strada6tiq

Здравейте! На 45 години съм и съм възпитан в атеизъм. На 20 години ми се "наложи" да повярвам в Бог , защото съм роден болен и бях стигнал до отчаяние. Надявах се и се молех да ме изцери но това не стана. За сметка на това ми даде други неща и някаква утеха и надежда. Но въпреки това и сега след 25 години продължава да ме мъчи съмнение и неверие в Божието битие. Искам да вярвам, но не мога да го направя истински. Ако спра да се насилвам може отново да стигна до отчаяние. Имам чувството че нямам свободния избор да вярвам или не. Имам много аргументи за и много против. Искам да видя нещо свръх естествено за да повярвам истински , но то не идва. А само с разума си не стигам до никъде. Тука мисля че повечето сте като мен като се надявате на разума си. Та според вас как да реша дилемата си? Очаквам с нетърпение да се активизирате по темата и получа отговорите ви!