Христо Тамарин

Христо Тодоров-Бемберски в книгата си "Името българи – история и същност" разглежда стотина хипотези. Той е склонен към версията, че българи значело "граждани" (срaвнете с немската дума Bürger), като в същото време "хазари" значело "номади" (сравнете с нашата дума от турски произход "гезме" (разходка, място за разходка). В негова интерпретация, българите били буржоазията в Северен Кавказ и Южното Поволжие, а хазарите извършили "антибуржоазна" революция и изгонили буржоазията. Една част от нея дошла насам по Дунава, друга част тръгнала към Средна Волга. Ще нарека тази хипотеза буржоазна или бирена и ще я класирам на трето място с вероятност между половин и един процент. На първите две места, с по около 50% вероятност, класирам ракиената хипотеза с алтернативно название хипотеза мешана салата и винената хипотеза с алтернативно название хипотеза шопска салата. Не може да се каже точно. Изброих най-вероятните предположения: винената, ракиената и бирената хипотези. Тюркската хипотеза съм я нарекъл още ракиена или хипотеза мешана салата. Обикновено тя се приема извън България. Например, в Atlas der Wahren Namen България е наречена Gemischtes Land. Латинската/романската хипотеза съм я нарекъл още винената хипотеза или хипотеза шопска салата. Ако някоя хипотеза можеше да се докаже, вероятността й щеше да е 100%. Аз само оценявам вероятността на предположенията. Всяко предположение, уви, е далеч от това да бъде доказано. Вероятно никое предположение вече няма да може да се докаже, защото онези, дето са знаели как стоели нещата, отдавна са измрели. И все пак, някои предположения звучат фантастично и екстравагантно, което значи, че те са невероятни. Оценявам като по-вероятни по-обикновените хипотези. Истината е, че през повечето време животът е бил сив и скучен. Стара Велика България се превежда Стара Велика България, разбира се. С вероятност около 75% обаче това означавало Стара Велика Мелезия (или по-скоро Великата страна на мешаната салата), а с вероятност около 25% - Стара Велика Простолюдия (или по-скоро Великата страна на природно-интелегентните хора). Пак да повторя: никое от етимологическите предположения за името Българи не доближава 100-те процента. С една дума, не знаем. Някои предположения (по-скучните и по-обикновените) са по-вероятни, други пък ни се харесват повече. Логиката ми е такава: Христо Тодоров-Бемберски в книгата си "Името българи – история и същност" разглежда стотина хипотези. Чел съм я книгата, прочетете я и Вие. Един Господ знае коя е вярната хипотеза, но аз се надявам, че тя не е изпусната в тази книга. Дал съм оценка на вероятността на предположенията. Това, че давам по 50% на първите две, означава, че не вземам страна по тях. Ако някой друг с контра-аргументи ме разубеждава във вероятността на едната от тях, за мене вероятността на другата нараства, тъй като останалите изредени хипотези са невероятни - най-вероятната, бирената, оценявам с по-малко от 1%. Тук Вие пропускате факта, че етнонимите рядко са "собствено производство". В много случаи те се прихващат отвън, и то без да се осъзнава етимологията на думата. Възможно е в обществото на пра-българите да са се говорели повече от един език, както сега в обществото на швейцарците. Това би обяснило, от една страна, сегашните спорове дали езикът на пра-българите тюркски по произход или пък ирански (арийски) по произход, а от друга страна може би именно тази ситуация била отразена като "Стара Велика Мелезия". След като някои славяноезични народи, живеещи на запад и северозапад от нас, са прихванали за свой етноним латинската дума за роби (servi), не може да ни се струва невъзможно нашият славяноезичен балкански народ да е прихванал за свой етноним латинската дума за "простолюдие". Кой знае защо, официално се счита, че нашият етноним бил споменат за пръв път през AD354 (Ziezi ex quo vulgares). Според мене, това не е споменаване на нашият етноним: думата vulgares е употребена там като нарицателно име, а не като етноним. За мене е сигурно, че нашият етноним се споменава в отговорите на Папата до българския владетел Борис. Редно е да се връщаме от този момент назад: към надписите на Омуртаг и така нататък. Тезата, защищавана в тази тема, е несъстоятелна. Отговарял съм там, там, там, там, там, там. Разбира се, дрехата "канадка" е кръстена на Канада, обувката "кубинка" е кръстена на Куба, джапанките - на Япония, портокалите - на Португалия. Защо е така? Защото названието на страната Канада се среща преди дрехата "канадка". Защото названието на страната Куба се среща преди обувката "кубинка" (едно време им казвахме "пионерки"). И така нататък. А на какво са кръстени португалците? На портокалите ли? Не. Имало там древен римски град с най-обикновено название Порто - "пристанище" (Градът Порто може би е по-малко известен от футболния си отбор.) Според етимологията си думата португалци значи хора от околностите на пристанището. Обикновено и скучно. Но вярно. Всички народи са състоят от живи хора. Някои народи, например немците, китайците и циганите, са се самонарекли просто хора. Всички народи са мелези, не само тюрките. Нищо чудно някои народи така и да са се самонарекли или да са прихванали отвън такова название. Следователно, Вие по-скоро давате аргумент в полза на тюркската (ракиената) хипотеза, макар да я наричате безумна. Започва се от латинската дума vulgus (съществително име, мъжки род, 2-ро склонение), която има значения простолюдие, тълпа, и други подобни. От тази латинска дума в латинския език се образува сродна дума, относително прилагателно vulgaris (3-то склонение), което може да се субстантивизира (да се употребява и като съществително). В множествено число става vulgarеs, откъдето през славянския език идва нашият етноним. Обяснение на граматическите термини: "село" е съществително име, "селски" е относително прилагателно, образувано от съществителното "село", а в израза "Един мой селски ми каза, че.." прилагателното "селски" е употребено като съществително. Освен това, за разлика от качествените прилагателни, при относителните прилагателни трудно върви степенуването по-/най-. Или ми е селски, или не е. Или е vulgaris, или не е. И тъй, винената хипотеза за етимологията на нашия етноним езиково е ясна: простолюдие или тълпа. В този си вид думата е възникнала като романска заемка в славянски. Следователно, славянският (т.е. нашият) език е трайно намесен в хипотезата. Има две исторически интерпретации на винената хипотеза: чисто славянска и пра-българска. Според пра-българската интерпретация (25% относителна вероятност) народ, населяващ Северен Кавказ и Южното Поволжие е прихванал някак си за свой етноним латинската дума за простолюдие. Оттам нашият етноним е бил донесен по Нашенско, както се разказва в традиционната история. Чисто славянската интерпретация на винената хипотеза (75% относителна вероятност) изключва всякаква роля на някакви не-славяноезични пра-българи. Всяко местно население в римската/ромейската империя, включително и местното население по Нашенско, е простолюдие. Част от ромейското простолюдие по Нашенско преминало на славянски език, друга част говорела на гръцки, трета част - на романски. Славяноезичната част на ромейското простолюдие по Нашенско прихванало за свой етноним романската дума за простолюдие. Романоезичната част на ромейското простолюдие по Нашенско прихванало за свой етноним славянската дума власи, която е немска заемка в славянски и има две по-стари значения: чужденци и номади. Напротив, съвсем не я пренебрегвам. Изложената малко по-горе чисто славянската интерпретация на винената хипотеза е най-вероятното превъплъщение на автохтонната теория. Чел съм я тази теза. Тя е по-скоро усложнение и уточнение на изложената малко по-горе чисто славянската интерпретация на винената хипотеза и няма принципни противоречия с нея. "Римската теза за българското име" се нуждае от славянска езикова среда, каквато има. Тя усложнява нещата, намесвайки военното дело. Имало е войски в римската империя, необучени, простонародни, които се придвижвали не под строй, а на тълпи. Според мене обаче винената хипотеза в чисто славянската интерпретация върви и без военна намеса. Но може да е станало и със военна намеса. Във всеки случай по цялата територия на империята имало както местно простолюдие, така и необучени войски. Само в славянска среда обаче от това се получило етноним.

Къде виждате противоречие, уважаеми г-н Тертер? Както писах и според препратките, които сме дали Вие и аз, Белград имал много названия през вековете. Обаче, като изключим древното (Singidunum), османо-арабското (Dar Al Jihad) и нацисткото (Prinz-Eugenstadt), всички останали названия просто означават "бял град" или "бяла крепост" на различни езици: Alba, Белград, Weißenburg, Fehérvár, Castelbianco. Кое е най-старото - трудно може да се прецени сега. Обаче най-старата писмено засвидетелствана форма е латинската Alba (Alba Bulgarica, AD824). През AD878 в писмо от Папата до Българския Владетел за пръв път се среща славянската форма Белград. Не става ясно кога за пръв път са засвидетелствани немската, унгарската, италианската форма - във всеки случай векове по-късно. Изразът "бял град" понякога бивал уточняван според историческия момент: български (Alba Bulgarica), гръцки (Alba Graeca, Griechisch-Weißenburg), "хаджийски/рицарски" (Lándorfehérvár, Nándorfehérvár, Nándoralba). Градът обаче все си бил бял. Естествено е, че преди кръстоносните походи названията с уточнението "хаджийски/рицарски" са невъзможни. Но те не се и срещат толкова рано. Отпреди кръстоносните походи са само Alba Bulgarica (AD824), Белград (878) и евентуално Alba Graeca (Griechisch-Weißenburg ??).

Само две хипотези считам за реални и им давам по 50% вероятност. Другите са невероятни или даже фантастични. Тюркска хипотеза: означава мешани, мелези. Латинска/романска хипотеза: означава простолюдие. 50-те процента за тюркската хипотеза идват от факта, че нашият етноним се е срещал в Северен Кавказ и по Волга. Ако го нямаше този факт, романската хипотеза щеше да си получи 100-те процента. И между впрочем, всеки опит за оборване на тюркската хипотеза естествено засилва вероятността на романската хипотеза.

Здравият ми разум не може да приеме, че нас българите някой някога по Нашенско или из Пустата ни е наричал Нандор. Градът Белград имал разни имена (цък): Singidunum, Alba Greaca, Alba Bulgarica, Griechisch-Weißenburg, Castelbianco, Dar Al Jihad, .. Някои средновековни названия на Белград наистина го наричат български град, други го наричат гръцки град. Средновековното унгарско название на Белград обаче не е сред тях. В сегашния унгарски език Нандор е умалително от Фердинанд, а в миналото думата ландор/нандор е означавала рицар-кръстоносец-доброволец - сродна дума с volunteer. Ландорите/нандорите доброволно са тръгнали на дълъг път към Светите земи. Белград е първата спирка за унгарците, тръгнали на хаджилък. Така че средновековното унгарско название на Белград Nándorfehérvár означава "белия град на кръстоносците" или може би "белия град на хаджиите". Във wikipediaта е дадено White Knight's City, което следва да се уточни така White City of Knights или Knights' White City.

Εύξινος/Άξινος Πόντος или само Πόντος е случайно мимолетно название на Черно море. Вече е забравено. Дори на гръцки вече се казва Μαύρη θάλασσα. В някои древни култури (Месопотамия, Китай) посоките на света били означавани с цветове. Досега са оцелели следните названия на морета, дадени по тази пра-стара схема: Черно море = Северно море Червено море = Южно море Бяло море = Западно море Забележка 1. За нас Бяло море е само Егейското море, обаче за турците например Бяло море (Akdeniz) е цялото Средиземно море. Забележка 2. Посоката изток се означавала или със синьо, или със зелено, или с жълто. Има редки исторически сведения, че Каспийското море се е наричало понякога синьо. Забележка 3. Къде е стоял наблюдателят, дал горните имена на морета (Северно, Южно, Западно)? Или във Вавилон, или в Цариград. Забележка 4. Името на града Варна ("черна") идва от името на морето (северното, Черното). Варна явно винаги се е считал за основен град на Черноморието.

Вечна й памет! Бог да я прости.

Според мене най-важното е откриването на антибиотиците. Преди пеницилина около половината от родените човечета са умирали (най-вече от пневмония). След пеницилина шансът на едно родено човече да порасне наближава 100%.

Гласоследителят показа ОДС, както и съм гласувал. Гласоводителят за европейските избори ми препоръча НДСВ, ама аз ще избера Синята коалиция и Надежда Михайлова.

Скандалът с „Трофейното дело” не може да ни учуди. Обаче епохалното му дело е следното (цитат оттук): Докато Сталин бил човек с глобално мислене, Жуков бил човек с европейско мислене. "Мъдрият" Сталин не виждал смисъл да тръгва да завладява втората половина от Европа, след като първата половина била вече негова, ако при това САЩ останат цели-невредими. Сталин знаел, че ако завладее САЩ, ще получи втората половина от само себе си. Жуков не споделял това мнение. Той бил европейски човек и просто искал човекът да завладее Париж. Обмислял атака на Западна Европа след предварителна атомна бомбардировка. Учението на Тоцкия полигон (на територията на Европа) показало, че това няма как да стане.

Станали са мюсюлмани.

Едва ли по времето на цар Иван Александър са знаели от къде са дошли допълнителните кирилски букви. Не се намират такива персийски букви. Няма общо понятие за руни. Германските руни и тюркските руни нямат нищо общо помежду си; те по същество са букви и ако не се наричат букви, то е защото не може да се проследи произходът им от гръцката азбука. Когато е потрябвало да се намери "абстрактен знак" като "насител на специфичен звук", можело е да го вземат от всякакви орнаменти, без да мислят за "разширеното им тълкуване". Връзката с китайската йероглифна писменост е фантастика. Оригиналната кирилицата представлява гръцката азбука с допълнение от 11 букви: Б, S, Ж, Ш, Ч, Ц, Ъ, Ь, Ят, голям и малък Юс. Пропуснал ли съм някоя? Кирилската азбука е създадена в българския царски двор. Едва ли някой там е знаел коптски. Обаче кирилската азбука и коптската азбука са два случая, когато гръцката азбука е допълвана с нови букви с цел да се пригоди тя към друг език. Според мене обаче тези две допълвания са направени независимо едно от друго. Предполагам, че допълнителните букви в коптската азбука идват директно от древноегипетския демотически шрифт (пак той е и непрекият източник и на арамейското писмо, и на гръцкото). Вижте и кирилицата. Не виждам никаква прилика в някоя от буквите от двете допълнения. Може би обща е само буквата S, поставена на 6-то място. Но това си има просто обяснение. Освен своите 24 букви, гърците употребявали още три букви само за означение на числата 6, 90 и 900. E, допълнителната гръцка буква за числото 6 (според някои - стигма, според други - дигама) е заета и в кирилската и в коптската азбука. В латинската азбука тази буква си е редовна и има вида F. Допълнителната гръцка буква за числото 90 се нарича копа и е запазена в латински във вида Q/q. В кирилицата за числото 90 се използвала допълнителната буква Ч. Въпрос: дали буквата Ч не произлиза от гръцката буква копа и латинската буква q? Допълнителната гръцка буква за числото 900 се нарича сампи. В кирилицата за числото 900 се използвала буквата Ц. Въпрос: дали буквата Ц не произлиза от гръцката буква сампи? Темата не беше ли за кирилицата? Въвеждането на глаголицата в Хърватия правилно се свързва с Методий и брат му Константин-Кирил. Обаче нататък има объркване (конфузия). Най-малкото Методий не може да е бил еретик. Той е получил радушен прием от Римския Папа, а брат му Константин-Кирил е погребан с почести в Рим, в църквата "Св.Климент". Приведеният от Вас цитат не свързва Методий и Вулфила, но връзка все пак има. Три-четири века преди моравската мисия на Светите солунски братя, Вулфила превежда Светото Евангелие от гръцки на готски. Вулфила писал само с гръцки букви, защото счел, че за готския език нямало нужда от допълнителни букви. Препис от оня превод е запазен. От него се вижда, че въпросният готски език е някакъв старо-германски диалект. От друга страна, самият преводач Вулфила се поддал на арианската ерес и заслужено бил заклеймен като еретик. Под еретическо клеймо обаче незаслужено попаднал и неговият превод на Евангелието на готски (старо-германски) език. Оттогава, че чак до Мартин Лутер и протестантството, официалната църква не позволявала превод на Светото Писание на германски, да не би преводачът да погледне как Вулфила е превеждал. Във връзка с това, на немците им било обяснявано, че само на три езика уж трябвало да се води Богослужението. А пък противниците на моравската мисия били именно немците. Във връзка с това в разни спорове са бивали заклеймявани някакви готски преводи като еретически и някой си може криво да е разбрал, че упреците се отнасят и за глаголицата и за славянските преводи. Просто объркване, нищо повече. Това не е вярно. Само готската писменост била обявена за еретическа. Готската писменост, която ще да е спечелила някакви позиции в Западна Европа и на Балканите, е била разчистена, за да отстъпи място на латинското Богослужение и превода на Йероним Блажени. Арменската, етиопската, коптската църква (за разлика от грузинската, българската, руската, например) наистина са изпадали в теологични спорове с официалното Православие, но едва ли се е стигало до заклеймяване на съответната писменост като еретическа. За мене никак не е странно през ХІV век съвсем да са нямали идея откъде идват част от кирилските букви. И сега толкова знаем, въпреки че световните библиотеки и музеи са достъпни. Напълно съм съгласен с уважаемия съфорумник КГ125. Надолу ще приведа своя работна хипотеза. Но не работя по нея, нека друг я разработи, и то без залитания и изцепки. Относно самия израз "персийски букви", обяснението на уважаемия съфорумник _magotin_ е приемливо: Много вероятно е да е било така. По въпроса за източника на някои кирилски букви, може би уважаемият съфорумник Иванко Тертер е уцелил нещо: Оня, дето писал за "черти и резки", имал пред вид славяните (словените) и е искал да каже нещо валидно за всички езичници: те нямали нужда от букви, докато били езичници; нуждата от букви възниквала с покръстването им в Християнството. Съгласно традиционната история, преди да се изселят към Дунава, към Нашенско, и към Средна Волга, подгонени от хазарите, така наречените прабългари вече няколко века живеели в Северен Кавказ. За тези няколко века те ще да са станали кавказки народ, така както преселилите се по Нашенско за няколко века станали балкански народ. Да се търси нещо в някъде в Средна Азия, в северните предели на Хорезъм, Согдиана и Бактрия", без преди това да се изясни кавказкият период, е безсмислено. Всички приказки за българи някъде в Средна Азия са фантазии. В Кавказ действали християнски мисионери. Няма начин да не са се опитвали да наложат християнството и на прабългарите. Действащите в Кавказ християнски мисионери имали обичай да превеждат на местни езици Светото Писание и за тази цел да съставят нови азбуки, по подобие на гръцката азбука, но с други форми на буквите. И досега са запазени арменската и грузинската, но се знае, че е имало и други. Моята хипотеза е, че действащите в Кавказ християнски мисионери са ощастливили с азбука и прабългарите в опита си да ги покръстят. В двора на Светия цар Борис можело някой все още да я знае тази азбука. Може би и самият цар Борис да е знаел и тази азбука (наред с гръцката, която той без съмнение знаел). Когато след провала на моравската мисия учениците на Светите солунски братя дошли при цар Борис и му показали глаголическото писмо, цар Борис не му се щяло да учи нова азбука и ще да им е казал: "Пишете с гръцки букви и с гръцки букви препишете всичко!". Ще да са му рекли: "Няма как с гръцки букви да напишем Бог, Живот и т.н.". Той пък ще да им е отговорил: "Пишете с гръцки букви, както ви казах, а където не достигат, вземете от тези букви, които моят писар ХХХ ще ви покаже (и които знам и аз)!".

Връзка на богомилството с манихейството, разбира се, има, но най-пряка е връзката му с масалианството. Възможно е дори да са идентични: т.е. разликата между богомилите и масалианите да не е по-голяма от разликата между отделни учения на богомилите. Забележете, че тъй като еретиците нямали централизация, еретическите учения не били точно изразени и допускали вариации. Възможно е дори името "богомили" да е нещо като превод на "масалиани", а поп Богомил да е митична личност. От семитския корен на думата "масалиани" у нас е познат изразът "Машалла!", буквален превод на който не мога да дам, но в който явно се споменава Бог (Аллах). Беседа против "триждипроклетата и богоомразна" богомилска ерес

Турция няма никакъв интерес да кани нашенските турци да се изселват в Турция. Те да не са АХМАЦИ. Имат интерес да си живеят в България. А аз изтръпвам, като си помислям, че някои псевдо-патриотари по някакъв съвсем АХМАШКИ начин могат да направят някоя беля, и то при условие, че няма ред за урегулиране на вътрешно-натовски конфликти. (Единствено САЩ могат да се намесят, но те не биха имали интерес да се намесват в наша полза, тъй че няма да се намесят). Реалностите трябва да се осъзнават. Ако Вие, уважаеми Хърс, гледате на историята като материал за повдигане на нечие национално самочувствие, то аз, както сте забелязали, не подхождам така. Нима като не страдам от ниско национално самочувствие, нямам право да се наричам българин? Нима такова право имат само хората, които непрекъснато изпитват нужда да си го издигат националното самочувствие? Ами погледнете трезво, бе уважаеми Хърс. Доколко прав е бил оня умен българин през 1911? Сърбия получила само около 30% от Македония, независимо от 100-процентните "знания" на сръбските първолаци. Гърция получила по-голям дял от Македония, България - по-малък. Дяловете ги разпределяли най-вече политиците, а не първолаците. Нашите политици (тогава на власт били политици-русофили) били прецакани и се стигнало до т.нар. първа национална катастрофа. Втората я докарали политици-германофили. А печелившата позиция на България през 1911г. е била да застане заедно с Турция срещу Сърбия и Гърция, да не се съгласява в никакъв случай на подялба на Македония. Основната грешка на нашите политици през 1911г. била, че се съгласили да си поделят Македония, заедно със Сърбия и Гърция. И сега има хора, дето биха застанали на страната на Сърбия и Русия. Напротив, много поуки следва да си вадите от историята. А не да я използвате за подхранване на национално самочувствие. Понеже историята е минало, по-важно е настоящето и много по-важно бъдещето. Ами аз съм свидетел на това, че милицията ги гонеше. Това съм запомнил. Вие сега спомените ли ще ми променяте по Оруелски, както променяха архиви и надгробни надписи по време на така наречения "възродителен процес"? Българската милиция ги гонеше. Става дума за лятото на 1989. И какво значение има това, че през август Турция била затворила границата, задръстена от притока на "екскурзианти"? Турция не е длъжна да приема чужди граждани, приема толкова, колкото може. Да бе, тяхната граница я затворили без предупреждения, а нашата я отворили с предупреждение. Усещате ли разликата? По принцип, всяка цивилизована страна държи границата си отворена за излизане и частично затворена за влизане. Смисълът е такъв: не можем да ограничаваме нашите граждани да си ходят където си искат, не можем и да пускаме вътре всякакви навлеци. Наистина имаше изкуствено напрежение, но то беше създадено от преименуването на българските турци. Кой го направи? Само българомразец може да твърди, че това го е направил българският народ. Според мене направил го е ТНП заедно с ловната си дружинка, може би съгласувано с румънския кондукатор.

Съгласен съм с уважаемия съфорумник stoedin: Цивилизациите рухват от преяждане. Допълвам с нещо, което е много близо до ума: съвременната християнска цивилизация, от която и ние, българите, сме част, вероятно ще умре заради контрацептивите и абортите. Ако тя умре така, то това ще бъде смърт от старост, смърт без болка. Както си спестяваме болката от раждането и отглеждането на потомство, така ще си спестим и болката от смъртта. С други думи, съвременната християнска цивилизация ще рухне, защото вече все по-малко е християнска и поради това се показва морално разоръжена срещу исляма.

Те ще направят това, само ако бъдат принудени. Неспокосани псевдо-български патриотари могат да ги принудят. Куче, дето не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата. Мисля, че вече писах това: ако мене ме бяха прекръстили от Христо на Хасан, и ако аз бях още млад и буен, и аз може би щях да правя зулуми, без да е необходимо да съм агент на нечии служби. Ако това е било провокация, то задължение на управляващите е да не се поддават на провокация. Иначе и Освобождението на България (1878) дойде след провокация (спомнете си думите, приписвани на Бенковски: ".. а сега Русия да заповяда"). Куче, дето не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата. Тогава (1876) помаците от Тамръш, уж правоверни османлии, уж верни поданици на Падишаха, пък взели, че се поддали на провокацията, наречена Априлско въстание, и вътре в християнския храм изклали баташките гяури. Така заради тамръшките помаци Султанът загубил Булгаристан. Повторно уточнение: баташкото клане, дало достатъчен повод за Руско-турската война, дори и без другите случаи на насилие. Ако не беше баташкото клане, останалите случаи на насилие през Априлското въстание не са получили необходимия отзвук и не са били достатъчни да предизвикат международна намеса. През 1975г. Турция нападна Кипър и се откъсна голямо парче от него при по-малък повод и при нулева подкрепа от международното обществено мнение. През 1984-1989 Турция имаше много по-голям повод да нападне България. Имаше подкрепата на международната общност. Спаси ни само блоковото разделение, по-точно ядреният чадър на Варшавския договор. А дали турците са имали план? Как може да нямат? Нима не знаете, че всеки военен щаб по всяко време трябва да има готови планове за военни действия по всяко направление. Посмали, манго. Поне 1:7 е било съотношението на военния потенциал България към Турция. Никакъв шанс нямаше България тогава срещу Турция, ако не беше ядреният чадър на Варшавския договор. Тази позиция е обусловена от географското ни положение. С други думи, естествена е. Стратегически Турция е най-добрият от всички съседи на България. Задник във всяко друго направление е по-страшно. Възродителният процес никак и никога не е трябвало да се прави. Асимилацията можеше да се случи, но трябваше именно да се случи, а не да се прави от някого. През 1984-1989 Тошо Наш Правешки, Партията Наша Любима и Правителството Наше Безгрешно се мислеха, че са богове, и се отдадоха да правят нещо, за което бият през ръцете. Такива са. Ако се поддаваме на провокации, пак ще станат господари. Куче, дето не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата. Баланс на последствията от така наречения "възродителен процес": Преди: Ахмед Доганов, Наим Сюлейманов. Сега: Мехмед Доган, Наим Сюлейманоглу. Ако го нямаше "възродителен процес", Ахмед Доганов, способен политик, можеше да е вицепремиер в някое правителство на СДС, например. Сега, Ахмед Доган си има лична партия, върти обръч от фирми и си има осигурена квота за участие във властта. .. В същност предлагам да се отвори отделна тема за последствията от така наречения "възродителен процес", отрицателни и положителни.

Уважаеми Galahad, следете хронологията, моля. Аз не съм писал, че атентатите са дело на българските тайни служби. И не споделям това мнение. Извършителят на атентата в горнооряховската поща (април 1984, трима загинали) беше разкрит - престъпление от битов характер. Атентатът на пловдивската гара (август 1984, една загинала) за мене си остава едно от неразкритите престъпления. Само около половината от престъпленията биват разкривани - по цял свят е така. През есента на 1984 се даде ход на преименуването на българските турци ("възродителния процес"). Естествено е да се очаква, че това ще предизвика вълна от тероризъм от страна на местните турски националисти (или просто от страна на онези, дето си държели на имената). Затова тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов насочил работата на подчинените си в очакваното направление. Неразкритият атентат на гара Пловдов бил използван от министъра само като удобен пример. Ако престъплението беше разкрито, както атентатът в горнооряховската поща, министърът може би нямаше да го спомене. Явно сте млад и не помните. Държавната хазна напълно съвпадаше с партийната и партийците можеха да си я източват, без това никого да учуди. Как си представяте това, източването на държавната хазна да привлече нечие внимание? Чие внимание? На радио София или на "говорит Москва"? На "Свободна Европа" и Deutsche Welle"? Естествено, българските турци нямат "патриотични чувства" към Република Турция. Те тръгнаха на екскурзия, защото бяха гонени. Естествено е много от тях после да се върнат. Аз започнах работа със 105 лева основна заплата (начална месечна заплата за висшист) плюс 10 лева за научна степен. Баща ми работеше за около 90 лева, а майка ми - за около 70. 5-те лева от бай Тоша бяха отгоре (105+10+5, 95, 75). Сами направете сметка, че те съвсем не бяха за изхвърляне. Бяха си реални пари. Един хляб и кофичка кисело мляко бяха по 15 стотинки. После хлябът стана 26 ст., кофичка кисело мляко - 23 ст., а моята заплата - 130(+5). Нерде Масларова, нерде ТНП, Тодор Наш Правешки! Разбира се, Бай Тошо имаше много повече възможности от Масларова. Бях дал задача колко пари са били разпределяни по червени петолевки месечно. Курсът долар към преводна рубла към лев беше приблизително едно към едно към едно. Това означаваше, че големците можеха да си обменят парите по този курс в Българска външнотърговска банка. Около 5500000 (закръглено нагоре) трудящи се по 11 месеца (закръглено надолу, за отпуски нямаше 5 лева) по една червена петолевка прави приблизително 300 милиона. За останалите 100 милиона правя следното предположение (това вече е слух, безумие, анекдот или каквото там го наречете). 8000 партийни големци по 12 месеца по хилядарка в зелено - ето Ви липсващите 100 милиона. Разбира се, България живееше тогава в относително доволство, не толкова заради тези 400 милиона преводни рубли годишно, а най-вече заради икономическата интеграция със СССР. СССР купуваше нашите стоки, които иначе не намираха друг пазар (освен оръжейното производство), и ни даваше почти на безценица енергийни източници. Поради това, например, ние, българите, десетилетия наред можехме да си позволим да се топлим с нафта, което, погледнато глобално, си беше голямо разточителство. Може би Бог и природа сега ни наказват с бедност за онова разточителство. Именно това трябва да обясни на червените бабички, дето и до ден днешен гласуват за БКП: Относителното доволство в България по времето на ТНП се дължеше на икономическата интеграция със СССР. СССР обаче първо фалира икономически, после се разпадна и като държава, и именно това сложи край на нашето доволство, а може би отприщи и нашето недоволство. За фалита и разпада на СССР не са виновни нито Желю Желев, нито Филип Димитров, нито Иван Костов. Нито пък Тодор Живков. СССР фалира и се разпадна сам.

Спомени за ТНП и неговото време Имаше книги, образованието (начално, средно, висше) беше на по-високо ниво от сега, никой не разчиташе на интернет. Ще Ви припомня и друг атентат: на 6 април 1984г. в горно-оряховската поща избухва бомба в колет и убива трима души. Случаят беше разкрит от криминалистите: любител-атентатор пратил колета до катаджия за отмъщение! Връзка с турците, мюсюлманите и възродителния процес нямаше. (То си беше и преди възродителния процес.) Бомбата пак е била от типа "Направи си сам". Според мене не е много коректно Югославия изобщо да се поставя в тази група от три държави. Тя не принадлежеше към Съветската империя. Напротив, Югославия беше влиятелен член на Групата на необвързаните. Титовистите имаха възможност да запазят режима си, така както режимите и досега се пазят в Куба и Северна Корея. Събитията от Съветския съюз едва ли са се отразили на Югославия. Там, в Югославия, си е имало достатъчно вътрешни причини, няма нужда да се търси влияние откъм Съветския съюз или пък от друга посока. В този случай "вятърът на промяната" означаваше само това следното: И Андропов, и Горбачов са казвали на бай Тоша: "Не ме занимавай с глупости, бе Тодоре! Сам се оправяй! Малко ли са ми моите грижи, че и за тебе да мисля!" С други думи, съветските ръководители са вярвали на Тодора Наш Правешки (ТНП). Считали са го за ръководител с достатъчно "социалистически" опит, за да направи някакви зулуми. Е, сбъркали са. Не е трябвало да го пускат отвързван - изпика се накриво. Застоят продължи и след смъртта на Брежнев, поне до гласността на Горбачов. За България смъртта на Брежнев се отрази преди всичко зле на икономиката, и то поне по две линии. Брежнев изплащаше на България 400 милиона рубли годишно като субсидия по линия на СИВ, които биваха раздавани по 5 лева месечно на каскет и забрадка, известни като 5 лева от бай Тоша. Забележка 1: Направете сметка колко пари остават нераздадени по този алгоритъм и предположете по какъв алгоритъм е бил раздаван остатъкът. Забележка 2: За тази субсидия в руско-съветски писания от времето на перестойката съм чел следното: "Андропов прекратил это безобразие". А в български писания след 1989 съм чел, че Горбачов отказал да възобнови субсидията с думите: "Имал другарят Брежнев пари - давал. Аз пари нямам." Наистина, Горбачов имаше нефт и не намали енергийните доставки за България. На нашите обаче им се наложи да ги продават и така стигнахме до енергийната криза 1986г. - два часа ток има има, четири часа няма. Забележка 3: В двете писания, за които стана дума в предишната бележка, сумата от 400 милиона преводни рубли съвпадаше. Забележка 4: ТНП беше улучил слабото място на Брежнев - страстта му към ордените и медалите, и веднъж на всеки две-три години му даваше златна звезда за Герой на НРБ. Погледнато от далечината на няколкото изминали десетилетия, бихме казали, че ТНП е продавал златни бижута по цена от над един милиард преводни рубли за една карфица. Едва ли някога външната ни търговия ще може да достигне такава ефективност. А бе велик беше ТНП! Втората линия, по която смъртта на Брежнев удари икономиката на България, беше търговията. Новите кремълски властелини заплашили, че няма да купуват вече некачествените български стоки, независимо от задълженията си по линията на СИВ. По линията на СИВ, България имала задължението да доставя само качествени стоки. И какво да прави ТНП? Ами измисли лозунга "Качество и ефективност – ефективност и качество!", нареди да го окачат редом с плакатите "Слава на КПСС!" и свика Национална партийна конференция (1985), посветена на качеството. Който от по-възрастните не си спомня тези събития, то е защото е вярна поговорката "Всяко чудо - за три дни". Последва лозунга "Икономиката – икономична – дело на всеки!", за други три дни. Тук, уважаеми Galahad, не разглеждате събитията хронологически и в причинно-следствена връзка. "Комичната сценка" беше от периода, когато СССР уговаряше безусловната си капитулация в студената война - 1989г. През 1985г. ТНП едва ли е подозирал, че ще се стигне дотам. Чернобил гръмна едва през април 1986г. Подмяна на турските имена с български (1984-1985г) само по себе си беше големият проблем, който България сама си създаде и който тогава (1989г.) не можеше да реши. Изгонването на турците от България ("голямата екскурзия" от края на май 1989г., четири години след 1985) беше принудително действие на ТНП, когато той беше поставен в ъгъла и нямаше какво повече да прави. Дори СССР не можеше да го оправдава за смяната на имената на турците пред международната общност. Все пак, за наше щастие, по линия на Варшавския договор ядреният арсенал на СССР гарантираше териториалната цялост на България - без него Турция щеше да си откъсне до една трета от територията ни, при това с подкрепата на международното обществено мнение, и от три морета през Средновековието България можеше да остане без нито едно. А в края на 1989г. българските власти бяха принудени да капитулират по този проблем и върнаха на турците имената. И тъй, основният въпрос е кой и защо през 1984 г. е взел решението за преименуването на българските турци. Това си е престъпление и според тогавашното законодателство най-малко по две линии: Човешките права на стотици хиляди български граждани бяха нарушени. Ако мене насила ме бяха преименували от Христо на Хасан и аз бях още млад и буен, и аз може би щях да правя зулуми. Е, ако на мене не ми харесва да ме преименуват от Христо на Хасан, то и на Хасан не му харесва да го прекръстят на Христо. Националната сигурност и териториалната цялост на България бяха застрашени от нетрезвите действия на нашите ръководители. (Вижте по-горе за евентуалния брой на нашите морета.) Е, това престъпление си остана неразкрито и виновните не бяха наказани. Вероятно никога няма да разберем отговора на този основен въпрос: кой и защо през 1984 г. взел решението за преименуването на българските турци. . Държа да повторя: събитията от 1989г. са следствие от действията на ТНП и ловната му дружинка от 1984-85г. През 1984г. ТНП и ловната му дружинка не може да са имали за цел да се случат именно събитията от 1989г. През 1984г. едва ли са можели да предугадят предугадят кога точно съветската империя ще капитулира. Защо през 1984г. са решили така да действат? И кой го е решил? Ето един сайт, където се дава Хронология (1982-1987) на комунистическия терор в България. Според него, решението за възродителния процес било взето на 19 юни 1984г., а изпълнението му започнало през есента на същата година. От същия сайт става ясно, че два-три месеца след атентатите от август 1984г. криминалистите все още нямат конкретни заподозрени и през ноември вътрешният министър Димитър Стоянов "насочва следствието ..от вражеската емиграция и изменниците на родината .. към протурските националисти". За мене атентатът на гара Пловдив от август 1984г., за разлика от атентата в горно-оряховската поща, си остава неразкрито престъпление. Към "протурските националисти" следствието е насочено от политическо лице (от министъра), а не от оперативно-следствени данни. Разбира се, атентатът във влака край гара Буново е друго нещо. Той е пряко следствие от възродителния процес. Но е следствие от него и като следствие не може да бъде повод за него. Следват още мои разсъждения по основния въпрос: кой и защо през 1984 г. е взел решението за преименуването на българските турци. Изключвам напълно това решение да е било взето под влияние на западните служби. ТНП и ловната му дружинка не са били нито шпиони на ЦРУ, нито турски шпиони. Изключвам възможността това решение да е било взето под влияние на КГБ. Възродителният процес създаде проблем и за СССР, което не може да е било целта на КГБ. Както писах по-горе, СССР и КГБ тъкмо бяха отвързали ТНП. Имаха му пълно доверие. Той беше доайенът сред ръководителите на държавите от СИВ и Варшавския договор. А не е трябвало да го отвързват, не е трябвало да махат опеката над ТНП. Изключвам възможността терористични актове да са били повод за възродителният процес, след като самият възродителен процес предизвика очаквана вълна от тероризъм. Според мене, няма такива данни, те ще да са били просто провокации, а задължение на държавните ръководители е да не се поддават на провокации. Подозирам като причина турският икономически просперитет. По това време може да е станало вече ясно, че Република Турция може да предложи на гражданите си по-висок жизнен стандарт, отколкото Народна република България може да направи това. Подозирам, че някой, който знаел за горното, се е смятал за Бог и е считал, че може да предвижда и да пренасочва събитията. Впрочем, социалното инженерство (т.е. насилия, включително убийства) го прилагат социалистите от всякакви бои – и национал-социалисти, и интернационал-социалисти (комунисти). Българските комунисти са предпочели методите на социалното инженерство пред това да вземат наистина ефективни мерки за оправяне на забатачената българска икономика. Защото такива мерки сигурно биха означавали отказ от социализма. Подозирам, че репресивните действия на българските и румънските власти над съответните малцинства са били съгласувани на някой от ловните излети, които ТНП и кондукаторът Чаушеску всяка година си правеха в един резерват в Делиормана (в Лудогорието). Горкият кондукатор! Разстреляха го като бясно куче по Коледа през 1989. А има вероятност идеята за репресиите над унгарците в Румъния да му е била дадена от ТНП, Тошо Наш Правешки.

Съгласен съм с уважаемия съфорумник Хърс Златния. Приносът на България за приобщаването на Русия към християнската цивилизация през средновековието няма как да се отрече. Но въпросът може би следва да се разгледа и от друг ъгъл. Разположена в най-голяма близост до Цариград-Константинопол, тогавашния център на цивилизацията, България е имала историческа мисия да приобщи към християнската цивилизация другите славянски народи. Редно е да се зададе въпросът как България се е справила с тази мисия. Моят отговор е: задоволително (можело и по-добре да се справи, можело и по-лошо). Васил Априлов е от поколението, дето не са знаели как да напишат звука Ъ на кирилица (или гражданица, в случая е все едно). Петър Берон, авторът на Рибния буквар, също не е знаел. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански също не са знаели. Следващото поколение книжовници (М. Дринов, Н. Геров, Г. Раковски, и т. н.) вече са знаели. Но това не променя нещата - липсата приемственост в нашата книжовна традиция на собствена почва, без руски байпаси, лъсва. Не е само буквата Ъ. Буквите И и Н(N) също така са от руската гражданица, а не от българската традиция. Буквите Я и Й - също. Може да не е бил учен, но поне е бил грамотен. Проблемът, който не е много уместно да се раздухва, е че грамотните българи от 18-ти и началото на 19-ти век не са знаели как напишат звука Ъ на кирилица. Ако не беше Русия, другите възможности са били Гърция и Сърбия. Обаче едната щеше съвсем да ни погърчи, другата - съвсем да ни посръбчи. Е, Русия ни е изрусила, ама не съвсем. Българският книжовен език е основан на източните български диалекти поради следните три основни причини: -> Рибният буквар на котленеца Петър Берон -> Еленската даскалоливница (педагогическото училище в град Елена) -> Търновчанинът Петко Славейков - основен преводач на Светото Писание на новобългарски език. При наличието на горните три причини, където пряко руско влияние не може да се забележи, заслугата на Марин Дринов е повече от скромна. Проблемът може би е в това, че българите от югозападните краища пращали децата си да се учат в Гърция, за по-близо, а не в Русия. Руските възпитаници все пак усвоявали църковно-славянския (т.е. старобългарския език), докато гръцките възпитаници не получавали никаква подготовка по славянска книжовност. Както в Македония е станала гавра с езика (който е силно посръбчен), така е станала и в България (където езикът ни е силно изрусен), а можеше гаврата у нас да бъде и по-голяма - можеше звукът Ъ да го махнат и у нас. Ами УГОЛ или УГАЛ щяхме да казваме вместо ЪГЪЛ и нямаше да виждаме проблем. Няма никакви основания да се счита, че старобългарската кирилица не подхожда точно на тогавашния старобългарски/старославянски език. Ако в 9-ти век е имало проблем, той тогава усшешно е бил решен с кирилицата. През 9-ти век в старобългарски/старославянски/староруски е имало звук Ъ, за който в кирилицата била предвидена и буквата Ъ. В руски език звукът Ъ изчезнал преди повече от 600 години. Руснаците забравили какъв звук означавала буквата Ъ и продължили да я употребяват само като знак за твърдост. В български език (поне в източните диалекти) звукът Ъ не е изчезвал. Думи като българин, сън, дъно, кръв винаги (поне от 9-ти век насам) са се произнасяли с този звук. Проблемът е защо през 18-ти век грамотните българи не знаели как да пишат звука Ъ. Простият отговор е прекъсната книжовна традиция. Оттам нататък, ако се анализират събитията от 19-ти век, се вижда, че днешната ни азбука произлиза от руската гражданица. Това, че руснаците считат гражданицата си за кирилица, за славянска азбука, за същата азбука, която през средновековието е била занесена в Русия от България, нас българите ни устройва. Иначе, руснаците биха могли да обявят гражданицата си за нова азбука - продукт на руския творчески гений, и тогава би излязло, че ние се ползваме от техния продукт, след като до голяма степен сме били забравили средновековната си кирилица.

Занесената през 10-11 век в Русия старо-българска азбука била съвсем пригодна за тогавашния руски език. Макар да е била наложена отвън, тя паснала много добре. Иван Александър и неговият 14-век нямат значение в случая. Събитията през 14-ти век се засенчват от събитията през 19-ти век. Събитията от 19-ти век са по-важни, с по-голяма тежест, отколкото по-старите събития, така както за моята наследственост родителите ми имат по-голямо значение от прадедите ми - аз съм такъв благодарение на родителите си преди всичко. А събитията през 19-ти век са добре известни. Не ми е много приятно да защищавам теза на евентуални руски опоненти. Аз съм русофоб. Не че мразя Русия, а ме е страх от нея. Имам фобия от Русия - това означава да съм русофоб. Писал съм много пъти - да стоим далече от Русия, да не дразним руската мечка. А на Вашия аргумент за звука и буквата Ъ руснаците биха дали следния отговор: През 19-ти век българите са се чудили с коя буква да означат звука Ъ. Имало е и такива (например Васил Априлов), които се стремели да изхвърлят този звук от езика, понеже го считали за турско влияние, а те мразели турците. Това наистина би могло да стане тогава, през 19-ти век, понеже такова нещо вече е станало в македонския език - книжовен език, възникнал въз основа на югозападните български диалекти (в стандартния македонски език няма звук и буква Ъ, макар че из тамошните диалекти такъв звук се среща). Е, ако никой през 18-ти век не е знаел как да напише Ъ на кирилица, как може да се твърди, че днешната българска азбука е пряк наследник на средновековната българска кирилица? Едва учени от втората половина на 19-ти век са дали съвет коя от буквите на гражданицата (именно Ъ, твърдия знак) да се използва от българите за звука Ъ. Случаят с буквата Ъ по-скоро потвърждава тезата, че днешната българска азбука произхожда директно от руската гражданица.

По същество това би било просто терминологичен спор с Русия. Нашите политици не могат да направят нищо повече от онова, дето направиха грузинските политици. С други думи, само беля могат да направят нашите политици. Нещата по същество стоят така. Няколко века преди Христа гърците заимствали за своя език една от семитските азбуки (финикийската). При това, източните гърци и западните гърци използвали различни варианти. Въпросът дали има две старогръцки азбуки (източна и западна) или има два варианта на една гръцка азбука, както и въпросът дали тази гръцка азбука е различна азбука от оригиналната семитска азбука или е само неин вариант, са терминологични въпроси. По традиция се приема, че има една гръцка азбука (с варианти), която, макар и да произлиза от семитската (финикийската) азбука, все пак е друга азбука. Александър Велики минал през източната част на тогавашния гръко-езичен свят и разпространил източния вариант на гръцката азбука. Така източният вариант станал стандартен за гръцкия език. Пак няколко века преди Христа, с посредничество на етруските, римляните заимствали за своя латински език гръцката азбука в западния й вариант. Въпросът дали латинската азбука е само вариант на гръцката азбука или е отделна азбука е терминологичен въпрос. По традиция се приема, че латиницата, макар и да произлиза от гръцката азбука, все пак е друга азбука. Две хилядолетия след Христа в Кемалистка Турция заимствали латиницата за турския език, като я пригодили и допълнили за нуждите на езика. Въпросът дали днешната турска азбука е само вариант на латиницата или пък днешната турска азбука, макар и да произлиза от латиницата, все пак е друга азбука, е терминологичен въпрос. По традиция се приема, че днешната турска азбука е вариант на латиницата. Такива са и днешните азбуки за полския, чешкия, испанския и т. н. Около осем века след Христа при покръстването на средновековна България християнските мисионери (или пък писарите в канцеларията на българския владетел) пригодили гръцката азбука за говорения в България език от славянската група (т. е. за старобългарския език), като я допълнили с 11 букви. Според мене, не е било възможно тези мисионери (или писарите) да не съзнават, че тази азбука представлява именно допълнена гръцка азбука. Дали тази старо-българска азбука е просто допълнен вариант на гръцката азбука или пък е една азбука, която е различна от гръцката, макар и да произлиза от нея, е терминологичен въпрос. По традиция, старо-българската азбука, макар да съдържа в себе си цялата гръцка азбука без изменение, заради новите си 11 букви се приема за азбука, различна от гръцката. Приема се, че това е началото на кирилицата. Около век по-късно християнските мисионери занесли богослужебните книги от България в Русия. Там кирилицата претърпяла малко изменение през вековете, но по традиция се счита, че си останала кирилица. През 17-ти и 18-ти век в Русия изработили гражданския шрифт на кирилицата, който отначало наричали с думата гражданица. Като че ли точно тогава се появил и терминът кирилица. Тогава (17/18 век) считали, че кирилицата (старият шрифт) и гражданицата (новият шрифт) са различни азбуки. Сега обаче се счита, че това са два варианта на една и съща азбука - кирилицата. През 19-ти век Вук Караджич адаптирал гражданицата за сръбския език и се получила вуковицата. По традиция се приема, че вуковицата е вариант на кирилицата, макар че с не по-малки основания би могло да се приеме, че вуковицата, макар да произлиза от кирилицата (респективно гражданицата), е друга азбука. Пак през 19-ти век въз основа на гражданицата се оформила новобългарската азбука. Приемаме, че тя новобългарската азбука е вариант на кирилицата. Изложението дотук бе ненужно дълго. Достатъчно е на чужденец да се обясни, че кирилицата е възникнала като вариант на гръцката азбука, допълнена за нуждите на славянския език. Кирилицата е създадена именно в България и оттам е занесена в Русия, понеже България е по-близо до Ромейската империя и Константинопол (за по-необразованите кажете просто Гърция) и е била покръстена век и половина по-рано от Русия. А пък преди хиляда години старобългарският и староруският са били още по-близки езици, отколкото са днешният български език и днешният руски език са близки езици (и двата езика са от славянската група). Кажете, че християнството и писмеността са занесени в Русия от България по време, когато в България християнството и писмеността имали век и половина традиция. Защо не е добре да се заменя думата кирилица с българска азбука? Първо, едва ли някой извън България би уважил аргументите ни за измененение на установилата се традиционна терминология. Второ, можем да разсърдим руснаците и отговорът им може да бъде "съкрушителен". Какъв би могъл да е отговорът? Добре, биха рекли. През 9-ти век в България въз основа на гръцката азбука била създадена някаква старобългарска азбука. После обаче, биха рекли, през последното хилядолетие в Русия от онази старобългарска азбука се получила днешната руска азбука. Както старобългарската азбука е различна от гръцката, така и руската азбука е различна от онази старобългарска азбука - така биха рекли руснаците и биха се аргументирали. И биха допълнили още: а днешната българска азбука е просто вариант на руската азбука, защото произлиза именно от нея и не е нещо много различно. И пак биха се аргументирали - днешната българска азбука произлиза директно от руската гражданица. А индиректно? Ами индиректно днешната българска азбука може да произлиза и от финикийската, ама директно произлиза от руската гражданица, която би могла да се счита за азбука, различна от старобългарската. С други думи, ако държим да наричаме кирилицата "българска азбука", ще ни извадят аргументи, че сега пишем с руска азбука, независимо от средновековните събития.

Маршал Жуков е бил масов убиец, както и Сталин. Както и Троцки. Сталин бил най-пресметливият от тримата. Все пак на млади години Йосиф Джугашвили е организирал успешен обир на банка, влязъл в учебниците по криминалистика. Ако Троцки беше надделял, той навярно щеше с рогата напред да се втурне да прави "мировая революция" и Съветският съюз щеше да се затрие доста по-рано - нямаше да дочака Горбачов. Но надделял Сталин, понеже бил по-хитър. След втората световна война Сталин разбирал, че основният противник на "мировая революция" били САЩ. Половин Европа Сталин вече бил завладял, останалата вероятно лесно можел да завладее, ако не били САЩ, пък и защо да му е само Европа, когато Сталин искал целия свят. Китай вече бил негов. За да получи целия свят, достатъчно било да завладее САЩ. Последните си години Сталин посветил на тази цел. Подводници с ядрено оръжие минавали под ледовете и излизали на бреговете на Северна Америка. Работата обаче се запънала от липсата на подходящи самолети бомбардировачи. Корейската война показала, че животът на един тогавашен бомбардировач траел едно излитане и половина. Това се дължало на технологичния напредък при изтребителите. Смъртта заварила Сталин, докато чакал технологичния напредък при ракетите и самолетите-бомбардировачи. Забележка: Съвременните пътнически самолети са проектирани по онова време като бомбардировачи. Хрушчов, Жуков и компания взели властта, след като се разправили по сталински с Берия. Жуков не споделял мнението на Сталин, че не си струва да се напада Западна Европа, ако САЩ са "цели и невредими". На Жуков, като на Бонапарт, му стигала Европата. През есента на 1954г. провели учение в предпланините западно от Урал. Тренирали атомна бомбардировка като подготовка на атака. Част от европейската територия на Русия била атомно бомбардирана. Резултатите били плачевни. Станало ясно, че след атомна бомбардировка настъпление не е възможно. Жуков посърнал, като разбрал, че няма как да завладее Европа "с атомни рога напред". Това дало основание на Хрушчов да отстрани Жуков, да се откаже от "мировая революция" и да поеме курса на "мирное сосуществование". Едно събитие също така дало на Хрушчов основание за курса на "мирное сосуществование" - СССР изпреварил САЩ в стоманодобива. "Скоро навсякъде ще ги изпреварим" - помислил си той. Това събитие в същност бележило прехода на човечеството от желязната в пластмасовата ера. А СССР изтрая само двайсетина години след Хрушчов. Световната технологичната революция го довърши. Който революция вади, от революция умира.

Недейте разглежда слабото представяне на матурата по история като проблем само на обучението по история. Измежду учениците, избрали да се явят на матура по история, вероятно преобладават онези, дето нямат достатъчни знания по никой предмет - нито по математика, нито по химия, нито по чужд език. Избрали са историята с надеждата от обща култура да изкарат нещо. Е, толкова е била и общата им култура, толкова са изкарали.

С езикови разсъждения се доказват съждения именно за езика. Тезата е, че славянският език е занесен по Днепър едва през 9-ти век, а по Волга - в края на 10-ти век. В Киев и в околността му са живели хора и преди 9-то век, но езикът им не е бил славянски. Славянският език бил занесен по Днепър през 9-ти век. Думата "король" вече я имало в този език. Историята може да тълкува това, както си иска. Но съжденията за езика следва да се обсъждат с езикови средства преди всичко.

Тито най го тачат именно в Македония. Да, в началото на 20-ти век във Вардарска Македония живеели българи. Обаче в началото на 21-ти век там българи почти няма. Заслугата е на Тито, преди всичко. Тито бил техен, а те били титови, все още. Това "клише" обяснява как така Югославия се запази 45 години. Мене ме учудва този факт. Заслугата е на Тито, преди всичко. Тито беше техен, а те бяха титови, тогава. Разбира се, Тито е изградил "митичния си авторитет" не с отшелничество, пост и молитви, а с действия. С куршуми и камшици. Разбира се, че Югославия беше "случайност", историческа химера, от погледа на вековете - държава еднодневка (химера значи еднодневка). Тук не сте съвсем прав. Да, след Втората Световна война Великобритания и Франция решили да наградят съюзничката си Сърбия и й дали много територии, толкова много, че Сърбия се задави с тях в края на века. Обаче, в края на века на Великите сили вече не им пукаше нито за Югославия, нито за Сърбия, нито за България. Разпадането на Югославия си беше вътрешно обусловено - липсваше харизматичен югославски водач от ранга ан Тито. Великите сили бяха наблюдатели на разпада на Югославия. Нито са го предизвикали, нито си мръднаха пръста да го предотвратят. Намесиха се едва през 1995, за да спрат войната в Босна. За съжаление, това важи абсолютно за всяка държава. Бъдещето на никоя държава не е сигурно. Колко държави са изтраяли повече от 1000 години без нарушена приемственост? Колко такива бихте могли да изброите? Хитлеровият хилядолетен райх изтрая 12 години.

Езиковеди, предимно руски, са се мъчили да дадат други обяснения, но неуспешно. Фасмер споменава и две други версии, но "они менее вероятны". Например, Рудницкий бил предположил, че "король" идва от "каратель", ама тогава пък откъде идва полското "кроль"? Простото обяснение е, че по Днепър славяногласието е занесено едва през 9-ти век. Това няма отношение към тезата. А тезата е, че славяногласието е занесено по Днепър едва през 9-ти век. За славяните по Нашенско няма такъв проблем. Те не са живели под властта на Карл Велики, а под властта на Царя, на ромейския цар. Вероятно нашата дума крал е по-късна заемка от сръбски. С изключение на нашенските славяни (тези, дето живеели в България или в Ромейската империя), останалите са живели в славянско единство под неговo, на Карл, влияние. Иначе името му нямаше да стане нарицателно. Преди това е имало славянско единство под аварска власт. Карл Велики освободил славяните от аварите, и както ги бил освободил, тъй ги и бил заробил. (Левски: "Който ни освободи, той ще ни зароби.") Славянска общност в България и в Ромейската империя вероятно се състояла предимно от имигранти, заселили се по Нашенско в търсене на работа и цивилизационни благини. Не спорите по това. Добре. Ако не оспорвате тезата, че руската дума "король" идва от името "Карл", няма значение докога е действал законът за отворената сричка. Когато името на Карл Велики станало нарицателно, законът все още е действал. Ако е бил престанал вече да действа, то думата щеше да бъде "карль", а не "король". Счита се, че поне докъм 10-ти век законът за отворената сричка е действал. Да, ама как така името на някой си далечен владетел става нарицателно име в руски език (имам пред вид староруски, разбира се)? Ако беше заемка от сръбски/хърватски/чешки, нямаше да е "король", а щеше да е "краль". Ако пък беше заемка от полски, пак нямаше да е "король", а щеше да е "кроль". Нито "кроль", "краль" противоречат на някакви фонетични закони в руски. А то не е нито "кроль", нито "краль", а е "король". Думата "краль"/"краль"/"король" не е чужда дума за славянския език. Със значението си "king" тя е възникнала в славянския език и си е станала славянска дума. Чуждо, неславянско, е името "Карл". Прекалено ли е трудно за разбиране? Пишете напосоки, на yürüyüş, без много да се замисляте. Повечето чужди думи в турски са заети от френски, с френското им звучене. Такава е и думата "spor". От една страна, тя е заета със същото си значение. От друга страна, тя никак не е типична за турската фонетика, ама специално в този случай турците не са я изменили. Думата "spor" в турския език е индикация за преобладаването на френски и английски думи в съвременната международна лексика. Както и да е, това няма никаква връзка със случая. Щеше да има някаква аналогия, ако в някой неславянски (например, немски) език беше възникнала думата "Karl" със значение "king". Да, ама не - в немски език "Karl" е собствено име, а не нарицателно. Доколкото се знае, само в славянски това име е станало нарицателно. Anladın mı, arkadaş? Прекалено ли е трудно за разбиране?