Б. Киров

125 000 гроша, повечето в дребни монети, събирано от данъци. Обирът е доста нескопосано организиран и изпълнен, едва са смогвали да мъкнат тежките чували. Тези грошове се равняват на 1250 златни лири, печатницата, която Ботев започва да изплаща през 1874 със заеми е струвала повече, Каравеловата е купена със заем от сръбското правителство, уредено от жена му Ната. Общо взето парите са стигнали да му окачат въжето и да разбие цялата организация, щяха да стигнат за стотина пушки.

Така ли? А това кой го е писал през 1871: "Какво искам повече, като гледам отечеството си, че е свободно? Нали това ми е предначертанието днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умрa, братко! На всеки български работник трябва да даваме такова предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа." Писмо от Васил Левски до Филип Тотю, 01.03.1871 И как си представяте "чиста и свята република" в дуална държава в рамките на Османската империя?

Според мен в основата на на разгромяването на ВРО, изградена от Левски, лежи натрапването на Димитър Общи от Панайот Хитов и Каравелов на Левски. Арабаконашкия обир и последвалите събития е вече кулминацията на разложението отвътре. До идването на Общи, Левски контролира ВРО и в нея съществува единоначалие, което, според мен, е задължително условие да функционира добре една такава тайна военизирана организация, по същество държава в рамките на Османската империя. Самият Общи по мое мнение не е притежавал необходимите качества, за да разбие отвътре ВРО, но е бил оръдие в ръцете на някои дейци от външната емиграция, които не са били съгласни с вижданията на Левски. В показанията си пред Софийската комисия Общи разказва за събранието на Ловчанския комитет /наричан от Левски Привременно правителство/, което се е състояло в лозето на Яким Шишков, където е взето решение чрез гласуване той да бъде внедрен във ВРО: Интересно е, че му обясняват, че ще се иска от Султана изпълнението на Парижкия договор от 1856 г. /като питал какви са тия решения, останалите членове на Привременното правителство, най-вероятно Левски, му казали, че не е нужно да ги знае, това била работа на по-учени от него хора, Общи го споделя по-натам в показанията/ Решенията на Парижкия договор след загубената от Русия Кримска война касаещи българските земи са приемането на Хатихумаюна https://bg.wikipedia.org/wiki/Хатихумаюн под натиска на Великите сили, Великобритания, Франция и Австро-Унгария. Става въпрос за равноправие между мюсюлманското и българското население. Интересното е, че самият Левски развива тази теза пред Софийската комисия, и то не с цел да я заблуди, според мен, а съвсем искрено. Той твърди, че щял да отиде в Цариград и да изложи пред Османската власт исканията на българите. В първите две обиколки Левски носи прокламации на български и турски, с вторите се обръща към мюсюлманското население, към мюсюлмански комитети, които призовава да отхвърлят тиранията и ги уверява, че и те са толкова угнетени, колкото и християните от тази тирания. Общи свидетелства, че планът е бил, ако тези искания за пълно изпълняване на записаното в Парижкото споразумение /Хатихумаюна/ не бъдат приети от султана, тогава ще бъде вдигнато въоръжено въстание, предварително подготвено с оръжие и хора. Другото нещо, което виждам като точка на конфронтация на Левски не само с българската емиграция в Русия, Сърбия и Влашко, но и с интересите на споменатите западни велики сили, е постоянната му фиксация в републиканския държавен строй на бъдещата българска държава, в случай на успех на въстанието: Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров. Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери, и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било-всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере. Нареда на работниците за освобождението на българския народ Това сме го дискутирали в друга тема, но, според мен, идеята за република никога не е напускала съзнанието на Апостола, в много от писмата му тази идея минава като червена нишка. Подобна идея по негово време е била абсолютно неприемлива за великите сили, които са били до една монархии. Гърция след успешното въстание също за кратък период е била република, но за много кратък. Накратко, Левски и неговата ВРО, в определн момент попадат под кръстосан огън както от Русия, така и на западните велики сили, а с идеята му да вдигне въоръжено въстание и да отдели България като самостоятелна държава, и на младотурците, за които организацията му вероятно е била приемлива в първите две години на неговите обиколки, през което време властите не си дават особен труд да го преследват. Споменах за идеите на Мидхат паша, валията на Дунавския вилает до 1868.

То си е и все едно дали Мики Маус или Марин Поплуканов или поп Кръстьо е бил председател на 7 октомври в контекста на темата. До 14 август, когато е обира у Халача, председател е бил Марин, това е важното, парите събирани дотогава от другите комитети и неотчетени на Левски от него, Марин Поплуканов, са причината Левски да дойде в Ловеч. Попът си отчита всичко у него на Сирков, това е потвърдено от самия Сирков. Левски да не е малолетен дебил, та да идва или да не идва в Ловеч, защото Сульо или Пульо го бил повикал, той си е имал свой план да вземе целия архив заедно със събраните от централния ловечки комитет пари и да отиде с всичко това в Букурещ за общо събрание. Всичките тези маневри кой бил председател и кой го повикал са прах в очите на публиката. Пак да уточним, до 14 август 1872 комитетът в Ловеч събира пари и тези пари са били у Марин, затова Драсов го пита през 1874 "Марине, къде са парите на комитета, които ти оставих през 1872, когато напуснах Ловеч?" Драсов напуска Ловеч преди 14 август 1872. Левски и Вутьо са влезли да се преобличат с арнаутски дрехи в къщата на Марин, а не на някой друг. Марин е отговорен за провала с убийството на слугата, той е трябвало да предупреди слугата и да има информация кога ще се появи Халача. След 14 август комитетът де факто е разтурен и няма дейност. Левски не е минал през къщата на Величка Хашнова, за да й каже "добър ден", а за да търси дължимите от брат й пари. Няма смисъл да се прелива от пусто в празно.

В писмото от Д.Попов очевидно има пълно несъответствие, защото Величка и Яна не са били вдовици, а Йорданка е починала преди това. Други сестри Марин не е известно да е имал. Единствената вдовица укривателка на Левски по онова време, когато е писано писмото, е била Мария Сиркова, но тя пък не е сестра на Марин Поплуканов. Остава малката възможност Попов да се е заблудил, че Хашнова е вдовица, ама... едва ли.

Поп Лукан е имал още две дъщери, освен Величка: "Жени се за дъщерята на ловченския строител Кочо Джанков-Мария Кочова. От брака си има десет деца, от които три умрели и седем живи: Величка, Марин, Яна, Илия, Тошко, Христо и Йорданка." Яна или Йорданка, трябва да е била.

"Сред документите е открит протокол от разпитите на заловените, датиран от 1 ноември – вероятно първият документиран разпит, разказа дирикторът на музея „Васил Левски“ в Карлово Дора Чаушева. От архивната единица става ясно, че турската власт е разполагала с широка агентурна мрежа, била е наясно с комитетската организация, знаела е много за Левски и Ловешкия комитет и дълго преди Арабаконашкия обир е следила дейността на комитите. Сред документите са открити още писма от Каравелов до Левски, които са прихванати още преди да стигнат до него. Има докладни от Мазхар Паша, изпратени от София до Цариград, кореспонденция с дунавския валия, който дава информация как се държат заловените пред комисията. Открити са доказателства, че Димитър Общи е направил опит за самоубийство. Става ясно, че първоначално са произнесени четири смъртни присъди, но са изпълнени само две – на Левски и Димитър Общи. Останалите са били заточени по затвори в Мала Азия. Сред документите има описания на личните вещи на обвиняемите." https://mc.government.bg/newsn.php?n=7088&i=1

Не мога да твърдя подобно нещо, но Общия още от самото начало започва да провежда такава линия на пълно разкритие на организацията като политическа. Имайки предвид, че е бил прост човек, едва ли му е хрумнало самостоятелно такава стратегия. Някъде бях чел, че последните му думи, преди да го обесят били: "Ах, те ме измамиха..." Остава да гадаем кои са били "те", ако споменът е достоверен. Доколкото си спомням, в един от ново откритите османски документи е записано, че Общия е правил опит за самоубийство непосредствено след арестуването му, после обаче става извънредно словоохотлив.

Тук на първо място се сещам за Теофан Райнов, за който Левски в свое писмо от същата година до Каравелов съобщава, че ще бъде назначен за управител на Барон-Хиршовата железница в България; Райнов е връстник на Левски и двамата са от Карлово, и двамата са учили в едно училище и се познават много добре по линия на ТБЦК, който си е масонска организация, чиито емисар се явява Левски в първите си две обиколки. За него /за Левски/ по-късно Иван Касабов ще напише "той беше най-способният ми агент". Комитетът е съвместно дело между румънското правителство и българската емиграция и неговото основаване зад гърба на Раковски е повод за разрива между Раковски и Касабов. По начало, доколкото съм чел за тях, идеята е била не самостоятелна българска държава, а дуалистична държава с Турция, те са имали силни връзки по линията на ложата Али Коч с младотурците, чиито интерес е бил да заменят султанското управление с по-модерно проевропейско такова. Техен доайен е бил валията на Русе, Мидхат паша, който по-късно участва в преврат срещу Султана и е умъртвен в затвора през 1883. Именно Мидхат паша издейства стипендия за Ангел Кънчев за Чехия. Теофан Райнов е изключителна личност, той е двоен агент на турското контраразузнаване и на българската емиграция и връзката му с Левски винаги е била топла. Нямам конкретни извори и документи, само предполагам, че е бил един от основните източници на информация от кухнята на османската полицейска машина за Левски.

Да, ама така е щяла да бъде напълно сигурна, че тефтерът ще бъде унищожен, а ако попът й каже, че го е изгорил, а всъщност я излъже и после го извади? Има логика да го види в ръцете си, пък после да решава какво ще прави с него. 100 процента контрол.

Така де, второто писмо на Каравелов го намира в Стара Загора, за което Христо Иванов пише, че му го е отнесъл там Матей Преображенски. Обаче при отнасянето на първото писмо, някъде в самото начало на ноември, пак според Христо Иванов, ловченлии казали на куриера, че Левски ходел из лозята и подхвърлял по портите писма. Кои ще да са тези ловченлии? Между другото, това е едно от писмата, заловени от османската полиция, за което докладва валията в края на ноември, иззето по подходящ начин и върнато в ръцете на приносителя му, другото е писмото на Каравелов за освобождаването на заловените при обира в Арабаконак, с уточнението, да се освободят, ако се докаже, че са политически мотивирани, ако са приемани само като разбойници, да не се освобождават. това донякъде обяснява тактиката на Общи да разказва всичко подробно и да изтъква, че действията им са политически.

Вероятно е така, но интригата с подхвърляните писма се разгаря след като попът очевидно е отказал да й даде тефтера с дарителите, от който се виждат липсващите суми, а тези дарители са били и потенциални свидетели, че такива суми са постъпили. За това споменава и Христо Иванов в мемоарите си, цитирани от Гербов тук, по повод на тефтера той пише, че е "на сигурно място", а цялата работа му изглеждала като измама /че Левски обикалял лозята с мотика и подхвърлял писма да си иска тефтера/, това е фиксирано малко след първи ноември, после в другото писмо, което е изчезнало и е писано от името на комитета до Левски, попът е набеден за подхвърляч на писма с искане за тефтера, като уж словата в писмата били "удурдисани" с подписа на Левски. Тефтерът та тефтерът, уж Левски нареждал в писмата всичко друго да се изгори, само тефтерът да се остави.

В писмото от 12 декември Левски пише за председателя, че и по-рано му писал /по-рано от началото на октомври/, но това може да е било между юли и края на септември, да му отчете /председателя на Левски/ парите, но онзи му отговорил "че ги употребил за малко за свои нужди". Писал съм за това и по-напред в темата, че през лятото на същата 1872 в Ловеч е документирано голямо наводнение, което отнася целия Покрит мост, а там е бил дюкяна на Гечо Хашната, съпруг на Величка. Според мен парите са били поне 3 пъти повече от 15 000 гроша, дори само от горницата от продажби на револвери, което е било малко преди и малко след Общото събрание в Букурещ през май. През юли с.г. в писмо до Каравелов Левски обсъжда изпращането на поп Кръстьо с негов словослагател и с осем-десет хиляди гроша в Румъния, за да издава там вестник, Гербов твърдеше, че това означава 8-10 000, аз не съм убеден, в оригинала е написно осем-десет, което би могло да означава и 80 000. Левски се връща в България на 1 юли с.г., обирът у Халача е на 14 август, след това комитетът в Ловеч спира да функционира, говорим за пари събрани за около месец и половина след връщането му от Букурещ от продажба на револвери и обири, и евентуално преди събранието от продажба на револвери: Марин се връща около месец по-рано от събранието в Букурещ. По-напред в темата бях изровил родословното дърво на Величка Хашнова, от което, ако е вярно изведено от авторите, се вижда, че тя по майчина линия е роднина с поп Кръстьо. Защо го е намразила така люто, само тя знае /знаела е/.

"... Уловен край Лович и закаран в София, поп Кръстю не знае никакъв дякон, а знае Василия Левски и казва че, не е той причина на улавянето му, но причина са самите тия, които клеветят него. Които се гордеят с онова пред простите хора, което не са заслужили, а потулят това, което са извършили. Но, каквато им беше чиста и разумно вършена работата, тъй я и доизкараха. А чудното е, дето тия, при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислят че са извършили голямо дело; даже и дръзноват да казват че, тия, а не велика Русия, са извършили делото, и с това като дважди канени заместиха се на постове, също като онзи добър роб, комуто рекъл господарят „влезни в радостта на господаря си“. ......Хей, господиновци! Шарлатаниите ви не минуват пред дяда ви попа, защото той не е Гозничански поп. Той отбира донейде черното от бялото и, той знае че, пършението ви е много голямо, а работата ви нищо. Вие на времето с голи ръце се канехте да се биете с неприятеля, като се обещавахте да пожертвувате всичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото когато велика Русия кръв проливаше заради нас, вие след гърба и тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хляб за 1 – 2 фр. и то на оногова отруденаго рускаго солдатина, който върви напред с пушка в ръка и тегли най-големи трудности, за да ни освобождава! Кажете ми кой от вас взе участие в битката тогава, когато всичко имахте, и пушки, и топове, и пари, без да имахте нужда хазни да разбивате и къщи да обирате? Отидоха, наистина, и взеха участие някои българчета, но кои? Вие тикнахте други да отидат да се бият, да страдат и да гинат; от които днес живи останалите презирате да се скитат голи и боси, а вие като се бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държахте се за такива и, още се не освободило едно място, или град, вие се събирахте на тумби зад гърба на освободителите Руси и правихте съвещание за, кой какъв пост ще замести в управлението, като се превземе това, или онова място. Сега назлъ, назлъ се гордейте с постове и заплати, но я ми кажете, с какъв подвиг придобихте тия постове и заплати? На простаците можете да докажете всякак, как сте ги придобили, но, кажете, молим, и на нас, които знаем всичко доколко струвате и доколко сте извършили. ....При тези явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам, ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят че, коги да е правото ще излезе налице, дозволяват си още да говорят тук-там /между простите хора разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си/ че, у п. Кръстя имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно е, защо не обнародваха и това, но, то се види, тия като виждат че, прилича да излезе наопъко, не се решават да го обнародват, а само дето им уйдисва го говорят." „Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски.“ от Требника на поп Кръстьо, 1879 https://svobodniarhivi.com/documents/требник-на-поп-кръстю-тотев-никифоров/

След Освобождението те като поборници даже са имали интерес да изтъкват заслугите на Марин като председател, според мен Пъшков през 1925 затова така категорично твърди, че Марин винаги си е бил председател /той пък е бил подпредседател/. Големи заслуги, големи постове - областен управител, депутат и т.н., цялата кохорта поборници от движението на "младите" са видни политици от партията на Стамболов, всички те са изтъкнати личности с тежест след освобождението. Поп Кръстьо е не само русофил /другата партия/, ами и привърженик на идеите на социализма, в къщата му висят портрети на Либкнехт и Херцен, от противниковата партия, на всичко отгоре критикува терора на Левски, с една дума удобна боксова круша като политически опонент. Тук е уместно да се отбележи, че всички "млади" са последователи на Мацини, те са мацинисти, термините "млади" и "апостоли" са въведени най-напред от Мацини, Драсов даже превежда една биография на Мацини, докато учи като гимназист в Писек /Чехия/, но не успява да я издаде като книга. Левски също тръгва от ТБЦК, чиито идеи са вдъхновени от Мацини.