Христо Тамарин

Не виждам какъв е проблемът. O.H.G. (старо-високо-немски) kuning и pfening са източниците на славянските кънязь и пенязь. За витязь: etymonline.com споменава Old Frisian wizing и не споменава форма в O.H.G. (вероятно такава няма засвидетелствана). Вероятно незасвидетелствана O.H.G. форма, близка до фризийската, или пък самата фризийска форма, или пък подобна дума от друг германски диалект (например, франкски), е източникът на славянската дума витязь. Предполага се преход Z(Ц)->T (Преди втората палатализация в славянски нямало Ц и го възприели като Т). Трансформацията {немско_U} към славянско Ъ е естествена. Преход К->T никой не предполага. Преходът Г->З вероятно е изцяло на славянска почва: звукът З в думите кънязь, пенязь и витязь има същият произход, както Ц в думата старец. Не може да става дума, че само поляци и чехи са заемали думи от немски и те са ги наложили на източните славяни. Тук имаме пред вид време, когато славянското езиково единство съществувало на много по-ограничена територия, когато славяногласието не било стигнало още до Киев и Новгород.

В основата все пак е Римското право. И там е без членуване. Проблеми няма. Както езиците без членуване (латински, руски, санскрит, ..), така и езиците със членуване (понякога ги наричам артроманиакални езици), могат да предадат всяка мисъл.

Значение имало Баташкото клане. Походът на Ботевата чета или битката в Дряновският манастир нямали значение за това, дето после се случило. Разбира се, тези събития са все от Априлското въстание. Което едва ли щеше да се осъществи без дейността на Васил Левски. Османската империя имала право да избие една или друга чета сепаратисти. Да изколи населението вътре в християнският храм обаче било против правилата. И съответно Османската империя била наказана за това.

Иска се мнение на тюрколог, аз не съм такъв. Изхождам от съвременният турски език. Знам две значения на частицата DA/DE/TA/TE: местен падеж (локатив: пише се слято с думата) и съюз И (пише се отделно след думата). Вижте например в този или пък в този речник.

Най-ранната употреба на славянската дума къняsь е в четирите Евангелия. Там на десетина места се среща тази дума, с която се превежда гръцката титла архонт. А ако вземем пред вид и Ветхият завет, то там думата къняsь се среща повече от сто пъти. А като вземем пред вид, че Евангелските преводи са най-старите текстове на славянски, то излиза, че думата княз я има в най-старите славянски текстове, и то тези на глаголица (Асеманиевото Евангелие и Мариинското Евангелие). Както предположи уважаемият съфорумник г-н Глишев, има вероятност хората от дворът на българският владетел да са научили славянската дума княз от донесените и влезли в редовна употреба Евангелски текстове.

Фактът, че у нас след 1997г. не се появи "революционна ситуация" и нямаше метежи, точно този факт създаде условия всяко следващо правителство да изглежда малко по-добро от предишното. Заслугата не е на правителствата, а е на народа: той след 1997 спря да митингува и си налегна на парцалите. Заслугата на всяко от тези правителства (Костов, Сакскобурготски, Станишев, Борисов) е именно в това, че не допуснаха "революционна ситуация".

Какво разбирате под самоубийствено начинание? Ако е походът на Ботевата чета, да: това нямало никакво значение. Ако е Априлското въстание обаче, то не сте прав. Без въстанието съдбата на България щеше да си остане в ръцете само на една велика сила - на Османската империя. Въстанието накара и другите велики сили да вземат съдбата на България в свои ръце.

Пази Боже. Ако сърбите, а не руснаците, бяха основната сила, победила турците, то не само Ниш и Пирот, ами и София щеше да е сръбска.

Уважаеми г-н ГЕРБОВ, Моля Ви, нека да се отърсим от всякакви руски влияния, за да стигнем до същината на нещата. Е, не чак да се отърсим, но да ги осъзнаем и да ги отчитаме. За целта, трябва да приемем, че буква Я няма. И в кирилицата, и в глаголицата имало буква малък юс. Карате ме с Copy/Paste сега да я пиша: буква Ѧ. Тази буква Ѧ не била приемана за Я, понеже буква Я нямало тогава. Правя отклонение: в Русия при въвеждането на гражданския печатен шрифт изменили формата на старата буква Ѧ, така че да прилича на обърнато латинско R, и чак тогава се получила буквата Я. Аз, следвайки Найден Геров например, употребявах буквата Я вместо Ѧ, понеже нямам Ѧ на клавиатурата. Но имаше изрична уговорка, че използвам буквата Я вместо малкият юс. Продължавам нататък. В кирилицата по гръцки маниер пишели диграф IA в думи като ВОЛIA, БОYРIA, .. и ЧРЬГОYБЪІЛІА. В глаголицата обаче Свети Кирил въвел специална буква, която да се използва вместо диграфа IA. Това можем сега да го забравим, понеже не пишем на глаголица, но ако ни потрябва, ще си го припомним. И като заключение. В Русия буквата Ѧ (малкият юс) започнала твърде отдавна да звучи като IA. Руснаците не знаели вече кога да пишат буква Ѧ (малък юс), кога да пишат диграф IA. Много рядко пишели диграф IA. Смесвали двата варианта. Мнозина в Русия били убедени, че буквата Ѧ представлява същото, каквото и диграфът IA: едното било I под A, другото I пред A. Както и да е, след въвеждането на гражданския шрифт и книгопечатането в Русия вече никой там не пишел I пред A, а пишели новата буква Я (R оборотное), като всички считали, че това е печатната форма на буквата малък юс. Нашите възрожденци виждали тези неща през очите на руснаците, понеже у нас писмената традиция била угаснала. Има възможност за два възгледа: Буквата Я е измислена в Русия през 17 век. В Русия не е измисляна нова буква Я, а въвели нова печатна форма на старата буква малък юс Ѧ. И двата възгледа според мене са еквивалентни. Процесите са ясни. Не може да е било „бъйля”. Било е БЪИЛА: не кратко И, а ударено И. Хипотезата за връзка с думата ЧЕРГА е интересна, но невероятна. Днешната ни дума ЧЕРГА е дошла от турски. По-стара славянска дума ЧЕРГА пак е заемка от тюркски. Стар израз "От чергата на царя" следва да се разбира "от царските редици", "човек с определен ранг, с определено място, в редицата на царедворците".

Разбира се, радикална реформа е невъзможна. Някаква реформа обаче е наложителна. Нужни са само воля и разбиране. Общото си виждане съм изложил тук и тук. Предлагам да се въведе някаква вариативност по методът Единство в разнообразието. Всичко писано у нас в последните десетилетия, ако е отговаряло на нормите, не трябва да противоречи и на новите норми. Всичко изречено, което е отговаряло на правоговорът, не трябва да противоречи на новите норми. Тези изисквания следва да се разглеждат като габарити на евентуална реформа. И точно сега е времето за реформа. Не бива да забравяме, че тя би имала подкрепата на информационните технологии. Например: Възстановява се като вариант писането на буквата Ѣ. От никого обаче не се изисква да владее писането на тази буква. Spell-checker от най-прост вид би могъл да редактира текстът и да сложи буквите Ѣ на местата им. За съжаление, нямам много време да развия идеите си. Пък и има ли смисъл, когато уж начетени хора не разбират належащата нужда от отмяна на Балановото правило. Хората не мислят. Мързи ги да мислят.

Англо-езичните и франкофоните не са диваци. Те имат зад гърбът си огромна литература. Реформа на тяхната писменост от типът, който Вие, уважаеми adXok, предлагате, би ги лишила от възможността да четат тази литература и би ги направила диваци. Същото се отнася и за нас, българите. Ако приемем предлаганата от Вас реформа, ставаме диваци.

Няма никакъв шанс споменатите тук страни да минат на латиница. Ако някога минат на латиница, то ще е едва след като изоставят собственият си език и минат на английски. С това не съм съгласен. След въвеждането на гражданският шрифт в Русия разликата между кирилицата и латиницата се увеличила например заради буквата N/Н, а и заради H/И. Иначе разликите, които Вие може би имате пред вид, биха могли да се разглеждат като разлики между два различни шрифта. Забележете колко различни шрифта има латиницата, включително готическият.

Аз пък не мога да разбера защо изобщо намесвате българите? Става дума за славянската дума КЪNЯSЬ, която славяните заимствали от някой германски диалект. Каква връзка изобщо има тази титла с първото българско царство? Няма никакви преки данни да е имало такава връзка. Но дори така нареченият княз Борис да е знаел славянски език и на този език да се е титулувал именно княз, то е съвсем възможно да не е знаел славянски толкова добре, че да преведе титлата чъргубиля (министър на вътрешните работи). Допускам, че никой не можел да преведе чъргубиля на славянски. Затова си останало чъргубиля.

Оставам си привърженик на тази версия, като приемам, че втората дума YBHГI е с неясна етимология и неясно значение. Сетих се за довод в полза на тази хипотеза. Добавям: Приемам, че KANNA е получена чрез асимилация напред от KAN-DA, и цялата титла в пълната й форма ще да е била: QAГAN-DA СY BHГI: каган и военачалник. Ако се приеме тази хипотеза, тя затвърждава почти със 100% условна вероятност тюркоезичието на пра-българите, тъй като за индо-европейските езици (вкл. иранските) е характерна асимилацията назад, а не напред.

Явно ме сте ме разбрали. Пък и аз съм допуснал досадна грешка. С буквата Я бях означил малкият юс, понеже имам такава буква на клавиатурата. Но не съм писъл, че малкият юс, означен с буквата Я, в старобългарски и по времето на цар Иван Асен е звучал като IA, както в съвременният руски език. Напротив, писал съм, че звучал както полската буква ę във фамилията на бившият полски президент Лех Валенса (Wałęsa). Нека сега да използвам полската буква. Цар Иван Асен е диктувал: а земę всę прѣęхъ отъ Одрина и до Драча. Преводът е: "А земите всичките ги превзех от Одрин до Драч." В случая земę всę е именително-винителната форма за множествено число. Преводът на руски е: "А земли все захватил я от Одрина до Драча."

Според мене няма връзка между славянската титла КЪНЯЗЬ и пра-българската КАНАС. Други твърдят, че имало такава връзка. България като страна на Балканският полуостров не е имагинерно понятие нито в историята, нито в географията. Пра-българският език обаче е имагинерно понятие в лингвистиката. Той не съществува в "лингвистичната действителност".

А кой приема полският език за еталонен? И как според Вас е звучала тази буква малък ЮС (Я) в старо-български? И в глаголицата, и в кирилицата имало буква малък юс Я. Срещала се в много думи. Не я бъркали с друга буква. Сега тази буква се чете IA на руски, E на български и сръбски, носово Е на полски. Как се е четяла тази буква на старо-славянски/старо-български? Ако се е четяла като IA, както в днешният руски, защо не са я заменяли понякога с IA? Ако се е четяла като Е, както в днешните български и сръбски, защо не са я заменяли понякога с Е и защо изобщо са я сложили в азбуката? Днешните езици български, сръбски, руски, и полски произлизат от един и същ език, говорен през 9-ти век. Този език се нарича славянски. Старо-българският език е негов диалект, т.е. старо-българският език е една от регионалните форми на славянският език. Приема се, че днес само полският език е запазил старинното звучене на ЮСовете (малкият и големият). Но тогава (9-10-11.. век) малкият юс звучал носово и в старо-български. Как според Вас е звучал? Не е важна фонетиката на полския език от периода 9-10 век, важна е съвременната му фонетика. Аз пък считам, че глаголицата е създадена въз основа на цариградският говор с вероятност около 40%, на солунският говор - около 30%, и солунско-цариградският говор с вероятност около 30%.

Ето още веднъж веригата на събитията в хронологичен ред, издържана както в духът на лингвистиката, така и на традиционната история. В някакви германски диалекти възникнала думата kuning с начално значение приблизително благороден и с вторично значение владетел. Тя не е била заета от някакви алтайски или индо-ирански езици, а е била образувана от германски корен, който има паралели в други индо-европейски езици. Тази дума има наследници в много съвременни езици от германската група. Тази дума е заета в славянски във видът КЪНЯЗЬ. През втората половина на 9-ти век, когато Светите солунски братя превеждат евангелията от гръцки на славянски език, те използват славянската дума КЪНЯЗЬ, за да преведат гръцката дума архонт. С дума КЪНЯЗЬ е титулуван българският владетел БОРИС в полемичното съчинение О письменѣхъ, писано на славянски език по време, когато все още имало живи хора, дето били виждали Светите солунски братя. Кое от тези твърдения оспорвате? И можете ли да навържете друга версия на събитията?

Уважаемият г-н Глишев вече Ви обясни: славянският език е заел думата КЪНЯSЬ от някой германски диалект, а не я е наследил. Вероятността на това твърдение е близо 100% - никой, който разбира от славистика и/или германистика, не го оспорва. Оттам нататък трябва да погледнете етимологичен речник на някой език от германската група и да видите как тази дума се обяснява. Например, за английската дума king се твърди: И ако проследите препратките, ще видите, че king излиза да е сродна дума с името Евгени, например. Славистиката и германистиката са позитивни науки. Те се занимават с езици, добре известни сега, известни и с някои свои форми отпреди повече от хиляда години. Славистиката и германистиката не са паранауки и не се занимават с имагинерни езици. Ако някой иска да изследва имагинерни езици, или трябва да се съобразява с изводите на позитивните науки, или да признае, че се занимава с паранаука. И отново за възможността пра-българската титлата КАНАС да е свързана със славянската титла КНЯЗ. С близо 100% вероятност славянският език е заел титлата КЪНЯЗЬ от германски. Позитивната наука не отрича възможността един имагинерен език като пра-българският да е заел тази титла КЪНЯЗЬ от славянски и да е опростил произношението й до КАНАС по някакви свои имагинерни правила на звукови изменения. Ако това се приеме, то би излязло, че титлата КАНАС има славянски произход без никаква връзка с тюркски, авестийски и други подобни.

Да, разбира се. За малкият юс това е съвсем вярно. Буквата S по замисъл трябвало да звучи ДЗ. Обаче твърде рано в повечето славянски диалекти това ДЗ се опростило на З и оттам насетне буквите S и З се четели все като З и обикновено писарите ги омесвали. Поради това без ограничение на общността (т.е. разсъжденията за думата княз няма да се повлияят) можете да игнорирате старото звучене ДЗ на буквата S - то не е съществено. Да се върнем на малкият юс. Ще го означавам с буквата Я, но то звучало както във фамилното име на бившият полски президент Wałęsa и както в днешната полска дума mięso (месо), а не както в днешната руска дума мясо. Въпросът, който следва да си зададем, е: откога насетне в българският език Я (малкият юс) започнал да звучи като Е? Вероятно след времето на цар Иван Асен. Да, диктувал е: а земя вся прѣяхъ отъ Одрина и до Драчѣ. Изразът земя вся бил във винителен падеж, в именителен би бил земiа всiа. В днешният руски език именителната форма се пише земля вся, понеже буквата Я се чете в руски като IA, а винителната се е обобщила до видът землю всю. Ама цар Иван Асен говорел не на руски, а на български, и диктувал: а земя вся прѣяхъ отъ Одрина и до Драчѣ. В този запис има "правописна грешка", отразяваща една българска особеност: широкият изговор на гласната Ѣ. В позиция след Ч тя не се отличавала от А и затова каменоделецът издълбал Драчѣ вместо по-правилното Драча.

Според Регламент 539 от 15 март 2001 г. отпада изискването за краткосрочни визи за български и румънски граждани при пребиваването им в страните от ЕС, членки на Шенген. Решението за приемането на България и Румъния в Европейският съюз бе взето в Хелзинки през декември 1999 г. и потвърдено с договорът от Ница (декември 2000). През декември 2000 г. България и Румъния бяха по-напред по пътят си към Европейският съюз, отколкото сега е Хърватия, понеже страните-членки вече имаха задължението да ни приемат.

Във връзка с въпросът, повдигнат от уважаемата съфорумничка Doris, а също така и във връзка с 60-годишното циклично летоброене, изплозвано в Китай, Япония, ... и в Авитохоловият именник. От нашето летоброене (от Рождество Христово) по-удобно няма. То ни позволява да напишем както годината 4236 преди Христа, така и годината 4236 след Христа, така и всички години вътре в този интервал и извън него. При цялото великолепие на китайската цивилизация например там не са стигнали до подобно просто и съвършено решение. Правилно ли считам, че първата форма на нашето летоброене е Ab Urbe Condita (AUC), въведено в древния Рим и утвърдено от Marcus_Terentius_Varro? Приемам, че следващите форми на летоброенето (от Сътворението, от Рождество Христово, от бягството мохамедово, ..) произлизат от AUC. Има ли летоброене, подобно на AUC, но по-старо? И ако има, повлияло ли е то на AUC?

The World: Born in 4004 BC?

Във връзка с това изобщо се съмнявам в двора на владетелите от първото българско царство да се е употребявала титлата княз. Надгробният надпис за Пресиян е намерен на територията на днешна Словакия. Съчинението О письменѣхъ според мене не е писано в България. Има ли други източници?

Поздравления и плюсче от мене, уважаеми г-н Глишев. Бих искал да направя уточнения във връзка с титулатурата след приемането на християнството и старославянският език. Проблемът е възникнал, понеже сте намесили латинската титла rex, чиято интерпретация на изток и запад може би е различна. Латинската дума rex в Светото писание отговаря на гръцката βασιλευς и на славянската цѣсарь (>царь). Гръцката титла αρχων (архонт) на латински се предава като princeps, a на славянски - кънязь. Титлата краль не се употребява в Светото писание на старославянски и едва ли е била известна на славяногласните по Нашенско. Последните са знаели на своят си език две титли: цар и княз. При това само цар е запазена и наследена от нашият език, днешното княз е руска заемка. Ако някой български владетел в текст на старославянски е наречен княз ("О письменѣхъ"), това просто означава, че авторът на текстът е превел гръцката титла архонт. Rex e върховна титла, и за небесното, и за земното царство. Кънязь (αρχων, princeps) не е върховна титла. Остава си въпросът относно титлата κανα-σ-υβηγη. Върховна ли е? Вероятно титлата καν-α-σ не е била върховна. Тя ставала върховна с добавката σ-υβηγη. В старите български надписи на гръцки език не можело да се напише върховната титла βασιλευς, затова пишели αρχων. Но се добавя σ-υβηγη, което може би значело именно върховен, но елинофоните не знаели това.