Б. Киров

Според мен още в средата или началото на юли 1872, малко след като се завръща от събранието в Букурещ. Тогава разпраща писма до частните комитети, в които иска отчетност и въвежда нов вид на отчетност, например в това писмо от 15 юли до Троян е обяснено: 1872, 15 юли, Българско [1] Братя! Изпращаме ви разписки (билети), двайсет коли, по осем разписки, които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса, под номера (вместо името), според това, което виждате в първия, който сме ви написали за пример. Ще отрязвате единия билет през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другата половина остава кютук, който ще търси Централният комитет за сметка откъде какво сте взимали. Изпращаме ви и двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. И те ще дават както всяко нещо по номер, ще се отбелязва кому какво се дава и кога се е дало. Вършете всичко според устава, за да не изпадате в наказание! Събирайте и пари докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всички знакове и наставления, за да не попадне нищо в неприятелски ръце. Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-доброто оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и на вас: вижте, и отбележете в околността ви колко души ще се намерят, които да могат сега да се подпишат за по една иглинячка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша работа. То колкото повече се поръчат, толкова и по-евтино ще ни паднат. От тия пушки една по една са купувани по девет турски лири, ако се поръчат две хиляди, могат да дойдат по шест-седем турски лири без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим тук, а само ще се купят фишеците - хиляда фишека може да струва[т] две турски лири до три. А изпитали сме ги, че бият добре, хиляда и двеста метра и с байонети са. До петнайсет дни може да дойда, затова дано приготвите това, за което ви пиша: пари и пушки. Аслан Дервишооглу Кърджала П. П. Касиерът трябва да води дневник за работите добри, и зли, на всеки съучастник в народното дело. Както казах и по-горе, вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер. "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г, № 79 Новото е, че се прави ревизия на всичко постъпило дотогава в касата, и се въвежда нов вид дневник у касиера, отчитащ с двустранни разписки всички получени пари; разписките са печатни, с две половини, едната остава у дарителя, другата в кочана на книгата на касиера само с номер, под който се знае името на дарителя. Частта от квитанцията у дарителя удостоверява, че той под съответния номер е внесъл съответната сума; такава книга е водел и поп Кръстьо като касиер, но парите е получавал директно Марин Поплуканов като председател на Ловчанския комитет, който се е явявал централен за всички останали частни комитети на ВРО. Касиерът е държал ключа към разкриване на злоупотребите.

Приемам аргументите за пушките и "дописника" от Търново, че може и да не са използвани от доклада на Хамди до Великия везир. Но това, че информацията от този доклад не е била използвана, или по-точно не личи да е използвана от протоколите на Извънредната комисия, след като я оглавява Али Саиб паша в началото на декември въобще не означава, че въпросният Али Саиб не е имал предвид тази информация. Това е тезата ми, директор на османската полиция да не е в течение на работата на градски началник на полицията в Ловеч е практически невъзможно. През двата месеца, окомври и ноември, преди да отиде в София, Али Саиб е бил пряк началник на Ловечкия полицейски шеф, а точно оттам е дошла информацията до русенския валия за доклада му. Ерго, пишейки до Търново и Русе по каналния ред, ловечкия полицай е имал задължението да уведоми и прекия си шеф, а той е Али Саиб паша. Защо Али Саиб не е използвал тази информация, вече писах, изпълнявал е политическа поръчка - следствието да приключи бързо и без шум, Левски да бъде екзекутиран и да не се разширява кръга на осъдените. Тъй като Махзар паша в предварителното следствие се е престарал и вече са били извадени на показ стотици участници, от които поне 50-60 за изтърпяване на наказания, Али Саиб е ограничил броя на осъдените с тях. Пак от престараването на Махзар са призовани в София единствените трима от Ловеч - Марин Поплуканов, Пъшков и поп Кръстьо - и просто от кумова срама е нямало начин поне двамата да не бъдат осъдени, на попът му се е разминало, защото е бил наместник на Иларион. Това обаче въобще не означава, че ловчанският полицейски началник е стоял със скръстени ръце и не е работел активно с информацията, която сам е дал на русенския валия и на началника си Али Саиб паша. Всичките имена са разиграни в операцията по залавянето на Левски, вижда се колко повече е знаела полицията в Ловеч за хората и организацията още в средата на август, когато са обискирани къщите, в които се е криел Левски, още преди изпращането на доклада.

Нали точно за този донос /мемоар/ Ви написах поинтересувайте се кои са били във Временната екзархийска комисия, които са гласували за Антим Първи през февруари 1872, след което е бламиран Иларион Ловчански. Изборът е бил първоначално 7 на 6 за Иларион Ловчански. Един от тези шестима е бил Иванчо Хаджи Пенчович. Великият Везир Надим паша затова отказва да утвърди Иларион, в неговата епархия е ВРО на Левски. Иванчо Хаджипенчович дарява значителна сума на Левски при неговата втора обиколка, при която Апостола дори спи в къщата на Иванчо Хаджипенчович. За това разказва доктор Христо Стамболски, един от еволюционистите в борбата за независима българска църква. Може би при това негово посещение през 1869 Апостола е разкрил някаква част от замисъла си за вътрешна революционна организация в Българско пред Хаджипенчович, и тази информация е била използвана после от Иванчо при написването на доноса. Толкова са били ожесточени идейните крила в емиграцията едно срещу друго, че не са подбирали средства един друг да се компрометират пред османската власт, за да елиминират противниците си. По-горе споменах Светослав Сапунов/Миларов, който в края на 1869 е пратен от Христо Арнаудов в Букурещ да шпионира Каравелов и другите революционери, подпитвал е и за Левски, за да компрометира идеята за революция. Доносите му са отивали директно в османската полиция. Каравелов дори има дописка за срещата му със Сапунов, който му предложил 300 лири, за да не пише във вестника си срещу Арнаудов и да плюе по политиката на Сърбия и Русия. Хъшовете бързо са го надушили що за птица е, теглили са му един хубав пердах, обрали са го и той е побързал да си замине. След Освобождението Сапунов/Миларов е обесен по заповед на Стамболов, но междувременно се е изкарал герой от Съпротивата, защото лежал в Цариградските тъмници, написал и мемоари с такова заглавие.

Тук поп Кръстьо бърка за Драсов, Драсов заминава за Чехия преди обира в Арабаконак, Денис Иванов от СУ има поредица статии за него, в които доказва, че тескерето му е заверено в Ловеч на 8 август 1872, а няколко дни по-късно преминава границата с Влашко. Това само като отклонение, иначе за парите предадени на Марин нямам основание да се съмнявам. Марин се е възползвал от сумите за револверите, според мен, през цялото време от 1869, когато за пръв път идва Левски в Ловеч и започват да се закупуват револвери, до арестуването му в края на октомври 1872. Анастас Попхинов много подробно разказва за началото на този процес: "От Ловеч Марин Попов и Ваньо терзията ми писаха и повикаха и мен, и аз отидох там. Видяхме се. Дяконът ми каза: „Когато ще тръгнеш от Плевен за отсреща, пиши ми, аз ще заведа там Марин Попов и Ваньо терзията.“ Аз му казах: „Когато тръгна, ще ти съобщя.“ През нощта останах при тях и разговаряхме по комитетските работи. На следния ден се върнах в Плевен. Мина се един месец. Аз щях да тръгна за насреща. Писах им, ако и те ще ходят, нека да дойдат. И те дойдоха. Отседнаха в Йосифовия хан. Аз ги взех и ги отведох в къщи. Останахме една нощ. Те имаха едно писмо от Левски до Букурещкия комитет, за да ги представи. На следния ден станахме и отидохме в Никопол, а оттам минахме насреща и отседнахме право в къщата на брат ми. Те останаха и там една нощ. На другия ден заминаха. Три седмици обикаляха; после пак дойдоха и ме намериха. Те бяха взели със себе си шест револвера, които донесоха, и казаха на брат ми: „Виж тия револвери, ако са добри и ако можем да купим – нашите другари искат около четиридесет броя.“ Брат ми ги прегледа и каза, че са немски, не са добри, по-добри са белгийските. „Ще пиша за цената и ще ви съобщя, за да купим от тях.“ Те му казаха: „Пиши!“ И брат ми писа, [като] им каза: „Когато дойде отговор, ще ви пиша.“ Ден или два прекарахме там и заедно с тях минахме пак в Никопол и дойдохме в Плевен. Те слязоха в хана на Дочо Мръвков, [а] аз си отидох, в къщи. Те дойдоха до нас, за да си поприказваме през нощта, и пренощувахме у нас. На другия ден наеха кола и заминаха за Ловеч. След два месеца дойде у брат ми писмо: „Револверите не ги дават по-долу от три наполеона единия.“ Аз им изпратих това писмо и те писаха да се купят четиридесет и два броя. Писмото им аз изпратих на брат си. В писмото на брат ми беше казано: „Половината пари трябва да се дадат в предплата, а другата половина ще се даде, след като револверите пристигнат. Заедно с писмото, да се вземат [револверите] за Ловеч, те бяха изпратили по един човек и половината пари. Аз взех парите и ги изпратих на брат ми. След три месеца брат ми писа: „Револверите дойдоха, нека дойдат да ги вземат заедно с остатъка от парите.“ Писмото изпратих в Ловеч. На това те изпратиха трима души заедно с остатъка от парите [и] дойдоха при мене. Имената на хората, които дойдоха [са]: единият беше Мариновият брат, Тошко. Имената на останалите не зная. Те бяха отседнали в хана. Единият дойде при мене и ми каза: „Ние дойдохме, да вървим утре с тебе. Ще [ти] платим разноски- те.“ На следния ден наехме една кола, тръгнахме за Никопол, минахме оттам насреща и отидохме в къщата на брат ми. Сутринта минахме в Никопол, [като] едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите. – Не ви ли прегледаха в митницата с тия оръжия? – Не, никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните им, не прегледаха дори и него. – Какво направихте после? – От Никопол пристигнахме в Плевен. Те отидоха в хана, [а] аз си отидох в къщи. На следния ден дойдоха, взеха ме и отидохме заедно в Ловеч. Там отидохме в къщата на Марин Попов и му предадохме [револверите]. "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г. Само да уточня тук, че Д.Попов купува револверите по 3 наполеона единия, а Марин ги продава по 3.5 лири, като от всеки печели по 1 лира, защото 3 наполеона са били равни на 2.5 лири. Това е положението, човекът си е бил търговец, като приятеля му Пъшков - "сиренето с пари"... В тефтерчето на Левски са фиксирани суми, които е плащал на тези патриоти за преспиването в домовете им, както и други разходи, все едно е бил на хотел при тях. Между другото, в това тефтерче има и бележка, че през зимата на 1872 Левски е спал в къщата на Христо Латинеца, където си е платил зоб за коня.

Защото, според мен, Левски е можело да не бъде заловен, а да бъде заловен след това... издайникът, от Левски. Левски отива придружен от поне един човек с пушка, а според мен от двама, едната пушка Комблен е у Вутьо, другата Ремингтън евентуално у Латинеца. Че Комблен е била у Вутьо е сигурно, защото после тя е отнесена и скрита у Величкини, откъдето изчезва /писмото на Д.Попов до министъра/, Ремингтъна е бил в скривалището на Сиркови, съседи на Латинеца. За да отиде тежко въоръжен, предвиждал е престрелка. Да допуснем, че влизането на Левски е било успешно от негова гледна точка, и вместо слугата убитият е бил Денчо Халача. Смятате ли, че "тупурдията" е щяла да бъде по-малка? Странното и в двата случая е светкавичното обискиране на къщите, в които се е криел Левски, едва ли е очаквал точно това, още тогава трябва да му е светнало, че в Ловеч има предател/и от най-верните му уж хора и комитетът там е загубена кауза. Пише го по-късно в писмото му от 12-ти декември. Въпросът за него е бил не дали, а "сам някой или всички по вишегласие". Има един начин да разберем, а той е да разгледаме какво се случва по-късно действително с БРЦК и кои са деятелите там. Ами разпада се, Каравелов е бламиран тотално от "младите", на сцената излизат Ботев и Стефан Стамболов, а до тях плътно е Иван Драсов, следват Старозагорското въстание, Гюргевския комитет, цял рояк "апостоли", Април 1876... Руско-Турската война.

Задавате много сериозен въпрос, който изисква сериозен отговор. Първият и най-лесен е, че писмото му е било прочетено, подобно на другите две от Каравелов до него. Пиша "прочетено", а не преписано, защото ако имаше препис черно на бяло, нямаше да им трябва Вутьо Ветов като свидетел пред комисията за гарантирана смъртна присъда, писмото щеше да бъде самопризнание в писмен вид. Вторият отговор е по-труден и засега не мога да го дам с положителност. Затова и писах, че доносът е направен към началото на юли, поне основната част от този донос, касаеща имената в Ловеч и другите комитети. Защо мисля така, защото го свързвам с учредителното събрание на БРЦК и неизбирането на Левски за председател. Веднага след това събрание се оформят две враждуващи партии във ВРО - подръжници на Левски /тази партия е по-малката и колчем се състои единствено от Левски и Големия/ и негови противници /там са Общи, Попхинов и за съжаление повечето от дейците в Ловеч, без поп Кръстьо/. А в България, както знаете, опази Бог от партизански вражди на политическа основа борба за власт /справка "Бай Ганьо прави избори"/. Омразата на враждуващите няма граници, политическото и физическото убийство на опонента е нещо обичайно. Моето мнение е, че в крайна сметка Левски е станал жертва именно на такава братоубийствена българска война за власт. Той самият е записал в тефтерчето си веднага след събранието нещо от рода на "а аз къде съм в комитета оттук насетне?", в смисъл каква ще е моята роля. Събранието дори не му дава длъжност в ръководството на комитета - председател, подпредседател, касиер - а накрая Кириак Цанков му написва едно персонално упълномощение да е представител на комитета в Българско. Самото ВРО започва да се нарича "Първи отдел от БРЦК", тоест като в чиновническа йерархична пирамида организацията на Левски е приравнена до "отдел", подчинена на Големия шеф в Букурещ. Ако погледете протокола от гласуването, преди ме попитахте как са избрали Каравелов, ще видите, че при 35 делегати от вътрешността на България и 17 от емигрантите, повечето гласове отиват за Каравелов. Как става това, като тези от Софийско на Общи и сливенските комитети /общо 22 гласа/ гласуват за Каравелов. Сливен е хайдушкия регион на Панайот Хитов, преди това е имало пререкания между Хитов и Левски, защото Хитов самоволно е искал да излиза с чети из сливенско. За Общи е ясно, той първо е обиден, че Левски не го кани делегат, второ е изключително злопаметен и злобен. Към тях се присъединяват и хората на Попхинов, още един изключително злопаметен човек, не случайно след Освобождението го виждаме директор на затвора в Плевен, това поприще му пасва идеално на натурата. Присъединява се и даскал Тодор Пеев от Етрополе, който виждаме издигнат в член на ръководството на БРЦК, така да се каже седящ отдясно на Каравелов, и вече даващ поучения на Левски. Ако трябва да обобщя доста дългата си тирада по втория отговор - някой от Ловеч, запознат с клатещото се положение на Левски като лидер на БРЦК, и желаещ да го премахне от ролята му на лидер във ВРО, което вече е приравнено с чиновнически "отдел" на БРЦК, Салиери, желаещ да бъде Моцарт.

Неда Антонова развива теорията, че писмото е фалшифицирано, като аргументът й е, че след обесването на Левски, Каравелов получава писмо уж писано от него, което го заблуждава, че Апостола е жив. Ерго, щом са заблудили Каравелов, защо да не заблудят българските историци Леонидов в "Случаят Левски" твърди същото, но на база анализ стила на писмото, който рязко се различава от стила на Левски в други писма. Според мен, писмото не е фалшификат, защото има маса свидетелства на съвременници, които описват бягството на Левски и Вутьо от къщата и укриването на дрехите и оръжието им, в тези свидетелства има разминаване в детайлите, но не и във фактите. Кириак Цанков е бил в БРЦК това, което Иван Драсов е бил в Ловечкия комитет - определят го като "секретар", въпреки че такава длъжност в устава не съществува. В неговата архива е бил оригиналът на писмото, но както знаем в комитетите са се правели преписи за архив и такъв, според мен, е бил направен и в Букурещ, а вероятно и в Турну Магуреле, защото Левски е изисквал от Д.Попов да прави такива преписи на кореспонденцията му. Доколкото знам препис на това точно писмо не е открит. Писмото е писано непосредствено след обира, вероятно е изпратено извън Ловеч, когато Левски вече е бил в Правешкия хан, където го намира като куриер Вутьо Ветов, самият Левски казва, че десетина дни след убийството е бил там, и Вутьо му е донесъл писмо от Ловеч. Десетина дни е точно 25 август, когато са написани и изпратени и другите две писма с това до Букурещ. Тук има поле за изследовател да намери кои са били куриерите в тези дни. Писмото касаещи Попхинов е написано от Левски същия ден и е едно от трите изпратени с писмото за обира. Писмото за Попхинов е подписано от Иван Драсов отдолу и от човек с инициал М., някои предполагат, че зад този инициал стои отец Матей Преображенски, който по онова време е един от куриерите Търново-Русе, други подозират, че М. е Сава Младенов. При всички случаи писмото не е изпратено от Ловеч, тъй като Левски вече не е бил там. Според мен си е бил чист обир, защото Левски пише в писмото си, че е намерил "само" 1400 гроша, което хич не е малко, това е била цената на обикновена къща в Ловеч - между 1200 и 4000 гроша, Стаски беше изкарал документална статистика за цените. Но и намерение за убийство, защото Левски влиза в къщата само с кама и пише "аз се бях приготвил да стане без шум", тоест да приключи с "шкембето" тихо вътре в къщата. Вутьо според легендата му стърчи отвън с пушката на Левски да "пази" - какво е пазел докато "детето" на 24 години е стискало Левски за гърлото, не се разбира, гледал е сеир кой ще надделее. Коловете, разковаването на дъските и цялата останала логистика, според мен е била работа на Латинеца. Тези неща са направени непосредствено преди влизането и Латинеца е стоял в двора на Димо, защото, ако слугата, Денчо или някой друг от Ловеч го бе видял в акцията, съвсем аджамийски би станало, той е единствения от тримата от Ловеч, Левски и Вутьо са външни и малко познати. Почеркът е същият като при Арабаконак, и там се преобличат в турски дрехи. Величка и компания са най-странната поддържаща група в този екшън. Величка стои като на носа на Титаник и наблюдава улицата, а другият, Лукан ли беше, единият Луканов ли, вече съм забравил безкрайните им брътвежи, "дежурял" на улицата. Какво е "дежурял" не ми е ясно, след като Стойчо си влиза без да са предупредени Вутьо и Левски...

Късметът в лицето на ловечкия каймакамин и полицейския началник на Ловеч... Задачата поставена от Цариград е била залавянето на баш комитата и тези двамата я изпълняват блестящо. Щяха ли да имат този късмет, ако бяха арестували Никола Сирков, Христо Цонев Латинеца и останалите смърфове от групата на Шаро в Ловеч, които примамват Левски да влезе в капана заложен от тях? Според мен, никога. Спорът дали Али Саиб паша е бил запознат с данните в доклада на Хамди паша е безпредметен и не виждам защо аз трябва да доказвам, че е бил, а не опонента, че не е бил. Което и да се докаже обаче, всъщност няма никакво практическо значение, защото този османски сановник по дефолт е трябвало да бъде запознат не само с въпросния доклад, а и с много повече от него, например, с всичко известно на началника на полицията в Ловеч, на когото той е бил пряк началник и който по йерархията е следвало да се отчита на него, а не на валията. Че като шеф на Извънредната комисия, която е играела роля на следствие и съд в едно, е пределно ясно, че е изпълнявал политическа поръчка и се е съобразявал с нея на първо място.

Това писмо, заедно с още две други, е минало през Д.Попов в Турну Магуреле, като на едното от тези писма, касаещо отношенията на Левски с Анастас Попхинов, се е подписал отдолу Иван Драсов: Което означава, че Драсов след 25 август е бил или в Турну Магуреле при Попов или в Букурещ при Каравелов, на път за Писек, Чехия. Писмата на Левски са били четени от комисията, и то писмата му до Централния комитет в Букурещ, въпреки, че Гербов тук има цяла тема, опровергаваща това. Казва го самият Левски пред Извънредната комисия: тоест Левски казва директно, че това са неговите писма до Букурещ. Въпросното писмо от 25 август, в което той разказва за убийството на слугата, е попаднало в националния архив от архива на Кириак Цанков, но както се вижда от османските документи, правени са преписи. Според мен, за да пишат с положителност в доклада, че Левски е влязъл в къщата на Денчо с цел да го убие, те са имали предвид писаното в писмото. Защото забележете разликата, Общи казва пред комисията, че искали да го убият, ако не даде пари, а Левски е написал "да го убия и да взема парите му", разликата е съществена.

Има използване на такава информация: 1. По отношение на внасянето през границата на винтовки в разпита на Божил Генчев: питат го "купено ли е оръжие и пушки", а не само "оръжие", под което до този момент са разбирали внесените по каналите револвери, пушки не са внасяни. 2. В разпит на Левски питат кой е "дописника" му от Търново, няма въпроси кои са кореспондентите му в Габрово и другите комитети, защото те фигурират в доклада, а Търново е посочено като комитет, но Христо Иванов Големия е пратен в доклада като "чорбаджия" на Габровския комитет, ето защо питат Левски: "Кой беше дописникът от Търново? ... Ние него искаме... Вутьо Ветов е арестуван на 15 ноември, а ден-два след това Махзар паша докладва с телеграма, че е направил признания за участието му в обира у Халача. Според мен го е посочил Йосиф, председателя на комитета във Видраре, на който той разказва за убийството: При презумпция, че поне Али Саид паша е бил детайлно запознат с доклада на Русенския валия Хамди паша /това е било негово задължение като шеф на полицията през октомври и ноември, а той не е от сменяните като носни кърпички бюрократи, след това се издига до главнокомндващ Османската армия/, той не само се е възползвал от информацията /не е задължително и вероятно да я споделя с другите членове на комисията/, а е боравел с нея избирателно. Така например, Вутьо Ветов разказва за участието му в обира и сочи конкретни имена, фигуриращи в доклада: това са Лукан Цачев и Димо Драсов. Вутьо нарича Лукан Цачев "свой човек" на Левски, на който Левски дава пушката си с която участва в обира, а Димо Драсов макар да не е назован е много лесно да се определи кой е, защото къщата му е срущу тази на Лукан. Когато влиза в двора, Димо му сочи плевнята, където го очаква Левски, тоест Лукан и Димо са априори съучастници, или "ятаци" на престъпника. В протоколите хора квалифицирани като "ятаци" получават присъди от 4 до 10 години заточение, а за тези двамата - Димо и Лукан - комисията се прави, че не е чула. При това и двамата, заедно с Латинеца греят с имената си в доклада на Хамди. Мислех да не пиша повече по темата, но трикратното повторение на твърдението, че информацията от доклада на Хамди не е използвана от Али Саид паша ме накара.

Никъде не съм казал, че Величка знае от Латинеца, нелепо е да знае от него. И аз се питам откъде е знаела Величка, че ще има обиск в "най-тайната" къща на Левски. Напълно съм съгласен с написаното, и съжалявам, че коментарите се фокусираха единствено върху Христо Цонев-Латинеца. Много по-напред в темата бях написал моето виждане за предателството в Ловеч, а то е, че отначало е бил пробит един човек, най-вероятно написалият доноса до Хамди. Хамди е датирал доклада си на 28 септември, но вероятно доноса е направен много по-рано, най-късно в началото на юли, според мен, когато се връщат Левски и Марин от Букурещ. На базата на този донос, направен според мен, в Ловеч, целият комитет е рухнал, както писах, като плочки на домино, един след друг са се предавали, същото виждаме и пред Софийската комисия. Това обяснява и обиските през август и това, че Величка тича да предупреждава Сиркова, а Сиркова по Коледа праща известие на Величка, че Левски е дошъл да спи у тях в нощта преди да го заловят. Край от мен по темата.

Няма причина да лъже, но има причина да не знае, че в къщата на Латинеца е имало скривалище. В случая с участието на тримата в обира, прочети внимателно записаното от Стоянов, Димо казва, че те са се преоблекли в неговата къща, тоест той ги е видял и затова знае: "За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали. "

"Съдържателят на фаталното ханче Христо Цонев-Латинеца също е приютявал Левски в собствената си къща, която е единственото запазено скривалище и до днес. Тя се намира точно под крепостта, разказа Тончев." https://www.168chasa.bg/article/6957235 Теодор Тончев е директор на Регионалния Исторически Музей в Ловеч.

Така. Сближаваме позиции и стигаме до общо заключение: За нощуването на Левски в ханчето на Латинеца са знаели две лица, и те са били Никола Сирков и Христо Цонев-Латинеца, няма друг в Ловеч в този ден, който да е можел да посочи на потерята "идете точно там и хването този човек /Левски или не/, защото той тази нощ спи в този хан, чакайте ако трябва 2 часа в нощта, пропуснете от хана всеки друг без да го спирате, ако излезе, но този ни трябва жив. Разликата е в това, че ти твърдиш, че единият казал това на изпратилите потерята не е задължително да бъде Христо Цонев-Латинеца, а може да бъде и Никола Сирков. Ако обаче е бил Никола Сирков, защо веднага след убийството на слугата, още на 19-ти август полицията претърсва къщата му, в която Левски се крие, и кой е казал на полицията в Ловеч да претърси от хилядите къщи в Ловеч /20 000 град/, точно трите тайни къщи на Левски, и едната на Николчо Цвятков, която не е тайна, а да пропусне тайната къща на Латинеца, която е била на метри над къщата на Никола Сирков. Нали при това претърсване можеха да заловят или убият Левски в собствената му къща, да пратят Сирков на вечно заточение като укривател на Левски и член на комитета, защото са щели да открият в тайника и вещите и оръжието на Левски /пушката ремингтън е била точно там/. Вече написах какво мисля по този въпрос, нищо не е правил, може и да си е клатил краката, ако е било известно участието му в обира /а съм сигурен че е било поне след залавянето на Вутьо/, Латинеца е бил това което се нарича "защитен свидетел" на убийство, извършено от най-издирваното по онова време лице, Васил Левски. Когато и където това лице, Васил Левски, бъде заловено, е щял да бъде изваден този свидетел на негово престъпление, което да го изпрати законно на бесилото. След появата на друг свидетел, Вутьо Ветов, свидетелят Латинеца вече не е необходим. Но както точно отбеляза колежката, щеше да бъде много по-убедително да са двама свидетели, защото така имаме дума срещу дума - тази на Левски, който отрича и онази на Вутьо, който го уличава - и от юридическа гледна точка при наличието на двама свидетели присъдата щеше да е много по-легитимна. Но комисията се отказва да извади на показ втория си свидетел, с какво е заслужил той това. Че шефът на комисията Али Саиб паша е бил запознат с доклада на Хамди, писах по-горе, но и това се игнорира, този генерал е бил шеф на цялата османска полиция до ноември, когато поема председателския пост, той обаче не се намесва, а селективно борави с информацията, която притежава конкретно за Латинеца. Вутьо крие участието на Латинеца и то не от приятелски чувства към него, а защото така му е казано зад кулисите на официалните разпити - свидетелството на Димо Драсов е еднозначно, и тримата тръгват от неговата къща, той казва "те бяха трима", не "те бяха двама", Латинеца не е бил невидим, та да не го забележи Вутьо.

Това го бях пропуснал, за което благодаря. Като обсъждаме доводите "за" и "против" предателството на Христо Цонев Латинеца честно трябва да се сложат на обсъждане всички факти, многократно съм ги изтъкнал в тази дискусия. А не да се наричат тези факти "спекулации". Затова пак ще ги припомня: - На 19 август 1872 е обискирана къщата на Сиркови, от която Левски едва смогва да избяга, защото Величка Хашнова предупреждава Мария Сиркова за предстоящия обиск на 18 с.м. - На 17 август е била обискирана къщата на Величка Хашнова, откъдето Левски бяга в къщата на Сиркови. - Около тези две дати са обискирани къщите на Марин Поплуканов /тефтерите в заода/ и Никола Цвятков, съсед на Сиркови, но никога не е бил укривател на Левски. - Сиркова не споменава дума за обиск на къщата на Христо Латинеца, също съсед на Сиркови и укривател на Левски. - Изброените 4 къщи по горе са били "тайните къщи" на Левски в Ловеч - на Сиркови, на Величка /в тези двете е имало тайници с изход за бягство/, на Марин /Марин затова премества при сестра си всичко/ и на Латинеца. Къщата на Сиркови е била най-тайната, за нея Сиркова пише, че Левски не е допускал много хора там, само най-доверените му, пазел е за най-тежки времена, защото от нея е било най-лесно да се избяга при обиск. - Сиркова пише, че тяхната къща е била наблюдавана от 15 август до залавянето на Левски. - Латинеца излиза от хана поне два часа след идването на потерята на Юсеин Бошнак, призори към 4 часа, на разсъмване /има го записано в показанията на Николчо и на Левски/ без да бъде задържан по неговите думи. - Никой от комисията не задава въпрос на Латинеца, след като фигурира в доклада на Хамди като член на комитета, как така не познава Васил Левски, който според доклада е основал комитета. Има и още, но засега държа тези факти да се имат предвид, като обсъждаме ролята на Христо Цонев-Латинеца.

Само един отговор на всички тези въпроси: Латинеца е единственият им свидетел на убийството в Денчовата къща, човекът, който може да осигури смъртната присъда на Левски; докато не залавят в тази му роля Вутьо Ветов. Вутьо е бил неизвестен за членовете на комитета, Левски затова го вика от Видраре, господин Никой. След залавянето на Вутьо Ветов отпада необходимостта Латинеца да свидетелства за убийството. Игнорираш свидетелството на Димо Драсов, че Латинеца е участник в обира, но Драсов не може да бъде свидетел за убийство, стоял си заключен вкъщи, само е видял, че "те бяха трима". Където и когато да бяха заловили Левски, смъртната му присъда е била гарантирана със свидетел на извършено от него убийство. Не им вменявам ясновидски способности, затова писах по-горе, че не съм сигурен дали Латинеца е дал сведения за доклада на Хамди. Че Левски е бил двигател на цялата ВРО османските власти са знаели много по-рано, прочети историята с шпионската мисия на Светослав Сапунов /Миларов/ - кой и откъде го праща да шпионира; доносът на Иванчо Хаджипенчович срещу ВРО до Високата Порта, според теб, кога е писан? Според мен в началото на 1872.

Винаги е имало мекерета, има ги и сега, а това, че е предаден от поп, как стигнахте до заключението, след като Привременния екзархийски съвет е бил съставен от 10 миряни и 5 духовника, за Иларион гласуват 7, за Антим - 6 на първия избор. Кандидатите не са гласували. Поинтересувайте се кои са били тези шестима, гласували за Антим, може би някой мeжду тях е Вашия човек.

Защото на властите им е трябвал единствено Левски, те са били наясно, че той е ключ към цялата организация. Което и доказва разпадането й след неговото залавяне. Арестуваните в Ловеч Пъшков и Марин, а впоследствие и поп Кръстьо са под натиска на Софийската комисия, след като ги посочва Общи, но в Ловеч няма нито един арестуван, въпреки че властите там знаят поименно най-важните членове на комитета още преди 28 септември. Защо не ги арестуват, докато не ги посочва Общи, и аз да запитам на свой ред? А това, че комисията в София председателствана от Али Саиб паша не е имала представа от доклада на валията Хамди паша до Великия Везир от 28 септември 1872 е невъзможно; до ноември, когато поема председателството на комисията Али Саиб паша е бил началник на полицията в Османската империя, пряко подчинен на министъра, да не му се даде достъп от Великия Везир /министър-председател/ до доклад от валията за разследване, което му е поверено в съответния вилает, меко казано, е абсурд. Естествено и резонно е да са боравили с информацията селективно, за да постигнат целите си - ликвидиране на ВРО и лидера й без вътрешни вълнения и външен отзвук. Всяка държава би го направила.

Може и да звучи като журналистика, но е публикувано в сайта на Светия Синод на БПЦ: "Той е начело на Ловчанска епархия от 1852 до 1872 г. Като най-възрастен митрополит е избран за председател на Първия църковно-народен събор през 1871 година. На 12 февруари 1872 г. Синодът на Българската екзархия избира Иларион Ловчански за Български екзарх. Обвинен е в размирност на Ловчанска епархия във връзка с дейността на Вътрешната революционна организация и Васил Левски. Подава оставката си пет дни по-късно под натиска на Високата порта." https://bg-patriarshia.bg/news/v-kyustendil-tarzhestveno-be-otbelyazana-140-godishninata-ot Михаил Арнаудов в “Иларион Макариополски и българският черковен въпрос”, С. 1925. стр. 298 – 302 дава малко повече светлина по въпроса: "На 12 февруари 1872 г. привременният съвет, с участието на малцината епархиални делегати, останали в Цариград, се събира, за да даде ход на заповедта. По въпроса, кое пълномощно тяло трябва да избере екзарха, бива усвоено гледище: понеже само правителството указва на привременния съвет и понеже свикването на събор би отнело много време, уместно е да гласуват само членовете на съвета. Решено това, при тайно гласоподаване получават се седем бюлетини за Иларион Ловчански и шест за Антим Видински. Провъзгласен бил за екзарх първият. Изборът изненадва и Портата и българското общество: всички очаквали да бъде той спечелен от Антим, като по-образован и като некомпрометиран пред Патриаршията, с която е трябвало, според някои, да се опитат преговори. Махмуд-Недим паша изказал мнение, че е добре да се избере друг някой вместо Иларион Ловчански. И последният, взимайки за предлог напредналата си възраст и слабите си сили, подава веднага оставка. Тогава на 16 февруари, при нов избор, Антим Видински обединява всички гласове, за да бъде провъзгласен от съвета и потвърден от Портата за български екзарх, под името Антим І." “От тримата кандидати, като се извадеше Паисий, който не можеше да се избере, защото беше тежко болен, и след няколко дни почина, оставаха двама: Иларион Ловчански, който бе стар, с манастирско образование, и Антим, който имаше висше образование. От везирската заповед всички разбраха, че правителството искаше за екзарх Антим Видински, като предполагало чрез него да прокара някои отстъпки от фермана за едно помирение с Патриаршията. За това на другия ден, на 12 февруари, след един молебен при затворени врата Ил. Макариополски и Панарет Пловдивски употребиха всичкото си влияние между членовете на привременния съвет, та се избра за първи български екзарх не Антим Видински, а Иларион Ловчански. “Аз плачех, отказвах се, казваше насетне Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски ми дърпаше ръката да я целува и ми думаше: Не бой се! Ние ще работим, а ти само ще подписваш.” М. Радивоев, Време и живот, 188. – В писмо до Никола В. Златарски, от 22 февруари 1872 г., Иларион Ловчански сам признава: “Аз викам не приемам, наченах да плача, викам стар съм, немощен съм, не чувам, кой та слуша...” Библиотека, кн. ІІІ /1901/, 51. Приложение към Църковен Вестник. " Виждам, че сте лайкнали поста на Гербов, но той не казва нищо по различно от това, което и аз съм написал по-горе, а именно: "Иларион не е бил приет добре в Ловеч още от назначаването му там от търновския митрополит, тогава Ловеч не е бил митрополия, а под църковната юрисдикция на Търновската митрополия. Имали са го за алчен и фанариот и са искали да го сменят. Като пиша "имали са го" визирам градския еснаф от средна ръка, към който се числят почти всички членове на Ловчанския комитет - Пъшков, Драсов, Марин Поплуканов и т.н. " Както и да е.

Предполагам имате предвид Иларион Ловчански, Иларион Макариополски е друг църковен деец на Българската Екзархия. Ако имах отговор нямаше да задавам въпрос. Предполагам само, че е свързано отново с каймакамина. Иларион не е бил приет добре в Ловеч още от назначаването му там от търновския митрополит, тогава Ловеч не е бил митрополия, а под църковната юрисдикция на Търновската митрополия. Имали са го за алчен и фанариот и са искали да го сменят. Като пиша "имали са го" визирам градския еснаф от средна ръка, към който се числят почти всички членове на Ловчанския комитет - Пъшков, Драсов, Марин Поплуканов и т.н. Още с първото идване на Левски в Ловеч, там го представя Анастас Попхинов, е имало известно недоверие към него - кой е той, кой го праща, дали не е самозванец. Марин Поплуканов и Иван Драсов дори се вдигат и пътуват до Букурещ, срещат се с Каравелов, за да се уверят лично, че Левски е пратен оттам. Тогава купуват първите 6 револвера от Данаил Попов, Анастас разказва подробно за това тяхно "уверително" пътуване на разпита му пред комисията в София. Всички от тази прислойка на градския еснаф са били ангажирани в борбата за църковна независимост срещу фанариотите, Драсов най-вече. Трябва да осъзнаем, че борбата за църковна независимост и революционната борба не могат да се отделят механично като два противоположни и несвързани потока, нещо, което битува в популярните учебници. Те са двете страни на една и съща монета - борба за българска държава. Самият Левски е духовник, и то от "черното духовенство", тези които не се женят и имат право да заемат постове във висшата църковна йерархия, другите са "бяло духовенство" като поп Кръстьо. Левски се е бил нагледал на това как вуйчо му Василий събира такси за гръцката Патриаршия и сигурно още оттогава е осъзнал, че без независима българска църква е невъзможна независима българска държава. Той се опитва да направи невъзможното - да слее в един поток българите в Цариград /там са богатите търговци като Тъпчилещов, Арнаудов и т.н./, войводите в Белград /тези са хора на действието, при тях няма шега, първо действат после размишляват, той има и тяхната школа като байрактар на Хитов/, хъшовете в Румъния /това което наричаме "лумпенпролетариат", хора без дом и семейства, готови на всякакави авантюри, войводите са си набирали четници измежду тях/ и богатите българи като Христо и Евлоги Георгиеви от Добродетелната Дружина в Одеса. Четири непрекъснато разкъсвани от вражди български групировки извън Българско с претенции да извоюват Свободна България. Левски идва като обединител на тези четири крила, но в крайна сметка и четирите се обръщат срещу него. А трагичното е, че българските градски еснафи в лицето на Ловечкия комитет и тези в Ораханийско го предават.

Поп Кръстьо вече е бил наместник на Иларион Ловчански, арестуването му за по-дълго е щяло да предизвика вълнения, а османската власт най-малко се е нуждаела от такива в онзи момент, имайки предвид как се е "снишила" и с гражданските арести. Прави впечатление факта, че точно през юли 1872 Левски съобщава на Каравелов, че ще изпрати в Букурещ поп Кръстьо със значителна сума /осем-десет хиляди гроша/ да списва негов вестник във Влашко. Очевидно попът е бил важна фигура в плановете на Левски за бъдещето устройство на българската държава, за да му повери такава функция. Същият месец е убийството на дякон Паисий, предшественикът на поп Кръстьо като наместник на Иларион Ловчански. Определянето на поп Кръстьо на мястото на дякон Паисий е станало лично от Иларион, той по канона посочва своя наместник. За Ловчански митрополит след Иларион е посочен от екзархийския Синод Дионисий Ловчански на 6 юли 1873, когото Антим I изпраща в Ловеч с думите: „Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.“ (93-то заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). Дионисий е причислен от Ботев към "нашите мъченически жертви", заради противопоставянето му на ловчанския каймакамин /потурчен грък/ и софийския управител /шеф на временната комисия в София, разнищила Арабаконашкия обир/ Мазхар паша, почти сигурно е че е отровен, а не починал от естествена смърт, затова Ботев го нарича "мъченик". Ловечката митрополия е дала двама екзарха и един патриарх на Българската църква: Иларион Ловчански /отхвърлен заради натиск на Високата порта, но легитимно избран като първи екзарх през 1872/, екзарх Йосиф /от 1877 до 1915/ и патриарх Максим /1971 - 2012/. Само да добавя тук - Иларион Ловчански формално е принуден от Високата Порта да си направи самоотвод с мотива, че бил "стар и глух", но истинският мотив е бил дейността на ВРО на Левски в неговата епархия. Въпрос с повишена трудност - откъде османските власти са били наясно за съществуването на ВРО в Ловеч през февруари 1872, още преди учредителния конгрес на БРЦК през май 1872? Кой е бил техния информатор там, за да отхвърлят кандидатурата на Иларион?

Димо Драсов отвсякъде е "светел" като съучастник. Той самият някъде свидетелства, че в деня на убийството казал, че ще отсъства от Ловеч, щял да бъде на лозето си или нещо подобно. Обаче на друго място пак свидетелства, че стоял заключен в къщата си. При първия оглед от полицията са го хванали като заподозрян в съучастие или най-малкото като свидетел, щом се е криел в къщата си посред бял ден. Дъските на оградата му към къщата на Денчо разковани, набити колове откъм стената на съседния турски хан, обаче Димо си седял заключен вкъщи ни лук ял ни лук мирисал. Изключено е да не са го притиснали да свидетелства какво е видял, още повече, че веднага са намерили и патрон от пушката на Левски. Да го пуснат за един ден при положение, че е казвал "аз нищо не видях и не чух" е възможно, но малко вероятно, освен ако полицаите не са били пълни ахмаци и некадърници, но знае ли човек, може и такива да са били.

Ако е вярно, излиза, че първият български екзарх е бил масон. Не знам дали сте правили връзка между избора на Иларион Ловчански за пръв български екзарх в Цариград от Църковния събор през 1872 /избран е само за 4 дни и принуден да си подаде самоотвод/ и избора на Ловеч за център на ВРО от Левски. Ако съществува такава причинно-следствена връзка, то убийството на дякон Паисий през юли 1872 и последващото заемане на неговото място като наместник на Иларион от поп Кръстьо Никифоров, може да придобие нова стойност от това да се тълкува като обичайния терор срещу предатели. Мидхат паша е от умерените "младоосманци", той е бил привърженик на шериата като основен закон над всички останали; самият той е от семейство на суфи, баща му е бил кадия, той има солидно религиозно образование в медресе. Реформатор по западен образец, но за запазване облика на Османската империя като многонационална държава под един мюсюлмански закон. Всъщност управлението на Ердоган днес е може би сбъднатият идеал на Мидхат. Имал е врагове от консерваторите и от радикалните реформатори. През 1872 Мидхат е Велик Везир /министър-председател/ за 4 месеца, но после е сменен и понижен от султан Абдулазис, като на негово място застава изпечен консерватор, именно това консервативно правителство съди Левски. Както споменах, Мидхат е треперел вероятно за главата си по онова време, той все пак е убит от следващия султан, като преди това е бил двигател за преврата срещу Абдулазис. Левски е изтеглил "късата клечка" като размествания във властта, както и тази във Високата порта, така и онази сред Цариградските българи, където за екзарх е бил избран Антим Първи, а не Иларион Ловчански.

Христо Луканов знае всичко /като е дежурял защо не предупредил Левски/, ама Марин не знае всичко. Нали Вутьо и Левски преди да влязат в къщата на Димо Драсов са спали в неговата. Латинеца си е от Ловеч, той няма нужда да спи в чужда къща. А свидетелството на Димо Драсов, където се преобличат в турски дрехи тримата няма значение, нали, Димо последен ги е видял преди да влязат в къщата на Денчо, той е най-прекия жив свидетел по времето, когато П.Стоянов ги записва, Левски, Вутьо и Латинеца са били вече покойници. Марин шикалкави не само за този случай, той получава бели петна в паметта и по отношение на това, че е бил председател на комитета, та се налага ортака му Пъшков да го коригира.

Именно в това е бил шансът му, според мен, и той се е надявал до последно на него, за да каже на Николчо, че ако трябва ще се потурчи, но после ще продължи борбата. Една решителна намеса на председателя на Държавния съвет /Висшия Касационен съд/ би могла да претълкува основанията за смъртната присъда, а те са изложени тук: ТЕЗКЕРЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ Тъй като споменатият [Дякон Левски] е подбуждал лично султанските поданици към въоръжено въстание срещу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е предприемал разни бунтовнически деяния със цел да върши престъпления, посочени в глава втора на императорския закон, което се вижда от неговите признания, че при нападението на къщата в Ловеч, когато е извършил престъпното си деяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат, понеже е получил писмо от Ловчанския комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен, че един такъв ум, който, от страх да не бъдат разкрити тайните, е издал заповед за убийството на дякона-наместник на ловчанския владика, без [последният] да е имал някаква вина, естествено е, че никак не се е подвоумил да извърши убийството и на слугата, за да не бъде уловен на местопрестъплението; че той е искал един човек, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутьо Ветьов, което се вижда също от показанията на комитетските хора във Видраре, и въобще неговият другар е знаял, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нещо за него. Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване. Ако Ваше Превъзходителство одобрявате [това], нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая смъртна присъда, съгласно закона, за което се осмелявам да ви моля. На всеки случай нека бъде според вашата заповед. 27 зилкаде 1289 или 14 януари 1288 (1873) година. Публ. във Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Под редакцията на проф. Александър Бурмов. София, 1952, (Фототипно издание 1987), с. 186-210, 255-261. Мидхат паша като председател на Касационния съд е можел да изтълкува това "Тезкере на Министерския съвет" като най-висша съдебна инстанция в смисъл, че няма явни доказателства за "престъпно деяние", тоест убийство, като това не е категорично доказано. Ще не ще, при такова тълкувание на висшата съдебна инстанция, Султанът нямаше да има лице да подпише смъртната присъда на Левски, заради негативното мнение на Запада, по това време Османската империя е била буквално на колене пред западните й кредитори и е била на командно дишане без техните банкови заеми. Но Мидхат си е замълчал по някаква неизвестна за нас причина, не е поел този риск. В което Леонидов тълкува доказателство, че Левски не е бил действителн масон, иначе задължение на масона Мидхат е било да спаси брата си масон Левски. Моето мнение е, че залогът за Мидхат по онова време е била собствената му глава и затова е приел благоразумно мълчание. По-горе в цитирания от Гербов текст добре се изяснява как дори членовете на Комисията не са имали куража да постановят смъртна присъда и са прехвърлили топката към Султана. Да, възможно е Латинеца въобще да не е минал по улицата, а да се измъкнал обратно през Драсовата къща вече преоблечен, нали оттам влизат и тримата. Левски пише и друго в писмото си до Каравелов, "ето че се появи и полицията, само ни изгледаха и това беше" /по памет, учудващо бързо появяване на мудната османска полиция, а ако не са били в арнаутски дрехи, дали само са щели да "ги изгледат и това беше". Така или иначе, както и да го тълкуваме, едва ли не целият комитет в Ловеч е знаел, че Латинеца е третия участник, за това са писали и на Левски в Правешкия хан, че трима в арнаутски дрехи са нападнали къщата. Било е обществена тайна, но вездесъщия каймакамин, който е изброил поименно 22 комити на хамди паша пропуска да доложи на горните инстанции, че нападателите са били трима. Очевидно е, за мен, че участието на Латинеца старателно е било укривано от властта в Ловеч, те са го пазели като свой коз. Дори и в Ловеч да са си премълчали за неговото участие, Вутьо, който е бил един от фаворизираните куриери на Общи /само той не си купува револвера във Видраре, Общи му го харизва даром/ едва ли е пропуснал да каже за третия си "другар", само че са му изшъткали да си затваря устата за него. Защо Левски не го издава, писах по-горе, защото е бил Левски.