Б. Киров

Изглежда никой не иска сагата да продължава по-дълго от 30 юни, нито излизане без сделка. Ако формално участват в Европейските избори, партиите във Великобритания ще си направят един тест за следващите общи /или предсрочни/ избори, така че всеки от лидерите ще има приблизителна представа какво може да очаква на тях. Доколкото виждам, преговарящите тори и лейбъристи искат да изчакат решението на ЕС, след което ми се струва, че много бързо могат да прокарат вече договореното си споразумение за сделката, в което, според мен ще има нещо подобно на оставане в митническия съюз, това им подсказват като най-рационално и бързо решение и от ЕС. Дори и да им дадат "гъвкаво" по-дълго отлагане, то ще е с възможност за предсрочно прекратяване, когато Британския парламент е готов с политическата си декларация, а моето мнение е, че Великобритания ще използва предсрочно правото си да напусне по-рано от крайния срок. Сега като гледам в ретроспективен план, цялата драма в крайна сметка може да се окаже доста ползотворна за Великобритания, защото тя успя /ако не се препъне/ да измъкне всичко възможно от това дълго люшкане в неизвестност - поевтини си планирано валутата, получи максимум от ЕС, ако остане в митническия съюз, заедно с максимална свобода да си договаря по-изгодни външнотърговски отношения. Големият минус е поляризирането на десни националисти, каквито се групираха в партията на торите и леви популисти, каквито се очертаха лейбъристите, но в моменти на големи икономически кризи това е моделът, така е било и през 30-те години в Европа.

В конкретния случай ТМ е поискала удължаване до 30 юни 2019, но както го разбирам, новият закон я задължава /и всеки друг министър-председател/ да иска удължаване по чл.50, докато не бъде постигнат Брекзит със сделка. Което сега я поставя в малко неловка позиция, защото тя си е уредила заминаването и срещите, без този закон, който вече й връзва ръцете да залага хазартно Брекзит без сделка, в случай, че не успее да я постигне, всеки министър-председател трябва да иска удължаване до постигане на сделка: "Този акт поставя правно изискване към министър-председателя Тереза Мей да поиска удължаване на член 50, за да се предотврати Brexit без сделка. Лордовете връчиха на Европейския съюз (Оттегляне № 5) законопроект, който беше одобрен на трето четене след само десет минути на разискване. И въпреки че депутатите тори гласуваха срещу този проекто-закон на Лордовете, когато той се върна към Камарата на общините, законопроектът стана закон. Одобреният акт бе представен да получи Кралско съгласие от представителя на Кралицата, което председателят Джон Бъркоу потвърди, че е бил издадено малко след 23 часа. Сега ще бъде внесено предложение до лънчтайм /днес/, за удължаването. Тереза Мей е поискала удължение до 30 юни в нейното предложение - което тя е планирала, но депутатите могат да променят това." https://www.mirror.co.uk/news/politics/brexit-5-fast-facts-you-14266914 Доколкото схващам от текста, не министър-председателят /правителството/ вече, а депутатите определят срока на исканото продължение; реално ТМ като министър-председател е блокирана да приведе в действие Брекзит без сделка, защото парламентът е длъжен да я упълномощи за такова продължение, при което ще бъде постигната сделка. ТМ сега е в неловкото положение да иска нещо от Макрон и Меркел без да има нищо в замяна, освен този закон, който при това е бил утвърден, малко преди тя да тръгне на посещението си при тях изненадващо и в последния момент. То затова имаше и такова медийно затишие. Меркел все пак й слага едно рамо, като се е изказала, че обмисля удължаване на предпазната клауза в споразумението на ТМ за Северна Ирландия до 5 години, но това, според мен е чиста куртоазия, защото Макрон въобще не е толкова приятелски настроен и говори, че продължение ще се даде само при ясен план за излизане със сделка, а по-ясен план от дълго удължение, подкрепено сега и от новия закон, не се очертава, освен ако довечера не се случи някакво чудо, нещо като изваждане на бял заек от ръкава на правителството или парламента. Така че - сори Брекзитери. At Walletinvestor.com we predict future values with technical analysis for wide selection of Forex currency pairs like GBP/USD. If you are looking for Forex pairs with good return, GBPUSD can be a profitable investment option. GBP/USD rate equal to 1.308 at 2019-04-09 (today's range: 1.306 - 1.312). Based on our forecasts, a long-term increase is expected, the Forex rate prognosis for 2024-04-06 is 1.430. With a 5-year investment, the revenue is expected to be around +9.31%. Your current $100 investment may be up to $109.31 in 2024. https://walletinvestor.com/forex-forecast/gbp-usd-prediction Конкретно за какво става въпрос - падане с 40 цента за 5 години, които при задължения в британски лири от около 8 трлн. паунда означават 3.2 трлн. щатски долара по-малко задължения, ако си преминал на доларова позиция, а после вдигане с 13 цента пак за 5 години, което пък при вземанията, дължими на Великобритания, които пак са около 8 трлн. лири означава около 1 трлн. щатски долара изплатени повече, ако си на позиция лира. Как да не въртиш политическото казино при такива суми, докато е възможно?!! При това ако ти си крупието и знаеш кога и къде ще спре да се върти рулетката.

Този нов закон де факто изключва Брекзит без сделка като възможна опция - явно финансовите анализатори са знаели за него, защото курса на лирата спрямо долара се запази сравнително висок и перспектива да расте.

Снощи камарата на Лордовете са изиграли блестящ византийски ход - след 10-минутен дебат, са прокарали закон, задължаващ правителството да иска удължение при всички обстоятелства, ако няма постигната сделка, депутатите в Камарата на Общините са одобрили законопроекта на Лордовете, а Кралицата го е парафирала с подпис и сега това е закон. Така че единствено възможната опция за ТМ сега е, в случай че не постигне споразумение с лейбъристите и не успее да си осигури късо продължение преди започване работа на Европарламента, да приеме предлаганото и от ЕС дълго продължение, което вкарва Великобритания в Европарламента. Ситуацията за брекзитерите е шах преди мат: те нямат почти никакво поле за отстъпление и са пред реалната перспектива да влязат в капана на Брекзит без край или въобще без Брекзит, защото едногодишното удължение може да означава нов референдум, нови избори или задействане едностранно на член 50, отменящ Брекзит и т.н. Естествено, торите брекзитери са бесни от този развой, но това е ситуацията за тях. Сега, в случай че Корбин и ТМ не постигнат общ план за излизане със сделка /натам вървят нещата/ единственият ход на ТМ да постигне нещо е да инициира парламента да гласува с обвързващи вотове довечера с надеждата, че един от тях ще роди така необходимото й споразумение. Което донякъде ще измие ръцете от отговорност на лидерите - в случая ТМ и Корбин - от обвързване със споразумение и ще я прехвърли върху депутатите от техните партии. Ако обаче депутатите пак извъртят номера с никакво споразумение, ТМ отива с празни ръце при Меркел и Макрон утре и няма никакъв друг избор, освен да приеме дългото удължаване, а с това участие в Евроизбори и напълно мъгляви перспективи дали изобщо ще има Брекзит. Това е така, защото има закон, приет от двете камари и парафиран от Кралицата, който я задължава да приеме такова удължаване. https://www.mirror.co.uk/news/politics/brexit-5-fast-facts-you-14266914

Сериозен, може би - изгледах първи сезон. Сериозен в смисъл, че стряскащ колко далече са отишли нещата в т.н. "крони бизнес", където правилата се нарушават от всички - и от държавата, и от бизнеса, и на практика няма никакви ясни правила, те са за малките хорица, но не важат за политици, държавни служители и едрия бизнес. Всъщност двамата главни герои - прокурорът Чък Родес и Боби Акселрод - са обсебени от "играта" си социопати, готови да минат през трупове без никакво колебание, поне дотук. Нещо като Том и Джери с разменящи се роли, за тях няма нищо по-важно от победата/печалбата в живота. В същото време и двамата са на върха на две хранителни вериги, непримиримо воюващи една срещу друга - едната е на свободните индивидуалисти, нещо като героите на Дивия Запад /Боби Акселрод/; от другия лагер са "почтените американци", блюстители на закона и морала, които го мразят заради огромното и бързо забогатяване /Чък Родес/, но всъщност са архи-лицемери, защото не се гнусят да правят същите аморални неща в личния си живот, но прикривайки ги, за разлика от свръхбогатите. "Два свята, единият е излишен", нещо такова, но според мен и двата.

Имаше някакаво затишие в медиите, вероятно поради липса на информация, кога точно ще бъде гласувано новото предложение за сделка в британския парламент. Най-сетне изскочи нещо конкретно - утре, според този източник, при това при доста неясни и противоречиви обстоятелства /Корбин твърди, че ТМ не е махнала прословутите си "червени линии" и пак си изрежда условията/: Mrs May had hoped to put a deal to the Commons tomorrow night. https://www.standard.co.uk/news/politics/brexit-news-latest-conservatives-prepare-to-fight-european-elections-as-may-calls-eu-leaders-a4112466.html Of the cross-party talks, Labour leader Jeremy Corbyn has expressed frustration that the Prime Minister "has not yet moved off her red lines so we can reach a compromise.” He said: "The key issues that we must see real movement on to secure an agreement are a customs union with the EU, alignment with the single market and full dynamic alignment of workers' rights, environmental protections and consumer standards."

"Релативното пространство в живописа на Атанас Пацев" от Алесиян Пацев. Алесиян е син на художника Атанас Пацев, рядка книга, трудна за намиране по книжарници, даде ми я да я чета един общ познат. По стечение на обстоятелства родителите ми бяха приятели с Атанас Пацев, ходил съм на негови изложби и имах обща представа за творчеството му, но след като прочетох монографията на сина му /книгата е албумна, голям формат с десетки цветни репродукции/ разбрах как е мислел чрез образност и какво е искал да изрази. Алесиян е ползвал дневници на баща си и с един много добър стил и израз на писане разкрива стъпка по стъпка неговата художествена идея за релативно пространство без център на гравитация, изключително полезна книга за хора, които се интересуват от изобразително изкуство и синтезът му с философията. https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1688050&title=Релативното пространство в живописа на Атанас Пацев Ако случайно Алесиян чете в този форум, бих го посъветвал да направи електронен вариант на книгата си, да направи един сайт, не е скъпо удоволствие, и да качи на него книгата си в електронния й вариант, така и така работата е свършена с текста и репродукциите, а има и текст на английски, така много повече хора ще се запознаят с творчеството на Атанас Пацев, а ще може и да продава книгата от сайта.

Примерът е забележително неудачен като за хора-чайници. Нали за тези 1000 чайника с газови котлони са нужни и 1000 газови котлона, заедно с газ, за да правят чай. А за електрическите чайници и не са нужни газови котлони, защото правят чай с електричество. После техническата революция, която произвежда електрически чайници, ще може да произвежда и електрически печки, и електрически хладилници, и електрически...каквото се сетиш електрическо, което "чайниците", които пият чай ще си купуват и ще произвеждат, и то все със добавена стойност. Те пак ще си пият чай, но БВП, който са произвели ще е по-голям от този, който преди са произвеждали, от който и заплатите им ще са по-големи и ще им позволяват да си купуват повече неща. Да ти имам логиката, по нея трябваше да си седим в пещерата и да рисуваме с глина по стените още.

Гравитира по-малкото тяло към по-голямото - Русия БВП - 1577 млрд. $ за 2017; ЕС - БВП 17 277 млрд.$ за 2017 https://tradingeconomics.com/european-union/gdp Как да стане 11 пъти по-голямо икономически тяло да гравитира към 11 пъти по-малко икономическо тяло, колега; хайде по-сериозни да бъдем, не става вече с танкове

На практика 1 и 2 са с един и същи резултат - постигане на сделка в парламента и излизане с политическа декларация по тази сделка преди срещата на 10. Късото удължаване е пак вариант на това, но до 30 юни, като британските евродепутати няма да участват в Европарламента. Тези три гореизброени, а всъщност една опция, излизане на Великобритания преди началото на следващия Европарламент, са това, което кара ТМ и подкрепящите я тори да "обръщат всеки камък", за да намерят решение с помощта на марксиста Корбин, който сами са декларирали преди за "неспособен да управлява" Остават още две реални опции - излизане без сделка, което никой не иска. Излизане с "дълго продължение", което според мен, ще бъде национално унижение за Великобритания, защото нейните евродепутати трябва да седят 1 година в Европарламента, въпреки желанието на страната да излезе от ЕС, и още повече - това ще стане по милостта на ЕС, тоест Великобритания ще трябва да трепери дали Макрон или някой друг от 27-те /Испания също говори твърдо/, няма да наложи вето. За торите изпращане на евродепутати в ЕС означава партийна смърт, те направо могат да се саморазпуснат и ще изгубят голяма част от членската си маса, която по мое мнение ще отиде към Фараж и т.н., нищо чудно да се разцепят като партия. ТМ, според мен, пред алтернативата да участва в евроизборите и да изпрати там свои депутати, би избрала твърд Брекзит, тоест без сделка. Ето защо мисля, че въпреки, че е резонно и дори предлагано от Туск такова голямо удължение, то няма да бъде прието от торите и конкретно от екипа на ТМ, дори това да й коства големи компромиси и щети при преговорите с Корбин. Разбира се, възможно е да греша, но скоро ще се разбере.

Гледам голям спор се е завихрил за темите с политика, според мен зависи какво разбираме под "политика", ако политика е история в сегашно време, а историята политика в минало...но да не се впускам в софистика, тук съм в раздел "съвременна история", така че "без политика", само история - The Guardian дава пет сценария за изхода на Брекзит, като ги оценява като вероятност да се реализират по скалата от 1 до 5, а именно: Сценарий 1 Двупартийна сделка Как може да стане това? Въпреки явния цинизъм на предложението на Тереза Май за провеждане на междупартийни преговори с Джеръми Корбин и лейбъристите, двете страни да изненадат всички, като се обединят и подкрепят компромисен план, който според тях би могъл да формира мнозинство в парламента. Този план ще се основава на надграждане върху сделката на Мей, като се добави постоянен митнически съюз, допълнителни защити на правата на работниците и правни гаранции, което затруднява всеки бъдещ лидер на торите да го приведе в действие. Проблемите Подобен компромис би предизвикал огромен гняв сред голям брой депутати тори и ще ускори по-нататъшните оставки от правителството. Лейбъристите също ще отправят тежки критики. Нашата прогноза е, че и двете страни при много вероятен евентуален провал ще се обвинят една друга за липсата на напредък. Вероятност да се реализира: ★ (рейтинги от едно до пет) Сценарий 2 Гласуване в парламента с обвързващи гласове за алтернативен вариант Как може да се случи това След като не успее да постигне междупартийна сделка, Мей моли лейбъристите да инициират нов процес на гласуване в Камарата на общините, предназначен да намери вариант за сделка, докато мнозинството от депутатите не подкрепят един такъв план. Както правителството, така и лейбъристите се съгласяват да се придържат към онова, което се очертава като предпочитан вариант, като този гласуван в парламента вариант накрая разрешава на Великобритания да напусне със сделка. Проблемите Мей сама е предложила идеята за провеждане на поредица от задължителни гласове за Brexit, но на практика концепцията представлява огромни проблеми и за двамата партийни лидери. Наистина ли правителството ще приложи вариант, срещу който е било? Дали такъв нестабилен процес наистина ще създаде стабилно мнозинство, необходимо за приемане на законодателство, необходимо за прилагане на Brexit? И ще преглътнат ли лейбъристите един процес, който рискува да убие втори референдум и да ги свърже пред избирателите им с Brexit? Вероятност: Потенциална криза и за двете партии, която те вероятно ще избегнат. ★★ Сценарий 3 Кратко удължаване Как може да се случи Май иска удължаване до края на юни, с възможност да напусне по-рано, ако договорът с Brexit бъде приет от камарата на Общините. Това би означавало, че Великобритания ще напусне ЕС, преди новият Европейски парламент да заработи за първи път - въпреки че Обединеното кралство би трябвало да избира евродепутати. Искането й се приема от уморените европейски лидери, които не искат процесът на Brexit да продължи вечно. Проблемите Май е искала това удължаване преди и то е било отхвърлено. Няма никакъв знак, че за втори път тя ще получи различен отговор - и индикациите от ЕС вече дават ясно да се разбере, че идеята е лоша. Повечето тори смятат, че Май ще отправи такава молба, като знае, че тя ще бъде принудена да приеме по-дълъг срок за удължаване, вместо искания от нея кратък. Вероятност: Май може да и да отправи такова питане, но ЕС изглежда вече отхвърли искането й. ★★ Сценарий 4 Удължаване на членството в ЕС с клауза за напускане Как може да се случи това Уморен от необходимостта да фиксира последния краен срок на Brexit, но не желаейки и катастрофалния изход от Брекзит без сделка, ЕС избира да отложи целия проблем далеч напред във времето, като дава на Май удължаване с цяла година, с опция Обединеното кралство да напусне по-рано, ако в парламента бъде постигнато споразумение. Проблемите Дългото разширение на срока ще предизвика огромен гняв върху скамейките на торите в парламента и ще вкара партията им в европейска предизборна кампания, което за тях означава омраза и разочарование. Повече министри биха могли да подадат оставка в резултат на такова забавяне. Най-лошото е, че това ще позволи на целия дебат в Brexit да тъпче на място следващата година. Вероятност: Вероятно ЕС ще позволи на всички да си отидат у дома и да помислят отново на спокойствие. ★★★★ Сценарий 5 Няма сделка Как може да се случи това Единството на ЕС най-накрая се разпада след обединения фронт, който е демонстриран от него след референдума за Brexit, което означава, че не може да постигне споразумение между членовете му за удължаване на срока на Великобритания. Франция и други нации възприемат твърда позиция, като настояват, че е по-добре Великобритания да се се удари челно в стената на Брекзит без сделка, отколкото да се потопи в хаоса на Brexit бъдещето на ЕС. В резултат на това Великобритания напуска ЕС без споразумение в петък. Проблемите Преобладаващото мнение сред британските политици, както на върха на ЕС, е, че ще това ще бъде катастрофа и за двете страни и ще удари икономиката на Великобритания много болезнено. В действителност недостатъците са толкова големи, че и двете страни са много заинтересовани да избегнат Брекзит без сделка. Вероятност: Франция и други говорят твърдо, но Брекзит без сделка е нещо лошо за всички, в това число и за тях. ★★ https://www.theguardian.com/politics/2019/apr/07/possible-brexit-scenarios-from-no-deal-to-cross-party-deal п.с. Лично моето мнение е, че ще имаме реализиран вариант 1 или 2 в края на следващата седмица; аргументирам се с това, че едно късо или дълго отлагане по същество не променя нищо нито за торите, нито за лейбъристите, а рисковете да има Брекзит без сделка стават още по-големи, защото вече решението няма да бъде единствено в ръцете на британските политици, а ще зависи и от европейските. Но ще видим, вариантът изхвърляне без сделка също не е за подценяване.

LONDON (Reuters) - Britain’s Labour Party is waiting for the government’s Brexit “red lines” to move after talks with the governing Conservatives aimed at ending the deadlock, opposition leader Jeremy Corbyn said on Saturday, according to the BBC. Corbyn said he is “waiting to see the red lines move” in talks with the government and “next week something will have to happen in parliament”, according to a BBC reporter on Twitter. Earlier finance minister Philip Hammond said the government had no red lines in the talks. https://uk.reuters.com/article/uk-britain-eu-labour/uk-labour-leader-waiting-for-government-brexit-red-lines-to-move-bbc-idUKKCN1RI0F6?rpc=401& "Нещо ще се случи в парламента следващата седмица", казва Корбин, а Филип Хамънд казва "няма червени линии" от страна на правителството в разговорите с Корбин. "Червените линии" бяха две - оставане в митническия съюз и оставане в общия европейски пазар.

Около личността на Гюлен и неговата организация се е струпала толкова плътна мъгла, че едва ли, без точна информация, е възможно да бъде проникнато зад нея чрез обикновено съпоставяне на публично известните факти. Връзвам само някои известни факти - Гюлен бяга от Турция през 1999, заради опасност да бъде притиснат от тогавашното кемалистко правителство в участие в заговор, той получава зелена карта обаче едва през 2008 /при Барак Обама/, същата година е амнистиран в Турция от правителството на Ердоган, но не се завръща. След опита за преврат през 2016, когато в САЩ всичко беше на везна в предизборния процес, Хилари бе една от първите, които поздрави превратаджиите излетели от Инджирлик, а веднага след това Турция усилено оказва натиск върху администрацията на Тръмп да бъде екстрадиран Гюлен, но това и досега се осуетява успешно, и то отдолу, даже съветникът на Тръмп, Флинт, си отиде по бързата процедура заради желанието му да върне Гюлен. Според мен, Гюлен никога няма да бъде върнат в Турция, той знае твърде много за сенчестата държава, за да попадне в ръцете на бившия си съратник Ердоган, който също знае твърде много, което го прави неудобен също. Двамата са като сенки от миналото. Партията на Ердоган, за разлика от управляващите преди тях кемалисти, има зад гърба си близо 20 години успешна икономическа политика, която превърна Турция от треторазрядна държава в регионална сила и фактор сред ислямския свят. дори да отстъпи крачка назад в предстоящите избори, тази партия има легитимност, кадрови потенциал и опит, който й дава шанс да управлява успешно и без Ердоган.

Това е най-доброто решение за Русия /и за България в частност/, но според мен, на този етап е практически невъзможно, поради статичната позиция, заета от самата Русия. Военнопромишленият комплекс там е най-мощната индустрия, която се захранва от суровинната, износ на нефт и газ, а това обединено лоби няма никакъв интерес да променя статуквото, защото е облагодетелствано от това статукво. При смяна на парадигмата, Русия поради историческото си развитие и естествените си икономически интереси би трябвало да гравитира много по-силно към ЕС отколкото към Китай и Азия, според мен.

Хипотетично при остро противопоставяне между Китай и САЩ нещата могат бързо да се променят и да се формират два враждебни блока. На практика обаче Китай последователно използва друга гъвкава стратегия в отношенията си със Запада, той избягва остро противопоставяне, което беше характерно за блока на СССР. Последните новини са, че в търговските преговори има голям напредък, като и двете страни - Китай и САЩ - искат основните противоречия бързо да бъдат решени, тоест САЩ да махнат всички вдигнати тарифи, а Китай да изпълнят изискванията на САЩ за патентни права, по-голямо западно участие във финансови институции на Китай, вдигане на скрити търговски бариери пред американски внос и т.н. И Тръмп и прездентът Си са декларирали, че желаят това да бъде фиксирано в договор до 1 месец: https://www.scmp.com/news/china/diplomacy/article/3004807/what-changes-has-china-already-made-meet-us-trade-war-demands Колко точно са загубили китайците от наложените им тарифи трудно може да се установи, поради липса на конкретна информация в мрежата, но техния износ за САЩ не само, че не е намалял през последните година и половина, а напротив - дефицита на САЩ расте: https://www.census.gov/foreign-trade/balance/c5700.html#2008 за 2018 е бил 419 млрд. долара срещу 347 млрд. през 2017, първите месеци на 2019 започват отново с голям дефицит; САЩ по някои оценки са загубили миналата година 40 млрд. от наложените им контрамита от Китай, тоест от конфликта губят и двете страни, но според мен, САЩ повече Загубите от външнотърговския дефицит, от друга страна, са акумулирани долари от Китай, с който той закупува американски външен дълг, тази година е падеж на 10 годишните дългови инструменти на ФЕД и предстоят продажби на нови дългови инструменти, а Китай е основен клиент на този пазар, тяхното закупуване е важно за стабилното развитие на американската икономика и лихвените проценти, които предстоят да бъдат вдигани. С една дума, Китай и САЩ са взаимнообвързани от общи интереси, които според мен, на този етап са по-големи от взаимните им противоречия. Конкуренцията за пазари и глобално надмощие, по мое мнение, ще бъде в по-далечна перспектива, като тя няма да се изостри до блоково противопоставяне и студена война, а ще се развива на принципа на играта Го, чрез запълване на полетата на противника и пазене на собствените полета, като всеки от играчите се стреми да запази своята територия и да я разшири, докато другият му пречи да прави същото. Регионални сили като Русия и Турция, които се стремят да имат по-голяма роля ще балансират около Китай и САЩ, преследвайки своите интереси да се превърнат в по-важен фактор в своите сфери на влияние и да ги разширяват.

Фружине, във военните теми сме обсъждали в детайли армията на Турция и нейното въоръжение. Дори само от тази гледна точка, Турция няма да напусне НАТО - 80 % от нейното въоръжение е по лиценз от държави в НАТО, предимно САЩ. Това означава отнемане на лицензи и десетки милиарди загуби за турската икономика. От икономическа и политическа гледна точка едно напускане на НАТО означава "сбогом ЕС" и смяна на цялата игра в търговските и финансови правила, по които досега Турция комуникира с ЕС и САЩ. Казано с две думи - икономическо самоубийство. Защо, според теб, да го правят? Какво биха спечелили от такъв ход? Ще се скъса слабото звено - а то е едноличния режим на Ердоган, драмата е лична, но не национална.

Този епизод е велик и около него можеше да се изгради целия сюжет и героите в последните два сезона, за съжаление, не стана така, спрях да ги гледам след 11-та част от 4-ти сезон, деградацията на Рагнар ме мотивира за това. Сякаш невидимата ръка на сценариста изтърбуши главните герои и ги превърна в препарирани ходещи копия на самите тях - Лагерта, Рагнар, Бьорн, Роло, Флоки - просто други хора... По принцип с повечето дълги сериали се получава това разтягане като на дъвка, когато съществува и комерсиален момент, но е досадно, до 10-ти епизод на четвърти сезон беше почти перфектно, след това, според мен, се срина... Сега гледам нещо друго, което ми е интересно и забавно, а и научавам много за непознати за мен живот и хора - Billions с Деймиън Луис и Пол Джиамати в главните роли; Деймиън е корсарят-инвеститор от хедж-фонд, едно ирландско момче от Ийст Сайд в Ню Йорк, което е разнасяло вестници и гонило топките за голф на богати безделници в детството си, но бързо превърнало се в крал на големите пари и акула от Уолстрийт; Пол Джиамати се превъплъщава в надъхан главен прокурор от Ню Йорк, комплексар и политически кариерист, който преследва милиардера със стръвта на надушила кръв хрътка. Двамата са безмилостни и безкомпромисни, всеки иска да окачи скалпа на другия върху томахавката си. Голяма забава, динамика, великолепна актьорска игра и най-важното за мен - сценаристите и режисьора познават "кухнята" на този по принцип затворен херметично за простолюдието свят на големите пари. http://filmisub.com/filmi/drami/7110-seriali-billions-billions-miliardi-2016.html

Темата е много сложна, за да я обсъждаме като в ганкиното кафене, безспорно, че в глобален мащаб действа фактора "сблъсък на цивилизациите", а Турция от тази гледна точка на Хънтингтън е "разломна държава", стояща между две цивилизации - тази на Запада и тази на Исляма. Но досега Турция е играла ролята на мост, а не на разлом между тези цивилизации. Имам усещането, че Ердоган се промени на психическо ниво след опита за преврат срещу него и вече не е адекватен, той бърка реалност с фантазми, за което, според мен, ще си плати и плаща скъпа цена в политически план. Едно е да искаш, друго да можеш, трето и четвърто да го направиш.

Тук има един много полезен инфлационен калкулатор, който преизчислява стойността на един долар от 1913 до 2019: https://www.usinflationcalculator.com/ По времето на истинския златен стандарт от 1913-1934 /20 години/ инфлацията е 35 % или 1.75 % годишно По времето на частичния златен стандарт 1934-1971 /37 години/ инфлацията е 202 % или 5.46 % годишно По времето след като курса на долара е отвързан окончателно от цената на златото 1971-2019 /48 години/ инфлацията е 524 % или 10.9 % годишно На този линк има много добре разказана история на златния стандарт на долара: https://www.thebalance.com/what-is-the-history-of-the-gold-standard-3306136 Стойността на една валута обаче не е еквивалент на нейната сила, защото зад по-високата стойност на британския паунд, примерно, не стои по-голяма сила и влияние от тези на щатския долар; стойността и по-специално колебанията в стойността са най-вече от голям интерес на брокерите на валутните пазари ФОРЕКС, където ежегодно се реализират огромни сделки с покупка и продажба на различни валути, като печалбите се получават от маржовете курс купува/продава, това е търговия като всяка друга и от голямо значение за успех при нея е да се познават в комплекс и динамика всички изброени по-горе 50 фактора плюс инстинкт на опитен покер играч, за да знаеш кога трябва да купуваш и кога да продаваш Но зад силата и стабилността на валутата, освен всичките изброени фактори, стои цялата финансова позиция на държавата, която издава съответната валута, най-вече нейната производителност и способност да произвежда и натрупва богатство. Много се пише за гигантските дългове на САЩ, които застрашавали силата и стабилостта на тяхната валута, а много по-малко е известно на широката публика за активите и дълговете, които има да получават САЩ - само паралелно измерване на активи срещу пасиви дава приблизително добра представа за реалната сила на тяхната валута: Това са всички дългове и задължения, частни, федерални и щатски, на САЩ до 2009, които възлизат на 750 % от БВП на страната тогава, сега са около 800 %; когато видят това повечето хора си казват "край !!! тази страна е фалирала, нейната валута няма никаква стойност освен като безполезна хартия", да ама не: Това са активите/притежанията на американската държава и американските фирми и граждани за същия период - те са близо два пъти по-големи от дълговете, тогава разликата между дълг и активи е била измерена в долари над 90 трлн. щатстки долара, днес е над 120 трлн. /не милиарда/ щатстки долара; тук влиза и държавния дълг на САЩ, по голямата част от който е собственост на американски фирми, банки и частни лица И което е по-интересно - през 1960, когато САЩ още са били в златен стандарт /1 унция - 35 долара/, разликата между активи и пасиви е била 300 процента БВП в полза на активите; по времето на "фиатния долар" след това, през 2008 тази разлика между активи и пасиви е нарастнала на 700 % от БВП, който съответно също е увеличен с пъти, тоест американската нация е станала поне два пъти по-богата по време на голямото печатане на "хартийките-долари" - говорим за реално богатство, защото БВП е стоки и услуги, той е реално богатство Независимо от по-бързо падащата стойност на фиатния долар, той реално е направил САЩ поне два пъти реално по-богати по времето, когато е работил от 1971 до наши дни, това е реалността, останалото за апокалипсиса с долара е словесни еквилибристики и пускане на сапунени балони във въздуха

Ердоган не е Турция, а сблъсъкът със САЩ, по-скоро противоречието, защото сблъсък може да има между равностойни сили, а Турция с нейната 25 пъти по-малка икономика не е равностойна на САЩ, ще завърши с отстраняването на Ердоган, което започна политически със загубите на местните избори. Но нито Турция ще пропадне като икономика от този кадрил между двете основни партии, нито ще излезе от НАТО, според мен. Защото никой в Турция няма интерес от такова развитие, нито пък то води към някаква друга алтернативна за нея по-добра перспектива.

Не ми е много комфортно да си пиша сам постовете в тази тема, но продължавам, защото ми се струва, че тя е съществена, както и връзката между национален паричен стандарт и валута. Когато говорим за фиатни пари /пари основани на доверие към емитиращото ги правителство/ и сила и стабилност на дадена национална валута, не можем да не се съобразим с финансовата позиция на емитиращата ги държава. The status of the assets, liabilities, and owners' equity (and their interrelationships) of an organization, as reflected in its financial statements. Also called financial condition. Финансова позиция е статус на вземания, пасиви /задължения/ и собственост на активи /тяхната взаимосвързаност/, която определя финансовото състояние. Нарича се също финансова кондиция. http://www.businessdictionary.com/definition/financial-position.html Както в една еднолична фирма способността и да тегли кредит и да бъде активна се определя от баланса на собствени средства и задължения, така и в една голяма национална икономика този баланс определя надежността и силата на нейната валута. И при това не става въпрос тази фиатна валута да бъде фиксирана към друга с твърд курс или към някаква стока, каквато е златото, а потенциална финансова сила на съответната валута, която най-общо се определя от три основни фактора: човешки капитал, физически капитал /природни дадености/ и производствени мощности /степен на технологично развитие/ - всички тези три фактори плюс общественото устройство, което ги подсилва или отслабва, дават ръст на производителността и в крайна сметка определят нетното богатство на нациите. Нетното богатство не е нищо друго, освен съотношение между активи и пасиви, определящи финансовата позиция на националната валута. Как стоят реално нещата в днешния свят: World 317,084 100% — Northern America 106,513 33.59% — Asia 105,946 33.41% 1 United States 98,154 30.96% — Europe 85,402 26.93% 2 China 51,874 16.36% 3 Japan 23,884 7.53% 4 Germany 14,499 4.57% 5 United Kingdom 14,209 4.48% 6 France 13,883 4.38% 7 Italy 10,569 3.33% — Oceania 8,615 2.72% 8 Canada 8,319 2.62% — Latin America 8,055 2.54% 9 Australia 7,577 2.39% 10 Spain 7,152 2.26% 11 South Korea 7,107 2.24% 12 India 5,972 1.88% 13 Taiwan 4,065 1.28% 14 Switzerland 3,611 1.14% 15 Netherlands 3,357 1.06% 16 Belgium 2,776 0.88% — Africa 2,553 0.81% 17 Brazil 2,464 0.78% 18 Russia 2,240 0.71% 19 Sweden 1,920 0.61% 20 Mexico 1,729 0.55% 21 Austria 1,637 0.52% 22 Hong Kong 1,523 0.48% 23 Indonesia 1,518 0.48% 24 Singapore 1,289 0.41% 25 Denmark 1,276 0.40% 26 Norway 1,181 0.37% 27 New Zealand 1,010 0.32% 28 Turkey 1,010 0.32% 29 Saudi Arabia 977 0.31% 30 Greece 975 0.31% 31 Poland 974 0.31% 32 Israel 941 0.30% 33 Portugal 916 0.29% 34 Chile 819 0.26% 35 Ireland 806 0.25% 36 South Africa 786 0.25% 37 Finland 697 0.22% 38 United Arab Emirates 684 0.22% 39 Colombia 616 0.19% 40 Malaysia 598 0.19% 41 Thailand 525 0.17% 42 Czech Republic 524 0.17% 43 Philippines 518 0.16% 44 Peru 467 0.15% 45 Pakistan 422 0.13% 46 Argentina 345 0.11% 47 Romania 317 0.10% 48 Vietnam 307 0.10% 49 Hungary 294 0.09% 50 Kuwait 278 0.09% 51 Iran 272 0.09% 52 Iraq 272 0.09% 53 Qatar 265 0.08% 54 Bangladesh 240 0.08% 55 Morocco 216 0.07% 56 Libya 252 0.08% 57 Algeria 241 0.08% 58 Egypt 212 0.07% 59 Luxembourg 188 0.06% 60 Slovakia 151 0.05% 61 Oman 144 0.05% 62 Lebanon 140 0.04% 63 Nigeria 139 0.04% 64 Iceland 138 0.04% 65 Bulgaria 138 0.04% https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_total_wealth Цифрите обозначават млрд. в долари и проценти от цялото Това е световното нетно богатство, много ясно се вижда /до България/ кой колко тежи като финансова позиция в световен мащаб, това определя и тежестта на световните валути, както и влиянието им във валутните резерви; забележителното в случая е, че поради редица исторически сложили се събития след Първата и Втората световни войни, САЩ са успели реално да наложат своята валута в процент над 60 % като световна валута при 31 % реална тежест на тяхното нетно богатство /който феномен заслужава отделна голяма тема/, но дори да бъде постепенно изместен от други валути, доларът си остава реално с финансова позиция от над 30 процента от общото световно богатство.

Едно мнение за златния стандарт като придържане на валутните курсове към пазарната цена на златото, което споделям: The Mythical Problem Of "Finding The Right Gold Price" Nathan Lewis Nathan Lewis is the author of Gold: the Once and Future Money, now available in five languages. He writes a weekly column on economic topics for Forbes.com. He was a subject of television documentaries in South Korea, China and Britain, and testified before Congress on monetary affairs. He manages a private investment partnership. His website is NewWorldEconomics.com. В продължение на десетилетия сме чували оплакването, че определянето на нова „цена на златото“ (паритет долар / злато) в нова система от златен стандарт е някаква неразрешима бариера. Това е глупаво. Факт е, че страните често са се връщали към златен стандарт след дълги периоди на плаващи валути. В по-голямата си част това е било успешно. Тези страни са: САЩ през 1879, 1919 (частично), 1934 и 1953 (частично). Франция през 1926 г. Великобритания през 1821 и 1925 г. Япония през 1897 г., 1931 г. и 1949 г. Германия през 1923 г. и 1949 г. Китай през 1949 г. Връщането към златен стандарт е следвало три основни пътя: Първият е връщане към предишен златен паритет, обикновено след обезценяване на валутата по време на война. Това е вярно за САЩ през 1879 г. и (вероятно) за 1953 г., и за Великобритания през 1821 и 1925 г. Това включва нарочно повишаване на стойността на валутата до нейната предвоенна стойност, процес, който има някои рецесионни последици. На практика това не е било много добра сделка, особено, ако икономическа политика (особено данъчната политика) е била лоша. Вторият път е ситуация, при която съществуващата валута е напълно унищожена при хиперинфлация. В този случай можете да приемете какъвто искате златен паритет за новата валута. Обикновено правителствата решават да въведат традиционните ценности. Такъв е случаят със САЩ през 1789 г., Франция през 1801 г. и Германия през 1923 г. Третият е случаят, при който съществуващата валута е достатъчно компрометирана, така че връщането към предишния й златен паритет (например $ 35 / унция на Бретън Уудс) не е опция. Но съществуващата валута все още е до голяма степен жизнеспособна и не е сведена до книжни конфети. Такъв е случаят с Франция през 1926 г., Япония през 1949 г. и днес случаят със САЩ и други страни. В този случай, нов златен паритет обикновено се намира някъде близо до сегашната пазарна стойност на плаващата валута спрямо златото. Обичам да използвам усреднената цена валута / злато за последните дванадесет месеца като добро сравнение при този случай. Както писах, САЩ са имали два периода от онова, което очевидно е грубо подобие на политика на златен стандарт от 1971 г. насам. Първият е от 1982 г. до около 2004 г., а вторият е около 2013 г. досега. Първата "стойност на златния паритет" - поне централната тенденция - е била около $ 350 / унция, между $ 300 / унция от Paris Accord of 1985/ Парижкото споразумение от 1985 г. (за справяне със силен долар) и $ 400 / унция на Louvre Accord of 1987/Лувърското споразумение от 1987 г. (за справяне със слаб долар). Втората паритетна стойност е около $ 1250 / унция, с разлика между $ 1150 / унция. и $ 1350 / унция. Графиката показва отклоненията нагоре и надолу от пазарната стойност на златото Цена за трой унция злато в щатски долари по паритет 2016 година за период от 100 години Рейгън -29 Кенеди 0 Тръмп 5.8 Клинтън 16.6 Обама 32 Рузвелт 32 Буш-син 207 Никсън 243 Картър 410 Повищаване стойност на златото в проценти/вертикална скала/ при различни президенти, измерено с месеци на тяхно управление /хоризонтална скала/ Тези ефективни паритетни стойности за златен стандарт - около $ 350 / унция и след това $ 1250 / унция. - са постигнати едновременно чрез най-елегантните и най-грубите средства, които можете да си представите. И все пак, те работиха: първата помогна за създаването на „голямото умереност“ и икономическия бум от 1982-2000. Втората е от период, в който оплакванията за парична нестабилност са заглушени и икономиките като цяло са доста здрави. Централните банки се ангажираха с други видове макроикономически манипулации (отрицателни лихвени проценти!) до такава степен, каквато никога не са били виждали. Вероятно тези манипулации са извършили тежък тормоз върху самия пазар на злато. Но системата им работеше: по отношение на стойностите на техните валути централните банки до голяма степен се придържаха към принципа на стабилните пари.Трудно е да си представим някакъв рационален, съвещателен процес, който би могъл да доведе до по-бърз резултат от това. Когато паритетните стойности бяха избрани между тогавашните плаващи европейски валути и новото евро, през 1999 г. изборът също беше доста добър. Това е лесно. Може би има един ярък пример за грешни паритетни стойности. След споразумението от Бретън Уудс от 1944 г. бяха избрани нови паритетни стойности за британския паунд, френския франк и други валути по отношение на долара и златото. Проблемът беше, че през 1945 г. имаше такъв капиталов контрол и обща липса на международна търговия и финанси, че никой не е имал добра представа за пазарните стойности на тези валути. Първоначално избраните паритетни стойности може би са били далеч от икономическата реалност. В този случай те бързо бяха фиксирани; вълна от преоценки в края на 40-те години доведе до установяване на паритетни стойности, които продължиха през следващите две десетилетия. (Тези “преоценки” може да са причинени и от политики на агресивни “лесни пари”.) Гледната ми точка е: ако направите голяма грешка, можете да я поправите. Но, като се има предвид, че нещата не са толкова мрачни днес, както през 1945 г., няма причина подобен проблем дори да се появи. Всъщност е имало различен вид проблем: вместо просто да вземем нещо близо до актуалната пазарна стойност на валутата срещу златото - както винаги е било в подобни ситуации – през 1944 имаше едно конформистко малцинство, следващо идеите на Мъри Ротбард, който развиваше идеи за „преоценка на златото“ на някакъв глупав аритметичен принцип като $ 10,000, $ 20,000 или $ 50,000 за унция. Но вие не можете да „преоцените златото“. Това ще бъде просто „преоценка на валутата” на принцип 1 / 10000, 1/50000 към една унция злато - с други думи, хиперинфлационна девалвация. Смятам, че днес сериозните хора оценяват тези празни бълнувания с подигравки, които те всъщност заслужават. Златният стандарт е лесен. Хората го правят от векове. Ние го правим точно сега. Не правете едно нещо да изглежда по-трудно, отколкото е. https://www.forbes.com/sites/nathanlewis/2018/12/01/the-mythical-problem-of-finding-the-right-gold-price/#6a6e46fa7923

Ако се върнем пак към темата, дали златото може да стане резервна валута, то и сега е включено във ФОРЕКС резервите и фигурира там де факто като резервна валута, заедно с другите четири, официално утвърдени от МВФ като такива. Въпросът е дали не се изчислява по занижени цени в тези резерви, и какво би се получило, ако се отвържат цените на златото нагоре по борсовите цени. По-големите опасения на американски анализатори са дали Китай няма да девалвира рязко своята валута като отговор на тарифите, налагани му от администрацията на Тръмп, за да ги компенсира с по-евтин юан. При първото налагане на тарифи върху стоки за 50 млрд. Китай е направил точно такава девалвация с 4 процента, която де факто е компенсирала напълно загубите му от по-високи тарифи. Девалвацията на юана прави вносните стоки по-скъпи за китайските консуматори и така косвено стимулира вътрешното производство. Ако се проследи курса на юана към долара в исторически план, може да се види, че от 1982 той е паднал от 1.4 към 1 до над 8:1 през 2005, после леко се вдигнал до към 6-7 досега, където се движи в тези граници. Китай, ако сметне за изгодно, може да си позволи рязка девалвация на собствената му валута, защото притежава най-големите запаси от резервни валути в света. При масирани продажби на свои активи в резерни валути и/или злато, китайската ЦБ може да емитира съответните количества юани и така да девалвира своята валута. Силна девалвация на юана означава най-малко две неща - по-конкурентен износ и редуциране на фирмената вътрешна задлъжнялост, която за китайската икономика е тежко бреме.

Ето буквално изявлението на Корбин за срещата му с ТМ днес: Jeremy Corbyn MP, Leader of the Labour Party, speaking after meeting with Theresa May in Parliament this afternoon, said: “There hasn’t been as much change as I expected but we will have further discussions tomorrow to explore technical issues. “I put forward the view from the Labour Party that we want to achieve a customs union with the EU, access to the Single Market and dynamic regulatory alignment, that is a guarantee of European regulations as a minimum on the environment, consumer and workers’ rights. I also raised the option of a public vote to prevent crashing out or leaving on a bad deal.” https://labour.org.uk/press/jeremy-corbyn-statement-following-meeting-theresa-may/ Като на пазар, Корбин е направил оферта за: 1. Митнически съюз 2. Достъп до Общия пазар 3. Референдум Офертата /цената на подкрепата/ му е била намалена, поради което той казва "не получих, колкото очаквах" Но според мен в общи линии "спазаряването" е завършило, сега, казва Корбин, "трябва да изследваме техническите детайли", тоест утре. Сделката между ТМ и Корбин е сключена, остава да гадаем какво е получил като цена за подкрепата си, а цената която е искал той е посочил /1.2.3/ И дали той и ТМ имат влияние над парламентарните си групи, за да формират мнозинство за така сключената между тях сделка.

Всички тези неща по принцип са верни, но има и някои други, като това например, че китайците заделят огромни суми веднъж на държавно ниво, втори път на фирмено за научно-развойна дейност и иновации свързани с производство, и че са буквално прекопирали германската Индустрия 0.4 за дигитализирани "умни фабрики" интегрирани в мрежа в техен китайски вариант и са я включили като планова задача в Програма 2025. Ако успеят да преминат прехода от тежка промишленост и нискоефективно производство към масово високотехнологично и насочат това потребление към вътрешния си пазар, имат, според мен, фифти-фифти шансове до петнадесет години да прекрачат капана на средните доходи, ако не се впуснат да развиват мегаломански геостратегически планове /което Блумбърг са отбелязали в подхода на Xi/, в противен случай рискуват да затънат дълбоко в задлъжнялост и е възможно да загубят стабилност, политическа и социална, според мен. На което се надява и основният им конкурент.