дсмп

Статия за връзката на албански с румънски и български http://cabalinkabul.wordpress.com/2013/07/22/despre-legaturile-subterane-ale-romanei-cu-albaneza/ източноновобългарски ИНБ, сръбски шаран румънски, албански, западноновобългарски ЗНБ (="македонски"): крап (а и словенски крап) кайкавски, чакавски??? торлако-шопски, горански (от Албания) (=западнобългарски)??? други (източни) бг. диалекти??? от това може ли да се направи извода че прародината на румънците е някъде където се срещат албански, македонски и сръбски (диалектно има и крап в сръбски, не знам точно къде но вероятно близо до територията на "македонския" "език")???

Други общи на румънски и албански неща: опростяването на ль/лй (например в "лято") към й (общоиндоевропейски и дори извъниндоевропейски, среща се и във френски и в унгарски): например в румънски "юте" от български "лют", кал (=кон), кай (=коне) от латински. ль/лй се среща само диалектно в румънски. редуването на "м" с "б" и "п": румънски "мош", "бошорог" (стар мъж), фамилното име Борцун но и Морцун (да се сравни с Мангалия и бившето й име Пангала, Пангалия), Рымник(у Вылча/Сърат) (рибник? = риболовно езеро), албански мбрет/брет/мрет (от латински *императус, не от "император" както твърдят румънските "езиковеди"; румънската дума ымпърат идва все от тази незасвидетелствана латинска дума). И това редуване може да е общоиндоевропейска но прекалено много са общите редувания в тези 2 езика за да бъдат резултат на съвпадение. разликата между диалектите гег и тоск, тоест ротацизмът на "н" (н става р), н-ротацизмът, който в румънски се среща само диалектно за разлика от албански (наддиалектно, бездиалектно, недиалектно, общо в румънски език се среща л-ротацизмът: латински солис (=слънце), румънски соаре).

Вярно ли е че Карвунската "хора" придобива името си от това че жителите й са се занимавали с добива или производството на някой си вид въглища (производството на земни въглища ако не сгреша)? Поне това казават румънските "историци". Румънската дума за въглища е "кърбуне" с ударение на втората сричка и е от мъжки род, множественото число е "кърбунь". Тази Карвуна (Каварна) на средногръцки ли е или е на романски? Предполагам че е на средногръцки: ако гърците бяха изгубили съгласната "б" през времето на или преди споменаването на Карвуна защо не изписват Кармпоуна с "мп" за "б"? Те още не са си върнали "в"-то в езика? Съвпада ли времето на пълната липса на съгласна "б" (тоест времето преди възстановяването й и преди започването да се употреби "мп" за нея) с времето на първото споменаване на Карвуна в гръцкоезични текстове? Ако и да стане дума за средногръцко изкривяване на романската дума "карбуна" или "кърбуна" то все пак това не е румънска дума. *Кърбуна би било женския вариант на "кърбуне" но това е невъзможно защото "кърбуне" не е прилагателно име и няма женска форма. Най-вече град или страна където се добиват или произвеждат много въглища би звучило "Кърбуноаса" (="въглищната") или "Кърбуниа" с ударение на " и " (="въглищието" (по пример на Средновековието, Съвремието и т.н.) по пример на румънската дума Ромыниа = Румъния от ромын = румънец; място където има много румънци).

Няма значение. С толкова голямао руско влияние почти може да се каже че новобългарският език е станал диалект руски (това за речника не е неправилно).

1. словенци защото: а) етимологично казано думата "словенци" е същата със "славяни" (словяне) б) има диалектен континуум между словенски и "сърбо-хърватски" но между словенски и български/"македонски" го няма или 2. словаци (тука важи само аргументът 1.а)) или 3. Лужишките сърби или лужичани понеже са отрасъл на този (тези?) етнос (етноси?) ? Трябва да знае че и мизийските българи са били наричани сърби от румънците до сравнително скоро. Затова има толкова много румънци с фамилия Сырб(у), Сырб(ул)еску, Сырб(ул)еану, Сырб(ул)ою и села с имена Сырбещь, Сырбень и т.н. а почти няма такива с произведени от "булгар" имена. Друго румънско име за българи (ексоним) е бил шкяу (множествено число шкей) от латински склавус - славянин. Ексонимът "булгар" е сравнително нов.

Старобългарските (или среднобг.?) говори в румънските местностни имена и език Има Скровище (източноновобългарски сЪкровище) (западноновобългарски е "македонския език"), сфат (сЪвет, "св" от славянските езици се превръща в "сф"), има и Лункавица (Лъгавица, рефлекс на старобг. носово "о" - юс) и Дымбовица (рефлекс на (по-ново?) носово "ъ" - Дъбовица). Има и "мункъ" (=работа, труд, от "мъка", има и "тымп" (тъп). Може ли да се каже какъв вид старобг. (среднобг.) говори са тези и дали има български говор(и) от различни времена, тоест едни думи са по-нови от другите но могат да бъдат на същия диалект който се е променил през времето?

Този вид имена на "-ота" които съвпадат с общи съществителни имена (например: Доброта и добротА) случайно съвпадат ли? Добротитса малка доброта означава ли? Как може мъжко име да означава "малка доброта"? Доколкото знам ДобрОтитса е с ударение на "о" въпреки че на оригиналния гръцки текст това име е с ударение на "и", където впрочем би било ударението ако беше произведено от "добротА". Може изговарянето с ударение на "о" да бъде погрешно. Мъжките имена от рода на Драгота, Доброта, Страхота имат ли ударението на различно от съответните общи имена място? В румънски има много мъжки имена на "-отъ": Добротъ, Драготъ, Транкотъ/Тронкотъ, Лайотъ и т.н. Също има много имена на "-илъ" (бг. -ил): Бънчилъ, Тръилъ и т.н. (Борил, Страхил). Всички са остарели сега или са станали фамилни имена. За произхода на името Добруджа има обяснение в том 2 от Историята на Добруджа (2004 г.). Може би идва от някаква си дума Добрица а не Добротитса. Йенидже е Янитса. Доколкото ми е известно името Добрич е истинско име а не измислено и произведено от Добротитса и Добруджа след освобождението и се споменава през Средновековието като христиаянското име на Хаджиоглу Пазарджик. За обсъждане името Добротитса и оригиналното му ударение вижте: http://illyria.proboards.com/thread/15443 http://illyria.proboards.com/thread/15444/page/1/Thread

Добре си разбрал нещата и добра аналогия си направил но има съществуваща такава: преди имаше само кастилиански език въпреки че беше имало Испания с повече исторически области от самата Кастилия но поради инерцията имаше само името кастилиански език а не и испански език (сравнете с латински език и област Лациум която беше само една от областите на Римската Империя). Страната се наричаше Испания въпреки че Португал също е била част от древната римска област Хиспания. Не знам която е ситуацията сега но предполагам че в испански език вече може да се използва и "испански език" и "кастилиански език" за същото нещо. Поне в португалски така че: там се казва и кастилиански и испански език (второто име е по-ново). Чак и върху името Иберия са сложили монопол испанците, въпреки че и Португал е част от Иберския полуостров.

немски Zaun (ограда на двор) = рум. gard от алб. gardh етимологично е същата дума с нидерландски tuin градина, рум. grădină от среднобг. (старобг.?) градина, англ. garden, немски Garten и с англ. town (град)

Щом няма римски език а само латински => латинците са истинските римляни, истински=етнически Не може да има език без етнос => етносът латинци = държавнотворния такъв в Римската Империя. Граждански римляни (където гражданиски не се противопоставя на войници а за етнически в смисъл римляни от гледна точка на гражданство) = римски граждани (не на Рим а на Римската Империя) = граждани на Римската Империя В Испания има граждански испанци (граждани на Испания) и етнически испанци (има и етнически неиспанци: каталанци, баски, галициани и т.н.). Етническите испанци са и граждански испанци а останалите граждани са само граждански такива. Латинският език = официален език на Римската Империя, испанският/кастилианския е официален език на Испания. Не може да се каже че испанец е само социална или географска или не знам какво категория, поради това че няма испански език а само кастилиански, точно както няма римски език а само латински (Лациум е само област на днешна Италия/бившата Римска Империя а Кастилия е само област на днешна Испания). Това е трети път когато пиша това, значи за втори път повтарям, няма да повтаря и за треи път въпреки че изглежда че се нуждаеш от това. Баските са с неизвестен произход, предполага се че са иберски, защото езика им е близка до грузински а Грузия имаше името Иберия в миналото. А за никнейма ти, нямаш никакво обяснение, просто объркваш италиански език с латинския (гръцкия няма никаква роля в това). Монте е италианска дума, кристо същото но изписано криво, няка си по латински, не виждам латински и гръцки думи никакви а и няма смисъл една дума да бъде на един език а другата на друг при положение че съставят име.

Не разбирам защо е позволен на този монте христо или кристо постоянно да ме обиди и когато аз отговарям еднакво обидително ми се изтрива написаното. Щом няма римлянски език а само латински => латинците са истинските римляни, етническите римляни. И те се намират само в Италия, в област Лациум а не в друга страна така че италианците са най-латинския романски народ а и народност. Няма латинци или помомци на латинци в Испания, Франция въпреки че и те са романски народности/народи. "Граждански римляни" е същото като "римски граждани" но изразено с други думи. Латинците са и граждански но и етнически римляни понеже техният език - латинския - е официалния в Римската Империя. Гърците, арабите са само граждански римляни а не и етнически, арабски език не е официален в Римската Империя. Баски няма по онова време, през древността, те се наричат ибери. Пак си издаваш незнанието. За жителите на Родопи нямам какво да коментирам, пълни глупости пишеш. Никога не е имало латинци в Родопите, римските войници или представители на администрацията могат да бъдат от всякакви етноси, те са само граждански римляни в повечето случаи, а не и етнически такива (от Лациум). Населението на Лациум е твърде малко спрямо това на Римската Империя. Значи румънец или руманш за политоними а не етноними? Затова повтарям изтритото: Пак искаш шамар ли? Глупости си написал ти когат си избрал потребителско име, не знаеш италиански а се правиш на културен човек. Ако мозъчето ти можеше да работи щеше да видиш връзката между което съм написал и темата. Етническите римляни = латинците (включително жители на град Рим) които са и граждански римляни (граждани на Римската империя) за разлика от другите граждански римляни които не са и етнически такива. Латинците и другите жители на Италия сменят етнонима си в римляни (дума която от название на гражданство става название на етничество, етнос, народ) и, след това, в италианци. Така че италианците са най-латинските от романските народности, те са единствените потомци на "етнически римляни", на латинците. Жителите на област Лациум/Лацио са преобладаващо същите както в древността, с малки примеси от други етноси, но който и да е друг такъв етнос има твърде по-малък принос в генетичния състав на днешите жители на тази област. Древните граждани на Римската империя не са говорили "римлянски" а латински, което доказва че Римската Империя беше първоначално държава на латините които успяват да асимилират другите етноси на Италианския полуостров и да ги латинизират (лингвистично). Старият етноним на италианци беше римлянин, преди латинизирането на другите етноси (лингвистична романизация), беше латинец. Старият глотоним на италиански език беше латински език (няма римлянски, римски език). Може да се говори и в днес днешен и за етнически италианци (бивши латинци) и за етнически българи и за етнически ц чехи. Иначе въобще нямало етноси в днес днешен. От този "извод" и от това че има диалектен континуум между словенски и "сърбохърватски" (щакаво-щокавски) и между "сърбохърватски" и български => няма българи, словени, сърби, хървати, босненци и т.н а само южнославяни.

. Етническите римляни = латинците (включително жители на град Рим) които са и граждански римляни (граждани на Римската империя) за разлика от другите граждански римляни които не са и етнически такива. Латинците и другите жители на Италия сменят етнонима си в римляни (дума която от название на гражданство става название на етничество, етнос, народ) и, след това, в италианци. Така че италианците са най-латинските от романските народности, те са единствените потомци на "етнически римляни", на латинците. Жителите на област Лациум/Лацио са преобладаващо същите както в древността, с малки примеси от други етноси, но който и да е друг такъв етнос има твърде по-малък принос в генетичния състав на днешите жители на тази област. Древните граждани на Римската империя не са говорили "римлянски" а латински, което доказва че Римската Империя беше първоначално държава на латините които успяват да асимилират другите етноси на Италианския полуостров и да ги латинизират (лингвистично).

Ако и да е била само лингвистична славянизация, как е възможно да я има въобще когато "прабългарите" били и повече от славяните а и водещ етнос в ПБЦ? И второ: при сърбите няма такова нещо като асимилиране на неславяни (както било но не и е случайът с асимилирането на "прабългари") от славяни, значи сърбите като славянски народ били по-стара народност от българите (асимилация на "прабългари" се свършва едва през 10. век), и, щом те са споменати в историческата област Македония вече през 7. век, значи те имали права за Македония а не ние. Явно това не е така защото асимилация на "прабългарите" не предизвиква раждане на нова народност а само изчезване на една народност съпроводена от смяна на етнонима на асимилиралата я славянска народност която превзема етнонима си от "славяни" към "българи". Етническият принос на "прабългарите" е почти без значение и вероятно е много по-малък от тракийския. Нещо подобно но не идентично се е случило и с етническите римляни (жителите на област Лациум/Лацио) които асимилират гражданските римляни (които са римляни само по гражданство на Римската Империя, а етнически са оско-умбри, венети, етруски, гърци в Юната Италия и т.н.). Те сменят етнонима си (от римляни към италианци) а и глотонима (от латински към италиански). Друг пример: меглено- и истровласите са изгубили етнонима и глотонима си, производено от "романус" (за сравнение румънския "ромын", стар облик "румын", аромунски "ръмън", "армън" или "армын", ретороманците имат нещо подобно) и са ги заменили с влах. Това обаче не означава че имаме 2 различни народа и езика, едни отпреди замяната, а други после.

В книгата Паджинь адевърате дин история Булгарией (Истински (!!!) страни от българската история; Pagini adevarate din istoria Bulgariei) от румънеца Аугустин Деак/Дяк (Augustin Deac) се възпроизвежда една карта от книгата Le Monde Thrace 2 (1982, стр. 345) за разпределението на думите "мургав" и "буза" в България, за буза има една голяма област в централноюжната България и 2 твърде по малки: една от тях е южно от Бургас, в Малкотърновско, в крайната югоизточна част на България и между голямата и тази малка има територия където думата "буза" е напълно непозната. Областта за разпространение на "мургав" е изцяло в западна България, от Дунава до границите с Гърция и Македония. Това ми се струва странно защото доколкото знам и двете са общобългарски думи а не диалектни, обаче така изглежда картата. Изводът е само един: няма как да стигне думата "буза" в Малкотърновско ако тя е навлизала от румънски в български, защото в централноизточна но и в северноизточа България (включително в Добричко, Варненско) тя е непозната.

Независимата Молдова се нарича още Молдавиен в немски Значи има ВЛТава и МоЛДова, наставките "-ова" (това в новобългарски е наставка а не падежно окончание: Петрова, Павлова, Иванова, ябълкова) и "-ава" са практично идентични (в румънски има и "молдАв" и "молдОвенеск" = молдовски; в Румъния има и Тырнова (< Търново) и Тырнава (< Търнава)). Оставя само разликата "ВЛТ" - "МЛД". Има ли някое езиковедско обяснение за това или за факта че в немски език Влтава и Молдова се наричат и двете "Молдау"? Тракийско име е ли? Как е възможно да има траки в Чехия? Или може би келтийско? Честно казано, нямам представа дали някога е имало келти в днешна Чехия но е интересно как немците имат същото име за и двете. За чехи, румънци и италианци: всичките 4 народа бивши членове на групата Вишеград (чехи, словаци, поляци и унгарци) имат почти идентични имена за румънци и италианци но името за италианци е по-старо: чешки и словашки Влашско (Италия), Валашско (Влашко, Румъния). Чешки, словашки "млад" = бг. "млад" => по-старото име би трябвало да бъде Влашско = Влашко в чешки и словашки, ако те наистина са познавали румънците преди италианците а само после да се измисля друго, неподходящо на фонетичните закони на тези 2 езици име за Италия: Валашско (представете се че в българи има Влашко за страната на румънците а "ВАлашко" за Италия, понеже ние сме познали първо румънците а после италианците). Но ситуацията е точно обратна. Например в полски има Wołosi = румънци и Włosi италианци oláhok = румънци и olaszok италианци. Когато се има предвид че унгарците биха трябвали да се запознаят първо с румънци а чак след това с италианци оставя само един извод: това че румънците са дошли от юг в Седмиградско, не непременно от юга на Дунава, може би и от Влашко (и от изток от Карпатите, от Молдова???), и това след пристигането на унгарци там, а и след запознаването на унгарци с италианци (може би пос италианци се разбира и романизирането население в Паннония).