Христо Тамарин

Съгласен съм с уважаваните съфоумници Perkūnas и EfrejtorNobs. Имам допълнение. Окончанието -ев е западно-българско. В източна България през 19-ти век преобладавало окончанието -ов. Например, Ботев пишел и произнасял името си Ботйов (по съвременният правопис: Ботьов). Освен това забележете, че в източно-българските диалекти се казвало нашо, вашо, мойо, твойо, и т.н. В същност, в източна България окончанието -ов през 19-ти и 20-ти век било взаимно-заменямо с турското окончание -оолу. Спомнете си байганювите ъратници Гочоолу (на Гочо синът) и Дочоолу (на Дочо синът). През 20-ти век до т.нар. възродителен процес българските турци имаха имена с окончание -ов: Мустафов, Кадиров, Сюлейманов. Това от всички се считаше естествено, понеже се считаше, че това е просто съответствие на турското окончание -оолу, т.е. нямаше никаква пречка Наим Сюлейманов едновременно да се нарича и Наим Сюлейманоолу, второто на турски език.

Имам и още едно съображение защо това няма как да стане. Инициаторът на темата явно предполага, че за Хитлер Германия наистина е über alles. Да, ама не. Личните му вождистки амбиции са преди всичко. Иначе да бе приел безусловна капитулация още преди битката за Берлин.

Мохамед отдавна е на оня свят - затова може. Явно на Хари не му пука - затова може. Ама Кейт не е съгласна - затова не може. И аз не съм съгласен да ме снимат гол - значи не може да ме снимат гол.

Съгласен съм. Но вярно според мене е и това, че ако Русия не беше се намесила във войната, то Първата Световна война нямаше да я има. Австроунгария щеше да се разправи със Сърбия и може би щеше да ни стане западна съседка. И толкова - щеше да бъде просто локален конфликт.

Ние, българите, сме славянски народ само защото говорим на славянски език. Народните ни носии и песни не могат да бъдат идентични с тези на останалите славяни, понеже дори сред българите от различните краища носиите и песните не са идентични. Има и гръцка поговорка: κάθε χωριό και ζακόνι - всяко село си има свои обичаи.

Съвременният румънски език е занесен на територията северно от Дунава преди около хиляда години.

Съживявам темата, както се видя. Предлагам да изоставим каталонската тематика и да се съсредоточим на македонската. Резюме: Лингвистиката не може да се произнасе по въпросът дали днешният македонски език е самостоятелен език или е диалект на българският. Лингвистиката няма как да има нещо против съществуването днес на македонски език, отделен от българският. В някои контексти няма как да не е така. Още повече че съществуването днес на самостоятелен македонски език се ползва с изключителна политическа подкрепа. В някои контексти е съвсем възможно българският и македонският да се разглеждат като два диалекта на един език, на балкано-славянският. Горното не е в противоречие на съществуването на отделен македонски език, понеже в много контексти лингвистичните термини език и диалект са взаимно-заменяеми. Друга илюстрация на идеята: всеки папка (folder) във файловата система на компютърът (освен root-ът) е подпапка (sub-folder), и всяка подпапка (sub-folder) е папка (folder). Разбира се, не може да се говори за подпапка (sub-folder), без да се има пред вид конкретната папка, където подпапката се съдържа. Не можем просто да кажем, че българският език е диалект, но можем да кажем, че българският език е диалект на славянският, и че такива са и руският, и сръбският. Това не противоречи на фактът, че българският, руският и сръбският са отделни езици. 1. Само по себе си правителственото виждане е повод за тревога. Още повече че се ползва с достатъчна подкрепа и в МонтеШаро, сред балканската диаспора. 2. Не сте ме разбрали. В тази тема хипотези не съм изказвал. Позицията ми е, че не трябва да си заравяме главата в пясъкът. Нужен е разумен отпор. Нужна е воля за отпор. Нужна е воля за промяна. Нужна е и самокритичност. 3. Да, трябва да действаме в посока на това славо-македонците от БЮРМ да си го осъзнаят интересът, стига са били будали. Всяка възможност за нашата пропаганда в МонтеШаро трябва да се използва. Но много по-важно е и ние да се променим, като се върнем към корените си, към балканските си корени. Колкото езикът в МонтеШаро е сърбомански, толкова и езикът в България е русофилски - това трябва да се осъзнае. Нещата са равнопоставени.

Две неща Ви се губят, уважаеми съфорумнико. Първо, светът се мени. Не лингвистиката, а лингвистичната действителност се мени във времето. Езиците се менят и се роят. Историческата лингвистика изучава най-вече именно този процес. Вижте и темата относно основанията на сравнително-историческото езикознание и аксиомата за естествените езици. Дори да е ясно, че през 19-ти век македонският е бил просто един от българските диалекти, лингвистиката няма как да отрече, че сега вече са се разроили два отделни езика, особено ако за това има политическа подкрепа. Защо американският и английският все още са един език? Защото съществуването на отделен американски език няма политическа подкрепа. Защото гражданите на САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Индия, .. си го осъзнават интересът от съществуването на общо англо-езикчно постранство. Не са будали. Второ, политиката влияе на действителността и в частност на лингвистичната действителност. Например без политическият феномен, наречен Римска империя, без Юлий Цезар, без тези преди него и тези след него, едва ли щеше да я има съвременната романска езикова група. Македонският език е успешен лингвистичен проект на Сталин, който има и други успешни лингвистични проекти. Off-topic: Споменаването на другите (Хитлер, Ленин, Пол-Пот, Хрущев и Лисенко) е неадекватно. Впрочем, Лисенко бил поддържан от самият бащица товарищ Сталин, и бил разобличен скоро след 20-ия конгрес на КПСС. Делата на политикът Хрущев по усвояването на целините са променили действителността. Заради него станало възможно превръщането на град Целиноград в днешната нова столица на Казахстан град Астана.

Не виждам смисълът на тези въпроси. Това, че никъде в МонтеШаро не се изучава българистика, и съответно никъде у нас не се изучава "македонистика" е довод в полза на това, че българският и македонският са два диалекта на един и същ език, на балкано-славянският. В МонтеШаро не се изучава българистика вероятно заради опасения да не би някой там да осъзнае българските си корени. В България не бива да се изучава отделно "македонистика". Трябва обаче да се изучава македонският литературен език успоредно с българският литературен език със съзнанието, че това са два диалекта на един и същ език, на балкано-славянският. Проблемът е, че по светът в рамките на славистиката отделно се изучават българистика и македонистика. Трябва да се убеди славистичната общност, че да се изучават българистиката и македонистиката е безсмислено, то е загуба на време и пропуснати възможности. Те трябва да се изучават заедно. А за тази цел българските езиковеди трябва да подготвят подходящи пособия, например общ речник, от едната страна на който да стои английският, а от другата - двата литературни диалекта на нашият език. Австрийският казус е съвсем различен. Няма нито политически, нито лингвистични аргументи за съществуването на отделен австрийски език. Австрийците си го осъзнават интересът да са част от немско-езичната култура. Молдовският казус е подобен на австрийският. Македонският казус е друг. Съществуването на отделен македонски език има изключително силна политическа подкрепа. Защо? Историята обяснява нещо, но основната причина е тази, че славо-македонците от МонтеШаро са будали и не си го осъзнават интересът.

Още по винената хипотеза: Тук. Тук: Както и тук и тук.

По темата за нашият етноном от разделът за историческо моделиране:

Това е вярно. Това не е вярно. Днешният английски език е наследник на старо-английският език отпреди норманското нашествие. Вижте тук за аксиоматиката на историческата лингвистика и за времевият континуум. Нашествениците говорели на френски, местните - на английски. И така няколко века. Аристокрацията и приближените й говорели на френски, по-голямата част от населението - на английски. През всичкото това време франкофоните от двете страни на Ламанша си общували помежду си активно. Влиянието на английският език върху френският териториален диалект оставало незначително. Влиянието на френският език върху английският било огромно. Но от това английският език не станал френски. Привеждам цитати оттук. Обърнете внимание на годините на събитията: 1066, 1258, 1362, 1399. Нямам време за превод на български, затова привеждам руски превод. И тъй, от Вилхелм Завоевателят всички английски крале говорят на френски. Всички преди Хенри IV (а може би някои и след него) имали френският език за роден, като повечето от тях даже не знаели английски. Едва след Хенри IV настанало време, когато на английските крале им се наложило да бъдат двуезични. Цялата аристокрация станала двуезична. Създали се условия за изоставянето на френският език. И забележете, френският и английският си остават различни езици. Вярно е това. Но някакво сравнение с нашата история все пак е възможно, със слаба доза моделиране. Населението по Нашенско говори на български (балкано-славянски) език. Идват нашественици, говорещи на турски. Те стават аристокрацията. Общуват свободно и активно с туркофоните от Анадола. Влиянието на българският език вурху турският е нищожно. Влиянието на турският върху българският е огромно. Сред българската лексика преобладават турските заемки. Но въпреки това българският език не става турски - той си остава хем славянски, хем балкански. България се освобождава и вече си има българоезична аристокрация. Ако я нямаше пурификационната активност през 19-ти век, влиянието на турският език върху българският щеше да е съизмеримо с влиянието на френският върху английският.

Не се подигравайте на хората, моля. Те не са виновни, че българският език не им е роден и не го владеят добре.

Да повторя: Друг е въпросът какво ще е населението на тази територия. За мене е все едно какви цигани ще заселят опустяващите територии. Дори румънски (а не български) цигани да заселят опустяващите територии в Северна България, от това тези територии румънски няма да станат. Няма такава опасност. Тук сте прав. Ако не се държим с Турция и турците като добри съседи, опасност има. За щастие, управляващите от последните две десетилетия съзнават това и не се оставят лумпените да определят политиката на България към Турция. Божидар Димитров направи гаф и бе веднага изритан. Ако пък лумпените се доберат до властта, тогава те и без това ще я затрият България бързо-бързо. На всички честни българи ще им се наложи да се спасяват в чужбина. Това са спекулации. И в българските учебници има карти с България на три морета, до реката Тиса и на север отвъд Карпатите. Но претенции към тези територии сега България няма. Настроенията на лумпените са проблем за всяка страна.

Едно време дядо ми сподели с мене свое житейско наблюдение: Правилният отговор е бизнес-инвестиция, ама нито българите, нито турците, и едните, и другите - все ориенталци, действали така. Ако вземете на българинът къщата, той ще остане без почва под краката. Сега за Топлофикация. Трябва да се насърчава ново строителство с алтернативен начин на отопление, съобразно със световният опит. Трябва да се насърчават младите да купуват и да се заселват в нови жилища. Икономиката да тръгне нагоре, това е най-важното. После чакате обитателите на панелките да измрем. После чакате панелките да бъдат разфасовани от циганите. За сто години проблемът ще се реши. Икономиката да тръгне нагоре, това е най-важното.

Противопоставянето на понятията флективност и аглутинативност не бива да се абсолютизира. Не бива да се абсолютизира и типологическата класификация на езиците. Тюркските езици ги класифицират като такива не заради аглутивността им, а заради предполагаемият им произход от общ праезик. Във индоевропейските езици, традиционно класифицирани типологически като флективни, има примери както за "аглутинация", характерна за алтайските и угро-финските езици (раз-ви-ла-та-се над селото буря ..), така и на вътрешна флексия, характерна за семитските езици (лежи в ложе). Ако стъпим на говоримият турски (стандартен, делиормански, гагаузки, ..), и разгледаме изафетната или дателната форма на някоя дума, завършваща на -к, то тя флексия ли ще е или пък аглутинация? Избираме думата бирлик в изразът Европейски съюз: Гагаузки: Evropa Birlii (В гагаузки отпадналият звук К/Г не се пише.) Турски: Avrupa Birliği (В официалният турски се пише, понеже звукът Г се чувал в родният диалект на Мустафа Кемал Ататюрк. Но неграмотните си го пропускат.) Вижте във wikipedia как се казва Европейски съюз и на другите тюркски езици. Вижда се как в турски една аглутинативна наставка се е развила в нещо като флексия. Това Ви го пища, уважаеми запъналко, за да разберете, че обвинението Ви към тюрколозите точно по този повод е неоснователно. Иначе съвсем е ясно, че пра-българският език е неизвестен. По-голямата част от публикациите относно пра-българският език са спекулации.

Проблемът с терминологията стои по подобен начин във всички езици, освен в английският и някои други от най-разпространените. Това не отразява богатството на езикът в лингвистично измерение, а ресурсите, с които езикът може да разполага - какви ресурси могат да се отделят, за да се преведе специализираната литература по определена тематика. За езици с малко носители е по-лесно и икономически по-изгодно интересуващите се от съответната тематика да научат английски, за да се запознаят със специализираната литература в оригинал. Малките езици, колкото и иначе да са "богати", нямат шанс, за съжаление. Да се отделят ресурси за толкова много постоянно появяващи се и постоянно развиващи се тематики е невъзможно. Двуезичието на носителите на малките езици става наложително. Да си представим, че някоя иновация със световно значение е направена в БАН. Докладите за нея пак ще се публикуват на английски език в оригинал и учените от БАН едва ли ще си губят времето да разработват терминология на български език. Още повече, че от цял свят у нас ще се стекат стажанти и аспиранти и в научният колектив, който е част от БАН, ще се установи английският за работен език. Таза ситуация трябва да се приеме. Тя отразява фактът, че сме първо хора (човеци), а после сме българи. За никаква лексикална бедност на българският език обаче не може да става дума.

А бе то славният кондукатор Чаушеску не подозираше колко скоро окончателно ще се реши въпросът със самият него. По това време Добруджанският въпрос отдавна беше вече окончателно решен. Докато България е лоялен член на НАТО и Европейският съюз и докато не се конфронтира с Великите сили и на първо място със САЩ, и докато не се конфронтира с най-могъщият си съсед - Турция, никаква опасност за териториалната цялост на България няма. Циганският проблем няма териториални измерения. Той еднакво мъчи и България, и Румъния. И двете страни нямаме решение на циганският проблем. Засега Европейският съюз не иска да припознае този проблем като общоевропейски. Засега.

В различните езици може да има различни асоциации, например кучешкият лай и козето блеене да означават различни интонации на речта. Нима козата може да блее тежко, императивно или грубо? Тя блее именно меко, сговорчиво.

Всякакви турцизми има. Напълно "побългарени", с много производни думи: пари, паричен, безпаричен, пазар, пазарски, пазарен, спазарявам, спазарен, чаршаф, чаршафосвам, тютюн, тютюнев, тютюнопроизводител, тютюнобер... Слабо "побългарени" турцизми: паралия, хаирлия, бургазлия, занаятчия, перде, тенджера, ... Цели турски изрази съм чувал в родното си село (истер-истемез: ще не ше, бен билмям: не ме интересува, ...). Но в общобългарският разговорен език ги няма.

В речниците се дава инфинитивната форма, в случаят melemek. А тук можете да видите всички форми на този глагол. Формата meleyeyim (по Нашенско се чува по-скоро мяляяим) е 1 лице ед.ч. (аз) в неопределено време на подчинителното наклонение: (нека) да блея.

Означава да го кажеш не остро, не лаейки, а по-меко, блеейки: melemek.

Сега в България живее население с роден език различен от българският - цигански или турски. Но практически те всички знаят и български език. А ако се заслужате в циганската и дори в турската реч на българските граждани, ще можете да познаете много български думи и цели изрази. Подобно е било положението и в не толкова далечното минало. Нашите предци са били "пълноправни гяури" в Османската империя и поне всички мъже от Източна България знаели и турски. И всички, и мъже, и жени, и деца, употребявали в речта си на български много турски думи и даже цели изрази. В съвременният български език има около хиляда турски думи (пара, тенджера, тава, кюфте, кебапче, ..). Никакъв шанс няма изразът елем белем да е от прабългарски. ellemek: пипам, докосвам с ръка. Производна дума от el - ръка. bellemek: смятам, мисля. елем белем: пипай и мисли! Работата се върши с пипане и мислене.

Изброените имперфективни глаголи са нормативни. Не разбирам какъв е проблемът. Как се употребяват перфективните и имперфективните глаголи, как един от друг се образуват перфективни и имперфективни глаголи и как при това се сменя значението им - всичко това са проблеми на аспектологията на славянските глаголи - трудна и сложна тема, дотолкова, че аз не се наемам да я опиша на чужденци - неславяни. Изобщо тук не става дума за българските диалекти - всички те имплементират славянската глаголна аспектология. Употребата на хиперимперфективни форми като условни вероятно е специфично за българският език, ако не във всички диалекти, то в повечето. Вероятно е собствено развитие в рамките на славянската аспектология. Ако се търси чуждо влияние, единственото място, откъдето такова може да дойде, е турският език. Но не виждам такова влияние. Добър познавач на турски може да ме поправи. Глаголната система на съвременният български език е най-сложната от всички съвременни европейски и индоевропейски езици. В българският език славянската глаголна система първо се е проспособила към балкнаският езиков същз, а после се е развивала и под турско влияние.

Или престараване, или обобщаване (генерализация). А причината за всичко е естествено-присъщият на всеки бологичен индивид стремеж към пестене на усилията (ленност, мързел). Престараването е заради опасения, че говорителят няма да бъде разбран и ще му се наложи да повтори. Обобщението е заради мързелът да се помнят по-особените случаи.