alvassareiro

Валенса и буковски типичните кухи лейки, които се бориха против омразата, за да могат самите те да сеят такава. какво да ги правиш, посредствени хора.

някъде някой бе написал, че заради турците сме изпуснали готиката, барока и тем подобни грандиозни постижения на запада. ама как да стане тая работа, като готиката се заражда към 12 век, когато крьорав турчин няма на балканите още. а барокът се създава след и в пряка връзка с тридентския събор и стремежа на католическата църква да влезе в по-пряк контакт с вярващите след реформацията. и двата стила нямат нищо общо с православието, и с турците, и без турци, тука ни барок, ни готика щяхме да видим. та ми стана интересно горното мнение за готическите катедрали и имат ли почва у нас. ами нямат, за съжаление не сме католици. който въздиша по тях, да си смени религията.

напълно безполезно занимание и войниклъкът и новобранските изпращания. от подобен патос ми се повдига. хубаво че ги забраниха тея глупости.

ако износът ти е по-голям от вноса, това определно значи, че губиш. идеята за ролята на инфлацията е икономически закон, валиден и днес, и утре и след 100 години, просто щото е закон. а туризмът е износ. при сегашните му нива както и с обема на паричните постъпления от бг в чужбина, пак сме за загуба. преди да говориш трябва да си наясно с цифрите. отделно, все по-голям е делът на българите пътуващи в чужбина, което пък е внос.

де да пиех, тия от клиниката са много строга хахаха

парижкатапарижката комуна изцяло позитивно и прогресивно явление.

да обезценяваме още лева? че той в момента е една от най-стабилните и силни валути в света? при такава ситуация няма как да си конкуретноспособен? мисля казах вече, че инфлацията е основно средство за ограничаване на вноса. а това ще позволи и нарастване на заплатите, щото ако ги редучираш чрез инфлация от около 30% няма нужда да ги поддържаш изкуствено ниски както сега.

зорът да се намалят заптатите или да се вдигне инфлацията, което е същото, само че прикрито, е да се повиши конкуретноспособността. понеже заплатите са част от производствените разходи, като ги понижиш, продуктите ти стават по-евтини, и следователно по-търсени, и следователно расте износосът, намалява вносът, и намалява безработицата. в 2002 Аржентина излиза от валутния борд, обезценява песото, генерира инфлация от около 35% и от 2004 насам има ръст на икономиката от 7% средногодишно, и стабилно намаляване на безработицата. основният проблем не е нито образованието, нито цената на труда, нито земята. Учудвам се защо изпускаш най-важното - вносът е почти два пъти по-голям от износа? колкото и да си конкурентен, при такова уравнение само губиш.

обикновено печатането на пари и раздуването на инфлацията като мярка за повече производителност е съчетано с увеличение на заплатите. в случая намалената покупателна способност се компенсира с увеличен износ. с обезценяване на валутата държави като италия, испания и франция поне 40 години успяват да удържат икономически ръст и да дават отпор на германия. вижте се, анализът на около 200 дългови кризи в света показва точно това - или орязвате заплатите директно, или индиректно, като печатите пари, за да излезете по-бързо. емпирично доказано.

другият вариант е, ако искаме да запазим борда, е да орежем заплати. Ти кое предпочиташ?

като даде шанс чрез обезценяване на лева да повишим конкуретноспособността си, редуцирайки производствените разходи, увеличавайки цените им, и ограничавайки вноса.

не е сигурно. има около 200 държави без борд, които не са изгубили нищо.

ами единственият начин икономиката ни да стане конкуретна е да излезем от борда. Другият вариант, да орязваме заплати, просто е смешен. За съжаление, и нас ни преследва германският синдром страх от инфлация, и предпочитаме да имаме ценова стабилност дори и с цената на смешно ниски заплати.

е, още не съм свършил. На въпроса на Емил - ние, българите, да излезем от валутния борд. Испания, Португалия и Гърция, да излязат от еврозоната. ако все пак споменатите държави искат да запазят еврото, трябва да направят някои прости неща. 1. Да спазват жестока бъджетна дисциплина, да регулират държавните разходи и да увеличат държавните приходи. Досега нито една от тях не е дала индикации, че е в състояние да стори подобно нещо. 2. Да се ограничат инвестициите в нетранзакционни сектори, като строителство на магистрали, автомобили, летища, спортни зали, къщи и апартаменти, и да се концентрират върху инвестиции в производства, които се изнасят в чужбина. 3. Да приемат без да мрънкат директно и безапелационно орязване на заплати, пенсии и всякакви други субсидии, за да станат продуктите им по-евтини и вносът да стане по-труднодостъпен. 4. Да приемат почти тотален отказ от национален суверенитет и фискална политика, и трансформирането на сегашния конституционен формат на национални държави във федерален, който да превърне всяка една от страните в региони на Брюксел и да подчини националните бюджети на директен контрол от Брюксел, който да ги одобрява. 5. Германия да отстъпи малко и да започне да прави парични преводи към периферията, нещо, което засега няма шанс да стане.

пюрета. много хубави бяха.

храната през социализма си беше най-най хубава. особено пюретата(щото само това съм ял тогава).

митак, стига си плюл социализъма.

Кризата в Португалия. Испания. От всичко казано дотук, е ясно, че въвеждането на еврото води до увеличаване на задлъжнялостта, и спад в конкуретноспособността и производителността на икономиката. В най-добрия случай орязването на заплатите като единствена алтернатива би направило домашните продукти по-евтини и привлекателни, но би и ограничило потреблението както на домашни, така и на вносни стоки. За да се компенсира това, местните фирми би следвало да се ориентират към износ, за да не губят печалба. Ограничен внос и увеличен износ. с две думи, това е изходът за всички страни, които вече са въвели еврото. какво се случва с португалската икономика от въвеждането на еврото до сега? С падането на лихвите по кредитите, населението масово задлъжнява. в 2000 г. външният дълг на португалия е 38% от БВП, а през 2010 е 110%. в такава ситуация най-разумното е да се намалят заплатите в публичния сектор и всякакви други държавни разходи, или да се увеличат данъците, или комбинация от двете, за да се ограничат личните разходи на населението. но всъщност правителството прави точно обратното. безработицата през 2000 г. е 4%, а в 2011 е 14%. Икономическият растеж за 1999 г. е 5%, а за 2011 г. е 0.2%, най-лошото от ПСВ насам. дали тези показатели са пряк резултат от еврото е трудно да се каже, но е факт, че еврото с нищо не ги спира. въвеждането му съвпада с периода на евтините кредити от Америка, с влизането на страните от източна европа в ЕС, с влизането на Китай в СТО, със застаряването на населението и всичко това има негативни ефекти върху икономиката. всички тези събития са известни още тогава, и налагат спешни мерки - най-вече структурни промени които да доведат до по-голяма гъвкавост на пазара на труда. португалското правителство обаче не предприема абсолютно никакви мерки да подготви страната за предизвикателствата на еврото. точно обратното. започва увеличение на заплатите в публичния сектор, което между 2001-2011 е с около 0.7% годишно, докато в същия период ръстът на икономиката е 0.2%. Ясно е, че тези 0.5% разлика са за сметка на увеличаване на външния дълг. Понеже заплатите растат, производството става по-скъпо, растат цените на произведените продукти, и намалява тяхната привлекателност. затварят се производства, расте безработицата и външният дълг, расте и бюджетният дефицит. смята се, че ако португалия беше останала извън евро зоната, годишният й икономически растеж би бил поне 0.5%, кризата щеше да я връхлети по-яростно, но и щеше да отмине по-бързо. Испания. Случаят е идентичен. В периода 2000 - 2010 испания има интересно развитие и даже икономически ръст, което обаче не се дължи на ръст в производителността. Испанският икономически растеж се дължеше на кредитите, взети от чужбина, за да се наливат в колосалния балон на строителството и недвижимата собственост, както и да покрива разходите на регионалните правителства. Когато обаче парите от чужбина под форма на евтини кредити спира, балонът гръмна, банките и регионалните бюджети колабират и централното правителство трансферира частният и регионален дълг в държавен.

сега. преди да изясним перспективите пред еврото, да видим как може да се реши дълговата криза. оказва се, че между 2001 и 2008 немсакта икономика е станало 40 пъти по-производителна от икономиките на европейския юг. това ще рече, че за единица продукция в гърция се дават 100 евро разходи, а за същата единица в германия 60 евро. разбира се, процентите варират за всяка една държава, но средното е толкова, около 40 процента. за да догонят германия, и най-вече да решат дълговата си криза, държави като гърция и испания трябва да започнат да произвеждат повече от продукти, които другите желаят да купят, на цени, които са атрактивни. това е пазарът. не дотации и тн. с други думи трябва да се наложи баланс между внос и износ. традиционно за южноевропейските държави вносът е в пъти повече от износа. вносът в състояние на дългова криза трябва да се вдигне. как става това? ами традиционно има четири основни начина. първо, чрез обезценяване на валутата. второ, чрез директно орязване на заплатите, трето чрез намаление цените за суровини, четвърто чрез държавен фалит. от тези алтернативи цените на суровините трудно мажем да им влияем, те са международни. държавен фалит никой не би допуснал, защото това ще завлече банките кредиторки и ще създаде проблеми на правителство като немското. значи трябва да се орежат заплатите. и точно това са правели винаги южните икономики. само че ако отидеш и кажеш на хората от утре ви орязваме заплатите с 15% стой та гледай какви стачки какво чудо. а и няма да те преизберат. затова си има трик. държавата почва да печата пари, умишлено създава инфлация и обезценява местната валута. така се съзвава традиционно средно до 30% годишна инфлация през 70те и 80те в испания, италия и тн. После правителството вдига заплатите с 15 % и всички са доволни. а всъщност вдигайки заплатите с 15% ги е намалило с 15% предвид инфлацията. така продуктите, произведени с тези намалени заплати стават по-евтини и се купуват повече навън, а обезценената местна валута прави вносните стоки по-скъпи, щото за тях се плаща в чужда валута, и се ограничава вносът. т.е печатиш пари и увеличаваш износа, ограничавайки вноса. сега, облаче основният проблем на държавите от евро зоната е, че са в евро зоната. вече не могат да обезценяват еврото както са обезценявали песетата, лиретата, драхмата и щукудуто, защото германия, която е вманиачена по ценова стабилност и инфлация, няма как просто да позволи. поради тази особеност държави, които собствени валути, като ирландия, исландия и прибалтийските републики, които първи влязоха в кризата, вече излизат. затова единственият изход от тази криза за страните от евро зоната е директно и то драстично орязване на заплати, пенсии и всякакви други социални разходи. понеже няма възможност да се печатят пари и да се акумулира инфлация, единственото, което има същия ефект, е директно орязване на заплатите. освен, че това намалява разходите за производство и вдига цената на произведените продукти, води и до спад във вноса, тъй като от една страна чуждите валути струват повече, и внесените стоки са все по-скъпи. От друга страна орязването на заплатите води до спад в покупателната способност на населението, и то ограничава или спира да купува внесени стоки, което е спад във вноса. това има логика и в контекста на факта, че страните от евро зоната нямат мита, и вносът на китайски стоки, произведени със три пъти по-ниски заплати, направо наводнява пазара. местните фирми не могат да се конкурират с китайците и просто фалират, увеличавайки безработицата. затова трябва да се избира между орязване на заплати, или ръст на безработицата. отделно, заплатите на страни като испания, португалия и гърция спрямо БВП са между 10 и 30% по-високи от същите в Германия.

влагането на средства в магистрали, стадиони и зали разсипа испания и португалия. там магистрала до магистрала. и? пари се влагат в продуктивни производства, не в бетон. бойко разправя, че магистралите подпомагат бизнеса, ама бизнес няма. остават едни голи магистрали само. за кейнс. прясно напечатани пари няма как да има, понеже сме в борд. инак идеята не е толкова лоша, то точно това правиха цяла южна европа преди еврото. нямаш ли излишък, печаташ пари. остава обаче другият пробрем - чуждите фирми, които са окупирали икономиката ни, ги изяждат, и така трупаш не само дефицити, но и дълг.

и това поради разпасаната политика на комедианти като рейгън.

е, мисля, че е ясно на всички как се оцелява на пазарната конкуренция. Чрез качество и привлекателни цени.

абе ако питаш мен кризата си е точно катастрофа. амортизацията си е амортизация и може да се сравни с частните фалити на некадърниците. сега да видим какво се случва след 2002. Налага се значи еврото като политически проект на Франция да озапти и да държи под контрол германската икономика, и след сто срещи се установяват разни механизми и стандарти, изразяващи стремежът на Германия да контролира нещата стабилни, стабилни цени, финансова дисциплина, нисък бъджетен дефицит и външен дълг, и ударите от страна на Франция по тея критерии, щото французите искат да има растеж, не стабилност. след продължителни преговори между 1999 и 2002 страните от западна, централна и южна европа приемат еврото, макар някои, като италия, испания, португалия и гърция хич да не отговарят на критериите. Е нагласяват сметките, някои измислят нови данъци, други национализират частни пенсионни фондове, трети като гърците лъжат та мажат и най-сетне въвеждат мечтаното евро. проблемът тук е, че за повечето европейски страни от периферия еврото се възприема като крайна цел, а всъщност е точно обратното - еврото е начало на огромни предизвикателства и изпитания към икономиките им. да предположим, че икономиката е кола. за да приемеш еврото, трябва да си мерцедес S класа. Повечето страни от калибара на Гърция и Португалия взимат един фиат темпра и го тунинговат, та само външно да прилича на мерцедес. Допускат ги до състезанието. да де, ама сега техните маскирани фиати трябва да се състезават с истинските мерцедеси на страни като Германия. Как ще стане тая работа? тея държави от периферия вече не могат да догонват немската конкурентноспособност, като обезценяват валутите си, щото нямат такива. Производителността им рязко пада, вносът нараства. Наред с това еврото се утвърждава като силна валута, която още повече намалява конкуретноспособността им. Увеличават се заплати с предизборни цели, бюджетният дефицит расте, расте и външният дълг. Отделно от това ЕЦП поддържа умишлено ниски лихви по кредитите, за да подсили еврото. Това отключва портите на ада. Държавите от периферията почват да теглят кредити като луди на ниски лихви. Тези пари се пропиляват буквално на вятъра - публичният сектор ги пилее по непродуктивни инвестиции като строежи на магистрали, стадиони, спортни зали, като голяма част от тях са окрадени чрез корупционни схеми. частният още по-лошо - в имоти, къщи, апартаменти, ваканции, коли. потоци пари се стичат от средна и западна европа към юга. западът обаче също има интерес от това, тъй като със заетите пари южните страни купуват стоките, които той произвежда. създава се огромен дефицит в техните икономики - страни като португалия и гърция на година харчат между 10-20% повече от това, което произвеждат. Това са пари, които не са генерирани от техните икономики, евтини, лесни пари, дошли от вън. както казахме по-горе, расте външният дълг, расте бюджетният дефицит, пада производителността. нужно е само един трус, за да отпуши катастрофата. трусът това е фалитът на амирекански банки през 2008. Това предизвиква огромно недоверие в световната банкова система, защото никоя банка не знае коя е купила от токсичните американски секюритизации на лошите ипотеки. затова банките спират да си заемат пари от страх, че една може да повлече другите. рязко секват парите към европа, а оттук и от европа към периферията на европа. лихвите скачат. фирмите, останали без пари, фалират, това повлича банките, които са им дали кредити. Безработицата расте. страните от западна европа се втурват да спасяват банките си, а тези от южна и източна европа се обръщат към МВФ. става ясно обаче, че както и германия е настоявала, никоя европейска държава няма да погасява дълговете на други държави. Немците вече се управляват от поколение, което не помни ВСВ, не изпитва вина за холокоста и хитлер, и затова не се чувстват длъжни да изкупват вината си с пари и пак пари за щяло и нещало из цяла европа. нещата са толкова трагични, че страни като гърция имат 12% бюджетен дефицит при лимит от 3% и несъизмеримо висок външен дълг. в първите месеци след началото на кризата повечето южноевропейски правителства се юрват като луди да прилагат кейнскиански методи за справяне с нея, демек държавата да инжектира милиарди в икономиката, за да генерира заетост, потребление и приходи. Както казва Кейнс, по-добре държавата да плаща на някой да копае дупки и после да ги зарива, защото така плаща данъци и потребява, отколкото да му плаща обещетение за безработица. да обаче кейнс тук е неприложим. Първо, националните бюджети нямат пари, които да ижектират в икономиката. А според него тези пари трябва да са излишъците, натрупани в добри години. Само че в добрите години периферията не е трупала излишъци, а дефицити. затова изходът е да се трупат нови дългове, за да погасим старите. В началото, докато не е ясна позицията на Германия, страни като гърция, португалия и испания, получават още кредити, за да правят финансови инжекции в икономиката си, дългът им расте още повече. другият проблем с кейнсианските решения, е, че те са замислени за една относително затворена икономика, с държавни протекции. В 2008 нещата далеч не са така. Става така, че държавните инжекции не са от натрупани излишъци в бюджета, а от нови кредити, и с тях хората отиват в супермаркета и купуват вносни стоки. Така не само се трупа бюджетен дефицит, но още повече нараства въшният дълг. след изясняване на немската позиция кредитите секват. вече никой не иска гръцки или португалски облигации, а ако има се опитва всячески да се отърве от тях. държавите затъват. е, става ясно, че ако периферията обяви фалит, това ще повлече банките кредиторки, а те немската икономика. Затова на преден план излиза ЕЦБ, която изкупува държавните дългове, с цената на огромни мерки за икономии в периферните държави.

естествените регулатори на пазара са фалитите на неефективните фирми. не икономическата криза. т.е ти ми казваш че ако един некадър строител му рухне къщата трябва това да повлече цялата икономика. хаха през 70 безработицата в испания е по ниска от сега.

изключително погрешно мислене. ти ти казваш, че кризите са неминуеми. ами все едно да караш кола години наред, и в един момент на катастрофираш. и да заявиш - ами то е нормално, ама я вижте колко години карах добре. то рано или късно става катастрофата....ама може и да не стане, и затова има установени правила за движение, които се спазват. спрат ли да се спазват, става катастрофа. и си понасяш глобата. е аз ти казвам в икономиката кои са правилата, кой ги спазва и кой не, и катастрофата, която е пердизвикал, трябва да си я плати.