alvassareiro

Не. Може би аз не се изразих правилно. Високото самочувствие води до нисък стандарт, ниска образованост и изостаналост само при бедните народи. При богатите, като САЩ, механизмът е обратен - високото самочувствие не е причина за развитието им, защото налага силен консерватизъм, но не го спъва. Как точно става ще опиша механизма в отделна тема. Засега да кажем - бедните народи, които имат високо самочувствие, не вървят наникъде. При богатите ситуацията е друга. Говорим за културни особености, които се описват трудно, защото са сложни феномени. Въпреки това, аз се наемам да обяснявам всичко неясно

По принцип народите, които са горди и националисти, са и по-расистки настроени. това важи особено за черна Африка и арабския свят. Наблюдава се и в Турция и Сърбия. Вижте, аз въобще не мисля, че трябва да се отхвърля всичко българско. Трябва да ви кажа, че ние имаме неподозирани качества, с които изпреварваме доста западни страни. И да кажа също - успях доста успешно да обясня особеностите на българската култура на група испанци през миналата седмица, така, че пожелаха да останат в България и обещаха да правят реклама на страната ни. Въпросът е, че това се прави обективно, по определен начин, а не с празни приказки, патетизми и развяване на байраци. Няма черно и бяло. Ние, българите, имаме доста негативни черти. Но имаме и доста позитивни черти, някои от тях уникални. Това, че критикувам напразно раздутия национализъм изобщо не значи, че не обичам страната си. Значи, че не съм съгласен с гологлавия, омирисан на бира начин, по който ме карат да съм горд с България. Е не ща така. Искам по-обективни, научни, статистически достоверни данни. Неща от рода - България на три морета, - не водят до нищо. Най-много да се изколим и изпобием, както сториха сърбите. Това ли е родолюбие. Не благодаря. Трябват обективни научни теории, категории, постановки, които да обяснят кои сме, какви сме и къде сме.

Вижте сега господа, никой не твърди, че англичани, французи и тн. се срамуват от страната си. Просто не се определят като големи патриоти, и не смятат, че това е качество, което е ценно. Това ни казва статистиката. А статискитака е доста по-ценна и точна като източни на информация от някои свободни съчинения. Не е хубаво да се срамуваш от страната си. Но прекомерно раздутото самочувствие нанася много по-тежки вреди - води до изостаналост, ниска образованост и религиозност сред бедните народи. Лек срещу ниското самочувствие не са тези до болка втръсващи призиви за национална гордост, евтини патетични трикове в стил а ла Сидеров или а ла забравих му името на онзи от национална Гвардия. На мен и двамата не ми вдъхват интелектуална сигурност. Лек срещу ниското самочувствие е да имаме повече информация за света, за другите народи и държави и да видим къде сме ние. Защото това че сме имали три морета преди 1000 години хич не ме грее. Важно е какви сме сега, защото дори и да сравняваме историята си, нито сме най-великите, нито най-големите. Имаме доста положителни черти, но те са толкова отдалечени от историята, че надали някой предполага какви са. Ако има интерес, ще ги споделя.

Човек, продължаваш да ръсиш врели-некипели. Поспри малко де. Колко пъти да ти обяснявам, че патриотизъм се мери със статистика, с проценти и анкетни проучвания, не със спирки и знамена! Преди един век французите определено са били по-националисти от сега, затова и площадите им, и спирките им и паметниците им са такива. Днес е различно. Ще ти дам един съвет - чети бавно и внимателно всички мои постове, мисли и се учи. Ще регистрираш напредък, дано и езикът ти стане малко по-приемлив. Да добавя - ниският патриотизъм и национална гордост са двигател на икономическото развитие на бедните страни. И обратното - високата национална гордост спъва развитието на бедните страни. При богатите механизмът е друг. със здраве

Вижте, мисля че съм толерантен към всичко и всеки. Но да си кажем - икономическото развитие на франция започна преди десетилетия, а нашето преди има няма 10 години. Все пак България преди икономическата криза имаше по-висок икономически ръст от франция и Гърция и това се дължи на ниското ни самочувствие. Гърците, които са горди по принцип, не са мръднали ина сантиметър в развитието си от 1980 насам и винаги са си били най-бедните в ЕС (преди да влезем ние, разбира се), както и с най-висока корупция сред старите членове. Същото се отнася и за Португалия. Всички те дръпнаха малко защото им изляха пари, но след това си стоят на същото място вече десетилетия, докато ние имахме ръст от 6-7% годишно. Все пак говорим за икономическо развитие. Сега за Африка - въпросът на който са отговорили са: смятам, че съм горд от своята страна и процентът е над 70%. Разбира се, те са горди от всичко - страна, раса, религия - в африка всъщност е регистриран най-високият расизъм - род, семейство. Тук говорим за измерението себеизтъкване, или гордост на разбираем език. Няма голяма разлика дали си горд от страна, или род. Обикновено гордите от страна са горди и от род, и от всичко останало. Винаги, когато се мери гордост от каквото и да било, африка и арабите са първи.

Хърс, по принцип не отговарям на мненията ти, тъй като освен обиди и евтини разговоризми, на нищо друго не си способен. Но науката изисква жертви. Тук говорим за наука, не за това какво на нашия Хърс му се струва и какви градове виждал. Кажи сега кой източник ползва, за да кажеш, че повече от половината французи са горди от страната си? Данните за Франция са 39.7% - източник World Value Survey, представителна извадка за двете вълни на проучване 1995-2004 г. За Гърция резултатите са 54.6%. А сега си напъни малко ума и кажи кой живее по-добре - Франция или Гърция? Резултатите за патриотизмът на Турция са 54.2% пак същия източник. Турците са по-патриоти от гърците и съответно имат по-нисък БВП, по-висок дял необразовани, по-изостанали и по-религиозни. Виж сега момче - това тук е сериозен форум за наука, не някава говорилня. като твърдиш нещо трябва източници. това че в Гърция вдигат знамето всяка сутрин не е сериозно доказателство, е са патриоти, или че не са. доказателство са представителните извадки на социологическите проучвания. За Това коя държава е богата и коя не, според нашия Хърс, е достътъчно да видим градовете в западната й част, така ли? Ами Банглашеш също има два модерни града в западната част - Читагонг и Дака, ама не са вързали. модерни градове има и в западна Нигерия,но това не значи че Нигерия е богата. Приятел, за богатството на една нация не се съди по градовете, а по едно нещо, наречено БВП на глава от населението за една година в долари. То се сравнява, не как са градовете в Западна Турция. Тука такива неловки, необмислени, направо глуповати, смешни и абсурдни твърдения на нашия Хърс не минават приятел. Трябва статистика. Това кой е тъп, и кой не, също се мери - мери се процент от населението с висше образование, със средно и с основно. Мери се и IQ. По това социолозите сравняват народите. Ако сравним процентът на гордост, процентът на хора с висше и средно образование и БВП на Франция, Гърция и Турция, ще видим, че Французите са най-негорди, живеят най-богато и са най-образовани. На второ място по гордост са гърците, те живеят далеч по-бедно от французите, по-необразовани и религиозни са. На дъното на класацията по бедност от трите страни е Турция, там са и най-необразовани, най-религиозни и най-горди. Нещо неясно да има? Чети и се учи. Имаме списък с около 130 държави и ги сравняваме по гордост, БВП и образователен ценз на населението. Някои са по-бедни от другите, някои са и по-необразовани. Явно на теб трябва да се обясни по по-разбираем начин. взимаш 130 човека и ги сравняваш - по стандарт на живот, образованост и гордост. Нещо неясно да има? Изследванията се правят на всеки пет години, в България се повеждат през 1995,2000, 2005 и в момента е в ход следващото. Обхваща представителни извадки в 130 държави в света по 3000-5000 души. У нас изследванията се правят от Социологичсекия институт на БАН с ръководител проф. д-р Георги Фотев за изследването през 1995 и Андрей Райчев за това през 2005. В световен мащаб се провеждат от World Value Survey една цел - мерят се ценнности. Данните в частта за България са публикувани на www.worldvaluessurvey.org. Там е публикуван примерен въпросник. Ето част от него - общо страниците са 25.

Анкетите са представителни, проведени от 1980-2004 г., в България са извършени от социологическия иститут на БАН. Сравняват се всякакви мнения на всякакви държави, установяват се различия и се обясняват. Науката, която сравнява социологическите нагласи в държавите по света са нарича сравнителна антропология. Резултатите са на www.worldvaluesurvey.org Сега, натриотизмът е нещо полезно, стига да е в мярка, но някои народи го имат в повече, други в по-малко. От изследванията става ясно, че който е голям патриот, е беден, необразован, религиозен и изостанал. И обратното. Тук говорим за чиста наука - просто се поглеждат данните от социологичесикте проучвания по гордост и се сравняват с тези по религиозност, IQ, както и БВП. Говорим за чиста наука, зависимостите са изведени чрез факторен и статистически анализ от учени на БАН в българската част, така че самите резултате не могат да се успорят. Обяснението защо е така е малко по-трудно и бих могъл да го дам в отделна тема. Значи положението е следното - провеждаш серия от анкетни проучвания на няколко вълни, в случая 2 - едната пред 1999, другата през 2004 в 130 държави в света, чрез предствавителна извадка обхващаща 3000-5000 души във свяка страна, анкетните карти включват всякакви въпроси - могат да се видят на сайта на организацията. После обработваш резултатите и виждаш - тези с висока гордост, са и религиозни, по-неуки, по-консервативни и по-бедни. Това са резултати от изследвания, не предварително зададени тези. И толкоз.

Национална гордост и патриотизъм Все по-често се чуват гласове за това, че имаме ниско самочувствие, и като функция се появяват всякакви наперени националисти, патриоти, родолюбци които обичат да поучават кое е правилно и кое не. Наистина, българите имаме ниско самочувствие. Всъщност това е едно от най-ценните качества, които притежаваме. Ниското самочувствие и гордост са в пряка връзка със стремежа към себеусъвършенстване, ученолюбие и икономически растеж. И обратното. Според проучванията на WVS от 1999-2000 г. около 27% от българите са горди със своята националност. Как е по света. Най-висок процент горди от род и родина са африканците, арабите и латиноамериканските държави, където процентът достига 90-100%. Знаем на какъв хал са там. Очевидно нито високото самочувствие, нито натриотизмът им е помогнал да си оправят държавите. В Европа картината е точно обратна. С резултати, подобни на нашите, и дори по-ниски, са скандинавците, германците и швейцарците. Само 8% от немците са горди от страната си. Всъщност те, заедно с прибалтийските народи, японците и източноевропейците, са редовно на дъното на класациите по гордост и патриотизъм. Очевидно чисто емпирично погледнато, хората с по-ниско самочувстие живеят по-добре, имат по-уредени държави и по-висок стандарт. Тази корелация е бетонна. Има и друга корелация – колкото си по-беден и неук, толкова си по-горд от нациоалната си принадлежност, расата, религията и какво ли още не. През 2002 г. PRC задава въпроса "Нашата култура е по-висша от другите". В Западна и Източна Европа, както и в Югоизточна Азия, процентът на съгласни с това е между 8% - Германия, и 30% - САЩ. В арабския свят, Индия, пакистан, Бангладеш, Западна африка и Латинска Америка, съгласните са между 60-70%. В България проценът е 27%, като още по-нисък е в Русия, Украйна, китай и Япония. Националната гордост, патриотизмът и чувството за превъзходство са по-типични за САЩ и третия свят – арабските страни, Западна Африка, Индия, и никак не са характерни за богатите европейски и източноазиатски държави. Изобщо винаги, когато се мери гордост, породена от каквото и да било – раса, религия, история, народ, държава, винаги първенци са арабите, черните африканци, индусите, американците, бангладешците, латиноамериканците. Така отново се проявава една културна дихотомия – на единия полюс са народи, които насърчават гордостта и чувството за превъзходство, а на другия – народи, които подтискат тези чувства. От всичко, казано дотук, излиза, че националната гордост, патриотизмът и национализмът са културни явления, при това доста сложни. Някои го имат в повече, други в по-малко. Не е логично да се търси връзка между патриотизъм и бедност – ако я има тя е обратна. Обикновено бедните народи са по-горди, повече патриоти и националисти от богатите, и това е видно от двете вълни на анкетни поучвания, проведени от WVS и PRC през 1999-2002 в над 130 държави в света. Въпреки това, и макар България по това време да е в сериозна криза, патриотизмът и национализмът не е широко застъпен сред българите и като цяло не е традиционна българска черта. Какво излиза от това? Наистина не е никак хубаво да се смяташ за човек втора ръка, да те е срам да гледаш другите в очите и да развиваш комплекс за малоценност. Това са патологични състояния. Но прекомерно раздутото самочувствие нанася още по-сериозни травми. Нанасят ги и изкуствено раздуваните и разнасяни насам-натам национални митове и митологеми. Каквато и да е била България през Средновековието, това няма никаква връзка с настоящето и никак не може да оправи положението в страната ни. Интерсено как изкривяват мисленето си националистите – налагат схващането, че победите при Клокотница, Ахелой, Върбишки проход и др. (които и не са кой знае колко) са довели до величието на България и повдигнали духа на народа. Всъщност е точно обратонто. Повдигнатият дух на народа и реалистичната му оценка за него самия, здравословните процеси които са протичали в народното съзнание са причина за постигнатите победи, защото войските-победители са съставени от хора, които идват от този народ и имат обективна оценка и мнение за себе си. Следователно какъв е цярът срещу ниското самочувствие. Определено не е прекомерно раздуто такова, защото последиците са много по-пагубни. За да повдигнем малко самочувствието си ни трябват конкретни знания, не някакви абстрактни постановки за това колко сме били велики преди 1000 години, как сме били еди кой-си и тем подобни врели некипели, защото такава фактология, освен че е втръсващо патетична, няма абсолютно никакъв ефект. Можем да направим друго – да се поогледаме малко наоколо, да разучим как е по света, да опознаем културите на други държави, да добием информация за другите хора, защото по света има и други хора, освет прабългарите и траките, и така ще видим 1. Че има хора, които живеят хиляди пъти по-бедно и по-зле, въпреки това са усмихнати и щастиливи и се гордеят със страната си, без да имат нито история като нашата, нито природа – Гана, Нигерия, Куба. 2. Ще видим кои са реално положителните черти на българската култура, както и това, че по някои показатели сме далеч след Западна Европа (изнасилвания, грабежи, бременност при малолетни, убийства, заразени със СПИН, наркозависими и тн.). Това се научава като изучаваме другите. Когато си неук и с ниско самочувствие обикновено събираш информация за другите – история, география, науки. Не изучаваш какви са били баба ти и дядо ти. Ами това трябва да напривим на ниво общество. Няма смисъл от напълно неадекватни твърдения от рода на това, че Джон Атанасов измислил компютъра – очевидно той не е нещо, което чака някой да го открие, а е сложна технология, за която принос имат една дузина учени измисляли схема след схема десетилетия наред. Или това, че България била първата европейска държава – това съм го казвал на чужденци и имах късмета да попадна на историци, ама не като нашите пишман историци, абонирани за всички телевизии. И умрях от срам. Подобно е и абсурдното твърдение "Българите - първите европейци"! Не може да вземем една ценност от 21 век - европейската ценност - и да я проектираме така неловко 5 хил. г. пр. н.е, когато не е имало никакви българи, а хората хал хабер са нямали, че са в Европа. Това е все едно да изследваме развитето на мобилните комуникации в ранния неолит. Изобщо въпросът за гордостта, хваленето и себеизтъкването е нещо изключително сложно с огромно значение в културен аспект. Защото в комплект с други измерения, той обяснява по неподозиран начин развитието на цели части на света. Бедните общества, за които са характерни гордост от нация, история, раса, религия, както и всякакви други себеподсилващи чувства, не се развиват никак добре през последните десетиления. Високото национално самочувствие при бедните нации води до висока религиозност, бедност, икономическа изостаналост, необразованост, слаб успех в училище, ниско IQ и консерватизъм. Това са все качества, които българинът на дали иска да има. Защо е така – обяснението заслужава отделна тема. Засега е достатъчно да се каже, че гореспоменатите последици от високото самочувствие са емпирически установени и статистически проверими и изведени факти, които могат да се проверят на сайта на WVS. Т.е това са готови и изведени зависимости, които и без доказване казват достатъчно сами по-себе си.

Там няма вождове и старейшини, а свободни хора. Изобщо демокрация в началото на 10 век.

Навярно е така, още повече че тези религии са наложени често на сила на славяни, германци и тн. Въпреки това, аграризацията и много други фактори чертаят сериозни културни различия между Северна/Северозападна Европа и остатъка от континента. В Първата част абсолютни монархии или не се налагат, или се налаг много късно, и хората имат доста либерално отношение към кралете. Има саги от 9-10 век, в които се говори как обикновени хора спорят с крал Харолд в Норвегия. За славяните такова нещо не можем да кажем. Те създават едни от най-авторитарните системи на управелние в света - Руската империя. положението на крепостния селянин в Русия до 1864 г. е било в пъти по-лошо от положението на българите в Османската империя - нас никой не ни е купувал и продавал. За Исландия не съм напълно съгласен - да не забравяме, че тя има най-стария пармамент в Европа, от времето на хан Крум черепопиеца Както казва един актьор - къде сме ние, къде са те. Там наистина няма буржоазия, защото няма какво да се поризвежда и изнася. но демокрацията битува съвсем сериозно. Но при всички положения си абсолютно прав - протестанството е резултат от демократичните отношения, либерални, из ги наричам равновластни и други подобни, на хората, а не обратното - както ни уверява Макс Вебер че индустриализацията и демокрацията била плод на протестанската етика. точно обратното е. ПС. Благодаря за "бравото" текстът е мой

Християнство и ислям В съвременния свят се приема, че основният културен сблъсък е именно между тези две религии. Рядко обаче си даваме сметка, че те си приличат много повече, от колкото се различават, затова често изследванията върху исляма се концентрират върху разликите му с християнството, след като приликите са много повече. Различията между двете религии биха могли да се изследват на две нива: Догматично – тук разликите са най-големи, което се дължи на една особеност на двете религии – стремежът им да регулират в екстремни степени живота. Тази разлика всъщост се явява прилика мужду двете – и в християнството, и в исляма изобилстват какви ли не абсурдни правила, норми, догми ,препоръки ,предписания, свидетелства и прочее. Естествено е, когато едните твърдят, че вино трябва да се носи не на гърба, а отпред, а другите твърдят обратното, да същестува схващаето, че разликите са сериозни. Сериозни са всъщност приликите – и в двете религии има предисания за това, кое е правилно и кое ,не, как се прави и как не. Дори на това догматично ниво, приликите са изумителни – и в исляма битуват Гавраил (Джибраил), Ийсус (Аиса), Мириам (Мария), Авраам, Ибрис (Сатана), Адам и Ева. И двете имат своя свещенна книга, постят, молят се в храмове доста сходни на външен вид, имат същите пророци, цели пасажи от Библията и Корана се припокриват почти напълно. Онтологично – тук е най-голямото сходство мжду ислям и християнство. И двете религии, освет че са монотеистични, авраамистични, се определят и като религии на откровението. Това ще рече, че религията настига човек, а не той нея. И в двете религии битува един и същ мотив – божието откровение, воля, препоръки, желания, съвети са "спуснати" свише на хората от небесата. Лично Джибраил диктува Корана на Муххамад, докато скита из пустинята на Мойсей са спуснати от небето божийте заповеди, докато мете църквата архангел Гавраил съобщава на Богородица благата вест, тримата ангели съобщават на Авраам и жена му Сара, че догодина по това време ще имат син. Във всички тези случаи Бисшата сила спуска от небето окровенията си без да дава обяснения защо това е така, а не инак. От хората се очаква да изпълняват божиите заръки, без да разбират защо Бог иска това, а не нещо друго. При религии като будизъм, дхарма (индуизъм), шинтоизъм и други е точно обратното – религията не застига човек, а човек сам стига до нея – чрез философски разсъждения и логически постановки се открива кое може и кое не може, кое е правилно и кое не. Друга сериозна прилика между ислям и християнство е тяхното отношение къв политиката. Традиционно етносът, народът, нацията, политиката са подчинени на религията. Това, което е днес арабският свят, доста напомня Следновековна Европа - идеята за една надетническа, наднационална, универсална държава на религията. Не е важно от ккой етнос си, а каква е религията ти. Дори се говори за една арабска нация, обединена под шапката на исляма. Такива примери в Европа има много - Византия, униварсалната държава, Свещеннта а Римска империя, Австроунгария чак по 20 век. Във всички тези случай етническите различия се заличават от религиозната принадлежност и религията е основна пойка на държавата. Създава се pax cristiana, хриястиянската ойкумена, така както днес има мюсюлмански свят, в които не е важно дали си сириец или египтянин, а това че си мюсюлманин. разбира се, Европа еволюира и от 18 век насам поставя нацията на религията, а тези процеси са доста по-забавени, ако изобщо ги има, в арабския свят. Естествен е въпросът на какво се дължат онтологическите, а и догматичните прилики между християнството и исляма – отношението към жената, изобилието на правила, заръки, норми, предписания, спуснатите свише откровения, заложената силна религиозност в двете религии – религиозни фанатици има и в исляма, и в християнството – в католицизма, в православието (предимно гърци и грузинци), в протестанството (те са най-опасни). Отговорът на този въпрос не е много сложен. И двете религии (към това спада и юдаизмът) са създадени на едно и също място, и поради това са плод на една и съща култура – близкоизточната. Тъй като културата е нещо много стабилно, формиращо се хилядолетия, и трудно рушимо, тази близкоизточна култура, създала християнството, исляма и юдаизма, започва своето формиране преди около 5-6 000 г – това е културата на земеделците от Плодородния полумесец. Като резултат от появата на земеделието се постулира подчиненото положение на жената, автократизмът и деспотичността. Освен всичко това, близкоизточната култура е тревожна – една доста древна културна особеност, която обяснява изобилието на правила, норми, препоръки и тн. в християнството, исляма и юдаизма. За тревожните хора е важно да знаят всичко до последния детайл – освен философските постановки, хриситянството и ислямът се заемат да дефинират какъв точно е Бог, какво прави и какво не прави, какво е казал и какво не. Цели 800 години са отнели на християните да дефинират какъв точно е Христос – толкова траят христологическите спорове. В будизма никой не се интересува как изглежда Буда, човек или Бог е, какво е ял и какво е пил, какво е казал на еди кой си и какво не е казал, какво е направил като е влязъл някъде и какво не е направил. В един момент хората в Близкоизточните хора са станали номади, което също е повлияло на културата им, но като цяло тя вече е била формирана. така може да се заключи, че двете религии са създадени и измислени, защото религиите са измислени, иначе ни остава да приемем, че са спуснати на хората от небето, което разбира се е несериозно, от една и съща култура, затова толкова си приличат. Приличат и на юдаизма, а когато три религии си приличат толкова, не може да става въпрос за случайност. Въпреки това, ислямът и християнството имат една особена отлика. Ислямът е създаден от арабската култура, и приет напълно от нея – т.е хората, измислили религията, са я приели, имаме пълно географско съвпадение между култура и религия. В своето мнозинство, мюсюланите са араби, перси, пущуни и тн. Разбира се, има и изключения – ислямът е приет или наложен и на култури, които се различават от арабската, която го е създала. Това са Индонезия, Малайзия, Бангладеш, Албания, Косово, Босна, България. Когато местната култура се различава от културата, създала исляма, а културата на малайците, бенгалците, славяните, илирите и тн. се различава от тази на арабите ( по повечето културни измерения), наблюдаваме и отклонения от стандартния ислям. Така например бангладешките мюсюлмани не вярват в живота след смъртта, което проиворечи на една от основните мюсюлмански догми. Индонезийските и малайските мюсюлмани пък изобщо не са фанатично религиозни – никой не е чувал за конфликт между исляма и будизма в Индонезия, или за индонезийци камикадзе. Ислямът в Албания и Косово е също специфичен – там основната ценност не е религията, а родът и семейството и религията е на втори план. Македония не е заплашена толкова от ислямизация, колкото от демографски бум на албанците и налагане на езикът им като втори официален. Що се отнася до България – изследвания показват, че българските мюсюлмани са едни от най-слабо религиозните в света, което само по себе си е сериозно отклонение от догмите на религията. Това не бива да ни учудва – ние сме една от малкото страни, където може да се чуе абсурдното твърдение – "аз съм християнин, но не практикуващ". Това би могло да се отнесе и към исляма. Ислямът у нас има и друга отлика – ние сме единствената страна извън Близкия изток, където наред със сунитите, има и шиити – алиани, казълбаши и тн., които решително отхвърлят Корана, не ползват джамии, а се събират на оброчища, някогашни тракийски светилища, и винаги били рамо до рамо с българите в борбата им срещу турците. Това са може би малкото примери на несъответствие между култура и религия в сферата на исляма. Ситуацията с християнството е доста по-различна. Християнството, бъдейки разпространено из целия свят, обхваща най-различни култури, в много по-висока степен от исляма. Християни са тревожните французи и испанци, спокойните шведи, гордите камерунци и филипинци, щастливите бразилци и нещастните португалци и гърци. Християнството не е успяло да промени културите на тези народи – въпреки него в Камерун и Централна Африка се поддържат традиционно паралелни сексуални контакти с няколко партньора, а жената е напълно равноправна с мъжа, което е резултат от по-древна култура – тази на лова и събирачеството, както и на градинарството, коренно различна от близкоизточната култура на интензивно земеделие. В следствие на тези културни различия в сферата на християнството, то се раздиря на множество разновидности – първи се отцепват монофизитите през 5 век (451), след това католиците – 1054, следват протестантите. Разбира се, в лонота на всяка от споменатите конфесии съществуват подгрупи – католиците са източен и западен обряд, православните се делят на национални църкви, протестантите – на лутеранци, калвинисти, англинанци. Последните пък биват – методисти, адвентисти, баптисти. Би могло разделението между православни, католици и монофизити да се оприличи с разцепването на исляма на сунити и шиити, тъй като и в двата случая причини за разделянето не са някакви сериозни културни различия, а чисто догматини спорове – еди кои си халифи са истински, а не някои други, Христос е Бог, повече от човек, а не обратното, сякаш е възможно да знаем със сигурност, евкаристията ще се прави с квасен хляб, а не с неквасен и тн. Случаят с протестанството е по-различен. Там вече се появяват сериозни културни различия. Ако погледнем картата на протестанството, ще видим, че всички протестанти си приличат по някои основни културни измерения – шведи, датчани, норвежци, немци, англичани, американци, исландци, австралиици, новозеландци са преди всичко равновлестни народи – традиционна културна особеност, наложе главно от късното пораждане на земеделието по техните земи. Освен това съвременното протестанство е типично за солно безродови страни. Те решително отхвърлят господството на един далечен и авторитарен папа, чийто авторитет е неуспорим. Предпочитат сами са са си господари, и да общуват директно с Бога, както общуват и с шефа, и с краля – в норвегия от незапомнени времена на краля се говори на Ти. Там хората очакват от Бог късмет, но не и помощ – той не е отговорен за тяхното щастие или нещастие, важното е да живеем добре тук и сега, а това зависи само от нас и нашите качества. Всеко сам е отговорен за спасението си и това не е спуснато на хората свише, а самите соха са закърмени с такива ценности, затова са ги закрепили и във вярата си. Тази културна особеност оформя християнството във протестанския свят. Част от културите, където започва протестанската реформа обаче, са тревожни – предимно Франция и Германия, Чехия, Австрия, Швейцария. Там разпадането на католицизма, който регулира живота с твърдите си правила и догми, поражда още по-голяма тревожност и неспокойствие, защото не е ясно какво ще последва от това. Затова простестанството се проваля в споменатите страни.

pishe se cerveza hermanos

Култура и ислям Анализът на факторите, формираци спецификата на исляма, е в синхрон с постановката, че не религията създава култура, а обратното – културата създава религията. Ислямът е продукт на близкоизточната култура, а тази култура е оформила и другите две монотеистични религии. Всъщност, трите аврамистични релгии са продукт на една и съща култура, и доказателство за това са сходствата в тях. И трите религии са монотеистични, свръхрегулирани с позволения и забрани, ролята на жената е почти сходна, и при трите религии се наблюдава силна религиозност. Всъщност, когато изследваме исляма и юдаизма, често търсим отликите им от християнството, защото приликите са много повече. Следователно, за да се установят особеностите на исляма, трябва да познаваме спецификата на културата, която го е създала. Преди всичко, това е култура на земеделци, откъдето се е наложила и ролята на жената като добавка на мъжа, силно зависима от него, задължена да му бъде вярна. Моралът, който ислямът, християнството и юдаизъмт проповядват, не е някакъв техен собствен морал, а морал на обществата, които са "произвели" исляма. Една особено важна културна особеност, която е съществен фактор за формиране на спецификата на исляма, е културното измерение "стабилност". Сравнителните изследвания върху северноамериканци, араби и латиноамериканци показват, че те се самоописват като стабилни личности с непроменливи личностни характеристики и ясно оформена същност, която не зависи от обстоятелствата. Променливите хора без твърди убеждения и поястоянен характер се смятат за непълноценни. Човешката същност в арабския свят и Пакистан е единна, а двойнствеността се порицава остро. Ако един арабин се усмихва, той обикновено е доволен, а не го прави, за да прикрие някакви лоши чувства. Външно и вътрешно Азът трябва да е един и същ. Човешката личност трябва да бъде монолитна, единна, стабилна и непроменлива. Тази културна особеност е довела до спецификата на исляма и го е направила такъв, какъвто е. Освен това, стабилността, непроменливостта, единството на аза, са довели до някои културни особености, които не са разбираеми за нас.(Минков,2008): 1.Въпреки огромните си постижения през Средновековието, арабската култура е останала студена и безразлична към театралното изкуство. Преструвката и превъплъщението в друг Аз, дори и само временене на сцената, са нежелани явления в традиционната арабска култура. С изключение на Египет, в останалите арабски страни киноиндустриата почти не същестува, театрите са забранени, въпреки че са възможни промени в положителна посока. 2.Приказките и легендите от Средновековието насам показват силно отрицателно отношение към всякакви превръщания и превъплъщения. Обикновено превъплъщенията в арабската култура са когато сатанинско същество, което наказва човек, като го превръща в нещо лошо – камък, куче, маймуна, бик; сатанинското същество е наказано от ангел, който го превръща в животно, много често презряно. Т.е превръщането е винаги наказание. Смяната на идентитета е нещо изключително лошо в традиционната арабска култура. 3.Силно нежелателно явление в традиционната арабска култура е употребата на маски. Маската е подмяна на истинския аз с друг, измислен аз. Това противоречи с изискването да си еднакъв и едноличен. 4.Противоречие създава и изобразителното изкуство, когато се рисуват хора.Човек трябва да има едно истинско лице, от плът и кръв. Всички имитации са опит да се размножи Аза, изкривявайки истинския образ. Затова върху тази практика е наложено табу. 5.Според шейх Юсуф ал Карадауи, статуята престава да бъде неприемливо явление, ако бъде счупено лицето й. Така се губи възможността да бъде използвана за идолатрия, което разбира се е безпочвено твърдение. Всъщност мюсюлманите нямат проблем с преклонението пред идоли – Кааба – и не считат това за идолопоклонничество. Пробемът със статуите очевидно е другаде – пресъздаването на образите и изкривяването на първоначалната идентичност, която трябва да остане единна и неизменна. Мюсюлманите вярват, че в деня на страшния съд статуите ще поискат душите си от творците, и тогава ще стане много страшно, защото светът ще се изпълни със създания без души, т.е идентитетът тяло-душа е нарушен, а за един арабин това звучи потресаващо. 6.Мнозина ислямски законодатели смятат дори фотографията за недопустима дейност, и тя се препоръчва самоо при издаване на документи или картотекиране на престъпници. 7.Ал Карадауи оповествява и забрана за носене на перука, дори жената да е изгубила косата си и да не може да се омъжи. Защото перуката е фалш и измама. По същия начин, според карадауи всякакви козметични операции са строго забранени – дори лицето на жената да е обезобразено, всеки опит за промяна на идентитета е смятан за грях. 8.В исляма има само един Бог – единствен и неделим.Той не може да има различни образи, затова и не може да се рисува. Тезата, че Аллах е многообразен, е един от най-тежките грехове в исляма. Даже епитетите, с които той се описва, са строго формулирани. Аллах е най-често ар-рахман, ар-рахийм – благодетелен и милостив. Израрът Б`исм иллях ар-рахман ар-рахийм – вв името на благодетелния и милостив Аллах е задължително встъпление в арабския свят към почти всяко изложение, като книга, реч и др. Естествено, всички сури в Корана, с изключение на една, започват така. 9.Ислямът признава основната християнска теза – божественото непорочно зачатие в утробата на Мириам. Но категорично отрича божествеността на сина й Аиса. Коранът категорично отхвърля идеята, че непорочното зачатие то Божия дух прави сина на Мириам Божи син и въплъщение, и окачествява това християнско твърдение като ужасно светотатство, от което може да се раздерат небесата. Идеята, че Аллах има син, също Бог като него, е неприемлива, защото представлява раздвоение на божествения образ и идентитет. Как са възникнали тези културни особености не е ясно, знае се само, че са много стари. Формирани са хиляди години преди появата на исляма в Близкия изток и са формирали мюсюлманската религия такава, каквато я знаем днес. От хиляди години в Близкия изток съществува убеждение, че човешкият Аз е не само стабилен, но и вечен. Затова се говори за душа – мъгляво понятие, което се припокрива с Аза. Душата е пазител на индивидуалната идентичност на Аза , тя е онова, което се запазва след смъртта и е вечно. Арабското абсолютиско (аналитично) мислене Културите, които се отличават с лична стабилност, имат склонност към стабилност и в мисленето – има една истина и тя е това, в което вярваме ние! В никакъв случай не се допускат отклонения от нея. При това аналитично мислене, нещата в света се класифицират и делят на противоположности – добри и лоши, верни и неверни, позволени и забранени. Едно и също нещо не може да бъде едновременно и добро и лошо. Това е логическа безсмислица. Човешката същност не може да включва противоположности. Такова мислене често създава проблеми, защото не винаги е лесно нещата да бъдат категоризирани като добри и лоши. В Близкия изток винаги е преобладавало абсолютиското мислене. За мюсюлманина, ревностния християнин и ортодоксалния евреин е много важно да се вярва и при това в точно определени неща – абсолютната истина, дадена от Висшито същество, а обратното се отхвърля най-категорично. Има само една единствена истина и тя е тази, която проповядваме ние. Коранът почти на всяка страница повтаря, че неверниците ще се пекат на огън. Прословутият шейх Ал карадауи представя едно много типично явление в арабската култура, намерило изражение в ислямската философия. Всички възможни човешки дейности се категоризират в две строгоопределени и взаимоизключващи се категории: Халал – позволено Харам – забранено, което е грях Макрух – отвратително, без да е грях. Например, да се яде пилешко е халал, да се яде свинско е харам, а да се яде кучешко е макрух. Така, всяка дейност трябва да бъде подложена на халал-харам анализ. Като цяло се приема, че всичко, което не е изрично забранено в Корана, е позволено, и наистина, той забранява доста малко неща. Освен Корана обаче, който е диктуван на Миххамад от ангела Джибрил,, съществуват и "хадити" – постановки относно това, какво е халал и харам, извлечени от свидетелства на съвременници на Мухаммад, относно това, кое той е смятал за допустимо и кое не. Хадитите са безброй и днес трудно може да се определи кои са истински и кои не. Като световен авторитет в сферата на исляма, шейх Ал Карадауи, е написал огромен труд, толкова подробен, че противно на предишното му схващане, излиза, че едва ли не всяко човешко действие трябва да бъде подложено на халал-харам анализ. Това илюстрира една типична черта на арабската култура и нейното абсолютиско мислене – за всеки въпрос се търси разделение на абсолютното вярно и абсолютното невярното, на напълно допустимото и строго забраненото. Съществува силна тенденция към категоризация на това да, това не. И наистина, според WVS, арабите са на първо място в света по ясно разграничение между доброто и злото. В труда си, Ал Карадауи третира въпроса може ли или не може, бива ли или не бива мъж да носи брада – това е халал, за да се разграничи от евреите и християните, мъж да носи златни накити – харам, жена да носи златни накити – халал, мъж да носи сребърни накити – халал, жена да носи сребърни накити харам, да си скубе веждите – харам, да се татуира – харам, да облича мъжки дрехи – харам, защото всичко е смяна на идентитета. Същата свръхрегулация съществува и по отношение на храните – как се коли пиле, какво точно да се каже, преди да му се пререже гърлото, бева ли да му се отсече главата – харам, т.е не бива, може ли да се яде пиле, заклано от християнин – може, но първо трябва да се изрече молитва към Аллах,, може ли да се ловува животни – може за прехрана, ако е за развлечение е забранено,, може ли да се гледа домашен любимец вкъщи – само за пазач, ако е за удоволствие е харам, т.е забранено; може ли да се яде диво животно, което по време на перследване не е поразено от стрела или копие, ами е паднало и си е счупило главата – не може, може ли да се яде от златни прибори – харам, не може и така до безкрай......Ал Карадауи признава, че има законодатели, които дори третират въпроса как точно човек да си вдигне ръката, след като е заклал пилето, трябва ли да погледне към небето или не и всякакви други подобни. Но не е нужно да се третира въпросът дали мъжът да е под жената по време на секс или отгоре – всякакви пози са халал. Тук не става въпрос за култура, създадена от исляма, а за общи традиционни черти на културата на Близкия изток, които са направили ислямската религия, която е плод на тази култура, свърх регулирана. Разбира се, тези правила са тясно свързани със спокойствието и тревожността. Тревожната близкоизточна култура на земеделци от преди 4-5 000 г. е наложила подобни налудничави правила и в християнството, и в юдаизма във всякакви области на живота. Има парвила дори за позите в секса – според ортодоксалните евреи мъжът не бива да докосва жената по време на половия акт с ръце. Що се отнася до храната, Старият завет е категоричен – забрането е яденето на месо от бозайници, които нямат едноврменно рога и раздвоено копито – може да се яде овца е крава, но не и свиня, кон, магаре, хипопотам, жироф, слон, куче, заек. Разрешени са само води обитатели, които са риби с люспи – забранени са акула, жаба, змиорка, калкан, кит, омар, мида, октопод, рак, сом, скарида, стрида, хек и тн. Забрането е да се яде едновременно месо и млечно произведение – например не може да се яде пица със шунка и сирене, както и месо, което не е кашер – т.е ритуално заклано и сготвено. Не може да се яде месо поднесено от друговерец. Забранено е да се взимат лихви от евреин, жена да носи мъжки дрехи, да се пали огън в събота, т.е да се докосва човек до електричество. В повечето държавни учреждение в Израел асансьорите се програмират така, че в събота да спират на всеки етаж, за да не се налаг на хората да се докосват до електричеството. Глава 4 от талмуда, трактат Бейца, твърди: "Правило относно носенето и държането на неща по време на пир. Ако някой трябва да носи кани с вино, не бива да ги носи в кошница или в кутия, а на рамото си или пред себе си. Така е и когато трябва да носи слама." Всички тези правила са наложени, за да внесат регулация в живота на хора, чиято култура е тревожна, неспокойна, а тревожнастта се избягва чрез правилата. Така, културните особености на близкоизточните народи отпреди 4-5 000 г. са оформили особеностите на трите религии, които са се родили там, които религии са доста сходни по между си. Източници: Защо сме различни, Минков,М. 2008 Хофстеде Hofstede, Geert, Culture`s Consequences, comparing Values, Behaiviors, Institutions and Organizations across nations. Sage, 2001.

Арабската култура Според културните измерения на д-р Хофстеде, арабската култура е: 1. Тревожна – висок показател по измерението "избягване на несирулността" 2. Дългосрочно ориентирана – висок индекс по измерението себеподтискане 3. Себеизтъкваща се – винаги, когато се мери гордост, арабите са на първо място 4. Стабилна (Минков,2008) 5. Родова (колективистична) Основните следствия от тези културни особености са: 1. Тревожност – арабите се отличават с тревожна и неспокойна култура. Като резултат от това изпъква най-характерната й особеност – стремежът към свръхрегулация на всекидневния живот, налагане на ясни и точни правила, препоръки, предписания, които намират изражение в исляма. Тревожните народи се опитват да избегнат тревожността си, налагийки точни, ясни, изрични правила за какво може и какво не може, кое е позволено и кое е забранено. Именно тревожната арабска култура е направила исляма толкова догматичен, а не обратното. 2. Себеподтискане – силно изрезени следствия от измерението себеподтискане са: ниската, почти незначителна насилствена неорганизирана престъпност – кражбите, грабежите, изнасилванията са сведени почти до минимум в някои арабски общества. Това не се дължи на исляма, а на културата на арабите, която е направила исляма това, което е. А това е култура на себеподтискане – подтиска се сексуалния нагон, желанието за веселие, харченето. Поради силното подтискане на желанията, арабската култура се отличава с свръхрегулация на сексуалните контакти. Арабите по начало не са известни с бурни и шумни тържества и веселия, което отново се дължи на подтискането на желанието за веселие. Друг ефект от себеподтискането е силно изразеният стремеж към пестеливост. В тяхната култура пестенето е издигнато в култ. Пестенето не е нищо друго освен подтискане на желанието за харчене. Резултат от себеподтискането е и ниското чувство за щастие – нормално е, когато подтискаш желанията си, да не си най-щастливият човек на света. По данни па WVSнай-нещастните хора на света са в Пакистан, но другите арабски страни не отстъпват. 3. Себеизтъкване – особено явен резултат от себеизтъкването е високата гордост и самочувствие. Винаги, когато се мери гордост от нещо – страна, народ, религия, личност – арабите са на първо място в света. Като следствие от стремежа към себеизтъкване се открояват – високо самочувствие, стремеж към съревнование и сравняване, даването на бакшиши. В почти всички арабски страни е прието да се оставя бакшиш – обикновено гордият човек е занитересован другите да го приемат като успял, щедър, великодушен, т.е да поддържа положителе имидж за себе си в очите на другите, а един от начините за това е чрез оставянето на бакшиш. Високого самомнение корелира и с нещо, на пръв поглед парадоксално – стремеж към взаимопомощ в области, в които конкуренцията е изключена. Ако попитате някой сириец как да стигнете някъде, нормално е да се събере тълпа от желаещи да ви опътят. Така е и в Гърция, Бразилия и изобщо на всякъде, където хората са горди и и себеизтъкващи се. Принципът на взаимопомощта е същият както при даването на бакшиш – гордият човек изтъква себе си, като помага на нуждаещите се. Високата гордост и самомнение е свързано и друго нещо – арабите ценят особено високо труда (друг е въпросът дали го работят). Нетрудещият се е критикуван. Гордити народи – нигерийци, мексиканци, араби – са най-трудолюбивите на света. Трудолюбив е този, който обича труда. Дали работи и как е друг въпрос. Всъщност, зависимостта е обратна – обикновенно народите с ниско самочувствие като българите, не ценят труда, защото не обичат да се изтъкват, а трудът е най-добрият начин да се покажеш. От друга страна българите се отличаваме със силно себеподтискане, и какво друго да правим в свободното си време, освен да работим, след като подтискаме стремежът към почивка. При арабите ситуацията е сходна – те също подтискат себе си и работят, но в същото време високата им гордост е причина и да се определят като трудолюбиви. Себеизтъкването е причина и за нещо друго – обикновено гордите хора живеят с мисълта, че сами са отговорни за живота и успеха си. Те не очакват държавата да им уреди всичко и при неуспех са убедение, че това е шанс (тъй като са горди и не са способни да призная, че вината е у тях). Само така може да се обясни защо арабите, а и африканците, са най-безразличните хора на света към бедността. Просто, от една страна не смятат, че държавата им е длъжна да ги прави богати и щастливи, а от друга страна – тъй като имат стремеж към съревнование, считат, че след като има победител, нормално е да има и победени, т.е бедни и неуспели. Затова социалните протести в арабските страни, в африка и лат.америка не са типично явление. 4. Стабилност - арабската култура е една от най-стабилните, непроменливи и на света. Тя решително отхвърля нововъведенията, новостите, промяната. Географското разпределение по измерението стабилност съвпада с това по себеизтъкване. На практика двете измерения биха могли да се обединят – хората,чийто характер е стабилен, непроменлив, постоянн, обикновено имат високо мнение за себе си, горди са и се харесват, обичат да се показват и да се съревновават. Това твърдение почива на следната логика – ако вярваш, че имаш стабилен, непроменлив и поястоянен Аз, както арабите, е много по изгодно да се харесваш, да се виждаш в положителна светлина и да се себеизтъкваш, защото ако приемеш обратното, че не си най-добрият, понеже Азът ти е постоянен и непроменлив, трябва цял живот да живееш с мисълта, че е невъжможно да подобриш този не толкова хубав Аз. Преки следствия то културното измерение стабилност са високата религиозност в една от трите аврамистични религии – ислям, християнство, юдаизъм. На практика, понеже арабите са горди, те са и стабилни – затова са и силно религиозни, няма арабин, който да е вярващ, но непрактикуващ, както при нас, или пък да е атеист. Причините за корелацията стабилност-религиозност са две:1. В култури, където преобладат схващанията за стабилни и непроменлив Аз, като арабската, е нормално да се създават, налагат, приемат религии и философии, които описват човешката личност именно като такава – където има точни и ясни догми, правила, предписания. Такива идеи има в исляма, християнството и юдаизмът, които са продукт на такава стабилна култура. 2.В култури, където хората се приемат в положителна светлина, харесват се, имат високо мнение за себе си, е нормално да се ценят учения, които проповядват вечно запазване на този хубав Аз. Затова и страните с най-високо себеизтъкване и себеутвърждаване са и най-религиозни – САЩ, Ирландия, арабския свят. Друго следствие от стабилността на Аза и културата, е негативното отношение към промяната. Стабилните култури имат уклон да виждат стабилност в явленията и света и са скептични към промяната. Най-отрицателни настроения към нововъведенията – телевизия, музика, интернет, противозачатъчни, редовно се регистрират в арабските страни. Над 60% от арабите считат, че западният свят и начин на живот са заплаха за културата им. Лошо е, ако араби приемат чужди обичай и начин на живот – в някои страни това се наказва със смърт. Тези нагласи не са голи приказки. Организацията Telecommunication Union изследва потреблението на интернет в света. Най-ниски проценти дават най-богатите арабски емирства, по-ниско дори от България. Друго важно следствие от стабилността и високото самомнение е слабата образованост. Понеже хората (арабите)вярват, че имат стабилен и непроменлив като гранит Аз, който харесват много, отхвърлят идеята за личностна промяна чрез образование. Промяната е невъзможна, поради стабилността на Аза, но тя е и нежелателна, понеже човек трябва да е верен на своята идентичност. От друга страна, понеже в тези култури битува схващането, че "аз съм велик и всичко ми е наред" хората не са слонни да се учат и развиват. Така стабилността на Аза е причина за високото самомнение и гордост, силната религиозност, нискака образованост и като резултат – слабото икономическо развитие в по-голямата част от арабския свят. Във втората част от темата ще изследвам как стабилната арабска култура е формирала особеностите на исляма.

Да, така е

Наука и религия са различни неща. религията отговаря на въпроса защо стават нещата, а науката - как стават. Противоречие няма. Например, да вземем бременността. Науката на дълго и на широко ни обяснява как се зачеват деца, как се износват, как се раждат. Показва ни чрез биология, химия, физеология, психология целия процес на бременността, т.е описва как става всичко. Религията обаче интерпретира същото явление по съвсем различен начин - тя показва защо се е случило, т.е занимава се със смисъла и със случайността. Все пак науката не може да обясни защо има случаи когато жената не зачева, а други да.

http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=10708 - Ето тук се отваря само половината карта

Е, сигурно

Отваря се само част от картата

Y portugues porque no se habla? Parece que se le van desportillando los bordes a la goleta portuguesa no. Tendran que ir aparejados

А на какво се позовават богатите ти познания за фон Унгерн. Източници? Това за безцелното скитане направо изби рибата, на какви документи почива

Да така е за всички времена. Има и рекорд за най-голям концерт - 200 000 души в Сантиаго де Чиле. И рекорд за езици, на които пее - албумите му са на испански, португалски, френски, немски, италиански, английски, бахаса (индонезия), тагалог (филипини), мандарин. Отне ми около 10 години да ги събера всичките.

Ами Бог е трансцендентен, безусловен и тн. атрибути, които Тома Аквински му приписва като следствие на доказателството. Тук спор няма.

Значи излиза, че за да има нещо, не е нужна причина. Това не противоречи ли на логиката. В случая с житото, съществуването на хляба не значи че житото вече го няма. Няма я само конкретната ситуация, в която се използва житото в съчетание с още много други условия, които дават хряб. Първопричината съществува вечно, и като резултат тя дава смисъл на всичко останало да съществува. Ако нямаше първопричина, нямаше да има нищо друго. В случая, си права че причината трябва да съществува вечно, само че това важи само за първопричината. Всички други причини може да съществуват, може и да спрат да съществуват. така, ако първопричината изчезне, няма да има следствия. Но тя не изчезва а е вечна, като обуславя съществуването на всичко останало.

Е така е, да. Юмжагийн Цеденбал даже беше женен за съветска актриса май.