Б. Киров

Съжалявам, но започваме да се повтаряме, на стр. 101 от темата вече съм написал /цитатът горе/, че Каравелов е използвал напълно козметичната редакция на неговата уводна статия в "Отечество" само като повод да яхне вестник "Свобода" на Млада България. Старите са публикували в 1-ви брой на "Отечество" отговор-опровержение на неговото обвинение, и то е достъпно в дигиталния архив на Националната библиотека. Нищо не са пипнали от програмата му, заменили са "гърците" с "гръцките фанариоти". Каравелов се е фръцнал като обидена госпожица и е заел поза на велик революционер само и само да се вреди като главен редактор на новия вестник "Свобода", финансиран от младите. И според мен го е направил не по своя воля, той такава е нямал, а по волята на кураторите му от Азиатския департамент, за да влезе като троянски кон вътре в организацията Млада България. Никой от тях не е бил чувал за него до 1869-та, за това цитирах Симеон Радев, този човек е кацнал в Белград през 1867 като напълно неизвестна фигура, кореспондент на руски славянофилски вестник, предишната му биография е на хайделбергски /вечен и незавършил/ студент в Петербург и Москва, препитаващ се със събиране на български фолклор. За Итнатиев, къде без него, нали той е бил пряк началник на всички руски консули в нашия регион - Мошнин в Русе, Офенберг в Букурещ и не знам кой е бил в Белград, те са били полевите му офицери, Игнатиев е бил техния генерал, той си е генерал и по звание.

Каква ли ще да е била тази "голяма работа" на Каравелов със старите? През 1875, след като бива изхвърлен от БРЦК, Каравелов се захваща с "просветителска дейност". Иван Мънзов, главен редактор на в. "Тъпан", хумористичен вестник на Млада България, https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Мънзов е проумял плановете на "старите" да убият Млада България с техен вестник още през 1869-та. 11-ти брой на Тъпан, датиран от август 1869-та: " – Е, добре?...каза един от седемтях чорбаджии, който едвам си отваряше устата от мързел – какво...ти...каза... консула...кир, Кокорбашио? -Да ви кажа, слушайте! След едно сериозно разисквание връз политиката, както за нашата, тъй и за Европейската, представих на Негово Благородие нашио консул днешното положение на нашето отечество Българията и противодействията на завераджиите, подир това припомних още онази картина от миналото, когато влиянието на този консул беше до толкова големо, щото заповедваше даже и на самия тукашен владетел, след като му изобразих с най-живи краски покорността и верността на нашата нотабилска орта, и му доказах, че помощта, която ще ни даде днес Русията, ще бъде разплатена хилядократно утре-другиден, когато се освободи Болгарията и минем ний на управлението. Описах още една много черна картина за онова, що би се случило, когато завераджиите би возтержестували против нас и би сполучили да присъединат българските земи, защото те, казах, не се благодарят само с Болгарията, но искат и Тракията, и Македонията, и част от Албанията до Охрида; та като бъдат яки и силни от туй съединение, ще помагат и за освобождението на Босна и на Херцеговина, и на сичките народи що са под робство в Турско, както и на Поляците, и тъй ще гледат да изкоренят влиянието на Европейските сили на Восток. Представих още една картина, като му казах, че завераджиите са комунисти и че искат да осъществят това начало, за да могат събори сичките Европейски тронове. Сичките тия толкоз подействаха пред негово благородие, щото на часа ни се обеща да ни даде най-голема помощ. След това седнахме да разискваме връх начините, с които да съборим завераджиите /Млада България, бел. моя/. Да основем издаванието на една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите." И Каравелов, който "старите" /заедно с руския консул/ гласили да е главен редактор на "Отечество" изведнъж обръща "палачинката" и става главен редактор на "Свобода"... с който вестник се катапултира до върха на БРЦК и я съсипва като организация. Планът на "старите" е сработил на 100 процента, "голямата работа" вече е била свършена още през 1872-ра.

Да, знаел е предварително как ще протече гласуването за председател и е нямал очи да погледне Левски в очите при това гласуване: Това е написал Данаил на Панайот Хитов на 18 май 1872. Той единствен от делегатите от Влашко не е отишъл на събранието, а е изпратил вместо себе си Ангел Бръшлянов, негов съдружник в магазина и пръв братовчед да го подпише под протокола. Намерил е извинителна причина да откаже на телеграфическата покана на Каравелов, че няма кой да му върти търговията в магазина. Смешно е това, нали Ангел е негов съдружник в магазина, как да няма... По-надолу в писмото иска съдействие от Хитов да вреди някакво момче от Плевен в сръбско държавно училище, позовавайки се на връзките на Хитов с хора от сръбското правителство.

Писмото на Каравелов е било получено най-напред от Димитър Горов в Гюргево с нареждане на Каравелов, Горов да го изпрати незабавно на Обретенов за Левски, като му направи препис и за Данаил Попов в Турно Магуреле. Обретенов така пише в спомените си и цитира указателното писмо на Каравелов до Горов. Горов е направил препис очевидно и го е изпратил до Попов, за да получи Левски препис от това писмо на 21-ви ноември. Обретенов твърди, че го е получил от куриерката Дългата Коса /Тодорка Миразчиева/, но от написаното от Антонова става ясно, че пощата до Обретенов от Каравелов е идвала по руската куриерска поща в руското консулство и оттам е била вземана от Обретенов и препращана към Левски. Левски никога не е получавал това писмо от Обретенов, защото него го е нямало в Ловчанския архив, където е бил единствено преписа на Попов. Обретенов разказва някаква объркана история как изпратил оригинала на Каравелов, пък този оригинал после бил намерен в къщата на председателя на Търновския комитет /не у Големия, който му е бил кореспондент/, пък някаква слугиня в къщата го донесла на баба Тонка и накрая той го предал /продал/ на държавата след десетки години, но дори доброжелателния към Обретенов Д.Страшимиров се е усъмнил силно в тази история. В горното писмо на Д.Попов до Каравелов никъде Левски не е споменал, ако Попов не си съчинява въобще и за вестника, за да се отърве от това задължение, че писмата трябва да се пращат в руското консулство, става дума единствено и само за броеве абонамент на комитета в Ловеч за вестник "Свобода", не и за писма. Обаче писмата са си вървели през консулството, където със сигурност са им правели преписи за съответните длъжностни лица в руската бюрокрация, нейната машина е работела по строго определен ред и йерархия. Това за мен е национално предателство. И в кръга на включените в това предателство влиза и Димитър Горов, няма начин и той да не е бил посветен, защото именно той трябва да е връчвал писмата на руския дипломатически куриер за Русе, където е бил консулът; и да ги е предавал в обратна посока до консулството в Букурещ, откъдето главният хубавец Каравелов си ги е вземал. Чудно. Накрая целия му архив се озовава в сръбското консулство в Букурещ. Двойна застраховка.

Книгата на Хитов е била изпратена от Обретенов до Търново няколко дни след писмото на Каравелов до Левски за вдигане на въстание, датата е отразена в писмо на Големия, който пише на Обретенов, че е получил пратката. Щом книгата на Хитов е минала през руското консулство, оттам трябва да са били получени и писмата на Каравелов до Левски за вдигане на въстанието и целият баронмюнхаузенски разказ на Обретенов за куриерката с прозвище Дългата Коса, която ги хвърляла из храстите и после човек на Обретенов ги вземал оттам и сестрата на Обретенов ги носела в Търново блесва като чиста измислица на Обретенов. С уточнението, че писмата за вдигане на въстание не са били получени от Големия заедно с книгата на Хитов, а много по-късно от препис на писмата, направен от Данаил Попов, чак на 21 ноември. През руското консулство трябва да е минало и писмото на Левски до Каравелов с неговото самопризнание за убийството на слугата в дома на Халача датирано септември 1872... Въпросът Кой предаде Левски? добива съвсем конкретен отговор, както и Как беше предаден Левски? За пишман историците на тяхната съвест е... ако имат такава.

Руската дипломатическа поща е идвала с руски дипломатически куриери през Гюргево и не е подлежала на проверка от граничните власти, това го има в публикуваната руска дипломатическа кореспонденция от десетина години по-късно. Свобода е бил забранен както в Османската империя вестник, така и в Руската, но чрез дипломатическата поща може да е влизал в България, защото това не е руска територия и крайния получател не е в Русия. Драгоман по това време е бил Димитър Карамихайлов и той се е занимавал с получаването на Свобода. Напълно изключвам възможност Левски да е позволявал личната му кореспонденция да минава по каналите на руската дипломатическа поща, указанието му към Попов, ако е имало такова, се е отнасяло само и единствено до броевете на вестника, още повече, че Обретенов и компания като читалищни дейци са ходели регулярно до консулството да получават легални руски издания за читалището. Но... от изследване на русенския историк Веселина Антонова излиза, че още през 1872-ра, тоест докато Обретенов е бил куриер между ВРО и БРЦК, с всичките му измишльотини как използвал жени куриери и турчин огняр на корабчето циркулиращо между Русе и Гюргево, е предавал личната кореспонденция на Левски с Каравелов на руското консулство: "На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мошнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“ Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов." https://utroruse.com/article/772750/ Всички "тайни" на БРЦК и ВРО са идвали бързо на бюрото на началника на Азиатския департамент и на на руския посланик Игнатиев, съответно руските консули в Русе и Букурещ.

Чували са го много добре, но не им е било в кръга от интересите. Само Тошков и братя Георгиеви са имали финансов ресурс да въоръжат с модерно оръжие една 100 000 българска армия, а такива като тях са били десетки. Те обаче са класата на забогатялото от търговия с Русия търговско съсловие, което би загубило пазарите си там, ако България стане република, независима от Русия. Богатото търговско съсловие базирано в Цариград пък е разчитало на ресурсите на Османския пазар, за да търгува с Европа, включително с Русия, ето защо е бленувало дуална монархия. Няма го националното единение, което е помогнало на Гръцкото въстание, където богатите корабовладелци подкрепят материално въстаниците. Ловешката република, ако може така да я наречем, е съставена от средна ръка хора, дали впоследствие гръбнака на либералната партия. Левски е разчитал тази средна градска класа да бъде гръбнак на всенародно въстание, като увлече след себе си и селската маса. Намесата на Каравелов с неговата идеология срещу чорбаджиите е прекъснала с въведения от него терор и крехката връзка между Левски и богатото търговско съсловие, което е предопределило пътя на България към освобождение от чужда армия. Реално Каравелов е помогнал на Добродетелната дружина с въвеждането на този терор, изплашил е едрата търговска буржоазия и не е оставил и сантиметър почва за договаряне на сътрудничество с тях. Преломният момент, в който Каравелов се е промъкнал до върха на БРЦК е лятото на 1869-та, когато спира да илиза органа на Млада България вестник "Народност", списван от Иван Касабов и началото на ноември, когато излиза първият брой на вестник Свобода. По това време Касабов се оттегля от революционна дейност и започва да се занимава с адвокатска практика във Влашко. Каравелов като изключително злопаметен човек не пропуска да го оклевети и него, през 1875, когато вече Каравелов е изхвърлен от БРЦК от младите като Стамболов и Ботев, той публикува повестта си "Прогресист", осмиваща и принизяваща Иван Касабов като ренегат и родоотстъпник. Още една негова жертва след поп Кръстьо и ред други. На това се дължи и забравата на Касабов и беглото му споменаване в българската историография, излиза, че Каравелов й е задал тон.

Според Крумка Шаркова, ядрото на БРЦК се формира още през октомври 1869 около шестима: Каравелов, Левски, Теофан Райнов, Кириак Цанков, Димитър Ценович и Иван Касабов. През ноември излиза 1-ви брой на Свобода, финансиран от Ценович, а пред декември е първото събрание на провинциалните емигрантски комитети в Букурещ, за което пише рапорт полският кореспондент. Има резон в такова твърдение на Шаркова, защото в донесението на поляка се казва ясно, че има централен комитет в Букурещ и още частни комитети в други градове, тоест вече е имало Централен комитет със статут на такъв. Унджиев, Бурмов и Н.Генчев също застъпват тезата за ядро формирано през октомври 1869, но включват горе изброените имена без тези на Райнов и Касабов. Така че, да, информацията на Сапунов за Левски като за един от "началниците" е меродавна, Левски е бил един от началниците на БРЦК, когато Сапунов пише за него. От тези шестима, изброени от Шаркова като ядро на БРЦК през 1869, в обединителното събрание през май 1872-ра остават четирима - Каравелов, Левски, Цанков и Ценович. Райнов и Касабов ги няма, на тяхно място влизат протежетата на Каравелов - Олимпий Панов /русофил/ и Панайот Хитов /сърбофил/. Ценович успява да влезе в новото ръководство единствено заради силното настояване на Левски преди събранието, в противен случай е щял да бъде отсвирен от Каравелов още тогава; Кириак Цанков явно е бил притиснат от Каравелов, за да не сложи подписа си веднага под пълномощното на Левски за главен апостол в Българско, та се е наложило Левски сам да си го пише и подпечатва; впоследствие Каравелов запълва местата на Левски и Ценович с Тодор Пеев и други свои протежета. Тактиката е на "кукувицата" - Каравелов кацва в гнездото на Млада България през 1869-та с вестник "Свобода" и един по един изхвърля старите членове на Млада България оттам, накрая остават само той и "кукувичетата" от славянофилската задруга ; като същевременно Каравелов вади фенера на Диоген да търси "нов Левски", поне за трима "нов левски" се сещам на прима виста - Фердинанд, Узунов и Греков /който се измъква от длъжността като пробутва на свое място Узунов/, но сигурно са поне половин дузина, като се има предвид и централното място на Русенския комитет начело с Обретенов и после Стамболов, като тук не броим дузината Гюргевски "апостоли" със сръбски паспорти... Като пиша, че Левски е избрал "третия път" имам предвид, че той е републиканец като Мацини, но не лековерен наивник, вярващ че с помощ от 800 италианци ще катурне османската армия; Левски тръгва по трудния път да организира масово, добре обезпечено с кадри и оръжие чисто българско въстание с цел републиканска форма на управление, и това е третия път - нито празни надежди за помощ от Запад, нито тарикатски сметки да бутнем стадото от българи в кървава баня, за да дойде руската имперска армия, пък след това да му мислим.

Защото са били изпълнители на заинтересовани в това сили, Европа, както и днес, е била място за големи и малки хищници с най-противоречиви интереси, а тези хора са били емисари и служители на интереси. Боряна Антонова е успяла да намери повече информация за Бидискини от мен: "Самият Бидискини има любопитно място в цялата афера, което не се ограничава само до доносничеството му за османските тайни служби. Освен това той изпраща информация и на френския консул в Букурещ. Връзките му с управляващите в Париж не са нови. Първоначално Бидискини се включва в революционното движение в Италия, начело с Гарибалди в края на 40-те години на ХІХ в. През 1858 г. обаче той предава един от водачите на Карбунарите – Феличе Орсини, който прави заговор срещу френския император Наполеон ІІІ (1852–1870). Десет години по-късно Бидискини продължава да поддържа връзките си с парижките управляващи. През 1868 г. той предупреждава отново френския консул за поредната конспирация срещу Наполеон III. През този период италианецът вече живее в Румъния под друго име – Матучи. От декември 1869 г. Бидискини твърди, че постъпва на служба като военен специалист в Цариград. Наред с това някои косвени сведения от този период подсказват, че е възможно той да е свързан и с руската дипломация." Сапунов.pdf Няколко месеца след описаното събрание в Букурущ от полския кореспондент, Наполеон III е бил свален от позицията му на император и Франция е била провъзгласена за Република. Годината 1869 е и годината на втория подписан от десетки българи Мемоар до Султана за дуална българо-турска монархия, а проф. Иван Стоянов доказва, че този втори Мемоар не е дело на руската дипломация или самите българи, а на френски поданик с връзки с двора на Наполеон; руската дипломация си затваря очите за него, но с неудоволствие, като все пак допуска този документ макар и със закъснение да придобие публичност, вероятно заради тайната подкрепа на Франция към Русия по европейските дела в някои области. Бидискини е бил позициониран някъде там - между младоосманците, руските служби и френския императорски двор, без това да изключва и познания за ресурсите на мацинистите в Цариград, както стана ясно той е говорел за 800 италиански работници, които ще бъдат изпратени в помощ на въстание в Босна. Същата мантра за въстание в Босна повтарят Каравелов и Хитов през 1871-ва и следващата година. В прикачения файл има цитирано писмо на Сапунов до Бидискини, в което се вижда плана на италианеца за българската територия на Османската империя - вместо революционни комитети, Сапунов е имал мисия да състави тайни клубове по тази територия, управлявани от един централен клуб в Цариград. Идеята е тези клубове да работят с млаоосманците за трансформиране на султаната в конституционна монархия, в която българите да получат по-големи права, същата идея за дуална монархия, но конституционна, а не абсолютистка.

При Миркович нещата са малко по-сложни, идеята на Манол Иванов и Теофан Райнов е, че му предлагат да организира чета с изпратен от тях войвода, Васил, която да вдигне достатъчно шум, така да се каже, че да окаже натиск върху Високата порта да признае Българската Екзархия. Този шум в никакъв случай не е целял всенародно въстание с цел създаване на суверенна българска държава, а единствено политически натиск върху Портата за признаване на автономна българска църква. Което хич не е било малко, с признаването на Екзархията е бил признат и български миллет, отделен от рум миллет под егидата на гръцката Патриаршия, ще рече българският народ в Османската империя в неговите етнически ареали. Миркович е започнал да работи в името на това, но е бил предаден от Доротей, според Миркович едно от алчност /присвоил 5000 жълтици дадено от Манол на войводата и второ от амбиция за власт, надявайки се турската власт да го посочи за български Екзарх като нейно вярно псе с предателството на войводата и Миркович. Тънки шпионски игри от страна на Манол Иванов и Теофан Райнов, от които пострадалият е бил Миркович, който отива за заточение, заедно с войводата Васил. Което не пречи ни най-малко на Теофан впоследствие да участва в новосформирания БРЦК през 1870-та и да пише критични писма заедно с Райчо Попов на Левски в Българско година по-късно, че е захванал гламаво работата по въстанието.

Там е работата, че след оттеглянето на Касабов, Млада България се разделя на две - по консервативното крило, което си остава на позицията на ТБЦК от 1867-ма и революционното крило, което формира БРЦК в началото на 1870. Не случайно полският доклад споменава името на Бидискини и в учредителната сбирка на комитетите формирали БРЦК, и в случая със Сапунов. Почти нищо не се знае за Джовани Бидискини, споменават го неколцина български автори, писма на Сапунов до него са цитирани от Боряна Антонова в най-пълното изследване на мисията на Сапунов в българската историография. От тези писма става ясно, че Сапунов е следвал един по-мащабен план от шпиониране на българската емиграция. Мисията на Бидискини е била да свърже Сапунов с революционните комитети на българите във Влашко и да ги насочи към сътрудничество с Младоосманската тайна организация в Османската империя. Бидискини навярно е бил деец на Италианска работническа организация за взаимопомощ /Società Operaia Italiana di Mutuo Soccorso/, която е основана през 1863 г. в Истанбул с участието и под контрола на Мацини и Гарибалди. Предполагам това, защото в донесението на полския кореспондент той е предлагал на българите помощ от 800 италианци, които ще отидат под прикритието на италиански работници в Босна, а тази организация в Истанбул е имала над 4000 члена емигрирали в града италианци, повечето членове на тайните революционни общества на Мацини. И същият този Бидискини, който обещава по същество военна помощ на българските емигранти, по същото време, им изпраща с мисия Светослав Сапунов. В това няма противоречие, Мацини, папата на националните революции в Европа по онова време, заклет републиканец, е координирал всички сродни на Млада Италия организации в Европа, включително Млада България, сръбската Омладина, Млада Полша и... Млада Турция, нелегална в Османската империя прозападна организация, бореща се да ограничи правомощията на Султана с Конституция позволяваща на страната да се превърне в многоетническа османска нация с форма на управление конституционна монархия и в перспектива Република /осъществено от Ататюрк/. В тази схема на Мацини монархическите абсолютистки режими на Русия, Франция, Прусия и Австро-Унгария са разглеждани като исконни врагове, следователно логиката на Бидискини, респективно Мацини, е била да откъсне Млада България от руско влияние и да я свърже с Млада Турция. И така стигаме до Мемоара от 1867-ма дело на Пандели Кисимов и Касабов за дуална конституционна монархия между Турция и България. Сапунов и Бидискини се появяват във Влашко точно в този момент на кръстопът за българската емиграция. Тя е трябвало да вземе ясно решение каква форма на управление иска за бъдещата българска държава и на чия помощ от външни сили ще се опре - дали да тръгне по републиканския път на Мацини и Гарибалди, на Третата Република във Франция, или към сателит на Руската империя в сферата на идеологията славянофилство, включваща като руски сателит и Сърбия. Затова е била толкова остра реакцията и на Каравелов, и на Кишелски към тези погледи към западните идеи, и двамата идват и принадлежат към лоното на славянофилството, в което ядрото е Православието и Русия като обединителен център на всички славяни. Сърбия е закачена като гарнитура по дефолт към този голям православен свят. Левски е застанал на третия път, който е най-ветровит и привлича най-много негативна енергия, винаги този по средата става обект на кръстосан огън от две враждуващи непримиримо страни.

Освен него в рапорта на поляка е споменат и Джовани Бидискини /или Биадискини/ Джовани Бидискини е замесен и в мисията на Светослав Сапунов, за която също има отделени няколко реда в рапорта на поляка: "Наскоро някой си Сапунов , представящ се за изпратен от славянския комитет в Цариград за установяване на връзки с Букурещ, Белград, Аграм , Цетине и Сараево, раздаваше в Букурещ присъствени карти за заседанията на централния комитет в Цариград. Той се придружаваше от един италианец, който твърдеше, че е агент на Мацини. Въпреки всичките уверения на тези господа, българите, подозирайки ги, че са агенти на османското правителство, им затвориха вратите. Споменатите по-горе градове бяха предупредени за тяхното пристигане с циркуляр." Тези неща, както и мисията на доктор Миркович, която също е упомената в доклада: "Една друга афера, по-сложна и деликатна, занимаваше и възмущаваше всеки във Видин, тази на д-р Миркович . Вие знаете, че този доктор и войводата Васил , както и други хора, бяха арестувани преди време за участие в българско съзаклятие. Ето какво следва от признанията на доктора: някой си Маноли Иванов, българин, живущ в Цариград, поканил д-р Миркович да отиде да го види. Той поверително му казал, че е време веднъж завинаги да се приключи с българските движения и му предложил да организират фалшива конспирация, да увлекат всички екзалтирани отвъд Дунава и после да ги предадат на властите. На възраженията на Миркович Маноли му казал, че аферата е инспирирана от правителството. Той го свързал с някой си Шнайдер Ефенди, който, в качеството си на, както твърдял, аташиран към висока особа в Империята, му говорел в същия дух и му давал най-сигурни уверения в подкрепата и одобрението на правителството, говорел дори за някакво възнаграждение . Доктор Миркович накрая се съгласил да вземе участие в това предприятие, но при условие, че остане в тайна между тях тримата и че, що се отнася до него, той само ще наблюдава емигрантите, които Маноли привлече в страната, и че при нужда ще може да разчита на закрила от страна на правителството, което му и обещали. Тогава войводата Васил, повикан от Маноли, минал Дунава и се установил недалеч от Балкана. Всичко вървяло по план: Васил събрал при себе си старите си другари, Миркович информирал редовно Маноли, а последният се стараел чрез прокламации и други начини да увлече възможно най-голям брой хора и да ги хване в засада. Десетина дена преди арестуването на тези господа Миркович пристигнал в Лом-Паланка, където архиепископът на Берновац  - Негово Преосвещенство Доротеу , дошъл, за да му предаде писмо от Маноли. В това писмо Маноли го информирал, че архиепископът е посветен в тайната; Миркович бил доста изненадан, но се удивил още повече, когато към писмото видял, че има печатана прокламация, която зовяла българите да хванат оръжието срещу Турция. Той унищожил веднага тази прокламация и заявил на архиепископа, че не може да участва в подобни работи и че освен това той вече не разбирал нищо. Какво ли не правил архиепископът, за да го убеди, че тази декларация била абсолютно необходима, за да бъде успокоен Васил, който започвал да подозира нещо. Миркович се оттеглил от делото. Скоро след това той бил повикан по телеграфа във Видин, където намерил Васил и цяла тълпа хора арестувани. Той имал същата съдба. Неговото арестуване се дължало на един екземпляр на въпросната прокламация, която властите в Лом-Паланка открили, адресирана на негово име в бюрото на Лойд . Ето версията, разказвана от всички. Добавят, че архиепископът Доротеу искал да се оттърве възможно най-бързо от Васил, който живеел при него и който му поверил на съхранение 5000 турски лири. Казват още, че митрополит Доротеу със собствената си ръка написал имената на личните си врагове в тефтерчето на Васил (който едва може да се подписва) и те действително били арестувани. Дали Маноли Иванов е направил всичко това на своя глава, искайки да си припише заслугите на лоялен служител на правителството, или самото правителство е замесено в това? Това се питат хората. Българите уверяват, че Маноли стои свободен в Цариград. Но от друга страна протекцията, която той е обещал на Миркович, остава без ефект, или е лъжлива, защото задържането му, макар и при по-леки условия след признанията му, все още продължава. Българите не се колебаят да тълкуват тази злополучна афера като интрига от страна на Високата порта и си вадят неблагоприятни заключения по отношение на правителството. Това събитие имаше такъв отзвук, че всеки говореше за него в Букурещ, докато бях там: естествено хората преувеличаваха нещата и ги украсяваха с всякакъв сорт коментари. Това породи отвъд Дунава без крайно недоверие сред българите към всеки, пристигащ от Цариград." ... се случват почти едновременно и са взаимно свързани и то по много сложен начин, не така както се представят в черно и бяло от повечето автори - делейки участниците в тях на добри и лоши, Сапунов - турски шпионин, Манол Иванов и Теофан Райнов - българските Щирлиц, доктор Миркович - борец за църковни права и т.н. Личностите преплетени в тези събития са имали многопластова роля и самите събития отразяват един преломен момент за българското националноосвободително движение, но постът ми става прекалено дълъг и ще продължа по-натам в тази посока

12 комитета с по 2-3 до 5 членове, максимум 60 души, заели се да решават съдбата на 7 милиона без да имат никаква реална представа за живота на тези 7 милиона отвъд Дунава. Панайот си лъже като Мирче Кришан за краставицата, при него лъжата за 3000 души, които веднага може да поведе се повтаря и в протокола от събранието през 1875, там пак е плеснал същата цифра, чета от 2000 души, които ще доведе от Сърбия, малко е посмалил, но е взел 120 000 евро, бая лозови пръчки трябва да е купил с тези пари. Кураторът на Русенските Кубратовци на Обретенов, който за по сигурно пращал писмата до тях през руското консулство през 1874-та... ... Бил е много популярен най-вече след първите му две обиколки от 1868-ма и 1869-та като емисар на Млада България. Касабов нали пише за него, че бил "най-способният му агент", имал е зад гърба си солиден опит на нелегална дейност в Българско и е познавал добре какво става там, за разлика от Райчо, Каравелов и останалата компания, която си е рисувала фантасмагории в главите от позицията им на външни наблюдатели. Трезвият глас е бил на въпросният Линденберг, представил се като емисар на Мацини, който ги е охладил с констатацията, че още не са готови за въстание; иначе пак същите мантри за въстание в Босна и помощ от Сърбия и Черна гора, че и Гърция... които повтарят и през 1872-ра, констатацията на поляка, че всеки шарлатанин може да ги поведе в желаната от него посока, стига да им представи желаното от тях за действително. От което са се възползвали Каравелов и протежетата му, най-образованият между всички тях политически шарлатанин, през 1872-ра. И още, не на последно място, повечето от тези господа са били на руска издръжка и са се ползвали с благоволението на руския консул Офенберг, който ги е етикирал като "половин дузина безделници, самонарекли се комитет" в Букурещ.

Полският кореспондент ни е оставил една много точна моментна фотография на състоянието на българската революционна емиграция от началото на 1870 година, която остава в общи линии същата и през 1872-ра: Представеният документ се намира във фонда на османското външно министерство, съхраняван в Başbakanlık Osmanlı Arşivleri (Централния османски архив) в Истанбул във фонд HR-SYS 290-7 (Приложение 1). Текстът е написан на френски език, тъй като той е бил официалният език за кореспонденция на османската дипломатическа служба. Изложението се състои условно от три части и представлява донесение от неизвестен автор до Високата порта. Първата част съдържа сведения за две събрания на 12 български комитета в Букурещ (главния столичен и 11 провинциални) от края на 1869 и началото на 1870 г. и участието на Васил Левски в него. Втората разказва за обстоятелствата около аферата на д-р Георги Миркович и арестуването на доктора. Третата описва инцидент, случил се в Русе, в който е пряко замесен руският консул в града.Съдържанието на първата част от документа е познато в българската историография в съкратен вид . Според публикацията, дописката е подготвена от полски емигрант, вероятно Мошински, за полския осведомителен бюлетин „Кореспонданс дю Норд-Ест”, който присъства на двете заседания на БРЦК благодарение на връзките си с Георги Живков . Ново проучване свързва авторството на цитираната кореспонденция с поляка Рачковски, който е вписан в български регистър с разрешителни за пътувания в Русе като пътуващ за Влахия на 18 септември 1869 г.  Алека Стрезова "Пишат ни от Русчук, 11 януари [1870] Едва преди няколко дена се завърнах от Русчук. По време на моето пътуване до Видин попаднах по следите на нови приготовления на българските комитети. За да ги изуча из основи и за да бъда в състояние да говоря сигурни неща, сметнах за добре да черпя сведения от самия извор в Букурещ, толкова повече, че според моите сведения, знаех, че в този град трябваше да се проведе всеобща среща на българските делегати. След като останах два дена във Видин и околностите му, поех пътя обратно и се върнах в столицата на Обединените княжества. Ето резултатът от това пътуване: По протежение на цяла Румъния има 12 български комитета, а именно: столичният комитет в Букурещ, и провинциални комитети в Турну-Северин, Калафат, Турну-Мъгуреле, Гюргево, Ибраила , Галац, Яш, Болград, Плоещ, Александрия и Крайова. Тези комитети трябва да бъдат смятани за центрове на българската деятелност: двама, трима, понякога петима събрани лица ги съставляват. Тяхна цел е организирането на българите в района на действие на всеки комитет и привличането на другите извън него. Тези комитети се радват на пълна независимост в административните въпроси, такива като избора на ръководител или войвода, събирането на данъци, приема на нови членове и др., но, що се отнася до политическите дела, нито столичният комитет, нито провинциалните могат да действат самостоятелно. За да се обсъди и приеме програма за действие, провинциалните комитети изпращат два пъти годишно делегати в Букурещ, където се обсъждат политическите въпроси на общо събрание под председателството на столичния комитет; решенията се взимат с мнозинство, вписват се в протоколите на заседанието и са задължителни за всички комитети. Благодарение на личните връзки на моя спътник ние бяхме допуснати да присъстваме на заседанието на това събрание, което се състоя на 30 декември. Тема на обсъждането беше формирането на чети и подготовката за въстание в България през пролетта. Мнозинството беше на мнение, че настоящите условия, преценени като благоприятни, изискват решителни действия. Тези господа вярват, че далматинското въстание  само е затихнало и ще се възобнови през пролетта с нова сила. Те разчитат на едновременна акция от страна на Босна, Сърбия, Черна гора и Гърция, както и на едно движение на славяните в Австрия и на подкрепата на Русия. Тези идеи са силно окуражавани от надеждите, които дават емисарите на Мацини . В наше присъствие някой си г. Линденберг, твърдейки, че е агент на централния революционен комитет на Мацини, заяви, че в различните страни на Европа те наброяват 80000 съзаклятници, готови да тръгнат при първи сигнал. Той посъветва българските делегати да не губят време и да се възползват вероятно от единствения случай, който им се представя; той им обеща от името на въпросния комитет 200 италиански доброволци и оръжие. После той прочете едно писмо от Цариград, в което някой си Бедескини, агент на същия комитет, го информираше, че ще е в състояние да изпрати 800 италианци през пролетта в Босна като работници, но които всъщност ще имат за цел да подпомогнат революцията, която трябва да избухне в тази страна. Всички тези обещания развълнуваха до такава степен мнозинството, че то поиска да изпрати четирима емисари в България, за да подготвят почвата. Дяконът Левски тогава стана и каза, че е готов да замине за вътрешността на страната; той е един от най-активните и енергични агитатори и е много известен. Войводата Панайоси  настояваше да се вдигне въстание и каза, че има почти 3000 човека, които само чакат заповед. Друг делегат увери, че войводите Тоти, Зети и Зико  имат също привърженици от двете страни на Дунава. Г. Линденберг поднови обещанията си. Тогава събранието, преценявайки, че влизането на чети в България не може да стане по-рано от април, реши, че сега нищо не е готово, за да започне тяхното организиране, че числата, заявени от Панайоси и останалите, трябва да бъдат проверени, че всичките сили трябва да бъдат преброени и събранието реши: всеки комитет трябва да направи веднага точна сметка на силите и ресурсите, с които разполага, както в своя район, така и в България, ще се организира извънредно набиране на доброволци, комитетите ще се подсигурят с надеждни места за съхранението на оръжия и муниции. Що се отнася до централния комитет, той пое ангажимента да намери по-голямата част от средствата (възползвайки се от доброто разположение на г. Офенберг ); той също така ще изпрати дякона Левски с един помощник в България и ще набави информация за подготовката, която се върши в останалите страни, с оглед на една едновременна акция. Събранието покани г. Линденберг да достави оръжието, което е обещал, в момента, в който складовете бъдат готови. Разделиха се, решавайки, че ще има ново събрание през месец февруари в ден, определен от централния комитет, когато ще се направи преброяването на общите сили, спрямо което ще се вземе решение. Впечатлението, което ми остана от това събрание, ме навежда на следните заключения: 1.) Цифрите, заявени от Панайоси, са повече от преувеличени; 2.) Тези хора не познават вътрешното състояние на страната и живеят с илюзии; 3.) Разположени да вярват на всичко, което им се каже, след като отговаря на вижданията им, те могат лесно да станат играчка в ръцете на първия срещнат; 4.) принципът на вземане на решения с мнозинство при една толкова невежа маса създава условия човек лесно да стане господар на техните действия. До каква степен Русия е въвлечена? Не знам, но междувременно виждам, че повечето от тези господа са на нейна издръжка. Не ми беше възможно да разбера повече за техните дела, нито да разбера всичките им имена, тъй като не исках да събуждам подозренията им. На всички тези революционни и войнствени проекти от другата страна на Дунава страната отсам реката отговаря с най-голямо спокойствие; не се наблюдава и най-слабо желание за бунт, няма никакви приготовления. Писмата от вътрешността, които намерих тук, потвърждават това състояние на спокойствие." Това е оставил Левски през 1870-та във Влашко, когато тръгва на третата си обиколка в Българско, която всъщност е обиколката му за изграждане на ВРО. Не са му дали повече от година, за да започнат опитите им да бъде свален от позицията му на лидер на ВРО и да овладеят тази изградена от него вътрешна организация като тяхно оръдие за празните им политически амбиции и илюзии, справка Филип Тотю за "букурещките вагабонти". Народе????

Ще бъде от полза на темата да го има в превод този доклад, в оригиналния текст има детайли, които се губят във всеки преразказ или тълкуване, ето го: Raport 1-14.pdf "Когато Захари изтипосал Хитов в Записките, че взел парите, купил лозови пръчки и отишъл да сади лозе в Белград, онзи дори не е опитал да се защити, да измие лицето си. Мълчал си и се спотайвал." Мълчал си е и се е спотайвал, защото подписът му е стоял под протокола от събранието с решението; Захари не е излъгал нищо в случая, взел е комитетските пари Хитов и не ги е върнал, дали е купил с тях лозови пръчки не знам, но ги е присвоил.