Б. Киров

Зад Тръмп застава цялата партийна машина на Републиканската партия, не случайно той не се кандидатира като независим, каквито намерения беше декларирал не веднъж преди. Дали ще има плавен преход, според мен, зависи много от това дали политиците и елитите в САЩ ще успеят да постигнат компромис. Факт е обаче, че някои от действията на администрацията на Байдън в икономиката, де факто са продължение на политиката на Тръмп. Много показателно в това отношение е изявлението на управляващия директор на най-голямата банка ДжиПиМорган, Джейми Даймън, пред форума в Давос: https://www.cnbc.com/2024/01/17/jamie-dimon-praises-trump-warns-maga-criticism-could-hurt-biden.html Самият Даймън преди това беше обсъждан като възможна кандидатура за президент на САЩ.

За да правим разлика между класически либерализъм и неолиберализъм, трябва да изясним основните принципи на единия и на другия. Тук ще публикувам едно, според мен, доста точно и пълно мнение по този въпрос като изходна гледна точка: Класически либерализъм срещу неолиберализъм Разликата между „класическия либерализъм“ и „неолиберализма“ е объркваща за много хора; така че нека обобщим накратко тези термини и някои от хората и идеите, свързани с тях. Класическият либерализъм се корени в хуманизма. В областта на икономиката „класическият либерализъм“ обикновено се отнася до съвкупността от социоикономически науки на Адам Смит („класически либерал“) и неговите философски потомци. Класическите либерали бяха фокусирани върху неблагоприятните икономически и социални последици от предкапиталистическата система на меркантилизма. Те извличат своите прозрения за икономическите пазари, геополитиката и човешката природа от хуманистични философи от епохата на Просвещението като Томас Хобс, Джон Лок, Жан-Жак Русо и Имануел Кант. Заедно тези социални и икономически философи разработиха „Теория за социалния договор“ и много други идеи, свързани с връзката между хората, икономиките и правителствата. От 18- ти век икономистите , следващи традицията на Адам Смит, продължават да поставят висок приоритет върху максимизирането на човешкото здраве и благосъстояние в своите икономически и търговски теории. Неолиберализъм = Нов икономически либерализъм Науките в областта на икономиката в САЩ от 80-те години на миналия век са значително доминирани от тесен набор от икономически идеи, които могат да бъдат класифицирани като „неолиберални“, защото представляват нова („нео“) форма на „икономически либерализъм“. Този нов икономически либерализъм се характеризира с набор от теории за това как икономиките, корпорациите, правителствата и глобалната търговия биха могли теоретично да работят при перфектни условия , със силен акцент върху абстрактните теории за пазарно равновесие и върху математически модели. На пръв поглед неолибералните икономически теории изглеждат в съответствие с идеалите за свободен пазар на Адам Смит, но в действителност неолиберализмът значително се отклонява от класическия икономически либерализъм на Адам Смит и повечето икономисти преди 80-те години. Неолиберализъм: „Стабилизирайте. Приватизирайте. Либерализирайте. ” Това е известна мантра, която неолибералите често са използвали, за да уловят същността на собствената си икономическа философия, която по ирония на съдбата е дестабилизирала буквално всяка страна, в която е била изцяло възприета. В тази мантра се подразбират следните основни принципи на неолиберализма. - Дерегулирайте всички пазари, особено финансовите пазари и пазара на труда (въз основа на априорна вяра в способността на банкерите и корпоративните ръководители да се регулират сами). - Демонтирайте програмите за вътрешна социална стабилност (независимо от неизбежната социална, политическа и икономическа нестабилност, която това създава), защото личната отговорност е от първостепенно значение . - Приложете програми за корпоративно благосъстояние и обширни правила на СТО, за да защитите банките и притежателите на облигации от техните собствени злоупотреби и небрежно управление на риска, включително спасяване и много други правителствени намеси (като същевременно игнорирате непрекъснатото създаване на рискове и лицемерното противоречие на техния мандат за „лична отговорност“ по-горе ). - Премахнете капиталовия контрол, за да позволите на „горещите пари“ да се движат бързо между страните, така че инвеститорите и корпорациите да могат да използват възможностите за арбитраж на пазара на труда, данъците, валутата и природните ресурси (независимо от дестабилизиращото въздействие, което горещите пари имат върху всички пазари навсякъде). - Насърчавайте финансизирането на почти всичко, включително реинженеринг на западни производствени и застрахователни компании в квазибанки и търговци на деривати, за да „диверсифицират риска“ (но вдействителност за да използват измамите за бързо забогатяване на Уолстрийт, защото реалните производствени индустрии не са в състояние да увеличат тримесечните печалби достатъчно, за да гарантират техните бонуси за опции върху акции.) - Продайте всички публични активи на частни собственици (независимо дали частните пазари на дадена държава са достатъчно зрели или прозрачни или достатъчно регулирани, за да управляват ефективно тези активи). - Отнасяйте се към чуждестранните инвеститори по абсолютно същия начин като към местните инвеститори (пренебрегвайки очевидната реалност, че чуждестранните инвеститори нямат същата лоялност и ангажираност към икономическите и социални нужди на страната като местните инвеститори). - Настоявайте, че на чуждестранните инвеститори трябва да бъде позволено да притежават и контролират жизненоважни инфраструктурни активи в секторите на енергетиката, банкирането, телекомуникациите, разпределението на водата, транспорта и природните ресурси (като същевременно забраняват чуждестранната собственост и контрол върху жизненоважна инфраструктура и ресурси във вашите собствени страни). - Намалете преговорната сила на работниците, елиминирайте защитата на пазара на труда и възприемете произволната и необоснована представа за „естествен процент на безработица“. (Разбира се, тази „естествена норма“ никога не е „естествена“. В действителност неолибералната „естествена норма“ е каквато и да е ставка, която съществува, след като всички корпоративни социални грижи и правителствени трудови политики са повлияли на пазара на труда, включително политики, които насърчават офшоринг, аутсорсинг, потискане на заплатите на труда, разбиване на синдикатите, натиск върху цените на труда от законите за минималната заплата, които потискат създаването на работни места в страната, наред с много други „естествени“ фактори.) - Насърчавайте „свободната търговия“, като принуждавате развиващите се страни да премахнат търговските политики, които защитават техните икономики от враждебни външни политически и икономически сили, преди да са достатъчно силни, за да издържат ефективно на такива сили (докато същевременно неолибералите правят всичко възможно, за да защитят собствените си икономики). - Отхвърлете всички форми на индустриализация със заместване на вноса (ISI) в полза на стриктното придържане към воден от износ растеж и произволната представа за „сравнително предимство“ (като същевременно пренебрегвате как това обрича развиващите се нации на прединдустриализиран начин на производство; пречи им да постигнат устойчиво, стабилно и дългосрочно икономическо развитие; държи ги зависими от вносни промишлени стоки от индустриализираните нации; и ги държи подчинени на икономическите и политическите програми на индустриализираните нации). - Попречете на държавите да налагат собствените си разпоредби за безопасност за вносни продукти (независимо от това как групите с корпоративни интереси и конфликтите на интереси в страните износителки могат да компрометират безопасността на техните изнасяни продукти). - Попречете на държавите да налагат собствените си екологични разпоредби срещу чуждестранни корпорации (независимо от екологичните последици). - Наложете глобален режим на интелектуална собственост, който не позволява на държавите да развиват своя собствена интелектуална собственост в жизненоважни области като здравеопазване, производство на храни, производство на чиста енергия и много други. - Намалете данъците за хората с най-големи доходи (независимо от фискалното състояние на правителството). - Намалете размера на правителството като самоцел (без сериозно проучване колко голямо или малко трябва да бъде едно правителство , за да постигне дългосрочна икономическа и социална стабилност). - Отхвърлете всяка форма на парична автономия и наложете макроикономически ограничения на всички страни (с изключение на собствената ви страна). Вашингтонският консенсус Взети заедно, предходният пакет от икономически, трудови и търговски политики представлява основната доктрина на неолиберализма. Също така често се смята за „Вашингтонски консенсус“, тъй като високопоставени политици и мозъчни тръстове във Вашингтон са известни с налагането на този пакет от политики на много страни по света от края на 70-те години на миналия век. Този пакет от политики е наложен под формата на „Програми за структурно приспособяване“, тактики за пряка двустранна търговия и дипломатически натиск и косвено от влиянието на правителството на САЩ върху МВФ, Световната банка, СТО и много други междуправителствени и неправителствени организации, университети и мозъчни тръстове за публична политика. Днес фразата „Програма за структурно приспособяване“ е толкова хулена в развиващия се свят, че МВФ и Световната банка официално промениха името й на „Инициатива за стратегия за намаляване на бедността“. Неолибералният капитализъм унищожи глобалното доверие в капитализма. Основните неолиберални икономисти и тяхната учебна програма, която доминира в програмите по икономика на колежа по целия свят, настроиха по-голямата част от човечеството срещу капитализма. Това само по себе си е трагедия, но когато плодовете на капитализма станат толкова далеч от по-голямата част от човешкото население, не е изненада, че по-голямата част от човечеството ще възприеме капитализма като враждебен към своето съществуване. Грешка е за успешните бенефициенти на капитализма да приемат, че свободният пазар сам ще оправи всичко. Милиарди хора по света отчаяно търсят алтернатива – трети път, който не е колективизъм и не е тирания на богатите срещу бедните. Те просто искат система, която не институционализира бедността и тиранията. Колкото по-дълго трябва да чакат такава система, толкова по-голяма ще бъде враждебността им към статуквото. https://ginifoundation.org/kb/classical-liberalism-vs-neoliberalism/

Най-общо казано, тогава влезе в обращение т.н. Модерна монетарна теория, която пропонира, че за страна като САЩ дългът няма значение, защото те могат да отпечатат толкова от своята валута, колкото искат, тъй като тя е световната валута. Тогава окончателно беше премахнато и разграничаването между инвестиционни банки и депозитни банки, регламентирано със закон от 1933. Всичко се базираше на опиянението от падането на Съветския блок, най-ярък израз на това е "Краят на историята" на Фукуяма. Последваха две големи финансови кризи - Дот-ком балона и Ипотечната криза - но вместо да гасят пожара на финансовите спекулации с вода, започнаха да ги поливат с бензин, с количествени улеснения, като ЕС и другите ЦБ последваха САЩ; и ето ни тук. Чудодейното "спасение", според същите пропоненти на Модерната монетарна теория е електронната валута на Централните банки, но, според мен, това няма да реши въпроса.

Ето ги 10-те точки на т.н. Вашингтонски консенсус от 1989, който е сочен за икономическата основа на неолиберализма, и който сега администрацията на Байдън декларира за отживелица: 1. Дисциплина на фискалната политика , с избягване на големи фискални дефицити спрямо БВП; 2. Пренасочване на публичните разходи от субсидии към широкообхватно предоставяне на ключови услуги в полза на растежа и борбата срещу бедността като основно образование, първично здравеопазване и инвестиции в инфраструктура; 3. Данъчна реформа , разширяване на данъчната основа и приемане на умерени пределни данъчни ставки; 4. Лихвени проценти , които са пазарно определени и положителни (но умерени) в реално изражение; 5. Конкурентни валутни курсове ; 6. Либерализация на търговията : либерализация на вноса, с особен акцент върху премахването на количествените ограничения (лицензиране и др.); всяка търговска защита да бъде осигурена чрез ниски и относително еднакви тарифи ; 7. Либерализация на входящите преки чуждестранни инвестиции ; 8. Приватизация на държавни предприятия ; 9. Дерегулация : премахване на регулации, които възпрепятстват навлизането на пазара или ограничават конкуренцията, с изключение на тези, които са обосновани от съображения за безопасност, опазване на околната среда и защита на потребителите, както и пруденциален надзор на финансовите институции ; 10 Правна сигурност на правата на собственост . https://en.m.wikipedia.org/wiki/Washington_Consensus ЕС до 2008 плътно се придържаше към 10-те точки. Същото не бих казал за САЩ, особено за точки от 1 до 4. Този консенсус има и предистория, която според мен, започва с отмяната на златния стандарт от Никсън, последвалото рязко обезценяване на долара, стопирано от заместването на златото, като подкрепяща щатския долар стойност, със стойност на нефта /споразумението на Кисинджър със Саудитска Арабия да продава нефт единствено и само в долари на всички; рязкото вдигане на лихвите от председателя на Фед, Пол волкър, до 20 процента, което потапя надолу основните валути спрямо долара с почти 50 процента, и накрая договорката от хотел Плаза през 1985 за девалвация на долара спрямо тези валути от 1985: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Plaza_Accord Основната пробойни във Вашингтонския консенсус са огромните дефицити, отрицателните реални лихвени проценти и не на последно място отнемането на монопола на щатския долар в търговията с нефт. Последното, според мен, в комбинация с другите два фактора, е пробойна във Вашингтонския консенсус, която не може да бъде затворена.

Тогава за внесли като апортна вноска 140 декара общинска собственост, върху която частник е поел ангажимент да строи увеселителен парк. Той, както се случва по тези географски ширини, нищо не е построил, и прехвърля собствеността от 140 декара на друг собственик. Новият собственик е бил един път "обезпечен" за разликата от 140 - 80 декара в Гребната база, тоест 60 декара с 50 декара общинска земя в различни зони на Пловдив с право на строеж върху тези 50 декара. Сега, като изкупуват от него по пазарна цена 65 декара, пак му оставят разликата до 80, тоест петнадесетина декара да си строи човека.

променили са статута на земята през 2022: Въпреки гражданското недоволство и протестите, общинският съвет в Пловдив даде възможност да бъдат застроени над 80 хил. кв. метра от парка при Гребната база в града. Това стана с одобряването на промени в общия устройствен план на града. С викове "Мафия" присъстващите в залата недоволни граждани приеха решението на общинския съвет, взето с 38 гласа "за". Съветниците не приеха нито едно от предложенията по въпроса – за отлагане на точката, за по-подробно обсъждане, за запазване на зелените площи. https://www.mediapool.bg/plovdiv-razreshi-stroezhi-varhu-nad-80-dka-ot-parka-krai-grebnata-baza-news342257.html Ако отворите сайтовете за продажби на парцели в Пловдив, ще видите, че разликата в цените на такива около Гребната база между такива с право на строеж и без право на строеж е точно толкова - 60 евро без право на строеж и 250 евро с право на строеж за кв. м.

При това всичко е законно, не можеш с пръст да ги пипнеш: първия път са продали земята със статут без право на застрояване, после същите смърфове от общинския съвет й гласуват статут на право за застрояване, и накрая, когато гражданите почват да протестират че им вземат парка, пак същите смърфове се "вслушват" в справедливите протести на гражданството и вземат решение да изкупят земята по пазарни цени, вече по 250 евро на кв. м., колкото са пазарните цени, като плащат на собственика от бюджета. Собственикът, без да си мръдне пръста, реализира печалба от 28 млн. лева.

https://www.weforum.org/agenda/2024/01/special-address-by-javier-milei-president-of-argentina/ Милей е отишъл в Давос с обикновен пътнически полет, за разлика от повечето ВИП персони, популизъм или не, факт. Според мен, ако се опитам да характеризирам с една дума системата в която живеем от доста време, то е клептокрация, а с малко повече - управления на партократи, които крадат в синергия с олигарси. Защо се въртим в този омагьосан кръг вече десетки години, голяма тема. Дали можем да излезем от него и как, още по-голяма тема, но се отдалечаваме от темата "защо либерализмът се провали". Държа си на първото мнение, че либерализмът не се е провалил, проваля се т.н. неолиберализъм, особено в икономиката.

Според мен ценностната система, както на децата, така и на родителите им, се формира от начина им на живот. Дори и един родител да проповядва Десетте Божи заповеди, ако около него в службата му или във фирмата, например, всички крадат, детето едва ли ще се впечатли от морала на родителя си, защото вижда навсякъде около себе си неговото опровержение, децата на родители, които по един или друг начин са крали, са богати и т.н. Цанов идеализира морала по време на социализма и този в САЩ от миналия век, но, според мен, малко лицемерно. Та нали тогава НРБ изнасяше по "канали" наркотици към Запада, за да го "разложи", а тези наркотици пак са убивали деца. Просто след падането на Стената се отвори и вътрешния пазар, покрай трафика. Оставам си на мнението, че най-важното нещо е да има справедливи закони и те да се спазват от всички, като за това са отговорни всички видове власти, включително медиите.

А дали не причинява?

Напълно съм съгласен, особено за европейския исторически път на развитие; за Азия моделът на история е малко по-различен, според мен, там автократичния икономически модел показва добри икономически резултати, Ли Куан Ю в Сингапур е бил стопроцентов автократ. Моделът на либерализъм в икономиката, според мен, както всяко нещо с дозирането е доколко. В САЩ в края на 19-ти и до средата на 20-ти век либералната конкуренция е съчетана с регулиране на монополите от федералното правителство, което води до позитивни резултати. Разбиването на големите монополи в железниците и нефтодобива ускоряват развитието. Има и друго нещо - при индустриалния капитализъм самите фабриканти са класата, която настоява държавата да инвестира данъците в т.н. естествени монополи, които са транспорт, здравеопазване и жилищно строителство. Това не се прави от алтруизъм, а от простата сметка на индустриалците, че така могат да плащат по-малко на работниците си, като държавата се грижи за техните жизненоподдържащи функции, а индустриалците инвестират в нови технологии и производства свободния капитал. Това започва да се променя някъде след ПСВ в САЩ със създаването на Федералния резерв, по същество частен монопол в банкирането. Мисля, че в последните няколко години има осъзнаване на позитивите в такъв вид развитие, нещо което е публично артикулирано дори от Байдън тук: Администрацията на Байдън току-що обяви смъртта на неолиберализма https://nymag-com.translate.goog/intelligencer/2023/05/biden-just-declared-the-death-of-neoliberalism.html?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp както и по-друг начин в речта на новоизбрания президент на Аржентина Хавиер Милей пред форума в Давос, много интересна реч.

Линията е в прилагането на закона. И сега има закон, забраняващ секс с малолетни и разпространение на наркотици. Работата на полицията и прокуратурата е да прилагат този закон. Щом един ютубър и двама геймъри толкова лесно стигат до нарушители на закона, какво им пречи на правоохранителните органи да го правят? Чисто реторичен въпрос. Рибата се вмирисва откъм главата.

В ядрото на Стара Европа либералната демокрация функционира в идейната сфера на християндемокрацията, най-голямата партия център-дясно е ЕНП. До Ковид и войната в Украйна този модел работеше добре, като неговото ядро беше германската индустриална машина. У нас, според мен, нещата тръгнаха накриво още в първите години на прехода. По начало българската номенклатура беше най-тясно свързана със съветската и затова преходът вървеше почти успоредно с процесите в Русия. Особеност е, че българските номенклатурни кадри бяха условно разделени на "националисти"/живковисти/ и "либерали" /лукановисти/, които две котерии и досега враждуват люто, мимикрирайки като европейска либерална демокрация под разни партийни имена. Дали ще се върнат към кафяво-червен режим тип "Булгар! Булгар!", според мен не, освен ако външни фактори не ги тласнат към това.

Че те си имат и говорител, трябва ли да ти обяснявам като на първокласник, той се казва Клаус Шваб, и охотно се изказва и пише относно техните планове, имат и сайт, издават книги и обясняват на целия свят бъдещето, според него. Разговорът минава в глуха линия, поне за мен. Можеш да си задаваш въпросите, но едва ли ще ти отговарям, не съм йезуитски възпитаник и изпитвам досада от такъв вид диалог. Бъди здрав.

Аз не използвах думи, че наливането на пари е съзидателно разрушение, ако прочетеш по-внимателно отговора ми към колегата автор на темата, написал съм, че използването на културния марксизъм като идеология на подкопаването на капитализма отвътре е съзидателно разрушение, целящо да замени един тип управление с по-авторитарен тип на управление, пропониран от елитите в Давос, наричан от някои, според мен, неточно, неофеодализъм, а не наливането на пари. Както и да е, предлагам да се четем по-внимателно, за да няма грешки в превода. Знам за какво конвенционално се използва "съзидателно разрушение" в смисъл помитане на слабите бизнеси и тяхното естествено фалиране на пазара.

Според мен, финансовият капитал не е консервативен, последните фалити на големи банки миналата година в САЩ, както и швейцарската Креди Сюис са нагледно доказателство; в първия случай имаше фалит заради обезпечаване с ДЦК, цените на които се срутиха и вложителите масово започнаха да теглят пари, във втория обезпечаване с ценни книжа, акции на фирми, тоест швейцарската банка е играла ролята на своеобразен хедж-фонд, което не е нейна присъща функция. https://www.dw.com/bg/kredi-suis-kraht-na-edna-banka-koato-e-too-big-to-fail/a-65024582 Срутването беше овладяно в САЩ като се гарантираха всички влогове, а това означава само едно, печат на неограничено количество пари, или поне заявена готовност за такъв печат, което е другото име на инфлацията. Тук даже не споменавам за т.н. "банки в сянка", тоест финансови институции без банков лиценз, които раздават кредити, а техният дял е огромен. От години се говори за връщане на Glass-Steagall Act от 1933, разделящ инвестиционното банкиране от банкирането с депозити, https://www.federalreservehistory.org/essays/glass-steagall-act Ситуацията от банковата криза, предшестваща Голямата депресия, също е била предизвикана от даване на необезпечени кредити, впрочем от онези години е популярния термин "банкстери", мисля че за пръв път го използва прокурора на Ню Йорк по онова време. Този закон от времето на ФДР е бил отменен мисля през 90-те години, има и редица внесени законопроекти за нов Glass-Steagall Act, както от законодатели републиканци, така и от демократи, но засега нещата си вървят "неолиберално". "

https://fredblog.stlouisfed.org/2018/05/a-plateau-for-manufacturing/?utm_source=series_page&utm_medium=related_content&utm_term=related_resources&utm_campaign=fredblog

Това е "прекрасният нов свят" на тълпата от Давос, но нали знаете, „Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си“. Ще стане точно така, ако светът беше застинал в безвремието "Краят на Историята" на Фукуяма, но мисля, че и той самият се отрече от визията си.

Е да, това е точно, или е било така към момента на писането, но тук вече дискутирам кои американци, тези от горния 1 процент, тези от следващите 10 процента или тези от останалите 90 процента, и ключът от бараката е в това Кой колко Богат е и къде се е концентрирало богатството. Някои са по-равни от другите, както обича да казва героят Свиня от един утопичен роман. И да уточня, че това което цитирате, не е първият ми коментар, а е анонса към темата ми, той не е коментар, първият ми коментар беше, това което по-горе Ви цитирах.

"Сериозно обаче, моята хипотеза за "как се е стигнало до тук" е че това е станало главно през стоковата борса, подплатено от философията на кейнсианството, че всички реални проблеми на икономиката могат да се решават с печатане на пари от въздуха, с главен злодей в този сериал Фед и съучастници от Уолстрийт. Но това трябва са провери" Това е първият ми коментар. И какво искате да ми кажете с насочването?

Съгласен съм, но имам предвид нещо съвсем друго - не финансовия капитал и неговите отделни представители като личности, а финансиализацията на капитализма, изместването на центъра от производство на стоки и услуги към производство на пари под формата на кредит, необезпечен със стойност. Това именно е механизма на "помпата за богатство", която изпомпва богатството /реална стойност/ от долните 90 процента на обществената пирамида към върха от 10 процента. Какво всъщност става: Това престава да бъде интелектуално упражнение, след като осъзнаете: а) САЩ мин. заплатата е била 5 сребърни четвъртини ($1,25) през 1963 г б) Тези 5 сребърни qtr сега струват $25 в) Изчисленията на CPI в САЩ показват, че $1,25 сега струват само $10,81 d) Разликата от $14,19е отишла в топ 10% в САЩ д) Делът на труда в корпоративните печалби е близо до дъното от няколко десетилетия е) Политическата дисфункция на САЩ е на върхове за няколко поколения, движена в голяма степен от най-високото неравенство в доходите от почти 100 години. Това е обяснено в този туит на Люк Громен, финансов анализатор. Свръхпредлагането на необезпечен със стойност кредит облагодетелства най-напред богатите, които са 90 процента от притежателите на борсовите акции и дериватните инструменти за инвестиции, а това свръхпредлагане на кредит е осигурено от политиките на дълг на правителството в симбиоза с централните банки, обслужващи този дълг. После по веригата на търговските банки този държавен дълг се мултиплицира десетократно, защото вече няма разграничаване между инвестиционно и депозитарно банкиране. Резултатът е, че се печели повече от финансови спекулации, отколкото от производство на каквото и да е. Финансилиаризирането на икономиката тласка корпорациите да търсят по-евтина работна ръка, каквато САЩ откриха в Китай през 70-те години, а допълнително вносът на евтина работна емигранска ръка сваля цената на труда вътре в страната. Резултатът е, че от класическия либерализъм, основан върху свободния пазар и конкуренцията, вече е останало много малко.

Според последни екзитполове, който и да е от тримата водещи кандидати на републиканците в първичните избори - Тръмп, Ники Хейли и Рон Де Сантис - печели срещу Байдън, като Ники Хейли с най-много: https://www.msn.com/en-us/news/politics/trump-desantis-haley-all-leading-biden-in-new-poll/ar-AA1mZRBl?rc=1&ocid=winp1taskbar&cvid=2dc7375aec574cfdf368236e0c581e1f&ei=33 Разбира се, до изборите има много време.

В схемата начертана от Безменов четвъртата фаза е идването на съветските танкове и установяване на съветска власт, нещата са пределно ясни по матрицата на Сун Дзъ - победи врага си, като го разрушиш отвътре. Губи се логиката, ако Запада, според Вас, сам се разрушава отвътре из основи посредством идеологията на културен марксизъм, каква би била четвъртата фаза от очертаната по-горе от Безменов схема? Очевидно комунизъм от съветски тип е изключена опция, това най-елементарно би означавало богатите да бъдат лишени от богатството им, а именно голяма част от тях сега са проводници на културния марксизъм. Според мен, става въпрос за т.н. "съзидателно разрушаване" пропонирано от неолибералите и пълна смяна на идустриалния капитализъм с финансово доминиран посткапитализъм. В американския вариант "консерватори" са наричани класическите либерали, за разлика от Европа, където под това се разбира реставрация на старата аристокрация, по причина, че в САЩ никога не е имало феодализъм, те прескачат този етап. До началото на ПСВ под либерализъм в САЩ се е имало единствено предвид класически либерализъм, основан върху индустриален капитализъм. Днешната Републиканска партия е именно основана върху такъв консервативен либерализъм.

Допускам, че играете ролята на "адвокат на дявола", за да сондирате нагласите на общественото мнение, цитирайки Мусолини. Едно е обаче заявената програма на идеолога, а съвсем друга е практиката на режима. И разликата се установява лесно с изследване на фактите от историята, те са непоклатими.

Турчин не само регистрира настоящата поредна криза в американското общество, но посочва и начин тя да бъде преодоляна без размирици и гражданска война, каквато е била войната от 1861-1865. Неговото виждане е за автентично връщане към Новия курс на ФДР от 30-те години на миналия век, когато американския елит се обединява с разбирането, че може да отстъпи от егоистичния си интерес и да предостави по-голяма част от БВП на наемния труд. След това има почти 40-годишен растеж на заплатите на средната класа и спад в богатството на горните 10 процента, но през 70-те години помпата на богатството отново се включва нагоре. Според мен, макар че той, Турчин, не го споменава изрично, най-съществения закон въведен от Рузвелт е Законът Глас-Стийгъл за разделянето на инвестиционното банкиране от банките за депозити: https://econ.bg/Закон-на-Глас-Стийгъл-Glass-Steagall-Act-_l.d_i.329795.html както и девалвацията на долара с над 50 процента с преоценката му в златния стандарт. Всъщност програмата на Байдън беше за Нова /Зелена/ сделка, но, според мен, той не я осъществи и "помпата на богатството" продължава да си работи по стария начин. Плачевното е във виждането за вездесъщата държава като лек за всички социални и икономически проблеми, защото, според мен, зад всеки тоталитаризъм стои по един диктатор. Повечето изследователи на Оруел са на мнение, че в 1984 той е използвал прототипа на Сталин за персонажа му на Големия Брат, а опозицията му Голдщайн има за прототип Лев Троцки. Импулсът му да започне този роман е Техеранското споразумение, което разделя света на зони за влияние между Великите сили, но познанията му за същността на тоталитаризма са придобити от Гражданската война в Испания.