Христо Тамарин

Извинявайте, уважаеми Кухулин, моя грешка. Дискусията толкова се разводни, че не успявам да я следя и май е време да я зарежа. Между другото, може би семантичната верига е била такава. Отначало когато езичник станел християнин, казвали "похристил се" => покръстил се. После започнал да "се кръсти". За разлика от езичниците, християните "се кръстят", защото са покръстени-"похристени". Като се кръстели с четсен "кръст", маркирали фигура с форма на "кръст".

Не Ви разбирам добре, уважаеми Кухулин. Ясно е, че думата кръст е доста стара заемка от немски в славянски. Ако беше заета с точното си значение, то сега трябваше да казваме Исус Кръст, а не Исус Христос. Езичниците не са имали понятие за "Исуса Кръста". Те заели думата кръст с днешното си значение в нашия език.

Славяногласните, преселили се от Дунав на Днепър в края на 8-ми век, едва ли са знаели тези думи. Няма данни тези думи да са били заимствани преди масовата евангелизация (2-рата половина на 9-ти век). Поп е от гръцки, олтар - от латински, пост - от немски.

Думата кръст също трябва да е заемка от германски в славянски. Заради началното К изключваме гръцки, заради краткото И изключваме романсът. Ако думата беше заета по време или след масовата евангелизация на славяногласните (2-рата половина на 9-ти век), то при заемането си тя не би променила значението си. Заели за я езичници, които не разбирали значението й.

Как да не се говори за произход: нали произлизали от клѧтн, кльNѫ. Това са две форми на един и същ глагол: инфинитивната форма и тази за сегашно време 1л. ед.ч. Я прочетете някой учебник по старобългарски език.

В началото на 9-ти век на тази територия вече е разпространено славяногласието. То, разбира се, съжителствало там и с други езици, например с романсът. Така както сега в София циганският език съжителства с българският. В началото на 9-ти век повечето от славяногласните на тази територия все още били езичници. Пълзящата евангелизация през първата половина на 9-ти век и преди това е накърнявала славяногласието. Понятието "славянщина" е езиково, а не археологическо. Имаме определение на това понятие в лингвистиката. Ако археологията си служи с това лингвистическо понятие, то трябва да докаже връзка: например да изкопае надписи на славянски. Или, археологията може да каже, че за нея понятието "славянщина" означава нещо друго (примитивна култура, землянки, блата, ..). Ако е второто, то това просто са две съвсем различни понятия. Лингвистиката и археологията говорят за различни неща. Нали в землянките, които археологията нарича славянски, тя не е открила надписи на славянски език? В началото на 9-ти век повечето славяногласните на територията, която Вие, уважаеми Atom, очертахте, имали вероятно материална култура, съответстваща на тази територия - значи, близка до ромейската.

Тук вече писах за думата църква. Ясно е, че думата е заемка. Няма откъде да е заета, освен от германски: *kiriko (което е пък от гръцкото kyriako). Първото К монава в Ц по 2-рата славянска палатализация. Има проблем обаче с второто К. Да не говорим и за привеждането към думите от женски род с основа на U. Масовата християнизация на славяногласните започва през 2-рата половина на 9-ти век. Но по това време в немски второто К звучи вече като Х (Kirche). Ако заемането на думата беше станало през 2-рата половина на 9-ти век, то трябваше да е *ЦЪРХ-?! И трудно би се обяснила U-основата. Следователно, заемката трябва да е по-стара, отпреди немският шифт на съгласните, и значи отпреди масовата християнизация на славяногласните и даже отпреди разселването. 5-ти или 6-ти век. Няма нищо странно, че още в езически времена славяногласните имали дума, с която означавали голямата обществена сграда във всяко християнско селище.

Да бе, хем сърби, хем боли. "Малые размеры праславянской территории" - това не политкоректно преди всичко спрямо Русия. Но аз се придържам именно към "малые размеры праславянской территории", и то в периферията на римския свят. Вижте пак 10-те ми твърдения. Те са необходими, за да си изградим логично свързана картина за миналото на славяногласието. Ако някое от тези твърдения притеснява някого, да прощава.

В това съм съгласен. Аз Ви представям нещата, абстрахирайки се от "национална гледна точка" и "политическа коректност". Например, убеден съм, че сръбският етноним идва от латинската дума за роби. Изопачава се и в уж академическите публикации. Не се скършва хатърът на "националната гледна точка" и "политическата коректност". Освен това, пари получават за възпитание в зрял национализъм. Проблемът възниква, когато "различните национални истини си противоречат". Човек може да се довери на здравият си разум преди всичко. Ако например разумът на някого е замъглен от конспиративни теории, той никога няма да стигне до истината. Моята теза е най-вероятна. Няма кой да извърши това, което Вие наричате стандартизация. Нито Църквата, нито държавата на Само няма да се занимават с въпросът за славянските названия на дните от седмицата. Те просто са фолклор. Противно на битуващие представи, през 5-ти и 6-ти век ареалът на славяногласието е бил доста компактен. Правителството може да се занимава с военните звания, но само тоталитарни режими в духът на Оруел ще се занимават да именуват дните от седмицата.

Не си прав, дѣдо Либене. Дори воловетѣ не трѣбвало да работят в Божият ден (Изход 20:2-17). И езичницитѣ не ги изкарвали на работа в недѣля.

Е, с какво този цитат противоречи на моята теза? Имайте пред вид, че авторът е руснак и го интересува пред всичко Русия и руският език. Е, в руският език има дума воскресенье, която разбира се е част от християнската лексика. Обаче останалите дни от седмицата и в руският език си пазят старите имена още от езическите времена на славяногласните, а пък в другите славянски езици всичките стари имена на дните от седмицата се пазят. Ами то и сега в нашата цивилизация не е съвсем ясно дали неделята е последният ден от старата седмица или пък първият ден от новата. Този въпрос и сега няма кой знае какъв практически смисъл. Има си хас на този въпрос да са обръщали внимание "в древней Руси". Вторият цитат просто е безсмислен.

Няма такова нещо. Perundan e вероятно хърватска измишльотина от 18-19 век. Огромната част от така наречената славянска митология е съчинена в ново време. Това важи и за германската, и за келтската митология, но в по-малка степен. Няма преки данни за животът на славяногласните отпреди покръстването.

Предполага се, че едва в началото на 4-ти век, по времето на цар Константин, денят Sunday (неделя) е станал неработен ден вместо ветхозаветната събота. Но той е станал неработен ден не само за ромеите-християни, а и за езичниците из територията и по периферията на Римската империя. Т.е. Sunday става неработен ден за славяните още преди тяхното покръстване. Не е чудно, че този ден славяногласните го именуват неделя. Дори римляните преди Цезар не са знаели за седмицата като понятие. Това понятие случайно е влязло в културата ни, в традициите ни, в календарът ни. Би могло да се мине и без него. Едва ли в календарът на славяните е имало седмица, преди римляните да имат такава. Няма данни славяногласните да са възприели седмицата преди 4-ти век. Може обаче да се допусне, че германоезичните са възприели седмицата от римляните и елините още преди 4-ти век, но не по-рано от 1-ви век след Христа.

Защо бе, хора, не виждате простите обяснения? След като 24 от буквите на коптицата и 24 от буквите на старата кирилица напълно съвпадат помежду си, понеже това са 24-те букви на алфабетицата (на гръцката азбука), как няма коптицата и кирилицата да си приличат? Освен това, когато са допълвали алфабетицата и в двата случая се стремели да запазят стила на 24-те стари букви от алфабетицата, за да изглеждат текстовете добре. Поради това и в двата случая допълнителните букви са в един и същ стил - в стилът на буквите от алфабетицата, използван през средновековието. Идеята да се използва алфабетицата и да се допълни според нуждите е толкова естествена, че няма защо да предполагаме, че е взета тази идея от коптицата и е приложена при кирилицата. Достатъчно вероятно е тази идея да е осенила някого, който изобщо си нямал хабер от коптицата. Идеята да се се запази стилът на съществуващите букви от алфабетицата и при допълнителните букви е толкова естествена, че няма защо да предполагаме, че е взета тази идея от коптицата и е приложена при кирилицата. Достатъчно вероятно е тази идея да е осенила някого, който изобщо си нямал хабер от коптицата. И забележете, става дума само за идеи.

Нашата буква Щ е получена от диграфът ШТ, написан Ш над Т. Сегашната форма на таза буква се е появила с руският граждански печатарски шрифт, който през 19-ти век бил зает и у нас. Руският граждански шрифт изменя формите на буквите И, Н, Я, У, Ы, както и на Щ. Лондонското евангелие Рибният буквар Ръкописните шрифтове, които сега използваме, както и различните форми на малките букви в сравнение със съответните големи, са от ново време и от Русия. Не от Египет и не от коптицата.

Не виждам какво чудно може да има във фактът, че в един език, славянският, през 9-ти век съществува един набор от имена на дните от седмицата. Славянският език е достатъчно единен през 5-ти и 6-ти век, т.е. през времето, когато тези имена се появяват. В случая няма какво да намесваме християнизацията. При нас просто положението е сиво и скучно. Това еднообразие в славяногласието е естествено. Много усложнявате нещата. Няма отделна различна славянска седмица - седмицата е една и съща и в Палестина, и в Римската империя, и по Средния Дунав. Славяните не са възприемали система. Става дума само за имената на дните от седмицата. Думата вторник не е калка на гръцката дума Δευτερα, а е собствено независимо словообразование. Същото важи и за другите славянски имена на дните от седмицата, освен сряда (вероятно калка от немски) и събота (заемка от елинофонията или от романсът). Ето как ще да е станало. Първо славяногласните измислили думата неделя - през този ден не ги карали да работят. После славяногласните заели от елинофонията или от романсът думата събота. Това бил важен ден, понеже след него идвала неделята. Преди да продължа, да припомня, че например в немски сега има две думи за събота, Samstag и Sonnabend, като втората означава нещо като преднеделник. Славяногласието приложило по-нататък два различни принципа. Единият бил да се номерират работните дни от седмицата от понеделник до петък. Този принцип е толкова естествен, че не е нужно да се заимства. Т.е. няма нужда думата вторник да е калка на гръцката дума Δευτερα и не е. Вторият бил да се използва по-сложно словотворчество. Славянският гений сътворил думата понеделник, тя се харесала и изместила думата получена чрез номериране (*първак), ако такава дума е имало. Появила се и думата срѣда или като калка от немски, или пак чрез словотворчество, независимо от принципа на номериране. За деня сряда в немски език биха могли дълго време да съжителстват и двете думи Wodanstag и Mittwoch. От това, че втората дума е засвидетелствана едва през 10-ти век, не следва, че тя не е съществувала и преди това. Ами че на немски език има толкова малко текстове отпреди десети век. Няма следи славяногласните някога да са се опитвали да прилагат планетарно-езическият модел, основен при германските езици. Славяногласието се справило почти само. И цялото това словотворчество е станало преди евангелизацията на славяногласните.

Става дума за имената на дните от седмицата. Най-вероятно всички те (включително събота) навлизат в славянския език (отвън или чрез словотворчество) през 5-ти и 6-ти век. Още оттогава тези думи са със съвременното си значение, но още без религиозно съдържание. Точно такова беше значението на тези думи през първите десетилетия на комунистическата власт, след отмиването на религията от обществото и преди обявяването на съботата за неработен ден. Обяснението е просто. По времето, когато 7-дневната седмица е въведена в Римската империя, са съществували вече различни германски езици, всеки със свое диалектно членение. А пък дори през 9-ти и 10-век славянският език е бил един. Особеност при славянските имена на дните от седмицата има само в руски: воскресенье вместо неделя. И романсът се разчленява на отделни езици преди славяногласието, макар и след германците. Имената на дните от седмицата, които се използват от елинофонията и романсът, са от три източника - ветхозаветни, планетарно-езически и християнски. От "централизираните институции", т.е. от църквата, бива наложено само името на неделята - ден Господен. На имената на останалите дни не са обръщали внимание. Доколкото германоезичните се застояват по-дълго в езичеството, при тях преобладават планетарно-езическите имена, заети от романсът още през езическото му време.

Явно, решението е било взето в КГБ. Служителите на КГБ в мнозинството си са били млади номенклатурчици. Не им е пукало за социализмът. Не са се излъгали, че лесно ще се сдобият с икономическа власт в капиталистически условия. Китай е страна от друга цивилизация. И Русия, и България са част от европейската християнска цивилизация.

Да, но това стана преди Т.Ж. да вземе властта. Той разбира се не промени линията на индустриализация - за него вероятно това би било отстъпление.

Изразявайте се по-ясно, моля. Ясно, е че произходът на тези думи не може да е отпреди 4-ти век след Христа, т.е. няма как да е много древен. Славянската седмица е същата, като седмицата в Римската империя, и оттам е заимствана. Не е заимствана директно от Палестина или Месопотамия, от Рим и Константинопол е заимствана. В Римската империя още от въвеждането на християнството неделята се утвърждава като празничен неработен ден. Това става през 4-ти век след Христа. През следващите два-три века и германците, и славяните са заимствали римската седмица и по различни начини са създали думи за дните на седмицата. Това е станало преди 9-ти век, преди евангелската мисия на солунските братя. Всякаква изява на съботянство в Римската империя би се окачесвило като юдействане. Никога официалната църква не се е притеснявала особено от съботянски изяви. Едва ли някой в Рим или Константинопол някога е осъзнал, че славянските имена на дните от седмицата са по-удобни от гръцките, понеже никой не би си служил пред Бога с такива евтини трикове като преномериране на дните. Основания против съботянството са търсени в Евангелията и в практиката на християните от апостолски времена. По-скоро думата срѣда е калка на немската Mittwoch, а не обратното, именно защото славяногласните броели работните дни в седмицата.

В старата кирилица няма отделна буква Щ. Често срещаната буквена комбинация ШТ понякога вместо "Ш пред Т" я изписвали "Ш над Т" и така постепенно и спонтанно се получила буквата Щ. Следователно, няма как нашата буква Щ да произлиза от египетски йероглиф, освен ако имаме пред вид, че всичките букви в крайна сметка произлизат не от китайските, не от вавилонските, а именно от египетските йероглифи. Ясно е, че буквите, с които е допълнена гръцката азбука, за да се получи коптската азбука, подходяща за египетският език, са взети от един източник - древно-египетското демотическо писмо. Не е ясно обаче кой е източникът (или кои са източниците) на 11-те букви, с които била допълнена гръцката азбука, за да се получи старата кирилица, подходяша за тогавашният ни език. Тези букви са: Б, S, Ж, Ц, Ч, Ш, Ъ, Ь, Ѣ, Ѫ, Ѧ.

Коптската азбука и старата кирилицата имат 24 общи букви - 24-те букви на гръцката азбука. В допълнителните букви обаче не виждам влияние.

Съгласен съм. Но все пак да си спомним някои неща. Неправилно е да обвинявате другарят Живков за разрухата в селското ни стопанство. Тя беше причинена от дълбокоумните действия на по-велики другари като другарите Димитров, Коларов и Червенков. Другарят Живков наследи 100% колективизация - 100% текезация. Не той създаде текезесетата. Другарят Живков се опита да предотврати неминуемата разруха в селското стопанство. Още в първите години той вдигна изкупните цени, понеже другарят Червенков повече гледаше гражданята, а другарят Живков започна и към селяните да гледа с уважение. Лошото беше, че беше вече късно. Вижте, ако беше върнал земята в реални граници още през 1959г., вместо да укрупнява текезесета и да прави апеката, щеше да бъде велик държавник. Ама прочетете първото изречение по-горе на уважаемият съфорумник eMGeto, за да видите какъв беше другарят Живков. Да си спомним и тезисите на другарят Тодор Живков от 1969г. и решенията на Декемврийския пленум на ЦК на БКП за работа с младеж­та и Комсомола. По три деца в семейство искаше той, даде три години отпуск по майчинство и големи надбавки за трето дете. Нима това, че тезисите нямаха ефект, на другарят Живков това да е дефект? Не, разбира се. Не е другарят Тодор Живков велик държавник, понеже май само велики народи имат велики държавници. Ама дали е бил чак такъв, какъвто го определя уважаемият съфорумник eMGeto в първото изречение по-горе? Другарят Живков отлично се справяше със задачата да си пази властта, като се обграждаше с некадърници, които не го засрашаваха. Защото и те бяха такива, като него (вижте първото изречение на уважаемият съфорумник eMGeto по-горе). Авџия беше другарят Живков, ама умерен. Признаваше той другарят Кубадински за по-голям авџия. И другарят Чаушеску, великият кондукатор, беше по-голям авџия от другарят Живков. Ама не толкова велик държавник, и затова го застреляха другарят Чаушеску като бясно псе. Мислех си, че на ловните излети на другарите Живков, Кубадински и Чаушеску се е родила идеята за така нареченият възродителен процес, за насилствената смяна на имената на българските турци. Вече не мисля така. Това беше престъпление най-малко по две точки: нарушаване на човешките права на няколкостотин български граждани и застрашаване на националната сигурност. Взеха да го съдят другарят Живков след 1990 и какво се оказа - хал хабер си нямал той за възродителният процес. Непричастен бил той към него. Занимавал се другарят Живков с много по-важни дела, например как да осигури жилища на бездомни потомци на активни борци. Е, затова го осъдиха великия държавник, за неправомерно раздаване на жилища. В съдебното дирене станало ясно, че другарят Живков хал-хабер си няма от държавно управление. Вижте пак първото изречение на уважаемият съфорумник eMGeto по-горе. Стана ми ясно в последните години, че възродителният процес не е бил планиран отгоре, от централното партийно или държавно ръководство. Той спонтанно възникнал като социалистическо съревнование (а може би бас) между местните комунистически гаулайтери в Кърџали и Хасково. Башибозушка му работа се оказа възродителният процес, а не дело на велик държавник.

Комунизмът дойде заради Първата световна война. Войната, в която Европа се самоуби, за да изгреят звездите на Америка. Войната, която я докара европейският национализъм, и преди всичко сръбският. Не считам, че Първата световна война е била неизбежна. Можеше да си остане локален конфликт между Сърбия и Авсроунгария. Русия се намеси без излишна нужда, и Бог я наказа за това с болшевизъм.

Младото поколение в съветската номенклатура реши да погребе социализмът. Те имаха всички изгледи да се интегрират в капиталистическото общество като милионери или милиардери и го направиха.