айде да допълня. Значи гиганският клин, който през индустриалната епоха разделя обществото на производител и потребител, се вклинява и в разбиранията ни за работа и секс. това има страхотен ефект върху семейния живот, върху половите роли и поведението ни.
именно през индустриалната епоха се сформират твърди стереотипи, като тези цитирани тука във форума - мъжът е активен, жената е пасивна и си седи вкъщи, мъжът е обективно ориентиран, жената е субективна, бавна, закъснява и тн.
ако има във всичко това нещо вярно, то се дължи не на някакви биологични дадености, а на особеностите на индустриалната икономика.
в аграрните общества от миналото основната работа се реализира на полето или вкъщи с общото усилие на семейството което действа като една икономическа единица и по-голямата част от продукцията е насочена за собствена консумация или към най-близките райони на селото или областта. работата и домашният живот са смесени и преплетени. и понеже говорим за една затворена самозадоволяваща се икономика, успехът на селяните в едно семейство или село не зависи от това, което става в съседното семейство или село. Работещите имат огромно разообразие от дейности които редуват в рамките на деня - сега правиш едно, след час друго и тн.
с други думи и казано научно разделението на труда в прединдустриалната епоха е много примитивно. и в резултат се характеризира с много ниски нива на взаимосвързаност.
индустриалната революция от 18 век насам променя радикално това. Първо, тя насочва работата от дома към фабриката, отвътре навън. Второ, въвежда огромни нива на взаимосвързаност в работния процес. Работата изисква колективно усилие, разделение на труда, координация, интеграция в огромни колективи, общи усилия на хиляди хора които координират своя труд без дори да са се виждали.
ако примерно една леярна не достави на фабрика на коли стоманата това би могло да се отрази на цялата икономика в национален и дори глобален мащаб.
Сблъсъкът между работа с ниски и работа с високи нива на взаимосвързаност поражда сериозни проблеми по отношение на функции, отговорности и заплащане. например в първите фабрики често работниците ей така им хрумва да идат на риба, или да пийнат на обяд. това затруднява целия процес. това е така, защото тези първи работници са дошли от селото и са свикнали с работа, в която са били много повече автономни и с примитивно разделение на труда и взаимосвързаност. изобщо не са си и представяли каква е ролята им в прозводствения процес в една фабрика и до какво може да доведе безотговорността им.
при сблъсъка между тези две системи на труд бавно но сигурно побеждава втората. все повече работна ръка се насочва към фабриките и офисите в града, обезлюдявайки цели селски райони. милиони бивши селяни се превръщат в бръмки в една високо взаимосвързана система на труд.
само че тази победа на взаимосвързаността и колективния труд върху самозадоволяването никога не се е осъществила напълно.
има едно място, където старата форма на производство упорито се задържа. Това място е домът.
Всеки един дом продължава да съществува като децентрализирана, напълно отделена от външния свят икономическа единица за биологично възпроизводство, физическо възстановяване чрез храна и за възпитание на децата и рекреация на трудовите сили.
ако обаче едно семейство няма деца или пък не успее да ги подготви добре за живота, това по никакъв начин не се отразява на съседното семейство. с други думи домашната работа продължава да бъде труд с ниски нива на взаимосвързаност.
и естествено, носителят на този остарял модел на произвоство е именно жената. Тя продължава да произвежда - само че не за пазара, а за собственото си семейство. Това е старата икономика - тип А затворена, с ниско разделение на труда и ниски нива на взаимосвъзраност, затворена, статична
поради което на жената не и е било нужно да бъде точна, да бъде отворена, да бъде динамична, отговорна спрямо другите и тн. и тн. все качества, които са фундаментални за фабричния труд.
докато мъжът излиза да върши директната икономическа дейност навън, за пазара, жената си остава вкъщи за да произвежда индиректно за собственото си семейство. докато мъжът е в една нова и напреднала икономическа система, жената си седи в старата. мъжът е в бъдещето, а жената си стои в миналото.
това деление провокира и сериозни вътрешни изменения в поведението и разбиранията. публичният и колективен характер на офиса или фабриката, нуждата от координация и интеграция с други, водят и до обективни и динамични връзки и поведения, които мъжът развива. мъжете, подготвяни от малки за работа в фабрика, развиват клитине и аналитичен ум, обективност в поведението и хладнокръвие. Жените, подготвяни от малки за размножаване и дейности в частично или пълна социална изолация стават субективни и неспособни да развият рационално и аналитично мислене.
и всеки път, когато по една или друга причина една жена напусне дома и затворената домашна икономика, и отиде в офиса или фабриката, и започне естествено да развива цитираните горе качества на точност, координация, взаимосвързаност, аналитичност, рационален ум, обективност и тн.
бива обвинявана че се дефеминизира, че става студена, жестока, че жертва децата си и тн.
с други думи предрасъдъците спрямо жените не се базират на биология, а на икономика.
и нопеже говорим за равни права, то жените имат също толкова право да изберат дали да са в икономика А или в икономика Б, както и мъжете. и ако изберат втората, то не изобщо не са по-лоши от тях.
въпрос на равен избор.