изследването. Всичко останало е сходно между хората, единственото нещо, което ги различава, е националността. Затова тя е ключов момент. Тези изследвания се имат за цел да разкрият междукултурните различия. Затова се сравняват всички страни, не само сходините. Всъщност, кои са сходни и кои не си проличава чак след като имаме резултатите. Целта на изследванията е именно да се видят разликите, не приликите. Хората не се питат някакви сложни неща, като например отношението им към ЕС - един африканец не би могъл да отговори. Въпросите разкриват реално наблюдаваните феномени в културите. Например: Бихте ли дали секретна бизнес информация на ваш приятел, без която знаете, че ще фалира? В Германия хората не биха дали. В България и Нигерия обаче биха. Очевидно хората имат различни разбирания, затова дават и различни отговори. Целта е ние да го установим. Или: Считате ли, че родителите трябва да се уважават? В Германия процентите са ниски. В Нигерия високи. Хората очевидно имат различни разбирания по тези въпроси. Те съществуват реално. И ние просто ги констатираме. По твоята логика ние изобщо нямаме право да питаме никои как стоят нещата в неговото общество. Значи, ние не сравняваме Германия с Нигерия, а просто гледаме как хората се отнасят към родителите си в едната и в другата страна Корелациите не се изчисляват между страните, а между отговорите на всяка страна. Например сравнява се как нигерийците са отговорили на въпрос А,Б,В. После гледаме как са отговорили на същите въпроси в България. Установява се, че и двата случая процентите са сходни. Значи има съвпадение. АКо сравним с Германия, съвпадението няма да го има. Ето културно различие, защото германиците и нигерийците имат съвсем различни разбирания и нагласи. Затова на едни и същи въпроси отговарят различно. Например в Нигерия отхвърлят развода и изневярата, а в Германия не. Ето други пример. Въпросът е: Съгласни ли сте, че за да бъде пълноценна, жената трябва да има поне едно дете? В Нигерия 87% казват ДА В Германия 87% казват НЕ. Защо е така. Ами защото имат различни нагласи. Но и в дете държави знаят прекрасно какво е жена и какво е дете. това, което ги различава е разбирането им за пълноценност. И ние точно това разкриваме с този въпрос. Друг пример - Въпросът е: Бихте ли искали одобрението на родителите си, за да се ожените? В германия казват НЕ В Нигерия казват ДА. И в двете страни знаят какво е родител и какво е да се ожениш. Но имат различно мнение по въпроса. По твоята логика, изобщо не мога да питам подобни неща. Всъщност, изследванията се правят независимо едно от друго, от местни анкетьори. После се публикуват резултатите. Така както се сравняват страните по БВП - има един с висок, други с нисэк. Или по население, или по площ. това, че са различни, не ни пречи. Ние всъщност установяваме различията. Това е все едно да строим различни хора по височина. Има ниски, има и високи. Това се установява, като ги подредим всичките идин до друг и ги сравним. Така се виждат различията. По твоята логика, ние изобщо не можем да сравняваме хората, защото имат различни височини, и можем да мерим височината само на тези, които са със сходни размери. Излишно е да казвам, че в класическата антропология, за да се установят общочовешките особености и да се изведат генерални изводи, се правят проучвания сред ирокези, папуаси, масаи и всякакви други екзотични племена. Всичките книги на Марсел Мос, Франц Боаз, Рут бенедикт и други светила на етнологията и антропологията все натам вървят. Най-сериозните критици на Хофстеде твърдят, че извадките му не са представителни, което е вярно. Но както казах изводите му бяха потвърдени от следващите проучвания. Същие критици се заемат да го оборят, като повтарят изследванията му, само че с представителни извадки. Но на никой не му е хрумнало да твърди, това, което казваш ти. Т.е дори най-яростинте врагове на професора също задават един и същ въпрос на 150 държави. Проблем би имало, ако например настоявам нигерийците да имат еднакво мнение с германците. Или примерно да питам един нигериец: Одобрявате ли данъчната политика на Меркел? Тука вече има проблем. Но да ги питаш дали искат удобрението на родителите си за да се оженят, и да твърдиш, че не разбираш какво ги питаш, значи, че са идиоти.

Така е, в общи линии. Явленията са сложни, за да има един извод. Колективистичните връзки, които се създаваха в заводите (колективизмът няма нищо общо с слонността да се работи в колектив, или индивидуално) са просто функция на колективистичната култура. Има ли такава култура, тя се проектира навсякъде - и в завода, и в семейството. Сега в Швеция и Дания също има вид социализъм, но те са най-индивидуалистичните култури на света. Просто каквато и система да наложиш, културата си казва думата. Социализмът не е променил обществото, това е факт. То се променя чрез индустриализацията. А социализмът наложи индустриализация. Това е парадоксът. Има и друго - за да настъпи промяна, е нужно време. Не можеш да индустриализираш едно общество, и веднага да чакаш промяна. Пример е Япония. Там и до днес нещата не са се проминили значително. Нужно е време за да има ефект културната трансформация. Соца не е променил културата в аспектите, в които му се приписва това. Но той, налагайки индустриализацията, положи едни, макар и несигурни, основи на нещо, което продължава и до днес - бавното и постепенно разпадане на рода. Но от друга страна заставяйки хората да съжителстват с непознати, с чужди, всъщност усили колективистичната култура или някои неини проявления. Изобщо темата е доста сложна. Но има и доказатлество за противното - социализмът наложи индустриализация и бам, жената почна да се еманципира, получи правото да се развежда. това в аграрните култури е невъзможно. Аз също съм на мнение, че социализмът не може да измени коренно културата. Или че дори я подсилва още повече към колективизъм, като излага на показ някои аспекти на поначало исконната ни колективистична култура, които преди не са съществували - например хвърлянето на боклуци пред блока, шумната музика, безразличието към общественото пространство. Тези аспекти обаче бяха изкуствено подтискани с наложен ред и контрол. Но не мога да не призная и ролята на индустриализацията, която се счита за основен двигател на културна трансформация от колективизъм към индивидуализъм. как да помирим тези две конценции.Има известно портиворечие, признавам. но все пак, гравитирам към първото - соца не е изменил съществено културата, дори подсили родовия й характер, като замени членовете на колектива, връзките с рода не се разпаднаха, а хората бяха принудени да съжителстват с непознати, което изкара на преден план някои несъществуващи или не толкова явни преди аспекти на родовата култура. Това ме кара да мисля, че ролята на индустриализацията за културната трансформация не бива да се абсолютизира. Освен индустриализация, трябва да има навярно и други фактори - например лична инициативност, свободно движение на хора и капитали, предприемачество, което предполага поемане на лична отговорност, индивидуална независимост от колектива, личното усилие и т.н. На Запад тези неща произтякоха пряко от индустриализацията. При нас соца наложи индустриализация, но подтисна споменатите й ефекти.

разбира се, идеята ти е прекрасна Аз ъсм голям фен на Амалия и на Сарлуш ду Карму

Nik1, културата която сме възприели се нарича ексклусионститка (Минков), колективистична (Хофстеде) или родова. Това, рабзира са изкуствени термини с оглед на се внесе малко ред в понятията. Тази култура не се е променила или се променя бавно промени, т.е от ексклусионистка ще стане универсалистка, от родова ще стане безродова, от колективистична ще стане индивидуалистична, не защото сме разочаровани, бити във воини и тн. а когато страната ни се индустриализира, зедемелието отстъпи на третичния сектор и като резултат се разпадне родът. Тези процеси започнаха прези социализма и бавно бавно се татрузят и сега. Просто време трябва.

Явлението, за което говориш, се нарича ексклусионазъм, стягам се в най-скоро време да пиша подробно за него, защото е най-типичната черта на българската култура. Коралацията на Пиърсън между ексклусионисткия индекс и нагласата, че си длъжен да уважаваш родителите си, без значение какви са и какви са грешките им, както и авторитети, е 0.847**, т.е уважението към "нашите" влизо в това културно измерение. Ето ексклусионисткия индекс на някои страни: Нигерия - 495 Уганда - 400 Египет - 482 Саудитска Арабия - 433 Йордания - 388 Турция - 379 Иран - 339 Грузия - 367 Киргистан - 361 Румъния - 352 Черна гора - 342 БЪЛГАРИЯ - 340 Босна - 320 Македония - 299 Словакия - 286 Сърбия - 283 Украйна - 280 Полша - 269 Русия - 258 Италия - 248 Испания - 244 Португалия - 248 Чехия - 238 Словения - 236 Естония, Япония -233 Германия - 151 Ирландия - 208 Франция - 196 Швейцария - 194 Австрия - 191 САЩ - 172 Белгия - 159 Англия - 114 Дания - 107 Финландия - 102 Швеция - 7 Холандия - 1 Сега културните особености, които влизат в пакета на това културно измерение. Давам ги с корелационните им индекси спрямо ексклусионизъм: индекс 1 означава пълно съответствие, 0 -няма съответствие, -1 съответствието е с обратен знак. Независимо от качествата и грешките на родителите ни, ниe сме длъжни да го уважаваме - 0.84**( това означава грубо, че 84% от държавите, които имат високи точки по горния списък, имат и високи проценти съгласие с това твърдение) Жената трябва да има деца, за да е пълноценна - 0.70** Осъждате ли жената като самотен родител - 0.56** Трябва ли да уважавате сляпо авторитети в компанията си - 0.56** Тези въпроси мерят сплотеността на колектива. Защита на околната среда - -0.58** Емпатия и уважение към непознати - -0.74** Толерантност към непознати - -0.76** Отхвърляне на хомосексуалисти - 0.53** Равенство мъж-жена - -0.55** Доброволна работа за благото на обществото - -0.67* Отказ да дадем поверителна бизнес информация на близък приятел - -0.64** - това означава, че личните отношения са по-важни от бизнес отношенията в ексклусионистките култури. Корупция по данни на Transperancy Intrenational - 0.87** Мерки за безопасност на работа - -0.63** Смърт при пътнотранспорти произшествия - 0.87** Качество на продуктите - -0.63** Доверие към непознати - -0.57** Хобита - -0.53** по Спирмън Употреба на дрога - -0.46** Мисля, че горе долу стана ясно за какво говоря. Примерно, България е с доста висок индекс по ексклисионизъм. Това значи, че мнозинството българи ще споделят тези твърдения, които са с позитивни коефициенти, например че дължат сляпо уважение на авторитетите в компанията, или уважение към родители, и няма да споделят твърденията, които са с негативен коефициент - примерно че трябва да уважават и да емпатични към непознати.

Да, точно така. ти напипа най-характерната черта на българската култура - ние делим хората на свои:нашите приятели, близки, роднини - и чужди: това са всички останали. Докато скъм близките сме особено любезни, уважителни, загрижени, мили, зантересовани, към чуждите сме лишени от това. Това всъщност е генералната разлика между Запада и остатъка от света. Това е едно от хундаменталните културни измерения на Хофстеде, което той нарича индивидуализъм-колективизъм, а други автори - родовост-безродовост, или екслусоинизъм-униварсализъм. На Запада се приема, че всички хора са един род, затова там дължат уважение, толерантност към всички без изключение. У нас ние изключваме от тези привилегии чуждите, които не са ни приятели и роднини, затова културата ни е ексклусионистка. никакъв комунизъм, турски феодализъм и катастрофи. Всичко е въпрос на култура. Германия също беше окъсана, разбита, сто пъти повече от българия някога е била, и все пак сега пак е водеща в света. Защото немците имат нещо, което ние нямаме - своята индивидуалистична култура.

Сега по другия въпрос. Първите междукултурни изследвания както споменах са правени по сравними извадки за клоновете на компании в различни страни. Следващите изследвания, които вече използват представителни извадки и се извършват от националните социологически институти, официално оторизирани за такава дейност по страни намират корелация между измеренията на Хофстеде и своите резултати. Следователно няма голяма значение дали мерим мнения на служители на IBM или извършваме представително за страната изследване - резултатите силно корелират, т.е с висока степен на сходство са. Освен това, все пак служителите на една компани вече са участвали в процеса на национално самознаване, изпитали са ефектите на родната си култура, преминали са през всички индоктриниращи иститути на страната си. така че процесите по формиране на нация, народ и т.н се включват в контекста на всичко това. Все пак се анкетират граждани, които изпитват ефектите на културата си върху себе си и не е толкова важно къде работят. Основните мисловни схеми и стереотипи вече са формирани у всеки един. Вярно е, изследванията на Хофстеде подминавата България и Балканските страни без Гърция. Но по-късно ние сме включени в изследванията на WVS от 1999-2004, които само потвърдиха резултатите на Хофстеде отпреди 30 години, задавайки същите въпроси, и то вече с представителни извадки. За реакцията в балканските страни срещу социализма също може да се спори. Реакция и то доста силна имаше в Румъния. Знаем, започна в тимишоара, където културата е малко по-западна по разбираеми причини и стана толкова силна и брутална, че завърши с кървава баня. В крайна сметка самите румънци си го свалиха и убиха, заедно с жена му. Реакция в Югославия нямаше, по няколко причини. първо, режима на Тито беше мнооого по различен от този у нас - беше соц с човешко лице, отворен към Запада, скъсал връзките си с СССР, беше това, което Дупчек и наги се опитаха и не успяха. Освен това, сърбите живееха сто пъти по-богато, бяха една от богатите държави в Европа, на която ние можем само да завиждаме. Тито беше умен политик, който не даде на съветските утрепки да му се месят и защити суверинитета на страната си, осигури благоденствие на народа си и най-важното - толерантост между етносите. Беше европейски политик, за разлика от нашите марионетки. За Аблания ми е трудно да говоря. Все пак е страна, която живееше до скоро в дълко феодализъм и родовообщинен строй. Не можем да очакваме хората да имат политическо съзнание и порив за свобода, след като хилядолетия са мачкани. В СССР и републиките положението беше сходно с нас. Повечето изследователи са на мнение, че основна причина за появата на неравновластие е появата на земеделието. Струва ми се че съм писал много по това. По нашите земи, в Близкия изток и Азия то се заражда или появява преди 4-5 000 години. В Северна и Северозападна Европа, вкл. Англия земеделие практически няма или е силно недоразвито до Средновековието. Затова и там сравнително късно се формират централизирани държави, ако изобщо се формират. Ще видиш как във всички територии, където земеделието се заражда рано има тиранични режими, авторитарни управления - Египет, Шумер, Акад, Елам, Юдея, Ур, държавата на траките, Мохенджо даро, Китай, Япония и тн. Там, където земеделието идва късно - Северна Европа, Англия - има доста либерални култури и форми на управление. В Швеция изобщо пропускат да формират абсолютискта монархия, защото първият монарх, който се решава на това, е убит на бал. В тези държави земеделието идва доста късно, и не се задържа много - те директно се прехвърлят на търговия и индустриално производство. да не забравяме, че феодалния строй е свързан именно със земеделието. Друг пример е Гърция или Финикия. Там обществата още в дъбока древност са либерални и демократични, защото земеделие в широк смисъл няма и не е единствен поминък, развива се и търговията.

Ти до известна степен имаш право във възраженията си срещу метода на Хофстеде. Всъщност, той е критикуван най-много именно заради това. Един от най-върлите му критици McSweeney (2003) поставя под въпрос изводите му, защото според него служителите на IBM не са представителна извадка на обществата, в които живеят. Всъщност, Хофстеде използва не представителна, а сравнима извадка - хората, които са анкетирани си приличат по всичко останало, с изключение на националността. Следователно, ако има различия между мненията им, те се дължат именно на различия в културата, а не на нещо друго. Служителите на IBM имат една и съща работа, образование, доход, възраст, почти еднакво съотношение мъже-жени, позиция в компанията. Единствената разлика е националността им. така подборът на респондените е извършен от самат компания. Това е метод, използван много често и след това. Наистина, тези хора вземат по-висок доход от средия за страните си, имат висок образователен статус и още куп специфични черти, които засилват съмненията за тяхната представителност. Все пак, Хофстеде има право поради две причини: 1. В изследванията си той открива за първи път в историята на сравнителната антропология нещо смайващо - отговорите на някои въпроси корелират. Например, ако повечето хора в съответния клон на компанията в определена страна смятат, че правилата не бива да се нарушават в никакви случаи, те имат и високи стоиности на стрес на работното място. Той не само отркива корелацията, но и я изчислява по коефициентите на Спирмън и Пиърсън. така Хофстеде е пионер в изучаването на културните различия в огромен брой страни по научен начин. Резултатие от изследванията му се използват и до днес за правене на валидни прогнози - използвайки изведените коефициенти на корелация, можем да изчислим, ако определн процент хора от една страна имат мнение А то какъв процент от същите ще имат и мнение Б, дори между двете да няма видима връзка. Например, в страните, където висок процент хора изразяват гордост он нация, култура, индивид, има и високи проценти на религиозност и слаб успех в училище. Това, което прави Хофстеде е следното. Той мери гордостта, после пита и за религиозността, и успеха в училище. Вижда, че между трите има връзка. След това сравнява в колко други старни е така. Установява, че от 80 изследвани държави, тази корелация се установява в 75 от тях. На тази база изчислява коефициента на корелация между трите, които е около 0.9**. Звездичките са копютърни операции, базирани на стандартното отклонение, които доказват, че корелацията не се дължи на случаиност, и че именно тези, които са горди, са и религиозни, а не днякои други. Така холандецът поставя началото на метода на културните измерения - съвкупност от особености, между които има висока корелация. Освен метода на измеренията, Хофстеде въвежда и факторния анализ. Как се извършва съм описал подробно в темата за методологията на междукултурните изследвания. Това, което прави той, е да изчисли Пиърсовия коефициент на корелация между определена нагласа - това е отговор на определен въпрос в анкетната карта - и индекса на страната по съответния фактор - това е културното измерение, което обуславя нагласата. например - корелационните индекси на въпросите от анкетата на хофстеде спрямо коефициента на фактора екскулионизъм са: A025 (човек трябва винаги да уважава родителите си) - 0.841 А018 (децата се нуждаят от двамата родители, за да израстнат пълноценни индивиди) - 0.748 D018 (жената трябва да има деца, за да е пълноценна) - 0.700 A125 (е искам хора от друга раса за съседи) - 0.640 A035 (децата трябва да се възпитат в дух на толерантност към другите) - -0.764 Тези цифри са коефициентите на корелация между отговорите на въпросите и индекса на държавата по културното измерение. Наричат се още факторна тежест. Факторният индекс се изчислява от средните стойности на отговорите в анкетанта карта, които имат висока корелация x 100 + 276, за да се избегнат негитвни стойности (Минков,2007). 2. Нещо още по-важно. Макар и да признаем, че извадките не са представителни, а сравними (matched samples), както и един сериозен пропуск на Хофстеде - той допуска, че културите са хомогенни, затова изследванията му в Индия не са особено показателни, огромната база данни от изследвания, проевждани след него, в последните 40 години, потвърждават заключенията на Хофстеде. това става, защото изследователите винаги са ползвали Хофстеде за база, и когато са откривали някакви културни измерения, са търсили корелация с тези на Хофстеде. Примери: - Пиърсовата корелация между културното измерение societal in-group collectivism на PROJECT GLOBE (2004) и индекса на измерението individualism на Хофсетде е - 0.81** (48 съвпадения на държави) - Пиърсовата корелация мижду измерението self expression versus survival values на WVS (2000) и индивидуализма на Хофстеде е 0.79** (48 съвпадения) - корелацията между self expression versus survival values на WVS (2000) и in-group collectivism practices на GLOBE е -0.82** (46 съвпадения). Тези размисли навеждат на мисълта, че заключенията почиват на здрава научна логика, базирана на статистически анализ. Спорове възникват не за феномените, които са необорими, а за тяхното разтълкуване. Корелациите между следващите изследвания - особено това на WVS, което се порвежда на всеки 5 години от 1980 в 120 държави по света, от 1999 и в българия от социологическия институт на БАН, ръководено от Андрей Райчев, а това е първото междукултурно изследване в света, което използва не сравними, а представителни извадки - и измеренията на Хофстеде показват, че каквито и методи да е използвал, е открил нещо наистина важно. Толкова за Хофстеде.

Е така де, но основните културни белези и особености, както и различия, се формират като резултат от появата на земеделието. Неравносластието е едно от културните измерения на Хофстеде, потвърдено по-къно от Тромпенаарс. Хофстеде прави изследванията си между 1968-1972, като публикува първите резултати през 1975 г. Изследва около 120 000 служители на компанията IBM в 75 страни по света. Това е първото мащабно междукултурно изследване изобщо, много от методите и заключенията на което се използват за база и до днес. Той използва структурирана анкета, след което подлага отговорите на факторен анализ. Методите, които използва, са подробно описани в темата - методология на междукултурните изследвания. Мери степента на свобода при вземане на решения, наличието на страхопочитание от началника, формите на общуване и др. свързани феномени.

да ти кажа нищо не разбирам на румънски. А съм посветил живота си на романските езици. Даже и езиковата прилика е съмнителна.

След балканските държави първа след Византийската империя се създава България, това са фактите. Името не се променило вече 13 века.

Това също е прекрасна музика, с едно допълнение. не е португалска, а от Кабу Верде, нарича се морна и е на креолски.

не разбирам какво искаш да докажеш с това.

Редица автори, като Хофстеде и Тромпенаарс изследват отношението между властимащите и народа. И двамата стигат до сходни изводи - през 70-те Хофстеде оповести, че е открил цяло културно измерение на базата на факторен анализ, което нарече distance power index, или равновластие-неравновластие. Той отбелязва, че в неравновластните общества - които се отличават с относително неравноправни отношения между началници и подчинени - цари безразличие към участието в управлението и делението на властта. Едно от важните следствия от неравновластието за отделния индивид е пасовността, както и пасивното и цинично отношение към властимащите. На ниво общество към това можем да добавим и пирамидалните централизирани системи на управление. В такива държави има подозрително отношение към властимащите, счита се, че те са по начало покварени и се опитват да ни използват и живеят с чувство за недосегаемост. Реакцията е - значи и ние можем да ги мамим. Въпреки че Хофстеде не обяснява произхода и първопричината на властовото разстояние, все повече изследователи са единодушни - това е появата на земеделието.

Признавам некомпетентност, така е. Въпреки това, мисля, че преди една държава, тотална смес от етноси и създадена най-късно на Балканите да се изживее за наследник на древен Рим, трябва една друга да се припознае с Рим. Чини ми се, че това е Италия. Абе то италианците не се изживяват като римляни, тръгнали румънците. Що за абсурди, световни абсурди както казва един телевизионер.

Биволско търпение спрямо определени неща, предимно които не ни интересуват. Но спрямо други никак не сме търпеливи. Зависи доколко ги приемаме за важни и исконни и присъщи на културата ни. Да не повтарям цялата тема сега.

Вярно е, нациите са изкуствени. Но докато някои като нашата са органически, други като македонската са синтетични демек буламач от несвързаности и абсурди. Нещо такова ми се струва и румънската мания по римското. Абе всички около нас са някакви - кой елин, кой римски легионер, кой потомък на александър. Само ние май имаме сравнително реална предства за себе си. Все пак историята ни е дала много козове - примерно можем да твърдим че сме траки (румънците напоследък се изживяват като наследници на Децебал) или велики монголи....Това като манията да ти казват какъв си бил в предишния живот. Всички са били фараони, императори, философи. как пък един не е бил прост селянин с колело..

Пълна лудост е да се злоупотребява с фактите. Това, че хората са се идентифицирали с религията си на първо място, не значи, че не е имало етнос или че примерно румънците са славни последователи на римляните. Пълни смехории. Аз правя компромис и си признавам, не е било важно чак толкова, че сме българи, ама да излезе някой и да ми каже че сме били власи примерно е скандално. Какви власи боже мой!!!!

Да си призная, не съм компетентен да участвам в подобна дискусия, нито съм в състояние да читирам източници иподробни исторически факти. Смея да изкажа мнение, което е само частично, тъй като преди време надълго и нашироко водих спор за подобна тема - постът за етноцентричната и националноцентричната ни история, където надълго дискутирахме въпроса за етноса и ролята и мястот му през средновековието. Все пак си оставам на мнението, което защитавах - през Средновековието, преди това та чак до Възраждането етноси е имало, безспорно, но обществата са били ранжирани по друг начин. Първо хората са се идентифицирали с религията си, съотв. християнството, противопойставяйки етноса на геноса - генус то Христу, който отменя етническата принадлежност - после идва съсловието, и чак накрая е етничаската принадлежност. Често етнонимът всъщност е означавал религиозна принадлежност - както турчин е значело мюсюлманин, а не нещо друго. Малко модифицирах тази класификация, която беше предложена от проф.Калин Янакиев, като тя придоби следния вид: род - християнство - съсловие - етнос. Т.е през разглеждания период етносът го е имало, но е бил последна дупка на кавала. Най-важното е било от кой род сме, после от коя религия сме, после от кое съсловие, и чак накрая кой етнос сме. Нещо като кръвната група - имаме я, но не считаме, че е някакъв съществен белег, с който се инедтифицираме. Все пак си я знаем. Има обаче нещо друго - тази класификация на обществата важи за абсолютно всички общества на средновековна Европа - за българи, сърби, гърци, турци, румънци и тн. Затова е абсолютна глупост да се спекулира с това, че етнонимът българи бил изчезнал, значи не е имало българи, и това да е коз в ръцете на някакви румънци примерно. Тъй де, ако българи не е имало, то пък румънци пък въобще не е имало и не е ясно преди 1868 г. под думата влахи какво точно се е имало предвид. Тези хора имат сериозен национален комплекс, граничещ с психиатрична нужда от лекар. Ние поне нямаме такива симптоми, тъй като имаме доста по-реалистична представа кои сме и отгога сме. Тогава - в средновековието - просто етнонимите не са били толкова важни. Други са били героите на историята. И въпреки това, макар и нашата нация да е създадена с малко академична помощ, не може да се отрече, че тя почива на може би най-достоверните исторически доводи. Достатъчно е да видим съвременна Румъния и ме напушва смях - абе какви римляни, какви даки боже господи. бая са се потрудили да си извъртят историята, нека се погледнат първо що за римляни са, да решат какви са точно, после ще говорим за българите.

Културологически анализ на политическата култура Политическите настроения,както е известно, са силно зависими от културните особености на населението. Този въпрос е особено важен сега, в навечерието на двата избора – за европейски парламент и за национален такъв. За въпроса за политическата апатия на мнозинството българи съм писал подробно в предходни теми. Нека да видим какви са настроенията на онези, които все пак ще гласуват. Като цяло българите си нямаме никаква представа за ролята, функциите, значението на европейския парламент. Всъщност, това е нещо, което не само, че не разбираме, но и въобще не ни пука за него. Основният мотиватор за гласуване на тези избори за твърдите електорати на партиите е възможността да гласува два пъти за съответната партия, респективно възможността да гласуваме два пъти срещу сегашното правителство, или както каза Костов, срещу лошите. Следователно мотив да гласуваме на изборите за евпропейски парламент не е нищо, свързано с европейския парламент. Това личи от социологическите изследвания, които проведе БАН в последните месеци, в рамките на общоевропейско анкетно проучване, порведено във всичките държави членки от PRC. На въпрос “какво очаквате от българските евродепутати” мнозинството българи заявяват, че очакват те да защитават интересите на България в европарламента. Това е пълен абсурд, защото евродепутатите не са избрани, за да защитават интересите на държавата си, а да осигурят бъдеще на Европа и да я управляват според концепциите на политическите партии, в които членуват. Това е все едно, ако изберем депутати от каспичан в народното събрание, да очакваме те да защитават интересите на Каспичан. Всъщност ние сме ги избрали да управляват България. Ние сме толкова далече от европейските идеи, че само си мислим, че гласуваме за нещо, без да ни е много ясно за какво точно. От това може да се направят едве практически заключения – колкото по-висока е избирателната активност на първите избори, толкова по-малък ще е шансът на малките партии. Понеже ние участваме в тях с определена мотивация, която няма нищо общо с европейското бъдеще и идеи, тези избори ще са и генерална репетиция за националните. Проблемът обаче е много по-сериозен. Всъщност, в българското общество на гласуващите съжителстват няколко различни народа, култури, общности. 1.Общността на младите хора, които знаят английски, имат представа от света, сравнително широка и преди всичко универсалистка култура. Това разбира се не са всички млади хора, а основно тези, които живеят в големите градове, имат добра работа и мобилност. По правило тези хора не са мотивирани да гласуват и повечето навярно няма да го сторят. 2.Общност на поколението на средна и напреднала възраст, споделящо все още традиционните родови ценности. Именно сред тези хора се формират твърдите електорати на политическите партии. Това са електорати не само на левицата, но и твърдите ядки на десните сдс и дсб, както и на герб. Те се отличават с най-голяма политическа лоялност и активност. Тъй като ролята на традиционния род е голяма, обикновено те възприемат политическия лидер като баща, а партията е реминисценция на семейството. Да гласуват за нея се счита за семеен дълг, а ако гласуват за друга – за предателство спрямо рода и семейството. С такива нагласи се отличават твърдите електорати както на бсп, така и на костов. Възможно е тези хора да гласуват по съвест, но е възможно мотивацията им да няма нищо общо с партията и идеите й. Например доста възрастни жени гласуват за бсп, не защото споделят платформите й, а заради паметта на съпруга си, който цял живот е гласувал така. Доста хора гласуват и за дсб или сдс, защото техните родители, роднини и др. са били репресирани. Така политическото поведение не се мотивира толкова от идеите на конкретанта партия, а е белязана от силно родов характер. 3.Общността на етническите малцинства, съставляваща около 15% от населението, или между 1-1.5 млн. души. Тези хора изповядват култура, доста различна от нашата, която се проектира и върху политическите им актове. Именно те са най-податливи към купуването на гласове. В крайна сметка купуването на вота не е нещо, правено на сила, а е културна особеност – гласове се купуват, защото хората си ги продават. Всеизвастно е, че циганите традицонно нямат право да избират сами за кого да се оженят. Избира бащата, който след това продава дъщеря си. За хора, в чиято култура е залегнало да продават децата си, и да не вземат сами фундаментални решения в живота си, няма нищо анормално да продадат гласа си. Тови просто си е в реда на нещата и почива на строга културна логика. В културата на тези хора е залегнала тоталната липса на индивидуално поведение, демократичност и свободата на избор, логично е те да нямат и индивидуално политическо поведение. Ако към това добавим и тоталната мизерия, в която живея, и за която парите са добре дошли, смятам, че продаването на гласове е най-логичното решение от културна гледна точка. Поради характера на родовата култура на циганите, обикновено е достатъчно да се въздейства само върху най-възрастния член на колектива – които винаги се радва на привилигировано положение от останалите членове. Ако той бъде склонен да продаде гласа си, обикновено примера му се повтаря и от останалите членове на рода, тъй като те приемат поведението му за морална норма. Единсвено бащата има право да продава булката, и гласа си. Специфичното при тях е, че не се отличават с лоялност към никоя партия. Нормално е веднъж да продават гласа си на едните, другия път на съвсем различни. Важното е кой дава повече пари. Затова те са твърди електорати или ядра за продаване на гласове на всички партии. 4.Общността на българските турци. Отделянето им в отделна група е силно условно, тъй като те биха пастнали идеално и в предходната. Все пак те имат някои специфични особености, които не са достатъчно добре разбрани от българите. Като цяло, ние сме силно толерантни към турците, както и доста положително настроени към тях, за разлика от отношението ни към циганите. Но въпреки нашата толерантност, ние не разбираме добре тяхната култура. Често българите казваме – българските турци са най-работливата част от нацията ни. Оттук личи, че не ги разбираме достатъчно добре. Всъщност, турците са работливи, не защото са турци, а защото са земеделци, селяни. Самият характер на земеделската работа налага работливост и трудолюбие. Неработлив селянин няма. Затова и безработтицата сред турците е доста ниска. Някога българските селяни не са били по-малко работливи. Но днес единствените селяни, които останаха, единствените хора, които все още се занимават активно с земеделие, са именно турците. Останалите са шепа пияндурници, или силно застаряващо население. Излишно е да казвам, че пияндурниците няма как да са турци. Характера на земеделския труд оформя и профила на тяхната култура. Те са едно силно родово общество, в което отделният индивид няма значение, той е важен в рамките на колектива и се изживява чрез него. В това общество успехите са възприемат като колективен акт на всичките членове на клана или рода, а не като индивидуално усилие на всеки един. Те, подобно на по-възрастните българи, също идентифицират партията със семейството си, а лидера – с бащата. Отново имат голяма склонност да формират твърди ядра на партии и силна лоялност, противното се възприема като предателство спрямо рода. Те обаче имат една отлика от циганите – биха гласували лоялно и в куп, без да се налага да им се плаща (не че това не се прави), предимно за една и съща партия. Все пак дпс купува гласове предимно сред циганите, не сред турците. Въпросът с пордаването на гласове, въпреки, че е предимно културен въпрос, се влияе и от специфичните обстоятелства. Той е решаващ пердимно при местните избори, и не толкова важен при изборите за национален парламент или европарламент. Като заключение може да се каже, че културните различия между съжителстващите у нас общности от гласуващи няма как да доведат до един обективен вот, който да показва индивидуално политическо поведение. Този вот ще е силно обременен от специфичните културни особености на всеки колектив от гласоподаватели.