Б. Киров

Колега, заводът е "Биовет", а не "Биомет"/транспортна фирма/, и ЕС не е отпуснала 300 млн. евро помощ, а по План Юнкер са отпуснати 100 млн. евро заем, който трябва да се връща. http://ww2.business-club.bg/planat__yunker_-vazmojnost_za_biznesa_i_za_balgarskata_ikonomika-pd-2546.html https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2019/09/16/3963958_biovet_otkri_nov_zavod_za_veterinarni_lekarstva_na/ Разликата е огромна, защото турското правителство отпуска субсидия от 400 млн. евро и гаранция, че ще купува 40 000 автомобила /което е още толкова за производителя като печалба/, плюс данъчни облекчения - демек Фолксваген си занулява инвестицията още първата година, както се казва "неустоимо предложение" The location decision is also said be a breach of EU competition rules. While Turkey has committed to complying with EU rules of the Customs Union, it has never done so by law. Mr Bütikofer said: “Decisive for the choice of location seems to be the guarantee for the procurement of 40,000 vehicles with funds from the Turkish government budget, as well as a generous subsidy of 400 million euros.” https://www.express.co.uk/news/world/1185515/eu-news-latest-volkswagen-turkey-factory-brexit

Джонсън трябва да е луд, щом си вдига крака на официална среща, въпреки че Макрон го покани да направи това, защото трябва да знае, че фотографите зад гърба му ще го заснемат и това ще предизвика нездрави обществени и медийни коментари по негов адрес, че е „сребърен гръб” /самец горила, простак и срам за британците; но Джонсън очевидно не е луд, щом си вдигна крака само за 2 секунди и после се извини с едно „сори”; но тъй като Джонсън не е луд, но все пак си вдигна крака, което го представи в светлина на „британски простак в Елисейския дворец”, той очевидно трябва да е луд, според протокола и етикета на политиците Параграф 22 гласи че: ...онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред... щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.

Докато управляващите във Великобритания консерватори провеждат годишната си конференция в Манчестър, се появи загадка, която стана тема за разговори в барове и ресторанти - как премиерът Борис Джонсън ще изпълни тържественото си обещание да осъществи Брекзит на 31 октомври. Джонсън откри четиридневното събитие, като повтори обещанието си да изведе Великобритания от Европейския съюз със или без сделка, но има една уловка. Приет от парламента закон гласи, че ако до 19 октомври той не успее да сключи сделка, която да бъде одобрена от законодателите, трябва да поиска отлагане. Така че как той би могъл да изпълни обещанието си в този случай обърква неговата партия, неговото правителство и неговите опоненти. Дали блъфира за Брекзит без сделка, или нанася майсторски удар за извеждане на Обединеното кралство от ЕС само след месец? "Осъществете Брекзит!" е лозунгът на конференцията, макар че Джонсън отказа да хвърли каквато и да е светлина по въпроса, който може да дефинира най-значимия геополитически ход на Обединеното кралство от Втората световна война. Въпросът, който може да изпрати ударни вълни към финансовите пазари, да подкопае световния растеж и да раздели Запада, беше задаван многократно от водещи на дискусии в прояви, проведени в кулоарите на конференцията. Малцина получиха отговор, дори министри. След като увери света, че все още е възможен Брекзит без сделка на 31 октомври, запитан директно дали знае за плана за Брекзит, финансовият министър Саджид Джавид каза: "Мисля, че знам". Той не даде разяснения. Майкъл Гоув, министърът, който отговаря за планирането на варианта без сделка, каза, че такъв сценарий все още е възможен, но когато го попитаха как може да се реализира това, той използва афоризъм, приписван на Йоги Бера. "Отговорът е да поразсъждаваме върху казаното от Йоги Бера, американския треньор по бейзбол: "Човек никога не трябва да пророкува, особено за бъдещето", каза Гоув. Други министри просто признаха, че не знаят. Старши съветникът на Джонсън Доминик Къмингс, заяви, че Брекзит трябва да се осъществи на 31 октомври, а запитан за закона, който отлага Брекзит, ако няма сделка, каза: "Е, ще трябва просто да видим, нали така?". https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/10/02/3970840_djonsun_oburka_vsichki_s_plana_si_za_brekzit/ Игра на покер с високи залози с елемент на "руска рулетка" - никой не знае, дали Джонсън ще задейства варианта със собствената си оставка на 19 октомври, ако получи отказ за своя план на 18. Дръпването на спусъка с неговата оставка е реална възможност за излизане без сделка. От друга страна, Република Ирландия може да блокира такава сделка, защото тя е със срок 2025, след което парламентът на Северна Ирландия може да вземе решение за излизане от общия европейски пазар и митническия съюз, в случай че дотогава не са постигнати споразумения, и пак се влиза в ситуация на твърда граница и ирландски кошмар. Джонсън демонстрира арогантност - при срещата си с Макрон той си вдигна краката на масата пред френския президент - този жест означава за мен "готов съм на всичко и вие няма какво да направите". И всичко това на фона на протестите в Хонк-Конг и импийчмънт на Тръмп.

Изглежда Борис Джонсън има "дупка в закона", която би му позволила да постигне Брекзит без сделка - това теоретично е, ако сам си гласува вот на недоверие и правителството му подаде оставка, акт на камикадзе. Ако това се случи на 19 октомври, парламентът има 14 дни да определи друг министър председател, и датата 31 октомври е подмината, въпреки приетия закон, че който и да било министър-председател трябва да иска отсрочка, докато не бъде постигнато споразумение: "Johnson faces a circle it may be impossible to square. He must secure a deal that the EU will approve and that will survive parliamentary scrutiny. And he must do so in a way that helps him secure a majority in the ensuing general election. And the various chessboards are interlinked: the EU realises that the prime minister will struggle to get a deal through parliament. And it knows an election is in the offing. Hence, its incentive to compromise is now, well, compromised. So what can Johnson and his advisers do? One option may be to lose the battle and win the war: admit tactical defeat in parliament, knock over his king and resign. He may then hope to win the election to come. Another, more likely scenario, is that Johnson has already concluded that the risks of attempting to secure a deal are too high. He could stage a dramatic walkout from the European council, arguing that the EU has been unreasonable. Then when the law insists on an extension being requested, use populist rhetoric to attack the “remainer parliament” that has stymied the “will of the people” – with all that could entail. Perhaps high-stakes poker might be a better metaphor." https://www.theguardian.com/commentisfree/2019/sep/30/boris-johnson-brexit-election

Има и още нещо - Турция е предложила държавна помощ на Фолксваген в размер на 400 млн. долара, нещо, което страна в ЕС няма право да направи. Като се вземат и другите два фактора - пазар за 40 000 автомобила годишно /от 300 000 капацитет/ и квалифицирана работна ръка, можем да се надяваме единствено на чудо германците да се преориентират към България. И все пак, стигнахме до финалната двойка, отстранихме конкуренцията на Сърбия и Румъния, което вече е нещо. Но има и други възможности, чета за интерес на южно-корейски производители към голяма инвестиция в България: https://www.dnevnik.bg/biznes/2019/09/25/3967939_bulgariia_se_sustezava_s_oshte_2_durjavi_za_goliama/ Покрай пушилката на медиите, струва ми се, че става дума за инвестиция в областта на литиево-йонни батерии, където корейците са лидери: https://www.benchmarkminerals.com/who-is-winning-the-global-lithium-ion-battery-arms-race/ https://eiuperspectives.economist.com/technology-innovation/mobile-seoul-how-south-korea-catching-race-autonomous-driving http://www.koreaherald.com/view.php?ud=20180926000191 Според мен България има по-големи шансове да получи тази инвестиция, ако си изиграе добре картите, отколкото тази на Фолксваген. Имаме силна фирма в тази сфера, Монбат, с опит и кадри: https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2017/06/26/2996129_monbat_kupuva_dve_germanski_kompanii_za_litievo-ionni/ Южнокорейците търсят пазар в ЕС, а скоро са били ограничени от китайския пазар, така че интересът им е голям.

Между другото, никоя демократична система не е застрахована от преминаване към тоталитаризъм. Така например, с идването на икономическата криза в Европа през 30-те години, условия много наподобяващи днешните, Британската фашистка партия /отцепила се от Консервативната, днешните тори/ е наброявала 200 000 членска маса. За сравнение през 2019 членската маса на торите е 160 000. https://en.wikipedia.org/wiki/British_Fascists https://en.wikipedia.org/wiki/Conservative_Party_(UK)

Да се твърди, че Титова Югославия не е била тоталитарна държава е нонсенс, според мен. Най-силната критика на комунистическа тоталитарна държава идва от един от лидерите на югославската комунистическа партия, Милован Джилас с неговата книга "Новата Класа". Джилас е бил вторият човек в ЮКП, спряган за заместник на Тито през 1954 - заради критиката на системата, той е хвърлен в затвора и преследван като политически дисидент. Đilas was widely regarded as Tito's possible successor and in 1953 he was about to be chosen President of Yugoslavia. He became President of the Federal Assembly of the Socialist Federal Republic of Yugoslavia, but he only held office from 25 December 1953, to 16 January 1954. Between October 1953 and January 1954, he wrote 19 articles (only 18 were published) for Borba, the official newspaper of the League of Communists of Yugoslavia, wherein, encouraged by Tito, he developed the Yugoslav critique of over-bureaucratic Stalinism in the Soviet Union, in favour of a shift away from central planning towards more economic autonomy.[9] Unfortunately for him, his advocacy of greater democratic input into decision-making led him eventually to argue against the one-party state itself, suggesting a relaxation of party discipline, and the retirement of the state officials he saw as profiteering from their position and blocking the road to further reform.[10] At that point Tito and the other leading Yugoslav communists saw his arguments as a threat to their leadership;[11] and in January 1954 Đilas was expelled from the Central Committee of the party, of which he had been a member since 1937, and dismissed from all political functions for his criticism. He resigned from the League of Communists soon afterwards, in March 1954.[citation needed] On 25 December 1954, he gave an interview to The New York Times in which he characterized the situation in Yugoslavia as "totalitarian", adding that his country was ruled by "undemocratic forces" and "reactionary elements". He also appealed for the formation of "a new democratic Socialist party", and thus for a two-party system. For this "hostile propaganda" he was brought to trial and given an 18-month suspended prison sentence.[12] https://en.wikipedia.org/wiki/Milovan_Đilas Много важно, че югославяните можели да гледат порно, това е само лицемерна фасада, режимът на Тито позволяваше такива волности единствено, за да си осигури някаква подкрепа от Запада, след конфликта му със СССР, но по нищо съществено не се различаваше от номенклатурната система в соцлагера.

Asked what could be behind the strategy, she said: 'It could be (senior aide) Dominic Cummings advising the Prime Minister to be extremely aggressive and to face down opposition from all sides of the establishment in order to secure his position as the tribune of the people. 'It could be coming from my brother himself, he obviously thoroughly enjoys being Prime Minister. 'It also could be from - who knows - people who have invested billions in shorting the pound or shorting the country in the expectation of a no-deal Brexit. We don't know.' Sister Rachel Johnson – Remainer She is a well-documented Remainer, and has been increasingly outspoken on the subject in her role as a journalist, TV panelist and novelist. Following the result of the 2016 referendum, she claimed in her Mail on Sunday column that she was so devastated she 'sat down and wept'. Before the general election in 2017, she shocked the Tory-aligned family by joining the Lib Dems. In a highly personal jibe at her brother, she accused Brexiteers of selling 'faulty goods' during the referendum. Speaking on her fight for the Remain cause, she added; 'I couldn't look back on my fifties and have my grandchildren say to me: 'Grandma, what did you do when Nigel Farage took over the country?'' She is the middle child of the three most prominent Johnson children, being younger than Boris and older than Jo. Her journalism career began at the Financial Times in 1989, before a stint at the BBC and a period as a freelance reporter in Washington. She currently writes a weekly column for the Mail on Sunday and is a panellist on Sky News' weekly debate show The Pledge. https://www.dailymail.co.uk/news/article-7508397/Boris-Johnsons-sister-Rachel-accuses-turning-Commons-dispatch-box-bully-pulpit.html

Да но парламентът може, той затова го суспендира. Освен това фракция в самата партия на торите може да го поиска.

В общи линии "новото предложение" на Борис Джонсън се свежда до това - да премести евентуалната митническа граница след преходния период на Ирландско море, в случай че дотогава не бъдат договорени новите митнически отношения между ЕС и Великобритания. С претенции преходния период да се удължи от 2020 до 2021-22, ако ЕС приеме това. По този начин слага като заложник Северна Ирландия, губейки, според мен подкрепата на партията на северно-ирландските юнионисти. на мен това ми прилича на хазарт със залог единството на Великобритания, защото наистина съществува реална перспектива северна Ирландия да се обедини с РИ, но вече оставайки в ЕС, а това отваря такива възможности за сепаратизъм и на Шотландия. Но явно партийните пристрастия на г-н Джонсън са толкова силни, че той е склонен да залага хазартно националните интереси срещу партийни печалби. Правейки такова предложение на ЕС, той очаква от тях да премахнат "предпазна клауза" в договора и така да се появи на бял кон пред своите избиратели, победител в преговорите с ЕС - хем постига сделка, хем запазва достойнството на Великобритания. Ерго пътят му към изборен успех е отворен. С тази малка подробонст, че е сложил като заложник северноирландските юнионисти в частност и цяла Северна Ирландия като цяло. Евентуалното бонбонче за утешение е, че в този /евентуално/ удължен преходен период до 2022 храброто и компетентно правителство на торите и лично неговият премиер Бо Джо ще се справят с уреждането на митническите си договорености с ЕС и ще издърпат от заложническия плен на ЕС Северна Ирландия, тоест граница на Ирландско море няма да се наложи да има, защото всички отношения ще бъдат договорени. Цялата тази работа ми прилича на "с човека е говорено той каза ще видим". Борис Джонсън /а вероятно и Тръмп/ си мислят, че това е "предложение на което ЕС не може да откаже": да ама, според мен, не. Показва го много ясно отношението на Юнкер и други висши представители на европейските институции. първо защото "предложението" се прави с "бухалка зад гърба", макар и с учтив глас - ролята на "бухалка" изпълнява заплахата, ако ЕС не приеме този "морков" на Бо Джо, то той ще ги удари с излизане без сделка, от която ще засегне и ЕС. Един вид, вземете каквото можете, за да не загубите всичко. Но ЕС има и друг по-добър избор от този на "моркова и тоягата", с които го блъфира Бо Джо, защото "тоягата", според мен не съществува. При едно отлагане, което може да бъде инициирано от британския парламент, шансовете на Бо Джо и на неговата партия ерозират с времето. Не случайно самият Бо Джо искаше от парламента незабавни избори - в момента вълната на популизма е на най-високо ниво, надигна я Брекзит партията на Фараж в Евроизборите и ако изборите са сега незабавно брекзитерите вероятно ще ги спечелят, дори с цената на коалиция с Фараж. Но времето работи срещу тях, тази вълна пада, обезсилвана от друга - на консолидиращите се "оставащи" - най-ярка индикация за тази нова вълна е 20 процентната подкрепа за либерал-демократите, те удвояват резултата си от предишните избори, и то само защото са твърдо "оставащи". Екзит половете също така показват поне 6-7 процента разлика в полза на "оставащите" при един нов референдум. Следователно трендът е "оставащите" да се консолидират и обединят и тогава при предсрочни избори торите и Бо Джо минават в опозиция. Въпрос на време е. Единствено недалновидната политика на Корбин като лидер на Лейбъристите стопира такова консолидиране с либерал-демократите, зелените и шотландската партия. Корбин се замеси и в преговори с ТМ, които по същество бяха колаборация с брекзитерите, той не се разграничи от тях, а само уточняваше детайлите. Това главно смъкна рейтинга на партията му и я отслаби. Сега Корбин прави една стъпка, макар и колеблива, във вярна посока - той казва,2 важното е да накараме Бо Джо да поиска отлагане... После вече могат да вземат завой към линия на оставане в ЕС. ЕС има интерес от такова отлагане, но разбира се, това трябва да бъде поискано от британския парламент. Ето защо ЕС не бърза да разглежда плановете на Бо Джо за Северна Ирландия като заложник и казва, че те не са конкретни, а Юнкер не бърза да чете предложенията му. Часовникът работи в полза на "оставащите". Но ние като публика не можем да знаем колко силен задкулисен натиск има - а че такъв се осъществява за мен е очевидно от "гафа" на Кралицата, това подписване на неин указ не може да е случайно, тя има множество юридически съветници, които е изключено да допуснат толкова злепоставящ я гаф. Също така не знаем за натиск, който може да бъде оказван върху лидери на ЕС, това никога няма да изтече в медиите. Така че не изключвам и сделка по правилата на Борис Джонсън.

Кои от посочените сценарии ми се струват невъзможни: 1. Никакъв брекзит: Лейбъристката опозиция, водена от Джереми Корбин, печели предсрочните парламентарни избори и с подкрепата на проевропейската центристка либералдемократическа партия и шотландските сепаратисти организира втори референдум за Брекзит. Избирателите гласуват с "не" на напускането на ЕС. https://www.politico.eu/europe-poll-of-polls/united-kingdom/ Зелените и шотланските сепаратисти остават под бариерата, Консерваторите като първа сила могат да се коалират с Брекзит партията на Фараж и да сътавят про-брекзит правителство, което блокира втори референдум и отменяне на чл. 50 и влизаме в нова врътка на парламентарни борби до ... изборите в САЩ 2. Невъзможен е изход без сделка, според мен - първо, защото парламента с двете му камари вече прие закон срещу такъв, и второ - което е по-важно - абсолютно никой няма интерес от такъв изход, нито ЕС, нито Великобритания, нито САЩ. 3. Борис Джонсън подава оставка - малко вероятно, този човек е пълно перде и скандалите са му втора природа, така че още един повече или по-малко за него лично е без значение, имайки зад гърба си подкрепата на повече от 60 процента на членовете на партията си, мисля че няма да се трогне от призивите да си подаде оставка сам Възможни са според мен, по реда на вероятност: 1. Ново отлагане, и то инициирано от ЕС, който разчита на разместване на пластовете в британския политически пейзаж, на предсрочни избори при друга конфигурация и на втори референдум, който и сега да бъде проведен има големи шансове да отмени резултата от първия: 2. Сключване на сделка, в която фразата "предпазна клауза" липсва формално, но дефакто си остава такава само за Северна Ирландия, нещо такова "с отвращение" намекна в интервюто си Юнкер, но и с неохота. Все пак този вариант е най-малко желан, според мен, от ЕС, макар и възможен.

Пропуснах още една много важна причина за убийството на Кенеди и лично негова заслуга - именно той започва на федерално ниво анти-сегрегация срещу цветнокожото население. И не случайно убийството/публична екзекуция е осъществено в Далас/Тексас. По-късно, след като се кандидатира за президент, по същата основна причина е застрелян и брат му, Робърт Кенеди. Разбира се, преки доказателства за това няма публикувани, те ще станат публични, може би, след години. Един областен прокурор от Ню Орлиънс/избираем пряко/, Джим Гарисън, обаче, стига твърде дълбоко за истинските мотиви и организатори на убийството на Кенеди: https://kinofen.net/filmi/1158-jfk-1991.html По отношение на войната във Виетнам, за Кенеди и неговия екип /блестящ, между другото/ е било съвършено ясно, че тази война е била загубена кауза, война в азиатските джунгли е била невъзможно да бъде спечелена, те са знаели какво се е случило с френските окупационни войски.

https://en.wikipedia.org/wiki/Nuclear_arms_race Към времето на Карибската криза САЩ имат повече от 10-кратно превъзходство в ядрен арсенал. Един от генералите съветва Кенеди: "Да им отрежем краката до топките сега...всъщност ще им отрежем и топките". СССР разполагат в Куба около 160 ядрени бойни глави със среден радиус. Освен това пращат подводници с ядрени носители: https://ru.wikipedia.org/wiki/Архипов,_Василий_Александрович Този човек тогава еднолично взема решение да не се изстрелва ядрена ракета срещу САЩ, това става известно на света едва през 1992. За каква "слабост" става въпрос? Днес вероятно нямаше да пишем в този форум, ако не беше "слабостта" на Кенеди и Хрушчов.

Кенеди прави поне четири неща, които вбесяват ВПК и генералитета /ЦРУ/ в САЩ, както и крупния банков капитал: 1. Отстъпва в Куба и сключва сделка с Хрушчов. Неговото убийство като домино събаря Хрушчов в СССР и отваря атомната надпревара през следващите години. 2. Подписва указ за изтегляне на американските войски от Виетнам. 3. Заканва се да "разпилее на парчета ЦРУ" и започва да го прави методично 4. Решава да емитира правителствена емисия от долари, заобикаляйки ФЕД.

Лично за мен Дж.Ф. Кенеди е най-значителната и интересна фигура. А и за която се знае твърде малко, поради засекретените факти около разследването на неговото убийство. Но лека-полека с времето излизат все повече такива факти, които ми дават основание да мисля, че ако беше оцелял от това покушение /практически невъзможно, защото е професионално/ светът щеше да бъде много по-различен и по-добър от днешния.

Нов не/очакван обрат в сагата Брекзит: https://www.theguardian.com/politics/live/2019/sep/24/brexit-supreme-court-latest-news-labour-conference-starmer-says-it-is-obvious-labour-will-back-remain-despite-conference-vote-live-news Върховният съд на Великобритания /сезиран от съда на Шотландия/ излезе с много рязко становище, че Борис Джонсън е излъгал Кралицата да издаде "незаконен" указ за суспендиране на Парламента - "това никога не се е случвало в практиката на британската демокрация и няма да се случи" е приблизително становището на Върховния съд. Джереми Корбин веднага е поискал среща /докато Б. Джонсън отсъства, замина с едно червено куфарче на среща на върха за климатичните промени, комедия/ с Кралицата, след която е оповестил, че партията му иска оставката на Джонсън. Според мен скандалът е колосален, той не само, че засяга личността на Джонсън, който сега е поставен под въпрос като личност, с която европейските институции да преговарят, но косвено заплашва и институцията на монархията във Великобритания, макар че в изявлението на върховния съд цялата морална отговорност е хвърлена върху Джонсън. Корбин съвсем открито се обявява за “Labour’s Socialist Green New Deal” motion and have backed a separate motion calling for a “Green New Deal” that does not make reference to any dates for decarbonisation. Това е в пълно съзвучие на програмата на Демократическата партия в САЩ и по специално оповестения план на Александра Окасио-Кортес, която веднага откликва с подкрепа в Туитър: This is a huge deal: one of the first major political party adoptions of a #GreenNewDeal as an official policy plank. Our future relies on whether our leaders choose to act now. Thank you @UKLabour and all people in the movement for leading the world with ACTION.

Една поредица от 10 документални филма на Оливър Стоун точно по темата: https://kinofen.net/filmi/istoricheski/16316-the-untold-history-of-the-united-states-seasons-1-premlchavanata-istoriya-na-sasch-sezon-1-2012.html 1. Втората световна война 2. Рузвелт, Труман и Уолъс 3. Бомбата 4. Студената война 1945-1950 5. 50-те: Айзенхауер, бомбата и Третия свят 6. Джон Ф. Кенеди: На ръба 7. Джонсън, Никсън и Виетнам: Обрат на съдбата 8. Рейгън, Горбачов и Третия свят: Възход на дясното 9. Буш и Клинтън: Американският триумфализъм – Нов световен ред 10. Буш и Обама: Ерата на терора От тези 10 президента само Буш младши, Клинтън и Обама не са участвали във ВСВ; САЩ каквито са днес са формирани от военното поколение президенти

Елинор Рузвелт, днес е култ на феминизма, имали са тежки семейни проблеми със съпруга си.

Търновската конституция е предвиждала две камари - Камара на представителите и Сенат. Тя е копи-пейст на Белгийската конституция от 1831: "Глава I, озаглавена Федералните палати, определя състава, начина на избиране, квалификацията на членовете и организацията на двупалатния федерален парламент, който се състои от Камарата на представителите и Сената. Тя е разделена на три части: първата част съдържа разпоредбите, които са общи за двете камари, докато другите две части, раздел I, озаглавен Камарата на представителите и раздел II, озаглавен Сенатът, включват разпоредби, които се прилагат само за една от двете камари. Членовете на Камарата на представителите и пряко избраните членове на Сената се избират от всички белгийски граждани на възраст не по-малко от 18 години и които не попадат в нито една от категориите за изключване, определени със закон. Член 61 освен това предвижда, че всеки избирател има само един глас. По принцип се провеждат федерални избори на всеки 4 години, но е възможно Федералният парламент да бъде прекратен предсрочно и по този начин да се проведат предсрочни избори. За да може да участва в изборите, .лицето трябва да има белгийско гражданство, да има пълно право на граждански и политически права, да е най-малко 21 години и да пребивава в Белгия. Не може да се налага друго условие за допустимост. Глава II, озаглавена Федералната законодателна власт, описва правомощията на законодателната власт. Член 74 определя случаите, в които федералната законодателна власт се упражнява само от краля и Камарата на представителите, а не от сената. Член 75 предвижда, че всеки клон на федералната законодателна власт има право на инициатива. Това означава, че както членовете на Камарата на представителите или на Сената, така и кралят на практика федералното правителство имат право да предлагат законопроекти. Член 77 определя въпросите, по които Камарата на представителите и Сенатът имат еднаква компетентност. Членове 78 до 83 допълнително очертават парламентарната процедура и отношенията между двете части на федералния парламент." https://en.wikipedia.org/wiki/Constitution_of_Belgium Обаче както доста често в нашата история по-нахалните и "напористите" надделяват - къде с шамари, къде с ругатни, и накрая "консерваторите" /тоест по-образованите/ вдигат ръце и отстъпват, българският парламент си остава "демократичен и либерален", тоест еднокамерен. Интересно е че през 1921-22 Стамболийски отново се сеща за двукамерен парламент, но както е известно не му остава време да го направи.

"Капацитет на Парламента / Конгреса за надзор Общото събрание се състои от долна камара (Cámara de Repretantes) с 99 избрани членове и горна камара (Cámara de Senadores) с 31 членове, 30 от които са избрани. Конституционно законодателната власт е независима от изпълнителната и съдебната власт и има правомощията да осигурява надзор. Обикновено тя се смята за налагане на една от по-силните системи за проверки и баланси в региона като всички членове на правителството са отговорни пред парламента. Възможности за сигурност и правосъдие Честотата на корупцията Уругвай е една от най-ниските в региона. В Индекса на корупцията (CPI) на Transparency International през 2012 г. страната е на 20-то място от 176 държави, като резултатът от корупцията се подобрява спрямо предходната година. Това го постави редом до Чили с идентичен рейтинг и над всички други държави от Латинска Америка." https://issat.dcaf.ch/Learn/Resource-Library2/Country-Profiles/Uruguay-Country-Profile Парламентът в Уругвай е упълномощен и активно упражнява надзор над действията на Главния прокурор.

"Правната система на Уругвай принадлежи към традицията на континенталното право. Основата на публичното право е Конституцията от 1967 г., изменена през 1989, 1994, 1996 и 2004 г. Според нея Уругвай е демократична република. Има ясно разделение на функциите между президента на републиката, законодателната власт и съдебната власт. От друга страна, частните отношения се уреждат от Уругвайския граждански кодекс, който за първи път е публикуван през 1868 г., благодарение на работата на Tristán Narvaja." https://en.wikipedia.org/wiki/Law_of_Uruguay "Съдебната система на Уругвай е клон на властта на Уругвай, който тълкува и прилага законите на Уругвай, за да осигури равно-поставеност пред закона и да осигури механизъм за решаване на спорове. Правната система на Уругвай е гражданско-правна система, с публично право, основаваща се на Конституцията от 1967 г., изменена през 1989, 1994, 1997 и 2004 г. Конституцията обявява Уругвай за демократична република и разделя властта на три равнопоставени клона, изпълнителна, законодателна и съдебна. Частните отношения са предмет на Уругвайския граждански кодекс, публикуван първоначално през 1868 г. Конституцията определя съдебната система като съдилища по йерархична система, като най-висшият съд е пет-членен Върховен съд, който се назначава от изпълнителната власт на правителството за срок от 10 години. Върховният съд назначава съдиите на повечето от по-нисшите съдилища. Под Върховния съд има шестнадесет апелативни съдилища, всеки от които има по трима съдии. Седем от апелативните съдилища са специализирани в граждански дела, четири са специализирани в наказателни дела, три обхващат трудовото законодателство и два са съсредоточени върху семейните дела. На най-ниското ниво са мировите съдилища и съдилищата от първа инстанция, специализирани в административни, граждански, наказателни, митнически, за непълнолетни и трудови дела. Въпреки йерархията, всички те са функционално и структурно безпристрастни, тоест трибуналът не трябва да се интересува от обекта на конкретния случай, а по-висшият трибунал не налага поведение, нито прецедент на по-нисшите. Има и отделни съдилища за одит, избори и военни. Изборите в Уругвай се организират и контролират от постоянен и независим Изборен съд, който е създаден с избирателен закон, изготвен през 1924 г. и е включен в конституцията от 1932 г. Съдът има девет членове, от които петима са непартийни членове, избрани от парламента, Общото събрание на Уругвай. Останалите четирима членове представляват основните политически партии в Общото събрание и всеки се избира от законодателите на техните собствени партии. Под Изборния съд има деветнадесет ведомствени избирателни съвети. Съдебната система на Уругвай вероятно е най-независимата в Латинска Америка: отчасти поради наличието на собствен бюджет. Между 1977 и 1985 г. военното правителство сериозно ограничи независимостта на съдебната система, като постави съдебната система под контрол на правосъдно министерство. През 1985 г. Върховният съд потвърждава независимостта на съдебната власт, като освобождава членове на градската партизанска група Тупамарос, които бяха хвърлени в затвора през седемдесетте години от изпълнителната власт. От 1997 г. е възможно съдиите от Върховния съд да бъдат преизбирани след срок от пет години, но само до 70-годишната им възраст." https://en.wikipedia.org/wiki/Judiciary_of_Uruguay "Няма Конституционен съд, а въпросите, свързани с конституционността, вместо това, се разглеждат от Върховния съд. Прокуратурата (Ministerio Público y Fiscal) се ръководи от главния прокурор на националната главна прокуратура (Fiscalía de Corte y Procuraduría de la Nación), който изпълнява функциите на главен юридически съветник на правителството. В неговия офис се помещават и областните прокурори на Уругвай. Националната институция за правата на човека и омбудсманът (Institución Nacional de Derechos Humanos y Defensoría del Pueblo - INDDHH) е създадена със закон от декември 2008 г. и официално работи от 2012 г. Тя е предназначена да насърчава и защитава правата на човека, както е определено от закона на Уругвай. Уругвайската правосъдна система като цяло има една от по-добрите репутации в региона, без значителни опасения за корупция в нея. Националната полиция е основният орган, натоварен с поддържането на вътрешна сигурност и се ръководи от Министерството на вътрешните работи. В Уругвай има около 27 000 полицаи.Полицията е добре обучена, но недобре платена, според Държавния департамент на САЩ, което означава, че много от тях трябва да работят друга работа, за да печелят достатъчно. Въпреки че корупцията не е ендемична, тя е проблем за полицията. Полицейски офицери бяха арестувани през 2012 г. за изнудване и вземане на подкупи. Според проучването на LAPOP общественото доверие в полицията се е увеличило от 2007-2010 г. от 53,5 точки до 55,6. През 2012 г. въоръжените сили на Уругвай - управлявани от Националното министерство на отбраната (Ministerio de Defensa Nacional) - са наброявани 22 372. Военните са отговорни предимно за външната сигурност и са един голям доставчик на персонал за мироопазващите мисии на ООН. Около 10 процента от военните са участвали в мироопазващи мисии на ООН през 2011 г.Военните са прогресирали значително през последните две десетилетия след края на военната диктатура в страната през 1985 г. През 2010 г. уругвайците са имали повече доверие във военните, отколкото в полицията, според LAPOP. В страната има две основни разузнавателни агенции; Националната дирекция за информация и разузнаване (Dirección Nacional de Información e Inteligencia – DNII), която е клон на полицейското разузнаване и се намира в Министерството на вътрешните работи, и Националната дирекция за държавно разузнаване (Dirección Nacional de Inteligencia de Estado – DINACIE), разположена под шапката на националното министерство на отбраната." https://issat.dcaf.ch/Learn/Resource-Library2/Country-Profiles/Uruguay-Country-Profile

"Заедно с Maria J. Stephan от американския държавен департамент, Chenoweth е съавтор на книгата, която изследва защо гражданската съпротива работи. Chenoweth и Stephan организираха международен екип от учени за идентифициране на всички основни опити за насилствена и ненасилсвена промяна на правителството на ХХ век. Те обобщиха резултатите в теория за гражданската съпротива и нейния успех за политическа промяна в сравнение с насилствената промяна. Техният екип идентифицира над 200 насилствени революции и над 100 ненасилствени кампании за политическа промяна. 26 процента от насилствените революции са били успешни, докато за сравнение 53 процента от ненасилствените кампании са успели. Нещо повече, разглеждането на промените предполага, че ненасилието насърчава демокрацията, докато насилието насърчава тиранията. В набора от проучвания всяка кампания, която в която вземат активно участие от поне 3,5 процента от населението, е била успешна, а много от тях са били успешни с по-малко. Всички кампании, които постигнаха този праг, бяха ненасилствени; никоя насилствена кампания не постигна този праг. " https://en.wikipedia.org/wiki/Erica_Chenoweth В Уругвай: "Истинското икономическо чудо в Уругвай се случва след 2006, когато бедността пада от 32.5 процента до 9. Същевременно през този период средната класа нараства до 60 процента /срещу 10 в България/. Върху какво се изгражда това "чудо": 1. Ниски нива на корупция 2. Добри условия за правене на бизнес 3. Прозрачност и свобода на пресата 4. Много точно дефинирани приоритети в икономиката, които носят висока добавена стойност, опиращи се на добро образование и квалификация на работната ръка И на базата на висок икономически растеж - средно около 5 процента годишно в последните 15 години - осъществява активна социална политика за ограничаване на бедността. Философията е не да преразпределяме малкото, а да създадем повече, за да има какво да преразпределяме. Това го казва и едно от емблематичните лица на това развитие, Хосе Мухика, който е президент в годините на най-бурен растеж на икономиката. Той е лежал 13 години в затворите на Хунтата, защото е бил един от лидерите на тупамарос/въоръжени градски партизани, терористи. След това обаче захвърля идеята за насилие и революция и става политически лидер на ляводемократично движение: “I believe we have to favor capitalism, so that its wheels keep turning, says Mujica, And then take our quota of resources to give to the weakest. But we should not paralyze it.” Бедността пада от 32.5 на 9 процента Увеличава се раждаемостта и населението Брутния продукт се вдига двойно Продължителността на живота осезателно се повишава Но това, както и самият бивш анархо-комунист Мухика сам признава, няма как де се случи без "механизмите на капитализма" да работят перфектно.

Според мен силно хиперболизирате, тоест преувеличавате - анализирайте хода на Френската революция, тя е класически пример за изпуснат контрол от страна на Анонимната Власт.

Много голяма щипка спекула. Гледам днес по новините на ВВС, мъдреците от Лейбъристката партия решили най-напред да работят за предсрочни избори, а след като ги спечелели щели да предизвикат втори референдум в рамките на 6 месеца, в който да питат "хората" какво искат, но преди това нямало да правят кампания за "остани". Както се казва каруцата пред коня, защото всички екзит полове сега им дават губещ резултат в избори, и всички екзит полове дават категоричен вот за "остани" при втори референдум. Значи стратегът Корбин директно играе една партия с торите, налива вода в тяхната мелница. Единствената партия, която категорично е за оставане в ЕС са либерал-демократите и те удвояват прогнозните си резултати в евентуални избори, почти се изравняват с лейбъристите. Които, от своя страна, вместо да им подадат ръка, подават ръката си на брекзитерите с последните си решения. При това разположение на силите, чичо Дони може да потрие ръце, излизането на Великобритания от ЕС му е почти в кърпа вързано, стига да се задържи на седлото на президентството си догодина, което е голям проблем за него.

Силен натиск върху екстрактивните олигархични институции /партокрация/ от добре организирано гражданско общество. За да бъде достатъчно силен този натиск, че да доведе до разкъсване на „железния олигархичен кръг”, хората извън него трябва да постигнат: 1. Представителство в законодателната власт /чрез системата на партиите/ и по възможност в изпълнителната 2. Достъп до независима от олигархичния елит система на техни медии 3. Върховенство на закона, чрез обществен натиск върху съдебната система, когато има изкривявания в нея Впрочем след падането на еднопартийния режим, СДС /съюз, а не партия/ имаше възможност: - да осигурява силен натиск и влияние в законодателната власт чрез свои представители, - да мобилизира голяма маса свои привърженици, ако този натиск не носеше резултат, - да информира своите привърженици с независими медии и - да оказва медиен и обществен натиск върху съдебната система, за да работи тя по правилата на върховенството на закона, а не по тези на олигархията Но това бе пропиляно и продадено...което е отделна тема. Другият път да бъде разкъсан един „железен олигархичен кръг” е еволюционен, от достатъчно интелигентни хора в самия олигархичен кръг – така Англия се е променила за 250 години от абсолютна монархия в парламентарна демокрация с инклузивни институции, които непрекъснато са разширявали обхвата си /трейдюниони, избирателно право, право на петиции и т.н/, но както казах това е отнело повече от двеста години Третият начин е шоков и обикновено кървав – якобинците обезглавяват Краля и после идва ред на жирондистите и монтанярите, леят се реки от кръв, накрая процесът е увенчан с абсолютен диктатор, Император Наполеон /революционен генерал в началото/, след рухването на който обаче нещата никога не се връщат в руслото на „железния олигархичен кръг”. Този начин обаче в повечето случай абортира в нова олигархична диктатура и екстрактивни институции - След Насер идва Садат, а след него Мубарак и така нататък, но Египет си остава постоянно провалена държава.