alvassareiro

Мисля, че имаш проблем с разбирането на писан текст....Написал съм, че и във Византия и в България е ИМАЛО формирани езици, и те са езиците на църквата. Във Франция не е така - езикът на народа е бил различен от този на църквата, затова там латинският не е станал официален. Не виждам какво не е ясно? Обяснявам го за трети път, надявам се да нямаш повече въпроси. Признавам, не ми се занимава да търся какъв език език са говорили франките през 6 век, само знам че не е бил латински, т.е обикновенните хора не са разбирали латински, защото както казваш ти са говорели на германски. Ето ти формираният език. Другото са подробности. Поеми малко въздух и помисли върху прочетеното, преди да пишеш.

Ами именно, да отнасяме съвременни разбирания към миналото, например разбирането за нацията, е именно провокация. Според стандартите за времето си казваш може да са били демократични, но по онова време е имало и други много по-демократични стандарти, при които никой не е биел дете и жените са гласували и са били равностойни с мъжете в северна европа. Не при нас разбира се. Това, че българите създават сами институции е похвално, но те нямат нищо общо с демокрацията, тъй като обществото ни не е било никак демократично, и тогава, и сега. Да не забравяме, че в онези "демократични" времена жената е вървяла винаги след мъжа, той на кон а тя зад него, и е била длъжна да му прави път да мине. Що за демокрация. Иначе за институциите евала, нямам бележки. Две различни неща са обаче. Май не е най-уместно да говорим за демокрация по време на турскто робство.

Прав си, но не виждам нищо демократично в българската община и образователна система от отоманския период. Рожба на народа са, защото държава не е имало. Но това не значи че са демократични. Децата са ги спуквали от бой, слагали са ги да клечат на орехи и тн. да не изреждам. В общината участват естествено само мъже, и то най-възрастните от всяка задруга. А белег на демокрацията е правото на всички да гласуват/участват, в т.ч и жените. Примерът за демократизъм не е уместен. Демокрацията не е уместно порчетена от едно общество, когато то още не е готово и узряло за нея. Не може да очакваме едно дете да мисли като възрастен. Относно измите, минеш ли през нашенстике университети, особено история, главата сериозно ти се замъглява от националноцентризми и патетики. Не мога да се начудя, уж възрастни професори, ама се тресат от изми, на пръсти се броят тези, които обективно интерпретират нещата.

Изобщо въпросът на какъв език са говорили франките не е тема на тази дискусия. Ти твърдиш, че не са имали имали формирани езици и попита какво значи формиран език, на което ти отговорих - това е говоримият език. Не виждам какво не е ясно. Тук соподелям много важни неща, интерпретирани по интересен начин и не е зле да помислиш малко, ако ти е трудно да разбереш нещо. Съвет от мен

Историята е достатъчно изкривена от етноцентризми и националноцентризми, и в нашия конкретен случай и личнополитикоцентизми и тн. та няма накъде вече. Аз се абстрахирах от всички видове изми и политически пристрастия и говоря само за появата на земеделието, и в нито един мой пост или отговор не става въпрос за политика. Акцентът е само върху обикновенния човек и неговата култура. Естествено разговорът винаги се насочва към антифашистите и преди и след 9 -ти, за което нямам вина. Не става въпрос за класическа модерна демокрация или не знам си там още какви институционализирани, формализирани и други зирани етикети. Демокрация или има или няма. Демокрацията се ражда в културтата на обикновенните хора, преди да се институционализира, под влияние на фактори, които описах, и очевидно не се е родила у нас. Искам дебело да подчертая, че говоря за демокрация в образованието, семейството, отношенията към другите, т.е демокрация на ниво обикновен човек, ниво което любимата ни изкривена от политика история не познава. И сега искам да кажа нещо важно. Който твърди, че демокрацията осигурява просперитет дълбоко греши. Не, демокрацията не винаги и не задължително води до икономическо развитие, а понякога спъва това развитие.

А на какво се разделят нещата? Очевидно демокрацията е нещо много древно, което ние не сме имали и тогава, и сега. Тази тема е за демакрацията нали така. Отсъствието на демокрация как се казва? След като ти разделяш историята на България преди 9-ти с етикет какво беше там напредък..и след 9-ти, защо да не разделим също на демокрация и недемокрация, каквато е темата всъщност. Каза, че чалга се е слушало неофициално. Значи официално не се е слушало, защото официално се е слушал Азнавур. И само как познах как ти харесва споменатия профисор. Значи неговите бруталности трябва да ги прощаваме и с разбиране да се отнесем към човека, без комунистическите клишета, но към периода след 9-ти си служим отново със клишета. Все пак аз се опитах да обясня социализма с културни особености, без нито грам политика. Привърженици има във всичко и навсякъде, и именно затова трябва да се абстрахираме от пристрастията си.

Ако не е потисничество, демокрация ли е? Нима са живеели в пълна свобода и без никакъв страх българите по вермето на Крум страшни или Симеон. Не е потистичество, но в никакъв случай не е демокрация и никога не е имало. Не разбирам защо постоянно говорим за власти, тук става въпрос за култура и културни ценности наложени от адаптацията към околната среда. Това политическо пристрастие доста замъглява мозъка май. Престъпността през социализма е много по-ниска, защото всеки диктаториски режим ограничава хората и налага ред. Това важи и за Кървавия професор, който предполагам ти е по-симпатичен от Цола Драгойчева въпреки че и двамата са изроди според мен. Разбира се за привържениците на СДС, ДСБ и какви ли още не, всичко преди 9-ти е цъфнало и вързало, а след 9-ти жална ни майка. Къде е обективността? Интересно твърдение имаш за чалгата: тя се слушала през соца ама незаконно. Значи и най-суровият, брутален, извънземен и тираничен режим не може да промени хората и да ги накара да порменят културата си. Еми така е. За какво взаимно влияние говорим тогава.

Имаше и чалго ама не такава всепоглъщаша и всевластваща като сега, за убийства както днес не съм чувал. Не ми стана ясно отговори порфавор как станахме такава дечократична държава преди 9-ти след 1300 години на терор и мракобесие. Тази демокрация не идва от небето, идва от хората както описах по-горе и няма как да дойде след 13 века на подтисничество. В този дух не политическата система или религия влияе на индивида, а обратното - индивида със своята култура и морал формира религията и изменя политическата система. иначе кой изсисля религиите и политическия строи? ами хората със своите ценности и така стават промените в епохите.

Исакм да кажа нещо важно сега. Демокрацията не създава морал, тя само дава възможност на хората свободно да проявят вече формираните си стереотипи на поведение и ценности. Днес формалната и смешна демокрация позволява на българите свободно да си проявят себе си - възрастните да се карат в градския транспорт, да хвърлят бокруци през терасата и да паркират на тротоара, а младите да пият и да ходят на чалга бардаци, и да се убиват един друг да не забравя. Преди 100 години тогавашната формална и смешна демокрацийка позволява на хората също да проявят свободно себе си - да превземат Одрин, просто тогава хората са били различни. През социализма да не забравяме че също имаше формална и смешна демокрацийка, но само да кажа, че тогава нямаше чалга, убийства на деца, и дрога. защото една диктатура, лява или дясна, налага ред. Не разделяме България на възход и падение, а на България преди 9-ти и България след 9-ти. Не ми стана ясно как така стана че след 800 г. на абсолютни владетели режещи глави и пиещи от черепи и още 500 г. на турци изнасилвачи и крадци на деца изведнъж станахме най демократичната държава в Европа?

Онази демокрация няма нищо общо с онова поколение, превзело Одрин. Онова поколение е формирано не от демокрацията, а от патриархалната консервативна среда на българското семейство и общество. Днешната чалга и трева също няма нищо общо с политиката, това е културен феномен, все пак са минали 100 години от онова поколение и каквото и правителство да имаме, пак поколението сега нямаше да превземе Одрин.

Аз пък имам източници за пълния морален упадък и корупция, политически убийства и шуробаджанащина у нас до 9 ти, след 9-ти та чак до 30. Моралът не зависи ама никак от политическия строй. Той е нещо много по всеобхватно и никой сторй не налага морал, както и религията не налага, моралът го има винаги по определен начин. Абсурд е да се твърди, че реди 9-ти имало морал, след 9-ти не. Моралът е вечен и хич не му пука за политическата система. Опитвам се да обясня фундаментални явления с географската среда и разделението на труда пред 9 000 г. и пак си заговорихме за антифашисти. ХАйде да оставим политиката.

Много пристастност до нищо няма да доведе. България до 1944 е същата корумпирана и разпарчатосана държава, каквата оеше и до 1989, каквато е и сега. Изхождаш доста радикално от политическата система, наистина системите са различни през различните периоди, но не забравяй нещо важно - през цялото време българите са си българи, културата им остава бетонна. НАли именно тя излъчва политиците. Комунистическата историография нанесе, наистина, тежки удари на историята ни, но тя беше един доста успешен вариант на етноцентричната историография, която върлува днес. Имам чувството, че излизаме в този спор от това кой строй ни управлява, според нашата собстевна политическа принадлежност. Занчи щом става дума за преди 9-ти, цвете за мирисане, след 9-ти - не е. Във всички постове които пуснах, съм се абстрахирал от политиката и засягам обикновенните хора - тяхната култура, бит и ценности - и някои фундаментални фактори, които влияят - като появата на земеделието. В този контекст можед да разгледаме културата на българина, тази култура не може да се промени току-така от едно правителство или някакви си смешни 45 години социализъм, на фона на 9 000 години офрмиране. Тази култура е измислила дечокрацията при едни, и социализма при други. Превземането на Одрин няма нищо общо с демокрацията.

Народните нрави не се менят така лесно, те са бетонни. Не мисля, че някога въобще е имало демокрация у нас. Предполагам, че визираш периода 1878-1944, но не е достатъчно да има коституция и пармамент, за да има истинска демокрация. Формалната рамка в този период е добра, но на практика корупция, политически убийства, преврати, огромна бездна между народ и власт. Просто няма как да излезеш от 500 г.робство, преди това 800 г. авторитарни владетели, и да бъдеш демократ.

Това за демокрацията е много важен въпрос, който засяга и много проблеми. Това са: 1. Наистина ли целият свят иска да се демократизира? - Обикновено западни политолози ни втълпяват клишето, че демокрацията е висша ценност, и след нея човешкото развитие спирало (Ф.Фукуяма). Това есдтествено е пълна глупост. Не, не целият свят иска демокрация. Демокрацията е преди всичко плод на хилядолетна култура, и много по-малко някакви формализирана рамка на закони и конституция. Демокрация например не искат в Русия, Беларус, Украйна. Изследвания, правени през 2001 г. от американска агенция разкриват, че дори да имаха свобода, руснаците и белорусите щяха да изберат същите главорези. Без съмнение никой не иска да бъде мачкан, убиван, изнасилван, преследван. Но ако хората трябва да избират между демокрация и нещо друго - например силна икономика - съмнявам се че целия свят ще избере демокрация. Затова в Русия мразят демократа Елцин, който се харесваше на Запада, но съсипа държавата и изпи къде що имаше водка, и харесват е силна дума, но са по-съгласни с тиранина Путин, който направи от русия световна сила. Според изследване на PAW RESERCHE CENTER , проведено през лятото на 2002 в България от социологическия институт на БАН, както и в още 130 държави в света, се оказва, че около 48% от българите считат демокрацията за самоцел и висша стоиност. За Русия процентът е 30, Йордания 32, Узбекистан 42. Като най-големи демократи се изживяват Турция 83%, Кот д,Ивоар 82%, Германия и Гватемала 78%, САЩ 76% и тн. Методиката на проведеното изследване е следната: на представителна извадка от населението между 3000-5000 души, се дава списък с права: да можеш да изразяваш свободно идеите си, да критикуваш парвителството, да има редовни и честни избори с поне 2 политически партии, да няма цензура в медиите. Хората трябва да посочат кои от тези неща са важни за тях. Резултатите представих по-горе. Демокрацията е най-важна в западна Европа, Екваториална Африка, Латинска Америка. На другия полюс - демокрацията не е толкова важна за хората - са Източна Европа, вкл.България, Източна и Югоизточна Азия и Близкия Изток. На какво се дължат тези различия. Социалистическото минало не може да ги обясни, защото Индонезия Япония и Ю.Корея са далеч назад по ценене на дамокрацията, въпреки че не са помирисвали соц. Друг въпрос, зададен от PRC е кое е по-важно: демокрация или силна икономика, картината е същата. Очевидно има народи, за които демокрацията не е висша ценност, и ако трябва да избират, не винаги биха избрали нея. Сред тях сме и ние. Това не значи, че не искат демокрация. Просто хората тук и в Азия и арабския свят не считат демокрацията за висша ценност, за част от културата си. Западният човек не е добре запознат с мисленето на незападните хора. Ето откъде идват тези различия в нагласите. През Античността и Средновековието условията в Северна и Северозападна Европа не са позволявали развитие на интензивно земеделие и богато селско стопанство. Затова и управляващите са бедни и свсеки опит владетелят да се наложи като диктатор завършва с неговото обезглавяване. Тези страни до късно остават разпокъсани, без силна централна власт и абсолютна монархия. Опитът Густав 2 (ако не се лъжа за номера) да наложи абсолютна монархия в Швеция завършва с негото убийсство по време на бал. Абсолютизмът в Англия е наложен чак в края на Средновековието. А още от 9 век в Исландия имат парламент. Т.е освен вековната демократична традиция, обусловена от географската среда, в тези държави цари смайващо фармонично, дори приятелскто отношение към владетеля. Още легендите и приказките на исландците разказват за равностойни и разчупени отношения между народ и крал. Това личи и днес, когато шведската монархия е най-близката до народа в Европа, а доста шведски политици бяха убити кой в метрото (имаше един мин.председател от 70-те) кой на колело - скоро убиха една министърка докато си паркира возилото. Там просто политиците са буквално част от народа, не се мислят за нещо повече. В Южна Европа, Балканите, Близкия Изток, Северна Африка и Азия от дълбока древност - 7 000 г. пр.н.е - се развива богато селско стопанство. Управляващите изхранват и поддържат силен репресивен апарат и така се създават авторитарни и силно деспотични и централизирани империи и царства - Елам, Урарту, Шумер, Акад и тн. От нашата 1 300 г. история колко са били демокрация. Всички български владетели са били авторитарни царе, ханове и тн., които пет пари не са давали за отделния човек. Но поне тази тирания си е нашенска. после идват турцитте и нещата стават трагични - човекът губи достойнството си, не само свободата си. Е няма как след всичко това, през 1878 да се появи от нищото една България ,която да е връх на демокрацията. Просто няма как. И тогава хората са били крайно негативно настроени към властта, корупцията е била стаховита, преврат след преврат и политически убийство. После социализъм и сега псевдо демокрация. Просто да говорим за демокрация в България е смешно. Демокрация у нас няма и никога не е имало, но това е културна особеност, формирана под влияние на географския детерминизъм. А иска ли българинът демокрация - да, стига да не е за сметка на джоба му. ДЕмокрацията е чужда нам ценност, и когато ни призовават да защитаваме демократичните си права, никой не си мърда пръста за нещо, което не е наше. Затова и у нас самата компартия си инсцинира реформирането и "съпротивата". СДС се създаде едва след като комунистите решиха нещичко да се "реформират". 2. Демокрацията, понеже е власт на народа - означава две неща. Първо - народът трябва да има власт - а у нас няма. Никой ни за нищо не пита и не ни е питал. В последните 170 г. Гърция има 7 плебисцита по всички съдбоности решения, и резултатите от тях са с юридическа стойност. Второ - демокрацията не се налага така насила, отгоре, като пир нас, с някаква измислена конституция и смешни закони. Демокрацията, понеже е власт на народа, идва отдолу нагоре. нашата култура не е демократична, е как да имаме демокрация. Демокрация в българското образование няма. Децата се учат по шаблон как да разбират всеки текст, какво да мислят и говорят. Никакво въображение. Ни есме единствената държава в света, където все още в държавните детски градини децата се учат да ходят по часовник на гърне., да спят и да ядат. Не може когато им се иска на тях. Демокрация в българското семейство няма. Родителите диктуват на детето какво да прави и да не прави,. малко родители смятат, че детето трябва да се научи на независимост. повече вярват в твърдата ръка. Демокрацията е неприложима в една родова култура като нашата, тъй като е чужда, привнесена отвън ценност. За нашата култура важи принципа- за мен може, но за другите не. В този смисъл прилагането на законите еднакво за всички противоречи на традиционната ни култура. Неравновластието, корупцията и чувството за безнаказаност, ги има поне 130 години назад документирани, и ги е имало винаги от първата та до втората и третат държава. Западните умове смятат, че демокрацията е самоцел и трябва на всяка цена да се наложи навсякъде. Дори когато местната култура не е готова още за нея, не е узряла. Затова в този случай демокрацията се изражда в това, което е сега у нас, и прави хората нещастни - ние сме най-нещастните в Европа, защото се опитват да ни натрапят един строй, за който още не сме готови, който серазличава от традиционната ни култура на неравновластие и тиранизъм - в семейството, в отношението към чуждия човек, в образованието. Е как да има демокрация. Това не е нещо, което се слага със закон. Тя се гради със хилядолетия и идва отдолу нагоре, не обратното.

Това, за което спорим, е малко встрани от темата, за която пиша в началото. Формирани езици са езици, на които говорят хората. Когато се формира държавата на франките, мисля че са говорили на някакъв език нали, предполагам езикът на обикновените хора, смес между галски и латински. Идеята ми е, че в България приемаме славянския език именно защото това става езикът на църквата, не виждам какво толкова нелогично има. Защо във Франция не са приели латинския за официален, след като това е бил езикът на тяхната църква, което ти питаш, е което не мога да знам. Предлогагам, че латинският е бил непознат на местното население, което е необразовано, и тъй като са неграмотни, не може да говориш на чужд език без да го учиш в училище, а училища тогава не е имало, затова латинският си остава един литургичен и неразбираем език. Обикновенните хора са знаели наизуст някои библейски фрази, но едва ли са знаели какво означават. Все пак Франция на Карл Велики не е Гърция от времето на Адонис Корайс, където поне правят опит гърците да учат средновизантийски в училище, за да докажат, че са елини, или византийци. Мисля, че отговорих на въпроса ти.

Ако имаш интерес, посети сайта www.worldvaluessurvey.org, кькто и постът за културните измерения на проф.Хофстеде. Бих искал все пак да отговоря на въпросите ти подред: 1.Изследванията, за които става въпрос, се провеждат главно от организацията world value survey, която е неправителствена, финансираща се с дарения със седалище в САЩ. На сайта им има подробна информация. Подобни изледвания прави и European Values Studies, The Paw Resurch center, UN statsistics division, Unesco institute for statistics и др. 2.Изследванията се извършват с цел "мерене на световните ценности". С каква цел се прави това и защо не мога да кажа, но не е и важно. 3.Проучванията започват през 1980 г. на всеки три години ако не се лъжа в над 130 държави в света, вкл. и България, с представителна извадка от населението между 3000-5000 души. Относно засегнатата в поста проблематика, проучването е извършено през 1999 г. от WVS. За България ИЗСЛЕДВАНЕТО Е ПРОВЕДЕНО МЕЖДУ 1.06-31.07.1999 от БАН, ИНСТИТУТ ПО СОЦИОЛОГИЯ, от проф.д-р Георги Фотев. Данните са изнесени на сайта на организацията. 4.Аз съм чувал за тези изследвания, тъй като ми се налага да ги ползвам в работата си. На сайта www.worldvaluessurvey.orgможе безплатно да се изтеглят всички резултати по страни и въпроси в последните 30 години. Файловете са в spss формат, т.е отбарят се в програма SPSS 12-16. 5.Проучванията са анкетни, с открити и закрити въпроси. Методика е същата като при обработка на анкети, с помощта на софтуерни продукти. Ако си заинтригуван и искаш да чуеш за нещо, което не си чувал, мога да ти пратя данните, файловете, графиките и въпросника на mail.

Понятието е "националноцентризъм", за разлика от примерите, които давате - напр. националсоциализъм, тъй като във втория случай имаме съчетание от две думи, които са логически равностойни - национализъм и социализъм. В случая с националоцентизма акцентът е върху първата дума, поради което тя запазва целостта си, става въпрос за конценпията, която поставя в центъра нациата при интерпретирането на събития от времето, когато нация не е имало.

Интересна констатация. Но не е логична. Има разлика между България/Византия, където един от говоримите от народа езици - съотв. славянски и гръцки, които се говорят много преди приемането на християнството - стават в един момент език на църквата. В останалите държави е обратното - те имат вече формирани езици - например френски или полско, когато в един момент им се напрапва латинския, езика на църквата. Така само образованите аристократи разбират за какво става въпрос по време на служба. Наистина в този случай имаме доминиране на местият език над всичко религиозно и никои не приема латинския за официален. Но в случая с България и Византия е точно така. Не съм в състояние да обясня защо при нас е станало и а при другитене, но фактът си е факт.

Културни измерения Въпросът за културните особености е сложен и спорен. Разногласията произтичат от няколко фундаментални въпроса, като: 1. Кои са основните характеристики на българите?; 2. Може ли въобще да се говори за особености на цели народи?; 3. Кои са основните категории, термини, методи, похвати, школи и т.н., които се използват, при описването на националните култури?; Ще започна с отговорите отзад напред. Ясно е, че при всяка теория е нужна хипотеза и доказателства. Каквото и научно твърдение да се формулира, то трябва да има методика и интстументариум на изследването, да следва някаква предварително заданена научна схема и терминология, за да се предпазимо от волните съчинения от типа: “Основна черта на българите е тяхното гостоприемство. Гърците са много горди. Германците са работливи.” Очевидно това са доста общи приказки, които нищо не ни казват, и се отнасят към повечето народи в света. Коя е науката, която се занимава с културните различия тогава, науката, която задава верния тон в подобни изследвания. Компетенстност в тази обласдт си преписват социалната психология, етнографията, етнологията, културната география (социална, конфесионална), психологията, антропологията. Всяка от тях прилага своя изследователски инструментариум и методика, пречупвайки изследването през своята призма. Всъщност, наука, която да даде точен отговор на поставените въпроси няма, или по-скоро е в зародиш. Тя интегрира методите на споменатите научни направления, като ги подсилва със статистически и факторен анализ и анкетни проучвания. Среща се името културна или сравнителна антропология. Крайно наложително е да се интензифицира научното знание в тази област, да се дефинират строги методики и методологии, за да се формират и сериозни хипотези. Към настоящия момент утвърдени имена в сравнителната антропология и изследването на междукултурните различия са учени като д-р Хеерт Хофстеде, Ф.Тромпенаарс, Л.Гумильов,Ш.Шварц, М.Минков и др. Извън сферата на културологията, със сериозни анкетни проучвания се занимава и катедра География на туризма към СУ (изследванията на доц.Маринов на туристическото търсене и поведение). Сред учените, макар че съществуват редица разногласия, вече са се утвърдили основните методи на изследване: 1.Анализ на съществуващата литература по въпроса за междукултурните различия и културните особености. Препоръчителни са споменатите автори, сред които изпъкват Хофстеде (“Culture's Consequences, Comparing Values, Behaviors, Institutions, and Organizations Across Nations Thousand Oaks CA: Sage Publications, 2001, Hofstede, Geert and Hofstede, Gert-Jan. Cultures and Organizations: Software of the Mind. New York: McGraw-Hill U.S.A., 2004,) – фундаментален автор в тази област; М. Минков (“Защо сме различни”2008, “България върху културната карта на света”2008) и др. 2.Разработване на методика и инструментариум за анкетни проучвания. 3.Провеждане на анкетните проучвания – най-големият проект за осъществяване на проучвания на културните ценности е world value survey, провеждащ анкетни поручвания по предствавителни извадки в над 100 страни по света от 1980 г. насам. На сайта му могат да се намерят подробни резултати, сред които добре е представена и България. 4.Анализ на получените резултати чрез сериозен статистически анализ и формулиране на основни хипотези (или проверка на вече формулираните). Анализът се осъществява с помощта на специализирани програми, като SPSS и др. В резултат на подобни изследвания от д-р Хеерт Хофстеде от средата на 70-те до днес, са формулирани основните културни измерения, с които се мерят, анализират и сравняват народите по света. Основните принципи на междукултурните изследвания са: 1. Препоръчително е прилагането на вече утвърдената методика и терминология за изследване, а именно 5-те културни измерения на д-р Хофстеде и 2-те нови, въведени от доц.М.Минков, или петфакторен анализ. Изследването на културните различия трябва да се осъществява през призмата на тези 7 културни измерения. 2. Задължително е изследванията да бъдат сравнителни. Т.е особеностите на една култура не са толкова интересни сами по себе си, колкото ако бъдат сравнени с други култури, за да се разкрие как едно и също културно явление се проявява по различен начин в различни култури или не се проявява. Още по-интересно е изясняването на тези причини. 3. Задължително е анкетните проучвания в различните страни да бъдат представителни или сравнителни. Водещо място в методиката при изследването на културните особености трябва да има концепцията на Хофстеде за културните измерения (cultural dimensions). Основната идея е в това, че културите по света не се описват с произволно избрани прилагателни/определения. Всички качества, които са психологически променливи, се групират по степен на сходство в едно културно измерение. Основни принципи при извеждането и анализа на културните измерения са: 1.Културните особености, които се групират в едно културно измерение, трябва да бъдат в логическа и статистическа връзка по между си. Обикновено, от едно до десет качества могат да образуват културно иземерие, но водещ е принципът на логическите взаимовръзки между тях. Информацията за качествата на един народ се добива чрез представително или сравнително анкетно проучване. Групирането на установените културни особености трябва да стане много внимателно, за да не се изгуби логическата връзка между тях. На практическо ниво е достатъчно да знаем едно или две качества, за да заключим за останалите. Именно в тази фаза се водят все още задълбочени теоретически спорове за това кои точно културни особености можем да включим в съответното измерение и защо. Като цяло обаче учените са приели културните измерения на Хофстеде като изходна база. Културните измерения мога да се дефинират като съвкупност от логически свързани и статистически проверими и доказуеми съвкупности от културни особености на национално ниво. При извършване на контролни анкетни проучвания за установяване на ефикасността на формираните измерия крайният резултат трябва потвърди, че ако народът априори е съотнесен към дадено културно измерение, то трябва да се проявяват всичките куртурни особености на измерението. 2. Не бива да се приемат като самостоятелни културни измерения културни особености, които могат да се обединят в едно измерение, тъй като има логическа връзка между тях. Т.е ако едното е свързано с другото, логично е да бъдат групирани заедно. 3.Между културните измерения не бива да има логическа връзка. Културните измерения трябва да разкрият културни особености от различен характер, което е тяхната логическа рамка. Обхватът на културните измерения е съвкупността от културни особености, между които съществуват логически и статистически проверими и доказуеми културни особености. Обхватът на едно културно измерение не бива да съвпада с този на друго, въпреки, че с помощта на кяколко културни измерения могат да се обясняват някои културни феномени. Тъй като културните измерения групират сходни по между си особености, които са логически диференцирани от други, то между културните измерения не би трябвало да има взаимовръзки. Т.е от култура особеност на едно измерение могат да произтичат всички останали в логичаската му рамка, но от едно измерение не може да произтича друго. 4.Докато методиката на установяване на културните особености е сравнително лесна, то принципът на тяхното групиране в измерения е доста спорна и трудна задача. Все още няма изведени ясни методологии за тази цел. Въпреки това, измеренията на Хофстеде са с най-висока честота на емпирична доказуемост. 5. Териториалната рамка на културните измерения трябва да съвпада с държавните граници на страните. Този принцип е твърде условен, тъй като културните особености на една култура често не свършват до държавните й граници, но за улесняване на изследователите като основна градивна териториална единица на сравнителната модерна антропология се е приела политическата граница (което важи и за други науки). 6.Културните измерения по правило са биполярни. Тази особеност се налага от невъзможността двете ядра на измерението да бъдат разбити и групирани в отделни измерения, поради логическата връзка между тях. Това се подсилва и от дуализма на културните и психологическите характеристики на човека. Ако приемем, че някое е красив, трябва да приемем, че друг не е , респ. е грозен. Затова красота и грозота биха могли да са едно и също измерение, тъй като едното е отсъствието на другото. 7.Културните измерения са установими, приложими и осмислени в контескта на националните култури, т.е в териториалната рамка на националната държава, и социалната рамка на обществото. Невинаги могат да се приложат към отделния индивид, макар че това не се изключва. Тази особеност се налага от факта, че обществото като система от индивиди има характеристики, различни от тези на елементите си (отделните индивиди). И така, в последните 30 години д-р Хофстеде формулира петте си основни културни измерения за изучаване и сравняване на културите по света: 1. Power distance index (PDI) – равновластие/неравновластие (Минков,2008). 2. Individualism/Collectivism (IDV/CLT) – родовост/безродовост (Минков,2008), дифузност/специфичност, универсализъм/партикуляризъм и др. 3. Masculinity (MAS) – мъжественост/женственост, твърдост/мекост (Минков,2008); 4. Uncertainty Avoidance Index (UAI) – “избягване на несигурността”, тревожност/спокойствие (Минков); 5. Long Term Orientation (LTO) – дългосрочна/краткосточна ориентация, себеудовлетворяване/себеподтискане (Минков,2008); 6. Себеизтъкване/Себезаличаване (Минков); 7. Стабилност/Гъвкавост (Минков); С помощта на тези 7 културни измерения можем да опишем, изследваме и охарактеризираме всяка култура на планетата ни. Въпреки, че междукултурните изследвания се зараждат като чисто практическа дисциплина през 70-те години,с приложение в бизнеса и бизнескомуникациите, методиката и методологията на тази нова наука имат фундаментално значение и намират приложение в сфери, като: туризъм, международни икономически отношения, дипломация и външна политика, история, културология, финанси и счетоводство, политология. Нужни е по-задълбочен подход при утвърждаването на споменатите методики и прилагането им на практика. Така представените културни измерения дават нова светлина в културното разнообраие по света и спомагат за разбирането на различията.

Езикови съмнения 2 Кога се употребяват формите tu, vós и você Формата, която отговаря на 2 л.мн.ч - vós - експицинто или имплицитно спомената, се използва много рядко в Португалия и е характерна предимно за северните диалекти, в силно формализирана речи или литургии. Като цяло, това медтоимение се използва, когато се обръщаме към група хора, а понякога и към един човек, ако става въпрос за plural majestico (за да изрази висшепоставеност спрямо говорещия), но във всички случаи става въпрос за изключително формална употреба. В Португалия местоимението você, когато е споменато във фразата, изразява фамилиарност в общуването, неформалност и спонтанност между хора, които не се познават достатъчно добре, за да си говорят на tu (напр. между съседи или колеги в работата). В този случай между говорещите съществува известно равенство. Местоимението се използва и при общуване между висшестоящ и нисшестоящ (по възраст, образование, социален клас). При формално общуване или при общуване от нисшестоящ към висшестоящ, местоимението не се споменава, като се запазва само глаголната форма в 3л. ез.ч или 3 л. мн.ч. В противен случай може да се счете като липса на уважение, или тенденциозно неуважение, дори и когато е видно, че се използва от незнание. В този случай местоимението се изпуска, или се предпочитат други форми, като o senhor, a senhora, или изрази, които подчертават социалните различия и достойнство на събеседника, като o professor, o senhor doutor, o presidente и др. Местоимението você е уместно да се изпусне и когато речта е в контекста на брошури, интернет сайтове, наръчници, готварски книги, пътеводители. Местоимението tu, изрично споменато или пропуснато, се използва при фамилиарно и близко общуване между хора, които се познават добре, или към по-млад човек - деца или подрастващи. Познаването на тези прости правила е жизненоважно при общуване с португалци, които, за разлика от испанските си съседи, държат в процеса на общуване винаги да се изтъкват социалният статус, възрастта, образованието на събеседниците. При един по-задълбочен анализ изниква въпросът за употребата на местоименията пряко и непряко допълнение към сповенатите глаголни форми. Езиковата чистота на португалския език, както и мнението на Речника на португалския език на Лисабонската академия на науките не оставят място за съмнение - личните местоимения пряко и непряко ударение без ударение трябва да съответстват по лице и число на глаголните форми, към които се отнасят. Въпреки това, използването на местоимението vosso (2л.мн.ч) в контекста на vocês (3л.мн.ч.) е все по-често и налагащо се явление. така например изречението : Aprendam a lição, para um dia ser da sua utilidade. е равностойно на: Aprendam a lição, para um dia ser da vossa utilidade. Въпреки доводите в подкрепа на първия вариант, все още няма едно мнение по въпроса.

Кои извори по-точно? Публикувани са отговорите на въпросите му към папата. От всичките 106 въпроса само 2 засягат статута на църквата. Останалите 104 са въпроси за догмите. Ханът не е бил много заинтересуван да сме независима църква явно. Голям политически ход. Ето до какви последици води етноцентричната история, принесена към 9-тия век.

Защо точно Борис приема християнството не е ясно. За всеки случай това не е дипломатически или политически ход. Навярно го приема заради самото християнство и идеите му. Всичко е сложно вплетено наистина, но винаги нещо е водещо. Днес водещ е етносът и нацията, а религията е само техен инструмент. В средновековието не е така. Византия иска да покръсти славяните за да се увеличи влиянието на самата религия, и оттук може би има политически мотив, който ОБАЧЕ е подчинен на религията. Защото политиката е била винаги насочена към религията. Гръцкият става официален едва след като се утвърждава като език на църквата безспорно защото преобладават гърците. Така е и у нас - славянският се налага защото е езикът на църквата. Основен мотив, който осмисля политиката през Средновековетие е религията, така както днес такъв е етносът и нацията. През тази призма трябва да мислим за онзи период. Да, има етноси и тогава и сега. Но какъв етнос си е на трето място...Нещата са сложни наистина, затова трябва да сме гъвкави и да не мислим, че винаги е било както сега. Религията доминира, тя дори спомага за формиране и осъзнаване на някои етноси през средновековието. Националноцентризъм е същото като етноцентризъм, ако приемем водещата роля на нацията като спойка на етносите денс, така както тогава е била религията. Всъщност това са синоними. Аз поне не ги разграничавам.

Тук искам да споделя и още нещо. Знаем, че Византия е била теократична империя, т.е не етническата, а религиозната принадлежност те прави византиец. Православната вяра автоматичто те прави жител на империята и те изравнява със всички, независимо от какъв етнос си. Затова говорим за универсалната империя - това е глобализмът на християнстмвото, църквата стои над държавите и над етносите. Както има един Бог на небето и едно божие царство, така има един цар на земята и едно земно царство - Василия Румикон, т.нар през 19 век Византия. Този универсализъм се отнася за всички, дори за тези, извън границите на Византия, защото самата религия е наднационална. Така например всички царе, вкл. българският, руският и тн. се възприемат като синове на византийския император, той е бащата на всички християни и оглавява християнското човечество, т.нар кристиянитас. В отзи контекст придобива ново значение фактът, че Симеон се е обявил за император на българи и ромеи - това не означава, че е превзел Византия и край, ясно е че не я е превзел, не е влязал и в столицата й. Симеон иска титлата на византийския император, за да бъде той универсалният монарх, за да бъде той главата на универсалната империя и другите царе да са негови синове, т.е центърът на християнската вяра да бъде България, не Византия. Всичко това са все религиозни, не импрески мотиви и сериозно трябва да перосмислим старата си история през призмата на православието, а не на етносите. така, обединени от религията, хората са били преди всичко членове на християнското човечество, и чак след това българи или гърци. В самата Византия православната вяра не те правила грък, както твърди гръцката идеология на Адонис Корайс през 19 век, а те прави член на християнското човечество, независимо дали си славянин, рус, българин. Над всичко това стои универсалната християнска държава, чийто василевс има наднационална власт по силата на християнството. Както хората са го приели от Христос, така и другите държави приемат православието от византийския император, божия наместник на земята, царят на християнското човечество. Той не е само император на Византия, а на целия православен свят, затова се говори за вселенски патриарх, не за византийски. Тази доктрина не се нрави много на владетелите на България и Русия по-късно, и те се стремят да станат именно владетели на универсалната държава. Не съм в състояние да докажа тезата, че войните между България и Византия са именно за това, да се отмъкне на василевса титлата вселенски владетел на христоянското човечество, защото това е работа на професионални историци. Но натам тръгват мислите ми и само лекичко го загатвам....За какви етноси и нации говорим...

При въвеждането на християнството няма нищо абсолютно нищо политическо. Идеята на тези постове е именно такава - политиката е важна сега, но през 9 век век християнството е въвеждано заради самото него и в името на него. Тук за дипломатически или политически ходове и дума не може да става. Изпускаш един много важен момент. За да приемат християнството, на хората не са нужни институции или закони. Това е един естествен ход, както в Римската империя много преди легализирането му мнозинството хора вече са били християни. Но действително как точно българите са приели християнството на битово ниво, това въобще не е изяснено от историята, която е заета само да ни описва героичните битки на Симеон. Самото християнство не трансформира радикално обществото. Точно обратното - обществото с културата си трансформира културните си ценности и така се появява християнството, което е само резултат от културните промени. конкретният въпрос как точно сме приели тази религия не е изяснен, както и защо. Неловки са опитите това да се обяснява с политиката от някои медийно известни историци. Очевидно славянската писменост не е плод на усилията на българската държава. Идеята за съставяне на славянска азбука както знаем принадлежи на Византия, за да покръсти славяните в Моравия, където вече папата е пратил свои епископи. Нормално е първо в Константинопол да има преводи, все пак това си е византийска инициатива - към момента на нейното зараждане като идея. Нашият принос е в приемането й.