Христо Тамарин

Винаги съм твърдял, че формата ЧЕРКВА е нова. За старо-славянският (старо-българският) език формата е ЦЪРКВА. Сръбските влияния, за които стана дума, са от по-ново време.

В Русия наистина думата ЦЪРКВА е разпространена вследствие на христианизацията. Но за Нашенско, версията Ви противоречи на известни факти. Всички солунчани уж били славяногласни. По-общо, имало много славяногласни ромеи - християни (СГРХ). Светите братя Кирил и Методий произлизали от СГРХ. Те от деца са били СГРХ. Не са се учили на славянски език от езичниците в Подунавието. Още по Нашенско те са превели Новият завет (Евангелията). Ако в битността си на СГРХ те са наричали църквите ЕКЛИСИИ (допускайки, че не са знаели думата ЦЪРКВА), то думата ЕКЛИСИЯ щеше да се среща в преводът на Новият завет. А те не се стеснявали да използват гръцки думи дори при наличие на славянски съответствия (АНГЕЛ - вестител, АПОСТОЛ - пратеник). А в преводът на Новият завет думата ЕКЛИСИЯ е преведена навсякъде като ЦЪРКВА. Подобна ще да е била и съдбата на думата КРЪСТ. Тя е заемка от думата ХРИСТОС, но не пряко от гръцки, а от някой германски (по-верятно) или романски (по-малко вероятно) диалект. И то славяногласни езичници са я заели тази дума, понеже са изменили значението й на СТАУРОС - християни не биха направили така. И тъй, думата КРЪСТ я имало в говорът на СРХ със значението СТАУРОС и като такава тази дума се среща в евангелските преводи. За глаголът от същият корен КРЪЩАВАМ може да се каже същото, както за КРЪСТ и за ЦЪРКВА. Думите ЦЪРКВА, КРЪСТ и КРЪЩАВАМ няма как да са измислени "от тях". За "тях" това са били обикновени славянски думи. Те не са съзнавали етимологията на тези думи (лингвистиката като наука започва да се развива в края на 18-ти век). Но те, Светите Солунски братя, са знаели и са използвали тези думи в битността си на СГР, използвали са и трите тези думи в евагелските преводи.

Уважаеми г-н Табов, Ако нещата могат просто да се обяснят, от какъв зор да ги усложняваме? Никой не поддържа такава идея. Обикновено всеки език съществува като набор от диалекти. Границата между език и диалект обаче я поставя политиката, а не лингвистиката. (Езикът е диалект с армия и полиция.) Можете да прочетете например тук. Както и да е, загърбвайки споровете кое е език и кое - диалект, може да се счита, че до 10-ти век включително съществува общ славянски език, който, като всеки говорим език, предтавлява, разбира се, набор от диалекти. Да, разбира се. Но това са редакции все на старо-българският (старо-славянският) език, основан на нашенски славянски диалекти. Църковно-славянският език представлява руска редакция на старо-българският (старо-славянският) език и той сега се използва в нашите църкви. "Балканизацията на нашият балкано-славянски (български) език започва още през 10-ти век, при цар Петър. Тук вероятно не разбирате за какво става дума. Уважаемият съфорумник Perkūnas вече Ви е отговорил. Става дума за влияние откъм сръбски език, в резултат на което се размива разликата между Ч и Ц в думи като ЧЕРЕН, ЧЕРВЕН, ЦЪРКВА.

Двамата братя от Солун вкарват маса нови думи с религиозен характер, но с изявен гръцки облик: ангел, евангелие, апостол, дявол, .. както и много имена. Забележете, че понякога се въвеждат гръцки думи, дори когато има славянски синоними (вестител, благовещение, посланик, бяс). В славянската си реч двамата солуняни св. св. Кирил и Методий са наричали някак си църквите. Ако не са ги наричали точно ЦЪРКВИ, то ще да са ги наричали ЕКЛИСИИ и тази дума щяха да разпространят. Да, но няма следи от ЕКЛИСИИ в славянски. Най-простото обяснение е, че още от детските си години двамата братя са наричали църквите именно ЦЪРКВИ. Не виждам защо се намесват унгарците. През 9-ти век те все още не участват в "играта". Вече писах, че славяногласните езичници в далечният северен Новгород едва ли са знаели думата ЦЪРКВА. Но солуняните са я знаели. И доколкото тази дума е заета в славянски от някакъв германски диалект, то това предполага широкото й разпространение както по Средния Дунав, така и по Нашенско. Има и други славянски думи със значение от християнската религия, които вероятно са били заети още през езическо време: например КРЪСТ.

Ако в Панония славяногласните са знаели думата ЦЪРКВА, то по пътят си до Солун нямало как да я забравят - минавали през цивилизовани територии със църкви. Всички солуняни през 9-ти век чисто беседвали на славянски. В Солун имало църкви. Дума за църква са имали - това била именно думата църква. Светите братя Кирил и Методий са знаели тази дума още от родният си Солун. И са я използвали при преводът на Светото Писание - знае се, че голяма част от преводът е направена още преди заминаването им за Моравия. Всичко друго излишно усложнява нещата. Да се мъчим да обясняваме преходът К=>Ц чрез романски излишно усложнява нещата. В близките нам романски езици преходът би бил К=>Ч, а не К=>Ц. Втората славянска палатализация е най-простото и най-вероятното обяснение на този преход.

Тази тема е за думата ЦЪРКВА. Нека за славянските палатализации да се отвори тема в раздела за езикознание. Според мене, уважаеми Кухулин, да се свързват брезовите грамоти от Северна Русия с думата ЦЪРКВА не е релевантно. Славяногласието се оформя по Средния Дунав, на границата на цивилизацията. То заема думата ЦЪРКВА, за да означава важната обществена сграда в християнските селища. Около 800г. славяногласието е занесено по Днепър и в частност до Новгород. Около 1000г. Новгород се християнизира. Нима мислите, че през тези 200 години славяногласните от Новгород са помнели думата ЦЪРКВА? Ами че там на север те църква не са виждали и естествено е да забравят тази дума. Ако през 11-ти век тя се среща на брезови грамоти, то тя е наново занесена там от християнските мисионери около 1000г. Тъй че, разглеждайки думата ЦЪРКВА, няма никакво значение дали в новгородският диалект е протекла втората палатализация. Съвсем друго е например в Солун или другаде по Нашенско. Нашенските и в частност солунските славяни не са изпадали в положение да забравят думата ЦЪРКВА.

Както писах, в ЭССЯ не умеят да разполагат славянските палатализации във времето. Подхождат формално: пред малък юс, пред малък ер, пред Е: първа палатализация, пред ят - втора. Но случаят не е такъв. Най-напред се задейства първата палатализация, която елиминира К/Г/Х пред предна гласна и ги прави на Ч/Ж/Ш. Не остават съгласни К/Г/Х пред предна гласна. Първата палатализация се забравя - вече не действа, деактивира се. Отново се появяват К/Г/Х пред предна гласна - или в новозаети думи (църква, цент), или пред новопоявила се предна гласна (ЯТ или И), която преди това е била дифтонг (ai,oi). Тогава в славянски се задейства втората палатализация, която пак елиминира съгласните К/Г/Х пред предна гласна, като този път ги превръща в Ц/З/С (пропускам детайлите в диалектите). Отново не остават съгласни К/Г/Х в позиция пред предна гласна, втората палатализация също така се забравя и деактивира. През втората половина на 9-ти век, времето на първите старославянски текстове, втората палатализация вече не действа и новозаети думи като АНГЕЛ остават непроменени. Думата ЦЪРКВА е заета след деактивацията на първата първата палатализация (след 4-ти век) и преди деактивацията на втората (преди 9-ти век).

Уважаемият съфорумник Perkūnas вече Ви е отговорил. Думата це́рковь е дадена като пример за втора палатализация, а терминът диссимиляция не се отнася за думата це́рковь, а за звукът Т в думата витязь.

Или от готски, или от някой друг германски диалект, доколкото думата не била засвидетелствана в готски. Съгласен съм със Фасмер. Във цитатът от Фасмер не виждам коментар за Ч или Ц (първа или втора палатализация) - не се вижда повод за притеснение. Цитат от ЭССЯ: Тук е подходено формално, а не логично. Да, вярно е, че обикновено К в позиция пред -ь- се изменя в Ч според първата палатализация, но само в достатъчно стари думи, например исконно славянски. От един момент нататък първата палатализация престава да действа, вероятно още преди 4-ти век. Думата ЦРЬКЪI е заета след този момент и попада под ударите на втората палатализация. Няма как думата да е заета преди 4-ти век - тя се разпространява едва след 4-ти век. Дори бидейки езичници, славяногласните са имали дума за означаване на важната обществена сграда във всяко християнско селище - това е думата ЦЪРКВА.

Няма противоречие. За 9-ти век и насетне не се предполага дълго У(ū) в славянски. В такъв смисъл, основата на думата става ЦРЬКЪВ-. В родителната форма ЦРЬКЪВЕ крайната гласна е окончание (вероятно от по-старо -es). В случаят за суфикси в славянски трудно може да се говори. Суфикс има в гръцки: -ιακ-.

Би било добре мястото на такава тема да е в разделът по езикознание. Ето какво можем да прочетем във Фасмер за тази дума: И тъй, най-старата предполагаема форма на тази дума в нашият език е *cirkū. Заета е след първата палатализация, защото началната съгласна е Ц, а не Ч (форми като ЧЕРКВА са по-късни аналогии). Това е формата за именителен падеж ед.ч. Крайната гласна е дълго У. Тя по-късно преминава в дифтонг ЪI. В останалите форми на тази дума крайното дълго У се разпада на два звука У: първият е кратка гласна У, преминала в Ъ, а вторият - сонорна съгласна У кратко (W), преминала после във В (V). Вижте тук за преходът от W във V. Най-старата засвидетелствана форма е ЦРЬКЪI в именителен падеж единствено число, като в останалите случаи основата на думата става ЦРЬКЪВ-. Понеже тази дума е от женски род, по-късно тя е обобщена на ЦЪРКВА, подобно на други думи като ЛОКВА (от по-старото ЛОКЪI). Сега да излезем извън нашият език. Счита се, че тази дума произлиза от гръцкият израз за ДОМ ГОСПОДЕН - κυριακός οίκος, във винителен падеж κυριακό(ν) οίκο(ν). Този израз се съкращава до κυριακό и според Фасмер дори до κυρικό. От последната форма може да се стигне до най-старата славянска форма *cirkū (спомнете си, че гръцкото О преминава в славянско У например в името на градът Солун, понеже славянското О било доста по-отворено). Обаче женският род в славянски остава необяснен. Поради това намесваме германски - готски и старонемски. Според Фасмер, предполага се *kirikô в готски и е засвидетелствана формата kirkô в старо-баварски. Ако се предположи заемка от тези старо-германски форми в славянски, то и фонетиката, и женският род си намират обяснение. Κυριακή е прилагателното κυριακός в женски род. Означава "Господен". Κυριακή е и съкращение на изразът Κυριακή ημέρα - ден Господен, и означава "неделя". Версията от латинското circus не обяснява женският род на -ū(-ЪI). Най-старата форма свършва на -ЪI в именителен падеж и на -ЪВЬ във винителен. После думата се подвежда по склонението на многобройните думи от женски род с основа на -А, както е сега в нашият език.

Според Българският етимологичен речник: КАМБЕР било името на любимият верен роб на някой си персонаж от Коранът (май на халифът Али). Значи, това е мюсюлманско име. Оттам в турски (може би още в арабски) се появила дума КАМБЕР със значение "свой човек, наш човек, приближен". "Камбер кадъна, Камбер Тодора" значи "Нашата кадъна, наша Тодора". Думата КЕМБЕР я няма в Българският етимологичен речник. Както писах, това било елемент от старата дамска мода. Но фамилията КАМБЕРОВ идва от КАМБЕР, не от КЕМБЕР.

Значи, думата камбер/кембер трябва да я има в Българският етимологичен речник. Който има достъп, нека да погледне. Online се стига до турската kemer и кюрдската кембер, които значели пояс, колан. Кембер е вероятно елемент от старата дамска мода. Но как се стига до фамилия Камберов/Кемберов оттам?

Ако беше Камбуров, можеше от турски да се преведе като Гърбов (а на руски - Горбачев). Обаче Камберов/Кемберов пó ми звучи да идва от испански-сефарадски и да е синоним на фамилията Сарафов.

По Берлинският договор (Княжество) България е васална държава, васална на султанът. По-конкретно, българският княз е васал на султанът. А султанът трудно би се съгласил България да стане република - кой ще му е васал? Следователно, трябвало още Берлинският договор да определи, че България е суверенна република. Да допуснем, че е така. Тогава възниква въпросът с Източна Румелия. По Берлинският договор тя си остава под властта на султанът, който е задължен да назначи християнин за управител (генерал-губернатор). Как в реалната история се осъществява Съединението? Ами султанът казал "Ашколсун! Хаирлия да е!" и назначил българският княз за генерал-губернатор на Източна Румелия. Така се уредило Съединението. Ако България беше суверенна република към 1885г., то Съединението нямаше как да се уреди. Ще трябва да изберем една от двете опции: или няма Съединение, или няма нужда от Съединение (т.е. суверенната република България по Берлинският договор включва Пловдив и Стара Загора). Нататък, дали суверенната република България ще участва в Балканският съюз и ще воюва с Османската империя. Да допуснем, че е станало така, както в реалната история. България придобива Горна Джумая, Кърджали, евентуално Пловдив и Стара Загора. И излаз на Бяло море. Но големият въпрос е Битоля и Охрид. Републиката не може да направи повече по въпросът. Да допуснем все пак, че републиката нямаше да нападне Гърция и Сърбия. Стигаме до Първата световна война. Не е вярно, че България приема страната на Централните сили, понеже цар Фердинанд бил немец. В реалната история за България наддават. Проблемът е, че Антантата нищо съществено не може да обещае, а пък Централните сили могат да обещаят Битоля и Охрид. България няма защо да се бие на страната на Антантата. Дилемата е или да се запази неутралитет, или да се заеме активна позиция, заставайки на страната на Централните сили. Навярно и републиката би избрала активната позиция.

Оказва се, че има и други изключения: утре, лете, зиме. Явно това са стари локативи на -Ѣ. А пък за мене и тебе се сетих за обяснение, без да се намесва ударението. Мени и теби са стари дателни форми, а пък винителните форми мене и тебе трябвало да се отличават от дателните форми.

Не съм твърдял, уважаеми Perkūnas, че бретонският език е наследник на езикът на галите. Но не съм и убеден, че бретонският език е донесен от Острова, след като общото направление на келтските езици е било от континентът към островите. Но това няма значение за тази тема.

Произход, език и култура на прабългарите (3291 Replies) Иранска теория за произхода на древните българи (940 Replies) Теории за произхода на българите (438 Replies) Към коя езикова група принадлежи езикът говорен от "прабългарите"? (13 Replies) Прабългарските числителни имена (75 Replies) Относно апроксимирането на проходните съгласни при заемки в славянски

6. Популярна история на сонорната съгласна (полугласната) У [w] в ПИЕ Вижте пак т. 3.1.2, както и т. 5.1. Да припомним, че в ПИЕ единствената проходна съгласна е . Това означава, че в ПИЕ нямало проходна съгласна [v], но имало сонорна съгласна (полугласна) [w], алофон на . Как отделните PIE-езици придобили проходната съгласна [v] сред звуковият си репертоар? Още в предкласическият период на гръцкият език PIE-полугласната [w] станала на проходна шумна съгласна [v], означавана с буквата F (digamma), но после изчезнала, оставяйки след себе си придихание, също изчезнало в последствие. Старогръцката буква F (digamma) отпаднала от азбуката, понякога я употребявали само като цифра 6. За нашите цели можем да считаме, че в класическият старогръцки нямало проходна съгласна [v]. Тя се появила, едва когато Бетата започнала да се произнася проходно като Вита (вижте т. 4). В класическият латински език всички алофони на звукът u (и като гласна, и в дифтонг, и като съгласна [w]) се пишели с една и съща буква U-V. Разлика между буквите U и V започнали да правят едва през Средновековието. Това означава, че когато буквата U-V означавала съгласна, в класическият латински език тя все още ще да се е произнасяла като сонорна съгласна (полугласна) [w]. Но скоро след това в латински се осъществил преходът от [w] във [v], доколкото в романските езици се среща вече проходната съгласна [v] на мястото на полугласната [w]. Можем да предположим, че появата на проходната съгласна [v] в латински-романски и в гръцки, двата основни езика на Римската империя, е станало синхронно. С други думи, към 400AD в латински/романски вече имало проходната съгласна [v] на мястото на старата полугласна [w], означавана по новому с буквата V. Английският език пази и досега старата сонорна съгласна [w] от ПИЕ. В немският език (High German) обаче се е осъществил същият преход, както в латински-романски, а именно преходът от сонорна съгласна [w] към проходната съгласна [v]. Кога? Със сигурност след латински-романски. Но преди или след славянски? Това е въпросът. Вероятно след славянски. В славянски трябва по някое време да се е осъществил същият преход, както в латински-романски и както в немски, а именно преходът от сонорна съгласна [w] към проходната шумна съгласна [v], за която вече в кирилицата е предназначена буквата В. Традиционно се допуска, че този преход се е осъществил още в памтивека, понеже е осъществен във всички диалекти. Точно това допускане повдига въпросът с двете думи – колиба и кораб, заемки от гръцки в български. Според традиционно допускане славянският език от памтивека е разполагал с проходната съгласна [v], с която да предаде Витата в тези две гръцки заемки. И тъй, и в двата езика, в романски-латински и в славянски, преходът от сонорна съгласна [w] към проходната съгласна [v] е осъществен във всички езици-потомци. Как да го датираме? И за романски-латински бихме могли да допуснем датиране от памтивека, ако не беше съображението за общата буква U-V. Е, за славянски пък проблемът с двете заемки от гръцки в български колиба и кораб са достатъчно основание да датираме въпросният преход около 700AD (±50). Така има достатъчно време гръцките заемки да са отпреди въпросният преход, както и достатъчно време до около 800AD за доставка на славяногласието по Днепър и на север от Карпатите. Според мене, славяногласието се е оформило на Средния Дунав. През 6-ти век и след това славяногласието се инфилтрира на територията на Римската/Ромейската империя (т. е. на нашата територия). Около 800AD славяногласието е минало Карпатите и е стигнало река Днепър. И тъй, през периодът 500AD-700AD в гръцки, а и в латински-романски, вече имало Вита (проходната шумна съгласна [v]), а в славянски още нямало такава проходна шумна съгласна. Поради това в славянските заемки от гръцки и от латински-романски проходната шумна съгласна [v] (Витата) редовно се апроксимирала със съответната преградна шумна съгласна Б (с Бетата), както се правело и с другите проходни шумни съгласни, липсващи в славянски (Gamma, Delta, Phi, Theta). Освен при двете думи колиба и кораб, се намират и още 4 етнонима, в които оригиналната проходната шумна съгласна [v] се предава на славянски с преградна шумна съгласна Б: обръ – от латинското avarus (аварин). блъгаринъ – от латинското vulgaris (човек от простолюдието). срьбъ – от латинското servus (слуга, роб). доулебъ – от гръцкото δουλεύων (трудящ се). В светлината на това, че от собственият етноним на славяните се е получила думата за роб в международната лексика, може да се допусне, че е станало смесване на значенията на думите. Чужди думи със значение трудящ се или слуга се възприели като етноними от някои славяногласни. Вероятно, и четирите етнонима - словене, българи, сърби и дулеби, са имали потенциалът да се възприемат навсякъде сред славяногласните. А думата босилек вече би могла да е пряка заемка от гръцкото βασιλικόν, а не непременно от латинското basilicum.

5. Популярна история на индоевропейските съгласни 5.1. Общ преглед Базисен модел на фонологията на праиндоевропейският език (ПИЕ, PIE) е този на младограматиците (NG, NeoGrammarians) от 19-ти век. През 20-ти век този модел се допълва от ларингалната и от глоталната хипотеза. Според базисният модел в ПИЕ имало: шумни съгласни десет гласни ([a], [o], [e], [i], [u] – с кратки и дълги варианти, както в латински) двугласни ([ai], [oi], [ei], [au], [ou], [eu]) сонорни съгласни [m], [n], [l], [r], [j] (И кратко), [w] (У кратко) Сонорните съгласни [m], [n], [l], [r] можело да бъдат сричкотворни. В същност, всичките шест сонорните съгласни можело да бъдат сричкотворни - И кратко и У кратко се превръщали в гласни И и У, когато били сричкотворни. Този факт се използва от ларингалната хипотеза, според която: в ПИЕ имало шумни (същински) съгласни, разбира се имало и шест сонорни съгласни/полугласни/гласни [i], [u], [m], [n], [l], [r], като всяка от от тях имала по три алофона: сричкотворен алофон алофон пред гласна алофон след гласна, с която се образувала двугласна (дифтонг) [*] в ПИЕ се предполагат и няколко ларингални съгласни (обикновено се предполагат три) [*] изброените дотук фонеми образували скелетът на думите, като ПИЕ-корените се състояли обикновено от три такива фонеми [*] скелетът на думата се допълвал от огласовка [*] предполагат се няколко (обикновено шест) степени на огласовката нулева степен – нормална и дълга E-степен – нормална и дълга O-степен – нормална и дълга [*] ларингалните съгласни се предполагат такива, че моделите на огласовката да изглеждат най-прости. 5.2. Шумните (същинските) съгласни в ПИЕ и пътят им към славянски Всички шумни (същински) съгласни в ПИЕ (освен ) са изброени в следната PIE-таблица: Две интерпретации на шумните преградни ПИЕ-съгласни са приведени в таблицата: NG-интерпретация и глотална интерпретация. Забележете, че всички съгласни в таблицата се предполага да са били преградни както в NG-интерпретацията, така и в глоталната интерпретация за ПИЕ. Следните шумни (същински) съгласни, които са проходни или африкати и ги има в българският език, ги нямало в ПИЕ: В, Ж, З, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, ДЖ, ДЗ. PIE-таблицата се основава на подобната GR-таблица. Последният (веларният) ред от GR-таблицата е разделен на 4 подреда в зависимост от наличието на призвуците +j и +w. Като изключим призвуците, клетките от двете таблици общо взето си съответстват (Бетата/Витата пак си е особена, и това си е). 5.2.1. Глоталната хипотеза Шумните преградни ПИЕ-съгласни в праславянски се извеждат пряко от NG-интерпретацията. Глоталната интерпретация бе въведена наскоро и цели да обясни няколко проблема: Лесно обяснение на прагермански (Grimm) по следният начин: в глоталната колона не се назначава звучност, в неутралната колона придиханието променя преградността в проходност, във всички колони се елиминират придиханието и глоталността. Решение на типологически проблем. Оказва се, че на светът няма езици, които да имат звучни придихателни съгласни, без едновременно да имат и беззвучни придихателни съгласни. Излиза, че ПИЕ според NG-интерпретацията е уникален език. Глоталната интерпретация отменя уникалността на ПИЕ, въвеждайки придихание и в неутралната колона. Ако на вяра приемем, че глотална pieBeta е изключително трудна за произнасяне, това обяснява липсата на звукът pieBeta сред ПИЕ-корените. Доколкото гръцкият е замесен в тази тема, то от глоталната интерпретация до положението в GR-таблицата се стига така: назначава се звучност на глоталната колона (за разлика от прагермански), глоталността се елиминира, елиминира се и придиханието в неутралната колона, и накрая се елиминира звучността в генералната колона. И разбира се, най-важното за нас е да проследим пътят от глоталната интерпретация към славянски: назначава се звучност на глоталната колона (както в гръцки, латински и санскрит, за разлика от прагермански), глоталността се елимира (както навсякъде по ПИЕ-светът), в славянски се елиминара и придиханието в двете колони (неутралната и генералната). Поради това елиминиране на придиханието глоталната и генералната колона са напълно слети в [пра]славянски. Подобна таблица за славянски би останала с две колони: беззвучна (ПИЕ-неутрална) и звучна (ПИЕ-глотална + ПИЕ-генерална). Стигнахме и до призвуците към веларният ред на съгласните в PIE-таблицата. 5.2.2. Призвукът +w към веларният ред на съгласните в PIE-таблицата Има три типа ИЕ-езици спрямо призвукът +w: пазещи призвукът (латински, прагермански) елиминирали призвукът (славянски) пазещи следи от призвукът (гръцки) Призвукът +w се вижда в латински и прагермански. Например, съгласната [k+w] в латински се означава с буквосъчетанието qu, а в прагермански според закона на Грим преминава във hw, което в днешния английски се означава с буквосъчетанието wh. В гръцки призвукът +w изменя веларните съгласни дотам, че губят веларността си и се получава Π, Τ, Β или Ζ в зависимост от обкръжението и от колоната в PIE-таблицата. В [пра]славянски призвукът +w е напълно елиминиран. 5.2.3. Призвукът +j към веларният ред на съгласните в PIE-таблицата Има два типа ИЕ-езици спрямо призвукът +j: елиминирали призвукът (езици от групата kentum) пазещи следи от призвукът (езици от групата satem) Не се намират ИЕ-езици, пазещи този призвук. Гръцкият, латинският, прагерманският са езици от групата kentum. В тях няма никакви следи от призвукът +j. При езиците от групата satem (славянският е от тях) призвукът +j изменя веларните съгласни дотам, че губят веларността си. В славянски се получава С от PIE [k+j] и З [z] от PIE [g+j]. Спомнете си, че призвукът +w е елиминиран в славянски.

4. Шумните съгласни в гръцки Следната GR-таблица илюстрира шумните съгласни в гръцки: В таблицата са изброени всички шумни съгласни в гръцки език освен Σ (Sigma) и Ζ (Zeta). В същност, в таблицата са изброени всички преградни шумни съгласни в старогръцки. Вижда се, че две трети от тях се променят от преградни в проходни докъм 3/4-ти век. Доколкото в славянски ги нямало повечето от тези проходни съгласни, то при заемане на гръцки думи те се апроксимират със съответните преградни съгласни (Иосип, театро, Георги, Димитър). Тук се показва, че звукът [v] (Витата), също така го е нямало в славянски език докъм 700/800AD. А ако е било така, то проходната шумна съгласна [v] (Витата) при заемане би се апроксимирала със съответната преградната шумна съгласна [б] (Бетата).

3. Терминологично отклонение: класификация на съгласните в съвременният български език Използвайки съвременният български език за пример, тук ще въведа за широката публика някои термини, с които се класифицират съгласните. 3.1. Шумни и сонорни съгласни В нашият език следните съгласни са сонорни: Л, М, Н, Р, Й. Останалите съгласни са шумни. По-нататък вместо шумни съгласни може да казвам същински съгласни. 3.1.1. Сонорната съгласна Й и статут на българските меки съгласни Освен с буквата Й, сонорната съгласна Й се означава и като част от буквите Ю и Я. Обикновено меките съгласни в нашият език се разглеждат като фонеми, отделни от съответните твърди съгласни. За руският език това е наложително, а за нас е традиция под руско влияние. Алтернативно, всяка мека съгласна в нашият език може да се разглежда не като отделна фонема, а като дифтонг, съставен от съответната твърда съгласна, последвана от сонорната съгласна Й. В старогръцки сонорната съгласна Й и (дългият и краткият вариант на) гласната И се означавали с една и съща буква I (Йота). Буквата I (Йота) е била заета с тази функция от гръцката азбука в старата кирилица. 3.1.2. Сонорната съгласна W (У кратко) Такава съгласна се появява напоследък в някои английски заеми, предимно имена. Сравнете: в старите заемки английската сонорна съгласна W се предава с шумната съгласна В (Вашингтон), а в новите – със сонорна съгласна У кратко (Уисконсин, Уол стрийт, хардуер, софтуер, уиндоуз). Заради многото турски заемки, сега се признава, че в българският език има съгласна ДЖ. Заради многото английски заемки вероятно скоро ще се признае, че в нашият език има и сонорна съгласна У кратко. 3.2. Звучни и беззвучни съгласни На звучни и беззвучни се делят шумните (същинските) съгласни. Ето всички шумни съгласни в българският език, групирани по съответстващи си двойки беззвучна и звучна: П и Б, Ф и В, Т и Д, К и Г, С и З, Ш и Ж, Ч и ДЖ, Ц и ДЗ, Х (Х има звучен алофон, но няма фонологично звучно съответствие). 3.3. Преградни и проходни съгласни Освен на звучни и беззвучни, шумните (същинските) съгласни в нашият език могат да се разделят на следните три групи: преградни: П, Б, Т, Д, К, Г. проходни: С, З, Х, Ф, В, Ш, Ж. африкати (слети съчетания на преградна с проходна съгласна): Ч(ТШ), ДЖ, Ц(ТС), ДЗ. В нашият език следните съгласни си съответстват, различавайки се само по признакът преградност/проходност: П и Ф, Б и В, К и Х. Преградните съгласни Т, Д, Г в нашият език нямат свои проходни съответствия, а пък проходните съгласни С, З, Ш, Ж нямат преградни съответствия. 3.4. Придихателни съгласни В нашият език няма придихателни съгласни. Ако ние чуем придихателна съгласна (например от китаец), игнорираме придиханието.

2. Резултатът в резюме Ще покажа, че предаването на гръцката съгласна Вита със славянско Б през времето преди 8-ми век след Христа може да се счита за редовно и нормално. И разбира се, това явление се среща и в други заемки, а не само в кораб и колиба. Ще използвам така поставеният проблем, за да направя популярно въведение в индоевропейската компаративистика. Запознатите с нея могат да не четат главите 3, 4 и 5, а да преминат направо към 6.

1. Постановка на проблемът Има две български думи – колиба и кораб, които са стари заемки от гръцки и притежават особеност – гръцката вита се предава като бета. Цитати от Иван Харалампиев (Малък етимологичен речник на българския език, издателство Слово, Велико Търново, 1998): Цитати от Български етимологичен речник, том II (И – КРЕПЯ, Издателство на БАН, София 1979): Предаването на гръцката гласна А със славянско О не говори само по себе си за особена древност на заемките. Същото например е станало и при славянските имена на градовете ТеСАЛОНики (Солун) и Адрианопол (Одрин), които едва ли са възникнали "преди настаняването на славянските племена на Балканския полуостров". Обаче предаването на витата със съгласната Б в славянски на пръв поглед е интригуващо и изисква особено обяснение. Традиционното обяснение е такова: тези две заемки са много стари, още от времето, когато в гръцки витата е звучала като бета, т.е. отпреди 3-ти век след Христа, понеже през 4-ти век гръцката бета вече е звучала като вита повсеместно и окончателно. В "Этимологическом словаре славянских языков (праславянский лексический фонд)" думата колиба я няма, но затова пък на думата кораб са посветени няколко страници, като се посочват много несъответствия, например: Има още една българска дума, босилек, за която традиционно се приема, че е заемка от лат. basilicum, а не пряко от гръцкото βασιλικόν, и така се обяснява предаването на Витата със славянско Б.

Таблица на съдържанието: 1. Постановка на проблемът. 2. Резултатът в резюме. 3. Терминологично отклонение: класификация на съгласните в съвременният български език. 4. Шумните съгласни в гръцки. 5. Популярна история на индоевропейските съгласни. 6. Популярна история на сонорната съгласна (полугласната) У [w] в ПИЕ. Доста обща информация е дадена в двете таблици към т. 4 и към т. 5.2. Добре е да си ги увеличите, за да ги разгледате по-добре.