Б. Киров

При така очертаната схема остават три опции Великобретания да не участва в европейските избори: 1. Парламента да приеме сделката на ТМ /с вариант тя да се оттегли като министър-председател/ 2. Парламента да отмени Брекзит 3. Парламента да отвори път на Брекзит без сделка Тъй като вече веднъж парламента гласува, че Брекзит без сделка се отхвърля като опция, реално остават 2 опции, а те са сделката на ТМ и отмяна на Брекзит Залагам 9 към 1, че ще бъде одобрена сделката на ТМ.

Някои залагат на проценти: Goldman cut the chances of May’s deal passing to 50 per cent from 60 per cent, and increased the chances of a no-deal Brexit to 15 per cent from 5 per cent. Its estimate of the probability of Brexit not happening at all remained unchanged, at 35 per cent. http://www.cityam.com/275107/goldman-sachs-says-no-deal-brexit-has-become-more-likely UK investments have already underperformed their global peers since Britain voted to leave the EU, in June 2016. For instance, sterling is down 8.4 per cent since the vote and despite UK stocks hitting record highs in August 2016 and the FTSE All-Share index returning an apparently healthy 24 per cent since June 2016, it nevertheless lags the 32 per cent gain made by global stocks, as measured by the MSCI World Index. http://www.cityam.com/275064/countdown-brexit-three-market-indicators-watch House prices in some of Britain’s wealthiest areas have had up to 25% wiped off their value in 12 months as Brexit turmoil continues, according to the estate agent Your Move. That has meant typical price falls in some cases of almost £500,000. London is the area most obviously affected by the uncertainty, given the influence of wealthy foreign buyers, and Your Move said there had been big falls in a few key boroughs at the top of the market. The average house price in Kensington and Chelsea, the UK’s most expensive place to buy a home, dropped by more than a fifth (21.2%), during the last 12 months, from £2.25m to £1.77m. In Westminster, the second most expensive area, typical prices fell by a quarter (24.8%), from £1.93m to £1.45m. http://www.cityam.com/275064/countdown-brexit-three-market-indicators-watch За Бога братя /британци/ не продавайте, преди да разберете дали ще има Брекзит!

Europe wakes: why Beijing is on a mission to quell Brussels’ fears about China The European Union has taken a tougher and more united stand on its biggest trading partner as concerns grow about Chinese influence on the continent Keegan Elmer Published: 12:05am, 22 Mar, 2019 Миналата седмица Брюксел за пръв път обозначи Пекин като „системен съперник“. Xi ще използва пътуването си, което включва спирки в Италия, Франция и Монако, за да се опита да облекчи страховете, че Пекин се е превърнал в заплаха за ЕС, мисия, която придобива по-голямо значение за Китай, затънал в търговска война със САЩ. Нарастващи страхове Недоволството на ЕС се появи след миналогодишната среща 16 + 1 в София, България. Срещата се състоя преди срещата на високо равнище между ЕС и Китай в китайската столица, което беше възприето от Брюксел, че Пекин обръща повече внимание на тези държави, вместо на ЕС като цяло. Цуй Хун Цзян, старши научен сътрудник на Китайския институт за международни изследвания, заяви, че макар и редът на миналогодишната среща да не е имал политическо значение, Китай реши да остави на ЕС да избере време за срещата на високо равнище ЕС-Китай тази година. ЕС реагира бавно, но и двете страни в крайна сметка се съгласиха за дата на тази среща, каза той. „Китай никога не е практикувал „първи по среща" като знак за привилегия. От гледна точка на Китай, първия по среща има своите предимства, точно толкова колкото и втория по среща има своите предимства, ” - каза той. Големите страни членове на блока изразиха загриженост, че Китай се опитва да въздейства на страните от Централна и Източна Европа с обещанията си за инфраструктура и инвестиции, като се стреми да ги накара да се чувстват по-малко склонни да подкрепят ЕС по въпроси като търговските практики на Китай и човешките права. Срещата 16 + 1 обединява лидерите на Китай и 16 страни в Източна и Централна Европа. Lucrezia Poggetti, научен сътрудник в базирания в Берлин Институт за изследване на Китай (Merics), заяви, че провеждането на срещата на върха ЕС-Китай преди 16 + 1 е плюс за Брюксел. "Това ще позволи на ЕС да може да определи тона на дискусиите и да излъчи своето послание в цяла Европа, преди Китай да отиде в Хърватия за 16 + 1." Погетти каза, че скорошните тактики на Китай в Европа “трябва да се разглеждат на фона на преговорите за търговско споразумение между САЩ и Китай. Китай е наясно със голямото значение на позициите му в Европа и поне на повърхността би желал нещата да изглеждат много приятелски и кооперативни”. "Китай се нуждае от партньори", каза тя. Тя добави, че за Китай ще бъде трудно да разсее европейските опасения по редица въпроси, включително предполагаемите рискове, свързани с китайските телекомуникационни компании.Тези опасения за Китай бяха описани миналата седмица в документ от 16 страници „ЕС-Китай - стратегическа перспектива“, където Европейският съюз призовава за обединен търговски и технологичен фронт срещу "съперника" Китай. В документа бяха очертани 10 точки на действие на ЕС в отношенията му с Пекин, включително разширяване на сътрудничеството по въпроси като Иран и Северна Корея, засилване на натиска за прекратяване на субсидиите за държавните индустрии, изкривяващи пазарите и ограничаване на възможните заплахи за сигурността от 5G телекомуникациите. Документът определя и амбициозен срок до 2020 г. за завършването на дългоочакваното споразумение за съвместни инвестиции между ЕС и Китай. ЕС също планира нова индустриална политика, за да помогне на европейските фирми да се конкурират с Китай, лансирана силно от Германия и Франция. Frans-Paul van der Putten, старши научен сътрудник в Института Клингендал в Хага, каза, че документът има за цел да помогне на държавите-членки на ЕС да се изправят срещу един по-мощен Китай."Докато [европейската] комисия определя по-строги правила за Китай, поне засега изглежда, че тя не се стреми към конфронтация с Китай," каза той. Тристранни връзки Това е добре за Китай, който вече е въвлечен в продължителен търговски конфликт със САЩ. Пекин се опасява, че западните икономики биха могли да се приведат в съответствие с изискванията за по-голям пазарен достъп и край на промишлените субсидии, наред с други неща. Малко преди САЩ да наложат тарифи на китайския внос на 6 юли, китайският външен министър Уанг Йи призова Европа да работи с Китай, за да защити световния търговски режим, а не да „забие нож в гърба на Китай” - което означава, че Пекин се притеснява, че Брюксел може да заеме позицията на Вашингтон. В понеделник Уанг каза пред Върховния представител на ЕС за външните работи Федерика Могерини, че сътрудничеството между Китай и ЕС е "нещо, на което всеки е фокусиран в момента". В отговор на по-строгата политика на Европа към Китай, Уанг очерта своите 10 точки по отношение на отношенията Китай-ЕС, като всички те подчертаха областите на сътрудничество с Европа, от поддържането на многостранност в търговията и световните въпроси, борбата с тероризма и намаляването на бедността. Уанг също така подчерта посещението на президента Xi на континента, казвайки, че изборът му Европа да бъде първото му официално посещение през годината "демонстрира високото отношение на Китай към Европа". Но Могерини каза: "Би било доста наивно, ако не и смешно, да скрием, че имаме различия в начините, по които осъществяваме нашето управление и политически системи." По-твърда линия Има и безпокойство в рамките на 16 + 1. Обещанията на Пекин да направи големи инвестиции в региона поставят много въпроси, каза Якуб Якобовски от Центъра за източните изследвания във Варшава. „В продължение на години Китай само правеше общи обещанията. Надяваме се, че Китай ще излезе с конкретни предложения, ”каза той. Инвестициите на Китай в Източна Европа се сринаха с 40% спрямо година по-рано през 2018 г., което представлява едва 1,5% от всички китайски инвестиции в ЕС, според проучване на Merics. Цифрата представлява половината от общия връх през 2016 г. Като цяло китайските инвестиции в Европа са спаднали драстично през последните години, поради по-строгите проверки на инвестициите в Европа, както и затягането на ликвидността в Китай. Страните от Централна и Източна Европа също започнаха да възприемат по-скоро подход „Европа на първо място“ към Китай и са намерили обща позиция с Брюксел по области, вариращи от подхода на Китай към инфраструктурата и инвестициите до исканията за по-голям достъп до пазарите на Китай. „В известен смисъл има сближаване между критериите на Брюксел и тези на 16 + 1, и в резултат на това виждаме все повече и повече акцент върху общия подход на ЕС в рамките на 16 + 1“, каза Якобовски. „Времето за наивност свърши“ Пекин се надява, че на предстоящага среща ЕС-Китай страните могат да излязат с обща декларация, която показва взаимно приятелство, а не да повтаря провала им преди две години, когато страните не успяха да се споразумеят за общо комюнике. Тази година Пекин ще иска изявлението да подчертае ценностите на многостранността и противопоставянето на протекционизма, но ЕС ще изисква конкретен напредък от Китай поне по отношение на търговските търкания. Йорг Уутке, бивш президент на търговската камара на ЕС в Китай, каза, че ЕС иска да запази отношенията си с Китай, но все повече усеща необходимостта от по-силни действия, за да изрази своята загриженост. „ЕС няма интерес от охлаждане на отношенията си с Китай, но ако не действа сега, за да защити икономиката си от нелоялна конкуренция на държавните китайски предприятия на пазара на ЕС, тогава гражданите на Европа биха могли да поискат по-голяма защита. Има нарастващ реализъм в Европа и край на наивността, когато става въпрос за Китай." - каза Уутке. https://www.scmp.com/news/china/diplomacy/article/3002725/europe-wakes-why-beijing-mission-quell-brussels-fears-about https://en.wikipedia.org/wiki/South_China_Morning_Post

Все се надявам, че в последния момент цирковата трупа от британския парламент ще изиграе сложния си номер "Брекзит със сделка", което ще бъде по-малкото зло от "Брекзит без сделка"; а за този номер има и сериозни мотиви, лирата моментално ще излети нагоре и всички британски активи ще поскъпнат, след като бяха обезценени поне с 15 процента, говорим за трилиони.

Специално място за вечни времена

ТМ се оказва под кръстосан огън и в собствената й партия, съпартийците й в парламента й поставят нещо като ултиматум: Tory MPs are uniting to give Theresa May JUST 19 DAYS to solve Brexit or quit. Both Brexiteers and Remainers say they will force the PM to go on April 12 if she breaks her promise not to hold EU elections. https://www.mirror.co.uk/news/politics/frustrated-tories-delivered-united-ultimatum-14177853 Реално сега всички опции са съсредоточени в Парламента: Tory MP Steve Double added: “We need to find a way forward and that requires new leadership.” Tomorrow Mrs May will have Brexit taken out of her hands when Tory grandee Sir Oliver Letwin tables a Commons amendment allowing MPs to seize control. It paves the way for a set of votes on Wednesday for alternative Brexits. Options will include a second referendum, permanent customs union, Common Market 2.0 for single market membership and Norway Plus – Labour’s proposal for a customs union AND single market alignment. MPs could also decide to revoke Article 50 so there is no Brexit. The petition demanding just that hit more than four million signatures yesterday. As MPs will be in charge on Wednesday, the PM cannot table her crucial third vote on her Withdrawal Bill that day. If an alternative to Brexit gets a majority, a long delay to negotiate it is inevitable. Which means EU elections will go ahead. Единственият друг изход е по някакво необяснимо чудо третият вот на същото предложение на ТМ да мине с мнозинство, но никой не вярва в такова чудо, дори самата ТМ, според мен: “It’s like a boxing match. She’s been pummelled for 12 rounds and then jumps at the chance to go another four." В случай на Брекзит без сделка: No Deal would lead to a General Election. https://www.mirror.co.uk/news/politics/frustrated-tories-delivered-united-ultimatum-14177853 според автора на статията и неговия източник от групата на торите. А нови избори, след такъв изход, вероятно ще доведат на власт Корбин и лейбъристите. Което пък няма начин да не се отрази, според мен, на изборите в САЩ след 2 години. ще поживеем, ще видим. Интересни времена.

Това заявление лично на мен ми звучи нагло, "те гласуваха да напуснат", все едно хората нямат право на промяна в информирано мнение, от 2016 г. много неща са се променили, мнението на хората също. "Те" гласуваха, но "сега е моментът ДА СЕ ВЗЕМЕ решението"; те гласуваха, но решението ще се вземе от шепа политици, въпреки ясното желание на хората за втори вот; ТМ според мен няма бъдеще като политик, лошото за Великобритания е, според мен разбира се, че ще повлече и цялата си партия към загуба, а това, пак според мен, не вещае добри времена. Както и да е. Ето линкове към социологически проучвания какви биха били резултатите, ако се проведе втори референдум: https://whatukthinks.org/eu/questions/if-a-second-eu-referendum-were-held-today-how-would-you-vote/ Този е обобщен от 6 отделни сондажи: https://whatukthinks.org/eu/opinion-polls/euref2-poll-of-polls/

Петицията за отмяна на член 50 е събрала над 3 милиона подписа и означава искане на референдум с един прост въпрос:"Искате или не Великобритания да остане в ЕС", а не "одобрявате ли сделката на ТМ или не". Но ТМ и депутатите се правят на ударени и са пълни пердета, такова мишкуване и от опозицията, и от управляващата партия е невиждано даже и по нашите ширини: Brexit: Petition to revoke Article 50 passes 3m signatures Петиция на уебсайта на Парламента, призоваваща за отмяна на Brexit чрез отмяна на член 50, премина три милиона подписа. Петицията е привлякла два милиона подписа през последните 24 часа. Запитана снощи, дали петицията показва нарастващо анти-Brexit настроение, Тереза Мей каза, че Великобритания вече е решила да напусне в най-голямото демократично мероприятие/референдума. Депутатът от либералната демокрация Layla Moran заяви, че петицията може да "даде кислород" на кампанията за нов референдум за Brexit. "Надявам се, че премиерът да ни послуша, но тя има дълга практика да не се съобразява с Парламента и не иска да се съобразява с хората", каза г-жа Моран. Ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че отмяната на член 50 е една от възможностите, които Великобритания има, ако депутатите отново отхвърлят споразумението за оттегляне на г-жа Мей. Обединеното кралство трябва да направи следващия си ход до 12 април, след като ЕС се съгласи с план за отлагане на Brexit след 29 март. Хората, които подписват петиции на уебсайта на Парламента, трябва да поставят отметка в квадратче, в което се посочва, че са британски гражданин или гражданин на Обединеното кралство и да потвърдят името си, имейл адреса и пощенския код, който да подпишат. През януари депутатите обсъдиха дали Обединеното кралство трябва да напусне ЕС без споразумение, след като петиция призова за това със 137 731 подписа. Министър-председателят възнамерява отново да внесе споразумението, което е договорила с ЕС, за трети път, но депутатите искат да бъдат разгледани и други възможности. Г-жа Моран заяви, че сделката на масата трябва да бъде представена на обществеността на референдум, наред с възможността Великобритания да остане в ЕС и ако обществеността избере последната, тогава член 50 следва да бъде отменен. "Трябва да намерим път напред през следващата седмица и се надявам, че това ще ни позволи да дадем кислород на кампанията за народно гласуване", каза тя пред Би Би Си. "Народният глас остава опция, защото той все още е съвместим със сделката на Тереза Мей. Ако иска тя да остане жива като политик, народният глас е начинът да се направи това." Говорейки в четвъртък вечерта, след като петицията премина 2-милионната граница, г-жа Мей заяви, че обществеността вече е дала думата си за членството в ЕС. "Те гласуваха през 2016 г., гласуваха да напуснат. Мисля, че сега е моментът да се постигне за британския народ, сега е моментът да се вземе решението." През декември Европейският съд постанови, че Обединеното кралство може едностранно да отмени член 50 от Договора за Европейския съюз.Това означава, че Обединеното кралство може да реши да остане в ЕС без съгласието на 27-те други държави-членки. В четвъртък петицията, призоваваща за това, бързо премина над необходимия праг от 100 000 подписа, за да бъде дебатиран в Парламента, като събираше почти по 2000 подписа на минута на определен етап. https://www.bbc.com/news/uk-politics-47665929 Освен тази петиция има още една призоваваща пряко за референдум, събрала над 1.2 млн. подписа https://www.change.org/p/theresa-may-mp-give-people-a-final-say-on-brexit-deal На официалния сайт на Парламента обаче са показани съвсем други числа за гласувалите, което според мен е чиста манипулация, защото са фиксирани на някакъв етап, а не са в реално време: https://petition.parliament.uk/petitions?q=Brexit Дупетатите, както ги пише Бате Ваньо, ще се правят на луди до последно.

"Мей каза, че е на страната на британците и изпитва огромно лично съжаление от това, че няма да има Брекзит следващия петък" Брекзит ще има в шестък... Нойзи паспорт имаш ли или ще минаваш в нелегалност Мей опитва да извива ръце ама не мога да преценя чии. На ЕС или на тия в камарата на общините. В тая връзка да кажа, че Ишиаса не е никак от меките китки. Последно си спомням физиономията на Тръмп след срещата с него - бая сол беше преглътнал. Кво отлагане ма како. Полският водопроводчик вече би шута на ВБ надолу по стълбите. Че на всички им писна да се мотаете пред вратата и да звъните за "по-добра сделка" Туй е сделката - къш. Не мога да си обясня как е математически възможно, точно в най-решаващият момент за Великобритания от ВСВ насам и министър председателя, и лидера на опозицията, да са пълни кретени. За протокола, същото каза и преди изборите.Не съм готова да свикам предсрочни избори и ги свика след 8 дни... А кралството... еми още могат да затворят Борката и Фараж в Тауър и да си признаят, че сбъркаха. Всички чакат доклада на Мълър. Когато излезе и Тръмп утвърди позициите и практически преизбирането си, БРЕКЗИТ ще се случи веднага, буквално в следващата седмица. И аз ще бъда тук да ви напомня прогнозата си. Е какво му е на Корбин? Като стане премиер ще превърне ОК в първата монархо-комунистическа държава. Един съвет: никога не разглеждайте политиките на ЮК и САЩ поотделно. А винаги--като взаимнопротичащи процеси. Мнем, още седмица-две. https://www.dnevnik.bg/evropa/2019/03/20/3407524_tereza_mei_no_ne_sum_gotova_da_otlagam_brekzit_otvud/#comments-wrapper

Вече всичко е възможно, според мен, дори и най-неочакваното, рулетката се въртя достатъчно време, за да генерира печалба от политическото казино на Парламента. Според мен, сделката на Мей ще бъде отхвърлена, декларираха го почти в прав текст ирландските юнионисти, които досега я крепяха; при това положение, ще почне парламентарни "индикативни вотове" за събиране на ново алтернативно на сделката Мей мнозинство, а като съдя по досегашните вотове, възможностите за такова консенсусно мнозинство не са много. Лично аз го виждам в някакво крехко мнозинство от лейбъристи, ирлански юнионисти и опортюнисти от торите около добавяне на някаква форма оставане в митническия съюз на ЕС, което премахва заплахата от "предпазна клауза", такова решение би се приело и от ЕС, даже би било приветствано, а Мей и твърдолинейниците ще си "измият ръцете" с парламента и ще продължат да четат морал, че са направили всичко възможно, каквото е било, за да отговорят на гласовете на избирателите "брекзитери", това е най-вероятния финал, но са възможни и много други по-крайни, ако големите акули виждат интерес за себе си да продължават драмата.

И турци и немци имат много голямо потребление на газ, което ще расте, те затова имат интерес, транзита им е допълнителен бонус, важната за тях е консумацията. Същото важи за електроенергията, те са консуматори, а не износители.

Защо да страда, СССР щеше да си задоволява собствените нужди с производство на селскостопанска продукция, Сталин конфискува еднократно продукцията на селяните, половината добитък е унищожен от тях заради насилственото изземане, изгорени са големи количества зърно, избити и интернирани са много хора, от това по-голямо страдание можеше ли. http://ussrvopros.ru/ekosnomika-sssr/ekonomika-i-finansy/488-srednie-zarplaty-v-tsarskoj-rossii-sssr-i-rf-s-1853-po-2012-gody http://opoccuu.com/wages.htm А вижте какво прави сталинския модел на военен комунизъм със средната заплата в СССР, това са реалните заплати с реална покупателна способност, колко килограма картофи, най-елементарната стока с почти неизменна цена, е можел да си купи съветски гражданин със средната си заплата през различни години. Грабеж на трудещите се, това бих могъл да кажа. Колкото до световната революция... Извършена от кой, от световната номенклатура, пълно извращение над марксизма. В САЩ кризата е най-напред финансова, заради балон на фондовия пазар през 1929, след което удря и производството поради липса на кредити в началото на 30-те, точно тогава в СССР няма никаква криза, рублата е със златно покритие и стабилна, американската криза в селското стопанство е верижна реакция на кризата в промишлеността, безработицата и липса на купувачи за свръхпродукцията, в СССР дори има недостиг на селскостопанска продукция в сравнение с царска Русия, пазарът е бил отворен за повече продукция. Нефтените концесии, които НЕП вече е бил договорил са били важен източник на валута, но Сталин ги разваля, прогонва големите компании и на практика секва този потенциален източник на валута, ако се погледнат таблиците за външната търговия от 30-те, се вижда че износът пада рязко в сравнение с периода на НЕП, валута няма. Започват да разпродават ценности от манастирите и художествени произведения, за да се снабдят с така ценната им валута за машини, един от функционерите даже дълбокомислено казва: "Като победим в световната революция, ще си ги вземем обратно в Русия", да ама те и сега са по американските музеи, жалка история е този период. https://ru.wikipedia.org/wiki/Продажа_картин_из_коллекции_Эрмитажа Вместо да се финансират отвън с износ, изграждат напълно затворена самозадоволяваща се на съвсем примитивно равнище икономика от типа на днешната севернокорейска, с екзистенц мимимум на съществуване на работници, селяни и интелигенция, купонна система, и специално снабдяване за болярската каста на номенклатурата. Пълен нонсенс откъдето и да се гледа.

Много добре си ги представям, вижте колко трактора е продал Форд на СССР по времето на Сталин.

Не, имах предвид Парвус и Базил Захаров: When he first met Lenin in Munich in 1900 he was a brilliant young journalist and Marxist theoretician who helped by printing the early issues of Iskra. In 1905 he was imprisoned with Trotsky and sentenced to three years exile in Siberia. Parvus mentored Trotsky on the theory of Permanent Revolution before they both escaped. He made his way to Germany and changed his name from Gelfand to Helphand, but became better known simply as Parvus. Around 1908 Parvus moved to Constantinople where he remained for five years. He was associated with the Young Turks, produced propaganda journals, set himself up as grain importer and, more importantly, an arms merchant. Parvus became extremely rich, but his years in Constantinople were shrouded in mystery. His most important contact was Basil Zaharoff, the leading armaments salesman and agent of the Rothschilds and their mighty Vickers Armaments cartel. [2] Parvus earned a fortune selling arms for Zaharoff [3] and became deeply involved in the overthrow of the Czar. Seventeen years after first meeting Lenin, Parvus was a grossly fat, bizarre paradox. He was both a flamboyant tycoon, displaying the worst of bourgeois vulgarity, and yet had a brilliant Marxist mind. The millionaire Marxist became a cartoon caricature ‘with an enormous car, a string of blondes, thick cigars and a passion for champagne, often a whole bottle for breakfast’. https://en.wikipedia.org/wiki/Alexander_Parvus https://en.wikipedia.org/wiki/Basil_Zaharoff https://firstworldwarhiddenhistory.wordpress.com/2017/10/24/rape-of-russia-2-strange-bedfellows-for-socialist-revolutionaries/

Въпрос за 1 милион; моята предполагаема теория е за "шанс на казиното": The longer you play, the closer your losses will get to the house edge. B ecause as we all know, the casino always wins in the long run. https://vegasclick.com/gambling/houseedge По принцип казиното печели в крайна сметка винаги, въпросът е да има повече играчи и да играят по-дълго. Майер Лански, другарчето на Лъки Лъчано се е занимавал само с казината, но никога не е залагал на какъвто и да е било хазарт, знаел е че печели само казиното. По принцип и хеджирането е точно това "хедж" буквално означава ограда, плет, хеджираш шансовете си за загуба, залагаш и на двете страни, хедж-фондовете са своеобразни казина.

Великобритания няма да напусне ЕС на 29 март без сделка, но и не съм готова да отлагам Брекзит отвъд 30 юни. Участие на страната в избори за Европейски парламент би подействало разочароващо и разделящо британците в момент, когато страната се нуждае от единство. Думите ѝ бяха възприети като ултиматум към парламента в Лондон, че тя е твърдо решена в средата на годината страната да напусне ЕС - със сделка или без. Мей каза, че е на страната на британците и изпитва огромно лично съжаление от това, че няма да има Брекзит следващия петък. Според нея отхвърлената от депутатите сделка е най-добрата, възможна за договаряне. Тереза Мей критикува и предлаганите варианти с по-дълъг срок за Брекзит - може би до края на 2019 г., или провеждане на втори референдум. В писмото, с което днес Мей поиска отлагане на Брекзит до 30 юни тя изрично заявява, че няма намерение да насрочва евроизбори. Мей също така каза, че ако нейната сделка не бъде одобрена, парламентът ще трябва да реши как да действа. Това бе разтълкувано като възможност за т.нар. индикативни гласувания, в рамките на които депутатите ще могат да гласуват за серия от възможни опции за Брекзит, за да се види дали има мнозинство за някоя от тях. Депутатите могат с поправка на 25 март да принудят правителството да проведе индикативни гласувания следващата седмица, ако се опасяват, че те могат да не се състоят в противен случай. Британският външен министър Джеръми Хънт каза, че ако сделката на Мей не бъде одобрена следващата седмица, ЕС може да проведе извънредна среща, за да предложи на Лондон по-дълго отлагане на Брекзит с потенциални тежки условия като провеждане на втори референдум. https://www.dnevnik.bg/evropa/2019/03/20/3407524_tereza_mei_no_ne_sum_gotova_da_otlagam_brekzit_otvud/ https://www.dnevnik.bg/evropa/2019/03/21/3407989_vremeto_do_brekzit_izticha_-_kakvo_predstoi/ Като се сумират всички подчертани неща, излиза, че Мей знае, че предложението и за сделка ще бъде отхвърлено, въпреки това поставя ултиматум, след което иска отлагане до 30 юни, в което заявява, че през това време парламента ще реши как да действа, тоест индикативни гласувания "до дупка", докато се събере някакво мнозинство. Да, но тази сметка е "без кръчмаря", защото съровете в Британския Парламент могат да си съберат всякакво мнозинство, но не се знае дали господата в Брюксел ще приемат тяхната сделка. Латиносериал в който се печелят ужасно много пари като в казино: https://www.independent.co.uk/news/uk/politics/theresa-may-philip-may-amazon-starbucks-google-capital-group-philip-morris-a7133231.html

Това е малко извън темата, но като отклонение, зад рамената на окултните кукувци, избрали Хитлер за фронтмен на нацизма, хитро и отдалече надничат едни много богати чичковци надиплили милиарди, но те никога не излизат от сянката така, че да бъдат свързани по някакъв начин с ефрейтора. Даже има една верига от двама-трима окултни кукувци, които се дематериализират с материализирането на нацистката власт; връзката с темата е, че и около болшевиките от първата реколта се навъртат подобни личности.

В областта на индустрията се лишават от чуждестранен капитал, който вече са били привлекли до 1928: Concessions in 1926-27: 117 agreements, 18000 employees, 1% of industrial output •  Concessions provided more than 60% of output in lead and silver mining; almost 85% in the extraction of manganese ore; 30% in the extraction of gold •  Immigrant workers •  Thousands of workers from the West offered assistance, knowledge, and experience to the young Soviet republic •  From 1920 to 1925, a total of 20,000 immigrants from the US and Canada arrived in the USSR •  STO decree “On American Industrial Immigration”. In 1921-25 industrial production increased more than threefold • Reached 1913 levels •  Agricultural production grew twofold • Exceeded the 1913 level by 18 percent •  In 1921-28 the average rate of growth the national income was 18% •  In 1928 national income per capita was 10% higher than in 1913 (better record than in the US that did not experience wars on its territory) В областта на вътрешното потребление започват да помпат инфлация с печатане на пари без покритие, което занижава реалните заплати: Gosbank began to pump money into circulation •  1.3-1.4 billion rubles in 1926-27, 2.8 billion in 1930, 8.4 billion in 1933, 11.2 billion in 1937 •  The rise in prices on the open market; state prices remained stable; this caused acute “goods famine” •  Rationing system introduced in 1928 •  First bread, then - basic foodstuff, then - manufactured goods •  By 1934, 50 million people were receiving rationed supplies from centralized and local funds • И какво правят, за да тушират тази голяма инфлация, планово вдигат цените до високи тавани със скрити данъци, като например: Какво става с "хляба за народа" - Държавата го купува от колхоза за 7-8 рубли на тон, държавното изкупно предприятие си слага 7-8 рубли печалба и го продава на мелничните комбинати за 100 рубли, защото в него се начислява данък оборот 85 рубли, така зърното във вид на хляб идва по 100 рубли на тон. Инфлацията между НЕП и войната е огромна, тя пада върху покупателната сила на рублата, ерго върху тази на работника и селянина:

На практика насилствената колективизация не само че не подобрява нещата в съветското село, а ги влошава. Същото важи и за външната търговия. Същото важи и за вътрешната консумация, това е много видимо от статистическите данни: Сталин и компания сами си ликвидират най-ценния източник на валута - селското стопанство с варварското разкулачване и одържавяване на колхозите, на практика до войната селското стопанство не може да се възстанови и да достигне нивото на 1928. Това което печелят е концлагеристи и крепостни като почти безплатна работна ръка и заличаването на дълговете към кулаците, заедно със заграбване на имуществото им - тези дългове са били милиони златни рубли, между другото. Но в дългосрочна перспектива държавата им губи много.

Това вече е друга гледна точка към темата. сега за инвестициите във ВПК и тежката индустрия - да уточним, и през 1928 г. тези сектори са си в държавни ръце и ги контролира партийната бюрокрация, всички тръстове и синдикати са държавна собственост. Така че с икономически лостове като бюджетно дотиране, данъчни облекчения и преференции целият този комплекс е могъл да се развива по волята на партийната бюрокрация, ако е имала такава воля, към тежката индустрия и ВПК, можели са рязко да вдигнат капиталовложенията в този сектор, но с икономически механизми, а не с терор и убийства. Малко сравнения в тази посока: Production figures show the NEP was success By Lenin’s death in 1924 marked recovery on all major industry Grain – 1921 37.6 million tonnes in 1924 51.4 million tonnes Factory output – 1921 2004 million roubles in 1924 4660 million roubles Average monthly wage – 1921 10.2 roubles in 1924 20.8 roubles Showed mixture of capitalist agriculture and state controlled industry could create economic growth Never before and never after Russian/Soviet economy demonstrated such high growth rates (about 20% a year even after the recovery ended in 1925) Растежът, осигуряващ им военна мощ, са го имали, имали са в ръцете си и икономическите и политически лостове да пренасочат капиталовите инвестиции в тежката индустрия: Кулаците и средните селяни са били около 30 процента от общата селска маса, но в техните стопанства се е произвеждала достатъчно продукция, която да осигурява добро жизнено равнище, тази продукция при добра ценова политика в съчетание с данъци, е можела да осигури добър жизнен стандарт, докато се развие и кооперативното земеделие от по-бедното селячество, което е набирало сили естествено, най-бедните, както писах, са щели да мигрират към градовете като работници. Няма друга причина, според мен, да се проведе насилствената колективизация и индустриализация с крепостен труд /концлагеристи и заковани с жителство по градовете работници, както и колхозници по селата също без право на движение/, освен безмерната алчност на едно ядро от номенклатурата за безпределна вътрешна власт - дали е бил Сталин или е щял да бъде Троцки или някой друг "силен човек", това са варианти, номенклтурата щеше да избере така или иначе свой "вожд", но причината за форсирания модел на одържавяване е вътрешна - цялата власт на бюрократите, после идват апетитите навън за присъединяване на нови територии.

Като офтопик за Гърция, вижте данните на индустриалното развитие на Гърция след войната до 80-те години, темповете й на растеж, индустриалния й растеж, пък тогава я давайте за пример, Гърция е една от най-бързо развиващите се икономики в Европа през тези години, дискутирали сме го с цифри в друга тема, нещата там са конкретни. И сега по същество: Защо предпоставяте тезата, че НЕП не предвижда индустриализация и не разчита на нея? НЕП въобще не изключва индустриализацията, а е по-добрата й алтернатива. Имало е всички условия за форсирана индустриализация, каквато се провежда и през трите сталински петилетки, но не на тази убийствена цена със съсипване на селото и репресиране на хората с насилствено интерниране в концлагери. Насилственото закрепостяване на селяните в колхози и строежа на фабрики и заводи успява да премести едва 14 процента от селата в градовете, същото можеше да се случи по естествен път с вдигане на заплатите в градските заводи и фабрики и мотивирането на малоимотните селяни да се преместят доброволно там като работници. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/j.1467-8292.1940.tb00612.x Защо смятате, че НЕП не е предвиждал алтернативен и по-добър вариант на ускорена индустриализация и доброволна колективизация на базата на коопериране и уедряване на селското стопанство? Ето ви един математически модел на канадския икономист Робърт Алън, направен от него през 1997 сравняващ показателите при сталиновата индустриализация съчетана с колективизация и моделирано развитие в условията на НЕП с различни коефициенти на капиталови разходи в тежката промишленост, имайки предвид, че коефициентът на капиталови разходи е при сталиновите петилетки е бил 0.16 реално, а при НЕП 0.07 тоест повече от два пъти по-нисък, при хипотетично вдигане на този коефициент до равнището на това при сталиновите петилетки, общите крайни резултати на модела НЕП са много по-добри от реално постигнатите при Сталин, при това без цената на човешки жертви и страдание, които отвратиха хората от тази система. http://antisgkm.narod.ru/Allen0_9.htm#1 Резултатите на Алън напълно съвпадат с модела на руските икономисти, които съм цитирал в темата; НЕП е бил човешката алтернатива на индустриализацията.

Китай донякъде е отговор на този въпрос, но и първата статия на руски икономисти, които са ползвали научен анализ-екстраполация на данни с приложената схема също дава отговор: Извършваме и сравнения с Япония и със сценарий, в който Русия ще продължи с двойната писта /Държавно-частна/ на „нова икономическа политика“, проведена преди „Голям обрат“ на Сталин през 1928 г. И двата сценария водят до по-голямо благосъстояние за съветските граждани. Извършваме и сравнения с Япония и със сценарий, в който Русия ще продължи с двойната писта /Държавно-частна/ на „нова икономическа политика“, проведена преди „Голям обрат“ на Сталин през 1928 г. И двата сценария водят до по-голямо благосъстояние за съветските граждани. Нищо не пречи да се опитаме сами да направим опит за такъв анализ на базата на наличните данни.

Затова писах навремето цяла тема "Кой е Джон Голт? от романа на Айн Ранд", ама съфорумците не я взеха насериозно.

Да си довърша с превода на статията, последната част "а какво можеше да бъде" съм я публикувал почти цялата на руски, така че няма да я превеждам, много ми дойде за днес, но ето, според мен една от най-важните части, озаглавена "Бюрокрация и пазар", да не забравяме, че годината, когато я пишат авторите е 1989 и те използват евфемизмът "бюрокрация" вместо "номенклатура", номенклатурата още си беше на власт, и т.н. Малко за авторите: Никола́й Петро́вич Шмелёв (18 июня 1936, Москва — 6 января 2014, Москва) — советский и российский экономист, кандидат экономических наук (1961), доктор экономических наук (1969), профессор (1977), член-корреспондент РАН (1994), академик РАН (26.05.2000; секция международных отношений), директор Института Европы РАН (1999—2014), академик Академии экономических наук и предпринимательства и Академии менеджмента.В историю вошёл как первый в СССР академик — критик экономики развитого социализма[1]. Владимир Викторович Попов — доктор экономических наук, профессор РАНХиГС, почетный профессор Российской экономической школы. Бюрокрация и пазар "Историята ни пришпорваше!" - аргументирал се е В. Куйбишев, архитектът на първите петгодишни планове, който страстно се бори за ускоряване на развитието на тежката индустрия като председател на Висшия икономически съвет и Госплан през 1926-1935 година. Това предчувствие на война, постоянното чувство за външна заплаха надвиснала като дамоклиев меч проникват отдолу нагоре цялото обществено съзнание. Вероятно е безполезно да се спори за това, колко разумни са били прогнозите за неизбежната война в тези години. Но не бива да се заблуждаваме: през 1929 година това още не е актуален въпрос - Хитлер още не е на власт. Заплахата от война е само претекст, който задейства напълно естествена реакция в човешките души. И дори ако такава заплаха наистина не съществуваше, вероятно биха я измислили, както са я измислили например през 60-те години в Китай, който никой не е заплашвал. Крахът на НЕП се оправдава единствено с необходимостта от бърза индустриализация в навечерието на настъпващата война, но в действителност тя е причинена от съвсем различни мотиви. В тези години не са вземани решения за принудително доставяне на зърно чрез неикономически методи, за изоставяне на пазарните методи, за ликвидиране на валутния пазар и т.н., защото някой предвижда необходимостта от създаване на втора металургична база в Урал, например, без която не бихме оцелели в една бъдеща война. Промяната на самоиздържащата се пазарна икономика към командно-административна се обяснява не с външни, а по вътрешни причини. Зад разпадането на НЕП стояха влиятелни социални сили именно в страната, а не извън нейните граници. И основната такава сила беше бюрократичният апарат, тесен, но непрекъснато разширяващ се властови пласт на висши чиновници-съратници. Една много ефективна и динамична социалистическа пазарна икономика, пълна с жизненост и енергия, която счупи всички рекорди по отношение на темповете на растеж, се оказа почти беззащитна срещу експанзията на регулацията на ведомствата и чиновниците. Административната система не падна от небето като сняг по главата, а и не беше само плод на злото намерение на индивиди. Съзряваше в дълбините на политическата надстройка, която увенчаваше пазарната икономика на НЕП, като логична последица от развитието на бюрократичния апарат при липса на ефективен контрол отдолу. Пазарната икономика от 20-те години, разкриваща такива способности за растеж, които никога не са възниквали в административната система дори и в най-добрите периоди от нейната история, икономика, която доказва на света възможността за бърз икономически напредък в общество, изградено на колективистични принципи - това беше социалистически тип икономика, която изначално е враждебна към бюрократичната машина. И тя бе победена от тази машина, която не среща достатъчно съпротива на пътя си. Скоро след революцията стана ясно, че прислойката на длъжностните лица-чиновници /номенклатура/ има свои собствени далечни интереси, включително икономически, които са различни от интересите на работническата класа и селяните и често дори пряко се противопоставят на тях. Апаратът, призован само да изпълни волята на трудещите се, всъщност започна да живее според собствените си закони, показвайки нарастващо желание за узурпация на властта, за подчинение на себе си на целия политически и икономически живот на страната. По време на периода на "военен комунизъм" този иманентно присъщ стремеж на апарата за нарастване и разширяване на неговото влияние беше до известна степен ограничен от непрекъснато съществуващата опасност от военно поражение, изпълнено с опасност ца бюрокрацията да загуби цялата си власт напълно. Апаратът беше принуден някак си да се въздържа, понякога да се отклонява от принципите на бюрократичната регулация в интерес на делото, да жертва настоящите си по-малки интереси в името на запазването на основното. След победата в гражданската война апаратът, който като цяло не беше доволен от НЕП, който ограничи бюрократичните му сили, все пак го приемаше като обективна необходимост, тъй като антоновските и кронщатските бунтовници ясно показаха какво може да направи упоритото придържане към методите за командно управление. Но по-нататък, през периода на НЕП, апаратът непрекъснато се засилваше и разширяваше влиянието си. Крахът на НЕП по същество е победа на апарата над народната държава, над властта на работниците и селяните, бюрократично прераждане, за което Ленин предупреждаваше много преди това. Преди революцията, в теоретичните конструкти на класиците на марксизма, бъдещето на държавния апарат е било определено отчетливо ясно: работническата класа, която взема властта, разбива буржоазната държавна машина, заменяйки я с нов административен апарат. "Две прости мерки трябва да гарантират нов апарат срещу бюрократично израждане. Пълна пряка изборност, позволяваща заместването по всяко време на всички длъжностни лица без изключение, и намаляването на техните заплати до обичайните заплати на работника ”, написа Ленин два месеца преди революцията, и „тези прости и сами по своята същност демократични мероприятия, обединяващи интересите на работниците и повечето селяни, ще служат като мост от капитализма към социализма. ” Тези мерки, наред с повишаването на културата на населението до ниво, което би позволило на всички да участват в управлението, трябваше, според Ленин, да служат като основа за отпадане на всякаква бюрокрация. Животът обаче се оказа по-труден. Простите мерки не работеха. В полуграмотната селска страна въвеждането на всеобщ избор на всички длъжностни лица от горе до долу не могат да бъдат гаранция срещу бюрократизацията. Големите и малки чиновници, чиято заплата всъщност беше установена след революцията на равнището на средната работна заплата, намериха многобройни начини да увеличат реалните си доходи, използвайки официалната си позиция. Също така не беше лесно да се справим с политическата култура на населението, способността и навика й за участие в обществените дела, способността на обикновените хора да виждат връзката между специфичните ежедневни заплати и общата политическа ситуация, между правителствената политика и нейните отдалечени последствия. Да се създаде такава култура в страна със слабо развитие на елементарни демократични умения и навици (където само първите истински свободни избори се проведоха през 1917 г.) изискваше цяла историческа епоха. И без такава политическа цивилизация демокрацията се превръща в измислица, изродена пародия на самата нея. Ленин призовава за борба срещу „бюрократичните извращения на съветската власт” още през април 1918 г., т.е. по-малко от шест месеца след възникването на такава власт. След прехода към НЕП тази тема заема все повече ленинистки произведения - безпокойството и тревогата му от бюрократизирането на власта нарастват буквално ден след ден. "Много често, пише Ленин, апаратът работи "не за нас, а срещу нас". „Всички ние бяхме удавени в зловонното бюрократично блато на „ комисариатите “, заявява той.„ Голям авторитет, интелигентност, ръка са необходими за ежедневната борба с това. Комисариати - л...а; укази - л...а. Търсете хора, проверете работата - това е всичко. " Опасността от бюрокрацията се смята от Ленин за смъртен враг за социализма: „Без апарат бихме умрели отдавна, но без систематична и упорита борба за усъвършенстване на апарата, ние ще загинем, преди да създадем основата на социализма. ” В една от последните си творби, «О кооперации», Ленин посочва две основни задачи, всяка от които представлява една ера. Първата е трансформиране на апарата, а втората е кооперацията. Като се има предвид успехът в тези две посоки, пише той, ние вече ще имаме два крака на социалистическа почва. Последната му работа, „По-малко, но по-добро”, отново е посветена на преструктурирането на държавния апарат. Но това не беше направено нито преди, нито след смъртта на Ленин. Политическата надстройка като цяло очевидно не съответстваше на пазарната икономическа основа. Еднопартийната система със строг контрол над съветските, профсъюзните и други организации, медиите, съдилищата, и църквата не предоставяше свободно изразяване на воля за мнозинството от населението, но даде на бюрокрацията лостовете, от които тя се нуждаеше. Първо, преките производители бяха лишени от правото самостоятелно да определят цените, а след това и правото самостоятелно да определят обема и обхвата на производството. Всъщност това означаваше, че в процеса на разпадането на НЕП производителите бяха лишени от правата си на собственост - правото на собственост върху използване и разпореждане със средствата за производство. Собствеността от колективна и частна се превърна във ведомствено-бюрократична, а реалната икономическа мощ премина към партийните органи, народните комисариати, отдели, които започнаха да се разполагат с плановете и средствата от индустрията, региона и предприятието. Именно този въпрос за властта беше основният въпрос за преходния период. Диархията на периода на НЕП, т.е. политическата власт на апарата и икономическата сила на преките производители (тръстове, синдикати, кооперативи, отделни фермери), завърши с победата на апарата. Разпадането на самия НЕП не е било грешка на отделните лидери или дори грешка на мнозинството. Това беше преврат, „революция отгоре“, постигната от тесен бюрократичен слой срещу мнозинството от населението, срещу преките производители - работниците, селяните, интелектуалците. А по-голямата част от населението изобщо не се заблуждаваше за истинските им интереси. Това абсолютно мнозинство категорично се противопостави на "великия прелом". Десетките милиони селяни в по-голямата си част не приеха колективизация. Те само след насилие й се подчиниха. Как би могъл един селянин, който е получил земя през 1917-1918 г., освободен от наряда си през 1921 г. и да е издигнал фермата си за 8 години НЕП по такъв начин, че да произведе средно за пълно тримесечие повече от производството му през цялата 1913 г. - как би могъл да се примири този селянин с факта, че той е ограбен от всичко - земята, добитъка и оборудването? Възможно ли е да се каже, че селото приема колективизацията, ако от половината до две трети от дворовете заклаха добитъка си, дори конете, за да не ги пуснат в колективните стопанства? Накрая, може би около две хиляди селски въстания само през януари - март 1930 г. - това доказателство ли е, че селянинът се примирява с колективното стопанство? А препратките към факта, че в руското селячество колективните настроения са силни, в този случай просто са без значение. Едно е кооперативна общност, а съвсем друго колхозът от началото на 30-те години на този век. „Патриархалният“ руски селянин се бе ползвал с лична свобода повече от половин век преди времето на революцията; повече от една трета от стопанствата на европейска Русия вече бяха извън общинските стопанства, а тези, които бяха останали в нея, имаха собственото си разпределение на земята, едър рогат добитък и инвентар. Всичко това беше позволено от предреволюционната система за използване на земята, но всичко това изчезна за една нощ с образуването на колективни стопанства и действителното приковаване на селяните към земята. Само един луд можеше да приеме доброволно такова нещо без съпротива. Селяните в по-голямата си част не го приеха - дори и не пълна; информацията за тези събития ни позволява да считаме този извод за исторически факт.Съпротивата на селяните срещу тази колективизация всъщност постави страната на ръба на гражданската война: хиляди потиснати селски въстания, повече от милиони въдворени, и ужасният глад от 1933 г. увенчават колективизацията - това струва на селото атаката на номенклатурата срещу него. Колективизацията изобщо не беше дело на работническата класа, а на бюрокрацията. Работниците не получиха нищо от колективизацията, с изключение на доставките по купони и мобилизирането им в "заградителни наряди" срещу селяните. Или за това как икономическата система бе децентрализирана по време на войната - изключителен случай в световната история! - когато номенклатурата разхлаби хватката си върху контрола. Причината е проста: толкова скъпата на сърцето на бюрократа номенклатурчик, но крайно неефективната строга централизация не позволяваше бързото увеличаване на производството на въоръжение.Но, мисля, няма нужда да се умножават примерите, за да се направи едно просто заключение: вътрешният извор на формирането и развитието на административно-командната система бе желанието на бюрокрацията да установи режим на неограничена власт, да разшири тази власт по всякакъв начин, дори ако противоречи на елементарните изисквания на икономическата целесъобразност и жизнените интереси на трудещите се. Само в критични ситуации, които застрашават самото съществуване на системата, бюрокрацията, преодоляваща самата себе си, разкрива желание да жертва малка част от своята власт - не толкова в интерес на общонародното дело, колкото понякога изглежда отвън, а за дългосрочна консолидация на своето господство.

Припомни ми кой беше, оттам си спомням само името на комисаря Давидов, железния сталински сокол. Нищо чудно, повечето червеноармейци са били селяни, Русия по онова време е много аграрна страна, около 85 процента са живеели в селата и 15 процента в градовете.