Христо Тамарин

Проблем няма, но просто имперфективните глаголи {стартирвам, информирвам, ..} не са нормативни. В съвременният български език (а това е русофилският книжовен диалект на балкано-славянският език) тези глаголи не са нормативни, понеже и в руски не са. Ако се приемат имперфективните глаголи {стартирвам, информирвам, ..} за нормативни, не бива имперфективната употреба на {стартирам, информирам, ..} да се изключат от нормата, понеже и това би било насилие над езикът. Следователно, добре би било единствената промяна в нормата да бъде такава: {стартирвам, информирвам, ..} да се приемат за алтернативни имперфективни глаголни форми на {стартирам, информирам, ..}.

Албанското Çezar явно е италианско (от романсът), а Qesarinë - гръцко. Не виждам тези албански думи да са повлияли на нашият балкано-славянски език. Унгарското Császár (произнесено Часар) може да е от славянски (от български), но може да е и от италиански. Експерт по история на унгарският език е нужен. Разбира се. Имало много елинофони. Вероятно и романофони (власи). И прото-албанци. Албанско влияние върху нашата дума цар не може да се види. От друга страна, славянската (нашата) дума цар в по-старият си вид цѣсарь била заета преди 2-рата славянска палатализация или от елинофоните, или от романофоните, или от германофоните. Вече е трудно да се каже откъде, понеже в първите векове след Христа тя звучала еднакво (кесар) в гръцки, романски и готски.

Не означава. Дадената на Тервел титла кесар било ниска, по-ниска от цар (=цѣсарь). За да не се умножават същностите. Обяснение с външно влияние е по-сложно - въвежда се нова същност. Не се приема, ако има по-просто обяснение - вътрешно развитие на езикът (с естественият вездесъщ мързел като двигател на прогресивното развитие). Освен това, в нашият случай външно влияние няма откъде да дойде. То и аз понякога ставам като чукчата - Чукча писатель, чукча не читатель:

Може думата цѣсар да не е произнасяла достатъчно лесно, но като може още по-лесно, защо не. На този въпрос е отговорил уважаемият съфорумник Perkūnas още на 22 May 2012. Аргументите там са повече от достатъчни. Достатъчно е да се каже: цѣсарь се е променило в царь, така както английското cyning (küning) се е променило в king. Евангелските текстове. Преводът е от 2-рата половона на 9-ти век. Гръцката дума василевс (и сродните с нея) е преведена със славянската дума цѣсарь (и сродни с нея). Единственото приемливо обяснение на този факт, е че думата цѣсарь вече я имало в речта на славяногласните нашенци, още в битността им на езичници, и с нея те означавали живият, земният, константинополският василевс. Питате дали не е могло съкращаването на произношението да е станало преди въвеждане на писмеността. Би могло, но тогава в най-старите евангелски щеше да пише просто царь и много трудно бихме отгатнали етимологията на тази дума. Обаче пълната форма цѣсарь е засвидетелствана писмено. Питате дали е случайно съкращаването на произношението на тази дума да се е случило едва след въвеждане на писмеността. Не е съвсем случайно. Но значение има не толкова писмеността сама по себе си, а евангелският превод. След покръстването Господнята молитва ..ДА ПРИИДЕ ЦѣсАРСТВIЕ ТВОЕ.. удвоява броят на срещанията на коренът цѣсар в живата реч. Всички християни, дори и неграмотните, са знаели наизуст Господнята молитва и са я "декламирали" всеки ден, и то не веднъж на ден. Още като деца са я заучавали. Какво искате да кажете? Съкращението Црь се среща във всякакви евангелски текстове на славянски, и български, и сръбски, и руски. Навсякъде са знаели да четат съкращенията, навсякъде са знаели наизуст Господнята молитва. Близо до Цариград славяногласните християни лесно биха се отдали на елинофонията, ако не беше славянското Богослужение. С отдалечаването от Цариград поглъщателната способност на елинофонията отслабвала. Подобно нещо се случило няколко века по-късно с мюсюлманството и туркофонията (вместо християнството и елинофонията). Всички нашенски мюсюлмани от Източна България се отдали на туркофонията (станали турци). Славяногласни и албаноезични мюсюлмани останали далеч от Цариград или изолирани в планините. Дори според официалната историография т.нар. пра-българи се ославянчили едва след покръстването.

За да си отговорим на въпросът за произходът на титлата цар, Нито пък писмеността има нужда да се намесва. Още по-малко има смисъл да се намесва тракийският, асирийският или шумерският език. Всеки славяногласен нашенец, независимо дали бил грамотен или не, независимо дали още бил езичник или вече бил покръстен, знаел тази дума - с нея означавал първо ромейският император, а после султанът. И така примерно от 4-ти до 19-ти век - през цялото това време "Бог бил високо, а царят бил далеко" - в Цариград. Това е основният факт. Има второстепенен факт - понякога цар наричали и владетелят на Търново и Преслав (т.е. на Бъгария), но това било около три века, и през тези три века и в Цариград имало цар (освен няколко десетилетия от 13-ти век). Да разгледаме например 17-ти и 18-ти век. Пълна неграмотност царяла сред славяногласните нашенци, но всички те знаели както думата цар, така и думите падишах и султан. Неприемливо е поп от 11-ти век например да не знаел думата цар и да се пули как да прочете съкращението. Този поп ще да е знаел тази дума от детството си, а също така от детството си е знаел "ДА ПРИИДЕ ЦѣсАРСТВИЕ ТВОЕ". Има и много други съкращения в Евангелските текстове, но те не са били затруднение, щом са ги употребявали. Няма пример, когато такъв съкратен запис да предизвика и съкратен изговор. Нито Иисус, нито Христос, нито Бог, нито Ангел, нито Евангелие. Няма начин. България като държава нямала заслуга за налагането на титлата цар, понеже тя била наложена вече от ромейският император и славяногласните му поданици. България има заслуга за налагането на Богослужението на славянски език и, пряко и косвено, за запазване на славяногласието по Нашенско. България като държава нямала заслуга за налагането на титлата цар, но без България кой щеше да я употребява? Толкова близо до Цариград би било невероятно да се запази славяногласието без славянската литургия. Без държавата България източното българско наречие нямаше да го има. Западното щеше да го има, но дали щеше да се нарича българско, не е ясно. 7. След втората славянска палатализция общата етимология на славянската дума цѣсарь и гръцката дума кесар не се виждала вече. Изразът "Нямаме друг цѣсарь освен кесар" не се считал за тавтология.

Вече Ви писах, че примери след 18-ти век са нерелевантни за тази тема. Вие изглежда държите съкратеното изписване на думата цар да е предизвикало съкратеното произношение, но това не се приема. Устната реч е първичната и да се предполага влияние на писмената реч върху устната реч през Средновековието е неадекватно. Думата цѣсарь/цар е била известна на славяногласните нашенци. Те не са я научили от Евангелието, а обратното - преводачът на Евангелието Свети Кирил Константин Философ я взел от устната реч и я използвал.

Това пък какво общо има с темата? Защо ми е на мене да разчитам абревиатурата на ГЕРБ? Не ме интересува. Не ме интересува разчитането на абревиатурата дори на тази партия, за която ще гласувам.

Това, че Ярослав Мъдри бил научил цялата страна да чете, го е писал не средновековен хронист, а Андрей Цаплиенко, както се вижда от препратката. Пак той е сложил звукът С в изразът "цесаря нашего". Ясно е, че думата "цар" е занесена до Киев от нашенските попове. Според мене, във вече съкратеният й звуков облик, т. е. без произносимо С.

Реформацията и книгопечатането променят условията в Европа. Библии вече има за всеки дом. Въвежда се масовото образование, за да могат да четат Библията. Като страничен ефект, избухва научно-техническа революция. Стигаме до там, че всички да можем да пишем в интернет. До реформацията и книгопечатането огромното мнозинство от хората били неграмотни и писмеността нямала шанс да повлияе на произношението.

Става дума за нашенци. Славяногласните на север от Карпатите, които при това не били ощастливени с литургия на славянски, понеже не били и православни, не знаели тази дума. В Господнята молитва на чешки и полски се казва "да дойде кралството ти". За тях висшата титла е КРАЛ, от името на Карл Велики, а не ЦАР (което е от името на Юлий Цезар).

+ Konink на нидерландски (на фландърски).

В Чехия може да има и предприятия на 150 години. Чехия наследява индустрията на Австроунгарската империя, една от великите европейски сили преди първата световна война. Индустрията на Чехия винаги е била "конвертируема". А от друга страна, СССР заемаше над 75% от външният стокообмен на България. Освен Монголия (и може би Куба), за коя друга страна този процент е бил толкова висок? За никоя. За Монголия географията го обяснява. За България - акълът на българските комунистически управници. Тези 75% означават, че българската икономика през социализма не е била конвертируема, за разлика от чешката. Това означава още, че ако СССР фалира, както се случи, нашата икономика няма как да не фалира и тя. Утежняващо обстоятелство беше ниското качество на нашите продукти. До смъртта на Брежнев СССР изкупуваше българската продукция безотказно по план, въпреки безобразното й качество. Нашата икономика не работеше в конкурентна среда, а в условията на планова сигурност. Дори българските компютри бяха с по-ниско качество от съветските. Нация техническа, нация социалистическа. Българската индустрия, за разлика от чешката, беше изгнила още по време на социализмът. Това беше и е основният проблем, а не че е била разграбена като вторични суровини от грабители на всякакви нива, започвайки от циганите, че чак до някои уважавани бизнесмени-лобисти.

Всеки славяногласен нашенец от онова време знаел думата цѣсарь (царь). Попът - също. Тази дума не би затруднила попът повече от другите съкращения в текстовете. Кое друго писмено съкращение в старославянските текстове е предизвикало съкращение и на звуковият облик? Пък и в повечето текстове, въпреки съкращаването на коренът цѣсарь, буквата С си личи. А от друга страна, речта на попът от амвона си е жива реч. Ако оттегчен поп гледа да претупа литургията и "изяжда" звуковете, то това вече би имало значение, сравнимо с това на беззъбата баба, но пак това няма нищо общо с писмеността. В темата са дадени поне примера на упростяване на звуковият облик на думите без връзка с писмеността: англ. cyning (küning) => king, бълг. сътворилъ => сторил. Чакам насрещни примери за съкращения на звуковият облик на думите, предизвикани от писмеността. Примери след 18-ти век не се приемат (КПСС-БКП, СССР-USA, ТКЗС, ЗКПЧ, .. не са меродавни в нашият случай). Ще наддавам поне до 100.

Преводът на този израз никога не е създавал проблеми. Гръцките думи вероятно са точно произнесените на Разпети Петък от Пилат и от архиереите. Дословен превод: λέγει {Казва} αὐτοῖς {им} ὁ Πιλᾶτος {Пилат} ·{:} τὸν βασιλέα {Царят} ὑμῶν {Ваш} σταυρώσω; {ли да разпна?} ἀπεκρίθησαν {Отговориха} οἱ ἀρχιερεῖς {архиереите}·{:} οὐκ ἔχομεν {Нямаме} βασιλέα {цар} εἰ {ако} μὴ {не беше} Καίσαρα {Кесар}. Казва им Пилат: "Царят Ваш ли да разпна?". Отговориха архиереите: "Нямаме цар ако не беше Кесар". Гладък синодален превод: Пилат им казва: "Вашия Цар ли да разпна?". Първосвещениците отговориха: "Ние нямаме друг цар, освен кесаря". Превод на латински: Dixit eis Pilatus: "Regem vestrum crucifigam?". Responderunt pontifices: "Non habemus regem nisi Caesarem". Превод на славянски: Глагола имъ Пилатъ: "Царia ли Вашего распьнѫ?". Отъвѣшташя архiерее: "Не имамъ цѣсарia тъкъмо Кесарia".

Разликата е огромна. Кесар не е дума от славянският език. Има я в два евангелски израза на славянски. На повечето славяногласни не им се било налагало да я изричат. На гръцки по онова време кесар било и някаква титла, но кесар се чувствува като чужда дума в гръцки и рядко се употребява. Цѣсарь (царь) и сродните на нея славянски думи били много чести в живата реч. Поради това този корен бил съкратен. Писмеността не е допринесла за съкращаването.

Нима има противоречие между тези съждения, уважаеми Графе?

Цар Петър е бил наричан от елинофоните василевс, дори когато са негови поданици. Цар са го наричали славяногласните. Кесар никой не го е наричал - славяногласните не знаели тази дума (кесар), а за елинофоните от 10-ти век титлата кесар била вече по-ниска от василевс. Цар Петър не е предпочитал титлата цар пред василевс, понеже това била една и съща титла на два различни езика. Той бил хем василевс, хем цар. Но във всеки случай повече от кесар.

Какво имате пред вид? Ако става дума за преходът от Кесар (CAESAR, KAIСАР) към Цѣсарь, то причината за него е втората славянска палатализация. Ако става дума за съвременната форма на името на Юлий Цезар според учебниците ни по история (вместо по-старата Кесар), то тя идва от руски, а пък в руски - от немски, а в немски - от средновековният латински. Звуковите промени на името CAESAR в романските езици (и в немски) са обект на романската фолология. Това няма отношение към нашето средновековие.

Разбира се, че думата цар не е случайна. Нито цар Симеон, нито цар Иван Грозни са търсили титла, понеже тя отдавна е била намерена. Дръжте нещата прости, не умножавайте същностите. В случаят имаме две същности: римският/ромейският император и славяногласието (славянският език). Безсмислено е да намесваме допълнителни същности като България или Русия. Още от езически времена славяногласните наричали римският/ромейският император с думата цар. Това е простият и логичен отговор. Думата цар, както и много други думи, си променила звуковият облик през вековете, но е безсмислено и излишно на този факт да се придава значение. Да разгледаме 9-ти век. Вече повече от два века ромейският император за славяногласните е цар, за елинофоните - василевс. Това не са две различни титли. Ако трябва гръцката дума василевс да се преведе на славянски, преводът е цар. И обратно, ако трябва славянската дума цар да се преведе на гръцки, преводът е василевс. И досега е така: ако трябва гръцката дума василяс да се преведе на български, преводът е цар, и обратно, ако трябва българската дума цар да се преведе на гръцки, преводът е василяс. През 9-ти век се превежда от гръцки на славянски Евангелието. В гръцкият оригинал думата василевс се среща много-много пъти. Преводачите никак не са се затруднили с преводът - те добре знаели, че василевс трябва да се преведе като цар. През 10-ти век на Симеон, архонтът на България, му се приискало да седне на тронът на ромейският император. Изречено на тогавашният славянски език, на Симеон му се приискало да низвергне старият цар, той за да стане царят. На славянски казано: Симеон искал да стане царят. На гръцки казано: Симеон искал да стане василевсът (Ήθελε ο Συμεών να γίνει ο βασιλιάς). Симеон не успял, не му признали титлата василевс/цар, но синът му Петър успял. Него елинофоните го величаели като василевс, а славяногласните - като цар. В Русия също е славяногласна страна и там през Средновековието също знаели, че ромейският император е царят. След като последният ромейски цар загинал при отбраната на Цариград, владетелят на Московията и на цяла Русия Иван Грозни се обявил самият той за цар. Допълнителни съображения: 1. Тази схема е проста и логична. Съгласувана е с историческите източници - няма такъв, който да й противоречи. 2. Няма данни двете звукови форми на думата цар, старата цѣсарь и новата царь, някога да са се противопоставяли една на друга. Мисли като "не сакам ази да съм цѣсарь, най сакам ази да съм цар", са смешни. 3. Изразът "да прииде царствие твое" от Господнята молитва звучал по-често от владетелската титла цар сама по себе си. По-често са звучали и топоними като Цариград, Цариброд и т. н. (И сега Цариградско шосе се чува по-често от имотите на царя, например.) Следователно, думата цар си е била просто обикновена дума от нашият език и владетелят нямал монопол върху нея, както нямал права и върху думата Бог. Бог високо, Цар далеко. Иначе Царят е в Мадрид, а Бог, Царят небесен, е навсякъде. 4. Възниква въпросът кога се е осъществил звуковият преход от цѣсарь към царь. Данните сочат някъде от краят на 10-ти до краят на 11-ти век. На въпросите защо и как единственият възможен смислен отговор е упростяване на звуковият облик в живата реч. 5. Възниква въпросът как се е изписвала думата цар през Средновековието. Изисква се по-дълъг отговор. Отсега да кажа: трябва да се търси нормалното, а не изключителното. 6. Възниква въпросът колко земни инкарнации можел да има Царят. Изисква се по-дълъг отговор. Отсега да кажа: трябва да се търси нормалното, а не изключителното.

Волеизлиянието се допуска като обяснение на процеси по изменение на езикът, само ако няма други нормални обяснения. Приемането на волеизлиянието като обяснение прилича на приемане на някаква конспиративна теория. Има хора, обсебени от конспиративни теории, на които просто трябва да пожелаем да се излекуват, понеже друго не може да се направи. Примерите за волеизлияния, обясняващи езикови изменения. 1. Доколкото приемането на друга религия е резултат на волеизлияние и води до езикови изменения, то те косвено са резултат от волеизлиянието. 2. Болшевиките в Русия наложиха например повсеместната употреба на думата товарищ, наред с редица други езикови изменения. Вече две десетилетия руският език не може да се отърси. 3. Един тоталитарен режим би могъл по принцип да въведе новговор. Но не се случвало. Мао уж бил искал по някое време да замени китайският език с есперанто, но се е освестил. 4. Замяната на турски думи в нашият език с руски и църковно-славянски думи през 19-ти век може да бъде считано за резултат от някакво волеизлияние. 5. Много екзотичен пример. Чел съм за някакво особено австралийско аборигенско племе. Обикновени нарицателни думи се употребявали за собствени имена, както понякога става и у нас. (Имена като Вяра, Надежда, Любов, Явор, Искра, и т. н. са по начало съществителни нарицателни.) Е, когато някой умре, името му ставало табу, за да не се безпокои духът му. Табу ставало и съответното съществително нарицателно. Вождът измислял друга дума за това понятие и казвал на племето вече да употребяват нея.

Прав сте, уважаеми alvassareiro. Турският поробител няма пряко отношение към този казус. Никой не е забранявал славянската литургия по Нашенско. Обаче: какво виждаме в началото на 19-ти век? Загуба на книжовната традиция, почти пълна. Два довода: {първо} грамотните хора у нас, доколкото ги е имало в началото на 19-ти век, не знаели с коя буква да означават звукът Ъ, и {второ} навсякъде из църквите по Нашенско, като възстановили славянската литургия, четели малкия юс като IA, т.е. не знаели и буквата малък юс. За големият юс не били и чували. Буквите не знаели! Да сравним с краят на 12-ти век. Никъде не става дума за възстановяване на славянската литургия, понеже в Търновско тя си е била все такава от времето на цар Бориса. Хората знаели кога да пишат юсовете, и малкият, и големият, и това знание нямало как да бъде ре-импорт нито от Русия, нито от Сърбия. Книжовната традицията била съвсем жива - този извод се налага. Причината виждам в следното. Каквото и да съм писал в този си постинг, повечето грамотни хора, тези, дето поддържали книжовната традиция, били сред аристокрацията. Когато в краят на 10-ти и началото на 11-век България се присъединила към Ромейската империя, българската аристокрация си останала на мястото, останала си християнска и славяногласна. Затова книжовната традиция можело да се поддържа жива. Обаче в краят на 14-ти век и в началото на 15-век декапитацията, емиграцията и ислямизацията унищожили българската аристокрация. Затова книжовната традиция по Нашенско затихнала.

Не берете грижа, уважаеми Зитко. Няма правило за опростяване на звуковия облик на думите. Такива процеси стават спонтанно, а не по правила. И ако могат да се формулират някакви правила (например правилото за отваряне на сричката в славянски), то самото правило е възникнало спонтанно. Освен това, езикът е инертен и един процес не може да трае по-малко от животът на едно поколение. Обикновено процесите траят векове. Да, основният двигател на езиковите промени е мързелът (стремежът към пестене на усилията). Съществуват обаче две страни, говорител и слушател. Говорителят не може да опрости звуковият облик на речта до такава степен, че да предизвика затруднения у слушателят да разбере смисълът. Нали ако говорителят каже "Га-га-га!", слушателят ще попита "Какво? Какво?" и говорителят ще трябва да повтори: "Гадна гаргара!" или пък "Тогава я погалих под гащите!". Говорителят ще трябва да си прекърши езикът с цялата звукова сложност, ако това е нужно на слушателят за да разбере, ама ако не е нужно, то тогава говорителят няма защо да се хаби толкова. В нашият случай, звуковият преход от цѣсарь към царь не ощетявал възможността за разбиране на речта, понеже по-стара дума със звучене царь нямало. Имало вар, дар, жар, чар, но не и цар. Спокойно можело от цѣсарь да се премине към царь. Звуковият преход от цѣсарь към царь ще е траял поне половин век, а може да е траял и два века. Както и да е, случил се е някъде между средата на 10-ти и средата на 12-ти век.

Безпредметен е спорът. Никога царство и цесарство не са се противопоставяли, за да се питаме дали царство или пък цесарство е имал пред вид Паисий. Имал е пред вид и едното, и другото, което е същото. Все пак по негово време се е чувало само царство. Дори в 9-ти век, когато тази титла е звучала цѣсарь, малко хора са знаели етимологията й (от латинското Caesar и/или гръцкото KAIСAР), може и никой да не е знаел. А в 12-ти век - никой не е знаел. В толкова други езици звуковият облик на върховната титла на владетелят е бил съкратен и/или променен според живото произношение: гръцки: василевс => василяс френски: rex/regem => roy => roi (фонетично regem => ree => rwе => rwa) испански: rex/regem => rе английски: cyning => king български: цѣсарь => цар Нищо необикновено. Нищо неочаквано. Именно моята схема избягва Параграф 22. Параграф 22 имаме при некоректна рекурсия (там двете процедури - сертификатът за лудост и заявката за такъв сертификат, са взаимно оплетени по нелогичен начин. Моята схема се основава само на живият говор. В живият говор звуковият облик на някаква си дума се бил променил. Просто и ясно. Никакви други понятия не са нужни за обяснението. Бръсначът на Окам: Entia non sunt multiplicanda sine necessitate. Няма необходимост да се умножават същностите. На съкращаването на звуковият облик на тази дума следва да се гледа като на естествен процес. Това не е станало в резултат на нечие волеизлияние. Упростяването на звуковият облик на думите е естествен процес както в нашият, така и във всички езици. И огромен брой думи са засегнати от такъв процес. Нима е разумно да си задаваме следният въпрос: "На кой знаещ и грамотен човек би му хрумнало да съкрати глаголът чувствува до формата чувства, която при това съвпада с форма на съществително в множествено число?"

Ами повярвайте. Българската аристокрация, дето не била изклана и не избягала, до 100% приела ислямът и се вляла в турската аристокрация. Тези, дето си държали на вярата и останали българи, били все от простолюдието. Аристокрацията е на едно ниво с простите хора по много критерии. Първо, по биологични критерии. Например, аристокрацията и простолюдието уринират по един и същ начин. Второ, по лингвистични критерии. Ако аристокрацията по Нашенско говорела на български, то това бил същият език, на който говорело и простолюдието. Трето, един средновековен български "културбиля" едва ли е бил по-грамотен и е знаел правописът по-добре от един съвременен български министър на културата. Пък и дали всеки "аристократ" пред Средновековието е бил грамотен? Едва ли. Четвърто, руският 19-ти век ни дава следният пример. Аристокрацията в Русия, освен руски, владеела и френски, международният език от онова време. В руските аристократични салони звучала предимно френска реч. Руска аристократка, навярно блондинка, посетила Франция и възкликнала: "Каква цивилизована страна! Даже файтонджиите знаят френски!" Пето, Царят (г-н Симеон Борисов Сакскобурготски) е виден представител на аристокрацията. Да, превъзхожда ни нас, простолюдието, с осанка. Шесто, познаваме днешната си действителност. Средновековните български големци превъзхождали простолюдието точно толкова, колкото днешните български големци ни превъзхождат. Наивно е да мислим, че това не е вярно. А пък дереджето си го знаем.

Вместо да приемат простите обяснения, някои са склонни да усложняват нещата, и явно лечение за това няма. Преходът от цѣсарь към царь се дължи изключително на живият говор по Нашенско. Писмеността не е допринесла с нищо за този преход. Тя би могла да го възпрепятствува, но не е успяла. Твърде малко са били грамотните хора, за да може писмеността да провали този преход. Не съвсем по темата: 1. Вече се дадоха примери (сътворилъ еси => сторил си). 2. Представете си беззъба баба да учи внуците си на Господнята молитва: .. да приидетъ цѣсарьствие твое .. А може и да им разказва приказки за цѣсаре, цѣсарици и цѣсаркини, за цѣсарски синове и зетьове. 3. Такъв голям град с такова дълго име: Цѣсариград. 4. Когато бях млад, коректорите все още изискваха да се пише възпрепятствувам, свидетелствувам, и т.н., въпреки че неударената сричка -ву- никой вече не я произнасяше. Сега рядко може да се види пълното изписване. Живият отговор победил правописът. (Кой кого победил? Кой кой победил?) 5. През двата века "робство", наречено "византийско" в днешните ни учебници и "гръцко" в романът "Под игото" на Вазов, славянската литургия не била забравена и писмената традиция се поддържала. В църквите по Нашенско се чувало "Господи, помилуй!" и "Многая лѣта". Всички знаели Господнята молитва "да приидеть царьствие твое". Друго било след 14-ти век - тогава в църквите по Нашенско се чувало "Кире елеисон" и "С пола ети". Не знам как са изричали Господнята молитва: дали "да приидетъ царьствие твое" или "елтето и василиа су" или пък "Melekûtun gelsin".