Б. Киров

Въпросът е, че в протокола на събранието, в списъка с представители Никола Обретенов не фигурира, не е записан там, а подписът му се появява накрая. Възможно е да са били двама - Драгостинов и Обретенов - но е записан единствено Драгостинов: Съгласно протокол на Русенския ЧРК от 7 май заминал, а е сложил подписа си на 5-ти май в Букурещ. Следователно е бил там без решение на ЧРК да бъде представител, решението е оформено в протокол постфактум. Както и да е, тази личност ми е твърде... не симпатична. Може би ще се окажеш прав, че трябва да търсим в протоколите от разпитите около убийството на Стоян Пенев и самоубийството /?/ на А.Кънчев.

"16-ти представител Иларион Драгостинов от ЧРБК в Русчук." Вижте преди заседанията на комитета, изброяването на представителите. Петър Кършовски е разчел неправилно подписа на Драгостинов и го е възприел като "Иван Драсов", а Страшимиров се е подвел по него. И.Ив.Драгостинов Марин твърди пред Параскев Стоянов, че подписът на Драсов бил в протокола, но не помнел дали Драсов бил там. Как няма да помни? Драсов е починал същата година, когато П.Стоянов е правел анкетата и няма спомени от него в книгата му. Петър Кършовски, под чиято редакция е книгата "Из миналото на град Елена", е някой от потомците на Иван Кършовски. Книгата е издадена за пръв път през 1927. Кършовски е разчел неправилно и инициалите на Котелски, вместо К.С.Котелски е разчел В.С.Котелски. Ето какво пише Елена Хаджиниколова в нейна публикация под заглавие УЧАСТИЕТО НА МИХАИЛ ГРЕКОВ В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ (1872–1874 Г.) за братята Котелски: "Ако се върнем към историографията, четата на Горски, която навлиза в България през 1873 г., е дело на Сливенския комитет, чийто член е Йордан Стоянов-Котелски. Този деец влиза в комитета с препоръка от БРЦК и присъства в него до общото събрание от май 1873 г. (Vazvazova-Karateodorova, 1994, 102). В работата на майското събрание той включва своя брат К. С. Котелски (Burmov, 1950, 103). Това е четническият войвода Никола Горски (Burmov, 1957, kn. 2, 1–15; Vazvazova-Karateodorova, 1994, 64–76, 102; Mitev, 1986,v. 1, 123). Покровител на двете чети е Ганчев от Стара Загора (Burmov, 1957, kn. 2, 2–10).Съгласно замисъла на БРЦК четите трябва да проверят готовността на народа за въстание,за да го включат в очакваната сръбско-турска война (Velikov, Fermandjiev, 1974, 311–343;Volkov, 2009, 212–221)" под линия е добавено: 1.2. Йордан /Йорданчо/ Ст. Киров [*Котел + май 1873,с.Желява,Софийско], с псевд. И. С. Горски 1863 и Фердинанд 1872, абаджия в Цариград и овцевъд около р. Дунав от 27.І.1861. Пише писмо от Браила до Раковски 7 юли 1867. След загубата на много от овцете се прехвърля в Русия, за да търси работа - след 1867. Среща се в Левски 15.ХІ.1872 в Сливен, с пълномощно за апостол на Североизточна България. Участва в събрание на БРЦК - 1873. Със Стоян Велков Софийски, четник при П. Хитов, събират чета - май 1873 и преминават от Букурещ в България. Загива в сражение https://periodicals.karazin.ua/drinov/article/view/15509/14462 Въпросният Йордан Стоянов-Фердинанд е изпратен от Каравелов като поредния апостол през ноември 1872, Левски го праща с пълномощно в Сливенското окръжие, това пълномощно на Левски е в дигиталния архив на НБ.

Така. Става все по-интересно. Онова, което се е случило на събранието в Букурещ през май 1872. Не е бил Иван Драсов. Сред подписалите протокола се появява лицето В. С. Котелски. Странно име, прилича повече на псевдоним. Оказва се, че това лице е брат на... Йордан Стоянов-Котелски, племенникът на Г.С.Раковски, който Каравелов и си-е изпращат в късна есен под името Фердинанд като поредния "апостол" уж да примирява Левски с Общи. Йордан Стоянов-Фердинанд, след смъртта на Левски влиза в Сливенския ЧРК и веднага включва брат си В.С.Котелски /пак роднинска афера/, който пък от своя страна, В.С.Котелски, е ударил подпис през май 1872 в Букурещ. Отгатнете от три опита за кой е ударил подписа си въпросното лице В.С. Котелски /от Котел явно идва псевдонима/; според мен, точно той е бил протежето на Панайот Хитов, дублирало с 10 гласа Сливенския ЧРК с жалките 3 гласа на Левски за Сливен-2, Карлово и Стара Загора. Партията на Каравелов е пипала здраво, би казал по-късно Ганьо Балкански, "аферим... хитри момчета излязоха"... Има поне още едно странно нещо - за Русе е посочен делегат Иларион Драгостинов и той действително се е подписал точно с подписа, който подозирахме, че е на Иван Драсов, вгледайте се внимателно в този подпис, той е И.Ив.Драгостинов. Да, но изневиделица се появява и подпис на Никола Тихов Обретенов. Ако Иларион Драгостинов е представлявал Русе, кой е представлявал Никола Обретенов? Идеята ми е, че на ловчанци ударът може да им е дошъл не от Ловеч, а от Букурещ, първият удар.

Честит празник и на Вас! Със сигурност Иван Драсов не е представлявал Ляковец и Търново, там представител е бил председателят на Лясковския ЧРК Марин Цонзаров. Левски е записал в тефтерчето си като разход 84 гроша похарчени на 11 май за изпращането на ляковския председател. Самият Цонзаров се е подписал в протокола. От друга страна, в събранието са участвали и лица, които не са били представители, така например не виждам Олимпий Панов на кои комитети е бил представител, а е избран в ръководството. Панайот Хитов, който е бил поканен, не е отишъл оправдавайки се с болест, но също е бил избран в ръководството от шестима. Бил е поканен като гост и одеския търговец Никола Тошков, а според спомените му е присъствал и Киро Тулешков, уредник на печатницата на Каравелов. Не знам кой е представлявал Стамболу Мехмед Ефенди /псевдоним на Сливен/ с ЧРК в околностите му - 10 гласа, след като Левски е представлявал Сливен, Ст.Загора и Карлово с ЧРК в околностите им с 3 гласа. Има очевидно дублиране на Сливен със Сливен, в полза на гласовете за Сливен 1 /Каравелов/. Имало е голямо нагласяване и натъкмяване да се избере Л.Каравелов за председател. Та, ако е бил представител на ЧРК в Българско, за Иван Драсов остава единствената възможност Стамболу Мехмед Ефенди /псевдоним на Сливен/ с ЧРК в околностите му - 10 гласа.

Общия е топ идиот, в едно от писмата му-доноси до комисията в Ловеч ги успокоява, че нищо страшно нямало в шпионите на властта, той даже си бил пил бирата с двама от тях в една кръчма и се разговаряли, единият бил от Русе, другият не помня откъде. Храбрият войник Швейк.

Драсов на 20 юли носи писмото до Общи в Тетевен, а на 11 август му е заверен паспорта за излизане от Дунавския вилает. 21 дни. Според мен, за 21 дни не е възможно да си уредиш издръжката и приемането в Писек, подготвено е по-дълго. Има едно негово писмо до един от съдружниците на зет му, сега не ми е под ръка да го цитирам, в което Драсов пише, преразказвам, "помните ли лятоска, когато гледахме ученията на аскера на Марино поле /Марино поле е в Търново/, какво ми казахте", това по повод на обещанието на въпросния търговец, че ще го подпомогне за учението. Заминаването му е обмислено, но в един период, според мен, не повече от два месеца. Ако той действително е бил на събранието в Букурещ, върнал се е към началото на юни, така твърди Атанас Хитров. Юни, юли, началото на август - около два месеца. какво е правел на Марино поле с въпросния търговец, те си знаят, но "лятоска" е юни-юли, тогава е бил въпросният разговор за издръжката. В началото на август вече е пътувал. Да остави Пъшков и Марин спокойни, Пъшков може би, защото и него го няма в списъка, но Марин си е там като един от синовете на поп Лукан, пък и на първото бастисване налитат най-напред на неговата къща, някой я е посочил като една от четирите.

Две важни неща, според мен, за темата, да ги маркирам, за да не потънат по-късно. Първото е в спомените на Пъшков за убийството на Паисий, където той, между другото, е написал: "За срещата на Д. Общи с Паисия в хана на дядо Марко в с. Абланица положително знае Пъшков" Бях твърде озадачен каква е била тази среща и отговорът е в донсенията на Общи до ловчанския комитет, които са си чисти доноси, подгряващи комисионерите да му дадат заветното писмо от Левски да убие Паисий. На 10 май 1872 Общи е записал следния донос: “872 на Май 10. В решит Ходжогло ето какво известие от вашия дякон владишки какво е дрънкал Прет Народни Хора дейе, и кадеса намира Димитър Опщи неща да криете от мене виесте Народни и аз сам Народен и сам спомогнал 6000 хиляди гр. и ощ ще спомогна защото мие Приятел защото аз съм ходил с него от едно село до охраннито. не не аз братя несамго видел Това е лъжа гола и и казал Преди 2 неделе уловиха го в София и му уловиха Писмата и му зеле 260-гр. джезъ а това е лъжа гола С очи несамго видел Не това де там казва - 12ий майй 1872 тогива ги е ял.” За какво иде реч в това ломотене на развален български, да преведа: Паисий е твърдял, че на една среща между него и Общи в хана на дядо Марко, Общия го изнудил да му даде 6000 гроша /60 лири, около 75 000 днешни лева/ и после не ги отчел на комитета, казано по-просто присвоил си ги. Същото нещо се случва и с касиера на голям Извор Марин Павлов, който взел от Паисий 5 лири и си ги похарчил, без да ги отчете на никой. За тази сума обаче е имало разписка. Че Паисий е бил обект на нездрав паричен интерес от "революционерите" на Общия, говорят и свидетелствата на някои от тях пред софийската комисия: Тодор Кръстев – „Попът ще го убият от името на народа. Поне да го убием сега, че у него има пари, да вземем парите!” (24 октомври 1872 г.), Лечо Николов –„Казаха ни, че у себе си той имал пари. „Щом падне, вземете ги и ги донесете!”(16 декември 1872 г.). Самият Общи в "рапорта" си до Ловчанската "комисия" на другия ден след убийството на същия хубав български език съобщава, че у убития от него Паисий имало 30 000 гроша, но тъй като пишман комитата паднал от коня и се паникьосал след убийството, очевидно не е имал време и кураж да му ги вземе. И така, след като пише доноси до ловчанските комисионери през май 1872 /Левски тогава отсъства, мишките танцуват/ Общия най-сетне пита на 15 май в поредния си донос: "Черна ли душа, или не е, явете ми със същата поща по-скоро, докато се мая тъдява, да го очистя, ако е за чистене. Нека се подпишат 24 лица да го очистя. Помните ли зимъска, когато ми казахте таз черна душа, не казахте ли някъде, че в наш Ловеч има добри работници." Комисионерите обаче изчакват Левски, за да вземат писмото от него, и чак тогава Драсов го носи, а Пъшков се появява в хана на Стоян Брънчев. Второто важно нещо е по повод на печата на комитета, свидетелства Пъшков пред Параскев Стоянов през 1901: "Пъшков ми показа портрета на останалите още живи основатели на комитета, снет, когато празнували 25-годишнината. На портрета имаше писано: „1.VIII.1896“. Там са снети: Д. Пъшков, Марин Луканов, Иван Драсов, Атанас Хитров и Иван Колев. Там има и ударен най-стария комитетски печат, съхранен у Ив. Драсов. Печатът има в средата лъв и корона, а наоколо писано: „Привременното правителство в България“ I отд. от Б. Р. Ц. К. (Български революционен централен комитет). Левски искаше и направи печатите с лъв без корона. Печатите били поръчани и работени в Букурещ. Искал левът без корона, защото след освобождението на България щели сме да я обявим за република. Левски беше за републиканско самоуправление; но другите всички поддържаха да е лъвът с корона, понеже най-вече се надявали на Русия и следователно България щяла да има княз. Така се решило в комитета с вишеглесие, но малко време употребиха печата без корона, докато им пратиха от Букурещ печата с лъв с корона. Този без корона е у Ивана Драсова." Тук акцентирам върху чистосърдечното признание на търговеца Пъшков "но другите всички поддържаха да е лъвът с корона, понеже най-вече се надявали на Русия и следователно България щяла да има княз." Идейният конфликт е налице и не е повърхностен.

Едва ли са си разменяли часовниците на изпращането на Ботев през май 1876, след като Ботев е написал на Стамболов през декември 1875: " N. B. Моля ти се, това, което имаш лично с Драсова и с други, не меси и мене в него. Аз и тъй пострадах твърде много от тоя човек. Освен дето ме подигра с 95 фр., дадени нему назаем (това аз му прощавам), но той е една от главните причини на моето днес лошо положение. Но нищо! Аз ще да изплувам из това блато." "Тоя човек" е Драсов. Това е една от т.н. "скари" от дигиталния архив на Националната библиотека: Цялата статия на Илко Илиев е на този линк: https://electronic-library.org/articles/Article_0168.html И аз съм любопитен за източника. Спомням си, че една от първите Ваши реплики към мен в този ни тъй дълъг диалог в темата, беше защо съм избрал по-напред в темата точно Иван Драсов като фаворит за автор на доноса. Чисто интуитивно и най-вече по съвсем елементарните два критерия: първо, че го няма нито в списъка, нито в Ловеч; и второ, че е един от четиримата, имащи капацитет и знания за да напише доноса. Т.е. той е единственият от четиримата /поп Кръстьо, Марин Поплуканов, Пъшков/, който отсъства от списъка и отсъства от България, когато започва провала. Това не доказва, че е бил той, но води по точки.

Обретенов, както в много други случаи, греши: Хасан Касан не е Ловеч, а Видраре, Ловеч е Морадоглу и там представител си е Марин Поплуканов; Искандер Ефенди не е Троян, а Гложене; единствено Дервишоглу Мехмед Кърджалъ е Тетевен. „2-й представител … (е Васил Йонков с) 3 гласа от ч. (астните) р. (еволюционни) б (български) ком. (итети). Деришоглу Мехмед Кърджаль (Тетевен). Хасан Касан (Видрарe), Искендер ефенди (Гложене)“. Любомир Дойчев – „Сподвижниците на Апостола”. Издателство „Отечество” София 1981 г. За подписа... да, твърде различен е от този под писмото на Левски към Анастас Попхинов, но не е изключено да е неговия. Аргументирам се с това, че Драсов е притежавал извънредно адаптивен и гъвкав характер, което доказва в участието му в борбите за власт в БРК и впоследствие БРЦК през 1874-75 г. Там доста бързо сменя лагерите от Каравелов към Ботев и после се оттегля грозно от Ботев, обявявайки го, че е злоупотребил с комитетски средства /след като го завлича с личен заем, който не му връща, цитирах писмото на Ботев/, така че защо не този му характер да се е отразил и в маниера му на подписване, който също е изменчив, според обстоятелствата. Във всеки случай, поне четирима твърдят, че Драсов е бил на събранието в Букурещ през май 1872, между тях и Д.Страшимиров.

+++ Значи все пак съм разчел подписа на Драсов, щом и Димитър Страшимиров го е разчел и публикувал така като "Иван Драсов". Чудна работа, защо историците след него бягат като дявол от тамян да признаят, че Драсов е присъствал на събранието в Букурещ, нещо подличко и гузно усещам в това... Атанас Цочев Хитров в спомените му пред Параскев Стоянов също недвусмислено потвърждава присъствието на Иван Драсов на събранието: "В Букурещ събранието почнало иа 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях и донесли 2 пушки (едната система „Remington“, другата белгийска „Comblain“ и една сабля 4 пръста широка), за да изберат какво да поръчат, като фабриките (десетина) искали 1/2 пари напред и 1/2 след освобождението на България." Марин и Драсов са се върнали след около месец, ще рече в началото на юни. Това е преди Левски да получи пълномощно, което вече само по себе си е мотив. Левски е чакал още две седмици в Букурещ Кириак Цанков да му напише пълномощното. Не Каравелов, а "Ячу"... Унизителна история. Гложенецът е изместил Общия от делегатското място за Букурещ по настояване на Левски, очевидно е бил възприеман от доносника като протеже на Левски, ще рече доносникът е бил симпатизант на Общия, мъстил е.

За да е бил там, трябва да е присъствал като представител на някой частен комитет или група от частни комитети. Има такива комитети, които са представени в протокола на събранието от представители, чиито имена не са оповестени, пише "представител", но лично аз не мога да открия точно Драсов кой може да е представлявал. Общи е трябвало да представлява Тетевен, Видраре и Орхание, но Левски не му е делегирал правото и предложил той да представлява тези комитети, самите комитети са отхвърлили това предложение на Левски, и накрая тези комитети са представлявани от Васил Йонков Гложенеца. Който е прилежно сложен от доносника в списъка на Хамди с главатари. Но Драсов?... Нямам идея с какво се е занимавал от май до юли, когато се завръща Левски в Ловеч. Факт е, че повечето представители на вътрешните комитети, които са се завърнали преди Левски, не са знаели за неговото пълномощно да представлява БРЦК в Българско, което е написано чак на 15 юни. Левски е чакал месец и половина за това пълномощно, а през това време почти всички представители на ЧРК от Българско вече са си били по местата, откъдето са били делегирани. Включително Марин Поплуканов. Де факто за някои от тях Левски е бил Господин Никой, тъй като не са знаели за пълномощното му.

Няма ясни данни кога е било гласуването за обира, противоречиви са източниците. Според мен е било през юли и то преди гласуването за убийството на Паисий. Левски е написал окръжно писмо до частните комитети на 25 юли, с което ги приканва да събират пари за пушки. След прочитането на това писмо в Тетевен, хаджи Станьо, от когото Общи поискал 10 000 гроша, толкова поискал и от касиера Петко Милев, му казал, че вместо да събират грош по грош от членовете, по-добре да оберат пощата. Тогава за пръв път е поставена идеята за обира на пощата в Тетевен от Станьо Врабевски. Много му са се видели 100 лири. Но, според мен, преди това обирът е бил обсъждан в Ловеч. Пред Кацев-Бурски Пъшков е казал: - По взимане решение за обира на орханийската поща, кой беше против? - За обира бяха всички, освен поп Кръстю и Левски. Левски казваше, че мъчно може да се намери човек за тая работа. Ние доверихме на Общия. Левски се сърдеше, на това, че му доверяваме. Кацев-Бурски е добавил: "Решението да се обере орханийската поща е било дело на Д. Общия, Анастас Попов, Димитър Пъшков и Ив. Драсов, Левски се противопоставя. Ив. Драсов, иска обира да стане, за да се сдобие комитета с пари, обаче, той е бил твърде неопитен и не е можел да разбере истинските намерения на Д. Общия, Анастаса и Пъшкова." След убийството на Паисий, Пъшков, Драсов и останалите комисионери са се стреснали от активността на османската полиция да издири убийците и се обявили против всякакви обири и терористични акции, това пак го твърди Пъшков. Отначало били "за" обира, после били "против". Обаче Общи не ги е питал, дори и да са били "против". По времето на обира /22 септември/ тетевенският комитет е действал напълно самостоятелно и без да се допитва до Ловеч и Левски, те са работели директно с Букурещ, към тях се присъединяват Етрополе /Тодор Пеев/, Орхание, Видраре и Правец. финалното решение за обира е взето на сватбата на Тодор Пеев в Етрополския манастир в първата половина на септември.

Това да, но случайност е било, че Величка е научила, че следващата къща за бастисване ще е тази на Сиркови, където по същото време е пребивавал Левски, той излиза последно от там, преди да бъде претърсена и се отдалечава от Ловеч. Ако Величка не е узнала по някакъв начин, за да предупреди Сиркови, Левски е щял да бъде заграден там и най-вероятно всичко щеше да приключи за него още тогава. В такъв случай нямаше да обсъждаме залавянето му в Къкрина, а кой е насочил полицията към къщата на Сиркови. От писмото на Левски от началото на юли става ясно, че в Ловеч колективно са решили, че Димитър Общи не е за тази работа и трябва да си отиде във Влашко, тъй като се е хвалел наляво и надясно, че скоро ще има въстание, че ще се внасят хиляди пушки иглянки, а османската власт е пуснала мнозина шпиони, които вървят по следите на Общи и комитетите в неговия регион. По онова време, началото на юли, още не е бил планиран обира в Арабаконак. Комисионерите Пъшков, Марин и Драсов, взели колективното решение за убийството на Паисий, са разчитали на това, че след като Общи убие Паисий, ще замине за Влашко и следите му ще се заличат, а с неговите и техните. Левски е настоявал пред Каравелов за отзоваването на Общи и комисионерите са го подкрепили в това му искане. В случай, че Общи излезе от обсега на османската полиция и Паисий е мъртъв, никой друг не би ги застрашавал. Но събитията се развиват по различен път, тъй като Общи не се е подчинил. Той е отказал на два пъти среща с Левски. Левски го е викал, за да си направи отчета на парите и да го изпрати във Влашко, да го махне от неговия регион, за да се успокоят там нещата. Общи отказва срещите и му заявява, че отсега нататък Левски няма никаква власт над него и той ще следва заповедите на комитета в Букурещ. Пъшков даже твърди, че Левски на два пъти е ходил в Тетевен, за да убива Общи, но не го намерил, защото тетевенци го скрили. Дали е така или Пъшков си измисля, няма други данни, освен неговото твърдение. Арабаконак е изцяло организиран от комитета в Тетевен и по-специално от двамата чорбаджии там - хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев. Тетевенският комитет също се противопоставя на нарежданията на Ловеч и лично на Левски и извършва обира напълно своеволно, Левски пише за това в писмото му от 12 декември. Това е големият въпрос. Очевидно е, че имаме донос до османската власт, писан в началото на юли. Очевидно е, че този донос е писан от член на комитета в Ловеч, поставен най-високо в йерархията на комитета там. Знае се, че лицата най-високо в йерархията се броят на пръстите на едната ръка. По пътя на изключването отпадат поп Кръстьо и Марин Поплуканов и остават единствено Пъшков, Иван Драсов и Иванчо Колев. И на тримата имената ги няма в списъка на членовете на комитета в Ловеч, а двама от тях бягат от Българско малко преди нападението в къщата на Денчо. Иванчо Колев обаче не е бил лице в комитета, участващо във вземане на важните решения на "комисията", такива са били Иван Драсов и Димитър Пъшков. Техните подписи е искал Общи под решението за убийството на дякон Паисий и те са гласували това решение. Пъшков е директно замесен в подготовката и организацията на убийството, но Драсов също е бил напълно посветен, щом той връчва писмото на комитета с подписа на Левски на Димитър Общи. Остават Драсов и Пъшков в един вариант и Драсов или Пъшков в друг. За мен най-важният въпрос е този за мотивацията. Кое би накарало един от двамата или двамата в сговор да направят този подробен донос до властта в началото на юли. Какво би ги мотивирало двамата или всеки един поотделно? Намирам ключ за отговор на този въпрос в по-късните спомени на Иван Драсов, изпратени на Параскев Стоянов след Освобождението, където той разказва за посещението им с Марин Поплуканов във Влашко през 1870 г., преди да основат комитета в Ловеч. Там думите му за дейците във Влашко не са добри, а разбирането му за работа в Българско са напълно идентични с тези на Левски по онова време - че трябва да се опират единствено на собствените си сили и да не разчитат на никаква чужда помощ. Това е било погазено през май 1872. Разочарованието и огорчението трябва да са били огромни.

Дори по датирането на Хамди - три месеца - доносът е направен към първи юли, а убийството на дякона е на 21-ви. Преди убийството е направен. Всичко в плановете на доносника /ците се е крепяло на две неща - убийството на Паисий, който наистина е можел да посочи Пъшков и Драсов. И успеха на обира в Арабаконак с последващо оттеглянето на Общи от България. Както се вижда, до обира в Арабаконак, властта не предприема нищо конкретно срещу нито едно лице в списъка на Хамди. Обирът на държавни пари обръща играта, това не са някакви убийства и грабежи между българи, а посегателство срещу държавата и Султана, комитите са станали прекалено дръзки и отговорът е трябвало да бъде суров. Арестуването му у Сиркови се е провалило само благодарение на чиста случайност - Величка го е предупредила. По това време тя и брат й вероятно не са имали представа за доноса, обискът в двете къщи на Величка и Марин им е дошъл като шок - осъзнали са, че някой от най-доверените хора в Ловеч ги е предал. За да нарежда Грую да се хвърлят припаси тефтери в заода, бил е паникьосан. Властта по онова време - средата на август - е искала само едно, Левски жив или мъртъв, по възможност жив. Обирът на държавната хазна е променил правилата, било е въпрос на престиж и държавна чест да заловят обирджиите, чуждите консули са следели внимателно, ако не ги хванат, значи Османската империя наистина си заслужава името Болния човек на Европа и никой няма мотив да я защитава, включително приятелите и от Запад. Налагало се е да покажат експедитивност, суровост и справедливост и наистина успяват в рамките на месец и нещо да изловят всичките обирджии воглаве с Общия. Пъшков и Драсов щяха да минат метър без да се е състоял обира или ако Общи беше успял да избяга с парите във Влашко и останалите обирджии да не бъдат заловени. Единствената им заплаха е бил Паисий и затова са настоявали да го премахнат, криейки се зад Левски. Паисий нито е бил богат, нито чорбаджия, а в крайна сметка се оказва, че не е бил и предател, той нищо не е изказал за комитета в Ловеч, въпреки, че ги е знаел поименно /поп Кръстьо го пише/. Ако е искал да ги издаде е имал половин година преди да го убият, но си е мълчал, даже им е дал собствени пари, има разписка от него за 5 лири дадени на касиер, който ги похарчил за лични нужди. Чак след замисленото от Левски убийство на Денчо Памукчията /което според Пъшков не е било одобрено от "комисията", тоест от тях/, Драсов е извадил тескерето и е избягал с Иванчо Колев, а Пъшков, като по-хладнокръвен, е решил да остане, разчитайки на измъкването на Общи или залавянето /убиването/ на Левски в някоя от тайните му къщи. Че са разчитали Общи да се изнесе във Влашко и да отнесе със себе си тайната на убийството на Паисий, говори фактът, че даже не са го споменали в доноса. Не са споменали и нито един деец от комитета в Тетевен, защото там е била крепостта на Общи, пазели са го като писано яйце, от неговото залавяне е зависел техния живот. От Тетевен са споменали някакъв несъществуващ Марин Пую, а там най-видната личност е била чорбаджи Станьо Врабевски, нямало е начин Пъшков и Драсов да не го познават. Пъшков не е гражданин, той е селянче от Сопот, едно съседно на Ловеч село, близо до Микре, откъдето е събирал десятъка. И е 8 години по-възрастен от Драсов, така че едва ли са се познавали от деца. Мисля, че той е бил водещата фигура, бил е на 32 години, опитен, пресметлив и хладнокръвен.

Не по-рано от 2-ри и не по-късно от 5-ти. Преди 5-ти е датирано от Д.Страшимиров писмото му до Каравелов, в което е написал като послепис: "Величко ефенди до някой ден ще се възвеличи с главата надолу. Възпрятаме ръкавите си и както ми се чини, ще се почне от черна глава." Величко ефенди е Величко Стоянов от Русе, убит скоро след това. "Черна глава" очевидно е дякон Паисий, така че много е вероятно въпросното събрание на което е взето решението за неговото убийство към тази дата /преди 5-ти/ вече да се е провело в Ловеч, Левски е държал решенията винаги да се вземат с вишегласие. В същото писмо пише: "Д. Общи ще го извадим от службата му, поради неспособностите му." Тоест Левски е планирал за Общи да извърши убийството на Паисий /това по вишегласие и настояване на комисионерите, според мен, след събрание/ и Общи да си го прати обратно на изпращачите в Букурещ. Общи обаче се "еманципира" и след убийството започва да действа като самостоятелна единица, отказва да отчита парите в Ловеч и издава пълномощно на Тодор Пеев за Македония, с тънката сметка Т.Пеев да му "пробие коридор" там и после той да влезе в този коридор, т.е. да се самоназначи за апостол в Македония, това му била детската мечта. Как пък съвпада тази негова мечта едно към едно със сръбските мечти за Македония... В същото писмо Левски е написал: "Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз." 80 000 гроша са 800 турски лири, тук с Гербов имахме малък спор, че в оригинала Левски писал "осем-десет", но и така да е... пари в касата е имало, Грую се споменава... И още в това писмо преди 5 юли, писано в Ловеч: "Моля ви да задължите Панов или Ячу, те знаят откъде купих пушката, да им дадеш пари да ми вземат за пушката още петстотин фишека." Панов е Олимпий Панов, Ячу е Кириак Цанков, към Панов се обръща с фамилия, официално, Ячу е негово доверено лице от ТБЦК, двамата имат братски отношения. Откъдето са купили пушката е магазина на "французина", дистрибутор на фабрика Комблен в Букурещ. Така че, като обобщение, Левски е бил в Ловеч преди 5 юли, вероятно, според мен, на 3-ти или 4-ти.

Като написах горния пост, виждам и логическа пробойна в него. Убийството на Паисий може да е било мотивирано и от вече дадения донос. В него не фигурират Драсов и Пъшков, а Паисий е бил човекът, който е можел да ги посочи като главни лица в комитета. Така че... истината е някъде там, напълно възможно е това припряно бързане да убият Паисий да е било мотивирано от вече направения донос.

Още малко трябва, за да направим цялата ситуация с първия донос, а той е бил списъка с членовете на Ловчанския комитет, ясна. На 21 юли е било убийството на Паисий. То е направено с гласуване поне от четирима /толкова пише и в искането на Общи, после е добавено 24/ - Левски, Пъшков, Драсов и Марин. Общи тези познава в Ловеч плюс поп Кръстьо, но попът е бил против и Общи трябва да е знаел това. Затова иска подпис от четирима, баш главатарите в комитета. Иначе 24 е абсурдно число, той не познава толкова хора в Ловеч, защо са му 24, това е добавено впоследствие пак от някой прикривач. Жалко че самото писмо от комитета е изчезнало, то щеше да хвърли допълнителна светлина. Драсов носи писмото до Общи /без него Общи не ще да изпълнява устни заповеди/ на 20 юли. На 17 юли Пъшков е във Видраре, където Патю му казал, че трябва да ускорят убийството на Паисий. Решение за убийството е имало още през зимата, има писма от Общи, които свидетелстват за това. На 21-ви юли в деня на убийството Пъшков, Карагьозов и Симидов са в хана на Стоян Брънчев, където е поканен Паисий, за да излезе от хана на Патю в Орхание. Веднага щом излиза Паисий от гощавката при Стоян Брънчев, Общи, който се е позиционирал в отсрещния хан на Гаврил Брънчев, брат на Стоян, отива до предварително определено за засада място и убива Паисий. Че ще излезе Паисий точно към 9 вечерта могат да кажат на Общи само хората вечеряли с него. Ерго Пъшков се явява координатор на убийството, по късно отрича да е пуснал телеграма до Ловеч на другия ден, че дякона е убит, но той си отрича каквото не му изнася като изпечен адвокат, видно е как е подготвял Николчо за разпити в софийската килия, така правят старите изпечени адвокати, репетират с клиентите. И така - да обобщя - до 21 юли, когато е убит Паисий - комисионерите Пъшков и Драсов очевидно нямат никакъв интерес имената на ловчанските комити да са в ръцете на полицията, затова натискат за убийството. Имало е нещо след тази дата, което ги е накарало да изпишат донесението. Какво може да е, освен полицията да е надушила, че те са организатори на това убийство и да ги е натиснала да са признаят под угроза на смъртно наказание или заточение до живот? С акта на убийството и подписа им под смъртната присъда на владишкия наместник те са подписали и своите присъди. А в доноса ясно е написано, че убийството е дело на комитета, няма ала-бала с турчета и други заподозрени, убили са владишкия наместник, комитите.

Обиските на тайните къщи е моментът на пречупване на Марин, според мен. Тези обиски са целели залавянето на Левски и приключването на случая, нищо по-малко. Левски се е отървал от смърт или залавяне единствено от предупреждението на Величка, което означава, според мен, че до този момент - 17 или 18 август - Марин и сестра му не са били предупредени за доноса /провала/. Ако Величка не е предупредила Сиркова, всичко щеше да приключи в този ден на бастисването. После на полицията в Ловеч й се е наложило да търси и други помагачи, включително Марин и сестра му, а според мен, и Сиркови и Латинеца, за да се яви на поправителен изпит в Къкрина. Арабаконак в тази линия е бил само едно непредвидено отклонение, заради сепарирането на тетевенци /чорбаджи Станьо/ и Общия. Дотогава Общия е вървял в сценария, той чинно изпълнява заповедта да убие Паисий, а тя е подписана от Левски и триото Пъшков, Драсов, Поплуканов. И после, след "тупурдията" в Ловеч нещата излизат от контрол. Левски по сценарий е трябвало да бъде заловен или убит. Обаче той не е бил и за няколко месеца изчезва в Южна България, като внимателно чрез свои хора следи случващото се в Софийско и Ловеч. Пак по сценарий, но вече не на Левски или османската полиция, Общи е трябвало успешно да извърши обира /което той съумява дефакто/ и успешно да достави парите в Букурещ, като сам изчезне от терена в Българско. Но тъй като е бил забележително некадърен, проваля се, и го хващат. И тогава е настъпила колизията за Пъшков и Марин, който вече е бил посветен. На Марин му е останал само един изход - да сътрудничи с полицията в Ловеч чрез Величка, това е било спасението и за Пъшков, а и за Сиркови и двамата братовчеда от Къкрина. Неуспешният обиск у Сиркови е бил непредвиденото обстоятелство в кроежите на Мъдрия. И още един фал - залавянето на Общия и неговото "пропяване" пред софийската комисия. Мисля, че Общия никога нямаше да пропее, ако извън следствието не са му казали, че няма смисъл да мълчи и да се самоубива, османската полиция и без него знае всичко, което той може да им каже. Но, отворили са му вратичка, ако ти направиш публично признание, ние ще те възнаградим, доколкото знам са му предлагали висока длъжност, той, като изключително тъпо парче, се е хванал, затова после казва "те ме излъгаха". "Те" са османската полиция, дали са му две глави праз за вечеря и са му метнали примката. Марин, както предполагате, вероятно е бил уведомен и от Пъшков и от каймакамина в Ловеч след обиска у него, че всичко е известно на полицията, включително ролята му на главатар и единствения начин да оцелее той и цялата му рода е да им сътрудничи за залавянето на Левски. Това му е дало кураж да се опълчи на Левски и тайната му полиция, зад него е стояла цялата мощ на османската държава. Казал е на Левски, изчезвай, докато още си жив, нямаш място в Ловеч, какви пари, какви пет лева искаш. В писмото на Марин от 7 октомври обаче, което според мен е писано под диктовката на полицията, виждаме обръщане на тактиката - Марин вика Левски в Ловеч "да ся разберем", което аз си го превеждам "ела да ти отчета парите". Това вече е след обира, но все още Общи не е бил заловен. След залавянето на Общи на 24 октомври и незабавните му признания, Марин и Пъшков вече са били бита карта, трябвало е да ги приберат в затвора, тогава се включва от резервната скамейка Величка, която пише писмото до Левски за подхвърляните писма и вероятно в това писмо пак е имало намек, Левски да мине през Ловеч да си прибере парите /писмото е унищожено от комисионерите след Освобождението, няма го/. Левски им отговаря, че трябва да занесат всичко у Сиркови, но те /Величка/ не отнасят там парите и... става каквото е станало.

Защото, според мен, това е бил крайният замисъл на цялата операция, да привлекат Левски в Ловеч и да го заковат там. Левски нямаше да влезе в Ловеч, ако тези пари бяха оставени у Сиркови, щеше да ги вземе по най-бързия начин и да изчезне оттам. Затова е преминал на другия ден през къщата на Величка, където е очаквал да получи комитетските пари, няма, не виждам никаква друга причина да преминава оттам. Ако ги беше върнал Марин, както това е направил с парите на частния комитет поп Кръстьо, нямаше да има Къкрина. Имало е и други алтернативни маршрути. Парите са били примамката, и това е добре замислено и проиграно от местните власти в Ловеч. Даже си мисля, че щом вече са засекли Левски при преминаването му през къщата на Величка следобед, не е било никакъв проблем да го проследят по пътя му до Къкрина. Маскировката му като преоблечен в турски дрехи едва ли е имала някакъв ефект да заблуди полицията, след като Величка е била в играта и им е съобщила кой е бил гостенина. Тия лакърдии дето братчето на Величка и група негови приятели играели ролята на охрана на Левски са градски легенди, със същия успех са могли да играят и ролята на полицейски очи, проследили Левски до срещата му с Николчо. Оттам е поел Али Чауш. Това по повод, според мен, защо Марин не му е дал парите на комитетите. Иначе описаното от Вас по-горе напълно съвпада с това, което и аз мисля за цялата афера с разбиването на Ловчанския комитет и ролята на хората от вишегласието в него за залавянето на Васил Левски. Напълно изключвам поп Кръстьо от тази компания, той е нарочен именно от тях за изкупителна жертва на техните грехове.

Доколкото си спомням, взел е 10 лири, което е ОК, но колко по 10 са му трябвали до 200 000 лири - 20 000 такива дарения, фактически Карагьозов е дал колкото за 1 /една/ пушка. Колко века са му били необходими на Апостола да събере необходимата му сума с такива дарения, сигурно правнуците му и до днес щяха да ги събират. Кюрдите и досега се борят да имат държава, но тя се вижда през крив макарон. Левски е имал конфликт с Филип Тотю през лятото на 1871 заради тактиката предлагана от Левски за въстание. Той е смятал, че въстанието трябва да се вдигне през зимата, когато пътищата са трудно проходими за турската артилерия, да се овладеят големите градове и там да се държи защитата им, докато въпросът за признаването на българската държава се постави в Европа. Тотю е искал да се следва старата четническа тактика, да се формират дружини пролетта и лятото, те да ангажират аскера из планините и да запазят така селата и градовете. Тактиката на Левски е била за пълноценна война с добре подготвени военни командири, грамотни във военните науки, затова е искал да се преведат сръбски военни наръчници. Карагьозов и такива като Пъшков и цялата еснафска и чорбаджийска класа в българските земи не е била готова за въстание, те са живеели относително добре, имали са имот, домове и семейства и са искали българската държава да получи независимост по пътя на преговори и политически борби. Революционната маса са били хъшовете във Влашко и Сърбия, от тях идват всички чети. Подобно на българската средна и богата класа, замогналите се българи в Цариград, Одеса и Букурещ също са били еволюционисти. Тези от Добродетелната дружина и Одеските българи са разчитали на война между Русия и Османската империя, а тези в Сърбия, като Панайот и Каравелов /слагам го и него тук, защото е бил пансионер на сръбското правителство/ са виждали бъдещето на България в една южнославянска федерация /Дунавска я нарича Каравелов като прибавя и Влашко/, но пак под могъщата ръка на руския Император. Това, което е имал като визия Левски, не съвпада с нито една от идеите на изброените групи. За мен е странно и неестествено, Пъшков да е четял писмата на Левски и Каравелов, в които се обсъждат количествата и пътищата за внасяне на оръжие. В качеството му на какъв? Търговец, предполагате Вие, с който Левски се е съветвал... Изглежда ми малко вероятно, като имам предвид конспиративния характер на самия Левски, писмата му с Кишелски, касаещи оръжие са били писани на шифрован език, предложен му от Кишелски, всъщност методът е бил на руските служби, т.н. "скари", пробити листове на определени места, които се наслагат върху иначе безобиден текст. Попхинов се е опитал да ги чете и е бил отсвирен веднага от Левски. Пъшков пък да е бил такъв финансов и търговски гуру в очите на Левски, че да му доверява от коя фабрика в Белгия колко пушки на какви условия ще пазари. Може би ама надали, според мен.

Жалко че Марин не се е пробвал като драматург, сигурно е щял да има успехи на това поприще поне наравно с Добри Войников Обмислям перспективата, как е изглеждало на Пъшков или Стефан Карагьозов идеята на Левски да се закупят 25 000 белгийски пушки по 7-8 турски лири. По начина, по който е започнал, с принудително събиране от хора като Денчо и Карагьозов /и до него е щял да стигне/. Говорим за сума около 200 000 турски лири. Хаджи Станьо от Тетевен, който е от богатите местни първенци, е имал състояние около 10 000 лири. Той подтиква Общи да извърши обира с единствената меркантилна идея, според мен, а и не само, за да не даде голяма сума за оръжие. Карагьозов е бил по-крупен чорбаджия и фабрикант, щом е плащал заплати на 400 работника в Търново, фабриката му за изпечени пашкули и днес изглежда внушителна на стари фотографии. Но пък 200 000 лири са около 150 милиона днешни евра или около 300 милиона лева, повече от състоянието на цитирания по-горе одески нотабил Тошкович. Не ще да им е харесвало на трезвите български еснафи идеята да се събират пари по този начин и са предприели крути мерки да спрат Левски. Не случайно компанията на Пъшков в хана на Стоян Брънчев е от Димитър Карагьозов и Димитър Симидов /тримата Димитровци, като тримата тенори/.

За съжаление не ми се отваря линка, иска ми парола. Убийството на Паисий е направено под силен натиск на точно тези лица, които обсъждаме - Драсов, Пъшков и Марин. Заимов пише, че те са гласували на събранието за убийството, единствен поп Кръстьо е бил против. Интересно е поведението на Общи преди да го задължат да убие Паисий, той иска това да е потвърдено писмено и под негова диктовка даскалът е написал: "от 24 лица". Което е абсурдно, според мен, някой е преправил писмото впоследствие. Общи е казал 4 лица, това е задраскано и нечия ръка е написала отгоре 24. Четирите лица може да са били Левски, Марин, Драсов и Пъшков, попът се е възпротивил. Доколкото знам потвърдителното писмо с подписите на тези лица също е изчезнало. Него го е връчил на Общи Иван Драсов, който преди това се среща по пътя с Христо Иванов Големия, Големия е описал тази среща в спомените си. Писмото обаче го няма, както и подхвърляните писма на Величка и други неудобни за предателите документи. Унищожили са ги, чисто и просто. Убийството на Паисий обаче е не по-малко рисковано и опасно от убийство на някой градски чорбаджия, а Пъшков пише, че са се възпротивили на Левски, защото било опасно. За Паисий обаче на никой от тези съзаклятници и през ум не минало да се страхува, а поръчват убийство не на някой прост и никому неизвестен селски свещеник, а на наместник на владиката, който само преди няколко месеца е бил избран съвсем легитимно за български Екзарх, макар и за кратко. Не мисля, че властите са спрели да разпитват, след като им е била пробутана историята с двете турчета и още двама българи. Интересно в тази история и участието на Пъшков в подготовката на убийството е, че още на другия ден Общи пише нещо като рапорт до Ловеч, в който споменава какво е питал каймакамина издъхващия дякон и какво му бил казал Паисий за двете турчета, че "имал шубе" от тях и от изворския даскал... За да знае Общи това на другия ден, било му е съобщено от някой присъствал на издъхването на дякона, а такъв е бил единствено Пъшков от комитетските хора.

Анастас е странен избор на този, който е посочил имената. На практика Анастас е бил "бомба с часовников механизъм" - вижда се как говори пред Софийската комисия, същото щеше да прави и без Арабаконак, всички важни личности от комитета в Ловеч щяха да изгърмят при негов разпит, като се почне от Марин, Иван Драсов и се стигне до Пъшков. Този, който го е посочил, ако е имал здрав разум, е трябвало да се изнесе далече от Ловеч и Българско, а такива са само Иванчо Колев и Иван Драсов... Пъшков и Марин, ако някой от тях е сложил в списъка на Хамди Анастас, гарантирано щяха да бъдат натопени от него като Главатари и пак да отидат в Диарбекир. От друга страна, тези две имена - Стоян Брънчев и Патю - са сложени в списъка от Пъшков, няма кой друг да ги посочи, при положение, че и двамата даже не са били членове на комитета и са били богати и влиятелни чорбаджии. Кой друг от Ловеч би се сетил за тях и по каква причина? Излиза, че списъкът може да е направен по донос на повече от един човек.

Има достатъчно следи в доклада на Хамди. Да Ви попитам, чисто хипотетично, ако Драсов не беше попитал Марин в писмото до него от 1874: "Марине, къде са парите, които ти бях оставил през 1872?" щяхме ли днес да знаем, че парите са присвоени от фамилията на Марин с положителност? А щеше ли Драсов да напише това писмо за комитетските пари, ако не са го попитали членовете на тогавашния БРЦК за тях? Същата следа е оставил и Апостола в писмото му от 12 декември 1872 - "у председателя ви има пари". Марин отрича да е бил председател, заради тези пари. Чий са били тези пари, след залавянето на Апостола, пак чисто хипотетично - на Поплуканови, на Поплуканови и Драсов, на Поплуканови, Драсов и Пъшков? Или на комитетите от ВРО? Това са такива ярки следи и то от едни и същи хора. Кой е посочил от десетките хора на комитетите в Орхание и Видраре, които е познавал, защото е ходил с Левски да основава тези комитети, само две имена: Стоян Брънчев от Орхание и чорбаджи Патю от Видраре, с които е имал срещи около убийството на Паисий? При това тези двамата не са даже членове на комитетите. Според мен Пъшков, иначе някой друг е трябвало да бъде Худини, за да нацели точно тези двамата. От това каква по-ясна следа. Кой точно е отишъл и е направил доноса, лично за мен, не е от голямо значение, ако всичките са били във вишегласие за предателство. Може да е бил и Иванчо Колев, може да е някой от тримата горе изброени /Вие изключихте Марин, аз не съм/, може да е бил Донко Горския, упълномощен от вишегласието, за да не си цапат ръцете комисионерите. Следите са си там, в доклада на Хамди и в присвоените комитетски пари. Все някога, някой историк или архивар, ще намери документ, който точно черно на бяло, удостоверява точното лице.

За мен лично, споменаването като главатар в Орхание името на Стоян Брънчев и във Видраре на чорбаджи Патю е сигурен знак, че в даването на доноса Пъшков има участие. Изключено е, според мен, да има съвпадение точно на тези две имена /няма никой друг от споменатите селища/ с факта, че и двамата са свързани с убийството на Паисий и то от гледната точка, която е имал Пъшков към това убийство с присъствието му в хана на Стоян и срещата му три дни преди това с Патю. Впрочем и двамата споменати са тежки чорбаджии и отървават заточението, доживяват си спокойно Освобождението и се радват на политически кариери. Патю е бил във Видраре това, което е бил хаджи Станьо Врабевски в Тетевен - много богат и много влиятелен, същото може да се каже и за Стоян Брънчев в Орхание. И на двамата братята са пратени в Диарбекир, но тези излизат сухи, а и формално не са се водели председатели и дори членове на комитетите, стоели са отзад. По повод на чорбаджиите в комитетите, какво казва един от племенниците на Станьо Врабевски: - .....Истинското положение е, че всичко е дело на чорбаджиите. Работа на моя чичо. Ние сме бедни хора. Дори ако ни пуснете на свобода, ние ще изтребим тия чорбаджии с отрова или куршуми. Дори и убитият по-преди в Орхание дякон беше научил за комитетската работа, и че тя е дело на чорбаджиите. А тия, понеже разбраха, че той ще съобщи на властта, наредиха да го убият. – Знаеш ли кого накараха да го убие? – Ние не разбрахме за убийството му. Чорбаджиите наредиха това. Допускаме, че Димитър го е убил. За омертата между Пъшков и Драсов мога само да предполагам каква е била причината - според мен са пари.