Б. Киров

+ Благодаря, интересна концепция, интересен за мен автор, който не съм чел, свалих основния му труд на руски, ще го прочета и ще коментирам. Според мен се определя от ядрото на мирогледа му, както го наричат някои, начина на човек да гледа на света, основния му конструкт от образи за света: така например, един човек с "основен конструкт" да го наречем Герой, при сигнал за опасност инстинктивно би могъл да се хвърли да спасява хора от пожар, друг с основно ядро Скъперник е възможно да задейства това ядро в посока да извади парите и ценностите си, Майката да изложи живота си на опасност, за да спаси детето си; реакциите при сетивен сигнал "пожар" отключват потенциално различни реакции, в зависимост от "свръхзадачата" /по Станиславски/, ролята, в която се е превъплатила конкретната личност. Но това са само спекулации от моя страна, разбира се. Всъщност Станиславски с неговата Система прави точно това с актьорите, той променя най-напред когнитивното ядро в личността на актьора с друго, на негов сценичен образ, след което се очаква и различно поведение на сцената. тънкият момент е, според мен, че методът му е "подсъзнателен чрез съзнателна психо-техника", цитирам буквално.

Ако говорим не за метода, а за Метода, той работи, конкретно в театъра Станиславски го формира в Система за сценично изграждане на образ, през 30-те години на миналия век Лий Страсбърг в САЩ краде някои от елементите на тази Система и създава Метода, по който и досега работят повечето големи американски актьори, върху Метода за сценичен образ е изграден феноменалния успех на американското кино и филмова индустрия, тоест Метода е практически доказан като успешен и работещ. https://en.wikipedia.org/wiki/Method_acting Как изглежда схематично в общи линии Системата за сценична образност на Станиславски, доколкото, според мен, тази система е валидна по принцип за изграждането на всеки Образ в изкуството. В самото начало изкуството е било синкретично – музика, танц, театър и визуализация са били едно неделимо цяло. Дори и разделени и фрагментирани на жанрове, видове и подвидове, в модерното изкуство принципът на изграждане на образ винаги следва общия принцип „отвътре навън”, от психиката на Създателя /Твореца/ към неговия образ или образност. https://kuscholarworks.ku.edu/bitstream/handle/1808/6940/Carriere_ku_0099D_10897_DATA_1.pdf - Отдолу в схемата са Трите Кита, три идеи - непоклатими основи на Системата /Метода/: 1. Активност на вътрешно и външно действие 2. „Истина на страстите, правдоподобни чувства в конкретни обстоятелства” /Пушкин/ 3. Подсъзнателно творчество /на сценичния образ/ чрез съзнателна психо-техника на актьора Върху тези три основи се изграждат две големи платформи: 4. Процес на вътрешно преживяване на сценичния образ 5. Процес на външно /физическо/ въплъщаване на сценичния образ Върху двете платформи излизат като виртуози-пианисти, които ще музицират мелодия върху тях като върху музикален инструмент, трима Изпълнители, двигатели на психиката: 6. Ум 7. Воля 8. Чувство Най-напред актьорът свързва всички елементи на вътрешното преживяване на сценичния образ, изграждан от него в лявата половина на схемата, те са много и изброени от Станиславски, това е вътрешното психическо преживяване на неговия сценичен образ, когато постигне пълно сливане на всички елементи, той е в онова душевно състояние, наречено от Станиславски „вътрешно сценично самочувствие”, тоест актьорът е постигнал в психиката си сценичен образ на своя герой. Някъде в книгата си Станиславски описва това състояние в ума на актьора като „Аз /актьорът/ съм Той/Тя /”сценичния образ на героя/, един възел от всички вътрешни елементи на ролята-образа. Чак след като постигне такова „вътрешно сценично самочувствие” /пълно превъплъщаване в психиката на своя сценичен образ, актьорът може да започне работа по „външното” или физическо изграждане на образа, обозначено вдясно на схемата. Изграждането на верен сценичен образ на сцената, Станиславски определя като Свръх-задача на актьора, онази точка, в която вътрешното и външното изграждане на Образа се сливат в едно цяло. Според мен, този механизъм на работа върху образ в изкуството е валиден и в литературата, изобразителното изкуство, а вероятно /защото не съм се занимавал никога/ и в музиката; образността, за да е изкуство, а не техника, е процес на вътрешно изграждане.

+++ Креативно мислене– асоциативност без правила и без конкретна цел, напълно отворено във всички посоки. Линейно мислене – хомо сапиенс/разум, логос; това е западният път на развитие, който ние познаваме и сред който живеем и се обучаваме, но той не е единствен. Отворено асоциативно мислене – „хомо луденс”, играещият човек; мъничкият мужик Платон Каратаев във „Война и мир” на Лев Толстой е по-голям като дух и мисъл /колкото вселената/ от Наполеон Бонапарт /голям колкото амбицията си/; това е другото „аз” на графа от Ясна Поляна, източната му същност; неслучайно писателят става дълбоко религиозен в края на живота си и се отказва да пише литература; но пише в дневника си, последните му думи са: „моето желание е бог”, странни думи, тълкувани различно от различни негови изследователи, също имам своето. Защо съвременния изкуствен интелект не може да напише стойностна поезия или да нарисува картина с художествена стойност /и никога няма да го постигне, според мен/; защото няма самосъзнание за собственото си Аз, той е програмиран да решава еднопосочно линейни проблеми на базата на самообучаващи се невронни мрежи, изградени като „вход-изход” на информация, течаща по линейни пътища /от А до Б, макар и много разклонени като вериги и мрежи/ на логическа последователност. Линейното мислене – дразнител, сигнал – обработка на входяща информация, свързване със заложена информация –водеща до контролирано решение с цел адекватна реакция, решаваща фиксиран проблем. Това е пътя на светкавицата, търсеща точки на най-голяма концентрация на електрически потенциал и най-подходяща точка за вход на падане на мълнията. Асоциативно мислене – възможно е без сетивен дразнител и без търсене на конкретно решение – креативно, създаващо нови образи без външен дразнител и затворено в себе си самодостатъчно съзнание; ако използваме метафората за мълнията, това е натрупването на електрически потенциал в среда без търсене на изход. Омир /според легендите/ е бил сляп. Целият свят на епоса му е създаден от него без сетивна връзка с външния свят и без някаква линейна верига на асоциативност. Но какви образи. Това разделение на „линейна асоциативност на образи” с „мрежова и затворена в самодостатъчна вътрешна сфера асоциативност” е условно за диалога и според мен никога не се среща в чист вид у даден човек, но у тези, които имат повече креативност като даденост преобладава вторият тип мислене с образи. Разбира се, тук импровизирам и е възможно да съм неточен в израза, но поне се опитвам да изразя нещо, до което съм достигнал от лични наблюдения и размишления.

Оплескахме и тази тема

+ Същото, но с други думи, казва и Илън Мъск в едно от последните си интервюта за системата на самоуправление на автомобилите Тесла: ..."основното предизвикателство е подобряването на невронната мрежа, за да можем да разпознаем всички видове обекти от всичките осем камери. Сега ние интегрираме знаци за спиране, светофари, остри завои в дясно или фини бордюри и такива неща. Автомобилът трябва да кара по-добре, отколкото човек, който използва същите решения като водач. Очите са само камери. Всички същества на Земята се движат с камери. Орелът може да види риба от далеч и да вземе предвид индекса на пречупване на водата, да се потопи и да вземе рибата от далеч. Няма съмнение, че невронните мрежи разпознаващи изображения във взаимодействие с камерите, могат да бъдат свръхчовешки ефективни при шофиране само с камери." Имам само един въпрос: съзнание = /изкуствен/ интелект ?

В общи линии мисля същото, което и вие, но за себе си правя разграничение във времето, когато отражението започва да става образ, а то е след момента на запечатването на сетивния сигнал: самият процес на отразяване, според мен, не е образ в този смисъл, той е относително точно /до известни граници, поставени от сетивността/ отразяващо възприемане на обект, без да съответства никога напълно на всички качества на този обект, а възпроизвеждането на запаметеното от конкретния субект вече го превръща в образ. Сетивният сигнал на обекта се възприема като цялост и се запаметява в структура от клетки като отражение на обект, до този момент той е повече или по-малко точно отражение на обекта; в следващата фаза това отражение на обекта започва да се трансформира в образ в зависимост от субекта, който го отразява, отражението на един и същ обект става различен образ на този обект в зависимост от структурата, която му придава отразяващия го субект – мишката може да бъде образ, предизвикващ агресия в субект котка или смях в мозъка на човек, гледащ филм на Дисни за Том и Джери, макар че отражението и е едно и също. Едно и също отражение, макар и с различна степен на сетивна точност в зависимост от рецепторите, два различни образа. Процесът на субективно отразяване създава образ от отражението, като го структурира по специфичен и уникален за всеки един субект начин. Защо избираме една комбинация при структуриране на образите, а не друга, вече е предмет на структурализъм, по какъв начин се изгражда структурата на образите от отраженията и защо от едни и същи отражения могат да се построят безкрайно различни образи. Самото отражение на обект може, според мен, да има различна дълбочина и степен на точност, в зависимост от рецепторите – човешкото ухо, например, отразява звуци до определена честота, но не е способно да отрази звуци извън заложения в рецепторите му диапазон, които например делфините отразяват. Това отражение започва да се превръща в образ, след като се структурира /подреди отново в някакъв определен ред/ в мозъка на субекта.

Според мен образът е подредено в нова структура отражение или отражения: самото отражение не е образ. В пиктографското писмо това е най-видно – имаме, например, три йероглифа „човек”, „птица”, „стрела”, които в съвкупност, трите, биха могли да направят образ на „мисъл”, само връзката между тях, в нечия глава, прави образ на „мисъл, летяща като птица и точна като стрела”, но отделно трите пиктографски знака са просто графични знаци, отражения. Този принцип на образност чрез монтаж на отражения е в основата на киното като изкуство, теорията е развита в два тома от по 500 страници от Айзенщайн. В идеографската писменост принципът е същият, но по-опосредстван, всяка „буква” съответства на звук, който от своя страна в определена комбинация с други звуци структурира дума, която вече е идеен/логически „образ” на нещо, примерно „мисъл”. Процесът на структуриране на думи в образи е практически безкраен. В такъв смисъл образното мислене е способност за структуриране на отражения. В поезията имаме чист вид на образно мислене, където отразяването на нещо добива нов и друг смисъл единствено чрез пренареждане на отражения в нови структури.

Не. това е "безусловен доход" - ти си гражданин на Кувейт, следователно получаваш 1000 долара безусловно за това. Швейцарците го отхвърлиха с референдум. За мен това е болно мислене. Атом пропонира нещо подобно, наричайки го "условен базов доход" но това на практика е същото, казано с други думи, а именно "безусловен доход", независимо дали произвеждаш или не. Уловката в подобни фокуси с думи е, че все някой друг, ще трябва да изработи дохода на този, за който е "безусловен"; следователно този доход не е безусловен, а преразпределен.

Мисля, че това, което определяш като "условен базов доход" е сравнително евтино платения труд в сферата на услугите. например, днес ходих да се подстригвам, попаднах на една доста неквалифицирана "фризьорка", жената се мъчи 15 минути и криво-ляво ме докара, за цена от 4 лв. Най-много да подстриже така 3 души за час, защото има паузи на метене и т.н., максимум 20 души за 8 часов работен ден, ще рече 80 лв. приход за "фирмата" - тук е и нейната, да речем, минимална заплата от 500-600 лева, плюс осигуровките. Като извадиш режийните, наем на помещение, ток, вода, уреди, обзавеждане, данъци и печалбата на "чорбаджията", ще излезе, че тази начинаеща работничка работи на нещо като "условен базов доход", защото друго не може или не иска. Между другото, в сферата на услугите във високотехнологичните държави работят повече от 70 % от трудовата сила. Някои от тях са много високо квалифицирани и добре заплатени, но повече от половината, според мен, са на "условен базов доход". Конкретно за Бай Жеко с пейзажите си мисля, че щом го е докарал до изложба, както пише Амазонски, има голям шанс някой да му откупи картините, значи човекът е открил свой талант и може да го продаде, поне теоретично.

Ето линк към продукцията на персонални компютри на германската Terra, която си е оперираща и работи, но наистина са съвсем скромни като асортимент и 85 % от продуктите им се реализират на вътрешен пазар. https://www.wortmann.de/en-gb/search.aspx?q=*&category=AA_TERRA_PC&attributes_producttype=-51 По принцип става въпрос за асемблиране на компютърни конфигурации, чаркаляците вътре /процесори, памет и т.н./ се произвеждат от специализирани фирми, после тези неща се асемблират под шапката на някоя голяма марка, но европейските производители си имат сериозно участие в отделните компоненти, може да се провери колко и кои.

За мен си звучи Ок китайския му английски, и си мърда синхронно устните, според мен, "човекът". Поне не чете от аутокю, нито от вестници като български коментатор със слушалки в ушите, откъдето му казват какво да говори и как.

Такива клипчета поразяват въображението и са много ефектни, но...нещата са малко по-комплицирани, според мен Тези двамата са връстници/набори - единият тежи 113 кг., другият 595 кг. Според мен първият има по-големи шансове да победи при двубой на ринга. Това е в кръга на шегата, но нещата в икономиката също изглеждат по подобен начин: Това е класиране на световните национални икономики по БВП по покупателна стойност в щатски долари 1990 г., на Медисън, сериозен историк на икономиката. От него се вижда, че икономиките на Китай и Индия са "тежали" най-много в световен мащаб 50 години, от 1820 до 1870, обаче по това време Китай и Индия де факто са колонизирани от европейците, Индия от Великобритания, която през целия период има по-малък БВП от колонията си. Така че... "теглото" на БВП далече не е единствения показател за икономическа, политическа и военна мощ, а още по-малко за способност за утвърждаване на модел на глобализация, което е висша шампионска лига.

И аз благодаря за интересната тема, някъде във форума бяхме писали за този проект, но не конкретно за компютърната платформа "SpiNnaker". Доколкото разбирам, сериозно препятствие пред пълната реализация е най-вече недостатъчната мощност на суперкомпютрите; "SpiNnaker" и Системата BrainScaleS са уникални като архитектура, но засега са много далече като капацитет да реализират по-големи модели. Едно от решенията е да ги интегрират с други суперкомпютри, което е направено, както се вижда от информацията, другото е да се повишава техния собствен капацитет, което очевидно също се прави с новите чипове и архитектура. Покрай тази информация ми попадна нещо за Гугъл, коментар от блог на човек, който твърди, че от 20 години се занимава със суперкомпютри: "Миналата седмица Google обяви второто поколение на своята TPU архитектура, всяка от които е способна на 180 терафлопа на устройство, заедно с мрежова архитектура, която позволява до 64 от тях да бъдат групирани заедно в един "TPU pod", предоставящ 11,5 petaflops, който може да бъде приложен към един дълбок модел на обучение. Вместо да поддържа този нов хардуер стриктно за вътрешна употреба, Google прави 1,000 от тези нови TPU на разположение на отворената изследователска общност чрез новия си TensorFlow Research Cloud с комбинирана мощност от над 180 petaflops. Тази нова научноизследователска инфраструктура ще бъде достъпна за всички открити изследвания на дълбокото обучение. За компании, които желаят да проведат собствени проучвания, които няма да бъдат публикувани или споделяни, те предлагат паралелно търговско предлагане. Само един от тези нови панели за TPU е значително по-мощен от най-мощния понастоящем избран ресурс XSEDE (NSF-поддържаната суперкомпютърна програма, която току-що бе подновена миналата година), която има мощност само 9,6 petaflops. Дори системата на Blue Waters, финансирана от NSF, достига максимална производителност от 13.34 petaflops, малко по-висока от единичната TPU Pod и повече от 13 пъти по-бавна от новото открито предложение за изследвания на Google. Тъй като Google, Amazon и Microsoft предлагат на академичната общност все по-големи и по-големи изчислителни ресурси, това повдига въпроса каква роля ще играе традиционният академичен компютърен модел, особено когато области като дълбокото обучение изискват фундаментално различни архитектури, предпочитани за традиционната симулационна среда от страна на академичните среди и компаниите, предлагащи облак залагат собствения си бизнес върху нов хардуер, предназначен за целта, но просто недостъпен другаде. Всичко това, като човек, който прекара почти десетилетие и половина от кариерата си в академичния суперкомпютърен свят, е поразително да се види колко далеч и колко бързо ерата на рекламния облак изпревари остарялото изпълнение на компактни партиди, централизираните софтуерни решения и ориентиран към процесора свят на академичните изчисления. С пускането на новия отворен изследователски облак за дълбоко обучение със 180 petaflop на Google, остана ли бъдеще за академичния компютинг или всички ние ще се движим трайно в облак?" https://www.forbes.com/sites/kalevleetaru/2017/05/22/googles-new-180-petaflop-deep-learning-cloud-and-the-future-of-academic-computing/#6c8b560261f0 Това, което се цитира 180 petaflops от "облак" на Гугъл, е 9 пъти по-бързо от най-мощния европейски компютър във Швейцария, към който е интегрирана програмата HBP в момента, а съобщението е от 2017. Доколкото виждам, развитието на изчислителната мощ върви с невероятно бързи темпове: Year Supercomputer Peak speed (Rmax) Location 2018 IBM Summit 122.3 PFLOPS Oak Ridge, U.S. 2016 Sunway TaihuLight 93.01 PFLOPS Wuxi, China 2013 NUDT Tianhe-2 33.86 PFLOPS Guangzhou, China 2012 Cray Titan 17.59 PFLOPS Oak Ridge, U.S. 2012 IBM Sequoia 17.17 PFLOPS Livermore, U.S. 2011 Fujitsu K computer 10.51 PFLOPS Kobe, Japan 2010 Tianhe-IA 2.566 PFLOPS Tianjin, China 2009 Cray Jaguar 1.759 PFLOPS Oak Ridge, U.S. 2008 IBM Roadrunner 1.026 PFLOPS Los Alamos, U.S. 1.105 PFLOPS https://en.wikipedia.org/wiki/Supercomputer Това са най-бързите в света, засега, системи от 2008-2018, видно е, че за 10 години капацитета се е увеличил около 120 пъти, при това не говорим за метода на Гугъл в "облак", а за единични системи. Според мен, въпрос на броени години е, може и да греша, да бъде постигната компютърна бързина и мощност, която да позволява технически симулацията на човешки мозък.

Невроморфни компютърни системи в HBP В HBP невроморфния компютърен Subproject осъществява две основни дейности: Изграждане на две големи уникални невроморфни машини и прототипиране на следващите поколения невроморфни чипове. Мащабните невроморфни машини се основават на два допълващи се принципа. Многоядрената машина SpiNnaker, намираща се в Манчестър (Великобритания), свързва 500 000 /сега 1 000 000/ ARM процесора с пакетна мрежа, оптимизирана за обмен на потенциали за невронно действие (spikes). Машината за физически модел BrainScaleS, разположена в Хайделберг (Германия), реализира аналогични електронни модели от 4 милиона неврони и 1 милиард синапса на 20 силиконови плаки. Двете машини са интегрирани в HBP за съвместната работа и предлагат пълна софтуерна поддръжка за тяхната конфигурация, работа и анализ на данните. Най-важната характеристика на невроморфните машини е тяхната скорост на изпълнение. Системата SpiNnaker работи в реално време, BrainScaleS се изпълнява като ускорена система и работи 10 000 пъти по-бързо от реално време. Симулациите при конвенционалните суперкомпютри са са 1000 по-бавни от биологичния процес и не могат да получат достъп до изключително различни времеви рамки, свързани с ученето и развитието, вариращи от милисекунди до години. Неотдавнашните изследвания в областта на невронните мрежи и изчислителните процеси показват, че ученето и развитието са ключов аспект на невронните мпежи и приложенията на когнитивния computing в реалния свят. HBP е единственият световен проект, който изследва този аспект със специални хардуерни архитектури. Налични системи Системата BrainScaleS се основава на физически (аналогови или смесени сигнали) емулации на модели на неврон, синапс и пластични модели с цифрова свързаност, достигащи до десет хиляди пъти по-бързо от тези в реално време.Системата BrainScaleS (NM-PM-1) съдържа 20 8-инчови силициеви плаки в 180 nm процесорна технология. Всяка плака включва 50 х 106 пластични синапса и 200 000 биологично реалистични неврони. Системата не изпълнява предварително програмиран код, но се развива в зависимост от физическите свойства на електронните устройства, които работят до 10 хиляди пъти по-бързо от реалното време. Системата SpiNnaker се основава на множество модели, които се изпълняват в реално време на персонализирани цифрови многоядрени чипове, използващи ARM архитектурата. Системата SpiNNaker (NM-MC-1) осигурява почти 30 000 персонализирани цифрови чипа, всеки от които с осемнадесет ядра и споделена локална RAM от 128 Mbyte, което дава общо над 500 000 ядра /1 000000 в новия вариант/. Един чип може да симулира 16 000 неврони с осем милиона пластични синапса, работещи в реално време с енергиен бюджет от 1 W. Реформираната машина "Spiking Neural Network Architecture" или "SpiNnaker" с милион процесори може да извърши повече от 200 милиона действия на секунда, като всеки от чиповете си има 100 милиона транзистора. Биологичните неврони са основни мозъчни клетки в нервната система, които комуникират предимно чрез излъчване на ‘spikes’от чиста електрохимическа енергия. Невроморфните изчисления използват широкомащабни компютърни системи, съдържащи електронни схеми, които имитират тези ‘spikes’ в машината. SpiNNaker е уникален, защото за разлика от традиционните компютри, той не комуникира, като изпраща голяма част от информацията от точка А до точка Б по стандартна мрежа. Вместо това той имитира масивно паралелната комуникационна архитектура на мозъка, изпращайки милиарди малки количества информация едновременно на хиляди различни дестинации. Създателите на компютъра в крайна сметка се стремят да моделират до 1 милиард биологични неврони в реално време и вече са на крачка по-близо. За да даде представа за мащаба, мозъкът на мишката се състои от около 100 милиона неврони, а човешкият мозък е 1000 пъти по-голям от този. Един милиард неврони е 1% от мащаба на човешкия мозък, който се състои от малко над 100 милиарда мозъчни клетки или неврони, които са силно взаимосвързани чрез приблизително 1 квадрилион (това е 1 с 15 нули) синапси. И така, какво представлява 1 милион процесорно-ядрен компютър, който имитира начина, по който работи мозъка? Едно от фундаменталните му приложения е да помогне на учените по-добре да разберат как функционира нашия собствен мозък. Това се прави, като се използват изключително силни симулации в реално време, които просто не са възможни на други машини. Например, SpiNNaker е използван за симулиране на обработка в реално време на високо ниво в редица изолирани мозъчни мрежи. Това включва 80 000 невронен модел на сегмент от кората, външния слой на мозъка, който получава и обработва информация от сетивата. Той също така е симулирал регион на мозъка, наречен Basal Ganglia - зона, засегната от болестта на Паркинсон, което означава, че има огромен потенциал за неврологични пробиви в науката, като фармацевтичните тестове. Той работи и като невроннен симулатор в реално време, които позволяват на учените завимаващи се роботика да проектират мащабни невронни мрежи в мобилни роботи, за да могат да ходят, да говорят и да се движат с гъвкавост и нисък разход на енергия. Предизвикателството обаче е сложно, тъй като човешкият мозък съдържа 86 милиарда мозъчни клетки (известни като неврони), всеки със средно 7000 връзки с други неврони (известни като синапси). Сегашната мощност на компютрите е недостатъчна, за да моделира целия човешки мозък на това ниво на взаимосвързаност. Ето защо беше възприет по-опростен подход за постигане на резултати, които все повече се приближават до експерименталните данни. Симулацията се осъществява на няколко отделни организационни нива в мозъка, вариращи от молекулярното, междуклетъчно до клетъчно и целия орган. Нивото на детайлност намалява, когато нивото се вдига към целия орган. На микроскопично ниво и по-надолу фокусът на внимание е сигналът между невроните. Невроните са електрически възбудими клетки, които предават съобщения един към друг през синапсите. Тези съобщения са от решаващо значение за нормалното функциониране на централната нервна система. Макроскопичното ниво изучава групирането на невроните и тяхната роля в мозъка. Освен Brain Simulation Platform, HBP също така се занимава с модели на ниво цял мозък. При тези модели най-малката единица не е неврон, а популация от неврони, която съответства на разделителната способност на мозъчното изображение. Тези цели мозъчни модели се правят както за мишки, така и за човешки мозък, и те могат да се използват за прогнозиране и изследване на патологии, като епилепсия или инсулт. Към следващото поколение машини HBP Докато базовите чипове, които сега работят в двете големи мащабни машини, са разработени в различни национални и европейски проекти през последното десетилетие, сегашните чипове от ново поколение се разработват в HBP. Чиповете от следващо поколение ще бъдат в основата на следващото поколение мащабни машини, които ще работят към края на текущото планиране на проекта до 2023 г. В първата фаза първите прототипи за двата допълващи се подхода, SpiNnaker и BrainScaleS, са проектирани и произведени. И двата чип-прототипа използват огромния технологичен прогрес в хардуеър технологията и са резултат от тясното сътрудничество с невро-учените в HBP. Специално внимание се отделя на значително подобрените възможности за ефективно прилагане на обучението и развитието. HBP връзката с SC17 # HPCConnects Разбирането на действията на човешкия мозък изисква подкрепата на огромна компютърна мощ. Високоефективна аналитична и изчислителна платформа осигурява инфраструктурата на суперкомпютри както вътре, така и извън HBP. Има мрежа от суперкомпютри с центрове в Германия, Италия, Испания и Швейцария. Това са едни от най-мощните компютри в света, способни да изпълняват квадрилиони операции в секунда и имат капацитет на паметта, измерен в квадрилиони байтове.HBP учените събират много данни, след това развиват мозъчни модели въз основа на тези данни и накрая симулират тези модели. Човешкият мозък е толкова сложен, че нормалният компютър не е достатъчен да симулира дори част от човешкия мозък. Един от суперкомпютрите е толкова мощен, колкото 350 000 стандартни компютри.Human Brain Project не само прави този хардуер достъпен за учените, но също така разработва софтуер, който подкрепя учените в тяхната работа, напр. да управляват огромните им набори от данни, да симулират най-ефективно моделите на суперкомпютрите (да получат по-добри резултати колкото е възможно по-бързо) или създават "визуализации" на наборите от данни. Визуализацията превръща колоните от цифри, създадени от симулацията, в графично изображение или дори 3D обекти. Платформата за висококачествени анализи и изчисления (HPAC) разработва и предоставя операции със суперкомпютри, съхранение, визуализация и симулативна технология, които могат се осъществяват на суперкомпютри. С тази инфраструктура учените могат: - Да стартират мащабни, интензивни като данни, интерактивни мулти-модални симулации на мозъка до размера на пълния човешки мозък. - Да управляват огромните количества данни, използвани и добити чрез симулации и експерименти - Да управляват сложни работни потоци, включващи успоредни симулации, анализ на данни и визуализация. Компютърната база са суперкомпютри, разположени в четири големи европейски центрове за High Performance Computing (HPC): Пилотните системи JULIA и JURON са проектирани въз основа на изискванията на невронните изследвания. Те са налични от есента на 2016. JUWELS се намира в Jülich Supercomputing Centre (JSC), Forschungszentrum Jülich, Германия. JUWELS е система наследник на JUQUEEN. JUWELS ще бъде модулен суперкомпютър, подобен на JURECA. Клъстерният модул функционира от средата на юли 2018 г. и ще бъде допълнен от booster module. На същите места се изгражда инфраструктура за данни, която позволява на учените да съхраняват, обработват и споделят своите големи масиви от данни с други хора. Платформата HPAC също така предлага софтуер и инструменти, например: Симулационна технология, която ще бъде оптимизирана за бъдещи HPC архитектури ("Exascal supercomputers") Методи за визуализация и инструменти, специализирани за големи набори от данни и симулационни данни Инструментите за визуализация могат да се използват локално или чрез системите с висока надеждност в Аахен, Германия и Женева, Швейцария. https://www.manchester.ac.uk/discover/news/human-brain-supercomputer-with-1million-processors-switched-on-for-first-time/ На линка долу има по-детайлно описание на платформата "SpiNnaker" http://apt.cs.manchester.ac.uk/people/cpatterson/spinnaker_chip.pdf

Наистина звучи парадоксално: Нетфликс събира силен екип от режисьор, сценарист и актьори, идеята на сценария е блестяща и въпреки "рецептата" за добър уестърн, според авторката, не се е получил. Ще гледам 1-2 серии, за да се убедя, че е права, но съм склонен да й повярвам, много убедително се е обосновала - разтегнатото действие, липса на динамика и липса на фокус върху един централен герой, все задължителни за успех, според мен, фактори за добър уестърн. По принцип не съм голям фен на този жанр в киното, но имам любими уестърни, един от които е "Той се казваше Омбре" с Пол Нюман в главната роля. https://www.imdb.com/title/tt0061770/?ref_=ttloc_loc_tt Филмът е на режисьора Мартин Рит /"Шпионинът, който дойде от студа", също много добър негов филм!/, правен е през 1967, същата година, когато Нюман участва в главната роля на Люк Джаксън в "Хладнокръвния Люк", за която роля е номиниран за Оскар и Златен глобус. Може би затова, ролята му на осиновения от индианци Джон Ръсел в "Той се казваше Омбре" остава някак си в сянка, но двете роли - на Люк и Джон Ръсел, - според мен, са като своеобразни филмови близнаци, по простата причина, че Нюман играе самият себе си. Той е актьор с изключително силно лично присъствие и обикновено режисьорите /които по принцип са диктатори на снимачната площадка/ се приспособяват към него, а не обратното. В "Той се казваше Омбре" Нюман изгражда постепенно образа на Героя на запада, прави го ненатрапчиво, с ирония и въпреки това по такъв начин, че засенчва всички останали роли и фокусира вниманието силно върху неговата роля. Как го постига, за мен е магия, но се е получило. От този успешно изграден образ е "станал" и целият уестърн на Мартин Рит, спойката е играта на Нюман, при по-слаб актьор филмът, според мен, щеше да е блед и невзрачен, защото в него сюжетът е банален.

Уди Алън в цялото си филмово творчество е забавен и куриозен, но You Will Meet a Tall Dark Stranger /2010/ "Ще срещнеш висок тъмнокос непознат" е изцяло такъв без намек за скука и претенции за морална или философска сериозност. Този филм е направен върху един цитат от комедия на Шекспир и е шарада, пъстра въртележка от хора и съдби в неочаквани нелепи ситуации. Алън, който е бил фокусник-любител в колежа, тук демонстрира завидни способности на илюзионист - вземайки без притеснение сюжети и герои от чужди литературни и филмови източници, той ловко и весело жонглира с тях, смесва ги и ги разбърква като опитен играч колода с карти, вади жокер откъдето си иска и сам се забавлява повече от публиката, за която предполагаемо /но имам известни съмнения за това/ работи. Героите му са шантави и ексцентрични, Уди Алън напълно е пренебрегнал типичния профил на актьорите, които е наел - сър Антъни Хопкинс играе инфантилен и вдетинен старец, хлътнал по проститутка, Антонио Бандерас е предпазлив плейбой с начални признаци на стеснителност и деликатна сдържаност. Всеки един от героите започва като Някой, който впоследствие става Никой или съвсем Друг. Метафората "Висок Тъмнокос Непознат" е образ на неосъществимите копнежи, които правят от хората лунатици в един постоянен театър на сенките и илюзиите. И всичко това, през ироничния поглед на един тъжен и развеселен от глупостта помъдрял 70-годишен режисьор и сценарист. 98 минути чисто забавление.

Да чуем самият Илън Мъск, според мен първоизточникът винаги е по-надежден от интерпретаторите му. Интервюто е от 2 ноември 2018, въпросите на журналиста са с курсив, отговорите на Мъск с нормален шрифт, превел съм със съкращения, цялото интервю е на линка. https://www.recode.net/2018/11/2/18053424/elon-musk-tesla-spacex-boring-company-self-driving-cars-saudi-twitter-kara-swisher-decode-podcast - Нека поговорим за тази година. Какво се случи тази година с вас? Това беше много тежка година. Имахме производствена рампа на Модел 3, която беше изключително трудна. Изключително трудно е да оцелееш като компания за автомобили. Невероятно трудно. Хората нямат представа колко болки са изпитали всички в Тесла, включително и аз. Беше ужасно. - Говорете за това. Сигурен съм, че по време на този процес изгорих куп неврони. Да управляваш SpaceX, едновременно с Tesla е невероятно трудно ... Осъзнаваш, че се бориш с невероятно конкурентни автомобилни компании. Те правят много добри коли. Те са правили това дълго време. Те са могъщи. Мерцедес, Ауди, BMW, Lexus, можем да продължим с изброяването. Всички тези марки автомобили. И историята на автомобилните компании в Америка е ужасна. Единствените, които не са фалирали никога са Тесла и Форд. Това е. Всички останали са минали през фалит. - Можете ли да кажете, че сте изпитвали прекалено голям натиск върху себе си тази година или върху това с което се занимавате? Изглежда, че не ме чувате. Успехът на една автомобилна компания е монументално труден. Има много опити да се създаде компания за автомобили и всички те са се провалили, дори тези, които са имали силна база от клиенти, хиляди дилъри, хиляди центрове за услуги, вече са изразходвали капитала за фабриките, като GM и Chrysler, които последни фалираха в последната рецесия. Форд и Тесла оцеляха през последната рецесия. Има добър шанс Форд да не го направи и в следващата рецесия. Така че, като стартираща компания за автомобили, е много по-трудно да постигнете успех, отколкото ако сте известна, утвърдена марка. Твърде абсурдно е даже, че Тесла е още жива. Абсурд! Абсурд. - На какво го отдавате? Мъчително усилие. На всеки един от компанията, седмици от дълги работни часове за всички. От всички тук в Тесла. - Защо Мъск е толкова амбициозен? Това, което искам да постигна, ме мотивира да го правя. Това не е тривиално... – Е, другата възможност би била, Тесла да умре. Точно така.Тесла не може да умре. Tesla е изключително важна за бъдещето на устойчивия транспорт и производството на енергия. Основната цел, основното добро, което Тесла осигурява, е ускоряване на появата на устойчив транспорт и производство на енергия. - За което мисля, че повечето хора ви се възхищават за това. Успехът на Tesla е, досега, най-големият конкурентен стимул за другите производители на автомобили, за усилията, които те трябва да си наложат, за да влязат в бизнеса електрически автомобили. Те казват така. - Няма съмнение в това. Аз разговарях с някои от тях и те казаха: "Той задвижи всичко това", наистина е драматично. Нямаше да има толкова много инвестиции. Нямаше да е така. Да. Това е много важно за бъдещето на света. Това е много важно за целия живот на Земята. Това е над политическите партии, расата, вероизповеданието, религията, те нямат такова значение. Ако не решим проблемите за околната среда, всички сме прокълнати. - И ще се реши по този начин, чрез устойчив транспорт? Да. Това някак си не ми се побира в ума, всички тези бойци за социална справедливост, които се движат в дизеловите си коли. Това е скандално. - Вие правите това за себе си, защото мислите, че светът зависи ... съдбата на света. Вие да не сте герой от анимационни филми? Не, аз мисля, че електрификацията на транспорта е важна част от Tesla, що се отнася до слънчеви стационарни батерии, защото трябва да генерирате електричество по стандартен и устойчив начин със солар и след това да я съхранявате през нощта, когато слънцето залязва, в батерии и след това да използвате тази енергия от слънцето за задвижване на автомобили. Тесла прави това. Все още ще има преход към устойчива енергия, но ще отнеме много време. Историята ще оцени това очевидно, но бих казал в порядъка на 10 години, може би 20 години. - Така че, усилията ви са там? Да. Мисля, че вероятно е честно да твърдим, че Тесла е придвижила напред технологията си за устойчива енергия най-малко с пет години напред, в най-скромния вариант, а може би по-близо до 10, а след това, ако продължим да постигаме напредък, можем да предложим до 20 години. Това вече е един различен свят. - Каква е тежестта върху вас? Каква е била тежестта върху вас и вашите служители? Беше ужасно. Тази година почувствах, че остарях с пет години, честно казано. Най-лошата година от цялата ми кариера. Безумно болезнено. - Има ли друг начин да го направите? Не мислихте ли, че има друг начин да се случи това? Защо точно тази година? За тази последна година това се дължи на производствената платформа на Модел 3. Аз и другите в Тесла трябваше да поправим грешките в системата за производство на Модел 3, а имаше много от тях. Лично аз реших един куп. Джером [Гилен] реши един куп. Всеки помогна, целият отбор. Хавиер [Вердура], Франц [фон Холцхаузен], Деепак [Ахуджа], всички. Беше ... Тод [Марон] е страхотен. Имаше много хора ... Всички трябваше да дадат от себе си максимума, за да решат проблема с платформата. - Искам да влезем в детайли за Тесла конкретно и за последните резултати, които според мен са изненада. Изненадахте Уол Стрийт и някои от конкурентите си. Но когато мислите за това невероятно сложно нещо, съжалявате ли за някои от нещата, които сте направили, така че да го забавите сами? Нали разбирате, някои от вашите tweets, някои от които са самонараняващи ви. Не го ли виждате по този начин? Да, няма никакво съмнение, че имам рани, причинени от самият мен. Всъщност брат ми каза: "Виж, ако се самонараниш, не можеш ли поне да не въртиш ножа в раната след това?" - Защо правите това? Това не е умишлено. Понякога сте под много голям натиск и не спите много, под огромен натиск сте и правите грешки. - Това свърши ли? Смятате ли, че всичко свърши? Чувствате ли се по-спокойни сега? Всичко свърши. Никога повече няма да направя друга грешка. - Шегувам се... Изглеждате добре. Не изглеждате под голям натиск. Изглеждате релаксиран. Да. Нещата се връщат към трудовия график, но но онази лудост си работи под повърхността. Бях, имаше моменти, когато няколко седмици ... Не знам. Не съм преброил точно, но просто спя няколко часа, работя, спя няколко часа, и така по седем дни в седмицата. Някои от тези дни трябва да са били 120 часа работа седмично, това е ужасно. Няма да издържите дълго, ако работите по 120 часа седмично. Сега ние работим само по 80 или 90 часа седмично. Това е доста управляемо. - Последното тримесечие е страхотно за вас? Какви са перспективите ви с Модел 3, а и въобще? Мисля, че в Tesla се справяме доста добре сега. Тесла не гледа вече смъртта в очите. Мисля, че сме в доста добра позиция. Не искаме да бъдем самодоволни, но това не е ... До края на септември ние наистина се сблъсквахме с: "Трябва да решим това или да умрем", постоянно. Чувствам се така, сякаш вече не сме в полезрението на смъртта. - Какво, да не би сега смъртта да е на съседната седалка? Е, никога не искаш да се задоволяваш, така че все още трябва да работим усилено, но мисля, че сме преодолели хребета. Ние със сигурност сме преодолели хребета в производството на Модел 3. За нас, производството на 5 000 автомобила за една седмица от Модел 3 не е кой знае какво. Това е нормално. Сега се занимаваме с повишаване до 6000, а след това и 7 000 Модел 3 на седмица, като същевременно запазваме разходите под контрол. Вероятно бихме могли да направим 6000 или повече, може би 6 500 Модел 3s на седмица точно сега, но ще трябва да стресираме хората и хвърлим много извънреден труд. - Говорете за новата функция за навигация.Управление с навигация? Точно така.Мисля, че това е една от първите важни стъпки към пълното самоуправление. Можете да въведете адрес, и щом излезе на магистралата, колата сама ще променя лентите. Тя автоматично ще премине от една магистрала към друга и автоматично ще избере най-оптималния път, платно и маршрут при задръствания. Това е доста диво. Основно е интегрирането на навигацията с възможностите на автопилота. Ето защо го наричаме "Навигация на автопилот" или "Драйв по Навигация". - Какви са предизвикателствата, с които се сблъсквате с тези технологии сега, от ваша гледна точка? Е, основното предизвикателство е подобряването на невронната мрежа, за да можем да разпознаем всички видове обекти от всичките осем камери. Има осем камери: Три предни, две на всяка страна и една задна. Голямото предизвикателство е решаването на широк спектър от ъгли. Сега ние интегрираме знаци за спиране, светофари, остри завои в дясно или фини бордюри и такива неща. - Ами регулациите? Регулаторната среда в момента? Защото това ще бъде част самоуправлението, или пък ще се изгради инфраструктура, която ще има сензори в пътища или такива неща? Как виждате това, или просто не мислите за това? Автомобилът трябва да кара по-добре, отколкото човек, който използва същите решения като водач. Очите са само камери. Всички същества на Земята се движат с камери. Орелът може да види риба от далеч и да вземе предвид индекса на пречупване на водата, да се потопи и да вземе рибата от далеч. Няма съмнение, че невронните мрежи разпознаващи изображения във взаимодействие с камерите, могат да бъдет свръхчовешки ефективни при шофиране само с камери. - Как оценявате конкурентите? Аз наистина не мисля толкова много за конкурентите. Просто казвам как да правим колите си колкото е възможно по-добре. Как да се уверим, че сме с най-добрите таланти по инженерство и производство в света? Това е нещо като старата поговорка ... Ако започнеш да гледаш другите бегачи, не е добре, нали знаете. Ако започнете да го правите , можете да загубите състезания заради това. Самоуправление, може би Google, Waymo? Не мисля, че някой е близо до Тесла по отношение на постигането на общо решение за работа по целия проблем. Защото в тази област наистина трябва да имате генерално решение. И доколкото ми е известно, никой няма добро общо решение ... и мисля, че никой няма вероятност да постигне общо решение за самоуправление преди Тесла. - Нито една от компаниите за автомобили? Не.

Тук можем да настъпим мотиката и да ни удари по челото, защото в България зорлем създаваме социална каста от ромите, докато индийското правителство прави всичко по силите му да заличи сегрегираните касти, които са му наследство, споменах за квоти в университетите и държавните служби, но има много по-широко разгърната програма.

Източника за тази карта: Census of India 2011, Primary Census Abstract PPT, Scheduled castes and scheduled tribes, Office of the Registrar General & Census Commissioner, Government of India (28 October 2013).

В Индия има официално признато от държавата кастово разделение, което по време на британското управление е било много изострено и подчертано от британските власти, но е съществувало от дълбока древност: The Indian government officially recognises historically discriminated communities of India such as the Untouchables under the designation of Scheduled Castes and Scheduled Tribes, and certain economically backward Shudra castes as Other Backward Class.[204][need quotation to verify] The Scheduled Castes are sometimes referred to as Dalit in contemporary literature. In 2001, Dalits comprised 16.2 percent of India's total population.[219] https://en.wikipedia.org/wiki/Dalit Dalits се превежда като "недосегаемите" в смисъл, че тези хора са толкова нисши, че не трябва да бъдат докосвани и да живеят сегрегирано, а единствената работа, която могат да вършат е най-мръсната и черна работа. Индийското правителство е направило карта на дискриминирани касти /не само "недосегаемите"/ и е отворило специални привилегии за работа и образование за тези групи: Scheduled Castes distribution map in India by state and union territory according to the 2011 Census of India.[14]Punjab had the highest proportion of its population as SC (around 32 per cent), while India's island territories and two northeastern states had approximately zero. Според мен, доколко ромите по света са свързани с произход от Индия и ако това е така, доколко тези хора са принадлежали към дискриминираните касти е въпрос на много голямо изследване/ия, които тук едва ли можем да осветлим.

Прогнозите за потенциала на Индия да играе роля на глобална сила след няколко десетилетия, според мен, са направени като футуристичната статистика, поради обстоятелството, че статистиците си служат с числата като константни стойности във времето „сега”, без да вземат под внимание много важни фактори в развитие. Тези прогнози са базирани на растеж през последните 16 години, като се взема априори за даденост, че през следващите 30 ще се запази същия темп на растеж на БВП от близо 8 % годишно. На второ място се преекспонират възможностите за демографски бум в Индия и не се отчита фактът, че през следващите 20 години нарастването на населението ще достигне своя връх, след което ще започне цикъл на застаряване и плато в раждаемостта, както сега става в Китай. Ако погледнем успоредно нарастване на население и растеж на БВП в номинална стойност, ще видим, че „големият скок” в растежа на БВП е между 2002-2018, за което време има над 500 % ръст, като демографски Индия е увеличила населението си около 2 пъти между 1960-2002, тоест за 40 години и с още 200 млн. тоест с 20 % през следващите 16 години. Индия в момента е 3-та по големина национална икономика по обем на БВП, но по покупателна стойност, която е около 4 пъти по-голяма от номиналната. Ако погледнем показател БВП на човек по покупателна стойност, графиката на растеж не е толкова стръмно летяща нагоре, колкото нарастването на целия БВП: тя вече е наполовина на растежа на целия БВП или около 250 %. Покупателна стойност 4 пъти по-голяма от номиналната е огромна разлика и едва ли би могла да се запази с хоризонт от 30 години при условия на отворена глобална икономика и пазар. Това е графика на растежа на БВП на човек от населението, който при целия си бърз темп, не достига дори до 30 % от този на Китай /и на България/, те, индийците, даже не би трябвало да се тревожат за капана на средните доходи, защото са на светлинни години от тяхното доближаване. Индия има прекалено тежък вътрешен дълг, дължащ се на дефицит в бюджета, което е хронично явление и трупа инфлация: Public debt: 70.2% of GDP (2017 est.) 68.9% of GDP (2016 est.) Current account balance: -$51.21 billion (2017 est.) -$15.3 billion (2016 est.) Структурата на индийската икономика, в сравнение с тази на САЩ, ЕС и дори на Китай, е на аграрна страна, още не преминала през етап на индустриализация, първия етап на модернизация: Labor force - by occupation: agriculture: 47% industry: 22% services: 31% (FY 2014 est.) При високи персонални, осигурителни и корпоративни данъци, които отиват около 40 %, държавата успява да събере в бюджета едва Taxes and other revenues: 9.4% of GDP (2017 est.) country comparison to the world: 214 В ЕС и Китай този процент надминава 50 %, което за мен означава, че голяма част от най-бедното селско население въобще не е данъчно обложено, но това стеснява възможностите на държавата да провежда социална политика и да изпълнява ролята си на обществен регулатор, оттук идва и хроничния дефицит в държавния бюджет и трупането на дълг. Външнотърговския баланс на Индия е силно отрицателен, при това тя е от страните изнасящи суровини и внасящи високотехнологични стоки: Exports: $299.3 billion (2017 est.) $268.6 billion (2016 est.) country comparison to the world: 21 Exports - commodities: petroleum products, precious stones, vehicles, machinery, iron and steel, chemicals, pharmaceutical products, cereals, apparel Exports - partners: US 15.6%, UAE 10.2%, Hong Kong 4.9%, China 4.3% (2017) Imports: $426.8 billion (2017 est.) $376.1 billion (2016 est.) country comparison to the world: 13 Imports - commodities: crude oil, precious stones, machinery, chemicals, fertilizer, plastics, iron and steel Imports - partners: China 16.3%, US 5.5%, UAE 5.2%, Saudi Arabia 4.8%, Switzerland 4.7% (2017) Над 120 млрд. отрицателен баланс във външната търговия, което е близо 5 % от целия БВП, веднага свежда 8 % растеж до 3 %, това са много тежки цифри. Най-големият вносител е Китай, най-големият партньор за износ САЩ. Неравенството е много голямо, такъв е процентът на бедност. Обобщено, според мен, прогнозите за неудържим растеж на икономиката на Индия през следващите 30 години са силно преувеличени и нереални, ако се вземат предвид всички огромни проблеми пред нея, част от които посочих. Една статия от донякъде скептичен индийски автор, по повод на големите очаквания на западни институции за растежа и ролята на Индия до 2050, също хвърля допълнително светлина върху изнесените факти и числа: With $85 trillion, how India can become world's largest economy Nov 12, 2011, 10.21 AM IST The writer Minhaz Merchant is the Chairman, Merchant Media Ltd Според проучване на американската банкова група Citi, Индия ще бъде най-голямата икономика в света след 39 години. Индийският БВП през 2050 г., измерен чрез паритета на покупателната способност (PPP), ще бъде 85,97 трлн. долара. Китай, на второ място, ще има БВП от 80,02 трлн. долара и САЩ 39,07 трлн. щ.д. (виж графиката долу). С прогнозирано население през 2050 г. от 1,63 милиарда, Индия ще има доход на глава от населението от над 53 000 долара - в обхвата на най-богатите държави днес като Швейцария и Норвегия. Звучи ли ви твърде добре, за да е истина? Разбира се, че е така. На хартия - математически - индийската бедност трябва да изчезне до 2050 г. Причината за това да не бъде факт е, че огромното неравенство в доходите ще продължи да расте, освен ако не приложим бързо икономическите реформи от второ поколение, които дават реални ползи за най-бедното население на Индия. Проучването на Citi разчита в голяма степен на двата дивидента на Индия - демографския и демократичния. Демографският дивидент ще гарантира, че Индия има най-голям брой хора в трудоспособна възраст в света (над 800 милиона) между 2015 и 2035 г., преди да започне да се понижава, когато нашето население ще достигне плато от малко над 1,60 милиарда и ще започне да задтарява). Раждаемостта на все по-образованите градски и селски индийски жени ще се понижи от днешните 2,6 до 1,7, което е равновесието на раждаемостта и смъртността в средностатистическа страна за света като цяло. Голям брой индийци в трудоспособна възраст между 18 и 60 години, обаче, ще бъдат по-малко от оптимално продуктивни, ако останат слабо образовани и поради това са безработни. За да спечелим от нашето 20-годишно демографско предимство в сравнение с другите, образователната реформа трябва ясно да отиде на приоритетно място в дневния ред на правителството. Изследователите са прави, когато казват, че стандартът на висшето образование е паднал. Твърде много са обучаващите се да бъдат изпълнители, а не творчески мислители. Реформата в образованието трябва да започне с държавните начални училища. Шокиращо, в някои села в началните училища няма учители, ученици и има само по един празен навес, който служи като класна стая. Правителството харчи всяка година за образование по-малко, отколкото разходите за субсидирането на аграрните производители с торове. Вторият дивидент, върху който Citi банк прогнозира ръста на Индия в класацията на БВП през 2050 г. - особено в сравнение с Китай - е демокрацията. Авторитарното правителство на Китай, аргументират се от банката, може да осигури ръст от 10% на БВП, да изгради магистрали и да създаде блестяща инфраструктура.Но под небостъргачите и маглев влаковете на Шанхай се крие социално напрежение. С нарастването на доходите на глава от населението в Китай, неговите 1,34 милиарда души все повече ще желаят истинска свобода: свободна преса, отворен интернет и, най-важното, демокрация. Ако китайското правителство не може да се справи с това, не е изключено да има десетилетие на "китайската пролет". Това може да потопи Китай в години на несигурност. През цялата човешка история, когато страните стават по-богати, те стават и по-свободни. Дали Китай ще се окаже изключение? Малко вероятно. По този начин демокрацията на Индия е нож с две остриета. Нашето шумно и размирно, но все пак отворено общество обикновено прави две стъпки напред икономически и след това една стъпка назад. Икономическите реформи от второ поколение бяха залегнали в UPA-I /The United Progressive Alliance (UPA) is a coalition of centre-left political parties in India formed after the 2004 general election/, но бяха торпилирани в UPA-II, поради тъпата опозиция в рамките на самата коалиция UPA. Време е да управляващите сами да си свалят идеологическите окови. Трябва да позволим преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно, да въведем хибридни селскостопански технологии, за да удвоим добивите на реколтата в рамките на едно десетилетие, да модернизираме инфраструктурата, да направим придобиването на земя по-справедливо за земеделските стопани, да подобрим здравеопазването, да позволим законодателството да разгърне предприемаческата енергия на малките и средни предприятия - гръбнакът на икономиката - и най-важното, да се въведе строга, ефективна регулация за почистване на бизнес практиките от корупция. Индия се превърна в третата по големина в света икономика през 2011 г., главно защото брутния вътрешен продукт на Япония се сви с около 2% до 4.42 трлн. долара след опустошителното земетресение и цунамито. Но ако нарастващият БВП не се превърне в жестока ирония за 445-те милиона все още отчаяно бедни хора в Индия, правителството трябва да започне втория етап на икономическа либерализация, без да губи повече време. Горе вдясно на нашата схема има пирамидална форма, разделена на три секции. Тя отразява сегашната структура на доходите на домакинствата в Индия: голяма база от бедни и сравнително бедни от над 860 милиона, тесен междинен участък от средната класа - около 280 милиона, и малък връх на относително богатите от 70 милиона. Графиката вдясно е с форма на диамант и отразява нещата, както биха могли евентуално да изглеждат през 2050 г., ако политическите и икономическите реформи имат желания ефект. Долната секция обхваща около 330 милиона от бедни и относително бедните (от 860 милиона днес), горната част се състои от богатите, около 300 милиона, от 70 милиона днес, а междинната изпъкналост обхваща разширената средна класа до близо един милиард, от 280 милиона днес. Това е бъдещето.Трябва да положим основата му днес. https://economictimes.indiatimes.com/opinion/et-commentary/with-85-trillion-how-india-can-become-worlds-largest-economy/articleshow/10699821.cms

Съгласен съм с това уточнение: "светът какъвто е." Цитирам от текста на Амитав Ахрая: "Мултиплексният свят няма да бъде свободен от безредици, но не е непременно обречен да бъде това, което Ян Бремер и Нуриел Рубини наричат "Г-нула свят" - "в който никоя държава или блок от държави няма политически и икономически лост - или волята - да провеждат истински международен дневен ред " - просто заради липсата на доминиращата водеща роля на САЩ. Споделянето на лидерство между западните сили и възникващите сили е по-постижимо от (твърдото) разделяне на власт. Светът, който е по-малко зависим от лидерството на САЩ - но без пълно отстъпление на САЩ в изолационизъм, все някак ще намери начини да си сътрудничи...Мултиплексният свят е свят на "Г-Плюс", включващ установени и възникващи сили, глобални и регионални институции и актьори, държави, социални движения, корпорации, частни фондации и различни видове партньорства между тях." Според мен, тази визия за бъдещо управление без твърдо разделяне на власт, с по-малка тежест на лидерство от страна на САЩ, но без оттегляне на САЩ в изолационизъм, хармонира с голямата стратегия на "въздържане" и гъвкаво "офшорно реагиране" на САЩ, която по мое мнение сега се формира като практика и тества; пак според мен, в контекста на цитирания текст реалност е и ще бъде многополюсния свят /"никоя държава или блок от държави"/, приемам че "мултиплексният подход "Г-Плюс" на Амитав Ахрая, според него, е механизъм за решаване на проблеми в един иначе /без такъв механизъм/ рискуващ да блокира и се конфронтира от такива проблеми многополюсен свят. Моите резерви са по отношение на актьорите във формата "Г-Плюс", по-точно към демократичната легитимност на някои от тях, както и от възможността те да бъдат купени, а именно: установени и възникващи сили, глобални и регионални институции и актьори, държави, социални движения, корпорации, частни фондации и различни видове партньорства между тях." Това, което Чомски и автори като него наричат "фасадна демокрация".

+ По повод на това, за мен показателна е кандидатурата на Фридрих Мерц за председател на ХДС като евентуален наследник на Меркел и от кой е предложена тази кандидатура: He has described himself as socially conservative and economically liberal, and is seen as a representative of the conservative and pro-business wings of the CDU.[3] He has been chairman of the Atlantik-Brücke association which promotes German-American understanding and Atlanticism, and is a staunch supporter of the European Union and NATO. In 2018 he described himself as "a truly convinced European, a convinced transatlanticist" and said that "I stand for a cosmopolitan Germany whose roots lie in Christian ethics and the European Enlightenment and whose most important political allies are the democracies of the West. I gladly use this expression again: The democracies of the West."[23][4 https://en.wikipedia.org/wiki/Friedrich_Merz Между другото, впечатляваща е неговата професионална кариера в частния сектор, където една от позициите му е BlackRock Germany, Chairman of the Supervisory Board (since 2016) Кои са BlackRock бях писал в друга тема.

Съгласен съм за тезата на индийския автор, според мен, в нея има известна двойнственост, два пласта. В една част, където констатира края на либералната хегемония на САЩ, той е повече индиец, когато предлага нов "мултиплексов подход", което при него се свежда до Г+, вместо до Г-0 при вземането на решения той не дава конкретен механизъм, по който това ще се случва; нещо повече, на мястото на либералната демокрация с нейните изградени институции, той предлага включването на нови играчи, като корпоративния бизнес, неправителствени организации и други несистемни формирования, но това на практика поставя под съмнение целия западен модел на изборни власти в трите им форми - законодателна, изпълнителна и съдебна. На практика това би означавало недемократично решаване на световните проблеми, защото примерно корпоративните елити не са избрани от хората, нито пък са такива неправителствените организации. Ерго, тук авторът говори от името на плутокрацията. По-интересна и конкретна за мен е визията на китайския автор, който е изразител на официалната китайска политико-икономическа доктрина. Ако се абстрахирам от интересното и необичайно изложение и се извади ядрото в неговата статия, нещата за мен изглеждат така: Трите кита, върху които се крепи евентуална бъдеща външнополитическа доктрина на Китай са 1. Светът на ‘Tianxia’ и трибутарната система /нео-конфуцианство/ 2. Модернизация и китайските революции /комунистическата визия на Мао/ 3. Реформисткото мислене и интеграцията в международната система /адаптация на китайската позиция със западните норми/ Самият автор генерализира, че основият проблем такава теория /концепция, доктрина/ да заработи е номер 3, адаптацията: "Аз твърдя, че най-вероятният основен проблем е връзката между Китай и международната общност" Затова, според мен, модерната глобална стратегия на Китай днес изглежда приблизително така: Китай има визия за глобализация, диаметрално различна от англо-американската /западната/: това е осмоза /Осмозата представлява спонтанно преминаване на молекули на разтворител (например вода) през полу-пропусклива преграда от страната с по-ниска концентрация към страната с по-висока концентрация на разтвора, което постепенно води до изравняване на концентрация от двете страни на преградата/ на базата на три основни принципа: конфуцианство, комунизъм и либерализъм.

Филм във филм за киното и живота „Пурпурната роза на Кайро” /1985/ на Уди Алън /режисьор и сценарист/ е и един от трите най-ценени от него собствени филми в този ред: Match Point (2005), The Purple Rose of Cairo (1985) и Stardust Memories (1980). Филмът би могъл да мине за сладникава мелодраматична история, ако не е неговият суров край: Пепеляшка не става Принцеса, а се връща към грозния си живот със съпруга-грубиян Монк. Действието се развива в разгара на Голямата Депресия, по време на която бедната Сесилия /Мия Фароу/, изхвърлена от работата си като сервитьорка, намира утеха в романтичното черно-бяло кино на 20-те. При една от многобройните прожекции на любимия й филм „Пурпурната роза на Кайро” от черно-белия екран излиза красивият и романтичен герой-авантюрист, нейният Принц, Том Бакстър, мистър Съвършенство и неин Кумир, който и се обяснява в любов и й предлага живот в неговия приказен свят от другата страна на екрана. В крайна сметка се налага холивудските босове да извикат спешно актьора, който играе ролята на Принца, за да си прибере Героя обратно в света на киното. Устройвайки нещо като рицарски турнир на своя екранен образ, актьорът го побеждава в битката за сърцето на Сесилия, отчаяният Том се връща в царството на сенките, а Актьорът си отива доволен в Холивуд, за да продължи кариерата си; Сесилия отново е там, където е била в началото на приказката – самотна и без работа с единственната останала й възможност да се върне да живее в мизерния си дом, който дели с грубияна Монк. Алън казва за работата си върху този свой филм 15 години по-късно: „Един ден се заключих сам в стаята и не излязох оттам, докато не написах сценария. Не знаех как ще свърши всичко това, нямах ясен план, през главата ми прелитаха различни идеи и възможности, докато накрая сложих точката на последното изречение и осъзнах, че съм направил истински филм за истинския живот. Останалото беше въпрос на филмопроизводство.” Критиката е възхитена от филма, както и зрителите, той е окичен с много престижни награди, но трудно би могъл да се определи като касов филм. След първата предпремиера, преди да бъде пуснат за публични прожекции, продуцентите предлагат на Алън да промени тъжния край и да го направи хепиенд, като настояват, че това ще донесе огромни приходи. Алън им отговаря с аргумента, че точно този край го е мотивирал да напише сценария.