Б. Киров

Е, логиката е ясна, това е схемата "обществени поръчки", обръчите от фирми строят, държавата плаща за сметка на данъкоплатците, парите отиват в касичките на "котараците", всички са доволни, никой не носи персонална отговорност.

Да, американски ценни книжа в по-голямата си част, американски държавен дълг. Сценарият е рязка девалвация на долара и срив на фондовите борси, което, разбира се, ще засегне и китайските акции и инвестиционни възможности.

Съгласен съм. Моя неточност с термина "федерация", така или иначе, причината да не просъществува такъв съюз беше икономиката. Провалената реформа на икономиката.

Китай има едно много по-мощно от атомни ракети оръжие, което напълно блокира преки действия на САЩ срещу него - американски дълг на стойност над 3 трлн. долара, с което е в състояние да срине американската икономика, ако реши да го пусне в действие; в същото време Китай никога не би задействал това "оръжие", защото по този начин би унищожил и своята икономика, затова някои говорят за "Кимерика"; което не значи, че двете свръхдържави не влизат в остро икономическо съперничество.

Според мен те имаха всичко, за да задържат републиките /без балтийските/ в една държава-федерация на суверенни републики, с общ пазар и общо политическо управление, освен успешно проведените икономически реформи, които провалиха икономиката им; Горбачов впрегна каруцата пред коня, качи се върху автомобил без двигател, това беше проектът му за Съюз на Суверенните Републики, резултатите от Референдума ясно показват желанието на хората тогава да запазят Федерацията, но отдолу под тази предложена политическата конструкция нямаше икономическа мощ, всичко вече се бе разпаднало като икономика и не работеше, заради егоизма на номенклатурата, която блокира реформата, това предопредели разпада, той дойде след преврата срещу Президента /не Генсека/ Горбачов, извършен от същата егоистична за властта си номенклатура: A referendum on the future of the Soviet Union was held on 17 March 1991. The question put to voters was Do you consider necessary the preservation of the Union of Soviet Socialist Republics as a renewed federation of equal sovereign republics in which the rights and freedom of an individual of any nationality will be fully guaranteed?[1] The referendum was made with the aim of approving the Union of Sovereign States and was oblivious to the reform of the economic system question that will take place after the victory of Yeltsin in the elections. https://en.wikipedia.org/wiki/1991_Soviet_Union_referendum В случая със САЩ всичко е станало по обратния път на консолидация - 13-те отделни колонии са се обединили в една държава и нация на базата на общи икономически интереси и общ пазар

Е нали го написахме и аз и Warlord - ако СССР беше "оцелял" без реформиране, вероятно щеше да изкара в старата си форма още 10-20 години и да рухне. В този сценарии няма алтернатива. Другият: През 1982 Генсек на КППС става не 69-годишния тежко болен Юрий Андропов, а пращящият от здраве и енергия реформатор 62-годишният Юрий АДропов. Той започва по същия агресивен начин като АНдропов - с тотална чистка на корумпираните брежневски кадри. След което, събрал ядро от млади реформатори-технократи в политбюра около себе си, поставя разгърната програма за приватизация на всички колхози и софхози с връщане собствеността на земята на селяните и трансформирането им в кооперативи; приватизация на държавния жилищен фонд; приватизация на малките предприятия и приватизация на големите държавни конгломерати с допускане на участие на чужд капитал; създаване на фондови борси, където да се търгуват акциите на предприятията. Срокът на тази приватизация /голяма и малка/ е 4 години, за справка виж реално проведена такава приватизация в чехия между 1991-1994: Естествено, програмата на новия генсек скандализира силно хардлайнерите в КПСС, както и засегнатите военни, които са застрашени от силни съкращения. КПСС се разцепва на две фракции - комунистическа и социалдемократическа, водена от реформаторите на Адропов. Свикват се нови избори, които са спечелени от реформаторите социалдемократи, вече наричащи себе си ССДП /съветска социалдемократическа партия/; пътят към реализацията на новата програма е открит. ........ Фружине, ти си на ход.

Напълно си прав в това, Ресавски, покрепям напълно такова мнение. Понякога за да проектираме какво би могло да стане в миналото и бъдещето е много добър метод да направим ретроспекция от настоящето на вече случили се събития. Тук ти предлагам една моментна картина на ситуацията през 1990, месец март, само пет месеца преди Горбачов да бъде свален от власт. Статията е от пряк участник в събитията и член на икономическия екип на Горбачов: Soviet Economic Reforms: An Inside Perspective Thursday, March 01, 1990 Yuri N. Maltsev Professor Yuri Maltsev earned his B.A. and M.A. degrees at Moscow State University, and his Ph.D. in Labor Economics at the Institute of Labor Research in Moscow, Russia. Before defecting to the United States in 1989, he was a member of a senior Soviet economics team that worked on President Gorbachev’s reforms package of perestroika. Редица учени предоставиха интересни анализи на реформите на перестройката, като се позоваха на историята на миналите опити (през 1957, 1965, 1974 и 1979) за преструктуриране и реформиране на съветската икономическа система. Много по-малко внимание обаче е отделено на проблемите, свързани с преминаването от централно планирана икономика към пазарна система. Разбирането на предизвикателствата на тази задача е от решаващо значение както за оценката на перспективите за реформа в Съветския съюз и Източна Европа. Бързо развиващите се събития в съветския блок обещават възможен край или облекчаване на дългогодишния конфликт между Изтока и Запада. В светлината на тези залози е необходимо спешно да се разбере точно естеството на декларираните реформи и перспективите за техния успех. Впечатляващият провал на „радикалните” икономически реформи в СССР се дължи на нежеланието или неспособността на администрацията на Михаил Горбачов да се раздели с остарялата и икономически разрушителна марксистко-ленинска идеология и нейните икономически доктрини. Г-н Горбачов и други говорители на Комунистическата партия бързо заявяват, че техният ангажимент не е да изоставят, а да „подобрят и ремонтират” сегашната система. Те възприемат социалистическата система като прогресивна и правилна; Неуспехите им на практика, твърдят те, произтичат от липсата на дисциплина и отклонение от марксистко-ленинските принципи. Целият пакет от икономически реформи, приет от Централния комитет на комунистическата партия през юни 1987 г., беше насочен към „усъвършенстване на икономическия механизъм” и включваше мерки, които в най-добрия случай могат да се считат за неадекватни за справяне с настоящата ситуация. Проектирани от бюрократи от отделите и техните академични асистенти, тези мерки бяха провалени и саботирани от неопитни и икономически некомпетентни служители. Ефектът от тези “реформи” върху икономиката е катастрофален - те сериозно подкопават вертикалната система за управление на икономиката, но не успяват да я заместят с хоризонтални връзки между предприятията. Докато наборът от отрицателни стимули за мениджърите (дисциплината се поддържаше от страха да не бъдат освободени от службите си или дори загуба на членски партийни карти) вече не работи, положителните стимули не се появиха. Истинският характер на така наречената централизирано планирана икономика е добре илюстриран с шега, която преди няколко години чух съветският икономист Николай Федоренко на заседание на Научния съвет на Централния иконически институт в Москва. Той каза, че напълно балансиран, проверен и подробен икономически план за следващата година ще бъде готов с помощта на компютри за 30 000 години. Необходимо е да се правят само хиляди милиони решения в областта на доставките на материали. Плановете трябва да се отнасят и до работната сила, заплатите, разходите, цените, печалбите, инвестициите и икономията на материалите. Тези решения произлизат от различни части на йерархията на планиране. Те твърде често са несъвместими помежду си, например когато доставките не съответстват на плана за продукция. Безумният план за следващата година трябва да бъде готов до следващата година, а не за 29,999 години, но неизбежно е нито балансиран, нито дезагрегиран. Днес концепцията за „директивно планиране” се заменя със система от икономически норми, държавни поръчки и контролни фигури, които техните създатели твърдят, че са „истински революционен характер”. Но що за "революция" е това, щом такива разчети обикновено обхващат от 80 до 100% от предприятията и всички доставки се базират на “незадължителни” контролни цифри? Нещо повече, така наречената "политическа икономия на социализма", формулирана от Йосиф Сталин през 1952 г., все още се счита за свещената теоретична основа на икономическата политика и приложен икономически анализ в СССР. Това всъщност не е нищо повече от колекция лозунги, дискредитирани от суровите икономически реалности. Например, според “политическата икономия на социализма”, основният икономически закон на социализма е “Законът за пълното изпълнение на нарастващите нужди и изисквания на народа”. Други “основни закони” включват “Закона за възнагражденията” към качеството и количеството на извършената работа, “Законът за планирано и пропорционално развитие на социалистическата икономика”, “Законът за възпроизвеждане на населението на основата на нарастващите стандарти на живот и постоянни подобрения на условията на живот и труд, " и така нататък. Свидетелство за пълната безполезност на на тази икономическа "теория" в СССР е, че голяма част от ферментацията на перестройката е свързана само с разгорещени дискусии за тези оруелски “закони”. Някои съветски учени твърдят, например, че тези “закони” могат да се реализират само чрез рационални, съзнателни дейности на планиращите. Други се противопоставят на този възглед с идеята, че този подход е в противоречие с марксистко-ленинското допускане за независимостта на производствените отношения (обективни явления) от волята и манталитета на хората (субективни явления). Абсурдността на сегашната ситуация в съветската икономическа наука се проявява в съществуването на трета школа, която твърди, че икономическите закони могат да съществуват, но да не действат. Нито една от тези "научни" дискусии не помогна за увеличаване на предлагането на стоки на съветските рафтове. Вместо това теориите на всички тези абсолютно безполезни теории са важна част от проблема. Друг основен проблем е, че за последните 70 години западната икономическа наука е изобразявана в СССР като "буржоазна вулгарна политическа икономия". В резултат на това по-голямата част от съветските икономисти не са запознати дори с основните й принципи. Старите и дискредитирани догми на съветската икономика се утвърждават от системата на висшето образование и академичната подготовка. Малцината съветски икономисти, които са наясно със съвременната теоретична икономика, нямат достъп до процеса на вземане на решения, в който все още доминират икономисти като бившите ми колеги Абел Аганбегян, Леонид Абалкин и Борис Милнер, както и други икономически съветници на правителството, които само претендират че са реформатори, но са закостенели догматици. Всички тези фактори, както и опозицията на твърдолинейните апаратчици към всякакви реформи (дори и на частични) и широко разпространеното обществено объркване, предизвикано от все още преобладаващото егалитарно мислене, доведоха до сериозно влошаване на вече и без това стагниралата икономика. Командната икономика беше почти блокирала още към 1987 г., докато пазарната икономика не се появи поради непоследователността на пакета от реформи. Най-пагубната от всички провъзгласени “реформи” е в областта на трудовата и политиката на заплащане. Започната през септември 1986 г., тази реформа имаше за цел да увеличи разликите в заплащането и да намали армията от 11,5 милиона директори в промишлеността. Реформата трябваше да създаде специални връзки между повишаването на заплатите и производителността. Изпълнението на тази реформа бе възложено на Държавния комитет на СССР по труда и социалните въпроси. Резултатите са съвсем противоположни на очакваните: управленският персонал, вместо да бъде намален, е нараснал с още 600 000, докато разликите в доходите са се увеличили, но без връзка с продуктивността - всички печалби се ползват от същите бюрократи в производството, чиито брой уж трябваше да да се намали. На много предприятия разходите на раздутия допълнително бюрократичен персонал просто бяха включени в разходите за единица труд без обяснение или обосновка. Разпоредбата, изискваща връзка между заплатите и производителността, беше заобиколена от фалшиви доклади, което е нещо по-често срещано днес, отколкото по всяко друго време в съветската икономическа история. Реформата на работната заплата успя само да дискредитира перестройката и г-н Горбачов в очите на работниците. Резултатът е неотдавнашният работнически протести и исканията на първия съветски свободен синдикат - “Обединения фронт на работниците” - за импийчмънта на Горбачов. Работниците твърдят, че политиката на преструктуриране е инициирана от корумпирани партийни и правителствени служители, индустриални мениджъри и либерално настроената прозападна интелигенция, които искат да изпират пари, натрупани по времето на Брежнев, за да възстановят капитализма и да се радват на нови привилегии за сметка на работническата класа. Тази враждебност на труда се прояви по време на миналогодишните миньорски стачки, когато работниците настояваха за премахване на всички форми на частен бизнес, особено на кооперациите. Вместо да върви напред с реформите си, сега съветското правителство се опитва да предотврати социалните катаклизми и да намали трудовите вълнения, въвеждайки нормиране на повечето хранителни продукти. Последните предписания, издадени от Академията на науките на СССР и други правителствени мозъчни тръстове, са свидетелство за отчаянието на съветските лидери. Например, академик Георгий Арбатов предполага, че СССР трябва да продаде своите стратегически златни резерви, за да финансират перестройката, като твърдят, че това веднага ще доведе до такива положителни икономически резултати, че изразходваното злато много скоро ще бъде възстановено. Академик Леонид Абалкин сериозно предложи в речта си към Президиума на Съвета на министрите на СССР, че един от най-важните и неотложни начини за стабилизиране на разпадащата се икономика е изграждането на места за отдих и почивка за семейства. Такава инициатива, според него, ще поеме от 20 до 30 милиарда рубли от паричния пазар и по този начин значително ще подобри финансовото състояние. В същото време бюрократите с пълната подкрепа на Академията на науките въвеждат нови забранителни мерки, които сериозно застрашават перспективите за реално подобрение. Например, на 15 август 1989 г. бяха въведени нови мита, които на пръв поглед изглеждаха либерални - митата бяха намалени за 146 продукта, включително храни, детски дрехи и обувки. Въпреки това бяха наложени нови и тежки налози на всички видове компютри, електроника и дълготрайни активи. Според оценките на Съветската академия на науките, компютърният капацитет на Съветския съюз е равен на този на Тайланд, който е 10 000 пъти по-малък от този на САЩ. Липсата на стабилна икономическа теория се усложнява от липсата на надеждна икономическа и социална статистика. Водещи съветски икономисти използват ЦРУ и други западни оценки, а не официална съветска статистика, за да подкрепят своите аргументи. (Западните оценки не са по-надеждни, когато се основават на съветските данни.) Доскоро статистиката се третираше като форма на икономическа пропаганда и като такава се използваше най-вече за илюстриране на „постиженията“ на комунистическата партия. Дори и днес официалната статистика често се основава на умишлено фалшифицирани доклади на министерствата, републиките, регионите, областите и предприятията, които са склонни да отчитат икономически индекси по начин, който е от полза за тях. Националните отчети в СССР се изчисляват чрез просто събиране на стойността на всички съществени продукти на техните заявени цени. Услугите и другите нематериални доходи не са включени. Този подход, основан на марксистката концепция за “продуктивен” и “непродуктивен” труд, води до някои от парадоксалните твърдения на съветската икономическа наука. Зъболекарят например е „непродуктивен“ индивид, докато зъботехникът е „продуктивен“. В Съветския съюз, където „пазарът“ (т.е. съществуващата система на разпределение) е напълно монополизиран от министерства и предприятия, цените не отразяват разходите, нито разходите отразяват нещо друго, освен местните или ведомствените бюрократични интереси. Централно планираните инвестиционни решения, както и правителствените кампании срещу т.нар. „Дублиране и паралелизъм“ от 60-те и 70-те години, доведоха до ситуация, при която степента на монополизиране на производството на повечето стоки е до 100%. Освен това, цените на Съветския съюз са нарушени от огромни субсидии (104 милиарда рубли през 1989 г.) и големи косвени данъци върху оборота (105 милиарда рубли). Тези данъци понякога стигат до 90% (автомобили) и до 95% (алкохолни напитки) от цената на дребно. Безсмислени икономически постановления и наредби се издават от Министерския съвет на СССР с ускорена скорост от 2000 на година, в сравнение със “само” от 500 до 700 на година по време на стагнационните години на Брежнев от 1965 до 1982 година. 18 милиона бюрократи обслужващи все още определят всичко в сферата на производството, разпределението и потреблението. В сегашната ситуация,когато когато 234 от 277 основни потребителски стоки, включени от Държавната комисия по статистика на СССР в "пазарната кошница" на съветските хора, вече са извън държавната система за разпределение, силата на тези бюрократи не е намаляла, но се е увеличил значително от преди началото на "реформата". Като се има предвид такава система, няма място за надежда, че в обозримо бъдеще нуждите на потребителя ще повлияят на това, което ще се произвежда. Поради липсата на надеждни икономически данни е невъзможно да се определи количествено дълбочината на икономическата и социална криза в Съветския съюз. Жизненоважните статистически данни, които според мен са най-добрият (макар и косвен) източник на информация за реалната икономическа ситуация и качеството на живот в СССР, показват абсолютно отчайващи цифри: продължителността на живота, коефициентът на детска смъртност, жилищната статистика и статистиката за храненето могат да се сравнят само с тези на страни от Третия свят. Това е особено вярно в по-изостаналите региони на Съветския съюз - Централна Азия, автономните републики в северната част на СССР и Азербайджан. Както каза моят бивш ръководител, заместник министър-председател на СССР, отговарящ за икономическата реформа, академик Леонид Абалкин, „Ако след 1,5 до 2 години икономическата ситуация не се стабилизира и не се направят подобрения, преместването на обществото към сталинизма ще бъде неизбежно. Каква форма ще приеме точно това движение, не знам ”. За съжаление, няма видими причини за такава стабилизация. Нещо повече, отчаяният икономически авантюризъм приема все по-големи размери. Според моите оценки, издаването на хартиени пари, неподдържани от адекватно нарастване на производството на стоки, достигна 20 млрд. рубли през 1989 г. Девалвацията на рублата (от 1,60 долара до 0,16 долара) през септември 1989 г. е пряк резултат от десетилетия на произволна експанзия на пари в обращение, която не е подкрепена от адекватно нарастване на стоковото производство. Съветските потребители се шегуват, че рублата е заприличала на лотарен билет повече отколкото на валута. Около 300 милиарда “горещи рубли” са в обращение - принудителни спестявания, които веднага ще бъдат изразходвани, ако на пазара се появи нещо, което си струва да се купува. В момента на Запад се провежда спешна дискусия за това как най-добре да се помогне на Съветския съюз и страните от Източна Европа в усилията им да реформират своите осакатени икономики. Икономическата криза, пред която са изправени СССР и Източна Европа, предлага на Запада уникална и безпрецедентна възможност за стимулиране на истински икономически и политически реформи там. Подобен конструктивен лост може да бъде осъществен чрез активни, координирани и дисциплинирани финансови и търговски политики. Целите на финансовата и друга икономическа помощ за СССР, както на двустранна, така и на многостранна основа, следва да бъдат следните: 1. В икономическата сфера а) масова приватизация на икономиката; б) Денационализация на земята и изоставяне на колхозната и совхозна система (колективни и държавни ферми), която все още се основава на принудителен труд; в) масово преразпределяне на ресурси от военните към гражданските сектори на икономиката; г) рязко намаляване на размера и силата на раздутата държавна бюрокрация, премахване на скъпите й привилегии и ограничаване на дела на националния доход, управляван от държавния бюджет (81% през 1989 г.). 2. В политическата сфера а) Създаване на истинска многопартийна система; б) легализация на свободните синдикати; в) Създаване на истинска правна система с независима съдебна система. Продължаващите настоящи, недисциплинирани западни практики на кредитиране (особено необвързани заеми) служат само за отлагане на необходимостта от истинско икономическо преструктуриране в СССР и по този начин увеличава вероятността от социално-икономически хаос. Най-добрата форма на западната помощ може да бъде да се предостави на руснаците задълбочен, безпристрастен икономически анализ на тяхното положение и икономическа теория на прехода към система на свободен пазар. Истината, че „нищо не е по-практично от една добра теория” е напълно приложима към настоящата ситуация в СССР и Източна Европа.Така че, основният проблем на съветските икономисти днес е липсата на разбиране, че самото признаване на кризата не е достатъчно за справяне със ситуацията. Днес е очевидно, че никакви реформи, насочени към „усъвършенстване на икономическия механизъм”, не могат да накарат съветската икономика да работи, ако не се променят самите основи на системата. Отговорът на въпроса „Какво трябва да се направи?“ и очевиден. Това изисква създаването на многопартийна система, приватизация на икономиката и денационализация на земята. По-конкретно преходът към пазарна икономика следва да включва: • Въвеждане на планове за дялово участие на работещите във всички промишлени предприятия и повечето предприятия за услуги;• • Създаване на фондови борси и осигуряване на свободна търговия с акции; • Преструктуриране на колхозните и совхозните стопанства в истински независими кооперации, осигуряващи правата на селяните да се оттеглят със своя дял от земя и друга обща собственост; • Премахване на държавния контрол на цените, започващ с този върху луксозни стоки; - • Създаване на национален пазар на труда чрез премахване на изискванията за жителство (прописка) и гарантиране на правото на пътуване и работа навсякъде в СССР; • Незабавно освобождаване държавния и общински моноп върху жилищата с възможност хората живеещи в тях под наем да ги закупят; • Драстични съкращения във военните и други държавни разходи; • Парична реформа от типа Лудвиг Ерхард и постигане на конвертируемост на валутата на международните пазари; • Либерализация на външната търговия и създаване на благоприятни условия за чуждестранни инвеститори. Предложения, като тези, за съжаление, се игнорират от съветските лидери, защото за тях е очевидно, че прилагането на такава програма ще доведе до загуба на тяхната всесилна власт. Разбира се, преходът към пазарна икономика би бил доста болезнен, но, според мен, неизбежен с оглед на настоящата ситуация, която вече е непоносима. Както съветският икономист О. Богомолов неотдавна призна: „Окончателният избор в полза на пазара не е направен.“ Времето, което ще позволи такъв избор, изтича. https://fee.org/articles/soviet-economic-reforms-an-inside-perspective/ Моят коментар: авторът кристално ясно описва политико-икономическата ситуация в СССР преди разпада и също толкова ясно и адекватно посочва пътищата за една успешна реформа и излизане от тази тежка ситуация. Още тогава. И какво от това?!

+ Така формулиран въпросът е точно за алтернативния раздел и според мен отговорът е еднозначно да, СССР е имал исторически шанс да се реформира. Впрочем, ти си прав, че няма яснота точно какви са били плановете за такава реформа на Андропов, поне не е публикувана публична информация за това. Има противоречиви данни от различни източници, но не и документи. Ето алтернативна гледна точка на това, че реформата замислена от Андропов е била козметична: Когда в 2008 г. я поинтересовался у Н.И. Рыжкова, были ли ими тогда получены от Ю.В. Андропова какиелибо указания, он ответил на это примерно так: «Нам было предложено подготовить проект перехода к многоукладной рыночной экономике, который предполагал создание рядом с государственным частного сектора ». В.А Крючков тоже утверждал, что, планируя экономическую реформу, Ю.В. Андропов имел в виду «многоукладность в экономике, включая частную собственность» . «В конце 1983 г. – вспоминает профессор Тартуского университета М. Л. Бронштейн[1264], – мне довелось лично познакомиться с Михаилом Горбачевым. По поручению Андропова тот собрал для обмена мнениями группу ученых – рыночников». Это были «сторонники реформирования с повышением степени самостоятельности и ответственности на уровне предприятий и регионов»: М. Бронштейн, Т. И. Заславская, А. Келнынш, В. Тихонов[1265]. Во время встречи речь шла «о введении модели нэпа»[1266], т. е. о создании многоукладной рыночной экономики. «Вроде бы установилось взаимопонимание»[1267]. О том, что обсуждение проблемы нэпа не было случайностью свидетельствует то, что не позднее 10 декабря 1983 г. издательство «Прогресс» опубликовало очередной том «Истории марксизма», который фактически реабилитировал Н.И. Бухарина как теоретика[1268]. В 2002 г. на страницах газеты «Стрингер» появилось сенсационное интервью некоего Вячеслава Сергеевича К.[1269]. Как установил О. Греченевский, «К» – это уже упоминавшийся С.В. Кугушев, бывший сотрудник КГБ СССР – один из авторов книги «Третий проект»[1270]. На страницах «Стрингера» С. В. Кугушев поделился некоторыми своими воспоминаниями и соображениями по поводу планов Ю.В. Андропова. По его словам, стремясь сохранить Советский Союз как «одну огромную корпорацию, обладавшую финансовой независимостью, хозяйственной замкнутостью и колоссальным технологическим потенциалом», шеф КГБ считал необходимым создание внутри этой «корпорации» «крупных объединений», которые, получив право «выходить на мировые финансовые и фондовые рынки» могли бы привлекать в советскую экономику «западный капитал» и с его помощью поднимать свой технологический уровень[1271]. Иначе говоря, Ю.В. Андропов считал необходимым использовать для ускорения научнотехнического развития нашей страны такое средство, как совместные предприятия с участием иностранного капитала. Данный факт подтверждают воспоминания Н.И. Рыжкова и А.Н. Яковлева. По свидетельству Н.И. Рыжкова, Ю.В. Андропова «интересовали проблемы хозяйственного расчета и самостоятельности предприятий, концессий и кооперативов, совместных предприятий и акционерных обществ». Слово «концессия» происходит от латинского «соncessio» («разрешение» или «уступка») и означает передачу государством комулибо «в эксплуатацию на определенных условиях» предприятий, природных ресурсов и других видов принадлежащей ему собственности. Как говорится в «Энциклопедическом словаре» 1964 г. издания, «международные концессии являются одним из орудий экономического и политического подчинения слаборазвитых стран империалистическими державами»[1273]. В нашей стране концессии получили известность в годы нэпа, когда правительство с их помощью попыталось привлечь иностранный капитал в советскую экономику[1274]. Это означает, что, собираясь осуществить переход к многоукладной экономике, Ю.В. Андропов тоже планировал привлечь в нее иностранный капитал, используя для этого такие средства, как концессии и совместные преприятия. И. Корягина утверждает, что, «продумывая реформы», Ю.В. Андропов «ставил задачи гораздо шире и объемнее, чем его… преемники», однако очень скоро «мы поняли, что Юрий Владимирович так и не смог убедить Политбюро в необходимости реформы экономической системы страны». Поэтому когда «в мае 1983 г.» «первые разработки» этой группы «были направлены в Политбюро, они претерпели такие метаморфозы, что дальнейшее задание группы было сформулировано уже как развитие «индивидуального и кооперативного труда » вместо прежней формулировки «развитие частного и кооперативного сектора в народном хозяйстве Советского Союза»[1277]. В постановлении были названы отрасли, которые с 1 января 1984 г. должны были перейти на эксперимент, а также изложено его содержание. Главное место в нем занимали две идеи: а) сокращение плановых показателей и б) расширение прав предприятий в использовании фондов и денежных средств[1281]. 1 августа 1983 г. Совет Министров СССР принял постановление № 1479, которым была создана специальная Комиссия по руководству экономическим экспериментом[1282]. Как пишет Игорь Юрьевич Андропов, в 1983 г. «было решено начать с января 1984 г. несколько крупномасштабных экспериментов, охватывавших предприятия шести важнейших министерств»[1283]. О масштабах этого эксперимента свидетельствуют следующие цифры. Так, ограниченный хозрасчет с правом директоров по договорам брать заказы «со стороны» был введен на 1850 предприятиях Белоруссии, Литвы и Украины[1284]. Пытаясь реконструировать круг тех проблем, которыми был занят Ю.В. Андропов, собираясь начать экономические преобразования, следует также отметить, что когда после смерти Л.И. Брежнева открыли его сейф, в нем обнаружил ту самую записку о научнотехническом прогрессе, которая была подготовлена в начале 70х годов к так и не состоявшемуся пленуму по научнотехническому прогрессу[1285]. http://www.e-reading.by/chapter.php/1025297/39/Ostrovskiy_-_Kto_postavil_Gorbacheva%3F.html#fn1270 Тук Крючков и Кугушев недвусмислено говорят за "пазарна икономика", "частна собственост" и "връщане към НЕП". Как са виждали анализатори от ЦРУ по онова време основния си геополитически конкурент, можем да прочетем в един техен доклад, предназначен за Сената на САЩ: Колко голяма е била като БВП съветската икономика през 1984 - 52 % от тази на САЩ или 20 години назад. Съветският работник е имал 38 % от продуктивността на американския; това е пряко свързано с технологично изоставане, защото по онова време работната сила в СССР е била по-голяма като брой от тази в САЩ, ниското технологично ниво и изоставането е било причина за по-малката производителност, това е отразено точно в доклада: От 20 ключови технологични области СССР е имал паритет едва в 5 и изоставане в 15, като в някои като телекомуникации, роботика и компютри изоставането е било пропаст от над 10 години. 80-те години са преломен момент в новите технологии, те са т.н. Трета индустриална революция, когато в производствата навлязоха компютъра, оптичните влакна и роботиката. СССР пропуска този исторически момент - Третата индустриална революция, технологично той остава в ерата на Втората индустриална революция, машинната. това може отчетливо да се види в растежа, забавянето му през 70-те и 80-те: На практика има пълно зацикляне между 1975 и 1989 година, няма растеж, ако се забелязва такъв до 1986 той е заради високите цени на нефта, от който СССР акумулира растеж, след тази година има спад. Анализаторите са уловили и причините, както и неуспешните опити на съветските лидери да измъкнат икономиката на страната си с палиативни мерки като целево инвестиране в ключови според тях отрасли: Били са наясно в детайли за голямата слабост в икономиката на опонентите си, затова рейгън отговаря на въпрос "каква е Вашата стратегия срещу СССР" с "ние печелим те губят - това е нашата стратегия" Според мен чисто теоретично, ако реформата бе проведена решително с масова приватизация на държавни активи, като се започне от жилища и нескъпо струващи материални активи и се премине към производства, можеше да доведе до успешно излизане на СССР от кризата и съхраняването му като икономическа суперсила. Не, разбира се, по начина, по който това се направи с криминална приватизация от олигарси близки до слабия като лидер и политик Елцин. Но нали сме в алтернативно-историческия раздел, където всичко е възможно

Твърде много имат да губят и САЩ, и Китай в преки военни действия, за да стигнат до тях; може да воюват с проксита в стил студената война, но и двете страни нямат истински мотив/интерес или перспектива за някакъв вид "победа" да влязат във война, та била и търговска. Кимерика.

Сложих + на първия ти постинг заради този въпрос. Ако Горбачов не беше започнал "перестройката", според мен, СССР можеше да задържи позициите си още няколко десетилетия в най-добрия случай, след което щеше да изпадне в състояние на безнадеждно технологично изоставане не само от Запада, но и от развиващите се страни и вероятно щеше да премине през още по-болезнен и свързан с войни разпад, отколкото това стана през 1990. Това според мен се вижда ясно тук: https://voxeu.org/article/stalin-and-soviet-industrialisation#fn графиката е от изследване на 4-ма руски икономисти, които са екстраполирали с червено какво би било развитието на СССР, ако бе вървял по "двойната писта" /частно държавна икономика/ на НЕП, синята реалния растеж на съветската сталинска икономика да глава от населението БВП по покупателна способност, пунктираната линия какво би постигнала Русия, развивайки се с предвоенната си икономика от 1913, и зелената - развитието на японската икономика Графиката, съответно авторите, отчитат растежа само до 1960, според тях до този период тоталната индустриализация е имала някакъв положителен ефект, но след 60-те години в съветската икономика започва рязък спад в растежа: Синия цвят индикира официалната съветска статистика, червеният данните на ЦРУ, зеления преизчислените данни на съветската статистика от руския икономист Ханин - очевидно е, че от началото на 70-те растежът до 1990 средно е между 3-4 %, при това тенденцията е необратимо надолу. Обяснението на икономистите е елементарно - съветската екстензивна промишленост е изчерпала източниците си на производителност - няма повече работна ръка от селата, миграцията е в общи линии приключила, технологично изоставане поради изолация, изцяло ориентирана към военната промишленост индустрия. Последното се вижда от разходите за въоръжаване: Това са съпоставените като проценти от БВП разходи за въоръжаване на СССР /червено/ и САЩ /синьо/; при това американците конвертират всички иновации от военната сфера в цивилната, докато съветския военно-промишлен комплекс работи херметично затворен в секретност и на практика е икономика в икономиката Това отново показва военните разходи в абсолютни стойности, тук картината за съветската икономика е ужасяваща - с повече от два пъти по-нисък БВП от този на САЩ, руснаците между 1975-1985 отделят повече от тях в абсолютна стойност - това е времето на Рейгън и т.н. Звездни войни, които заедно с цените на нефта и войната в Афганистан вкараха СССР в дефолт по външния дълг и фактически фалит. За Андропов - като служител във външния отдел на ЦК и външното разузнаване на СССР той е бил съвсем наясно с цифрите и перспективите. Виждал е, че СССР отива към икономическа катастрофа. Но моето, а и не само, мнение е, че Андропов не е възнамерявал да променя основите на държавния капитализъм и целия курс на съветската икономическа машина: "Андропов представлял себе реформы в виде санитарной чистки останавливающегося, задыхающегося паровоза", - писал в воспоминаниях Александр Яковлев. "Никакой цельной программы у Андропова не было", - заявил Владимир Крючков, долгие годы бывший правой рукой Андропова незадолго до смерти в интервью газете "Красная звезда" Исследователи указывают, что, независимо от состояния его здоровья и субъективных желаний, "советский Дэн Сяопин" столкнулся бы с гораздо более сложными и, вероятно, неразрешимыми проблемами. Китай к моменту смерти Мао Цзэдуна, как, кстати, и СССР времен нэпа, был преимущественно крестьянской страной. Разрешить аренду земли и свободную торговлю продуктами - вот на первых порах и вся реформа. В Советском Союзе начала 1980-х годов добрая половина населения была занята в тяжелой и военной промышленности, по самой своей природе с трудом вписывающейся в рынок. В Китае социализм просуществовал не 70, а всего 40 лет, не успела порваться связь времен, в народе сохранялись опыт и стремление к частному хозяйствованию на земле, мелкому предпринимательству и торговле. Китай находился на грани физического голода. В СССР кризис носил системный латентный характер, необходимость перемен была не столь очевидна всем и каждому. Наконец, Мао, подобно Сталину, запугал свою номенклатуру так, что та не то что действием, а выражением лица не смела возражать против курса новых руководителей. https://www.bbc.com/russian/russia/2012/11/121112_andropov_reforms.shtm И още: В целом реализация возможностей, заложенных условиями эксперимента, сдерживалась стилем и методами работы отраслевых органов управления – средним звеном. В сущности, именно этим в первую очередь объясняется то, что неглубокие изменения хозяйственного механизма затронули лишь нижнее звено управления, не задев среднего, а потому экономика не получила ожидаемого эффекта. Условиями широкомасштабного эксперимента не были затронуты основы действовавшего хозяйственного механизма управления, сущностными характеристиками которого были: детализированное директивное планирование на всех уровнях управления, включающее установление обязательных заданий, в т.ч. и по натуральным показателям; жестко централизованные системы ценообразования и материально-технического снабжения; оценка эффективности, качества работы по степени выполнения обязательных плановых заданий; отраслевой принцип планирования и управления. Но, не затрагивая эти принципы, нельзя изменить сложившуюся систему распределения управленческих функций между разными уровнями и звеньями управления, а стало быть, систему распределения между ними прав и ответственности. По мнению специалистов, оценивавших в начале 1987 г. итоги широкомасштабного эксперимента, он был задуман в правильном направлении, но сдвиг, происшедший в результате принятых мер, не был радикальным, поскольку не произошла реальная переориентация хозяйственного механизма на экономические методы управления. http://www.bibliotekar.ru/economicheskaya-teoriya-4/88.htm Что было бы с СССР, если бы Андропов прожил еще лет пять? Правда ли, что в его планах были реформы, близкие к тем, которые провел в Китае Дэн Сяопин? Бывший лидер Китая Цзян Цзэминь не раз говорил о том, что КНР пошла именно по «андроповскому пути» и благодаря этому избежала распада. Уже после смерти сына Андропова, Игоря Юрьевича, я прочитал в его мемуарах, недописанных и неизданных: «В 1983-м слово «рынок» звучало в коридорах ЦК еще приглушенно. Но пути к рыночной экономике просматривались». И еще: «...Чем яснее видел отец необходимость фундаментальных реформ и глубоких изменений, тем осмотрительнее он начинал действовать, тем более схема преобразований представлялась ему постепенной и многоступенчатой». Понятно одно: Андропов не выпустил бы ситуацию из-под контроля и не бросил бы страну под откос. Но он и не собирался трогать систему в целом, хотел только с нее «снять накипь» - Андропов не мог повести СССР по пути Китая, если говорить о современной «китайской модели». При нем о либерализации экономики и переходе на рынок даже не помышляли. Тогда в СССР был продолжен эксперимент, нацеленный лишь на расширение некоторой самостоятельности предприятий. https://www.spb.kp.ru/daily/23999.5/80080/ Повечето руски и западни автори са единодушни, че Андропов е замислял реформи от вида "изпускане на парата", поне няма документи, които да потвърждават противоположната теза. Когато обаче беше вдигнат "капака" на тази херметично затворена военновременна икономика, контролът беше изпуснат.

В топ 20 между 1980-2018 като изключим петролните държави /те са функция на идустриалната активност на икономиката на други държави, които развиват промишленост с горивата/ и като изключим големите "преливници на богатство" като Лихенщайн и Люксембург, постоянното ядро оставащо вътре заради иновативност, висока производителност и същуствуваща кулутура да се прави богатство остават като постоянно присъствие, ако не пропускам някоя, моля да ме допълните, четири страни: Германия, САЩ, Швейцария /която слагам тук не като "преливник на пари" чрез банките, а като високопроизводително и организирано общество/ и Холандия, те са неизменно в ядрото.

Испания през 16 век бързо става най-богатата държава в света заради златните мини в Америка и също толкова бързо стига до фалит, заради късогледата политика на крал Филип Втори, който воюва с всички, заради обсебеността му да се изживява като стожер на католицизма. Парите /злато/ се вливат като пълноводна река в кралството, но в края на царуването му Филип е длъжник и не може да си плати собствените дългове, както и тези на държавата. По същото време Нидерландия процъфтява с търговията на лалетата, защото там има предприемчиви хора, които искат да бъдат богати и знаят как да го постигнат. Великобритания изгрява като световна империя върху разгрома на Испания като морска сила и създаването на могъщ търговски и военен флот. И не без значение е техническия гении на хора като Джеймс Уат, без който манифактурата нямаше да тръгне с такава скорост на Острова. Америка става световна икономическа сила след свързването на Източната и Западната и част с железниците и осигуряване на паричен поток от европейските банки. Няма нищо постоянно и константно в движението на богатството, освен това, че центърът му винаги се движи след принципно нова технология и предприемчиви хора, които искат да я материализират в пари. Парите /капиталите/ следват тези хора.

Андропов управлява 15 месеца, като преди това е бил 15 години председател на КГБ, неговите последователи от тази институция /Крючков/ организираха пуч срещу Горбачов през 1990, впрочем Запада побърза веднага да ги признае за легитимно управление, но пучистите бяха свалени отвътре. Андропов действително натяга болтовете на дисциплината и антикорупцията, освен това той пръв излиза с предложение за така наречения "хозразчет" - тоест относителна финансова самостоятелност на държавно притежаваните предприятия, което е връщане към НЕП. За разлика от Бухарин и Ленин обаче, Андропов и кръга около него /Горбачов, Рижков, Лигачов.../няма никакво намерение да демонтира държавната собственост върху средствата за производство, тоест да приватизира. В това е огромната и съществена разлика с реформата на Дън Сяопин /който е френски възпитаник, като Мао, и произхожда от богато семейство/.

как са били класирани по World GDP PPP Per Capita TOP20 от 1980 до 2018: има две групи държави, които почти неизменно са в 20-те - тези с петролните кладенци и онези, които са данъчни убежища; останалите страни в групата са по-мобилни, но те зависят от реалния растеж на производителността, в третата група има влизащи нови и излизащи стари играчи, тоест нищо не работи по формулата "богати преди богати и сега"; при тези сравнения избягва от вниманието най-важното - как се разпределя националното богатство в националните икономики.

Единственият сериозен опит да се реформира държавният капитализъм, който погрешно беше етикиран "социализъм" в Съветска Русия е НЕП /Нова икономическа политика/, която се провежда между 1921-1928 г. Всего за 5 лет, с 1921 по 1926 годы, индекс промышленного производства увеличился более чем в 3 раза; сельскохозяйственное производство возросло в 2 раза и превысило на 18 % уровень 1913 года. Но и после завершения восстановительного периода рост экономики продолжался быстрыми темпами: в 1927 и 1928 годах прирост промышленного производства составил 13 и 19 % соответственно. В целом же за период 1921—1928 годов среднегодовой темп прироста национального дохода составил 18 %. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F_%D1%8D%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 След смъртта на Ленин през 1924 НЕП постепенно е изоставен, а след 1928 напълно отречен от Сталин. За тези няколко години съветската рубла става конвертируема в злато, т.н. "червонци" селското стопанство надминава ръста от предвоенните години, в промишлеността се създават тръстове и кооперативно притежавани от работниците предприятия, които са гръбнак на промишлеността, развива се кредитна система. След 1928 надделява линията на Сталин за централно планиране и 100 процента държавна собственост, която никога не е била прекъсвана до падането на Горбачов. Дори т.н. реформи на Горбачов, кръстени "перестройка" не застрашават основата на този държавен капитализъм, така че, според мен, за никакви реформатори след Ленин и Бухарин в съветската номенклатура не може и дума да става, те са мимикратори на сталинизма, включително и Горбачов. От НЕП обаче се възползват с пълна сила китайските реформатори: Pantsov and Levine see many of the post-Mao Zedong economic reforms of CCP leader Deng Xiaoping in the People's Republic of China during the 1980s as influenced by the NEP. "It will be recalled that Deng Xiaoping himself had studied Marxism from the works of the Bolshevik leaders who had propounded NEP. He drew on ideas from NEP when he spoke of his own reforms. In 1985, he openly acknowledged that 'perhaps' the most correct model of socialism was the New Economic Policy of the USSR."[27] https://en.wikipedia.org/wiki/New_Economic_Policy Дън Сяопин буквално копира НЕП от първите години на Съветска Русия и го доразвива като използва за модел и Сингапур. Резултатът е очевиден.

Проблемите в икономиката не идват с Горбачов, те са от началото на 80-те, растежът през тези две петилетки е около 3 процента, но както казах той е за сметка на тежката промишленост, която няма почти никаква връзка с битовите стоки /група Б/. Горбачов прави една фатална икономическа грешка, той нарежда на ЦБ да печати пари, за да потуши социалното недоволство от липсата на стоки - само през 1989 заплатите са повишени с 12 процента, но това са пари от въздуха, защото хората няма какво да си купят с тях и ги крият по бурканите. И вместо да отвори т.н. "план 500 дни", които му предлагат група млади икономисти начело с Явлински - тоест бонова приватизация на всички държавни активи, които могат да се продадат на хората, като се започне от жилища и камиони и се стигне до фабрики - Горбачов иска заем от Запада, за да купува стоки, с които да пълни магазините.Рразбира се, такъв заем с удоволствие му е отказан, и към 1990 СССР фактически е във дефолт при свръхинфлация, в запасите на ЦБ няма нищо, а външният дълг е огромен - и Горбачов започва да разпродава империята, реже опашката на гущера, но всъщност реже тялото.

Причините за разпада на СССР и СИВ не могат, според мен, да се припишат само на една личност, Горбачов, или дори на цялата партия или група от нея. Те са дълбоко икономически. През 1989 г. СССР и страните от СИВ имат общ пазар от над 500 млн. потребители, което както и да го гледаме, е по-голям пазар от този на ЕС днес или този на САЩ. Всичко това беше пропиляно заради погрешна икономическа политика десетилетия след 70-те години, когато в Китай започнаха дълбоки пазарни реформи. Практически при идването на Горбачов съветската икономика беше пред фалит, за което и бе необходимо голямото понижение цените на нефта през 1986 и изтощителната война в Афганистан само като катализатори. 70 процента от външните приходи на СССР идваха от нефт и газ, над 75 процента беше тежка промишленост свързана с военно-промишления комплекс /група А/, цялата структура на тази икономика с централизираното й планиране и свърхразвит военнопромишлен комплекс, дори да не беше нефтената криза, войната в Афганистан и колебливите и грешни ходове на Горбачов и неговата група, щеше да колабира в следващото десетилетие или две, поради безнадеждната си непригодност към новите технологии и пазари. Беше въпрос на време, но неизбежно.

Да завърша този абзац за липсата на спекулативен подход в работата на корпоративни "квантови" инвеститори, какъвто е хедж-фондът на Далио, такъв е и "Ренесанс Технолоджи" на Мърсър и др. Тези машини за правене на пари от борсите просто работят на съвсем друг принцип от спекулацията, те изчисляват. Самият Дарио описва в биографията си кога е взел решението си да се откаже от традиционния спекулативен метод - през 1982 г. предвиждайки латиноамериканската дългова криза, по-специално тази в Мексико, той, тогава 35-годишен самоуверен брокер, се изправил на изслушване пред Сената и заявил с апломб, че американските инвестиции и заеми в Мексико предстои да отидат по дяволите поради фалита на тази страна. И сгрешил "заради егото" си жестоко, защото дефолт по мексиканския държавен външен дълг наистина имало, но имало и преструктуриране на този дълг и огромни печалби за инвеститорите заложили на преструктурирането на целия икономически сектор в Мексико - тези които останали с инвестиции, спечелили много, Далио фалирал, защото продал всичко. След този провал той никога вече в живота си не е играл в предвижданията си като хазартен играч, изградил е сложна система за анализ, базирана на цифровите технологии /изкуствен интелект в последните години/ и меритокрация в подбор на умни хора, в чиито мнения се вслушва винаги: Далио: Искам да бъда ясен: това, което ме направи успешен, не съм аз, моето его. Именно тези принципи, които открих за определен период от време. И това, което е направил Бриджуотър успешен, са тези принципи, защото, ако беше центриран само около моята персона, нямаше да имаме идеята за меритократичен процес и бихме могли да получим само определено количество коефициент полезно действие от един човек. Защото нещо, което трябва да разберете е, че това, което е във вас, е само малък процент от това, от което имате нужда. Добре? Когато започнете да осъзнавате, че това, което има в света на ресурсите и различните идеи на други умни хора, които можете да имате и как можете да го триангулирате - в почти всеки въпрос, можете да накарате хората, които и да са, са по-добри в мисленето им и да направите този процес на триангулация. И това е фантастично. Това подобрява вземането на решения. It has nothing to do with the financial services. I’m asking you — let me clarify my question to you. Isn’t the best thinking on almost anything — you have a certain amount of thinking in your head, but there’s a world out there with the smartest people, and if you got the smartest people and you take your thoughts and you triangulate with the other smartest people and you make good collective decision making. Don’t you think that that’s a better approach, even for the best decision maker? http://freakonomics.com/podcast/ray-dalio/

Жените в световен мащаб въобще не са малко в управлението на бизнеса, а в по-ниските етажи цифрите варират широко, според стереотипите, но са големи, там където бизнесът оперира отдавна на високи обороти: In the European Union, 73% of businesses reported having at least one woman in senior management and 27% of businesses’ senior roles are held by women.26 France saw a three-year high of businesses with at least one senior woman at 79%, as well as a three-year high of businesses’ senior roles being held by women at 33%.27 The United Kingdom reported their highest percentage of businesses with at least one woman in senior management at 75%, with 22% of businesses’ senior roles being held by women.28 При това, за отбелязване е, че в страните от Източна Европа този процент е по-висок от тези в Западна: Eastern Europe Leads the World in Gender-Diverse Leadership24 According to Grant Thornton’s 2018 rankings, 87% of Eastern European businesses reported having at least one woman in senior management, and 36% of businesses’ senior roles are held by women.25 In the European Union, 73% of businesses reported having at least one woman in senior management and 27% of businesses’ senior roles are held by women.26 В САЩ нещата изглеждат така: United States There Are Fewer Women in Leadership Positions Than There Are Men Named John33 In the United States, women were nearly half (46.9%) of the labor force,34 but only slightly over a third (39.8%) of managers in 2017.35 White women held almost a third of all management positions at 32.5%, followed by Latinas at 4.1%, Black women at 3.8%, and Asian women at just 2.4%.36 Women made up the highest share of managers in human resources (70.8%) occupations and social and community services (70.2%).37 The percentage of US businesses with at least one woman in senior management jumped from 69% in 2017 to 81% in 2018, but the percentage of senior roles held by women decreased from 23% to 21%.38 In S&P 500 Companies, the Higher Up the Corporate Ladder, the Fewer the Women Но като се има предвид, че в световен мащаб общата заетост на жените в трудовата сила е около 40 процента, тези цифри за позиции в елитния бизнес надхвърлят това число. За Индия и Третия свят цифрите са много по-ниски, за Китай няма данни в това изследване, но предивид на цифрите за Източна Европа и комунистическия възглед за участието на жените, предполагам, цифрата е по-висока от тук посочените. https://www.catalyst.org/research/women-in-management/#footnote24_34o05ke

Когато става въпрос за акции, ако инвеститорът има дълги позиции, това означава, че инвеститорът е купил и притежава тези акции. Обратно, ако инвеститорът има къси позиции, това означава, че инвеститорът дължи тези акции на някого, но всъщност все още не ги притежава. Например, инвеститор, който притежава 100 акции на фирмата Х в портфейла си, се казва, че е дълъг 100 акции. Този инвеститор е платил изцяло разходите за притежаване на акциите. Инвеститор, който е продал 100 акции на Х без да притежава тези акции, се казва, че е с къси 100 акции. Късият инвеститор дължи 100 акции при сетълмент и трябва да изпълни задължението си чрез закупуване на акциите на пазара за доставка. Често късия инвеститор заема акциите от брокерска фирма с маржин сметка, за да извърши доставката. След това, с надеждата цената на акциите ще падне, инвеститорът купува акциите на по-ниска цена, за да изплати обратно дилъра, който ги е отпуснал. Ако цената не падне и продължава да се покачва, продавачът на къси позиции може да бъде предмет на искане за марджин от своя брокер. Миналата година Бриджуотър на Далио е номер 1 от топ 20 на успешните хедж-фондове в САЩ: Цифрите показват 8.1 млрд печалба за фонда на Далио, рекордна, защото това са само процентите за фонда, инвеститорите поверили парите си на Бриджуотър са получили повече. Далио е заложил на къси позиции срещу европейски фирми /основно големи италиански компании, но и Еърбъс и др./ 22 млрд. в Европа, а резултатите от печалбата му показват /в личен план е спечелил 1.6 млрд през 2018/, че не е загубил от късите си позиции. Има и нещо друго при тези негови залози, пресилено е да се каже, че те са срещу Европа или ЕС, повечето компании са мултинационално опериращи, така например само една трета от продажбите на Еърбъс са в Европа и т.н. Изявленията на далио за късите му залози не са спекулативен ход, а се дължат на европейските нормативни документи, изискващи обявяване на къси позиции, за САЩ такива изисквания няма.

Според мен, на всичко следва да се гледа с едно на ум, но бих наредил тази последователност в следния ред: такива инвеститори първо правят непублични прогнози /в случая на Далио се правят с компютърно генерирани алгоритми и големи групи експерти работещи екипно, той описва лабораторията в която се моделират прогнозите/; после се минава на къси/или дълги позиции, съобразно моделираната прогноза; най-сетне се правят публични изяви на прогнозите, не изключвам и спекулативен елемент в тези публични изяви. Не. В случая с нацистите в Германия шайката на Хитлер насочва пропагандната си машина срещу немските евреи с единствената цел да посочи с пръст виновник и да ги ограби по най-мародерския начин. Решението за "окончателното решение" с концлагерите на смъртта и геноцида идва чак след влизането в Русия. Зад тази банда от полукриминални парвенюта около Хитлер стои едрия немски капитал, който през цялото време на ВСВ по всякакъв начин не желае да въвлече във войната срещу Германия САЩ и Великобритания. Историята на идването на власт на Хитлер и силите, които го катапултират към върха, ако се проучи внимателно, показва, че антисеметизма при него му е имплантиран в болния мозък много по-късно като пропаганда и подхранван в главата му с психотропни средства през цялото време на войната. Нацистите като политици са много ниска топка и кукли на конци, тук еврейския капитал няма нищо общо, всъщност нацистка Германия работи много добре в икономическата сфера с някои представители на този капитал. Освен това, и сега и тогава, богатството в световен мащаб не е концентрирано в ръцете на тази етническа група, достатъчно е да се погледне Топ 1000 на Форбс, това са митове и легенди.

Благодаря за оценката. Според мен, също е много интересна тази статия-интервю на Далио, главно заради два от неговите извода: 1. Че ситуацията с разпределението на богатството е огледална на предвоенната от 1937, което изисква радикално действие от страна на политиците, за да бъде преодолян глобален конфликт. И заключението му, че популизма и национализма не предлагат такава алтернатива. Което, според мен, очертава перспективата за радикална промяна в САЩ след две години, идването на съвършено нова икономическа концепция, гарантираща масивно преразпределение на богатство. Впрочем такава доктрина там вече беше анонсирана като The Green New Deal (GND); 2. Опасност от икономически-политически-военен конфликт между САЩ и Китай. Такъв, според него, не е неизбежен, но вероятен, ако не бъдат разделени сферите, това е според мен. Но 2 е тясно свързано с успех/неуспеха на 1. Рей Далио не е просто перфектен играч на борсите и професионален инвеститор, той е и добър макроикономист и заслужава да бъде изучаван внимателно.

Според Рей Далио, икономиката днес изглежда като тази през 1937 г. и стагнацията в нея предстои след около две години: Ray Dalio says the economy looks like 1937 and a downturn is coming in about two years Kara Chin, Jacqui Frank and Ali Newhard Sep. 18, 2018, 11:21 AM Хенри Блоджет: Рей Далио е основател и главен инвестиционен директор на Бриджуотър, най-големият и най-успешен хедж фонд в света. Рей, добре дошъл. Бих казал, че сте написали едно от най-големите и най-изчерпателните аналитични изследвания на дълговите кризи, които някога съм виждал. Казвате, че този модел се повтаря отново и отново. Защо написахте цяла книга за това? Рей Далио: Е, аз съм на етап от живота си, който искам да предам на другите хора принципите, които ми помогнаха. Това е изследване, което беше направено преди финансовата криза от 2008 г. И то излага матрицата за това как тези неща се случват отново и отново. С други думи, аз вярвам, че едни и същи неща се случват отново и отново и ако изучавате техните матрици, разбирате причинно-следствените връзки и след това можете да дефинирате принципите за справяне с тях добре. Ние в Бриджуотър се справихме много добре в тази финансова криза и в други дългови кризи и исках да предам този наш опит. Blodget: И вие го предоставяте на сайта си безплатно, което е страхотно. И така, къде се намираме в текущия дългов цикъл? Често чуваме много разговори за дълга. Очевидно е, че сега сме на разстояние 10 години, както сам отбелязвате, от върха на финансовата криза, но дългът все още се повишава, дефицитът се увеличава в Съединените щати. Къде сме в цикъла? Далио: Мисля, че има шест етапа на всеки дългов цикъл. Ще ги опиша накратко. Има начало на цикъла /1/, където дългът се използва за създаване на доходи от производителността и след това може да се обслужва добре, цените на активите се покачват, всичко е страхотно. И тогава стигате до балонната фаза на цикъла /2/. И в тази балонна фаза вие сте в положение, в което всеки екстраполира миналия си опит от първата фаза. Тъй като цяло активите се покачват, всеки смята, че неговите активи също ще продължават да нарастват. И всеки заема пари и задлъжнява още. И когато сте в тази фаза, когато правите изчисленията, можете да започнете да виждате, че може би вече няма да можете да поддържате това ниво на растеж на дълга. След това влизате в третата фаза на цикъла, която е върха /3/. Това обикновено е частта от цикъла, когато централните банки започват да спират, да затягат паричната си политика и други подобни. След това вие влизате в онзи вектор, който слиза от върха и щом лихвените проценти достигнат нула процента, влизате в депресия /4/ като част от този цикъл, защото паричната политика не работи нормално, когато лихвените проценти достигнат нула. След това следва да имате количествено облекчаване/печат на пари /5-6/ и да започнете отново описаната експанзия. И така затваряте цикъла. Така че мисля, че периодът, в който сме, е много подобен на периода, през който бяхме през 1930-те. Ако позволите, ще ви го обясня. Има само два пъти в историята през последните 100 години, когато имахме дългови кризи, в които лихвените проценти достигнаха нула. И в двата случая централната банка трябваше да печата пари и да отиде на различен тип парична политика, която наричаме "количествено облекчаване", и да купува финансови активи. И в двата случая това повишаваше стойността на тези финансови активи и доведе до тяхното възстановяване, но подтискаше лихвените проценти до нула. По този начин се изкупиха 15 трлн. долара финансови активи, това наливане на 15 трлн. долара количествени улеснения повиши цената на активите и свали лихвите до нула. Но това също стана причина за популизъм, повече популизъм. Защото този процес създава пропаст между богатите и бедните. Тези, които имат повече финансови активи, виждат тези цени на активите си по-високи. Ако погледнете, точно сега, най-богатите 1% от горните 10 % по богатство от населението на планетата притежава колкото 90% от всички останали надолу от първите 10 процента. Това е много подобно на края на 30-те, когато имахме подобна парична стимулация. Така че ние сме в ситуация, в която сме в шестата и последна фаза от цикъла, където количественото облекчаване е използвало по-голямата част от своята енергия, цените на активите са нараснали, лихвените проценти са ниски, и сега сме започнали да затягаме паричната политика, много подобно на това, което се е случвало през 1937 г. И имаме политическа ситуация на изострен конфликт между богатите и бедните, който поражда популизъм. Популизмът по света е онзи избор на лидери със "силна ръка", които се самодекларират като отговорни националисти. И така, ние сме в такава позиция. Blodget: Вие сте описали в книгата си обширно и абсолютно точно какво се е случило след 1937 г., онази висока вълна на популизъм и национализъм, отвела човечеството до Втората световна война и всички ужасни неща, които се случиха там. Какво мислите, че се случва сега, като се има предвид къде сме? Далио: Мисля, че причинно-следствените връзки са аналогични, което означава, че ако имаш пропаст в богатството и имаш спад в една икономика на споделения пай, как ще покриеш перата в бюджета на твоя споделен национален бюджет? Съществува риск и двете страни /богати и бедни/ да застанат в противопоставяне помежду си и има и един по-голям международен риск за възникване на напрежение. Икономическите напрежения предизвикват глобално напрежение поради различни причини. Ние сме в последната фаза, онази част от цикъла, в която паричната политика се затяга и няма много възможности да се изтиска нищо повече от икономиката. И тъй като лихвените проценти са склонни да се увеличават, ако се покачат по-бързо, това може да навреди на цените на активите. А цените на активите са сравнително обективно оценени на това ниво на лихвените проценти. В някакъв момент ще имаме техен спад, защото нали затова съществуват рецесиите. Никой никога не получава перфектното излизане от една дългова криза. И моята загриженост е как точно ще протече този спад. Мисля, че това няма да е нещоу което ще се случи незабавно и сега. Засега не се усеща някакъв силен натиск, но мисля, че може би след две - може би след две години, не мога да кажа точно колко, ще започне. Но по принцип ме притеснява най-вече точно този неизбежен предстоящ спад. Това се отнася и за мен лично и в международен план, защото ситуацията в международен план е доста подобна на онази от края на 30-те години, тъй като в такива периоди от историята на подобни геополитически цикли винаги има една вече установена сила на икономически хегемон и една нововъзникваща сила на икономически претендент за хегемон в света, които се сблъскват в съперничество. Първоначално това е икономическо съперничество, но то може да стане доста антагонистично. Така когато навремето САЩ и Англия/Антантата/ спечелиха Първата световна война ние имахме мир. Но след това, тъй като имаше една изгряваща наново в икономически план Германия и издигаща се икономически Япония, икономическа конкуренция се изостри до антагонистична. Мисля, че сме в ситуация, в която има издигащ се икономически Китай, а Съединените щати са настоящата икономическа суперсила, и съществува съперничество между тях. И може да се стигне до антагонизъм в това съперничество. Така че, мисля, че паралелите са доста сходни. Това естествено не означава, че непременно същите резултати трябва да се случат, нали? Но това означава, според мен, че при престоящия спад/рецесия монетарната политика няма да може да бъде толкова ефективна, колкото беше последния път, така че трябва да бъдем предпазливи по отношение на този предстоящ момент на спад. Бих казал, че трябва да бъдем много загрижени за пропастта в богатството и за геополитическите последици. Blodget: И ако не искаме да повтаряме това, което се случи в края на 30-те и 40-те години, какво трябва да направим? Какъв е, след като сте изучавали историята, правилният начин да се справим с това и да се предотврати това? Далио: Е, мисля, че едно от нещата е да се гарантира, че капитализмът работи позитивно за мнозинството хора. Да се вгледаме в най-долните по богатство 60% от населението и да ги използваме тях като еталон, за да кажем: "Това, което правим, подобрява или не тяхното благосъстояние?" И как подхождате към това различие в богатството? Това не е просто пропаст в богатството. Мисля, че по-важно от пропастта в богатството е пропастта между възможностите. Така че според мен точно това трябва да се смята за императив. Мисля, че също трябва да сме загрижени за нашия платежен баланс и размера на дълга, който произвеждаме. Ние сме в много привилегирована позиция да имаме резервна валута. Едно от нещата, което отличава страни, които наистина имат дългови проблеми от тези, които са в състояние да управляват своите дългови проблеми, е дали дългът е деноминиран в собствена валута. Мисля, че ще имаме свиване, което ще бъде вързано не само с дълга, но още по-важно, свързано с пенсиите и фондовете за здравеопазване. Така че мисля, че това ще бъдат трудни времена, не веднага, но мисля, че може би след няколко години. Blodget: Но как да направим капитализма да работи за всички? Изглежда, че част от проблема е, че повишаването на стойността на активите не облагодетелства долните по богатство 60-80% от населението. Всеки път, когато предложите на компаниите да плащат повече на хората, финансовата класа ще каже "О, това е скандално, нали трябва да има свободни пазари, не можем да фиксираме просто така фиксирана от правителството минимална заплата. Хей, Айн Ранд беше права. Ако искате увеличение на заплатите, трябва да се пазарите за него." И така, как да накараме капитализма да работи позитивно за всички, без да го разрушим? Далио: Мисля, че първото нещо, което трябва да направите, е да осъзнаете, че въпросът е национален. Бих искал президентът да го обяви за национално извънредно положение и след това да използва показателите, за да прецени това. С други думи, вземете населението, най-долните 60% и вземете тези числа и ги направете еталонни. И след това, обединявате комисия от хора, двупартийна комисия, която да се занимава с това. Мисля, че има много неща, които могат да бъдат направени. Виждам го до известна степен, филантропично, виждам го в образованието. Например, в образованието, ние сме в ситуация, в която в много случаи имаме ужасни, наистина ужасни условия в образованието. Буквално в училищата, които знам, децата трябва да си делят моливи. Те ще счупят един молив на две и ще го изострят от двата края, и така го използват две деца. Те нямат адекватни книги. Тези деца, в Кънектикът, щатът, от който съм, който е един от трите най-богати щати в страната. Имаме 22% от децата в гимназията, които или са изключени или е неинтегрирани. И така, ще ви кажа какво означава това. Те са непривегировани. Те не учат, те наистина не постигат напредък, те дори не знаят къде се намират. Това са ученици, които няма да могат да бъдат продуктивни като зрели хора. Ще бъдат по улиците или в затворите. Ако погледнете разходите за затворите, разходите за лишаване от свобода са между 85 000 и 125 000 щатски долара средно за една година на затворник. Искам да кажа, че ако вземем инициативата, можем да постигнем напредък по отношение на всичко това в едно евентуално публично-частно партньорство, но честно казано, в ситуацията в която сме, не мисля, че това ще се случи. Няма никаква перспектива за това. Ето защо аз съм загрижен колко белезнен ще бъде следващият спад. Blodget: И изисква ли това повишаването на данъците? Защото другият проблем, както посочвате, е дългът. А нарастването на дълга се ускори с последните данъчни промени. Всеки път, когато споменете идеята за повече пари за образование или повече пари за други социални услуги, много хора се нервират и казват: "Не можем да си го позволим." Така че предлагате ли да имаме увеличение на данъчната тежест? Далио: Мисля, че най-вероятно ще го направим, но истинският проблем е най-вече производителността, нали? С други думи, де се отвори път за производителността. Имаше време, когато жените не бяха част от работната сила. И когато влязоха в работната сила, това предизвика голям бум на производителността. Мисля, че това е наша мисия, че тази група от обществото ни става много по-продуктивна и има големи възможност. Blodget: Когато беше кандидат за Президент, Тръмп говореше в кампанията си колко ужасно се е справила администрацията на Обама с нарстването на този дълг. Сега президентът Тръмп има голям нов данъчен план, който радикално ускори растежа на дълга. Като се има предвид вашата загриженост и опит в дълговите цикли, загрижени ли сте за това какво се случва на този етап от цикъла по отношение на увеличаващия се дълг? Далио: Дългът на частния сектор в по-голямата си част не поражда много загриженост. Когато правим нашите прогнозни финансови числа и ги анализираме, ние виждаме джобове, които вероятно ще имат проблеми с обслужването на техния дълг. Наоколо има много пари сега. За след около две години съм загрижен за размера на дълга, деноминиран в долари, който ще трябва да продадем в чужбина, защото ще трябва да финансираме дефицитите в бюджета си. И тъй като балансите на ФЕД са отрицателни това ще изисква значителен размер на продажбата на дълг, деноминиран в долари. Според мен ще бъде по-трудно да се продаде тази сума на дълга. Мисля, че това ще предизвика натиск за повишаване на лихвените проценти, но начинът, по който работи високият лихвен процент е, че натискът му е отрицателен стимул за икономиката, да речем след две години, това вероятно ще се случи. Но този момент вероятно ще бъде и по-негативен за долара. В момента сме в краткосрочен недостиг за долари, защото има много дълг, деноминиран в долари. Дългът е кратка позиция на долара, защото това е обещана доставка, която не притежавате. И когато имате много страни, които са вземали заеми в долари и имат увеличаващи се парични потоци в местна валута, каквото виждаме в Аржентина, Турция, и Бразилия, и в други страни - те са в процес на свиване на дълга им. Това кара доларът да се покачва и това тяхно свиване на дълга ще се усети от нас след две години и то по същото време, когато ние ще трябва да продадем много повече доларов дълг. И мисля, че тогава вероятно ще имаме мечи пазар за долара, точно в този момент. Blodget: Вие сте имали една от най-успешните кариери в историята, като инвестирахте огромни суми пари. Като гледате къде се намираме в цикъла, какво мислите, че трябва да правят нормалните инвеститори? Казвате, че след няколко години може да има спад. Как инвестирате едно пенсионно портфолио например в светлината на това? Далио: Мисля, че има две ключови части на инвестирането. Първата е стратегическото ви разпределение на активите. И тогава, след като сте очертали стратегическата си сфера, има тактически залози в алфа цели. И мисля, че обикновеният човек не трябва въобще даже и да се опитва да прави алфа-тактически залози, защото ще го направи погрешно. Blodget: Алфа е по-добре от посредствено. Далио: Да, с други думи да го кажа: "трябва да знаеш кога точно е моментът да се купи и кога точно е моментът да се продаде.” Blodget: Пазарният тайминг. Далио: Пазарната синхронизация. Спомням си, че научих това, когато Питър Линч управляваше фонд Magellan и той беше най-добрият фонд за реализация на акции на всички фондови пазари; когато пазарът беше най-добър, точно тогава средният инвеститор по принцип губеше пари в него, а как е възможно това? И причината да е възможно, е че когато пазарът е много горещ и рекламите подклаждат огъня му, хората купуват. А когато настанат лошите времена, хората излизат от борсата и се страхуват. И така, пазарният тайминг е много трудно нещо, много трудно нещо дори и за нас, които инвестираме стотици милиони долари всяка година и имаме 1600 души в Бриджуотър.Това е ужасно трудна игра. И така, бих казал, че обикновените хора не трябва да се опитват да играят тази игра, че трябва да разберат как да постигнат баланс и диверсификация, и да работят. Сега как го правим ние това е по-дълъг разговор. Но има начини за постигане на баланс, който значително намалява рисковете ви. Така че бих препоръчал на хората да стигнат до балансирано портфолио, което наричаме портфолио за всички сезони. Blodget: И такова балансирано портфолио ще бъде актуално в последния гейм от дълговия цикъл? Далио: Точно така. Ако ще играете по правилата на цикъла, тогава осъзнайте, че времето за купуване е, "когато се лее кръв по улиците", нали така беше поговорката? И продавате, когато всичко изглежда страхотно и всички екстраполират миналото и сте пределно близо до най-голямото надуване на балона на цикъла. Защото, когато вече влезете в горната крива на балона, когато нивото на безработица стане най-ниско и цените на активите са най-високи, а дълговете са пределно големи и всеки екстраполира миналото, миналото няма да осъществи очакванията ви. И това е времето за продажба. Но е много трудно хората да се отдръпнат от тълпата и да направят това. https://www.businessinsider.com/ray-dalio-bridgewater-debt-crisis-downturn-coming-about-two-years-2018-9

Фотофиниш: 633 прегледа за 23 часа, настъпихме педала С респект към Дора и Атом за високото ниво на диалага им, майсторски клас.

Социалното инженерство е техника за психологическа манипулация на хората, която разчита на използването на слабости в човешката природа. https://www.tadgroup.com/bg/services/social-engineering-test Ти спря на най-интересното място да анализираш. Защото, според твоето заключение /поправи ме ако не съм точен/, манипулативната техника цели да заличи едновременно gender и sex като значение, и тъй като gender е въображаема имагинерна категория, то реалният резултат ще е заличаване само на другата реална категория sex.