forgot

Я каква била работата - значи ти имаш нужда да вярваш в някакъв вселенски свръх разум, за да си сигурен в наличността на твоя ....... горкия, много си я закъсал явно, бих ти отправил искрени съболезнования, но в момента твърде много ме разсмя, за да ти съчувствам на терзанията. Та питаш защо човека умирал - е явно щото така решил големия бос, какво да се прави шефска му работа. Е щом си рекъл - нямам никакво намерение да оспорвам възгледа на някой, че видиш ли писмеността и религията, започват от християнството ...... грамотни били и знаещи, ахам, вервам ви. уеуе каква разлика само - да наистина, поне в първите си сто години християнството, наистина е било християнство и до там. п.п. а па, като си захапал толкова юдеите - месията да проповядва прозелитизъм?, нещо напълно забранено в юдаизма, тъкмо че Исус не сбъдва пророчествата е най- основателната причина юдеите да го обявят за лъже- месия, от там и измисленото второ пришествие, такова нещо не съществува в пророчествата, когато дойде месията трябва да настъпят положителни промени за света и Израел в частност, няма никакви пришествия и условности, и не само, че Израел не добрува при идването на Исус, но и започва истинска голгота, после според юдаизма да твърдиш, че си юдейски цар и месията от Давидовия род, но да си с повече от съмнително потекло е сред най- големите престъпления, цяло чудо си е, че е успял да издрапа няколко години преди да иде на кръста. И на капак, заявявам, че дори да бе сбъднал пророчествата, то пак това нямаше да е достатъчно, за да бъде приет от юдеите. Като си тръгнал да сравняваш с Анселм, тогава защо изобщо обсъждаш такива теми?! - вярвай си там, чети си, мисли си и толкова, впрочем цялата църква следва да си хване пътя нейде към неизвестното и ич да не се меси в на хората чушките. Сам си поставяш критерия, но сам и не го спазваш - или викаш, ти Анселм не само си го стигнал, ами и си го задминал. :Д Принципно си прав - в буквален прочит Библията не само е далеч от духовност, но е и може би най- неморалната книга, която може да се прочете. Но дори една поема не може да се чете буквално, та камо ли сборник от притчи, което обаче не означава да се чете напълно избирателно - допълнително, че контекста включва и конкретните обстоятелства на времената, в които е писан един или друг пасаж. Целия проблем с религията се явява в нейното налагане, като нещо задължително - макар из църквите да проповядват свободата, то самите проповедници с действията си, отричат свободата. Религията винаги трябва да бъде въпрос на свободен избор - уви за съжаление, властимащите няма как да оставят такава сила, каквато примерно е Исус да се разпространява свободно сред хората, религията задължително трябва да бъде узурпирана и редактирана по начин, че да е удобен за управниците, удобен за манипулиране. А да премине човек през всичките сурогати и измишльотини наслоени с времето в една религия, е една съвсем не лесна, не лека и доста неблагодарна задача - изправиш ли се с чистата есенция на религиозността, то неизбежно срещу теб ще възстане почти целия свят: политици, духовници, философи, учени. Така се е случвало винаги, така се случва сега, така и ще продължи да се случва - масата винаги ще роптае срещу индивидуалността, това е просто неизбежно, така че на човек заинтересувал наистина в дълбочина от религията, му остават само два избора: или изобщо да не си обажда, или да бъде готов за омразата и ненавистта, с която ще бъде обсипван. Добре казано наистина, но е хубаво да разбереш, че най- опасния капан пред, който са изправени всички вярващи е горделивостта - попадне ли се веднъж в него, става наистина ужасно трудно да се излезе, не знам имаш ли си идея каква его примка е това, да си мислиш, че знаеш някаква тайнственост, която никой друг не я знае, казвам ти това е най- страшното нещо, което може да се случи на всеки един тръгнал по духовните пътеки, а не се ли надмогне тази клопка, всичко останало е парлама и няма никаква стойност.

Напротив, точно в това се явява проблема в религията, че няма никаква нужда от Бог, нито от разум, за да съществуват системите и то в такава удивителна хармония - тъкмо в този аспект религиозните тези пропадат най- силно, защото науката не открива необходимост от намесата на разум, за да съществува вселената. Материя, закони, взаимодействие - нищо от до тук откритото, не потвърждава наличието на разум, който да е създал всичкото съществуващо. Колкото до църквата - вече ти казах, има школи съществуващи от 5- 7 000, че и повече години, по тази логика, излиза, че и те не са положени от човек, а от Логоса. А що се отнася до мюсюлманите, то по- равни има и в християнската история - така, че същия довод може да се използва и срещу християнството. За юдеите не ми се коментира, тъй като виждам, че ще трябва още да задълбаете, докато стигнете до разбирането, защо приемането на пророчества съвсем не е достатъчно, за да приемеш един месия и не само, но и често тъкмо пророчествата се оказват непреодолима бариера за разбирането на човек, като Исус..

И къде виждаш, да съм написал "учените- атеисти"? Суеверие какво е, ако не вярването в нещо, без увереност в неговата истинност - как се убедиха вярващите в истинността на твърдението, че Бог е създал света?, защото по този въпрос, научния подход не се задоволява с едното "така е написано в Библията", а търси доказателства и тъкмо на този подход са постигнати редица резултати., така че къде се среща суеверието, сред учените или сред вярващите?

И какво последва от тази интелектуална революция - до къде се стигна, до какви нови реални резултати? Не знам за какво отношение на Бога към света иде реч, при положение, че други богослови са уточнили, че Бог е станал Бог не в себе си, а в творението - Бог сам става мястото, в което действа т.е. Бог действа в самия себе си. Интересното е, че това го научих тъкмо от Цочо Бояджиев, но често така се получава - не е лесно да се проумее, че начетеността не означава автоматично и разбиране, от едно евангелие човек може да научи повече отколкото от сто богословски книги. Уви официалната доктрина винаги бива оформяна от по- лесно смилаемото и за това се получават толкова недоразумения, инак свещениците да знаеха, та да бяха обадили на учените, че през цялата история на науката, това което откриват през цялото време е тъкмо Бога - в същината си догмата за троицата изразява не просто троичността на Бога, а неделимата му цялост, което ще рече и самото творение. Но официалната доктрина все така продължава да поддържа тезата, че Бог е отделен от творението си, което поражда куп неясноти - представата за художника и картината има един главен недостатък, а именно, че наличието на картината не потвърждава, че художника все още е жив, картината със или без художника е тук, а твореца може да е вече мъртъв, откъдето и проповедите за "живия Бог" остават висящи, уж жив, пък никакъв го няма. Източната метафора е много по- прецизна в този аспект - Бог не е художник, а танцьор, натарадж, танца е тук, само ако и танцьора е тук, ако танцьора го няма, къде е танца?! Така, че дори от християнски богослови е проумяно, че Бог и творението не са отделни - и да се говори за отношение на Бог към света е просто неуместно. Така преди години в един друг форум, в подобна тема, един физик, при това атеист, отправи следния много проницателен въпрос, рече така - ако аз съм единственото съществуващо, по какъв друг начин ще създам всичко останало, освен ако не видоизменя себе си. Но после и добави - обаче явно това не се вписва в християнската доктрина, щом разделят Бога от света. Ако всичко чрез Него е станало, то тогава от какво е станало? - не съм проверявал доколко е верен преводът, но по- правилното е да се каже, че всичко от Него стана, а не чрез Него. Всичките фрагменти истина, които биват откривани - без значение дали от наука, философия и изобщо - са фрагменти от Бога и единствената съществена разлика в духовното, и научното разбиране, а и вяра, е че вторите поддържат убеждението, че с откриването на всички фрагменти, ще се сглоби целия пъзел, докато първите казват, че цялостта на пъзела е повече от сбора на фрагментите, че Бог е в повече от самото творение, но е И самото творение включително, да се разделя твореца от творението .... ок, но безспорен факт е, че това не е довело до никакви реални резултати, нито Бог се вижда, нито някакви признаци за съществуването му, нито някакви насоки къде да бъде търсен, Бог си остава имагинерен, една хипотеза, която все още чака потвърждението си и като такава, на човек не му остава нищо друго, освен просто да приеме да вярва или да не вярва в нея. аз не съм и твърдял такова нещо, че да ми се представят доказателства за това.

Какви постигнати отговори бре човек - че Бог създал вселената ли? Сред кои се среща суеверието - сред вярващите приели просто ей така едно поверие или сред учените благодарение, на които се направиха толкова открития за произхода на вселената? А твърдението, че всеки историк и теолог посочва само православието за действителното християнство, пак ли е постигнат отговор, който отказвайки го, се оказваме суеверни?! Или че чувате гласа на Христа, само където не можете да дадете едно елементарно обяснение, като как разпознавате, че е той. Или отричането на всички останали религии, съществували някога и съществуващи сега. Инак безспорно добър патос докарваш, ала е доста фалшив - общите усилия не са "съгласете се с мен", много предразсъдъци и задръжки трябва да отпаднат, докато се стигне до етапа на общите усилия, а те няма да отпаднат, докато се придържаме към някакви постигнати уж отговори, назубрянето на които наричате знание и грамотност. Фактически, това което наричате религия, по презумция не може да бъде критикувано и не само, но и е неспособно да се вгледа в каквато и да е било критика - критическото мислене за вярващите е някакъв мит, а вяра, която не може да приема критика, не е особено духовна и това е най- лесния, очеваден и елементарен препъни камък, който бива подхвърлен от всеки невярващ, просто отправят някаква критика, която съвсем не е задължително да е особено задълбочена и гледай реакциите на вярващите, настава цирк и половина: те не, че не могат да дадат обосновани и състоятелни отговори, а най- напред не могат да преглътнат егото си, че изобщо някой си е позволил да ги критикува, поради което не успяват да проведат един нормален човешки разговор. Толкова дебати и спорове съм имал с атеисти, и винаги онези, които излагат религията, са именно вярващите - дори да постигнем някакво съгласуване и яснота в разбиранията, все ще се появи някой вярващ в темата, който така цветущо ще се издъни, най- често с обвинения и нападки, как другите нищо не били чели и нищо не знаят, че целия разговор отива по дяволите.

Забележително е как на християните все другите ви пречат нещо си, та да завържите един смислен разговор - интересно е как все християните изпитват някакви затруднения. Критичното мислене, за което все парадирате по някое време да бяхте го проявили ли на, в последните две активни теми такова не се забеляза - в темата за символът на вярата, сте набълбукали малко цитати и с това темата за великия и многозначителен символ се изчерпа; в темата за големия взрив и сътворението измънкахте едно "бе ще го натъманим някак си" и с това християнското участие приключи, чакаме обаждане от папата, да каже как е скалъпил положението, щото нашето критично мислене уеко ни куца. Като рече човек да пита нещо - недей пита. Като рече да каже нещо- мълчи, немаш право на лично мнение. Тази темерутщина сигурно е много духовна. В обща сметка излиза, че всеки, който не е християнин, нищо не разбира, нищо не е чел и е глупак - толкова банално, пълно с предразсъдъци и тесногръдо отношение, че точно с нищо, никого не трогва. Явно религията прави хората неспособни да се държат естествено и нормално с онези, които не изповядват същата - не, че е кой знае каква трудност, човек да го играе ревностен християнин, особено във виртуала е повече от лесно, ала наистина ли се нуждаете от лицемерието, за да можете да комуникирате?! "Хаос от глупости" е една наистина сполучлива метафора, олицетворяваща състоянието на християнството днес - нищо по същество, нищо реално, нищо значимо, само кавги и надменност, даже не осъзнавате, че най- големия враг на християнството са самите християни, не някой друг, а християните го унищожават, при това със завиден успех и самия Исус да дойде, пак не може ви спря.

няма проблем да отговори цитирайки Гамалиил, но да е в смисъла на въпроса - аз питам как ще познае Исус, той ми отговаря, че християнството съществувало от 20 века ...... е ок, няма да повдигам въпроса повече.

нормално следствие от борбата за власт - едно от нещата в/ у, които Исус е акцентирал, че са само във вреда за духовния живот, ала ...... деликатна работа е да се озапти тази мания за борба, има хора според които инстинктите също би следвало да еволюират, но поне за сега не се забелязват такива промени и човешкото същество продължава да изпитва особени затруднения да живее мирно и спокойно, това е остатъчно наследство от маймунската ни природа.

ахам - в този дух, неизбежно ще стигнем и до: кое християнство е християнство, мда, такива върти опашки сте, докато не ви припари, само тогава ставате едно. п.п. а относно цитата - опитай по адекватен отговор моля те, не си безсмъртен, та да чакаш да видиш кое дело ще го бъде и кое не. Инак по твоята логика, може да излезе, че ренегатите вършат божите дела - щом и те все така си съществуват.

Не - никак даже християнството не е отчитало силните на деня, само да пренапишем историята и това ще стане стопроцентов факт. И като си подел занаята на илюзионистите, продължавай нататък, що се спираш - инквизиция, кръстоносни походи, геноцид в/у цели народи и прочие дела на християнството, що да не са дело на Христа?! А примерите, за които се пита в задачата, се отнасят за бъдещето, не за миналото - цитирай от където и каквото поискаш, стига само да дадеш ясни признаци, по които ще познаете Исус, до тук такива липсват. Да речем преди време бях гледал едни разяснения - доколкото помня на мормони бяха - как Исус щял да слезе от небето на бял кон обкръжен с цялото ангелско войнство и с меч в ръка, щял да раздаде правосъдие и накаже всички лоши хора по света ..... това съвсем буквално, така че тези хора си имаха съвсем ясни и недвусмислени показатели, с които ще разпознаят Исус, толкова ясни, че дори и най- крайните атеисти и скептици биха ги приели.

Толкова обобщено, че със същия успех, можем да кажем, че по осанката ще го познаем - а и погледнато в исторически план, то няма как да не се забележи традицията, че всъщност по делата, човечеството като цяло, нищо не разпознава, просто се отчитат силните на деня и всички се съгласуват с тях. А колкото до църквата - до ден днешен съществуват духовни школи, които са значително по- древни от християнството, но какво от това?! Твоите коментари контрастират по един интересен и забавен начин със заглавието на темата. :Д Впрягаш се излишно, защо ти е да пропускаш темата - наблюдавай как хората се оплитат в собствените си твърдения и позиции, това си е цял урок, как да не попадаш и ти в такива ситуации. @Doris не, че не казваш вярно, ала очаквам да чуя и видя нещо от вашата опитност, не на другите, независимо дали визираме старите хора, папата или древните пророци.

Това ми напомня за следния анекдот: Настрадин Ходжа получил работа, като куриер в магазин за домашни любимци. Първата задача, която му възложили е да достави един заек - Настрадин Ходжа само помолил да му запишат адреса на едно листче, на който трябва да достави заека в случай, че го забрави. Прибрал листа с адреса в джоба си и тръгнал по задачата - през няколко минути поглеждал листа, за да се увери, че знае къде отива. Всичко вървяло по план, докато не минал през дупка по пътя - изпуснал от контрол бусчето си и се озовал в канавката, а заекът започнал да бяга за живота си през полето. Настрадин Ходжа стоял, смеейки се гръмогласно, един минувач се спрял и попитал: "какво е толкова смешно? ". И Настрадин Ходжа му отговорил: "виждаш ли онзи побъркан заек, бягащ през полето? - той не знае на къде бяга, защото аз държа адреса в джоба ми". Та това е състоянието на църквата днес - те били имали адреса в джоба си!!! Там е записано, къде е Господ, къде е рая, как ще се спасим, кое е добро за теб, кое е от дявола - знаят всичко, защото всичко е в джоба им ...... само дето зайчето избягало, каква полза да учиш адреса тогава?! Но всеки според критерия си - някой казва, че познава Бога и ти подава адреса от джоба си, и за повечето хора това е достатъчно. За други обаче критерия е друг - за тях да познаваш Бога, означава да Го познаваш така, както Исус познава Бога, всичко останало са слухове за вкусът на баницата, за която жената на братчеда, била чувала, като малка от прабаба си, докато й пеела приспивни песнички преди лягане. Както преди време бях чул един монах от друга школа да подчертава, че теистичния подход проправя пътя към извисяване на съзнанието, за да се преживее Божието присъствие и ако наистина знаеш какво е Бог, значи вече си пристигнал т.е. тъкмо да познаваш Бога е края на пътя, това е крайната дестинация, как така първо ще знаеш какво е Бог, пък после ще го търсиш, ако знаеш, значи вече си го намерил и търсенето приключва. И естествено, от само себе си се подразбира, че който познава Бога, наистина може да ти посочи пътя, по който ще Го откриеш и ти - и съответно съвсем рационалния аргумент: ок, защо аджеба никой не обажда тогава, цяла църква, пък никой не може да те осведоми, хиляди, милиони вярващи, пък в крайна сметка се оказва, че никой не може да ти предложи нещо реално, какво друго тогава е тази вяра, освен едно съвсем обичайно самовнушение, просто вяра в имагинерни представи, които се пукат при всеки един по- смислен въпрос. Този въпрос - как християните ще разпознаят Христа - през годините съм го задавал безчет пъти, във форуми, в блогове, в църкви, на свещеници, на познати, на роднини, на всякакви хора и до ден днешен не съм получил, дори някакъв относително смислен отговор, всъщност в повечето случаи, не дават абсолютно никакъв отговор или ще мълчат гузно, или ще те пратят да се молиш Светия Дух да ти обади тайната, или ще почнат с някакви неоснователни, и безсмислени нападки. Ма инак Христа, им бил отговарял, те Го били чували - мда ....... само, че тази стръв с времето става все по- безинтересна и безвкусна, на гола кука, охранени рибоци не се хващат.

В това отношение, няма как да не се съглася с Глишев - просто темперамента му е малко остър и ти пропускаш, какво ти споделя. Ние сме такива същества, че винаги търсим най- лесното, най- бързото и най- краткото, в което разбира се няма нищо лошо, но поради прекалена активност и настойчивост, поемаме по най- дългия път, движим се най- бавно и намираме най- трудното, и в даден момент се отчайваме в търсенето си, защото съответно нищо съществено не намираме. Така не един път ми се е случвало, да цитирам някои богослови, но да премълча, че това не е мое частно мнение и когато дискутиращите с мен - било то атеисти, вярващи независимо от религията им, критици или просто любопитковци - срещнат това разбиране, възкликват: а това е нещо ново, не сме го чували до сега, но все пак е твое тълкувание, което не отговаря на църковния канон, а ние говорим за църквата. Сещаш ли се каква неловкост настава, когато им река - ами не господа, това не е мое тълкувание, а съм цитирал християнски богослови. И да - в това число влизат и вярващи, не само атеисти, дори и онези, които голямо биене се бият в гърдите, колко дълбоко вярващи били, дори и те откриват себе си в девета глуха относно християнския възглед. Някои се опитват да надмогнат предразсъдъците си и егото, и ме питат кои са тези богослови - а и наистина не могат да повярват, че това което съм цитирал, действително е казано от авторитети в историята на християнството, уви не мога и да не изразя, какво огорчение изпитвам поради това непрекъснато преследване на авторитети, ако не е казано от някой, който видиш ли е голямата работа, значи не го броим, а религията не е въпрос на авторитарност, а на разбиране, на наистина много дълбоко разбиране. Уви в 99,99% от случаите, аз им посочвам имена и книги, и всичко приключва до тук - ами как да стане тогава, искате нещо за което да се хванете, искате нещо реално, искате нещо на което да стъпите, а отхвърляте всичко, което ви се предложи, без даже да сте го погледнали. Ето това са предразсъдъци - те не са патент на религията, а на човешката психика, няма значение дали си учен, вярващ, философ или обикновен бачкатор, това към кои се числиш, професионалната ти сфера, изобщо не гарантират, че ще се отървеш от предразсъдъците. Когато човек се заинтересува от история, то ако наистина се опита да вникне в миналото на човечеството, то няма как да не забележи, че психологическата нагласа на хората, като цяло, с времето неизбежно претърпява най- различни промени. Едно време, в библейски времена, за хората вярата е била нещо съвсем естествено, нещо дълбоко присъщо - пък и вярата, така или инак си е природна даденост, тя е естествено явление, също като чувството, мисълта и въображението. Така, че до голяма степен древните хора, са вярвали по един доста по- естествен начин - някак от само себе си. Днешния човек не е такъв, способността да вярва е закърняла, сега по- присъщото е да се съмнява - и това не е лошо, да се съмняваш, е също толкова естествено, колкото и да вярваш. Проблемът се явява в подхода на църквата, който се придържа към друг вид психологическа нагласа - онази на по- древните хора, подхода на църквата не отговаря на психиката на съвременния човек. Преди парадигмата е била - първо трябва да повярваш, после ще разбереш. Сега е друго - сега психиката иска първо да разбере и самото разбиране ще възроди вярата. И двата подхода са верни, номера е да се приложат адекватно, а не догматично. Така, че наистина, ако действително искаш да разбереш, а не просто да вярваш без да разбираш, то тогава обърни най- напред внимание на факта, че Глишев не казва просто - "вярвайте" - а ви предлага книги и богослови, които според него биха ви били полезни, сам той се съобразява с изискванията ви, но тъй като слабо разбирате същината на религията, вие слабо и разбирате, защо условията, които поставяте, като ултиматум са неизпълними баш в очакванията, които имате. Това е все едно да искам да разбера в дълбочина квантовата механика или да речем висшата математика, но да не знам таблицата за умножение - ясно е, че няма как да стане, то просто е невъзможно. Глишев дава няколко предложения, аз допълвам с още едно- две, повярвай ми, това е материал, който отнема не малко време, за да се усвои, но значително ще ти съкрати пътя, за който си мислиш, че ще е по- кратък и ефективен. Ще обърна внимание на няколко неща свързани с въпроса ти, но повече от това, за сега няма как да стане - ти само Анселм да прочетеш, или само Екхарт, обещавам ти, че ще смаяш и сам ще започнеш да си отговаряш на много въпроси, които те интересуват. Та - дали би познал Христос питаш, но аз те питам, а дали човек като Христос би познал теб?! Ние живеем с мисълта, че е много трудно да се намери качествен учител, но рядкост е да се попитаме, дали на един качествен учител му е лесно да си намери подходящ ученик, защото по презумция сме склонни да приемаме, че АЗ съм качествен ученик, че АЗ съм хубост ненагледна, за която всеки учител би дал мило и драго, как така ще ме пропусне, невъзможно, учителя толкова ще се възхити от моята особа, че непременно ще ми обърне особено внимание. Но учителя, особено човек, като Исус не можеш да го заблудиш - такъв човек гледа през теб, ти не знаеш собствените си възможности, той ги знае, той ги вижда и поради това е заблуда, да си мислим, че ние избираме учителя, това не е съвсем вярно, първо учителя избира теб, стига да те познае, стига да прецени, че би го разбрал, а после от теб зависи, какво ще решиш и каквото, и да решиш, той ще се съобрази с решението ти. За нас е невъзможно да познаем Исус - сами по себе си не можем да познаем такъв човек, мистиците са хора, които ако поискат, ще дадат възможност да ги познаем, а ако можеш да го познаеш и сам, значи вече си мистик, само мистикът може да разпознае мистикът, без нуждата втория да се разкрива. Но ние самите, не можем да предугадим мистика, това е човек, който е напълно непредсказуем, който по никакъв начин не можеш да контролираш, нямаме абсолютно никаква възможност да накараме такъв човек, да заиграе по нашата свирка - нито с хитрост, нито с насилие, нито с нищо, това е напълно свободен човек, който сам си е авторитет и над него стои единствено Бог, всички останали властимащи: императора, папата, президента, човека с оръжие в ръце, всички те нямат никаква, ма абсолютно никаква възможност да отклонят такъв човек от пътя му. Не случаен е онзи пасаж в Библията, в който Исус казва: "блажен си ти Симоне, защото не плът и кръв ти откри това, а Отецът", когато същия разпознава Исус. Ти, аз - не можем, сами по себе си не можем, ако не ни съдейства Синът, ако не ни съдейства Бог, няма как да стане. За това съществения въпрос не е - как да позная Исус - няма такъв начин, полезния въпрос е - как Исус да ме разпознае, как Отецът да ми помогне, имам ли готовност, достатъчно открит ли съм, дали съм наистина искрен, дали притежавам необходимата нагласа, за да получа тяхното съдействие. В исляма казват, че Бог е по- близо до теб от вената на шията ти - в Библията е записано, че Бог чука на всяка врата. Питал ли си се някога - а дали всъщност Бог не е току пред очите ми през цялото време? Дали наистина всичко, което виждаме действително го виждаме - Го виждаме? Но уви в повечето случаи, въпросите ни са фалшиви, питаме къде е Бог - много хора са ме питали: кажи, щом толкова се пишеш на знаещ, къде е Бог? Къде можем да го открием? И аз им отговарям: забрави за Бога, ти чу ли въпроса? А те: какъв въпрос? И им отвръщам: въпросът, който Бог ти задава? Ако не си чул въпроса, не можеш да разбереш къде е Бог, когато чуеш въпроса, посоката е ясна - въпросът, който възниква от най- вътрешната сърцевина на съществото ти и се превръща в постоянна натрапчивост в сърцето. Защо учените правят все нови и нови открития - защото вълнението им извира от вътре; защо спортистите подобряват постоянно постиженията си и правят рекорди - защото вътрешно са въвлечени в спорта; изкуствата, философията, всичко движи, всичко се развива, защо - защото интересът на хората е истински, той е вътрешен; защо изглежда, че религията тъпче на едно място и не претърпява никакво развитие - защото вярващите са единици, повечето просто подражават, просто копират. Неудовлетвореността е необходимо изискване, за да търсиш и откриваш - учените изпитват научна неудовлетвореност, резултатите и откритията, които правят не им стигат, нещата не приключват до тук, по същия начин едно от най- ценните качества, които следва да има един вярващ, е духовната неудовлетвореност, инак нищо няма да намери, нищо няма да открие, всичко ще си е все същото. Така, че въпросът трябва да извира от вътре - не ти, Бог задава въпроса, едва тогава ще почнеш да намираш отговори. Но обикновено така става - не сме чули въпросите, а ги научаваме отвън, сега ще научим и отговорите отвън, и така си оставаме фалшиви, защото нищо не сме познали, нищо не сме разбрали, всичко е взето назаем. Не знам за другите, но аз с трохи не се задоволявам - за мен това не стига, по- малко от Бог не ми върши работа. Нека ти кажа нещо - учените са открили, че светлината има най- голямата скорост във вселената, нищо не се движи по- бързо от нея, но и казват, че освен на чисто теоретично, хипотетично ниво, ние никога не ще можем да постигнем тази скорост, обаче, дори те да не подозират, аз ти казвам, че науката няма да спре да се развива, докато един ден не се открие начин да развием тази скорост, докато не постигнем абсолютния лимит, възможност за развитие винаги ще има и по- малко от скоростта на светлината няма да задоволи научното търсене. Същото е в духовен план, по- малко от Бог не се приема - Бог е лимита, ок, за сега изглежда невъзможно да се стигне този лимит, ок, но това не означава, да се спре човек, никой никога не е обвиняван от мистик, че търси самия Бог, никой мистик не е казвал, че това е богохулство, че обиждаш Бога, никой, чел съм достатъчно, за да знам, че такива приказки се ръсят само от свещениците, никога от мистиците. Човек трябва да се въвлече, въпросът е в нагласата, не в сухото информиране - припознаването е една от повратните точки в живота. Търсенето на учител е търсене на човек, в който можеш да припознаеш, че Бог Е, в когото да припознаеш не интелектуално, а екзистенциално, че Бог съществува. Поради това Исус казва: освен Отецът, никой друг не знае кой е Синът и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да открие. Инак човек може да си продължи да спори, но всичките аргументи са безсмислени - дали ще докажем, че има или няма Бог, няма значение, все е интелектуална гимнастика, която в крайна сметка нищо не доказва, за това и този спор продължава с векове, цялата тази работа е безполезна и безсмислена, всичко е уловки на ума, докато не припознаеш, така че това изобщо не е въпрос на спор. Фактически спорът е, защита на собствения ад, опит да се защити нещастието, едно брониране срещу Бог, всеки държи да си остане такъв, какъв е, но да припознаеш нещо от отвъдното, да припознаеш нещо от божественото, ще ти струва скъпо, защото ще те промени из основи, няма как да не се промениш, ако не се променяш, значи нищо не си припознал и цялата ти вяра е фалшива. Но съвременния човек е такъв, че първо минава през интелектуалното разбиране - което е добре, човек наистина първо трябва да схване с интелекта си, за какво иде реч в цялата тази работа, защото постигне ли някакво интелектуално разбиране, ще почне да разбира и онова, което не е интелектуално, което е над интелекта, над разсъдъчността, над мисълта. Интелектуалното разбиране отваря възможността да се разбере и онова, което не може да се каже. Така че наистина и моя съвет е - обърни внимание на богословите и книгите, които Глишев е препоръчал, които и аз съм препоръчал. Не искаш да лежиш на обичайното църковно разбиране, (което почти няма разлика със светското) на вярата дето я знаем по традиция, тогава погледни това, което ти се предлага, Екхарт, Анселм, това са наистина хора мистици, не просто свещеници - в техните трудове са навлезли в дълбини, за които бас лова, че и не подозираш. И не се огорчавай, като ти се казва, че ти личи - не отхвърляй с лека ръка. Ако искаш наистина да разбереш, тогава захвърли всички тези игри, кой, кого обидил и кой бил знаел повече - това няма значение, ако искаш действително да почнеш да разбираш и да намираш отговори.

С този човек сме общували и обсъждали тази тема - прегледа му ми хареса и споделям съдържанието му, ползвах го, защото е в добре конструиран комплексен вид. Бях католик, но вече не съм към някоя конкретна деноминация - за мен вече няма особен смисъл от това., а и в известна степен се чувствам, сякаш пренебрегвам други школи и хора, които уважавам, ако се числя към само една. Моето уважение е към всичкото знание на човечеството - няма значение религия, наука, философия, изкуство, в моя възглед сравнителните степени в някои отношения са просто неуместни, споровете от вида коя религия е правилната, за мен е същия абсурд, като спорът науката или религията е по- правилното знание. Не казвам, че учениците са избягали окончателно, само посочвам, че явно, дори хора като тях трудно са повярвали на Исус, дори за хора като тях се е оказало много трудно - казваш не са бягали от Него, а за да спасят живота си, но нали тъкмо Исус е спасителя, жив, пред теб, реален, а недей бяга, защо бягаш, колко ти е доверието, лесно ли е. На нас сега ни е лесно - седим в къде, къде по- комфортния свят и се кълнем, че имаме пълно доверие в Христа, и само да каже, отиваме на кръста заедно с него. Атеистите в това отношение ги признавам - не си крият хората, открито си казват, че .... "ми не, не сме навитаци, никак даже - сори, не можем да вярваме, даваме си сметка, че няма да го направим". Кофти работа, но така е - щом учениците на Исус са проявили малодушие, аз какво .... храброст юнашка ли ще си представям, че ще проява. Екхарт и св. Франциск - да и Анселм - защо да не се позовават на Писанието, все пак са християнски проповедници, съответно не само те, но и всички вярващи в тази религия ще се позовават и на Библията, най- вече на Библията. Разликата е, че те самите могат вече и без Библията, защото тези хора по- скоро внасят към нея, техния принос е, като продължение на Писанието, един вид те продължават да го пишат. Със словата на Исус се твори Евангелието - специфичното качество, което имат се среща и в проповедите на тези свещеници, и поради това ги посочвам на sirius, като пример, че християнската религия сама по себе си не поставя лимит, в съзряването на човек било като разбиране, било като преживяване. А относно този тест - измъчваш ме, но айде да не речеш, че се правя на разсеян. "Процъфтявайки, ние вярваме.." - сиреч добре, че е процъфтяването, че инак няма да вярваме, има резон, но когато наистина повярваш един път, процъфтяването не е критерий, нито пътеводител; "Мечтаем, вярваме, прераждаме се." - някакъв патос, ок; "Синхронността изисква изследване. " - в случая не схващам какво се визира с тази синхронност, а като не знам това, не знам от къде произтича изискването да се изследва, на какво се основава; "Повече не можем да си позволим да живеем в догма." - щом са решили, в крайна сметка така или инак всеки си решава в какво да живее; "Трябва да укрепим себе си и да енергизираме другите." - ахам, вероятно догмата им пречела да укрепят себе си, напомня ми на онзи лаф: порастваме не когато повече не слушаме мама, а когато разберем, че е била права. И не стига, че са явно неукрепени, ами ще и енергизират другите, каквото и да значи това - бесове, горко, на който им се върже, алкохолик да лекува от алкохолизъм; "Пресътворяваме чрез пробуждане. " - вероятно някакъв опит за творчество, доста неспокосан; "Изворът на комплексността сега се случва по целия свят. " - това, което са написали е каламбур: изворът или комплексността се случва по целия свят; "квантовата матрица ви зове посредством четириизмерни суперструктури." - тука ми се струва, че се задава онази "Матрица", но все пак слабо разбирам от наука, може и да казват нещо значимо; "Чувате ли я?" - ами аз просто ...... не знам; "Посетителю, погледни навътре и си дай сметка за самия себе си. " - това е добре, човек ако не погледне вътре в себе си, каквото и друго да е погледнал, то отървал е; "Как следва да се ориентираш в тази нелокализирана биосфера? " - а е явно наистина иде реч за "Матрицата"; "Да, възможно е да изкореним нещата, които могат да ни унищожат, но не без да сме съзнателни. " - не е зле първо човек да акцентира на съзнателното, щото да не обърка при изкореняването, че понякога се случват неочаквани неприятни изненади; "Без израстване, човек не може да просъществува" - по- скоро, че без израстване, човекът не винаги успява да разбере просъществуването си, но израстването не винаги и всякога е задължително условие; "Прекалената обвързаност се ражда в пролуката, от която природата е изключена. " - това същото може да се срещне и в някои песни, когато да речем припевът е от рода на "ляяяя ляяляя ляя", понякога се получава добре, но не винаги, в случая пълен провал: изключена от някаква пролука природа, раждала обвързаност, която била прекалена ...... нищо смислено, просто нищо, едно с едно няма връзка; "Дори и да не го осъзнавате, вие сте кармични. "- :Д когато го осъзнаваш, не си кармичен, тези хора не знаят, че кармата произлиза от липса на осъзнатост; "Човечеството няма какво да губи" - то човечеството никога не е имало какво да губи, губят човеците, не човечеството, аз губя, човекът губи, реалното може да губи, имагинерното човечество и баба знае, че няма какво да губи. "Реалността винаги е била огрявана от авантюристи, чиито животи са били хранени от самия Живот." - свирчовци: реалността не се огрява от никой, а реалността огрява човека, неуместно е да се говори, че индивида огрява реалността, индивида може да я преоткрие, но това огрява него, а не реалността. "През цялата история човечеството е взаимодействало с решетката чрез биоелектричество." - каква е тази "решетка" или се заиграхме твърде много с имагинерни представи?! ; "Може и да е трудно да разберем откъде да започнем." - нали навътре беше, какво му е трудното на разбирането .... не знам или аз нещо просто не вдявам, или хората писали всичко това сами не знаят какво са искали да кажат; "Открили ли сте собствения си мит?" - ще запазя тайна, че да бъде по- митично. "Ако никога не сте изпитвали как тази парадигма се изменя в космически мащаб, може би ще ви е трудно да повярвате." - ъъъъъ е па аз най- напред не разбирам за каква парадигма става дума тука, още по- обобщено стигам до следното: захвърляме някакви догмати, за да се окажем в ситуация, в която не знаем от къде да започнем, вероятно от себе си, с цел да се укрепим и да зарибим още хора, че да изкореняваме разни неща, за които смятаме, че ни унищожават и така да почнем да израстваме, и пресътворяваме чрез биоелектричество решетката от четириизмерни структури на квантовата матрица, синхронно изменяща се в космически мащаб, та да затулим дупката, на изключената природа, че да не се обвързваме прекалено и така да просъществуваме, и огреем реалността .......... според мен това е някакъв бъзик, който осмива разните съвременни и модерни опити за създаване на нова и нечувана до сега религия, която ще ни скрие шапките.

Св. Франциск не случайно е наричан "втория Христос" - този човек е бил автентичен мистик, който няма нужда да се опира на писанията, за да проповядва Бога. Същото се отнася и за Екхарт. Това е съществената разлика м/у мистика и книжника - знаенето на първия е непосредствено, знанието на втория идва от книгите, първия говори от себе си, втория преразказва прочетеното. Ако съм разбрал правилно въпросите на sirius, той се интересува именно от възможностите на човека, от лично постигнатото, а не взетото назаем - наистина в не малка степен е неуместно да се проповядва за Бога, без сам да си Го срещнал. Това е подобно на да ти преподавам плуване, пък да не мога да плувам - може да съм чувал, може да съм чел за плуването, дори може и да съм научил физиката на плуването, да представя цялата логика на формулите, но ако в действителност не мога да плувам, е много опасно да ти преподавам плуване, защото вероятността да се удавиш посредством моите съвети е много голяма. Та както разбирам това е и интереса на sirius - той не търси човек, който да му говори за плуването, той търси самия плувец, самия мистик, онзи който може, а не просто да вярва. Християнинът вярва в представата за Христос и няма как да е по- друг начин, когато един човек не е вече м/у нас - да вярваш в един съществувал някога човек и да вярваш в съществуващия сега човек, са две съвсем различни неща, защото в първия случай ти не се въвличаш в нищо, във втория доверието се изразява в реално отношение към човека, в действителни постъпки и действия със, и към него, заедно с него, въвличаш самия себе си, собственото си същество, инак за какво доверие говорим?! А с това, дето Исус можел още сега да изрази собственото си мнение, не знам какво имаш предвид, но в буквалния смисъл на твърдението ти, то е чисто и просто невярно, а аз точно това посочвам - че един човек, който вече не е сред живите, няма как буквално да изрази мнението си, нещо което смятам за очевидно и ясно. Относно учениците на Исус. И четирите канонични евангелия са единодушни, че Мария Магдалина и няколко други жени са наблюдавали разпятието, погребението и възкресението – празния гроб. И четирите канонични евангелия и апокрифното "Евангелие от Петър“ твърдят, че Исус е погребан от неназования до този момент негов последовател Йосиф от Ариматея. И трите най-ранни документа – Марк, Матей и Лука, споменават, че жените са присъствали на погребението. Според Марк това са били Мария Магдалина и Мария майката на Исус; Матей посочва имената на Мария Магдалина и "другата Мария“/коя точно не се казва Мат. 27:61/, а Лука споменава само, че това са били "жените, които бяха дошли с Него от Галилея /Лука 23:55/Йоан изобщо не говори за жени на погребението, вероятно защото тук има друг свидетел на събитието: един мъж – Никодим, с когото Исус разговаря в 3-та глава на Йоановото евангелие. Всички евангелия са единодушни: именно жените, водени от Мария Магдалина, а не учениците или някой друг авторитет са отишли на третия ден на гроба и са установили, че Исус е възкръснал. Евангелията посочват жените за свидетели на разпятието, погребението и възкръсването, защото Неговите ученици не са видели нищо, понеже са избягали и се криели - евангелистите не са можели да изтъкнат като аргумент, че учениците на Исус са видели всичко с очите си, те просто не са били очевидци на събитията. Евангелията почти през цялото време разказват за мъже и техните реакции към Исус и нито един от тях, откровено казано, не се представя в много добра светлина, а дори един от собствените му ученици го предава - точно онзи, който е начетен, който е образован, интелектуалеца, човека на познанието и книгата, а останалите го изоставят и се разбягват, уплашени за собствения си живот по време на неговото залавяне. Мъжете, които Исус издига в ранг за апостоли многократно показват, че не осъзнават същността на мисията му – да умре на кръста – и Исус постоянно ги упреква, че не разбират ролята и посланието му. През цялото време Исус им повтаря, че отива в Йерусалим , за да страда и умре, и ако искат да бъдат негови ученици, трябва да поемат кръстовете си и да го последват. Вместо това учениците постоянно се препират кой е най-велик измежду тях и кой ще играе по-важна роля в бъдещето царство. С други думи, въпреки многобройните му напомняния те си мислят, че Исус ги води не към кръста, а към престола. Кой единствен разбира, че Исус трябва да умре на кръста? Не близките му ученици, а една неназована жена, която помазва тялото му за погребение/Марк. 14:3-9/. Кой взема да носи кръста вместо Исус? Не Петър, Яков или Йоан, а един външен човек, Симон Киренееца, който преди това отсъства в евангелските повествования. Кой се погрижва за тялото на Исус след смъртта му? Също неизвестният до този момент Йосиф от Ариматея. И в крайна сметка кой вижда всичко това? Не някой от учениците му мъже, а няколко жени, които му остават верни до края. Свидетели на Христовата смърт и на повечето значими събития в живота на Исус, не са неговите ученици, а едни презрени жени, известни само с имената си, но не и с велики дела. На база всичко това, баш наизуст е да се говори, колко велики и верни мъже е имал за ученици Исус - фактически онези, които още приживе наистина са повярвали в Исус, наистина са му гласували стопроцентово доверие и наистина са го следвали до самия край, не са учениците му, а предимно жени и няколко слабо известни мъже. Дали собствените му ученици, не са бягали от него?! - е съжалявам, но пред фактите аз нямам намерение да си затварям очите, а църквата да си проповядва каквото иска. По последния въпрос - Синът е Отеца и Отеца е Синът, това не е толкова тъждественост, а цялост. Дали ги приемам или не, няма кой знае какво значение, от значение е преди всичко разбирането - приемането не внася никаква промяна, само чрез разбирането се осъществява промяна. Просто да приемеш е опасен трик, защото това създава усещане за завършеност - приемаш и край, готово, няма нужда да го мислиш повече, вече си вътрешен, вече си от страната на печелившите и силните, та ако не знаеш нещо, просто ще си направиш справка с някоя книга или ще повикаш някой свещеник да те защитава. Вярващите в масовия случай, са като малки деца, които се крият в полата на майка си, не могат да предложат нищо от себе си, нямат никаква опитност, никакво разбиране, всичко което предлагате може да се намери и без вашето съдействие - тогава какво знаете в крайна сметка, какво представлява вашата вяра, вашата лична вяра или факта е, че всъщност нямате такава, всичкото ви вярване е взето назаем, каквото ви е продиктувано, това е и толкова, догмата, канона и нищо друго, нищо различно, нищо в повече. Така, че ако отговоря - да приел съм това, което казваш - то просто няма да е вярно, защото какво съм приел аз, не е същото, като това което си приел ти, това че думите са едни и същи не значи, че приемаме едно и също нещо, за това и неизбежно ще внеса някаква промяна, и тя е точно тази: Синът и Отеца не са две тъждествени, а едно цяло.