alvassareiro

Хулио Иглесиас - пълна дискография 1969-2008

Именно - науката се развива до момента, в които не може да обясни какво е Бог. Това развитие на науката не само че няма да лиши религията от смисъл, а напротив - ще подчертае нейния смисъл. Наука ирелигия не са в противоречие, а имат различни области на проявление - науката отговаря на въпроса как стават нещата, а религията - защо стават нещата.

Тези размишления също могат да бъдат подложени на анализ, струват ми се доста общи приказки. Доказателставта на Тома също не са неопровержими, но поне казват нещо. Тази Нагарджуна ми се струва празни приказки и философстване без да ни каже нещо конкретно. Например - когато нещо е изчезнало, кое му служи за причина? Ами изчезнало е, защото това, което му служи за причина е престанало да се проявява, причинната верига се къса някъде.

Не се знае много за Унгерн, наистина, Сухе Батор, Чойбалсан и Цеденбал държат истирята му в забвение, все пак е враг на режима. Въпреки това съветските архиви хвърлят светлина върху някои събития, свързани с него.

Земеделието в Близкия изток е интензивно, не екстензивно, защото от площите засяти с пшеници и др. култури се добиват големи количества в следствие на напоителните съоръжения и други мелиоративни мероприятия. Използва се потятието интензивно не като площи, а като концентрирани усилия. Нуждата от работна ръка в земеделието което използва рало и напояване е в пъти по-голяма от тази при градинарството, където жената може да работи. При ралото не може и затова са нужни децата. откриването на ралото и впрегатните животни освобождават женската работна ръка и налагат много по-активно участие на мъжете. така това земеделие би трябвало да издигне жената още по-нагоре в социалната йерархия, но не става така а обратното. Мисля, че всеки нормален човек би се съгласил, че земеделието особено с рало не освобождава хората от всекидневна работа, а ги натоварва до краен предел, много повече от която и да е предишна епоха. Затова след възникване на това земеделие настъпва демографски бум. При градинарството освен че е заета и жената, има и алтернативни начини на прехрана - съществува паралелно и събирачество, и лов. При такава огромна нужда от мъже за работа, би следвало според твоята теория жената да вдигне рейтинга си до неузнаваемост, защото ги ражда, а те са много по-нужни от преди. Това стествено не става. Пак се опитваш да ни убедиш в паранормални теории

Ами крайна е, защото са изпълнени всички условия. А всички не е безкрайно, а крайно множество - всички означава от първото до последното. ако веригата ебезкрайна, тогава няма да е изпълнено нито едно от условията, и хлябът няма да го има. Щом го има, значи са изпълнени всичките условия. Всичките значи от първото до последното. Значи има първо. Това съм го описал по-надолу на дълго и на широко В случая започнах първо с извода, и след това представих доказателството

Сега на въпроса. Според теб, градинарството увеличава значението на жената до невиждани висоти, защото тя ражда малки градинарчета. Тогава как можеш да обясниш, че в следващите епохи с развитието на земеделието, както и предходните епохи в Близкия изток на интензивно земеделие, където нуждата от работна ръка е в пъти по-голямо отколкото при градинарството, защо тогава жената не само не увеличава още повече ролята си на родилка на работна ръка, ами губи позициите, които има преди и става подчинена на мъжа си в патриархалното земеделско общество. вес пак тук нуждата от работна ръка е в пъти по-голяма. Би трябвало да се увеличи и уважението към жената. Не става така, значи теорията ти издиша.

Ако кокошката снясяше златни яйца без петел, щях да й издигна паметник. Е няма такива кокошки. Хипотезата, която се опитваш да защитиш, за съжаление няма подкрепа сред научните среди.

Ами да анализираме чакам анализи

И защо я изкарва на преден план? След като тя се справя еднакво добре с работата, както и мъжът, откъде накъде жената ще доминира над него. Значи, за да имаме неравенство, т.е единият да се постави над другия, трябва да има някакъв фактор. Нещо, което да изкара на преден план мъжа, защото жената сама не би могла - това е орането, строежът на канали, отбраната. Обратното също е вярно - трябва да се случи нещо, което да изкара на преден план жената - очевидно градинарството не е, защото мъжът също е толкова добър градинар, както и жената. Раждането на деца също не отрежда водеща роля на жената - все пак тя сама не може да зачене. Значи търсим нещо, което само единият може и то е жизненоважно за оцеляването. Такова при жената няма. Ако си го открил, сподели го.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6356 Ето доказателството

Всички учени чертаят много дебела линия между земеделие - в Близкоизточния смисъл на думата - и градинарство или хортикултуризъм. Не е важно какви са културите, които се отглеждат, а КАК се отглеждат. При близкоизточното земеделие това става с РАЛО и НАПОИТЕЛНИ КАНАЛИ - тук жената не може да участва наравно с мъжа. При градинарското земеделие или хортикултуризъм се използва мотика, с която жената борави наравно с мъжа. Така моралът на ралото измества морала на мотиката. Т.е егалитарното общество през неолита е заменено от патриархалното земеделско общество на орачите. В отва общество майката си седи вкъщи, помага на мъжа, но сама не може да оцелее, защото нито може да копае нито да оре. Така става зависима от мъжа. Никой за нищо не я пита, само ражда деца и това е единствената й роля- както в древна Гърция. Машина за деца без никакви права. Кой учен, освен теб, смята, че земеделието е издигнало ролята на жената й я е направило ключов фактор. Защото това е още по-абсурдно твърдение от всичко, което си писал преди!

Една изключително интересна тема, която свалих от един форум - авторът е Стоян Петров

Преди осемдесет години, в дивите степи на Монголия, един белогвардейски генерал, потомък на тевтонските рицари, се опитва да възроди империята на Чингис хан за да завладее света Стоян ПЕТРОВ Петроград, 1920. В секретен доклад до болшевишкия водач Ленин, шефът на ЧК Дзержински отбелязва: “Унгерн е изключително опасен. Това е умен и безжалостен фанатик. Все още не знаем, какво замисля – дали поход към Монголия, или към Сибир? Или пък се готви да потегли към Пекин за да възстанови манчжурската династия? Плановете му са фантастични. Ясно е само едно – той е най-опасния ни враг в момента и унищожаването му е въпрос на живот и смърт”. “Лудият барон” Барон Роман Фьодорович фон Унгерн-Щернберг е роден през 1885 в австрийското градче Грац, където по това време пребивават родителите му – потомствени балтийски аристократи, живеещи постоянно в Естония. Корените на рода Унгерн-Щернберг могат да се проследят до началото на ХІІ век, а двама от предците му са рицари на Тевтонския орден. Според барона, пътешествайки из Индия, дядо му и баща му приемат будизма, който става и негова религия. През 1909 младият фон Унгерн завършва кадетската школа в Петербург и е командирован в казашкия корпус в сибирския град Чита. Една година по-късно, заради поредния кървав дуел, го изгонват от армията и в продължение на близо година той скита из южносибирските степи, достигайки границите на Монголия, страната, която ще промени живота му. По онова време родината на великия Чингис хан се намира в дълбок упадък. В продължение на дълги столетия тя се смята за най-затънтената провинция на Китайската империя, а местните жители на практика са се превърнали в роби на алчните и безскрупулни китайски търговци, които са и единствената им връзка с цивилизования свят. Все пак ехото от революцията през 1911 и свалянето на управляващата в Пекин Манчжурска династия достига и до монголските степи. Местната будистка върхушка, начело със смятания за “живия Буда” Кутукту, подготвя антикитайско въстание. Точно по това време барон Унгерн пресича границите на Монголия и не след дълго се отзовава в столицата Урга, където го приема лично обявеният вече за “богди-хан” (т.е. върховен духовен водач) сляп и страдащ (като повечето монголци) от сифилис Кутукту. Не е ясно, какво са си казали двамата, но баронът излиза от резиденцията на “живия Буда” като командващ монголската кавалерия. В следващите няколко месеца на кървави сражения се ражда независимата теократична монголска държава, а балтийския аристократ се превръща в легендарна фигура за номадите, обитаващи безкрайните степи на страната. Репутацията му укрепва още повече, след като един от най-авторитетните местни шамани го обявява за “белия бог на войната”, предсказвайки, че му е съдено да възроди империята на Чингис хан. През следващите няколко години Унгерн обикаля из Западна Европа. През 1914 в Париж го заварва вестта за началото на Първата световна война. Твърдо решен да се добере на всяка цена до Русия за да се включи в императорската армия, баронът предприема рисковано пътуване с малък рибарски кораб през Балтийско море. По пътя претърпяват корабокрушение, при което загива годеницата му. След това трагично събитие, както свидетелстват неговите близки, Унгерн много се променя, превръщайки се в “изключително затворен в себе си и невероятно жесток аскет”. По-късно, за проявеното мъжество в сраженията с австрийската армия в Галиция той получава безброй награди, включително и шпага, връчена му лично от Николай ІІ. Болшевишката революция го заварва да лекува рани в Сибир, където се включва в армията на казашкия атаман Семьонов. По-късно върховният главнокомандващ на белите части адмирал Колчак го произвежда в чин генерал-майор, а Семьонов му възлага формирането на тъй наречената “Азиатска конна дивизия”, състояща се предимно от казаци и буряти. Още по онова време колегите му отбелязват, че баронът рязко се отличава от останалите бели офицери, сражаващи се в името на Бог, цар и отечество. За разлика от тях, будистът Унгерн се опива от идеята да създаде собствен рицарски орден, подобен на Тевтонския или на японския самурайски клан “бушидо”. И докато Колчак и Семьонов отчаяно разчитат на западна подкрепа, баронът мечтае за формирането на Мощна азиатска коалиция която не само да смаже болшевизма, но и да завладее Европа, превърнала се според него в “огнище на разложение и зараза”. Междувременно обаче, нещата се развиват твърде зле за бялото движение, което постепенно бива изтласквано все по-на изток. Така Унгерн отново се отзовава близо до границите на Монголия. Там ситуацията също е много по-различна от времето на освободителната война. Китайците, с мълчаливата подкрепа на руските болшевики, отново са окупирали страната, а “богди-ханът” Кутукту е техен пленник в Урга. Тъкмо в този момент, през януари 1920, в Монголия влиза Азиатската конна дивизия на барона. В началото на февруари, с внезапна атака, е освободен престарелият и сляп Кутукту. Няколко дни по-късно, подсилена с многобройни монголски конни отряди, дивизията започва щурма на Урга. Китайските части са напълно разгромени, а жителите на града изпитват върху гърба си невероятната жестокост на победителите. Теократичната монархия е възстановена и “живият Буда” Кутукту назначава барон фон Унгерн-Щернберг за абсолютен диктатор на Монголия, давайки му титлата Хан на войната” която някога е носил и великият Темучжин (истинското име на Чингис хан). Баронът моментално се заема с подготовката на свръхамбициозните си планове. Въвежда ред в страната, безпощадно наказвайки престъпниците, както и онези, които се опитват да се противопоставят на “будистката диктатура”. Между другото, тъкмо той създава първите модерни училища в страната, поставя основите на транспортна мрежа, използвайки за тази цел няколко стари автобуса, опитва се да изгради боеспособна армия. Всичко това обаче е засенчено от невероятната жестокост, демонстрирана от “белия бог на войната”, който не щади дори и собствените си казаци, повечето от които са заставени насила да приемат будизма. Така или иначе, в един момент изглежда, че безумните планове на преродилия се в Чингис-хан потомък на тевтонските рицари са на път да се реализират. Унгерн установява връзка с тибетския Далай-лама, който в специално писмо изпраща благословията си за амбициозните му проекти. През лятото на 1920 той дори излага пред заместника си – генерал Резухин, идеята за голям поход към Западна Монголия, откъдето заедно с остатъците от белоказашките части, армията му ще се насочи към Алтай и Средна Азия, превръщайки този обширен регион (според Унгерн – прародина на древните арийци) в база за последващо мощно настъпление срещу болшевишка Русия и “разлагаща се Европа”. На пръв поглед нищо не може да попречи на барона да тръгне по пътя на някогашните монголски орди. Китайците са вдигнали ръце от него, а собствените му офицери изпитват такъв страх пред “хана на войната”, че приемат безропотно и най-фантастичните му идеи. Съдбата на “новия Чингис-хан” обаче, вече е решена. При това не в Урга или Пекин, а на хиляди километри – в Москва. Трудно е да се обясни, защо болшевишкото ръководство обръща такова внимание на разполагащият само с няколко хиляди души белогвардейски генерал. Възможният отговор се съдържа в наскоро изнесените от някои руски издания факти, че в самото начало на 20-те в един от отделите на съветската политическа полиция – ОГПУ, под ръководството на някой си Глеб Бокий са разработвани проекти за стратегически съюз между болшевишка Русия и “пробуждаща се Азия”, насочен срещу “буржоазна Европа”, които по странен начин кореспондират със смахнатите идеи на “лудия барон”. Във всеки случай, съвсем скоро след тайния доклад на Дзержински, в който Унгерн е обявен за “най-опасния враг” на Съветска Русия, Ленин се среща с доскорошния пастир Сухе Батор, когото ЧК му препоръчва като най-подходящия бъдещ “вожд на монголската революция”. Общото ръководство на операцията по унищожаването на Унгерн е възложена на генерал Блюхер (който, между другото, също както и баронът, е от прибалтийските немци). През март 1921 Сухе Батор, заедно с неколцина съмишленици, завзема едно крайгранично село в Монголия, откъдето се обръща за помощ към Червената армия. През юни в страната нахлуват елитни болшевистки подразделения, които веднага се насочват към Урга. По същото време в монголската столица “ханът на войната” провежда последното съвещание на своя генерален щаб, съобщавайки на офицерите си, че атаман Семьонов е окончателно разгромен, Врангел е напуснал Крим, а “тевтонската свиня” Блюхер е завзел Чита и се намира на монголската граница. Подчертавайки, че Азиатската конна дивизия е последното боеспособно съединение от някога могъщите бели армии, Унгерн предлага Изключително дръзко решение – частите му да напуснат Монголия и, прекосявайки пустинята Синцзян, да се доберат до Тибет, където според него Далай-лама ги очаква с отворени обятия. Този път обаче, баронът среща категоричния отказ на всичките си офицери. Заместникът му, генерал Резухин го обяснява съвсем простичко – всички те се смятат за поданици на руския цар и изповядват една религия – християнството. За тях е далеч по-достойно да срещат смъртта на родна земя, отколкото да воюват за чужди идеи и непонятни религии. За първи и последен път Унгерн-Щернберг е принуден да отстъпи. Азиатската дивизия действително напуска Монголия, но се отправя на север, към Русия, където вече я чака армията на Блюхер. Преди това обаче, както твърдят по-късно оцелели негови офицери, баронът има последна среща с монголския богди-хан Кутукту, който тържествено му връчва пръстена, носен някога от Чингис хан. Той, разбира се, не му помага да избегне разгрома и в началото на септември заловеният от червен патрул Унгерн е доставен в щаба на Блюхер. В продължение на пет дни двамата водят дълги преговори, смисълът на които остава неясен за повечето от присъстващите висши червени командири, защото разговорът се провежда на немски. По-късно става ясно, че на барона е обещана пълна амнистия и висок пост в Червената армия, както и възможност да работи за реализацията на собствените си планове в бъдеще (!). Според официалната съветска историография, той отхвърля всички предложения и е разстрелян на 21.09.1921. Оттам нататък започва легендата за “последния Буда”, подвластни на която се оказват, през различни епохи, дори хора като Рене Женон, Юлиус Евола или Мирча Елиаде.

Не е така а точно обратното. Земеделието е основна причина за подчиненост на жената. А и както стана ясно, препатриархалното общество в Европа не е земеделско, а градинарско, като успоредно с градинарството се практикува и събирачество. Тезата ти е диаметрално противоположна на общоприетите научни схващания. Не само че няма матриархат, защото жената не държи власт, както казва Гимбутас, но пък въобще и дума не може да става, че земеделието е направило обществото матирархало - защото обществото никога не е било матриархално, и защото земеделие не е имало, имало е градинарство. Не се гради теза върху неверни аргументи.

Nik1, надявам се, че не съм те засегнал. Понякога много се паля, особено по теоретични въпроси. Не го приемай лично

Макар да няма източници и учени, които да подкрепят твърденията ти, каква е причината според теб обществата през неолита да са матриархални? Нали трябва да има някаква причина жената да излезе напред? какво се е случило

Доказателство за съществуването на Бог. Доказателството за съществуването на Бог не е емпирично, а се постига чрез философията и логиката. Да предположим, че имаме един хляб – т.е обективно и физически той съществува. Този хляб не съществува сам по себе си, а съществуването му е обусловено от безброй условия, които трябва да са изпълнени преди това. Имаме принципа на причинно-следствената верига. Например, за да имаме този хляб, то трябва преди това да има пшеница, от която той се прави. Това да приемем, е последното условие, което обуславя обусловимото (хляба). За да имаме пшеницата, от която се прави хляба, обаче трябва да е изпълнено някакво друго условие – например трябва да има подходяща почва, на която пшеницата да се развие. За да имаме подходяща почва, на която да се развие пшеницата, от която се прави хлябът, трябва да имаме например подходяща скална основа. За да имаме подходящата скална основа, която е условие да има подходяща почва, която е условие да има пшеница, която пък е условие да има хляб, трябва да е изпълнено нещо друго. Така всяко условие обуславя обусловимото зависещо от него, но самото условие се явява обусловимо на някакво предходно нему условие и тн. Общо взето всичко дотук е ясно. Но възниква един много важен въпрос, от който зависи самото доказателство за съществуването на Бог. Въпросът е следният: Условията, които формират причинно-следствената верига, обуславяща хляба, крайна или безкрайна величина са? Т.е можем ли да изброим всичките условия, или те са безброй. Може да ни отнеме хиляди години, за да изброяваме всичките условия. Това разбира се не е нужно. Отговорът е един – условията, които съставят причинно-следствената верига на хляба, са КРАЙНА ВЕЛИЧИНА. Т.е тези условия имат начало и край. Има едно условие, което е първо, и друго – което е последно. Защо това е така? Това е така, поради самото физическо присъствие на хляба. Щом държим този хляб в ръцете си, значи условията, които го обуславят са крайно число – нали, щом го има хлябът, значи са изпълнени абсолютно всичките условия, които го обуславят? Изобщо, щом нещо съществува физически, следователно са изпълнени всичките условия, от които нещото зависи. Ако само едно условие не е изпълнено, веригата се прекъсва и крайният продукт – в случая хлябът, нямаше да го има. А единственото условие всички условия да бъдат изпълнени, е броят условия да е крайна величина. Ако условията са безкрайно много, то нито едно условие няма да бъде изпълнено. За да изпълним всичките условия напълно, трябва да започнем от първото. Изпълнявайко първото, се изпълва условието за второто. От второто се изпълва третото, и така нататък. Ако условията бяха безкрайно много, то нямаше да има първо, тъй като безкрайността няма начало и край. Ако няма първо условие, то не може да има и изпълнено второ, от второ не може да се изпълни третото, и така нямаше да има нищо. Всяко нещо, което е безкрайно, означава че ще се изпълняват и безкрайно дълго безкрайните условия и нямаше да имаме краен резултат. Все едно безкрайно дълго произвеждаме нещо, без да го поризведем напълно. Фактът, че хлябът съществува, е доказателство, че са изпълнени всичките му условие, а за да са изпълнени всичките условия трябва тези условия да са краен брой, т.е да има едно първо, от което да започнем, което да бъде изпълнено напълно, за да доведе до второто и тн. Всички означава от първото до последното. Значи има едно първо условие. Така, значи условията, от които зависи хлябът, са краен брой. От какво следва това. Ами щом са изпълнени всичките условия, значи те са краен брой. Щом са краен брой условия, значи имат начоло и край – има едно първо условие, има едно последно условие. Сега да се замислим какво е това първо условие? От него зависят всички останали, но понеже то е първо, преди него няма други условия, от които то да зависи. Това първо условие съществува без причина, но то е причината за всичко. То е единственото нещо на този свят, което същестува само по себе си, за него няма причина и то не зависи от нищо , което да го обуславя. Значи имаме нещо, което обуславя всичко останало, всичко останало зависи от него, но това нещо не зависи от нищо, за него няма причина и то съществува Безусловно, т.е без причина за себе си. Самото то същестува поради себе си самото и е причина за себе си, както е причина и за всичко останало. Значи това нещо съществува без причина, то е причина за всичко останало и от него започва всичко, но то самото не започва от нищо и е обусловено само от себе си. Това нащо не може да е нищо друго освен БОГ. Синтез на Петте Доказателства за съществуването на Бог, от Тома Аквински

С толкова празни приказки се опитваш да докажеш нещо, което просто не съществува. Ако обществата бяха матриархални, щеше да го пише - неолитните общества са матриархални. ясно и точно.Е не го пише. Какви са тия кадифени ръкавици? Така че откажи се от тези постановки.

Colin Renfrew describes the Neolithic farmers of this period as “egalitarian peasants” whose societies were non-hierarchical. “[T]here is no reason to suggest the existence in them of hereditary chieftains, and certainly none to warrant a specialized functional division of population into warriors, priests and common people” (Renfrew 1987:253). Оттук е видно, че неолитните общества не са йерархични. Значи - хората са равни, т.е обществото е егалитарно до появата на интензивното земеделие - с рало и напояване - и след това постепенно става патриархално. Ето това е. Значи на първия въпрос отговорът е - обществото е егалитарно, според авторитетите, не според мен. За втория трябва да се попитат отново изследователите, които се занимават с това. 1. “Matristic” combines matrilineal, matrifocal, matricentric and egalitarian (in the sense that the sexes were balanced and complimentary). Къде става дума за йерархичност? Значи родът върви по женска линия, живее се в семейството на жената но кой е казал, че тя е глава на семейството. Двата пола са балансирани и се допълват. - Гимбутас Жената е била равнопоставена на мъжа, защото не е възникнала идеята, че някой трябва да е повече от другия поради характера на икономическата дейност. така че априори обществото е егалитарно, след което става патриархарно.

В тесен смисъл е така, но все пак мисля, че наука и религия не са в конфликт. Науката обяснява как стават нещата, а религията - защо стават. Това две различни понятия. Едно е да попиташ някого Как си?, а друго е Защо си тук? Това се вижда във всички науки. Например астрономия - всичко което тя предтавя е отговор на въпроса Как стават нещата, но религията отговаря защо е така, а не по друг начин, т.е смисълът. Най-общо, религията обяснява неща, които науката не може. С развитието на науката, религията се изтласква все по назад, докато настъпи идеалният вариант, при който всичко е обяснено от науката, с едно изключение - Бог. Него науката не може да обясни, още повече, че има доказателство за неговото същестуване.

тази заблуда води до грешни заключения. Няма матриархат, следователно спорът е безполезен вече. Щом е посочила, че обществото е егалитарно, значи е егалитарно, така ли е? Аз не твърдя, а само превеждам статиите, които си посочил. Не искам да нападам никого, просто ме хвана яд че вече 2 седмици спорим за нещо, след като се оказа че доводите ти не са разбрани или преведени добре. Прочети статиите които си посочил, аз това правих цяла сутрин и ще придобиеш представа за нещата, и няма да има за какво да спорим вече, защото аз съм напълно съгласен с Гимбугас, но сега излиза че ти не си и едва ли не ние сме се заблудили с нея....

Знам какво е matristic, нали го цитирах по-горе. Никъде не става въпрос за матриархат, а за баланс, равенство! Самата Гимбутас отхвърля термина матриархат, който така настоичиво повтаряш. Не е важно какви култури са се отглеждали, а КАК. Защото именно начинът е основната причина за активната роля на мъжа. На Балканите няма нито напояване - по естествени причини - нито рало - затова въпреки че има пшеница и тем подобни, обществото си остава егалитарно, а не патриархално. В крайна сметка няма нищо ново - градинарството използването на мотика е фактор за равенство мъж-жена по целия свят, и при нас. Цяла Европа е егалитарна, нито един пол не доминира над другия и това е. За какъв матриархат говорим!! За каква последна дума на майката и други подобни говориш! От определенията се вижда, че мъжът и жената са равни. Направо си е загуба на време да се занимаваме с този измислен матриархат, който очевидно не си разбрал, или превел добре от собствените си източници. След като повечето учени, вкл. Гимбутас, от самото начало твърдят това, което е общо известно - преди появата на интензивното земеделие и ралото в Бл. изток обществата са егалитарни, нито мъжът нито жената доминират, няма и КОНФЛИКТИ, няма войни, самата Гимбутас в третата си статия го твърди, а след появата на земеделието с РАЛО - мъжът става шеф. В Европа земеделието е представено от ГРАДИНАРСТВО, затова равенството се запазва до идването на степнтие народи, които нападат мирните градинари и се налага мъжът да стане воин, респ. обществото става патриархално. Интензивното земеделие е използването на рало и напоителни съоръжения, при които жената не може да участва наравно с мъжа. Остави складирането и така нататък. Сега излезе, че ние с Гимбутас се заблуждаваме, след като така умело размахваше теориите на бедната жена, без да ги прочетеш внимателно. Заблудата е при теб.

Horticultural значи градинарство, не растениевъдство. Мисля, че имаш сериозна грешка с тълкуването на тексктовете, които цитираш. Земеделието в ЮИ ЕВропа не е интензивно, както в Близкия изток, а е градинатрство. Няма никакви данни за земеделие от близкоизточен тип в Европа до 2000 г. пр.н.е. Gimbutas’ research on the archaeology, symbolism and social structure of these Neolithic10 peoples indicates balanced, egalitarian, matrilineal societies with no indication of domination of one sex over the other11 According to her Kurgan Theory, the progressive intrusion of nomadic pastoralists from north of the Black Sea disrupted the mature, matristic1, horticultural2 societies of southeast Europe. Between the mid-fifth to the mid-third millennia BC, 1. “Matristic” combines matrilineal, matrifocal, matricentric and egalitarian (in the sense that the sexes were balanced and complimentary). 2. Gimbutas used “agriculture” as a general term for food producing societies. Horticulture refers more specifically to gardens cultivated by hand before the use of the plow. She coined the over-arching term “Old Europe” in recognition of the commonalities of economy, ritual life and social structure of horticultural societies before the Indo-European influence12. Early Neolithic farming cultures from the Balkan peninsula to the Ukraine and throughout southeast and central Europe, represent “old histories of tradition, renewal and reaffirmation . . .[with] little evidence for overt lineage or other internal differentiation” (Whittle 1996:121). Colin Renfrew describes the Neolithic farmers of this period as “egalitarian peasants” whose societies were non-hierarchical. “[T]here is no reason to suggest the existence in them of hereditary chieftains, and certainly none to warrant a specialized functional division of population into warriors, priests and common people” (Renfrew 1987:253). Gimbutas’ research on the archaeology, symbolism and social structure of these Neolithic10 peoples indicates balanced, egalitarian, matrilineal societies with no indication of domination of one sex over the other11. She coined the over-arching term “Old Europe” in recognition of the commonalities of economy, ritual life and social structure of horticultural societies before the Indo-European influence12 balanced, egalitarian societies in which women were honored became stratified and male dominated During the Late Neolithic/Copper Age, radical changes can be observed in habitation patterns, social structure, economy, symbolism, material culture and ideology: many large, stable horticultural settlements that had developed for hundreds of years in peaceful conditions were abandoned I reject the assumption that civilization refers only to androcratic warrior societies. The generative basis of any civilization lies in its degree of artistic creation, aesthetic achievements, nonmaterial values, and freedom which make life meaningful and enjoyable for all its citizens, as well as a balance of powers between the sexes (Gimbutas 1991:viii). Marija Gimbutas emphasizes that patriarchy did not arise in Europe as a natural “evolution” out of earlier, egalitarian structures, nor was male dominance a universal feature of prehistoric societies. Както виждаш от тези цитати, става въпрос за егалитарно общество, с равна роля на двата пола. Никъде не се смопенава за матриархат, а самата Гимбутас отхвърля тази дума, защото жената няма власт. Навсякъде се говори за егалиратно общество с равно значение на двата пола, без някой да доминира. Освен това и дума не става за агрикултура, а за градинарство. Преосмисли теориите, които защитаваш, защото са сбъркани и чети по внимателно текстовете, на които се позоваваш. От статиите, които си посочил - трите публикации на Гимбутас, http://www.gimbutas.org/marija/marler_article_01.html става ясно, че: 1. Населението на Стара Европа е градинарско, horticultutal, не agricultutal 2. Обществото е егалитарно - с равна роля на двата пола 3.Жената е уважавана като родоначалник, има роля в митологията. Но за матриархат не се говори.

Ти изкара, че Балканския полуостров е люлка на земеделието едва ли не. Е да, идват някои култури от Близкия изток, но нито се налагат веднага като единствен източник на прехарана, нито е задължително да се ползва същата технология. През неолита е пресилено да се говори за интензивно земеделие в Югоизточна Европа.