Б. Киров

Силен натиск върху екстрактивните олигархични институции /партокрация/ от добре организирано гражданско общество. За да бъде достатъчно силен този натиск, че да доведе до разкъсване на „железния олигархичен кръг”, хората извън него трябва да постигнат: 1. Представителство в законодателната власт /чрез системата на партиите/ и по възможност в изпълнителната 2. Достъп до независима от олигархичния елит система на техни медии 3. Върховенство на закона, чрез обществен натиск върху съдебната система, когато има изкривявания в нея Впрочем след падането на еднопартийния режим, СДС /съюз, а не партия/ имаше възможност: - да осигурява силен натиск и влияние в законодателната власт чрез свои представители, - да мобилизира голяма маса свои привърженици, ако този натиск не носеше резултат, - да информира своите привърженици с независими медии и - да оказва медиен и обществен натиск върху съдебната система, за да работи тя по правилата на върховенството на закона, а не по тези на олигархията Но това бе пропиляно и продадено...което е отделна тема. Другият път да бъде разкъсан един „железен олигархичен кръг” е еволюционен, от достатъчно интелигентни хора в самия олигархичен кръг – така Англия се е променила за 250 години от абсолютна монархия в парламентарна демокрация с инклузивни институции, които непрекъснато са разширявали обхвата си /трейдюниони, избирателно право, право на петиции и т.н/, но както казах това е отнело повече от двеста години Третият начин е шоков и обикновено кървав – якобинците обезглавяват Краля и после идва ред на жирондистите и монтанярите, леят се реки от кръв, накрая процесът е увенчан с абсолютен диктатор, Император Наполеон /революционен генерал в началото/, след рухването на който обаче нещата никога не се връщат в руслото на „железния олигархичен кръг”. Този начин обаче в повечето случай абортира в нова олигархична диктатура и екстрактивни институции - След Насер идва Садат, а след него Мубарак и така нататък, но Египет си остава постоянно провалена държава.

Върховенство на закона не е равнозначно на законодателство по европейски модел, важното е как се прилага това законодателство. Освен това, другият стълб на инклузивните институции е свободата на медиите. Без върховенство на закона /справедлив процес за всички, а не само за някои/ и свобода на медиите не може да има силно гражданско общество, което да е информирано и с възможност да търси защита на правата и свободите си, а това вече изключва съществуването на инклузивни институции.

Outgoing European Commission President Jean-Claude Juncker says that he believes Brexit will happen but for the best outcome there must be a deal. Едно носталгично и откровено интервю за сбогуване с Великобритания, в което Юнкер казва много интересни неща.

От 7.15 до тази фраза в 8.15 Дончева обяснява кой и кога го е „произвел”... Аджемоглу използва в цитираната от мен книга „бръснач на Окам” реверсивно и „опростява” отговора на въпроса си „защо нациите се провалят” до два основни отговора: 1. Нациите, които възприемат „екстрактивни” политически институции ги прилагат за да възпроизвеждат в порочен кръг /Железен олигархичен кръг/ екстрактивни икономически системи. Това означава, че един олигархичен елит експлоатира/екстрактира в своя изгода всички ресурси и блокира развитието на нацията. 2. Нациите, които по един или друг начин успяват да разкъсат този екстрактивен модел и да формират инклузивни политически системи създават инклузивни икономически системи. Това означава, че в такива инклузивни системи се включват в разпределението на ресурсите все по-широки кръгове от населението, които имат интерес да са иновативни и продуктивни, защото работят за себе си, в свой интерес. Аджемоглу посочва като класически примери за инклузивни системи Англия от времето на Индустриална революция и САЩ след Гражданската война, както и Франция след Френската революция. Причината инклузивните системи да укрепват и да създават положителен кръг на инклузивност не се дължат на това, че техните елити са по-хуманни, просветени или морални от елитите в екстрактивните системи на бедните нации. Причината да не установяват диктатури и да не се връщат към екстрактивни системи е в устройството на самите им политически системи – те са така конструирани в основата си, че който и да е управляващ елит би загубил повече, ако установи диктатура или олигархия, отколкото да направи компромис, за да разшири инклузивния кръг, като включи нови отстъпки за други елити и обществени групи, които се борят за своите интереси. При екстрактивните политически и икономически системи, каквато според мен е българската, елитите се борят помежду си да застанат на върха на управлението, тази борба резултира в смяна на елитите, но самия порочен кръг на експлоатация над едно плебейско мнозинство от едно елитно власт имащо малцинство никога не се променя като система, сменят се само управляващите елити. Илюстрация за това е популярната фраза "нов бардак със стари к-ви не се прави", но презумпцията е, че ще има "бардак", а не държава. Нации попаднали в порочен кръг на екстрактивни политически системи не са отворени към иновации и продуктивност, защото експлоатираното мнозинство няма интерес да бъде продуктивно, а експлоатиращия го елит няма интерес от иновации. Нации влезли в градивен кръг на инклузивни политически и икономически системи са отворени към повишаване на продуктивност и иновации, защото все по-широки кръгове от обществото стават заинтересовани да печелят за себе си от повишената продуктивност и иновативност. Според мен въпроса не опира до кадърността или некадърността на служителите в администрацията или в управляващия елит – някои технократи в едно екстрактивно общество могат да бъдат извънредно ерудирани и квалифицирани, но това няма да доведе до просперитет такова общество, поне не траен и дългосрочен просперитет, защото дефектът в него е вграден в самата му база и винаги ще го тегли към ниска производителност и иновативност поради посочените по-горе причини. Ерго посредствеността и бедността в такива системи са гарантирани и неизбежни, докато то не успее да излезе от порочния кръг на системата.

"Хипотезата за незнанието гласи, че бедните държави са бедни, защото имат много пазарни провали и защото икономистите и политиците не знаят как да се освободят от тях и са следвали погрешни съвети в миналото. Богатите държави са богати, защото са предприели по-добри политики и успешно са елиминирали тези провали. Хипотезата за незнанието се различава от географската и културната хипотеза по това, че внушава как може да се „реши“проблемът бедност: ако ние тук тънем в невежество, то просветените и информирани лидери и политици могат да ни освободят от него и ние би трябвало да сме способни да „програмираме“ просперитет в целия свят, като си осигурим правилните съвети и убедим политиците що е добра икономика. Макар че хипотезата за незнанието продължава да преобладава сред повечето икономисти и в средите на западните политици – които почти без изключение се фокусират върху задачата как да изградят просперитет, – тя е просто поредната неработеща хипотеза. Тя не обяснява нито произхода на просперитета в света, нито настоящата ситуация – например защо някои нации, като например Мексико и Перу, а не Съединените щати или Англия, приемаха институции и политики, които довеждаха до бедност по-голямата част от техните граждани, или защо почти цялата Субсахарска Африка и по-голямата част от Централна Америка са толкова по-бедни от Западна Европа или от Източна Азия. Когато нациите скъсат с институционалните модели, обричащи ги на бедност, и съумеят да поемат по пътя на икономическия растеж, това не се дължи на факта, че техните невежи лидери внезапно са получили по-добра информация или са станали по-малко себични, или са получили съвети от по-добри икономисти. Погрешните действия най-често не се дължат на незнание или на културата. Както ще покажем, бедните държави са бедни, защото властимащите вземат решения, които пораждат бедност. Те постъпват неправилно не по грешка или от незнание, а нарочно. За да разберем това, е необходимо да отидем отвъд икономиката и експертните съвети за най-добрите действия. Нужно е да изследваме как всъщност се вземат решенията, кой ги взема и защо въпросните хора решават да направят това, което правят. Става дума за изследване на политиката и политическите процеси. По традиция икономиката игнорира политиката, обаче разбирането на политиката е изключително важно за обяснението на неравенството в света. Ние ще докажем, че постигането на просперитет зависи от решаването на някои основни политически проблеми. Именно защото икономиката приема за даденост, че политическите проблеми са решени, тя не е в състояние да стигне до убедително обяснение на неравенството в света." “Защо нациите се провалят. Къде са корените на силата, просперитета и бедността” – Дарон Аджемоглу http://4eti.me/acemoglu/

В този документ на евроскептиците тори са посочени конкретно няколко зони на конфликт с регулациите на ЕС върху британската финансова индустрия: 1. ЕЦБ призова лондонските клирингови къщи да се преместят в еврозоната The UK is home to both the largest “over the counter” (OTC) Euro foreign exchange transactions market and the largest OTC interest rate derivatives market in the world. Around 1 trillion euros are exchanged in the UK every day, compared with 395 billion euros in the US. In terms of interest rate derivatives, including forward rate agreements, swaps, options and other products, the UK is a clear market leader in euro-denominated transactions, with a daily turnover of 927 billion euros. There are three clearing houses operating in the UK which are recognised by both the UK and the EU: CME Europe, a derivatives exchange and wholly-owned subsidiary of US-based CME group, the London Clearing House LCH Group Ltd., majority owned and operated by the London Stock Exchange Group, and the London Metal Exchange Limited. Това преместване обаче не е реалност, защото Великобритания е спечелила заведено от нея дело в Европейския съд, който отсъжда големите клирингови къщи опериращи с евро да останат в Лондон; следователно този аргумент е невалиден към днешна дата 2. Общоевропейски FTT /An EU-wide FTT/: „куршум, насочен към сърцето на Лондон“ "Общоевропейският FTT е потенциално едно от най-вредните предложения за град Лондон, който някога излиза от Брюксел. Миналия юни Комисията предложи да се въведе ДФС на ЕС като начин за набиране на пари за пряко финансиране на бюджета на ЕС. По-подробен проект на директива последва през септември, но не промени същността на плана. Комисията предложи налог с 0,01% върху финансови транзакции, включващи споразумения за деривати и 0,1% върху всички други видове финансови транзакции. Без разумно споразумение за споделяне на тежестта между държавите-членки на ЕС, огромен дял от всички приходи от FTT ще дойде от Обединеното кралство (между 62% и 72%, според последните оценки на Европейската комисия) . Комисията оценява, че FTT би генерират приходи за целия ЕС на 57 млрд. Евро на година Въз основа на данни на Световната федерация за борси (WFE) за нивото на финансовите транзакции в ЕС изчислява, че през 2010 г. Отворена Европа, използвайки 0,1% процент на Комисията за облигации и акции и 0,01% процент за деривати, потенциалното икономическо въздействие на FTT в ЕС-27 ще бъде между 24,3 милиарда и 80,9 милиарда евро. Следователно, при липса на споразумение за споделяне на тежестта, въздействието само за Обединеното кралство би било между 17,5 милиарда и 58,2 милиарда евро (15 милиарда и 49,9 милиарда британски лири) Както каза канцлерът Джордж Осборн, „Предложенията за данък върху финансовите транзакции само за Европа са куршум, насочен към сърцето на Лондон. Дори Европейската комисия признава, че това би струвало стотици хиляди работни места. Това правителство е всичко, за да накара финансовия сектор да плаща повече данъци ... Но идеите за данък върху мобилните финансови транзакции, които не включват Америка или Китай, биха били икономическо самоубийство за Великобритания и за Европа. " Съровете са калкулирали точно колко ще загубят от това изискване за данък върху транзакциите - 58.2 млрд. евро годишно, което е около 2 процента от БВП за страната - , но пропускат да отбележат, че изискването е предложено само за еврозоната, България също не го е приела, а дори не всички страни от Еврозоната го спазват, понястоящем те са само 11 https://en.wikipedia.org/wiki/European_Union_financial_transaction_tax Следователно този аргумент също е невалиден. 3. Правилата за платежоспособност Solvency II rules относно застрахователните и пенсионните фондове могат да лишат реалната икономика от инвестиции Традиционно застрахователните компании и пенсионните фондове са основни доставчици на дългосрочни инвестиции, които подкрепят реалната икономика. Предложените правила за платежоспособност II обаче дават преференциално третиране на инвестиции с по-кратък падеж и държавни облигации над корпоративни и банкови облигации. Deutsche Bank Research отбелязва, че „Един страх, например, е застрахователите да реагират на Solventcy II, като намалят инвестициите си в корпоративни и банкови облигации. Това може да лиши банките и компаниите от един от основните им източници на финансиране. Генералният директор на CBI Джон Кридланд предупреди, че предложенията за платежоспособност II „са шокиращо лоши“ и „биха имали значително влияние върху застрахователните компании и пенсионните фондове като потенциални доставчици на дългосрочен инвестиционен капитал.“ Той продължи: „Създадено, предложенията насърчават инвестиционната стратегия за раздуване на уж„ безрисков “държавен дълг на ЕС и съкращаване на продължителността на инвестициите в корпоративен дълг. Това предполага, че парите са по-добре изразходвани за държавни облигации, отколкото да се отделят за финансиране на проекти за енергийна, пътна и въздушна инфраструктура. ” Този аргумент е в сила, правилата за платежноспособност Solvency II rules наистина изискват от британските застрахователни и пенсионни фондове да поставят по-високи критерии за ликвидност, което би затруднило инвестиционната им дейност в дългосрочни инвестиции, а тези фондове са съществена част от финансовата система на Великобритания, около 20 процента. https://en.wikipedia.org/wiki/Solvency_II_Directive_2009 4. Правила на ЕС, които могат да противоречат на британската комисия Викерс относно капиталовите изисквания Най-видимият пример за това как промяната на финансовата регулация на Обединеното кралство може да се сблъска с преобладаващата регулаторна култура в ЕС, е Комисията на Викерс за банковите реформи. Докато въпросите стоят, далеч от регулацията на ЕС след британската регулация в тази област, това може дори да е пречка за предложенията на Викерс. Докато международно договорените изисквания на Базел III за допълнителен капитал за систематично важните банки са минимални стандарти, желанието на Европейската комисия да създаде „единен правилник“ за финансовите услуги в ЕС го накара да предложи нови регулации, известни като CRD IV, базирани на подходът на „Максимална хармонизация“. Тази точка наистина удря в сърцето британската финансова индустрия, в която най-големите играчи са няколко големи банки, новите правила на ЕС ще изискват много високи стандарти за капитализация на банките: https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_Requirements_Regulation_2013 5. "MiFID II: един размер отговаря на всички средства за регулиране, които не отговарят на Обединеното кралство В момента Комисията преразглежда и актуализира MiFID като част от нов пакет, наречен MiFID II. Настоящите предложения - макар че те са в процес на консултации само в момента - включват мерки, насочени към повишаване на прозрачността на системите за търговия, нови ограничения на търговията с висока честота и принуждаване на договори за деривати за борси и правила за комисионни. Тези предложения са сложни, но има редица примери, при които MiFID II, както се предлага в момента, може да се сблъска с националните характеристики на Обединеното кралство в различните финансови индустрии. Независимо от предимствата, за разлика от предшественика си, предложението не е насочено основно към улесняване на търговията." https://www.investopedia.com/terms/m/mifid-ii.asp Това е най-болезнената част за Британската финансова система, която е доста по-непрозрачна от континенталната. Да припомня първите изявления на ентусиазираните брекзитери, които твърдяха, че "Лондон ще се превърне в Сингапур на Темза". Нещо като една голяма офшорна зона за капитали без ясен произход, насочени предимно към Азия и нововъзникващи пазари. Досега европейските регулаторни органи се въздържат да дефинират офшорните зони във Великобритания като "данъчен рай" и ги причисляват към "сиви зони", но дефакто отвъдморските територии на Великобритания са едни от най-големите убежища за анонимни пари на свръхбогатите, които не подлежат на данъчен контрол: https://www.taxjustice.net/2019/01/23/brexit-and-the-future-of-tax-havens/ Black and grey lists of tax havens in the context of Brexit Answer in writing Tax avoidance and evasion in the European Union and beyond is one of the fundamental issues Parliament is concerned about. The UK’s departure from the EU is fast approaching. There are many uncertainties as to the future cooperation between the two sides. When Brexit becomes a reality, in the area of cooperation and the fight against tax havens particular attention should be paid to certain British overseas territories and crown dependencies. They are currently on the EU’s grey list of jurisdictions unwilling to cooperate in the area of tax. These areas have committed to addressing economic and tax-related problems by the end of 2018. Despite the lack of clarity, Parliament has stressed that the current blacklist of tax havens is short, but that the criteria and process for placing territories on the list, and removing them from it, is not transparent. 1. Has the Council considered revising the criteria to determine whether a given tax jurisdiction is placed on the black list or grey list, in order to encourage them to cooperate with the EU and within the OECD?2. Has the Council considered introducing, for countries on the grey list, mandatory reporting to provide information on the progress made in meeting their obligations, which would improve the transparency of the process? https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/oct/11/london-haven-dirty-cash-unexplained-wealth-orders-money-laundering https://www.theguardian.com/news/2017/nov/09/brexiters-put-money-offshore-tax-haven

Съгласен съм, като ще се опитам да допълня това твое виждане с едно мое предположение. Камерън е бил подтикнат и до известна степен „подхлъзнат” от свои съпартийци и дори съотборници в неговия кабинет, визирам имена като Тереза Мей и Дънкан Смит. Бих направил доста произволен паралел със ситуацията при която в БГ ТЖ беше „подхлъзнат” от такива свои подводни "съратници" да започне авантюрата с т.н. Възродителен процес, чрез която после същите негови „партийни другари” го свалиха от власт, това като офтопик. Дънкан Смит, тогава министър на труда и пенсиите в кабинета на Камерън е одиозна фигура – макар с невзрачен пост, той е силна фигура в Консервативната партия, бил е неин председател, насаден там лично от Маргарет Тачър, а като член на фракцията Отворена Европа е силен глас за предизвикването на референдум. Което не му пречи да напусне кораба на правителството като плъх няколко месеца преди референдума и да започне силна популистка кампания срещу самото правителство, както и да издигне кандидатурата на Бо Джо за нов лидер. Цитирам: "...През септември 2001 г. Дънкан Смит беше успешният кандидат в изборите за ръководство на Консервативната партия. Въпреки че първоначално той е бил разглеждан като аутсайдер, кампанията му беше засилена, когато Маргарет Тачър публично я подкрепи. Неговата победа в конкурса бе подпомогната от факта, че негов опонент в окончателния вот на членовете на партията беше Кенет Кларк, чиято силна подкрепа за Европейския съюз противоречи на възгледите на голяма част от партията. ...Поради атентатите от 11 септември обявяването на Дънкан Смит за спечелване на консервативното ръководство се забави до 13 септември 2001 г. През ноември 2001 г. той беше един от първите политици, които призоваха за инвазия в Ирак и проведе разговори във Вашингтон, окръг Колумбия, с високопоставени американски служители, включително вицепрезидентът Дик Чейни, Кондолиза Райс и Пол Улфовиц. ...На 18 март 2016 г. Дънкан Смит неочаквано подаде оставка от кабинета на Камерън. Той заяви, че не е в състояние да приеме планираното от правителството намаляване на обезщетенията за инвалиди . Той разшири тази позиция в следващо интервю за The Andrew Marr Show, като стартира атака срещу „правителствената програма за строги икономии за балансиране на бюджета на гърба на бедните и уязвимите“, описвайки това като разделително и „дълбоко несправедливо“ ...През 2019 г. Дънкан Смит служи като председател на кампанията за лидерство на Борис Джонсън, довела до категорична победа с над 50% от депутатите и 66% от членовете на Консервативната партия, гласуващи за Борис Джонсън да стане следващият лидер на Консервативната партия и премиер на Великобритания. https://en.wikipedia.org/wiki/Iain_Duncan_Smith За ТМ ситуацията е подобна, тя „лежи на дъното” като „подводница” докато е на пост вътрешен министър в кабинета на Камерън, но веднага след оставката му се активизира, на практика подкрепяйки Брекзит. Цитирам: "Седмици наред тя мълча, описва авторът, след като премиерът позволи на своите министри да вземат произволна страна в кампаниите. След като премиерът обаче взе страна за оставане, през април тя даде хладна критична реч към тези, които “твърдят, че небето ще се сгромоляса, ако гласуваме за излизане”. Това може да се разглежда и като преврат срещу премиера, пише “Скай Нюз”. Сър Крейг описва поведението ѝ в книгата си като “подводница” и “подобно на свинкс”, предполагайки, че мълчанието ѝ се дължи на планове да се възползва от евентуалния резултат в полза на излизането на Великобритания от Евросъюза." https://www.novini.london/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/14678-%D0%A1%D1%8A%D1%80-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%B3-%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D1%80-%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B0-%D0%9C%D0%B5%D0%B9-%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%8A%D0%BD Цялата тази ситуация, обаче според мен, не може да се обясни просто с отношения на личностно ниво, ако се изолира от общата картина на британските интереси в областта на финансовите дела и конкретно като се има предвид тежестта на финансовия сектор на Кралството вътре за икономиката на страната и като цяло за финансовия сектор на ЕС. Големият конфликт между ЕС и Великобритания е за новите общоевропейски регулации и ограничените възможности на Лондон да налага вето върху някои рестриктиращи го нови правила на ЕС, могат да се анализират отделно. /в този документ на Отворена Европа са посочени конкретните рестриктивни области в европейското финансово регулиране, които според тази голяма евроскептична фракция в Консервативната партия, спъват възможностите на Лондон като финансов център и го ощетяват в дългосрочна перспектива: http://2ihmoy1d3v7630ar9h2rsglp-wpengine.netdna-ssl.com/wp-content/uploads/2014/10/continental_shift-safeguarding_the_UKs_financial_trade_in_a_changing_europe.pdf В проектодоговора има изрично точка, която, цитирам, блокира възможността Лондон да налага вето на такива рестриктиращи го регламенти: "Регламент (ЕС) No 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) No1093/2010 (OВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1). При надлежно отчитане на евентуалния неотложен характер на въпроса и предвид основанията за несъгласие по параграф 1, такава инициатива може да представлява отправянето на искане за обсъждане на въпроса в рамките на Европейския съвет преди връщането му на Съвета за вземане на решение. Подобно отнасяне на въпрос не засяга нормалния ход на законодателната процедура на Съюза и не може да води до ситуация, която би била равнозначна на това да се допусне държава членка да има вето. Точка 4 от Проектодоговора. Прилагането на мерките, включително надзора и преструктурирането на финансови институции и пазари, и макропруденциалните отговорности, които ще бъдат поемани с оглед на запазването на финансовата стабилност на държавите членки, чиято парична единица не е еврото, са от компетентността на техните национални органи, освен ако тези държави членки не решат да се присъединят към общите механизми, отворени за тяхното участие.Това не засяга механизмите на Съюза за макропруденциален надзор, насочени към предотвратяването и смекчаването на системния финансов риск в Съюза, нито съществуващите правомощия на институциите на Съюза да предприемат необходимите действия в отговор на заплахи за финансовата стабилност. Единният наръчник трябва да се прилага от всички кредитни и други финансови институции с цел да се осигурят условия на равнопоставеноств рамките на вътрешния пазар. Може да се наложи възприемането на по-еднообразенподход по отношение на разработването на материалните разпоредби на правото на Съюза, прилагани от Европейската централна банка при упражняване на функциите ѝ на консолидиращ надзорник или от Единния съвет за преструктуриране или органи на Съюза със сходни функции, включително единния наръчник, във връзка с пруденциалните изисквания за кредитните институции или други законодателни мерки, приемани с цел запазване на финансовата стабилност, за разлика от съответните правила ,прилагани от националните органи на държави членки, които не участват в банковия съюз. За тази цел може да се наложи в единния наръчник и други приложими инструменти да бъдат предвидени специални разпоредби, като същевременно се запазват условията на равнопоставеност и се допринасяза финансовата стабилност." Всичко това, което финансово се изразява с много милиарди пропуснати ползи за британската финансова индустрия, според мен е задвижило спиралата на популистката истерия, маскирайки с нея твърдото намерение на финансовия елит в Лондон да развърже ръцете си за по-изгодни условия да прави пари от тези, които му се налагат от европейските регулаторни органи, ерго партийната механика се е задействала на високи обороти.

Това е от преди няколко часа в Гардиън: "Версията за Брекзит на британското правителство включва Великобритания в крайна сметка да напусне единния пазар и митническия съюз, което изисква връщането на редица проверки на стоки, преминаващи границата между Северна Ирландия и Република Ирландия. „Предпазната клауза“ е предназначена като гаранция, че подобни проверки не трябва да се налагат до началото на ново споразумение за свободна търговия между Великобритания и ЕС. Споразумението за оттегляне на Тереза Мей предлагаше задържането на цялото Обединено кралство в споделена митническа територия с ЕС през този период на договаряне. Алтернативна идея включва само Северна Ирландия, пребиваваща на митническата територия на ЕС. Това би поставило митническа граница в Ирландско море. Мей го определи като заплаха за конституционната цялост на Обединеното кралство, но новият премиер Борис Джонсън откри настоящите преговори, като предложи изцяло обща Ирландска агро-хранителна зона. Идеята му е, че той ще се стреми спокойно да надгражда това с допълнителни споразумения само за Северна Ирландия. Като се има предвид, че предпазна клауза само за Северна Ирландия беше предложение на ЕС, изглежда този обратен завой на Джонсън ще бъде добре приветстван в Брюксел, въпреки че би срещнал съпротива от DUP в парламента." https://www.theguardian.com/politics/2019/sep/15/brexit-uk-ministers-talk-up-irish-border-compromise-as-key-to-deal Не мисля, че инициативата на Камерън е била импулсивен и глупав ход на политически шмекер, ако беше така поправянето на тази грешка е била през цялото време в ръцете на неговата партия със задействането на член 50 за отказ от излизането от ЕС, защото референдумът не е задължителен е само информативен. Цели фермани с анализи не бих привеждал за да обосновавам това мнение, вече съм посочил защо смятам така на стр.14 от тази тема: "Усилията на Камерън да задържи по-твърдите искания на евроскептиците за сериозно репатриране на властта или дори за референдум на основата на промяната на Договора за ЕС, бяха подкопани вчера, каза Иън Дънкан Смит, министърът на труда и пенсиите. Пред Sky News, той заяви, че „голяма промяна в договора“ в Европа ще доведе до референдум. "Премиерът винаги е бил ясен: ако има значителни промени, които засягат позицията на Великобритания, тогава той ще отиде на референдум, защото това е казано на британската общественост," това трябва да направим ". Даунинг стрийт усърдно се опитва да избегне въпроса за референдума, като вместо това да упълномощи премиера на Торите да продължи да защитава интересите на Великобритания по време на срещата на върха тази седмица. Очаква се той да настоява по-тясното сътрудничество в еврозоната да не засяга финансовите услуги на Великобритания. https://openeurope.org.uk/intelligence/economic-policy-and-trade/eu-financial-regulation/ Всички популярно припявани "сказки" по медиите, че заплахата от ЮКИП, заради нейната шумна антиемигранска кампания, накарала торите, Дейвид Камерън, да обяви през 2013 г. предстоящия референдум, според мен са несъстоятелни - просто се бърка причината със следствието, което се вижда много ясно от намеренията на Консервативната партия да предизвика такъв референдум, в случай, че не постигне успехи в преговорите си със страните от Еврозоната по отношение на британските финансови интереси. Мотивацията е посочена конкретно в този материал, година преди обявяването на обещанието на Камерън, че ще проведе референдум, политическата причина с раздутия мотив за суверенитет и антиемигранската тема е камуфлаж, защото въобще не присъстват в становището на Open Europe, няма ги, те са добавени по-късно като смокинов лист. Както винаги става въпрос за пари, неприлично много пари."

В ЕС към 2017 е имало инвестиционни активи под управление /AUM/ на стойност около 24 трлн. долара, над 9 трлн. от тях са британски, насочни предимно в САЩ; същата година инвестиционните активи под управление в САЩ са били над 37 трлн., целият останал свят разполага с около 16 трлн. Тези активи работят денонощно във всяка точка на света, но са концентрирани основно в САЩ и ЕС, всъщност те движат технологичния прогрес и определят посоката му. Само американските преки частни инвестиции в ЕС са били над 3.55 трлн., докато тези на ЕС в САЩ 2.9, но половината от тях са британски. Само американски ПЧИ в ЕС колкото икономиката на Германия, освен тях има поне още толкова индиректни, има статистики за тях. Много от европейските държави отчитат БВП от печалбите на американските корпоративни гиганти, които после ги изнасяха чрез офшорни схеми и връщаха голяма част от тях под формата на лични активи, голяма част от които се реинвестират отново в ЕС и САЩ. Светът на капиталите е един друг свят от света на държавите и политиката, който стои невидим, но осезаем и движещо определящ на другите структури над него, там границите са по-размити и турболенцията много по-мощна. САЩ притежават многократно по-голям инвестиционен потенциал да финансират технологиите от четвъртата индустриална революция, а това са целия ай ти сектор, суперкомпютрите, изкуствения интелект и всички венчър технологии, поради простия факт на в пъти, а не в проценти, по-големите им инвестиционни възможности и развити стокови борси, както и извън банкови и извън борсови капиталови фондове за финансиране на нови технологии. ЕС няма такива възможности по исторически причини. Според мен, ЕС на този етап няма възможност да води еманципирана икономическа политика като самостоятелна сила, докато не се федерализира и обедини основните си институции от трите власти – съдебна, изпълнителна и законодателна в държавна структура /ако въобще?/. Ето защо смятам, че на този етап политиката, както икономическа така и друга, на ЕС като обединение, е много зависима от курса на американската политика /американските капитали/, а тя се определя на изборите. Ако САЩ в обозримо бъдеще, дали след 5 или 10 години, поемат по пътя на нов икономически и технологичен курс, ЕС ще ги последва, но обратното, според мен, е малко вероятно и възможно.

Тенденцията, разбира се, е преминаване към зелена енергия – това се вижда и в ЕС, където лидер в тази трансформация е Германия, виждаме го и в плановете на Китай до 2050, САЩ не могат да бъдат изключение. Но разглеждам този въпрос в темата единствено от гледна точка на предизборната кампания на Демократическата партия и нейния Нов Зелен Курс, който по партиен консенсус стана предизборната й платформа. Доколко тази платформа, по този начин поднесена на американската публика, може да катапултира Джо Байдън, който вече се очертава като безпорен фаворит за президентски кандидат на демократите, в Белия дом и доколко той може да изпълни своите ангажименти към новия курс на партията му в ролята му на Президент. Моята хипотеза е, че така както е формулиран Нов Зелен Курс от Оказио-Кортез е ляв политически популизъм и вместо да изписва веждите на Демократическата партия, вади очите й, като поднася удобен предизборен пас на десния популизъм в лицето на Тръмп, зад който стои Републиканската партия. Което отваря още един президентски мандат на тръмпизма и противопоставянето с Китай в контекста на темата. Разбира се, до изборите има още много време и много неща могат да се променят, но сценарият е написан, рамката е зададена. Разбира се, съществува и обратната страна на същата хипотеза – че уравновесеният и опитен Байдън ще тушира популизма в програмата на Кортез и ще го поднесе като прагматизъм, което, ако успее да направи, ще му осигури президентския пост и обръщането на досегашния тренд. Според мен шансовете са 50:50 и в момента американските елити калкулират плюсовете и минусите на всеки един от двата варианта, за да решат къде да поставят подкрепата си. Както и тези в ЕС и Китай и вероятно в целия свят.

За изключенията съм съгласен, но с една уговорка - Малта, Люксембург и Ирландия формират голяма част от своя БВП от отчетите на чужди фирми, регистрирани на тяхна територия, преобладаващо американски; към България, Румъния и Естония може да се прибави и Полша и вероятно още няколко страни, но това не променя общата картина за 28-те като цяло в ЕС и за Еврозоната в частност: https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/9752703/2-30042019-AP-EN.pdf/df263061-9e85-44fc-8d90-edb3d2860a83 Това е статистика на Евростат, ясно се вижда откъде тръгват синята и червената линия /БВП на Еврозоната и ЕС като цяло, при това в евро/ от първото тримесечие на 2007 и къде свършват през първото тримесечие на 2019 - за 12 години няма никакъв растеж на БВП като цяло, най-високата точка е второто тримесечие на 2010. Не съм евроскептик, но реалността е такава, причините са много.

Четох не само заглавията от линковете ти, а и всичко в линковете. Ако си беше дал труд да прочетеш в темата за Брекзит: щеше да видиш, че Ник там е постанал линк с филм за Кембридж Аналитика, а аз съм цитирал материал за фирмата на Мърсър Ренесанс Технолоджи, на която Кембридж Аналитика е дериватна фирма, като и за това кой е Робърт Мърсър и каква е ролята му за финансирането на кампанията на Доналд Тръмп, както и за тази на Братята Кох, които на практика с обединеното си богатство са най-богатите хора в САЩ, техният бизнес е основно добив на шистов газ и нефт: "Магърман, който сега прекарва голяма част от времето си в своето имение в богатото предградие на Филаделфия Мерион, е много загрижен за влиянието върху политическия живот на богатите като него самия и особено на онези, които той нарича "мигновени милиардери" като Мърсър. „Ултра-богатите днес се различават от ултра-богатите в минали епохи с това, че не участват в инфраструктурата на обществото“, казва Магерман. Според нето, тяхното богатство не зависи от здравето и стабилността на страната. Всъщност те се обогатяват, когато има нестабилност. Организациите следящи кой инвестира пари в политиката отбелязват същото. Сара Брайнер, директор на базирания във Вашингтон изледователски Център за отговорна политика, заявява, че "богатството на хедж фондове е нов феномен, поне в света на финансирането на политическите кампаниии. Не е същото като да работите за големи банки като Chase или Wells Fargo, в много добре регулирана и огромна индустрия с очевидни политически цели. Лицата с висок статус в хедж-фондовете изобщо не са такива", каза тя. "Специално за Мърсър нямаме никаква представа защо се включва в политическата кампания." Компанията на Мърсър, Renaissance Technologies, наема избрана група от хора, които на пръв поглед са способни да печелят пари от нищо. Мърсър не е финансист; той е компютърен учен. Но неговите изследователски програми за разработване на речеви преводи чрез разпознаване на модели очевидно също могат да бъдат използвани за откриване на неясни модели на финансовите пазари и да направят огромно състояние - както той и екипът му са направили. Renaissance се превръща в това, което някои смятат, че е най-великият хедж фонд въобще съществувал някога, и то в сравнение с методите на хората, които действително са обучени във финансовата сфера. Renaissance е изграден от хора като Мърсър и Магерман - специалисти по компютърни науки, физика, математика и статистика. Вместо да преглеждат проспектите и отчетите за печалбата и загубата, те прилагат науките си към данните, които засягат пазарите. Това се нарича количествен анализ и самите те са известни като „quants“. Истински страхотната машина за пари в Renaissance е частен фонд, наречен Medallion, който е отворен само за служители от Renaissance. Според доклада на Блумбърг, Medallion е изпомпвал годишна печалба от почти 80% годишно, преди облагане с данъци.” Дори в лоша година Medallion постига повече от 20% печалба. "Хората, с които работех бяха велики учени. Искам да кажа, бихме могли да разрешим много важни и интересни проблеми, ако бяхме работили по различни неща. Вместо това направихме стотици милиони долари,” казва Магерман. След това добави с печален смях: "Както и да е." Формулата за инвестиране на Medallion е тайна. "Всичко, което научих, всичко, което съм изобретил, не мога да говоря за това, не мога да го публикувам. Не мога да споделя знанията си с други хора. Като учен наистина не съм публикувал нищо." Но в хода на нашите разговори Магърман направи едно провокативно наблюдение: "Проблемът, с който се сблъскаха "Ренесанс Технолоджис" с опитите да предвиждат поведението на пазара, е по същество същият технологичен проблем, пред който бяха изправени "Кеймбридж Аналитик" в анализа и убеждаването на избирателите. Анализаторите на данни са до голяма степен скептични, че Cambridge Analytica може да има решаващо влияние върху изборите в САЩ през 2016 г. или на референдума за Brexit, но Магърман премахва това съмнение с напомнянето, че така наречените "експерти" също са били скептични, че компютърните алгоритми могат да предсказват финансовите пазари."Те казваха, че няма начин да се направи това с наличните данни, И въпреки това, точно това правехме ние толкова години в Medallion, с почти невъзможните почти 80% годишни печалби. Защо тогава да не го направим по същия метод и Cambridge Analytica, за да се помогне на печелившите от двете страни на Океана. А имаме и Мърсър, един блестящ учен начело на двете компании.” https://www.cbc.ca/news2/interactives/sh/wex94ODaUs/trump-robert-mercer-billionaire/ Фирмите на Мърсър привличат двама блестящи аналитици и учени - Александър Коган и Михаил Козински - единият е от руски произход, но американски учен, другият е поляк, основател на рискова фирма във Варшава, а понастоящем светило на психометричния анализ в Станфорд https://www.varsity.co.uk/news/15192 https://www.linkedin.com/in/kosinskimichal/ Именно Козински разработва метода на Кембридж Аналитика, с който Тръмп печели изборите в САЩ, на този линк е обяснено как точно става това: https://www.vice.com/en_us/article/mg9vvn/how-our-likes-helped-trump-win Но да търсиш "руската връзка" във всичко това е да търсиш под вола теле, единствената "връзка" е един договор на Кембридж Аналитика с Лукойл от 2014 за турския пазар, толкова. Съвсем друго е нивото и други са заинтересованите в случая с избора на Тръмп в САЩ и Брекзит във Великобритания.

Следствие на кризата няма спад на растежа на БВП на Китай, напротив има три пъти и половина увеличаване на БВП на Китай в сравнение с 2007-2018. Следствие на кризата няма спад на растежа на БВП на САЩ, напротив има увеличаване с над 5 трлн. долара БВП на САЩ през 2018 спрямо 2007, което е около 33 %. Следствие на кризата има спад на БВП в ЕС, все още цифрата от 2008 е по-висока от тази през 2018, и през всичките 10 години е била по-ниска, тоест средният реален растеж е отрицателен. Целият този софистичен стил на "спор" не ме кефи и те оставям да си развиваш тук възгледите по въпроса. Темата беше за съвсем друго, което няма нищо общо с този стил на "ти знаеш ли кой съм", в което, съжалявам, се забърках като ти отговарям. Пак повтарям, че тезата за могъщата путинова пропаганда, която докарала популистите и Тръмп на власт е смехотворна, меко казано, дори и за децата в първо отделение. Нямам намерение въобще да обсъждам нещо подобно на темата за "плоската земя", която, между другото, веднага се опровергава от снимка на Земята от космоса, но кой знае защо е развита в този форум с дълги и напоителни постинги.

Това е съвсем друго - растеж от 8-10 процента не може да се поддържа дълго при индустриализирана икономика, това беше възможно само при преминаването на огромен брой хора от аграрния към промишления сектор, това сме го обсъждали и в други теми. Китай ще забави още повече растежа си през следващите 10 години и вероятно ще стигне до 3-4 процента, но това е вече въпрос на излизане от капан на средните доходи или не. Аз говоря за нещо съвсем друго, че кризата на практика не се отрази на плавния растеж нагоре на китайския БВП - цифрите са феноменални, от под 4 трлн. през 2007 до почти 14 трлн. през 2018 - ти разбираш ли за какво въобще става дума? 350 процента. И това е по номинална стойност, по покупателна цифрите са почти двойни.

Китай забави някъде с 4% растежа.Турция и тя.Няма начин, навсякъде където ползват пари вместо стокова разменна търговия, кризата оказа влияние. Надявах се този път да мина без статистика и качване на графики /което е трудоемко във форума/, но не ми се размина. Върбанов, преди да го напиша съм си проверил цифрите, не говоря на едро :)) или защото звездите ми го нашепват За Тръмп и емигрантите, заедно с руската пропаганда и помощ за него, оценявам хумора ти, навярно, надявам се. За суверенитета навярно си прав, но е дълга тема. P.S. Ако се вземат графиките за отделни страни за растеж на БВП в ЕС, включително България, картината съвпада с общата за ЕС и Еврозоната - растеж няма, има реален спад на БВП в сравнение с 2008. Същевременно доходите на глава от населението отчитат макар плавен растеж, този парадокс се дължи на инфлационен натиск и затъване в дългове - реалният БВП намалява, но по статистика индивидуалните доходи растат, което е своеобразна финансова магия. Точно закъснялата реакция на ЕЦБ/Марио Драги, която отначало възприе рестриктивна политика, стисна кранчето на парите и не освободи кейнсианската машина за производство на фиатни/от въздуха направени пари, стагнира европейските икономики, в рязък контраст с Китай /китайските комунисти са научили по-добре уроците на Кейнс от европейските си колеги-банкери/ и САЩ, Федералния резерв. САЩ вдигнаха дълга, но вдигнаха и реалния си БВП от 15 на над 20 трлн., тоест те използваха налетите пари за растеж. Италианци, французи и испанци се плъзнаха по плоскостта на популизма, имам предвид дори самите им правителства - те поддържаха изкуствено високи доходи без реален растеж и инвестиции, като правеха дълг, което от своя страна разпали апетитите на политици като Льо Пен и Подемос, Фараж и италианските националисти да искат още повече, да отворят националните печатници за пари, вместо да висят на подаянията на ЕЦБ и на бюрократите от Брюксел, които те намериха за виновници, така се стигна и до Брекзит "да си върнем контрола", въпреки че британците са на паунд, а гърците са най-скептичните европейци, при положение, че бяха поети на издръжка и пансион от немските и други данъкоплатци - това е парадокса на кризите. Единствено германската икономика показа жизненоспособност и сила, но това не е изненада, защото тя се основава на производство и износ, а не на финансови спекулации и преразход в бюджета: Все пак германците са автори на концепцията за Четвърта индустриална революция и иноватори. По принцип цикличните големи кризи на капитализма са неизбежни и това отдавна е изследвано и разработено като теория и практика, но те са като земетресенията - всички знаят, че предстоят, но засега никой не може да предвиди точно кога и как ще започнат. Превантивната политика е да строиш здраво и да избягваш да правиш това в застрашени области.

След голямата дефлационна криза от 2007 в САЩ, причинена конкретно от имотния балон, икономиката на ЕС и като цяло и като отделни страни е в стагнация, тя няма растеж с едно малко изключение на Германия. САЩ и Китай преминаха без сътресения тази криза, в САЩ растежът на БВП се възобнови почти веднага след сътресението, може би заради бързата реакция на ФЕД, който отпечати 4 трлн. долара своевременно, Китай даже не усети сътресението, ЦБ на Китай реагира преди дефлационния удар в американските финансови пазари, тя емитира около 1 трлн. долара в китайски юани преди кризата. ЕЦБ реагира с около година-две закъснение и европейската икономика не успя да посрещне леко удара на кризата в САЩ, защото е дълбоко свързана с американски капитали, инвестиции и пазари. На практика вече 11 години в Еврозоната и ЕС има нулев и дори отрицателен растеж на БВП в сравнение с предкризисната 2007 година. Емитираните около 4 трлн. евро от ЦЕБ не заработиха в реалната икномика, защото дойдоха късно, вече в процес на летеж надолу, а създадоха скрита инфлация, която реално понижи доходите. Ето защо в страните от ЕС разцъфтяха десни и леви популисти, предлагащи екстремни решения и това допълнително утежни икономическата ситуация с бюджетни дефицити и затъване в държавни дългове. Брекзит е пряк резултат от тези процеси, както и Гръцката дългова криза. Могат по-задълбочено да се анализират причините, поради които този финансов балон в САЩ засегна най-тежко европейските икономики, а не САЩ, но според мен той причини кризата на доверие в европейските институции, популизма, допълнително подхранван от огъня на ксенофобия срещу емигрантската вълна. Възстановяването ще е дълго и мъчително и иска време, което беше изпуснато в началото на кризата.

+ Много сполучливо сравнение - затова на германците им се е налагало да ползват конска тяга за транспорт, вместо руските железници през ВСВ :)) Между другото, забраната за китайски 5-Г е твърдо само в ядро от 5 страни засега - САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Тайван и Япония, като много вероятно е да се присъединят отчасти или напълно Канада и Великобритания. Изобщо Европа се очертава като частично пропускателна за тази технология, нито германци, нито италианци, нито французи желаят просто от солидарност да губят време и пари. Залогът като инвестиции е огромен - 2.7 трлн. само в мрежите, а после идват ползите от ИИ, автономни автомобили, електроразпределителни мрежи, жп мрежи и "умни фабрики", само ползите от бързото внедряване на ИИ се оценява като 14 трлн. до 2030, това ще мине през новото поколение мобилна връзка. Така че кой държи патента за честотите е от огромно значение. А-1 внедрява с Нокия, ще бъдем едни от първите в Европа, надявам се.

A world divided by 5G: Russia's Huawei deal is the latest sign of an emerging internet iron curtain Джеймс Грифитс "Тъй като страните продължават да напредват в развитието на своите 5G мрежи - които ще осигурят по-бързи скорости, по-бързи връзки и по-бърз достъп до облака, нараства и овластяването на технологии като самоуправляващите се автомобили и интелигентните градове. От една страна, има съюзници на Пекин, които нямат никакъв проблем с Huawei, а Русия е само последният важен пример. От друга страна, Вашингтон и шепа най-близки съюзници, които се заклеха да затворят китайската фирма. В средата обаче остават редица страни, повечето от които традиционно са по-близо до САЩ, отколкото Китай, но не желаят да понасят забавянията и допълнителните разходи за изграждането на своите 5G мрежи, които забраняват Huawei да играе роля. САЩ вече изостават от Китай, когато става въпрос за 5G, а блокирането на пазарния лидер няма да направи нищо, за да намали тази разлика. Това не означава, че САЩ не могат да наваксат - и в крайна сметка дори да изпреварят Китай - но това вероятно ще бъде борба. Най-лошият сценарий за много наблюдатели е, че това разделение се затвърждава, принуждавайки правителствата да избират страни и да създадат интернет разделение между Китай и САЩ, нещо, което може да има големи последици отвъд които телекомуникационната фирма осигурява мрежово оборудване. "Използването на взаимно изключващи се технологични сфери не означава просто, че веригите за доставка ще се отразяват един на друг на различни континенти", каза наскоро технологичният анализатор Тим Кулпан. "По-скоро за страните по света това означава, че всяко бизнес и инвестиционно решение става политическо." Както наскоро написаха авторите на доклада за Центъра за иновации в международното управление (CIGI), отворената мрежа е „крехко и условно изграждане на хардуер, софтуер, стандарти и бази данни, управлявани от широк кръг частни и обществени участници, чието поведение е ограничено само от доброволни протоколи. " Тази крехкост е станала по-очевидна. Водени от Китай, все повече и повече страни се обръщат срещу принципа на отворения интернет, приемайки доктрината на Пекин за кибер суверенитет, в която правителствата строго охраняват границите на собствените си интернети, стимулирайки собствените си технически фирми и принуждавайки международните конкуренти да локализират своите данни и да я предоставят на националните служби за сигурност.Това оказа голямо влияние върху глобалната интернет свобода, тъй като цензурата и надзорът в китайски стил се разпространяват по целия свят, а Пекин се стреми да намали международната защита за онлайн реч и организация. Миналата година бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмит добави своя глас към онези, които предупреждават за разделение, в което светът ще бъде разделен между "интернет, воден от Китай и не-китайски интернет, воден от Америка". Дълго време тази тенденция се ръководи от Пекин, който щастливо е изнесъл технологията и експертния опит, за да помогне на страните да изградят собствените си добре контролирани интернети, или в случая с Русия, да блокират веднъж свободен и отворен. С кампанията си срещу Huawei обаче Вашингтон вече започна да ускорява и това разделение. Това би могло да има последици отвъд които компанията изгражда дадена 5G мрежа, или колко цензурирани са вътрешните интернет страници. Раздвояването на интернет в две или повече сфери също може да покаже, че се разработват различни стандарти и правила - мисля, че Android срещу iOS, но далеч по-екстремни - правят по-трудно да общуват в международен план или да се движат между системите. Предвиждаха се светкавични 5G мрежи да ни доближат още повече. Забраната на Huawei може да означава, че в крайна сметка ще ни тласнат към разделение ." https://edition.cnn.com/2019/06/07/business/huawei-russia-china-splinternet-intl/index.html Джеймс Грифитс е старши продуцент за CNN International и автор на "Голямата защитна стена на Китай: Как да се изгради и контролира алтернативна версия на Интернет." How Different Countries/Regions are Dealing with Huawei Products United States: Decision to ban Australia: Decision to ban Japan: Decision to ban New Zealand: Decision to ban Great Britain: Put on hold Canada: Put on hold EU: Decision up to member states. Germany hasn’t announced a ban. https://www.theguardian.com/technology/2019/jun/06/chinas-huawei-signs-deal-to-develop-5g-network-in-russia

Бих се съгласил донякъде, но кой построи и кой разруши Берлинската стена? И кой спечели и кой загуби? А Китайската стена и сега си стои, тя е била вдигната срещу Западните варвари

Някои автори сравняват 5G технологията с откриването на огъня за технологичното развитие на човечеството. Не става въпрос само за една област, а за свързващо звено между критично важни технологии като ИИ, суперкомпютри, интернет на нещата, самоуправляващи се автомобили, които посредством 5G/липсващото досега свързващо ги звено, ще повиши неимоверно производителността. ще цитирам своеобразен дайджест от мнения в тази светлина, които дават приблизително реална представа за мащаба на предстоящата технологична революция: Разгръщането на петото поколение на клетъчната мобилна технология - 5G - е мулти-трилионна комуникационна революция, която ще промени дълбоко всеки аспект от живота ни. Тази последна технологична модернизация, наречена четвъртата индустриална революция, всъщност е за модернизиране на всичко - от нашите коли, хладилници и фурни до нашите сгради, фабрики и болници. Последният анализ на 5G разходите на Greensill, най-големият небанков доставчик на решения за оборотен капитал в света, изчислява, че общата сметка за 5G навсякъде в глобалната верига на доставчиците на телекомуникационни услуги вероятно ще надхвърли 2,7 трилиона долара до края на 2020 година и че тази сума ще продължи да нараства в обозримо бъдеще. В изследователска бележка от октомври 2018 г. Morgan Stanley прогнозира $ 156 млрд. допълнителни годишни приходи, дължащи се на 5G само в седем пазарни сектора. https://www.greensill.com/whitepapers/financing-the-future-of-5g/ 5G ще донесе магия към бъдещата безжична свързаност: десет пъти намаление на латентността. Закъснението ще бъде само 1ms. Десет пъти увеличаване на плътността на връзката. Това ще даде възможност за по-ефективно сигнализиране за свързаност на IoT. Три пъти ефективност на спектъра. Повече бита на Hz ще бъдат постигнати с усъвършенствани техники на антената. Стократно по-голям трафик, което води до хипер-уплътняване на мрежата с повече малки клетки навсякъде. Десет пъти по-голяма производителност, което води до по-добро потребителско изживяване. Върховите скорости на Multi-Gbps ще бъдат много по-изравнени. Стократно по-добра ефективност на мрежата с много по-ниска консумация на енергия в мрежата. Освен САЩ, Китай, Южна Корея и Япония също са готови да пуснат 5G мрежи в следващите няколко тримесечия. До края на 2025 г. четири от всеки десет 5G връзки в света ще бъдат от Китай. Ако Съединените щати искат да победят китайското "Произведено в Китай 2025", САЩ по-добре да имат ефективна телекомуникационна инфраструктура. САЩ са в надпревара с Китай за господство в 5G, с изключение това в Китай. Тъй като САЩ продължават търговските си войни с Китай, китайците ще намерят други пазари и ще увеличат своя безжичен пазарен дял и проникване в световен мащаб. Двете основни притеснения на САЩ относно 5G и националната сигурност са кои са доставчиците. Първото притеснение е, че разполагането на това оборудване в държавите може да улесни китайския шпионаж. Второто е, че Китай може да затвори американските мрежи в случай на конфликт. Всичко това е възможно. Недобронамерен производител на 5G оборудване има възможност да затвори цялата внедрена 5G система в дадена страна.Китай е категоричен как иска да доминира 5G. 5G ще революционизира Интернет на нещата (IoT) е явление, което се разпространи през последните пет години. Почти всяко електронно устройство, създадено днес, се очаква да бъде свързано с интернет. Помислете за момент колко много неща около вас са свързани с интернет: вашите фитнес часовници, коли, домашни алармени системи, идентификатори на работни места, печки, хладилници, камиони за доставка, телевизори , готварски печки, трактори, комбайни, безпилотни летателни апарати, буквално всичко, което има електроника върху него е или ще бъде свързано с интернет. Тъжната част е, че свързаността е хаотична. Сигурността не съществува и точката на влизане в кибернетичното бедствие е най-слабото звено във веригата. Това ще отнеме време, за да може проблемите на сигурността и поверителността да бъдат решени изцяло в 5G мрежата. Каквито и да са предизвикателствата, обещанията за нови и силно развити IoT устройства ще се превърнат в реалност в предстоящия 5G свят. Победителите ще бъдат тези, които разбират пълния пейзаж и обещанието на 5G.5G ще отключи истинската сила на изкуствения интелект. Най-големият скок ще бъде в комуникациите от машина до машина, позволяващи мрежи от системи за изкуствен интелект и масивен растеж на софтуерно дефинирани мрежи. Не е немислимо 5G да бъде крайната граница на телекомуникационните мрежи. Днес AI бавно, но сигурно напредва. С 5G, изкуственият интелект ще експлодира експоненциално и ще започне да взема решения във всички аспекти на човешкия живот и икономиката. В света няма да има нито една несвързана AI машина. Това ще бъде свързана система от суперкомпютърни или дори квантово-компютърни AI възли, свързани с хипер-бърза 5G комуникационна мрежа. Бързите AI възли плюс бързите 5G мрежи се равнява на един смел нов свят. Историята дава перспектива на победителите. Иновациите и творчеството принадлежат на смелите. Печалбата отива при прагматика. Един нов неограничен и безграничен свят на софтуерно дефинирани мрежи и нови невъобразими приложения. Големите данни ще бъдат достъпни за всеки. Няма нужда дори от Google и да търсите данни. Просто се случва. В един нов свят, компютрите с изкуствен интелект ще се научат как да се свързват помежду си и да намират, пълни и кризизно важни данни, за да вземат решения за вас. https://medium.com/@yobiebenjamin/the-fourth-industrial-revolution-is-here-hello-5g-49b86d79f9b4 В САЩ фиксираната безжична широколентова връзка без кабел вероятно ще бъде най-ранният случай на използване на 5G, докато в Азия операторите могат да се съсредоточат върху интернет на нещата (IoT) за предприятието / индустриалния сегмент. Анализаторите на Morgan Stanley вярват, че операторите с доминиращ пазарен дял в предприятията / индустриалния сектор, особено азиатските телекомуникационни компании, са добре позиционирани, за да се възползват от тези значителни възможности. Едно от критичните за IoT заявленията за 5G е автомобилите със самостоятелно управление, които имат високи изисквания за непрекъснато покритие. Данните за автономните автомобили биха могли да увеличат глобалния безжичен трафик с 40 пъти в сравнение с настоящите нива, като предоставят тласък на телекомите, сравними с iPhone през 2007 година. По отношение на ИИ/изкуствения интелект: през 2017 г., DeepMind лансира обновената версия: AlphaGo Zero, която се учи от самото начало, а не от игри на хора. Ако първата AlphaGo се нуждаеше от 30 милиона игри за тренировка, за да може да се изправи срещу Лий Седол, на новият му бяха остатъчно 4,9 милиона, шест пъти по-малко. Първият се нуждаеше от няколко месеца развитие и обучение, а новият беше готов след само 70 часа.Тази технология може да бъде приложена към всеки сектор и компания и всъщност вече се използва. В областта на маркетинга A.I помага да се избере най-доброто действие, посочва кои са най-вероятните клиенти да сключват договори за своите услуги, препоръчва определени продукти въз основа на вкуса на всеки потребител, програмира оптималния транспорт и т.н. Netflix избягва повече от един милиард долара загубени продажби благодарение на A.I. Възможностите са безкрайни: разпознаването и етикетирането на изображения, обработката на данни за пациента, местоположението и картографирането, предсказуемата поддръжка, предсказването и предотвратяването на заплахите за сигурността, интелигентните системи за набиране и човешки ресурси са едни от многото случаи на използване на тези бизнес приложения, базирани на изкуствен интелект. Освен това Amazon е намалила разходите за складиране с една пета, използвайки автономни роботи. Консултантската PwC изчисли, че 72% от мениджърите смятат, че A.I ще бъде конкурентното предимство на бъдещето и повече от 60% очакват, че приложимостта на тези технологии върху потребителския опит е по-голяма, отколкото на останалите инициативи в тяхната организация.Както е отразено в друго изследване на PwC, „Използване на революцията на изкуствения интелект“, изкуственият интелект е предназначен да бъде следващата технологична революция, следваща стъпките на интернет и мобилността. Всъщност до 2030 г. той ще представлява ръст от 14% от световния БВП, 15,7 трлн. долара. Изследванията на Accenture сочат, че изкуственият интелект може да удвои годишните темпове на икономически растеж в много развити страни до 2035 г. САЩ ще бъдат най-облагодетелствани, като се движат от потенциалния растеж на БВП от 2,6% до 4,6%. Друго заключение от доклада е, че технологиите, свързани с когнитивните системи, ще увеличат производителността на труда с до 40%. „1/4 компании вече са внедрили A.I в своята организация“. Това е с около 10% повече от преди година. Въпреки че 47% от работните места в САЩ са в риск да бъдат автоматизирани според Университета в Оксфорд, друго проучване на Gartner посочва, че до 2020 г. A.I ще създаде повече работни места, отколкото елиминира. В действителност, 83% от компаниите, които вече използват A.I твърдят, че тези заявления са включвали създаването на нови позиции, особено в по-високите професионални категории (2 от 3 са в управлението и висшето ръководство).Освен това, роботите ще спестят разходи за автоматизацията на работните места от 9 трилиона долара през 2025 г., според данни на Bank of America Merrill Lynch. Рентабилността на дружествата, които прилагат A.I. в своите производствени процеси, може да нарасне средно с 38% до 2035 година.Засега обаче малко компании са готови да приложат A.I. в своите процеси. Според данни от консултантската компания SAS, едва 20% от големите европейски компании имат екипи от учени, които искат да се справят с това предизвикателство. Но изкуственият интелект също изисква подходящ талант за разработване на системи, базирани на тези технологии. И както често се случва на всеки пазар, ако нямате необходимите ресурси, единственото решение, което остава да се осъществи, е вносът. https://opendatasecurity.io/how-does-ai-affect-the-world-economy/ Изследователите на Nokia Bell Labs анализираха исторически данни от предишни индустриални революции, за да моделират и прогнозират потенциалното въздействие на следващата. По време на първата индустриална революция (която е била подхранвана от желязо и парни двигатели) и Втората (която е била захранвана от електричество, стомана, химикали и телекомуникации), производителността се разраства. От 1870 г. тези две революции запазиха Златен век на прогреса. По-специално 40-те и 50-те години на ХХ век допринесоха за огромни печалби в Съединените щати и другаде. След това какво стана? Пристигна Третата индустриална революция, която въведе информационната ера. В компютрите, интернет, мобилните комуникации и много други се появиха огромни и световно променящи се иновации. Но вместо да се покачва отново, двигателят на производителността отслабна. Всъщност от 1970 г. насам ръстът на производителността е спаднал до около една трета от процента от предходните 100 години. Ако цялата упорита работа, иновации и инвестиции в технологиите през последния половин век не успяха да се изплатят в производителността, какво означава това за огромните инвестиции, които вече се извършват в четвъртата инфраструктура на индустриалната революция? Песимист би казал, че трябва да я пропуснем и да сложим парите си на друго място.Но аз съм оптимист. Абсолютно вярвам, че сме на ръба на не само технологична революция, но и революция в производителността. За щастие, изследванията на Nokia Bell Labs съвпадат с това мнение.Анализирайки това, което направи възможен Златният век от 1870 до 1970 г., става ясно, че четири физически инфраструктурни технологии осигуряват основната основа за растеж: енергия, транспорт, здраве и канализация и комуникация.Тези основни технологии бяха важни сами по себе си, но два други фактора бяха от съществено значение за ускоряване на растежа. Първото беше, когато разпространението на всяка технология беше достатъчно широко разпространено, за да достигне критична точка. Вторият е ефект на мрежата: технологиите, необходими за работа в тандем за стимулиране на растежа. Само когато всичките четири технологии бяха широко разпространени, бързо се случи растеж.След това проучването разглеждаше съвременните технологии. Той откри нови цифрови еквиваленти, които се съгласуват с четирите технологични основи на Златния век: - Цифрова енергия: съчетаване на интелигентни енергийни мрежи и интелигентни измервателни уреди в платформи, които динамично съответстват на производството на енергия и търсенето от нови и традиционни източници. - Цифров транспорт: преместване на хора и стоки през океаните, небето и земята самостоятелно. - Дигитално здраве: отдалечено активиране на свързаното здравеопазване от всяко място. - Цифрова комуникация: свързване на милиарди хора и неща, което им позволява да си взаимодействат по нов начин. Към тях е добавена пета основна технология - цифрова продукция. Тя ще доведе до промяна на парадигмата, от централизирано масово производство към разпределено, локализирано производство, съчетавайки крайни компютърни облаци и 3D печат за създаване на стоки в почти реално време. Чрез изчисляване, когато тези цифрови технологии могат да достигнат своите критични точки и чрез прилагане на исторически формули, Nokia Bell Labs прогнозира значителен скок на производителността, до 30% до 35% в САЩ, започвайки в някакъв момент между 2028 и 2033 г. подобен скок към 50-те години на миналия век и може да добави около 2.8 трилиона долара за американската икономика. Подобни печалби се очакват в Индия, Китай и други нации. Широкото разпространение на 5G мрежи с голям капацитет и ниска латентност е основен катализатор за цифровата инфраструктура на бъдещето. Тази реалност не е далеч. Тази година се провеждат широки изпитания, които биха могли да доведат до пълно търговско разполагане на 5G през 2019 г. САЩ, Китай, Корея и Япония са начело на тези усилия.5G и облачните технологии ще подпомогнат и ускорят дигитализацията на индустриите. Това от своя страна ще създаде възможности за почти всеки сегмент от икономиката, от здравеопазването до транспорта, енергетиката и извън нея. Телекомуникационните компании, които поемат пътя към 5G сега и се фокусират върху софтуерно дефинирани мрежи и облак, имат огромна възможност да се възползват от обслужването на тези индустрии по време на техните трансформации.Както във всяка от предишните индустриални революции, такива печалби идват с икономически компромиси и предизвикват нови предизвикателства. Спешно е необходима и политическа работа, както докладва Комисията за широколентов достъп на ООН, както между правителствата, така и в рамките на държавите. Тя трябва да определи как общественият сектор може да помогне да се идентифицират и реализират ползите от дигитализацията, главно чрез осигуряване на рамка за сътрудничество в различни сектори на икономиката.Такава работа между правителствата, технологичните компании и нововъзникващите цифрови индустрии е съществен елемент за реализиране на огромния потенциал на Четвъртата индустриална революция.Това включва не само икономически потенциал, но и лични и социални ползи: подобряване на живота, запазване на ресурсите на нашата планета и предоставяне на повече време и свобода на хората да се свързват помежду си и с нещата, които им харесват.В края на краищата, това е по-голямото благо, което технологията трябва да служи. https://www.weforum.org/agenda/2018/01/fourth-industrial-revolution-massive-productivity-boom-good/ Тази седмица представители на Съединените щати и на повече от 30 държави от Европейския съюз и НАТО се срещнаха в Прага, за да формулират принципите за сигурност за безжичните мрежи от 5-то поколение. Срещата бе свикана от чешкия министър-председател Андрей Бабис, за да обедини еднакво настроени нации, за да се споразумеят за незадължителни препоръки за безопасно въвеждане на 5G в съответните им страни. Въпреки това, преди срещата на върха Германия и Обединеното кралство решиха да разрешат оборудването на Huawei като част от техните 5G мрежи. САЩ не могат да възприемат този подход. Тихите карантини и меките забрани, които биха били в съответствие с омекотяването на дипломатическия тон спрямо Китай, няма да защитят цифровата инфраструктура на САЩ. Вместо това президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да подпише предстоящата изпълнителна заповед, която да забрани Huawei и други китайски компании от американските мрежи. Това би постигнало две неща: първо, решението на САЩ да изключи китайските компании ще осигури покритие за съюзници, които се стремят да въведат собствените си строги мерки срещу Китай, независимо дали са забранени или по-строги протоколи за сигурност. Второ, подписването на заповедта ще съобщи, че Съединените щати се стремят да предпазят от системни рискове за сигурността, които надхвърлят Huawei - че сигурността на 5G мрежите не може да се договори. Трудно е да се надцени стойността на американското покритие от Huawei. Преди да избере конкурента на Huawei, Ericsson, да изгради датската 5G мрежа, датският министър на отбраната се оплака, че ръцете му са вързани, когато става въпрос за законодателство срещу Huawei. Полша също така сигнализира през януари, че иска да поеме по-твърда линия срещу фирмата, преди да преразгледа позицията си през последните седмици. На фона на предупрежденията за близката връзка на Huawei с китайската държава от службите за сигурност на страната, министърът на правосъдието на Норвегия призна, че правителството му разглежда „стъпките, предприети в Съединените щати и Великобритания“, преди да вземе окончателно решение дали да изключи компанията от строежа. неговата 5G мрежа. Съединените щати не могат да очакват от по-малките държави да поемат твърда линия срещу китайските компании, ако не желаят да го направят сами. В крайна сметка има разходи, които идват с изключването на оборудването на Huawei. Субсидиите от китайското правителство позволиха на компанията да подложи несправедливо своите конкуренти, което означава, че алтернативните технологии са почти с една трета по-скъпи, въз основа на отчетените отстъпки от 20 до 30% в световен мащаб. Ако Тръмп подпише изпълнителната заповед, Съединените щати ще могат по-добре да се справят с подобни ценови различия между китайското оборудване и оборудване от надеждни доставчици. Нова банка за цифрово развитие например може да помогне на по-малките страни да компенсират китайските субсидии. Междувременно, смелите действия у дома биха укрепили случая на администрацията на Тръмп за оказване на натиск върху правителствата с по-малко ресурси в чужбина. Тя трябва да си намери собствена къща, преди да очаква своите по-малки съюзници да се справят сами. Подписването на изпълнителната заповед е и начин за САЩ да излязат от прозелитирането срещу Huawei и да започнат да говорят за системния риск от китайските компании. Безжичната връзка с пето поколение, с бързата си, ниска латентност и високия потенциал на пропускателна способност, ще бъде основният елемент в бъдещето, доминирано от сензори. С изкуствения интелект, интернет на нещата, автомобилите със самостоятелно управление и интелигентните градове, 5G ще осигурява повечето технически приложения на бъдещето. Без защитена 5G мрежа критичната американска инфраструктура, включително енергийните мрежи и здравните системи, ще бъде уязвима от кражби на интелектуална собственост, отслабване на поверителността на данните, хакерство и други смущения.Съединените щати могат да останат в безопасност, а също и да се конкурират, като ценят сигурността на мрежата - с думи и дела - срещу държави с опит в атакуването на американските системи. Тя трябва да работи с държавите партньори, за да разработи рамка за строг преглед на потенциалните доставчици в 5G мрежите. Създаването на критерии за изключване на ненадеждни доставчици на базата на поредица от рискови фактори би помогнало за преглед на следващия Huawei. В края на краищата, ключът към сигурността в бъдещето на 5G не е само за Huawei. Вместо това става дума за системния риск, който произтича от използването на технологични компоненти от страни с история на кибершпионството и липса на правова държава в критичната инфраструктура. Съединените щати отдавна предупреждават за опасностите от оборудването на Huawei в безжичната връзка от следващо поколение. Директорите на Huawei настояват за тяхната независимост от правителството. И все пак реалността е следната: ръководителите на китайските компании не могат да устоят на тяхното правителство, дори ако искат. Наред с другите предписания, член 7 от националния закон за разузнаване на Китай поставя китайските граждани и организации в сътрудничество с „държавната разузнавателна дейност“. В Китай липсва независима съдебна власт, която да чува такива жалби. Същата дилема е за иранските, севернокорейските и руските компании. Досега дебатът се съсредоточи върху това, дали в кода на Huawei има тайна задна вратичка, която ще позволи на китайското правителство да има достъп до системи на трети страни. Но този анализ е остарял. Достъпът можеше да се осъществи чрез един на пръв поглед благоприятен пропуск в сигурността, скрит в уязвимостта на програмирането - така наречената bugdoor. Тези пропуски могат дори да бъдат внедрени тайно по-късно чрез софтуерна актуализация - след като Huawei вече е навлязла в критична инфраструктура на САЩ. Като такава, търсенето димящ пистолет, предполагайки злоупотреба от Huawei е неправилно. По-скоро допускането на китайски компании в 5G мрежи е като предаването на китайското правителство на заредено оръжие, според американската агенция за национална сигурност. Забраната на китайските компании ще спечели време за установяване на строги критерии за сигурност, за да се намалят рисковете от всички подобни технологии.Администрацията трябва да избягва да остави изпълнителната заповед да остане неподписана, докато търговските преговори с Китай продължават. Съединените щати подкопават собствените си дипломатически усилия, за да убедят съюзниците си да избягват Huawei и други компании, докато сигурността на 5G изглежда е потенциален фактор в търговските преговори. В момента липсата на подпис предполага, че 5G сигурност може да бъде обезпечена със соя.Ако Тръмп няма да действа, Конгресът трябва да вземе мантията и да приеме собствено законодателство. Съединените щати трябва да са готови да участват изцяло в сигурността на 5G, ако очаква нейните съюзници да направят дори половината от ангажимента си. Малко вероятно е тези нации да следват точно неговите стъпки - и това е добре - но поне може да осветли правилния път. https://foreignpolicy.com/2019/05/03/the-5g-future-is-not-just-about-huawei/ И така - ще имаме ли нова Китайска Стена, този път технологична?

Съгласен съм. Според мен Турция и Унгария са съвсем различни казуси, макар че по отношение на авторитаризма могат да се открият общи неща. Турция на този етап си е самодостатъчна и турския едър капитал има интерес от статуквото да стои вън от ЕС, но да ползва преференциите на европейския пазар, безмитна търговия /в цитираната статия от Вас даже се говори за разширяване на безтарифната търговия/ и най-вече европейския капиталов пазар, но без да пуска европейските конкурентни стоки и правила на монополния си домашен пазар. Унгария е функция на икономиката на ЕС, Орбан е политически спекулант и популист, но с достатъчно здрав разум да осъзнава, че страната му ще рухне само месеци след напускането на ЕС, а заедно с нея и неговата власт. Така че там имаме брак по сметка, същото важи до голяма степен за Италия, Гърция и т.н. не дотам спазващи правилата членове на ЕС. По мое мнение бъдещето на ЕС ще зависи до голяма степен от следващите избори в САЩ и курса на американската външна политика, затова, струва ми се, сега европейските политици, предимно Макрон, се опитват да структурират властта в "две писти" - в случай на остър завой от прогресивните елити в Демократическата партия и едновременно в случай на запазване на статуквото още 5 години с господин Тръмп, затова и хоризонта е до 2025 и на петте сценария.

съдейки по очертаващия се консенсус между Макрон, Вишеградската четворка и Меркел по въпроса за избор на нов председател на Европейската комисия, дано да стане: https://www.thelocal.de/20190702/could-germanys-defence-minister-take-eu-top-job In a 2011 interview with Der Spiegel, von der Leyen expressed her preference for "a united states of Europe – run along the lines of the federal states of Switzerland, Germany or the USA" which would capitalize on Europe's size by agreeing on core issues relating to finance, tax and economic politics.[95] https://en.wikipedia.org/wiki/Ursula_von_der_Leyen Според мен би могло да се се очаква някаква комбинация между сценарии 3-4-5 3"Тези, които искат повече, правят повече", /което е Европа на 2 или 3 скорости/ 4"Прави се по-малко, но по-ефективно" /вече работи/ 5"Прави се много повече заедно"

Ами приемам, че донякъде е така, но не съвсем. Имахме тема за Гражданската война, тя е причинена не от хлабавата конструкция на федерацията, а от бързото и огромно разширяване и присъединяването на нови щати, спорът за робството е дали да бъде въведено в тях. Преди това разширение обаче САЩ са силна и просперираща федерация, която в навечерието на войната има БВП съпоставим с този на най-голямата имперска сила Великобритания и флот по-силен от британския, което е причина Великобритания да не организира морска блокада на Севера и да се намеси на страната на Юга, въпреки че е имала пълните основания и интереси да го направи.

Не е така, преговорете си историята - трябвало им е точно 5 години, 13-те щата основават Конфедерация през 1776, която се провъзгласява за федерация през 1781 https://en.wikipedia.org/wiki/Articles_of_Confederation Няма никакви 100 години, само 5, като основната причина е слабостта на президентската власт и липсата на пари: Congress was denied any powers of taxation: it could only request money from the states. The states often failed to meet these requests in full, leaving both Congress and the Continental Army chronically short of money. As more money was printed by Congress, the continental dollars depreciated. In 1779, George Washington wrote to John Jay, who was serving as the president of the Continental Congress, "that a wagon load of money will scarcely purchase a wagon load of provisions."[26] Mr. Jay and the Congress responded in May by requesting $45 million from the States. In an appeal to the States to comply, Jay wrote that the taxes were "the price of liberty, the peace, and the safety of yourselves and posterity."[27] He argued that Americans should avoid having it said "that America had no sooner become independent than she became insolvent" or that "her infant glories and growing fame were obscured and tarnished by broken contracts and violated faith."[28] The States did not respond with any of the money requested from them

ЕС е толкова далече като замисъл и структура от конфедерация, колкото САЩ или Обединеното Кралство от ЕС. Имам предвид централизирана изпълнителна власт /президентство /САЩ/ или Кабинет /Великобритания/; после идва централизиран бюджет, от който зависи обща армия, съдебна система и полицейски служби. Нито едно от тези две условия /силна изпълнителна власт/ и достатъчно голям федерален /конфедерален, съюзен/ бюджет не е в дневния ред на ЕС нито е било заложено при основаването му. За сравнение, федералният бюджет в САЩ събира и разпределя централизирано приходи от над 20 процента от БВП, на щатските бюджети се падат по-малко от 5 процента. Във Великобритания централният бюджет събира и разпределя 30 процента, на отделните страни в Обединеното Кралство се падат по-малко от 10 процента. ЕС събира и разпределя общ бюджет от 1 процент. Каква армия, какви съдебни органи, какви полицейски органи с 1 процент! Циркът с изпълнителната власт, избор на председател на комисията сега, е показателен колко кух е този пост, сравнен например с Президентството в САЩ или министър-председателският пост във Великобритания. Това е така, според мен, защото най-напред ЕС не се е дефинирал като държава/нация, той е замислен като Вавилонската кула - търговско съдружие с цел икономическа печалба. Би следвало изпълнителната власт на нещо като държавно обединение да се се избира пряко от гласоподавателите в това обединение или в най-лошия случай да е прозрачно на принципа най-голямата политическа сила съставя правителство - най-голямата след тези избори е дясноцентристката Европейска Народна партия, тя има по-голямо легитимно мнозинство от това на предишните избори в сравнение със социалистите: На какво основание се предлага за глава на изпълнителната власт човек от втората политическа сила и се правят пазарлъци задкулисно през главите на избирателите. Явно нещо е дефектно в самата конструкция и не предполага нито конфедерация, нито федерация, нито държава, а просто група на заинтересованите от икономическите ползи. Поне на този етап.