alvassareiro

Култура и религиозност Темата за религията и връзката й с култура и народ е интересна, но има и друго свярзано с нея явление – религиозността. През последните 20 г. бе проведена серия от анкетни поручвания в над 100 страни по света, и се очерта интересна картина. Като най-религиозни се определят арабските страни, бившите съветски републики от Средна Азия, Полша, Латинска Америка, черна Африка, САЩ и Ирландия. Там религиозността е между 80-98% от анкетираните. В останалата част на света на места достига под 10%, в т.ч. у нас. На какво се дължат тези различия. Кое определя дали един народ е религиозен или не. В повечето случаи се посочват три фактора – политическа система, икономичаска ситуация и самата религия като такава. Безспорно е влиянието на политическата система – в доста страни религията беше просто забранена. Икономика също влияе – обикновенно богатите страни не са религиозни, тъй като там има повече възможности за развитие на личността, утвърдено образование, развита социална система и здравеопазване и хората по-рядко опират до трансцендентното в търсене на спасение. По отношение на религията сама по себе си това е безпочвено твърдение. Първо – силно религиозни, дори фанатици, наистина има само в трите аврамистични религии християнство, ислям и юдаизъм. В Япония и цяла Източна Азия религията не е толкова всеналагаща се и не предполага силна религиозност. Но как да си обясним сериозните различия между страните по отношение на религиозността. В лоното на православието силно религиозни са гърците и грузинците, но не и русите, българите, украинците. В рамките на католицизма силно религиозни са поляците, но не и техните съседи чехите, та дори и испанците. В рамките на протестанството днес като силно религиозни и то масово се определят американците , но не и германците, шведите, норвежците. В рамките на исляма силно религиозни са пакистанците, сирийците, но не и бангладешците, индонезийците, малайците и брунейците. Дори тази религия дава силни отклонения в религиозността. Политическата система също не може да обясни защо едни са религиозни, други не. Полша въпреки тежкия режим е свръх религиозна, а съседна Чехия не. Русия не се отличава с висока религиозност, но пък Грузия, Армения, Казахстан, Киргистан са доста религиозни въпреки социализма. В същото време Корея и Япония не се определят като силно вярващи поне в смисъла, който ние влагаме, въпреки че не са помирисвали социализъм. Националното богатство също не изяснява докрай защо някои са религиозни, други не. Наистина бедните бразилци са доста религиозни, но не по-малко бедните аржентинци не се определят като такива. САЩ и Ирландия са доста богати и свръх религиозни, но богата Швеция и Дания не са. Можем да продължим с примерите до безкрайност. Ясно е едно – нито политическата ситема, нито развитата икономика, нито религията сама по себе си не определят кой да е религиозени кой не. Определя го културата на един народ. Тук пак се намесват седемте културни измерения на народите, открити през 70-те години от Хофстеде, с помощта на които може да обясни асболютно всичко при всички народи по света. По отношение на религиозността влияние оказва предимно едно културно измерение, свързано с гъвкавостта и стабилността на характера (Минков,2008). На второ място се подрежда себеизтъкването и себезаличаването като друго измерение, определящо религиозността. Става въпрос за това, че членовете на някои народи примат, че имат стабилен, постоянен, непроменлив и негъвкав характер. Такива са всички арабски народи, евреите, американците. Там се приема, че човекът има постоянен характер, неподатлив към изменения и верен на някаква вечна първооснова. При други народи се приема, че човек постоянно се изменя, характерът му е гъвкав и адаптивен и измененията са натрупват лека по лека до момент, в който става променен до неузнаваемост. Такива гъвкави култури имат японци, китайци, корейци, славяни, германци. Защо това е така и откога, професорът не е изяснил, тъй като акцентът при проучванията му е насочен към настоящето, пропускайки генезиса и първопричините за тези културни особености. Относно второто културно измерение – себеизтъкването и себезаличаването, влияещо върху религиозността, се има предвид, че някои народи поощяват себедоказването, себепоказването, себеутвърждаването, конкуренцията и съревнованията, а при други това се отхвърля. Географското разпределение по този показател съвпада с първия и неслучайно. Обикновенно хората, които обичат да се показват, т.е имат силно чувство за лична и национална гордост, се харесват и се приемат в положителна светлина. Нормално е да предпочетат и стабилния и непроменлив характер, които им гарантира запазване на това хубаво Аз. Обяснението може да е и наобратно – обикновенно тези, които имат стабилен и непроменлив характер, се заинтересовани да се примат само в положителна светлина и да се гордеят със себе си, тъй като ако приемат, че са некадърни, неуки и тн., понеже имат постоянен Аз, трябва да живеят цял живот с тази мисъл. Каква е връзката между тези две културни измерение – себеизтъкване и стабилност на Аза – и религиозността. Бетонна и права. Обикновенно религиозни са онези народи, които имат стабилен характер и стремеж към себеизтъкване. Неслучайно трите религии – християнство, ислям и юдаизъм, се раждат именно на едно място – Близкия изток – от една и съща култура. Културата на хора с постоянен и неизменен характер, с висока гордост и стремеж да се покажа и изпъкнат. Именно такива култури ще предпочитат, създават, примат религиозни учения, които представят Аза като вечен и непроменим, тъй като по начало там се приема, че Азът е хубав, хората се харесват и имат високо мнение за себе си. Заинтересовани са да го запазят така вечно. Идеята за вечността на Аза присъства само в близкоизточните религии – нарича се душа. Народи, в чиито култури не се приема, че човек е винаги един и същ, а вечно променящ се, обикновенно имат ниско мнение за себе си или поне не смятат, че са нещо повече от другите. В резултат хората приемат, че не са идеални, но все пак могат да го променят. Затова близкоизточните религии не им се нравят, тъй като проповядват едно вечно запазване на този Аз, които по начало не харесват много. Затова християнството и исляма трудно биха си пробили път в Япония или Китай. В подобни култури се предпочитат религии, проповядващи вечната промяна и движение, като будизъм, индуизъм, шинтоизъм, или към атеизма. Ако една от трите близкоизточни религии им бъде натрапена със сила, те я изменят, както в Бангладеш например. Характера на самата религия в споменатите култури не предполага силна религиозност, а будизмът дори е религия на атеизма,отричащ каквото и да било познание за Бога. Всичко това е резултат от културни особености. Тук е хубаво да се отбележи, че това са културни особености, формирани много отдавна, и впоследствие оформили религиите. Именно стабилността на Аза прави християнството и исляма толкова догматични и внася идеята за душата, чрез която се обяснява запазването на аза завинаги. Тези културни особености формират религиите и намират изражение в тях, а не обратното. Религиозността е резултат от стабилния и непроменлив Аз, както и от гордостта, не обратното. Неслучайно религиозни фанатици има в исляма, юдаизма и християнството, но не и в шинтоизма или будизма. Като цяло религията е плод на съответната култура и религията е точно такава, каквато е и културата. Народите на Източна Азия, които вярват в постоянната промяна и гъвкавия и адаптивен аз, както и не се харесват особено много, формират религии, в които това е залегнало. Затова религияна на индусите е такава, каквато е, заради културата на индусите, която е създала тази религия. А не обратното – че индусите са такива, каквито са, заради религията си. Изобщо религия, престъпност, социален и политически ред и какво ли още не, всичко това е част от културата, а не обратното. В това всички са съгласни. Странно тогава защо предизвиква полемики твърдението, че нито религията, нито социализмът, нито политическата система налагат някаква своя собствена култура, а точно обратното – културата оформя религиите, социалния и политически ред. Друг важен въпрос, свързан с религиозността е, какви са последиците от нея. Вече видяхме кои са механизма и факторите, пораждащи религиозност по света. Някои държави са по-религиозни от други под влияние на собствените си културни особености, а не на самата религия като такава. Между другото това са културни особености, които са оформили и самите религии. Тъй като страната ни попада в групата на не особено религиозните държави, важен е въпросът какво произлиза от това. Ако някой твърди, че именно липсата на религиозност е причина за упадъка на морала и престъпността у нас сериозно греши. Може да се контрира с въпроса какво предизвиква силната религиозност? Отговорът е лесен – силната религиозност предизвиква ниска образованост, бедност, икономическа изостаналост и сковано мислене. Освен това религията няма никакво отношение към морала. Поради две причини. Първата е, че в най-релгиозните държави, като Бразилия, Нигерия, Венецуела и други, обикновено има висока престъпност. Не твърдя, че причината е в самата религия, но очевидно религиозността не е спомогнала за премахване на убийствата, изнасилванията, грабежите и бременността при малолетни. Но тези пороци отсъстват в Швеция, Германия, дори България, въпреки че не сме религиозни. Очевидно силната религиозност въобще не е спомогнала за налагане на морал. Тази религиозност не е направила нигерийците и другите средноафриканци моногамни, не е повлияла на освободените сексуални контакти в тази част на света. Причината е, че християнски или мюсюлмански морал просто не съществува. Има морал на култури, които подтискат желанията си, и морал на култури, които ги удовлетворяват свободно. В това отношение религията няма никакво влияние, защото тя е по-скоро продукт на тази култура. Религията не създава някакъв свой си морал, а самата тя е продукт на вече оформени култури. От изследванията е видно, че обикновенно силно религиозните страни са бедни, а децата там са с ниски оценки в училище, както и с по-нисък коефициент на интелигентност. Това се дължи на факторите, които пораждат религиозност. А именно – стремежът към себеизтъкване, високата оценка за Аза и стабилните характеристики на личността. Това са културни особености, съществуващи отдавна, оформили трите близноизточни религии и обуславящи силната религиозност. Тъй като хората в тези култури имат стабилен и непроменлив Аз, те от една страна отхвърлят решително идеята за личностно изменение чрез образование, а от друга имат високо мнение за себе си. Важи принципът “Аз съм най-добрият, не е нужно да се образовам или развивам”. Затова съществува бетонна статистическа зависимост между високата религиозност и слабия успех в училище. От друга страна стабилността на мисленето и на Аза отхвърлят всякакви промени в обществото и нововъведения. Това заедно с ниската образованост предизвиква икономическа изостаналост. Така се създава тройна корелация – ниска образованост, висока религиозност и стабилност на Аза и абсолютиско мислене (Минков, 2008). Корелацията е ясна, но причинно-следствените зависимости са трудно установими. Приема се, че тези три зависимости си взаимодействат и взаимно се подсилват. Стабилният Аз отхвърля възможността за промяна и себеусъвършенстване и обуславя силна религиозност към религии, които проповядват съхранение на този стабилен Аз. Силната религиозност от своя старна пречи на светското образование и поддържа абсолютиско мислене и консерватизъм в обществото. Ниската образованост е следствие от стабилния Аз и високата религиозност, но и причиня за тях. От казаното дотук можем а заключим, че силната религиозност не създава морала на един народ и няма нищо общо с него. Т.нар християнски морал не е измислен от християнството. Това е моралът на развитите аграрни общества, където “моралът на ралото замества моралът на мотиката” (H. Fisher), който намира израз в християнството. Статистическа връзка между религиозност и щастие не съществува. Статистиката показва обратното – обикновено силно религиозните народи са доста нещастни, с висока престъпност и икономическа изостаналост. Към това можем да добавим и слабата образованост.

И да не забравяме разбира се, за какъв етнос и национална държава говорим, след като държавата ни се създава от сюз на прабългари и десетки славянски племена. Кой е етносът на тази държава? прабългари, славяни и така до 51, колкото са етносите в ПБД и ВБД. Те имат основание да се нарекат българи едва след приемането на християнството.

По времето на Юстиниан, и след него до идването на турците, Византия е обедидена от едно нещо - православието. Не случайно е теократична и универсална империя - копие на небесния рай. И затова се налага и езикът на църквата, а не на етноса, като официален.

Трябва да призная, че наистина теологичното християнство си поставя за цел да заличи, замести, анулира етносите. Но при неговото профанизиране, т.е свеждането му до народа етническата принадлежност се проявява именно заради факта, че православието се предава на етническия език. Сякаш този процес не се проявява при католическата църква. Затова да говорим за етнос и народ през Средновековето е резонно. Да има народи и етноси. Но не те са водещи при вземането на полоточески решения обаче. Водеща е религията. Ако поставим етноса като основен мотив през Средновековието изпадаме в една друга крайност и оттук произлизат манипулациите, отклоненията на историческите факти, които съм изброил в точки 1-6 на темата етноцентричност. Ето до какво води етноцентичността приложена към Средновековието.

Именно етносът налага езика си на религията. И после тази религия става изходна точка за всички процеси, не етносът. Религията, веднъж формирана или модифицирана под влияние на етноса и езика, се налага като водещ и автономен мотив през Средновековието. Нещо, което очевидно не е така днес. Ако хората тогава изхождаха главно и единствено от етническата си, а не от религиозната принадлежност, защо императорите сирийци или арменци не налагат арамейски или арменски за език на Византия. Етническата принадлежност става подчинена на религиозната. как е било през Римската империя е още по-сложен въпрос. Но и там очевидно етническата принадлежност не е фундамент. Когато хората стават римски граждани, етническите различия между тях изчезват. Изчезват и войните между тях, затова се говори за pax romana - римски свят, букв. римски мир.

Ролята на народността през средновековието трябва да бъде обективно анализирана, защото сега се счита, че тя е водещата, което е невярно. Народът, както казах много пъти, се нарежда едва след религията и съсловието през онзи период. Хора от различни етноси, но еднакви по съсловие са били по-близки отколкото един испанец-аристократ и селянин. Народността безспорно е носител на културата, тъй като хората са носители на тази култура, без значение дали говорим за един индивид, група или общество. Но средновековното общество е било подредено по различен начин от сега и просто народността не е била водеща, не е била толкова важна, както религията.

Едно от често срещаните съмнения е мястото на неударените лични местоимения пряко и непряко допълнение в глаголни перифрази. Кое е правилно: Eu nao consigo deitar-me cedo. или Еu nao consigo me deitar cedo. Като цяло лингвистите са обединени около следното твърдение: Глаголът conseguir, както и някои други глаголи, като querer, desejar, tentar придобива характеристиките на спомагателен глагол, като ir или dever. В тези случай образува с главния глагол глаголна констукция, където местоимението-допълнение може да стои пред спомагателния глагол (ex. Eu nao me vou deitar cedo) или след главния глагол ( еx. Eu nao vou deitar-me cedo). Това е така, защото спомагателният глагол образува със главния слята глаголна конструкция, която може да се интерпретира като един глагол, но от друга страна глаголът conseguir запазва характерискити на пълнозначен глагол и в този случай местоимението се поставя след главния глагол, от който зависи семантично. И двата варианта са правилни, макар че втората е предпочитана.

Народността не се отрича, само се надценява ролята й през Средновековието. Неприемливо от научна гледна точка е да се говори за национални държави през Средновековието, няма и примери за такива. Наистина, след идването на Ираклионите през 614 Византия бързо се елинизира, но знаеш ли защо? Не защото императорът е грък, а защото гръцкият е официалният език на християнската църква. Тази елинизация всъщност не е израз на етнизирането на империята, а е функция на неговото теократизиране. Положението в България е абсолютно същото. Славянският език става официален САМО защото е език на църквата. Но той не е официален между 681-865. Приемането на езика тук отново е наложено от религиозни, не от етнически причини. Различията в християнството са една много дълга тема. Ето два прекрасни примера как религията участва в етногенезата като налага език.

Има и много други подобни надписи - на Мадарския конник например. Идеята на всички тези теми е да покаже, че въпреки съществуването на етноси и народи през Средновековието, те не са имали това значение, което имат днес и цялото общество и държави са се въртяли и сплотявали около религията. Просто доказателство за това е, че паметницитие, на които пише християнин, божи раб и т.н са в пъти повече от тези, на които по някакви специфични причини пише българин. Явно човекът си е имал някаква причина да го напише, но на обществено ниво българската принадлежност не е сплотявала страната така, както религията.

Ами това правим, ти отдаваш на частното, а аз на общото. Въпросът е, че частното се обяснава с общото, няма как да е иначе.

Но интересно е как във византийската империя гърците се отричат от своя елински етнос в името на християнството. Нали самата дума елин значи езичник, неверник, изведнъж те спират да са елини, и стават християни по изповед в една християнска империя, в която именно религиозната принадлежност дава гражданство. А народностната им принадлежност е "римска", което естествено не означава нищо, защото и траките, вестготие, лангобардите, франките, иберите, също са били римляни. Тук етническата принадлежост съвсем се размива. Не е ли интересно?

напротив, всичко съвременно и частно българско, в т.ч социализъм и християнство, и останалите културни особености, са пряко свързани с така представените процеси. Трябва малко мацабно мислене ако искаме да си изясним неща като религия, етнос, социализъм, демокрация. Мисля, че е крайно време да излезем от частно българското и да търсим общочовешките фактори, довели въобще до създаването на това българско.

Така е, народите ги има. Първо имаме род, после племе, после етнос, после народ и накрая нация. въпросът е кое стои в основата на етногенезата. Безспорно основен субект са хората. Но какво е естеството на връзките между тях - кое е основният мотив на пасионарния тласък? Първо е бил стремежът за оцеляване, после през римския период е културата, сетне става християнството през цялото Средновековие и едва в полседните 200 години е идеята за етноса и нацията. Под пасионерн тласък имам предвид мотивите, които са карали хората да създават държави.

Споменатите особености са подробно описани от д-р Д. Евърет, американски антрополог.

Мисля, че няколко пъти в основната тема заявих, че проблемът не е в остсътвието на етноси и народи през Средновековието, а в тяхната ранжираност. Първо стои религията, след това съсловието и накрая етносът. Основна пройка и лайтмотив на всички държави през Средновековието е било християнството. Имало е етнически резличия, но те са заличени чрез него. Имаме общества на християнския универсализъм, имаме един единен християнски свят, едно кристиянитас. Именно оттук трябва да тръгнем при изследването на този период. Това трябва да е фокусът. Някой интерпретирал ли е историята на средновековието така, защото аз не съм чел. Безспорно има германци, англичани и какви ли още не, но това просто не е вълнувало хората така както ги вълнува днес и не е пораждало абсолютно никакви ентически конфликти.

В допълнение искам да дам няколко примера, които илюстрират какво радикално влияние върху културата оказва появата на земеделието преди около 10 000 г. Ето това е нещо наистина радикално, променящо традициите, исторически модернизиращо и тн., а не 20-ят век. От появата на земеделието изхождат всички по-сетнешни различия между хората по света, това оформя религиите и полигическите идеологии които властват сега. Изключително интересно е как си приличат племената в басейна на Амазонка, по конкретно племето piraa, племената в басейна на р. Конго -масаите, бушмените малко по на юг и папуасите на о.Папуа Нова Гвинея ( вкл. тези от Ириан Ява). Въпреки че никога не са имали контакт по между си, те са изумително уникални по следното: 1. Тези племена нямат никакви, ама абсолютно никакви религии, не познават магиите, нямат дума за душа. 2. В тях властва изумително социално равенство и сексуална свобода. Мъжът и жената са равни, жената е свободна да има връзка с колкото си иска мъже, може да има дежа от други, за които се грижи цялото племе, идеята за брак и вярност не съществува. 3. В тези племена няма вождове. Има шаман, който е лечител, но шеф, цар, лидер на племето просто няма. Всички са равни, заедно взимат решения, социални конфликти и слоеве не същестуват. Кое е общото между всички тези племена? Ами това, че нямат земеделие. Това са общества на ловчи и събирачи, или хортикултуристи ( главно в Африка и нова гвинея). Всъщност те са това, което сме били всички ние преди появата на земеделието. Какво можем да заключим? 1. Отношенията мъж-жена зависят преди всичко от това обществото минало ли е през интензивно земеделлско развитие или не. Там където не се е появило земеделие, мъжът и жената са равни, жената е напълно свободна и невърна на мъжа си. 2. Социално-политическата организация, т.е политическият строй зависи от това дали се е появило поливното земеделие или не. Там, където земеделие няма, няма социално напрежение, няма социални класи, няма и диктатури. Цари пълно равноправие и демокрация. обратно - именно появата на интензивно земеделие е причина за появата на авторитарни и деспотични режими. Защо Исландия има първия парламент в Европа още от 9 век - ами защото Исландия не е имала земеделие. 3. Формата на религията и дали изобщо има религия зависи преди всичко от това има ли земеделие или не. Появата на земеделието води до силно негативни последици, в резултат се появяват трите авраамистични религии. как става това съм описа подробно в темата култура-религия-народ. Да синтезирам - религията, демокрацията или социализмът не зависят от историческата модернизация и социалните промени на 20 век или дали си неутрален или не. Зависят от много по сложни, стари и зле проучени фактори. С тях естествено етноцентричната история не желае да се занимава.

Безспорно объркване има, защото методите, които ползват нашите историци за да опишат времето на ПБД и насетне не са адекватни. Много доре казано, че от самото си създаване за българската държава се мисли като национална. А националните държави се появяват едва в 18-19 век. Интересно например кой е етносът на Римската или Византийската империя и защо във византия има цели цинастии на сирийци, арменци и какви ли не. Гърците не са наследници на Византийската империя според нас, но според националната доктрина на гръцката държава са. Въпрос на интерпретация. Въпросът за писмените сведения също е интересен. наистина много малко са паметниците на които пише етнонима българи, и много трудно се намират те в Македония например. едно, че там ги крият, но има и друго - просто хората не са тръбяли на ляво и на дясно че са българи. Преди всичко са били християни.

В доста подробности се впускаме - кой е неутрален и кой не и тн. тези исторически конкретности очевидно имат значение, но пак на преден план излизат културите, и примери колкото искаш - как Централноевропейците приеха социализма и как ние, как кубинците примет социализма и защо няма социализъм в САЩ например. Трябва малко по-мащабно мислене, не да дълбаем в това кой с кого воювал и защо. Културата се формира с хилядолетия и върху нея влияят: 1. Икономическата организация на труда - дали обществото е на хортикултуристи, земеделци, ловци и събирачи, търговци или индустиално. 2. Начина на адаптиране към околната среда Тези два фактора влияят през последните 50 000 години върху човека и от тях зсе формират религиите, политическите системи и всичко останало. Това кой е неутрален и кой не въобще го пропускам

Швеция е неутрална през ВСВ, за първата не съм сигурен, но въобще не е била неутрална между 9 и 20 век, доста войни е подпалила и нейната култура се формира именно в тези условия. САЩ също не винаги са били държавата която са сега. При установяването на двупартийния си десен модел през 18 век са една окаяна държавичка от 13 ако не се лъжа щата далеч не толкова самодостатъчни. Остават си таки до Първата световна, да припомня мотив за влизането в която са откритията, че Мексико готви инвазия от юг. Бая ги е подплашило това Мексико... Вярно, когато ни наложат някакъв строи, именно културата определя как ще го приеме, дали изобщо ще го приеме, и как ще влияе. Очевидно нашата култура прие социализма доста лесно, леко и безпроблемно, защото той й съответства доста добре.

Абсурд...20 век както всеки век преди него има свойте специфики, но няма нищо толкова уникално и ново в него, та чак да измести хилядолетни култури. Нима рухването на Римската империя, налагането на християнството, ВГО и какво ли още не бледнеят прд този толкова революционен 20 век. Тук говорим за култури, които се формират, или са започнали да се формират от около 50 000 г. пр. н. е с появата на първите хоминиди и хортикултуристи, та до днес. Всеки век и епоха са оставали своя белег, но 20 век по нищо не отстъпва на предишните. Политиката е взимала участие винаги, кога повече, кога по-малко, но да поставяме 20 век над култури формирани хилядолетия, е меко казано пресилено, не смяташ ли?

Съгласен съм с първото и то напълно. Не съм съгласен с твърденията, че соца налагал накаква своя специфична култура, както подробно описах това в първата тема. Интересно как всичко лошо днес се обяснява с него. Странно как някакви си 45 години са белязали така дълбоко една 1300 годишна култура. На този фон даже влиянието на османското иго бледнее, което е неприемливо. Питам се, защо има държави с две леви партии, като Швеция, и държави с две десни партии като САЩ... Не влияе ли тук именно културата на народа.

Ясно, е вече знаем кой е измислил термина, явно не е Калин Янакиев. Но не виждам къде точно е историческата неадекватност. Виждам я само в национално разказаната история на 9 век и Средновековието.....

Какви са диктатурите е сложен въпрос, но по принцип всички си приличат. Как ще ги оприличим зависи предимно от политическата ни принадлежност, а това кой е ляв и кой десен именно искам, а и не само аз, да избегна в този форум. Просто трябва да сме обективни. По онова време имаше корупция, както има и днес, това е пак културен феномен. Мафия е пресилено да се твърди че е имало, но ако настояваш че е така, пак сравнението не върви - тогава имало мафия сред висшата номенклатура, ами и днес има мафия сред управляващите, тогава нямаше мафия на ниско ниво сред народа, е днес има - рекети, борци, проституция, износ на жени и тн. Значи сега има мафия по две. Поне това социализмът ни го спести.

Не стана ясно автор на какво е Уилям Съмнър, изглежда част от отговорът ти липсва или е изчезнал, би ли пояснил? Затова педполага и не стана ясно какъв точно е този "срам" и на какво се дължи

Не съм съгласен. 1. За престъпността скоро дискутирах аскоро по този въпрос с един полицейски началник от Вившето ГДР. Той също не беше съгласен, че социализмът е изкоренил престъпността на сто порцента, но призна, че по времето на Валтер Улбрихт и Хонакер тя е била в пъти по-наска от днес. В България някой да е чул за мафия, борци, организирана предстъпност през социализма, защото аз не съм. Престъпността е културен феномен, социалният строй не влия, кои са факторите за престъпност обясних в темата за перстъпността, тези културни феномени формирани с хилядолетия и нямащи нищо общо с политиката. Просто държавата ако иска може само да ограничи тази престъпност. Е социализмът искаше, а сега никой не иска. 2.Редът също няма нищо общо с политическата система. Разбирането ни за ред е формирано също с хилядолетия. Но една диктатура може да наложи на народа ред, които не му присъщ. 3. Демокрацията ни е изкривена не заради социализма, а защото народът ни, със своите културни особености формирани хилядолетия назад, още не е готов за нея.