Б. Киров

Новото е, че сега сме 2019, след референдум за Брекзит, а предишните европейски избори са били през 2014, преди референдум за Брекзит - британците гласувайки сега за партии, подкрепящи Брекзит, на практика ще гласуват за Брекзит без сделка в един евентуално предстоящ референдум. Това е тест.

Традиционните партии /лейбъристи и тори/ нямат никакъв печеливш ход: ако се споразумеят за нов вариант на сделка, губят най-много от избирателите си, като огромната загуба е за торите, тяхната маса преминава към новата партия на Фараж Ако лейбъристите /въпреки нежеланието на Корбин/ се обявят за референдум, за тях биха гласували малко повече млади избиратели, но пак остават, според това последно проучване, втори след партията на Фараж Новата партия на Фараж привлича към себе си повече от половината недоволни избиратели на консерваторите /тори/ https://www.standard.co.uk/news/politics/back-public-vote-on-brexit-or-hand-europe-victory-to-nigel-farage-voters-tell-jeremy-corbyn-a4120156.html Единственият най-малко болезнен изход за лейбъристи и консерватори е да се споразумеят преди изборите за Европарламент и да излязат с политическа декларация за сделка по Брекзит, което ще им спести катастрофата от евроизборите, а и една евентуална катастрофа на предсрочни парламентарни избори. Референдум, който технически би трябвало да се подготвя поне 6 месеца, означава ново удължение на срока от ЕС и пак изправя торите и лейбъристите пред катастрофа в европейските избори, респективно предсрочни вътрешни, а отваря врата и за пречупване на нагласата за гласуване за оставане в ЕС, защото противниците ще бъдат напълно консолидирани и организирани - дори в това временно проучване на диаграмата, консерватори, Брекзит партия на Фараж, северноирланските юнионисти и ЮКИП /бившата партия на Фараж/ печелят над 50 процента Партията на Фараж "Брекзит партия" е замислена, финансирана и организирана с ясната перспектива да привлече недоволните консерватори, което очевидно е станало успешно. Ако пропуснат да излязат с общо споразумение до 23 май 2019, старите партии на консерватори и лейбъристи се изправят пред позиция наричана в шахмата „цугцванг” - какъвто и ход да направят, положението им става по-тежко и води до разгромна загуба.

Според информация от Германската агенция по печата, страните са България или Турция. Поради това все още не е взето решение - но темата трябва да се разглежда от Надзорния съвет на Фолксваген на неговото заседание след Великден. Състезанието беше отворено, казаха от добре информирани кръгове. И в двете страни разходите за персонал са много по-ниски, отколкото в Германия. Това е около един милиард инвестиции. Групата не коментира. Преди това плановете на VW вече са били обсъждани от работническия съвет на групата: Съветът на работниците се притеснява за използването на капацитета на съществуващите фабрики и призовава вместо да се инвестира, средствата да се реинвестират в един от съществуващите обекти.Това може да бъде една от фабриките за двигатели в Salzgitter, в Polkowice (Polkowice) в Полша или в Györ в Унгария. Според наличната досега информация решението за нов завод следва да се взема само в следващия кръг на планиране на Надзорния съвет през ноември. Предвид големите инвестиции в електромобилността, мощностите за производство на двигатели на автомобилния гигант са подложени на особен натиск. Електрическите двигатели изискват според предишни изявления на изпълнителния директор на VW Herbert Diess 30% по-малко работна сила. Това вероятно ще повлияе на броя на служителите, но той подчерта, че Volkswagen се основава на демографската крива и много от работниците ще искат да се пенсионират на непълно работно време. Напоследък обаче стана известно, че до 7000 работни места могат допълнително да бъдат закрити, поради автоматизация в производството. Волфсбургският производител на автомобили обяви в средата на ноември, че ще увеличи инвестициите си в електромобилност, автономно шофиране и цифровизация до почти 44 милиарда евро през следващите пет години. От тях 30 милиарда евро са предназначени за електрическа мобилност, каза Дийс. Той също така обяви, че производството на Skoda Karoq и Seat Ateca трябва да бъдат преместени в нов, допълнителен завод за който се търси място в Източна Европа. В същото време, производството на Passat ще бъде преместено от Емден в Шкода Чехия, докато в заводите на VW Zwickau, Хановер и Emden ще бъдат построени нови мощности в бъдеще. Новият завод в Източна Европа трябва също да осигури облекчение за Шкода: миналата година, главният изпълнителен директор на дъщерното дружество на VW, Бернар Майер, заяви, че капацитетът на заводите на Skoda е напълно използван. Компанията планира да прехвърли производството си на автомобили с повишена проходимост (SUV) от моделите Skoda Karoq и Seat Ateca в новата фабрика, в която ще работят 5000 служители, от досегашния завод в Квасини, Чехия, посочи Херберт Дийс. Volkswagen все още обмисля решението си – автомобилният производител не иска да остави нищо на случайността при избора на бъдещото си местоположение. Едно възможно решение може да бъде изграждането на нова фабрика. Надзорният съвет на Volkswagen поиска да се сравнят разходите за евентуална нова инвестиция в Източна Европа с тези за използването на капацитета на съществуващите вече мощности. Заводът за двигатели Salzgitter в момента разработва пилотенпроект за производство на акумулаторни клетки за електрически автомобили. https://www.handelsblatt.com/unternehmen/industrie/autobauer-neues-vw-werk-bulgarien-und-die-tuerkei-haben-gute-chancen/24212298.html?ticket=ST-956431-UyeKJ1MSPnMbOj9p6Lwf-ap6 http://bnr.bg/post/101107439/folksvagen-e-svel-izbora-za-nov-avtomobilen-zavod-do-dve-strani-balgaria-i-turcia?forceFullVersion=1

Някъде в първите страници на темата Ник беше постнал един полудокументален филм /линк към него/, в който се доказваше участието на Ренесанс Технолоджи на Мърсър /един от първата тройка най-големи американски хедж-фондове/ чрез дъщерната му фирма в Лондон за решителна подкрепа на щаба на Брекзитерите, чрез същите манипулации на електронни данни и социални мрежи, каквито са били използвани при изборите в САЩ през 2016. Даже имаше кадри с идването на Стив Бенан и срещата му с щаба и хората на Фараж, но наистина тези неща са трудни за доказване.

Определено е така, всички социологически проучвания го показват, номерът със социалния инженеринг мина на косъм през 2016, но втори път според мен едва ли биха успели да го приложат магьосниците по социален инженеринг, затова заинтересованите ще направят всичко възможно да не стигнат до потвърдителен референдум, според мен, който е най-добрият и демократичен както за ЕС, така и за голямото мнозинство от британците, особено за по-младото поколение. И вече, ако допуснем, че втори референдум определи Великобритания да остане в ЕС, остава открит въпроса тези 75 евродепутати от Великобритания, поне половината от които са евроскептици, как ще действат в Европарламента и как ще се впишат във вече доста голямата маса евроскептични партии там, които определено могат да преобърнат цялата ориентация и облик на евроблока.

Според мен някакъв изход от това положение е оставане в митническия съюз и отчасти в общия пазар и постепенно договаряне на някои ексклузивни клаузи за Великобритания за отношенията й с трети страни извън митническия съюз и общия пазар, но това също ще отнеме време, като все пак целостта на Кралството ще бъде гарантирана от принадлежността на всичките му части. Очевидно обаче има голямо значение от коя страна на интересите се гледа проточването във времето, оттам и "червените линии" на ТМ, които вече е склонна да преразгледа. Така например Великобритания има голямо положително салдо от износ на услуги, всъщност 80 % от БВП е от услуги и едва двайсетина от манифактура, а износът на услуги в САЩ надминава този в ЕС, при това повече от 60 % от изнасяните услуги са финансови. По принцип Великобритания е финансов гигант в ЕС, тя многократно надвишава в това отношение Германия и Франция. Точно този бизнес е най-заинтересован да има преференциални отношения със САЩ, защото на практика Ситито и Уолстрийт са един организъм. Всякакви европейски и бюрократични регулации спъват бързото движение на пари, инвестиции и акции между Лондон и Уолстрийт, така че там стриктните правила на митническия съюз и общия пазар са спирачки, а не предимства.

Brexit: 4 възможни сценария Ройтерс 13 април 2019 г. Обединеното кралство вече има право да напусне Европейския съюз до 31 октомври, но британският политически елит все още се бори за това как, кога и дали да има Brexit. Някои представители на ЕС смятат, че Обединеното кралство може да промени мнението си - грандиозно обръщане, което ще илюстрира силата на блока и ще задържи една от най-големите сили на Европа в клуба. Евроскептичните привърженици на Brexit твърдят, че разводът е под заплаха от това, което те определят като недемократичен заговор, който рискува да подкопае политическата стабилност в Обединеното кралство. По-долу са показани възможните сценарии: 1) Няма Брекзит: Новото забавяне дава време на противниците на развода да настояват за отмяна на официалното уведомление за развод по член 50 или за референдум - или чрез парламента, или чрез нови избори. Премиерът Тереза Мей, която гласува за оставането на ЕС през 2016 г., многократно е изключвала отмяната по член 50 или друг референдум. Но ако тя бъде свалена, наследникът й може да се изкуши да предизвика нови избори. Резултатът от всички избори е несигурен и докато манифестите на двете основни партии подкрепят Brexit, опозиционната партия на труда подкрепя "потвърдителен референдум" за всяка сделка. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин, който гласува против членството през 1975 г. и отказа само неохотно подкрепата си за кампанията на оставащите през 2016 г., сигнализира сега само хладна подкрепа за нов референдум. Неговата партия обаче е ясна, че иска. Финансовият министър на Мей, Филип Хамънд, заяви в петък, че е много вероятно идеята за втори референдум за Brexit отново да бъде внесена в парламента в някакъв момент, въпреки че правителството се противопоставя на всеки нов плебисцит. Парламентът беше в безизходица по отношение на условията на Brexit, след като отхвърли плана за оттегляне на ТМ на три пъти от януари. Когато през последния месец депутатите на два пъти проведоха поредица от гласувания по различните варианти на Brexit, целящи да отключат безизходицата, вторият референдум беше най-популярният вариант, макар да не достигна до мнозинство. На 1 април предложение за нов референдум привлече подкрепата на 280 депутати - 40 местане му стигнаха за мнозинство. Една седмица по-рано това предложение имаше подкрепата на 268 депутати. Ако парламентът се съгласи на втори референдум, Великобритания вероятно ще трябва да поиска удължаване след края на октомври, за да има достатъчно време за кампания. И все пак в Брюксел тази идея не е скандална. Според официалните лица на ЕС и дипломатите, в зависимост от развитието на събитията във Великобритания, още удължения са опция. Трима от четиримата бивши британски премиери, които са все още живи - Джон Мейджър, Тони Блеър и Гордън Браун - заявиха, че референдумът е начинът за разрешаване на кризата. Вероятността за втори референдум може да бъде засилена, ако кандидатите еврофили - главно от лявоцентристките партии - се справят добре в изборите за Европейски парламент от 23-26 май. За да има нов референдум, британският парламент ще трябва да одобри ново законодателство, след което британският регулаторен орган за изборите в идеалния случай ще се нуждае от шест месеца, за да тества въпроса пред обществеността и едва след това да даде срок за провеждане на кампанията, каза говорител. И двете страни по въпроса за Brexit се подготвят за възможността за нов референдум. Не е съвсем ясно как Обединеното кралство ще гласува и дори да гласува да остане, поддръжниците на Brexit ще претендират за трети и решителен вот. Goldman Sachs поставя 40% вероятност за отказ от Brexit. 2) Постигане на сделка: Мей все още се надява, че парламентът ще одобри сделката, която е сключила с ЕС през ноември, въпреки че оттогава тя претърпя три пъти тежко поражение в парламента. Мей обеща да подаде оставка, ако споразумението й бъде одобрено, но това не подтикна нито евроскептичните, нито проевропейските й опоненти в собствената й партия да я подкрепят, така че сега тя предупреждава, че Brexit може никога да не се случи. Ако преговорите с Лейбъристката партия в крайна сметка се сринат, Мей е казала, че ще приеме волята на парламента за това какво да прави по-нататък. Гласовете в раздробената на фракции Камара на общините показаха, че нито една от алтернативите на споразумението на Мей - като например Брекзит без сделка, референдум или много по-близко икономически взаимоотношения след Brexit - не успя да събере мнозинство. Една от възможностите, които биха могли да спечелят депутати лейбъристи, е да се остане в митническия съюз след Брекзит и законите на Великобритания да се приведат в съответствие с много от правилата на единния пазар на блока. Брекзитерите и много от поддръжниците на оставането в ЕС казват обаче, че подобна опция е глупава, тъй като Обединеното кралство ще напусне ЕС без право на глас относно правилата, които ще трябва да спазва. ЕС би бил щастлив да направи това и би могъл да го направи бързо. Такава сделка, според Брекзитерите, ще бъде "Brexit In Name Only". Goldman Sachs поставя 50% вероятност за ратифициране на изменената и смекчена сделка на ТМ. 3) Предсрочни избори: Сделката на Мей отново се проваля, парламентът не може да постигне съгласие какво да прави и Мей, или неин наследник, обявява нови избори. Следващите национални избори във Великобритания не трябва да се проведат до 2022 г., но има два начина, по които може да се предизвика по-ранен вот: а) Две трети от 650-те депутати в парламента гласуват в подкрепа на провеждането на избори. б) Ако предложението за недоверие към правителството бъде прието с обикновено мнозинство от законодателите и никоя партия не може да спечели доверието на Камарата на общините през следващите 14 дни, се провеждат избори. 4) Брекзит без сделка: Хаосът в Лондон се увеличава и твърдите лидери на Брекзитерите в крайна сметка надделяват за излизане без сделка. Това е кошмарният сценарий за повечето бизнеси. С еднократно срязване на сложните външнотърговски връзки на петата най-голяма икономика в света, тя ще стресира финансовите пазари и ще дестабилизира веригите за доставки в Европа и извън нея. Политическото и социалното въздействие е неясно. Без сделка означава, че няма да има преход, излизането ше бъде разтърсващо рязко. Великобритания е член на Световната търговска организация, така че тарифите и други условия, регулиращи търговията с ЕС, ще бъдат определяни единствено по правилата на СТО. Goldman поставя 10% вероятност за излизане без сделка. https://www.nytimes.com/reuters/2019/04/13/world/europe/13reuters-britain-eu-scenarios.html Мой коментар: Корбин има големи противоречия с парламентарната си група и висшето ръководство на своята партия по отношение на референдума, той е против и ще направи, според мен, всичко по силите му, за да го неглижира и прати за гласуване в парламента, като така го остави да отиде в кошчето. Той надделява през 2016 година при опит за вътрешен преврат от парламентарната група на партията, като успява да се задържи на върха с 40 за и 170 против него гласове, единствено заради подкрепата на широката членска маса, която го е избрала с мнозинство. Така че по мое мнение Корбин ще предложи свой вариант за "мек Брекзит" в парламента отделно от предложението за референдум и ще направи всичко по силите му този вариант да бъде гласуван, въпреки съпротивата на някои от парламентарната му група. Това устройва хората около ТМ, дори и нейното предложение да не мине /Корбин я предупреждава да не го предлага за 4-ти път по обяснените горе причини/ Другите варианти са много неясни и проблемни, но по мое мнение бизнесът с финансови и банкови услуги във Великобритания, който единствен имаше /и има/ голям интерес да не попада в търговските регулации на ЕС, ще направи компромис с някакакъв смекчен вариант, пред алтернативата на рязък срив без сделка, който ще засегне и него. И тъй като изборите и партиите във Великобритания се финансират предимно от частни дарения, според мен тези финансови кръгове могат да оказват влияние върху политиците, особено при такава система, при която даренията се получават непосредствено от лидерите, а не от апарата на партиите.

Има някои новини за последните преговори между консерватори и лейбъристи, които ми дават основания да предполагам бърза развръзка към сделка между тях. Talks went on between Michael Gove and John McDonnell in hopes the two parties can cobble together an agreement to push through the Commons. And Mr Hammond said this lunchtime: "I think we are in with a good chance of being able to reach an agreement on the way forward in the next few weeks... "I remain optimistic that over the next couple of months we will get a deal done." Mr McDonnell told the media on the way out of talks this afternoon: "We are hopeful, positive. https://www.thesun.co.uk/news/brexit/8847404/theresa-may-and-jeremy-corbyn-edge-closer-to-soft-brexit-deal/ The British prime minister made clear on Thursday she intends to bring her Brexit deal back to the Commons for a fourth time after EU leaders agreed to extend the Article 50 withdrawal process to October 31. Mrs May met briefly with Jeremy Corbyn at Westminster when they agreed to continue efforts to find a common way forward. No 10 is still hoping they can get a deal through Parliament in time to avoid the need for Britain to vote in elections to the European Parliament on May 23. http://www.irishnews.com/news/brexit/2019/04/12/news/cross-party-negotiations-continue-in-whitehall-to-try-to-break-brexit-deadlock-1596976/ Такива съобщения се губят във фойерверките и медийната пукотевица около личности като Фараж, Борис Джонсън и т.н., но имайки предвид цялостното отношение и личността на Корбин, чиято скептична нагласа към ЕС не е тайна, желанието му да провежда независима от ЕС политика на протекционизъм и дотации за британската индустрия и национализация, придружена с големи бюджетни харчове, в негов интерес всъщност е разводът с ЕС да стане преди Евроизборите. Още повече, че ТМ е заявила категорично, че си подава оставката след постигане на сделка с лейбъристите. За Корбин, според мен, Борис Джонсън е по-удобния противник в предстоящи избори, отколкото по-умерен консерватор, защото силата на Корбин също е в популизма, той не е апаратен играч, а популист. Ако успее да постигне прокарване на условията си през парламента, референдум върху сделката, плюс отстраняването на ТМ, пътят на Корбин към спечелването на следващите избори ще бъде по-сигурен, отколкото, ако затъне в дълги избори за Еевропарламент и апаратни игри в собствената му партия, срещу които той по-трудно се справя. Ето защо ми се струва, че е много вероятно ТМ и Корбин да ни изненадат със споразумение до 23 май.

Опасност от "предпазна клауза" безспорно съществува, което е главния аргумент на Брекзитерите да гласуват срещу това споразумение, но има и условие "ако детайлизирани разпоредби не са договорени до 2 юли 2020", тоест както го разбирам, до това време съществува опция да се договорят /може и по-рано/ и "предпазната клауза" автоматично отпада след договорените разпоредби; ако се възприеме реверсивен подход най-напред да има оставане в митническия съюз, а постепенно да се правят ексклузивни "детайлизирани разпоредби", Великобритания пак може да се сдибие със свободата да търгува с трети страни по свои тарифни правила, какъвто е случая с Турция. Следователно цялата опозиция се базира на бъдещи страхове, че такива "детайлизирани разпоредби" няма да могат да се договорят, което ми изглежда само като повод за политическо противопоставяне и разпалване на популизъм на базата на бъдещи страхове Сега с удължения срок за приемане на споразумение политическите страсти се разпалват още по-силно, нещо като Кутията на Пандора се отваря: Фараж основава нова "Брекзит партия", днес гледах това събитие, а като рекламно лице говори сестрата на Якоб Рийс-Мог, дръпна една прочувствена реч, която накара тези хубави хора зад нея да изпаднат във възторг. И което е най-стресиращо, екзит полове за прогнозни резултати дават на тази изникнала като гъба партия много висока прогноза в предстоящите Евроизбори: тя с летящ старт отива на трета позиция, според мен късайки живо месо от торите; хората на Корбин също са във възход, което сигурно е вдъхновяващо за тях и лидера им и едва ли го мотивира да търси бързи компромиси. От своя страна Бо Джо е туитнал следното: накратко, той дава здраво рамо на партията на Фараж и двамата говорят едно и също. Баща му се е кандидатирал за евродепутат от листата на торите и открито публично подканя сина си да поеме лидерството на торите. Интересни времена отвори дългото удължаване.

В 6.47 ТМ казва "За митническия съюз аз мисля, че в действителност имаме повече съгласия /с лейбъристите/ което ни осигурява кредит, но имаме различия в езика /дефинирането/, на различни езици правим това." От казаното изглежда, че проблемът е постигането на един език по отношение вмъкване на промяна в сделката за Брекзит с участие на Великобритания в митническия съюз на ЕС. Проблемът е, че Корбин в същото време говори, че ТМ не е отстъпила от нито една от "червените си линии", една от които е митнически съюз, той не говори за различни езици. Следователно един от двамата лъже. Целият план на ТМ да постигне сделка се основава върху това изменение за митническия съюз - дали в пряка поправка, съгласувана с Корбин или изтръгната като гласуване на депутатите в парламента, но това е Планът. Ако нещата обаче бяха толкова прости, досега това можеше да бъде факт и тя имаше шанс да отиде в Брюксел с вече гласувана такава поправка. Очевидно ключът за такова решение е в ръцете на Корбин, но ми се струва, че той не знае какво да прави с него и си мисли, че може да го използва и за други врати, но какво ще открие зад тях не е ясно и за него, защото загуба на предсрочни избори или категоричен резултат за Брекзит в друг референдум означат катастрофа за партията му. Хамлетовска дилема за Корбин и лейбъристите - да бъде или не?

Само да уточня, без да адвокатствам, колегата не твърди, че филмчетата не са политкоректни, а че автора на темата е проявил мъжество като е пуснал темата с тях, има разлика

My House My Castle https://www.youtube.com/watch?v=OH81uMcsmmw http://focus-news.net/news/2019/04/12/2645620/pregled-na-komentarite-za-brekzit-v-britanskiya-pechat-agentsiya-fokus.html

За историята на френско-британските отношения след ВСВ и една малко нестандартна перспектива за бъдещето на Великобритания: Brexit Agonistes – Analysis Jolyon Howorth is a visiting professor of public policy with the Harvard Kennedy School. He was a visiting professor of political science and international affairs at Yale University since 2002. He is professor emeritus of European politics at the University of Bath, United Kingdom, and visiting professor at Luiss Universitá Guido Carli, Rome. His recent publications include Security and Defense Policy in the European Union (second edition, 2014) and Defending Europe: The EU, NATO and the Quest for European Autonomy (edited with J. Keeler, 2003). Howorth is currently studying power transition in the contemporary world. MORTOLA INFERIORE /териториално обособена общност в рамките на Империя/: Историците ще доловят тук върховната ирония. При присъединяването си към Европейския съюз Обединеното кралство е било молител, с два пъти наложено вето от генерал Шарл дьо Гол. При напускането си Великобритания отново става молител. На 10 април ЕС принуди Обединеното кралство да остане член до 31 октомври - въпреки че министър-председателят Тереза Мей молеше европейските си колеги да не удължават агонията. Това, че Обединеното кралство не напусна ЕС по-рано, до голяма степен се дължи на онези, които най-горещо искаха да излязат. Торите „Brexiteers“, които потънаха в илюзии за глобалния статут на Обединеното кралство, виждат сделката на Мей като разпродажба на битпазар - недостойна за името Brexit. Илюзиите им имат своите корени в историята. През 1944 г. Уинстън Чърчил посещава дьо Гол в деня на примирието в новия освободен Париж. Генералът споделил с Чърчил, че и двете им страни излизат от световната война с сравнително еднакъв статут: въпреки многото различни за всяка от двете нации събития между 1940 и 1944 г., и двете са се превърнали в умерено влиятелни бивши имперски сили, финансово изчерпани и лишени от голямо влияние в света, управляван от други две суперсили. Великобритания и Франция, предлага на Чърчил дьо Гол, трябва да обединят усилията си за изграждане и ръководене на европейски блок, който като едно цяло ще бъде значително по-влиятелен на световната сцена, отколкото сборът от неговите части. Чърчил отхвърля анализа на своя домакин, като настоява, че Обединеното кралство все още е велика глобална сила. Той вижда страната си да лежи в епицентъра на три припокриващи се кръга - бившата Британска Империя, Атлантика и Европа. Днес, повече от 70 години по-късно, тази негова илюзия се е превъплътила във фантазията за „глобалната Великобритания“. Анализът на генерала някога беше верен и Чърчил, не за първи път, беше самозаблуден. Дьо Гол предприе грандиозно смел политически ход, като подаде ръка на германския канцлер Конрад Аденауер в историческия контекст на многовековната съперничество между двете нации в Европа. Френско-германският двигател задвижи ЕС към истинско единство в многообразието. През 1973 г. Великобритания неохотно влезе в това, което тя нарича "общ пазар", тъй като алтернативите й се оказаха измамни. Британската общност е предимно символичен анахронизъм, а Съединените щати оценяват Великобритания предимно като техен канал към Европа. Тази реалност не се е променила. Въпреки това през 2016 г. 36% от избирателите в Обединеното кралство, които гласуваха за Brexit, не успяха да видят, че всяка алтернатива може да се окаже по-лоша от статута. Повечето британци са склонни да се интересуват по-малко за Европейския съюз, отколкото другите европейци. За британците ЕС е не повече от пазар. Никой политически лидер в Обединеното кралство, с изключение на Едуард Хийт, не се опита да види позитивно Европа като исторически проект. Когато правим такъв извод, императивен пример в този контекста на недобре организирания референдум на Дейвид Камерън от 2016 г., как лидерите на кампанията Remain просто не знаеха как правилно да мотивират своите избиратели. Вместо това, те прибягнаха до тезата за „страх от излизане от общия пазар“, предупреждавайки за икономическа катастрофа. Уви, отрицанието на черното не произвежда бяло. Един комик сравнява Brexiteers с Basil Faulty в комедията на John Cleese Faulty Towers: „портрет на ярост и фрустрация, изследване на импотентността, която се получава, когато светът, какъвто го желаем, е в толкова болезнено противоречие със света, какъвто е". Британците никога няма да бъдат роби; чужденците са автоматично заподозрени. Ситуацията сега изглежда непоносима. Правителството на Мей, като три пъти не успя да спечели парламентарно мнозинство за собствена му сделка, отчаяно се опитва да сключи сделка с Лейбъристката партия на Джеръми Корбин, за да намери какъвто и да е компромис, който може да осигури мнозинство в Камарата на общините. Много депутати, подобно на много британци, искат да се откажат въобще от Brexit. Ето защо какъвто и да е компромис не би задоволил никого и просто ще означава неприятности през следващите години. Най-често изтъкваното евентуално решение в преговорите Мей-Корбин включва митнически съюз, който почти успя да събере парламентарно мнозинство по време на индикативно гласуване на 1 април. Такова споразумение бе определено от министъра на търговията Лиъм Фокс като „най-лошото възможно на този свят“, защото би възпрепятствало Великобритания да сключва търговски споразумения с трети страни. То не би задоволило Brexiteers, които желаят да "се освободят" колкото е възможно най-скоро. Нито пък би удовлетворили истинските Remainers, които с право посочват, че Обединеното кралство ще стане по-скоро изпълнител на чужди правила, а не създател на изгодни за него правила. Накратко, няма рационална точка на златното сечение. В този смисъл, отново по ирония на съдбата, Мей, който твърди, че „Брекзит без сделка е по-добро нещо от Брекзит с лоша сделка“ - макар и ясно да не го артикулира - изглежда е права. Или Обединеното кралство остава пълноправен участник в приключението ЕС, оказвайки влияние върху курса му по смислени начини и, както във всеки брак, приемайки последиците „за добро или за лошо“. Или нацията скъсва с ЕС, опитвайки се да създаде един свой собствен, но изпълненн с опасности път в свят на търговски и геополитически гиганти. Трудностите в процеса на Brexit откроиха ясно този избор, излагайки на показ лъжите и измамите на Brexiteers във всичките им кухи фрази. Ето защо мнозина виждат втори референдум, основан на ясно формулирани факти за реалностите на едно напускане, като жизнеспособно решение. Последните социологически проучвания показват победа за "Остани", но никой не знае със сигурност - социологическите проучвания предвиждаха същия резултат през 2016 г. Страната е поляризирана и ЕС трябва да си зададе въпрос дали победата на Remain е добре дошла за самия ЕС. Доскоро 27-те европейски партньори на Обединеното кралство наистина искаха Великобритания да остане пълноправен и активен член. Това се промени, тъй като кошмарът на Мей показа, че Великобритания е безнадеждно конфликтна за Европа. Нацията, отдавна възприемана като неудобен партньор, въпреки това е допринесла по конструктивен начин за историята на ЕС, макар и да отказва да приеме целия пакет - с откази от единната валута и от Шенгенската зона без граници. Сагата на Brexit предизвика едно принудено преосмисляне сред 27-те. Наистина ли ЕС иска да прегърне една страна, която постоянно натиска спирачката, като периодично агитира да напусне ЕС? Различните държави-членки на ЕС имат различни отговори на този въпрос. Водещият Brexiteer Джейкъб Рийс-Мог, известен в кръговете на Камарата на общините като „уважаемия член от 18-ти век“, пише: „Ако британците са принудени да останат в ЕС през 2019 г., приемайки унижението да участват в парламентарните избори на ЕС, това би могло да им даде „възможност да наложат вето на бюджета /на ЕС/ и да бъдат наистина много трудни участници“. Тази заплаха от смущения подтиква ЕС към необикновени условия към презложеното на Великобритания удължаване на срока. Обединеното кралство, посочва се на срещата на високо равнище на Европейския съвет от 10 април, трябва да поеме ангажимент да „улесни постигането на задачите на Съюза и да се въздържа от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.“ Ще бъде направен преглед на поведението на Обединеното кралство през юни. Такива предупреждения изглеждат необходими в светлината на потенциалната смяна на Мей от твърд Brexiteer като Борис Джонсън. Някои от бележките на ЕС се отнасят персонално към т.н. „Борисови ключалки“, въпреки че мнозина се съмняват, че те имат правна тежест. Един възможен извод от Brexit Agonistes: Изкривяванията в Обединеното кралство са повлияли директно върху приоритетите на други евроскептични партии. В целия континент популистките лидери, които от години се застъпваха за напускане на ЕС - National Rally на Марин Льо Пен, Lega на Матео Салвини, Sweden Democrats на Джими Акесон - приглушиха Exit във вокалния си репертоар. От друга страна, докато мейнстрийм партии предупреждават срещу популистката вълна на предстоящите европейски парламентарни избори, Brexit е само един фронт в битката за душата на Европа. От края на Втората световна война британците избягват екзистенциалния въпрос за това кои и какви са те, като се възприемат по различен начин като островна държава, глобална търговска сила, европейски партньор и най-големият съюзник на Америка. Те вече не могат да седят на тези три различни стола. Борис Джонсън наскоро призова Мей да каже като Моисей на ЕС: „Пусни народа ми да си тръгне.” Може би това е пътят напред за една нация в търсене на истинската й идентичност. Магията на изолация в средата на Северно море, до голяма степен пренебрегвана от Европа и Америка и все по-далече от идеята за Британската общност, би могла да върне идентичността на Великобритания в съответствие с нейната география. И може би тогава чак визията на дьо Гол ще се сбъдне, след като Великобритания пак кандидатства за членство в ЕС през 2040 г. и в крайна сметка тя би могла да се окаже най-конструктивната страна-членка между всички останали. https://www.eurasiareview.com/12042019-brexit-agonistes-analysis/

Коментари на български зевзеци какво е имало на таблета: Какво имаше на таблета на Ангела Меркел: Путин, гол до кръста язди кон, а след него бурлаците влачат "Адмирал Кукузел" на ремонт..... Снимка на Орбан на нудистки плаж. Лелките се смеят на собствените си снимки. Еднакви на цвят, но на Меркел модела е в стил "ранен Мао"... https://www.dnevnik.bg/photos/snimka_na_denia/2019/04/11/3417819_snimka_na_denia_kakvo_imashe_na_tableta_na_angela/?pic=2#comments-wrapper

Имам предвид /разчитам в думите на Тръмп/ следната възможност - пренавиването като задължително условие Великобритания да участва в Евроизборите с голяма доза вероятност може да предизвика политическа криза, предсрочни избори и нов референдум, като и в двата случая няма никакви гаранции /напротив! индикациите са други/, че тези избори и референдум могат да подпечатат един много твърд Брекзит без сделка за Великобритания, а това вече е хазарт.

Да, тази среща на ЕС през юни е нещо като чек пойнт как вървят нещата и главно да се отметне участието на Великобритания в Евроизборите. По това време също ще се преброят силите в Европарламента и ще е относително ясно какви коалиции могат да се правят. По повод на новото отлагане и по-специално задължението на Великобритания да участва в Евроизборите като условие да получи Брекзит със сделка /заплахата, че ще има Брекзит без сделка на 1 юни, ако не участва/ Доналд Тръмп е туитнал в неговия си стил: “Too bad that the European Union is being so tough on the United Kingdom and Brexit,” Mr Trump tweeted late on Wednesday. “Sometimes in life you have to let people breathe before it all comes back to bite you!” https://www.independent.co.uk/news/world/americas/us-politics/trump-brexit-twitter-eu-article-50-extension-delay-trade-a8864536.html Който както иска да си го тълкува, но като имаме предвид кой подкрепя Тръмп във Великобритания и откъде и кога стартира кампанията за Брекзит, кои фирми зад океана помагаха на брекзитерите в кампанията им, според мен "преди да се обърнат и да те ухапят" не звучи много безобидно.

+++ Това просто прозира от всичките му /на Корбин/ политически машинации, той се измята като фурнаджийска лопата - един път в Манифеста тръби, че иска Брекзит, втори път е за референдум, трети път не изключва и отмяна на член 50 - за какво ратува всъщност Корбин? При торите поне нещата са ясни - те искат Брекзит и го искат колкото е възможно по-твърд. Ето защо си мисля, че вкарвайки Великобритания в сценарий Европейски избори, ЕС /Туск и Юнкер/ й правят мечешка услуга, а правят такава и на ЕС. Че е заложен капан в новото удължаване нямам съмнение, ето защо: "Лидерите настояха, че Великобритания ще трябва да проведе избори за Европейския парламент на 23 май, ако страната все още е в ЕС. Ако изборите не се проведат във Великобритания, лидерите на ЕС определиха дата 1 юни за излизане без сделка на Великобритания. Г-жа Мей се надява да получи споразумение от Парламента дотогава и многократно е заявявала, че иска да избегне участието си в изборите за ЕС. Но тя се е ангажирала да ги проведе, ако не е постигната споразумение за сделка до датата за изборите." https://www.wsj.com/articles/eu-prepares-to-push-brexit-into-next-year-11554900794?mod=searchresults&page=1&pos=15 И сега какво излиза от тази малка незабележима много клаузичка, която Туск и Юнкер, пробутват на торите: не участвате в нашите избори - аут без сделка. Така отварят вратите на лейбъристите да прекрачат 23 май, която дата предвид и великденските празници, става призрак за постигане на споразумение. След това им дават цели 5 месеца за клатене на стабилността отвътре, даже Туск им подсказва, че могат да задействат артикъл 50 като го отменят. Да но Туск и Юнкер /а скоро след тях и Меркел и цялата стара гвардия на стария евроатлантически либерален естаблишмън на Обама/ си отиват на 31 октомври, не се знае каква ще е новата конфигурация в Европарламента, накъде ще задуха след това вятъра, а през тези пет месеца Великобритания ще бъде изложена на яростни борби между популисти тори /водени от някой като Бо Джо/, които при това ще имат представителство в редиците на Евроскептиците в Европарламента, защото те са позиционирани там и популисти левичари като Корбин, които проявяват безхаберна безпринципност. ЕС давайки данайски дар на Корбин и твърдите брекзитери с по-дълго удължение, обещавайки им даже още по-дълго /Туск/ всъщност излага целия европроект на ефекта на доминото, защото ставащото във Великобритания може да предизвика верижна реакция в Италия, Испания, Германия, Франция, колкото и невероятно сега да изглежда това. Дано не съм прав.

Доколкото виждам в линка към Политико Politico: Определиха нов краен срок за Брекзит единствено Макрон е подкрепил искането на ТМ за удължаване до 30 юни и този негов ход, според мен, беше най-рационалния срок, който ЕС можеше да даде на Великобритания, ако наистина желаеше да се постигне организиран Брекзит със сделка. Лейбъристите щяха да бъдат притиснати от късия срок и перспективата Брекзит без сделка, същото важи и за торите, което щеше да принуди двете непримирими ядра със скърцане на зъби да намерят консенсус. Сега това вече не е така. Днес слушах едно интервю по Скай Нюз с трима евродепутати от различни държави и това, което ме учуди най-много бе, че на финала на въпроса какво мислят, че ще се случи след 31 октомври 2019 с Великобритания, и тримата отговориха, че тя ще остане в ЕС, без особено да се замислят. Това е трогателно като желание, но не е в сферата на реалполитик, а точно това е посланието, което ЕС излъчва сега. И е донякъде безотговорно както към Великобритания, така и към следващото лидерство на ЕС. Смятам го донякъде за авантюра, защото окуражава левите и десни популисти във Великобритания в политиката да играят хазартно, тоест да се впуснат в предсрочни избори и нов референдум поставящ въпроса за излизането, което още повече ще поляризира политическия пейзаж. Ако искат да елиминират Брекзит, британските политици имаха средството 3 години в ръцете си, и това е много лесно - задействане едностранно на член 50 за прекратяване. Но те не го направиха, няма да го направят и сега, а използват ситуацията за политическа борба, изостряща поляризирането и изтласкваща към върха на партиите екстремни популисти, истинска игра с огъня. Между другото, по всички социологически анкети, Борис Джонсън демонстрира най-голям рейтинг в партията на торите като следващ неин лидер, което лично мен ме тревожи.

Теоретично чрез едностранна отмяна на чл.50 от Британския парламент или нов референдум е възможно, но на практика, според мен, няма да се случи. Най-вероятният сценарий по мое мнение е чрез обвързващи вотове в парламента да бъде одобрен вариант за нова сделка с включена клауза за митнически съюз и/или референдум, в който обаче въпросът да бъде "одобрявате ли така предложената сделка или не", а не "одобрявате ли оставането на Великобритания в ЕС или не"; ТМ ще направи всичко възможно това да стане преди 22 май, за да не участва Великобритания в Евроизборите, лейбъристите вероятно ще се опитат да забавят нещата до изборите /чрез прокарване на точка за референдум/, но така или иначе Брекзит по мое мнение ще има, дори да се наложи ново удължение след 31 октомври, когато между другото е не само Хелоуин, но избори за нов председател на Европейската комисия /сега Юнкер/ и нов председател на Европейския съвет /сега Туск/.

И като я намерих, търся "трол": В жаргонната терминология на Интернет, тролът е човек, който публикува противоречиви, провокиращи или извън темата съобщения във Фейсбук, в онлайн дискусионни форуми, стаи за разговори (chat rooms), блогове, коментари към вестникарски статии и др.п., с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози, или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор. https://bg.wikipedia.org/wiki/Интернет_трол В този форум нямаше ли правила да нямаме помежду си лични нападки, а да дискутираме по темата? Не мислиш ли, че грубо ги нарушаваш?

Калуга Average Monthly Net Salary 369.29 € Нижни Новгород Average Monthly Net Salary 417.07 € https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Nizhny-Novgorod-Russia?displayCurrency=EUR София Average Monthly Net Salary 676.67 € https://www.numbeo.com/cost-of-living/in/Sofia Основното според мен е по-големият пазар, но както се вижда и разликата в заплатите е от порядъка на 50 процента в полза на Русия /по-ниски заплати по-атрактивна работна ръка за инвеститор/. Но не виждам наистина никаква причина като говорим за каквото и да е, да намесваме и винаги Русия, това е някаква тежка форма на обсесия, граничеща с наркомания или алкохолно пристрастяване

Въпреки че демонстрира огромна амбиция за власт, Корбин, според мен е един от слабите лидери на лейбъристите, скоро имаше скандал с напуснали парламентарната му група лейбъристки депутати, обвинявайки го за предаване интересите на работниците и антисемитизъм. Освен това, ако сега се проведат предсрочни избори, най-вероятно да се повтори същата конфигурация в парламента и съответно същото или коалиционно правителство между консерватори и либерал-демократи: https://www.markpack.org.uk/155623/voting-intention-opinion-poll-scorecard/ https://britainelects.com/polling/westminster/ Според мен, това равновесие може да се промени единствено, ако се проведе втори референдум за Брекзит и той бъде спечелен от привържениците на оставащите; ето защо Корбин и партията му така пламенно настояват за референдум, правейки си /криви, според мен/ сметки, че ще оглавят кампанията за оставане и върху нейната вълна ще спечелят изборите след това. Изглежда и това е основната пречка при преговорите за махане на т.н. "червени линии", а не митническия съюз, защото Корбин и компания упорито се опитват да принудят консерваторите да приемат тяхната точка за референдум. Което е пълно политическо лицемерие, според мен, защото в Манифеста им по повод на Брекзит лейбъристите ясно са декларирали позицията си за напускане и спиране движението на хора от ЕС, които заемали британските работни места. ТМ е неудобна фигура за всички и вероятно ще си подаде оставката сама скоро, но кой ще я замести, след като Бо Джо се спряга за основен кандидат?!!

В поста ти няма идея, защото не е вярно, че моделите са "народни каручки" Но явно не си чел горния ми пост, вторият модел е на Шкода и се продава много добре, първият е на Сеат и е определен като "един от стълбовете" на продукцията в сайта на фирмата; и Фолксваген не ги спира от производство, а разширява производството си, като ги измества от фабриките в Чехия в Източна Европа.

Фолксваген отдавна си произвеждат и продават "каручките" в Русия: Volkswagen Group Rus brings together the work of the seven brands of the Volkswagen Group that are available on the Russian market — Volkswagen, Audi, ŠKODA, Bentley, Lamborghini, Ducati and Volkswagen Commercial Vehicles. In 2018, the company’s sales in Russia reached 211,800 vehicles. 200,000 vehicles were produced at the company’s manufacturing sites in 2018: 143,500 cars — at the Volkswagen Group Rus plant in Kaluga, and 56,500 vehicles — at the production site in Nizhny Novgorod. The market share of Volkswagen Group Rus reached 11.8% in 2018. https://vwgroup.ru/en/company/

Лаконично и точно написана статия в Уолстрийт Джърнъл от вчера, 9 април 2019, която според мен фиксира обективно състоянието с Брекзита на Великобритания към днешна дата. Единствената интрига по мое мнение е дали ще има голямо удължаване и колко голямо ще бъде. Донякъде това е застрахователна полица за ЕС, че е направил всичко възможно да избегне Брекзит без сделка, от друга страна е Троянски кон за Консервативната партия, защото би могло да разпали партизанските амбиции на лейбъристите и заклетите твърдолинейни брекзитери за референдум, предсрочни избори и т.н. партийни борби за власт и да вкара страната в хаос. Великобритания иска още една отсрочка на брекзит, ЕС желае гаранции Лорън Уорнър, Уолстрийт Джърнъл, 9 април 2019 Лидерите на Европейския съюз се готвят да дадат на британския премиер Тереза Мей повече време на среща на върха в сряда, за да спечели подкрепата на Парламента за споразумение за напускане на блока. Г-жа Мей е поискала второ удължение за Brexit до 30 юни. Ако ЕС не предостави удължаване, Обединеното кралство може да напусне блока без сделка веднага след петък, което ще увеличи перспективата за значителни икономически щети за Великобритания и някои държави-членки на ЕС. Обединеното Кралство. първоначално трябваше да напусне на 29 март. Г-жа Мей, чиято сделка за Brexit бе отхвърлена три пъти от британските законодатели, отмени редовно заседание на кабинета във вторник, за да се срещне с германския канцлер Ангела Меркел в Берлин и френския президент Емануел Макрон в Париж. Г-жа Мей информира лидерите за разговорите си с основната опозиционна Партия на труда, към която г-жа Мей се обърна миналата седмица, след като не успя да спечели подкрепата от групата на нейната Консервативна партия. "Лидерите се съгласиха, че е важно да се гарантира организираното оттегляне на Великобритания от Европейския съюз", се казва в изявление на г-жа Мей след срещата й в Берлин. Сделката на г-жа Мей е насочена към организирано излизане на Великобритания от блока. Тя трабва да е съпътствана от правнообвързващо споразумение за въпроси, свързани с развода, като например финансовите задължения на Обединеното кралство към ЕС и преходен период, в който икономическите отношения ще останат същите поне до края на 2020 г. Тя трябва да е придружена и от политическа декларация за очертаване на бъдещите връзки, които не са правно обвързващи. Въпреки че са готови да предоставят удължаване, лидерите на ЕС не са уточнили за колко време. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви във вторник вечерта в писмо до други лидери, че смята, че удължаването на поне една година остава добър вариант. Въз основа на неотдавнашния опит "както и на дълбоките разделения в Камарата на общините", каза той, има "малка вероятност да се смята, че процесът на ратификация може да бъде завършен до края на юни." Всяка една сделка, каза г-н Туск, ще бъде придружена от условия, за да се избегне блокирането на ключови инициативи на ЕС, докато чака Великобритания да напусне, и да се изясни, че настоящото споразумение за оттегляне не е отворено за предоговаряне. Според неговото предложение, ако Великобритания и ЕС приключат ратификацията на споразумението за Brexit, Великобритания може да напусне преди крайния срок. Председателят на Европейския съвет признава аргумента, че по-краткото удължаване ще продължи да оказва натиск върху британците за вземане на решение. "Както знаете, с Brexit няма лесни решения. И двата гореспоменати варианти имат своите предимства и недостатъци, ”каза той. Главният преговарящ на ЕС Мишел Барние заяви, че европейската страна е фокусирана върху това, Великобритания да напусне блока по един организиран начин. "Опитваме се да дадем на Обединеното кралство тази последна възможност, ако то желае, да постигнем нормално оттегляне", каза той след среща на европейските министри по въпросите за Брекзит в Люксембург. "Казваме, че може да е необходимо повече време или по-малко време, в зависимост от вида натиск, който се опитвате да упражнявате, ето за какво става дума." Междувременно продължават разговорите между Консервативната партия на г-жа Мей и основната опозиционна Лейбъристка партия на Великобритания за намирането на начин да се одобри сделка с Brexit. Кабинетът на г-жа Мей заяви, че преговорите са били „продуктивни и широкообхватни“ и двете страни заявиха, че ще се срещнат отново в четвъртък след срещата на високо равнище в Брюксел. Разговорите обаче изглеждат тежки, тъй като лейбъристите докладват, че няма напредък по двате им основни предложения: Великобритания да остане в митническия съюз на ЕС след Brexit - стъпка, която би ограничила възможностите на Великобритания да сключва свои търговски сделки - и да се проведе нов референдум, за да се потвърди обществената подкрепа за всяка сделка. Лейбъристите също така искат гаранция, че всякакви промени, за които те са се договорили да осигурят сделката, няма да бъдат отменени от бъдещ премиер-консерватор. Г-жа Мей каза, че ще се оттегли, след като сделката й бъде приключена. Европейските дипломати подчертаха след срещата във вторник, че тази седмица не очакват криза. Запитан дали очаква Обединеното кралство да напусне в петък без сделка, министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн каза "със сигурност не". Лидерите на ЕС искат да избегнат поемането върху тях на каквато и да е вина, ако се окаже, че Великобритания катастрофира при излизането й от блока. Дискусиите се съсредоточават върху това какви условия да се прикрепят към удължението. Барние каза, че ЕС би искал да види пътна карта на следващите стъпки от британската страна. Той каза, че план, който посочва, че Великобритания иска да бъде част от митническия съюз на ЕС, ще бъде добър пример за приемлива пътна карта. Френският министър по европейските въпроси Амели дьо Монтшалин каза, че удължаванео повдига въпроси относно това каква роля ще иска да играе Великобритания в процеса на вземане на решения в следващия период. Съгласно правото на ЕС, Великобритания ще запази всичките си права и задължения, докато е член на блока. На практика обаче, британските дипломати вече седят на задната скамейка в някои важни европейски дебати след референдума през 2016 г., тъй като не искат да се намесват в дискусиите, засягащи бъдещето на блока. Обединеното кралство е направило необходимото, за да гарантира, че може да изпълни едно от очакваните изисквания на ЕС: ако все още е в блока, да проведе избори за Европейски парламент на 23 май. Г-жа Мей обаче ясно посочи, че силно желае да избегне провеждането на такива избори и те няма да се състоят във Великобритания, ако Великобритания е напуснала дотогава. https://www.wsj.com/articles/u-k-wants-another-brexit-extension-eu-wants-assurances-11554814799?mod=cx_picks&cx_navSource=cx_picks&cx_tag=contextual&cx_artPos=4#cxrecs_s