Христо Тамарин

Все пак нека да сравним. Французите са франки в по-голяма степен, отколкото ние, българите, сме прабългари Някои считат, че моделът на българският етногенезис е зает от френският. В лингвистичен план обаче френският модел, за разлика от нашият, е адекватен и обоснован. FR_SUB. Келтски субстрат на френският език. Във френският език има около 200 думи от келтски произход. Французите са наследници на галите. Старият келтски език на галите е достатъчно добре известен. Досега на част от френската територия, на полуостров Бретан, като език на малцинството се говори келтски език, бретонски, който е добре известен. BG_SUB. Тракийски субстрат на българският език. Били сме били ние, българите, наследници на траките. Обаче в лингвистичен план: Езикът на траките е неизвестен. За нито една българска дума не може да се каже, че има тракийски произход. Ролята на тракийският като субстрат на българският език не може да се идентифицира. Ако за някой език може да се идентифицира субстратна роля по отношение на нашият език, това е влашкият. FR_SUPER. Франкски суперстрат на френският език. Това в частност е наложило етнонимът на французите. Франките, основателите на френската държава, говорели език от западно-германската група, близък на днешните холандски-фламандски-фризски, както и до преходните франконски диалекти на немският език. Според английската wikipedia, френските думи с древно-германски произход (from ancient Germanic languages) били 550. FR_SUPER. Прабългарски суперстрат на българският език. Прабългарите били наложили нашият етноним. Езикът на прабългарите е неизвестен. Достатъчно е да се видят острите спорове по класификацията му. Българските думите с предполагаем прабългарски думи са по-малко от 100 (около 20). Лингвистически тези думи изглежда да имат тюркски произход. От друга страна, във всеки славянски език се намират странни думи със стар тюркски произход. Тези думи може да имат например аварски произход. За произходът на нашият етноним има алтернатива - латинската дума vulgares със значение простолюдие. Към 1200 година, при възстановяването на българската държава, всичко прабългарско отпреди християнизацията е било вече забравено. От друга страна, през вековете по отношение на нашият език няколко езика са играли суперстратна роля: гръцки, турски, руски, сега английски. Сравнявайки влиянието на тези езици върху нашият, можем да се убедим, че предполагаемото влияние на предполагаемият прабългарски език върху нашият никакво го няма.

Фасмер не е информативен. Довечера ще видя в Българският етимологичен речник. В свещените текстове на старобългарски (старославянски) се употребяват думи с корен -ГРЪД- за превод на гръцките думи υπερηφαν.. Днешните ни думи "ГОРД/ГОРДОСТ/.." са руски заемки от 19-ти век. Спомням си, че в Рибният буквар думата ГОРД се пояснява с влашката дума ФУДУЛ, която ще да е била по-известна тогава на децата. Между другото, тази влашка дума има отрицателна конотация.

Преходът на Ѣ във Е е иновация, повсеместна и унифицирана в западното българско наречие. Въпреки планинският релеф, на запад от ятовата граница всяко Ѣ се е стеснило във Е, освен ако преди това, докато е било широко, не е сварило да стане А (пример: глаголът цаня). Същото е станало в повечето сръбски диалекти, и то доста отдавна. А пък Северозападна България е по-скоро равнинна, отколкото планинска. Какво е спряло "сръбското влияние" на подстъпите към Плевен? Турският език или гръцките попове? Знае ли някой границите на епархиите през 15/16/17/18 век?

Гагаузският не влиза в балканският езиков съюз. Дори сръбският не влиза. Членството в балканският езиков съюз трябва да се докаже - безпредметно е аз да го опровергавам. Има ли гагаузкият основните пет балкански езикови черти? Съвпадане на родителният и дателният падеж (ако няма падежи: на родителното и дателното отношение). Пълноценна граматическа категория за определеност. Бъдеще време на ЩЕ. Заместване на инфинитивът с форми на ДА и отпадане на инфинитивът впоследствие. Редупликация на допълнението, позволяваща свободен словоред дори при бедна падежна система. Само четири езика имат горните пет характеристики вкупом и поради това членуват в балканският езиков съюз: български (балкано-славянски), балкано-романски, албански и гръцки. Отделни черти от гореизброените могат да се срещат и в други езици. Например, английският има втората и третата. Български турчин беше писал във форумите, че в нашенските турски диалекти се били появили глаголни форми на ДА вместо инфинитив. Това е ново явление, от 20-ти век, балканска черта. Дължи се на турско-българско двуезичие. Забележете, че гагаузко-българско двуезичие на практика няма. Гагаузите са гагаузи, защото са преминали на езикът на средата. Но те не са били в положение да влияят на езикът на средата. Гагаузите са гагаузи, понеже не знаели българският език с неговите балкански черти. Как ще доставят балкански черти на турският си диалект, когато те не ги знаели тези черти? А пък като са го научили българският език след Осовбождението, какви гагаузи са вече те? Чисти българи стават. Защо им е гагаузският? В тези условия могат вече да вмъкват в турският си диалект балкански черти (и мюсюлманите правели така, не само гагаузите), но това явление е от 20-ти век. Едва ли сега има все още гагаузски език на наша територия. На наша територия е било ясно, че гагаузският е просто един от турските диалекти. Статутът на "език" гагаузският придобил сред изселниците в Бесарабия. Само там сега все още има гагаузи. Вероятността от Туркмения към Анатолия да се придвижи тюркоезично немюсюлманско население е близка до нула. Вероятността мюсюлманско население да се християнизира е нула.

Според мене ятовата граница във видът, в който е описана през 19-ти век, е възникнала едва след османското нашествие. Разбира се, преди това е имало други изоглоси във връзка с ятовата гласна (например, докъде ятовата гласна се отличавала от IA (Я). Писал бях, че в Източна България влиянието на гръцкият език било по-силно. Но Вие сега ме подсещате за Охридската архиепископия и Цариградската патриаршия. Може също така пряко да се намеси и сръбската патриаршия. Може би именно Охридската архиепископия и сръбската патриаршия са съдействали за сръбското влияние върху езикът в Западна България? Може би ятовата граница отразява границите на църковните епархии?

Тук "балканските" турски диалекти трябва да се разбира в географски смисъл. Самият Ататюрк е родом балканец, тъй че било естествено да не пренебрегва родният си диалект. А пък родният му диалект е разположен в епицентърът на Балканският езиков съюз, а пък официалният турски език не е балканизиран. Т.е. дори турският диалект от епицентърът на Балканският езиков съюз не е балканизиран. Елементи на балканизация се появяват в турските диалекти на територията на България едва през 20ти век, когато огромнното мнозинство от българските граждани от турски етнически произход овладяват български език. Във връзка с това споменаването на гагаузкият език е безпредметно - Ататюрк едва ли се е сещал точно за гагаузки. Не съм чувал гагаузският диалект на турският език да е балканизиран. А иначе има връзка между диалектите на караманлиите и гагаузите. И едните, и другите са потомствено християнско население, заставено от условията и средата да забрави старият си език (гръцки и български съответно) и да премине изцяло на турски. Християнската религия се отразява на турските диалекти и в Кападокия, и в Добруджа, вероятно по сходен начин.

Ятовите граници в сърбо-хърватски са далеко на запад. Вероятно са резултат на славянско развитие. Нямат отношение към българският език. Разликата между източното и западното наречие на българският език е вокализмът, а не "консонантизмът". Вътре в източното наречие има говори както с меко, така и с твърдо произношение. Например, родният говор на Вазов, Ботев и Левски е с източен вокализъм, обаче е твърд: "Ако испечела, .." (Левски), вместо "Ако спечеля, ..". Може да се счита, че мекият изговор е свойствен на славянските говори, но в някои говори има затвърдяване, и то отпреди турците. А иначе, руският и полският са еднакво "меки" според мене. Да се върнем на вокализмът и по-специално на ятовата гласна (Ѣ). Във връзка с нея от древни времена славяногласието е подложено на две тенденции: дифтонгизация (йотизация) и стесняване. Сръбският език в съседство отдавна е елиминирал йотизацията и е стеснил Ѣ до Е. Да застанем там. На запад има граница, откъдето нататък започва пак йотизация, и още една граница, откъдето нататък започва по-силно стесняване на Ѣ през ЙЕ до И. На изток е западното българско наречие - там впоследствие става същото, както в сръбски: елиминирана йотизацията и стеснено Ѣ до Е. До къде? Кой възпира тенденцията за стесняване? В случаят отговорът ми е турският език. Разбира се, би могло да се намери и обяснение изцяло в рамките на славяногласието, без въвличане на турският език. Българският и полският език се оказват консервативни. Те до късно пазят древното широко произношение на гласната Ѣ, съпротивлявайки се на тенденцията за стесняването й. Нещо повече, в говорът на създателят на глаголицата (вероятно Свети Кирил - Константин Философ) гласната Ѣ е била йотирана и толкова широка, че той не я различавал от IA (Я). Вероятно такъв е бил славянският говор в Константинопол и/или в Солун по онова време. Е, такова положение на нещата би било пречка пред разпространение на вълната на изменения откъм сръбски. Това обяснява положението в източните говори от типът БЯЛ/БЯЛИ - там отдавна нямало гласна Ѣ - тя била станала IA (Я) доста отдавна. А в Централна Северна България? Как да обясним БЯЛ/БЕЛИ? Там е имало гласна Ѣ. Кой преди Плевен е спрял вълната на изменения откъм сръбски? Кой, ако не турският език?

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12653&view=findpost&p=199077

Ето един дълъг списък на френски думи с произход от езикът на франките. Според английската wikipedia, френските думи с древно-германски произход (from ancient Germanic languages) били 550. От друга страна, българските думи с прабългарски азиатски произход едва ли надвишават 100.

Не. Според руската wikipedia, влиянието на гръцкият език върху турският диалект на караманлиите било учудващо малко.

Tyroglyphos Perkūnas Има логика да е от турски. В Източна България голяма част от населението знаели турски - езикът на империята, езикът на Цариград. Почти всички мъже знаели турски. Източна България е била територия на турският език - българският живеел там в условията на резерват. Ако 17-ти и 18-ти век бяха продължили не 200, а 400 години, българският щеше да изчезне от цяла Източна България, както бил изчезнал от Североизточна. Западна България обаче си оставала територия на българският език, а не на турският. Той е функционирал на пазарът. Турците от Западна България трябвало да знаят български, за да им върви алъш-веришът. Освен това, влиянието и на гръцкият език в Източна България било по-силно. В тези условия се оформили източното и западното наречие на българският език. Как турският език би могъл да повлияе? Ясно е, че българският език е различавал Е и Ѣ поне докъм 14-ти век. Славянската тенденцията, проявена и в съседният сръбски език, била Ѣ да премине в Е. Така станало в Западна България. Обаче в турският език нямало Е, имало само Ѣ, и там преходът на Ѣ във Е нямало как да се осъществи. Напротив, там всяко слабо Е (освен в крайна отворена сричка) преминало в Ѣ.

Зарадвах се, че съм успял да формулирам правило: В крайна отворена сричка слабото Е не се отличава от И. В крайна затворена сричка слабото Е преминава в ЙЪ/ЬЪ (след като вероятно е минало през стадия Ѣ). В останалите случаи слабото Е може да премине както в И, така и в ЙЪ/ЬЪ Забележка: Определителният член следва да се разглежда като отделна дума при определяне на крайната сричка. Обаче веднага се виждат два контрапримера: мене и тебе. Дали има други изключения? А при мене и тебе, възможно ли е някога ударението да е било на последната сричка, както на руски?

Franzosen sind mehr Franks, als wir Thraker oder Proto-Bulgaren sind.

Българският език с няколко десетилетия ще надживее българският етнос - той ще служи за комуникация между жителите на тази територия - цигани, турци, араби, китайци, .. и останките от българите . (Всичките жители на територията ще ги наричат българи, а останките от истинските българи - прабългари ).

Нъιне и присьно [и въ вѣкъι вѣковъ]. Азъ и тъι нъιне и присьно [и въ вѣкъι вѣковъ].

Имат пред вид *лъiна. На този аргумент се отговаря с контра-аргумент: луна е късна заемка от латински. Вижте точки 5 и 6. Съгласен съм с Брюкнер, че руското луна е църковно-славянско. Което пък е от латински/романски по силата на правилото, че сивата реалност има предимство пред въображението.

Това някъде съм го писал из форумите, но сега не го намирам:

луна е очевидна заемка от латински.

Общо взето, подкрепям уважаемият съфорумник nik1. Следните мои разсъждения може би са за разделът "историческо моделиране". Да допуснем, че е била придадена гласност на депортацията на евреите от новоприсъединените земи. Например Лиляна Паница да бе отишла не само при еврейските първенци, но и при екзарх Стефан. Или пък еврейските първенци да не се бяха успокоявали, че точно техният ред още не е дошъл. И тъй, ако на депортацията на евреите от новоприсъединените земи бе придадена гласност навреме, нима нямаше пак да се намерят честни депутати, които да протестират? Нима екзарх Стефан нямаше със същата непоколебимост да призовава в защита на евреите? Нима Елин Пелин щеше да се затрае? Според мене, щеше да се създаде подобна ситуация на онази от реалната история, която щеше да даде на Царят повод да "спаси" и евреите от новоприсъединените земи. Германците щяха да преглътнат намаляването на доставките на суровина със 20 хиляди единици, така както в реалната история са преглътнали такова намаление с 8-9 хиляди. Царство България е имало тогава суверинитет над старите си и новите си територии в еднаква степен. Вярно е, че новите територии са били завоювани от германското армия. Но пък и за старите територии може да се каже, че по силата на обстоятелствата са били пощадени от германското армия. Суверинитетът на малките държави над териториите си обикновено отстъпва пред волята на великите сили, особено по време на война.

Загинал юнакът в разбойническа свада. Бог да го прости.

Коя е Лиляна Паница и защо българското общество трябва да помни нейното име? Александър Белев

Не виждам какво толкова имате против статията на Божан Чипев в "Капитал". Истината, само истината, и цялата истина... Да не се филтрират историческите факти.. Да се спрем например на последният ред от списъка с "митове и факти": И тъй, да поговорим за отношението на българската държава към своите граждани-евреи през 2-рата световна война. Със закон, приет от Народното събрание и вероятно широко разгласен в медиите, българските граждани-евреи стават обект на репресии и конфискация на имуществото, и то без да са нарушавали законите на царството. Вярно ли е това или не? Кои депутати са гласували против, че да ги почетем? Кой е повдигнал в пресата глас в защита на евреите? Хайде, по време на "възродителният процес" режимът беше тоталитарен и гласността беше забранена. Ама тогава? По-нататък, Германия спуска и България приема квота за доставка на 20000 евреи. Парламентът може да не е знаел, медиите може да не са знаели, но Царят и правителството са знаели. Започват да попълват квотата от новоприсъединените земи и около 12000 тамошни евреи са пратени в Германия, вероятно на сигурна смърт. Недостигащата бройка започва да се попълва от старите предели, от Кюстендил. И едва тогава кюстендилският депутат Димитър Пешев, заместник-председател на народното събрание, се противопоставя. Църквата се противопоставя. Обществото се противопоставя. Царят помилва тези 8000 български евреи - животът им е запазен. Моля отбележете неточностите в разказът ми и го допълнете.

Беседа против триждипроклетата и богоомразна богомилска ерес. Беседа втора - против дръвникопоклонничеството.

За шрифтът погледнете постингът на уважаемият съфорумник ISTORIK: Употребявали са се две букви за звукът И: йота (I) и ита (тогава се пишела Н с хоризонтална чертичка, а с наклонена чертичка пишели N). Нямало правило кога да се пише йота и кога ита. Наставката -ия за образуване на имена на територии е по-късна заемка от гръцки в славянски. Забележете, че в славянските езици със слабо влияние откъм гръцки названията на собствената територия не завършват на -ия: Polska, Hrvatska, Slovensko, Česko, .. Така че можем да очакваме Българска (земя) или просто Българско. Но нека да вземем формата България. И тъй, БЛЪГАРНА. Няма нужда йотацията в краят на думата да се означава, както не е означена и в Романия.

Няма такова нещо. Станало е така, както е станало. Може значението на една дума да се измени от абстрактното към конкретното, може да стане и обратното. Няма кой да сложи букаи на естествените езици. Пример за изменение на значението от общото към конкретното: думата машина в руски продобила по-конкретно значение на лек автомобил. Пак по въпроса за църква. През езически времена славяните заели тази дума в конкретно значение - сграда. Нямали понятие за църквата като организация и нямали такава дума. Впрочем, първичното значение на думата Kirche в немски e също така сградата. По същото това време и в гръцки език, и в романсът се използвала една и съща дума εκκλησία както за храмът, така и за организацията. Вижте например как е на френски: Отклонение: Старото значение на тази дума в гръцки било "общност". Тя придобила значение на храм още в гръцки. Е, после при масовата евангелизация на славяните вече имало дума църква в славянският език със значение на християнски храм, и християнските мисионери използвали същата дума за "християнската общност", понеже и в гръцки, и в романски двете понятия се означавали с една и съща дума. (Излиза, че нашата дума църква в "абстрактното" си значение е калка от гръцки или романски.) После в чешки-словашки-полски нова заемка от латински изместила думата църква в значението й на храм. Това станало след 9-ти век, вероятно. Разбира се, възможно е думата kostel (лат. castellum, фр. château) да е съществувала в славянски още от езически времена. Например, има село Костел по Нашенско. Тази дума може да е имала оригиналното си значение на крепост-замък, може още тогава да е имала и допълнително значение храм. И в повечето славянски езици тази дума се забравила. Естествените езици имат диалектно членение. Понякога една дума има няколко значения. Понякога едно и също понятие се изразява с различни думи. И това са естествени неща, а не парадокси.