Lancet

Нападение от мечка звучи достоверно на пръв поглед, обаче .... 1. В Коментарите не се ли спомена, че в района няма мечки ? 2. Също в коментарите и информацията изобщо мисля, че се твърдеше, че макар групата да е напуснала палатката по екстрен начин, то са се придвижвали към гората сравнително спокойно и организирано ? Колко да е голяма тая палатка, 3 метра дължина ? Ако мечката е в единия край, а те напускат през другия, тя няма ли да ги забележи ? Значи мечката била на входа на палатката, те срязали едната стена и спокойно си тръгнали и придвижили към гората ? Щом мечката е била агресивна и опасна, не би ли следвало да ги подгони и те да се разбягат панически във всички посоки ? Да не говорим, че спокойно би хванала някой. 3. Мечката цяла нощ ли е стояла до палатката ? 4. След като са имали огън и положението става фатално - критично, защо не са я прогонили с огън - запален клон, пръчка и т.н. Нали дивите животни уж бягаха от огън ?

Здравейте ! Четох за случая и тука, и в други източници включително руски. Макар и с голямо закъснение искам и аз да изразя мнение. Искам да обърна внимание върху няколко неща. 1.Всичко се върти около неразкриваемата загадка и мистерия, как всичко е необяснимо и покрито с тайнственост. В коментарите само един потребител спомена нещо в едно изречение, но никой не обърна внимание. Аз ще акцентирам върху това нещо. Не е ли възможно случая да е разкрит още тогава, извършителя / те заловени, осъдени и разстреляни ? Кога става това ? 1959 г. - Хрушчов скоро е дошъл на власт, свалил е култа към личността и обявява курс на обновление на социализма. Мисля, че точно Хрушчов беше заявил че за 10 години престъпността ще бъде ликвидирана и сведена до 0. Ако в случая е замесен сериен убиец, група психопати или местни жители недоволни от съветската власт, дали това ще бъде обявено по медиите, дали ще стане обществено достояние ? Случая може да е разкрит още тогава, както и причините, но делото да е засекретено, а по - късно материалите унищожени. Ако в случая е замесен някакъв сериен убиец или пък местни мансийци кланящи се на езически идоли, на които не им харесва, че бледоликите атеисти оскверняват техни свещени тотемни земи или пък пияни военни от близкия секретен полигон, дали това е щяло да бъде оповестено и обществено достояние ? Просто извършителите са щели да бъдат осъдени и наказани, а случая приключен тихомълком. А пред обществото ще остане необяснимата загадка. 2. Една от основните хипотези е лавина. Лавини има обикновено във високи и стръмни планини от алпийски тип. Тук в случая не е така. Района е по - скоро хълмист. Освен това ако е ударила лавина, палатката дали щеше да стои, предметите в нея, ските забити в снега ? Нямаше ли да е всичко пометено ? 3.Друга основна хипотеза е конфликт и сбиване в групата. Помислете малко. Ако под въздействие на алкохол или друга причина възникне сбиване, къде ще бъде то ? Няма ли да бъде в палатката или около нея ? Ако идете на кръчма или дискотека и стане бой, къде ще е той ? Няма ли да е в кръчмата или пред нея ? Нима в този момент ще предложите на противника - ела на половин - един километър в гората, да се бием там. Ако е имало сбиване, то ще е в района на палатката. А и какво да е това фатално сбиване, да се избият всички ? С други думи, според мен има злонамерена намеса на външни лица по някаква причина. А то всъщност може и без особена причина, по хулигански подбуди примерно. 4. И една незначителна подробност, без съществено значение. Хората са излезли, дето се вика " голи и боси " от палатката. Как са запалили огън ? Някой ще каже, имали са кибрит или запалка. Да речем, че са имали. Посред нощ, на открито в планината, на - 30, как се пали огън току - тъй ? Всичко е дълбоко замръзнало и скрежасало. И то трябва да се запали бързо, преди да замръзнат. Като канцеларски плъх аз не мога да си го представя. Е, те са били опитни планинари, но все пак. Не е ли възможно огъня да е запален от друг ?

Dora и Малоум 2, благодаря за изразените мнения по темата.

Здравейте ! Като запален меломан пускам тема по въпрос по който многократно съм спорил с познати. Става дума за следното. Как е по - редно, коректно и адекватно да бъде оценявано творчеството на даден музикант / група или пък отделни негови албуми. Оценката която е получило, когато даденото нещо е излязло или съществувало или оценката по - късно. Ще дам няколко примера. Навремето когато излизат албумите Burn и Strombinger на Дийп Пърпъл са обявени за успешни, колкото предишните. От днешни позиции обаче класиките Deep Purple in Rock и Mashine Head се смятат за може би най - доброто от групата. Албумът на АС/ДС Back in Black когато излиза навремето мнозина са смятали, че предишните Let There Be Rock и Highway to hell са по - добри. Днес обаче Back in Black е обявен за най - добрия на групата, както и най - продавания. Или пък Нирвана, която навремето предизвика гръндж истерия и беше обявена от някои издания за най - добрата рок / метъл група, днес десетилетия по - късно дали важи тази оценка. Примерите които съм дал са илюстративни, не акцентирам върху въпросните групи. Има ли давност оценката. Сега ако един албум бъде оценен с отл.6, това ще важи ли след 10 години, да речем ? Мисля, че има аргументи и в двете посоки. Когато даденото нещо е излязло при оценката е имало емоции, очаквания, разочарования и т.н. Но както казват криминалистите - обикновено първите впечатления са най - верни. От друга страна, ако се оценява по - късно от дистанцията на времето, ще отсъстват част от емоциите, ще се гледа по - трезво и обективно, по - цялостен поглед. П.П. Ако темата ви се стори глупава или незначителна, изтрийте я, няма да се разсърдя. Макар, че бих се радвал да чуя компетентни мнения.

За да не става спам в друга тема, искам да помоля някой запознат, да поправи според мен сериозни грешки в Българската Уикипедия. Знам, че там може да пише всеки, но все пак трябва да се стремим да няма сериозни грешки. Става дума за следното. Влизам в категория Български владетели. Там са от Авитохол до Симеон II. В поредицата от Винех до Телериг има разминаване в годините на управление. На страницата Български владетели за тях пише едни години на управление, а в индувидуалните страници за тези владетели друг период. Разликата достига 2 - 3 години. Знам, че за Тервел, Кормисош и Севар има спорове за периода на управление, но за редицата Винех - Телериг според мен става дума грешка или недоразумение. https://bg.wikipedia.org/wiki/Български_владетели ето пример- https://bg.wikipedia.org/wiki/Токту Аз бих го поправил, но не мога да преценя, кое е по - вярно. Ако някой му се занимава, нека да го коригира.

Много благодаря за информацията. Правилно съм се ориентирал, да попитам в този форум.

Благодаря. Ще я потърся.

Ясно, значи всичко сочи към Междусъюзническа и остров Трикери. Остава да видим някой начетен да даде информация за този случай. Откъде са всъщност тия военнопленици ? При кое сражение имаме пленени толкова наши ?

Здравейте ! Извинявам се, че отговарям със закъснение, имах проблем с нета. Значи има вероятност да е станало през Междусъюзническата война, при Трикери или в Солунския залив ? Зададох темата понеже мислех, че екзекуции на военнопленници са сравнително извънредно събитие и за масова екзекуция на български военнопленици и то по такъв начин, ще има някакаква информация. Изгледах двата филма препоръчани от администратора. Много са добри, макар че не намерих отговор на въпроса ми. Ако някой има предположения, ще се радвам да ги сподели.

Здравейте ! Ако съм сбъркал форума, моля да бъда поправен. Имам въпрос, който едва ли ще представлява интерес, но да питам от любопитство. Става дума за следното. Покойния ми дядо, като дете няколко пъти ми е разказвал следния случай. Неговия баща, тоест прадядо ми Васил Ганчев Иванов е заловен, като военнопленник през Балканската война и заедно с голям брой други военнопленници е екзекутиран от турците. Цитирам по памет думите на дядо - " нахвърляли ги в морето и ги издавили. Един успял да доплува до брега и после да се върне в България, където разказал, какво е станало." Правя извода, че или са ги хвърлили от кораб, или от някаква скала в морето, в някакъв залив, проток или не знам. Ако не ме лъже паметта, това било станало преди или малко след подписване на мирния договор. Дядо ми беше роден 1909 г. и е бил дете по време на тия събития, вероятно го знае от по - възрастните. Може и нещо той да не е разбрал. Може да не е било през Балканската, а през Междусъюзническата или Първата Световна, и екзекуторите да не са били турци, а някакви други. Аз самия не успях да открия информация за този трагичен случай. Кога може да е станало това нещо ? През коя от войните в началото на ХХ век и кои са били екзекуторите ? Защо е било наложително избиването на военнопленници и то в периода около сключването на примирието / в това не съм сигурен/ ? П.П. Малко е срамно да питам за военнопленници, но историята не винаги е розова.

КГ125, благодаря че взе отношение. Знам, че темата не е актуална, но просто се навършва кръгла годишнина от този легендарен случай и исках да го напомня.

Днес се навършват 70 години от може би най - прочутия случай в Бермудския триъгълник, а и в историята на авиацията. Изчезването на петте торпедни бомбардировача Авенджър и спасителния хидросамолет Мартин Маринър. Ще си позволя да цитирам откъс от книгата на Лорънс Дейвид Куше: " На 5 декември 1945 г. в 14 часа 10 мин. пет торпедни бомбардировача „Авенджър“ се втурнали по пистата на военноморската въздушна база във Форт Лодърдейл и полетели към най-голямата загадка на авиацията за всички времена, събитие, което по-късно ще бъде наречено „«Мери Селест» на небето“. „Полет 19“ имал програма за обичайно патрулиране — 160 мили право на изток, 40 мили на север и след това 120 мили направо обратно в базата. Общото време на полета било изчислено на два часа. Обикновено в самолетите „Авенджър“ летели екипажи от по трима души, включително пилотът, но този ден един човек не се явил. Може би било съвпадение, възможно е да се дължало на предчувствие, но това спасило живота му. Другите четиринадесет души нямало никога да се завърнат. Според събрани по-късно показания, всеки от самолетите бил подложен на внимателен предварителен преглед и обслужване и бил зареден с максимално количество гориво. Всички устройства, двигатели, компаси и уреди били в добро работно състояние. Във всеки самолет имало съвременни радиостанции с десет канала за съобщения и радиокомпас, показващ посоката, по която трябва да се лети, за да се завърне самолетът в базата. Във всеки самолет имало самонадуващ се спасителен сал и всеки от членовете на екипажа бил облечен в спасителна жилетка. Всички пилоти и членове на екипажите били с голям опит. Атмосферните условия били отлични. Първото съобщение от въздушния патрул се получило в 15 часа 45 мин., по време, когато трябвало да искат указания за приземяване. Вместо това те изпратили странно съобщение. — Контролната кула, спешно съобщение — казал разтревожен глас. — Изглежда сме се отклонили от курса. Не виждаме земя… Повтарям… не виждаме земя… — Какви са координатите ви? — попитали от кулата. — Не сме сигурни — отвърнал командирът на патрула. — Не сме сигурни къде се намираме. Изглежда сме се изгубили. Операторите в кулата се питали как може да се случи такова нещо. Условията за летене били идеални. — Летете право на запад — били нарежданията от кулата. Последвало дълго мълчание. След това се обадил командирът на патрула; в гласа му ясно звучала тревога. — Не знаем накъде е запад. Всичко е объркано… странно… не сме сигурни за никоя посока. Дори океанът не изглежда, както трябва. Операторите в кулата били озадачени. Дори магнитна буря да е разстроила всички компаси, би трябвало пилотите да могат да намерят пътя за връщане. Като летят право към слънцето, което по това време наближавало хоризонта, те щели да достигнат брега много близо до базата. От съобщенията изглеждало, че не виждат слънцето. Времето течало, а хората в кулата слушали пилотите да разговарят помежду си. Те били объркани и уплашени, но все още се движели вкупом. Малко след 16 часа командирът, явно изпаднал в паника, прехвърлил командуването на един от другите пилоти, показвайки, че положението е твърде сериозно. В 16 часа 25 мин. новият командир повикал кулата. — Не сме сигурни къде се намираме. Вероятно сме на 225 мили североизточно от базата… изглежда, че сме… После… тишина. Незабавно към последното предполагаемо местоположение на „Полет 19“ излетяла патрулната летяща лодка „Мартин Маринър“ с тринадесет души на борда. Оборудвана с пълно снаряжение за спасителни операции, тя можела да каца и при най-голямо вълнение. От кулата повикали петте „Авенджър“, за да им съобщят, че пристига помощ, но не получили отговор.. От летящата лодка били изпратени няколко обичайни доклада по радиото, в които се съобщавало, че тя наближава местоположението на петте самолета „Авенджър“, но че още нищо не се вижда. После в кулата настъпила зловеща тишина, докато операторите чакали следващото обаждане от спасителния хидросамолет. Никакво съобщение не било получено. Операторите трескаво се опитвали да установят отново връзка, но безрезултатно. Спасителният хидросамолет изчезнал по маршрута на тези, които се предлагало, че ще спаси. Изпратили и други самолети и кораби и вдигнали обща тревога. Местоположенията на летящия патрул и на спасителния хидросамолет били щателно претърсени, но не намерили нищо освен спокойното, празно море. В 19 часа 04 мин. оператор от кулата в Майами хванал едва чуващи се сигнали от много, много далече. „FT… FT…“ Това били позивните сигнали на „Полет 19“, които никой друг не би използвал. Но ги чули два часа, след като самолетите би трябвало да са останали без гориво. Кораби от Бреговата охрана и на Военноморските сили продължили търсенето през цялата нощ, но никакви сигнални ракети не разтърсили спокойната, тъмна арена. Преносимите радиостанции, предназначени да се включват в ефира автоматично при досег с водата, въобще не се чули. На следващия ден започнала голяма операция за издирване. Триста самолета и 21 кораба кръстосвали океана и небето; групи претърсвали брега на Флорида, островите Флорида Кийс и Бахамските острови, но не били открити никакви следи нито в океана, нито по бреговете, нито по планините. Издирването продължило няколко седмици; всички райони били претърсвани отново и отново. Макар надеждата да се намери някой оцелял да била намаляла, спасителите продължавали да търсят някаква следа от самолетите, която би могла да даде данни за съдбата им. Никога нищо не било намерено. Военните специалисти били напълно объркани. Шест самолета и 27 души — как е възможно да изчезнат в такъв малък район? Ако се бе свършило горивото им, самолетите „Авенджър“ щяха поне да останат върху водата достатъчно време, за да могат екипажите им да извадят самонадуващите се спасителни салове. Пилотите били добре обучени по процедурите за запазване на живота, а оборудването можело да ги поддържа живи в открито море много дни. Но свършването на горивото не би могло да обясни объркването в по-ранни етапи на полета, нито непонятните съобщения. С него не може да се обясни и изчезването на хидросамолета „Маринър“. Всеки самолет бил оборудван с радиостанция. Защо не се чули сигнали SOS било преди, било след като са кацнали във водата? Защо спасителният хидросамолет не изпратил такъв сигнал? Едно от предположенията е, че ветровете може да са отклонили „Полет 19“ от курса му. Ако е имало промяна в посоката на вятъра, те биха били изтласкани далеч на юг. Но тогава щяха да летящ над хилядите острови на Уест Индия и непрестанно да виждат суша или над плитчината Грейт Бахама Банк, където самолетите щяха да бъдат намерени, дори и да са потънали. Ако по някакъв каприз на съдбата е станало сблъскване във въздуха между петте самолета, останките им щяха да се пръснат в голям район и несъмнено щяха да бъдат открити. Воден циклон не би могъл да е причината, защото той лесно се вижда и лесно се избягва. Защо когато се приближил до местоположението на загубения въздушен патрул, хидросамолетът изчезнал? Един кораб наблюдавал експлозия във въздуха в 19 часа 50 мин. и намерил петно от масло, но това станало повече от три часа след изчезването на хидросамолета „Маринър“. След продължително разследване членовете на следствената комисия на Военноморските сили заключили, че те „не могат дори да направят правдоподобно предположение какво се е случило“. Друг офицер казал: „Изчезнаха така безследно, сякаш са отлетели на Марс. Не знаем какво, по дяволите, стана там. В съобщение на Военноморските сили, след приключване на търсенето от всички кораби и самолети се изисква да продължават да следят внимателно за останки. Тази заповед никога не била отменена; днес тя е още в сила. Има още голям брой въпроси, които би трябвало да се зададат. Защо всички компаси са показвали неточно? Дали същата сила, която ги разстроила, е заглушила и радиостанциите? Дали хидросамолетът е изчезнал, когато навлязъл в същия район, където се били загубили бомбардировачите «Авенджър»? Защо океанът изглеждал странно и защо не се виждало слънцето? Защо нямало останки, маслени петна, дори зловещо струпване на акули? Немислимо е шест самолета и двадесет и седем души да изчезнат, без да оставят никаква следа след себе си. Но те наистина изчезнали в Бермудския триъгълник."