Христо Тамарин

Пак не мога да се съглася с Вас, уважаеми Хърс. Естествено е, че в езиците има средно положение, понеже езиците са естествени, т.е. разглеждаме естествени езици, а не изкуствени езици, като Есперанто. Каква терминология ще използваме не е съществено. Естествено е, че и в съвременният английски може да се говори за падежи, и то не само при местоименията. Не само от дяда си Христа вземайте акъл, а и от други акъллии като дяда Ви Христа, които пишат в този форум. A eто как е озаглавил цяла глава Алеко Константинов: ПИСМО ОТ БАЙ ГАНЯ ДО КОНСТАНТИНА ВЕЛИЧКОВА. В този абзац са употребени няколко форми на винителен падеж. А пък Христо Ботев цяло стихотворение Майцѣ си е посветил. Нима това не е на български език?

Не съм съгласен в този случай с уважаемия Хърс. Основната причина е отдалечеността на сръбският от Цариград-Константинопол. Освен това, следва да имате пред вид и следното: Преди балканизацията си нашият език, предшественикът на сръбският от онова време, както и предшественикът на руският от онова време, все още са били диалекти на славянският език. Текстовете на старобългарски език са били разбираеми и за сърби, и за руси. Още едно съображение. Днешният руски език е реална смес от старо-български и старо-руски. Обаче съгласно лингвистическата аксиоматика, езикова смес е невъзможна като термин. Ако нещо може реално да се смеси, то това са диалекти на един език. Е щом старо-българският и старо-руският са се смесили, за да се олучи съвременният руски, то старо-българският и старо-руският са били просто два диалекта на един език, наричан сега славянски.

И географически, и лингвистически, българският (балкано-славянският) език е разположен между сръбският и руският, но малко по-близо до сръбският, отколкото до руският. Обаче, българският литературен език, бидейки книжен русофилски диалект на балкано-славянският и в контраст на македонският литературен език, който пък е книжен сърбомански диалект на балкано-славянският (българският), е много по-близо до руският по лексическият си състав. От друга страна, в средата на 19-ти век Вук Караџич вкарва сръбският език в съюз с хърватският, начевайки проект, наречен сръбско-хърватски език, и отдалечавайки така сръбският език от българският.

В болгарском все еще сохраняются четыре падежа (именительный+винительный, дательный и звательный). Звательный падеж функционирует полностью. Именительный и винительный различаются лишь при местоимениях и в архаических выражениях, а в общем случае эти два падежа совпали. Дательный сохраняется при местоимениях и в некоторых архаических выражениях (Слава Богу!), а в общем случае заменяется универсальным предлогом на с винительным падежом. Важно отметить, что при местоимениях именительный, винительный и дательный падеж функционируют. Вместе со звательным, это дает четыре падежа в болгарском.

В български език все още има [остатъци на] именителен, винителен, дателен и звателен падеж. Така че падежите не са отпаднали съвсем. Имаме повече падежи от италианския, например. А защо италианският език е загубил падежите си? По същата причина, както и българският. Защото само той се е варил в котела на Ромейската империя. Балканският езиков съюз е имперският съюз на езиците в Романия (Ромейската империя) приблизително през 10-11-12-13 век. В балканският езиков съюз влизат гръцкият, българският (балкано-славянският), балкано-романският (влашкият, румънският), албанският. Гръцкият е бил най-отгоре, най-малко се е повлиял от другите (но и той се е повлиял все пак) и най-много е повлиял на другите за тяхното изменение. Причината е писмеността и богослужението на гръцки. Румънският и албанският най-много са се повлияли и най-малко са повлияли. Причината е пълната липса на писменост на тези езици през този период. Българският заема средната позиция в балканският езиков съюз. Гледам да използвам само пълен член, за да се разграничава по-добре артроманията от падежите.

Совершенно неверно, что в русском языке частица "-то" выступает в роли определённого постпозитивного артикля. [Пра-]Славянский язык сделал попытку освоить грамматическую категорию определенности, но попытка эта оказалась неуспешной. До сих пор в славянских языках сохраняется полная форма прилагательных, которая в сербском еще выражает определенность, а в русском и польском уже перестала. Неверно, что в болгарском языке определенные артикли заменили падежи. Грамматическая категория определенности, выражаемая артиклями, является новая функциональность языка. Примерно в греческом и немецком (а и в румынском и албанском), эта новая функциональность хорошо сочетается с падежами. В болгарском артикли не заменили падежи, а в лучшем случае способствовали их стеснению. Болгарам легче достичь среднего уровня владения русским языком, нам труднее с романскими и германскими языками. Однако овладеть русским языком в совершенстве, даже в русской языковой среде, нам болгарам труднее, чем хорошо овладеть английским или каким-нибудь романским. Близость наших языков заблуждает, что если собеседник нас хорошо понимает и мы его хорошо понимаем, то мы языком хорошо овладели. Верно это утверждение в обоих направлениях. Считая, что уважаемый форумлянин SSlava понимает, продолжаю уже по-болгарски. Граматическата категория за определеност, да я наречем с терминът артромания (arthromania), е чужда въобще за индоевропейските (ИЕ) езици, а не само за славянските. Тя е прихваната от много ИЕ езици в процесът на тяхното изменение и развитие. Прихваната е като зараза. Първият заразен ИЕ език е бил гръцкият: заразил се е вероятно от финикийският. Гръцкият предава заразата на романските, на германските и на балканските езици. Заразата достига до Исландия, Молдова и Kьонигсберг. Тръгва вероятно от Египет. Старобългарският (старославянският) език във вида си без артромания и със падежи, е бил говорим език. Писменият старобългарски език е създаден от Светите седмочисленици въз основа на говоримия език с цел да се преведе Светото Писание, като са измислени (създадени) думи и изрази по гръцки образци. Но преводачите не са измисляли славянски падежи, нито са форсирали артроманията, макар че оригиналните текстове са били артроманиакални.

Страдателен залог е термин от морфологията, която е част от граматиката и описва формите на думите. За цели изречения не е редно да се казва, че са в страдателен залог. В горните случаи, в страдателен залог са причастията затворен и избран - това са минали страдателни (пасивни) причастия. А иначе, като се комбинира лексиката и морфологията, наборът от изразните средства на езика става огромен и трудно описуем формално. Такъв труд би бил предназначен само за автоматични преводачи. В такъв по-общ план следва да се говори не за страдателен залог, а за страдателни (пасивни) конструкции. Според традиционния модел на описание на морфологията на българския език, изразите "е затворен" и "е избран" не са специфични глаголни форми. Става дума за споменатите по-горе минали пасивни причастия и за глаголната форма "е". За да се подчертае действието, употребете перфект: разделили са се." Глаголът е "разделям". В страдателен залог този глагол става "разделям се". А в перфект - "разделили са се". В деятелен залог е глаголната форма "ще съм продал". Ако трябва да употребите глаголната форма в страдателен залог, то ще се получи: Утре по това време стоката ще се е продала."

Това е нова дума и езикът ни още не я е пречупил. Същото е положението в немски, гръцки, италиански: евро не се изменя по число, макар че драхмите и лирите се изменят по число. Добре би било у нас да се възприеме едно евро (с ударение на о), две евра, и т. н. Или пък един евролев, два евролева, ..

Забележка off-topic: Старото значение на самата дума търся е било именно разтръсквам: Търся си я торбата да си я найда кесията в нея. => Търся си да си я найда кесията в торбата. => Търся си кесията в торбата.

Куртоазната промяна на семантиката от "господар" към учтивото "господин" в думите κυριος, senior и подобните им си има и обратна страна: употребата в някои езици на поздрави като Ciao и servus.

Yerli значи местни на турски. Ако и в цигански е така, то е заемка от турски. Съвсем скептичен съм към възможността турският език на гагаузите да се е говорел отпреди 1388г. Началното Ш на шопи е много трудно да се обясни. Обяснението не върви нито от сапеи, нито от тиопи. Хипотезата сапеи може да предполага оригинална форма шапеи, предадена на гръцки като сапеи и преминала в славянски като шопи. Проблемът е, че името шопи не е засвидетелствано преди идването на османлиите. При хипотезата тиопи трудно се обяснява палатализацията на Т в Ш. Много изолирано би било такова обяснение. Къде другаде се е случило? Не се сещам за никакъв език, където да е стнало така.

Прав сте, уважаеми nik1. Освен "роб", арабската дума имала и други значения: [централно]-[северно]-[източно]-европеец или конкретно славянин. Работата е там, че най-добрата стока за робските пазари през ранното Средновековие били не християните или мюсюлманите, а езичниците, а такава стока тогава все още се намирала в [Централна]-[Северна]-[Източна] Европа, а голяма част от населението на тази територия било славяногласно. Не бива обаче да се изключват от този кюп говорещите на балтийски, северно-германски или фински езици. Макар фабриката-евнухоливница да била разположена на територията на съвременна Франция, повечето от питомците на евнухоливницата били славяногласни, а оттам славяногласни ще са ставали и всичките й питомци. Тук Ви препращам към една публикация на Ирма Хайнман. Авторката анализира съчинение от Абдала Ибн-Хордаби, началник на пощата и разузнаването на Арабския халифат, написано през AD846. Излиза, че цели десетилетия преди Светите Седмочисленици славянският език се бил вече наредил сред световните езици. Еврейските търговци знаели и славянски език и това им давало възможност по цял свят да ползуват преводачески услуги от местните евнуси.

Триъгълникът Ялта – Прага – Солун: факти и догадки

Ако това не е така, то няма как да се твърди, че сърбите са прихванали етнонима си от латинската дума servi. Но ако е така, вероятността сърбите да са прихванали етнонима си от латинската дума servi скача нависоко. Представя ни се ситуация, в която думите, означаващи роби и славяни на различни езици, са се омешали. Думата servi/сърби имала потенциал да стане етноним на всички славяни, но се прихванала само при някои славяни на югозапад и северозапад в славяногласния масив (спомнете си лужишките сърби). Има и друга подобна дума: дулеби. И този етноним се е срещал и на запад, и на изток. Предполагам, че произлиза от гръцката дума δουλεύων (трудещ се). А ако допуснем, че и нашият етноним произлиза от латинската дума vulgares, възможността за случайни звукови аналогии олеква. Вижте тук. Накратко, в гръцкия език имало ограничен набор от възможни произносими срички. Сричката σλα- не бе била сред допустимите. Заменяли я със σκλα- или по-рядко със σθλα-. В гръцки текстове, където явно името славяни е употребено като етноним, а не със значение роби, то има най-често формата σκλαβήνοι (склавини). Арабската дума идва от гръцки. Вероятно винаги е означавала само роби.

Допускам, разбира се. В периода между първото и второто българско царство името българи съществува и оцелява като етноним. През второто българско царство то се употребява като политоним, понеже преди това е било етноним. Трудно човек може да си представи политонимна употреба на това име през периодите, когато няма българска държава. Според винената хипотеза (с шопска салата) името българи възниква като етноним на славяногласните по Нашенско два-три-четири века преди цар Борис Първи и оттогава досега винаги е изпълнявало тази роля. През периодите на съществуване на българска държава това име има и политонимна употреба. Ако приемем ракиената хипотеза (с мешана салата), не е ясно дали това име е възникнало като етноним или направо като политоним. Донесено отсам Дунава, през периода на първото българско царство то е било преди всичко политоним и като такъв става етноним на създаващия се етнос на славяногласните християни по Нашенско. Двете хипотези се различават в този аспект само до края на първото българско царство.

Какво означава опростенчески етимологична, уважаеми г-н Глишев? Аз не опростявам, просто понякога нещата са си прости. Разбира се, името българи се е употребявало като политоним. То е успяло да оцелее като етноним на част от гяурите, понеже преди османското нашествие доста време е имало престижа да бъде политоним. Имайте пред вид, че вероятно не само славяногласни са се "криели" под този политоним. Вероятно под него са се криели и албанците. В същност, албанците са се криели както под политонима ромеи, така и под политонима българи. Едва след отпадането на ролята на политоним от тези две думи вече се срещат сигурни упоменавания на етнонима албанци.

И аз благодаря за уточнението. Мнението си за произхода на нашия етноним съм изложил там в няколко постинга. Оттогава насам винената хипотеза (с шопската салата) е увеличила вероятността си, но все още не дтам, че да обезличи ракиената хипотеза (с мешаната салата). In vino veritas!

Славяни не произлиза от sclavi (роби, slaves), а точно обратното: sclavi/slaves призлиза от славяни. Славяни е собствен етноним на [част от] славяногласното население. Сърби наистина произлиза от servi, което на латински значело роби. Това е и пример как някои са се нарекли с название, което по начало имало негативен смисъл - или не са знаели, че има негативен смисъл, или не им е пукало. И на мене хич не ми пука, че сърбите някога са се самонарекли роби. Друг подобен пример са татарите - хора от тартара, от пъкъла. Разбира се, нито шопите са самонарекли "съмнителните", нито капанците са се самонарекли "неприветливите". Те са възприели имената, с които ги наричали османлиите, без да съзнават значението на тези имена в турски. Пък и малко ли фамилни имена от турски произход с пейоративно значение са се срещали? Чапкънов, Делиев, Мурдаров, .. Не им е пукало на хората.

И каква роля изпълняваше английската кралица в репликата Ви, уважаеми КГ125? Макар че едва ли е било така, без ограничение на общността можем да приемем, че някой турски султан раздал пейоративни имена на гяурските си поданици: капанци, шопи, торлаци. Но по-вероятно е тези имена просто да са турски "фолклор". Това пък към какво е реплика? Към това, че тизека е образувано по модела на язека, така ли? Според Вас язека е образувано по модела на тизека, така ли? Въобще тези думи, язека и тизека, имат много по-обширен ареал (включващ както македонски, така и източни говори) и няма как да се свържат точно с Шоплука. Не се срещали в Котел-Елена-Търново и затова ги няма в стандартния български език. Но например ази-азе-язе се среща навсякъде и паразитната частица -ка също така се среща навсякъде. Едно от значенията на турската дума торлак е ерген - свободен от семейни грижи, несвикнал да носи семейния хомот. Друго значение е необязден кон, не свикнал да носи сбруя. Е, торлаците живеели по-далече от Цариград и вероятно с по-голям зор им нахлузили хомота. И те ще да са станали хрисими, разбира се, ама прякорът торлаци им останал. "Подозрителни" станал прякор на шопите. По начало всички гяури били подозрителни за османлиите и подобен прякор не бива да ни учудва. Да повторя, че според мене нито шопите, нито друга българска териториално-етнографска група, нямат особен произход.

Освен обяснението на уважаемия съфорумник alvassareiro, съществува и друга хипотеза: междуметието "ба" представлява сливане на "бе" с турската частица за възклицание "вай". Хем се вайка човекът, ама някак си по-мъжествено да звучи. Междуметието "ба" изразява не толкова отрицание, а учудване, удивление, възклицание. Едва ли е стара дума и едва ли има смисъл да се питаме дали е славянска. При това, често междуметията са звукоподражателни. Скоро в българския език ще доминира междуметието за възклицание "Уау!". Някой би казал, че то идва от английски (wow!). Добре де, а английското междуметие от къде идва? Германско ли е по произход или романско? И дали изобщо е индоевропейско? Отговорът е прост: произходът му е кучешки. Със същия успех би могло да има котешки произход, ако беше не "Уау!", а "Мяу!". А пък това "Бе" със светло е, дето е почти подобно на А, явно има овчи произход, а не славянски. Не сте ли съгласни?

Това реплика към моя постинг ли е, уважаеми КГ125? . . . Кашата е добре разбъркана из цялата българска етническа територия. Никакви буци (уплътнения, особен произход) нямате да намерите нито из Шоплука, нито другаде. Паразитната частица -ка, макар че по-често се среща в западните български говори (например дека), не липсва и в източните: днеска, вънка, сегинка, лятоска, опалянка. Специално за е-то в язека се счита, че има същият произход, както е-то в ние и вие: от началното е на формите есмь (съм), есме, есте. В източните говори се среща ази след редукция на неудареното е в и. А пък тизека е образувано по модела на язека.

Шопите са местното християнско българско славяноезично население на определена територия. Вероятно произходът на местното християнско българско славяноезично население от всяка територия е сложен и смесен и колкото е по-голяма територията, толкова по-неправдоподобно е някога да може да се отговори на въпроса какъв е произходът на населението. По друг начин стои въпросът откъде произлиза името шопи. Става въпрос за произхода на една дума. Както и за други подобни думи, предполагам произход от турски пейоративи. шопи <= şüpheli: suspicious, dubious, iffy, fishy, съмнителен, подозрителен торлаци <= torlak: свободен; несвикнал. капанци <= kapanık: затворен; досаден, неприветлив.

Предлагам някъде на Бакъджиците да построим кръст, по-голям от този в Рио. Да се вижда отдалече. Да обозначава границата на Християнска Европа. Белким я опази от ислямизация. А пък в София, на мястото на старата зоологическа градина, да построим православен храм, по-голям от този в Белград и по-висок от съветския войник в съседство. Забележка: Дълго време най-големият действащ православен храм на Балканите беше в София. Наскоро Белград излезе начело.

Въпросът не е коректен, понеже няма такова явление "Дейотизация на българския език". През цялата позната история на нашия език "йезик-език, йезеро-езеро, йедин-един" са просто варианти на произношението, които не са се различавали фонологично. С други думи, проблем вътре в нашия език не е съществувал. Дори и сега ние не обръщаме внимание дали някой казва Йерусалим или Ерусалим, например. В други езици такава фонологична разлика съществува. Например в гръцки (еретик и йерархия), в турски (emek и yemek), в английски (yes и essence), във френски (air и hier). Във връзка с това е възможно българите да имат специфичен акцент, когато говорят на тези езици. През 18-ти/19-ти век разпространението на френския език в просвещаваща се Русия накарало интелигенцията и аристокрацията да осъзнае този проблем. За решаването му била измислена буквата Э за Е без йотация, без реално руският език да има фонологична нужда от такава буква. С това проблемът се преекспонирал. Сега пишем по-просто и по-кратко "език, езеро, един". Ако в миналото понякога са писали "iезик, iезеро, iедин", то е било под гръцко влияние, понеже повечето от българските книжовници през Средновековието са владеели и гръцката грамота, а много даже от тях не са съзнавали, че за български и за гръцки се използват различни азбуки (те и на гръцки пишели със същата азбука, но не употребявали ненужните за гръцкия език букви като Ш, Ж, Ч и т.н.).

Русия наистина няма никаква заслуга. Не бива обаче да се забравя заслугата на Султана. Той казал: "Хаирлия да е! Ашколсун!", демек "Нека да е благо и любов!", и назначил Българския княз за губернатор на Източна Румелия. Даже пратил два вагона аскер да ни помага против сърбите. Може Великобритания да е лобирала за България пред Султана, за да се разреши международната криза по такъв благополучен начин. Но Русия е била против Съединението. Русия обаче ни помогнала през 1908 за Независимостта.