Б. Киров

Именно в това е бил шансът му, според мен, и той се е надявал до последно на него, за да каже на Николчо, че ако трябва ще се потурчи, но после ще продължи борбата. Една решителна намеса на председателя на Държавния съвет /Висшия Касационен съд/ би могла да претълкува основанията за смъртната присъда, а те са изложени тук: ТЕЗКЕРЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ Тъй като споменатият [Дякон Левски] е подбуждал лично султанските поданици към въоръжено въстание срещу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е предприемал разни бунтовнически деяния със цел да върши престъпления, посочени в глава втора на императорския закон, което се вижда от неговите признания, че при нападението на къщата в Ловеч, когато е извършил престъпното си деяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат, понеже е получил писмо от Ловчанския комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен, че един такъв ум, който, от страх да не бъдат разкрити тайните, е издал заповед за убийството на дякона-наместник на ловчанския владика, без [последният] да е имал някаква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бъде уловен на местопрестъплението; че той е искал един човек, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутьо Ветьов, което се вижда също от показанията на комитетските хора във Видраре, и въобще неговият другар е знаял, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нещо за него. Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване. Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая смъртна присъда, съгласно закона, за което се осмелявам да ви моля. На всеки случай нека бъде според вашата заповед. 27 зилкаде 1289 или 14 януари 1288 (1873) година. Публ. във Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261. Мидхат паша като председател на Касационния съд е можел да изтълкува това "Тезкере на Министерския съвет" като най-висша съдебна инстанция в смисъл, че няма явни доказателства за "престъпно деяние", тоест убийство, като това не е категорично доказано. Ще не ще, при такова тълкувание на висшата съдебна инстанция, Султанът нямаше да има лице да подпише смъртната присъда на Левски, заради негативното мнение на Запада, по това време Османската империя е била буквално на колене пред западните й кредитори и е била на командно дишане без техните банкови заеми. Но Мидхат си е замълчал по някаква неизвестна за нас причина, не е поел този риск. В което Леонидов тълкува доказателство, че Левски не е бил действителн масон, иначе задължение на масона Мидхат е било да спаси брата си масон Левски. Моето мнение е, че залогът за Мидхат по онова време е била собствената му глава и затова е приел благоразумно мълчание. По-горе в цитирания от Гербов текст добре се изяснява как дори членовете на Комисията не са имали куража да постановят смъртна присъда и са прехвърлили топката към Султана. Да, възможно е Латинеца въобще да не е минал по улицата, а да се измъкнал обратно през Драсовата къща вече преоблечен, нали оттам влизат и тримата. Левски пише и друго в писмото си до Каравелов, "ето че се появи и полицията, само ни изгледаха и това беше" /по памет, учудващо бързо появяване на мудната османска полиция, а ако не са били в арнаутски дрехи, дали само са щели да "ги изгледат и това беше". Така или иначе, както и да го тълкуваме, едва ли не целият комитет в Ловеч е знаел, че Латинеца е третия участник, за това са писали и на Левски в Правешкия хан, че трима в арнаутски дрехи са нападнали къщата. Било е обществена тайна, но вездесъщия каймакамин, който е изброил поименно 22 комити на хамди паша пропуска да доложи на горните инстанции, че нападателите са били трима. Очевидно е, за мен, че участието на Латинеца старателно е било укривано от властта в Ловеч, те са го пазели като свой коз. Дори и в Ловеч да са си премълчали за неговото участие, Вутьо, който е бил един от фаворизираните куриери на Общи /само той не си купува револвера във Видраре, Общи му го харизва даром/ едва ли е пропуснал да каже за третия си "другар", само че са му изшъткали да си затваря устата за него. Защо Левски не го издава, писах по-горе, защото е бил Левски.

Да, и защото единствено неговата къща не е била претърсвана, а тази на Никола Цвятков. Но Никола Цвятков никога не е бил укривател на Левски, никой не го споменава като такъв, докато Латинеца е бил, това е споменато от неколцина членове на Ловечкия комитет, включително Мария Сиркова. Левски въобще не е бил наивник, както се опитват да го изкарат, когато идва за една нощ у Сиркови. Първо, той идва ненадейно и дегизиран като турчин ловец /по спомените на Сиркови/, дори те отначало не го познават; второ идва по мръкнало, дори къщата да е била наблюдавана, едва ли някой го е видял; трето, остава една нощ и на другия ден тръгва, без да каже на никого /освен на Никола Сирков и на Латинеца/ къде ще пренощува по пътя си за Търново. Тоест Левски, въпреки че е знаел, че в Ловеч има предатели в комитета, минимализира почти до 99 процента рисковете. Този 1 процент остават Латинеца и Никола Сирков. За да каже два пъти пред Следствената комисия в София, че нападателите в Денчовата къща са били трима, според мен, той вече си е бил направил рекапитулацията и е знаел за себе си, че предателят в Къкрина е бил Латинеца. Но не е паднал на нивото на Димитър Общи да топи и петни всички и всичко. Леонидов пише нещо друго интересно, цитирам го по памет, той обръща внимание на това, че Левски казва пред следствената комисия "бях тръгнал към Цариград за да се срещна с големи хора като вас и да им разкажа за тежкото положение на българите", Левски не казва на Али Саиб паша, доскоро министър на вътрешните работи и генерал, "бях тръгнал да се срещна с вас", а казва "големи хора като вас"; кои ще да са били тези "големи хора", според Леонидов той е имал предвид Мидхат паша, по онова време председател на Държавния съвет, тоест прекия шеф на Иванчо Хаджипенчович. Търсел е сламката, която да го измъкне от смъртната присъда. Нещо очевидно се е объркало.

Да, очевидно става въпрос за офицерска школа между Първата и Втората легия, за пръв път чета подобно твърдение. Леонидов някъде белетризира, например, опита му да изкара писмото до Каравелов, в което Левски разказва за убийството на слугата като фалшификат, писан от османската полиция. При този опит напълно игнорира множество първостепенни източници, какъвто например е свидетелството на Димо Драсов. Има добри попадения, но има и такива моменти, все пак той не е историк, а архитект по професия, и като всеки човек има право на пристрастия, каквито имаме всички.

Ами цитирайте точно този пасаж, за да видим какво е имал предвид, според мен той пише, че Втората легия вече не е обучение на войници, а обучение за офицери, няма друга офицерска школа, самата Втора Легия е такава, но може и да греша, пиша по памет.

Пропуснах това като аргумент, защото не може категорично да се твърди, че информацията за четирите обискирани къщи /на Величка, на Сиркови, на Марин и на Николчо Цвятков/ е дадена от Латинеца. Тези къщи може да са били известни на ловечката полиция и преди случката с обира у Денчови. Защо мисля така, вторият обиск е у Сиркови, за който свидетелства Сиркова, и той става на 19 август, като два дни преди това /на 17/ е имало обиск в къщата на Величка. Случката с убийството е на 14, на 15 роднини на Величка вземат пушката и дрехите на Левски от лозята, точно след ден /16/ влизат на обиск у Величкини. Очевидно пушката и дрехите не са открити /а дали?/ и веднага на 17-ти по думите на Мария Сиркова, каква фотографска памет за дати след близо 30 години!/ Величка идва у тях, у Сиркови и я предупреждава, че ще има обиск и у тях. Минава един ден /18-ти/ и на 19-ти заптиетата се появяват у Сиркови. Ако предпложим, че Латинеца е изпял всички тези 4 къщи /неговата не е била обискирана поне според Сиркова/, то той трябва да го е направил в рамките на 48 часа - между 15-ти и 16-ти. Единствената възможност за такава скорост /имаше такъв филм с Ник Нолти "48 часа"/ е баща и син Драсови още на 15-ти да са казали името му на разследващите убийството и Латинеца моментално да си е казал всичко. Възможно, според мен, но малко вероятно. По-вероятно, пак според мен, е ловешкия каймакамин да е имал тази информация в аванс от местен информатор и при това не само член на комитета, а много вътрешен човек в този комитет, специлно за къщата на Сирков посветените са били на пръстите на едната ръка. И тук пак си идваме на въпроса кой е бил източника за донесението на Хамди, което според мен произлиза от ловешкия каймакамин, просто няма откъде другаде да дойде и, както мисля се съгласихме, е еднократен донос. Иначе, ако не е така, трябва да приемем бързото притискане на Латинеца, вследствие на бързото му издаване от Драсови, но, повтарям, изглежда ми малко вероятно, затова го пропуснах. И виси без отговор въпроса, а откъде Величка е имала информация, че и у Сиркови ще има обиск? Тя да не е била абонирана за конака, вече го писах, та да й съобщават къде ще претърсват.

Левски е кореспондирал с Иван Кишелски докато е изграждал ВРО, поводът да избухне скандал между него и Анастас Попхинов е именно разпечатано от Анастас писмо от Кишелски до Левски, което Попхинов си признава пред комисията не е могъл да разчете. А не е могъл, защото двамата с Кишелски са си писали с известен само на тях шифър, който Кишелски в това писмо вече е сменил. Случката става през лятото на 1871, след което Попхинов е лишен от правото да бъде пощенска кутия между Левски и другите му кореспонденти и това се прехвърля върху Христо Иванов Големия. Аз лично залагам на Кишелски от трите предположени имена от Леонидов. Дали е получил нашивки Левски не знам, известно ми е само общоизвестното, че Легията се разтуря от сръбското правителство под натиска на Високата порта, а Левски заболява тежко и му е направена операция от сръбски хирург, заплатена от Панайот Хитов, за заздравяването на раната се е грижел Христо Иванов-Големия, той разказва за това в спомените си. Левски е бил един от бунтовниците в Легията, коита са се опълчили на демонстративно грубото и обидно отношение на сръбските офицери, за което е бил заплашен, че ще го тикнат в "робияшите", тоест карцера, той го пише в писмата си по-късно. Непосредствено след като се оправя от операцията се обръща към Найден Геров, руския консул, и иска от него оръжие, за да влезе с чета в Българско, Геров го отпраща, писмото на Левски до Геров е запазено.

Нямам отговор на този въпрос, Людмил Леонидов в неговата книга също си го задава, без да намери отговор, но предполага, че някой му е направил "предложение, което не е могъл да откаже".

Не, не бих написал статия, тук имам над 400 поста в темата, които ако се сумират ще стигнат вероятно обем от 200 машинописни страници. Само ще си изложа за пореден път моите аргументи, че Христо Цонев-Латинеца е поднесъл на тепсия Апостола в Къкрина на потерята, водена от Юсеин Бошнак. Първи аргумент: Латинеца не е могъл да мине незабелязан през обсадата на потерята, когато излиза от ханчето. Потерята е седяла там в тъмното поне 2 часа, те тръгват в полунощ, разстоянието е 18 км от Ловеч, с коне се взема максимум за 2 часа, следоветелно са били там към 2 след полунощ. Левски уточнява часа на залавянето му, около 4 призори, това го казва в протокола. Николчо също потвърждава в протокола, че Латинеца ги събудил с Левски призори: . Христо, аз и Дяконът, и тримата, спахме в една стая. Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Аз заключих след него. После дошли заптиетата и заловили тогова [Левски], той искал да избяга, но те го хванали веднага. Сетне забраха и нас заедно [с него] и ни отведоха." Юсеин Бошнак, водачът на заптиетата дава същото време. Ако Латинеца беше чист пред съвестта си, защо не е признал, че е бил задържан от потерята. Но той лъже. Бошнак също премълчава за неговото преминаване. Самото разположение на ханчето е такова, с един изход отпред, че е невъзможно да не бъде забелязан излизащ човек от него. Втори аргумент: Латинеца лъже пред комисията, че въобще познава и е срещал някога Левски и това се възприема с телешки възторг като негов героизъм от пишещите братя. Но фактът, че никой от комисията не го опровергава в лъжа, говори, че членовете на тази комисия го пазят, защото те много добре са знаели, че Латинеца като посочен за член на комитета в Ловеч още в донесението на Хамди паша до Великия Везир /официален документ, който те са били задължени да познават/. Защо да го крият и пазят от присъда, освен, ако той не им е бил полезен с нещо много по-голямо, от собствената му персона. Трети аргумент: Латинеца е участвал в обира у Денчо Халача и това е било също известно на полицията в Ловеч или най-малко на разследващите в София, след залавянето на третия участник Вътьо Ветов, но комисията отново скрива този факт. Каква е била цената, за да го замете под масата. Че Латинеца е бил третия участник в обира свидетелстват двама души от комитета в Ловеч, Димо Драсов и Димитър Маринов Панталонджията пред Параскев Стоянов през 1901: 7.5.1901. Димитър Маринов Панталонджията - Искали да заставят Денчо Халача (памукчията) във Вароша да помогне и той като богат чорбаджия. Левски решил да отиде заедно с Христо Цонев Латинеца (вече също от комитета), минали през къщата на Димо Петров Драсов. По-рано и други ходили да му искат пари, но не давал, затова се решил Левски лично да отиде да му поиска или да го обере. Но слугата му, 28 год[ишният] Стоенчо ги видял облечени по турски и се изплашил, но познал Хрнсга и извикал: „Бай Христо!“ Левски го убил с кама, да не издаде, понеже ги познал.Димитра викали в конака, за да види патрона от пушката, паднал в двора след убийството на Стояна. Пъдарите видели Димитра и него на лозе в „Саръкая“, стреляли с пушка в една слива и пъдарите видели и сетне познали патроните и пушката. След убийството много хора изпоарестували, но ги пуснали. 24.5.1901 г. Димо Петров Драсов (братовчед на Иван Драсов), ловчалия, на 57 години, бил е от 1-[я] комитет. Иван Драсов му казал за работите, за Левски и др. и той ходил в къщата на Иван Драсов с брата си, [и] той член на комитета - Тодор П. Драсов (+ убит във войната). Не е бил, когато решили убийството на Паисия, нито за обира. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали. Левски се криел у Величкини, у Поплуканов и у Николчо Сирков и даже у Ивана Драсова. С голяма тежест е свидетелството на Димо Драсов, защото от неговата къща тримата влизат в тази на Халача, той е пряк очевидец и няма никакви мотиви да лъже след Освобождението. Каква е цената да участваш в обир с убийство, да си член на комитета, да заловят в твоя хан баш комитата и да останаше напълно сух от всичко това? Четвърти аргумент: Чисто теоретично, Латинеца е единствената личност, която е знаела с положителност къде ще пренощува Левски въпросната нощ, като изключим Никола Сирков /който обаче е нямал възможност за контакт с турската власт в часовете след като Левски му казва сутринта за неговото, на Левски, намерение да нощува там/, други няма - Николчо е бил придружител, но на него Левски и да е казал по пътя, не е имал възможност да съобщи на турците, Сиркова и жената на Латинеца дори да са знаели за присъствието на Левски в Ловеч не са били уведомени, че той ще нощува в Къкрина. Левски казва това негово решение само на Никола Сирков и Христо Латинеца сутринта преди да бъде заловен. Латинеца е имал и възможност за контакт с патрулиращото заптие Али Чауш, което около обяд минава в Къкрина. Затова Никола Сирков си е задавал въпроса "кой може да е?", защото много добре е осъзнал, че освен него и братовчед му Латинеца други възможни предатели няма. Има и други косвени аргументи като връщането на 2500 /коригирам се тук, не са били 3000, а 2500/ гроша на Латинеца при освобождаването му, както и нелепата фраза, че Левски е "дядо Иванов син" пред съселянин, на когото истинския "дядов ивановия син"/Христо Иванов-Големия/ е бил кръстник. Можем и да си стиснем очите и да си кажем, че всички тези аргументи нямат никакво значение, но лично за мен те имат.

В случая автор от НВИМ опровергава друг автор пак от НВИМ, първият твърди, че няма никакви доказателства пушката да е била на Волов, вторият твърди, че е била на Волов. Според мен, не е била на Волов, по простата причина, че през 1906 Д.Попов пише писмото си до министъра, в което му съобщава с възмущение, че пушката е у М.Поплуканов. Музеят е учреден със заповед на Фердинанд през 1914, но първата му експозиция е била през 1937. Как е попаднала тази Комблен 1871 в музея могат да кажат само музейните уредници, но моето мнение е, че тя никога не е била притежание на П.Волов по посочената от Вас причина, по времето, когато Волов е действал като апостол, Марин е бил в Диарбекир.

Не е точно източник, а мнение на Людмил Леонидов в книгата му "Случаят "Левски" /2012/: "Касабов ръководеше българското съпротивително движение в продължение на три години и осъществи прехода от Раковски към Каравелов и Левски. Този факт мъчно се преглъща. Каквото и да се говори днес, пропастта между идеологията на Раковски и на Левски е огромна. Ако не беше Касабов, вместо преход щеше да има тотален срив. Касабов завърши гимназия в Белград и стана масон под опеката на княз Иван Кулин. В масонството опекунът е гарант за просперитета на посветения. По негово време нямаше по-високо ниво на протекция. Касабов се дипломира във Виена като доктор на юридическите науки, където се свърза с Джузепе Масини и Михаил Бакунин, и се завърна в Белград. Масини беше идеолог на италианското масонство и лидер на карбонарите. По подобие на масонството в САЩ създаде „Млада Европа“, в която влязоха националните секции – „Млада Италия“, „Млада Полша“, „Млада Германия“ и т.н. Очакваше се да влезе и „Млада България“, когато бъде създадена. Бакунин беше теоретик на анархизма. Беше приет в братството на Франция, а по-късно стана член на италианската ложа „Социален прогрес“ и се издигна до 32-ра степен. В Белград, със съдействието на „Верните приятели“, Раковски сформира Първа българска легия. Отношенията на Раковски с Левски минаха през Ильо войвода. Финансирането на Легиона се осъществяваше от Привременното българско началство. Раковски не беше посочен като ръководител и вместо да се разсърди на Геров, се разсърди на Ильо и на всички около него. След 6 месеца Легионът беше разпуснат. Преди това, на 10 февруари, в Букурещ бил извършен държавен преврат за създаване на единна и независима Румъния. Раковски беше обвинен в съучастие, но успя бързо да стигне до Русия и поне за няколко месеца да се спаси от поредните репресии. За известно време емигрантите останаха без ръководител. Тогава Иван Касабов създаде в Букурещ ТБЦК, Таен български централен комитет. Чрез румънските „братя масони“ комитетът имаше пълна подкрепа от новото правителство и постигна Свещена коалиция между румъните и българите. Без участието на Раковски Касабов получи значителна парична сума, с която възобнови комитетите в Българско, създадени от цариградските българи и доразвити от самия Раковски. Касабов написа „Основно законоположение на народните тайни комитети и създаде Таен съд, който имаше право да произнася и да изпълнява смъртните присъди на провинилите се. Наследи го Левски. Като реакция срещу Раковски, „Добродетелната дружина“ публикува „Програма за политическите отношения на сърбо-българите, или тяхното сърдечно отношение“. Идеята беше с покровителството на Русия да се създаде сръбско-българска държава с общо народно събрание. След няколко месеца самата Сърбия категорично се обяви против създаването на държава от сърби и българи, дори и да е оглавена от княз Михаил Обренович. В отговор на „Програмата“ ТБЦК изпрати „Прокламация по българския въпрос“ до султана, Наполеон III и Александър II. Отникъде не получи отговор и тогава изпрати само до султан Абдул Азис „Припомнювание към Н. И. В. Султана“. То съдържаше повторно предложение за създаване на българо-турска държава по подобие на създадената през 1869 година Австро-Унгария. Раковски умря на 9 октомври 1867 година с неизплатени дългове. Четири дни след смъртта му българите продадоха цялото му имущество на търг – ръкописите, книгите, униформата му, сабята му и всичко останало. Как и откъде се появява Каравелов и защо всъщност заслугата е на Касабов? Накратко, след бягството на Раковски от Белград в отвореното революционно пространство се промъкна Любен Каравелов. Като младеж Каравелов направи неуспешен опит да постъпи в турското военно училище в Цариград. Беше скъсан на изпитите. Замина за Одеса, за да постъпи в кадетския корпус, но и там не беше приет. Установи се в Москва, но не успя да вземе приемния изпит в университета. След време замина за Белград и съвсем неочаквано се опита да стане лидер, измествайки гиганта Раковски. Успоредно със създадения от Иван Касабов в Букурещ „Таен български централен комитет“ (ТБЦК) Каравелов създаде в Белград „Български революционен комитет“ (БРК), състоящ се от 12 души. Беше обвинен във връзки със сръбската „Омладина“, масонската ложа на „Младите сърби“, и след много усложнения и арести емигрира в Букурещ. По това време Касабов реши да отдели представителството от действието. Каравелов вече беше достатъчно известен, за да оглави революционерите и да ги легитимира пред Европа. Левски беше известен само на доверен кръг хора и можеше да поеме организирането и провеждането на революцията. Когато Раковски умря, Касабов пое изцяло неговите функции. Масини и Бакунин вече го бяха приели като Брат и наследник на Раковски и му засвидетелстваха доверието на ложите си. Това му даваше правото да съсредоточи неограничена власт в своите ръце. Тогава ТБЦК се превърна в „Българско общество“ и продължавайки да поддържа четническата тактика, финансира четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Резултатът, както знаете, е печален. Едва тогава Касабов направи равносметка на изминалите години и написа: „Изходът е революция, а не четничество. Революцията изисква нравствено израстване, ясна програма, добре обучени главатари.“ Това не беше по силите само на един човек и всички предходни революции го бяха доказали. Революцията е насилствена смяна на режима, последвана от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е организирано вдигане на народните маси за смяна на системата и установяване на републиканско управление. Това я отличава от преврата и въстанието, които в повечето случаи се реализират като форма на отмъщение, без смяна на системата. Давате ли си сметка по онези времена кой разбираше какво е революция? Идеята за революция беше родена и израснала в свободните общества на Ренесансова Европа. Българите бяха минали покрай тази епоха по свой начин и им беше много трудно да разберат разликата между метеж и революция. Само през XIX век в Европа бяха извършени поне 10 революции и още толкова в Америките. Испанска революция от 1820 година, Португалска революция през 1821-1822 година, Гръцка революция от 1821-1829, Юлска революция във Франция през 1830, Белгийска революция от същата година, ноемврийска революция в Полша през 1830 и следващите години, отново революции във Франция от 1848 и 1849 година, Парижка комуна от 1871 и т.н. В България обстановката беше различна. Четничеството, отмъщението и грабежът имаха трайни традиции в българската съпротива и в това беше големият проблем, с който трябваше да се справи Левски, но правото да ликвидира четите беше в ръцете на Каравелов. Той обаче не искаше да се лиши от тяхната подкрепа. Във фолклора ни „хайдут“ и „хайдутин“ са мъчно разпознаваеми синоними. Хайдутинът е герой, а хайдутът е грабител.Всички знаят, че те са едно и също. Четите се формираха предимно от хъшовете в Букурещ. Те бяха бедни, вечно недоволни, неграмотни и готови да се жертват, за да отмъстят за мизерния си живот. Техните бедни и обезправени роднини в Българско бяха половината от населението. Това прозря Касабов и това завеща на Каравелов и на Левски. След безразличното отношение на Великите сили към проблемите на българите читалище „Братска любов“, основано приживе от Раковски, изпрати делегации до революционните центрове в различни страни на Европа. Иван Касабов даде на Любен Каравелов правото да установи връзки с неговите приятели Виктор Юго, Бакунин и „Международната лига за мир и свобода“ на Джузепе Гарибалди. Кой стои над Епохата: Левски или Каравелов? Левски се изкачи високо над Каравелов. Те двамата се стремяха към едно и също – „Свободна България“, – но тръгнаха по различни пътища. Левски заложи живота си и го загуби. Каравелов не заложи нищо и нямаше какво да загуби. Каравелов, водещ своя собствена политика, публикува в женевското списание на руските емигранти „Народное дело“ програма на БРЦК за създаване на „Дунавска федерация“. Никоя от дунавските държави не се интересуваше от такава федерация и казаното остана като глас в пустиня. Той заслужава особено внимание, защото не е еднозначна личност. По волята на Касабов стана вожд на хъшовете. Добра се до славата на ръководител, но нямаше никакви средства за изява пред висшето общество, за което винаги мечтаеше. Това беше общество на Европа, в което Раковски беше приет като български княз, но след неговата смърт за всички други българи вратите се затвориха. Само Левски можеше да реализира мечтите на Каравелов. Левски обаче не допускаше да го командва който и да било. В крайна сметка отношенията между двамата се сринаха. Левски се отдаде на революцията и остана в България с ежедневните рискове да бъде заловен и ликвидиран. Каравелов винаги и без проблем можеше да отскочи до Русия или Сърбия, ако бъде застрашен от нещо или някого. Живееше в относително спокойствие и имаше свое семейство. Беше почитан от хъшовете и им осигуряваше прехраната." Цитираното е с известни съкращения, направени от мен.

Съгласен съм, но според мен в живота нещата не са черни и бели, 0 и 1, както е при компютърния процесор. Левски и Хаджипенчович са били стари познати и в известен смисъл съратници. През 1861 г. е била основана в Цариград "Тайната дружина на верните приятели", една организация много подобна на гръцкото братство, за което писах по-горе в темата. Самият Левски казва в едно от писмата си, че се е посветил за освобождението на отечеството си от 1861 и има данни, че той е бил заклет като член на "Тайната дружина" от д-р Христо Стамболски: https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Стамболски Точно Тайната дружина финансира Първата легия на Раковски. Хаджипенчович е един от основателите на Тайната дружина. Д-р Стамболски пише по-късно: "Тук, в кантората на Кира Попова, който беше уведомен от Илича за дохождането на Левски и гостуването му в къщата на х. Иванча на остров Халки, Киро си прехапа устните и се чудеше на смелостта и куража на гостенина, така и на гостоприемеца. Троицата се съгласиха да посъберат малко пари и от находящите се сега останали в Цариград верни приятели на тайната дружинка, за да ги занесе Илич на утрото в понеделник и ги предаде на Левски, тъй като във вторник последният трябваше да отпътува с парахода за Бургас." Това се отнася за първата обиколка на Левски като емисар на ТБЦК на Иван Касабов през 1868. При тази му визита в Цариград, Левски се среща и с Хаджипенчович, те все още са били съратници. Касабов е имал планове за дуалистична държава под егидата на Султана, затова Левски е носел прокламации на български и на турски. Разчитали са на младотурците-реформатори, най-силен представител на които е бил Мидхат, бившия валия на Русе и вече на висока позиция председател на Държавния съвет в Цариград през 1868. По-късно Хаджипенчович се обръща срещу ВРО и БРЦК, защото е бил убеден, че те работят под сръбско влияние, бил е надъхан срещу тях и даже има съмнение, че пише донос срещу БРЦК до Високата порта по тези мотиви. Впрочем самите османски власти са били убедени, че зад такива организации прозира дългата ръка на Русия и това убеждение е битувало дори доскоро сред турските историци, приписващи всичко на руските интереси на Балканите. Не съм му адвокат на Хаджипенчович, но мисля, че е коректно да се сложи всичко на везните, когато се оценява по възможност по-обективно.

Иванчо Хаджипенчович е бил член на Държавния съвет, който по онова време в Османската Империя е изпълнявал и ролята на Висш Касационен съд, така че назначаването му в Извънредната комисия сигурно е било служебно. В Комисията е имало още неколцина етнически българи, вероятно за да й предадат легитимност. Хаджипенчович е бил протеже на Митхад паша, валията на Русе и основател на Държавния съвет в Османската империя през 1868, Иванчо попада в този Държавен съвет, следвайки своя патрон.

Най-малко едното писмо на Каравелов, това в което го подканя за въстание, е било показано от комисията на Левски, защото в неговите показания той сам го споменава, като подчертава, че е издал лично нареждане да не се вдига такова въстание. Според мен, интересувал съм се по въпроса, въз основа на тези две писма, както и на цялата му останала дейност по тогавашното Османско законодателство Левски нямаше да бъде осъден на смърт, най-голямата присъда щеше да бъде доживотна каторга като тази на Марин Поплуканов, Пъшков и Анастас Попхинов. В Османското законодателство смъртна присъда за бунтовническа дейност е предвидена единствено, ако деянието се осъществи, тоест има въоръжен бунт и въстание. За подготовка на въстание максималната присъда е доживотна каторга. Затова са държали толкова да има доказано убийство и всъщност присъдата му е за убийство, както и тази на Димитър Общи. Разликата между присъдата на Левски и тази на Общи обаче е в това, че при Общи има самопризнание и свидетели. При Левски има само един свидетел и обвиняем, който категорично отрича, тоест дума срещу дума. Ето защо, лично според мен, тази присъда е неправомерна дори по тогавашното Османско законодателство.

Книговезецът събира напечатаните листи от печатаря, сгъва ги на коли, разрязва ги, събира последователно всички коли в едно книжно тяло, и накарая съединява това книжно тяло с корицата на книгата. В миналото от времето на Христо Иванов съединяването на колите в книжно тяло е ставало с шиене /затова "везец"/. Големия е практикувал в Белградската държавна печатница и цял живот се е прехранвал с този занаят. По-скоро съм "колега" на Хр.Г. Данов, но книговезец и книгоиздател винаги работят в екип, затова написах "донякъде". Според мен, когато е влязъл за 24 часа в Ловеч преди да го заловят е бил наясно, че влиза в "гнездо на оси", затова първите му думи у Сиркови са били "на никого да не казвате, че съм тук". Но...

В писаните конюнктурно спомени винаги има част достоверност, аз лично подхождам към тях селективно, като ги сравнявам паралелно с други мемоари за същите събития /ако е възможно/ или с документи за тези събития или с различни във времето подобни спомени, ако е възможно и с трите едновременно. После отсейвам и извличам достоверната, според мен, информация. За мен този начин работи. Латинеца е роден 1848, те двамата с Николчо са почти връстници, Николчо е роден 1849. Латинеца е бил с Големия в Белград по време на Първата легия /1862/, но е бил 14-годишен, на тази крехка възраст е изключено да са го приели за обучение като войник. Специализирал се е отрано като кафеджия. Големия е имал моя занаят, донякъде, книговезец, сериозен човек, имал е връзка с книжаря Хр.Г.Данов. Какво ли не правят обстоятелствата с хората, не всички са "стоманени". Имал е семейство, дете. Само да подчертая, че веднага след убийството на слугата в Ловеч, местната полиция е знаела много повече за комитета, тайните къщи и членовете с тяхната йерархия по близост до Левски, отколкото е написано в списъка на Хамди, така че този дебат откъде е получил информацията си Хамди е малко безпредметен с оглед на това: Баба Мария Николчевица, жена на Никола Цветков, родена Тодорова, родом от Ловеч, на 60 години, бивша жена на Николча Сиркова, записана от д-р Параскев Стоянов, 16.5.1901: "В къщата на Н. Сирков комитетът не се е събирал. Левски вардеше тая къща да си я има за тежки времена. Скривалището бе направено по същия начин, като това в къщата на Величка Хашнова и в къщата на Гечо Хашната до маслага над черквата “Света Богородица”. На тавана имаше две шинди, които като се махнат, се излиза на тавана и оттам по стълбата се покачва на полянката под скалата на крепостта Хисаря и избягва незабелязан от никого... Там Левски не позволяваше да идва никой. След улавянето на Левски Сиркова не безпокоили. От Света Богородица до Коледа къщата на Сиркова била заградена /в смисъл наблюдавана/, това след убиването на момчето Стоенчо. След убийството /на слугата/, както казахме, Левски след лозята се скри у Величкини и на заранта дойде у Никола Сиркова. Величка дошла след два дни да каже, че ще заградят къщата на Сиркова и Васил (Левски) да излезе. Той избягал, Сиркови скрили всичко. На третия ден след Богородица (19 август) чак заградили; Търсили и у Никола Цветков и вече заградили къщата, т. е. тайно я вардели отдалеч. Левски вече не дошъл, само довели коня му един път." Професор д-р П. Ив. Стоянов Забележка: Тетрадката оригинална моя, от която преписах всичко дословно, както е било писано от мен през 1901 г., когато събирах моите материали, тази тетрадка я подарих на Народната библиотека в отдела Ръкописи, защото се боях, че ако я дам в Ловчанското читалище, някой обиден потомък на някое от описаните тук лица да не го вземе от библиотеката на читалището „Наука“ в Ловеч и го унищожи.