alvassareiro

това си го оняснявам с херметизма им. а връзката им с протестантството каква е?

което показва че пратестантството тука не е фактор.

аз си представям идеално индустриализацията на европа без протестантския морал. така както си представям индустиализацията на китай индия бразилия русия япония без него. строителството на фабрики и копането на кюмюр няма общо нито с протестантството нито с шинтоизма. а ренесансът е връщане към античността и нейните ценности. случила се е индустриалната революция случила се е. преминаването от автархичен първичен сектор към вторичен сектор за износ наречун индустрия е индустриална революция.

Особености при апокопните форми на ALGUNO и NINGUNO. Alguno вместо ninguno. Всеизвестно е, че пред съществителни от мъжки род единствено число неопределителните местоимения alguno и ninguno имат апокопирана форма съотв. algun и ningun. Въпросът е, това правило запазва ли се и при съществителни от женски род ед.ч започващи с ударено a или ha? по аналогия с неопределителния член un. algun aguila или alguna aguila? отговорът е, че и двете форми са правилни, първата е граматически съвършена и изведена по аналогия и семантика от un, но в съвременния език се употребява сравнително рядко. Предпочита се правилната форма - alguna aguila. Отрицателни изречения, когато местоимението е след съществителното, alguno се употребява на мястото на ninguno. No tengo dinero alguno=No tengo nungun dinero. Множественото число на NINGUNO. Местоимението ninguno не се употребява в множествено число. Предпочита се формата в единствено- Има обаче няколко изключения: - със съществителни, които имат само множествено число: ningunas tijeras. ningunas ganas, ningunos alicates, ningunas afueras..... - при заблягане с цел увеличаване на ефекта от казаното: No tengo ningunas ganas de ir. Ya no somos ningunos ninos.

Е, ако някой е твърдял подобни неща за проф. Хофстеде, толкова по-зле за него.

Ами в най-общи линии разясненията от по-горе се отнасят за испанци, които правят грешки по време на говорене. затова се наложи преди 2-3 години Кралската академия да издаде речник на езиковите съмнения, където са обяснени най-честите грешки. но трябва да ти кажа, че в повечето случаи такива грешки са редки. ти може и да не познаваш правилото, да не знаеш защо е такова, но говориш правилно по предчувствие. по-образованите хора не правят подобни грешки. аз също, защото съм учил езика, и правилата му. разни журналя обаче редовно пресоляват манджата и повечето примери на грешки са от вестниците и телевизията. в друг случаи има съмнения кое е правилно, защото и двете са правилни, и хората се чудят. отделно, трябва да кажа, че тези правила са съвсем елементарни. Относителното местоимение Cual. QUE или CUAL? Местоимението cual се употребява винаги с определителен член el cual, la cual, los cuales, las cuales. Употребява се винаги с изрично упоменато определяемо. В подчинени обяснителни изречения се употребява с предлог, или без предлог, и в тези случаи замества и е равностойно на que. Algo parecido decia Lenin, para el cual el dinero es el nervio de la guerra. Te pregunto por tus andanzas, las cuales narraste con exagerado aspaviento. В подчинени ограничителни изречения се употребява САМО С ПРЕДЛОГ, и само в такъв случай замества QUE. Siempre plantea cosas con las cuales estoy completamente de acuerdo. От казаното дотук следва, че cual се употребява винаги с определителен член, отнася се за хора и предмети, и замества QUE подчинени обяснителни изречения С или БЕЗ предлог, и в подчинени ограничителни САМО С ПРЕДЛОГ. Местоимението cual е характерно предимно за писменната реч и литературния език, в разговорната реч се предпочита употребата на QUE. Въпреки това, има няколко случая, в които употребата на cual e задължителна. - cual partitivo. Tiene 4 hijos, tres de los cuales viven en Francia. Ако обаче partitivo е пред местоимението, се предпочита QUE. Tiene 4 hijos, de los que tres viven en Francia. - в абсолютни изрази с причастие. Dicho lo cual, hecho lo cual. - след предложни изрази като despues de, a pesar de, gracias a, a consecuencia de.... Salio, despues de lo cual nunca mas volvio. Sufrio graves heridas a consecuencia de las cuales fallecio posteriormente. - след предлога segun. Ha llegado una informacion segun la cual se ha producido un golpe de estado.

Волфът е изключително прав.

по-интересен е въпросът защо цивилизацията от халколита изчезва. 3тото хилядолетие е празно......

Солта е нещо много повече. Без захар и хляб можем, но без сол човешкият организъм губи способността да се движи. Това е най-ценената суровина в праисторията.

на трапезата КГ.

е ти сравняваш една къща от средиземноморския бряг с къща от балкана.....няма база за сравнение. я дай някоя турска къща от одрин, истамбул или бурса да видим?

е този интерес трябва да го задълбочим. за целта следи следващите ми теми. в следващата ще обясним разликата между QUE и CUAL.

тогава Романе как да си обясня интереса ти по темата, която не те интересува?

Нещо по темата за подчинените определителни изречения имаш ли да кажеш?

Приятели, предлагам на вашето внимание една моя разработка, базирана преди всичко на изчистването на някои лингвистични съмнения при употребата на местоимението QUE в подчинени относителни изречения в испанския език. За нащоящата работа и за по-голяма яснота ще въведа основните моменти, които влияят върху употребата на QUE. 1. Когато определяемото, наречено antecedente, е споменато 1a или е пропуснато 1b. 2. Когато имаме предлог пред QUE 2a или нямаме предлог 2b. 3. Когато изречението е подчинено обяснително 3a или подчинено ограничително 3b. 4. Когато подчиненото определително изречение е в положителна 4a или в отрицателна форма 4b. точка 1. 1b Когато определяемото, съществително, местоимение или прилагателно, е пропуснато, било то 2а или 2b, било то 3a или 3b, задължително местоимението QUE се употребява с определителен член. Los que llegaron tarde que se queden fuera. 2a La que lo dijo que levante la mano. 2a El que quiere siempre sufre.2a Para los que cayeron por la libertad! 2b A las que nos aman tanto compremos una flor! 2b 1.a Когато определяемото е изрично споменато, имаме няколко важни правила. 1.a.1 Когато няма предлог 2b се употребява винаги БЕЗ определителен член, било то в 3а или или 3b Yo, que estaba preocupado contigo, te he llamado todo el dia. 1a, 2b, 3a Maria que me respeta tanto ha venido a visitarme. 1a, 2b, 3a Las noticias que llegaron fuerano muy malas. 1a, 2b, 3b La noche que se va es muy macabra. 1a, 2b, 3b. 1.a.2 Когато определяемото върви с предлог 2a, употребата на определителен член зависи първо от това дали изречението е подчинено определително или ограничително, и второ от това кой е предлогът. В подчинени обяснителни изречения 3a que задължително се членува. En el otro salon, en el que ardia una chimenea, habia mucha gente. 1a, 2a, 3a A su primer novio, al que aun ama tanto. le regalo(indef) un viaje. 1a, 2a, 3a В тези случаи местоимението QUE може да се замести с el cual, и с quien ако става дума за човек. В подчинени ограничителни изречения 3b que може да се членува и това е за предпочитане ако определяемото е ЧОВЕК. Se fue con una senorita con la que estaba liado desde hacia mucho tiempo. 1a, 2a, 3b Тук също е възможна замяната на el que с el cual или с quien. Ако определяемото не е човек, употребата на que с определителен член е по желание в следните случаи: - с предлозите a, con, de, en и por. La huelga a (la) que te refieres se produjo entre 2 y 5 de mayo. 1a, 2a, 3b La facilidad con (la) que habla es soprendente. 1a, 2a, 3b В тези случаи употребата на определителе член е за предпочитане при предлога por, за да се избегне двусмислие. La verdadera razon por la que quieres quedarte es el. - когато подчиненото опроделително изречение е положително 4а Considero resuelto el asunto de(l) que se ocupaba. 1a, 2a, 3a, 4a Когато подчиненото изречение е в отрицателна форма 4b, задължително QUE се членува. El comunismo es un tema del que no se habla demasiado.

идеята вече функционира в България и най-хубавото е, че се разпростира далеч извън кафето. Вече има висящ хляб, висяща закуска, висящи лекарства, висящи зеленчуци и тн. Дано българинът преоткрие в себе си неподозираното чувство за благотворителност.

ха. ти така си мислиш. няма по-благозвучни езици от испанския и португалския, езици на поезия. към тях добавяме и италиански, и френски разбира се, езикът на любовта. А английският, хм напълни си устата с горящи картофи пък може и да го докараш на акцент.

а, няма нужда да се забранява. Просто се присмивам на "сложността му".

английският е един беден и повърхностен език, с елементарна граматика, та чак е обидно за лингвистите. Виж, португалският е друга работа. съгласен съм. нашият съфорумник демонстрира завидно самочувствие, предвид факта, че лингвистичните му познания по испански досега се изчерпват с гугъл преводач.

Дендро, приятелю, с хубаво резюме ще те запозная аз тебе, само ми ела насам

Но опре ли до борба за народността, те рухват на мига. Защото за тях тази дума и такава самоидентификация не съществува. Те са чисти сектанти, в психологическо отношение не по-различни от днешните идиоти в сектите. не е точно така. КГ, ти прилагаш модерни етноцентристки и марксистки разбирания за средновековието, което е порок за доста историци. Не че няма народ тогава, но е доста неясно понятие. Редица наши царе са с небългарски произход, което не е било никакъв проблем. Все пак основният фактор за формиране на национализма и патриотизма е националната пропаганда...която в средновековието няма проводник. Освен царя и висшите управители, простият народ надали е съзнавал що е българщина и българин. Първо са били християни, второ селяни или граждани, а националността са я извеждали просто от езика. Няма масово задължително образование, няма медии, отгде ще научат що е национален идеал, що е патриотизъм? когато паисий пише историята, то не е, щото били забравили, че са българи, а щото никога не са го знаели. Все пак охридската архиепископия още не е затворена, че да виним фанариотите, а българите са си запазили и езика, и религията, възниква въпросът а народа що не са? ами просто не е било важно за тях. смисълът на моя пост далеч надхвърля простата дихотомия ново-старо.

вижте сега, богомилството като ерес, не като нова религия, а като ерес, има своята интересна история, еволюция и край. четох досега мненията и нито едно не ме удовлетвор, затуй реших да се намеся. тази ерес не се различава съществено от коя да е друга християнска ерес. тези ереси обикновено имат подател, и адресат. едното е източникът, другото са последователите. в редица случаи адресат и подател съвпадат. но в случая с богомилството не е баш така. интересното е при такова разминаване е, обстоятелвото, че ако тръгнем да анализираме природата на подателя и на адресата, ще стигнем до интересни заключения. като това, че подателят почти винаги е някоя стара, древна и опитна цивилизация, традиционно източна, която се позовава на свои традиционни учения, за да се противопостави на включването си в християнския свят. неслучайно повечето ереси са с източен характер, изтокът, персия, месопотамия, са люлките на цивилизацията. един вид стара лелка, която някой хлапак я замерва с хип хоп, и тя вади плочите на азнавур и вика - абе ти ли бе пишлигар ще ме учиш мене на музика! имаме значи реакция на старото срещу домогванията на новото. ако изследваме адресата, няма да открием по-малко интересни заключения. обикновено послеводатели на разни си еретични течения са варварски племена, които в ереста виждат реакция срещу евангелизма на империята. срещу войската можеш да воюваш с войска, ама срещу проповедта, дето обещава спасение как да воюваш? ами с друга проповед, която обаче е отрицание на първата, дето те залива. това става с готите, които приемат ревностно арианството, и с арменците, и с коптите, които макар и не варвари, са ядки на стари цивилизации. това става и с русия, и с китай, и с корея, които откликват на западния капитализъм и колониализъм с....комунизъм, комунизмът играе ролята на арианството. доктрина, по същество западна, която обаче отрича и отхвърля, критикува същия този запад. и както варваринът или русинът от 20 век може да купува немско оръжие, за да се брани от немците, то той ще купи и немски антинемски идеи, за да се брани от немското философско влияние. та в този контекст ролята и разпространението на богомилството у нас хич не са чудни. ние сме новопокръстена държава, която всякак се опитва да се съхрани от домогванията, военни и духовни, на метрополията византия, чрез християнството, и ние ,както и арианите, се захласваме по древни ереси, които неутрализират византийската официозна духовна доктрина.

а, хич не се вижда. и никакви понятни причини не обясняват поведението ти. и ще помоля да ми цъкате плюсчета на мене. а Сириуса ще помоля да не ми пипа плюсчето, дето ми го е сложил. Как така, протестирам, откъде накъде ще си взима нещо, което си е мое вече.

разбира се. против субсидирането и ангажирането на широката аудитория с него съм. който му харесва да гледа, има си специализирани канали. но в най-гледаното време по национални медии, които се издържат с моите пари, да ми пускат мачове, е нема начин! безобразие.

Галахад, прочетох и трите ти мнения, хубаво е да има три различни гледни точки по един въпрос.