Б. Киров

Това съм го повтарял много пъти в този форум: "Махнете тези цигански ГЕТА, господа политици!" - перифразирам една друга фраза по повод на една Стена, там е Проблемът с нашите цигани/роми.

Скуби, има подобни щурави навсякъде, но държавата, в която се намират е длъжна да ги накара да спазват законите и обикновено го прави. Конкретно за "омъщение на честта" в повечето западни държави полицията си затваря очите, за да не нагнетява напрежение, което ескалира престъпления. Въпросната дама си "кълца" сцената, както пишеш, не напразно и го прави по-интелигентно от "интелигентните хора" във властта и политиката: Banaz Mahmoud was born in Iraq and moved to England with her family when she was 10 years old. At the age of 17, her parents had arranged a marriage between her and a man 10 years older than her. Within months the marriage turned violent and Banaz requested a divorce. In the coming months, Banaz fell in love with someone of her own choosing, something which was found to be shameful by her family. Banaz was kept in confinement by her family, beaten, and forbidden to see her lover. She escaped and sought help from authorities, to no avail. She wrote a letter to police, detailing her situation and stating that her father should be investigated if anything were to happen to her. In January 2006, Banaz was killed by family members, in a plot which was initiated by her father. In total, Banaz went to the police 5 times before her death, but did not get the help she needed. Detective Chief Inspector Caroline Goode of the Metropolitan Police led the investigation to recover the body of Banaz and her killers, securing the first ever extradition from Iraq to Britain. https://en.wikipedia.org/wiki/Banaz:_A_Love_Story Виждаш за какво става въпрос: момичето е искало пет пъти помощ от полицията, но не е получило защита, преди да бъде убито. За този филм Кхан получава най-високо отличие награда Еми за телевизионен филм през 2013, значи "кълцането" й струва нещо, има смисъл от него.

Всяка година в Обединеното кралство постъпват милиарди паунда финансови инвестиции, независимо дали това е придобиване на британска компания от чуждестранна компания, инвестиция на чужд акционерен фонд в британските фондови пазари или просто създаване на спестовна сметка в чуждестранна банка. Тези инвестиции могат да бъдат правени с цел разпределяне на риска, постигане на по-висока възвращаемост или просто разширяване на обхвата на съществуващ бизнес чрез инвестиране в други пазари. Общият обем на инвестициите на Великобритания в чужбина е на стойност около 11 трилиона британски лири през 2017 г., като чуждестранните инвестиции във Великобритания са също около 11 трилиона паунда. Ако поставим тези цифри /общо входящи и изходящи инвестиции 22 трлн. Паунда/ в контекста на БВП на Обединеното кралство, който е около 2 трилиона британски лири през 2017 г., това е 11 пъти повече от БВП или 1100 % от БВП на Обединеното кралство . Инвестициите на Великобритания в чужбина са на стойност почти два пъти по-голяма от тези на Франция (5,9 трилиона паунда през 2017 г.), въпреки че двете икономики са с подобен размер (БВП около 2 трилиона британски лири). Стойността на чуждестранните инвестиции във Великобритания леко спадна от своя връх през 2008 г., въпреки че през 2016 г. (годината на референдума за ЕС) тя се увеличи със 796 милиарда британски лири. Въпреки това, само една пета от това увеличение се дължи на нови инвестиции във Великобритания (£ 155 милиарда). Реалното повишение на стойността с около 650 мрд. паунда се дължи на промени в курсовете на валутата паунд. Британският паунд се обезцени до най-ниската си стойност след финансовата криза след гласуването по Brexit, което увеличи стойността на депозитите, държани в британските банки (най-вече деноминирани в чуждестранна валута), преизчислени обратно в британски лири. С други думи, държателите на дпозити в британските банки в други валути са спечелили от валутните курсове над 650 мрд. паунда от обезценяването на британския паунд след референдума от 2016, това е силен мотив да бъдеш пламенен брекзитер. Страната, която привлича най-много инвестиции от Великобритания - почти една трета от общите инвестиции (31%) - е САЩ. Това е повече от три пъти сумата, която Великобритания инвестира във Франция, която е следващия рецепиент на британски инвестиции с 9%, следвана от Германия (7%), Холандия (6%), Япония (5%) и Люксембург (3%). Съответно САЩ инвестират най-много в Обединеното кралство, преди Франция, Германия, Холандия, Ирландия и Люксембург. Инвестициите на Обединеното кралство в развиващите се пазари остават малки в сравнение с тези в развитите страни. Докато инвестициите на Великобритания в Африка са се увеличили с 61% от 2008 г. насам, инвестициите в Европа са спаднали с 20% през същия период. Но инвестициите на Великобритания в Европа си остават приблизително 38 пъти повече от инвестициите в Африка през 2017 г. Инвестиции на Великобритания и във Великобритания към 2017: Британски в САЩ: 3293 млрд. паунда; САЩ във Великобритания: 3263 млрд паунда във Франция: 974 млрд. Франция във Великобритания: 792 млрд в Германия: 797 млрд. Германия във Великобритания: 725 млрд. в Холандия: 632 млрд. Холандия във Великобритания: 687 млрд. в Япония: 492 млрд. Япония във Великобритания: 390 млрд. в Люксембург: 327 млрд. Люксембург във Великобритания: 495 млрд в Ирландия: 431 млрд. паунда Ирландия във Великобритания: 668 млрд. Или ако теглим дотук чертата Британски в САЩ: 3293 млрд. паунда; САЩ във Великобритания: 3263 млрд паунда Британски в 6-те: 3653 млрд 6-те във Великобритания: 3757 млрд. паунда Британски в САЩ +6-те: 6946 САЩ + 6-те във Великобритания: 7020 млрд. паунда, Което обобщено е: 63 % от които 31 % в САЩ 63 % /от които 31 % на САЩ/ Британските капитали в размер на 3.5 пъти БВП на страната отиват в 7 държави /САЩ, Франция, Германия, Холандия, Япония, Люксембург и Ирландия/ и почти същата сума в същата пропорция се връща обратно във Великобритания; от общата маса на тази циркулация финансовите потоци отиващи в САЩ и идващи в САЩ са почти половината, останалите 6 държави са другата половина, но имайки предвид, че страни като Люксембург, Ирландия и Холандия, поради сравнително малкия размер на икономиките си са транзитни, вероятно делът на САЩ не е 31 %, а към 50 % от общата маса на 22 трлн. Входящи и изходящи британски инвестиционни потоци; номинално той е около 6.5 трлн. или една трета от цялото. Целият останал свят, развитите пазари в това число ЕС без изброените страни, развиващите се пазари и слаборазвитите икономики успява да улови общо 37 % от циркулацията на британските инвестиции или малко повече от една трета от нея. Данните са от официалния сайт на британската статистика: https://www.ons.gov.uk/economy/nationalaccounts/balanceofpayments/articles/exploringforeigninvestmentwheredoestheukinvestandwhoinvestsintheuk/2018-11-01

Корените, според нея, тя го казва в речта си, са два: първият е в патриархалните порядки на родителите мюсюлмани, които се водят по нормите на шериата и гледат на децата си като на тяхна лична собственост. Оттам идват "отмъщенията на честта" например, ако млада жена се възпротиви на избора на родителите си да се омъжи за одобрен от тях мъж или се разбунтува вътре в такъв брак, следват жестоки наказания по правилата на шериата и саморазправа, това е масова практика, същото важи и за забрана например жената да се занимава с определени дейности, самата Диа Кхан е била подложена на терор защото се занимава с музика, според общността на мюсюлманите това е недопустимо и т.н. Вторият корен е расисткото отношение на европейците: тя разказва една нейна история, как когато е била малко момиче поискала да влезе в зала за концерт, където пътят й препречил огромен бял мъж с думите "махай се оттук кафяво зърно", при това казва тя, никой от другите норвежци не реагира срещу него, те просто ме заобикаляха като нещо нечисто; а тя е родена в Норвегия с норвежко гражданство, и това се е повтаряло в различни варианти на различни места в Европа, както с нея така и с други Това са "корените" - неприемане и от двете общности /западната и мюсюлманската/ на факта, че тези млади хора са равноправни човешки същества с индивидуални права да избират собствения си живот извън предразсъдъците на общностите.

Не са били квазивалута, а обменна валута в рамките на СИВ, всички сделки в рамките на СИВ се конвертираха в преводни рубли. Курсът на 1 лев, доколкото си спомням, може да се провери, през 1989 е бил около 0.98 щатски долара, съответно към преводна рубла 1 лев е бил около 0.65 преводни рубли.

„Ако младите хора не бъдат приети в селото, те ще го изгорят само за да почувстват топлината му.” - това е мотото на 18-минутната реч на Диа Кхан /Deeyah Khan/ пред TED (conference), записана тук през 2016. Диа Кхан, родена в Норвегия от родители баща пакистанец и майка от Афганистан е музикант и режисьор с над 20 издадени музикални албума, 5 документални филма, наградени с 2 Еми, номинирана 5 пъти за БАФТА и още цял куп престижни награди, тя е посланик на добра воля на ЮНЕСКО. Нейният живот също е подобен на този, който описва в речта си - песните й са дискриминирани от крайни ислямисти и нито едно радио или звукозаписна къща в Лондон не е искала да ги излъчва, заради опасения, че ще предизвикат тероризъм като отговор. Идеята й в тази реч е, че младите имигранти мюсюлмани на Запад се сблъскват с две враждебни сили - консервативната мюсюлманска общност и расизма на западните хора, които ги насочват в ръцете на ислямистите. Тя апелира за премахване на проблема в корена му, а не борба със сила срещу него.

Държавните служители във Великобритния се водят Her Majesty's Civil Service: The executive decisions of government ministers are implemented by HM Civil Service. Civil servants are employees of the Crown and not of the British parliament. Civil servants also have some traditional and statutory responsibilities which to some extent protect them from being used for the political advantage of the party in power. Senior civil servants may be called to account to Parliament. Те изключват служителите армията и полицията и на практика са включени като заплащане от Civil list на Короната, което регламентирано прекъсва зависимостта им от политиците. In general use, the term civil servant in the United Kingdom does not include all public sector employees; although there is no fixed legal definition, the term is usually defined as a "servant of the Crown working in a civil capacity who is not the holder of a political (or judicial) office; the holder of certain other offices in respect of whose tenure of office special provision has been made; [or] a servant of the Crown in a personal capacity paid from the Civil List".[ https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_Service_(United_Kingdom) https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_list От гледна точка на тези държавни служители, както и на мнозинството британци, излизането от ЕС без сделка ще бъде очевидно тежък финансов удар, най-вече заради по-голямата безработица, инфлация и свиване на покупателните им способности, те по дефолт не би трябвало да са от заинтересованите от такъв изход. Остава открит въпросът кой е заинтересован реално, тоест кой ще спечели. Според тази публикация почти никой: 1. Няма сделка Сценарият по подразбиране, ако няма споразумение. Обединеното кралство вече няма да бъде обвързано с договорите на ЕС и няма да има нищо, което да замени хилядите международни споразумения, които произтичат от тях. Победителите Това може да бъде приветствано от пуристите като „чист“ Brexit. Напълно суверенна Великобритания ще бъде в състояние да постигне споразумения с всеки, който не е обременен от сложните и развиващи се отношения с ЕС. От тази позиция Великобритания може да договори нови отношения с ЕС и други страни въз основа на взаимна изгода. Губещи Поражения в мащаби, рядко наблюдавани в мирно време, засягащи почти всеки бизнес във Великобритания. Липсата на митнически споразумения за улесняване на сделките би нарушило търговията на границите, въздушният трафик би бил засегнат от липсата на регулаторно одобрение за излитане в ЕС, британските шофьори на камиони не биха били лицензирани да управляват своите превозни средства в ЕС. Транспортирането на ядрен материал във Великобритания ще престане. Тарифите върху стоките ще бъдат налагани при строг граничен контрол. Вносът на храни ще бъде проблем. Твърда граница в Ирландия ще изникне още в нощта на излизането без сделка. Всяка област, в която Обединеното кралство не е въвела заместващо законодателство, ще остане висяща. Пребиваването на граждани на ЕС в Обединеното кралство и британски граждани в ЕС ще бъде оставено на милостта на правителствата на приемащите страни. ЕС ще загуби и поради прекъсването на търговията и дупката в текущия бюджет на блока, която ще бъде отворена от невъзможността за постигане на споразумение. Тайминг Може да се задейства през март 2019 г., веднага след като Великобритания напусне ЕС. FT оценка Филип Хамънд, британският канцлер на финансите, казва, че която и да е сделка няма да бъде "катастрофален резултат за Великобритания". Но излизане без сделка на Великобритания е по-лошо от всичко друго. Това просто не е жизнеспособна опция. Почти няма победители и Великобритания ще бъде преследвана в международни съдилища за пари, които ЕС твърди, че й дължи. Правителствената мантра „излизане без сделка е по-добро от лоша сделка“ не работи; повечето длъжностни лица признават, че това би било самопричинена рана с исторически размери. https://www.ft.com/content/52fb4998-573f-11e7-9fed-c19e2700005f Но "почти" не означава "никой" и би било интересно на базата на конкретен анализ да се изследва кои точно сектори в британската икономика биха спечелили, защото очевидно техните ресурси в организацията на цялата кампания са огромни и засега стратегията им работи успешно за тяхната кауза.

Приходите куцат – за 15 години не стигат вложените инвестиции – без лихви, тоест проектът е на загуба!!! https://terminal3.bg/izliza-che-nie-trjabva-da-subsidirame-gazprom/?fbclid=IwAR0AZYQvpfhgosCJrNdRCrwMfTdfX4Zb3fkgudELi-THxe0y8tw0xy7uWFQ Ами такова чудо на чудесата може да се случи само ако инвеститорът /държавата, тоест данъците на данъкоплатците/ и операторът /Булгаргаз/ са едно и също лице, тогава формулата "Ако печеля, печели цял народ; ако губя губя само себе си" се обръща в "Ако печеля печеля само аз /държавния чиновник и къмпани от приятели/, ако губя, губи цял народ." От загубите пИчелим.

Вчера „Файненшъл таймс“ публикува статия на редколегията си, в която изразява позицията на медията по въпроса за кризата с Брекзит в британския парламент: If parliament cannot resolve Brexit, a new referendum is needed MPs should extend Article 50 and test support for other exit options The editorial board Държавният кораб на Великобритания се движи към айсберга на Brexit без сделка. След съкрушителното парламентарно поражение при гласуването на споразумението за излизане за което Тереза Мей прекара две години в преговори, премиерът за кратко отвори вратата си за междупартийни преговори за алтернативни планове. Но умът й остава затворен. Нейното изявление пред депутатите тази седмица показа, че тя възнамерява да продължи с опити да оправдае споразумението си - с всякакви незначителни отстъпки, които може да извлече от ЕС за ирландската гранична система - и то чрез парламента. Стратегията й изглежда е да тупка топката, докато наближи датата на излизане на Обединеното кралство, оставяйки депутатите да избират между нейния план или излизане без сделка. Катастрофалният срив става все по-вероятен. Парламентът не може да позволи това да се случи. Депутатите вече започнаха да отнемат контрола на процеса от правителството. Това не е противоконституционен преврат. Това е оправдано усилие да се постигне консенсус за бъдещето на Великобритания в отсъствието на работещо правителствено мнозинство. Депутатите трябва да направят избор между излизане без сделка и опит да удължат дебатирането по процеса на оттегляне по Член 50. След което /ако приемат по пътя на чл.50/ те трябва да проверят с гласовете си другите възможности за излизане. Ако никой не може да спечели мнозинство, а сделката на г-жа Мей остане блокирана в мъртва точка, редколегията на този вестник смята, че ще е необходима по-нататъшна стъпка. Въпросът трябва да бъде върнат на британския народ на втори референдум. Докато „Файненшъл таймс“ подкрепяше остването в ЕС при провеждането плебисцита във Великобритания от 2016 г., решението ни сега да подкрепим евентуално второ гласуване не е взето леко. След като 52% от гласоподавателите избраха опцията "Leave", този вестник подкрепяше през цялото време усилията за постигане на този мандат по начин, който зачита почти изравнения резултат и минимизира икономическите и политическите щети. В преговорите за оттегляне г-жа Мей направи няколко стратегически погрешни стъпки. Червените й линии /линии на неотстъпчивост/ я притиснаха до стената. Нейната некомпетентност торпилира собственото й парламентарно мнозинство. Макар че основно тя се въздържаше от всякакви опити за междупартийна ангажираност, Лейбъристката партия на Джереми Корбин също трябва да понесе своята отговорност. Лейбъристите претендираха за собствената им компетентност да договарят по-добра сделка, но не предложиха никаква убедителна алтернатива. Сделката за излизане от ЕС договорена от премиера очевидно е нещо по-лошо за Великобритания от продължаващото й членство в ЕС. Застрахователната полица за избягване на твърда граница на остров Ирландия ще има своите неприятни усложнения. И все пак, непривлекателно и несъвършено, това споразумение предвиждаше организирано оттегляне. То е стъпка към редица възможни бъдещи отношения с ЕС, които ще бъдат договорени по време на преходен период. Най-впечатляващото нещо, което миналата седмица се случваше в парламента беше опозицията на консерваторите евроскептици - преди всичко "болшевиките на Брекзит" като Борис Джонсън и Джейкъб Рийс-Мог, които жадуват за пълно скъсване с ЕС. Процесът на оттегляне е блокиран от идеологически екстремисти, решили да отхвърлят единствената рационална версия на излизането на Великобритания от ЕС, поставена сега на масата. Партньорите на Обединеното кралство в ЕС изглеждат отворени за потенциално удължаване на процеса на оттегляне. Депутатите трябва да подкрепят инициативите на лейбъристите Ивет Купър и консерватора Ник Боулс, които насочват правителството да внесе предложение за удължаване на Член 50 до края на годината, ако не бъде постигнато споразумение до определената дата. В този вариант Парламентът ще бъде оторизиран да обсъжда алтернативни бъдещи отношения с ЕС. Те включват оставане в митническия съюз - идея, която този вестник подкрепя - и опцията „Норвегия“ - оставане в единния европейски пазар, или „Норвегия плюс“, комбиниране на двата елемента. Г-жа Мей обаче все още третира Brexit само от гледна точка на Консервативната партия, 48% от избирателите, които са избрали да останат като граждани на ЕС остават без никакво представителство. Тя си играе на шикалки с бъдещето на нацията. Ако парламентът остане неспособен да подкрепи г-жа Мей или някоя друга сделка, в Уестминстър се водят дебати за предсрочни общи избори. Но нови избори няма да променят нищо. Това отново няма да даде на гласоподавателите пряк избор за излизане от ЕС или възможност за изразяване на ясно изразено становище. В случай, че парламентът стигне до задънена улица, обществеността трябва да бъде попитана дали все още иска Brexit. Хората заслужават този шанс, за да преценят реалностите от излизането срещу оставането в ЕС от гледна точка на Великобритания: извън еврозоната и Шенгенската зона и без да се възползват от плодовете на единния пазар. За Обединеното кралство това наистина е най-доброто, за разлика от илюзиите, мержелеещи се пред очите хардлайнерите и размахвани от тях шумно пред тяхната публика. Вторият плебисцит носи огромни рискове. Той може да не даде ясен резултат. Той може да повтори предишния резултат или да увеличи още мнозинството от брекзитерите, но поне избирателите придобият ясна представа за алтернативите на членството в ЕС. Този референдум би могъл също така и да задълбочи разделението. Ако предишният резултат бъде обърнат, пламенните брекзитери могат да решат, че „оставащите“ са направили някаква конспирация, за да ги ограбят тяхната заслужена предишна победа. Едно гангреновото разочарование от демокрацията като цяло може да се роди и да се разпространи в цялата нация. Но дори и напускането на ЕС под условията на версията на споразумението на г-жа Мей също ще бъде разделящо във всеки случай. Аргументите за условията в този план ще продължават; пуристите Brexiters вече въртят нов техен прочит за "васалността". Онези, които подкрепиха Leave предимно като огромен протестен глас, вероятно ще открият, че „връщането на контрола“ не е точно връщане на контрола и не решава техните проблеми, а ги увеличава което ще породи негодувание и усещане че изборът им е бил предаден. В крайна сметка, парламентарното блокиране на Brexit би представлявало конституционна криза от такъв мащаб, че тя ще надхвърля многократно по щети клопките от един нов плебисцит. И ако представители на народа в Парламента не са способни да решат най-важния политически проблем за едно цяло поколение, хората трябва отново да кажат своето мнение. https://www.ft.com/content/e3f3fc60-1b3d-11e9-9e64-d150b3105d21

Стилът и начинът на писане във Financial Times са синтезирани и лаконични, предполага се, че публиката му познава добре фактите, числата и статистиката и поради това там пишат автори, които формират идеи в съответната публика, без да я просвещават или убеждават с детайлни доказателства. Което на нас четящите не ни пречи да проверяваме на полето на данните техните идеи, всъщност тази проверка лично за мен е най-забавната и интересна част. The FT advocates free markets[35] and is in favour of globalisation, as well as globalist policies. During the 1980s it supported Margaret Thatcher and Ronald Reagan's monetarist policies.[36][37] It has supported the UK Labour Party in the past, including at the general election in 1992 when Neil Kinnock was Labour leader. The FT's editorials tend to be pro-Europe, supporting the European Union in the context of a common economic market and opposing political integration.[38][39] The FT was firmly opposed to the Iraq War.[38] In the general election in the UK in 2010 the FT was receptive to the Liberal Democrats' positions on civil liberties and political reform, and praised the then Labour leader Gordon Brown for his response to the global financial crisis of 2007–2008, but on balance it backed the Conservatives while questioning their tendency to Euroscepticism.[40] At the subsequent general election in 2015, the FT called for the continuation of the Conservative-Liberal Democrat coalition that had governed for the previous five years.[41] In the 2017 UK general election a Financial Times editorial reluctantly backed Theresa May (Conservative Party) over Jeremy Corbyn (Labour Party) while warning about her stance on immigration and the eurosceptic elements in her party.[42] U.S. politics In the U.S. presidential election in 2008 the Financial Times endorsed Barack Obama. While it raised concerns over hints of protectionism, it praised his ability to "engage the country's attention," his calls for a bipartisan politics, and his plans for "comprehensive health-care reform".[43] The FT favoured Obama again in 2012.[44] The FT endorsed Democratic candidate Hillary Clinton in the run-up for the 2016 U.S. presidential election.[45] https://en.wikipedia.org/wiki/Financial_Times Ако ми остане време и желание по-натам ще направя някакъв опит за анализ на външната търговия на Великобритания на базата на достъпните в интернет надеждни източници.

Ами да, съгласен съм, всъщност ние двамата с теб цитираме една и съща статия от брой 2, а потребител JImBeam цитира от брой 3 на същото списание, само, че я копнал от друг сайт с красивото име ФАКТУАЛНО, което доста усложнява нещата и така да се каже никой не носи отговорност за фейк заглавието, фактуално някакво http://www.faktualno.com/2019/01/30-22-29.html?fbclid=IwAR1-IQbdTNHL5T0TEzOiDpMhvxZotQUYYb41zSZxrMbudkZJ_1aFqBhvVXA ето така става

Как купихме МиГ-29 Междувременно през 1987 г. са проведени първите преговори със СССР за доставката на новите изтребители МиГ-29. Договорът за първата партида от четири бойни самолета и две спарки е сключен през февруари 1988 г. в Москва. Под него се подписва полковник Иван Алексиев, началник-отдел в ГИУ, а също и Петър Бойчев, ценовик от ГИУ. От страна на възложителя – ПВО и ВВС на НРБ, се подписва главният инженер полковник Божидар Герасимов. Условията от 1986 г. обаче са се промененили драстично. Предложената цена вече е скочила на над 12 млн. преводни рубли. В процеса на преговорите се договарят нова комплектовка и двигатели с по-голям ресурс в сравнение с тези на вариантите, доставени преди това на ГДР. В крайна сметка цената на четирите бойни самолета е 11 600 000 преводни рубли за боен самолет (изделие 9-12А) и 12 300 000 за единична спарка (изделие 9-51). Седем месеца по-късно първата група български летци и инженери заминава за СССР да се приучи на най-съвременния ни изтребител, а близо година и половина по-късно първите МиГ-29 кацат на българска земя. Като цяло през 1988–1989 г. поради нарастване на цената са договорени само 18 бойни самолета вместо първоначално планираните 24 и четири спарки. Отново започват да се правят планове и се подготвя перспективното съглашение за следващата петилетка. Генерал Атанас Семерджиев продължава своя разказ: „Когато приемахме плана за развитието на нашите въоръжени сили за 1990–1995 и до 2000 г., ходихме в ГЩ на съветската армия с министъра на Народната отбрана Добри Джуров и с командващите видовете въоръжени сили. Това беше 1988 или 1989 г. Направих подробно изложение по развитие на армията до 2000 г. и разчитахме да се иска кредит за около 300–400 млн. преводни рубли, с който да си купим нужното въоръжение. ГЩ обаче беше против това. Виждаше се вече, че не можем да издържаме такава армия. Поискахме от съветската страна да ни дава въоръжение и техника на по-ниски преференциални цени. Те не се съгласиха, като изтъкнаха основателен аргумент, че ако ни гарантират тази привилегия, всичките съюзни армии ще искат”. http://aeropress-bg.com/categoryblog/86-kakkupihmemig29.html Статията е от същото списание, откъдето е цитиран текста в първия постинг. Официален курс на съветската ЦБ през 1989 година е 1 рубла за 1.7229 щатски долара, следователно 400 млн. преводни рубли по онова време са били еквивалент на 688 млн. щатски долара или по 38 млн. щатски долара за 1 бр. Миг-29 https://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_ruble цена на Ф-16 през 1998 според производителя Unit cost F-16A/B: US$14.6 million (1998)[3] F-16C/D: US$18.8 million (1998)[3] https://en.wikipedia.org/wiki/General_Dynamics_F 16_Fighting_Falcon

Подкрепящите Брекзит трудно се разделят с илюзиите си за търговията на една „Глобална Великобритания“ и не оценяват колко трудно се правят сделки Gideon Rachman Gideon Rachman became chief foreign affairs columnist for the Financial Times in July 2006. He joined the FT after a 15-year career at The Economist, which included spells as a foreign correspondent in Brussels, Washington and Bangkok.He also edited The Economist’s business and Asia sections. His particular interests include American foreign policy, the European Union and globalisation. "Свободата да правим собствени търговски сделки" е мантрата на пламенните Leavers, с която те аргументират решимостта си да гласуват против сделката за Brexit на Тереза Мей. Тяхното възражение е, че споразумението на Мей би могло закотви Великобритания в постоянен митнически съюз с ЕС, което да направи невъзможно договарянето на нови търговски сделки с други страни. Това е много странен аргумент. Страните, които най-често се споменават като идеални цели за нови търговски сделки - САЩ, Китай и Индия – всъщност представляват сериозни проблеми. Това, което се стремят да направят Brexiters, е да отхвърлят напълно членството в ЕС, втория по големина потребителски пазар в света, в полза на един предстоящи трудни преговори, чиито ползи в най-добрия случай са под въпрос. Вярно е, че Доналд Тръмп обеща „бърза мащабна двустранна търговска спогодба“ с Великобритания, веднага след като тя се разведе с ЕС. Но Тръмп също така обеща да забрани на всички мюсюлмани да влизат в САЩ и да накара Мексико да заплати за гранична стена. Действителният дневен ред на администрацията на Тръмп за търговията трябва да прави Великобритания много предпазлива. Тръмп е най-протекционисткият американски президент в от ВСВ до сега. Историческото приятелство със САЩ не е някаква специална защита - просто попитайте канадците, които бяха обявени за "заплаха за национална сигурност" от страна на Америка, само и само за да може администрацията на Тръмп да наложи тарифи върху вноса на стомана от Канада. Дори една по-нормална американска администрация ще постави търговски условия, които Великобритания ще изпълни много трудно. Мощното лоби на фермерите в САЩ би пожелало Великобритания да промени здравните и санитарните си стандарти, смятайки ги за нетарифни бариери пред търговията. Американските доставчици на здравни услуги биха поискали повече достъп до пазара в Обединеното кралство, предизвиквайки проблеми за Националната здравна служба. Майкъл Гоув, изтъкнат Brexiter и държавен секретар по въпросите на околната среда, храните и селските райони, обеща че Великобритания никога няма да трябва да внася американското "хлорирано пиле". Но без такъв вид отстъпки Великобритания отново може да се види на територията на „без сделка“, този път със САЩ. Търговска сделка с Китай представлява още по-големи проблеми. Само преди няколко години правителството на Дейвид Камерън възхваляваше високо нова "златна ера" в отношенията между Великобритания и Китай. Но оттогава британците станаха много по-загрижени за последиците за националната си сигурност от бързо набиращия мощ Китай. Неотдавна Алекс Янгър, шефът на MI6, предупреди за опасността да се позволи на Huawei, китайската фирма за електроника, да кандидатства за британските 5G мрежи. В основата на тези дилеми стои нововъзникващото напрежение между икономическите интереси и компонентите на сигурността във визията на г-жа Мей за „Глобална Великобритания“. Докато Великобритания поглеждаше с копнеж към китайския пазар, тя се присъедини към усилията на САЩ да се противопостави на стратегическите амбиции на Китай в Тихия океан. В края на миналата година британската HMS Албион се сблъска с китайския флот, докато плаваше през оспорваните води в Южнокитайско море. Китай има дългогодишен опит да обединява търговията и политиката - от Тайван до Тибет - и е вероятно да поиска търговска сделка с Великобритания, която да бъде обвързана с неговите геополитически цели. Много добре, казват някои Brexiters, какво ще кажете за Индия? Това е англоговоряща демокрация със силни връзки с Великобритания. Това е вярно, но индийците също са известни като трудни клиенти в търговските преговори, запъващи се за всяка отделна сделка с пословична упоритост. Индия ще има и специфични изисквания, които са трудно изпълними за Великобритания - по-специално, облекчаване на визовите ограничения за работа или обучение в Обединеното кралство. Това би било трудно да се приеме от много хора, които гласуваха за Брекзит точно за да намалят имиграцията. Британците също така биха били наивни да си мислят, че Индия крие някаква особена привързаност към Обединеното кралство заради „историческите връзки“ на двете страни. Напротив, наследството на Империята поставя опасни граници към дискусиите за търговията. По време на последното ми посещение в Делхи, един държавен служител ме информира, че Чърчил бил "толкова лош, колкото Хитлер", като се позова на предполагаемата му роля за глада в Бенгал през 1943-44 г., отнел живота на 1 млн. индийци. Дори австралийците, които са фаворитите на много Brexiters, няма да се затичат да помагат на Великобритания. В Световната търговска организация австралийското правителство с голяма твърдост изисква повишени квоти за австралийските селскостопански стоки като своя цена за гладкото излизане на Великобритания от ЕС. Този епизод е полезен, макар и смразяващ пример, напомнящ че търговските преговори са един бизнес лишен от сантименти. Ако отсрещната страна забележи отчаяние или правна уязвимост, тя ще го използва. Някои Brexiters признават тези трудности, но все още виждат Голямата Награда в края на тунела. Те смятат, че в крайна сметка Великобритания ще се освободи от зависимостта си от бавнорастящия като икономика ЕС и ще се привърже към най-динамичните икономики в света. Но собствените изследвания на британското правителство поставят под съмнение стойността на тази крайна „награда”. Вътрешно проучване на Министерството на финансите стига до заключението, че дори Великобритания да успее да постигне търговски сделки с всички ключови партньори, които е идентифицирала като такива, те няма да компенсират загубата от търговията, която ще произтече от напускането й от ЕС. Междувременно ЕС започна да променя имиджа си на протекционистки гигант, като успешно сключва търговски сделки с Япония, Канада и Южна Корея. Тъй като ЕС може да предложи вътрешен пазар, сравним по размери с този на САЩ или Китай, той започва търговските си преговори от позиция на силата. Тъжната истина е, че ако Brexiters наистина са загрижени сериозно да постигнат изгодни за Великобритания търговски сделки, които ще отворят нови пазари за страната, те трябва да поискат тя да остане вътре в ЕС. https://www.ft.com/content/d543bdd4-17de-11e9-b93e-f4351a53f1c3

Това е прогнозата на Банк ъф Ингланд за Брекзит без сделка сравнена с ефектите на глобалната финансова криза от 2008. Показани са 2 варианта + стрес-тест проведен от самата банка и са сравнени с резултатите от кризата; дори в "лекия" /Disruptive вариант резултатите са сравними с кризата; тежкия /Disorderly е пълна катастрофа както за бизнеса така и за хората, в стрес-теста на банката някои показатели са още по-тежки, например безработицата стига 9.5 %, което ще повлече надолу социалните системи и консумацията на вътрешния пазар, просто няма вариант този сценарии да не приключи катастрофално. Според мен, точно заради тези перспективи, британските политици ще направят всичко възможно да го избегнат, съдейки и по днешните изказвания на Тереза Мей, която започва да предлага козметични отстъпки от твърдите си линии, например отмяна на таксите от по 65 паунда за всеки европейски гражданин за да остане след Брекзит в страната; до 29 вероятно ще се водят преговори между лейбъристи и консерватори по въпроса за митническия съюз, където също би могло да се постигне компромис, според някои анализатори, тоест да се приеме оставането в европейския митнически съюз, макар и формулирано по някакъв витиеват друг начин; същевременно Мей е отхвърлила ясно идеята за нов референдум При всички случаи големите губещи вече са британските граждани и то с много: Това са заплатите в обединеното кралство, като с червено е показано нивото на номиналните заплати, светлосиньо инфлацията на потребителските стоки, а тъмносиньо реалната покупателна способност на заплатите - линиите говорят красноречиво; в същото време статистиката отчита нещо друго тревожно, хората сякаш не осъзнават колко сериозно е положението и продължават да харчат, но на кредит, в резултат на което се увеличават дълговете и пада нивото на спестяванията, всъщност нивото на спестяванията е най-ниско от 1988 https://www.ft.com/content/cf51e840-7147-11e7-93ff-99f383b09ff9

+ Да, определено ще има големи проблеми за хората, бизнеса и политиците, какъвто и вариант на брекзит да бъде договорен, като се започне от този без сделка, който ще е ужасен и се стигне до любимия за лейбъристите с оставане в митническия съюз и общия пазар /пълна утопия и демагогия от тяхна страна според мен/ На този линк има много интересни данни за търговията на Обединеното кралство с ЕС и останалия свят каквито са сега и с прогнози какви ще бъдат при Брекзит https://fullfact.org/europe/uk-eu-trade/

+ Ами според мен няма расизъм, само лека хиперболизация в рамките на реализма Това са оригиналите. Три цитата на Фараж преди референдума: The UKIP fox is in the Westminster hen house. Somebody said I'm David Cameron's worst nightmare. Well, that's not good enough. I want to be Ed Miliband's worst nightmare, too. We had a vote to leave the EU, to leave its Courts and to get back Control of our Borders and our Money. Simple as. Според мен, в дългосрочен план за едрия бизнес /финанси, застраховане, услуги/ голяма Драма няма, просто Островът обвързва плътно бизнеса си с този на своята любима колония. Това е само бизнес и освежена стара роднинска връзка. Но ще видим...

Изкефиха ме образите на тези мутри: Някак си ни сближават с англосаксонската цивилизация

Има един блестящ момент във филма, когато Крейг Оливър си изпусна нервите пред таргет-групата в офиса му и избухна: - Какъв "Контрол" ще си върнете! Та ЕС за нас е само един икономически блок и нищо повече. Това за мен беше повратна точка, щом е "само един икономически блок и нищо повече", значи цялата кампания беше поставена на губеща основа. Сцената в която възрастната дама изпадна в истерия и стана агресивна към британката от индийски произход, беше ключова сцена.

+ режисурата, сценария и играта наистина бяха на най-високото възможно ниво на английското кино, почти перфектни. Този актьор е много точно избран за ролята на гениален политически стратег, и го изигра убедително. Намирането на точния слоган "Да си върнем контрола отново" беше печелившата формула за тези колебаещи се и гневни избиратели от "подземието", които той умееше да "чуе", да улови гнева им, и да го извади и трансформира в протестен вот. Другият отбор, макар и много добре сработен, опитен и висококвалифициран, просто нямаше шанс срещу отбора на "напусни", те загубиха играта в онзи момент, когато топката беше прехвърлена в тяхното поле и трябваше да се защитават, но без корифеите от "Кеймбридж Аналитик" нещата все още щяха да бъдат на везните, тяхната намеса беше решаваща, според мен. "Ние знаем какво си мисли и чувства всеки един от тези хора /3-те милиона пасивни избиратели/ в реално време" - каза босът на фирмата в Лондон на Къмингс при първата им среща, в реално време за всеки един от тях.

Във филма връзката на Cambridge Analytica с Мърсър не беше изяснена, а само загатната, с идването на американците и Стив Банън, които обсъждаха с щаба на брекзит кампанията какви методи да използват, оказва се, че Cambridge Analytica са работили паралелно и за щаба на Фараж; беше и спомената конкретна сума, която им е платена - 3.9 млн. паунда, които си поиска Къмингс от финансистите на кампанията.

Кой е този човек? Eдин енигматичен американски милиардер Робърт Мърсър помогна на Доналд Тръмп да спечели изборите за президент. Но каква е крайната му цел? От Keith Boag Keith Boag is a Canadian senior journalist with CBC Television. He worked with The National as the chief political correspondent, CBC News: Sunday and other current affairs programs, as chief political correspondent, based in Ottawa, Ontario. Ден след като президентът на САЩ Доналд Тръмп научи, че един клюкар в Белия дом говорел че синът му е "предател", а дъщеря му "тъпа като тухла", - загадъчните поддръжници на Тръмп, Робърт и Ребека Мърсър, направиха нещо, което много рядко може да се види при тях, те реагираха публично. Ребека Мърсър излезе с едно изявление относно бившия стратег на Тръмп и приятел на семейство Мърсър, Стив Банън - източникът на оскърбителните коментари – което изявление го ампутира от администрацията на Тръмп като гангренясал крайник: „Семейството и лично аз не сме общували със Стив Банън в продължение на много месеци и не сме предоставили финансова подкрепа на политическия му дневен ред, нито подкрепяме последните му действия и изявления“, се казва в него. Пет дни по-късно Банън беше уволнен от мястото си на върха на Breitbart News, където Ребека Мърсър е основен акционер. Повечето от коментарите, които последваха, се фокусираха върху това дали сътрудничеството Бънън-Тръмп е приключило. По-малко внимание беше отделено на новината, че отдръпването на Мърсър от Банън всъщност е започнало месеци по-рано и че това може би е последната му фаза. Изглежда, че година след избирането на Тръмп, връзката на Мърсърови с Банън се е превърнала в срам за тях. Отношенията на Банън с Робърт Мърсър са цитирани в един забележителен съдебен иск, заведен от Дейвид Магърман, бивш служител на хедж фонда на Мърсър Renaissance Technologies. Магърман е завел дело срещу Мърсър за неправомерно уволнение. Но всъщност това е обвинение срещу характера и репутацията на Мърсър, което включва и неговите политически възгледи, връзките му с Банън и Тръмп и расистките му коментари пред Магерман. "Имам голям респект към Боб Мърсър. Мисля, че той е много интелигентен човек, много внимателен човек - наскоро ми каза Магерман, но после бързо добави, - но ако светът знаеше какво се опитва да прави, те нямаше да го подкрепят." Гледан от разстояние, Мърсър може да ви изглежда като злодей от филмите за Джеймс Бонд. Един компютърен учен, превърнал се в милиардер с хедж фондове, той е потаен и мълчалив. Той не дава интервюта. Той остава извън полезрението, плавайки по света в своята луксозна високотехнологична супер яхта Sea Owl, или се скрива в лондонското си имение Owl's Nest, докато планира политическата трансформация на Америка. Но когато той подкрепи президентската кампания на Тръмп през 2016 г. и инсталира Банън да води тази кампания, хората започнаха да се питат по-сериозно: „Кой е този човек?“ Мърсър рядко говори. Тръмп веднъж се пошегува на парти, че най-дългият разговор, който някога е имал с „Боб“, е просто „две думи“. Магърман, който сега е завел съдебен иск срещу Мърсър, е само мулти-милионер - "последна дупка на кавала", както сам се самоопредели той, - който подобно на много други служители в Renaissance Technologies, става богат заради отношенията си с Мърсър. За разлика от повечето от тях обаче, Магерман не се страхува да бъде публично критичен за това как Мърсър е използвал парите си в политиката. „Хората не са знаеха какво се случва [през 2016 г.]. Изглеждаше че някакъв ексцентричен милиардер дава пари за политически каузи по начина, по който хората обикновено го правят - каза ми Магерман. - Аз знаех, че той всъщност се опитва да направи нещо различно от това." Богатството на Мърсър и медийните инстинкти на Банън, съчетани с една споделена между тях идеология, произвеждат онази анти-либерална и анти-Клинтънова амалгама, включваща Breitbart, консервативната неправителствена организация Citizens United, публикуването на книгата Clinton Cash и много други неща. Те двамата заедно /Банън и Мърсър/ контролираха компанията за анализ на данни Cambridge Analytica, чието въздействие върху референдума за Brexit в Обединеното кралство и изборите в САЩ за 2016 г. се разследват съдебно като престъпление. Дълго време дори Магерман не е знаел нищо за политическите интереси на Мърсър или за неговите ултралибертариански, минималистични възгледи за управлението на държавата. Магърман си спомня как преди години, когато бил на едно парти при Мърсър, той си извикал хеликоптер в имението, за да ги прехвърли като такси в Манхатън. "Нямаше никаква основателна причина нито някаква спешност или опасност за живота, нямаше даже демонстрация на екстравагантност в това, - казва Магърман - не беше дори бързане заради бизнес, тези хора просто отиваха на вечеря, и той си повика хеликоптер, за да избегне притеснението на трафика." От хеликоптера Магърман наблюдавал съгражданите си долу, които пътували в колите си по лентата на магистралата. Това се превърнало в основополагащ момент в живота му, и тук той просто избухва емоционално: "Или сте от онази категория хора, които летят в хеликоптер над другите "боклуци" за да не се мотаят те в краката им, или просто сте отвратен от "отпадъците". И сякаш все още изпитва някакви съмнения, Магерман добавя: "Аз по тези стандарти съм в категорията на "отпадъците." Магърман определя това пътуване с хеликоптер „извън сферата на нормалното поведение“, думи вписващи се в това, което според него е погрешно в отношенията на Мърсър с президента. Магърман смята, че Мърсър си е закупил специален достъп до президента, за да наложи "антиобществени" виждания в администрацията на Тръмп. Магърман, който сега прекарва голяма част от времето си в своето имение в богатото предградие на Филаделфия Мерион, е много загрижен за влиянието върху политическия живот на богатите като него самия и особено на онези, които той нарича "мигновени милиардери" като Мърсър. „Ултра-богатите днес се различават от ултра-богатите в минали епохи с това, че не участват в инфраструктурата на обществото“, казва Магерман. Според нето, тяхното богатство не зависи от здравето и стабилността на страната. Всъщност те се обогатяват, когато има нестабилност. Организациите следящи кой инвестира пари в политиката отбелязват същото. Сара Брайнер, директор на базирания във Вашингтон изледователски Център за отговорна политика, заявява, че "богатството на хедж фондове е нов феномен, поне в света на финансирането на политическите кампаниии. Не е същото като да работите за големи банки като Chase или Wells Fargo, в много добре регулирана и огромна индустрия с очевидни политически цели. Лицата с висок статус в хедж-фондовете изобщо не са такива", каза тя. "Специално за Мърсър нямаме никаква представа защо се включва в политическата кампания." Компанията на Мърсър, Renaissance Technologies, наема избрана група от хора, които на пръв поглед са способни да печелят пари от нищо. Мърсър не е финансист; той е компютърен учен. Но неговите изследователски програми за разработване на речеви преводи чрез разпознаване на модели очевидно също могат да бъдат използвани за откриване на неясни модели на финансовите пазари и да направят огромно състояние - както той и екипът му са направили. Renaissance се превръща в това, което някои смятат, че е най-великият хедж фонд въобще съществувал някога, и то в сравнение с методите на хората, които действително са обучени във финансовата сфера. Renaissance е изграден от хора като Мърсър и Магерман - специалисти по компютърни науки, физика, математика и статистика. Вместо да преглеждат проспектите и отчетите за печалбата и загубата, те прилагат науките си към данните, които засягат пазарите. Това се нарича количествен анализ и самите те са известни като „quants“. Истински страхотната машина за пари в Renaissance е частен фонд, наречен Medallion, който е отворен само за служители от Renaissance. Според доклада на Блумбърг, Medallion е изпомпвал годишна печалба от почти 80% годишно, преди облагане с данъци.” Дори в лоша година Medallion постига повече от 20% печалба. "Хората, с които работех бяха велики учени. Искам да кажа, бихме могли да разрешим много важни и интересни проблеми, ако бяхме работили по различни неща. Вместо това направихме стотици милиони долари,” казва Магерман. След това добави с печален смях: "Както и да е." Формулата за инвестиране на Medallion е тайна. "Всичко, което научих, всичко, което съм изобретил, не мога да говоря за това, не мога да го публикувам. Не мога да споделя знанията си с други хора. Като учен наистина не съм публикувал нищо." Но в хода на нашите разговори Магърман направи едно провокативно наблюдение: "Проблемът, с който се сблъскаха "Ренесанс Технолоджис" с опитите да предвиждат поведението на пазара, е по същество същият технологичен проблем, пред който бяха изправени "Кеймбридж Аналитик" в анализа и убеждаването на избирателите. Анализаторите на данни са до голяма степен скептични, че Cambridge Analytica може да има решаващо влияние върху изборите в САЩ през 2016 г. или на референдума за Brexit, но Магърман премахва това съмнение с напомнянето, че така наречените "експерти" също са били скептични, че компютърните алгоритми могат да предсказват финансовите пазари."Те казваха, че няма начин да се направи това с наличните данни, И въпреки това, точно това правехме ние толкова години в Medallion, с почти невъзможните почти 80% годишни печалби. Защо тогава да не го направим по същия метод и Cambridge Analytica, за да се помогне на печелившите от двете страни на Океана. А имаме и Мърсър, един блестящ учен начело на двете компании.” https://www.cbc.ca/news2/interactives/sh/wex94ODaUs/trump-robert-mercer-billionaire/

Това не точно, защото е спестена информацията за момчетата от Cambridge Analytica, които донесоха на Cummings в сървърите си базата-данни и изчислителния модел за тези 3 млн. никога не гласували преди това избиратели, които обърнаха вота. Дори в така /незаслужено според мен/ пренебрегваната като източник за информация уикипедия може да се добие много по-точно картина за случилото се преди референдума, ако се проследят хронологично тези линкове, разбира се, във връзка с версията представяна от този филм: https://en.wikipedia.org/wiki/Cambridge_Analytica https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Mercer https://en.wikipedia.org/wiki/AggregateIQ https://en.wikipedia.org/wiki/Renaissance_Technologies оттам дойде "сребърния куршум" в тази спечелена война

+ Това го има с бг субт. тук http://big-boss-cinema.com/movies/brexit-the-uncivil-war/ сега го гледамможем да го коментираме както и в тази тема, така и в онази за куриозните филми, но лично аз ще мога след като го гледам, внася съвършено различна гледна точка в темата, според мен.

Бих продължил вашето заключение, с уточнение че го считам за резонно, с "докато религиозната мимикрия на исляма не бъде правилно разбрана от самите мюсюлмани, които сами да се откажат от използването на шериата като правна норма в държавното си управление". Комунизмът и национал-социализмът, за разлика от исляма, са идеологии родени в рамките на западната цивилизация, те са опит за нейното трансформиране отвътре, както и глобалната либерална идеология е "вътрешен продукт" за западната цивилизация. Според мен ислямът е погрешно дефиниран като цивилизационна заплаха от западната цивилизация, заради сливането на религията ислям с практиката на шериата. Шериата като правна нормативна практика е по-голям проблем за ислямската цивилизация, отколкото за западната, която в правната си основа е стъпила върху демокрацията. Не е невъзможно, ислямската цивилизация след време да премести правната си система от базата на шериата върху базата на демокрацията, без да губи ислямската си идентичност, като отдели законодателно правовата си основа от религиозната сфера /същото важи и за православието като разновидност на християнството/, всъщност Турция е минала през този път и сега, поне според мен, е имунизирана от заразяване с шериат в сферата на управлението, турската държава е стъпила върху демократична правна основа, но мимикрира ислям за да има по-голямо политическо и икономическо влияние и тежест сред ислямския свят. От друга страна, Китай мимикрира конфуцианство, използвайки като свой правен базов фундамент една родена на запад идеология, комунистическата, вече коригирана и омекотена с демократични елементи на частна собственост и демокрацията. Със всичко това казвам, че съществува макар и тънка разграничителна линия между религията ислям и практиката на шериата, която в крайните си форми води до ислямизъм.

Ти гледа ли клиповете? Всички тези хора, които са дошли да живеят тук по селата се занимават с нещо смислено. Австралийката каза, че е готвачка по професия и обмислят някакъв бизнес в тази посока, а едното английско семейство беше направило точно това - с продукти отгглеждани лично от тях двамата, предлагаха английска кухня на ресторантите в града, мъжът каза "не можем да се конкурираме с вашата кухня, но добре се справяме с английската"; онзи британец, който си цепеше дърва в двора си беше обзавел музикално студио в къщата и работеше с двама български музиканти, явно с планове да създават музика за продаване; хората спасяващи бездомни кучета обмисляха как да направят професионален приют от който да печелят; тийнейджъра австралиец ходи на училище в Търново и каза "вашето образование е много по-добро, подготвя те разностранно за всяка професия, ние тези неща ги изучаваме в университета". Има и българи, които мислят по този начин и избират такъв живот, особено хора с професии, които могат да работят у дома с интеренет, а такива не са малко. Какво например на един компютърен дизайнер, занимаващ се с реклама и предпечат би му пречело да живее на 20-30-50 км от големия град, а да работи на село, ако има добра интернет връзка?