Й.Табов

Ще повторя тезата си: Тогава например би могло да бъде предложено четенето АрдОбруджан и стигаме до Ар-Добруджан, или даже до Ар-Добруч(ан). От своя страна Добрич е образувано като Петрич - само че не от Петър, а от Добри. Даже може би обратно: Петрич е образувано като по-старото Добрич, или като Велич. На нашата буква З в латиницата общо взето отговаря Z (или на немски S ...). Милер все пак е предпочел Д, макар и с точка. Кендерова и Бешевлиев - също. Така че думата "задължително" не ми изглежда адекватна. Разликите в различните ръкописи красноречиво показват, че в миналото възгледите за правилната ортография са били доста различни. Да не говорим за произношението (съответно транскрипцията с кирилица) в различните арабски диалекти. Освен очаквам коментар за разликата между Бурджан и Бруджан. Защо Милер чете Бруджан, а БиМ даже не споменават, че има визия за такъв прочит? Този детайл очевидно има голяма роля за хипотезата, която предлагам.

Областният управител УПРАВЛЯВА; да се надзирава е нещо съвсем друго. Дайте сега малко по-внимателно: „Климент, като станал епископ на Тивериопол или Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, ..." И така, Климент, като станал епископ на Тивериопол или Велика (станал е по църковните правила и като епископ е управлявал Църквата) сетне (т.е. след някое време, не е уточнено след колко) бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, ... Св. Климент е бил вече епископ, когато е получил важна друга задача, специално отбелязана в сведението; би било подигравка Борис да повтори (с намек?) че възлага на Климент да е епископ. Слагам снимка на стара икона от Охрид: тя показва, че традицията е поставяла св. Климент по ранг НАД св. Кирил и Методий. А и не само по ранг. Какво да се прави - по-рано хората още не са били чели това, което ни се внушава на нас ... ...

Слагам таблицата с форми на названия - според Кендерова и Бешевлиев - в старите преписи на Ал-Идриси (там Самотния вълк и Аспандиат ще намерят отговор на повдигнатите от тях въпроси - че напр. според Цариградския препис названието е Ар Уран, без Д, и т.н.). Кендерова, С., Бешевлиев, Б. (1999) Балканският полуостров изобразен в картите на ал-Идриси. София: Нар. библиотека „Кирил и Методий”. Таблицата е на стр. 111. Очаквам статията ми на тази тема да излезе до месец-два; ще я има и в мрежата. Ако желаете, мога да ви изпратя ръкописа още сега. Вероятно ще ви е интересна и статията Табов, Й. За названието Джасулиййа от картата на ал-Идриси. ВЕНЕЦ, Том 4, 200-210 (2013). http://www.venets.org/getfile.php?id=151 Специално внимание заслужава още един детайл: Милер транскрибира названието Джасулиййа като Getulia (с доп. знаци към някои букви) - така то формално е свързано с гетите (и готите).

Войните далеч не са сред основните причини за достигналите до нас находки. За удобство слагам графика на хронологичното разпределение на намерените на територията на съвременна Б-я стари монети. Данните са от споменатите от вас бълг. археол. списания (подробности вижте в Tabov, J., K. Vassilev and A. Velchev. Coin finds in Bulgaria for half a century: 1910-1959. http://www.ilya.it/chrono/pages/coinsbulgaria50en.htm ) Количествата намерени монети (както е считал още Каждан в Kazhdan A. P. Byzantine towns during 7th-11th century. Soviet Archaeology, XXI (1954), 164-188. (In Russian)) са (приблизително) пропорционални на монетите в циркулация. Проверка на това вижте в Newton, D. P. Found Coins as Indicators of Coins in Circulation: Testing Some Assumptions. European Journal of Archaeology 2006; 9; 211-227. http://eja.sagepub.com Ако решите да опровергавате законите на статистиката, публикувайте мнението си в European Journal of Archaeology - като отговор на статията на Дъглас Нютън. Графиката нагледно показва: 1. много монети през периода 200-350 г. Имало ли е през този период много войни по нашите земи, военни опасности и т.н.? 2. Почти никакви монети през периода 600-900 г. Какво да правим с кървавите походи на славяните по целия полуостров, да не добавяме и "прабългарите"? Сега за бронза. Това е доста твърда метална сплав, едва ли са секли от него монети в далечното минало. Вероятно всички монети са били медни, по-точно - медни с различни примеси. Предполагам, че заради примесите по стара традиция се използва и терминът "бронзови", макар че не е точен, ако имаме предвид днешния смисъл на думата бронз.

Най-авторитетният (според мен) специалист по стара арабска география Милер има специално изследване на картата на ал-Идриси. Слагам фрагмент от неговата възстановка на картата. Според мен той се е постарал да предаде точно това, което е намерил в ръкописите (на картата и текста). Там той е прочел Ард Бруджан - име на град, ако се съди по цвета, това е главният град на някаква административна единица. За съжаление нашите арабисти (за разлика от румънските) вероятно не са чели, или не са обърнали внимание на Милер и четат името по руската традиция - Ард Бурджан. В монографията си Кендерова и Бешевлиев отбелязват една важна особеност на арабското писмо: то е "консонантно и буквени означения имат само трите дълги гласни: а, у и и". С други думи, няма знак за звука "О". Тогава например би могло да бъде предложено четенето АрдОбруджан и стигаме до Ар-Добруджан (както имаме например Ар-Риад, столицата ва Сауд. Арабия), или даже до Ар-Добруч(ан). От своя страна Добрич е образувано като Петрич - само че не от Петър, а от Добри. Даже може би обратно: Петрич е образувано като по-старото Добрич, или като Велич (във Велич е бил "пръв епископ" - "примас" - св. Климент).

Да, основният проблем всъщност е "Юстиниана Прима". Борбата на Рим и Цариград с "еретиците" от Юстиниана Прима е причина много сведения да са изтрити/или изопачени. Въпреки това има достатъчно данни (цензурата не е успяла да изтрие и изопачи всичко), че Юстиниан е издигнал в ранг българския епископ и го е направил архиепископ на Бълг. архиепископия Юстиниана Прима. И въпреки всичко това се прилага двоен стандарт: готите през 4 век може да са имали епископ (Урфила/Улфила), а българите през 6 век - не.

А какво е тогава Добрич? Може би пък Добротица е владетелят от Добрич. "дж" в Добруджа е по-скоро от "ч"-то в Добрич. Освен това още нещо: дали ард Бурджан или ард Бруджан? Ако "ард" е земя, защо има град "Ард Бурджан"?

А защо слепият цар да е Делян? За слепия цар не пише, че е бил на колесница - от контекста излиза, че те са били много, и специално е отбелязано, че са "железни". И на латински оригиналът е пацинаки. Слагам фрагмент от класическа стара карта, илюстрираща К. Багрянородни.

П. Коледаров отбелязва, че някои румънски автори извеждат името на областта Добруджа от Бурджан. Защо не от Добрич? И кой е Ардабурий Аспар, готският вожд Аспар рих, може би по-точно Аспарих?

Може, може ... Ето напр. какво пише коментаторът на руското издание на Нений, който извежда скотите от скитите (вж. приложения скан). Нещо за чашниците (от чаша, каликс - как е на гръцки?) и скютите? Със сърпове са и количките на хуситите; колко е в техните колички дървото не е ясно. Описанието на колите на "печенегите" прилича на редактирано описание на вагенбургите на хуситите. Впрочем, във византийските ръкописи имаме "пацинаки", а това едва ли са печенезите ... Та - за "колите" на степните народи: какви са им били осите, от какво са направени лагерите (съчмени или ролкови?), осите, как са се въртели колелата ...

да видим античните "скоти" - "келти". Слагам фрагмент с описанието на техните колесници (и заглавната страница на монографията). След това да погледнем колесница на средновековните "скюти" - чашници, калишани (от Моравия и Чехия, "хусити"). Доста добре отговаря на "скотското" описание. На всичкото отгоре в стара Скотия е имало провинция "Моравия" - слагам картуш на съответна карта; там е имало и моравски епископ (слагам съответен фрагмент) Надявам се, че някой добър познавач на старогръцки (като г-н Йончев) ще ни каже как са се писали на старогръцки думите скити, скюти и скоти, и малък коментар - възможно ли е да са били обърквани и смесвани, и някой "скотски" историк да е взел сюжет от "скютите" ...

Най-забележителен е разгромът на византийците при Тива, в Атика, където също се е било разпространило въстанието. Този разгром е отбелязан специално от Фалмерайер. Да направим стъпка към истината: да предположим, че имаме работа с "блуждаещ сюжет", в който слепият цар е Ян Жижка, а "орелът" - (австро-унгарската) римска империя ... Имал ли е Жижка колесници?

Първо - намерените медни монети са значително повече от намерените сребърни и бронзови; затова общата картина на монетната циркулация се определя от тях. Вижте например пълната справка на регистрираните монети, намерени край Плиска (има я в цитираната статия за Плиска) - тя пък е взета от съответната публикация на колега, който е правил специално изследване. Почти всички са медни и почти всички са намерени по няколко, а не по "съкровища". Второ, ако към медните се добавят сребърните и бронзовите, картината не се променя (както се и очаква) - например в: Svilena Hristova, Jordan Tabov. Correlation of Two Chronological Distributions Of the Extant Roman Bronze Coins. Review Of the National Center for Digitization 12/2008. http://www.ncd.matf.bg.ac.yu/casopis/12/NCD12114.pdf Трето, войните едва ли влияят забележимо на "криенето" на пари тук или там. Четвърто - редките случаи на намерени много на едно място медни монети едва ли са "скрити съкровища" - по-скоро "военни каси" с предвидени за заплати на войниците пари, или "административни каси" за заплати на работници по голям строеж, и т.н. Медни монети, извадени от обръщение. Например, при преврат: Ираклий убива Фока и медните пари сечени при "тирана" Фока спират да се приемат ... Пето, сребърните и златните монети запазват ценността си, която имат благодарение на метала, от който са направени, а не на знаците по тях. Те могат да бъдат (и са били) използвани дълго време. Напр. Псел пише за ромейска императрица, която събирала "дарики" - златни монети на Дарий ... Затова за съкровище от златни и сребърни монети е трудно да се каже, кога е било скрито ... Преди години водолазът Жак-Ив Кусто е извадил от кораб на Великата армада византийски монети (златни и сребърни) отпреди векове ... Ако играете покер и някой от противниците ви вади често 4 аса, добре е все пак "да му проверите ръкавите" ...

Браво! Разбира се, че не е Делян. Той е начело на "нашественици", а не на въстаници. Ето нещо, което съм писал на тази тема (извинявайте, че не е на български): Подвиги принца Для Царьграда иностранные наемники были обычным явлением. Многие из них пользовались заслуженным доверием императоров, а их боевая слава соответствовала их подвигам в ратном деле. Но среди всех них особо блистал норвежский принц Харальд Хардрада, по прозвищу Высокий, или Длинный, или Страшный. Он был братом (по матери) норвежского короля Олафа II Святого. В 1028 году Олаф II был свергнут с престола знаменитым датским королем Канутом Великим, и когда в 1030 году попытался вернуть себе власть и трон, был разбит в битве у Стиклестада и сам пал в этом сражении. Юный Харальд, которому тогда было только 15 лет, помогал своему брату и после злополучного исхода битвы был вынужден покинуть отечество, которое покорилось датскому королю, и искать спасения за границей. Проехав через Россию, в 1033 году он вместе со своим отрядом из 500 храбрых воинов очутился в Царьграде и нанялся на службу к императрице Зое, состоявшей тогда в браке с Романом III Аргиром. Желая сохранить в тайне свое происхождение, он сменил имя на Нордбрикт. Благодаря своей огромной силе, вскоре он завоевал значительный авторитет и среди северных наемников, и у своих хозяев. Поэтому Зоя назначила его главнокомандующим всех варягов, а очень часто под его началом служили и другие европейские и азиатские наемники. В Византии Харальд Хардрада оставался до 1044 г., когда из-за своего участия в свержении императора Михаила V Калафата (1041-1042) был вынужден покинуть византийскую столицу и по пути домой остался на какое-то время в России, где женился на дочери русского великого князя Ярослава Мудрого. Из России в 1045 г. он прорвался в Швецию и сначала присоединился к находящемуся там правителю Дании Свену Естритсону, наместнику и преемнику Канута, соперничавшему с племянником Харальда Магнусом (сыном Олафа), который тогда владел Норвегией и Данией. Потом Харальд договорился с племянником и стал его соправителем, а после его смерти – и самодержцем Норвегии. Впоследствии он принял участие в событиях в Англии, и в частности в кровопролитном сражении у Станфорд бридж в 1066 г. Больше подробностей о славном воине и его подвигах читатели могут найти в ВАСВ и VAR, а также в “Саге о Харальде Суровом” в СТУ с. 402-463. Железные колесницы Бурная жизнь Харальда Хардрада послужила вдохновением для многих норвежских саг и песен, украшенных сказочными деталями. Среди многочисленных рассказов о подвигах Харальда Хардрада на византийской службе есть сага “о нашествии каких-то язычников в пределы Византийской империи". В одной из сохранившихся до наших дней редакций рассказа прямо утверждается, что это было "при короле Михаиле". “Веринги” (т.е. варяги) составляли лучшую часть армии византийского императора, которую тот возглавил, чтобы встретить “варваров”; и именно веринги по его приказу должны были первыми выступить против страшных врагов, у которых было "много железных колесниц, оснащенных колесами". Накануне сражения Харальд предложил своим спутникам дать обет святому Олафу, его брату, что они построят в его честь церковь, если только он поможет им победить врагов, столь многочисленных и грозных. И вот армии стали друг против друга. Во главе языческого войска стояли несколько царей (marga konunga), один из которых был слепой, но все-таки превосходил всех остальных по остроте ума и поэтому командовал всей армией. Когда веринги начали сражение и язычники попробовали запустить свои колесницы, случилось чудо: эти колесницы не сдвинулись с места, а слепой царь вдруг прозрел и увидел перед неприятелями человека, сидящего на белом коне и распространявшего вокруг себя страх и ужас. Услышав об этом от слепого, все остальные цари пустились бежать. Приведенный выше пересказ событий намеренно укорочен и из него убраны некоторые подробности, для того чтобы можно было обратить внимание на следующие важные для наших целей детали: 1. "железные колесницы, оснащенные колесами", которые были у противников Харальда; 2. слепой "царь", который превосходил других по своему уму и поэтому возглавлял все войско; 3. сопровождающие слепого царя несколько "царей" (marga konunga), чьим командиром был он. Что такое “железные колесницы”? ....................... Но для чего были железные колесницы? Почему не деревянные? Каков был их вес, кто и как передвигал их? Для чего служили они в бою? Веринги-варяги были опытными воинами, наверняка встречавшими самые разные оружия. Почему именно эти колесницы произвели на них такое впечатление? ВАСВ Васильевский В. Г. Варяго-русская и варяго-английская дружина в Константинополе в ХІ и ХІІ веках. В: Труды, т. І. Санкт – Петербург, 1908. СТУ Снорри Стурлусон. Круг Земной. Наука, Москва, 1980. VAR The Varangians of Byzantium. Cambridge Univ. Press, 1978.

За обковаването - как да е ... но обкованите коли са доста тежки ... кой ли им е правил осите и лагерите, за да се въртят колелата? И какво са представлявали "железните колесници" на противниците на Харалд (очевидно ромеите не са имали такива)? И те ли са изобретение на арабите?