айде да се намеся компетентно и аз.
Цени и заплати при социализма (1988 година) Официален обменен курс на БНБ 1988 год. - 1 лев = 1,74 щатски долара; 1US$ = 1.75592 Deutsche Mark. Черен курс (де факто конвертируем курс) 4,50 лева = 1 щатски долар. Черният курс на западните валути възниква през 1970-те, когато комунистическото ръководство отваря така наречените корекоми. По време на социализма един лев се разменя за малко повече от една рубла. Цените в СССР в рубли вероятно съответстват приблизително на цените в България в левове, за съшия период и биха могли да се използват за сравнение, тъй като правителството на България е особено чувствително и ревниво охранява да не се публикуват документи, относно цените през епохата на социализма в България. За сравнение цени при демокрацията 2012 година.
Цени на млечни продукти: Цена на 1литър прясно мляко При социализма: - 30 стотинки. (в СССР през 1988 год. - 26 копейки = 25 ст.) При демокрацията: - 1,70 лева. Цена на 500g кисело мляко При социализма: произведено от краве мляко - 23 ст. При демокрацията: Кисело мляко-сурогат - 1 лев. Сурогатното кисело мляко е с собенно дълъг срок на съхранение. Съхранявано даже и при високи температури, то не вкисва а само се разлага, което доказва липсата на Lactobacillus bulgaricus. Бактериите, за разлика от хората, не е възможно да бъдат излъгани с "хранителни" заместители. Цена на 500g немски Joghurt, произведен от желатин, синтетични набухватели и втвърдители, вероятно и от краве мляко - 2,50 лева. Цена на 1kg сирене При социализма: от краве мляко - 2,30 лева, от овче мляко - 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) - 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) - 5 лв. При демокрацията: сирене от краве мляко - 10 лева. Сирене-сурогат, произведено по химичен път - 4 лева. Кашкавал Витоша - 16 лв. Цена на 125g масло При социализма: от краве мляко - 0,50 лева. По онова време идентична цена и на френско масло "Президент" и на немско масло "Deutsche Markenbutter". При демокрацията: Масло-сурогат, произведено по химичен път - 1,70 лева, немско масло "Deutsche Markenbutter" 2 лева. Цена на 1kg синьо сирене Рокфор При социализма: - 5 лева. При демокрацията: - 25 лева. Мухалът Penicillium roqueforti, за разлика от хората, не е възможно да бъде излъган с палмово масло и други "хранителни" заместители, поради което синьото сирене се произвежда само от краве мляко. С една средна заплата от 252 лева през 1988 год., е могло да се купят 109kg краве сирене. С една средна заплата от 670 лева през 2012 год., може да се купят 67kg краве сирене.
Цени на тестени и захарни изделия: Цена на хляб При социализма: Цена на 750g "Типов хляб" - 15 стотинки, "Хляб Добруджа" - 26 ст., "Бял хляб" - 32 стотинки, Ръжен хляб 250g - 8 стотинки (ръжен хляб 750g в СССР през 1988 год. - 0,13 рубли = 12 стотинки, пшеничен хляб 27 ст.) При демокрацията: хляб - 1,50 лева. Цена на варена царевица При социализма: кочан варена царевица - 10 ст. При демокрацията: кочан варена, генно-модифицирана царевица NK603 на Monsanto, предизвикваща тумори - 1,00 лев. Цена на баничка При социализма: баничка със сирене - 10 стотинки. При демокрацията: баничка с извара - 1 лев. Цена на кифла с мармалад При социализма: - Малка кифла - 5 стотинки; Голяма кифла - 10 стотинки. При демокрацията: - 1 лев. Цена на поничка При социализма: - 10 стотинки. При демокрацията: - 1 лев. Цена на вафла При социализма: - Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла "Морени" 75g - 15 стотинки. При демокрацията: - локумена вафла 2012 г. - 40 стотинки, 2013 г. - 45 стотинки. Вафла "Морени" 49g - 49 стотинки. Цена на толумба При социализма: една толумба в захарен сироп - 10 стотинки. При демокрацията: една толумба в захарен сироп - 90 стотинки. Цена на сладолед При социализма: сладолед от краве мляко и сметана - 20 стотинки. При демокрацията: сладолед-сурогат, произведен по химичен път (растителна сметана, палмово масло и синтетични аромати), в лъскава опаковка с надписи с латински букви - 2 лева. Цена на лукче При социализма: един бонбон "лукче" (10g) - 1 ст. При демокрацията: един бонбон "лукче" - 8,8 ст. (опаковка 90g за 80ст.) Цена на локум При социализма: кутия локум - 20 стотинки. При демокрацията: кутия локум - 80 стотинки. Цена на шоколад При социализма: 100g. шоколад - 1,20 лева. В Западна Европа през 1988 г. 100g. шоколад Milka струва 50 Eurocent. При демокрацията: 100g. шоколад Ritter Sport - 2,80 лева. В Германия 2013 год. Ritter Sport шоколад струва 0,85€. Шоколад Milka в Западна Европа струва 1 Евро. Шоколад Milka-менте в България струва 1,70 лева. Какао се отглежда в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации. Съответно цената на шоколад в целия свят, е една. В Западна Европа белият шоколад винаги е на цената на шоколад с лешници, шоколад със стафиди и пр. Само в държавите, в които се продава шоколад-менте, белият шоколад е по-евтин от останалия.
Цени на безалкохолни напитки: Цена на боза При социализма: чаша боза (200ml), произведена със захар - 4 ст., чаша боза (300ml) - 6 ст., чаша боза (500ml) - 8 ст. При демокрацията: чаша боза (200ml), произведена с канцерогенни подсладители - 2012 год. - 20 ст., от 2013 год. - 50 ст. Лимонада 330ml (газирана напитка с оцветител и аромат на лимон) При социализма: - 5 стотинки. При демокрацията: - Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп) При социализма: - 9 стотинки. При демокрацията: - Швепс 330ml (Schweppes) При социализма: - 15 стотинки. При демокрацията: - 1 лев. Кока Кола 330ml (Coca Cola) При социализма: - 15 стотинки. При демокрацията: - 1 лев.
*** При социализма не винаги има Кока Кола по магазините. През 1970-те с не голям успех се продава напитка "Алтай", с цвят на Кока Кола и неудачен имитат на вкуса на Кока Кола. При демокрацията има изобилие на Кока Кола. Швепс при социализма има винаги по магазините, защото България в средата на 1970-те купува лиценз за производство.
Цени на риба и месо: Цена на 1kg риба Цаца (Копърка) При социализма: - 60 стотинки. При демокрацията: - 3 лева. Цена на 1kg риба Скумрия При социализма: - 1,60 лева. При демокрацията: - 7 лева. Цена на 1kg риба Сафрид При социализма: - 1,40 лева. При демокрацията: - 7 лева. Цена на 1kg риба Мерлуза При социализма: - 1,20 лева. При демокрацията: - Цена на 1kg свинско с кости (котлет) При социализма: - 2,60 лева. (Телешко месо в СССР през 1988 год. струва 2 рубли = почти 2 лева) При демокрацията: - 8 лева. Цена на 1kg свинско шол При социализма: - 4,50 лева. При демокрацията: - Цена на 1kg свинско бон филе При социализма: - 7 лева. При демокрацията: - Цена на 1kg луканка При социализма: - 6 лева. При демокрацията: - 20 лева. Цена на яйце от кокошка При социализма: - от 8 ст. до 10 стотинки. При демокрацията: - 40 стотинки.
Цени на плодове и зеленчуци: Цена на домати При социализма: 1kg български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа - 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви - 12 стотинки. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението. При демокрацията: 1kg вносни домати със срок на годност 1 месец (третирани с антибиотици и консерванти) - 2 лева. Цена на маслини При социализма: Цена на 1kg маслини - 60 стотинки. При демокрацията: Цена на 1kg маслини - 6 лева. Цена на лютеница При социализма: бурканче лютеница, произведена от чушки, по-малко домати, слънчогледово олио и подправки - 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда само в два варианта: А.) С рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и умазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки. Б.) С рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус. При демокрацията: бурканче лютеница, произведена от доматено пюре, червен пипер, сурогатно масло, синтетични набухватели - модифицирана скорбяла и канцерогенни консерванти - 3,30 лева. При демокрацията лютеницата се произвежда в десетки, ако не и стотици варианти, които се различават най-вече по картинката на етикета. Тези с надпис "едро смляни чушки", съдържат и чушки, като цената им превишава тази на западно-европейските пазари. Цена на грозде При социализма: 1kg българско грозде - 30 ст. При демокрацията: 1kg грозде - 3 лева. Цена на 1kg грозде с консерванти, от предишна реколта, залежало по складовете на Западна Европа (познава се по изсъхналите стъбла) - 1,50 лева. Цена на диня При социализма: 1kg диня - 5 стотинки. При демокрацията: 1kg диня (предимно гръцки или турски) - 50 стотинки. Цена на банани При социализма: 1kg банани - 1,20 лева по празници - с чакане на опашки. В останалото време в показен магазин - цена 2 лв. - без чакане на опашки. В същия период в Западна Европа цената на 1kg банани струва 0,57 щатски долара=2,15 лева по черен (де факто конвертируем) курс на долара. При демокрацията: 1kg банани в Евросъюза - 2,80 лева. В началото на 1990-те, Евросъюза въвежда високо мито на бананите, с цел поощряване на селскостопанските производители в държавите членки на ЕС. За държавите, които са престанали да произвеждат селскостопанска продукция като България, остава само високото мито за бананите, без поощряването на местните производители, тъй като те вече не съществуват. Цена на портокали При социализма: Цена на 1kg портокали - 90 стотинки. При демокрацията: Цена на 1kg портокали - 2,50 лева. Цени на био-продукти Биопродукти съществуват само при демокрацията. Интересен феномен представляват така наречените "био продукти": Млечни и тестени продукти, както и плодове и зеленчуци (често с болести по тях - махна), които се продават на тройна цена, само защото на опаковката стои етикет "БИО ПРОДУКТ". Все едно негримирана проститутка в публичен дом да струва по-скъпо, само защото сутеньорите ѝ твърдят, че не е заразена с венерически болести.
*** Цените на плодове и зеленчуци при социализма, в зависимост от сезона и в зависимост от това дали са местно производство или са вносни, варират до 200%. При демокрацията се продават целогодишно вносни домати от парници и цената им през всички сезони е почти еднаква - типично за високо-индустриалните държави като Франция и Германия, за които е по-рентабилно да внасят евтино селскостопанска продукция от бившите си колонии, на които да им продават скъпо своите промишлени стоки.
Цени на облекло и обувки: Цена на джинси (дънки) италианско производство: При социализма: - 22 US$ в кореком, на черния пазар - 60-70 лева. При демокрацията: - 80 лева турско производство. Цена на мъжка риза: При социализма: - 7 лева. Цената на детските дрехи при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази на дрехи за възрастни. При демокрацията: - 35 лева. Цената на облекло за деца при демокрацията е същата или по-висока, от тази за възрастни. Цена на чифт обувки: При социализма: - 20 лева. Цената на детските обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази на обувки за възрастни. При демокрацията: - 80 лева. Цената на обувки за деца при демокрацията е същата или по-висока, от тази за възрастни.
*** По-голямата част от населението през епохата на социализма, обяснява ниските цени на облеклото и обувките за деца, с по-малкото материал, необходим за изработването им. По-голямата част от населението при демокрацията, обяснява високите цени на облекло и обувки за деца, с по-трудната изработка на малки предмети. Цените на стоки за деца при неолиберализма пардон при демокрацията са високи, защото демокрацията е основана на социален дарвинизъм.
Цени на алкохол и цигари: Цена на 20 цигари с филтър: При социализма: До средата на 1980-те, кутия с 20 цигари българско производство - 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ - 1,70 лева. Края на 1980-те цените на цигари българско производство почти се удвояват. 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението. При демокрацията: кутия с 20 цигари - 5 лева. Цените за цигари при демокрацията се диктуват от Евросъюза. На черния пазар в България се продават цигари без бандерол на цена 3 лв. за кутия с 20 цигари. Нелегалните цигари без бандерол са с особено високо съдържание на токсични компоненти и властите не си дават зор да прекратят забранената от законатърговия. Цена на коняк "Плиска" 750g: При социализма: - 6 лева. При демокрацията: - 14 лева. При социализма: Гроздова ракия "Академик Неделчев" 750g - 4,30 лева. Коняк (бренди) "Слънчев Бряг" - 3,80 лева.
Цени на книжни изделия: Цена на книга: При социализма: - 1 лев. При демокрацията: - 15 лева. Цена на тетрадка: При социализма: - 0,12 лв. При демокрацията: - 1 лв. Цена на вестник: При социализма: Вестник "Работническо дело" (предшественика на вестник "Дума") - 2 ст. Вестник "Труд" - 2 ст. Вестник "Вечерни Новини" - 2 ст. (в СССР вестник "Правда" струва 2 копейки) Вестник "Стършел" - 8 ст. Булевардно списание черно-бяло "БТА-Паралели" - 20 ст. Научно/псевдонаучно списание с гланцови, цветни корици и цветни приложения "Космос" - 30 ст. Списание за мода, с цветни гланцови страници "Лада" - 80 ст.
При демокрацията: Средна цена на вестник - 90 стотинки.
Цени на битова техника: Цена на Батерия "Никопол" 4,5 волта: При социализма: - 17 стотинки. При демокрацията: - Цена на огледално-рефлексен фотоапарат: При социализма: - евтин, японски - 500 лева (В Западна Европа 200 US$). Цена на руски огледално-рефлексен фотоапарат "Зенит "Е" - 120 лева. При демокрацията: - 1000 лева. Цена на автоматична перална машина: При социализма: - 500 лева. При демокрацията: - 500 лева. Цена на хладилник: При социализма: - 300 лева. При демокрацията: - 300 лева. Цена на цветен телевизор: При социализма: - 1000 лева. При демокрацията: - 1000 лева. Битовата техника, както и дрехи и обувки произвеждани при социализма, не разполагат с импозантния дизайн, както и планираното износване на стоките на Западното производство.
Цена за транспорт: Цена за градски транспорт: При социализма: - билет за градски транспорт - 6 ст.
До 1973 год. (петролната криза) цена за градски транспорт - 4 стотинки. След 1973 цена на билет за трамвай - 4 стотинки, цена на билет за автобус, тролейбус - 6 стотинки. Увеличаване и на цените за междуградски автобуси, при запазване на старите цени за железопътен транспорт. От началото на 1980-те цена за градски автобус, тролейбус или трамвай - 6 ст. Цена за месечна карта за целия градски транспорт в София, която може да се преотстъпва и на други лица - 5 лева, за три месеца - 13,60 лева. За ученици има намаление на цената за градски транспорт при социализма. При демокрацията: - билет за градски транспорт - 1 лев. За студенти има намаление на цената за градски транспорт при демокрацията. Глоба за нередовен пътник в градския транспорт: При социализма: 2 лева. При демокрацията: 20 лева. При демокрацията градският транспорт е частно предприятие, целящо печалба. Глобяването на нередовен пътник, цели също печалба. И създаване на неяснота в общите условия за транспортни услуги, подвеждащи (написани с малки букви) клаузи, благоприятсват за увеличаване на печалбите. При демокрацията има намаление на цената за градски транспорт за студенти. Цена на бензин: При социализма: 1988 год. един литър бензин струва 40 ст. - внос от СССР по линия на СИВ. В СССР през 1988 год. струва 40 копейки (при средна заплата 153 рубли), а в Западна Европа струва 1,35 западно-германски марки (внос от американските концерни в арабските страни) или 3,08 лева по конвертируем обменен курс на лева, по онова време. През 1969 г. (преди петролните кризи) цената на бензина е: А-66 - 6 стотинки, А-72 - 7 стотинки, А-76 - 7,5 стотинки, АИ-93 - 9,5 стотинки, АИ-98 - 10 стотинки. От 1950 до 1970 год. в Западна Европа един литър бензин струва средно 0,5 западно германски марки (0,26€). Преведено на днешни цени (с индексиране на инфлацията) 1,28 евро. Най-ниска (по отношение на стойността на парите) е била цената на бензина през 1990 год. От тогава до ден днешен цената на бензина се повишава годишно с около 3-4 евроцента. (Източник: Немски и руски уебсайтове в интернет.) След петролната криза 1979 г., цената на бензина се удвоява - 20 ст. Поради повишаване цените и на всичко останало, в края на декември 1979 г. правителството на Тодор Живков решава да изплаща на всички ученици по 10 лв. месечно "надбавки". Агитпропагандата на неолибералите разпространява лъжи, че СССР били продавали евтино петрол на Източна Европа, защото били ималиембарго от Запада. В действителност САЩ и СССР пестят своя петрол, а използват чужд, защото в една бъдеща война, ще бъде победен този, на когото първи му свърши петрола. А ембарго срещу СССР никога не е имало. При демокрацията: 1l бензин струва 2,70 лв. За сравнение цена на бензин в Беларус - 1,50 лв., защото на територията на Беларус няма разположени военни бази на НАТО. 1 литър бензин във Венецуела по настоящем струва 0,05 US$, защото Уго Чавес национализира с декрет от 01.05.2010 петролните залежи. При средна заплата 252 лева/за 40 часа на седмица (1,44 лева на час) през 1988 г. (по онова време На Запад работят по 37,5 часа на седмица), която заплата получават 90% от населението, могат да се купят 630 литра бензин или с един час работа могат да се купят 3,6 литра бензин. В началото на 1970-те един работник в Siemens е получавал месечна заплата 500 германски марки (бруто) и с една месечна заплата в Германия е можел да купи 1000 литра бензин. При средна заплата от 670 лева/за 60 часа на седмица (2,57 лева на час) през 2012 г., могат да се купят 248 литра бензин или с един час работа могат да се купят 0,95 литра бензин. За 630 литра бензин от времето на соца, на днешно време трябва заплата от 1701 лева на месец. На днешно време един работник в Siemens (в Германия), при 40-45 часов работен ден, получава около 1500 евро (бруто) и с една месечна заплата може да купи 937,5 литра бензин. (цена на бензин 2012 в Германия 1,60€) Цена на лека кола: При социализма: "Лада" струва през 1988-1989 год. 8000 лв. Мотоциклет "Ява-638 350" в СССР струва 1260 рубли, мотопед "Рига-22" - 265 рубли, през 1988 год. (През 1983-1986 "Лада" струва около 5000 - 6000 лева), по същото време в Европа "Lada" струва 10000 западно-германски марки. За нова лека кола на цена дотирана от държавата, при социализма се чака години. На пазарна цена (на която СССР продава на западния пазар) кола може да се купи от кореком без чакане. Най-евтината лека кола по онова време е Citroën 2CV - 9000 германски марки. Цена 1990 год. Mercedes-Benz S600 - 120 000 DM. При демокрацията: Цена 2012 год.: RENAULT Clio 1.2 16V 75 - 31 000 лв. Mercedes-Benz S600 - над 160 000 евро (320 000 DM). При средна заплата 252 лева през 1988 год., една нова лека кола "Лада" се е купувала с 32 месечни заплати. При средна заплата 670 лева през 2012 год., една нова лека кола "RENAULT Clio" се купува с 46 месечни заплати.
Цена на комунални услуги: Цена за отопление на ТЕЦ: При социализма: До средата на 1970-те, повечето домакинства в България се отопляват с нафта. След първата петролна криза 1973 год., в България продължава да се продава нафта за отопление на същите цени, но се преустановява производството и продажбата на нафтови печки. Средата на 1970-те, една употребявана нафтова печка се продава за 300-350 лева, двойно по-скъпо от нова цена. Средата на 1970-те, повечето домакинства минават на централно отопление. Сметките за парно са около 20 лева на месец (1988 год.) за тристаен апартамент, при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата се регулира чрез отваряне на прозорците. При демокрацията: 250 лева на месец с топломер и регулатор, при стайна температура около +22°C. Цена на електроенергия: При социализма: 1kWh - 1,5 ст./нощна тарифа, 2,5 ст./дневна тарифа. При социализма електроцентралите са държавна собственост. При демокрацията: 1kWh - 14 ст./нощна тарифа, 21 ст./дневна тарифа. При демокрацията електроцентралите са собственост на чуждестранни "инвеститори", като например ТЕЦ "Марица изток", чийто новичорбаджии са "AES Corporation" и "Entergy Corporation". И ако българите държат да не стоят на тъмно, могат да си купят "по-качествен" американски ток. За това са помислили българските политици през 2002 и 2005 година, когато са заложили бъдещите вземания от населението, чрез сметките им за ток. Цена на вода: При социализма: 1m³ - 15 ст. При социализма водата е собственост на държавата. При демокрацията: 1m³ - 1,80 лева. При демокрацията водата е собственост на чуждестранни "инвеститори", като френската "Веолия" (Veolia Water). И ако българите държат да пият вода, могат да си купят френска вода. При социализма пречиствателните станции са източно производство, въпреки това не се отлага кафява кал по умивалниците и баните, както от "френската" вода при демокрацията. На 28 юли 2010, ООН излиза с резолюция, че достъпа до чиста питейна вода, е човешко право за всички хора на планетата: U.N. Gen. Assembly, General Assembly Adopts Resolution Recognizing Access to Clean Water, Sanitation as Human Right by Recorded Vote of 122 in Favour, None Against, 41 Abstentions; Delegates Also Confirm Nominee to Head Office of Internal Oversight Services, Elect Belarus to UNEP Governing Council, U.N. DOC.GA/10967 (Jul. 28, 2010). Американската инвестиционна банка Goldman Sachs в нейно специално проучване прогнозира, че вече през 2025 година, една трета от населението на Земята ще бъде лишено от достъп до чиста питейна вода. Цена за далекосъобщения: При социализма: за един градски разговор по телефона, независимо от продължителността му - 0,014 лв. от домашен телефон и - 0,02 лв. от уличен автомат. При социализма телефонните централи са държавна собственост. При демокрацията: за един градски разговор по телефона - 0,132 лв. на минута. Улични телефонни автомати практически няма. Има GSM Handy, цената на разговорите - 0,50 лв. на минута. При демокрацията телефонните централи са собственост на чуждестранни "инвеститори", като американската Viva Ventures, под патронажа на Advent International Corporation, на които българите трябва да плащат, ако държат да разговарят по телефон. Пощенски услуги: При социализма: Цена за писмо за страната - 2 ст. При демокрацията: Цена за писмо за страната - 65 ст.
Цена за секс-услуги: При социализма: За чужденци по хотелите - 50US$ - 100US$. (без комисионна за сутеньор). За българи - при социализма да плащаш пари за секс е грях. При демокрацията: Официално проститутката получава 50%, но в действителност 10%-15% от сумата, която заплати клиента. В редки случаи, особено красиви проститутки стигат до 25%. 85%-90% от приходите на организираната престъпност, отиват за логистика, комисионна за "PR-Мениджър", адвокати, "почерпка" за полицаи,съдии, лобисти в правителството, лекари-венеролози.
Цена на медицинско обслужване: При социализма: Безплатно медицинско обслужване. Комунистите изхождат от презумпцията, че всички хора са равни и всички еднакво имат право на медицинска помощ. Продължителността и естеството на лечението, при социализма, се определят от състоянието на пациента. При демокрацията срока за лечение е ограничен (най-често до пет дни), както в казармата и в затвора времето за хранене е ограничено. През социализма съществувал дефицит на нископлатени кадри, като санитари в болници, поради липса на безработица. И съществувала практика, да се наемат пациенти в помощ на санитарите, които докато са в болница им плащат болнични, т.е. заплатата от предприятието, където са работили преди да се "разболеят". А в болницата получават и безплатна, здравословна храна. При демокрацията: Платено медицинско обслужване. При демокрацията няма дефицит на нископлатени кадри, защото има безработица. Освен това храната, с която хранят пациентите в болниците (залоена баничка или кифла с 200g. сурогатно кисело мляко) е неподходяща, даже за жени, страдащи от Барби синдром, които провеждат диета. Но и за гладуващите пациенти, демократичната държава се е погрижила. В района на всяка болница са разположени кафенета и ресторанти, които често предлагат храна с изтекъл срок на годност, на сериозни цени. Изхождайки от презумпцията, че болният човек по-малко икономисва от храната си, цените в ресторантите в района на болниците, са с баснословни цени. Едно от предимствата на пазарната икономика пред плановата икономика, е че ефективно използва всяка възможност от нещастието на хората да извлича печалби. Зъболечението на практика не се заплаща от здравната осигуровка, защото опадане на зъбите не води до неработоспособност. Напротив, води до създаване на комплекси за малоценност, а хората с комплекси не си мислят за любов, а за работа. В Западно Европейските държави медицинската застраховка поема разходите само за пломби от живачна амалгама. Не защото материала или изработката ѝ са по-евтини, от колкото за фотополимерни пломби. А защото живака е токсичен, отлага се в организма (в хипофизната жлеза) и съкращава продължителността на живота на хората. Здравната осигуровка при капитализма не заплаща модерни и безвредни изследвания, като например магнитно-резонансна томография, заплаща рентген. Защото е доказано, че рентгена предизвиква рак, а демократичната държава е хуманна и не цели да удължава живота на тези, които и без това само се мъчат. Цена на лекарства: При социализма: Аспирин (Ацетизал) 500mg - 0,15 лв. При демокрацията: Аспирин (Ацетизал) 500mg - 1,10 лв. При социализма: Активен въглен 250mg - 0,20 лв. При демокрацията: Активен въглен 250mg - 2,28 лв. При социализма: Презерватив - 0,10 лв. При демокрацията: Презерватив - (Българска паста за зъби "Pomorin" в СССР през 1988 струвала 1 рубла и 35 копейки.) При социализма лекарства с недоказано от производителите лечебно действие (плацебо ефект), се продават срещу западна валута в Кореком-Аптеки или аптеката в правителствена болница. За сравнение цена на лекарства в европейски държави с приблизително еднакъв жизнен стандарт, както в България, но не членуващи вЕвросъюза: Аспирин (Ацетизал) 500mg - 0,25 лв; Активен въглен 250mg - 0,40 лв. В повечето западно-европейски страни, здравната каса поема (част от) разходите за медикаменти, но само в случай че не са на растителна, билкова основа. Не защото синтетичните лекарствени препарати са по-евтини, а защото са по токсични, с по-голямо странично действие. Изплащане на болничните: При социализма: Държавата изплаща 100% от трудовото възнаграждение. При демокрацията: Работодателят плаща 70% от брутното възнаграждение за първите три дни от болничния на служителите си, а останалите дни се покриват от Националния осигурителен институт (НОИ), който дава 80%. При демокрацията законодателят изхожда от презумпцията, че наемодателя от съжаление ще намали наема на наемателите си, когато се разболеят; електрическия ток би трябвало да стане по-евтин за болните; от здравословно хранене болния човек също няма нужда, защото така или иначе е болен; а допълнителните разходи за лекарства и лечение са дреболии. Рехабилитация в санаториум и балнеолечение: При социализма: 20 дни безплатно в специализирана болница за рехабилитация. Повторно или продължително лечение се назначава от лекар, според нуждите на пациентите. При демокрацията: Здравната каса (НЗОК) поема (част от) разходите, чрез така наречената "клинична пътека" за срок до 7 дни. Ако през този срок пациента не се е излекувал и няма пари да продължи лечението, сам си е виновен. Защото при демокрацията има всичко, всичко струвапари и ако нямаш пари да си го купиш, сам си си виновен.
Цена на вана в градска минерална баня: При социализма: 0,52 лева за 1 час. При демокрацията: 10 лева за 1 час.
Цена на недвижимо имущество: Цена за стая под наем в София: При социализма: 90 лева на месец. При демокрацията: 200 лева на месец (След срива на цените през 2010). Цена за гарсониера под наем в София: При социализма: 130 лева на месец. При демокрацията: 350 лева на месец. Цена за тристаен апартамент под наем в София: При социализма: 280 лева на месец. При демокрацията: 600 лева на месец. Цена за покупка на жилище: При социализма: До към края на 1960-те покупко-продажба на недвижимо имущество е свободна. През периода 1955 - 1960 г. тристаен, тухлен апартамент, ново строителство в София, в централни райони, се продавал за около 5000 лева. През периода 1968-1970 год. една гарсониера в София се продава за около 5000 лева. Средна заплата през този период - около 150 лев./месец. Цена на едностаен апартамент през 1988 год. - 10 000 лева. Цена на тристаен апартамент - 20 000 лева. Алтернатива за сдобиване с жилище без чакане на опашка съществувала и при социализма, но на пазарни цени, без дотации от държавата: Цена на едностаен апартамент - 10 000 US$ (40 000 лева по черен курс, т.е. конвертируем курс на долара). През време на социализма в България, сам човек или семейство имат право да притежават един апартамент до 120 кв.м. в окръжен град и една вила. При демокрацията: Не съществуват ограничения относно брой и размер на притежаваните жилища. Защото при демокрацията освен функцията на жилището да живееш и отглеждаш поколение в него, както функцията на леката кола да те придвижва от точка А до точка Б, при демокрацията жилището има и фунцкия на мъжки вторични полови белези. Характерно за капитализма е, че по-голямата част от населението живее в жилища с изключително малка площ, не рядко четиричленни семейства в една стая, при примитивни условия, а в същото време шепа хора притежават цели жилищни комплекси, които стоят заключени. До 2008 средна цена за покупка на гарсониера в София - 45000 лева. След 2008 не са известни продажби на недвижимо имущество, порадифинансовата криза.
Цена за образование: При социализма: Безплатно образование. По-голямата част от студентите получават стипендии в размер на около 75 лв. на месец. Студентите имат възможност да се хранят в студентски стол за 0,50 лв. - цена 1988 година. До началото на 1980-те цената за студентски стол е 0,30 лв., в ученически стол - 0,50 лв. В цената от 50 стотинки се включва супа, основно ястие и десерт. В училищата, в зависимост от доходите на родителите (многодетни семейства), някои ученици получават безплатни купони за обяд. В студентски стол могат да се хранят не само студенти. Студентите ползват и привилегия за почивка на море в студентски почивни станции (бунгала). Цена за 16 дни пълен пансион: 27 лева. Въпреки тази възможност, повечето студенти са разполагали с достатъчно пари и са ходели на море частно. При демокрацията: Платено образование. Цена за приемане във ВУЗ: При социализма: Частни уроци при професор от приемната комисия във Висшето Учебно Заведение. Цена за 45min - за кандидат-студенти 5 лв., за кандидат-студентки с приятна външност - гратис. При демокрацията: Безплатно. Съотношение между кандидат-студенти и свободни места за обучение: При социализма: 1,4 кандидат-студенти за 1 място в Машинно-Електротехнически Институт, 3 кандидат-студенти за 1 място в Академии по изкуства, 5 кандидат-студенти за 1 място в Икономически Институт. При демокрацията: Кандидат-студентите са по-малко, от свободните места за прием на студенти. Квота на студенти прекъснали обучение поради слаб успех: При социализма: 50% за Машинно-Електротехнически Институт, 1% за Академии по изкуства, 5% за Икономически Институт. При демокрацията: Всички завършват, ако си плащат таксите и си купуват учебниците, издадени от изпитващите преподаватели, независимо от това дали са посещавали лекции и дали са се явявали на изпити. За разлика от българските демократични стандарти, в Западна Европа и САЩ съществува квота на студенти, прекъснали обучение поради слаб успех. В някои (частни) институти на Запад, студентите, които не успяват да се дипломират са от 30% до 50%. Но тази квота не важи за студенти от Източна Европа, които по правило учат на Запад по програми за подготовка на супервайзери за Цветни Ревлюции.
Цена за спорт: При социализма: Под лозунга "Масов спорт - здрав народ" (от латински: "Mens sana in corpore sano" - Здрав дух в здраво тяло), упражняването на спорт при социализма е безплатно за ученици и студенти, зарегистрирани в спортни отбори и кръжоци, ръководени от треньори на държавна заплата. Освен това цените за спортни съоръжения и екипировки за индивидуален спорт (ски, колоездене, тенис, кънки и пр.), са дотирани от държавата. По онова време американски туристи в България, си закупуват спортни екипировки, поради особено ниските им цени в България. Но за тези, които искат само за здраве да спортуват, при социализма почти не съществува алтернатива, за ползване на държавните басеини и други спортни съоръжения. Някои се изхитряват, да се ползват от спортните съоръжения нелегално, като на входа на спортните комплекси показват фалшифициран документ за членство в отбори. По-късно някои от тях научават, че в полицейското им досие е записано заниманието им със спорт, въпреки че официално името им не фигурира в никакви документи. Това ще рече, че милицията по онова време си е затваряла по едното око, за фалшификаторите. При демокрацията: Един час плувен басеин - 6 лева. Лозунга "Масов спорт - здрав народ"от времето на социализма, при демокрацията е заменен от "Масова мизерия - здрави корпорации".
Цени за развлечения: Цена на билет за кино: При социализма: - 0,25 лв. (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите) При демокрацията: - 10 лв. Атракция в Луна-парк: При социализма: - 0,60 лв. При демокрацията: - Цена на билет за театър: При социализма: 1 лв. При демокрацията: 8 лв. Такса за телевизор и радио: При социализма: 5 лв. на година. При демокрацията: 0 лв. - при демокрацията сиренето в мишеловките е безплатно.
Заплати при социализма (1988 година): Средна заплата: При социализма: 252 лева на месец през 1988 год, 274 лв. през 1989г. При демокрацията: Средна заплата за 2012 г. - 670 лева на месец според немски източници, 750 лева по данни на НСИ. За сравнение средна заплата 2011 год. в Русия - 721 евро, Украйна - 287 евро, в Чехия заплата на лекар 800 евро бруто, при работно време 80 часа на седмица, в Полша средна заплата 945 евро (Базите на НАТО в Полша са най-близко до Москва, съответно наема им е най-висок). Минимална заплата: При социализма: 120 лева на месец. Под 10% от населението в България по време на социализма работи за минимална заплата. От всички известни професии, само чистачките без основно образование, работели за минимална заплата. През социализма не съществува длъжност охрана или нощен пазач, който да работи за минимална заплата, както при демокрацията. При демокрацията: минимална заплата 240 лева на месец. 41,0 % от населението в България работи за минимална заплата, от които 14,59% на пълен работен ден. Заплати по специалности: При социализма:"Млад специалист" независимо от специалността, местоработата или града в който се намира - начална, основна заплата след завършване на висше образование през 1988 - 230 лева на месец, при работно време 40 часа на седмица. За някои професии се предвиждат премиални, например за безавариен труд, в размер на 30-100 лв. на месец. Началната заплата за млад специалист през 1980 год. е фиксирана - 155 лв., по същото време минимална заплата е била 80 лева. По-ниска от минималната заплата (80 лева) през този период получават виетнамски гастарбайтери. Тогавашните казионни профсъюзи се застъпват за виетнамците и техните заплати се изравняват с тези на българските граждани - 80 лева на месец. През 1986 - 1987 "Млад специалист" вече получава 175 лв. (В СССР 165 рубли.) При социализма: Заплата на работник в "Кремиковци" - 500 лева на месец, която включва премиални и добавки за вреден труд, при работно време 40 часа на седмица. При социализма: Заплата на продавачка в София - 160 лева на месец, при работно време 40 часа на седмица. При социализма: Заплата на 12-те Апостоли пардон членове на Политбюро на ЦК на БКП след 1981 г. - 6000 лева на месец.
"Този който няма пари, няма и глас, няма и шанс.
Може ли някой, който няма пари, да взима решения?" Тодор Живков При демокрацията: Заплата на пазач в провинцията, работа на три смени - 250 лева на месец, при работно време 240 часа на месец (57 часа на седмица). При демокрацията: Заплата на продавачка в София - 450 лева на месец, при работно време 66 часа на седмица. При демокрацията: Заплата на актьор/актриса в сапунен-сериал за телевизия - 3000 лева на месец, при работно време под 40 часа на седмица. При социализма: Заплата на войник (по онова време наборна армия) - 1,50 лева на месец. При демокрацията: Заплата на американски наемник, или както е прието за благозвучие - кадров боец, по време на войната в Югославия - 3000 US$ на месец.
Средномесечната работна заплата според НСИ: 1948 год. - 10.110 лева, преди обмяната на парите 1952 год. - 539 лева, след първата обмяна на парите 1962 год. - 85 лева, след втората обмяна на парите (деноминация) 1969 год. - 117,17 лева 1975 год. - 146,42 лева 1980 год. - 182,50 лева 1988 год. - 252,08 лева (в СССР 226 рубли)
Пенсии при социализма: През 1960-те минималната пенсия, така наречената "Земеделска пенсия", на възрастни хора, които никога не са работили държавна работа, е 30 лева. През 1970-те средната пенсия е 70-80 лева на месец. Тези, които се пенсионират средата на 1980-те, получават пенсия с 5% до 20% по-малка, от последната им заплата.
България при комунизма Как живеели хората при комунизма? Пропагандата на неолибералите гласи, че хората в България през комунизма били чакали на опашки за хранителни продукти, чакали десетилетия за покупка на леки коли "Жигули" и "Трабант", ядели един път в годината шоколади и банани, било им забранено да посещаватнудистки плажове, дори и секса бил забранен, а студенти приемали само синове и дъщери на комунисти, и милицията за щяло и нещяло изпращала хората в концентрационни лагери. Социализъм или комунизъм, най-често асоциира с представата за държавно устройство, при което няма блясък и охолство и мъжете не са привлекателни, защото нямат "вторични полови белези". Живота при социализма е скучен, защото: Работа има за всеки, (Панелно) жилище има за всеки, Лека кола "Лада" има за всеки, Безплатна медицинска помощ има за всеки, Безплатно образование има за всеки, Парно отопление, струващо 10% от месечната заплата, има за всеки, Почивка на море има за всеки, Детски градини има за всеки, Евтино детско облекло има за всеки, и всеки има Семейство с две деца. И колкото и да работиш, никога не можеш да си спестиш пари за яхта, никога не можеш да станеш капиталист, да назначаваш и уволняваш хора, да се гавриш с безизходицата им. При социализма не можеш да ходиш на почивка на Хавайските острови. При социализма не можеш във всяка квартална бакалия да намериш трева. При социализма не можеш по всяко време на денонощието, да си поръчаш дами по твой вкус, които да танцуват голи на масата ти. При социализма не можеш постоянно да намираш баровци и да не работиш. При социализма не можеш да живееш в палат с водопади и да се любуваш на крайно бедни хора, които търсят по обяви в интернет да продадат собствените си органи. Живота при социализма е сив, еднообразен и скучен. И най-лошото е, че постоянно си мислиш, че за това което тук работиш, там На Запад плащат стотици пъти повече. А в САЩ хората с твоята професия, са даже милионери.
Отопление при комунизма След Втората Световна Война, повечето домакинства в НРБ се отопляват с дърва и въглища. В някои кооперации, строени през 1950-те, има локално парно отопление, в което също се използват дърва и въглища. В началото на 1960-те, много домакинства преминават на отопление с нафтови печки. В края на 1960-те започват строежи на ТЕЦ, които захранват с топла вода по-голямата част от жилищата в Столицата и големите градове. Между 1970 и 1990 год. повечето домакинства се отопляват с Централно Парно Отопление, който е най-евтината и вероятно най-чистата екологически технология. В периода на преход към демокрация, западните "инвеститори" приватизират българската енергетика, което води до ренесанс на отоплението с дърва и въглища.
Дефицит при комунизма * Лека кола при комунизма За нова лека кола на цена дотирана от държавата, т.е. по-ниска от пазарната цена, при социализма се чака години. На пазарна цена (на която СССР продава леки коли "Лада" на западния пазар) кола може да се купи от кореком без чакане. Току-що купена лека кола, за която е чакано с години, се продавала втора употреба малко по-скъпо от номиналната ѝ цена. От както СССР започва да продава леки коли и на западния пазар, в България хората започват да говорят (въпреки липсата на свобода на словото!), че колите които СССР произвеждали, били 5 различни качества. И СССР продавали на българите само "Лади" 5-то качество -приказката на Константин Величков: "Свиня под дъба". През комунизма хората правели вноска за лека кола и след като опеределен брой години внасяли определена сума пари, получавали накрая нова лека кола. Това много приличало на погасяване на потребителски кредит при демокрацията, който хората теглят, за да плащат на чуждестранните "инвеститори" сметките за ток, вода и парно. Единствената разлика, между вноските за лека кола през комунизма и погасяването на потребителски кредит при демокрацията, е че при комунизма при завършване на плащането, хората получавали нова лека кола. Докато при демокрацията често още преди завършване на погасяването, на хората им се налага да изтеглят нов потребителски кредит, за да погасят стария и да им останат пари, с които да посрещнат новите, вече поскъпнали сметки за ток, вода и парно. Чакането с години за нова лека кола, по времето на социализма, прави впечатление, защото всички чакат и накрая всички получават нова лека кола. При капитализма за нова кола не се чака, и това на никой не прави впечатление, защото почти никой в България, в условията на свобода и демокрация, не може да си позволи нова лека кола. * Облекло при комунизма Притиснати от надпреварата във въоръжаването, характерно за Студената Война, СССР и Източно Европейските им сателити развиват с най-висок приоритет тежката промишленост и военната индустрия. Леката промишленост и производството на стоки за потребление: дрехи, обувки, мебели, леки коли, остават на заден план. Югославия, Турция и Гърция развиват лека промишленост, с което се създава убеждението, че всичко което е капиталистическо е качествено. Разходите за животоподдържащите храна, вода, отопление, електричество, се покриват с около 50% от заплатите през комунизма. Останалите 50% се разпределят за дрехи и почивка през отпуската, спестявания за мебели, стерео уредба, видеомагнетофон, цветен телевизор, лека кола и пр. * Опашки за банани при комунизма Банани на цени дотирани от държавата има само по празници, често с чакане на опашки. В останалото време в показен магазин, на пазарна цена, банани има по всяко време и без чакане на опашки. * Шоколади при комунизма Какао се отглежда само в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации. Съответно по линия на СИВ не е било възможно България да внесе какао или шоколади. В корекомите на пазарни цени шоколади са се продавали по всяко време. * Опашки за хляб Неолибералната пропаганда размества хронологически събитията от историята, като опашките за хляб, характерни за шоковата терапия презпрехода 1989-1991 г. , приписва на времето от преди ПЕРЕСТРОЙКА 1945-1988 г. Единствено е имало понякога опашки за топъл ръчен хляб, защото по време на социализма е било трудно да се намерят хора, които да са съгласни да започват работа в 3 часа сутринта в пещите на пекарниците. Заводски хляб е имало винаги без опашка. В хлебозаводите, през време на социализма, работят предимно алкохолици. * Свободно придвижване зад граница До началото на 1960-те, жизнения стандарт в Западна Европа и Източна Европа е приблизително еднакъв. До тогава е свободно и придвижването зад граница и емиграция. В разгара на Студената Война в края на 1960-те, Западна Европа започва да предлага високо платена работа на всички изселници от Източна Европа, което вероятно води до построяването на Берлинската Стена и "Желязната Завеса". След петролните кризи 1973 г. и 1979 г., планирани от Билдербергския Клуб за заздравяване на американския долар, голяма част от лъскавите западни стоки, се продават само в кореком. От тогава започват да се наблюдават млади българки, които се захласват по чужденци с шоколади и кутии кока-кола. Строгата миграционна политика на тогавашното комунистическо ръководство, успява да овладее международния полов отбор и до края на 1980-те предпазва България от демографска катастрофа. * Покупка на жилище при комунизма Поколението започнали работа след края на Втората Световна Война, за 6-7 години са спестявали пари за тристаен апартамент в София, без кредит. През 1969 год. средна месечна заплата (по данни на НСИ) е съставлявала 117,17 лева, а една гарсониера в София се е продавала за 5000 лева, т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 1960-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент, носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, нормиран (символичен) наем, който държавата определи. От началото на 1970-те влиза в сила нов тодор-живковски закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувача и на каква цена ще купи недвижимия имот. Всеки който желае да се сдобие с жилище след 1970-те, се записва в списък и чака на опашка. Държавна комисия определя кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него дава жилище, с държавен кредит за 20 години (ново строителство), на цена дотирана от държавата. Алтернатива за сдобиване с жилище без чакане на опашка съществувала и при социализма, но на пазарни цени, без дотации от държавата: Цена на едностаен апартамент - 10 000 US$ (30.000 - 40.000 лева по черен курс, т.е. конвертируем курс на долара). Според някои неофициални източници, средата на 1980-те, един тристаен апартамент в центъра на София, се е продавал нелегално за 40.000 - 50.000 лева. Аналогичен списък на чакащите има и при демокрацията, но за трансплантация на органи. Единствената разликата между тези, които при демокрацията чакат за донори на органи и тези които при социализма чакаха за жилище е, че при социализма почти всички доживяваха да получат панелно жилище. По правило държавната комисия давала жилище на млади семейства, след като вече имат по 1-2 деца и все още живеят при родителите си. Държавната комисия давала и на "крайно нуждаещи се", като например на милионера Хачо Бояджиев.
Цитат: "Обадих съ на Тодор Живков. Казъх му, че ми тря-а 140 кв.м,
ама в по-хубавичкитие квартали. След 20 дни ми дадахъ ключовитие." Хачо Бояджиев През време на социализма в България, сам човек или семейство имат право да притежават един апартамент до 120 кв.м. в окръжен град и една вила. Хора на изкуството или науката имат право допълнотелно на кабинет към апартамента на площ до 20 кв.м. С цел да придобият нов апартамент, при условие че вече имат един, хората или се развеждаха (по-рядко) или прехвърляха (най-често) вече съществуващия апартамент на своите деца. Презумпцията държавата да решава кой е по-нуждаещ се, остава в българкото законодателство и до ден днешен, но вече не от хуманни подбуди. Под формата на "делбено дело" съдът в Република България в преходния период след 1990 лиши от недвижимо имущество много граждани, в полза на други "по-нуждаещи се" граждани. Лукави съдии, вещи лица и адвокати, правят сериозен бизнес в този период. * Общество При социализма обществото подобно на капитализма, е разделено на прослойки от бедни и богати. Бедните при социализма съставляват около 1% от населението. Понякога живеят по две семейства в панелна гарсониера. Често работят в химическата или хранително-вкусовата промишленост, хлебозаводи, производство на акумулатори и пр. Средната прослойка при социализма съставлява около 98% от населението. Средната прослойка най-често са три- или четири-членно семейство, което обитава двустаен или тристаен апартамент и разполага с лека кола "Жигули". Често разполагат с вила в околните села, ако са от София често имат вила в Симеоново или Драгалевци. Децата на семейства от средната прослойка получавали апартамент от държавата, след като се оженели и често след като вече им се родило първото дете. Средната прослойка прекарват отпуската си на почивна станция от профсъюзите по месторабота - лятото на българското черноморие, а тези които карат ски, ходят и зимата на планина. Екипировките за ски при социализма са евтини, защото се дотират от държавата. Богатите при социализма съставляват около 1% от населението - това са членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП и техните деца, известни артисти и техните деца, служители от ДС и техните деца. Богатие при социализма, разполагат с апартамент 140 кв.м., а децата им щом навършат 18 години, веднага получават от държавата апартамент 140 кв.м. Богатие имат вила в Симеоново или Драгалевци, возят се в западна марка кола, децата им също разполагат със западна марка кола, пушат западни марки цигари, пият уиски и курвоазие, имат дипломатически паспорт, с който пазаруват легално в кореком и държавата ги изпраща често в командировки в чужбина, отпуска им стипендия за специализация в чужбина и ако се наложи държавата им финансира лечение в чужбина. Децата на богатите при социализма, водят паразитен начин на живот. Имаше слухове, че дъщерята на Тодор Живков - Людмила Живкова обичала да си удовлетворява прищевки, като един път в неделен ден поискала Лувъра в Париж да бъде отворен специално за нея, за което заплатила баснословна цена, а брат ѝ Владимир Живков, прахосвал държавни пари по казината в Монте Карло. Синовете на партийния елит посещавали ВУЗ фиктивно, а всяка вечер организирали купони, на които се надпреварвали да ходят млади момичета от средната прослойка.
