Гръцката пропаганда в Македония.
Много интересно е отношението на Гърция към Македония, било като царството на Филип II, било като географската област македония с трите й дяла. Отношението на античните гърците към македоните е крайно негативно - смятат ги за завоеватели, варвари и чума за гръцкия свят. Антична Македония (която е разположена в днешна Егейска Македония) е важна за Елада, тъй като я снабдява с дървен материал, с който после гърците си строят корабите, с които докарват тракийското жито. Атина и другите полиси имат интерес да се намесват в работите на Македония, което предизвиква реакцията на Филип. С военна акция той завзема Тракия и създава Филипополис, като така конфискува житото и държи гърците в мат. Синът му с един удар завзема цяла Елада, което за гърците е край на свободата им. Горе долу толкова за античния период.
За първи път в гръцки научен труд се говори за Македония през 1806, когато се потвърждава изнесеното по-горе. Македоните са взели свободата на Гърция, а най-лош е Александър. Между 1820-30 избухва гръцкото въстание, и последвалата Руско-Турска война, която завършва с независимо кралство Гърция, със столица Атина, включващо Атика, Пелопонес и Евбея. Първият държавник на Гърция, Каподистриас, формулира гръцките искания за северна граница с линията Олимп-Мецово, т.е областта Тесалия, която си е традиционно гръцка, докато Македония и Тракия още през Средните векове са били славянизирани. По-късно ще добави и тясна линия между Олимп и Солун, и Халкидически п-ов, в която също има компактни маси гърци.
Нещата в младата гръцка държава се развиват буреносно, и към 1840 г. има голямо напрежение между властите в Атина, и външните гърци – тези от Йония, Тракия, Македония, Тесалия, Епир, които също са участвали в гръцкото въстание, но не са включени в гръцката държава. Сблъсъкът води до политическа криза, преврат в Атина и сбикване на Народно събрание, където се дискутира една нова визия за Гърция. Лагерите са ясни и са два – тези на убития Каподистриас, които настояват за национална гръцка държава, идеологически основана на античното наследство на древна Атина. Срещу тях са поддръжниците на Полинис и Адониос Кораис, които смятят, че Гърция трябва да се разшири с Тесалия, Епир, Македония – което за тях изключва Вардарската част, Тракия – днешна Европейска Турция и Гърция на изток от Кавала, България – което е областта между СТара планина и Родопите, Йония – днешния егейски бряг на Турция, и естествено столицата да е в Константинопол. Идеологическата поддръжка е, че Гърция не е само наследник на антична Атина, ами и на древна Македония, и на Византия. И едните, и другите, имат нужда от идеологическа база, защото това е епохата на Концерта на Великите сили. След 1815 г. в ЕВропа се налага идеята, че бъдещите войни трябва да се избягват, като проблемите се решават на конгреси. Всеки, който нападне съседна държава, без да го съгласува с Великите сили, моментално ще бъде наказван. Затова Гърция търси идеологическа база, която да изложи пред Европа, чрез която областтите да й бъдат присъдени, или която да аргументира бъдеща агресия. Тази иделогическа база е подплатена и със статискита. През 50те години на 19 век излизат две преброявания на населението в областта Македония – вече включващо и части от Вардарска Македония, според които в областта общо живеят към 700 000 души, от които 500 000 са гърци, 120 000 славяни, 100 000 турци, 40 000 евреи, 30 000 власи. Тук Гърция удобно не споменава за българи, а говори за славяни, което е разбираемо. Гърция в този момент не признава съществуването на българи изобщо, според нея те са гърци, понеже са част от Патриаршията, които говорят на славянски, но лесно могат да бъдат елинизирани (както са елинизирани славяните и албанците в Кралство Гърция, които доминират етнически. В средновековието гръцкото етническо население е концентрирано около Солун, Константинопол и Мала Азия, докато Атика, Епир, Тесалия и Пелопонес са крайна далечна провинция, населена с албанци и славяни, говорещи гръцки). На гърците е ясно, че в Македония, което за тях е основно Егейска Македония, гърците са много малко, основно в Солун, Халкидики и няколко други града. Затова милионите гърци, които изкарват, са чисто и просто българи, които са част от Вселенската патриаршия. Тя застава зад тази амбициозна идея, наречена МЕГАЛИ ИДЕЯ, т.е обединение на Епир, Тесалия, Македония, Тракия, Йония и Константинопол с Кралство Гърция, и провежда активна прогаганда над милионите българи, които са част от нея. Те са обявени за славянофонни гърци, а в епорийски училица и църкви активно им се набива, как са гърци, понеже са православни.
Именно 40те и 50те години са повратна точка в гръцката политика спрямо Македония. За да превземеш Цариград, трябва първо да вземеш Тракия. А няма как да вземеш Тракия, ако прети това не вземеш Македония. Така в Атинския университет вече се говори, как Александър македонски бил символ на едниството на гърците, а омразата на древните атиняни и речите на Демостен срещу баща му били мотивирани от икономиката и високите цени на дървения материал. Гърция започва да смята държавата на Филип и Александър за част от своето наследство.
През 1870 година обаче се създава Българската Екзархия. Тя обхваща Мизия, Тракия и Македония, като във спорните зони се провеждат плебисцити. Населението от Скопска, Битолска, Охридска, Прилепска, Драмска, Воденска, Леринска оббаст масово избира Екзархията. Вече няма как да се говори за славяни, а за българи. В областите, където гласувалите за Патриаршията са над 30 процента, се установява двойна църква – в Битоля, гръцкото Монастири, в Пловдив, Варна, Анхиало, Созопол и Месемврия.
През 1878 се създава българската държава, и вече политическата реалност е съвсем различна. В тая нова обстановка гръцкото външно министерство се съветва с консулите си в ИЗточна Румелия, Егейска и Вардарска Македония докъде могат да се простират гръцките териториални претенции. В резултат се оформя една нова карта на Македония, която е разделена на две – по линията Демирхисар – Крушево – Прилеп – Струмица: и оттук вече има дискусия, според един проект линията тръгва на север да обхване Мелник и по линията северно от Станимака, според други завива на юг до Серес. Та на юг от тая линия е гръцка Македония, а на север е българска, и гърците претенции нямат.
От 1880 Гърция концентрира усилията си именно в областта южно от тази линия, т.е в дн. Егейска Македония, която да й осигури териториален коридор към Солун, и през Източна Тракия към Константинопол. Там се разгръща най-активната гръцка порпаганда. Оказва се, че в тази област, градовете основно са гръцки, обаче селата са български. И понеже диоцезите на Патриаршията са базирани в градовете, ако Солун е предимно гръцки град, то и солунския диоцез е част от Патриаршията почти автоматично. Обаче мнозинството хора във вилаета са българи от селата, почти насила писани в списъците на Патриаршията. Като част от пропагандата се създава организацията Етники Етерия, която използва Критското въстание и притиска гръцкото правителство да прати армия в помощ на въстаналите критяни. Това налага няколко османски дивизии да тръгнат от Солун на юг, гръцката армия нахлува в Тесалия, и след едномесечна война през 1897 Гърция е разбита. Разпуска организацията и се кротва за малко.
Този момент е използват усилено от ВМОРО, създадена именно тогава. В подготовката на Илинденското въстание само за няколко месеца през 1903 над 160 български села в Егейска и част от Вардарска Македония минават от патриаршията към Екзархията. Десетки хиляди “гърци” стават българи. Гърция не може да стои със скръстени ръце и още през 1903 решава да изпрати чети в Егейска Македония, които да тормозят българските села, и да не им позволяват да минават към Екзархията, а миналите да ги върнат обратно в Патриаршистките списъци.
Логистически е много трудно да се изпълни тази мисия, тъй като четите трябва да изминат 400 км от Атина до Солун, през османска територия, което е нарушение на договора от 1897, и може да доведе до нова война. Затова Гърция разработва гениален план – тайна организация вербува гърци от България – от Варна, Анхиало, Созопол – въоръжава ги, тренира ги, и после през Бараково ги вкарва директно в Македония. Тези чети са известни с името андарти и са основни агенти на гръцката въоръжена пропаганда в Македония между 1903-1908, известна под името МАКЕДОНИКИ АГОНАС. След серия от кланета, едно от които е това в село Загоричани от април 1905, в България започват протести първо пред гръцките консулства. Когато обаче става ясно, че главорезите са от Анхиало и Варна, че са тренирани у нас, а после ранени са лекувани в български болници на държавни разноски, става страшно. Започват масови погроми над гръци кафенета, училища, болници, магазици и църкви. Бунтовете обхващат цяла България – Карнобат, Сливен, Тополовград. В Пловдив са превзети гръцките църкви Свети Димитър, Света Марина, Света Неделя. Особено епични са боевете по улиците на Варна. Стотици въоръжени варненци обсаждат гръцката църква Свети Никола на главната улица. Гръцките свещеници се барикадират вътре и започва стрелба. В края на деня църквата е превзета. Най-тежки са битките за Анхиало, Поморие. Гърците от града, изцяло гръцки, създават народноосвободителна армия, която се барикадира в подстъпите на града край манастира Свети Георги. Стотици въоръжени българи от околните села започват епична битка за манастира, който е превзет. На Анхиало не е простено – целият град изгаря като факла, 10 000 гърци хукват към морето с лодки, много се издавят. От България са изгонени всички гръцки епископи.
В Македония четите на ВМОРО не бездействат. Командирът на андартите, капитан Павлос Мелас, е заловен, одран жив, а главата му е набучена на кол.
Нещата утихват с Балканската война, следва ПСВ. За да не се повтарят същите погроми, двете държави доброволно си разменят почти цялото население чрез серия от спогодби през 20те години на 20 век.
Тука много интересно. Към 80те години на 19 век Гърция почва да чертае разделителни линии на влияние в Македония. Областта е разделена на три части - на юг от линията Негуш - Солун - Серес - Драма е гръцка езикова зона. Между тази линия и линията Крушево - Струмица - Мелник - Неврокоп е спорна езикова зона, която ще се определи в зависимост от това кой я владее. На север от тази линия е безспорно "славянска зона". Гърците предлагат тия линии първо на Сърбия. Сърбите обаче са въоръжени с Начертанието на Гарашанин, и предявят претенции за Билотя и Серес, освен, че искат сръбски владици да се назначават от Патриаршията в части от Македония, за които претендират. Гърците се дърпат, и предлагат линиите на България.Батемберг пътува за Атина през 1883, и се връща възмутен от тия деления. В навечерието на Балканската война Венизелос предлага на Гешов подялба на Македония горе долу по спорната линия. Ние катерогично отказваме каквото и да било деление на областта, като Фердинант претендира за Солун. Тогава Гърция подписва договор със Сърбия, като областта е поделена между двете държави, а Гърция прави отстъпка и предава Битоля на Сърбия, защото е ясно, че с България ще се води война така или иначе. Пред октомври и ноември 1912 Сърбия освобождава Скопие, Тетово, Струга, Охрид, Битоля, води известната Кумановска битка. България праща в областта само една дивизия, 7ма Рилска, която стига до река Вардар, освобождава Крива Паланка, Щип, Велес, Кочани, Струмица, и по реката се спуска на юг към Солун. Гърците маниакално преследват Солун, и българи и гърци влизат в града почти едновременно. Линиите в Македония са начертани. Интересното обаче е как се държи Гърция след войните. Между 1912-19 страната е увеличила територията си два пъти, а населението три пъти. В гръцка Македония, елиники Македония, има около милион население, т.е половината от населението на цялата област, и половината от територията. Сред тях етническите гърци са едва 20 процента. 400 000 са славяномакедоните, както ги нарича Гърция, другите са турци, албанци, евреи, роми. Проблемът на Гърция след ПСВ не са 370 000 българи. Проблемът е да задържи тези територии, като ги направи етнически чисти. Със серия от спогодби, първата от които е още с Ньойския договор, около 300 000 българи от Егейска Македония са разменени за 70 000 гърци от България. И именно тук е интересното, ако тези хора не бяха българи, а македонци, защо не ги размениха със Сърбия, ами точно с България.....? На мястото на изселените Българи Гърция си прибира всички Понтийски Гърци от Черноморието и Крим, и всички гърци, които Ататюрк прогонва от Мала Азия. След ПСВ Гърция, като победител, решава да нанесе решителен удар на победената Осмаска Империя. Извършва се десант край Смирна, и контранастъпление, което стига почти до Анкара. Там обаче гърците са порязани от Ататюрк, който ги връща обратно до Смирна и подпалва града, за да не могат да се върнат. Случва се голямата гръцка катастрофа. На Лозанския мирен договор Гърция и Турция се съгласяват за размяна на население - от Мала Азия се изселват всички гърци, които са настанени в Егейска Македония, а от Егейска Македония се изселват всички 300 000 турци, които отиват в Мала Азия. Турци се стреми да създане етнически чиста държава, базирана не на религията, а на езика, поради което тези гръко-турски спогодби засягат само турскоговорящото население от Егейска Македония, но изключват българите мюсюлмани, които живеят в Западна Тракия - Комотини, Александруполис и планинските области на Южните Родопи, които си остават там. Затова днес в Егейска Македония мюсюлмани няма, докато има доста българомохамедани веднъж човек да мине в Гърция от Златоград или Маказа....Така в началото на 20те години на 20 век от Егейска Македония Гърция предава на България и Турция към 600 000 души общо, а приема от тях над 630 000 колонисти, не винаги гърци, и невинаги говорещи гръцки, от България, Крим, Грузия. Разбира се, техните деца вече са с гръцко самосъзнание. Разбира се, не всички българи се изселват. След ПСВ гърците ги наричат славянофонни гърци, т.е всички правсолавни са обявени за гърци по националност, но се смятат за езиково малцинство. Ползва се терминът славянофонни гърци, за да се идентифицират те с българите от България, които са били част от патриаршията. Освен тези 600 000 колонисти, които Гърция довлича от Турция, България, Русия, Грузия, в областта са населени и около 50 000 стари гърци от териториите, били част от Кралство Гърция преди 1912 - Атика и Пелопонес, които са назначавани за кметове и областни управители в областта. Гръцките колонисти изземват земята на местните българи, вкл. и онези, които са останали в областта, като след това им я дават под аренда. Така местните трябва да работят, и да си плащат за това. В резултат още около 40 000 българи се изселват към България, и около 5 000 към Вардарска Македония. Така към 1924 гърците стават етническо мнозинство в Егейска Македония. Гръцките колонисти, съставени не само от етнически гърци от Черноморието на България, Русия, Грузия, Мала Азия, но и от власи, грузинци, арменци, са начерени елиномакедоники, т.е гръкомакедонци, докато местното българоезично население е определено като славяноезични гърци, или ендопии, т.е местни.
