Христо Тамарин

Вероятно подобно е било положението и в ПИЕ (индоевропейският праезик). Вижте тази тема и намерете в таблицата към т. 5.2 в неутралната колона на ред веларни съгласни фонеми с призвук +w фонемата Kw. Предполага се повечето въпросителни думи в ПИЕ да са започвали с нея. Оттам повечето въпросителни думи в латински започват с QU, което се проследява и в съвременният романс. Оттам повечето въпросителни думи в славянски започват с К. Оттам повечето въпросителни думи в прагермански се предполага да са започвали с Hw, което на английски се пише WH, а в немски дава W. В гръцки фонемата Kw се променя в П пред задна гласна и в Т пред предна. С тези букви започват повечето въпросителни думи в гръцки. Разбира се, и в нашият, и в останалите ИЕ езици има много въпросителни думи, които не започват с фонемата с предтеча Kw. Например: ли, нали, дали, нима.

Редно е първо софтуерът да се тества например със съвременните романски езици и диалекти и да видим дали ще стигне до латинският в реконструкцията.

Моята баба, Бог да я прости, помнеше времето, когато слагали само "зелено мехле" в туршията и мислели, че зрялото червено мехле било отровно. Доживя жената до времето да може да си хапва червено мехле. В нашето село не знаеха думата фасул. На фасула викаха боб, и баклата не беше боб. Вероятно има места, където знаели думата фасул и може би там фасулът и баклата са били два вида боб. Има подобен случай и с лукът. В нашето село не знаят думата кромид. Лукът, чесънът и празът са различни зеленчуци и няма обща дума за тях. Но на други места знаят думата кромид и понякога кромидът, чесновият лук и празият лук са три вида лук.

Ял съм бакла едно време. Същото като фасулът, ама със по-стипкав и по-горчив вкус. Всеки би предпочел фасулът пред баклата. Бакла на (ново-)гръцки е КУКЯ. Като попитали Йоан Кукузел какво яде, той отговорил "Кукя ке зеля". Искал да каже "боб и зеле", ама не знаел как е на гръцки зеле. Та оттам дошъл прякорът му. Вече стана дума, че тогава на български баклата се наричала БОБ.

Ако беше жив Стамболов, щеше да избере съюз със Османската империя и дори запазване на васалитетът. Защо е трябвало да се репчим. Събитията около Съединението показват, че Високата порта е била благосклонна към България. Да, младотурците може би създали проблем, но не трябвало да се поддаваме на провокации. Без Илинденско-Преображенско въстание, което нищо не постига. Без терор. Гимназии в Солун и Одрин. В Битоля и Охрид. Университет в Охрид. И т.н.

ВзЕмам и взИмам са дублетни форми: няма разлика в значението им. Доколкото и двете форми са разбираеми за всички, няма смисъл едната да се инкриминира: това би било проява на волунтаризъм. И двете форми трябва да се считат за правилни и равнозначни. Ще се опитам да обясня как са се появили. Първо отклонение: закон за нарастващата звучност на сричката (ЗНЗС) в старославянският език. Понякога се нарича просто закон за отворената сричка. Според него, всяка сричка в старославянският език трябвало да завършва на гласна. Примери: ВЪ-ТО-РЪ-NИ-KЪ (вторник), ДЬ-NЬ-СЬ (днес), БО-ГЪ (бог), I-И-СОY-СЪ ХРI-СТО-СЪ (Иисус Христос) и т.н. Най-старите старославянски текстове от края на 9-ти век показват, че този закон не е имал изключения. По-късно, след 10-ти век, след като еровите гласни в слаба позиция изпаднали, този закон се компрометирал и във всички славянски езици се появили затворени срички. Второ отклонение: за еровите гласни в старославянският език. Става дума за големият ер Ъ, произлизащ от праезичното кратко У (на латиница U), и за малкият ер Ь, произлизащ от праезичното кратко И (на латиница I). Те били в силна позиция, когато били под ударение или когато в следваща сричка имало ер в слаба позиция. Както стана дума, слабите ерове отпаднали във всички славянски езици. Силните ерове останали, но се поизменили: {В български: Ь=>Е}{В руски: Ъ=>О,Ь=>Е}{В сръбски: двата ера във А}{В чешки: двата ера във Е}. Пример: в български ДЬ-NЬ-СЬ става на ДНЕС или ДЕНЕС в зависимост от ударението. Защо ДЕНЕС, а не ДЕНС? Ами така: ДЬ(ако е под ударение, е в силна позиция)-NЬ(винаги силна позиция: или под ударение, или в следваща сричка има ер в слаба позиция)-СЬ(винаги в слаба позиция). Трето отклонение: усилено действие на ЗНЗС. Понякога ЗНЗС изисквал нарастването на звучността в сричката да се прояви. Но не винаги хората се съобразявали с такива претенции. Става дума за срички, съставени само от гласна. За да се осигури звучността да нараства, пред гласната слагали протеза J (йоъ, й кратко) или W (после преминало във В, вижте тази тема и по-специално тук). Пример 1: всички без изключение славянски думи, започващи в праезикът със U (на кирилица У) и които в славянски трябвало да започват с гласните Ъ или ЪI, получили протеза В. Пример 2: почти всички славянски думи, започващи със А, получили протеза J и сега започват с JA=ЙА=Я (българските АЗ и АГНЕ са може би единствените изключения). Пример 3: всички славянски думи, започващи в праезикът със Ь (ер малък, кратко И), получили протеза J (й кратко) и съчетанието JЬ после станало на И (и дълго). Последното (пример 3) не се осъществило в полски и чешки, там това Ь си останало без протеза и в слаба позиция изчезнало (български ИМАМ, ИГРА, полски MAM, GRA). Да се върнем към случаят ВзЕмам/взИмам Ясно е, че става дума за глаголът ИМАМ, пред който има представка ВЪЗ-. Трябва да съобразим, че по-старата форма на глаголът ИМАМ е ЬМАМЬ, т.е. първата гласна е била Ь (малък ер, вижте по-горе второто отклонение). ИМАМЬ се получило от ЬМАМЬ чрез протезиране. Е, ако представката ВЪЗ- се постави, преди да се е извършило протезирането, получаваме ВЪЗ-ЬМАМЬ, откъдето при ударено Ь получаваме ВЗEМАМ, a при ударено Ъ по диалектите се получава ВОЗМЕМ или УЗМЕМ. Но ако представката ВЪЗ- се постави, след като протезирането се е извършило, то получаваме ВЗИМАМ. И на края едно упражнение. Идете на църква, където попът чете Евангелието на църковно-славянски. Ще видите, че преди да почне да чете Евангелието, попът се обръща към аудиторията: ВОНМЕМ! Да внимаваме - това значи. Ето го написано на старославянски: ВЪ-NЪ-МЕ-МЪ. Попът се придържа към руското произношение. Анализ: ВЪ(силна позиция, понеже в следващата сричка има слаб ер; в руски минава във О)-NЪ(без ударение, слабият ер отпада)-МЕ(гласната не е ерова, остава си без промяна)-МЪ(слабият ер отпада). В заключение, даденото обяснение на формата ВЗЕМАМ може и да не е вярно, понеже има алтернативно обяснение - обобщаване на малкият юс. Мобе би там е истината - в малкият юс.

В това село няма никакви данни да е имало гърци. Населението му е смесено: българи и турци. И в оригинал (на местният български диалект) не е Кесарево, а Кесарово. Кесарево е измислена форма. Името му е от турски. Кесер-ова: край на равнината, сече равнината.

Можете да считате, че ударението е било на А и в латински (Ceasarem), т.е. не се е местило. Първо сравнете с днешните романски езици (италиански, испански, ..), а после мислете за ударението в български. Докога лингвистични въпроси ще се обсъждат в исторически раздели? Има си лингвистичен раздел.

Най-често истината е банална - скучна и досадна. В същност, и двете възможности са банални. Може би неволно сте изопачили написаното от мене. Как се е произнасяло е известно. Един Господ знае дали първата или втората възможност за произходът на името Сердика е вярната - това съм искал да напиша. Няколко съображения и разяснения биха могли да ни помогнат да стигнем до някакви изводи. Първо. За латински език буквата К не се употребявала и вместо нея (вероятно поради езикът на етруските) употребявали буквата C, която пък в класическият латински винаги звучала К. А пък специално в думата SERDICA буквата C винаги е звучала К и в разговорният латински/романски. (Oсвен във старо-френски, където се случили следните преходи: CA/KA => КЕ => ЧЕ => ШЕ). Поради това едва ли ще сбъркам, ако пиша думата SERDICA като SERDIКA. Второ. Звукът Ц го е нямало в славянският език допреди 5-ти век, както и сега го няма в много езици (английски, френски, испански, турски). Звукът Ц се появява в славянският език на мястото на по-старо К в резултат на втората или третата палатализация. И тъй, за думата СРЭДЬЦЬ се реконструира следната по-стара форма (отпреди 5-ти век): SERDIKUS/SERDIKIUS (всички гласни са кратки). Трето. Забележете, че думата ГРАД в славянски е от мъжки род, а в латински/романски - от женски. Съответно, SERDICA/SERDIKA може да се счита и за прилагателно в женски род, и ако е заето от романски в славянски, няма нищо чудно да си смени родът от женски на мъжки, както и обратното - ако е заето от славянски в латински/романски, няма нищо чудно да си смени родът от мъжки на женски. Тези три съображения позволяват да си направим изводът, че от лингвистична гледна точка и двете възможности са еднакво вероятни. Има и трета възможност: SERDIKA/SERDICA и СРЕДЕЦ да нямат нищо общо в произходът си. Но тази възможност е по-малко вероятна. Забележка: Понеже буквата ят (е двойно) не се изобразява добре, вместо нея съм използвал руската буква Э. Ами вярно е. Но в контекстът на това твърдение Софийско не е на запад от Илирик, а част от Илирик. Иначе си е ясно, че в Римската империя имало два имперски езика, навсякъде официални - латински и гръцки. Как е било, няма как да узнаем. За родина на славяногласието (на славянският език) считам Средният Дунав. Със сигурност в този Среден Дунав влизат териториите на днешните Унгария, Хърватско, Южна Словакия, Западна Румъния, Северна Сърбия. Дали влиза Видинско - един Господ знае. Дали влиза Софийско - един Господ знае. Скептично се отнасям към твърденията за друго разположение на родината на славяногласието (северно или източно от Средният Дунав). И тъй, Софийско може да е влизало в родината на славяногласието, може и да не е влизало. Може и преди 5-ти век да е имало диалектен континуум от Софийскo до Братиславско, както например през 19-ти век имало диалектен континуум от Лозенградско до Люблянско. А може дори диалектен континуум да не е имало. Един Господ знае как е било. Случаят "Photica - Водица" е излишен шум. Няма нищо общо със случаят SERDICA.

Сега нямаме систематична календарна система, а имаме набор от календарни елементи Точно българите били създали най-точният календар - да бе, да http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11494: Защо не е достъпно? Някъде бях привел вероятностни изчисления, сега не ги намирам.

Може би имате пред вид това. Обаче, оная тема също така е много разводнена и непрегледна. Serdica се е произнасяло СЕРДИКА на латински, и на класически латински, и по-късно на разговорен романски (старо-влашки). Първа възможност. Ако Serdica е кръстена на някакво племе серди, то от Serdica лесно може да се стигне до славянското СРЕДЕЦ, което после славяногласните са го преосмислили и подвели под корена на думата СРЕДИЩЕ. Втора възможност. Ако славянското име е първичното, то отново от него, по-точно от старата му реконструирана форма, може да се изведе латинското Serdica, a после някой да е измислил и думата серди в смисъл на софиянци. Един Господ знае как е било.

Стига с тази кирилица, която не е ясно българска ли е или руска. Важното е, че надписите на новата банкнота са на български език, а не на руски език. А това, че за писане на български език се използва кирилицата, си е даденост, с която ЕЦБ и Евросъюзът просто се съобразяват. ЕЦБ се подготвя за влизането на България в Еврозоната. България вече би трябвало да е влязла, но заради икономическата криза това се отложи.

Признаването на Македония от правителството на Филип Димитров (1992) беше правилно решение, доколкото така беше възпрепятствана пълната сърбизация на МонтеШаро. Тогава не можеше да се предвиди международният провал на Сърбия от 1998/99 година, и че сърбизацията нямаше как да успее заради този провал.

С днешното дебългаризирано самосъзнание на монтешаровците трябва да се примирим. Това не може да се промени. Господ здраве да им дава. Проблемът е тяхната атака срещу България, срещу част от нашето население и срещу част от нашата територия. Това е проблемът. В основата на тази атака стои терминът, думата. Трябва да извоюваме признанието, че термините македонски/македонци и термините български/българи никога не са били в опозиция и сега не са.

Да използвам нова дума за БЮРМ: МонтеШаро. Ако сменят македонската действителност с монтешарска, те вече няма да ни застрашават, понеже в миналото никой не е чувал за монтешарци и няма наше население, което да се идентифицира като монтешарско. Една думичка, ама има значение. Проблемът е, че македонският идентитет сега се противопоставя на българският, докато в миналото те не са били в опозиция. Ясно трябва да заявят, че македонският идентитет не се противопоставя на българският. Тогава ще им дадем да си го запазят македонският идентитет. Доколкото питат нас, разбира се. Ама ако имаме сгода, трябва да се действа.

Сърбизацията им се провали, но дебългаризацията успя. Дебългаризацията е стъпка към сърбизация. Ако Сталин и Тито бяха решили да ги сърбизират, те нямаше да се провалят - те шибат с железни камшици. Като че ли това би било по-изгодно за нас от днешна гледна точка - сърби в Скопие не биха ни застрашавали толкова, те нямаше да имат претенции нито към нашето население, нито към нашата територия.

Всякакви призиви за някаква подялба на БЮР Македония са вредни за интересите на България. Основният проблем все пак е името, а не толкова историята. Божидар Димитров искал бюрмовците да признаят геноцидът над българите преди 65 години, но според мене това не е толкова важно и няма да реши проблемът. Трябва да се съюзим с Гърция и заедно с нея да постигнем решение за името, което е изгодно и за нас, а не само за Гърция. В смисъл, Гърция би приела название от типът на Северна Македония, но за нас това не е достатъчно. 1. Бюрмовците трябва да признаят, че преди 1944 никога думата "македонец" сама по себе си не се е противопоставяла нито на думата българин, нито на думата грък, нито на думата турчин. 2. Бюрмовците трябва да признаят, че и сега извън бюрмовската територията думата "македонец" сама по себе си не се противопоставя нито на думата българин, нито на думата грък. 3. Бюрмовците трябва да признаят, че и на бюрмовската територията думата "македонец" сама по себе си не се противопоставя нито на думата българин, нито на думата грък, нито на думата "албанец". 4. Бюрмовците трябва да признаят, че сега навсякъде може да има етнически българи или етнически гърци, които освен българи и гърци се наричат още и македонци.

В моментът, както и в обозримото бъдеще, САЩ имат интерес от влиятелен и действен Евросъюз. Непосредствената им цел е да вкарат Турция в Евросъюзът. Далечната им цел е да вкарат в Евросъюзът Израел. По този начин, защитата на Израел, която сега е основното външно-политическо гайле на Вашингтон, ще се стовари на плещите на Берлин и Париж. Ето това го искат американците. Естествено, американците са против всякакви промени на границите в Европа, доколкото няма начин това да стане мирно. Ако Евросъюзът приеме още голтаци като Албания, БЮР Македония, Черна гора, Косово, Сърбия, то вече Евросъюзът няма да може да й отказва лесно на Турция. Поради това пречки пред еврочленството на БЮР Македония не се нравят на САЩ. Но все пак еврочленството на Турция не е още на дневен ред, нито пък това на БЮР Македония, тъй че и България, и Гърция постъпват правилно, като бранят националните си интереси. Това може да не се нрави много-много на американците, но те имат повече нужда от България и Гърция, отколкото от БЮРм. Тъй че няма страшно. Ако България и Гърция имаме твърда позиция, американците нищо не могат да направят, засега.

Останалите задачи надхвърлят гимназиалното ми ниво по математика.

Комбинаторика Броят на тройките от всичките 20 въпроса в конспектът е (20*19*18) / (3*2*1) = 20*19*3. Броят на тройките от 15-те въпроса, които студентът знае, т.е. броят на добрите тройки, е (15*14*13) / (3*2*1) = 5*7*13 Вероятността да изтегли добра тройка е (20*19*3) / (5*7*13) = (4*19*3) / (7*13). Сметнете го с калкулатор.

Комбинаторика Броят на тройките от 10-те химикалки е (10*9*8) / (3*2*1) = 120. 4 (10-6) химикалки не са сини. Броят на тройките от тях (т.е. броят на грешните тройки) е (4*3*2) / (3*2*1) = 4. Вероятността да изберем грешна тройка е 4 / 120 = 1 / 30, една трийста. Следователно, вероятността да изберем правилна тройка е 29 / 30, двадесет и девет трийсти. Това е отговорът.

Отговор: една пета, 20% Избираме единият отбор и другият отбор Y. Има пет кръга. Отборите X и Y трябва да се срещнат в някой от петте кръга на състезанието. Вероятността това да стане точно във вторият кръг е една пета.

Бранник е била просто казионна организация.

Ако разглеждаме руският патроним Иванович, то в него са сложени и двете наставки -ов и -ич. Ако не е ударена, първата може да се пропуска в някои езикови стилове и тогава става просто Иванич. При имена с основа на -а обаче, Кузма, Иля, Никита, наставката -ов е неуместна и патронимът остава само Кузмич, Илич, Никитич.

Наставката -ин напълно съответствала на наставката -ов (това са наставки, суфикси, а не окончания), обаче -ин се слагала след имената по 1-во сконение (с основа на -а), а наставката -ов се слагала след имена по 2-ро склонение (с основа на -о). Поради това имаме бащин, майчин, лелин, бабин, но чичов, дядов, батков. Сравнете и руските фамилни имена Никитин, Савин, Фомин (от Фома=Θома=Тома). Наставката -ен в думата маскен е различна от наставката -ин. Сред руските фамилни имена се срещат форми в родителен падеж. Например Седих (он из Седых - той е от родът на Беловласите).