Христо Тамарин

Може би целият този спор е безсмислен, понеже не знаем точно как звучат или как са звучали тези имена на турски: става дума и за двата топонима Карлово и Кесарево. Трябва да се питат турци, дето знаят това. Напълно е възможно тези две имена да звучат на турски карлЪ-ова и кесЕр-ова, без да създават никакви проблеми, а при заимстването им на български да са се променили. Нима Джулюница (джюнюл-), Хасково (Хас-кьой) или Севлиево (Селви) запазват точно турското звучене?

И тъй, Вие, уважаеми Tyroglyphos и КГ125, считате, че в началото на 19-ти век или по-рано на границата на Тузлука някой е кръстил село по думата кесар? След всичките ми доводи против, на мене не ми остава друго, освен да повторя едни думи на Ахмед Доган от неделя срещу понеделник (2009-07-05): на мене не ми пречи Вие да считате така.

Има в околността минерална вода: википедията споменава Маринкиното кладенче. Турският глагол kesmek значи режа. Терминът кесарево сечение няма нищо общо с този турски глагол. На кой език Кеш-ер означава горчива вода?

За произхода на този термин вижте тук.

Гръцкият език, латинският и романските езици, славянските езици са познати езици. Историята им, правилата им са известни. Това от една страна. А от друга страна, пра-българският език е неизвестен. Ако за пра-българския език се изкаже някаква измислица, тя няма как да се обори. В този спор като че ли проф. Добрев прилага подходи, донякъде приемливи при обсъждането на неизвестен език, но недопустими при обсъждането на добре познати езици. В спора подкрепям уважаемите съфорумници T.Jonchev, Aspandiat , Хърс Златния. Спорът е безсмислен. Колко е бил отворен прабългарският звук О никой сега не може да каже. Истината е, че и на трите известни езика (гръцки, латински, славянски) този звук е бил възприеман като У - нямаме никакви основания да го считаме за нещо друго. Оригиналната форма на нашия етноним трябва да е била БУЛГАР. В трите известни езика ударението е на първата сричка, но къде е било на прабългарски - не знам. Може да е било на втората сричка. Забележка: Унгарската форма на нашия етноним БОЛГАР е славянска заемка. В унгарски език има много славянски заемки.

И Пъдарево, и Българево са нови имена (от 20-ти век), старите съответно са Коруджиево и Гяур Сююйчук. Кесарево е старо име. Не споря, че от думата кесар би се получил топоним Кесарево. В същност, точно това твърдя. И се стига до противоречие, понеже местното име на Кесарево е Кесарово, а с отчитане на редукцията в диалекта - Кесъруву. Ако произлизаше от кесар, в местния диалект щеше да е Кесърьъву. Изключвам думата кесар да е известна на българите от околността на Кесарево. През 19-ти век в тази околност е било разпространо българско-турско двуезичие. Там, за разлика от Южна България, гръцкият език, откъдето би могла да се вземе думата, не е бил познат. Рилският манастир е твърде далече от Кесарево. Джамията се намирала на площада пред мелницата. Предполагаеми събития, които не се изключват взаимно и може да са предизвикали националистически изстъпления: Илинденското въстание, Балканската война, заселването в Кесарево на бежанци от Македония. В Търновската библиотека вероятно може да се намери повече за историята на Кесарево.

Ако не е глагол, съществително със значение брадва ли е? Дадох Ви препратка към речник, където се вижда, че такъв глагол има. "Keser ova" е правилно да се преведе "край на равнината", но буквалният превод е именно "сече равнината" или "срязва равнината", както съм писал тук. Кесарево е с ударение на първата сричка. Независимо дали турската дума keser е глаголна форма или съществително име, в речта ударението пада на последната сричка. Топонимите обаче са изключение, както можете да видите от третия раздел (Turkish place names: A special category in Turkish phonology) на тази статия. В по-старите учебници пишеше просто, че ударението в турските топоними не спазва правила, а сега чета, че през 1981г. било изказано някакво правило на Sezer. Според него, ударението в топонима Keserova е на първата сричка, понеже следващите срички са все отворени (в терминологията на статията: леки). Впрочем, турската wikipedia твърди, че турското име на град Карлово е Karlı-ova (снежна равнина, т.е. за никакъв Карлъ бей не става дума). В речта прилагателното име karlı (карлЪ - снежен) пак е с ударение на последната сричка. Следователно мога да считам, че по отношение на мястото на ударението случаите Карлово и Кесарево са идентични: или по някакъв закон на Сезер ударението се мести напред в турски, или пък ударението се мести напред в български и не е ясно къде точно е в турските форми.

Княз/цар Фердинанд е бил по-смел и по-решителен от княз Александър Батемберг. Последният подвива опашка пред царя-батюшка Александър Александрович. Даже за да се съгласи да седне на българския трон по онова време, се е изисквала смелост. Канили са и датски принц, но него го дострашало (от руската мечка).

Извинявам се. Но все пак, като съм писал, че кесер на турски значи сече, то съм сигурен в това, това е просто факт, т.е такъв глагол в турски има. За думата джулюн не бях сигурен, но за кесер съм сигурен. Keser-ova има ясна турска етимология. Питайте познати турци, ако не вярвате. Ако пътувате с кола от Търново към Омуртаг, обърнете внимание, че от края на село Кесарево шосето започва да изкачва тузлушките възвишения. Сега трябва да се понатисне педала за газта, едно време трябвало да се прибягва до камшик и остен. Названията на всички съседни селища до края на 19-ти век имат турска етимология (включително Джулюница, вкл. повечето селища от днешната Стражишка община, всички селища из Тузлука на изток от Кесарево). Селото е известно с това название поне от началото на 19-ти век (във википедията пише за чумавото време, когато селото било мръднато с около 2км). А е съвсем съмнително думата кесар тогава да е била известна на местните българи. Тя става известна едва след превода на Библията на новобългарски език (1872). Откакто е известно, Кесарево винаги е било селище със смесено население - и българи, и турци са живеели там. Селската джамия е била съборена при националистически изстъпления преди около 100 години. Не е известно селище в околността от римско/ромейско време с название, производно на думата кесар (щеше да пише във википедията). Местният диалект е "от мек тип", дори на кантара там казват кантаря, а не само на пъдаря, което намалява вероятността Кесарово да е дошло от кесар. С други думи, ако предположим, че името на селото идваше от българската дума пъдар, то нямаше да бъде Пъдарово, а Пъдарево.

Тук ще стане дума за Осман пазар и Ески Джумая. Знаете ли, какво означава на турски pazar? Да, разбира се - пазар. Но също така означава и неделя (pazar günü). При мюсюлманите неделята била най-често пазарен ден, съботата - почивен ден, а в петък мюсюлманите се събирали в джамията за молитва (cuma namazı). Е, в град Омуртаг (Осман пазар) пазарът бил в неделя. При християните пазарът бил най-често в събота. В неделя християните почивали - празнували Възкресението Христово и ходели на църква. В неделя християните не ходели на пазар, а в събота - мюсюлманите. Е, за да върви алъш-веришът (демек търговията) по-добре, в някои селища измествали пазарния ден в петък (на турски cuma/джума). Така пазарът можел да бъде посетен и от християни, и от мюсюлмани (последните оставяли петъчния си намаз за след обяд). На такива селища им викали Джумая - петъчен пазар. Търговище (Ески Джумая) било такова селище. Както и Благоевград (Горна Джумая).

Думата джулюн я намерих в Българския етимологичен речник. Била дума от тамошния диалект, която означавала някакво водно/блатно растение Trapa natans (не смрадлика). Произлизала от някаква турска дума cünül след метатеза в местния диалект.

Заядлив ерудит ли сте, уважаеми Хърс, или просто сте плямпало? Като не знаете турски, поне в речник погледнахте ли? Как да няма такъв глагол в турски? kesmek: режа, отрязвам, ..откъсвам, разделям на части; .. преграждам, препятствам; отсичам; прекратявам; ..определям. Keser ova означава буквално отсича равнината, а в преносен смисъл - край на равнината: равнината на това място бива отсечена, срязана, откъсната, разделена, преградена, възпрепятствана да продължи, прекратена, определена да е дотук. Тук Ви се прощава. Явно не сте запознат с факта, че в местния говор названието е именно Кесарово, а книжовният облик Кесарево наистина е повлиян от израза "Кесаревото - Кесарю, Божието Богу". За разлика от имената Елхово и Косово, името Кесарево няма славянски корен. Поради това наставка "-ово" би била трудно обяснима. Турското название Keserova го считам за първично, понеже си има ясна етимология в турски, докато българското име Кесарово или Кесарево славяно-българска етимология няма. Несъстоятелно е да считаме, че произхожда от израза "Кесаревото - Кесарю, Божието Богу". Турската дума ova (равнина, долина) участва в много топоними по Нашенско и в Анадола. Ако намеквате, че турската дума keser (тесла, секира) е в основата на названието Кесарево, това също така считам за несъстоятелно, понеже тази дума я няма в местния български диалект, а ако името е турско, то щеше да е Кeserköy или само Кeser. Наставката "-ово" си остава необяснена, а български превод Секирово не е засвидетелстван. Името Кесарево има изначален турски произход, а не български. Изначален турски произход имат и много други имена на селища: Хасково, Кърджали, Казанлък, Пазарджик. Тези големи градове давате на турците, а малкото Кесарево не давате.

Сливен е градът на сливата, така както Габрово е градът на габъра, а Дъбово е селото на дъба. Едва ли има нещо общо със свилата (коприната). Естествено е, че има много бели петна. Много проблеми на историята са по принцип нерешими, понеже онези, дето знаели как стоят нещата, отдавна са измрели. А сега един Господ знае как е било.

Вижте тук, моля.

Според мене, българското име Сливен има ясна славянска етимология и поради това го считам за първично.

Само преди 20-тина години се продаваше книга-справочник с новите и старите имена на всички селища. В обществените библиотеки трябва да я има. В интернет обаче не успях да я намеря. Но за по-големите градове не би трябвало да има проблем. Отваряте например wikipedia-та за Сливен, оттам следвате препратката към турската версия и виждате, че градът се е наричал İslimiye.

Впрочем, Карлово може да означава снежната равнина: Karlı ova.

Остана Шейново: греховната долина. Може и по-просто: лошата равнина.

Относно етимологията на имената на Сопот, Карлово и Троян се съгласявам със статиите във wikipedia. Кърнаре: Според wikipedia означавало поле, но според мене по-скоро означава планински хребети: kıranlar след диалектна прогресивна асимилация става kırannar.

Калофер: Добронос. Гръцкият контахиран израз Кαλόφερε означава "донèсе добрό". Казанлък: Според wikipedia градът бил известен с производството на казанджийски изделия (котлопроизводство).

Шереметя: няколко километра на изток от Търново по пътя за Джулюница, Кесарево, Търговище, Шумен и Варна. Името на това село етимологически ме заинтригува. Трябва ровичкане в архиви, за да се стигне до истината. В интернет не се намира нищо. Има две възможности. Ако селото и преди 150г. е съществувало и е носило същото име, то вижте тук значението на турската дума şeremet. Възможно е също така след Освобождението селото да е наречено на името на някой руски офицер Шереметьев. Има села в Търновско, които са кръстени на руски офицери от онова време: Константин, Драгомирово. Имайки пред вид значението на турската дума şeremet, за мене става ясна и етимологията на руското фамилно име Шереметьев, както и името на летища в Москва.

Някога хората толкова се гордеели, че имат син, че си сменяли името в негова чест. Било възможно някой горд баща да кръсти сина си Осман, а после да нарече и себе си Абу-Осман (бащата на Осман) и да изисква от другите така да се обръщат към него. На такъв Абу-Осман ще да е било кръстено селото Бусманци.

Джулюница: родното място на Котоошу сан. Турската диалектна дума cülün означавала някакво растение (вид трева или храст). Може би смрадлика, но не съм сигурен. Ще трябва да попитам. Кесарево: 7 км източно от Джулюница. Турският израз keser ova значи край на равнината, буквално сече равнината. Кесарево (151m надморска височина) е все още в равнината на притоците на Янтра, но оттам на изток към Яйла кьой (433m надм. вис.), Осман пазар (525m надм. вис.) и Ески джумая почват тузлушките възвишения. Само keser означава сече и поради това википедията дава вариант на етимологията просто "сечище". Според мене, този вариант трудно обяснява завършъка -ово, както и турската форма на този топоним, която е точно Кeserova. Връзката с думата кесар (Кесаревото Кесарю, Божието Богу) е невероятна. За разлика от много други селища, Джулюница и Кесарево (цък) не са били прекръщавани през последните век и половина.

Етнонимът ни от никого не ни е бил наложен. Сами сме си го прихванали. Скучно, но факт: векове наред нашата територия е била част от римската/ромейската империя. Повечето хисарлъци (археологически останки) по Нашенско са от римско/ромейско време. По-голямата част от населението естествено е било простолюдие, благородниците били по-малко. Не става дума за 1000 километра от нас, а за центровете на нашите градове: и досега "Света София" в София е храм, и досега в античните театри на Пловдив и Варна се дават представления. А простолюдието в римската империя също ходело на театри. И редовно на църква, разбира се. Независимо коя хипотеза за етимологията на нашия етноним е вярна, при гореизложените факти аз приемам, че повечето от нашите предци, живели преди 5-ти век, са били именно от простолюдието в римската/ромейската империя, и на много от тях им се случвало да гледат театрално представление.

Уважаемият съфорумник spartan явно е привърженик на хипотезата, че българи значело хора от Поволжието. Уважаемият съфорумник last_godo, който нарича тази хипотеза руска, я счита за една от най-глупавите и най-несъстоятелните. И за мене тази хипотеза е несъстоятелна. Ами така е. Дал съм Ви препратки и към vulgaris (на подчертаната дума може да се цъкне и да се види), и към основната дума vulgus. Има и глагол vulgо, едно от значенията на който е "обнародвам". Латинската версия на Библията се нарича Vulgata, което означава "обнародвана" за широка употреба, тъй като гръцката версия Septuaginta била трудна за четене от простолюдието. А нима аз твърдя такова нещо. Дал съм Ви препратки към значенията на думата vulgaris. Простолюдие не означава "глупави хора", а "обикновени хора", на руски - "простые люди". Простолюдие означава "обикновени хора", в противовес на "специални хора", "благородници", "аристокрация". Простолюдието оре, сее, жъне, пасе добитъка, дои, стриже вълна, преде, тъче, плете и т. н. А пък аристокрацията плете интриги в царските дворове. Е, понякога простолюдието се занимавало и с военно дело. Наред със специално обучените добре организирани войски, в римската империя имало и пара-военни формирования от башибозушки тип, съставени естествено от простолюдие, основната цел на които не може да е била друго освен грабеж и плячка. Докато героите от простолюдието на трудовия фронт са останали неизвестни за историята, то за подвизите на древните башибозуци някакви данни все пак са се запазили, покрай многото данни за благородническите интриги. Еίσαι έλληνας, παιδί μου, ή βούλγαρος; Гιατί γράφεις "савременния", "обеснявам" καί "Bvлгар"; Кαταλαβαίνω ότι δεν έχεις εσύ καμία μόρφωση, ούτε ελληνική ούτε βουλγαρική. Но друг ти е проблемът - че не четеш и не мислиш. Къде в постинга си съм обсъждал съвременната дума ВУЛГАРЕН? И какво могат да обяснят думите МПАР и ЛIOУМПОМИР, които гърците винаги са можели да произнесат правилно? Думата vulgāris е дума в латински език с много значения и с много сродни думи. Тази латинска дума е относително прилагателно име (по 3-то склонение), което може да се употребява и като съществително нарицателно име. Тя никога не е била етноним в латински и романски. Това е латинска дума, която изобщо я няма в гръцки (елински) език. Затова няма как нашият етноним да произлиза от елински. Когато се появил нашият етноним българи, той се появил в гръцки във вида βούλγαροι и в латински/романски във вида būlgari. Думата βούλγαροι (2-ро склонение) била нова дума в гръцки език и не означавала нищо друго освен нашия етноним. Думата būlgari (пак 2-ро склонение) била нова дума в латински/романски език, която не означавала нищо друго освен нашия етноним и била съвсем различна от старата дума vulgāres (3-то склонение). Независимо коя хипотеза, винената или ракиената, е вярна, твърденията в горните два абзаца са просто езикови факти с вероятност около стоте процента. И тъй, имаме нашия етноним в трите си версии - славянска (българи), романска (būlgari) и гръцка (βούλγαροι), имаме и една стара латинска дума vulgāres с много значения и с много сродни думи в латински, която добре се различава, както писмено, така и говоримо, от латинската/романската форма на нашия етноним (būlgari). Няма как да не се приеме това, че нашият етноним не е по-стар от латинската дума vulgāres, или поне това, че той е станал известен на гръко-латинската цивилизация не толкова рано. В частност, напълно е ясно, че в израза Ziezi ex quo vulgares (AD354) е употребена старата латинска дума vulgāres, съществително нарицателно име по архаичното 3-то склонение, а не нашият етноним būlgari, който е по продуктивното 2-ро склонение. Според ракиената хипотеза (с мешаната салата) нашият етноним е възникнал в езикова среда, различна от славянска, гръцка и романска, а конкретно в тюркска езикова среда, и в някакъв момент е станал известен на славяноезичните (българи), на гръкоезичните (βούλγαροι) и на романоезичните (būlgari). И за трите езика (славянски, гръцки и романски) нашият етноним се появил като чужда дума, различна от всички по-стари думи в съответния език. Според винената хипотеза (с шопската салата) нашият етноним е възникнал в славянска езикова среда. Славяноезичните по Нашенско припознали латинската дума за простолюдие vulgāres като свой етноним във вида българи. Така се появила нова славянска дума българи, която вече била нашият етноним. Тази дума от славянски преминала и в гръцки и в латински/романски като форма на нашия етноним, като нова чужда дума съответно в гръцки и в латински/романски, различна от всички по-стари техни думи.