Б. Киров

Това са цените на електроенергията в Европа за домакинства. На пръв поглед цените в България са ниски, но това изглежда така защото са показани в номинални стойности в евро, ако ги погледнем в покупателна способност цените в България без ДДС като производство са по-високи от тези в Германия и Дания, където цената за крайния потребител се увеличава от социални такси, използвани за социални разходи прозрачно. Цената за домакинства без данъци и такси е най-висока в Белгия, която е втората след Франция в Европа разчитаща на атомна електроенергия. В цените на тока за промишлеността всички страни имащи амбиции да са с конкуретни икономики правят голямо намаление, за да осигурят предимства на производството си, но тук ние сме след такива страни като Швеция, Дания, Норвегия и Чехия: Цените на ток за икономиката в България по покупателна способност са около 2 пъти по-големи от усреднените за ЕС, защото номиналните 8 евроцента реално за българския производител са около 18 евроцента по покупателна способност, които той плаща в продукцията си, съответно това я оскъпява. Това е ясно че няма как да се промени, но в съчетание с тежките и бавни процедури за даване на разрешителни за промишлен ток е убийствено за конкурентноспособността, в друга тема бях сравнявал тези процедури в ЕС, в България те са основен фактор за понижаване на конкуретноспособността заедно с корупцията.

България има свръхроизводство и износ на електроенергия, съпоставима като процент с тази на САЩ, тоест тук мечтата за "електрификация + съветска власт" не е утопия: Electricity - production: T 42.29 billion kWh (2016 est.) Electricity - consumption: 32.34 billion kWh (2016 est.) Electricity - exports: 9.187 billion kWh (2017 est.) Неща повече, в процентно отношение България е 8-ма в света по производство на атомна енергия: 1 France 50.0 2017 est. 2 Belgium 28.0 2017 est. 3 Slovakia 27.0 2017 est. 4 Ukraine 23.0 2017 est. 5 Hungary 22.0 2017 est. 6 Sweden 22.0 2017 est. 7 Korea, South 21.0 2017 est. 8 Bulgaria 20.0 2017 est. 9 Slovenia 20.0 2017 est. 10 Czechia 19.0 2017 est. 11 Switzerland 18.0 2017 est. 12 Finland 17.0 2017 est. 13 Russia 11.0 2017 est. Обаче по производство от изкопаеми горива като процент сме на 170-то място от 215: 170Bulgaria39.02016 est. 171Burma39.02016 est. 172Eswatini39.02016 est. 173Latvia39.02016 est. 174Slovenia37.02016 est. 175Panama36.02016 est. 176Slovakia36.02016 est. 177Belgium35.02016 est. 178Cambodia35.02016 est. 179Georgia35.02016 est. 180Angola34.02016 est. 181Fiji34.02016 est. 182Guinea33.02016 est. 183Kenya33.02016 est. 184Colombia29.02016 est. 185Uruguay29.02016 est. 186Laos28.02016 est. 187Namibia28.02016 est. И не защото нямаме такива. Гърция, понеже става въпрос, има 29 % от възобновяеми източници при почти два пъти по-голям капацитет на производство и електроенергия като цяло от България и 0 атомна енерегия, но около 60 % от изкопаеми източници при 39 % от изкопаеми за България. Средно за ЕС плановете са да се достигне 18 % електроенергия от възобновяеми източници, България надхвърля този процент и е с 19 % на 41-во място в света, но Гърция е на 19-то и продължава да инвестира в този сегмент от енергетиката. Според мен, ако търсим инвестиции там, във възобновяема енергия, ще ги намерим много по-лесно и от еврофондовете, и от Китай. Тук сме писали за това: "В землището на казанлъшкото село Черганово бе открита 25-мегаватова фотоволтаична електроцентрала. Инвеститор е „Би Си Ай Черганово” ЕООД. Централата е разположена върху 600 декара площ, а направената инвестиция е в размер на 61 285 472 евро. Специално за откриването на обекта пристигна делегация от Китай, водена от изпълнителния директор на Китайската национална банка за развитие (КНБР) Уейнонг Зонг и вицепрезидента на „Хареон Солар Технолоджи" Луис Лиу. Зонг каза, че това е първият задграничен енергиен проект, подкрепен от банката. Той успешно е завършен и вече действа. Уейнонг Зонг благодари на българското правителство и на местната власт в община Казанлък за подкрепата и изрази увереност, че все повече китайски компании ще избират България за своите инвестиции. Приоритети на КНБР са иновативните и високотехнологични сфери. Общият размер на активите на банката в целия свят е над 1 трилион долара, съобщи още Зонг. Вицепрезидентът на „Хареон Солар Технолоджи” Луис Лиу подчерта, че България е първата страна извън Китай, където фирмата, която представлява, прави инвестиции в слънчеви електроцентрали. В момента се работи върху 4 проекта за фотоволтаици, като общата постигната мощност е 90 мегавата. Капитализацията на дружество „Хареон Солар Технолоджи” е 1.5 млр. долара. Компанията е избрала КНБР за партньор, тъй като тя е една от най-големите банки в Китай. В следващите инвестиционни намерения на „Хареон Солар Технолоджи” банката ще е статегически партньор на фирмата, каза още Лиу." http://www.economic.bg/bg/news/2/Kitajci-otkriha-fotovoltaichna-centrala-za-61-mln-evro-u-nas.html Обаче вече тук нещата опират до популизъм и далавера с държавни предприятия. Популизъм, ураджийство и грандомания от една страна колко сме велики като атомна сила /България на три морета, да живей, и ний сме дали нещо на света и т.н./, от друга, самопрецакахме се с един гьол за милиард и глоба от 600 млн. евро, сега трябва да заглавичкаме раята, че нещо се прави по въпроса. И от трета, сладко е дявол да го вземе да продаваш ток - просто гледаш как сметките ти растат, а реактора си работи сам. Ако може всичко в едно.

Те така и подхождат, предпазливо и внимателно. Ако върнем назад лентата на събитията, интересът им бе заявен публично миналата година около срещата на страните от 16+1, но ако се погледне какви изявления са направили, китайската страна не се ангажира с нищо конкретно, голямата медийна шумотевица дойде от България. Китайците казаха, перифразирам, че няма да мине без технологично участие на руската страна /заради реакторите/, после намекнаха, че могат да си партнират с френски и южнокорейски инвеститори. Според мен моментът на изявленията им не бе избран случайно, защото точно тогава Тръмп изостри тона и започна да вдига тарифите на техни стоки. Моето впечатление е че имаше и елемент на геополитически блъф в китайските изявления. Китай инвестира много в енергетика като цяло - над 40 процента от всичките им инвестиции, са в тази сфера, но Европа не им е най-големия приоритет в енергетиката. От балканските страни най-голям дял на китайски инвестиции в енергетика има Турция, над 7 млрд. от общо 11. така че мисля, че ако китайците въобще участват в Белене, то ще е само ако: 1. имат гаранции, че проектът ще бъде одобрен от ЕС. 2. имат гаранции за пазар, който да им върне инвестициите и да им осигури печалба /не задължително финансова, може и геополитическа като влияние/ В този смисъл според мен Белене би представлявала повече интерес, ако имат осигурен износ към Турция като пазар на електроенергия, но Турция започна строеж на собствени атомни електроцентрали. по-реално е Китай да се интересува от българския енергиен пазар в сферата на зелената енергия, за да продава тук /и в ЕС оттук/ соларните си технологии и тези за ветрени електроцентрали, Китай е лидер в тези сфери с големи амбиции и възможности. И не на последно място раздразнението и подозренията на САЩ от геополитическата инициатива "Път и пояс" и по-твърдата им политика към експанзията на Китай, тези неща не са без отражение и в ЕС.

https://www.power-technology.com/features/controversial-nuclear-power-plants-europe/ В тази публикация Белене е сложена като втора от седем най-проблемни проекта за атомни електроцентрали в Европа /едната от които е Чернобил, а другата Hinkley Point C във Великобритания с китайско участие/. Изпитвам много големи съмнения, че китайската държавна компания, която менажира и военната атомна програма на Китай, ще извади 10 млрд. долара, за да ги вложи в светлото бъдеще.

Да, ама не е съвсем така, защото да е в "бойна готовност" на всеки от тези два самолета им трябва да имат лимитиран запас за допълнителен разход на гориво в случай на максимално форсирани двигатели, а при такова максимално форсиране, Ф-15 например гори към 500-600 л гориво за 1 минута, At this speed, the F-15 will travel 590 miles in 23 minutes at 0.17 miles per gallon. https://www.quora.com/Military-Aircraft-Whats-the-range-of-a-fully-fueled-F-15-travelling-at-maximum-speed значи това трябва да си го пазят в рамките на "бойна готовност" през цялото време в зоната, така че от тези 1520 км. крейсерска скорост на грипена трябва най-напред да извадиш необходимия лимит гориво за състояние "бойна готовност" и тогава да ти остане за патрулирането му 12 минути в зоната на крейсерска скорост на най-икономичен режим; същото важи и за Ф-16, но той е напред с 940 километра, без форсажа пред грипена, а самото му патрулиране 113 мин. е също на икономичен режим, оттам идва разликата във времето, но предполагам за всичко си има строго определени нормативи, които се контролират от софтуеъра на авиониката.

Смятах да не разводнявам темата, защото така или иначе, нещата са решени, но ще постна тук общата част от доклада на словаците, там синтезирано е казано всичко важно: 8.1. JAS-39 C / D Грипен Тази версия на самолета в момента е на върха на опциите си. Тъй като SAAB планира в бъдеще да започне серийно производство на E / F версията, C / D версията не се ъпгрейдва. JAS-39 C / D Gripen, в сравнение с блок F-16 70/72, има по-малък капацитет на въоръжение, по-малък капацитет на горивото, по-кратък тактически обхват, по-малко издръжливост във въздуха, по-ниско изкачване и значително по-ниско ускорение. Самолетът има по-стара авионика (радар от по-старо поколение, система за ранно предупреждение и функции за защита на въздухоплавателни средства), която вече не отговаря на нуждите на настоящите и бъдещите въздушни операции. Получаването на самолет JAS-39 C / D Gripen не би представлявало значителна промяна в модернизацията на OS SR от тактическа и техническа гледна точка, тъй като може да се каже, че един стар самолет (MiG-29) може да бъде заменен с нов, по-мощен самолет с по-големи възможности, но без по-нататъшно развитие). Въздушното пространство може да бъде защитено в ограничена степен, тъй като не е възможно едновременно да се действа от един самолет срещу земни и въздушни цели или би било необходимо да се използват повече самолети едновременно. Поради ограничената товароносимост на оборудването и горивото (и свързания с тях по-малък тактически обхват и по-малко устойчивост във въздуха), не би било възможно да се поддържа доминиране на въздуха за по-дълъг период от време. 2.8 F-16 Блок 70/72 Самолетът F-16 Block 70/72 с интегрирана авионика, който се използва в самолети от 5-то поколение, представлява един от най-мощните многоцелеви самолети днес. Екстремните оръжия, способността да се интегрират стотици варианти на оръжия, капацитетът на горивото, тактическият диапазон и издръжливост във въздуха, ускорението и изкачването, напредналите авионика и усъвършенстваните системи за насочване, оръжия и дисплеи осигуряват успешното и ефективно действие. Освен това, въздухоплавателното средство има най-съвременната GCAS функция за безопасност, която може да спаси както самолета, така и екипажа. С възможностите, предлагани от блок 70/72 на F-16, това е практически нов самолет, тъй като блок F-16 70/72 предлага висока бойна стойност и ще бъде с няколко десетилетия повече от балансиран противник на самолети от 5-то поколение. Получаването на блок F-16 блок 70/72 би представлявало значителна стъпка напред за ОС SR и би значително подобрило тактическите способности на авиацията в борба с въздушни и наземни (военноморски) цели. Въздушното пространство може да бъде по-ефективно защитено срещу едновременни въздушни и наземни цели. В същото време ще бъде възможно да се поддържа сигурността на въздушното пространство за по-дълъг период от време.

Не се отнася за другите категории, няма никакъв резон в такава подредба на таблицата, никъде не е уточнявано, че единият е със а другият без допълнителни резервоари, в точка първа от тяхната таблица се говори за максимален обхват и за двата с допълнителни резервоари, защо според теб после за боен радиус изведнъж да оставят единия с допълнителни резервоари, а другия без, кажи ми една резонна причина, освен твоето виждане, че "са всяка за себе си", само и само да досаждаме на публиката с общо взето спамещ спор. Ето, за да не съм голословен, данни от друг източник, потвърждаващи таблицата на словаците за Грипен: Performance: Maximum level speed ‘clean’ Mach 2.0 at high altitude, Mach 1.15 at low level; Maximum rate of climb at sea level classified; Time to 33,000 ft (10,000 m) 2 mins; Service ceiling classified; Ferry range 1,619 nm (1,864 mls, 3,000 km) with drop tanks, Combat radius for interception 486 nm (559 mls, 900 km) at high altitude with typical stores load and external fuel, for air-to-surface 648 nm (746 mls, 1200 km) in hi-lo-hi mission with with typical stores load and external fuel, or 405 nm (466 mls, 750 km) all low altitude with typical stores load and external fuel. http://www.aeroflight.co.uk/aircraft/types/type-details/saab-jas-39-gripen.htm може да има боен радиус 1200 км единствено на hi-lo-hi /висок таван на полета, където има по-малък разход на гориво и пак с допълнителни резервоари/; боен радиус като прехващач тук е посочен 900 км, което е със 70 повече от този в словашката таблица, но пак с допълнителни резервоари

На същото мнение съм, особено заради опасенията срещу капиталовата експанзия. Клоняща към нула вероятност, освен ако нашите политици не решат да вървят през просото, което ще струва доста скъпо на електората.

Имам същите отзиви от моя позната в Пловдив, на която скоро санираха панелката. Държаха ги на нокти цяло лято и се юрнаха да санират през ноември и декември, като си оставиха ръцете от майстория, така че сега всичко кондензира от дограмата, а покрива протече.

Не е въпрос на перфекционизъм, а четене на написаното, давам съкратен вариант: с пояснения за по-голяма нагледност: 1. Максимален обхват с допълнителни резервоари за гориво без зареждане с гориво в полет: това се разбира и за двата самолета, и двата самолета - F-16 Блок 70 и JAS-39 C са с допълнителни резервоари в този текст, казва се, че F-16 Блок 70 има допълнителни резервоари и JAS-39 C е с допълнителни резервоари. 2. И F-16 Блок 70 с допълнителните си резервоари има 1570 km боеготовност; а JAS-39 C който също е с допълнителните си резервоари има боеготовност 830 км 3. Затова F-16 Блок 70, който е с допълнителните си резервоари, на дистанция 740 км може да оперира с допълнителните си резервоари 113 минути /защото му остават още 830 км.ресурс /1570 - 740/ за опериране; а JAS-39 C с допълнителните си резервоари може да оперира 12 минути на разстояние 740 км, защотото му остават 90 км ресурс боеготовност /830 - 740/ Това е написано в текста на Словашкото военно министерство и е нарисувана картинка, която го онагледява. Може да се спори за компетентността на словашките военни експерти /не се наемам/ и за точността на моя превод /приемам забележки и критики/

И от мен за "не бързайте..." е + Що се касае за допълнителните резервоари, не, те са взети предвид от словашките военни, поиграх си с гугъл преводача да си го изясня, ако не съм превел правилно, коригирайте ме: Летателни характеристики на самолета F-16 Блок 70 JAS-39 C 1. Максимален обхват с допълнителни резервоари за гориво без зареждане с гориво в полет: F-16 Блок 70 - 3940 km JAS-39 C - 3000 km 2. Тактически диапазон на боеготовност (Боен радиус) ** F-16 Блок 70 -1570 km JAS-39 - C 830 km 3. Оперативна способност на 740 km *** F-16 Блок 70 -113 минути JAS-39 -12 минути* ** Конфигурация на самолета: ракети въздух-въздух (A-A) Профил: излитане от основната база - отиване в зоната за бойни действия - връщане в началната база. *** Конфигурация на самолета: ракети въздух-въздух (A-A) Профил: излитане - оперативна способност в бойната зона на 740 km от основната база - връщане към началната база. Фигура 2: Наличност на оперативна бойна способност на въздухоплавателното средство Този параметър е важен фактор в защитата на територията на Словашката Република, тъй като въздушното пространство може да бъде защитено по-ефективно, дори и с по-малко въздухоплавателни средства. В същото време е възможно да се поддържа доминиране на въздуха за по-дълъг период от време. Когато се оценява оперативната бойна способност на въздухоплавателното средство над територията на Словашката република, този параметър е вторичен, но той е важен елемент от оценката за пригодност при използване на въздухоплавателните средства в международни операции. Figure 2: Operational availability of aircraft operation This parameter is an important factor in the defense of the territory of the SR, because airspace can be protected more effectively, even with fewer aircraft. At the same time, it is possible to maintain air domination over a longer period of time. When assessing the suitability of an aircraft over the territory of the SlovakRepublic, this parameter is secondary, but it is an important assessment element for the convenience of using aircraft in foreign operations. Оперативна бойна способност не е равнозначно на далечина на полета: ето дефиниция на американското военно министерство на термина: Official definition of the United States Department of the term operational readiness . The capability of a unit/formation, ship, weapon system, or equipment to perform the missions or functions for which it is organized or designed. May be used in a general sense or to express a level or degree of readiness. Also called OR. See also combat readiness. (US DoD) combat readiness - Synonymous with operational readiness, with respect to missions or functions performed in combat. (US DoD) https://www.militaryfactory.com/dictionary/military-terms-defined.asp?term_id=388 Що се отнася до преместване на летища в близост до морето и възможност за използване на магистрали, това е съвсем друг въпрос, но също е свързан със съществени инвестиции, според мен.

може и да не е идиот, а просто акционер https://gospodari.com/екоминистърът-нено-димов-се-оказа-акционер-във-фирма-за-печки-video155209.html

10:1 е времето в зоната на района на бойно дежурство над Черно море /според цитирания текст/, което означава, че Грипените трябва да се вдигат от базата си 10 пъти по-често от Ф-16, за да покриват тази зона, защото могат да останат там само 12 минути /толкова им позволява горивото/, докато Ф-16 могат да патрулират 113 минути в нея. По-честото вдигане на патрулни двойки е свързано с по-голямо износване на части, амортизация, натоварване на дежурни летци, по-голям брой подготвени летци и т.н. екстраполирани минуси, ако говорим само за тази зона, но се патрулира и в други зони, предполагам. Без да съм адвокат на никой, съществено предимство от гледна точка на летците е по-бързата доставка на грипените, което поне 2 години по-рано ще им позволи да се качат на нови самолети. Това съм го цитирал във форума поне 2 пъти и също ме учудва подобен завой в мнението, но според мен е обясним, по-скоро липсата на завой, с голямото желание да се реши по-бързо острия дефицит на летателни часове със старите самолети и западането на професионалната подготовка. Не бих хвърлил камък с лека ръка по който и да е.

Не ми харесва тъкова заключение, и не бих го направил, но е вероятно, без да е доказуемо. Възможни са още много мотиви и фактори, допускам дори благородни подбуди от лична професионална гледна точка /най-сетне да свърши сагата с безкрайното протакане/, но това са само спекулативни разсъждения без конкретни факти.

Заслугата за стойностния текст, който съм цитирал е изцяло на автора му, потребител с ник Sharana. Според мен дори да се абстрахираме от двата цитирани последно абзаци, а именно за цената на въоръжението и обучението на пилотите ,които не са за пренебрегване/, и да се вземе под внимание само първия: като тежест на аргумент е много силен в полза на Ф-16. Предполагам изчислението за 12 минути дежурство Air Policing за Грипен срещу 113 минути за Ф-16 е направено на базата на тази таблица от статията: като се вземе предвид и цитирания документ проект „Придобиване на нов тип боен самолет“, по-точно онази част от него в статията: "Важно е също така да се напомни, че покупката на 8 самолета е първи етап, а на втори е предвидено придобиването на още 8, тоест Българските ВВС възнамеряват да закупят и поддържат общо 16 нови самолета. Цифрата не е взета от небето, а има следната обосновка: 3.1.1.2. Необходим брой самолети Основен критерий за осигуряване на необходимите оперативни способности в изтребителната авиация, при задачата Air Policing (денонощно дежурство с 2 самолета и 2 летци), е не толкова броят на самолетите, а броят на подготвените летци. Общият брой на дежурствата за една година е 730 (при 24 часово дежурство) или 1460 (при 12 часово дежурство – когато дежурството е разделено на дневно и нощно). Извършените разчети показват, че необходимата бройка на подготвения летателен състав за задачата по Air Policing е минимум 30 летци. Посочената бройка летци осигурява спазването на действащото в Република България законодателство относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, спазване на продължителността на служебното време и дава възможност за поддържане и повишаване квалификацията на пилотите. Съгласно приетите стандарти в НАТО, летецът трябва да налита не помалко от 180 часа на година с цел придобиване и поддържане на необходимите способности при гарантирано ниво на безопасност на полетите. С широкото навлизане на съвременни високотехнологични симулатори (т.н. Full Mission Simulators), в редица държави се прие стандартът за подготовка на летец от 140 часа годишно плюс 40 часа на симулатор. Нальотът от 140 часа на летец на година е все още недостижим и за останалите нови страни-членки на НАТО (Полша, Чехия и Унгария), където летците акумулират по около 100-110 часа на година. Този нальот е компромисен, но осигурява постигане на сравнително добра летателна подготовка. За поддържане на такъв стандарт на подготовка за 30 летци е необходима авиационна техника, осигуряваща 3000 летателни часа годишно. В световната практика, като санитарен минимум, е приет нальотът от 80 летателни часа на летец на година. Намаляването му под тази цифра е свързано със сериозни рискове за безопасността на полетите. При това положение задължителният минимален сумарен нальот в изтребителната авиация следва да не пада под 2400 летaтелни часа годишно. Статистиката показва, че един съвременен изтребител, при добра система на логистично осигуряване, може да изпълнява около 150 - 170 летателни часа на година. Това означава, че за постигане на необходимия годишен нальот от 2400 - 3000 летателни часа, българските ВВС следва да имат в летателна годност от 16 до 20 броя изтребители." могат да се екстраполират многобройни предимства за единия обсъждан самолет пред другия конкретно за мисията Air Policing, която се явява основна. разликата е приблизително 10:1, поправете ме ако греша.

Поздравления за написаното в статията ти и от мен, всъщност най-обоснованото и информативно четиво, което досега съм чел по темата. Цитирам от твоята статия някои абзаци, които лично за мен бяха нова информация и са много ценни като такава: +++ "На 740км от базата си Грипен може да остане в района на дежурство само 12 минути, докато при Ф-16 това биха били 113 минути. Веднага може да се оспори, че 740км са много за България, но това реално погледнато е разстоянието от Граф Игнатиево до средата на Черно море, а точно над него са и целите ни за прехващане по Air Policing (те са и основно занимание за МиГ-29ките ни в момента). Та Грипен ще стигне, ще идентифицира целта и ще трябва да се връща, защото горивото привършва. Ако трябва да се води потенциално и въздушен бой това би била трудна задача, защото ще е нужен форсаж, а горивото няма да позволява по-продължителната му употреба. Възможностите за работа по наземни цели пък са ограничени от скромния полезен товар, малкия боен радиус (който става още по-малък при по-тежките муниции за работа по земя) и малкото количество интегрирани муниции" "Най-голямата заблуда е свързана с цената, защото се сравняват буквално ябълки с портокали - конкретно съдържанието на офертите и ДДСто. По неофициална информация предложението на Швеция е 1,3 млрд лева при бюджет от 1,5 млрд лева. Сумата звучи крайно реалистично ако се сравни с офертата за Хърватия, където се получава същото при конвертирането в левове. Също така е поднесена без ДДС, което е стандартно за такива сделки. За офертата на САЩ се знае, че е 2,1 млрд лева при бюджет от 1,8 млрд. В Народното събрание също много често се чува фразата „бюджет от 1,8 млрд лева“, което е странно, но там цените явмо предпочитат да ги гледат с включено ДДС по някаква причина. За да можем да ги сравняваме трябва да махнем ДДСто от 2,1 млрд и да получим 1,75 млрд лева при бюджет от 1,5 млрд. С други думи офертата на Швеция е с 450 милиона лева по-евтина. Такова директно сравнение обаче е крайно неправилно, защото съдържанието на офертите е различно и офертата на Швеция не отразява истинските разходи, които България ще трябва да направи. По-конкретно в цената са включени 8те изтребителя, симулатор, нужната самолетообслужваща техника и поддръжка за период от 3 години. Въоръжение, обучение, лицензи и оборудване като Link 16 НЯМА, а това не са никак малки разходи и когато се включат и те, офертата на Швеция също надвишава бюджета от 1,5 млрд лева. В офертата на САЩ от друга страна е включено всичко необходимо като техника, симулатор, обучението и въоръжението. По този начин и двете оферти са реално над заложения бюджет, като тази на Швеция е в рамките му само условно. Ф-16 при всички случаи е по-скъп самолет като първоначална цена поне, но по всичко личи, че не чак толкова по-скъп. Закупуването на оръжие само от САЩ за Ф-16 би било по-евтино, защото всеки знае от ежедневието си, че при големи и пакетни покупки при един търговец получава намаления. В случая с Грипен ще трябва да купуваме снаряди за оръдието от Германия (единствен производител, оръдието е нейно), прицелен контейнер от Израел (само такъв е интегриран), ракети за БВБ пак от Германия (иначе без IRIS-T за какво ни е нашлемна система за целеуказание?) и ракети за ДВБ, муниции В-З + Линк 16 от САЩ. Покупката на същото количество въоръжение ще излезе по-скъпо, защото ще са множество малки сделки без пакетни отстъпки. При покупка на Ф-16 ще можем да се разберем със САЩ поне за локално производство на снарядите за оръдието (като Полша и много други държави), докато в другия случай това няма как да стане – Германия явно не дава лиценз, защото е единствен производител поне за сега." "Предлаганото обучение в Швеция е само за период от 6-8 месеца, което представлява приучаване към Грипен. То включва и запознаване с но оборудване като прицелния контейнер (AN/AAQ-28 LITENING III) и Линк 16, но не покрива тактическото му применение (част от базовото обучение било само включването и изключването…). Презареждането във въздуха, което се смята за базова компетенция в днешно време, също не е включено в обучителната програма. Обучение за работа по наземни цели също не е включено, а това за въздушен бой представлява само 1 на 1 BFM (Basic fighter maneuvers) и ДВБ по двойки. Най-проблемни обаче са минималните изисквания към пилотите, които могат да бъдат допуснати до обучение в Швеция. Първо от тях се изисква да имат поне 500ч на реактивен изтребител. В Словакия това изискване го покриват само 5 пилота (от по-възрастните), ситуацията в България едва ли е много по-различна предвид мизерния брой часове годишно през последните вече доста години. Второто проблемно условие е владеенето на английски на професионално ниво по стандарт STANAG 6001 Level 3, което не се покрива от нито един пилот от ВВС на Словакия. От друга страна, обучението предлагано от САЩ е много по-комплексно и за период от 3-4 години. То включва детайлна и солидна подготовка по всички видове въздушни операции – включително и обучение за презареждане във въздуха. Поради задълбоченото обучение се приемат и далеч по-млади пилоти, които нямат все още голям нальот. Изискванията за английски също не са толкова строги и са включени 25 седмични езикови курсове за пилотите, които не покриват стандарта ECL 85. "

Религиите са изградени върху безусловна вяра. Арнолд Тойнби дефинира големите монотеистични религии като "пашкул" на цивилизациите и в исторически план големите цивилизации каквито ги знаем днес са израствали около ядрото на някоя от тези религии - християнска, мюсюлманска, будистка, конфуцианска, юдейска. В този смисъл, според мен, религията и културата имат общ корен. Църквите като обществени организации не се градят върху безусловна вяра, а изискват като институции такава, обличайки институционалната си власт в йерархия от догми. В това виждам основната разлика между религия и църква.

В този аналитичен материал, писан от Wayne M. Morrison https://www.linkedin.com/in/wayne-morrison-b02433b8 за Congressional Research Service https://en.wikipedia.org/wiki/Congressional_Research_Service е направен исторически ретроспективен анализ на развитието на китайската икономика от 50-те години на 20-ти век до 2018 и с хоризонт на перспектива до към 2035 година. Авторът си е поставил за цел да очертае предизвикателствата, които биха могли да бъдат създадени от китайския модел на капитализъм с централно планиране пред американския икономически модел и световен ред, какъвто е в настоящето. Той очертава две основни зони: - инициативата "Пояс и Път" за инфраструктурни проекти и търговия обхващаща Азия, Европа и Африка - китайският план "Произведено в Китай 2025" https://en.wikipedia.org/wiki/Made_in_China_2025 Според мен ударението е сложено върху Made in China 2025, защото там пряката цел, оповестена от китайските лидери е директна технологична конкуренция със САЩ в областта на т.н. Четвърта индустриална революция и оспорването на технологичното лидерство на САЩ в глобален мащаб. Китай е очертал съвършено конкретен план за развитие в 10 основни технологични области с времеви хоризонт до 2025 година, в които трябва да постигне 70 % технологична самодостатъчност като производство, за да премине към осъществяването на това, което днес се нарича "четвърта индустриална революция" https://en.wikipedia.org/wiki/Fourth_Industrial_Revolution https://en.wikipedia.org/wiki/Industry_4.0

Мисля или поне така ми се струва, че в темата не се разграничават "религия" от "църква", което е фундаментално важно.

+ Инфлацията в Китай също е около 4-5 процента годишно, толкова е лихвата по кредита отпускан от ЦБ на другите банки, но лихвите върху депозитите е 0.3 %, очевидно да се държат спестявания на банков депозит е загуба. Въпреки това китайците ежегодно спестяват 37 % от чистия си доход, който средно на домакинство годишно е над 4000 евро по номинал - или иначе казано всяко домакинство слага на депозит годишно по около 1600 евро, което умножено по 400 млн. домакинства е около 800 млрд. щатски долара или около 7 % от БВП, повече от годишния растеж на БВП. Защо го правят? Според мен, основно заради конфуцианската традиция поколенията да се подкрепят финансово и родителите да инвестират спестяванията си в своите деца. Ако сравним цените на жилищата в Китай и Турция, тези в Китай са 6-8 пъти по-скъпи от тези в Турция: 1. Цени на кв. метър в Истанбул/вляво и в Пекин/вдясно Price per Square Meter to Buy Apartment in City Centre 1,522.99 $ 14,908.43 $ Price per Square Meter to Buy Apartment Outside 719.41 $ 7,420.98 $ +878.89 % Съответно заплати в Истанбул и Пекин след облагане Average Monthly Net Salary (After Tax) 454.17 $ 1,232.19$ 2. Цени на кв. метър средно в Турция/вляво и в Китай/дясно Price per Square Meter to Buy Apartment in City Centre 1,063.91 $ 6,927.00 $ (47,367.07 ¥) +551.09 % Price per Square Meter to Buy Apartment Outside of Centre 560.35 $3,552.54 $ Средна заплата в Турция и в Китай след облагане Average Monthly Net Salary (After Tax) 435.02 $ 898.31 $ https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=Turkey&city1=Istanbul&country2=China&city2=Beijing&displayCurrency=USD Комуналните разходи, храната и дрехите в Китай са на почти същите цени като в Турция, но голямата разлика е в цените на жилищата Една графика на процента на спестяванията от БВП илюстрира огромния дял на тези консервирани средства в китайските банки в сравнение с останалия свят: В това отношение турските домакинства, макар и по-напред от европейци и американци, са далече под нивото на китайските: Турската икономика расте много силно от вътрешна консумация: Turkey household consumption: 59.1% (2017 est.) government consumption: 14.5% (2017 est.) investment in fixed capital: 29.8% (2017 est.) investment in inventories: 1.1% (2017 est.) exports of goods and services: 24.9% (2017 est.) imports of goods and services: -29.4% (2017 est.) В сравнение с нея китайската икономика: China household consumption: 39.1% (2017 est.) government consumption: 14.5% (2017 est.) investment in fixed capital: 42.7% (2017 est.) investment in inventories: 1.7% (2017 est.) exports of goods and services: 20.4% (2017 est.) imports of goods and services: -18.4% (2017 est.) Китай има сравнително ниска вътрешна консумация и огромни инвестиции във фиксиран капитал, но това са инвестиции досега предимно във "вторичното производство" - промишлеността, манифактура на стоки Китай по причина на тези невероятно големи инвестиции е страната с най-голям вътрешен дълг в света: Stock of domestic credit compares the total quantity of credit, denominated in the domestic currency, provided by banks to nonbanking institutions. The national currency units have been converted to US dollars at the closing exchange rate on the date of the information. 1 China $27,340,000,000,000 31 December 2017 est. 2 United States $21,590,000,000,000 31 December 2017 est. 3 Japan $13,070,000,000,000 31 December 2017 est. 4 Germany $5,033,000,000,000 31 December 2017 est. 5 France $4,334,000,000,000 31 December 2017 est. 6 Italy $3,422,000,000,000 31 December 2017 est. 7 United Kingdom $3,220,000,000,000 31 December 2017 est. 8 Canada $3,219,000,000,000 31 December 2017 est. 9 Korea, South $2,986,000,000,000 31 December 2017 est. 10 Spain $2,491,000,000,000 31 December 2017 est. 11 Australia $2,384,000,000,000 31 December 2017 est. 12 Brazil $2,206,000,000,000 31 December 2017 est. 13 India $1,927,000,000,000 31 December 2017 est. Същевременно е страната с най-голямата печатница на пари в обращение М1: M1 China $8.351 trillion (31 December 2017 est.) $7.001 trillion (31 December 2016 est.) World $34.4 trillion (31 December 2017 est.) $30.17 trillion (31 December 2016 est.) United States $3.512 trillion (31 December 2017 est.) $3.251 trillion (31 December 2016 est.) European Union $8.775 trillion (31 December 2017 est.) Което по принцип крие рискове от финансова нестабилност, ако излезе вън от контрол.

One study found that SOEs constituted 50% of the 500 largest manufacturing companies in China and 61% of the top 500 service sector enterprises.61 Not only are SOEs dominant players in China’s economy, many are quite large by global standards. Fortune’s 2016 list of the world’s 500 largest companies includes 103 Chinese firms (compared to 29 listed firms in 2007).62 Of the 103 Chinese firms listed, Fortune identified 75 companies (73% of total) where the government owned 50% or more of the company. Together, these 75 firms in 2016 generated $7.2 trillion in revenues, had assets valued at $20.7 trillion, and employed 16.2 million workers. Of the 28 other Chinese firms on the Fortune 500 list, several appear to have financial links to the Chinese government. 30 стр. от цитирания документ: 75 държавно /партийно притежавани китайски фирми през 2016 генерират 7.2 трилиона долара приходи, когато целия БВП на Китай е бил 11.2 трлн. долара; в комбинация с преференциалното финансиране/нисколихвени бързи кредити/ на тези държавни корпоративни гиганти от държавно/партийните банки, според мен, е най-големия риск за китайската икономика, защото този растеж си има цена, плащана от частния бизнес и хората. Това одържавяване на икономиката ражда непрекъснато и корупция, колкото и сурово да се преследва, тя е симптом, причинен главно от държавната собственост. Банките в Китай, които почти изцяло са държавни, дават ниски лихви на спестяванията на хората, което за тях при съществуващата инфлация е загуба да си държат парите в тях. Но китайците са световен шампион по влогове в банките и това е по причина главно на тяхната традиционна спестовност в съчетание с прекомерно скъпите жилища и националната им култура да спестяват за жилище. Тези замразени пари на населението са главния източник за корпоративни кредити на големите държавни фирми /изброените 75 корпорации дават около 70 % от БВП, но наемат 2 % от работната ръка/. Тази финансова експанзия до сега беше насочена предимно към манифактура за износ, но ако китайският износ, който е един от главните двигатели на растеж, стагнира, свръхпроизводството се трансформира в корпоративни дългове, които между другото за китайските корпорации са огромни и с днешна дата, те са по-големи от дълговете на американските корпорации. Изходът е цялата тази свръхпродукция да се реализира на вътрешния пазар, който в Китай засега не е основен двигател на растежа.

В Китай системата на икономиката е капитализъм, въпреки че управляващата партия е комунистическа. Не съществува уравнивиловка в заплащането, както и частната собственост е гарантирана, което де факто отрича комунистическата доктрина за преразпределение. Разликата между минималната и средната заплата е повече от три пъти, в България е по-малка, китайската държава законодателно стимулира конкуренцията между хората. Проблемите на Китай в по-дългосрочна перспектива биха могли да дойдат, ако страната се самоизолира технологично от САЩ и Европа и не получава достъп до нови технологии, което се усеща като преориентация в политиката и стратегията на САЩ - те възприемат Китай като основен свой глобален конкурент в икономиката, не без основание. Измерването на покупателната способност на китайкия юан чисто статистически, според мен, е изкуствено занижено от едно единствено перо, включено в така наречената "потребителска кошница", която се взема като база - цената на недвижимата собственост. Поради това, коректно като цифри, но нереално, покупателната способност на БВП на китай на човек от населението е около 16 000 щ.долара годишно, по-ниско от това в Турция и България, например. На практика обаче нещата не стоят по този начин, защото единствено жилищата смъкват драстично надолу тази покупателна способност, а 90 % от населението е собственик на жилище. Останалите цени са сравнително ниски, тоест покупателната способност на населението при средна заплата вече над 1000 щатски долара номинално на практика е много по-висока от статистически фиксираната.

Много добър анализ и то от китайски автори - Channel NewsAsia са сингапурска телевизия. https://en.wikipedia.org/wiki/Channel_NewsAsia Общоизвестен факт е, че Китай е класиран от Световната Банка и МВФ в "горната част на средните доходи", която е някъде до 12 000 номинални щ.д. БВП на човек; ако запази темпове над 6.5 % растеж на БВП, страната ще премине тази граница някъде към 2024 година. Моето мнение е, че ако не направят някакви сериозни грешки, лидерите на Китай ще успеят да постигнат тази цел. затова обаче им е необходимо да преминат към по-високотехнологичния сектор на услугите като основен икономически двигател на растеж, което изисква високо качество на човешки капитал и образование, голямо предизвикателство за страна, в която все още около 25 % от населението е заето в аграрния сектор, тоест са селяни.

Сигурно поводът е бил този, но според мен си е заложено още в закона от 2009, където е записано, че (2) Размерът на възнаграждението се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване при условия и по ред, определени в наредба на министъра на културата. само че без да се посочва нищо конкретно като сума, за разлика от рестриктивните мерки в другите членове, които с такава радост цитира маке. Законът е написан като нож, чиято ръкохватка е в ръката на чиновника, а острието е насочено към гражданина - несависимо дали е колекционер или намирач на съкровище. Някои го олицетворяват с определени лица, министрите, но според мен това извиване на закона да облагодетелства бюрократите е отражение на цялата философия на държавата, каквато я имаме днес. Друга особеност, която ми направи впечатление, е да се притискат местните колекционери на антики и изкуство с постоянни и многобройни изисквания да доказват непрекъснато произхода на вещите си, до такава степен, че да се откажат от тяхната собственост; същевременно ценностите влизащи с документ за собственост от чужбина нямат никакви проблеми, което води до извод, че един колекционер може нелегално да изнесе ценност от България, да си извади документ за собственост зад граница и да си я внесе съвсем спокойно отново без никакви трудности. От всичките тези ведомствени комисии, които оценяват дали една намерена вещ е национална ценност или не, печелят и се хранят най-вече членовете на тези комисии, които са овластени субективно да решат, че тази вещ е незаконно придобита съвсем безпрепятствено с така заложените рестриктивни капани в закона.

Това е точно така по закона за собствеността. Обаче! чиновниците от министерството на културата са направили ловка маневра и го заобикалят. Защото чл. 95 от Закона за културното наследство казва: Чл. 95. (1) На лицата, предали вещи по реда на чл. 93 или съобщили ценна информация за такива вещи, се дължи възнаграждение. Възнаграждение не се дължи, ако лицето не е изпълнило някое от задълженията си по чл. 93. (2) Размерът на възнаграждението се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване при условия и по ред, определени в наредба на министъра на културата. Демек закона за собствеността тук се отменя с наредба на министъра на културата, която пък гласи: Глава първа. УСЛОВИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ Чл. 3. (1) Възнаграждение се определя само в случаите, когато намерената вещ бъде идентифицирана от съответния музей като движима културна ценност. (2) Възнаграждението се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване и може да бъде в размер до 5000 лв. (3) Размерът на възнаграждението не може да бъде обвързан в процентно отношение със стойността на движимата културна ценност. С други думи, ако лицето Х намери 2 килограма злато на буца, ще му изплатят 25 % от стойността на това злато, ако обаче същото лице намери 2 кг. златни монети, които се класифицират от чиновниците в комисията като "културна ценност" могат да му се изплатят до 5000 лева за тях. Наредбата отменя Закона: Да живее контрабандата и черния пазар.