Б. Киров

Най-общо казано, тогава влезе в обращение т.н. Модерна монетарна теория, която пропонира, че за страна като САЩ дългът няма значение, защото те могат да отпечатат толкова от своята валута, колкото искат, тъй като тя е световната валута. Тогава окончателно беше премахнато и разграничаването между инвестиционни банки и депозитни банки, регламентирано със закон от 1933. Всичко се базираше на опиянението от падането на Съветския блок, най-ярък израз на това е "Краят на историята" на Фукуяма. Последваха две големи финансови кризи - Дот-ком балона и Ипотечната криза - но вместо да гасят пожара на финансовите спекулации с вода, започнаха да ги поливат с бензин, с количествени улеснения, като ЕС и другите ЦБ последваха САЩ; и ето ни тук. Чудодейното "спасение", според същите пропоненти на Модерната монетарна теория е електронната валута на Централните банки, но, според мен, това няма да реши въпроса.

Ето ги 10-те точки на т.н. Вашингтонски консенсус от 1989, който е сочен за икономическата основа на неолиберализма, и който сега администрацията на Байдън декларира за отживелица: 1. Дисциплина на фискалната политика , с избягване на големи фискални дефицити спрямо БВП; 2. Пренасочване на публичните разходи от субсидии към широкообхватно предоставяне на ключови услуги в полза на растежа и борбата срещу бедността като основно образование, първично здравеопазване и инвестиции в инфраструктура; 3. Данъчна реформа , разширяване на данъчната основа и приемане на умерени пределни данъчни ставки; 4. Лихвени проценти , които са пазарно определени и положителни (но умерени) в реално изражение; 5. Конкурентни валутни курсове ; 6. Либерализация на търговията : либерализация на вноса, с особен акцент върху премахването на количествените ограничения (лицензиране и др.); всяка търговска защита да бъде осигурена чрез ниски и относително еднакви тарифи ; 7. Либерализация на входящите преки чуждестранни инвестиции ; 8. Приватизация на държавни предприятия ; 9. Дерегулация : премахване на регулации, които възпрепятстват навлизането на пазара или ограничават конкуренцията, с изключение на тези, които са обосновани от съображения за безопасност, опазване на околната среда и защита на потребителите, както и пруденциален надзор на финансовите институции ; 10 Правна сигурност на правата на собственост . https://en.m.wikipedia.org/wiki/Washington_Consensus ЕС до 2008 плътно се придържаше към 10-те точки. Същото не бих казал за САЩ, особено за точки от 1 до 4. Този консенсус има и предистория, която според мен, започва с отмяната на златния стандарт от Никсън, последвалото рязко обезценяване на долара, стопирано от заместването на златото, като подкрепяща щатския долар стойност, със стойност на нефта /споразумението на Кисинджър със Саудитска Арабия да продава нефт единствено и само в долари на всички; рязкото вдигане на лихвите от председателя на Фед, Пол волкър, до 20 процента, което потапя надолу основните валути спрямо долара с почти 50 процента, и накрая договорката от хотел Плаза през 1985 за девалвация на долара спрямо тези валути от 1985: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Plaza_Accord Основната пробойни във Вашингтонския консенсус са огромните дефицити, отрицателните реални лихвени проценти и не на последно място отнемането на монопола на щатския долар в търговията с нефт. Последното, според мен, в комбинация с другите два фактора, е пробойна във Вашингтонския консенсус, която не може да бъде затворена.

Тогава за внесли като апортна вноска 140 декара общинска собственост, върху която частник е поел ангажимент да строи увеселителен парк. Той, както се случва по тези географски ширини, нищо не е построил, и прехвърля собствеността от 140 декара на друг собственик. Новият собственик е бил един път "обезпечен" за разликата от 140 - 80 декара в Гребната база, тоест 60 декара с 50 декара общинска земя в различни зони на Пловдив с право на строеж върху тези 50 декара. Сега, като изкупуват от него по пазарна цена 65 декара, пак му оставят разликата до 80, тоест петнадесетина декара да си строи човека.

променили са статута на земята през 2022: Въпреки гражданското недоволство и протестите, общинският съвет в Пловдив даде възможност да бъдат застроени над 80 хил. кв. метра от парка при Гребната база в града. Това стана с одобряването на промени в общия устройствен план на града. С викове "Мафия" присъстващите в залата недоволни граждани приеха решението на общинския съвет, взето с 38 гласа "за". Съветниците не приеха нито едно от предложенията по въпроса – за отлагане на точката, за по-подробно обсъждане, за запазване на зелените площи. https://www.mediapool.bg/plovdiv-razreshi-stroezhi-varhu-nad-80-dka-ot-parka-krai-grebnata-baza-news342257.html Ако отворите сайтовете за продажби на парцели в Пловдив, ще видите, че разликата в цените на такива около Гребната база между такива с право на строеж и без право на строеж е точно толкова - 60 евро без право на строеж и 250 евро с право на строеж за кв. м.

При това всичко е законно, не можеш с пръст да ги пипнеш: първия път са продали земята със статут без право на застрояване, после същите смърфове от общинския съвет й гласуват статут на право за застрояване, и накрая, когато гражданите почват да протестират че им вземат парка, пак същите смърфове се "вслушват" в справедливите протести на гражданството и вземат решение да изкупят земята по пазарни цени, вече по 250 евро на кв. м., колкото са пазарните цени, като плащат на собственика от бюджета. Собственикът, без да си мръдне пръста, реализира печалба от 28 млн. лева.

https://www.weforum.org/agenda/2024/01/special-address-by-javier-milei-president-of-argentina/ Милей е отишъл в Давос с обикновен пътнически полет, за разлика от повечето ВИП персони, популизъм или не, факт. Според мен, ако се опитам да характеризирам с една дума системата в която живеем от доста време, то е клептокрация, а с малко повече - управления на партократи, които крадат в синергия с олигарси. Защо се въртим в този омагьосан кръг вече десетки години, голяма тема. Дали можем да излезем от него и как, още по-голяма тема, но се отдалечаваме от темата "защо либерализмът се провали". Държа си на първото мнение, че либерализмът не се е провалил, проваля се т.н. неолиберализъм, особено в икономиката.

Според мен ценностната система, както на децата, така и на родителите им, се формира от начина им на живот. Дори и един родител да проповядва Десетте Божи заповеди, ако около него в службата му или във фирмата, например, всички крадат, детето едва ли ще се впечатли от морала на родителя си, защото вижда навсякъде около себе си неговото опровержение, децата на родители, които по един или друг начин са крали, са богати и т.н. Цанов идеализира морала по време на социализма и този в САЩ от миналия век, но, според мен, малко лицемерно. Та нали тогава НРБ изнасяше по "канали" наркотици към Запада, за да го "разложи", а тези наркотици пак са убивали деца. Просто след падането на Стената се отвори и вътрешния пазар, покрай трафика. Оставам си на мнението, че най-важното нещо е да има справедливи закони и те да се спазват от всички, като за това са отговорни всички видове власти, включително медиите.

А дали не причинява?

Напълно съм съгласен, особено за европейския исторически път на развитие; за Азия моделът на история е малко по-различен, според мен, там автократичния икономически модел показва добри икономически резултати, Ли Куан Ю в Сингапур е бил стопроцентов автократ. Моделът на либерализъм в икономиката, според мен, както всяко нещо с дозирането е доколко. В САЩ в края на 19-ти и до средата на 20-ти век либералната конкуренция е съчетана с регулиране на монополите от федералното правителство, което води до позитивни резултати. Разбиването на големите монополи в железниците и нефтодобива ускоряват развитието. Има и друго нещо - при индустриалния капитализъм самите фабриканти са класата, която настоява държавата да инвестира данъците в т.н. естествени монополи, които са транспорт, здравеопазване и жилищно строителство. Това не се прави от алтруизъм, а от простата сметка на индустриалците, че така могат да плащат по-малко на работниците си, като държавата се грижи за техните жизненоподдържащи функции, а индустриалците инвестират в нови технологии и производства свободния капитал. Това започва да се променя някъде след ПСВ в САЩ със създаването на Федералния резерв, по същество частен монопол в банкирането. Мисля, че в последните няколко години има осъзнаване на позитивите в такъв вид развитие, нещо което е публично артикулирано дори от Байдън тук: Администрацията на Байдън току-що обяви смъртта на неолиберализма https://nymag-com.translate.goog/intelligencer/2023/05/biden-just-declared-the-death-of-neoliberalism.html?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp както и по-друг начин в речта на новоизбрания президент на Аржентина Хавиер Милей пред форума в Давос, много интересна реч.

Линията е в прилагането на закона. И сега има закон, забраняващ секс с малолетни и разпространение на наркотици. Работата на полицията и прокуратурата е да прилагат този закон. Щом един ютубър и двама геймъри толкова лесно стигат до нарушители на закона, какво им пречи на правоохранителните органи да го правят? Чисто реторичен въпрос. Рибата се вмирисва откъм главата.

В ядрото на Стара Европа либералната демокрация функционира в идейната сфера на християндемокрацията, най-голямата партия център-дясно е ЕНП. До Ковид и войната в Украйна този модел работеше добре, като неговото ядро беше германската индустриална машина. У нас, според мен, нещата тръгнаха накриво още в първите години на прехода. По начало българската номенклатура беше най-тясно свързана със съветската и затова преходът вървеше почти успоредно с процесите в Русия. Особеност е, че българските номенклатурни кадри бяха условно разделени на "националисти"/живковисти/ и "либерали" /лукановисти/, които две котерии и досега враждуват люто, мимикрирайки като европейска либерална демокрация под разни партийни имена. Дали ще се върнат към кафяво-червен режим тип "Булгар! Булгар!", според мен не, освен ако външни фактори не ги тласнат към това.

Че те си имат и говорител, трябва ли да ти обяснявам като на първокласник, той се казва Клаус Шваб, и охотно се изказва и пише относно техните планове, имат и сайт, издават книги и обясняват на целия свят бъдещето, според него. Разговорът минава в глуха линия, поне за мен. Можеш да си задаваш въпросите, но едва ли ще ти отговарям, не съм йезуитски възпитаник и изпитвам досада от такъв вид диалог. Бъди здрав.

Аз не използвах думи, че наливането на пари е съзидателно разрушение, ако прочетеш по-внимателно отговора ми към колегата автор на темата, написал съм, че използването на културния марксизъм като идеология на подкопаването на капитализма отвътре е съзидателно разрушение, целящо да замени един тип управление с по-авторитарен тип на управление, пропониран от елитите в Давос, наричан от някои, според мен, неточно, неофеодализъм, а не наливането на пари. Както и да е, предлагам да се четем по-внимателно, за да няма грешки в превода. Знам за какво конвенционално се използва "съзидателно разрушение" в смисъл помитане на слабите бизнеси и тяхното естествено фалиране на пазара.

Според мен, финансовият капитал не е консервативен, последните фалити на големи банки миналата година в САЩ, както и швейцарската Креди Сюис са нагледно доказателство; в първия случай имаше фалит заради обезпечаване с ДЦК, цените на които се срутиха и вложителите масово започнаха да теглят пари, във втория обезпечаване с ценни книжа, акции на фирми, тоест швейцарската банка е играла ролята на своеобразен хедж-фонд, което не е нейна присъща функция. https://www.dw.com/bg/kredi-suis-kraht-na-edna-banka-koato-e-too-big-to-fail/a-65024582 Срутването беше овладяно в САЩ като се гарантираха всички влогове, а това означава само едно, печат на неограничено количество пари, или поне заявена готовност за такъв печат, което е другото име на инфлацията. Тук даже не споменавам за т.н. "банки в сянка", тоест финансови институции без банков лиценз, които раздават кредити, а техният дял е огромен. От години се говори за връщане на Glass-Steagall Act от 1933, разделящ инвестиционното банкиране от банкирането с депозити, https://www.federalreservehistory.org/essays/glass-steagall-act Ситуацията от банковата криза, предшестваща Голямата депресия, също е била предизвикана от даване на необезпечени кредити, впрочем от онези години е популярния термин "банкстери", мисля че за пръв път го използва прокурора на Ню Йорк по онова време. Този закон от времето на ФДР е бил отменен мисля през 90-те години, има и редица внесени законопроекти за нов Glass-Steagall Act, както от законодатели републиканци, така и от демократи, но засега нещата си вървят "неолиберално". "

https://fredblog.stlouisfed.org/2018/05/a-plateau-for-manufacturing/?utm_source=series_page&utm_medium=related_content&utm_term=related_resources&utm_campaign=fredblog

Това е "прекрасният нов свят" на тълпата от Давос, но нали знаете, „Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си“. Ще стане точно така, ако светът беше застинал в безвремието "Краят на Историята" на Фукуяма, но мисля, че и той самият се отрече от визията си.

Е да, това е точно, или е било така към момента на писането, но тук вече дискутирам кои американци, тези от горния 1 процент, тези от следващите 10 процента или тези от останалите 90 процента, и ключът от бараката е в това Кой колко Богат е и къде се е концентрирало богатството. Някои са по-равни от другите, както обича да казва героят Свиня от един утопичен роман. И да уточня, че това което цитирате, не е първият ми коментар, а е анонса към темата ми, той не е коментар, първият ми коментар беше, това което по-горе Ви цитирах.

"Сериозно обаче, моята хипотеза за "как се е стигнало до тук" е че това е станало главно през стоковата борса, подплатено от философията на кейнсианството, че всички реални проблеми на икономиката могат да се решават с печатане на пари от въздуха, с главен злодей в този сериал Фед и съучастници от Уолстрийт. Но това трябва са провери" Това е първият ми коментар. И какво искате да ми кажете с насочването?

Съгласен съм, но имам предвид нещо съвсем друго - не финансовия капитал и неговите отделни представители като личности, а финансиализацията на капитализма, изместването на центъра от производство на стоки и услуги към производство на пари под формата на кредит, необезпечен със стойност. Това именно е механизма на "помпата за богатство", която изпомпва богатството /реална стойност/ от долните 90 процента на обществената пирамида към върха от 10 процента. Какво всъщност става: Това престава да бъде интелектуално упражнение, след като осъзнаете: а) САЩ мин. заплатата е била 5 сребърни четвъртини ($1,25) през 1963 г б) Тези 5 сребърни qtr сега струват $25 в) Изчисленията на CPI в САЩ показват, че $1,25 сега струват само $10,81 d) Разликата от $14,19е отишла в топ 10% в САЩ д) Делът на труда в корпоративните печалби е близо до дъното от няколко десетилетия е) Политическата дисфункция на САЩ е на върхове за няколко поколения, движена в голяма степен от най-високото неравенство в доходите от почти 100 години. Това е обяснено в този туит на Люк Громен, финансов анализатор. Свръхпредлагането на необезпечен със стойност кредит облагодетелства най-напред богатите, които са 90 процента от притежателите на борсовите акции и дериватните инструменти за инвестиции, а това свръхпредлагане на кредит е осигурено от политиките на дълг на правителството в симбиоза с централните банки, обслужващи този дълг. После по веригата на търговските банки този държавен дълг се мултиплицира десетократно, защото вече няма разграничаване между инвестиционно и депозитарно банкиране. Резултатът е, че се печели повече от финансови спекулации, отколкото от производство на каквото и да е. Финансилиаризирането на икономиката тласка корпорациите да търсят по-евтина работна ръка, каквато САЩ откриха в Китай през 70-те години, а допълнително вносът на евтина работна емигранска ръка сваля цената на труда вътре в страната. Резултатът е, че от класическия либерализъм, основан върху свободния пазар и конкуренцията, вече е останало много малко.

Според последни екзитполове, който и да е от тримата водещи кандидати на републиканците в първичните избори - Тръмп, Ники Хейли и Рон Де Сантис - печели срещу Байдън, като Ники Хейли с най-много: https://www.msn.com/en-us/news/politics/trump-desantis-haley-all-leading-biden-in-new-poll/ar-AA1mZRBl?rc=1&ocid=winp1taskbar&cvid=2dc7375aec574cfdf368236e0c581e1f&ei=33 Разбира се, до изборите има много време.

В схемата начертана от Безменов четвъртата фаза е идването на съветските танкове и установяване на съветска власт, нещата са пределно ясни по матрицата на Сун Дзъ - победи врага си, като го разрушиш отвътре. Губи се логиката, ако Запада, според Вас, сам се разрушава отвътре из основи посредством идеологията на културен марксизъм, каква би била четвъртата фаза от очертаната по-горе от Безменов схема? Очевидно комунизъм от съветски тип е изключена опция, това най-елементарно би означавало богатите да бъдат лишени от богатството им, а именно голяма част от тях сега са проводници на културния марксизъм. Според мен, става въпрос за т.н. "съзидателно разрушаване" пропонирано от неолибералите и пълна смяна на идустриалния капитализъм с финансово доминиран посткапитализъм. В американския вариант "консерватори" са наричани класическите либерали, за разлика от Европа, където под това се разбира реставрация на старата аристокрация, по причина, че в САЩ никога не е имало феодализъм, те прескачат този етап. До началото на ПСВ под либерализъм в САЩ се е имало единствено предвид класически либерализъм, основан върху индустриален капитализъм. Днешната Републиканска партия е именно основана върху такъв консервативен либерализъм.

Допускам, че играете ролята на "адвокат на дявола", за да сондирате нагласите на общественото мнение, цитирайки Мусолини. Едно е обаче заявената програма на идеолога, а съвсем друга е практиката на режима. И разликата се установява лесно с изследване на фактите от историята, те са непоклатими.

Турчин не само регистрира настоящата поредна криза в американското общество, но посочва и начин тя да бъде преодоляна без размирици и гражданска война, каквато е била войната от 1861-1865. Неговото виждане е за автентично връщане към Новия курс на ФДР от 30-те години на миналия век, когато американския елит се обединява с разбирането, че може да отстъпи от егоистичния си интерес и да предостави по-голяма част от БВП на наемния труд. След това има почти 40-годишен растеж на заплатите на средната класа и спад в богатството на горните 10 процента, но през 70-те години помпата на богатството отново се включва нагоре. Според мен, макар че той, Турчин, не го споменава изрично, най-съществения закон въведен от Рузвелт е Законът Глас-Стийгъл за разделянето на инвестиционното банкиране от банките за депозити: https://econ.bg/Закон-на-Глас-Стийгъл-Glass-Steagall-Act-_l.d_i.329795.html както и девалвацията на долара с над 50 процента с преоценката му в златния стандарт. Всъщност програмата на Байдън беше за Нова /Зелена/ сделка, но, според мен, той не я осъществи и "помпата на богатството" продължава да си работи по стария начин. Плачевното е във виждането за вездесъщата държава като лек за всички социални и икономически проблеми, защото, според мен, зад всеки тоталитаризъм стои по един диктатор. Повечето изследователи на Оруел са на мнение, че в 1984 той е използвал прототипа на Сталин за персонажа му на Големия Брат, а опозицията му Голдщайн има за прототип Лев Троцки. Импулсът му да започне този роман е Техеранското споразумение, което разделя света на зони за влияние между Великите сили, но познанията му за същността на тоталитаризма са придобити от Гражданската война в Испания.

Странно, защо реагирахте толкова остро само на втория цитат, а въобще не коментирахте цитираното от Питър Турчин, и то след като сам сте насочил към размисъл към т.н. Железен закон на олигархията. Впрочем, много ясно съм написал по повод цитата от Дъг Кейси: сиреч, аз самият не се отъждествявам с неговото мнение, което, според мен е "крайно". Между другото, самият Кейси принадлежи към горната половина на прословутия 1 процент от богати хора, граждани на САЩ, и има много добро образование в един от водещите американски университети, но това е между другото. Подходът Ви да цитирате самият Мусолини като апологет на фашизма, според мен, не е добър аргумент, защото, ако един сталинист, например, цитира Сталин, защитата му на съветския комунизъм пред непредубедената публика едва ли би спечелила от това. Както и да е, цитатът ми от Кейси беше само една"закачка" към Вас, за да си изясня с кой водя диалог, сега съм наясно, за което Ви благодаря. По отношение на призива Ви да поразсъждаваме за Железния закон на олигархията, сериозният ми цитат беше от книгата на Турчин, там нещата са поставени на солидна научна основа, но ще е необходимо да прочетете цялата книга, за да дискутираме. Направо ме "разбихте" с това "вездесъщата и омнипотентна държава". Да се смее ли човек да плаче ли, по-скоро съм склонен второто. Впрочем в историята на България има подобен период - от 1934 с преврата на кръг "Звено" до 1944 - когато страната се управлява от "вездесъщата и омнипотентна държава" с безпартиен парламент. Стамболийски също предлага горна камара от "съсловия" на българския парламент още през 1920, с което изпреварва Мусолини поне с 6 години, така че "и ний сме дали нещо на света".

Ето какво пише Питър Турчин в последната му публикувана книга, по-горе съм дал линк към нея, по повод на Железния закон на олигархията: "Един от най-фундаменталните принципи в социологията е„железния закон на олигархията“, който гласи, че когато дадена група по интереси придобие много власт, тя неизбежно започва да използва тази власт единствено в свой собствен интерес. Виждаме този общ принцип да действа както в предмодерните, така и в съвременните общества. Виждаме същия процес, отново и отново, във всички исторически състояния, поради което вълните на нестабилност винаги се повтарят. За съжаление съвременните демокрации не са имунизирани срещу железния закон на олигархията. Съединените щати успешно затвориха помпата за богатство по време на Прогресивната ера/Новия курс, но след това позволиха на заинтересованите елити да я включат отново през 70-те години. Обединеното кралство следва подобна траектория, макар и с няколко години назад. В тази страна низходящия тренд на относителната работна заплата започва след 1975 г.Вече има множество признаци, че няколко други западни демокрации стъпват върху същия хлъзгав склон. Един ясен и очевиден знак е, че след дълъг период на свиване на доходите и богатството през по-голямата част от двадесети век, икономическото неравенство отново започна да расте в западните демокрации (както и в голяма част от останалия свят). Западна Европа също страда от все по-остър проблем със свръхпроизводството на младежи с висше образование. Друг тревожен знак е разпространението на неокласическия пазарен фундаментализъм, насърчаван от влиятелни международни издания, като The Economist, и от международни организации, доминирани от САЩ, като Международния валутен фонд. Още по-тревожно развитие е преходът в западните демокрации от „класови партийни системи“ към „мултиелитни партийни системи“. По-рано в книгата (глава 3 обсъдихме този преход в Съединените щати, където Демократическата партия, партия на работническата класа по време на Новия курс, стана до 2000 г. партията на най-богатите 10-те процента от обществото. Съперничещата партия, Републиканската партия, обслужва предимно най-богатия 1 процент на самия връх, оставяйки губещи останалите 90 процента под горните 10. Амори Гетин, Клара Мартинес-Толедано и Томас Пикети проучиха стотици избори и откриха, че политическите партии в други западни демокрации също все повече обслужват само добре образованите и богатите. Когато политическите партии изоставят работническата класа, това означава голяма промяна в начина, по който се разпределя социалната власт в обществото. В крайна сметка именно този баланс на силите определя дали на егоистичните елити е позволено да включат помпата за богатство /която работи в тяхна полза и във вреда на всички останали, бел. моя/. Това, което малко се оценява е, че въпреки че демократичните институции са най-добрият (или най-малко лошият) начин за управление на обществата, демокрациите са особено уязвими да бъдат подкопани от плутократите. Идеологията може да е най-меката и нежна форма на власт, но тя е ключовата в демократичните общества. Плутократите могат да използват богатството си, за да купуват средства за масово осведомяване, да финансират мозъчни тръстове и да възнаграждават щедро тези социални влиятели, които популяризират техните послания. С други думи, те притежават огромна власт, за да насочат електората към мненията, които насърчават техните собствени интереси. По-грубите форми на власт, като влияние върху изборите и лобиране сред политици, също са доста ефективни за насърчаване на политическия дневен ред на богатите. И накрая, точно както във войната, парите са най-важното гориво, захранващо организациите. Голият ентусиазъм не е достатъчен за продължителни, дългосрочни усилия, въпреки че парите плюс ентусиазъм са по-добри от само парите. Плутократите могат да си позволят (буквално) да планират и изпълняват плановете си в дългосрочен план." И тъй като, по-горе споделихте мнение, че според някои автори, фашизмът е най-доброто от социализма и пазарния капитализъм, ще ви провокирам с едно крайно мнение по този въпрос, което принадлежи на Дъглас Кейси, който идеологически сам се определя като анархолиберал: "Фашизмът е икономическа система. Думата е измислена от Мусолини. Неговият символ е фаша, която е брадва, представляваща държавата, заобиколена от сноп пръчки, които представляват корпорации. Те се подсилват взаимно. При социализма средствата за производство са собственост пряко на държавата. Фашизмът обаче запазва големите корпорации. Държавата и големият бизнес се подкрепят. Това е по-ефективно устройство от социализма. Корпорациите все още правят печалби, така че икономиката все още може да расте. Има повече пари за крадене отколкото при чистия социализъм. Богатите в бизнеса и силните в правителството си пазят взаимно кокошката снасяща им златни яйца. Това важи навсякъде. Китай, САЩ, Европа и Русия имат по същество сходни икономически системи. Сега фашизмът управлява света. Термини като комунизъм, социализъм, демокрация и капитализъм всъщност са просто безсмислени и объркващи анахронизми. Днес в света няма истински капиталистически държави. Нито пък има социалистически държави в света днес, с изключение на няколко аномалии като Куба и Северна Корея. „Комунистически“ Китай се управлява от организация, наречена Комунистическа партия, но тя няма нищо общо със системата, наречена комунизъм. ККП всъщност е просто една измама, за да даде справедливо идеологическо покритие на своите членове, позволявайки им да живеят на високо ниво. Тук, в САЩ, режимът на Байдън създава идеална среда за фашизма да се размножава и мутира, среда, в която същества като тези във Вашингтон стават все по-богати и по-могъщи. Политици, лобисти, корпоративни измамници, измамници от НПО, охранени интелектуалци и други подобни се свързват с правителството и дълбоката държава, за да станат много богати в рамките на закона, като използват това, което изглежда само привидно като пазарни процеси."