Б. Киров

Първата Балканска война е точно 40 години след залавянето на Левски в Къкрина. България мобилизира в тази война 366 000 войници на фронта с над 1200 оръдия; Сърбия: 190 000; Гърция: 120 000; Черна гора: 36 000 или общо 712 000. Срещу това османците противопоставят около 500 000. Българите достигат бързо до Одрин. Разгромът на османската армия е по-бърз и категоричен от този в Руско-Турската война и основната заслуга е на българската армия. Тогава се появява фразата "прусаците на Балканите" за българските войници. Според мен плановете на Левски не са били утопични мечти, а са били базирани на точни разчети от негова страна. Големият проблем, който той не успява да реши е участието на тогавашната българска класа от богати хора, да ги наречем българска буржоазия. Когато умира през 1897, Евлоги Георгиев оставя колосално богатство от над 20 млн. златни лева, само за Софийския университет той дарява 6 млн. С 6 млн златни лева по времето на Левски са можели да бъдат заплатени 600 000 първокачествени модерни карабини, писал съм за преговорите му в Белгия Имало е и много други богати българи, както в Русия, така и във Влашко, Западна Европа, Цариград и вътре в българските земи, които по ред причини Левски не успява да включи финансово за своята кауза. Ако направим паралел с гръцкото въстание за независима държава през 1821, което след 9 годишна война се увенчава с успех, има много общи неща, но основната разлика е в участието на богатата земевладелска и търговско-промишлена класа във въстанието. Удивително много са общите неща на тайната вътрешно революционна организация на Левски и гръцката „Филики Етерия“ /„Дружество на приятелите“/,тайна революционна организация, която си поставя за цел създаването на независима многоетническа държава в православните области на Османската империя. В редиците на „Филики Етерия“ влизали предимно млади гърци /Млада Гърция, Млада България, Млада Италия и т.н/, живеещи във Влашко, Молдова и Русия. Един от водачите на организацията е бил Александър Ипсиланти, генерал от руската армия, професионален военен, основен двигател на въоръженото въстание. Филики Етерия е работела при спазване на строга секретност. Членовете не се познавали и не поддържат връзки помежду си. Допускало се познанство само между новопостъпил и този, който го е привлякъл. След изпитателен срок новоприетите членове научавали отличителните знаци, чрез които разбирали принадлежността си към организацията. Левски пред Софийската комисия описва подобен начин на общуване в революционната организация, вероятно познат му от ТБЦК на Касабов, чийто емисар той се явява при първите си две обиколки/. Дружеството Филики Етерия се наричало „храм“ и имало четири нива на посветеност: „побратими“, „препоръчани“, „йереи“ и „пастири“. Начинът, по който е била организирана „Филики Етерия“, имитирал пирамидата при карбонарите и масоните. Водачите са наричали „Невидимата власт“. Никой не знаел нищо за нея и никой нямал право да пита за нея /БРЦК е навсякъде и никъде пише в Наредата/. Заповедите ѝ се изпълнявали безпрекословно, като членовете на организацията нямали право да взимат собствени решения без мнозинство. В началото „Невидимата власт“ се състояла от тримата си основатели. Нови петима водачи идват от 1815 г. до 1818 г., а през 1818 г. „Невидимата власт“ става известна като „Властта на 12-те апостола“. Паралелите с ТЦБК, ВРО и БРЦК са очевидни, Левски също изгражда отначало своите комитети от по 12 члена, ритуалите със заклеване с кръст, кама и револвер и т.н. Разликата с гръцкото движение, както и писах по-горе, е в активното участие на богатите гърци в революционната организация и щедрото дараване от тях на средства. Трите основни социални групи, които осигурявали ръководството на революцията в Гърция, са били приматите (богати земевладелци, които контролирали около една трета от обработваемата земя в Пелопонес), капитаните, избрани от клептите и /или арматолосите (аналог на войводите на хайдушки чети в България), и богатите търговци, които са били най-западно ориентираните елементи в гръцкото общество. Един от по-видните лидери на търговците и „западняк“ бил фанариотът Александрос Маврокордатос, който след като чул за революцията, закупил провизии и кораб в Марсилия и отплавал за Гърция. Богатството на Маврокордатос, образованието (той владеел свободно седем езика) и опитът му като османски служител, управляващ Влахия, карали мнозина да гледат на него като на водач. Хитър, интелигентен човек, той бил най-добрият политик, издигнат от гръцкото въстание и доминирал пряко или непряко в различните събрания, които се опитвали да установят правителство за Гърция. Той бил избран през януари 1822 г. от Първото национално събрание в Епидавър за „президент на изпълнителната власт“, което го правело на практика лидер на Гърция. Всъщност ако направим груб паралел, Евлоги Георгиев е имал шанс да бъде българският Александрос Маврокордатос. Не се е получило.

Ако погледнем картата на Османската империя през 1870 и прочетем какво пише Апостола, ще разберем защо Главнокомандващия османската армия лично се занимава с процеса срещу Левски: Левски пише до Д.Попов през 1871: "Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи." Това трябва да е звучало кошмарно за османските управители, постигането на тази заявена цел би означавала пълно изтласкване на Империята от Европа и лишаването й от Босфора, връзката между Средиземно и Черно море, тоест сигурна смърт за Султаната. През 1913 г. по време на Първата Балканска война в София е публикувана тази карта, която напълно покрива намеренията на Апостола за българската държава: Как смятате, че са изглеждали подобни амбиции на Левски на другите Велики сили? Впрочем, в така заявените територии от Апостола /по-късно и от Фердинанд/ наистина са обитавали около 7 млн. етнически българи. За сравнение, Отоманската империя излиза от Балканската война с 16 млн. население, Гърция с 4.7 млн., а Сърбия с 2.9 млн.

Вече го обясних, за да бъде прикрита ролята на информатора. Не е задължително той да е сложил това име там, може да го е направил и полицейския шеф на Ловеч или друг негов началник. Представете си, че имате много ценна "къртица" в организация враждебна на вашата и искате на всяка цена да я съхраните. Ако в тази противникова организация сте предизвикали провал, примерно сте я обезглавили, какъвто е бил случая с екзекуцията на Левски, логично е в нея отгворните фактори да правят свое разследване кой е бил причина за този провал, имало ли е внедрена "къртица", за да се стигне до такъв фатален провал, което и става след залавянето на Левски. Ето защо там е сложено името, според мен, на нищо неподозиращия, пак според мен, Добри Механджията - за да изгори той, а не истинската "къртица", дала така ценните сведения. Ако къртицата ви е била поп Кръстьо, попът вече е бил владишки наместник, неговата кариера можеше да стигне до български екзарх или патриарх в една независима България - още по-добре, вашият агент е най-високото стъпало в една потенциално враждебна на вашата държава. Ако къртицата ви е млад и интелигентен функционер на нелегалната военнизирана революционна организация, той потенциално може да стане бъдещият министър-председател на тази независима и потенциално враждебна България след години, както става Стамболов, какво по-хубаво да го държите за топките в такава ситуация. За вас, като хипотетичен служител на османската или турската държава, е важен нейният интерес, а в неин интерес е да запазите нейните ценни активи в редовете на чужда държава. За османската полиция, според мен, не са били интересни дейците на ловечкия комитет, те са ги преценили кой колко струва, интересувал ги е единствено Васил Левски като лидер, каймакаминът го е казал пределно ясно на Пъшков при задушевните си беседи с него. Затова и никой от ловчанските "комити", освен Пъшков и Марин, с пръст не е пипнат /тия двамата за назидание на останалите/, преценили са, че не са заплаха за държавата, не е преследван дори Христо Иванов-Големия. Преценили са че в лидерска организация е достатъчно да обезглавиш лидера й. Вижте кой изпращат за началник на следствената комисия в София: "Али Саиб завършва Военното училище в Цариград в 1850 година. От октомври до ноември 1872 г. е началник на полицията.От ноември 1872 година до средата на февруари 1873 година е председател на Софийската извънредна следствена комисия по делото срещу Вътрешната революционна организация.От май до август 1873 година е началник на арсенала, а от август 1873 до септември 1874 година – командващ на Трета армия.От юли 1874 до януари 1875 година и от септември 1875 до май 1876 година е валия на Битолския вилает.В Битоля след първоначален неутралитет започва да подкрепя гръцката партия на владиката Антим Дебърски.В периода януари-август 1875 година е главнокомандващ на Османската армия. Същевременно от юни до септември 1875 година е и началник на арсенала. В април 1877 – май 1878 г. командва Трета армия. От февруари 1879 до август 1891 година е началник на арсенала, като същевременно от септември 1885 до август 1891 година отново е главнокомандващ на Османската армия." https://bg.wikipedia.org/wiki/Али_Саиб_паша_Гюрчю

Има първоизточник на информация и от Пъшков, дадена за Д.Страшимиров, многоуважаваният Гербов я цитира в тази тема на 31 стр., докато водехме спор с него, дали Добре Механджията и Малък Добри Койнов са едно и също лице /той излезе прав, две различни лица са/. Цитирам цитираното от Гербов: Димитър Страшимиров. Васил Левски – живот, дела, извори. № 549. Д. Пъшков до автора Подробности върху личността на П. П. Бонджора, както и на Добря Механджия... .......... Добри Ненчов Кръчмаря от Панагюрище, неговата кръчма се е посещавала и от турци и българи. Кръчмата му е в махалата Дръстене на десния бряг на р. Осъм... Кръчмата в петък се е посещавала от турци вечер като Исмаил Ефенди чиновник по Емляка (описване на сградите), Реджеб Чауш, Юсеин Чауш Бошняк, Али Чауш и много други, на които имената не се помнят... Дъщерята на Добря Кръчмаря Мария Добрева по мъж Трифонова, 55 годишна, разправя, че Гечо Сирков, брат на Никола Сирков, в къщата на когото Левски се е крил, утишъл презнош с няколко души да убият Добря. Пробиват стената на спалнята за да влязат при същия Добря, но в момента когато почнали да влизат, стената се разтресала и окачената торба – кожена – с орехи пада на пода и от силното сгромолясване на орехите Добри се сабужда и като видял пробитата стена, почнал да вика за помощ, че живота му е застрашен, надава вик. Гечо Сирков и другарите му избягват и убийството се усоетило. Това е станало в 1875 г. пролетта. Информаторът на Хамди обаче не е казал "Добри Койнов" или "Малък Добри", а "Добри Механджията". Как е стигнала дописката от Ловеч до Каравелов разказва в това интервю Теодор Тончев, уредник на музея "Васил Левски" в Ловеч: "В писмо от месец май 1873-та година до Иван Драсов комитетски дейци му съобщават, че двамата „чапкъни“ Добри Механджията и Пано Бонджора /Пано Петков/, който е турски шпионин, са забелязали тогава непознат и още двама да напускат Ловеч. Те съобщават за странника на турските власти, след което потерята тръгва по дирите на непознатия и стига до Къкринското ханче. Случилото се има своето продължение няколко месеца по- късно. Получената информация Иван Драсов съобщава в Турну Мъгуреле на Данаил Попов, а той я препраща на Любен Каравелов. И в първата дописка от началото на месец юни във вестник „Независимост“ за предателството са посочени Пано Петков и Добри Механджията, „като в таз работа бил помешен и един поп“. В следващи публикации във вестника, чийто източник са Величка Хашнова и представители на рода Поплуканови, на преден план за предател на Левски е посочен поп Кръстьо." https://bnr.bg/plovdiv/post/101781376/zalavaneto-na-levski-v-kakrinskoto-hanche-ne-e-zaradi-predatelstvo Ето и пасаж от писмото на Иван Драсов, засягащ информацията за предателите на Левски, която Попов впоследствие препраща на Каравелов, а той от своя страна публикува: ПИСМО ОТ ИВАН ДРАСОВ ДО ДАНАИЛ ПОПОВ В ТУРНУ МЪГУРЕЛЕ Писек, 15/27 май 1873 г. Г-не Драгомиров, Писмото ви приех, съдържанието разбрах, Ето ви отговор... Нашите съграждани, които ако и да не са били членове, но според както слушали и както им разказвали ми казват това: ... Сега да видим за В. Левский. Той бил в Ловеч. Една вечер тръгнал с двама другари и оти(ш)ли в Какрина 2 ¹/₂ часа от Ловеч, но като заминували край градът, съгледали ги един механджия на име Добри и един дърт чапкънин Пано Петков. В същото време имало там заптиета. Тези казаните обадили на заптиетата, че този чиляк не е тукашен и че заминува няколко пъти през тук. С една дума казали, че този чиляк е подозрителен. Те, заптиетата по дирята им, загащили ги в ханът в Къкрина както седели и им извикали да се предадат... Лъвский, след дълго размисление отворил изведнъж вратата и с револверът си в ръка сполучил та побягнал, но като (в)зел да прескача един плет, закачила му се дрехата и не можал да прескочи. Тогава един от заптиетата гръмва и го ударил в ръката. Той, забравен паднал там; тогава гръмва и друго заптие и го ударил в ухото. Той пак можал да сполучи и скъсал някои писма и тескерата. В него намерили 4000 гр(оша) и 2 лири намерили там, гдето паднал, в кръвта му. Оттам с двамата му другари² ги завеждат в Ловеч, от Ловеч в Търново, оттам пък Плевен и София, гдето според казванието на двамата му другари, които са сега веч свободни, бил сполучил та побягнал из тъмниците софийски, но доколко е вярно не знам, но такива слухове се чуват в Българско. За това толкова. ... Абе, байо! Ами що се върши в Букур(ещ)? Има ли нещо и има ли събрание или не? Нямам никакво известие, също и ви(е) ми не споменувате нищо за това. Желая да зная. Като ви поздравя, съм ваш. https://bnr.bg/varna/post/101772647/spoluchil-ta-pobagnal-iz-tamnicite-sofiiski-no-dokolko-e-varno-ne-znam

Прав си, за конкретното твърдение, че Гечо Хашната е имал дюкян на Покрития мост, виждам, че първоначално съм ползвал за информация книгата на Любомир Дойчев, Съратници на Апостола, но оттам беше и заблуждаващото сведение, че Гечо Сирков и Гечо Хашната са едно и също лице, така че вероятно Дойчев не дава верни данни за Хашната. За да прикрие себе си, както се вижда от първата дописка до Каравелов, успешно. Първата дописка е изпратена от Иван Драсов, дали той е ползвал Сирков или някой друг от Ловеч /както предполагаше Стаски/ все тая - вече е посочен предател. Добре е удобна мишена, защото в кръчмата му са се отбивали често Али Чауш и други османски големци, на такова място е била. Дали както пише Кацев-Бурски, който не мога да игнорирам като информация, е бил обект на отмъщение и обири от комитетски хора, не е от голямо значение, важното е, че авторитет като Каравелов е свързал името му с предателството на Левски. И аз мисля, че е бил еднократен донос, свързвам го с обира и убийството на слугата в къщата на Денчо Халача. Там е имало колективно решение на комитета да се извърши тази акция, знаем, че поп Кръстьо е бил против, не знаем какво е било мнението на Иван Драсов. Влизането в къщата на Денчо е станало през къщата на Димо Драсов, братовчед на Иван, а са влезли там от къщата на Марин. Тоест работата е била омазана за Драсови и за Поплуканови като преки съучастници. Интересен е споменът на Димо Драсов пред П.Стоянов: "1901 г. Димо Петров Драсов (братовчед на Иван Драсов), ловчалия, на 57 години, бил е от 1-[я] комитет. Иван Драсов му казал за работите, за Левски и др. и той ходил в къщата на Иван Драсов с брата си, [и] той член на комитета - Тодор П. Драсов (+ убит във войната). Поп Кръстю ги заклел в къщата на Марин Поплуканов (1868 год.?). Левски не бил там, заклел ги над евангелието, кръста и кама, кръстосани. Там били тогава: Анастас Цочев Хитров (+), Цвятко Х[аджи]павлов (+) и Димо Драсов, други нямало. Попа им чел клетвата. Знае, че в комитета били: Марин Поплуканов, Д. Пъшков, поп Кръстю, Иван Драсов и другите както членове, всичко на всичко 12 души. Не е бил, когато решили убийството на Паисия, нито за обира. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали." Левски пред Софийската комисия също казва, че от Ловчанския комитет го известили по-късно, че нападението над къщата е било от трима, а не от двама. Аз лично не се съмнявам в спомените на Димо Драсов, че в нападението е участвал и Латинеца, защото Димо е възможно най-прекия очевидец, като изключим Левски, Вутьо и Латинеца, все пак те влизат от неговата къща.

Наистина интересен казус. В донесението на Хамди липсва името на Цвятко, но го няма и това на Пъшков. Но пък има "и други", където могат да бъдат включени и двамата. В Наредата е ясно разписано, че когато председателят отсъства, неговата роля изпълнява подпредседателя. В конкретния случай с Марин /председател/ и Пъшков /подпредседател/, когато и двамата са били арестувани на 30 октомври, трябвало е да бъде избран нов председател или поне подпредседател, от останалите членове на комитета. Ако и Сирков лъже, че Пъшков е бил подпредседател, то Цвятко през цялото време си е бил такъв и си остава такъв, без някой да го избира. Според мен, обаче, Сирков не лъже, че Пъшков е бил подпредседател, защото Пъшков получава една от най-тежките присъди, заедно с Марин, а и в собствените му показания, когато тръгват да го водят за София, решил че ще го бесят, значи е знаел за какво има основание да го обесят, при положение, че други арестувани членове на комитета, освен двамата с Марин, в Ловеч няма. Кой е приел писмото от Каравелов, дошло през Търново, вероятно преди 10 ноември, по устав куриерът е трябвало да го предаде или на председател или на подпредседател, а такъв по това време вече е бил Цвятко, кога и кой го е избирал, вече друг въпрос. Донесението на Хамди заслужава специален анализ от страна на професионални историци с аналитични способности, който ме съмнява, че ще бъде направен, най-вероятно ще се чакат от турските архиви да капнат нови османски документи, за да се завърти ветропоказателят на "мненията" в гилдията. Както и се случва в момента, след публикуваните от Виктор Комбов досега, зад които се наредиха на опашка титулувани имена "да преосмислят" знанията си. Това донесение, което според мен, е базирано на информация от един човек, член на комитета в Ловеч, аз споменах кои са тримата в късия ми списък, сега от него изпада и Марин Поплуканов, защото първо е осъден на доживотно заточение, второ е вътре в донесението. В него според мен има две неточности, а именно: "бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч: поп Лукан и поп Христо /поп Кръстьо/, членът на [местната] управа Христаки /Христо Йовков Пушкаров/, Димо Петри /Димо Петров Драсов/, Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, друг Лукан Цачо /Лукан Цачев (Аджемоглу)/, Христо Цони /Христо Цонев (Латинеца)/, Добри Механджията, Никола / Никола Сирков (Халача)/, Мирко /Миро Павлов/, синовете на поп Лукан /Марин, Илия и Христо Поплуканови/ и други. За [осъществяването на] това начинание за главатари (чорбаджии) са били определени в Плевен попският син Анастас /Анастас Попхинов/, в Орхание – Стоян Брънчо Ханджията /Стоян Брънчев/, в Габрово – Христо Иван от Ловеч /Христо Иванов (Големия)/, в Троян – Цочо Спас /Цочо Спасов Маринов (Шипковенски)/ и Йованчо Казанджията, в Тетевен – Марин Пуйо, в Гложене – Васил Йонко, в Етрополе – даскал Тодор Пейо, и във Видраре – Пато /Павел Поппетров." Първата е включването на Добри Механджията в комитета, никъде другаде не съм срещал тази личност като член на комитета, напротив, плюят го като турски шпионин, той е първият споменат в дописката на Каравелов. После още преди залавянето на Левски има данни при Кацев-Бурски, че комитетски дейци са влизали с взлом в къщата му за пари, и втори път влизали с взлом /Гечо Сирков ги водил/, за да го убиват. Кой и защо го е вкарал в списъка на Ловечкия централен комитет и с каква цел, имам предположение. Втората е посочването на Христо Иванов-Големия за главатар в Габрово, а не в Търново. Другите "главатари" са точно посочени и алокирани териториално, ще рече информаторът от Ловеч е имал пълен регионален поглед и извън Ловеч.

Нямам данни за това кои са били другите искани две смъртни присъди. Със сигурност е установено, пише го професор Пламен Митев, че е имало 9 доживотни присъди заточение, между които са тези на Марин Поплуканов, Пъшков, Анастас Попхинов и мисля, че поне две на съзаклятници от Орханийско. Според мен, двете смъртни присъди, в последния момент са били заменени с доживотни. Като най-подходящи кандидати, пак лично мнение, виждам Пъшков и Марин, предвид качеството им на председател и подпредседател на Централния ловчански комитет, но и Попхинов е подходяща кандидатура, с оглед на преносвач на оръжие и пръв инициатор за основаване на комитета в Ловеч, не трябва да забравяме, че първият комитет на ВРО, основан от Левски е този в Плавен и Попхинов води Левски в Ловеч и го представя на Марин и останалите.

"Подходящ начин" може и да означава препис, направен от комитета в Ловеч, ако хората в този комитет условно казано вече са "в джоба" на османската полиция, а че са били там, свидетелства донесението от 28 септември, всичките /без Иван Драсов/ са на портретче. Куриерът оставя писмото, прави му се препис, както е редът, такъв е направен и от Д.Попов, такъв има и в Стара Загора, после се дава писмото на куриера и той си отива по живо по здраво. Начинът е подходящ, приносителят си отнася обратно писмото, османската полиция също си получава впоследствие препис. Нямам доказателства, че е станало точно така, само споделям моето виждане за "подходящ начин" и "връщане на приносителя", сигурно има и други. Тук интересното, както сподели по-горе и sir, е кои са били тези личности контактували с куриера и споделили с него мислите си по повод лозарските изпълнения на Левски, след като добре се знае, че Левски е бил далече от Ловеч, а Марин и Пъшков са били в кауша. То затова и Големия пише "това ми се види на измама", ама дума не обелва за съпартийците си. Може, аз го открих напоследък в туристически портал на Ловеч, но е документирано и в официални османски документи, ето какво пише: "Първите сведения за съществуването на покрит мост в Ловеч са от френския пътешественик Ами Буе (1837-1838 г.), който споменава за „...покрит и украсен с дюкянчета каменен мост...“. През 1848 г. е построен нов мост с дървени основи. По мостовете е имало дюкяни с търговци, но те са имали и важно инфраструктурно значение. По тях са преминавали търговски кервани, войскови части на Османската империя, доставяна е пощата от и до Цариград. И двата моста неколкократно са били отнасяни или частично разрушавани от реката, след това поправяни от властта или местните жители. След поредното наводнение през 1872 г. мостът се събаря окончателно. Жителите се обръщат с молба за изграждане на нов мост до Областното управление в Русе, след това до Окръжното в Търново, стигайки до вече доказания архитект и строител Кольо Фичето. Строежът започва на 2 юли 1874 г. и в него се включват местните жители." https://tourism.lovech.bg/bg/turisticheski-obekti/pokrit-most Че Гечо Хашната е имал дюкян на този мост сега в момента не мога да открия източника, но има такъв, затова съм написал това, не си го съчинявам. Сега, тези две неща, наводнението отнесло дюкяна на Гечо и злоупотребата с комитетските пари не е задължително да се свързват, само констатирам валидността на двете събития поотделно. А че Маринчо като председател е пипнал комитетски парички в своя полза, нямам никакво съмнение, всички съзаклятници от Орханийско свидетелстват, че са му пращали събраните от продажба на револвери пари в пликове, с надписано неговото име. Тези пари са неотчетени на Левски, иначе нямаше да пише "у председателя ви има пари, които му поисках преди". Филип Симидов твърди, че са били 500 лири, което като сума ми изглежда напълно резонно с оглед на бройката продадени по 3-3.5 лири револвери.

Знае се, Христо Иванов го пише в цитирания от Гербов пасаж /ще съм му благодарен ако посочи и линк към книгата/ - Христо Халачето, сега не ми се рови, но е установено и точното му име. Проблемът с този пасаж: е, че Големия пише за две подканящи писма от Каравелов, дошли едно след друго. Ако четем известното ни писмо, наистина там се казва "и по напред ви подканяхме, но някак опипом", така че би могло да има и първо писмо. След своеволията на Анастас Попхинов да разпечатва писмата на Левски в Плевен, пощата се прехвърля през Търново през Хр. Иванов-Големия. Писмата и други материали от Влашко са се получавали както от Русе през Гюргево, така и от Т.Мъгуреле; от Русе през Обретенов, споменах за този канал чрез Горов,, а през Т. Мъгуреле през Д.Попов, който е правел копие на всяко писмо, за да дублира архива в Букурещ. Писмата от Русе са стигали по-бавно до Търново, за това има писмо на Левски, който се оплаква от забавянето им; писмата в Т. Мъгуреле вероятно са идвали там от Букурещ по различен куриер от Горов, кой е не знам, Т.Мъгуреле е имал статут на частен революционен комитет, подчинен на БРЦК. Д.Страшимиров пише за две копия - това на Д.Попов и друго преписано в Стара Загора. Пак Страшимиров пише, че оригиналът на писмото на Каравелов е било в архива на Обретенов, следователно Д.Попов е направил своя препис от препис, а не от оригинал. Аз не твърдя, че писмото е било иззето от търновския куриер в Ловеч, както писах по-рано, това може да е станало още на територията на Румъния от Горов или от друг приносящ го до Т.Мъгуреле куриер. Но би могло да е станало и в Ловеч, докато е правен препис от това писмо в комитета, който е имал статут на Привременно правителство в България.

Препоръките за Димитър Общи са дадени най-напред на Панайот Хитов, а после и до Данаил Попов, от едно сравнително малко известно лице Тодор Ковачов - Ходжата от Силистра, чиято кореспонденция с Хитов и други дейци на емиграцията е запазена. През 1870, още преди Общи да пристигне в Ловеч, Левски пише на Хитов да преустанови кореспонденцията си с Ковачов, изразявайки съмнение, че Ковачов е турски шпионин. По-късно Ковачов е реабилитиран от историците и уж е опровергано съмнението на Левски, че е работел в полза на османската власт, а и Левски не обяснява в писмото си до Хитов защо се съмнявал в него. Така или иначе, Общи се появява в Ловеч с препоръката на Каравелов и Хитов. Хайтов е описал в книгата му "Троянските коне в България", 2002, много добре, според мен, въпреки че не е от професионалната гилдия на историците, начинът по който Димитър Общи е внедрен във ВРО: https://chitanka.info/text/27318-trojanskite/59

Страшимиров е категоричен, че председател на Ловчанския комитет на 7 октомври е бил Марин Поплуканов. На стр. 8 от неговата книга-полемика с Кацев-Бурски "Левски пред къкринската Голгота", 1927, той пише: подчертаното от мен с червено "13 ноемврий /1872/, до хващането на Левски, на 27 или 28 декемврий 1872, за председател на Комитета остава п.Кръстю." Макар че и това негово твърдение, лично за мен, е спорно, защото кой ще избира по "вишегласие" поп Кръстьо след 13 ноември, като комитетът е парализиран от страх и не се събира, та да има "вишегласие" необходимо по Устав да се избере Председател, а както се вижда от спомените на Христо Иванов, групата на Величка вече е пуснала машината на интригите след началото на ноември, твърдейки още тогава, че Левски обикалял лозята с мотика и хвърлял писма през портите да си иска тефтера с дарителите. Христо Иванов пише, че куриерът от Търново е предал писмото в комитета. Това е писмото на Каравелов, в което той подканя Левски да вдигне незабавно въстание. Същото писмо, според донесението на валията, е било отнето от ръцете на приносителя "по подходящ начин" и след като му е направен препис, му е било върнато. Остава открит въпросът, след като Пъшков и Марин Поплуканов по време когато идва търновския куриер са арестувани в конака, а попът /според Страшимиров/ още не е бил председател, на кой е връчил писмото на Каравелов куриерът от Търново. Че го е връчил и от него е бил направен препис, говори фактът, че това писмо е описано от Д.Страшимиров като налично в Ловченския архив, там е намерен препис от Данаил Попов на писмото на Каравелов, значи е дошло през Турну Магуреле, преписът на Попов е останал в Ловеч, за да фигурира в Изворите на Д.Страшимиров като част от Ловчанския архив. Та след като председателят Марин и неговия подпредседател Пъшков не са били лицата приели писмото на Каравелов, а тези които са го приели /и прочели и запазили/ са разправяли на куриера небивалиците за подхвърлящия писма Левски с мотика из лозята, кои са били те? Според мен, изключено е между тях да е бил поп Кръстьо, по простата причина че и по това време тефтерът с дарителите си е бил в него, защо да съчинява историите с Левски, търсещ същия тефтер.

125 000 гроша, повечето в дребни монети, събирано от данъци. Обирът е доста нескопосано организиран и изпълнен, едва са смогвали да мъкнат тежките чували. Тези грошове се равняват на 1250 златни лири, печатницата, която Ботев започва да изплаща през 1874 със заеми е струвала повече, Каравеловата е купена със заем от сръбското правителство, уредено от жена му Ната. Общо взето парите са стигнали да му окачат въжето и да разбие цялата организация, щяха да стигнат за стотина пушки.

Така ли? А това кой го е писал през 1871: "Какво искам повече, като гледам отечеството си, че е свободно? Нали това ми е предначертанието днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умрa, братко! На всеки български работник трябва да даваме такова предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа." Писмо от Васил Левски до Филип Тотю, 01.03.1871 И как си представяте "чиста и свята република" в дуална държава в рамките на Османската империя?

Според мен в основата на на разгромяването на ВРО, изградена от Левски, лежи натрапването на Димитър Общи от Панайот Хитов и Каравелов на Левски. Арабаконашкия обир и последвалите събития е вече кулминацията на разложението отвътре. До идването на Общи, Левски контролира ВРО и в нея съществува единоначалие, което, според мен, е задължително условие да функционира добре една такава тайна военизирана организация, по същество държава в рамките на Османската империя. Самият Общи по мое мнение не е притежавал необходимите качества, за да разбие отвътре ВРО, но е бил оръдие в ръцете на някои дейци от външната емиграция, които не са били съгласни с вижданията на Левски. В показанията си пред Софийската комисия Общи разказва за събранието на Ловчанския комитет /наричан от Левски Привременно правителство/, което се е състояло в лозето на Яким Шишков, където е взето решение чрез гласуване той да бъде внедрен във ВРО: Интересно е, че му обясняват, че ще се иска от Султана изпълнението на Парижкия договор от 1856 г. /като питал какви са тия решения, останалите членове на Привременното правителство, най-вероятно Левски, му казали, че не е нужно да ги знае, това била работа на по-учени от него хора, Общи го споделя по-натам в показанията/ Решенията на Парижкия договор след загубената от Русия Кримска война касаещи българските земи са приемането на Хатихумаюна https://bg.wikipedia.org/wiki/Хатихумаюн под натиска на Великите сили, Великобритания, Франция и Австро-Унгария. Става въпрос за равноправие между мюсюлманското и българското население. Интересното е, че самият Левски развива тази теза пред Софийската комисия, и то не с цел да я заблуди, според мен, а съвсем искрено. Той твърди, че щял да отиде в Цариград и да изложи пред Османската власт исканията на българите. В първите две обиколки Левски носи прокламации на български и турски, с вторите се обръща към мюсюлманското население, към мюсюлмански комитети, които призовава да отхвърлят тиранията и ги уверява, че и те са толкова угнетени, колкото и християните от тази тирания. Общи свидетелства, че планът е бил, ако тези искания за пълно изпълняване на записаното в Парижкото споразумение /Хатихумаюна/ не бъдат приети от султана, тогава ще бъде вдигнато въоръжено въстание, предварително подготвено с оръжие и хора. Другото нещо, което виждам като точка на конфронтация на Левски не само с българската емиграция в Русия, Сърбия и Влашко, но и с интересите на споменатите западни велики сили, е постоянната му фиксация в републиканския държавен строй на бъдещата българска държава, в случай на успех на въстанието: Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров. Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери, и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било-всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере. Нареда на работниците за освобождението на българския народ Това сме го дискутирали в друга тема, но, според мен, идеята за република никога не е напускала съзнанието на Апостола, в много от писмата му тази идея минава като червена нишка. Подобна идея по негово време е била абсолютно неприемлива за великите сили, които са били до една монархии. Гърция след успешното въстание също за кратък период е била република, но за много кратък. Накратко, Левски и неговата ВРО, в определн момент попадат под кръстосан огън както от Русия, така и на западните велики сили, а с идеята му да вдигне въоръжено въстание и да отдели България като самостоятелна държава, и на младотурците, за които организацията му вероятно е била приемлива в първите две години на неговите обиколки, през което време властите не си дават особен труд да го преследват. Споменах за идеите на Мидхат паша, валията на Дунавския вилает до 1868.

То си е и все едно дали Мики Маус или Марин Поплуканов или поп Кръстьо е бил председател на 7 октомври в контекста на темата. До 14 август, когато е обира у Халача, председател е бил Марин, това е важното, парите събирани дотогава от другите комитети и неотчетени на Левски от него, Марин Поплуканов, са причината Левски да дойде в Ловеч. Попът си отчита всичко у него на Сирков, това е потвърдено от самия Сирков. Левски да не е малолетен дебил, та да идва или да не идва в Ловеч, защото Сульо или Пульо го бил повикал, той си е имал свой план да вземе целия архив заедно със събраните от централния ловечки комитет пари и да отиде с всичко това в Букурещ за общо събрание. Всичките тези маневри кой бил председател и кой го повикал са прах в очите на публиката. Пак да уточним, до 14 август 1872 комитетът в Ловеч събира пари и тези пари са били у Марин, затова Драсов го пита през 1874 "Марине, къде са парите на комитета, които ти оставих през 1872, когато напуснах Ловеч?" Драсов напуска Ловеч преди 14 август 1872. Левски и Вутьо са влезли да се преобличат с арнаутски дрехи в къщата на Марин, а не на някой друг. Марин е отговорен за провала с убийството на слугата, той е трябвало да предупреди слугата и да има информация кога ще се появи Халача. След 14 август комитетът де факто е разтурен и няма дейност. Левски не е минал през къщата на Величка Хашнова, за да й каже "добър ден", а за да търси дължимите от брат й пари. Няма смисъл да се прелива от пусто в празно.

В писмото от Д.Попов очевидно има пълно несъответствие, защото Величка и Яна не са били вдовици, а Йорданка е починала преди това. Други сестри Марин не е известно да е имал. Единствената вдовица укривателка на Левски по онова време, когато е писано писмото, е била Мария Сиркова, но тя пък не е сестра на Марин Поплуканов. Остава малката възможност Попов да се е заблудил, че Хашнова е вдовица, ама... едва ли.

Поп Лукан е имал още две дъщери, освен Величка: "Жени се за дъщерята на ловченския строител Кочо Джанков-Мария Кочова. От брака си има десет деца, от които три умрели и седем живи: Величка, Марин, Яна, Илия, Тошко, Христо и Йорданка." Яна или Йорданка, трябва да е била.

"Сред документите е открит протокол от разпитите на заловените, датиран от 1 ноември – вероятно първият документиран разпит, разказа дирикторът на музея „Васил Левски“ в Карлово Дора Чаушева. От архивната единица става ясно, че турската власт е разполагала с широка агентурна мрежа, била е наясно с комитетската организация, знаела е много за Левски и Ловешкия комитет и дълго преди Арабаконашкия обир е следила дейността на комитите. Сред документите са открити още писма от Каравелов до Левски, които са прихванати още преди да стигнат до него. Има докладни от Мазхар Паша, изпратени от София до Цариград, кореспонденция с дунавския валия, който дава информация как се държат заловените пред комисията. Открити са доказателства, че Димитър Общи е направил опит за самоубийство. Става ясно, че първоначално са произнесени четири смъртни присъди, но са изпълнени само две – на Левски и Димитър Общи. Останалите са били заточени по затвори в Мала Азия. Сред документите има описания на личните вещи на обвиняемите." https://mc.government.bg/newsn.php?n=7088&i=1

Не мога да твърдя подобно нещо, но Общия още от самото начало започва да провежда такава линия на пълно разкритие на организацията като политическа. Имайки предвид, че е бил прост човек, едва ли му е хрумнало самостоятелно такава стратегия. Някъде бях чел, че последните му думи, преди да го обесят били: "Ах, те ме измамиха..." Остава да гадаем кои са били "те", ако споменът е достоверен. Доколкото си спомням, в един от ново откритите османски документи е записано, че Общия е правил опит за самоубийство непосредствено след арестуването му, после обаче става извънредно словоохотлив.

Тук на първо място се сещам за Теофан Райнов, за който Левски в свое писмо от същата година до Каравелов съобщава, че ще бъде назначен за управител на Барон-Хиршовата железница в България; Райнов е връстник на Левски и двамата са от Карлово, и двамата са учили в едно училище и се познават много добре по линия на ТБЦК, който си е масонска организация, чиито емисар се явява Левски в първите си две обиколки. За него /за Левски/ по-късно Иван Касабов ще напише "той беше най-способният ми агент". Комитетът е съвместно дело между румънското правителство и българската емиграция и неговото основаване зад гърба на Раковски е повод за разрива между Раковски и Касабов. По начало, доколкото съм чел за тях, идеята е била не самостоятелна българска държава, а дуалистична държава с Турция, те са имали силни връзки по линията на ложата Али Коч с младотурците, чиито интерес е бил да заменят султанското управление с по-модерно проевропейско такова. Техен доайен е бил валията на Русе, Мидхат паша, който по-късно участва в преврат срещу Султана и е умъртвен в затвора през 1883. Именно Мидхат паша издейства стипендия за Ангел Кънчев за Чехия. Теофан Райнов е изключителна личност, той е двоен агент на турското контраразузнаване и на българската емиграция и връзката му с Левски винаги е била топла. Нямам конкретни извори и документи, само предполагам, че е бил един от основните източници на информация от кухнята на османската полицейска машина за Левски.

Да, ама така е щяла да бъде напълно сигурна, че тефтерът ще бъде унищожен, а ако попът й каже, че го е изгорил, а всъщност я излъже и после го извади? Има логика да го види в ръцете си, пък после да решава какво ще прави с него. 100 процента контрол.

Така де, второто писмо на Каравелов го намира в Стара Загора, за което Христо Иванов пише, че му го е отнесъл там Матей Преображенски. Обаче при отнасянето на първото писмо, някъде в самото начало на ноември, пак според Христо Иванов, ловченлии казали на куриера, че Левски ходел из лозята и подхвърлял по портите писма. Кои ще да са тези ловченлии? Между другото, това е едно от писмата, заловени от османската полиция, за което докладва валията в края на ноември, иззето по подходящ начин и върнато в ръцете на приносителя му, другото е писмото на Каравелов за освобождаването на заловените при обира в Арабаконак, с уточнението, да се освободят, ако се докаже, че са политически мотивирани, ако са приемани само като разбойници, да не се освобождават. това донякъде обяснява тактиката на Общи да разказва всичко подробно и да изтъква, че действията им са политически.

Вероятно е така, но интригата с подхвърляните писма се разгаря след като попът очевидно е отказал да й даде тефтера с дарителите, от който се виждат липсващите суми, а тези дарители са били и потенциални свидетели, че такива суми са постъпили. За това споменава и Христо Иванов в мемоарите си, цитирани от Гербов тук, по повод на тефтера той пише, че е "на сигурно място", а цялата работа му изглеждала като измама /че Левски обикалял лозята с мотика и подхвърлял писма да си иска тефтера/, това е фиксирано малко след първи ноември, после в другото писмо, което е изчезнало и е писано от името на комитета до Левски, попът е набеден за подхвърляч на писма с искане за тефтера, като уж словата в писмата били "удурдисани" с подписа на Левски. Тефтерът та тефтерът, уж Левски нареждал в писмата всичко друго да се изгори, само тефтерът да се остави.

В писмото от 12 декември Левски пише за председателя, че и по-рано му писал /по-рано от началото на октомври/, но това може да е било между юли и края на септември, да му отчете /председателя на Левски/ парите, но онзи му отговорил "че ги употребил за малко за свои нужди". Писал съм за това и по-напред в темата, че през лятото на същата 1872 в Ловеч е документирано голямо наводнение, което отнася целия Покрит мост, а там е бил дюкяна на Гечо Хашната, съпруг на Величка. Според мен парите са били поне 3 пъти повече от 15 000 гроша, дори само от горницата от продажби на револвери, което е било малко преди и малко след Общото събрание в Букурещ през май. През юли с.г. в писмо до Каравелов Левски обсъжда изпращането на поп Кръстьо с негов словослагател и с осем-десет хиляди гроша в Румъния, за да издава там вестник, Гербов твърдеше, че това означава 8-10 000, аз не съм убеден, в оригинала е написно осем-десет, което би могло да означава и 80 000. Левски се връща в България на 1 юли с.г., обирът у Халача е на 14 август, след това комитетът в Ловеч спира да функционира, говорим за пари събрани за около месец и половина след връщането му от Букурещ от продажба на револвери и обири, и евентуално преди събранието от продажба на револвери: Марин се връща около месец по-рано от събранието в Букурещ. По-напред в темата бях изровил родословното дърво на Величка Хашнова, от което, ако е вярно изведено от авторите, се вижда, че тя по майчина линия е роднина с поп Кръстьо. Защо го е намразила така люто, само тя знае /знаела е/.

"... Уловен край Лович и закаран в София, поп Кръстю не знае никакъв дякон, а знае Василия Левски и казва че, не е той причина на улавянето му, но причина са самите тия, които клеветят него. Които се гордеят с онова пред простите хора, което не са заслужили, а потулят това, което са извършили. Но, каквато им беше чиста и разумно вършена работата, тъй я и доизкараха. А чудното е, дето тия, при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислят че са извършили голямо дело; даже и дръзноват да казват че, тия, а не велика Русия, са извършили делото, и с това като дважди канени заместиха се на постове, също като онзи добър роб, комуто рекъл господарят „влезни в радостта на господаря си“. ......Хей, господиновци! Шарлатаниите ви не минуват пред дяда ви попа, защото той не е Гозничански поп. Той отбира донейде черното от бялото и, той знае че, пършението ви е много голямо, а работата ви нищо. Вие на времето с голи ръце се канехте да се биете с неприятеля, като се обещавахте да пожертвувате всичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото когато велика Русия кръв проливаше заради нас, вие след гърба и тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хляб за 1 – 2 фр. и то на оногова отруденаго рускаго солдатина, който върви напред с пушка в ръка и тегли най-големи трудности, за да ни освобождава! Кажете ми кой от вас взе участие в битката тогава, когато всичко имахте, и пушки, и топове, и пари, без да имахте нужда хазни да разбивате и къщи да обирате? Отидоха, наистина, и взеха участие някои българчета, но кои? Вие тикнахте други да отидат да се бият, да страдат и да гинат; от които днес живи останалите презирате да се скитат голи и боси, а вие като се бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държахте се за такива и, още се не освободило едно място, или град, вие се събирахте на тумби зад гърба на освободителите Руси и правихте съвещание за, кой какъв пост ще замести в управлението, като се превземе това, или онова място. Сега назлъ, назлъ се гордейте с постове и заплати, но я ми кажете, с какъв подвиг придобихте тия постове и заплати? На простаците можете да докажете всякак, как сте ги придобили, но, кажете, молим, и на нас, които знаем всичко доколко струвате и доколко сте извършили. ....При тези явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам, ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят че, коги да е правото ще излезе налице, дозволяват си още да говорят тук-там /между простите хора разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си/ че, у п. Кръстя имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно е, защо не обнародваха и това, но, то се види, тия като виждат че, прилича да излезе наопъко, не се решават да го обнародват, а само дето им уйдисва го говорят." „Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски.“ от Требника на поп Кръстьо, 1879 https://svobodniarhivi.com/documents/требник-на-поп-кръстю-тотев-никифоров/