Б. Киров

Какво може да се очаква след снощното поредно фиаско при гласуването на индикативни вотове в Британския Парламент? Теоретично все още е възможно сделката на ТМ, с включено в нея допълнение за оставане митническия съюз /което вчера събра най-много гласове/ да мине през парламента до края на седмицата и на 10 април правителството на ТМ да предложи този одобрен от парламента вариант с излизане на 22 май със сделка. Без това изменение, повечето анализатори са на мнение, че четвъртото гласуване на договорената от ТМ сделка ще се провали. Другата възможност е парламента да поиска голямо удължаване на 10 април, което да вкара Великобритания в изборите за Европарламент. И накрая, засега очертаващото се най-ясно като възможност, без никаква алтернатива в Парламента, ТМ да се яви с празни ръце на 10 април в Брюксел и Великобритания автоматично да се окаже без сделка за Брекзит на 12 април. https://www.irishtimes.com/news/world/brexit/brexit-what-happened-at-westminster-and-what-s-next-1.3846682

Китайците са възприели на държавно ниво политика да крадат интелигентно патенти като ги модифицират и преработват в китайски, след което е трудно да бъдат съдени за кражба на патенти. Дори АлиБаба е класически пример за този модел - той е комбинирано копие от бизнес-модела на Амазон и ПейПал, но в китайска версия. Друг класически пример за такова взаимстване на идея от патент е технологията Маглев на германския консорциум Siemens & Thyssenkrupp, 2 години след откриването на проектираната в Германия Шанхайска система Transrapid, Китай обяви, че започва изпитателни пилотни модели на собствените си влакове, тъй като Китай вече има свои собствени изследователски програми и казва, че може да направи по-добре и по-евтино от Германия / Япония. Германците са се отказали да съдят китайската страна за патентно право, тъй като имат прекалено големи финасови интереси в Китай, които биха накърнили, дори и да спечелят съдебното дело. Такъв пример има и с руските изтребители СУ-35: Китай закупува 24 изтребители Су-35 от Русия за 2 млрд. долара. Още тогава военни анализатори си задават въпрос - защо Китай купува сравнително малко на брой изтребители, с които не може да се превъоръжи. По-късно обаче става ясно, че фокусът на интересите на Китай е бил само двигателя AL-117S, който идва с изтребителите. Русия многократно е отказвала да продава такива двигатели на Китай като самостоятелен продукт, докато същевременно китайската военна авиационна промишленост се бори с проектирането и изграждането на двигател за новия китайски прототип на изтребителя от петото поколение - Chengdu J-20. В момента Китай работи по собствен реактивен двигател WS-13 Taishan, еквивалентна руския двигател. В случая вземат идеята и я възпроизвеждат паралелно в техен патентен вариант. За това обаче им е необходим много силен научен потенциал, огромно инвестиране в научно-развойна дейност и правителствена подкрепа, те ги имат. В този аспект си мисля, че една западна стратегия подобна на тази като КОКОМ срещу блока на СССР с рестрикции за свързани със стратегически отрасли иновативни технологии ще има малък успех срещу Китай, по простата причина, че те не "крадат" директно високи технологии, а ги развиват паралелно.

Тези цифри говорят много повече от всички политически анализатори взети заедно и понякога много точно могат да предскажат бъдещето.

Пълнежът е винаги по-съществената част от опаковката дори в една бутилка питие - 64 000 щ. долара за една унция злато, които ще са необходими на Китай да обезпечи М1 паричната си маса сега циркулиращи юани, която се равнява на 5.2 трлн. долара /според Блумбърг, според ЦРУ М1 на Китай е над 8.3 трлн. долара/ е съществен пълнеж, който прави практически невъзможно обезпечаването на юана със злато. Това, което си написал с червено, по принцип е вярно с пълна сила за Русия: Руската ЦБ е редуцирала доларовите си ФОРЕКС резерви от 46.3% през юни 2017 до 21.9% до юни 2018. В същото време е увеличила резервите си в евро от 25.1% до 32%, и от злато, от 16.1% до 16.7%. Резервите й в юан са 14.7%. Общо резервите в злато и валута на Русия са били $462.104 млрд. към 1 декември 2018, от които във валути са $379.179 млрд, останалото в злато. Русия ударно се е запасявала със злато като само от януари до ноември ноември 2018 запасите й са се увеличили с 264.4 тона и общото им количество е стигнало 2.103 метрични тона злато, а стойността на това злато е $82.925 млрд. https://investforesight.com/bank-of-russia-halves-share-of-dollar-in-forex-reserves/ За Китай общата картина е по-различна: Точната композиция на ФОРЕКС резервите на Китай са класифицирана информация. Анализаторите са единодушни, че около 66 процента от 3.2 трлн долара китайски резерви са в щатски долари, приблизително 20 процента в евро, а останалите в японски йени и британски паунд, златото представлява едва 4 процента от всички резерви. По-голямата част от тези над 2 трлн. резерви в щатстки долари са деноминирани в дългосрочни държавни съкровищни бонове с 10 годишен падеж и голяма доходност от 2.35 процента годишно, те са златна кокошка за китайското съкровище, говорим за сума от 1.19 трлн. долара, другата част е в други американски дългови финансови инструменти. Общо дълговите инструменти в китайските чужди резерви са 38 процента от цялото. Китайската централна банка използва този чужд дълг, който е закупила, за да манипулира цената на своя юан - когато иска да понижи котировката му, което е изгодно за износ, ЦБ продава големи количества американски дълг и така прави дъмпинг на своята валута, такива интервенции имаше и след идването на Тръмп през 2016, което предизвика бурна реакция от негова страна, че китайците манипулират цените на износа си с евтин юан, това е един от предлозите за тарифна война. Докато държат в ръцете си такъв мощен инструмент като американския държавен дълг и могат да го използват като оръжие в търговската си експанзия, Китай никога не би го захвърлил доброволно или унищожил сам. Случаят с руското освобождаване от американски дългови инструменти е съвсем различен, защото износът на Русия към САЩ е сравнително малък и руснаците нямат интерес и не могат да манипулират износа си с подобен на китайския валутен дъмпинг. По принцип Китай с този резерв от над 3.2 трлн. долара е в частичен фиксиран курс спрямо юана, близо 50 процента от паричната маса М1 на юана е обезпечена от резервите, това е своеобразен валутен борд. За сравнение, България, която е отдавна във валутен борд, поддържа парична маса приблизително еквивалентна на резервите си в чуждестранна валута или около 25 млрд. евро, нашата ЦБ е в нещо като усмирителна финансова риза, тя няма право да печати повече левове, отколкото има резерви. Руската ЦБ е в подобно положение, но китайската ЦБ не е - тя взема самостоятелно и независимо от МВФ решенията си за емитиране на собствената валута юан.

Едно много ясно обяснение защо Китай НЕ МОЖЕ да премине към златен стандарт на юана, което причислява такива спекулации в медиите /те вървят там поне от десетина години/ към конспиративните теории. Както и ЗАЩО Китай купува и добива усилено злато. Публикацията е в сериозно издание, Бизнес Инсайдър, от сериозен автор: Ако Китай купува злато, какво трябва да направите? Както съобщихме миналата седмица, Китай наскоро пусна нова цена, базирана на юана, за златни кюлчета. Базираният в Шанхай златен бенчмарк ще се конкурира с Лондон, където дневната цена на златото в света е определена за години. Като най-големият миньор на злато и вносител на злато в света, Китай иска да има по-голямо влияние върху цената на благородния метал. Съобщението разпали дебата сред познавачите на златото, защо Китай натрупва толкова много злато през последните няколко години. Защо комунистическото правителство с управлявана икономика и управлявани пазари сега се обръщат към пазари, които не се доверяват на правителствени решения? Какво правят китайците, когато става дума за злато? Никой извън Комунистическата партия наистина не знае размера на златните резерви на Китай. Миналия юли Китай обяви, че притежава 1658 метрични тона злато. Това голямо нарастване от едно официално обявено количество около 600 тона през 2009 г., последният път, когато Китай актуализира резервите си. Експертите, които анализират минната статистика и световните потоци на злато смятат, че резервите на страната са значително по-високи - вероятно 3000 тона. Това би поставило Китай на шесто място в световен мащаб - но все още доста зад САЩ, която притежава над 8000 тона. По някаква причина, Китайската народна банка (PBoC ) е потайна за това колко злато притежава. Разбира се, теоретиците на конспирацията твърдят, че това е така, защото Китай е "готов да предприеме нещо". Популярна конспиративна теория е, че PBoC трупа злато като част от план за превръщане на юана в златен стандарт и за подмяна на долара като глобална валута по подразбиране. Съгласно златния стандарт, стойността на валутата на една държава е пряко свързана със или „подкрепена“ със злато. (Доларът на САЩ беше на златнен стандарт още през 1971 г.) Ако се подкрепят от злато, хартиените пари на теория могат да бъдат заменени с фиксирано количество злато. Например Китай може да определи цената на златото на 1000 долара за тройунция и да направи стойността на юана равна на 1/1000 от унция злато. След това можете да влезете в банка с банкноти на стойност 1000 юана и да си тръгнете оттам с една унция злато.Тъй като САЩ изоставиха златния стандарт през 1971 г., всички страни използват „фиатни валути” - законно платежно средство, което се подкрепя изключително от вярата към съответното национално правителство. Без връзки със златото, правителствата са свободни да печатат пари, ако е необходимо. По време на икономическите рецесии централните банки могат да печатат допълнителни пари, за да стимулират икономиката. Въпреки това, ако правителството отпечатва твърде много пари, неговата валута може да загуби стойност. В най-лошия случай, ако доверието в правителството се изпари, неговата валута може да се срине и дори да стане безполезна. Ето защо златото е привлекателно. То не се основава на обещания на правителството, а на истински актив, който притежава реална стойност. Привържениците на връщането към златния стандарт вярват, че печатането на пари от централните банки е извън контрол и ще завърши с бедствие. Може би китайците са съгласни с това и се запасяват със злато на ниски цени. Вероятно лукавите плановици на комунистическата партия правят това, защото искат да детронират американския долар и да издигнат юана като световна резервна валута. Според някои златни ентусиасти, един ден ще се събудим и бум! Китай обявява, че юанът е подкрепен от злато. След това глобалният капитал преминава от американския долар в китайския юан, а цената на златото се увеличава неимоверно. Въпросът е дали Китай обаче може да подкрепи юана напълно със злато. В момента юанът е подкрепен от валутни резерви на стойност от над 3,2 трилиона долара. При това се смята, че около две трети, или около 2 трилиона щатски долара от тези подкрепящи го резервни валути, са в щатски долари. Точната сума е е само предполагаема, тя е тайна. Но да предположим, че Китай реално разполага с 3000 тона златни резерви, което е почти два пъти повече, отколкото официално казва. При днешната цена на златото от около 1,290 долара за унция, Китай ще контролира приблизително 136 милиарда долара злато. Това е само малка част в сравнение с 3,2 трилиона щатски долара, които има във валутните си резерви. За да може Китай да премине напълно в златен стандарт, той ще трябва да продаде огромни суми от чуждестранна валута и да купи хиляди тонове злато. Това би довело до падане на стойността на неговите доларови активи, като в същото време ще повиши цената на златото. Въпреки че китайското правителство направи много грешки, манипулирайки своя фондов пазар през 2015 г., те трябва да са напълно наясно че този ход ще бъде икономическо самоубийство. Колко злато ще трябва на Китай да обезпечи със злато напълно юана? Проучването на Bloomberg Intelligence миналата година изчисли, че при преобладаващите обменни курсове Китай ще се нуждае от около 525 000 тона злато, или около три пъти повече от златото, което някога е било добивано през цялата история. Разбира се, ако златото беше значително по-ценно, Китай щеше да се нуждае по-малко от него, за да подкрепи юана. Според Bloomberg, ако златото бъде оценено на 64 000 щатски долара за унция, на Китай ще са нужни само около 10 000 тона злато, за да подкрепи напълно юана. Това е само около 6% от всичкото добито досега злато. Но Китай никога няма да повиши цената на златото до 64 000 долара за унция. Така че, на базата на количеството злато и цената на златото, необходимо на Китай да се върне към златния стандарт, едва ли ще се случи скоро. Съжалявам, теоретици на конспирацията. По-вероятната причина Китай да купува злато е много по-малко вълнуваща. Подобно на всеки интелигентен инвеститор, Китай просто диверсифицира резервите си. Разгледани като процент от всички валутни резерви, златните резерви на Китай остават малки - около 1,6%. Сравнете това със 73% за САЩ, 67% за Германия и 65% за Франция и Италия. Като се има предвид размерът на китайската икономика, Китай трябва да притежава повече злато, точно както другите големи играчи в световната икономика.Чрез увеличаване на своите златни резерви и намаляване на притежаваните в тях американски долари, Китай диверсифицира своя риск и намалява нестабилността си. Подобно на един мъдър инвеститор, Китай е увеличил купуването, тъй като цените на златото са намалели. Също така като опитен търговец, китайската централна банка крие картите си от другите играчи. Няма смисъл да оповестява на света своята инвестиционна стратегия. https://www.businessinsider.com/why-china-is-loading-up-on-gold-2016-5

Според мен очевидно го има и това, партийният егоизъм, достигащ до пренебрегване на националния интерес, но ако се опитаме да обясним ставащото само и единствено с този партиен егоизъм, съществува една точка на партиен консенсус, а именно да се направи всичко възможно от всички присъстващи в Парламента партии, Великобритания на всяка цена, дори и без сделка, да излезе от ЕС, което вече е проява на монолитно политическо единство. Което от своя страна ме кара да търся един още по-мощен двигател от амбицията за власт, а именно големите финансови интереси. Последното обаче ме прави оптимист, че конфликтът е под контрол, и в крайна сметка ще намери рационално решение от гледна точка на капитала. Защото той винаги е убийствено рационален.

Затова публикувах една след друга двете взаимно опровергаващи се статии: първата от двама кейсианци, втората от брокер продаващ злато, привърженик на Австрийската школа. В общи линии тези про и анти аргументи се повтарят в различни варианти в двете си основни позиции и в други публикации по въпроса, но в двете статии са достътъчно добре изложени, аргументирани и систематизирани. Какво лично мисля за двете отричащи се една друга тези: поканата към Китай и Русия да преминат към златен стандарт е песента на сирените, подканяща мореплавателите към скалите, тя е красива, но Одисей я слуша завързан о мачтата, другарите му гребат със запушени уши и така спасяват кораба. Златният стандарт е златни белезници за кредитирането, освен това неминуемо връзва ръцете на централната банка и води до ликвидни кризи. Това важи още повече, ако е регионализиран. В конкуренцията, геополитическа, между САЩ и Китай идеалната позиция за САЩ е Китай да се изолира в Азия и руската част на Източна Европа, заключен зад изолационализъм на златен стандарт и така да им преотстъпи останалата част от световна търговия и пазари. Но това няма да се случи по много причини, които могат да се анализират поотделно, а най-общо казано, защото китайците не са малоумни или идиоти. Според мен те никога няма да си окачат на шията златен стандарт, което не им пречи, както и на руснаците, да трупат усилено злато в трезорите си.

продължението от превода на статията, чието начало публикувах в предишен пост: The logic of a modern gold standard By Alasdair Macleod Alasdair Macleod July 13, 2017 Въздействие върху цените на стоките Чрез ремонетизиране на златото в паричната система на голям икономически блок, търсенето на злато ще се увеличи. Виждаме обратното на този ефект върху среброто в периода 1875-1900, когато повечето страни със сребърен стандарт го демонетизираха в полза на златото. В края на деветнадесети век ценовата му връзка със златото се измества от обменните съотношения, съответстващи приблизително на съотношението на сър Исак Нютон от 15,5, до значително по-високи нива през срив на цената на себрото. Днес съотношението е над седемдесет. Не е трудно да се разбере причината за относителния срив цената на среброто. Премахването на употребата му като пари означаваше, че тогава то беше оценено за алтернативна употреба. Докато промишлените употреби на среброто през годините са се променили, стойността му като индустриален метал винаги е била значително по-ниска, отколкото в предишната му употреба като пари. Така е и със златото, демонетизирано от финансовата система, но с добавени скрити функции в нея. Под прикритието на ограничената му конвертируемост с долара, доларът бе непрекъснато обезценяван, след забраната за публична собственост на златото по Закона за златните резерви от 1934 г. От момента, когато официалната цена бе фиксирана до 35 долара, количеството долари и доларовият кредит се увеличаваше с ежегодно натрупване на годишна база от около 5% до последната финансова криза, когато тази ставка се ускори рязко до 12%, измерена чрез фиатното количество пари. Паричните договорености бяха определени от администрацията на Рузвелт, а след това и от Споразумението от Бретън Уудс. Целта беше да се позволи увеличаването на количеството долари, като същевременно се запази ценовата стабилност на златото. Премахването на златото от паричната система след шока при Никсън през 1971 г. беше неизбежният финал на това нечестно споразумение, след което цената на златото естествено излетя нагоре, измервена в долари. Днес златото е около $ 1200 в сегашната си демонетизирана форма. Не може да има съмнение, че ремонетизацията на златото за валутите на значителна част от населението на света ще повиши цената на златото спрямо другите валути. Това е причината, поради която препоръчвам да се разреши период, в който цената на златото да се коригира, преди да се определи обменния курс, първо спрямо юана и след това в рубли. Важно е също така, че Китай, на първо място, обявява, че разполага с достатъчно злато, за да се поддържа стандарта, така че да няма нужда да придобива нови кюлчета от пазарите. Вероятно е обаче други централни банки, по-специално резервната банка на Индия, да искат да изградят свои собствени златни резерви, вместо да приемат обезпечения със злато юан като резервна валута за рупията. Това са политически, а не икономически решения. Индия от известно време се опитва да придобие като национален актив физическото злато, държано от гражданите и храмовете на индусите, но с малък успех. Изискванията на Индия за количество злато, достатъчно да обезпечи обствената й валута в ШОС е твърде голямо, за да бъдат удовлетворени по текущи цени чрез пазарни покупки. Освен това други азиатски централни банки също ще искат да добавят към своите златни резерви. Следователно можем да заключим, че ремонетизацията на златото, с висока степен на сигурност, ще доведе до значително увеличение на цената му в долари. Само на тази основа доларовите цени на енергията и всички промишлени стоки ще бъдат силно повлияни от спада на долара спрямо златото. Но има още едно съображение. Разширяването на пазарите на деривати от 80-те години на миналия век се е превърнало в синтетично снабдяване със стоки като цяло, което потиска цените под тези, които иначе биха били без тази синтетична доставка. Ние сме съвсем наясно с този ефект върху цените на златото и среброто, но той не се ограничава само до тези благородни метали. Като най-големият вносител на енергия и промишлени материали в света, това потискане на цените досега е било в полза на Китай. Без съмнение, Китай беше напълно удовлетворен от това, доларът да потиска цените на суровините при досегашния ход на бизнеса. Поддържането на стабилен курс юан / долар също позволи на китайските производители да извлекат печалба от пазарите за износ като цяло, като задействаха натрупването на пренос на богатство в полза на китайските граждани. Но нещата се променят. Най-очевидно е, че президентът Тръмп е решен да спре Китай да има положително салдо от износ със САЩ, което вероятно ще доведе до търговски тарифи и бариери. За щастие на Китай, той вече е почти готов да изостави Америка като свой стратегически пазар, и вместо това да се възползва от търговията в Азия, като и в Европа, чрез сухопътната железопътна връзка. Дните на износ на евтини стоки свършиха и икономиката на Китай се модернизира към по-модерни технологии, автоматизация и по-високо качество. Приликите с развитието на японската икономика между 1950 и 1980 г. са поразителни. Освен това Китай предизвиква индустриална революция в целия азиатски континент. Азия, чрез ШОС, се превръща в неразделна част от Китай за осъществяване на неговите икономически цели. Сега интересът на Китай към вносните стоки е те да му бъдат възможно най-евтини, а не толкова юанът да бъде държан като конкурентна валута с ниска стойност за насърчаване на износа. Освен това бързото разрастване на банковите кредити след голямата финансова криза доведе до натрупване на банкови депозити, което вероятно с времето ще намалява покупателната способност на юана, освен ако тази тенденция не бъде компенсирана от повишаване на обменния му курс. Това е основната логика за прикрепването на юана към златото. По този начин цената на вносните стоки ще спадне, докато в същото време Китай е изправен пред натиск върху ценовата инфлация от по-ранната парична експанзия. Икономическите ефекти Предотвратяването на спад в покупателната способност на юана ще бъде все по-голям приоритет, тъй като средната класа на Китай се увеличава. Не само фабричните работници и бизнеса натрупват богатство, но китайските власти планират да преразпределят още повече хора от аграрните райони в градовете. Това ще добави до 200 милиона души в градските райони, за да се облекчи недостигът на работна ръка. Недостигът на работна ръка непременно ще се отрази в по-високите заплати на населението, което вече притежава некомфортно количество парични депозити. Темпът на нарастване на цените досега е бил скромен, като годишното нарастване на ценовия индекс спадна от 4.6% през 2010 г. до под 2% миналата година. Ще става все по-вероятно цените да се покачват с по-бързи темпове, вследствие на промяна в предпочитанията от държането на излишни пари в депозити към притежаването на стоки. Накратко, следващата фаза на развитие на Китай, в съответствие с текущия петгодишен план, ще изисква покупателната способност на юана да бъде стабилизирана. Това е икономическата причина юанът да отиде на златен стандарт. Вероятно това ще бъде и популярен жест към хората, които са били насърчавани да натрупват злато през последните години. Обезпечен със злато юан ще възнагради спестителите, а именно спестяванията са двигател на успешните икономики. Посетете Германия и Япония в следвоенните години и ги сравнете с кейнсианските неуспехи на икономиките, ориентирани към потреблението, особено на Великобритания. Освен това, юанът ще се нуждае от засилено доверие подкрепено от злато, ако иска да стане предпочитана търговска валута в цяла Азия, защото златото се счита най-сигурното убежище на спестителя в целия континент. Съвременните икономисти ще кажат, че един рязко преоценен нагоре юан ще подкопае условията за търговия. Това означава неправилно разбиране на произхода на търговските дисбаланси, които възникват главно от разликите в темповете на растеж на паричното предлагане и спестяванията. Докато те не са засегнати, повишаването на валутния курс не променя търговския баланс, като само засяга краткосрочната рентабилност на изнасящите предприятия. Отговорът на експортния бизнес към повишения курс на валутата е да инвестира в по-ефективно производство за възстановяване на маржовете.Това се потвърждава отново от емпиричните доказателства за Германия и Япония през миналия век. Китай вече автоматизира трудоемките си функции до такава степен, каквато никога не е виждал досега, като бързо повишава производителността. Търговският баланс ще се влоши, само ако процентът на спестяванията се влоши, но ако процентът на спестяванията в Китай остане значително по-висок от този на неговите търговски партньори, той ще продължи да има търговски излишък, дори и при по-силен курс долар / юан. Освен това Китай, заедно с другите членове на ШОС, трябва да се превърне в най-големия вътрешен пазар, който светът е виждал от римската епоха, и така маргинализира въпроса за търговския баланс. Следователно можем да сме сигурни, че Китай ще продължи да има търговски излишък, дори когато юанът е обвързан със златото. По-тревожното е дестабилизиращият ефект от въвеждането на стабилни пари за другите (нездрави) валути. Ако, както казах в предишната си статия, Китай придаде 4% доходност на златото, чрез механизма на безсрочна облигация, която дава този курс на конвертируема валута-злато, ефектът върху пазарите със ставки на лизингово злато от около 0,25% ще доведе до рязко покачване на цената на златото. Това е още една причина да има период между обявяването на новия златен стандарт и неговото прилагане. Ефектът върху покупателната способност на долара би бил спадане спрямо златото. Неминуемо това ще се отрази в доларовите цени на други стоки, тъй като цените на стоките обикновено са по-стабилни, изразени в злато, отколкото във фиатни валути. Подкопаването на покупателната способност на долара спрямо стоките може да не бъде незабавно, но е вероятно да се ускори, когато пазарите се приспособят към тези нови ценови отношения, което ще направи инфлацията доминиращ проблем в Америка. Повишаването на лихвените проценти, което непременно ще последва, със сигурност ще доведе до системни затруднения за американските банки. Банково регулиране Повторното въвеждане на стабилни пари ще окаже голямо влияние върху начина, по който банките оперират. За щастие, китайското правителство притежава големите банки, така че може да диктува банковата политика без последиците, които американците ще срещнат в същото положение от мощно банково лоби. Това е същността на аргумента в полза на парична система, основана на стабилни/фиксирани пари, защото държавата трябва да ограничи растежа на банковото кредитиране, за да потисне кредитния цикъл. Степента, до която тези фиксирани пари могат да се смесват с нездравословни банкови практики, е задължително много ограничена. Ако Китай възприеме обезпечен със злато юан, той не може да продължи да използва необуздана кредитна експанзия като паричен или икономически инструмент. Историята на златния стандарт през деветнадесети век ясно показва, че експанзията на банковия кредит винаги завършва с кредитна криза. За да се избегне кризата, решението е да се сложат юзди на банковия кредит. Открит е въпросът дали китайците ще бъдат достатъчно смели в своята банкова реформа, за да направят това, и дали те разбират, че бизнес цикълът всъщност е не повече от кредитен цикъл. На този етап се те изглежда се ориентират към система на пари с фиксиран курс. Ако Китай действително започне да реализира тази тенденция, ще трябва да раздели спестовните депозити от бизнес-кредити. За клиентите трябва да има отделяне на ликвидността от техните спестявания. Ликвидността на разходите може да бъде поддържана в брой или по електронен път на депозитна сметка в държавна банка, за която задължително ще има такси за услуги и не се плащат лихви. Спестяванията се рециклират от кредитополучателите към заемодатели, на които е забранено да отпускат заеми, които не притежават, като само отпускат заеми, със собствени средства за тази цел. Накратко, публичните спестявания не стават собственост на банка, която отпуска заеми. Застрахователните компании вече са в този бизнес, както и кредиторите със собствен капитал за заеми към равнопоставени партньори. Ще има изобилие от алтернативни източници без банкиране на провизионални банкови резерви, а съвременните постижения на финансовите технологии правят рентабилни както вземането на депозити, така и бизнеса с кредити. Правилата на една банкова система, базирана на стабилни пари/sound money , са сравнително прости за разбиране. Ограниченията за въвеждането им са другаде, не в Китай, тъй като в световната банкова система, която понастоящем е конституирана на Запад, има твърде много лични интереси за да се приеме системата за стабилни пари от западните правителства. Банковите регулатори и банковите ръководители нямат опит как функционира системата за стабилни пари, вместо това цялото им внимание е фокусирано да контролират кредитния риск в една високо задлъжняла система с фиатни парични средства. Основният недостатък в този/западен/ подход е дали държавният регулатор оценява търговския риск. И тъй като компетентността на регулатора е извън дълбокото разбиране на този риск, системата винаги е отворена за залагане от страна на банките, докато регулаторите са под политически натиск да не признават наличието на системни слабости. Не само регулаторните органи и ръководителите на банките са свързани с банкова система, която в крайна сметка трябва да се провали неминуемо по този път. Икономистите, които ги съветват, твърдо вярват в разширяването на банковия кредит като средство за насърчаване на бизнес активността и потребителските разходи. Кейнсианците и монетаристите разглеждат подкрепата за стабилни парични политики като форма на психично отклонение. Но това е повече отражение на това колко далече задвижването от политиците мислене е откъснато от реалностите на пазарите. Заключителни бележки Едно е да се застъпват разумни парични политики, за да заместят празните от съдържание пари, които всички ние използваме днес, но друго е да ги приложим. Това изисква нова революция в икономическото мислене и разбиране на въпроса защо са необходими стабилни пари/sound money по отношение на цените. Въвеждането им вероятно ще навреди на валутите и икономиките на страните, които остават с фиатни парични системи. Освен това, ако една фиксирана парична система за дадена валута е дълготрайна, ще изисква прекратяване на банкирането с провизионални резерви. Целта на тази статия е да привлече вниманието само към някои от практическите трудности при повторното въвеждане на стабилни пари/sound money. Стабилните пари са коренно различни от това, което имаме днес, така че единственият шанс за повторното им въвеждане при западните валути ще бъде в резултат на толкова голяма финансова криза, че тези фиатни валути да бъдат унищожени. Въпреки че този резултат е все по-вероятен, нито едно правителство или централна банка няма вероятност лесно да се откажат от възможността да създават пари от въздуха. Това със сигурност е вярно за държавите на Запада от типа welfare-states, където има огромни бъдещи ангажименти, значително по-големи от тези, които могат да бъдат покрити чрез данъчно облагане. Това е по-малко вярно в Китай, Русия и държавите-членки на ШОС, които биха могли сравнително лесно да приемат златно обезпечение за своите валути в дългосрочен план в полза на своите икономики. Въпреки това, само би могло да предполага до каква степен китайците и руснаците, като лидери на ШОС, напълно разбират последиците по отношение на паричната реформа от този характер. По-вероятно е, преминаването към златен стандарт за юана и след това за рублата, ако се случи, да бъде продиктувано от геостратегически причини или политически мотивирани. Това беше предположението и в моята оригинална статия от Insight, публикувана миналата седмица. Това ще бъде ход, който, ако се случи, ще се ръководи от развиващите се геополитически интереси, които изглежда са се ускорили откакто президентът Тръмп дойде на власт. В такъв случай можем само да предположим, че веднъж въведени, обезпечения със злато юан, или рублата, ще бъде само началото на революцията в икономическото мислене, разбивайки кейнсианските и монетаристки митове, които сега толкова очевидно подкопават бъдещето на welfare-states, изградени на тяхна основа.

Златният стандарт е фиксиран курс към една стока посредник в размяната между другите стоки, в случая е избрана стоката злато. Спомни си определението на Маркс за златото като стока-посредник в "Капитала". Маркс пише това през втората половина на 19-ти век, когато в Европа и в Америка действа златния стандарт /с неговата разновидност биметален стандарт злато + сребро/. Защо злато - поради качествата на метала злато и поради историческата традиция, наложила се с векове, спокойно можеше да е някоя друга стока-посредник, но е избрано златото. За предимствата и недостатъците да има фиксиран курс, в случая обсъждаме златния стандарт, има множество про и анти теории, така или иначе, след изоставянето на златния стандарт окончателно през 70-те години на миналия век на Запад господстват фиатните пари, тоест пари печатани от ЦБ без реално покритие, което, както се вижда води до огромна задлъжнялост. Рей Далио твърди, на базата на къртовски изследователски труд, че големите циклични кризи настъпват приблизително в такива периоди, когато задлъжнялостта надхвърли три пъти производителността, което от своя страна се потвърждава и от човешката психика /дори маймунската/ - хората са склонни да залагат хазартно /да харчат повече от реалната цена/ до 2.6-3 пъти нейното повишаване, след това спират, изтрезняват и започват да връщат дълговете си. Сега конкретно за златния стандарт, който се обсъжда за Китай, темата е много голяма. Китай има огромна фирмена задлъжнялост, най-голямата в света. Ако отвориш статистиката, ще видиш, че става въпрос за дълг по-голям от вътрешния дълг на САЩ. Това по същество са пари от спестяванията на населението, изтеглени като фирмени кредити от големите държавни фирми и дължими от тях на големите държавни банки, които са им ги отпуснали. Големият въпрос тук е, има ли Китай /управляващата партия държава/ реален интерес да привърже валутата си към фиксиран курс към злато или не - какво ще спечели от това и какво ще загуби. Същото важи и за Русия и другите големи страни гравитиращи към ШОС - Индия, Иран, Турция... Запада, както работи неговата икономическа система, според мен няма нито интерес, нито намерение да се връща към златния стандарт или към какъвто и да било фиксиран курс.

Написах, че ще публикувам съвсем противоположни гледни точки към темата, затова, след като изложих един подчертано кейнсиански възглед по-горе, сега ще го противопоставя на гледната точка на човек, който е практик, той е професионален брокер от години, на линка може да се види кой е, освен това отявлен привърженик на Австрийската школа. Правя и уговорката, че авторът на въпросната статия е донякъде пристрастен, поради естеството на работата му, тя е свързана със златодобивния бизнес в Канада, но за мен лично това няма особено голямо значение, важното е контрастът и възможността да се триангулират /пресечат две полярно различни гледни точки в трета. Статията е дълга и ще я публикувам на няколко пъти. надявам се да се получи някаква дискусия, знам че процесът на мислене не е толкова интересен, колкото крайните резултати, но все пак такива няма да има без процес The logic of a modern gold standard By Alasdair Macleod Alasdair Macleod July 13, 2017 Alasdair has been a celebrated stockbroker and Member of the London Stock Exchange for over four decades. His experience encompasses equity and bond markets, fund management, corporate finance and investment strategy. https://www.goldmoney.com/corporate/bio/alasdair-macleod Goldmoney Ink. Canada https://www.goldmoney.com/ Миналата седмица анализирах сегашната геополитическа ситуация и стигнах до заключението, че сега е в интерес на Шанхайската организация за сътрудничество да се откъсне напълно от щатския долар, като създаде нова парична и банкова система. Обвързвайки юана и рублата със златото, основните валути на ШОС ще бъдат изолирани от манипулации с помощта на валутни курсове на долара, който ги използва досега като оръжие за подкопаване на китайско-руското партньорство. Тази статия разглежда някои от практическите трудности при създаването на такава здрава парична система. Връщането към стабилни пари ще изисква радикална реформа на финансовите пазари, както и законите и правилата, по които банките и инвестиционните къщи работят. Слабостите на настоящата система с фиатни пари трябва да бъдат идентифицирани и разбрани от реформиращите се правителства. Също така е не по-малко важно за отхвърлянето на цялата еволюция на основното икономическо мислене, което се е развило в мейнстрийм държавите на welfare от 30-те години на миналия век. Такива революции обикновено се случват след голям икономически и финансов провал, когато уроците на получената мъдрост са толкова очевидно болезнени, че старите общоприети норми губят цялата си доверие. Понякога това може да се случи без кризата да го наложи. Изглежда, от това, което можем да заключим като наблюдатели е, че обединяването на азиатския и източноевропейския континент в самостоятелна икономическа и финансова единица открива такава възможност. Това беше същността на статията ми от миналата седмица. Тези, които имат пълно разбиране за стабилните пари и ползите, които те носят за икономиката, трябва да се приветстват възможността, предоставена от Азия да се отхвърли болната парична система на Запада. Безумието на разширяване на количеството пари като лекарство за всички икономически проблеми, реални и въображаеми, доведе огромно нарастване на дълга до неустойчиви нива. Не е преувеличено да се каже, че световната финансова система, базирана на долара, сега е изложена на екстремен колапс, по-лош от този на финансовата криза от 2008—2009 г. и това неизбежно води до унищожаването на фиатните валути, които използваме днес. Унищожаването на нездравите пари няма да се случи за една нощ. То ще дойде от реакцията на централните банки към следващата глобална дългова криза. В такава криза банковата система, основана върху системата за частични резерви, ще престане да съществува, без централните банки да я спасяват с неограничени количества сурови /от въздуха/ пари. Няма смисъл да се опитваме да предвидим времето на това все по-определено задаващо се събитие или как кризата първо ще се прояви. Знаем, че кредитният цикъл неумолимо напредва през своите фази от момента на спасяването, възстановяването, сриването. Надуването на балона предстои. Балонът, благодарение на груповото мислене, налагано от форуми като срещите на Г-20 и централните банки, които поддържат връзка чрез Банката за международни разплащания, е все по-глобален въпрос. Ако Китай, Русия и ШОС могат да се възползват от възможността да избягат от нездравата парична система на западния естаблишмънт, те поне частично ще изолират три милиарда души от глобална валутна катастрофа. Това в крайна сметка ще бъде от полза за останалата част от човечеството. Трябва да приветстваме това, въпреки че въвеждането на стабилни парични политики в Азия почти със сигурност ще доведе до криза в задлъжнелите държави на welfare; това ще се случи така или иначе. Поради тази причина промяната от нездравословна парична политика към строгите правила на стабилните пари трябва да бъде направена по такъв начин, че вината да не се разпределя само между Китай и Русия за паричната катастрофа, която ще ни сполети. Вместо това трябва да бъдем благодарни, че една съществена част от световната икономическа активност ще избегне широкоразпространеното монетарно самоубийство. Връщането към златен стандарт и изолацията от финансовата катастрофа, които Китай и Русия се надяват да осигурят, би трябвало да ни насочат и към започване на нашата следкризисна парична реформа. https://www.goldmoney.com/research/goldmoney-insights/the-logic-of-a-modern-gold-standard Следва...

Всяка самозвана врачка използва същия прозорец на толерантност в наивните си клиенти, границата е в лесното казване на първото "да", след това "прозорецът" вече е отворен и действа безотказно

Е това е кошницата от общоприети световни валути: долар, евро, йена, паунд, отскоро юан. Златото е само един от кандидатите да стане една от тези валути, ако се приеме за такава изобщо, поради ограничените му количества ще бъде една бутикова резервна валута. И нищо повече, според мен, просто има прекалено много минуси да стане основен еквивалент за преминаване/връщане към златен паричен стандарт, изброените шест причини по-горе са основателни. Ако изобщо стане нещо като резервна валута, тя ще е много универсална и ценна /поради ограничените количества/ резервна валута и ще играе ролята на последна застрахователна полица за всяка национална икономика, нещо което и днес е в сила до голяма степен.

Шест основателни, според мен, довода срещу връщането към златния стндарт: Why a gold standard is a very bad idea December 19, 2016 Stephen G. Cecchetti is Rosen Family Chair in International Finance at the Brandeis International Business School. Kermit L. Schoenholtz is Henry Kaufman Professor of the History of Financial Institutions and Markets in the Department of Economics of New York University’s Leonard N. Stern School of Business, where he teaches courses on money and banking and on macroeconomics. He also directs NYU Stern’s Center for Global Economy and Business and serves on the Financial Research Advisory Committee of the U.S. Treasury’s Office of Financial Research. Изключителното парично облекчение, създадено от централните банки след финансовата криза от 2007—2009 г., подклажда критики към тази политика, която е приела две основни форми. Първата призовава Федералният резерв да разработи правила на рестриктивна парична политика. Втората е за връщане към златния стандарт за насърчаване на ценовата и финансовата стабилност. Да започнем с ключовите концептуални въпроси. В лекцията си от 2012 г. "Произход и мисия"председателят на Борда на Федералния резерв Бен Бернанке идентифицира четири основни проблема със златния стандарт: 1. Когато централната банка фиксира доларовата цена на златото, а не цената на стоките, които консумираме, колебанията в цената на долара към стоките заместват колебанията в пазарната цена на златото. 2. Тъй като цените са обвързани със сумата на парите в икономиката, която е свързана с добива на злато, инфлацията зависи от степента на добив на злато. 3. Когато златният стандарт е възприет в страната и в чужбина, това е политика на обменния курс, при която международните транзакции трябва да се уреждат в злато. 4. Изкопаването на злато от една дупка под земята (мина), за да се сложи в друга дупка под земята (трезор), е загуба на ресурси. В съответствие с критиката на Бернанке, доказателствата показват, че както инфлацията, така и икономическият растеж са доста волатилни /променливи/ по отношение на златния стандарт. Следната графика показва годишната инфлация на потребителските цени в САЩ от 1880 г., началото на златния стандарт след Гражданската война, до 2015 г. Вертикалната синя линия отбелязва 1933 г., края на златния стандарт в САЩ. Стандартното отклонение на инфлацията през 53-те години на златния стандарт е почти два пъти по-голямо от това, което настъпи след разпадането на Бретън-Уудската система през 1973 г. (обозначено в графиката с вертикалната червена линия). Това означава, че дори да включим Голямата инфлация през 70-те години, инфлацията през последните 43 години е била по-стабилна, отколкото е била по време на златния стандарт. Фокусирайки се върху последния четвърт век, интервалът, в който централните банки се съсредоточиха най-внимателно върху ценовата стабилност, през този период стандартното отклонение на инфлацията е по-малко от една пета от това, което беше през епохата на златния стандарт. А икономическият растеж? Отново златният стандарт се свързва с по-голяма волатилност, а не стабилност. Следната графика представя годишния растеж, измерен чрез брутния национален продукт (брутният вътрешен продукт е използван едва през 1991 г.). Моделът е доста сходен с този на инфлацията: стандартната девиация на икономическия растеж по време на ерата на златния стандарт е повече от два пъти по-голяма от периода след 1973 г. насам. И въпреки Голямата рецесия, последното четвърт от 20 век век е още по-стабилна. За да се използва друго, още по-проста мярка, в периода от 1880 до 1933 г. имаме 15 цикъла на рецесия, идентифицирани от Националното бюро за икономически изследвания. Това означава, че средно има рецесия веднъж на всеки 3,5 години. Обратно, от 1972 г. насам имаше 7 рецесии; една на всеки 6 години. И най-сетне, помислете за най-показателната мярка за финансова стабилност: честотата на банковите кризи. От 1880 до 1933 г. имаше поне 5 големи банкови паники: 1893, 1907, 1930, 1931 и 1933, включително още две големи кризи на спестяванията и кредитна криза от 80-те години на миналия век. Така че, по всеки един показател, периодът на златния стандарт е бил по-малко стабилен. Цените бяха по-малко стабилни; растежът е бил по-малко стабилен; и финансовата система е била по-малко стабилна. Защо? Виждаме шест основни причини. Първо, златният стандарт е процикличен. Когато икономиката навлезе в бум, инфлацията обикновено се покачва. При отсъствието на централна банка, която да форсира нагоре номиналния лихвен процент, реалният лихвен процент пада, като дава допълнителен тласък на активността. За разлика от това, антицикличната парична политика - независимо дали се основава на правилото на Тейлър или не - ще започне да действа срещу бума на прегряващата икономика. Второ, златният стандарт има последствия за обменния курс. Макар да не знаем със сигурност, подозираме, че настоящите защитници в САЩ за преминаване към златен стандарт си представят как Съединените щати действат самостоятелно при преминаване към златен стандарт (вместо да чакат да координират глобалното връщане към златния стандарт). Ако това е така, промяната би наложила ненужни рискове за износителите и вносителите, техните служители и техните кредитори. За да разберете защо, помислете за последиците от промяната в глобалната цена на златото, измерена в друга валута, да речем британска лира. Ако цената на паунда спрямо златото се промени, но доларовата цена спрямо златото не се промени, резултатът ще бъде промяна в реалния валутен курс долар-паунд. Тоест, освен ако доларовите цени на американските стоки и доларовите заплати на американските работници не се приспособят незабавно към компенсиране на колебанията в цената на златото, реалният курс на долара се променя. И в двата случая резултатът почти сигурно ще предизвика нестабилност на производството, заетостта и дълговото бреме. По-общо казано, златният стандарт страда от някои от същите проблеми като всяка система с фиксиран валутен курс. Не само, че валутният курс не може да се приспособи към буфериране на външни шокове, но ангажиментът към златото предизвиква спекулативни атаки, защото му липсва времева последователност. Според златния стандарт, мащабът на задълженията на централната банка - валута плюс резерви - се определя от златото, което има в своето хранилище. Представете си, че вследствие на продължителен спад хората се страхуват от девалвация на валутата. Това означава, че те се тревожат, че централната банка ще повиши доларовата цена на златото. При такова обстоятелство, ще бъде естествено за инвеститорите да внесат доларите си в централната банка и да ги обменят там за злато. Страховете, които мотивират подобно движение, могат да се самоусилят лавинообразно: след като централната банка започне да пресъхва откъм златни резерви, тя може бързо да бъде принудена да повиши цената на долара или да спре изцяло обратно изкупуването. Това се случи през 1931 г. с Английската централна банка, когато тя бе принудена да изостави златния стандарт. Това се случи отново през 1992 г. (макар и с валутни резерви, а не злато), когато Великобритания беше принудена да изостави фиксирания си валутен курс. Трето, както подчертават историците, златният стандарт помогна за разпространяването на Голямата депресия от Съединените щати към останалия свят. Златният стандарт представляваше глобална договореност, която формираше основата на практически универсален режим на фиксиран валутен курс, при който международните транзакции бяха уредени в злато. Това означаваше, че една страна с външен дефицит - такъв, чийто внос надвишава нейния износ - трябваше да плати разликата чрез прехвърляне на злато в страни с външнотърговски излишъци. Загубата на злато принуждаваше централната банка на страната с дефицит да намали баланса си, да намали количеството на парите и кредитите в икономиката и да намали вътрешните цени. Казано по друг начин, в рамките на златния стандарт, страните с външен дефицит са изправени пред дефлационен натиск. Централната банка необвързана със златен стандарт не изпитва такъв убийствен за нея и за националната икономика натиск, тъй като може да избере дали да конвертира запасите си от злато в пари или не. Казано по друг начин, централната банка може да има твърде малко злато, но никога не може да има твърде много. Тази политическа асиметрия помогна за пренасянето на финансови шокове в Съединените щати в чужбина в предвоенните години. До края на 20-те години най-големите икономики възстановиха златния стандарт от преди Първата световна война. По това време както САЩ, така и Франция имаха външнотърговски излишъци, поглъщайки световното злато в трезорите на своите централни банки. Но вместо да позволят на притока на злато да разшири количеството пари в техните финансови системи, властите и в двете страни затегнаха паричната политика, за да се противопоставят на бумните цени на активите и други признаци на прегряване. Резултатът бе катастрофален, изпитващи непреодолими проблеми с дефицит на злато страни, принудени едновременно с това да затегнат още повече монетарната си политика. Тъй като количеството налични пари в световен мащаб се сви, също се наблюдаваше и с цените, допринасяйки за увеличаване към реалната тежест на дълга, и предизвиквайки дефолти и банкови фалити почти по целия свят. Както Liaquat Ahamed изтъква в книгата му за междувоенната парична политика, „Господарите на финансите“, Великата депресия бе причинена от факта, че в Трезора на ФЕД имаше прекалено много злато, по-голямото световно количество тогава бе струпано там, а ако само хората биха намерили начин да прехвърлят златото от една страна в друга, депресията от 30-те години не би била толкова голяма. Четвърто, икономистите обвиняват златния стандарт за продължителността и задълбочаването на Голямата депресия. Това, което прави това тяхно мнение най-необоримо, е фактът, че колкото по-скоро една страна напусне златния стандарт и възвърне дискреционния контрол на своята парична политика, толкова по-бързо се възстановява. Контрастът между Швеция и Франция е поразителен. Швеция напусна златния стандарт през 1931 г., а до 1936 г. промишленото й производство бе с 14% по-високо от нивото преди 1929 г. Франция изчаква до 1936 г. за да напусне, след като промишленото й производство се срина с 26% под нивото от само 7 години по-рано. По същия начин, когато САЩ преустановиха конвертирането на златото през март 1933 г., позволявайки на долара да се обезцени значително - финансовото и икономическото въздействие беше незабавно: дефлацията се превърна в инфлация, понижавайки реалния лихвен процент, увеличавайки цените на активите и задействайки един от най-мощните циклични възходящи тенденции в САЩ. Пето: що се отнася до финансовата стабилност, златният стандарт ограничава един от най-мощните инструменти за спиране на банковите паники: правомощията на централната банка да действа като кредитор от последна инстанция. Именно липсата на тази функция по време на паниката от 1907 г. бе основният тласък за създаването на Федералната резервна система. Защото при наличието на златен стандарт, количеството злато ограничава възможностите на централните банки да финансират задълженията. Така че, ако през есента на 2008 г., когато Lehman фалира, ако Федералният резерв беше на строг златен стандарт, ограниченията върху способността му да отпуска заеми отново можеше да доведе до колапс на финансовата система и втора Голяма депресия. Шесто, тъй като предлагането на злато е ограничено, наличното му количество в централната банка вероятно ще расте по-бавно от реалната икономика. В резултат на това за дълги периоди - да речем, десетилетие или повече - ще трябва да очакваме дефлация. Докато (на теория) трудовите, дълговите и други договори могат да бъдат направени така, че икономиката да се приспособи плавно към стабилна, дългосрочна дефлация, скорошният опит (включително този с отрицателни номинални лихвени проценти) ни прави скептични. Това ни връща към мястото, откъдето започнахме. При златен стандарт инфлацията, растежът и финансовата система са по-малко стабилни. Има повече рецесии, по-големи колебания в потребителските цени и повече банкови кризи. Когато нещата се объркат в една част на света, бедствието ще се разпространи по-бързо и по-силно и в другите. Накратко, връщането към златен стандарт би било колосална грешка. https://www.moneyandbanking.com/commentary/2016/12/14/why-a-gold-standard-is-a-very-bad-idea

Някъде бях чел статистическо изследване, че в сферата на бизнеса успяват най-много /имат най-голяма власт/ най-комуникативните /емпатични/ личности, а не най-властните и комбинативните.

If I go, there will be trouble And if I stay it will be double So come on and let me know... Четвърти дубъл сделката на ТМ - другата седмица: Now that the Prime Minister’s deal has been rejected again, there is some hope that the next set of indicative votes could produce a more definitive outcome. Downing Street has repeatedly insisted to journalists that Mrs May’s deal is not dead yet. Sources have hinted she could be prepared to bring it back to the Commons for a fourth time as soon as next week. There have been suggestions that, if a majority is found in the next set of indicative votes, MPs would vote once more to choose between whichever plan is most popular and Mrs May’s deal. https://inews.co.uk/news/brexit/brexit-vote-result-deal-what-happens-next-theresa-may-resignation-when-date-withdrawal-agreement/ не губете надежда

Britain has been plunged deeper into Brexit uncertainty after Theresa May lost a last-ditch bid to get her divorce deal through parliament. MPs voted by 344 to 286 against her withdrawal agreement, secured with Brussels back in November after 18 months of negotiations. https://news.sky.com/story/what-happens-now-after-brexit-divorce-deal-defeat-11678167 Хипотезата, че гласуването на сделката на ТМ ще я провали за 3-ти път се потвърди. Поради някакви неизвестни и странни за мен обстоятелства, това гласуване не бе предшествано от индикативни вотове за промени в тази сделка, а самата сделка бе предложена в същия й вид, какъвто имаше преди предишните отрицателни вотове. Естествено, въпреки акробатичните изпълнения на ТМ целящи да получат подкрепата на твърдите брекзитери сред торите, при отрицателния вот на юнионистите от северноирландската партия, резултатът "против" е 58 гласа повече, трето и последно, но не достъчно, постижение на свръх-амбициозната лейди. Сега остава индикативно гласуване в понеделник, което обаче не задължава премиера ТМ да го внесе като ново предложение за разглеждане в Европейската комисия, дори то да формира някакво парламентарно мнозинство: "The question is 'is parliament on Monday willing to come to any view in the majority about that way forward that doesn't involve that result?'" Even if one of the options wins a majority, Mrs May is not legally compelled to go to the EU and make such an offer. https://news.sky.com/story/brexit-the-most-popular-alternatives-mps-could-vote-on-next-week-11677234 Великобритания е много близо до изхвърляне без сделка от ЕС.

В една публикация на сайт на World Gold Council, базирана в Лондон, която е асоциация на най-големите производители на злато в света: https://www.gold.org/goldhub/about-goldhub авторът, финансов анализатор от Asia Global Institute, развива своята гледна точка /която е подчертано проазиатска/ относно ролята на златото в международната валутна система: The role of gold in a multicurrency reserve system Gold Investor, July 2018 4 July, 2018 Andrew Sheng Distinguished Fellow, Asia Global Institute University of Hong Kong Ролята на златото в многовалутната резервна система Американският долар е водеща резервна валута от десетилетия. Сега обаче светът се движи към многополюсна система, тъй като RMB става все по-доминиращ. Тази промяна може да предизвика значителни геополитически сътресения. Но за държави, които искат да смекчат рисковете си, златото има какво да предложи. Включването на RMB в кошницата от международни резерви на МВФ сигнализира за нова епоха за китайската валута. Но това поставя значителни икономически, финансови и политически въпроси. Дали американският долар е заплашен като доминиращата резервна валута в света? Ще има ли преход към система за многовалутен резерв? Това ще засегне геополитическата стабилност? И ако е така, как правителствата могат да смекчат произтичащия риск? За централните банки в Азия отговорът може да бъде златото. Кошницата от международни резерви на МВФ (известна като SDR) първоначално беше предназначена да допълва официалните резерви на държавите-членки и за първите 15 години на този век нейната стойност беше определена по отношение на щатския долар, йената, еврото, и лирата. През 2015 г. обаче се добави и юана, ключов индикатор за нарастващото глобално влияние на тази валута. Сега един работен документ на МВФ3 е отишъл още една крачка напред, ориентировъчно идентифицирайки формирането на валутен блок от юан, в допълнение към доминиращия валутен блок на долара и валутния блок на еврото. С изключение на RMB, доларовият блок е очевидно доминиращ по отношение на БВП и използване. По отношение на паритета на покупателната способност (PPP), доларовият блок представляваше около 60% от световния БВП между 2011 и 2015 г. Еврото представляваше 26%, стерлингът - 7%, а йената - 5%. Ако RMB е включен като отделен блок, светът става много по-многополюсен. Доларът би съставлявал 40% от световния БВП, като RMB е 30%, еврото - 20%, йената - 5%, а стерлинга - 3%. Тези цифри показват, че международната парична система (IMS) вече се измества от биполярно фокусиране върху долара и еврото към истинска, многополюсна система. Мерките за покупателна способност могат да надценят влиянието на юана, но няма съмнение, че Китай бързо се превръща в доминираща икономическа сила в днешния свят. Това има значителни последици за IMS и резервните валути. Вече има признаци, че нивата на американския дълг подкопават статута на долара като доминираща резервна валута. САЩ имат нетни инвестиционни дългове към останалия свят от около 40% от БВП на САЩ, финансирани от изключително ниски лихвени проценти. Това е все по-нестабилно, особено като се има предвид, че евро-блокът и RMB-блокът са с излишък по текущата сметка. Тъй като преминаваме към многополюсна резервна валутна система, следователно ще е необходимо да се предприемат някои стъпки, за да се гарантира, че IMS остава подходяща за целта. А златото може да играе важна роля в тази среда. Днес IMS разчита на доминирането на щатския долар, а САЩ трябва да управляват дефицит по текущата сметка, за да снабдят света с долари. Когато се придвижим към многополюсна система, тази нужда трябва да намалее. По ирония на съдбата обаче нарастващото значение на икономики с излишък на спестявания / savings surplus/*, като Европа, Китай и други азиатски държави, увеличи силата на долара без алтернативни канали за излишъци. * Definition of savings surplus: This is the excess of a country's aggregate savings over its domestic investment, where investment is in fixed capital and inventories by both the public and the private sectors. Example: According to China's national accounts, aggregate savings have been approximately 60% of GDP, while aggregate investment was 50% of GDP. The difference of 10 per cent of GDP is the savings surplus. This is equal to the current account surplus, by definition Сред централните банки стратегията за управление на портфолиото на стандартните резерви изисква претеглени валутните резерви спрямо всички валутни сделки. Докато доларът представлява 88% от всички валутни сделки, тези излишъци в крайна сметка поставят в националните валутни резерви повече долари, като по този начин концентрират рисковете им в долара, вместо да диверсифицират рисковете. Подходът може да изглежда и късоглед, но вероятно е неизбежен, тъй като няма глобална централна банка и няма глобална фискална политика. В резултат на това централните банки и правителствата са принудени да се опитват да балансират три, често противоречащи си изисквания: стратегия за управление на портфейла, национална стратегия за управление на риска и глобална системна стабилност.Това обяснява защо доларовите наличности в официални резерви са останали на около две трети от всички общи официални резерви. Капиталовите потоци от нововъзникващите пазари към развитите страни се случват, защото централните банки и частните инвеститори са търсили ликвидност и превъзходни кредитни рейтинги, предлагани единствено от доминиращите резервни валутни пазари. Присъщата слабост на тази „не-система“ обаче е ясна, което може да обясни защо много централни банки на развиващите се пазари увеличават своето разпределение на резерви и в злато. То е ликвидно и няма нито кредитен риск, нито риск от дефолт. Бившият председател на Федералния резерв на САЩ, Алън Грийнспан, изрично призна това, публично заявявайки, че златото е крайната застрахователна полица. Стойността на валутите, които се продават, зависи от техния кредитен рейтинг, фискалното здраве и правителствените или централните банки. Златото не изисква подпис на контрагента, не зависи от националната фискална или икономическа политика и следователно е най-ефективният хедж срещу геополитическия риск. Кибер валутите не предлагат подходяща алтернатива. Създадени от анонимни дигитални "миньори", без контрагенти или централна регистрация, те са силно променливи и могат да изложат инвеститорите на измами, манипулации и кражби. Златото, напротив, има уникален и разнообразен профил на търсенето, което го прави идеален диверсификатор на портфейла и потенциално убежище на активи. Неминуемото заключение е, че единственият жизнеспособен алтернативен актив на официалните резервни валути е физическо злато, тъй като само той притежава необходимата ликвидност, корелационни характеристики и доверие. Следователно централните банки, които търсят истинска диверсификация на риска или застраховане, трябва да увеличат своите притежания на злато.Този аргумент е особено подходящ за Китай и Индия, най-големите потребители на злато в света. Днес Китай държи само 2,3% от общите си резерви в злато, докато Индия държи 5,8%. Това се сравнява с над 60% в развитите икономики като САЩ, Германия, Италия и Франция. Не само, че има стратегически смисъл Китай, Индия и други икономики с излишък да увеличат своите златни резерви; това също има икономически смисъл. Неотдавнашни изследвания, поръчани от Световния съвет по златото, предполагат, че ако централните банки увеличат притежанията си на злато с 2%, 5% или дори 10%, това може да увеличи доходността и да намали нестабилността в средносрочен и дългосрочен план. Като такова, златото осигурява ясни и забележими ползи, увеличаване на ликвидността, намаляване на риска, засилване на възвръщаемостта и постигане на истинска диверсификация от геополитически заплахи. Малко вероятно е МВФ да включи златото в SDR. Ако обаче икономиките с излишък, особено големите азиатски държави, увеличат притежанията си на злато, това би могло да проправи пътя за реформа на IMS и едновременно с това да намали геополитическия риск. Подобен ход би могъл да се постигне постепенно, ако покупките се правят с надлежно отчитане на средносрочната и дългосрочната ценова стабилност. В действителност, ако икономиките с излишък приемат по-кооперативен подход към управлението на резервите, това би имало значителен и положителен ефект върху стабилността на IMS. https://www.gold.org/goldhub/research/gold-investor/gold-investor-july-2018/role-of-gold-in-a-multicurrency-reserve-system Има и други гледни точки, разбира се, които е интересно да се противо/съпоставят с тази.

Според мен в клипа няма неверни факти, но нещата се опростяват до елементарност, което прави крайните изводи меко казано неточни. В 7.35 твърдението, че натрупването на златните запаси в китайската ЦБ могат да разклатят позицията на долара като световна валута ми изглежда пресилено по следната причина: това е цялото световно злато в трезорите на ЦБ, то е около 32 000 тона през 2013, преизчислено в доларова цена по пазарни цени, еквивалентта му е на около 1.5 трлн. щ. д. Това са първите 20 държави по количество златни запаси през 2019; САЩ и МВФ сумарно държат около 33 процента от световните запаси, Германия, Великобритания, Италия и Франция останалите 33 процента. Дори да допуснем, че всичките останали 33 процента от държавите в света пренасочат златните си запаси /което практически е невъзможно/, става въпрос за парична маса от порядъка на 500 млрд. щ. долара, приблизително толкова е търговския дефицит на САЩ с Китай годишно, тоест, според мен, златото не може да разклати стабилността повече отколкото външнотърговския дефицит, дори в идеалния случай. Друг е въпросът за Един път Един пояс, това наистина е огромно предизвикателство за САЩ и ЕС /аз ги разглеждам като икономически скачени съдове/, защото е подход към нова китайска глобализация, там има сблъсък на интереси за лидерство, но темата е наистина огромна и много сложна, за да се изчерпи с 10-минутен клип.

Според мен е теоретически възможен, но на практика не, затова и никой не го обсъжда. Това би означавало Великобритания да се приравни със страни като Молдова, Грузия и Украйна в отношенията си към ЕС, като две отделни страни, при това положение границата между Северна Ирландия и Република Ирландия става неизбежна, защото Великобритания е "външна страна": Association Agreements are broad framework agreements between the EU (or its predecessors) and its member states, and an external state which governs their bilateral relations. https://en.wikipedia.org/wiki/European_Union_Association_Agreement

Burges Salmon, британска фирма за правни консултации https://en.wikipedia.org/wiki/Burges_Salmon прогнозира 4 възможни сценария след днешното гласуване на предложената от ТМ сделка за Брекзит, като посочва и възможните последствия във всеки един от сценариите: В сценарий 1, одобряване на сделката, те предвиждат необходимост ново задействане на чл. 50 за удължаване на преходния период от 2020 до 2022, при това предпазната клауза си остава, докато бъдещите отношения /по митническия съюз/общ европейски пазар/ не бъдат договорени; започват нови преговори за нови условия, за това говори и ТМ, че следващият премиер от нейната партия ще води тези преговори. Според мен, при този сценарий, Великобритания излиза от ЕС на 22 май, както е договорено, не участва в европейските избори, но се удължава преходния период най-малко с 2 години Номер 2 е искане удължаване от ЕС поне до 1 година с основание 2-ри референдум или предсрочни избори Номер 3 - отменяне на чл. 50 едностранно и оставане в ЕС, това, за което пледира петицията, събрала вече около 6 млн. подписа https://petition.parliament.uk/petitions/241584 Номер 4 - отхвърляне сделката на ТМ и излизане без сделка, това ще се задейства на 12 април 2019

Норвегия се ползва с част от правилата на единния пазар на ЕС: The EEA agreement grants Norway access to the EU's single market. From the 23,000 EU laws currently in force,[2] the EEA has incorporated around 5,000 (in force)[3] meaning that Norway is subject to roughly 21% of EU laws Турция е друг вариант, като има частична спогодба за единна митническа тарифа с ЕС, мисля за промишлените стоки, но не и за селскостопански и някои други; проблемът пред Турция е, че нямат глас в ЕС за определянето на тарифи, което е перспектива и за Великобритания, ако сключи такава спогодба Има още няколко държави с подобни на Турция правила при търговията им с ЕС - Андора, Сан Марино и Монако. Паскал Леми, който е бил директор на СТО от 2005-2013 колоритно сравнява търговските условия с футболна терминология: The former trade official described Brexit as “a mess that was to be expected”, and he compared the preference of leading Brexiters for trading on WTO terms to playing football in the fourth division. “It is not that you cannot play soccer in the fourth division, but it is not the way you play in first division.” Under his football analogy, the EU’s internal market is league number one, customs union counts as the second division, a bilateral trade agreement is the third division, while North Korea plays alone in the fifth division. David Henig, a former UK trade negotiator, said he did not expect Brussels to give the UK a seat at the table if the government sought a permanent customs union. https://www.theguardian.com/politics/2019/jan/21/no-say-on-trade-deals-for-uk-in-eu-customs-union-says-ex-wto-chief Нещата са много деференцирани и специфични в тази област, защото, например, Великобритания има най-голямо външнотърговско положително салдо от износ на услуги, като по-голямата част от тях изнася извън ЕС /САЩ/, така че в тази сфера пълно участие в митническия съюз не е изгодно за нейните износители, могат да се търсят тип частични спогодби като тази с Турция. В конкретния случай с утрешното гласуване, просто не виждам друга формула, която би могла да обедини повече депутати да подкрепят сделката, всички останали предложения се сринаха при индикативното гласуване, това допълнение е с най-голям потенциал да обедини мнозинство. Дали ЕС ще приеме такова допълнение, сигурен съм, че да, след като работи по този начин с Турция, проблемът беше от твърдоглавието на ТМ, която поставяше "червени линии" на неотстъпчивост пред митническия съюз и общия европейски пазар, тези две неща бяха стигматизирани като табу от нейния екип.

Както чета тук https://www.bbc.com/news/uk-politics-47739143 за да е пълен драматизма, оставена е "тънка червена нишка", по която Великобритания би могла благополучно да премине към договорена сделка, като се вземе вече договореното от ТМ, предложат се някои поправки от дупетатите /познайте от 3 пъти коя ще е поправката/ и след дебатиране и гласуване с тази/тези поправки, споразумението би могло да премине: If the government decides to go ahead they will then table a motion on the withdrawal agreement allowing MPs to debate it. It may be an amendable motion, which could allow MPs to put forward their own changes to it. But it would again be up to the Speaker if he accepts any of the amendments, and he would announce this at the start of the debate. Once the debate is finished, MPs would then get a chance to vote on any amendments and then the motion itself. И така, ако, според мен се внесе поправка за оставане в митническия съюз на ЕС, която веднъж беше на косъм да мине, дебатира се и се гласува, споразумението на ТМ може да мине /има шанс/ през гласуването на дупетатите /така се печелят и ирландските юнионисти, а и някои от кандидатите за премиер в партията на торите, които вече точат зъби за поста на ТМ/, разбира се, това са мои предположения

Mrs May told the 1922 committee meeting that she will start the process of selecting a new leader once Brexit has been delivered, making way for a new Conservative Prime Minister to lead the second phase of the Brexit negotiations. https://www.telegraph.co.uk/politics/2019/03/28/theresa-may-resignation-what-next-prime-minister/ Това е последният шедьовър на ТМ и на брекзитенето, "втора фаза на преговорите за Брекзит" както и да си го превеждам означава "предоговаряне", което от своя страна изисква време и означава, че ще имаме около 70 британски евродепутати. Освен ако на Макрон или на някой друг не му писне и не прекрати шоуто.

Обратното е било, турците през цялото време треперят Германия и български части да не тръгнат към Истанбул, една съвсем реална перспектива при близо 500 хил. българска армия и 26 германски дивизии дислоцирани на Балканите, защо, според теб, танкови части ще прикриват граница, танковите части са ударен юмрук за атака. Една статия по този въпрос, хвърляща доста светлина за неутралитета на Турция, плановете на Великобритания и отчасти за ролята на България в кроежите на Чърчил, цитирам я тук цялата, постнах само малък откъс от нея в темата за съветската армия в България в другия раздел, но тези две теми са свързани, според мен /тази не е за алтернативния раздел, тя е за нова история/: The Bid to Break Turkish Neutrality in WWII That Winston Churchill tried to entice Turkey into the war is common knowledge. His secret motivation for doing so is much less well known. By Greg Wagman В Първата световна война Централните сили са победени от Антантата, поради което през октомври 1939 г. Турция вече се е ориентирала към съюз с Великобритания и Франция. Четири дни след падането на Париж, турският президент Исмет Иньоню смята, че страната му отново може да бъде на грешната страна. За да коригира ситуацията, той подписа германско-турския договор за приятелство, като определи условията за неутралитет в Турция. Докато големите световни сили си оспорват хегемонията в продължение на пет години, Inönü тактично се противопоставя на поканите на двата воюващи алианса страната му да влезе в конфликта. Британският премиер Уинстън Чърчил проявява особено агресивен интерес да привлече Турция към съюзническия лагер. Защо Чърчил хвърли толкова много дипломатически и икономически усилия за турците? След като войната приключи, министър-председателят извади безброй причини да замъгли истинските си мотиви защо е проявявал голям интересе към Турция, но разсекретените документи на военния кабинет разказват една различна от неговата история. Истината, която Чърчил имаше нужда от подкрепата на Турция, пряко или непряко, за планираната от него инвазия на Балканите. Военно неприготвени за война На пръв поглед, Ismet Inönü може да не изглежда като най-проницателния и най-умният лидер от времето на Втората световна война. Онези, които го бяха срещали лично, описваха президента на Турция като дребен на ръст, жилав човек, говорещ с приглушен глас. Този малък физически мъж се беше нагърбил да носи огромно бреме. Първият президент на младата турска република, издигнатият в култ Мустафа Кемал Ататюрк, почина само 10 месеца преди избухването на Втората световна война. Смъртта му предопредели като негов наследник Исмет Иньоню, главен лейтенант на Ататюрк, да оглави младата република в момент на международна несигурност. Въпреки че никой не можеше да предвиди обхвата на настъпващата война, Иньоню беше добър избор за президент. Той говореше свободно немски, английски и френски и беше служил в турската армия в продължение на 17 години, започвайки от лейтенант и стигайки до генерал. Като успешен командир, той е издигнат до съветник на военното министерство и след това министър-председател през 1923 г. На 11 юни 1940 г. Исмет Иньоню пое кормилото на държавата като президент. Опитът му го съветваше, че турските военни не са в състояние да участват в голяма война и това най-вероятно е основната му мотивация за оттеглянето на Турция в неутралитет. Веднага след като Хитлер нападна Съветския съюз, Иньоню последователно започна да говори, че Германия никога няма да спечели войната. Но като заклет прагматик той държеше Турция в неутралитет. Скоро след обявяването на неутралитет от страна на Турция, както лагерът на Оста, така и на лагерът на Съюзниците направиха своите първи стъпки за привличане на Турция към съответните страни. От самото начало Уинстън Чърчил оглавяваше усилията на Съюзниците за завоюването на турската лоялност. Още през есента на 1941 г. държавният секретар на САЩ Cordell Hull увери британския посланик лорд Халифакс, че на британците ще бъде позволено да поемат водещата роля в преговорите с Анкара. Съюзническите военни доставки на Турция започнаха незабавно, но Чърчил стриктно контролираше потока от военно оборудване, за да гарантира, че той ще бъде достатъчен само за отбранителни цели. В случай на ясни сигнали за отпадане на германската военна мощ, Чърчил предвиждаше много по-голяма помощ за Турция като най-добрия начин да я насърчи да се присъедини към лагера на съюзническите държави. Увертюрата на Чърчил към Турция През януари 1943 г. Чърчил и президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт се срещнаха в Казабланка и очертаха бъдещето на голямата стратегия на Съюзниците. Американският и британският екип имаха противоречия през цялата седмица на тази среща, но основното беше британската „средиземноморска стратегия“. Британската визия призоваше за инвазия в Италия, подкрепена от по-агресивни опити да се привлече Турция във войната. Чърчил внушаваше, че това най-добре може да се постигне чрез лична среща с турското ръководство на турска територия. Тази среща се състоя в Адана, Турция, през последните два дни на януари 1943 г. В първия ден от срещата, маршал Февзи Чакмак, турският началник на Генералния щаб, очерта обема на необходимото му оборудване за да подготви армията за участие във войната. Огромните количества оборудване включваха 2300 танка, 2600 оръдия и 120 000 тона авиационно гориво. Cakmak също поиска камиони, друг автомобилен транспорт и локомотиви. Докато британската делегация си водеше бележки, маршал Чакмак шокира британците с искането му за доставка от 500 изтребители. На срещата си с президента Иньоню, Чърчил се съгласи да увеличи доставките на Съюзниците за Турция. В замяна, Иньоню не обеща нищо повече от преразглеждане на турския неутралитет. Когато Чърчил попита за възможността за установяване на бази на Съюзниците в Турция, Иньоню отново не даде гаранции. Докато силите на Оста се намират в България, аргументира се той, те могат да застрашат Истанбул, икономическият център на Турция. Докато тази заплаха не бъде отстранена или не бъде получена повече военна помощ, турците ще останат неутрални. Забележително е, че два дни след Конференцията в Адана, Чърчил телефонира на президента Рузвелт да му докладва, че посещението му в Турция е „голям успех“. Без да споделя това с американските си съюзници, Чърчил имаше много добра и много тайна причина да изразходва толкова много дипломатически и икономически ресурси, за да привлече Турция във войната. “Нашият интерес е насочен към Балканите” Дори когато военните плановици на съюзническите сили вече шлифоваха окончателните детайли за нахлуването на Съюзниците в Сицилия, британските плановици работеха по друха схема в следващия ход. В Казабланка западните съюзници се съгласиха да превземат Сицилия, нодебатът за стратегията след това беше толкова разгорешен, че те не успяха да договорят други цели. Без съмнение американският началник на генералния щаб генерал Джордж Маршал се надяваше, че след падането на Сицилия вниманието на съюзниците ще се върне обратно към освобождението на Франция. Но още на Коледа 1942 г., един месец преди Казабланка, британският военен кабинет изготвяше съвсем други планове. В началото на декември 1942 г. военният британски кабинет отпечати таен доклад, озаглавен "Офанзивна стратегия в Средиземноморието", който заключаваше, че след успешна операция в Италия, "следващата ни цел трябва да бъде насочена срещу Балканите". По-малко от седмица след издаването на доклада, Британският обединен планиращ щаб нареди на секция „Бъдещо планиране“ да „проучи и докладва“ за възможността за балканска инвазия.Чърчил наблюдаваше докладите на военния му кабинет. От самото начало той напълно подкрепяше бъдещите операции на Балканите. По време на срещата си с президента Иньоню в Адана, Чърчил връчи на турския си колега паметна записка, озаглавена "Сутрешни мисли". Бележките в тази записка намекваха, че Иньоню трябва да се изправи пред "възможността Турция да стане пълноправен войн ...". Копие от тези бележки на Чърчил обаче се озова във Вашингтон, и те силно разтревожиха Рузвелт и американски военни плановици. Британският посланик, лорд Халифакс, тактично обясни на Рузвелт, че меморандумът представлява само частно мнение на Чърчил и не е написан със съгласието на военния кабинет. Сега, когато вече имаме достъп до разсекретени документи на военния кабинет, със сигурност може да се каже, че лорд Халифакс може и да не е бил напълно информиран и готов за това свое изявление. По времето, когато бяха написани „сутрешните мисли“ на Чърчил, премиерът вече е бил напълно запознат с директивите на военния кабинет, които призовават за предварително планиране за нахлуване по адриатическото крайбрежие на Балканите. След успешното завладяване на Сицилия и последващата инвазия в италианския Ботуш по-нататъшното планиране на британците се ускори. Американците не бяха запознати с този процес на планиране. План за контрол над Егейско море Докато американските и британските сили се сражаваха в планините на Италия, вниманието на Чърчил се насочи към островите в Егейско море. Някои историци твърдят, че това е просто още един случай на плодотворното стратегическо въображение на министър-председателя. Но наистина ли беше така, или Чърчил имаше нещо друго предвид, когато си представяше овладяването на Егейските острови? Това, което знаем със сигурност, е, че Чърчил и Рузвелт са разменили поредица от телефонни разговори, в които се обсъждали превземането на Родос и други германски гарнизони в Егейско море. Въпреки постоянните и все по-твърди послания на премиера, Рузвелт твърдо отказваше да отклони всякакви сили от кампанията в Италия. Докато Чърчил увещава Рузвелт за операции в Егейско море, той му припомня един доклад на военния кабинет от 5 декември 1942 г. Докладът препоръчва нападение на Балканите, но предупреждава, че това няма да е възможно, ако Турция не влезе във войната, а Италия не излезе от войната". До октомври 1943 г., точно когато Чърчил и Рузвелт спорят за операции в Егейско море, американските военни плановици стават все по-подозрителни, че британците са замислили инвазия на Балканите. Всъщност, на 8 октомври 1943 г., Рузвелт намеква за това, когато говори по телефона с Чърчил: "Както виждам, - казва му той, не става въпрос просто за превземането на Родос, а това трябва да даде сигнал за германците, че възнамеряваме да отидем по-далеч ... Стратегически, ако вземем Егейските острови, аз се питам къде по-далече можем да стигнем от това ...? " Чърчил трескаво му звъни веднага след този разговор, за да го успокоява, обещавайки на Рузвелт, че не иска пълномащабно нахлуване, а само операции на командоси. Но тези увещания означават за Рузвелт твърде малко, твърде късно идват те от Чърчил. Рузвелт и военните му съветници са се досетили за намеренията на Чърчил, но те биха били още по-обезпокоени, ако знаеха колко е напреднал в детаили британският план за инвазия на Балканите. Създаване на „Адриатическо предмостие” Чърчил може и да е казал на Рузвелт, че не желае сухопътно настъпление, но в Лондон Обединения щаб за планиране е разработил с подробности плана за такова настъпление още от 1942 г. През май 1943 г. британските плановици са завършили предварителното разузнаване за нахлуване по крайбрежието на Югославия, но единствените възможни сухопътни бази, от които можеше да се извърши тази инвазията, бяха в Турция. Започвайки атака от Босфора, британските войски щяха да преминат, за да освободят Гърция и след това да се преместят на север. Без необходимата турска подкрепа този план беше временно отменен. До есента на 1943 г. обаче напредъкът на съюзническите сили в Италия отвори пристанищата през петата на италианския ботуш. Плановете за нахлуване в Югославия бяха извадени и отново преразгледани. На 8 ноември 1943 г. военният кабинет извади за обсъждане най-подробния си план за създаване на предмостие в Албания, озаглавен „Адриатическо предмостие“. Този път атаката нямаше да дойде от Босфора, а от другата страна на Адриатическо море. Основната цел на инвазията бше да свали вече нестабилното прогерманско правителство в България и след това да насърчи ефекта на доминото на Балканите. Най-големия проблем беше да се намери подходящо място за предстоящото предмостие. Плажовете по крайбрежието на Югославия не бяха счетени за подходящи за стоварване на достатъчно голяма сила, но заливът Durazzo в Албания можеше да се поеме около 2000 тона корабно карго на ден. По-важното бе, че плажът на Дурацо осигуряваше достъп до най-необходимите летища. До залива имаше площадка за кацане, а по-големите летища в Тирана и Валона щяха да бъдат на близко разстояние. Докато тези аеродроми още не бяха в оперативни, въздушното прикритие от Foggia в Италия беше счетено за достатъчно. Имаше и друго ключово предимство за избор на Албания над Югославия. Докладът заключаваше, че "природата на страната и комуникациите [в Югославия] ще направят германската задача да унищожи предмостието по-лесна, отколкото в Албания." Освен това, предмостието в Албания можеше да застраши българите повече или да се разщири на юг, за да освободи гърците. В Югославия всяка десантна сила ще трябва да разчита на помощ от партизаните, които са със съмнително качество. Тактическите подробности на операцията призоваваха за разделяне на две дивизии в първата вълна от десанта. Северната дивизия ще бъде разположена на север от пътния възел в Тирана и ще осигури пристанището и площадката за кацане при Дурацо. Втората дивизия, която щеше да се приземи на юг от пътя, веднага щеше да удари вътрешността, за да превземе Тирана. След като плажната ивица бъде защитена, за резерв беше предвидена трета дивизияот от състава на Специалните сили. Въздушна и морска подкрепа трябваше да се предоставят от Италия. Докладът на британския съвместен комитет за планиране признаваше, че необходимите кораби за десанта за операцията ще трябва да бъдат изтеглени от операцията Оверлорд, което вероятно ще забави инвазията в Нормандия до три месеца. Американците обаче едва ли биха харесали каквито и да било допълнителни забавяния. Въпреки опасенията на военния кабинет, богатата награда от изкусителни перспективи за британските интереси правеха от този план Балканите да изглеждат като нива с узряла реколта за прибиране. Първо, британците знаеха, че българското правителство се колебае на ръба на смяна на страните. Сателитите на Оста в целия регион биха могли да попаднат в ефект на доминото, като падащите плочки една слуд друга щяха да бъдат България, Румъния, Унгария и Хърватия. Овладяването на Балканите също така би скъсило германската работна ръка, която ставаше по този начин все по-малобройна и щеше да лиши германската военна икономика от критични ресурси като хром, петрол, мед и боксит. Хромовата руда бе от особено значение за германските военни усилия, тъй като е съществен компонент за производството на стомана. С изчерпване на местните си запаси от хромни руди, Германия разчиташе единствено на два основни източника - Балканите и Турция. Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз всички протестираха срещу двойната игра на Турция в подхранването на военната индустрия на врага. Турски дипломати уверяваха лично съюзниците, че тайно отлагат доставките на хром за германците. Дали това беше наистина вярно, обаче е спорно. Това, което несъмнено бе вярно е, че Турция извличаше полза от търговията си с нацистка Германия. В замяна на хром германците доставяха на Турция повече военно оборудване. Конференцията в Техеран погреба схемите на Чърчил Въпреки липсата на сътрудничество от страна на Турция, Чърчил отказаше да се откаже от нахлуването на Балканите. Чърчил реши да отнесе случая си към съветския премиер Йосиф Сталин на конференцията в Техеран през ноември 1943 г. През седмицата преди срещата той написа меморандум, призоваващ британците да „превземат пристанище или пристанища и да създадат предмостие на далматинското крайбрежие…“ Преди този меморандум да бъде изпратен по телеграфа във Вашингтон, фелдмаршал Алън Брук, началник на британския имперски щаб, посъветва премиера да избягва всяко позоваване на Балканите за да не аларвмира американците преди срещата в Техеран. Чърчил реши да не праща съобщението по телеграфа, но лично поиска да повдигне въпроса на конференцията. През ноември 1943 г. Рузвелт, Чърчил и Сталин се срещнаха лице в лице за първи път. Още в първия ден на Техеранската конференция, 28 ноември, Чърчил призова цялата си харизма, за да спечели Сталин с неговия план за Балканите, който, според неговите думи, щял да облекчи натиска върху Източния фронт. Рузвелт не очакваше британският премиер да има противоречия с него и първоначално беше изненадан. Сталин отдавна подозираше, че англичаните могат да се опитат да пресекат Адриатическо море, област, на която Сталин вече гледаше като на своя сфера на влияние. Сега бе ред на Сталин да изненада Чърчил. Съветският диктатор категорично настоя съюзниците да се придържат към подготовката си за Оверлорд, успоредно с друга диверсионна атака през Южна Франция. В Средиземно море, включително и в Италия, той не желаеше да се предприемат офанзивни действия. След това Сталин насочи вниманието си към Турция, проекта на Чърчил за домашен любимец, и изрази мнението си, че Турция е загубена кауза. Сега, когато войната започна да се обръща срещу Оста, той не виждаше смисъл да продължава да глези Анкара с внимание. Увеличаване на съюзническия натиск върху неутралитета на Турция Към декември 1943 г. нашествието на Балканите вече не беше сериозен вариант. Без кораби за десант заделени от Оверлорд нямаше начин да се стовари десантната пробивна сила. А без влизането на Турция във войната, инвазията не би могла да започне и от Босфора. За да стане още по-лошо, не само че Чърчил се сблъска с опозицията на Сталин и Рузвелт, той сега се сблъска и с вътрешна опозиция от страна на началник щаба Алън Брук. Брук правилно анализира доклада от военния кабинет и отбеляза, че всяко установяване на адриатическо предмостие ще отнеме около осем дивизии. Като изгуби надеждата си за по-нататъшно развитие на британска военна активност в Средиземноморието, Чърчил внезапно прекрати ухажването си на Турция. Военната и икономическата помощ беше сведена до тънка струйка, а грубият език започна да заменя преди дипломатичния тон към Анкара. Когато турският генерален щаб попита защо не са изпълнени изцяло заявките им за оборудване, един британски генерал нетактично се подигра, че тези доставки щели да задръстят допотопната железопътна мрежа на Турция. След това британците поискаха да разберат защо Турция все още не се е присъединила към съюзниците, на което турците отговориха, че 26-те дивизии на Оста са в състояние да атакуват Истанбул от бази в България. Скоро след конференцията британците изпратиха шифрована телеграма до Вашингтон, че турците „настояват, че първоначалните им изисквания за военно оборудване не могат да бъдат намалявани нито количествено, нито качествено, и трябва да бъдат приети безусловно, преди да бъдат обсъдени правата ни по договора.” Това беше сламката, която счупи гърба на камилата. В недвусмислен тон американските и британските дипломати казаха на Турция да прекрати незабавно търговията си с Германия. Британският посланик в Анкара беше инструктиран да докладва, че ако Турция не сътрудничи на съюзническите искания, помощта ще бъде прекъсната и западните съюзници ще запазят мълчание, ако Сталин предяви следвоенни претенции за територията около Дарданелите. В началото на 1944 г. президентът Иньоню трябва да е осъзнал, че неговата двойна игра ще трябва да приключи. Той никога не се съмняваше, че Германия ще загуби войната, но сега бе изправен пред нарастващата мощ на своя съветски съсед. На 14 април 1944 г. турското Народно събрание окончателно прекрати износа на стоки за Германия. Анкара прекъсна всички дипломатически отношения с Берлин четири месеца по-късно. Съюзниците дадоха на Турция ултиматум да обяви война на Германия до 1 март 1945 г., ако турците искат място в бъдещите ООН. Само дни преди изтичането на ултиматума, Турция най-накрая влезе във войната на страната на Съюзниците. Това беше просто един символичен знак на добра воля. Балканските разочарования на Чърчил След като успехът на операцията Оверлорд стана очевиден, Чърчил направи всичко по силите си, за да се дистанцира от плановете за инвазия на Балканите. В мемоарите си бившият премиер цензурира и променя ключови доказателства, за да изглежда, че той винаги е бил силен поддръжник на инвазията в Нормандия. Истината е, че Чърчил отдавна е изразявал частни резерви относно нахлуването във Франция. Той мрачно отбеляза на един свой съветник през април 1944 г. „Тази битка [в Нормандия] ни беше наложена от руснаците и от военното командване на САЩ.“ В следвоенните си публикации Чърчил горчиво твърди, че ако само Рузвелт му е бил позволил да превземе Dodecanese islands, Турция би могла да бъде въвлечена във войната. Това е съвсем малко вероятно, тъй като официалната британска политика е била островите да бъдат върнати на Гърция, а не в Турция. Това, което Чърчил никога не би могъл да признае в мемоарите си, е, че той тайно се нуждаел от подкрепата на Турция, за да започне британска инвазия на Балканите. https://warfarehistorynetwork.com/daily/wwii/the-bid-to-break-turkish-neutrality-in-wwii/

Победените винаги плащат всички разходи с огромни лихви и репарации на победителите, това е неизменно във всяка война, както е неизменен и изборът на "елитите" на България да се съюзяват с потенциални губещи.