alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Ами ако нямаш икономически аргументи, просто чети.
-
Не е точно така. Именно тези лица - охранител, мениджър, адвокат, и тн. Маркс нарича непроизводителни работници. Безспорно, те не са по-малко важни от работника, и те би следвало също, наред и с работодателя, да участват в разпределението. Обаче в момента участва само работодателят. И никой не говори за равенство. Комунизъм идва от КОМУН - общ, не от РАВЕН. Между другото, Маркс ги сочи за основни виновници за кризите в капитализма. Тъй като те се издържат от произведения от работника излишък, то като излишъкът не достига за всички, работодателят трябва да се откаже от едни, за сметка на други...Примерно да уволни пазачите. Като уволни пазачите, ще се увеличат кражбите. И бум, ето ви криза. Разликата между производителния работник и непроизнодителния е, че само производителния УЧАСТВА в производството на излишъка. Непроизводителният се грижи за оцеляването на системата.
-
Ами няма значение какъв си, как си, що си. Както казах, по-справедливо е производителят да реши как да разпредели произведения от него излишък, отколкото този излишък да се отчужди автоматично от него, и друг да се разпорежда с него. Вече, чии нужди са справедливи, и кои не, и дали се разпределя справедливо или не, е спор, който няма да има край. И това важи и за капитализма, и за феодализма, и за комунизма. И Маркс изобщо не говори за това.
-
Приятелю, ти, както и подобните на теб, просто не познават Маркс и не знаят какво говорят. Маркс, казвам Маркс, не СССР, не Ленин или Троцки, никъде и никога по никой повод не е казвал, че трябва на всеки да се даде по равно, за да има комунизъм. Напротив - всеки му според нуждите....Комунизмът според Маркс е не всички да поделят поравно парите прим, а самите производители на парите прим да решат как да го поделят - може да решат да го поделят по равно, или да дадат повече на Пешо, или на Гошо.....Така се е преразпределяло винаги преди това, някой предценява. Шаманът на селото, Тиридат Трети, свещеникът, феодалът, капиталистът - и винаги ще има един доволен, който взима повече, и друг недоволен, който ще получи по-малко. Ако разпределят по равно, пак ще има недоволни - които ще смятат, че им се пада повече. Разликата е, че в цитираните случаи разпределението се прави от хора, които не са произвели излишъка. А при комунизма то се прави от хората, които са го произвели. А за равенството - цитирах класическата капиталистическа теория на Смит и Рикардо за цените. Че едно едно струва друго, защото СА РАВНИ разходите им за произвоство. Значи ти не знаеш какво е марксизъм, и именно затова и аз си правя труда да обясня.
-
Ами това може да се каже за всеки друг философ - не работи, философства по цял ден, няма нито ден работа и тн. И все пак има добри философи, и лоши. А Маркс е от добрите. Иначе може да говорим до безкрай - що работникът не си направи предприятие. Ами да речем, че си направи. И ще наеме други работници. И схемата се повтаря. И тн. и тн. Променяме личността, но не и структурата. А това, че на чорбаджията му се е запалила главата с нищо не променя факта, че ограбва работника. Това ограбване може да го оправдаем - макар че не съм сигурен, дали ако ти си ограбения, ще говориш така. Но не променя факта, че единият ограбва другият. Имахме една формула в началото - и тя трябва да е равенство. А не е. Повярвай ми, колкото повече неприятни има шефа ти, и колкото по му е запалена главата, толкова повече ще търси компенсации от....теб приятелю, ако си му служител.
-
За съжаление не е така. Разбира се, положението на работника през 1820 е едно, в 1860 може би малко по-добро, през 1900 още хпо-добро, а днес сигорно два или три пъти повече дори. Но това е само прах в очите - даваме нещо на работника, да му замажем очите, за факта, че го ограбваме. Защото това е точно така - ние живеем от неговия излишък, който първо, му взимаме на мига, без да го питаме, второ, няма никакво право да се разпорежда с него, и трето - даваме му колкото ние решим.
-
Сега. Значи според Маркс всички тези ситуации разкриват как се разпределя излишъка, произведен от работника. Може да добавим и точка 6 - мениджъри, хора, които надзирават дали работниците си вършат работата. В теорията Маркс това са хора, които живеят от излишъка, произведен от друг - това са пазачи, мениджъри, служители в разни отдели по реклама и маркетинг, адвокати, и тн итн. Те естествено взимат заплата. Както и работниците. Проблемът е обаче, че в схемата на Маркс работниците са продуктивни работници, а всички останали - непродуктивни. Не, че не са важни. Например ако няма охрана в една сграда, ще откраднат продукцията, и няма да има какво да се произвежда. Но просто има два вида работници - които произвеждат лично излишъка, и други, които не го произвеждат, но живеят от него.
-
Та докъде стигнахме. Значи имаме излишък, произведен от работника. Този излишък как се разпределя, и от кого? Ами първо, той отива за данъци - но не като справедливо разпределение, а за училища, болници, полиция и тн, все неща, от които, както обяснихме, компанията има полза. Т.е един вид тя инвестира в себе си. Второ, отива за лихви към банките - фирмана има нужда от кредити, за да купи примерно евтини в момента суровини, които да складира за по-късно, когато поскъпнат. Трето - излишъкът отива за реклама - трябва да се внуши на хората да купят нещата, които произвеждаме, макар да нямае нужда от тях. Четвърто - отиват за адвокати. Всяка компания има нужда от адвокати. Пето - акции. Когато капиталистът излиза на пазара с пари, обикновено това не са негови пари. Или са кредит от банката, или са акции. Изпечатва една хартийка за 10 стотинки, и я продава за 50 лв. И привлича парите на разни будали. Та всички тези начини за разпределение на излишъка са един вид инвестиция в самата компания, подсигурява си оцеляването и съществуването на самата система. Като от излишъка извадим разходите за всичко това, остава една част, която е ПЕЧАЛБА.
-
Ами имам доста публикации, не че се хваля, поразрови се, все моето скромно име излиза хаха.
-
Е добре, ще пиша явно. Чакайте ме с нетърпение, никога не се знае кога ще постна нещо.
-
Е колко ми цъкнахте, ей да не ме мамите като капиталиста?
-
Ами, стремя се пкъм академична титла. Трупам звания.
-
Вижте сега приятелчета, Атом и Киров, аз отговорът го имам, даже ми е набран, обаче няма да го кажа, докато не ми цъкнете 10 плюсчета на мненията, запътил съм се към академичното звание, човещинка. Така че действайте.
-
Корпорацията е модерният капиталист, просто по времето на Маркс е било малко по-опростено. Но моделът е абсолютно същият.
-
Капиталистът, най-често корпорацията, дава пари директно на Университетите. Или индиректно - чрез данъци. Вярно е, че данъците отиват за пенсии, здравеопазване, обаче отиват и за образование, което да обяснява на бъдещите работници колко прекрасна е системата, за която ще работят. В съвременните условия, особено в САЩ, целият капитализъм се базира на огромни корпорации, с 20-30 членове на управителния съвет, и десетки хиляди работници. В един момент тия хиляди може да им писне да стават рано, да им крещят и да ги изцеждат, и да решат да изметат костюмарите от 20 етаж....Затова корпорацията дава пари на държавата, за да може при подобна ситуация да вдигнат телефона, и до пет минути да пристигнат едни мъжаги с пистолети и белезници..... Та толкова по въпроса с данъците. Чрез данъците капитализмът инвестира в себе си и оцеляването си.
-
Ами всъщност капиталистът дава част от излишъка, т.е онези 50 лв от примера, за да подсигури системата - примерно плаща на икономисти, които възхваляват капитализма. Например в САЩ повечето университети имат два факултета - Икономически, и Бизнес...То не е ли едно и също. И при нас е така - имаме Министерство на икономиката, и друго на Финансите. Специалност икономика, и специалност Финанси. Добре де, бизнес, икономика и финанси не е ли едно и също? Ами явно не е. Икономистите са фасада, апологети на капиталистическата икономика. Казват само плюсовете. За да знаем обаче как реално стоят нещата, има и отделни специалност - бизнес, финанси и тн.
-
Да, и стигаве пак до теорията на Маркс - няма да има вече работници, ще има само супер развита технология, примерно роботи, които пак ще произвеждат излишъци за капиталиста. някой може да каже, по-добре е, защото няма нищо неморално да не плащаме нищо на робота, той е роб. Да де, но някой трябва да се грижи за тия роботи - да ги поддържа и т.н. А това са живи хора. И бъдете сигурно, че капиталистът ще им даде пак много по-малко от произведеното от робота, защото в случая не дава дори заплата на машината, и излишъка ще е още по-голям. В общи линии с по-съвършените технологии проблемът с експлоатацията се задълбочава.
-
Да, но обикновено по-съръшените технологии изискват по-големи разходи, отколкото ръчния труд.
-
Да не забравяме обаче, че по времето на Маркс вариантът с по-добрата технология не е вероятен, и всичко идва от работника.
-
Да, но за да е конкурентен на пазара, винаги работодателят трябва да ДАДЕ на работника по-малко от стойността на труда му.
-
Не със известни уговорки, а със сигурност. Ти казваш, че ако столът ми струва разходи на производство 100 лв, и дойде един чичко и ми даде 150 лв и е особено доволен от това, значи чичкото е виновен за излишъка от 50 лв, нали? Я помисли сега ако същият чичко ми предложи 100 лв за стола. Ще приема ли да му го дам? Не. А ако ми предложи примерно 90 лв? Ти как мислиш? Следователно основната вина да е на работодателят. Работодателят задължава работника да му произвежда излишък. И интересното е, че твърди, че ДАВА работа...Всъщност работникът дава на работодателя излишък.
-
Хаха, чакайте, ще давам на час по лъжичка Нека почнем с това, че досега видяхме как Маркс открива излишъка. Че го има. Никой преди него не го е видял. ВТоро, открива и кой го произвежда - това е работникът. Трето, открива и как го произвежда: езна малка класическа формула по Маркс от втория му том: ПАРИ = СТОКА (МАШНИ+СУРОВИНИ+ТРУД)=ПРОИЗВОДСТВО (консумация на стоката)=СТОКА ПРИМ=ПАРИ ПРИМ Общо взето икономиката е като правото - нещо много елементарно се превежда на сложен език, за да наемем адвокат, който да го върне пак в елементарния му вариант хахах Та капиталистът влиза със 100 лева, с тях купува стока (дава 50 за машини и суровини, и 50 за труд), консумира тази стока, т.е произвежда, СТОКА ПРИМ, която пласира на пазара за ПАРИ ПРИМ, примерно 150 лв. Ето така се произвежда ИЗЛИШЪКЪТ. Кой го произвежда - ами работникът: тъй като суровините просто се трансформират чрез машината, то работникът дава трудът си, за който получава по-малко от стойността на дадения си труд, което се трансформира в ПАРИ ПРИМ. Т.е суровините, машините и работникът произвеждат нещо със стойност повече от тяхната собствена. Работникът произвежда повече стойност от тази, която получава. Произведеното от него е повече от това, което получава за него.
-
Ами вие не сте ли чели Маркс?
-
Не, всъщност изобщо не се замислят. От незнание ли ,пропуснали ли са го тоя момент, но Маркс дава решение.
-
Изобщо, и тук е интересният момент, има огромно неразбиране по тия теми. От всичко казано дотук става ясно, че Маркс открива важността на труда, открива, че се произвеждат излишъци. Кой да произвежда и кой не, е въпрос, който всяко общество трябва да реши. След това идва въпросът как да се разпредели излишъкът - работникът произвежда 100, потребява 60. Излишък от 40 - къде отива? Работникът ли сам решава какво да прави с него, работодателят ли му го взима, ако да, какво парви с него - той само го потребява, дава част на работника, или на някой друг? Маркс открива, че отговорът на този последния въпрос е от фундаментално значение и определя абсолютно всичко в едно общество. Но всъщност какво става? През 1917 избухва една Революция, две всъщност, появяват се едни революционни лидери. Обаче никой от тях не се е замислял как да отговори на горния въпрос. Държат пламенни речи, обаче акцентът е съвсем друг - има две класи, богати и бедни. Богатите стават бедни, а бедните богати. Взимаме къщата, фабриката, на богатия, пращаме го в Сибир, и взетото даваме на работниците. Те отиват в петък следобед във фабриката, и уволняват шефа си. После отиват при Ленин и му дават властта. После с песен на уста се прибират вкъщи. И като отидат в понеделник на работа - шефът им вече го няма, на негово място има хора, изпратени от Ленин - комисари. Работниците продължават да произвеждат излишък, даже в повече той отива у комисарите, те го дават на държавата. Излишъкът не го взима капиталистът, а го взима партията. Т.е сменят се лицата, но не се променя структурата. С абсолютно нищо. Все едно да смениш шефа си с друг. Сменя се персонажът, но не и структурата. И всъщност никой не се е замислял за това по онова време....