alvassareiro

За Севтополис пръв аз писах, виж нагоре. Но и той, и Сердика и тн. са от елинистичната епоха, доста късно при това, и са опит траките да имитират гърците. ИНтересно ми е къде са тракийските градове от 7-5 в. пр.н е, за 14 в пр.н.е да не говорим. При положение, че на 30 км от Казанлък има запазени неолитни жилища от 5-4 000 г.пр.н.е. Това за разграбването също не е аргумент, защото - повечето гробници без тела в тях не са били разграбени, всичкото им злато и сребро им си е вътре в момента на откриването - ако разграбят една гробница, надали ще задигнат костите.

Теб никой не може да те забрани, това забраните са моя привилегия.

Дорис, пълна забрана и за теб

Пълна забрана на спорта, най-строги санкции и съд за виновниците!

Е как пък така във всичките 12 открити гробници в Долината все на символични погребения се попада. Нито един скелет. А траките са практикували и трупополагане, е, по техенси начин, първо са разчленявали човека, но все пак са полагали кости.

Кое налага символичните погребения?

Да де, но това с какво противоречи на теорията, че едно такова съоръжение е било и лично укритие, и храм. Например Голямата Косматка 300 години е била храм, или нещо друго, преди да я запечетят. Какво е била през това време? Освен това гробниците, в които не са намерени кости, не са били плячкосвани, всичко си е вътре. А и да ги разкопаят, точно костите ли ще вземат? Романе, пак не внимаваш. Всъщност най-аргумент против моята хипотеза е, че повечето гробници са от една епоха - 4-3 в пр н.е Тогава в Долината има цял един укрепен и пълен с луксове град - Севтополис. За какво им е на траките да се крият по дупки, ако на 3 км имат цяла крепост. Но все пак теорията, че гробниците са били ползвани дълго време и за нещо друго, например зали за посвещаване в орфизъм, е напълно възможна.

Искам да повдигна един въпрос, който ми е правил впечатление много дълго време. Бил съм в Долината на Тракийските царе над 100 пъти, всичките гробници съм ги обходил десетки пъти, но ми прави впечатление, че в нито една от тях не са намерени човешки останки - кости. Гробници ли са съоръженията, в които няма кости.....Обикновено обяснението, което се дава е инсинерация, или владетелят е умрял далеч в битка и тялото не се знае къде е, даже съм чувал теория, че владетелите били разчленявани и заравяни в различни места, така, както е станало и с Орфей... Въпреки това наскоро чух една интересна хипотеза - всички тези съоръжения всъщност не са гробници, а просто храмове, убежища в случай на нападение или война, и лични укрития на владетеля по време на кризи. Като някакво доказателство може да се посочи, че е установено, че Голямата Косматка в продължение на 200 години е била храм, вратите са били отваряни и затваряни многократно, поради което са износени, и чак по-късно е запечатана. Какво е било това преди да стане гробница - храм, убежище, подземно жилище? Траките като цяло нямат градове, нито села, къщи не са намерени, вероятно са живеели сред природата, и само в специални случаи са слизали в тези подземи съоръжения. Какво мислите по въпроса?

А, самолетът ви бил виновен. Просто имаш досие КГ, съмнителен си Те не са варвари!

На дисциплина учи физиката, математиката, химията, общо взето това бяха церберките в училище, особено химичката Доня Перфекта. За известно време тъмничарка беше и литературката. Обаче часовете по физическо бяха точно обратното на дисциплина - дават ти една топка и юрюш, кеф. Това ли е дисциплината? Да не говорим, че с тия събличания и обличания имаше и разни пикантерии. Затова физическото в училище е вредно и развращаващо явление. Другият аспект е финансов. Ако те кефи да гониш разни топки, вместо да учиш езици и да оползотвориш времето по-рационално, на ти топка, ритай си я пред блока. Не се иска много. Но не с бюджетни средства. Не да се строят салони, да се дават заплати на разни "учители" по физическо. Може ли такива да са учители? Тука има учители, призовавам ИСторика да си каже мъката какво чудо е да си учител, било то история, било нещо друго. Разправяш се по цял де с идиотчета. То е норматив, материал, мъчиш се да обясниш разбираемо сложни процеси и явления - по сложни от това да риташ топка - проверяваш контролни ,класни, матури, бориш се с разни дето хич не искат да са там. Евала на учителите! А междувременно тия хрантутници по физическо дават една топка и айде, оправяй се. Може ли това да са учители, че и заплати да им даваме. Айде няма нужда. Позор за учителската професия.

Часовете по физическо освен на простотия и агресия на нищо друго не могат да научат. Аз бях корифей по цял набор науки бях научил САМ вкъщи два езика и знаех повече от учителката по география и философия, според която новохудоносор бил фараон та после ми се извинява публично Ала топка не мога ни да ритам ни да оцеля с ръка да се чудиш за какво ми е това умение и учителят по физическо ми се правеше на важен че и успехт ми май падна от него. Паразити че и с бюджетни пари ги хрантутим тия. Спортът вън от училище. Да е доброволен там пред блока.

Е как да няма. ЕС има специален режим за хора извън съюза. Спомням си какво чудо беше на летището в Лисабон преди 11 години, докато решат да ме пуснат.

Ти не разбираш ли, проблемите не ги правят нелегалните, а легалните?

Те са легални. Доколкото си спомням, поне турците бяха най-любезно поканени в Германия.

Часът по физическо няма да възпита никаква култура.

Глупости, затваряне на граници. Че те са си затворени, не можеш да влезеш в ЕС току така. То и ние не можем без да сме в Шенген. А проблемите не ги правят нелегалните имигранти, които се спотаяват, а второто и третото поколение мюсюлмани, родени вече в Лондон и Париж. Точно те надигат глас и правеха протестите последните години.

Аспандиат е прав, че мюсюлманите са много различни от римските варвари. Просто защото не са варвари. Основната разлика е точно, че варварите се романизират, а мюсюлманите не. Защото не са варвари. А представители на една висша религия. А по-големи мързели от европейците няма. Вижте кога отварят магазините в Турция, и кога в Западна Европа. Айде стига клишета. Мюсюлманите не са варвари. Варвари днес няма. Просто светът е на нов етап от развитието си.

Напротив. Всяка една религия поне от водещите се ражда като реакция на чужда инвазия. Авраам създава някаква примитивна религия при бягството си от Шумер, после Мойсей създава някаква наченка на религия в отговор на египетския плен, после се ражда зрелия осмислен монотеистичен юдаизъм като реакция на вавилонския плен, след това се ражда християнството като реакция на включването в Римската империя на все едни и същи хора и народи. Тези религии имат за цел не толкова да отблъснат с атентати и войни завоевателя, макар, че имат и такива фракции, колкото да неутрализират чуждите влияния, и да консолидират, да дадат утеха на покореното население. Винаги военната експанзия е последвана от религиозна инициатива сред покорените народи. въпреки, че това не е по темата, християните успяват, защото си поставят една амбициозна и оригинална задача. Да направят покорителите християни, т.е да ги направят по-добри.

Дали е друга тема или не, не ме интересува това. Близкият изток е залят от елинизма от 4 век пр.н.е. Първо с Александър, после и с Рим. Чужди културни и военни влияния. Срещу това можеш да се биеш, и евреите го правят няколко пъти без успех, естествено. Тогава борбата почва на идеологическа основа. Местинте религии от една страна трябва да дадат утеха, да интегрират, да концентрират, а от друга да отблъскват нападателя, като го покръстват. Обаче юдаизмът не го бива много в покръстването на неевреи. Затова идва християнството, създадено както казваш за римляни, и очевидно, от римски граждани, повечето от юдеиски произход, и базирано на близкоизточната философска мисъл, и постепенно пропивайки се и с елинизъм. Тук идва часът на исляма.

това няма голямо значение.

Ми те всички в империята са римски граждани. В момента на създаването си християнството е рожба на близкоизточната философска мисъл - юдаизъм и зороастризъм, защото юдаизмът изглежда не действа. и е създадена за всеки, който иска да я приеме и е опит да се промени и покори врагът.

Християнството е създадено за целия свят. То римляни в епохата на империята означава всички в нея. Просто една цивилизация, близкоизточната, е включена първо в държавата на ал. македонски, после в римската империя, и християнството е опит да се устои, да се противопоставят на това включване чрез изработването на собствена доктрина, която се възползва умело от облагите на империята, и се налага. После става приятел на врага и имаме отстъпление, затова ислямът идва, за да продължи борбата. и се налага, благодарение на друга една империя.

Прав си в това, че ислямът е нещо като връщане към Стария завет. Но християнството и исляма много си приличат - те са реакция на едни и същи хора, тея от близкия изток, към един външен враг - рим в християнския случай. след като християнството сключва уния с рим и се елинизира, идва ислямът, за да продължи по-твърдата линия и да изгони окончателно елинизма от близкия изток.

Да, намерих го, виж горе.

Ислямът е висша религия по същност и етапност. Сама по себе си, не че е по-висш от християнството, с което седят на една плоскост. По същност, тъй като е универсална, не местна, насочена към всички живи същества на планетата, каквито религиите преди това не са били. По етапност, защото висшите религии се раждат след разпада на цивилизация от второ поколение, каквато за християнството е гръко-римската, а за исляма сириакската, от една страна, от друга тези две висши религии са връзка между цивилизация от второ и цивилизация от трето поколение, и на последно място, те се зараждат само ако цивилизациите им от първо поколение са свързани с тези от второ чрез варвари, за които Римлянина говори. Това е сложен механизъм, мисля, че някъде съм го описал подробно, ще трябва да се поразтърся, но общо взето това са механизмите. Общо взето това е темата, в този форум нищо не може да се намери, аз си правя копия на всички писания. Ислямът и Шумер част 1. Към 8 в.пр.н.е в Близкия изток издъхва старата шумерска цивилизация. Една войнствена държава изпъква на преден план в споменатото общество – Асирия. Докато Асирия в предните векове е била в тила на цивилизацията си, бранейки я от външните варвари, към 8 в. пр.н.е обръща оръжието си към свои, и се разширява на запад и изток. На изток включва в границите си варварските племена от Загрос, а на запад анексира две чужди цивилизации – египетската, и сириакската. Последните две жертви са покорени с цената на огромни жертви – цели племена са пленени и разселени из пуснинята. В условията на разюздания асирийски милитаризъм на Саргон и Тиглат Пилезер започват мъките и духовните търсения на близкоизточните народи, които намират своя край с раждането на исляма. Това е търсене, продължило над 1 200 години, често е сменило посоката си, но винаги преследва една обща цел – да прогони нашественика. Асирия в крайна сметка е унищожена от народи, които сама е покорила по-рано, в 606 г. пр.н.е, когато се създава Нововавилонската империя на Новохудоносор. Вавилонците обаче следват асирийския пример и отново депортират покорени народи, като евреите, чак в сърцето на империята си. Асирийските и вавилонските ужаси не свършват, докато не доведат до създаването на вътрешен пролетариат, който философски е еднакъв с елинския. По-късното включване на сириакската цивилизация в елинската води до раждането на християнството на база на юдаизма, сегашното включване на сириаксакта цивилизация в шумеро-вавилонската води до раждането на юдаизма на база на по-стара примитивна религия. Всъщност, християнството и юдаизмът изглежда са философски съвременни и равнозначни в този дух на мисли, защото са реакции на два последователни етапа в живота на две общества. В тези процеси виждаме да излиза парещата дилема за благата и агресивната реакция на поробителя. Цялата последвала история на Близкия изток е лутане между тези две крайности в стремежа да се отблъсне нашественика. Висшата религия на сириакската цивилизация – юдаизмът –се ражда в Сирия към 7 в. пр.н.е като реакция на асирийските произволи и терор, сред еврейските племена, бъхтани на собствен терен от асирийското млатило, и достига зрелост към 6-5 пр.н.е във Вавилон от наследниците на първите, останали без корен. Това е втори опит на еврейството да реагира на насилието чрез религиозно прозрение, след като Мойсей откликва на египетския плен чрез религиозна инициатива. Очевидно е, че при последователните религиозни реакции на сириакския вътрешен пролетариат при включването му първо в шумерската, после в елинската цивилизация, има тесен паралел. В първия случай поробеното общество ражда юдаизма, във втория – християнството. Но отклик на асирийско-вавилонското завоевание идва не само от сириакската цивилизация. Такъв дават и варварските народи от изтока, от Загроските твърдини, които асирийците включват в империята си горе-долу по същото време, когато включват и евреите. Именно под напора на асирийското оръжие Заратустра получава откровенията си. Докато завзетите варвари от Рим намират духовна утеха в религия, открита от близкоизточните им братя, а не правят своя такава, загроските варвари създават маздаима. Очевидно е, че неговото духовно откритие е отклик на асирийското предизвикателство. Така или иначе, зороастризмът и юдаизмът се срещат като равни в тяхната зрялост. част 2. Когато асирийският призрак изчезва и е заместен с универсалната държава на сириакския свят –Нововавилонската империя, юдаизмът и маздаизмът се състезават за привилегията да дарят цивилизацията си с универсална висша религия в условията на универсална държава, както християнството и юдаизмът се състезават за същото в рамките на Римската империя. Това обаче не става, защото Нововавилонската империя се оказва краткотрайна. Към 539 г.пр.н.е тя е дадена на перси и миди. Тази нова Ахеменидска империя е политически персийска, но културно сириакска. Отново се отварят перспективи маздаизъм и юдаизъм да се ползват от услугите на Ахеменидска персия и да станат висши религии на цивилизацията си. Но съдбата отново прави неочакват обрат. Само двеста години след Дарий, бярното нахлуване на македонския завоевател разбива сириакската универсална държава много преди да е изиграла ролята си. В този миг двете висши религии, които при Ахеменидите се разпространяват мирно, се отклоняват от пътя си гибелно, и заменят присъщите си религиозни функции с политическа роля като реакция от македонското нахлуване. В този миг сириакската цивилизация си поставя отново старата цел – да изтласка нашественика, елинската цивилизация. И двете религии – юдаизъм и маздаизъм – стават поборници чрез войнствен милитаризъм всяка на свой терен. Юдаизмът в тази ситуация се превръща във войнствено политическо движение, което към 2 век вече е повалено от Рим. Към 2-3 в. н.е маздазмът поема същата роля в твърдините отвъд Загрос. В монархията на Сасанидите той намира по-мощно оръжие в антиелинския си поход, отколкото юдаизмът намира в хилавите царства на Макавеите, и сасанидите постепенно изтощават Рим. Но дори и така сасанидите не са в състояние да изгонят нахлулия в 4 в.пр.н.е елинизъм от Африка и Азия и накрая плащат толкова тежко, колкото и евреите затова, че са се сложили в услуга на едно политическо начинание. Днес перси и евреи са вкаменелости, реликти от древна религия, които живеят парализирано, здраво сплотени от вярата си, която е загубила общочовешкия си призив и посланията си към цялото човечество, и е станала израз на войнствен национализъм. Вклиняването на елинската цивилизация в сириакската не само отклонява тези висши религии от правилния път, но и ги разцепва. След трансформацията на юдаизма и маздаизма в изрази на политическа опозиция и фундаментализъм, сириакският рилигиозен гении реагира на елинското нахлуване не със сила, а с благост. Раждат се християнството и митраизмът. част 3. Християнството, което е едниственото, успяло да заплени завоевателя на цивилизацията си, обаче, се разцепва на три. Католическо-православната църква, която веднага след победата си над Рим, сключва съюз с елинизма, и става елинистична; като отговор това провокира появата на несторианството и монофизитизма, които са събудените сили на сириакския войнстващ гении, и които подемат наново подемат агресивната роля на зороастризма и юдазима преди тях, в изтласкването на елините. И се провалят. Ортодоксалната Римоконстантинополска църква, била в началото блага реакция и опит чрез добро да отхвърли елинизма, след успеха си в това начинание, влиза в съюз с него, и прави завой на 360 градуса. Това провокира повторен опит на цивилизацията, създала я за това – сириаксакската – да опита наново да отблъсне елините, този път с агресия. Какъв е съюзът на Църквата с Рим? На Изток църквата става послушен инстумент на държавата на Юстиниан. И на изток, и на запад, християнството усилено се елинизира и латинизира, пропива се с културата на нашественика. Изразява се в термините на елинската философия. И най-лошото – и на запад, и на изток, в християнството нахлува най-отличителната черта на елинския свят – политеизмът. Това предателство събужда сириаксата цивилизация отново на бой в опит със сила да отблъсне елините. Провалът на монофизити и несториани е сходен с този на евреи и маздаисти. Два последователни опита обаче не водят войнстващите агресивни сириакски опоненти на елинизма до отчаяние. Следва трети опит и той е успешен. Окончателно задачата да се отблъснат физически елините от Близкия опит е постигната чрез друга източна религия – ислямът поваля най-сетне Римската империя и я отблъсква от Близкия изток и Северна Африка и най-сетне снабдява с универсална Църква реконструираната универсална държава на сириаската империя – халифата на Абасидите – която е копие на Ахеменидска Персия. част 4. Няколко генерални извода се налагат от това експозе. 1. Близкоизточните народи, принадлежащи към сириакската цивилизация, или варвари, реагират на последователните насилствени включвания в чужди цивилизации – шумеро-вавилонска, египетска и елинска, чрез създаването на шест религии – юдаизъм, маздаизъм, християнство, несторианство, монофизитизъм и ислям. Всички те имат една обща цел – да отблъснат нашественика. 2. Всички те са лутания между две крайности – благата реакция и бурния милитаризъм в борбата си с агресора. Изрази на благата реакция са юдаизмът и маздаизмът в Ахеменидска Персия до битката при Гавгамела, както и християнството. Агресивен отклик са юдаизмът при Макавеите, маздаизмът при Сасанидите, монофититизмът, несторианството и ислямът. 3. Тези, които реагират с агресия, в началото се провалят – това са юдеи, зороастрийци, монозити, несториани, защото превръщат религиите си в инстумент на политически идеал, и така ги лишават от общочовешко послание. Принизяват ги до чист национализъм. 4. Единствената агресивна реакция в отблъскването на агресора е ислямът, който успява, защото не става национална религия, а запазва универсалния си характер в условията не на местно царство като това на Сасаниди или Макавеи, а на универсална реконструирана държава в лицето на Абасидския халифат, който е възкръсналана Ахеменидска Персия. 5. Ислямът се появява, след като християнството прави рязък завой, и вместо да унищожи елинската култура, след като триунфира над нея, я приема и влиза в съюз с нея. Най-ярката черта на елинизма у християнството е неговата политеичност. Това, което възниква като реакция срещу елинизма, се елинизира. 6. Това провокира нова реакция у сириакския свят, който вече не воюва с Рим, а с елинизираното християнство, като френетично отхвърля елинистичното у него, а именно политеистичността му. 7. Ако Ахеменидска Персия се беше запазила и отблъснала Александър, близкият изток щеше да се обедини религиозно чрез зороастризъм или юдаизъм, и постигайки задачата си да отхвърли елинския нашественик, нямаше да се роди нито християнство, нито ислям. Щеше да липсва стимул за това.