alvassareiro

така. някои държави, особено французите, се изяждат от яд през 70те и 80те, че предизвикват изкуствено инфлация, обезценяват парите си, индиректно орязват заплати, за да дръпнат малко пред немците, и после немците с един удар орязват заплати и без инфлаци без нищо ги нокаутират. това се възприема в париж направо като обида. нещата са така през целите 80 години до....обединението на германия. франция вижда в това шанш да шантажира стария си враг и се обявава против обединението. една силна и обединена германия безспорно е запалха за цяла европа. естествено, това може да бъде изтъргувано. франция се съгласява с немското обединение при едно условие - германия да се лиши от марката. слагайки я под една обща единна валута, франция ще държи немците под контрол и ще ги лиши от самостоятелната им и толкова ефективна монетарна политика. и три години след падането на берлинската стена се подписва маастрихският договор и се създава единната монета. немците естествено се съгласяват но и те слагта условия - познавайки манталитета на разни френски и италиански политичета, които печатат пари за да спечелят избиратели, което ще завлече германия към пропастта, естествено излагат своите условия. трябва да има стабилност на цените, т.е да няма инфлация. създава се пакта за стабилност - лимити 3% от БВП публичен дефицит и 60% от БВП публичен дълг. наред с това веднъж под чадъра на еврото някои държави може да почнат да пилеят пари на немския данъкоплатец, затова налагат клаузата никоя държава да не плаща дълга на друга. и естествено - пълна независимост на европейската централна банка. тука и французите имат какво да кажат. те искат централната банка да е под някакъв политически контрол. освен това се портивопоставят на немската битка с инфлацията. най-важното за тях не е стебилността на цените, а икономическият растеж. така към прерогативите на ЕЦП за стабилност на цените се добавя и икономическо развитие и става пакт за стабилност и развитие. друга френска измислица е отпадането на немските искания за автоматични санкции към страните, които не спазват маастрихските норми. с две думи става епична битка между немската визия да изкове в еврото една нова дойче марка, и френската да си играе с инфлацията и да обезценява валутата си, за да има растеж. надделяват франзуците. това е структурната слабост на еврото.

така е. породена беше от войната между израел и арабите.

сега, нека продъжим. немските две простички аксиоми - да не печата пари, и да има независима централна банка, за да не й казва никой дали да печата или не, Германия минава успешно и през ВСВ, и през кризата от 70те. скачането на цените на петрола води до рецесия. Повечето европейски държави плюс САЩ реагират на кризата от 70те г. като печатат пари и увеличават публичния си дълг с повече публични разходи. Германия не печата пари. в резултат инфлацията средно за западна европа към 1975 е 35%, а в германия е 6%. Немците, вманиачени по стабилността на цените, не играят по свирката на американци и французи. жсвен това поддържат публичните си разходи стабилни. няма инфлация, няма и безработица. освен тази рестриктивна икономическа политика, Германия има и много голям индустриален потенциал. за да бъдат конкурентноспособни на германия, държави като франция, италия и англия, трябва да печатат повече пари, за да обезценяват националните си валути. така разходите за производство са по-ниски, и могат да продават на по-ниски цени от немците. Това е ясно, нали? всички европейски държави от 70те и 80, от франция и англия до португалия и гърция поддържат конкурентноспособност чрез обезценяване на валутата си и изкуствено напомпана инфлация. какво правят немците за да отговорят на мръсните им номерца? хаха ами орязват заплатите. значи хем цените стават пак по-ниски от френските, хем няма инфлация. немците преглъщат всичко, ситга да няма инфлация. събитията от 20те години са национална травма. отделно, обединението с източна германия още веднъж посочва колко важна е монетарната стабилност. затова синдикатите до един подпрепят правителството при всяко орязване на заплати и там стачки почти няма. важно е да се свали цената на произведените блага, дори и с цената на по-ниски заплата, за да няма обезценяване на марката, и оттука хиперинфлация. разбира се, за да се намали крайната цена на немските продукти, трябва да се пипа по три елемента - цена на суровини, цена на труда и ниво на данъци. Суровините са външен фактор и международният пазар определя цените им. Това не става. рязването на данъците засяга пряко социалната държава, и това не става. Остава да се орежат заплатите. така докато другите държави увеличават конкуретноспособността си обезценявайки валутата си, и така и индиректно орязват заплатите и пердизвикват инфлация, германия директно и открито орязва заплати и избягва инфлация.

сега. Нека си изсяним какво става в Европа и еврото. Кризата на еврото се корени много много назад в миналото. През Първата световна война Антантата и преди всичко Англия, Франция и Белгия финансират военните си действия с кредити, взети от американски банки. Естествено, войната свършва, и някой трябва да връща кредитите. Кой? ами немците разбира се. Затова на Германия са наложени непосилни репарации, с които съюзниците си изплащат дълговете към америка. Освен това войната се води основно на френска и белгийска територия, жестоки опустошения, а индустриалното сърце на германия - рур - е непокътнато. цари страх, че немците ще се надигнат бързо и ще искат реванш. затова - да плащат. естествено, немците не са глупави, и за да саботират тоя гениален план започват да печатят пари като луди. искате пари, на ви пари. в 1923 немски студент влиза в берлинско кафене и си поръчва кафе - 5 000 марки. Изпива го и поръчва второ. Изпива и него. Иска сметката. колко мислите, че е? 10 000? не. 30 000. За десет минути инфлацията е нараснала с триста процента. американски турист в края на 1923 се настанява в берлински хотел. Дава на пиколото бакшиш 50 доларови цента. с 30 от тях пиколото отваря фабрика за обувки и става един от най-богатите хора в Германия...... през 1997 годишната инфлация на България беше 500%. Знаете ли колко е била годишната инфлация на Ваймарската република за 1923? 17 000 000%!!!!! заплатите се изплащат в огромни чували, пълни с банкноти. обикновено един работник получавал около 40 чувала заплата. сега, някой ще каже - какво общо има хиперинфлацията във Ваймарската Република с настоящето? има много общо. събитията от 1923 оставят в немската история, политика и най-вече икономическа мисъл незаличими следи. в резултат на което Германия извежда две аксиоми, които са непоклатими. Първо. Инфлацията изяжда богатството. Инфлацията е вредна за икономиката. За да се предотврати евентуална инфрация, трябва да се забрани на Централната банка да печата пари. Т.е инфлацията се обуздава по административен път. Второ, за да се забрани на Централната банка да печата пари, тя трябва да е напълно независима от правителството. защото инак някой политик в името на краткосрочни облаги ще диктува на банката политики, която в дългосрочен аспект може да са вредни. затова - централната банка е напълно независима от политическата власт. тези два фундаментални принципа са в основата на...........еврото.

т.е когато лошият платец спре да си погасява кредита, това не се отразява върху банката, дала му го, а засяга трето лице, трета банка, предимно европейска, или американски пенсионен фонд, който е купил облигациите на банката, и си ги погасява чрез вноските на платеца. най-прозаичният пример - човек, очевидно с нестабилни доходи, иска сто хиляди долара, за ад си купи къща. ако нещата бяха нормални, банката Х би му отказала, би му дала по-малко, или с висока лихва, заради риска. Банката обаче му дава не само сто хиляди ами дори сто и двайсе хиляди, и то при ниска лихва. освен това на банката й е ясно, че понеже човекът е с нестабилни доходи, след половин година ще спре да погасява кредита. затова трябва до половин година да получи сто и двайсет плюс калкулираните лихви, за да е на плюс, и така загубата й става печалба. за целта емитира облигации с нужната цена, които са добре котирани на пазара, щото са смесени с добри ипотеки, и ги продава на европейска банка. европейската банка си мисли, че е направила удар, щото е купила печеливши облигации, а всъщност са й порбутали мърша. американската банка си е решила проблема, а европейската си погасява разходите по облигации чрез месечните вноски на човека с къщата. в момента, в който обаче той спре да плаща, завлечена не е американската банка, направила такъв рискован ход, а европейската. затова към 2008 г. фалираха онези европейски банки, които се бяха напълнили с такива американски облигации, и онези американски банки, които не успяха навреме да ги продадат.

Не е вярно. неолибералният модел започна при Рейгън, това е след 1981. Всичко преди това е в условия на строга регулация, която съм описъл по-горе. а разцветът който ти визираш е просто надуването на един балон, който рано или късно ще се спука. Нека проследим сега еволюцията на Американската криза. в условията на всичко, което описах досега, в началото на новото хилядолетие т.е към 2000 г. сащ са в рецесия, породена от рухването на акциите, инвестирани в интернет компании (балонът дот ком). За да стимулира икономическия ръст, резервът отново сваля лихвите по кредитите, и балонът пак почва да се пълни. наред с това Буш прокарва закон, който освобождава от данъци имотите на стойност до 1 000 000 долара. И схемата се завърта - лесни пари, инвестиране в имоти, строителство. тука обаче има една разлика от кризата през 30те. банките започват да дават кредити на ляво и дясно и дори на хора, които е очевидно, че не могат да ги погасят и пак да имати згода от това, поради една операция, наречена секуритизация. Това означава, че напирмер една компания в лошо финансово състояние има нужда от пари, които естествено може да получи при по-висока лихва или изобщо да не получи. И какво парви - емитира облигации, които са с нисък рейтинг. Има едни фирми, специализирани в купуването на именно такива облигации. купуват, и ги нарязват на части като наденица. после купуват и облигации от други фирми с висока оценка. и тях нарязват на парчета, после смесват едните парчета с другите, и накрая имат един напълно нов продукт, които е с висок рейтинг. и така нашата фирма, която иначе не би получила кредит, или би получила при по-висока лихва, накрая получава максималното изгодно за нея, защото има облигация с висок рейтинг. това е все едно като отидем на пазара и си купим кило ябълки, не всеки 4 да ни слагат по една изгнила. и всъщност тези секуритирани облигации напълват пазара и се купуват като топъл хляб, с уговорката, че същата операция се прилага и към ипотеките. лоши ипотеки се смесват със сердно добри и с добри, и накрая облигацията се продава с висок рейтинг, и се купува дори от ивнеститори, които инвестират само в сигурни сделки, като пенсионните фондове. това води до няколко ефекта. Първо позволява на банките да дават кредити на хора със съмнителни доходи, непостоянни доходи и дори на безработни. Те ги инвестират в жилища, чиято цена постоянно расте, с идеята след години да ги продадат и да са на печалба. Банката от своя страна слесва техните ипотеки с други добри, и ги пробутва на всякакви инвеститори като пенсионни фондове примерно, като така компенсира лошия кредит, който току що е дала. така банката съзнателно продава загубата си на трето лице. след години когато балонът се спука, третото лице ще бъде завлечено, в случая пенсионните фондове, а банките ще си стоят отстрани ни лук яли ни лук мирисали. обаче ръстът в цените на жилищата в сащ предизвика инфлация, към която се добави и ръст в цените на петрола. за да озапти инфлацията резервът вдига лихвите и това спуква балона. първите засегнати са именно тези клиенти наречени CC т.е получили ипотечен кредит при все че са с ниски доходи, непостоянни доходи или дори безработни. Понеже са си купили къщите изцяло с кредита, без да вложат и цент свои пари, най-лесното е да я върнат в момента, в който месечните вноски стигат 50% от месечния доход. Така банките се оказват със стотици хиляди върнати жилища, и естествено ги слагат отново на пазара. Обаче лихвите са вече високи, хората нямат възможност да взимат толкова кредити, а изобилието на върнати жилища препълва пазара и цените им спадат. Онези собственици със средна оценка виждат, че цените на имотите падат и решават, че е моментът да ги продата, преди да е станало късно. предлагането става още повече и цените падат главоломно. има случаи на намаление над 60% на имота от първоначалната му цена. секуритизациите на ипотеки, оценени като добри, но бъкани с неплатежоспособни клиенти започват да вредят на притежателите им. Няколко големи американски банки, които са пордавали такива инструменти разбират, че все още имат от тях, и фалитът е неизбежен. и понеже държавната ненамеса е направила тези банки чудовища, е ясно, че фалитът им ще повлече цялата икономика. става така, че същите онези, които са искали на висок глас дерегулация и държавата да не се намесва, са първите, които сега искат държавата да се намеси и да ги спаси. и естествено, в първия си импулс, администрацията на Буш налива милиарди държавни средства, събрани от данъци, в тези банки. Така са спасени Bear Stearns, Merryill Lynch, Citigroup, Wachovia, Washinhton Mutual, Fannie Mac, Freddie Mac и тн. оттук насетне проблемът излиза извън Америка, щото голяма част от ипотечните секуритизации американските банки успяват да пробутат на европейски банки. За да ги спаси, британското правителство национализира 3 банки, френското 1, холадското 2 и швейцарското 1. до септември 2008, когато е ред на Lehman Brothers да фалира. Сега обаче Буш сменя тактиката и ги остави да потънат. понеже това е гигант, парализира цялата икономика. банките започват да се съмняват в ликвидността на други банки и ограничават кредитите си. вдигат се лихвите, хората вече не взимат кредити за къщи, строителството се парализира, няма кредити за коли, Дженеръл Моторс и Крайслер уволняват хиляди служители. Ситуацията в Испания. Една голяма част от лесните и евтини пари, които надуваха ипотечния балон, се генерира от ниските лихви и от закупените американски секуритизации. С нарастването на лихвите и вредите, които секуритизациите започват да дават върху притежателите им в европа, защото американците спират да си плащат ипотеките си, притокът на пари към европа спира и банките спират да дават лесни кредитил това затруднява финансирането на европейските фирми и заедно с ограниченото потребление някои фалират, безработицата нараства. бележка под линия. Финансовите деривати като ипотечните секуритизации са явления, сложни за обяснение дор и за самите финансисти. за по-голяма яснота да кажем, че това са вид облигации, които банките продават на инвеститори, т.е пенсионни фондове, други банки и тн, които им осигуряват свежи пари, с които си компенсират загубите от това, че са дали лоши кредити. Друго обяснение - банката дава лош кредит примерно на безработен, за да си купи къща, и загубата от това, я продава на трето лице, като естествено я представя като нещо изгодно, смесвайки го с печеливши облигации. това позволи на американските банки да раздават като луди необезпечени кредити, и пробута на европейски банки или американски пенсионни фондове негативите от това. а тези негативи настъпват когато лошият кредитополучател спре да си плаща кредита. тогава набутаният не е банката, дала кредита, а онзи, който е купил от тази банка нейни облигации, в които тя е прикрила лошите кредити.

плашиш се, щото нямаш какво да кажеш по въпроса.

нали разбирате, че политиците нямат интерес да ни обяснят нещата по този начин, защото искат да бъдат преизбирани, в резултат раздуват публичните разходи като в гърция, испания и португалия, иначе стават пепопулярни, а от друга страна получават финансиране от едри олигарси, които ще направят всичко възможно да запазят сегашната схема която е Ако спечелим ние, печелим само ние. Ако изгубим обаче, губят всички. точно обратно на идеите на Левски.

Сигурно има доста теми на тая тема, затова ще заблегна на най-общите черти на икономическата криза с една ретроспекция и върху испанския и португалския модел на кризата. Естествено, корените са в Голямата Депресия от 1929-1933. Ясно е, че американската икономика изживява истински разцвет по времето на ПСВ, давайки кредити на всички европейски държави, които разорени след войната, плащат, като вземат нови кредити. Наред с това към САЩ има огромен емиграционен натиск от разорена Европа, работна ръка, готова за жълти стотинки да работи и произвежда. В резултат има бум на производството на стоки и в строителството, неща, които трябва да бъдат купувани. В тази ситуация за да засили консумацията ФЕДЕралният резерв задължава американските банкида поддържат много ниски лихви по кредитите почти изкуствени, правят парите евтини и леснодостъпни. имаш голямо поризводство, осигуряваш пари, стимулираш потреблението. дотука нещата са ясни. това води до два проблема. Първо, хората все повече задлъжняват. Второ, при увеличеното потребление цените растат, и се получава инфлация. За да контролира инфлацията Резервът увеличава лихвите по кредитите, което създава нови проблеми - все по-малко хора вече взимат кредитие, ограничава се потреблението, а онези с взети вече кредити не могат да ги изплащат, което създава трудности на банките. хората, понеже вече нямат лесни пари, и имат дългове, спират да купуват, в това число и акции, това води до спад в търсенето, и респективно на цените. фирмите са принудени да произвеждат все по.малко блага и да ги продават все по евтино, което води до фалит на много от тях. фалитът или икономическите им трудности пък пердизвикват спад в акциите им, а това завлича не само гражданите, но и банките, понеже често банките именно инвестират в акции. това намалява ликвидността на банките, вече пострадали от лошите кредити и спада в производството, а слуховете за проблеми при банките карат хората масово да си теглят депозитите и да ги пазят под възглавницата. всичко това създава огромен натиск върху банковата система, която активно и усилено губи пари. това, съчетано с нарастващата безработица от свития пазар е в основата на кризата от 1929. дотук нещата много напомнят сегашната ситуация. важно е обаче да видим как се реагира тогава на кризата. Първото нещо, което американското правителство разбира е, че в дъното на проблема са банките. Не доходите, не потреблението, избирателната система, министреският съвет или полярните шапки, а БАНКИТЕ. щателен анализ ракрива три основни причини за фалит или проблеми у банките. първо, в стремежа си за лесна и бърза печалба, банките безрасъдно се хвърлят в рискови инвестиции. например, депозитите се инвестират в имоти, и когато имотният балон се спука и цените и акциите паднат, банката губи за рекордно време парите си. Второ, лесните кредити, раздавани на ляво и на дясно на физически лица, фирми и правителства, които после не могат да платят, също намаляват ликвидността на банката. трето всеки слух за проблем карал хората да търчат като луди и да си теглят парите, което отново води до изтичане на средства от системата. тези три дупки - рисковите инвестиции, лошите кредити и проблемът с доверието, - е трябвало да се решат незабавно. първата мярка на правителството е да въведе през 1933 гаранция за всички депозити до определен праг. Тази гаранция естествено се изплаща от държавата чрез събраните от всички данъци, в случай на фалит на банката, на депозантите й. проблемът тука е, че ако банката фалира всички данъкоплатци изплащат гаранциите на депознантите й, ако обаче банката има печалба, данъкоплатецът не получава нищо. нещо трябва да компенсира риска за данъкоплатеца. това е решено с нов закон, който поставя пазара под строга регулация, ограничава се рязко конкуренцията между банките, като се слага таван на лихвите по депозитите, и най-важното въвежда се законът Glass-Steagle, който разделя търговските от инвестиционните банки. това разделение е фундаментално за стабилността на системата. Търговските банки привличат депозитите на хора, като ги предоставят като кредити на други, и печелят от разликата между лихвите по депозити и лихвите по кредити - затова лихвите по-кредитите са по-високи. инвестиционните банки управляват парите на магнатите, като печелят не от разликите в лихвите, а като ги инвестират във високорискови вложения чрез покупка на акции и облигации. преди тази формална диференциация, търговските банки пропиляват парите на обикновения американец в рискови борсови игри. наред с това, съчетавайки двете функции - търговска и ивестиционна, банките стават огромни и мощни организми, и евентуален проблем с тях завлича цялата икономика. в резутат, кризата бързо е преодоляна и до 60те години други кризи няма, дори и предвид ВСВ. Търговските банки стават много по-ефективни при разполагането с парите на депозантите си, защото не ги пилеят в рискови авантюри. Освен това, понеже печелят от лихвите по кредитите, внимателно избират кредитополучателите си, и намаляват риска от лоши кредити до минимум. наред с това се поддържа един здравословен баланс на банковия пазар и до 60те години 5тте най-големи американски банки контролират една 8 процента от пазара, с други думи фалитът на една банка не би могъл да засегне сериозно икономиката. тази ситуация обаче се променя през 60те години. Нова генерация мениджъри, и нова генерация политици, които не помнят голямата депресия, решават, че банките и пазарът могат да се дерегулират, и че рисковите инвестиции са по-скоро оправдани, защото при евентуална печалба печели цялата икономика. рестриктивната политика на правителството става все по-непопулярна и така през 1980 Картър отменя лимитът за лихви по-депозитите, за да стимулира конкуренцията между банките за свежи пари. това е първата стъпка към ново рисково поведение на банките. Банката решава, че незабавно и трябват свежи пари, за да купи акции на еди коя си фирма. Бум, слага лихва по депозита 10% и привлича тълпи от спестовници, като се обрича да им изплаща големите лихви години наред. При евентуален неуспех на инвестицията, банката губи както от вложените в нея пари, така и от големите лихви, които е поема да изплаща. в 1981 Рейгън се опитва да отмени закона за делението между търговските и инвестиционните банки, макар и с неуспех. естествено, с него идва и идеята за тоталната дерегулация на пазара, той функционира сам по себе си и всякакви регулации само го спъват. Това е и в основата на сегашната катастрофа. ясно е, че щом цялата вселена, природа, общество имат нужда и имат регулации, за да функционират, идеята, че пазарът няма нужда от регулации, а се саморегулира, е абсурдна. неуспехът на РЕйгън да отмени законът Glass-Steagle не го обезкуражава, и назначава начело на Резерва видни представители на Мерийл линч, огромна ивестиционна банка. тези, които трябва да регулират, се против регулацията. Видни икономисти пропагандират изгодите от рискови инвестиции, големите инвестиционни банки щедро финансират кампаниите на политици, които обещават в замяна дерегулация, и така до 1999, когато законът най-сетне е отменен. какво следва ли - шеметно сливане на инвестиционни и търговски банки из цяла Америка. Като резултат, рисковото поведение на банките рязко нараства. Отделно, банките бързо наедряват, и към 2000 г. делът на първите 5 банки е над 40%. фалит на коя да е от тях би завлекъл цялата икономика, поради което държавата се заема да обезпечи ликвидността им, като изкупува дълговете им. В резултат, големите банки се чувстват обезпечени и имунизирани от фалит, и предприемат още по-рискови инвестиции. в този случай рискът се поема от публичния бюджет и данъците, които в случай на провал запушват дупките на банковата система. В случай на успех обаче, печалбата е само за банките. Идеална схема. В случай на провал държавата ще се намеси и с парите на данъкоплатците, за да предотврати колапс на цялата икономика. точно това се случи в Испания - центраното правителство превърна лошите кредити към банките и загубите им в рискови инвестиции като строителство, в държавен дълг, за да закрепи цялата система. това пък пердизвика огромни дефицити в публичните финанси, породени от традиционно раздутите социални разходи, към които естествено се добавиха сега и банковите проблеми. друг негативен ефект от тази неолиберална политика е, че нарастването на банките и пазарнияти м дял води до....олигополи и монополи. За да има капитализъм изобщо, е нужда здрава регулация и контрол, защото в противен случай, чрез рисково поведение и картели се създават олигополи и монополи, които са основният враг на свободния пазар. следва продължение.

така така, ами вярно е, концепцията за универсалната държава е прокарана по-рано. какво толкова чудно има в това? това горе всъщност с нищо не противоречи на основните ми позиции. виж сега, ще се опитам да ти рязясня с две думи за какво иде реч, защото се объркваш в собствените си познания и не разбираш какво казвам аз. не случайно вече няколко пъти подчертах, че войните, които водим с византия от симеон до самуил, са войни на живот и смърт. това не е война ей така, да се попуцаме малко и да се договорим. това са войни, или е една война на няколко етапа, за пълно унищожение. по какво съдя ли? ами по историята. тази война приключва с унищожението на България. Не на народа, езика, културата, а формалното ликвидиране на българската държава. ако нашата не беше ликвидирана, щеше да е другата. кое не е ясно тука? при една такава ситуация за какво признаване на титлите по дяволите ми говориш? аз ти казвам, че идеята тука не е ние да си имаме нашия цар и автокефален патриарх, ромеите техния, а единият просто за бъде ликвидиран. защото е ясно, че ири няма да признае българската титла, а ако го направи, ще е със сто уговорки и нюанси, импераротр на ромеите ама те били някакви други ромеи. както ти сам обясни. затова такова едно признание не е изгодно никому. изходът е една от девте държави да бъде ликвидирана, и да няма нужда никой нищо да признава на другия. такъв конфликт е силно идеологически, не е плод на някакви битовизми. ромейското признание в 10 век трудно се постига, а веднъж постигнато, е доста условно. симеон не иска просто признание. той иска самата империя, иска той да бъде василевс, не да съжителства с друг василевс в константинопол. веднъж постигнато това, няма никакво значение кое е вселенския патриарх. ето, българският цар се вписва идеално в концепцията за универсалната държава казваш. ама кой го е вписал? ромеите, нали така? на българският цар, който не е прост, щото е ромейски възпитаник, му е напълно ясно, че са го вкарали в чужд калъп и са го вписали идеално, и не иска да играе тази роля. Той иска сам да вписва. Капиши? ще помоля да не даваш примери с немци, франки, нормани, и тем подобни. интересува ни Византия и византийският ареал, в който ние попадаме.

ами дай конкретните въпроси и ще получиш отговорите. сега като попреглеждам темата там, си давам сметка, че съм спрял да пиша, защото съм останал с впечатлението, че съм те размазал като муха. явно сега, след година ,като си се поокопитил, още искаш и скачаш като кокарджа на черешово дърво, и ще си го получиш. ами очаквам те там.

Митак, сливането на партия и държава е процес, който започва именно от Сталин и неговия култ. Процес. сам посочи кога завършва. така както и византийският цезаропапизъм е процес с доста накъсвания.

айде бързо в книжарницата, има голямо намаление сега. Търсиш Дагрон - етюд върху византийския цезаропапизъм. Четеш, и после идваш пак да си говорим. Иначе наизуст е най-лесно. http://www.bookpoint.bg/книги/Императорът-и-свещеникът-етюд-върху-византийския-цезаропапизъм-18402.htm

авбми разглеждам ссср като сталитово творение щото от него до края генсека и председателят на министерския съвет е едно и също лице.

не. това е краен цезаропапизъм. в истинските теокрации като иран днес, върховният религиозен водач не е държавен глава. в англия обаче кралицата е и глава на църквата, значи англия е теокрация ли? хахах

точно така. османската империя е държава на исляма.

изобщо не етака. на изток на практика, не ти говоря на теория, а на практика църквата е подчинане на държавата. доказателство за това са националните православни църкви. на запад няма национални църкви. тазци особеност фундаментална се обяснява с противоположните отношения между църква и държава на изток и на запад. много обичам значи някой да оспорва очебийни факти с някакви дребни изключенийца. а източната хармония е евфемизъм за подчиненост.

на запад нещата не са ясни. но на изток цезаропапизмът си е факт. не бъркай ситуациите, в които държавната власт е слаба и църквата малко се понадига. ами националните църкви са точно плод на този цезаропапизъм, как иначе да си ги обясним? на запад обаче също има нещо. все пак папата дори и в най-слабите си години е в състояние да развали феодалните клетви на императора, пък иди после обяснявай. затова и така сериозно империята се занимава с един бял брадат старец. стреми се да сложи свой човек на поста. тука не е важен човекът обаче, а системата, структурата, формата. има, има. двете се сливат. едното става другото. императорът става патриарх а патриархът е император. това е брутален цезаропапизъм. това, което ти имаш предвид е на теория. за него говори троцки. но сталин както казах извращава системата, и подчинява ПАРТИЯТА на интересите на държавата, която става световна суперсила, империя, за което ползва комунизма. ако изследваме само вътрешната политика на ссср наистина е трудно да кажем кое какво е, щото двете партия и държава са се слели. затова именно чрез външната политика ни показва кое на кое е подчинено. ето ти двата лагера - троцки, според когото държавата трябва да е подчинена на партията, и да служи за разпространение на комунизма по света, и сталин, който постига обратното - разпространявайки комунизма по света, превръща ссср в световна суперсила, т.е партията служи на чисто националистически цели. във византия поне има някакво разделение вътре.

а кой е казал, че е била теократична държава? нали точно това говорихме досега с митака. при цезаропапизма няма теокрация. ссср не е теокрация. вярно е, държава на комунизма. обаче първо държавата подчинява партията, после я слага начело. това е и руското извращение с идеологията. подчинява я на имперските си, чисто светски интереси. инак църквата си е традиционно подчинена на държава в ири от началото на 7 век насетне.

в периода на османската империя за православните в нея и извън нея думата турция турчин е религиозен термин, значи държава на исляма. русия представяр осмисля и оправдава освободителната война като религиозна, затова руските църкви у нас са пълни с фрески на александър невски и дмитрий донски. и затова я наричат руско-турска, а не руско-османска.

именно. изкупителните жертви само затвърждават позициите на върховния лидер.

сталин е реалният фактически лидер на ссср. държавен глава и председател на съвета на министрите. затова и дума не става за папоцезаризъм. папата никога не е определял политиката на подчинените му владетели. ами у нас. живков не е едновременнъ ген сек и държавен глава.

не. първо. православната църква изобщо не я и споменавайте. партията и комунизмът са в играта. второ. това което прави сталин е все едно в ири императорът да стане и патриарх. е това е груб цезаропапизъм.

точно това имам предвид. новата религия е комунизмът, номата църква е партията. държавата е ясна. Оттук нататък Митак не си прав. И в ИРИ и в СССР държавата успява да подчини църквата и я превръща в политически инструмент за вътрешна и външна политика. както ири ползва църквата за политическо влияние над съседите си - поради това ние искаме наша независима църква, така и ссср ползва партията за налагане на интесерите си над новите покръстени в източна европа. югославия например също иска независима партия, и се откъсва от орбитата на ссср. при цезаропапизъм няма как да има теокрация. теокрация има при папоцезаризъм. въпросът и при православието на ири и при комунизма на ссср е много прост - дали държавата да бъде инструмент за налагане на религията, или обратното - религията да бъде инструмент за налагане интересите на държавата. подчинявайки църквата и партията, държавата превръща църквата и партията в проводник на собствените си интереси. сблъсъкът на двете тенденции се вижда в конфликтите между патриарсите и императорите в 7 век, и между сталин и троцки в 30те години. и в двата случая побеждава цезаропапизмът. така сталин превръща комунизмът във вид съветски национализъм, както и ири трансформира православието в поместни църкви.

е толкова ли не ме разбра пич. църквата в ссср е партията.