Б. Киров

Победените винаги плащат всички разходи с огромни лихви и репарации на победителите, това е неизменно във всяка война, както е неизменен и изборът на "елитите" на България да се съюзяват с потенциални губещи.

Има клише "Тримата Големи" за Съюзниците във ВСВ, но обективно погледнато Големите са само двама - СССР и САЩ. 1. Великобритания: By the end of the Second World War 2.9 million men had served in the British Army,with some 300,000 Military Deaths and 376,239 wounded. 2. САЩ: This site provides a history of all 91 U.S. Army divisions that served in World War II from 1939 to 1945. During World War II about 16,000,000 personnel served in the U.S. Military. Approximately 11,200,000 or 70% served in the U.S. Army; 4,200,000 served in the Navy; and 660,000 served in the Marines. At it's peak in March 1945, the U.S. Army had 8,200,000 personnel. A comparison of Army Ground Forces strength with total U.S. Army strength is provided below. Combat troops of the U.S. Army are classified by the weapons and methods used in combat: There were 5 types of divisions: infantry, mountain, armored, airborne, and cavalry. 91 divisions were mobilized during the war: 68 infantry divisions, 1 mountain division, 16 armored divisions, 5 airborne divisions, and 2 cavalry divisions. All divisions were activated in the United States except for the following divisions: Philippine (activated in the Philippines), Hawaiian (activated in Hawaii and renamed the 24th division), 25th (activated in Hawaii from troops of the Hawaiian division), and Americal (activated in New Caledonia.) There were three major theaters of operation during the war: Pacific (22 divisions were deployed to the Pacific), Mediterranean (15 divisions), and Europe (61 divisions). Seven divisions served in both the Mediterranean and European Theaters (1st, 3rd, 9th, 36th, 45th infantry divisions; 82nd Airborne; and 2nd Armored.) 3. СССР During the Great Patriotic War, the Red Army conscripted 29,574,900 men in addition to the 4,826,907 in service at the beginning of the war. Of this total of 34,401,807 it lost 6,329,600 killed in action (KIA), 555,400 deaths by disease and 4,559,000 missing in action (MIA) (most captured). Of these 11,444,000, however, 939,700 rejoined the ranks in the subsequently liberated Soviet territory, and a further 1,836,000 returned from German captivity. Thus the grand total of losses amounted to 8,668,400.[58] [59]This is the official total dead, but other estimates give the number of total dead up to almost 11 million men, including 7.7 million killed or missing in action and 2.6 million POW dead (out of 5.2 million total POWs), plus 400,000 paramilitary and Soviet partisan losses.[60] The majority of the losses, excluding POWs, were ethnic Russians (5,756,000), followed by ethnic Ukrainians (1,377,400).[58 К 1 июля 1941 года — 10 380 000 человек[14]. К весне 1942 года — 5 500 000 человек (Действующая армия и флот)[15]. С весны 1942 года — 5 600 000 человек (Действующая армия и флот). К лету 1942 года — около 11 000 000 человек[14]. К началу 1945 года — 11 365 000 человек[15]. К маю 1945 года — 11 300 000 человек[15]. https://warfarehistorynetwork.com/daily/wwii/expanding-the-size-of-the-u-s-military-in-world-war-ii/ https://www.armydivs.com/ Реално към края на 1944 г. в Европа е имало около 5 млн. американски войски, 1.5 млн. британци и поне 8 млн. съветски войски. Чърчил, колкото и да е голяма политическата му роля, е бил зависим от американската военна мощ и командване. Още от 1943 г. между плановете на САЩ и Великобритания по отношение на воденето на войната, и в частност ролята на Балканите, е съществувало голямо различие, надделява, естествено при това съотношение на силите, американската версия с десанта в Нормандия. Тук цитирам саамо част от една статия, която обяснява стратегията на Чърчил, за нещастие на България, неосъществена: Балканските разочарования на Чърчил След като успехът на операцията Оверлорд стана очевиден, Чърчил направи всичко по силите си, за да се дистанцира от плановете за инвазия на Балканите. В мемоарите си бившият премиер цензурира и променя ключови доказателства, за да изглежда, че той винаги е бил силен поддръжник на инвазията в Нормандия. Истината е, че Чърчил отдавна е изразявал частни резерви относно нахлуването във Франция. Той мрачно отбеляза на един свой съветник през април 1944 г. „Тази битка [в Нормандия] ни беше наложена от руснаците и от военното командване на САЩ.“ В следвоенните си публикации Чърчил горчиво твърди, че ако само Рузвелт му е бил позволил да превземе Dodecanese islands, Турция би могла да бъде въвлечена във войната. Това е съвсем малко вероятно, тъй като официалната британска политика е била островите да бъдат върнати на Гърция, а не на Турция. Това, което Чърчил никога не би могъл да признае в мемоарите си, е, че той тайно се нуждаел от подкрепата на Турция, за да започне британска инвазия на Балканите. https://warfarehistorynetwork.com/daily/wwii/the-bid-to-break-turkish-neutrality-in-wwii/ България е била важна карта /плочка от доминото на Балканите/ в тази стратегия на Чърчил, мисиите на майор Томпсън и хвърлянето на пари и оръжие в Странджа са били елементи от тази стратегия, която никога не се е осъществила; "сделката" в Москва с процентите е ехо от тази стратегия.

И осемте предложения за индикативни вотове са отхвърлени, но има две гласувани с много близки разлики: MPs voted by 268 votes to 295 votes against a confirmatory second referendum, but it had the most support in the House of Commons out of all of the options. It narrowly beat the option of a Customs Union which was voted by 264 votes to 272 votes. остава последно гласуване на сделката на ТМ, при което тя е заявила, че и в двата случая /и да бъде приета и да бъде отхвърлена/ тя ще си подаде оставката като министър-председател. Според мен шансовете да бъде приета тази сделка са близки до нулеви, след което... https://www.theneweuropean.co.uk/top-stories/results-of-indicative-votes-on-brexit-alternatives-revealed-1-5963517

Не искам да спорим, цитирах това споразумение единствено с цел да хвърля някаква светлина защо съветските власти са се държали по този начин в България, пренебрегвайки представителите на американското командване в Съюзническата контролна комисия, на практика в споразумението от 28 октомври 1944 е записано черно на бяло, че Комисията е била под върховното командване на СССР, това е било решено предварително, американските и британските офицери са били лишени от правомощия: Article 18: the Commission would "regulate and supervise the execution of the armistice terms under the chairmanship of the representative of the Allied (Soviet) High Command. ... During the period between the coming into force of the armistice and the conclusion of hostilities against Germany, the Allied Control Commission will be under the general direction of the Allied (Soviet) High Command.". The Armistice Agreement with Bulgaria October 28, 1944 "Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика държава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия." Сега, за желанието на Чърчил да направи нещо повече за България и Румъния, личното ми мнение е, че той като привърженик на Realpolitik направо казано се е спазарил, за което сам свидетелства в едно интервю по повод на България и Румъния през 1956, за мен това е пределно откровено и ясно признание от негова страна: In a 1956 interview with CL Sulzberger, Churchill said: Stalin never broke his word to me. We agreed on the Balkans. I said he could have Romania and Bulgaria, and he said we could have Greece…When we went in in 1944 Stalin didn't interfere.[18] David Carlton. Churchill and the Soviet Union (Manchester University Press, 2000), p. 120. https://en.wikipedia.org/wiki/Allied_Commission https://en.wikipedia.org/wiki/Percentages_agreement#cite_note-18 Фактът, че Буров остава в България и се надява по някакъв начин да обърне хода на сталинизацията лично за мен е аргумент, че такива възможности реално са съществували, но са били проиграни на масата на преговорите и скритите договорки на четири очи.

Не се съмнявам в обективността на автора, но има някои факти, които той когато е писал репортажите си, според мен, не е знаел. Най-вече това: The document is contained in Britain's Public Record Office, PREM 3/66/7 (169). Создалась деловая атмосфера, и я заявил: «Давайте урегулируем наши дела на Балканах. Ваши армии находятся в Румынии и Болгарии. У нас есть там интересы, миссии и агенты. Не будем ссориться из-за пустяков. Что касается Англии и России, согласны ли вы на то, чтобы занимать преобладающее положение на 90 процентов в Румынии, на то, чтобы мы занимали также преобладающее положение на 90 процентов в Греции и пополам — в Югославии?» Пока это переводилось, я взял пол-листа бумаги и написал: «Румыния: Россия — 90 процентов Другие — 10 процентов Греция: Великобритания (в согласии с США) — 90 процентов Россия — 10 процентов Югославия — 50/50 процентов Венгрия — 50/50 процентов Болгария: Россия — 75 процентов Другие — 25 процентов». Я передал этот листок Сталину, который к этому времени уже выслушал перевод. Наступила небольшая пауза. Затем он взял синий карандаш и, поставив на листке большую птичку, вернул его мне. <…> Исписанный карандашом листок бумаги лежал в центре стола. Наконец я сказал: «Не покажется ли несколько циничным, что мы решили эти вопросы, имеющие жизненно важное значение для миллионов людей, как бы экспромтом? Давайте сожжем эту бумажку». «Нет, оставьте её себе», — сказал Сталин. — Мемуары У. Черчилля[1] Черчилль У. Вторая мировая война. — М.: Воениздат, 1991. — В 3 тт. Том 3 стр. 448—449. Тази записка и диалога не са фейк, записката е в британските архиви, мемоарите са преведени точно. Churchill called it a "naughty document".[6] https://en.wikipedia.org/wiki/Percentages_agreement#cite_note-1 https://ru.wikipedia.org/wiki/Соглашение_о_процентах Существует также более полная запись беседы, сделанная советской стороной[3]. Согласно этой записи, Сталин возражал против двадцатипроцентной доли союзников в Болгарии. Тогда Черчилль предложил провести по этому поводу на следующий день переговоры между министрами иностранных дел В. М. Молотовым и Энтони Иденом. Эти переговоры велись в течение двух дней: Молотов запрашивал повышение советской доли в Венгрии до 75 %, а в Болгарии — до 90 %. В итоге процент советского влияния в Болгарии и Венгрии был повышен до 80 %[4] Източна Европа е била разделена и продадена като баница, това е грозната действителност Авторът бърка в едно - твърди, че комунистите са били 5 процента от 8 млн. население на България, което е 400 000, реално след 9.9.1944 действителните членове на БКП са били малко над 2000 души, проверявал съм документи.

С тези двамата няма скука: He's the Tory who called black people "piccaninnies", said child abuse investigation cash was "spaffed" up a wall and compared burqas to "letterboxes". But now Boris Johnson has outdone himself, using what may be the perfectly inappropriate metaphor ever to describe Brexit . The blundering MP has today urged Theresa May to channel Moses from the Bible, calling on her to tell the EU: "Let My People Go". There's just one, but rather enormous, problem with this. Moses did, indeed, call on the Egyptian Pharaoh to "let my people go", freeing the Israelites to seek the Promised Land. Then, erm, they wandered the wilderness... for 40 years. https://www.mirror.co.uk/news/politics/brexit-boris-johnson-likens-pm-14181846 Това е последната му изцепка, но те нямат спирка.

България щеше да бъде окупирана от Вермахта като бивша Югославия, цар Борис трябваше да абдикира и да бяга в Лондон, българските евреи щяха да бъдат изпратени в концлагерите, но според мен, с Чърчил министър-председател, България нямаше да получи и грам териториални отстъпки, а вероятно пак щеше да остане в съветската зона.

Не че липсват юнашки изказвания по повод на Ф-35 от български политици: Според председателя на парламентарната комисия по отбрана Константин Попов F-35 е най-добрият изтребител, но България едва ли може да си го позволи. F-35 е бъдещето, изключителен самолет. Това се вижда при провеждане на учения. За съжаление е доста скъп, обясни той в сутрешния блок на БНТ. Допълни че и поддръжката му е скъпа и едва ли България може да си позволи в момента покупката на такава техника. Той обаче даде пример с новите модели смартфони, които след време поевтинявали. https://www.dnevnik.bg/politika/2017/10/16/3060235_f-35_e_nai-dobriiat_iztrebitel_obiavi_shefut_na/ Решението на парламента за придобиване на Ф-16 блок 70 - което виждаме като прелюдия към Ф-35 ... http://www.bta.bg/bg/c/OT/id/1940476 + един бивш президент. Ако България извади по 200 млн. щ.д. за 1 бр. Ф-35 ми се струва, че Локхийд-Мартин и Чичо Сам няма да имат нищо против да го продадат, те ще продават на Гърция и Румъния, защо не и на България? Стига да има кой да плати.

Съгласен съм, което още повече усложнява и без това много сложната ситуация сега. Доколкото разбирам, съществуват 7 опции, за които утре ще гласуват депутатите в британския парламент: 1. Revoke Article 50 2. Second referendum 3. PM's deal 4. PM's deal with customs union 5. PM's deal with customs union and single market membership 6. Standard free trade agreement 7. No-deal Brexit https://news.sky.com/story/brexit-the-seven-options-mps-could-vote-on-and-what-they-mean-11672852 Номер 3 е сделката на ТМ, днес тя си свиква за втори път министрите от кабинета, за да търси тяхната подкрепа. Утре вечер трябва да има относителна яснота за позицията на Великобритания.

Аз по принцип и въобще, даже и с държавата на хазарт не играя, не пускам тото, но в шкафа имам една бутилка ирландско уиски, така че няма проблем. "На пресконференцията нито Туск, нито председателят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер можаха да отговорят на въпроса колко дълго може да продължи "дългото отлагане". "До самия край", каза Юнкер след дълга пауза, което предизвика смях в залата." https://www.dnevnik.bg/evropa/2019/03/22/3408318_es_se_suglasi_da_otloji_brekzit_do_22_mai_ako_ima/?ref=home_mainStory 9 към едно ми беше платоничния залог за опцията брекзит без сделка или сделката на ТМ. Тъй като сега се намесват смърфовете от Парламента, нещата се комплицират много. Но ще видим... както се казва, "до самия край" е добра прогноза. Едно нещо ме впечатлява много като гледам репортажите за Брекзит от последните дни, че ТМ сякаш се подмлади с 10 години и като че ли не стъпва по земята и лети над нея, по същия начин изглеждаше и Дейвид Камерън като излезе от политиката след референдума.

Да, но има уловка - ако в Камарата на общините стигнат до консесусно одобряване на друг вариант за сделка, което не е изключено, влизаме във варианта Великобритания да поиска предоговаряне по този вариант, което автоматично я вкарва в изборите за Европейски парламент; ако от ЕС дадат общо съгласие за това, а това не е изключено съдейки по изказвания на Туск, отиваме в нова врътка на преговори с ЕС, за което е необходимо ново удължаване, като същевременно Великобритания си остава член на ЕС.

За да не сме прекалено сериозни, моята теза е, че теоретиците и теориите винаги се появяват, за да обясняват практиката, а тя в цялата човешка история има цикличен характер на повторяемост. Затова предпочитам да чета мненията на практици, които извличат принципи от личния си опит по пътя на опит-грешка, един от тях е Рей Далио, написал е цяло изследване от 480 страници за големите дългови кризи, за съжаление непреведено на български: https://www.principles.com/big-debt-crises/ В него той се е опитал, според мен успешно, да формулира вечните неща в променливото движение на парите; там са изследвани три големи финансови кризи детайлно, ден по ден - тази с инфлацията в Германия след ПСВ, Голямата депресия от 1929 в САЩ /дефлационна/ и последната дългова криза в САЩ от 2008, освен това са разгледани стотици конкретни дългови кризи, в това число и тази в България от 1997. Далио е на мнение, че отвързването от златния стандарт е най-голямото постижение и предизвикателство пред политици и финансисти през 20-ти век и дава конкретни съвети и към двете групи на базата и на личния си опит от над 40 години в тази сфера.

Турция също купува много злато, макар че при сегашната инфлация миналата година продадоха голямо количество, за да противодействат на обезценяването на валутата си, после пак започнаха да купуват; Русия и Китай усилено трупат златни запаси в последните години, факт, Германия и САЩ също добавят отгоре. Но ми се струва, че централните банки го държат като котва за задържане на валутите, това ще се усили след въпросното споразумение, за което се говори в клипа, че златото вече ще се изчислява по пазарни цени, а не по занижени, което веднага го вдига в първа категория, заедно с американските ценни книжа и основните валути - долар, евро, паунд и юан. Мисля че няма да доживеем на банкнотите да пише "обезпечени със злато" и ние и нашите внуци, да са живи и здрави, защото отвързването от златния стандарт е основното постижение на кейнсианството, което днес тържествува в макроикономиката, това е нещо като вечен двигател за вдигане на производителността в консуматорските общества, дълговете стават двигател за по-висока производителност и иновации в едно финансово перпетуум мобиле, опасността е при изпускане на контрола върху тази машина.

Споко, очертава се дълго "брекзитене" без ясна времева граница: MPs voted by 329 to 302, a majority of 27, for a cross-party amendment proposing a series of "indicative votes" in the Commons on a range of options as well as the PM's twice-rejected Brexit deal. Three pro-Remain government ministers - Alistair Burt, Richard Harrington and Steve Brine - resigned as they voted against the government. In all, 30 Conservative MPs, all Remainers, rebelled. https://news.sky.com/story/live-theresa-mays-brexit-plan-in-chaos-as-mps-take-control-11675336

Капитане, според мен е невъзможно нито едното, нито другото, поради простата причина, че цялото налично злато в света, това, което е в банките, в частни ръце и в други организации в момента е по-малко от 0.05 процента от парите циркулиращи в света, вкючително деривати, виртуални пари и т.н. Това е изчислено всичкото налично злато на планетата, както се вижда повечето вече е изкопано от земята, остават 54 000 тона под земята, извадени са около 190 000 тона, вижда се разпределението, повечето е във вид на бижута и т.н. Въпреки че изглежда визуално много - един куб със страна от 21.5 метра, цял огромен билдинг от злато, ако пак така визуално го сравним със сега циркулиращите пари в света, стойността му е микроскопична: Обозначеното във втората фигура е златните запаси в банковите трезори, сравнено само с т.н. тесни пари, недвижима стойност и стойност на акциите на стоковите борси, това количество е минимално, но ако продължаваме да го сравняваме с други пари, нещата изглеждат още по-контрастни визуално: Това горе са т.н. широки пари, само те са над 10 пъти повече от цялото банково злато, отдолу фигурата показва целия глобален дълг от 199 трлн., той е около 30 пъти над стойността на цялото световно злато /не в трезорите на банките, цялото налично/, а това долу са деривати и други финансови инструменти: Funds invested in derivatives alone total at minimum $544 trillion, and the high-end estimate is $1.2 quadrillion. In fact, there is more money in derivatives than in all the stock markets combined, which is a comparatively paltry $73 trillion. The U.S. accounts for the biggest slice of that global market cap pie, thanks to companies like Apple Inc. AAPL, -1.21% , Alphabet Inc. GOOGL, -0.85% and Microsoft Corp MSFT, +0.52% Тук сумите надхвърлят квадрилион - 1 000 000 000 000 000 или десет на петнадесета степен. Цялото злато с неговите 7 трлн. е някакава си 0.05 процента от всичко това, просто няма шанс да се превърне, според мен, в паричен стандарт, още по-малко в златодевизен. За спекулативни цели и като хранилище на реална стойност да, златото, според мен, ще повишава цената си, но на фона на всички останали платежни инструменти, то е екзотика и може да усили ролята си на балансьор в банковите активи, но не и да получи решителна тежест, каквато е имало до 1971, това е история.

През 1925 г., спорейки за ценовата политика в икономиката с троцкисткия блок в болшевишката партия, вече след смъртта на Ленин, когато се формира "левия" възглед за скъсване с Новата икономическа политика, Николай Бухарин, опонира на един от привържениците на "форсиран преход" към социализъм, Преображенски, според мен с пророческа визия, описвайки катастрофата на този модел и причините за нея, както и алтернативата на друг по-ефективен път на икономически растеж: Новое откровение о советской экономике или как можно погубить рабоче-крестьянский блок (К вопросу об экономическом обосновании троцкизма) (1925 г.) Въпросът за ценовата политика е от голямо значение от друга обща гледна точка. А именно: всеки монопол крие в себе си определено консервативно начало. Съвсем правилно отбелязва другаря Преображенски, че е невъзможно да се пренебрегне основният факт, че социалистическата индустрия е изградена върху руините на монополистичния капитализъм. Също толкова вярно, че тази монополна структура, под управлението на пролетариата, се развива още повече и че следователно икономическият юмрук е съсредоточен в ръцете на пролетариата. Всичко това е вярно. Но ето какво забравя другарят Преображенски, това е пренебрегнал: монополистичният капитализъм имаше и има в себе си зародиш, който възпрепятства и тормози развитието на производителните сили. Водещият мотив на капитализма е печалбата. Развитието на производителните сили в капиталистическото общество преминава през механизма на конкуренцията. За всеки капиталист, въвел технически подобрения и т.н., е направена допълнителна печалба. Конкуриращите се капиталисти въвеждат още по-големи иновации, разгръщат по-масово производство и т.н. Средствата им за борба са ниски цени, което е пазарният израз на растежа на производителните сили. Между другото, това е една от основните исторически прогресивни страни на капитализма в сравнение с всички докапиталистически начини на производство. Когато капиталистическото развитие затвори своя предварително определен кръг на историята, то води до монополистични капиталистически форми. Ужасът на конкуренцията на този етап до голяма степен изчезва. Печалбата е обезпечена с монополната форма. Няма с кого да се конкурираме. Няма нужда да се придвижваме по-нататък с неистовия темп на предходния период. Защото вече ни гарантирана картелно договорена супер-печалба. Вярно е, че международната конкуренция и тогава не стихва. Но действията й в конкретна страна са парализирани от високи мита и тарифи. Ето защо започват вътрешни елементи на т.нар. „загниване”. Вижте сега нашата позиция. Ето какво пише как я вижда този другар Преображенски. Твърди, че трябва да следваме политика "съзнателно предназначена да експлоатира частната икономика във всичките й форми", казва ни той. „Подобна политика е възможна, защото държавната икономика на пролетариата възниква исторически въз основа на монополистичния капитализъм. Последното, в резултат на премахването на свободната конкуренция, води до създаване на монополни цени на вътрешния пазар за продуктите на собствената ни индустрия, получава допълнителна печалба поради експлоатацията на дребномащабното производство и по този начин поставя основата за ценовата политика на периода на първоначалното социалистическо натрупване. Но концентрацията на цялата едра индустрия на страната в ръцете на един тръст, т.е. в ръцете на работническа държава, значително увеличава възможността за провеждане на ценова политика на основата на монопол, който ще бъде просто друга форма на данъчно облагане на частния сектор." Добре. Какво се получава? Монополната тенденция се увеличава.Възможността да се печелят допълнителни доходи "лесно" е увеличена. Това са факти. Но дали от това не произтича повишената опасност от паразитно гниене и стагнация? И каква е гаранцията срещу тази стагнация? Тук, над този проблем от изключителна важност, човек трябва да се замисли. И ако другарят Преображенски е мислил за този проблем, ще трябва да ревизира цялата си теория за първоначалното социалистическо натрупване. Нямаме конкуренция. Гарантираните печалби /принадената стойност/ не са на разположение на физическите лица. Икономическите мениджъри са пролетарии, но те също са подложени на човешки слабости. Какво ще тласка нашето производство напред? Какво? Къде е стимулът, който ПРИНУЖДАВА движението напред, гарантира това движение напред, замествайки частния икономически стимул на печалбата, подтикващ частния собственик на предприятието? Къде е особената механика в икономиката на нашата преходна епоха? Ние твърдим, че гаранцията се крие в натиска на широките маси, преди всичко на работниците, а след това и на селските маси. Въпреки факта, че все още имаме капиталистическата форма на "печалба", че имаме всички изчисления в нейните форми, все пак в ръцете си имаме различни лостове на прогрес. Ние сами, т.е. водещите кръгове в страната, изразяваме и отразяваме (чрез „регулиране”, „контролиране”, „коригиране” и т.н.) това нарастване на масовите нужди. С други думи, въпреки съществуването на пазара и капиталистическите форми на нашата държавна икономика, ние вече започваме да се движим от икономика, която се ръководи от печалбата, към икономика, която се ръководи от покриване на нуждите на масите (това е един от признаците на социалистическата икономика). Това не означава, че при нас натрупването трябва да върви по-бавно. Точно обратното (и това трябва да се подчертае силно!): именно защото трябва да си поставим задачата да покриваме потребностите, точно защото натискът на тези потребности ще расте, затова ръководството на нашата индустрия и държавата като цяло ще бъдат принудени да подобрят с всички средства производство, да го разширяват, да го направят по-евтино за потребителите. Това е гаранция за нашия растеж.Разглеждайки целия процес обективно и исторически, човек не може да не признае, че именно тук е основният лост на нашия икономически растеж. Връщайки се към ценовата политика и стигаме до следната формулировка на въпроса: 1. Имаме политика на повишаване на цените, използвайки монополната си позиция. От тази гледна точка е ясно, че това е максималният израз на паразитното загниване на монополната икономика. 2. Ние се ориентираме върху фиксирани цени. Това ще бъде “нормално” загниване, изключително бавно натрупване в страната, икономическа стагнация. 3. Ние се фокусираме върху по-ниски цени. Това ще бъде израз на растежа на производителните сили, разширяването на производството и т.н. Това ще бъде израз на движение напред, тоест в нашите условия, движение към социализъм, а освен това движение с възможно най-бързо натрупване. Тук е необходимо да се избегне пораждането на погрешни възражения. Първо, трябва да се има предвид, че както правилно отбеляза другарят Преображенски и с по-ниски цени за продуктите на нашата държавна индустрия можем да получим допълнителна „печалба” за сметка на дребнобуржоазната икономика; целият въпрос е точно дали ние, като имаме в джоба си гарантирана монополна печалба, трябва да се успокоим или да продължим напред; и е невъзможно да се върви напред с бързи темпове, без да се намаляват цените, без да се развиват производителните сили и т.н. Второ, би било абсурдно от наша страна да откажем да използваме нашата монополна позиция; но ние трябва да въведем такава рамка, че да не намалим, а по този път да увеличим капацитета на вътрешния пазар; тогава трябва да използваме всяко увеличение по такъв начин, че това да доведе до разширяване на производствената област, по-евтино производство, по-ниски разходи и следователно по-ниски цени във всеки следващ производствен цикъл. Другарят Преображенски развива друга теза: Трябва да предоставим възможността „върху основата на монополи, твърди той, такава ценова политика, която ще бъде просто друга форма на данъчно облагане (при това той предлага замяна на явните данъци с техния скрит вид. N.V.). Проблемът при това се състои преди всичко в слабата покупателна способност, и т.н. По наше мнение трябва да се върви по съвсем друг път, а именно: трябва да се съсредоточим върху най-ниските възможни цени, задоволявайки масите и т.н. Но високата цена на нашата продукция, високата й себестойност е пречка за това да се намалят тези разходи. Не е трудно да се види цялата фундаментална разлика между позицията на другаря Преображенски и нашите. Също така не е трудно да се види, че политиката на другаря Преображенски в разширената си форма води до позицията на монополистичен паразитизъм. Ако отново си припомним всичко казано по-горе за „експлоатацията“, „колониите“, „поглъщането“ и т.н., тогава отново не е трудно да се каже, че всички тези теоретични принципи са свързани в тезата на Преображенски с едно да го наречем "монополно самодоволство", което заплашва да се превърне в в "монополистичния паразитизъм": аналогията с "гниещия капитализъм", би била пълна, но тази аналогия едва ли би била добра перспектива за социалистически растеж! Бухарин Н. И. Избранные произведения. М., 1988.

При така очертаната схема остават три опции Великобретания да не участва в европейските избори: 1. Парламента да приеме сделката на ТМ /с вариант тя да се оттегли като министър-председател/ 2. Парламента да отмени Брекзит 3. Парламента да отвори път на Брекзит без сделка Тъй като вече веднъж парламента гласува, че Брекзит без сделка се отхвърля като опция, реално остават 2 опции, а те са сделката на ТМ и отмяна на Брекзит Залагам 9 към 1, че ще бъде одобрена сделката на ТМ.

Някои залагат на проценти: Goldman cut the chances of May’s deal passing to 50 per cent from 60 per cent, and increased the chances of a no-deal Brexit to 15 per cent from 5 per cent. Its estimate of the probability of Brexit not happening at all remained unchanged, at 35 per cent. http://www.cityam.com/275107/goldman-sachs-says-no-deal-brexit-has-become-more-likely UK investments have already underperformed their global peers since Britain voted to leave the EU, in June 2016. For instance, sterling is down 8.4 per cent since the vote and despite UK stocks hitting record highs in August 2016 and the FTSE All-Share index returning an apparently healthy 24 per cent since June 2016, it nevertheless lags the 32 per cent gain made by global stocks, as measured by the MSCI World Index. http://www.cityam.com/275064/countdown-brexit-three-market-indicators-watch House prices in some of Britain’s wealthiest areas have had up to 25% wiped off their value in 12 months as Brexit turmoil continues, according to the estate agent Your Move. That has meant typical price falls in some cases of almost £500,000. London is the area most obviously affected by the uncertainty, given the influence of wealthy foreign buyers, and Your Move said there had been big falls in a few key boroughs at the top of the market. The average house price in Kensington and Chelsea, the UK’s most expensive place to buy a home, dropped by more than a fifth (21.2%), during the last 12 months, from £2.25m to £1.77m. In Westminster, the second most expensive area, typical prices fell by a quarter (24.8%), from £1.93m to £1.45m. http://www.cityam.com/275064/countdown-brexit-three-market-indicators-watch За Бога братя /британци/ не продавайте, преди да разберете дали ще има Брекзит!

Europe wakes: why Beijing is on a mission to quell Brussels’ fears about China The European Union has taken a tougher and more united stand on its biggest trading partner as concerns grow about Chinese influence on the continent Keegan Elmer Published: 12:05am, 22 Mar, 2019 Миналата седмица Брюксел за пръв път обозначи Пекин като „системен съперник“. Xi ще използва пътуването си, което включва спирки в Италия, Франция и Монако, за да се опита да облекчи страховете, че Пекин се е превърнал в заплаха за ЕС, мисия, която придобива по-голямо значение за Китай, затънал в търговска война със САЩ. Нарастващи страхове Недоволството на ЕС се появи след миналогодишната среща 16 + 1 в София, България. Срещата се състоя преди срещата на високо равнище между ЕС и Китай в китайската столица, което беше възприето от Брюксел, че Пекин обръща повече внимание на тези държави, вместо на ЕС като цяло. Цуй Хун Цзян, старши научен сътрудник на Китайския институт за международни изследвания, заяви, че макар и редът на миналогодишната среща да не е имал политическо значение, Китай реши да остави на ЕС да избере време за срещата на високо равнище ЕС-Китай тази година. ЕС реагира бавно, но и двете страни в крайна сметка се съгласиха за дата на тази среща, каза той. „Китай никога не е практикувал „първи по среща" като знак за привилегия. От гледна точка на Китай, първия по среща има своите предимства, точно толкова колкото и втория по среща има своите предимства, ” - каза той. Големите страни членове на блока изразиха загриженост, че Китай се опитва да въздейства на страните от Централна и Източна Европа с обещанията си за инфраструктура и инвестиции, като се стреми да ги накара да се чувстват по-малко склонни да подкрепят ЕС по въпроси като търговските практики на Китай и човешките права. Срещата 16 + 1 обединява лидерите на Китай и 16 страни в Източна и Централна Европа. Lucrezia Poggetti, научен сътрудник в базирания в Берлин Институт за изследване на Китай (Merics), заяви, че провеждането на срещата на върха ЕС-Китай преди 16 + 1 е плюс за Брюксел. "Това ще позволи на ЕС да може да определи тона на дискусиите и да излъчи своето послание в цяла Европа, преди Китай да отиде в Хърватия за 16 + 1." Погетти каза, че скорошните тактики на Китай в Европа “трябва да се разглеждат на фона на преговорите за търговско споразумение между САЩ и Китай. Китай е наясно със голямото значение на позициите му в Европа и поне на повърхността би желал нещата да изглеждат много приятелски и кооперативни”. "Китай се нуждае от партньори", каза тя. Тя добави, че за Китай ще бъде трудно да разсее европейските опасения по редица въпроси, включително предполагаемите рискове, свързани с китайските телекомуникационни компании.Тези опасения за Китай бяха описани миналата седмица в документ от 16 страници „ЕС-Китай - стратегическа перспектива“, където Европейският съюз призовава за обединен търговски и технологичен фронт срещу "съперника" Китай. В документа бяха очертани 10 точки на действие на ЕС в отношенията му с Пекин, включително разширяване на сътрудничеството по въпроси като Иран и Северна Корея, засилване на натиска за прекратяване на субсидиите за държавните индустрии, изкривяващи пазарите и ограничаване на възможните заплахи за сигурността от 5G телекомуникациите. Документът определя и амбициозен срок до 2020 г. за завършването на дългоочакваното споразумение за съвместни инвестиции между ЕС и Китай. ЕС също планира нова индустриална политика, за да помогне на европейските фирми да се конкурират с Китай, лансирана силно от Германия и Франция. Frans-Paul van der Putten, старши научен сътрудник в Института Клингендал в Хага, каза, че документът има за цел да помогне на държавите-членки на ЕС да се изправят срещу един по-мощен Китай."Докато [европейската] комисия определя по-строги правила за Китай, поне засега изглежда, че тя не се стреми към конфронтация с Китай," каза той. Тристранни връзки Това е добре за Китай, който вече е въвлечен в продължителен търговски конфликт със САЩ. Пекин се опасява, че западните икономики биха могли да се приведат в съответствие с изискванията за по-голям пазарен достъп и край на промишлените субсидии, наред с други неща. Малко преди САЩ да наложат тарифи на китайския внос на 6 юли, китайският външен министър Уанг Йи призова Европа да работи с Китай, за да защити световния търговски режим, а не да „забие нож в гърба на Китай” - което означава, че Пекин се притеснява, че Брюксел може да заеме позицията на Вашингтон. В понеделник Уанг каза пред Върховния представител на ЕС за външните работи Федерика Могерини, че сътрудничеството между Китай и ЕС е "нещо, на което всеки е фокусиран в момента". В отговор на по-строгата политика на Европа към Китай, Уанг очерта своите 10 точки по отношение на отношенията Китай-ЕС, като всички те подчертаха областите на сътрудничество с Европа, от поддържането на многостранност в търговията и световните въпроси, борбата с тероризма и намаляването на бедността. Уанг също така подчерта посещението на президента Xi на континента, казвайки, че изборът му Европа да бъде първото му официално посещение през годината "демонстрира високото отношение на Китай към Европа". Но Могерини каза: "Би било доста наивно, ако не и смешно, да скрием, че имаме различия в начините, по които осъществяваме нашето управление и политически системи." По-твърда линия Има и безпокойство в рамките на 16 + 1. Обещанията на Пекин да направи големи инвестиции в региона поставят много въпроси, каза Якуб Якобовски от Центъра за източните изследвания във Варшава. „В продължение на години Китай само правеше общи обещанията. Надяваме се, че Китай ще излезе с конкретни предложения, ”каза той. Инвестициите на Китай в Източна Европа се сринаха с 40% спрямо година по-рано през 2018 г., което представлява едва 1,5% от всички китайски инвестиции в ЕС, според проучване на Merics. Цифрата представлява половината от общия връх през 2016 г. Като цяло китайските инвестиции в Европа са спаднали драстично през последните години, поради по-строгите проверки на инвестициите в Европа, както и затягането на ликвидността в Китай. Страните от Централна и Източна Европа също започнаха да възприемат по-скоро подход „Европа на първо място“ към Китай и са намерили обща позиция с Брюксел по области, вариращи от подхода на Китай към инфраструктурата и инвестициите до исканията за по-голям достъп до пазарите на Китай. „В известен смисъл има сближаване между критериите на Брюксел и тези на 16 + 1, и в резултат на това виждаме все повече и повече акцент върху общия подход на ЕС в рамките на 16 + 1“, каза Якобовски. „Времето за наивност свърши“ Пекин се надява, че на предстоящага среща ЕС-Китай страните могат да излязат с обща декларация, която показва взаимно приятелство, а не да повтаря провала им преди две години, когато страните не успяха да се споразумеят за общо комюнике. Тази година Пекин ще иска изявлението да подчертае ценностите на многостранността и противопоставянето на протекционизма, но ЕС ще изисква конкретен напредък от Китай поне по отношение на търговските търкания. Йорг Уутке, бивш президент на търговската камара на ЕС в Китай, каза, че ЕС иска да запази отношенията си с Китай, но все повече усеща необходимостта от по-силни действия, за да изрази своята загриженост. „ЕС няма интерес от охлаждане на отношенията си с Китай, но ако не действа сега, за да защити икономиката си от нелоялна конкуренция на държавните китайски предприятия на пазара на ЕС, тогава гражданите на Европа биха могли да поискат по-голяма защита. Има нарастващ реализъм в Европа и край на наивността, когато става въпрос за Китай." - каза Уутке. https://www.scmp.com/news/china/diplomacy/article/3002725/europe-wakes-why-beijing-mission-quell-brussels-fears-about https://en.wikipedia.org/wiki/South_China_Morning_Post

Все се надявам, че в последния момент цирковата трупа от британския парламент ще изиграе сложния си номер "Брекзит със сделка", което ще бъде по-малкото зло от "Брекзит без сделка"; а за този номер има и сериозни мотиви, лирата моментално ще излети нагоре и всички британски активи ще поскъпнат, след като бяха обезценени поне с 15 процента, говорим за трилиони.

Специално място за вечни времена

ТМ се оказва под кръстосан огън и в собствената й партия, съпартийците й в парламента й поставят нещо като ултиматум: Tory MPs are uniting to give Theresa May JUST 19 DAYS to solve Brexit or quit. Both Brexiteers and Remainers say they will force the PM to go on April 12 if she breaks her promise not to hold EU elections. https://www.mirror.co.uk/news/politics/frustrated-tories-delivered-united-ultimatum-14177853 Реално сега всички опции са съсредоточени в Парламента: Tory MP Steve Double added: “We need to find a way forward and that requires new leadership.” Tomorrow Mrs May will have Brexit taken out of her hands when Tory grandee Sir Oliver Letwin tables a Commons amendment allowing MPs to seize control. It paves the way for a set of votes on Wednesday for alternative Brexits. Options will include a second referendum, permanent customs union, Common Market 2.0 for single market membership and Norway Plus – Labour’s proposal for a customs union AND single market alignment. MPs could also decide to revoke Article 50 so there is no Brexit. The petition demanding just that hit more than four million signatures yesterday. As MPs will be in charge on Wednesday, the PM cannot table her crucial third vote on her Withdrawal Bill that day. If an alternative to Brexit gets a majority, a long delay to negotiate it is inevitable. Which means EU elections will go ahead. Единственият друг изход е по някакво необяснимо чудо третият вот на същото предложение на ТМ да мине с мнозинство, но никой не вярва в такова чудо, дори самата ТМ, според мен: “It’s like a boxing match. She’s been pummelled for 12 rounds and then jumps at the chance to go another four." В случай на Брекзит без сделка: No Deal would lead to a General Election. https://www.mirror.co.uk/news/politics/frustrated-tories-delivered-united-ultimatum-14177853 според автора на статията и неговия източник от групата на торите. А нови избори, след такъв изход, вероятно ще доведат на власт Корбин и лейбъристите. Което пък няма начин да не се отрази, според мен, на изборите в САЩ след 2 години. ще поживеем, ще видим. Интересни времена.

Това заявление лично на мен ми звучи нагло, "те гласуваха да напуснат", все едно хората нямат право на промяна в информирано мнение, от 2016 г. много неща са се променили, мнението на хората също. "Те" гласуваха, но "сега е моментът ДА СЕ ВЗЕМЕ решението"; те гласуваха, но решението ще се вземе от шепа политици, въпреки ясното желание на хората за втори вот; ТМ според мен няма бъдеще като политик, лошото за Великобритания е, според мен разбира се, че ще повлече и цялата си партия към загуба, а това, пак според мен, не вещае добри времена. Както и да е. Ето линкове към социологически проучвания какви биха били резултатите, ако се проведе втори референдум: https://whatukthinks.org/eu/questions/if-a-second-eu-referendum-were-held-today-how-would-you-vote/ Този е обобщен от 6 отделни сондажи: https://whatukthinks.org/eu/opinion-polls/euref2-poll-of-polls/

Петицията за отмяна на член 50 е събрала над 3 милиона подписа и означава искане на референдум с един прост въпрос:"Искате или не Великобритания да остане в ЕС", а не "одобрявате ли сделката на ТМ или не". Но ТМ и депутатите се правят на ударени и са пълни пердета, такова мишкуване и от опозицията, и от управляващата партия е невиждано даже и по нашите ширини: Brexit: Petition to revoke Article 50 passes 3m signatures Петиция на уебсайта на Парламента, призоваваща за отмяна на Brexit чрез отмяна на член 50, премина три милиона подписа. Петицията е привлякла два милиона подписа през последните 24 часа. Запитана снощи, дали петицията показва нарастващо анти-Brexit настроение, Тереза Мей каза, че Великобритания вече е решила да напусне в най-голямото демократично мероприятие/референдума. Депутатът от либералната демокрация Layla Moran заяви, че петицията може да "даде кислород" на кампанията за нов референдум за Brexit. "Надявам се, че премиерът да ни послуша, но тя има дълга практика да не се съобразява с Парламента и не иска да се съобразява с хората", каза г-жа Моран. Ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че отмяната на член 50 е една от възможностите, които Великобритания има, ако депутатите отново отхвърлят споразумението за оттегляне на г-жа Мей. Обединеното кралство трябва да направи следващия си ход до 12 април, след като ЕС се съгласи с план за отлагане на Brexit след 29 март. Хората, които подписват петиции на уебсайта на Парламента, трябва да поставят отметка в квадратче, в което се посочва, че са британски гражданин или гражданин на Обединеното кралство и да потвърдят името си, имейл адреса и пощенския код, който да подпишат. През януари депутатите обсъдиха дали Обединеното кралство трябва да напусне ЕС без споразумение, след като петиция призова за това със 137 731 подписа. Министър-председателят възнамерява отново да внесе споразумението, което е договорила с ЕС, за трети път, но депутатите искат да бъдат разгледани и други възможности. Г-жа Моран заяви, че сделката на масата трябва да бъде представена на обществеността на референдум, наред с възможността Великобритания да остане в ЕС и ако обществеността избере последната, тогава член 50 следва да бъде отменен. "Трябва да намерим път напред през следващата седмица и се надявам, че това ще ни позволи да дадем кислород на кампанията за народно гласуване", каза тя пред Би Би Си. "Народният глас остава опция, защото той все още е съвместим със сделката на Тереза Мей. Ако иска тя да остане жива като политик, народният глас е начинът да се направи това." Говорейки в четвъртък вечерта, след като петицията премина 2-милионната граница, г-жа Мей заяви, че обществеността вече е дала думата си за членството в ЕС. "Те гласуваха през 2016 г., гласуваха да напуснат. Мисля, че сега е моментът да се постигне за британския народ, сега е моментът да се вземе решението." През декември Европейският съд постанови, че Обединеното кралство може едностранно да отмени член 50 от Договора за Европейския съюз.Това означава, че Обединеното кралство може да реши да остане в ЕС без съгласието на 27-те други държави-членки. В четвъртък петицията, призоваваща за това, бързо премина над необходимия праг от 100 000 подписа, за да бъде дебатиран в Парламента, като събираше почти по 2000 подписа на минута на определен етап. https://www.bbc.com/news/uk-politics-47665929 Освен тази петиция има още една призоваваща пряко за референдум, събрала над 1.2 млн. подписа https://www.change.org/p/theresa-may-mp-give-people-a-final-say-on-brexit-deal На официалния сайт на Парламента обаче са показани съвсем други числа за гласувалите, което според мен е чиста манипулация, защото са фиксирани на някакъв етап, а не са в реално време: https://petition.parliament.uk/petitions?q=Brexit Дупетатите, както ги пише Бате Ваньо, ще се правят на луди до последно.

"Мей каза, че е на страната на британците и изпитва огромно лично съжаление от това, че няма да има Брекзит следващия петък" Брекзит ще има в шестък... Нойзи паспорт имаш ли или ще минаваш в нелегалност Мей опитва да извива ръце ама не мога да преценя чии. На ЕС или на тия в камарата на общините. В тая връзка да кажа, че Ишиаса не е никак от меките китки. Последно си спомням физиономията на Тръмп след срещата с него - бая сол беше преглътнал. Кво отлагане ма како. Полският водопроводчик вече би шута на ВБ надолу по стълбите. Че на всички им писна да се мотаете пред вратата и да звъните за "по-добра сделка" Туй е сделката - къш. Не мога да си обясня как е математически възможно, точно в най-решаващият момент за Великобритания от ВСВ насам и министър председателя, и лидера на опозицията, да са пълни кретени. За протокола, същото каза и преди изборите.Не съм готова да свикам предсрочни избори и ги свика след 8 дни... А кралството... еми още могат да затворят Борката и Фараж в Тауър и да си признаят, че сбъркаха. Всички чакат доклада на Мълър. Когато излезе и Тръмп утвърди позициите и практически преизбирането си, БРЕКЗИТ ще се случи веднага, буквално в следващата седмица. И аз ще бъда тук да ви напомня прогнозата си. Е какво му е на Корбин? Като стане премиер ще превърне ОК в първата монархо-комунистическа държава. Един съвет: никога не разглеждайте политиките на ЮК и САЩ поотделно. А винаги--като взаимнопротичащи процеси. Мнем, още седмица-две. https://www.dnevnik.bg/evropa/2019/03/20/3407524_tereza_mei_no_ne_sum_gotova_da_otlagam_brekzit_otvud/#comments-wrapper