Христо Тамарин

Нямам нищо против българската дума народ, но понятието народ трябва да се дефинира какво значи. Дотогава може да се употребява само в лозунги, поезия и патриотарски клишета. Сега ще Ви обясня разликата между обективно и субективно. Гледаш го: човек, бозайник от видът Homo Sapiens. Ама той казва, че е куче, надлайва се с кучетата, системно припикава дърветата. Субективно, иска да го закарат във ветеринарната лечебница. Обективно, закарват го в хуманитарната лудница. - Дал съм определение за понятие нация, което не може да не е вярно, понеже има много контексти, където то е единствено валидно. Например, в чужбина аз съм българин по нация и ме третират пред законите и разпоредбите си еднакво с български цигани и български турци, и те - българи по нация. Пред Вас просто стои задачата да кажете що е то народ. Дотогава си запазвам правото да игнорирам всяко Ваше твърдение, където е употребена тази дума.

Когато няма пречки при сватосването, тогава помаците ще се присъединят към българският етнос. Засега са отделен етнос. Да, Бог/Аллах е един. Освен това, ходжите наистина нямат проблем да бракосъчетаят мюсюлманин за християнка. Ама поповете не венчават християнин за мюсюлманка, нито християнка за мюсюлманин. И ходжите не бракосъчетават мюсюлманка за християнин.

Разбира се. От един и същ етнос са. Но са различни нации.- Само етнос. Що е то народ не съм казвал.- Аз писах за две обективни понятия нация и етнос основани на обективни критерии. Изобщо не съм писал за субективни критерии. Имате поле на изява: дефинирайте понятието народ чрез субективни критерии, приложете го и го предложете за обсъждане. - За мене са от един и същ етнос, понеже считам, че вярата е обща, все сме християни. А обективно: отговорете на въпросът дали се сватосват помежду си. Ако не, няма как да са от един етнос. И пак, за народ не става дума, защото не съм казвал що е то народ.- Употребявате понятието народ, без да сте го дефинирали. Дефинирайте го и преформулирайте твърденията си, моля.

Напълно съм съгласен. Трябва да се придържаме към някакви обективни критерии. Нация би трябвало да значи населението на една държава. Ако в държавата съществува например верско или етническо институционално разделение (както някога в Османската империя), то населението в тази държава може да се дели на няколко нации. В този смисъл има македонска нация отделна от българската нация, просто защото има държава Македония, отделна от България. Обаче така определената македонска нация се ограничава само до територията на Македония. Ако ние искаме сега българските мюсюлмани да са част от българската нация, то не бива да разширяваме обхватът на българската нация отвъд пределите на държавата България, понеже иначе най-адекватното разширение би било в посока Цариград. Етнос би трябвало да наричаме население с обща вяра и общ език. В рамките на етносът не би трябвало да има ограничения при сватосване. Славомакедонците и българите обективно би трябвало да се считат за един етнос. Помаците (в България, Гърция, Македония, Косово) обаче са друг етнос. Поне от няколко века помаците не са част от българският етнос. Поради езикът си те не са част и от турският етнос. Помаците в България са част от българската нация. Помаците в Гърция нито са част от българската нация, нито са част от българският етнос. Помаците в Гърция би трябвало да са част от гръцката нация. Българските турци са част от българската нация (не на турската). Но по етнос те са турци - принадлежат на същият етнос, който е мнозинството от населението на Турция.

Едва ли е така. По основанията на тюркологията като част от лингвистиката няма спор, а цялата тематика по така наречените прабългари не излиза от рамките на тюркологията. Един неизвестен език като прабългарският с нищо не може да помогне за заздравяване на основите на алтаистиката. Намесата на алтаистиката (на монголски и на тунгусо-манчжурски) е неадекватна и се дължи на тюркофобстващи псевдо-експерти по прабългарски език, дето пишеха "тюрко-алтайски" и дори само "алтайски" вместо "тюркски" за произходът на езикът на прабългарите. По-късно тюркофобстващи псевдо-експерти по прабългарски език измислиха и псевдо-иранска теза. - Хипотетичният алтайски праезик няма нищо общо към тематиката за езикът на прабългарите. Има съгласие по общотюркският праезик. Намесата на монголски език и на други нетюркски алтайски езици е мътене на водата за лов на шарани.

Според мене е възможно да има само два пункта, по които украинското правителство да възразява: някаква точка за политическите затворници и някаква точка, която ще възпрепятства влизането на Украйна в замисленият от Русия така наречен Митнически съюз. Но да не гадая. Бихте ли дали препратка към тях?

Хареса ми това сравнение. А кой стои в ролята на Гърция, дето не си го дава топонимът за етноним? Русия ли?

И чуваш да е, пак е рускоезичен. Всичко с научна стойност би публикувал на руски, ако не и на английски. Какво искате да кажете? Че Марсел Ердал не причислявал чувашкият език към тюркските? Извинете, ако не съм разбрал. Цитат от Марсел Ердал

Може би си струва този пример да бъде разяснен. Гърция като членка на Евросъюзът декларира, че съблюдава човешките права, които някои понякога неоснователно разширяват до произволни неидентифицирани групови права. И по тая линия отделя (дори когато не става дума за пари, пак за пари става дума) пари от бюджетът си (или от европейските помощи, не знам) малцинствата в Гърция да се обучават на своят си език. Питат ги помаците: на какъв език да се учат децата ви? На турски - отговарят. За какво им е децата им да учат български. Турският е много по-полезен. Отклонение: През тази година поне два пъти ми се е случвало да чета съвременни свидетелства, че някои българи в чужбина се срамуват да се нарекат българи. Такова нещо го бях чувал за времето отпреди няколко десетилетия, когато мнозина от българската диаспора, дори без връзка с Македония, се присъединили към Македонските дружества и прегърнали македонизмът като по-престижен. А Федотов не е ли и той рускоезичен? А нима туркоезичните тюрколози не причисляват чувашкият към тюркските езици? В същност, всички независими тюрколози, е рускоезични, и англоезични, и туркоезични, разбира се, причисляват обективно чувашкият към тюркските езици. На противното мнение биха могли да бъдат само туркофобстващи тюрколози, но аз такива не знам. Чувашкият е много по-близък до останалите тюркски езици, отколкото до монголският. Кой тюрколог оспорва това твърдение? Федотов не би могъл да го оспорва.

Не е нужно наистина да си лингвист. На такова твърдение бихме се доверили, ако е изказано от човек, роден в Европа на Пиринейският полуостров, който е посетил западната част на Южна Америка и се е разбирал с тамошното население на родният си език. Роджър Бейкър няма как да е разбирал съвременната класификация на езиците, понеже до нея науката стига едва през 19-ти век.

Тук е нужно разяснение, че езиковите изменения си имат някаква адекватна датировка. От шаран е станало сазан, но това се случило много-много отдавна, толкова отдавна, че наличието на етнонимът сувари по онова време е повече от съмнително. Истината е тази: От изложените там версии на мене най ми харесва думата чуваш да е сродна с турската дума "яваш". А бе и те като нас не са бързаци, а го давали яваш-яваш.

Да се опитам да отговоря. Идентификацията на езиците от обобщението на уважаемият съфорумник Thorn е доста по-лесно от идентификацията на етносите и етнонимите. Става дума за два езика, и двата се класифицират като тюркски. Единият, този на суварите, е тюркски език от огурската група. В тази група членува само един известен език - чувашкият. Вторият е тюркски език от къпчакската група. Езикът на куманите. Той получава широко разпространение в цяла източна Европа. На него проговарят и монголите на Чингиз-хан, след като се установяват в Европа. Повечето от говорещите на този език в последствие получават етнонимът татари. С една дума, куманският език от едно време (11-12-13-ти век) станал татарски език. Като се има пред вид ролята на куманите във 2-рото Българско царство около 1200г., то е съвсем възможно Роджър Бейкън да се е заблудил от съвременни за него хроники. Възможно е някой пътешественик да е общувал в Търново на кумански, на същият език, както по Волга, и разказ за това да е стигнал до Роджър Бейкън. И да се опитам да споделя едно свое заключение: освен фактът, че куманите били използвани като наемници във 2-рото българско царство, нищо общо няма нашата Дунавска България с фактите, изложени в обобщението, което уважаемият съфорумник Thorn привежда.

България боледува от нещо като шизофрения. Близо половината от народът (поне тази, дето гласува за комунистите през 1990, пък и досега) е направила "цивилизационният си избор" - кремълската звезда и матушка Русия, за част от останалите цивилизационният избор е величественият Цариград с неговото великолепие. Частта от народът, дето е избрала "европейското бъдеще" е наистина значителна, но все е още малцинство. Съмнявам се някога тази част да стане болшинство. Времето и демографията работят за величественият Цариград. Сега нещо за българските политици. Българските политици не са по-корумпирани от политиците от другите страни. Корупцията сред политиците я има навсякъде. Няма как да се измери. Тези, дето се опитват да я мерят, в същност измерват равнището на завистливост у населението. За сметка на това българските политици са по-умни от политиците в редица други страни. Например, приемането на България в Евросъюзът е резултат от кадърността на българските политици. Нас заради нашите политици ни приеха в Евросъюзът. А пък например Хърватия я забавиха заради тамошните политици. За Украйна: Имайте пред вид, че Украйна няма шанс в обозримо бъдеще да стане пълноправен член на Евросъюзът. Дори и да подпише договорът за асоцииране.

В цитираното изречение много не се вижда "етническо" противопоставяне. Сега например "барагунците" ги считат за част от кумиките. Цитатът е двусмислен. Думата "балкарские" едва ли е от оригиналът. В оригиналът вероятно е употребена само грузинската дума Басиат (от етнонимът аси), а "балкарские владельцы" е по-късна интерпретация. "Барагунците" и "балкарците" (пък и кумиките, и, разбира се, карачаевците) са по език все татари, къпчако-тюрки. Все мюсюлмани-сунити.

Препратка? Цитат? Позволете ми да съм скептичен, след като в тази статия от руската wikipedia пише, че балкарците били споменати в анонимният хронограф от 354г. Например това би било надежден източник по въпросът: Кудашев В. Исторические сведения о кабардинском народе. Киев, 1913. (стр. 194-197, 272-274) Там кабардинските татари споменават ли се под етнонимът "балкарци" и дали част от Кабарда там се нарича Балкария?

България тръгна по грешният път още през 1990 година. Тогава комунистите взеха абсолютно мнозинство във Великото Народно събрание. С приетата нова конституция комунистите си осигуриха грешният път да не може да бъде променен. Господ-Бог се смили и ни пусна в Евросъюзът, но и това не можа да помогне. Царят през 2001 си го каза: "Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством което не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ни". Да Ви го разтълкувам: В условията на демокрация и пазарна икономика при трудолюбиво и предприемчиво население няма власт, която да му попречи на населението "да се оправи" за 800 дена. Ей това си е мислел Царят и произнесе до безсрамие манипулативната си реч без скрупули.

Да разгледаме следните нормативни форми на показателните местоимения: Ед.ч.м.р.: този=тоя онзи=оня Ед.ч.ж.р.: тази=тоя онази=оная Мн.ч.: тѣзи=тези=тия онѣзи=онези=ония Завършъците -зи и -я помежду си не се различават по значение. Първоначално ролята им е била емфатична и/или паразитна. По-късно те служели да се отличат показателните местоимения, понеже формите без такива завършъци станали лични местоимения (он, она, тѣ). Да разгледаме частите преди тези завършъци. Забележете, че в единствено число преди -зи и -я основата е една и съща. А пък в множествено число се различават. Езикът си ги иска изравнени и множествено число, както е в единствено число. Поради това се появяват форми като тѣя=тея и онѣя=онея. Досега формите тези и тия бяха дублети, и двете допустими от нормата. Няма проблем нормата да се промени и да се допусне и трета форма тея (тѣя). Досега формите онези и ония бяха дублети, и двете допустими от нормата. Няма проблем нормата да се промени и да се допусне и трета форма онея (онѣя). Още повече, че нормата допуска и съкратени форми тез и онез.

Имало е име Борис, разбира се, и първият известен човеек с това име е българският цар Борис. Ето как са предали името му на гръцки: Името е употребено в родителен падеж. Формата за именителен падеж би била такава: ВОРIСОС βασιλευς Βουλγαρων.

Не приемам тази дума като собствен етноним. Тя означава прости "планинци", на нашенски турски: "dağlı" - "даалии". Просто преди идването там на руснаците тюркоезичните жители и на Кабарда, и на Карачай, нямали свой етноним. Имало етноним "черкези" за черкезите. Всички жители на Кабарда, както черкезите, така и тюркоезичните, можели да бъдат наречени както кабардинци, така и планинци. В този смисъл, "балкарци" е етноним, който е измислен наскоро, най-вероятно през 20-ти век.

Исмаил Мусаевич Мизиев едва ли знае по този въпрос и по другите възникващи въпроси повече, отколкото за това знаят уважаваните български историци. Ясно е, че почти навсякъде населението е местно, освен в случаите, когато може да се докаже противното. Съвсем възможно е местното население на така наречената Балкария да е минало на тюркски език под влияние на монголо-татарите и/или при ислямизацията си. По това е прав Исмаил Мусаевич Мизиев. Възможно е да е било точно така: кабардинският (черкезкият) език да е занесен в Кабарда по-късно от карачаево-балкарският. Но не бива да се счита, че кабардинските черкези са пришълци. Езикът им е пришелец, другият език - карачаево-балкарският - също е пришълец. Населението обаче е местно и един Бог знае на какъв език е говорело преди идването на черкезкият и карачаевският. Едва ли някъде в Кавказ има етническа хомогенност. А пък това за мене е безсмислица: "болгар, асов и аланов - главных компонентов в формировании карачаево-балкарцев". И то за етноним, които е придобил съвременното си значение едва в съветска Русия (става дума за карачаево-балкарците).

Все по-убеден ставам в това, след като се порових из интернетът. По-рано и аз съм се заблуждавал, че в северен Кавказ били запазени следи от нашият етноним. Няма такова нещо. Лермонтов се е подвизавал в тези райони на Кавказ и той изобщо не споменава за балкарци и Балкария. Етнонимите са много несигурни. По-сигурни са топонимите-хоронимите. Там се употребявали два: Кабарда и Карачай. Забележка: етноним, завършващ на -ия в оня район, какъвто е Балкария, би трябвало отдавна да ме смути. Съответно, жителите на Кабарда и Карачай ги наричали кабардинци и карачаевци. Все мюсюлмани. Никой не се интересувал на какъв местен език говорят. Едва в съветска Русия обърнали внимание. Станало ясно, че и в Кабарда, и в Карачай се говорят два езика, един тюркски и един кавказки. В един аул можело да се говори на единият език, в съседният аул - на другият. По едната случайност единият език, тюркският, го нарекли карачаевски, а другият, кавказкият, го нарекли кабардински. Кабардинският език си имал и друго известно отпреди руснаците название - черкезки. Хората, говорещи на черкезки език, имали етноним черкези. В същност, този език се нарича с три различни термина: черкезки в Карачай, кабардински в Кабарда, и адигейски в Кубан. Отклонение_1: Повечето черкези, дето се подвизавали през 19-ти век по Нашенско, идвали от Кубан, и езикът им по съветската номенклатура би трябвало да го наричаме адигейски. Отклонение_2: Има само един език, родствен на черкезкият - това е абхазкият. И тъй, да си дойдем на думата. И в Кабарда и в Карачай, се говорело на черкезки и на един тюркски език с наименование, което трябвало да се измисли. В Карачай нарекли този език карачаевски. В Карачай било лесно: говорещите на тюркски ги наричали карачаевци, говорещите на черкезки - черкези. Ама в Кабарда какво да правят. Етнонимът кабардинци, който се полагал на всички жители на Кабарда, си го присвоили кабардинските черкези. Не останал етноним за тюркоезичните жители на Кабарда. По реката Малка им сътворили етноним: малкар. Езикът нарекли малкар-тил, малкарски. Реката Малка имала и алтернативно име с тюркски произход - Балък-су, "Рибя вода". Оттам руснаците заменили малкарци с балкарци и в края на краищата измислили и названието Балкария. А пък говореният в Кабарда и Карачай тюркски език го нарекли карачаево-балкарски. Той е от къпчакската група на тюркските езици. Целият зор бил в това, че карачаевският език, къпчакско-тюркски, се говорел не само в Карачай, а и в Кабарда, и този факт трябвало да бъде отразен в названието на езикът: карачаево-балкарски. Още по темата. Цитати оттам: Явно спори с някого, който твърди противното. Интересно е дали в книгата на Кудашев става дума за балкарци и Балкария. Това би решило спорът. Да си дойдем на думата. Така наречената Балкария си имала грузинско име Басиани. Сигурно има връзка с тракийското племе беси, подсказвам на пишман-лингвисти и пишман-историци.

Ами че те самите си казват малкарци, ама и така не си викат, а бе нямат си собствен етноним хората. Балкария е по-скоро недоразумение. Нуждата от такъв топоним-хороним вероятно е възникнала едва в Съветска Русия.

Никак не е очевидна. Трябва да се докаже. Контраргументи: по-вероятно да е от името на реката Малка.

Добавих {Балкан-А8} като допълнителна характеристика. Не мога да го причисля към основните балкански характеристики, понеже:Липсва в гръцки и (със съмнения) в някои балкано-славянски диалекти. Нито за български, нито за румънски, нито за албански може да се докаже, че наличието на този звук е резултат от взаимни влияния в Balkansprachbund-ът. Звукът Ъ в български е славянщина. Звукът Ъ в турски си е тюркски. Наличието на звукът Ъ едновременно в български и турски е съвпадение и не бива да ни учудва, така както не бива да ни учудва, че едновременно в български и турски има и други общи гласни и съгласни (А,О,Е,К,Л,М,и т.н.). Това го пиша като разяснение, понеже през 19-ти век по Нашенско се ширело мнението, че българският език бил придобил звукът Ъ под турско влияние. А на "македонски" този звук го наричат "темната самогласка" и са на мнение, че "jазикот" им нямал нужда от нея. И тъй, звукът Ъ в нашият език го е имало още през 9-ти век и точно за него била измислена буквата Ъ, една от буквите, с които допълнили гръцката азбука, за да се получи така наречената кирилица. Звукът Ъ се е появил в славянски след делабиализация на звукът U(У) от праезикът. Краткият звук U от праезикът дал в славянски Ъ, а дългият звук U от праезикът се дифтонгизирал, като първата част останала Ъ, а втората минала в I(И). По този начин се получил дифтонгът ЪI, който се пази в руски и досега, а в български и сръбски се опростил в И. Делабиализация означава, че при произношението намалява или изчезва ролята на устните. Сравнете думите "лък" и "лук". Забележете, че при произношението на Ъ устните не участват, докато при У(U) участват. Забележете, че и при двете думи положението на езикът е идентично. За албански нищо не може да се каже. Историята му е неизвестна. Звукът Ъ в румънски може да си е романско развитие (сравнете с португалски), но може да е и влияние и от славянски (български). В същност в румънски има два такива звука, вижте тук: мid-central vowel и close-central vowel. Два звука имало някога и в български, Ъ и Ѫ (голям ер и голям юс), но после звукът Ѫ преминал в Ъ.

Особено важнo е и това, че всичките предлози изискват винителен падеж (акузатив).