alvassareiro

Антропологът е Джералд Даймънд. Ами така е, нямат жито, нямат и рало. Няма спор в това. Важното е, че едните ползват рало, другите не. Никой не спори за това. Това не е подробност, а причината да няма интензивно земеделие и рало и напоителни сиистеми. Спорът е, че няма интензивно земеделие в европа, а градинарство. Пише го в статиите, които цитираш - horticultural industry, има и матриархат. Постепенното проникване на интензивното земеделие и ралото в Европа унищожава матриархата и налага патриархат.

Сложих я в християнство, защото имам предвид отношението между християнството и науката.

Въпросът е, че битува схващането, че наука и религия са в конфликт. На мен ми се струва, че те просто се занимават с различни неща, които нямат нищо общо по между си. Науката се занимава с въпроса КАК стават нещата. Религията обяснява ЗАЩО стават нещата.

Ами има разлика и то съществена между интензивно земеделие - с рало и напоителни системи - и градинарството. Гумбитас говори за хортикулруристично производство в ЮИ Европа през неолита, не за интензивно земеделие. Няма значение колко култури се отглеждат, а как - с рало, или с мотика. ЗАтова се говори за морал на ралото - патриархалност - и морал на мотиката - при хортикултуристите, където имаме равенство мъж-жена в Бл.изток или матриархат

Интересно. Направи ми впечатление, че още в началото на статията тя говори за хортикултуристи в ЮИ Европа. Трябва да направим разлика между интензивноото земеделие в Близкия изток - използване на ралото и строеж на напоителни канали, и хортикултуристите - т.е градинари, които и до днес съществуват в Папуа, Африка и Америка. При градинарството, както и при събирачеството, жената участва активно и наравно с мъжа. Оттук имаме равенство и както твърдиш матриархат. Но появата на интензивно земеделие, първо в Бл.изток, а след това и в остатъка от Европа, е фактор за патриархализацията и подчинеността на жената в последвалите бронзова и желязна епоха. Само да отбележа - матриархат в Близкия изток никога не имало. Ако погледнем единствените общества днес, които никога не са преминали през етапа на интензивно земеделие, а са ловци-събирачи и хортикултуристи - племето пираа в Амазония, папуасите, масаи, бушмени в Африка - при тях няма патриархат, но няма и матриархат - мъжът и жената са равни, няма политическа власт - липсва вождът на племето, няма и религия. Може да се приеме, че такивма са били хората преди появата на земеделието, т.е преди 8 000 г. пр. н.е. Та в този контекс - Как мислиш, има ли период от човешката история, когато мъжът и жената са били равни, или според теб по начало първобитното общество е матриархално, а после патриархално?

Какво според вас е отношението между религията и науката? Понятия, съперничещи си в обяснението на света, или имащи две съвсем различни области на изучаване?

Добре, хубаво е да пишеш за коя част от света става въпрос, защото останах с впечатлението, че говориш по принцип и генерализираш. Значи в Европа и при дравидите сигурно е така, както твърдиш, но в Близкия изток матриархат не е имало, поради земеделието а както знаем то се появява там и всичко това оформя двете най-разпространени религии в света.

И всичко това в Близкия изток, така ли? Не вярвам да го мислиш сериозно.

Тук говорим за появата на земеделието в Близкия изток, не знам кой пусна идеята, че имало матриархат. Сигурно някъде другаде, по някое време - неолита - е имало матриархат - но всичко това изчезва с появата на земеделието и всички последвали процеси. Каква е религията няма никаво значение, гледаме хората и как са живеели. Подчинената и нерадостна роля на жената във всекидневието е компенсирана с някакви преувеличени митични представи за женско господство и тн. И траките са почитали богинята майка, но това не пречи да заровят жената жива след смъртта на мъжа. Как е в неолитна Европа и ИЕ номади ще ни разкажеш, би било интересно. Но темата сега е ЗЕМЕДЕЛИЕТО в БЛИЗКИЯ ИЗТОК, и последиците - подчиненост на жената и поява на социално подтисничество. Защо това е важно? - защото тази култура от Близкия изток, възникнала след появата на земеделието, оформя най-разпространените религии в света. Особеностите на ИЕ номади или неолитните фермери вече нямат никакво значение, но до днес търпим последиците от тези религии, отразяващи културните промени в Близкия изток след появата на интензивното земеделие. И без цитати от википедия, това не е сериозен източник, а бъркоч от цяло и нещяло.

Във високоразвитите земеделски общества на Близкия изток, където се появява земеделието, няма матриархат, а патриархат. Днес в ислямския свят жената също е високо тачена, пазителка на морала и семейството, но самата тя няма никаква съществена роля. Мисля, че тук се смесват няколко неща - мъжът и жената са равни преди появата на земеделието. Може да са я тачили и уважавали повече, сигурно, но нас ни интересува как са живели обикновенните хора, не божествата и митологията. Понеже са били равни, жената е можела сама да оцелее, да остави мъжа си и да има друг и тн., което погрешно се интерпретира като матриархат, от гледна точка на отсъствието на такива нейни свободи по-късно.

Критерии се търсят през цялата човешка история, за да се види еволюцията на концепцията. Но дори и така, достатъчно е да се погледне Исландия и Скандинавия, където демокрацията и парламентаризмът са установени още в 9 век, защото няма земеделие.

Грешиш. Земеделието не може да е причина за поява на матриархат. То изтласква мъжът напред в осигуряването на прехрана, а жената е само помагач и отглежда децата си. Появата на земеделието е основната причина за подчиненото положение на жената спрямо мъжа в Близкия изток. Това от своя страна оформя и трите близкоизточни религии, които разпространяват това положение на жената из целия свят. На други места, например степите, сигурно основен фактор както казваш е милитаризацията.

Така е, първобитните хора, както и хортикултуристите и събирачите, живеят днес най-демократично. С едно пояснение - те имат железни закони и ред, както и всички други. Демокрация е имало разбира се и в Гърция, където земеделието не е било на нивото на Близкия изток и това е класически пример. Естествено наложените роли в семейството и обществото, за които говориш, са естествено наложени от появата на земеделието. НАистина, естествено наложени са, но ако нямаше земеделие, нямаше да са такива, каквито са. Цивилизацията наистина възниква като резултат от появата на земеделието. Но това води и до тиранични режими, робство, подчиненост на жената, грабителни войни и тн. Това е цената за цивилизация. Имало е жени, които са налагали волята си, но ни еговорим за традиционната жена, тази от народа, която изпитва на гърба си наложената йй от културата роля. Не за майката на императора или сестра му. Но точно в древен Китай е напълно погрешно да се говори за демокрация, както и навсякъде, където е имало земеделие. Помисли кои са били най-демократични държави в древността, и си задай въпроса имали ли са високоразвито интензивно земеделие. И обратното - виж най-развитите земеделски общества, и охарактеризирай управленята в тях - пълен кошмар.

Ами горе-долу положението е същото. Земеделието в Китай възниква доста рано, някъде около 10 000 - 8 000 г.пр.н.е, и като следствие от това към 7 000 г. пр.н.е населението става уседнало. Първите култури са около 4 000 г. пр.не ако не се лъжа, а страната е основана 2 000 г. пр.н. През целия този период Китай се оформя като една деспотична страна, естествено водеща е силната фигура на императора и подчинената му аристокрация, а първият е бог. Местото население е силно подтискано от владетелите, появява се робството и завоевателните войни. Впечатлението ми е, че жената в традиционното китайско общество е силно подтисната, но може и да греша. Трябва да се вземат предвид особеностите на китайското земеделие - главно ориз и ечемик, възможно е да се допуска равното участие на жената в отглеждането им, макар че се съмнявам. Като цяло, появата на земеделието в Китай води по възникване на уседналия живот, появата на силно деспотични режими, робство, войни, силно неравновластие в обещството и социално неравенство, както е и навсякъде по света. Появата на учения като митраизъм, будизъм, хиндуизъм и др. също се свързва с високоразвитото земеделие и деспотични царства. Всички те учат, че тежкият и нерадостен земен живот е само изпитание, което трябва да се понесе в очакване на по-светло бъдеще в отвъдното, а участието в религиозните практики няма за цел да се измоли от божествата някакъв успех на земята, а да се заслужи спасение след смъртта. И тук религията е белязана от културните особености, които са следствие от появата на земеделието, а именно - животът започва да се приема като бреме. Така е и в християнството, юдаизмът и исляма, отново под влияние на същите фактори. Разликата е, че далекоизточните религии не са догматични, в тях няма ясно постулирани правила, като някои граничат с атеизъм, като будизмът. Това се дължи на културните особености на хората там - гъвкавост. Затова от религията не можем да заключим за подчинеността на жената, самата религия няма ясно формулирани постановки, но на практика е сигурно е било така. Като цяло, няма съществени различия между процесите, настъпили след появата на земеделие в Близкия изток, и тези в Далечния - появява се неравновластието и деспотизма, робството, завоевателните войни, уседналият живот, религии с идеята за грях и изкупление, на жената също не й е много весело

Само да обобщя, наред с последния извод, който е синтез на това за което спорихме , да добавя, че именно в крайнва сметка появата на интензивно земеделие в Близкия изток, е довело до оформянето на културата на месдтните жители, която пък от своя страна е изваяла, измислила, оформила и тн. трите най-разспространени религии в света. Дори на друго място не земеделието, ами нещо друго, да е фактор за подчинеността на жената, това не е толкова важно, защото тези отношения се разпростират по света чрез християнството и исляма, които са смайващо еднакви, защото са плод на една и съща култура - тази на земеделците от Близкия изток.

Въросът за "радикалния ислям" е добър пример за основната идея на този пост. Според мен, без да съм специалист по арабските въпроси, ислямът не може да бъде радикален, или нерадикален, ислямът си е ислям, със съответните норми - халал за разрешено, харам за забранено и макрух за отвратително, и толкоз. Не може да има отклонения то тези норми , които хилядолетия са едни и същи. Идеята за ислямски фундаментализъм по-скоро е свързана с друг въпрос - до каква степен хората съобразяват всекидневния си живот с религията, т.е с исляма. По-принцип българските мюсюлмани не са особено религиозни, тъй като тази религия не съответства с тяхната култура по начина, по който става това при арабите, който са я създали. Въпреки това, в последните години изглежда все повече хора се обръщат към исляма, който от своя страна претендира да доминира целия живот, просто си е такйв - всяка дейност трябв да бъде подчинена на нормите му. Ако много хора решат да са вярващи мюсюлмани, трябва да подчинят абсолютно цялото си всекидневие до последния детайла на религията, което е наложено от самата нея, което пък създава впечатлението у глупци като някои медийни политици, че у нас има радикален ислям. Е няма. Може да има радикален ислямизъм, което е различно. Но трябва да си много тъп, че в присъствието на министър да проявяваш радикализма си и да те снимат на всичко отгоре. Всъщност, струва ми се, че положението с исляма е доста сходно с положението с християнството в Европа през Средновековието, което най-добре демонстрира какво имам предвид в поста. За всички мюсюлмани националната принадлежност е по-маловажна от религиозната, т.е определят себе си преди всичко като мюсюлмани, и чак след това като иранци, сирийци и тн. И именно религиозната тематика е в основата на политиката, правосъдната система, воините. Дори, поне на теория, съществува идеята за арабската нация, което е съвкупонстта от всички мюсюлмани. Ето как религията обединява, стои над различните нации и етноси и създава единство, и чрез нея хората се идентифицират и устройват държавите си. Това не пречи да има и нации, и държави, и етноними. Просто за тяхнай-важното е, че са мюсюлмани, ичак след това са нещо друго. Нещо подобно навярно е била и ролята на християнството в Европа през Средновековието.

http://www.elufa.net/ Оттук може да се гледа редовната емисия на севернокорейската държавна телевизия.

Не си губят времето Правят мулатчета

Именно . Все пак не може да се отрече че е имало народи и държави с имена на народи. Само че етносът се е иденифицирал с религиозната принадлежност, ромей означава християнин, а елин - езичник. Титлата цар на българи и ромеи показва стремежът на българския цар да стане цар на всички християни, т.е да той, не византийският му колега, да бъде цар на всички царе. Следователно не бива да спорим имало или не е имало етноси, народи, държави през Средновековието, естествено е че е имало. Само че обществото е било ранжирано по различен начин - етносът е бил подчинен и се е иденифицирал с религията: религиозна принадлежност - съсловие - етнос. Това се запазва до 18 век - все пак по време на робството турчин не значи гражнанин на Османската империя, а значи мюсюлманин. по време на помохамеданчванията българите са умирали не защото са искали да си останат българи а не турци, а защото са искали да останат християни, а не мюсюлмани.

Общо взето споровете между Бразилия и Португалия датират още от началото на 19 век и са именно на основа националноцентизъм. Нещо като България и Македония, отношението между езиците им е подобно. Португалия обаче е малка държава и не може да удържи на ударите от 250 милионна Бразилия да манипулира собствената й история.

Ми въпросът е че езикът е различен. Да грешката е моя, белите са 49%, останалите са смес. Реално са мацинство де

Хм, наследниците на португалците както и малцинствата немци италианци испанци живеят в южната част на страната, в района на Сау Паулу и Риу. Огромното мнозинство население са потомци на африканци и смесени бракове между ортугалци и африканци, говорим за около 240 милиона души.Езикът, който говорят се казва национален език на Бразилия.

има, повярвай ми. е като учий ола и бон диа, ясно че няма проблеми. Но ако четеш Eca de Queiros португалски писател, и Jorge Amado дт Бразилия, ще почувстваш за какво иде реч. Казвам го, защото ми се налага да ги превеждам. Самите нации там, поне тези споменатите, са се оформили като индиански, държавните символи, имена на хора, телевизии, авиокомпании взаимстват ацтекската, майската, инкката и тн. тематика. А самите те се възприемат много повече като наследници на древните си култури, отколкото наследници на испанци и португалци. Казвам го от първа ръка, защото работя в една от малкото агенции у нас, които внасят латиноамериканци за културен туризъм и съм заобиколен от тях.

В споменатите страни индианците са мнозинства. В днешна Бразилия едва няколко процента са наследници на португалските колонисти, другото са африкански негри, метиси и мулати. В Гуателама майското население е над 80%, в Парауай гуарани съставляват горе-дору същото.

Ами нормално, всеки иска да бъде цар на другите царе по силата на християнството, затова са си слагали титла цар на българи и ромеи, български цариград и други подобни. Стремежът да държавата е да се наложи като център на християнския свят, респ. Търновград като столица на християнската държава. По този начин държавните интереси са пряко свързани не с утвърждаване на етноса, както е днес, а с преследването на религиозни идеали, които стоят в центъра на политиката. В крайна сметка, понятията народ и нация се припокриват почти напълно, като обекти, субекти, органи на управление. Само че нацията е модерна интерпретация на народа, идеята за която се се появила през 18-19 век. Т.е нацията е народ, погледнат и осмислен по друг начин. Иначе в Европа, първата нация е португалската, създадена през 14 век, следвана от испаската от епохата на великите географски открития, френска, италианска и германска в края на 19 век и тн.