Б. Киров

Една неработеща политическа система също може да се легитимира - Хитлер печели с Националсоциалистическата работническа партия близо 50 процента на изборите през 1934, а през 1936 печели изборите с 99 процента и е напълно легитимен за мнозинството на германците, докато не катастрофира страната си в една предопределено губеща война. Всяка политическа система, според мен, най-напред трябва да бъде икономически целесъобразна. Еднопартийната система в България преди 1989 също беше легитимна, изборите се печелеха с 99 процента и на никой, най-вече интелектуалците, не им минаваше и през ум да обявават тази система за нелигитимна, защото за нейното легитимиране работеха хиляди фокусници и илюзионисти от тези интелектуалци. Властта обаче, според мен, не бива да се упражнява заради самата власт, а за да решава проблеми на обществото, а с фокуси и илюзии тези проблеми не се решават. Ако създадете пропонираната от вас система, дори и да я легитимирате с пропаганда, тя ще възпроизведе еднопартийния модел отпреди 10 ноември, ще го регенерира под друга форма, макар и прикрита с пропагандни фокуси и илюзии. 100 избрани с пари и популизъм представители ще бъдат като ЦК на БКП, а останалите няколкостотин хиляди "правоимащи" на глас ще са самото БКП, нещо като просветен и образован"авангард на народа". Така ще лишите 90 процента от населението от пряко гласуване и ще го превърнете в сива маса от аполитичен електорат. Ще концентрирате и цялата власт в ръцете на тези 100 избрани с популизъм и пари елитари и ще премахнете независимостта на съдебната и изпълнителната власт, защото те стават зависими изцяло от законодателната. Но и това не е най-голямата беда - бедата, според мен, е в това, че така конструираната политическа система няма да работи икономически и ще стагнира тотално икономиката. Дори Царят преди 90 години е осъзнал, че не трябва да лишава партиите от политическо участие, защото партиите изразяват интересите на различни сегменти от обществото. Опитах се да насоча разговора към алтернатива, но ме обявихте за закостенял в статуквото интелигент, който не вижда по-далече от носа си. На добър час със социалния ви експеримент. П.с. така и не ми отговорихте какво според вас е "функционална демокрация", но не държа вече.

Формално може да се твърди, че я има, и то голяма, колегата го обясни по-горе със свободния избор на представител и възможността сам да бъдеш такъв представител. Нека обаче видим как стоят нещата на терен. В България има между 800 000 и 1 000 000 етническо население от ромски произход. Известно е, че грамотността в това население не е висока, почти 99 процента от тях ще трябва да търсят лицензиран представител, за да гласуват. Е, лично аз не си представям, че този сегмент от гласоподаватели ще вади ежемесечно по 30-50 лева от джоба си, за да плаща на някакъв лицензиран представител. Няма. И тук веднага се появява "лошото момче" с много пари, което и сега си действа така - плаща 200-500 лева на братята да гласуват за него на 4 години. Лошото момче сега ще плаща годишно тия пари на братята роми, за да се абонират за определен представител, който съответно ще събере рекорден брой клиенти от този сегмент. И ето ти го представителят на лошото момче в Парламента - глас народен глас божи. Така лошото момче вече е в състояние да си осигури решаваща квота представители от 100 в парламента, за да бутат неговите закони. Вместо да се бори с 200 партии и 240 депутата, лошото момче със същите пари ще си купи по-голямо представителство. Като сложим под тази черта и голяма част от турския етнос, картината се заформя. Не са малко хората и в българския етнос, които вместо да плащат на представител, ще предпочетат някой друг да му плаща вместо тях, а и да получат това-онова. Не казвам, че моделът на колегата не ми харесва, нито пък ми е хоби да го атакувам. Само откривам в него много пробойни за злонамерени играчи, които могат да го опорочат и обърнат огледално в нещо съвсем противоположно от замисъла на автора му. Затова и от самото начало му написах, че според мен, патрон-клиентския модел /основан на кеш енд кери/ и функционалната демокрация са като водата и олиото, несъвместими. От мен точка по темата.

Разбирам. Във вашия хипотетичен модел тези 100 души са Парламента. Освен тях има 5-10 процента лицензирани представители на цялото население имащо право на глас, което при сегашните мащаби прави няколко стотин хиляди такива представители, от които 100 отиват в Парламента и са Парламента. Можем ли да наречем лицензираните представители Електорална колегия? Правителството се избира от Парламента, тоест от 100-те лицензирани вътре. Не ми отговорихте на въпроса кой избира съдебната власт. Задавам всички тези въпроси защото дявола е в детайлите, те са най-важното нещо, според мен, при функционирането на всяка система, каквато е и държавата. И в тази връзка, каква е ролята на партиите в този модел, и как смятате, че ще бъде постигнат някакъв компромис със сега структурираната олигархия, за какъвто компромис пишете в края на един от постовете си?

ваш цитат: "Първите 100 представители получили най-много заявки/такси за представителство ще са длъжни да участват лично в заседанията на Парламента/Конгреса. Задълженията им ще са да подготвят и дебатират открито законопроекти, бюджети и назначения. Ще са длъжни да се откажат от други ангажименти за да могат да присъстват лично на всички заседания. Ще са длъжни да се откажат от анонимното гласуване, за да могат представяните да следят как гласуват." Правилно ли схващам идеята: в парламента от 240 представители, колкото са сега, влизат 100 от квотата на представителите, като остават 140 места за партийната квота. Или става въпрос за добавяне на 100 места на представителите плюс 240 места за партийната квота?

Политически акт, предизвикан от икономическа реалност; тези хора облекчени от Виденов после станаха икономически олигарси, с дълговете си, те щяха да потънат директно надолу без да развият каквато и да е икономика. не твърдя, че това е справедливо, но в него има икономическа логика, ставало е много пъти в историята, става и сега, ще става и в бъдеще. Същият е политическият казус с инфлацията по време на Ваймарската република - след хиперинфлацията една група индустриалци излизат с огромни възможности за развитие, докато огромната част от населението е обезкостено финансово. Не обсъждам дали това е справедливо или не, но Централната банка на Ваймарска Германия под диктата на политиците инициира тази хиперинфлация, за да измъкне икономиката от мъртва хватка. И успява, но импулса идва от икономиката, политиците са само нейни проводници.

Точно обратното е: Солон прави реформите си в Атина поради невъзможност да се реши политически икономическо противоречие между дребни собственици на земя и едри такива. Без реформата на Солон за отмяна на дълговото робство е щяло да има бунт и кръвопролитие, Солон е слуга на икономиката. Първата му работа е да девалвира разплащателното средство сребро с 30 процента, за да облекчи дълга. Кой на кого е слуга в този случай? И във всички останали, които можете да посочите, политиците винаги се движат след икономиката, те я обслужват: "Икономиката, глупако.", си е казвал пред огледалото Бил Клинтън.

Би могло да се мисли в посока на създаване на горна камара на парламента с представители на гражданското общество, а не на партиите, и в този случаи вече да се приложат някои от изброените в първия пост идеи. Ако се върнем пак към атинската система на демокрация, в развития си стадии при Перикъл, тя е работела в тристепенен парламент: общо събрание на всички граждани, съвет на 500-те, вземащ практическите решения, упълномощен от общото събрание, и Аеропаг на архонтите. Как точно са работели тези три отделни части е предмет на конкретно изследване, но очевидно са работели добре, защото Атина процъфтява с такава система и става хегемон в гръцкия свят. В момента подобна тристепенна система работи в Швейцария, където кантоните имат отделна камара в парламента, а успоредно с това се свикват често референдуми, като всеки гражданин може да ги инициира с праг от 50 000 гласа, без да има висока горна граница за валидност. Това работи като общото събрание н Атина. Друг проблем е лицензирането на така предложените представители за горна камара - ако ще се прави като рабфаковете при соца, това е шменти-капели; сериозните държави като Франция например, имат специални учебни заведения за професионални политици, където се изучава този предмет дълго и най-малко на ниво магистър. Тези, които ще влизат н хипотетична горна камара на гражданската квота трябва да се сериозно подготвени политици, за разлика от политическия сбирщайн в традиционните партии, където влиза куцо и сакато на база лоялност към вожда.

Интересно предложение за модел на функционална демокрация и добър анализ на сега съществуващата система. Как ще се избира изпълнителната власт в такъв модел? Как ще функционира съдебната и какви ще бъдат връзките и със законодателната и изпълнителната? И няколко мои виждания от страната на "лошите момчета", които работят на принципа "щом има система няма начин да не я прецакаме": 1. Лицензираните представители с дипломи за правоуправление - ако аз съм лошо корумпиращо момче, веднага ще подкупя университетите да дават лицензи само на мои агенти представители и ще ги нароя максимално, не е толкова сложно, ще действам чрез ректорите, те са алчни. 2. Лицензираните представители стават силно меркантилни от факта, че им се плаща на глава. Ако събера 1000 клиенти си гарантирам 30 000, при 10 000 - 300 000. Следователно най-силните популисти и демагози /в бизнеса ги използват като инфлуенсъри/ ще привлекат най-много гласове и ще се класират сред първите 100, които дебатират в парламента. 3. Там вече тези представители стават мишена на "лошите момчета" с дебелите портфейли в сянка, които ще си ги купуват да говорят каквото им изнася на олигарсите в сянка, тоест ще се възпроизведе старият партиен модел на партиите с купени лидери, с тази разлика, че сега ще са представители без партии. Това на първо четене, има и други пукнатини за влизане на злонамерени играчи.

Същата година в Русия е разстрелян Николай II Романов с цялото му семейство. Фердинанд не използва такива евфемизми като "унищожени", ако забелязвате в една от последните му реплики той пита директно: - Но няма ли, г. Петков, опасност, че моя син утре или други ден може да бъде убит?

Благодаря за линка. Виждам, че досега обсъждайки атинската демокрация, сме пропуснали може би най-важният елемент от нея, за който говори и Доналд Кейгън: еклесията https://en.wikipedia.org/wiki/Ecclesia_(ancient_Greece) или общото събрание на атинските граждани, в което право на участие са имали всички, или около 50 000-60 000 правоимащи. Задължителният кворум по времето на Перикъл е бил 6000, или между 10 и 20 процента и са се събирали всяка седмица, четири пъти месечно. Това, според мен, е доста сходно със съвременните референдуми, който са основен инструмент в управлението на Швейцария.

Фердинанд абдикира преди подписването на Ньойския договор, той подава декларация за абдикацията си на 2 октомври 1918, Ньойският договор е подписан през 1919. Като за вас, кратко и ясно: 1-2-3 1. "Що се касае до заслугата, която правителството на Малинов си приписва за абдикацията на Фердинанда, тя е въображение на едно късно събудено честолюбие. Още в Солун Франше Депре заявява на делегацията твърдо, че в тоя момент България има един цар, в когото съюзниците не могат да имат никакво доверие. Същият подчертава пред изходящия се в Солун секретар на Американската легация в София Уокър, че съюзниците са поискали абдикацията на Фердинанда и заместването му от неговия син Борис." Д. Казасов е въз основа на спомените на ген. С. Савов, екземпляр от които се съхранява в веговия архив в ЦДА. 2. Лойд Джордж основава при Разузнавателния отдел във Военното министерство, едно, специално отделение: „За пропаганда в неприятелските страни". За началник на това отделение Лойд Джордж повикал притежателя на в. „Таймс” лорд Нордклиф. Той бе приел тая служба само след като се е съветвал и получил съгласието на г. Хенри Виканс Сопир, началник на Политическия отдел на в. „Таймс”.Кореспондента на в. „Таймс” Хенри Виканс Сопир в една книга под заглавие: „През тридесет години (1892–1922 г.)”, в глава XVI, страница 227: Следователно, ограничихме се да правиме само внушения на българите, като им давахме да разберат, че докато те не променят политиката си съвършенно Антантата с нищо не може да им помогне и да ги избави от онова зло, което ги очаква при сключването на мира, като им казахме, че четири условия предварително трябва да бъдат изпълнени, ако искат да влязат в сношения с Антантата. Тия условия бяха: а) Изпъждането на цар Фердинанда и фамилията му. б) Окончателно скъсване с Германия. в) Въвеждането на едно демократическо управление. г) Българската политика да се ориентира към създаването на една балканска конфедерация под егидата на Антантата и на Съединените Щати на Америка. Тия условия им се продиктуваха в Лондон в отговор на тайната увертюра, която българските емисари направиха и които претендираха, че говорят от името на министър-председателят А. Малинов. Ние бяхме упълномощени от Министерството на външните дела да предадем на същите емисари следующето: „До тогава до когато България не даде доказателства, че тя съвършено е променила политиката си, то не можеме да водиме никакви преговори с нея". Това наше заявление произведе голям ефект както на правителството на Малинова, а така също и на българските емисари, които искаха да влязат в сношения с нашите представители в Швейцария. Същевременно г. Сетън Уотсън и аз бяхме упълномощени от Министерството на външните работи да уверим Гърция и Сърбия, чрез техните представители в Лондон и да им кажем какво поведение сме държали спрямо българските увертюри. 3. Д. Петков, представляващ в Народното събрание Народно-либералната партия, получил от г. Добровича писменно предупреждение, че царя ще го приеме тая вечер на аудиенция. За часа ще му съобщи по телефона. Същата вечер Д. Петков е записал: „Разговора на Добри Петков с цар Фердинанда на 2 октомври 1918 г. през време на аудиенцията му. От 8 – 9 часа вечерта бях приет на аудиенция от цар Фердинанда наедно с Д. Тончев. Приети бяхме в кабинета на царя в софийския дворец. Царят: Искат да се състави кабинет само от Антантисти. Д. Тончев: Ваше Величество, такъв кабинет, какъвто предлага г. Петков, би бил наистина най-добър и полезен за сега, но можете ли вие да го наложите? Царят: Не съм в положение да направя нищо. Царят: Г-н Петков, какво е моето положение сега? Петков: Вашето положение е по-лошо от това на всички ни: всички сме изложени на опасност. Ние знаем, че списъка е готов за ония, които са щели да бъдат или ще бъдат унищожени. Сигурно начело на тоя списък не съм аз. Царят: Вярно е, че има такъв списък и начело стоя аз. Между обществото, а особено между правителствените кръгове се обсъжда въпроса за моята абдикация Какво е, г-да, вашето мнение по тоя въпрос? Аз Ви моля, да ми дадете един искрен и приятелски съвет. Настана мълчание: нито Д. Тончев, нито аз исках пръв да говоря по този въпрос. След минутно мълчание, поисках думата, като казах: „Аз съм най-младия политик, затова ще си позволя пръв да изкажа мнението си по поставения въпрос. - Ако Ваше Величество имате положителни данни и основания да твърдите, че въпроса за Вашата абдикация се обсъжда в обществото и особно в правителствените кръгове, като се има пред вид, че опасността от нахлуване на въоръжени беглеци не е минала още, този въпрос е от голяма важност за Ваше Величество, за династията Ви и за спокойствието на страната; затова заслужава да се разменят мисли върху него с всичката сериозност. Ето моето откровено мнение. Въпреки факта, че министър Ляпчев отказа в тая сутрешното събрание да е повдиган този въпрос от силите на Антантата, ако работите са дошли до там, както Вие ги предавате, аз мисля, че не трябва да чакате да Ви се налага абдикацията по какъвто и да е начин. Те могат да бъдат два: с груба сила или по решение на Парламента и на правителството. Вие не трябва да допущате ни едина, ни другия начин; а, за да се избягнат всички възможни неприятности и нещастия за Вас лично, за династията и за страната, трябва да сторите това час по- скоро по своя инициатива. Царят нервно удари масата и възбудено каза: „Това е един умен съвет. Аз не мога търпя, например, един Костурков да се яви пред мене и да ми съобщи едно подобно решение на Министерския съвет. Значи, според Вас, аз трябва да направя това още сега? Д. Петков: Ваше Величество, аз не съм дошел да присъствувам на един подобен акт, нито пък мога да ви определям времето, кога трябва да го направите. Вие сте ме повикали и искате от мене искрен и приятелски съвет, моля, да ме изслушате и след това правете каквото желаете. Моята мисъл е: ако това е наложително, то да стане по Ваша инициатива, а не да Ви се налага. Кога трябва да направите отказването си от престола в полза на престолонаследника, за това трябва да се споразумеете с правителството. Най-добре е, да повикате министър-председателя и да му обявите своето безвъзвратно решение и с него се съветвайте за времето и как да го направите. Царят: Казах, че този съвет е добър, защото повтарям го, аз не желая да дочакам да дойде тук един Костурков със злорадство да ми съобщава някакво решение, за да абдикирам. Вие, г-н Тончев, какво мислите? Д. Тончев: Ваше Величество, тъй както се поставя въпроса от Вас за абдикацията Ви, мнението на г. Д. Петков е добро. Но сега настъпва нощта, а тя може да роди нещо по-добро. Царят: Но няма ли, г. Петков, опасност, че моя син утре или други ден може да бъде убит? Петков: Ваше Величество, при условията, в които живеем и се намираме, никой за никого не може да дава гаранции. Престолонаследникът е историческа личност, той е син на България и е длъжен да остане на поста си. Но аз вярвам, че като се запази реда, ще настане спокойствие и няма да се случи нищо лошо с него.

Не е могъл, много дълго и сложно е за обясняване, но с няколко думи се свежда до външнополитически цунгцванг, каквото и да направи губи от нарушените интереси на Великите сили по онова време, а те са били Германия, Франция, Англия и Русия в Европа. Той пресича интересите и на трите /Англия, Франция и Русия/ и става не само неудобен, но и силно нежелан от тях. Възловият момент в тази конфронтация започва със своеволното му решение да се атакува укрепената турска позиция Чаталджа по време на Балканската война, след като турците му предлагат примирие и всъщност капитулират, където пресича брутално британските, руските и френските интереси с амбицията си да приеме еднолично парада в Цариград: http://macedonia.kroraina.com/gm_bw1/gm_1_5b.html в този линк е описано детайлно и с документи от времето как точно се случва това; и втори път в ПСВ, когато отново пресича същите тези интереси и се присъединява към Германския блок, вместо към Антантата, залага на губещия кон. Абсолютно невъзможно му е било да се задържи на трона след края на войната, щял е да срути цялата монархия, затова оставя трона на по-гъвкавия и рационален Борис.

Еее... сега, лесно е със задна дата. Всичките 13 британски колонии, от които се ражда конфедерацията, са били с узаконено робство, каквото е било и в доминьона, Великобритания: до войната за независимост тези 13 колонии са били под юрисдикцията на Краля. Чак след войната е написана новата Конституция.

В това е самата същност на гръцката демокрация - постепенно разширяване на управлението на малцинството, при което, както отбелязвате, винаги съществува риск количеството да загуби качеството. Солон не премахва институцията на архонтите, те пак се избират. Но това, което прави Солон, според мен в ущърб на качеството, е че той въвежда тимокрация, като разширява кръга на избираемите по имущество /имуществен ценз/, разделени в четири категории: pentacosiomedimni (или pentacosiomedimnoi ) – който е имал най-малко 500 медимни продукция като годишен доход hippeis – рицари, с най-малко 300 medimni zeugitae – притежатели на ярем от волове, с най-малко 150 medimni thetes – работници на заплата, с по-малко от 150 medimni годишен доход Така вече участват и граждани извън кръга на аристокрацията с право да бъдат избирани, като архонтите се избират само от първата група, а по-нисшите длъжности от другите три, четвъртата е изключена; първите три класа трябвало да служат като хоплити ; кавалерията е издигната до първите две групи, докато четвъртата класа е била наемана само като леко въоръжени войски. Това, което е новост при Солон, е разширяването правата на т.н. "буле" - съвет на 400-те, което дефакто е играело ролята на втора камара на парламента, докато Аеропага, сенатската камара да я наречем за удобство, е изготвяла важните решения, булето - съвета на 400-те - е имал решаваща дума да ги одобри или не, както и да разглежда съдебни жалби. По-късно Клистен разширява тази камара - буле - до 500 души и те са получавали все по-големи права да вземат важни решения без да се съобразяват с Аеропага. При Перикъл повечето важни решения са вземани от буле, изборен орган с много широки правомощия. Това, което искам да подчертая е, че сравнително тясната рамка на овластяване на демоса при Солон, постепенно се е разширявала, като долната камара, буле, е получавала все по-големи правомощия, свеждайки горната камара Аеропага, до церемониални функции. Тази система на Солон обече е била крехка и уязвима - веднага след него цялата власт е узурпирана от Пизистрат и неговите двама сина. Пизистрат е бил народен трибун, демагог - буквално демагог означава "водач на народа" - от планинските области, с бедно население. Той самият е бил богат и от царски произход, но се явява като защитник на бедните, и с помощта на въоръжен метеж узурпира цялата власт, настанява се в Аеропага и управлява еднолично, като предвидливо разоръжава членовете на буле и техните привърженици. Пизистрат обаче не бута и с пръст законодателството на Солон, то си работи, заедно с всичките му органи и постулати - буле, отменяне на дълговото робство, съдилищата приемат жалби на бедни и ги решават спрямо закона на Солон, че не може да се взема в робство длъжник и т.н. Самият Пизистрат си присвоява десятъка, който преди това се е разпределял от Аеропага, като го взема за него лично. Накрая, разбира се, е изгонен, същата участ сполетява и синовете му, но това трае с прекъсвания общо около 50 години. При Солон и отчасти при Клистен изборът на хората в буле и други отговорни длъжности е бил направо дилетантски - хвърляли са бобени зърна на случаен принцип, а длъжностите са били неплатени и за кратко, обикновено за година. Представям си каква е била компетентността. Чак при Перикъл са въведени платени длъжности, т.н. "диети" по-късно, в градовете на Ренесанска също са наричали "диета" градската управа, защото са се плащали дневни пари за всеки, който работи обществена работа, така се разширява и участието на по-бедни граждани, които в противен случаи са лишени от доходи, докато изпълнявали длъжност.

Кратос е гръцко божество, титан, син на Палант и Стикс, олицетворение на грубата сила. Кратос е онзи, който приковава Прометей на скалата и укорява Хефест, че е твърде милостив, докато слага оковите. Кратос е съюзник и слуга на Зевс при битката му с разбунтувалите се титани. https://en.wikipedia.org/wiki/Kratos_(mythology)