Б. Киров

Бритаците искат ето какво: If the backstop is needed only to ensure no hard border while a trade deal is completed, there is no reason for it to exist in perpetuity. It cannot be impossible to re-work a provision that everyone says should only be temporary so that it commands confidence on all sides. The backstop is just one element of a withdrawal treaty of more than 5,000 paragraphs which contains important measures to deliver a smooth Brexit. It would be perverse to sacrifice two years of painstaking work through intransigence over a surmountable problem. Nick Herbert https://en.wikipedia.org/wiki/Nick_Herbert Това е изявление на Ник Хърбърт от днес, той е от партията на торите, привърженик на "остани". Или преведено, "предпазната клауза" да си остане вечна и ЕС да преглътне това в името на "взаимното доверие" - да няма твърда граница за неопределен срок, докато се водят преговорите за митническите условия между ЕС и Великобритания. Това слагат на масата сега пред ЕС, имайки зад гърба си едно гласуване макар и с малко гласове мнозинство от различни партии, Мей вероятно ще анонсира това. Логично е, след като мнозинството депутати са приели поправката, че не желаят Брекзит без сделка, да намерят консенсус и при така йезуитско формулираното ново условие и да натоварят Мей да го предложи на ЕС. Звучи доста нагло като "оставете ни да се пазарим безкрайно за възможно най-изгодните митнически тарифи без никакви гаранции, кога и как ще завършим тези преговори и без никакъв контрол върху тях от вас". Дали лидерите на ЕС биха приели и преглътнали такава нагла оферта? Според мен, ако са напълно независими, не. Но дали са? Ще видим.

Интересно, но неясно.

The EU cannot rescue Britain from Brexit chaos May’s government has shown it is not to be counted on any longer as a trusted partner Philip Stephens Philip Stephens is associate editor of the Financial Times and director of the editorial board. As chief political commentator he writes on global and British affairs.He joined the Financial Times in 1983 after working as a correspondent for Reuters in Brussels and has been the FT’s economics editor, political editor and editor of the UK edition. He was educated at Wimbledon College and at Oxford university. He won the David Watt Prize for Outstanding Political Journalism; Political Journalist of the Year by the UK Political Studies Association; and Political Journalist of the Year in the British Press Awards. Имах намерение да насоча тази своя пледоария към европейските партньори на Великобритания. Дори в този късен час ЕС-27 би трябвало да прояви търпение към манипулаторите на Brexit в Уестминстър. Наградата може да бъде приятелско разделяне на пътищата - или, в най-добрия случай, промяна на резултата при втори референдум - и това си заслужаваше. Моята нестабилна решителност обаче се срина след последното извъртане на Тереза Мей. Сега вече ЕС може да бъде оправдан за едно изхвърляне на Великобритания зад борда. Прегръдката на премиера с хардлайнерите Brexiters от нейната партия просто спира дъха със своя цинизъм. Само преди няколко седмици тя беше непоколебима относно договореностите в споразумението за оттегляне на ЕС за границата между Северна Ирландия и Ирландската република. Сега тя обещава да се опита да ги пренапише, за да задоволи предразсъдъците на нейната партия. Какво е за нея Споразумението от Белфаст, договорът за мир на остров Ирландия? На него му се отрежда второстепенно място, изглежда, за успокоение на Brexiters като Борис Джонсън и Джейкъб Рийс-Мог. Мандатът, който премиерът твърди, че си е осигурил пренаписването на ирландската „предпазна клауза“, е безполезен и невероятен. Безсмислен, защото всички други възможности за ирландската граница бяха изчерпателно проучени и отхвърлени по време на преговорите по член 50. Невероятен, защото хардлайнерите, които я подкрепиха тази седмица, не искат споразумение. Подкрепата им за г-жа Мей сега беше диверсия. Истинската им стратегия е спрат часовника чак до Brexit без сделка. От момента, в който тя замени Дейвид Камерън на Даунинг стрийт, г-жа Мей имаше два различни избора за оттеглянето на Великобритания от ЕС. Тя можеше да даде приоритет на единството на консерваторите, като се поклони на теологичния фундаментализъм на английското националистическо крило на партията. Или пък можеше да се опита да изгради по-широка, междупартийна коалиция около по-меката версия на Brexit. От поставянето на първите й „червени линии“ тя избра първия курс. Последният й Фаустовски ход беше логична последица от този курс. Партията й се поставя над интересите на страната. Каквито и да са последствията за нацията, г-жа Мей ще е отговорна за излизането от ЕС на 29 март. "Моят дълг", както се изрази тя. Месианският й тон накара някои висши членове на кабинета да стигнат до заключението, че тя по-скоро ще остави Великобритания с Brexit без договор, пред алтернативата историята да каже за нея, че е разделила торите. Европейските партньори на Великобритания не са нито слепи, нито глупави. Гледайки лудориите в Камарата на общините, те добре знаят, че спечелването на едино гласуване там с тънко мнозинство от 16 не дава на премиера нищо, което да прилича на устойчив мандат за преговори. Подкрепата на хардлайнерите ще бъде оттеглена, както и когато им е удобно. В същото време от Берлин, Париж, Брюксел и останалите се иска да изоставят ирландското правителство и да играят хазарт залагайки на мир - само и само за да гарантират ролята на г-жа Мей в парламента, юнионистите от северна Ирландия и запазване на единството на торите. Министър-председателят отхвърля обвинението, че е безгрижна за мира. Но нейната позиция не носи друго тълкуване. От своя страна DUP/юнионистите е единствената голяма политическа група в Северна Ирландия, която се противопоставя на споразумението от Белфаст. Това, което трябва да бъде двойно влудяващо за преговарящите от ЕС, е предположението на толкова много депутати Тори, че ирландските предпазни договорености са били предназначени за "постоянно заключване" на Великобритания в близки търговски отношения с ЕС. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Правителствата в целия ЕС се опасяват, че механизмът за гарантиране, ако някога бъде въведен, ще даде на Великобритания несправедливо предимство - уникален достъп до европейския пазар без никакви отговорности. ЕС-27 би бил толкова нетърпелив, колкото и всеки Brexiter, за да гарантира, че такъв режим ще съществува само за кратко. Без съмнение дори сега има корекции, които биха могли да се направят, за да се улесни един надежден политически партньор в Лондон да спечели парламентарна подкрепа за споразумението за оттегляне. Брюкселските официални лица търсят начини да подчертаят намерението на ЕС, да направи всичко възможно да не се стига до прилагането на защитната клауза за Северна Ирландия. Мишел Барние, главният преговарящ на ЕС, трябва да направи всичко по силите му. Британското правителство обаче вече не може да се счита за доверен партньор. Ако най-новата комбинация от измама и заблуда показва нещо, то е, че наистина няма нищо, което европейските му партньори могат да направят, за да спасят Великобритания от курса й към катастрофа, поет от г-жа Май. Спирачките вече могат да задействат само от политиците на страната. Камарата на общините гласува против Brexit без сделка. Но досега отказва да се въоръжи със средствата за изпълнение на решението си. Джеръми Корбин, лидерът на лейбъристите, е толкова капризен в маневрирането си, колкото и госпожа Мей. Той гордо тръби навсякъде, че Brexit е ирелевантност, а лично неговата политическа съдба била да "изгради социализъм". Това му поведение копае пропасти между проевропейските депутати от двете партии, които иначе биха могли да формират мост помежду си за мнозинство, но са разделяни от партийните им лидери. Депутатът от торите Доминик Грийв и Ивет Купър от лейбъристите имаха смелостта да се противопоставят на партийната линия. Те имат също толкова смели съюзници, но засега не са достатъчно много. Динамиката може да се промени. Това би могло да започне с обвързващо искане за забавяне на графика. Втората стъпка може да бъде поредица от вотове за проучване на възможности за по-мек Brexit. Моето предположение е, че колкото по-бързо тиктака часовника, толкова по-вероятно е Великобритания да отиде към предсрочни избори. Следва втори референдум. Но г-жа Мей трябва първо да бъде спряна. https://www.ft.com/content/4ddadd04-24a0-11e9-8ce6-5db4543da632 Това е целият текст публикуван на 31 януари т.г. във Financial Times. Разбира се, това е гледната точка на автора и донякъде изразява позицията на вестника. Но ако я приемем за позиция на целия мейнстрийм, според мен, би било неточно. Защото нови избори, нов референдум и т.н. означава връщане на позиция от 2016 и започване на нови преговори от кота 0, което би означавало политическа и икономическа нестабилност години наред, нещо много привлекателно за финансовите спекуланти, но недопустимо от геополитическа гледна точка. интересно е изказването на изпълнителния директор на ФЕД цитирано в същата медия, в края на краищата във взаимоотношенията между Великобритания и ЕС, макар и ненатрапчиво присъства и още един трети голям и това са САЩ.

Човекът, който познаваше безкрайността/The Man Who Knew Infinity /2015/ Този филм е необикновен заради истинската история на главния герой в него - индийският математик Сриниваса Рамануджан, несъмнено роден гений, починал на 32 години, но сравняван с Нютон, Ойлер и Якоби. Филмът е направен по книгата "The Man Who Knew Infinity: A Life of the Genius Ramanujan" (1991 г.) на американския биограф и есеист Робърт Канигъл. Продукцията е изцяло британска, стилът на игра на актьорите и подходът също, но филмът получава най-голямо признание от американската си публика и съответно касови приходи. Сриванаса Рамануджан започва кариерата си в Кембридж без никакво образование, преди да стъпи на английска земя той е един обикновен писар в търговска кантора в Мадрас. Но става първият индиец в историята на "Тринити" избран за редовен професор в университета. На въпроса на своя епистоларен приятел и ментор, професор Годфри Харди, известен още като Джи Ейч Харди (Джереми Айрънс), как постига такива визионерски резултати в теорията и то преди да ги докаже /а те се оказват верни след проверка за доказване/ индиецът отговаря: „Не знам точно, виждам ги. Едно уравнение за мен няма никакъв смисъл, ако не изразява божествена мисъл“. https://www.imdb.com/title/tt0787524/mediaviewer/rm639296768 http://kinofen.net/filmi/19145-the-man-who-knew-infinity-chovekt-koyto-poznavashe-bezkraynostta-2015.html

Това е гениално. Напомня ми на онази стара история, според която султанът изгонил старите си везири и поканил нови на вечеря, но сложил пред тях лъжици с много дълги дръжки. Те стояли и се чудели как могат да се нахранят, а султанът се засмял и им показал, взел една от човека до него, гребнал в чинията и я подал в устата на онзи отсреща: - Ха сега и ти направи така! - казал на другия - така се управлява държава!

Според мен британския мейнстрийм има кристално ясна визия какво точно иска: да извлече максималното на минималната цена, а то е неформално оставане на Великобритания в митническия съюз на ЕС /а не само на Северна Ирландия с което ги притискат господата от Брюксел/ + отхвърляне на задълженията за общи стандарти на Общия пазар на ЕС. Затова са всички тези драматизации, но от другата страна разполагат с не по-малко опитни актьори, така че в крайна сметка не се знае при последното разиграване кой ще спечели. Но все още сме във фазата на "разпитването", разиграват лакеите, анонса се прави от лордовете. Тук има много интересни гледни точки от различни източници при това в почти реално време: https://www.newsnow.co.uk/h/?search=brexit

Конкретен пример от сайта на Съвета по жилищно настаняване и развитие/HDB на Сингапур: "Мистър и мисис Тан, които са 40-годишни живеят с тяхното 12-годишно дете в 2-стаен обществен апартамент под наем и плащат месечно по 240 долара наем за него. Мистър Тан, единственият работещ в семейството, печели месечно по 1400 долара. Ако те кандидатстват за 2-стаен апартамент по програмата на Fresh Start, могат да получат грант до 35 000 долара; ако те внесат собствени/или от личната им партида по социално осигуряване още 35 000 долара, те ще се нуждаят от заем от 65 800 долара от (HDB), които ще им бъдат отпуснати при техните доходи с лихва от 2.6 % годишно. Така те ще трябва да изплащат по около 300 долара месечно в продължание на 25 години; 290 от тези 300 долара те могат да покриват от месечните си вноски за социални осигуровки, които са достъпни за погасяване на този заем, следователно те ще трябва да плащат по заема си по 10 долара кеш всеки месец, за да придобият този апартамент, чиято цена по ценоразписа на HDB е 135 800 долара, но пазарната му е около два пъти повече; когато изплатят окончателно вноските си по заема, мистър и мисис Тан ще имат недвижима собственост на стойност 270 000 долара, която имат право да продават." Историята накратко: През 1960 г. в Сингапур имаше жилищна криза. Много хора живееха в нехигиенични бедняшки квартали и претъпкани квартали. Затова беше формиран Съвет по жилищно настаняване и развитие/HDB на 1 февруари 1960 г., чиято задача беше да разреши жилищната криза в Сингапур. HDB се задейства и за по-малко от 3 години построи 21 000 апартамента; 2 години по-късно този брой беше 54 000 апартамента. За кратък период от 10 години HDB изгради достатъчен брой апартаменти за всички сингапурци и реши жилищната криза. Днес повече от 1 милион апартамента /1 200 000/ са построени в 23 града на целия остров. Апартаментите на HDB са дом на над 80% от местното население на Сингапур, като около 90% от тези местни домакинства гордо притежават своя дом. Повече от 50 години ние предоставихме качествени и достъпни обществени жилища за поколения сингапурци и ние сме горди да продължим да го правим. Основни стълбове За да може HDB успешно да изпълни поставените трудни цели, е необходима стабилна стратегия за жилищно настаняване. Тази стратегия е дефинирана от три основни принципа: Концепцията за единствена агенция Единствената агенция, отговаряща за обществените жилища, даде възможност за по-ефективно планиране и разпределение на ресурсите. Тази концепция ни даде възможност да осигурим земята, суровините и работната сила за мащабно строителство, за да оптимизираме резултатите и да постигнем икономии от мащаба. Общ подход към жилищното настаняване Чрез възприемането на цялостен подход, обхващащ планирането и проектирането, закупуването на земята и строителството, жилищната задача се изпълняваше като цяло - чрез разпределение, управление и поддръжка. Силна държавна подкрепа Подкрепата от страна на правителството под формата на политически и финансов ангажимент, допълнена от законодателство. Съветът за жилищно настаняване и развитие (HDB) е държавен орган за жилищно настаняване в Сингапур. Планираме и развиваме жилищните комплекси в Сингапур; изграждане на жилища и трансформиране на градове за създаване на качествена жизнена среда за всички. https://www.hdb.gov.sg/cs/infoweb/about-us

„со малко кютек и со блага дума” – първо им осигуряваш нисколихвен държавен/общински заем като на малоимотни и бездомни, а не като на „роми”, за придобиване на собствено жилище на дългосрочно изплащане от минимум 20 години; и второ, изискваш от тези, които придобиват такова жилище да имат работа, за да го изплащат, общините и държавата им отварят работа и финансират строежа на тези апартаменти или къщи. Идеята е такава държавна програма да обхване всички изпаднали под чертата на бедността и лишени от собствено жилище, а това са именно ромите, но не дефинирани като „роми” по етнос, а като бедни по социално положение. Тогава такава програма ще бъде Програма за ликвидиране на бедността в България. И слагане на категоричен край на тази практика: http://www.wikiwand.com/bg/%D0%A6%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F алъш вериша с циганските гласове

Излизаме от темата, но накратко ще поясня - не смятам, че единствено дегетовизацията ще реши автоматично всички проблеми, но мисля, че е първа и най-важна стъпка, без която другите се правят в неправилна последователност и поради това нямат сериозен положителен ефект. Аргументирам се с това - детето стои някакви часове в училище и да допуснем внимава и е будно, интересно му е; после се прибира в гетото, където атмосферата въобще не предполага интерес към образование, наоколо е шумно, мръсно и пренаселено - много важно тогава, че това дете има способности и желание, средата съсипва всичко, това е наливане на пари и усилия в пробит съд. Ако погледнем назад в близката ни история, има една макар и колеблива и недоведена до край крачка от държавата да бъде разкъсан този порочен кръг "гетовизация, необразованост - безработица" и това е постановление 258 от 1958 и последвалите действия с него. И веднага изрично точнявам - било е действано в съвършено друга система и икономика, командно-административно, но движението, според мен е било в правилна посока: "6. За да се създадат условия за подобряване бита и културата на циганското население изпълнителните комитети на народните съвети да вземат мерки за урегулиране, благоустрояване и хигиенизиране на циганските квартали, като при строителство на нови жилища, при трудоустрояване и преместване на циганите, същите да бъдат настанявани в разните части на селищата или районите. Изпълнителните комитети на народните съвети да предоставят безплатни парцели за строеж на жилища на циганите, бивши катунари или преместени от други селища, които са се установили на постоянна работа и местожителство в района на съвета. Разрешава на Българската инвестиционна банка в рамките на плана за кредитиране на жилищното строителство през 1959 година и следващите години, да отпуска на тези цигани, при поискване от тяхна страна заеми за строеж на жилища в размер до5,000 лева, без делово участие, като сумите по тези заеми се предоставят на местния народен съвет, за да ги изразходва той за строежа на жилищата. Погасяването на заемите да става в срок до 20 години.Изпълнителните комитети на народните съвети и съответните технически служби да осигурят спазването на всички архитектурни градоустройствени и хигиенни изисквания при строежа на тези жилища. При провеждането през 1959 годинa на благоустройствените и жилищно-строителните мероприятия в кв.Коньовица бул."Стамболийски" Изпълнителният кoмитет на Софийския градски народен съвет да осигури жилища на живущите там цигани в други пoдхoдящи райони и селища на голяма София. Разрешава на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет да построи жилища на тези цигани в новите урегулирани терени с материали от разрушените постройки в София." http://nkf.blog.bg/politika/2012/04/27/postanovlenie-258-ot-1958-g-ili-kak-komunistite-slojiha-nach.946510 Уточнявам че не съм фен на този режим, но това е било ефективно и точно тогава са построени такива квартали със смесени жилища, в които са настанени работещи роми. Тънкостта е, че им е била осигурявана работа от държавата, но това вече е друга тема. Нещо подобно правят много по-мащабно в Сингапур през 60-те и 70-те години и то не социалистическа държава, писал съм подробно как го организира държавата там, начинанието им е 100 % успешно и печелившо за всички. След първите верни стъпки по това постановление 258 от 1958 година обаче по стара българска традиция работата се отича в канализацията и се оплесква от идеология и непоследователност. И все пак... имало е забележим положителен ефект, според този автор, а той не е от старата генерация и обременен с идеология, според мен: "От средата на 60-те години на ХХ в. започва създаването на Основни училища със засилено трудово обучение (ОУЗТО). Тази идея е приложена в квартал Столипиново (Пловдив) като експеримент. В този тип училище е добавен предметът „трудово обучение“. Той има за цел да научи децата на „по-висок трудов морал“ и да им даде познания в различните професии. Процентът на отсъствия, който по това време е около 70% в този тип училище пада до 20% и експериментът е оценен като успешен. Започва изграждане на подобни училища в цялата страна. Данните за ОУЗТО има едва от 1990 г., според тях в страната има 31 училища със засилено трудово обучение с 18 000 ученици и 1400 учители. Създаването на този тип училище обаче влиза в противоречие със съществуващата нормативна уредба, тъй като учениците го завършват на 13-14 години, а законът не позволява на лица под 16 години да извършват трудова дейност. Така подготвящите се в ОУЗТО излизат подготвени, но нямат право да упражняват съответната професия. В крайна сметка нивото на неграмотност на циганите в периода 1946− 1992 г. спада от 81% до 11%. Но това далеч не означава, че ромският етнос е достигнал висока степен на грамотност. Едва 0.6% завършват полувисше или висше образование. С това се изчерпва положителното в образователната политика на БКП спрямо ромите. В годините след 1992 г. до днес неграмотността се повишава главоломно. Това ни навежда на извода, че за 46 години програмата за образование на циганския етнос не успява да развие уважение и необходимост от образование. Всъщност ромите запазват и до днес своя мироглед за образованието. Според тях детето трябва да започне на да посещава училище на 8−9-годишна възраст и да завърши на 13−14, когато то влиза в пубертета, защото вече е годно за женене. А българското законодателство предвижда задължително образование в периода от 6 до 16-годишна възраст, т. е. има голямо разминаване в мирогледа на българи и роми. Интеграционната политика на НР България не успява да промени възприятията на циганите за образованието и не успява да събуди чувството за уважение и нужда от образование.Може да се каже, че курсът, по който поема политиката на БКП за интеграция на циганския етнос след 1956 г. е до голяма степен правилен, тъй като се насочва към три основни цели – заселване, намиране на работа и образование. За съжаление липсата на достатъчно постоянство и дисциплина обричат предприетите инициативи на неуспех. Особено пагубни са последствия от неуспешната политика за разселване на ромите, чийто „резултати” можем да видим и днес." Явор Генов http://istoriograph.bg/istoriq/nai-nova-istoriq/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%9A%D0%9F-%D1%81%D0%BF%D1%80%D1%8F%D0%BC%D0%BE-%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D1%82 Наистина приключвам с офтопика за ромите, извън темата е.

Ами те са толкова по класификация от времето на Хипократ и в общи линии и досега: In fact, the original four types of temperament (choleric, melancholic, phlegmatic and sanguine) suggested by Hippocrates and Galen resemble mild forms of types of psychiatric disorders described in modern classifications. https://en.wikipedia.org/wiki/Temperament

Това съм го повтарял много пъти в този форум: "Махнете тези цигански ГЕТА, господа политици!" - перифразирам една друга фраза по повод на една Стена, там е Проблемът с нашите цигани/роми.

Скуби, има подобни щурави навсякъде, но държавата, в която се намират е длъжна да ги накара да спазват законите и обикновено го прави. Конкретно за "омъщение на честта" в повечето западни държави полицията си затваря очите, за да не нагнетява напрежение, което ескалира престъпления. Въпросната дама си "кълца" сцената, както пишеш, не напразно и го прави по-интелигентно от "интелигентните хора" във властта и политиката: Banaz Mahmoud was born in Iraq and moved to England with her family when she was 10 years old. At the age of 17, her parents had arranged a marriage between her and a man 10 years older than her. Within months the marriage turned violent and Banaz requested a divorce. In the coming months, Banaz fell in love with someone of her own choosing, something which was found to be shameful by her family. Banaz was kept in confinement by her family, beaten, and forbidden to see her lover. She escaped and sought help from authorities, to no avail. She wrote a letter to police, detailing her situation and stating that her father should be investigated if anything were to happen to her. In January 2006, Banaz was killed by family members, in a plot which was initiated by her father. In total, Banaz went to the police 5 times before her death, but did not get the help she needed. Detective Chief Inspector Caroline Goode of the Metropolitan Police led the investigation to recover the body of Banaz and her killers, securing the first ever extradition from Iraq to Britain. https://en.wikipedia.org/wiki/Banaz:_A_Love_Story Виждаш за какво става въпрос: момичето е искало пет пъти помощ от полицията, но не е получило защита, преди да бъде убито. За този филм Кхан получава най-високо отличие награда Еми за телевизионен филм през 2013, значи "кълцането" й струва нещо, има смисъл от него.

Всяка година в Обединеното кралство постъпват милиарди паунда финансови инвестиции, независимо дали това е придобиване на британска компания от чуждестранна компания, инвестиция на чужд акционерен фонд в британските фондови пазари или просто създаване на спестовна сметка в чуждестранна банка. Тези инвестиции могат да бъдат правени с цел разпределяне на риска, постигане на по-висока възвращаемост или просто разширяване на обхвата на съществуващ бизнес чрез инвестиране в други пазари. Общият обем на инвестициите на Великобритания в чужбина е на стойност около 11 трилиона британски лири през 2017 г., като чуждестранните инвестиции във Великобритания са също около 11 трилиона паунда. Ако поставим тези цифри /общо входящи и изходящи инвестиции 22 трлн. Паунда/ в контекста на БВП на Обединеното кралство, който е около 2 трилиона британски лири през 2017 г., това е 11 пъти повече от БВП или 1100 % от БВП на Обединеното кралство . Инвестициите на Великобритания в чужбина са на стойност почти два пъти по-голяма от тези на Франция (5,9 трилиона паунда през 2017 г.), въпреки че двете икономики са с подобен размер (БВП около 2 трилиона британски лири). Стойността на чуждестранните инвестиции във Великобритания леко спадна от своя връх през 2008 г., въпреки че през 2016 г. (годината на референдума за ЕС) тя се увеличи със 796 милиарда британски лири. Въпреки това, само една пета от това увеличение се дължи на нови инвестиции във Великобритания (£ 155 милиарда). Реалното повишение на стойността с около 650 мрд. паунда се дължи на промени в курсовете на валутата паунд. Британският паунд се обезцени до най-ниската си стойност след финансовата криза след гласуването по Brexit, което увеличи стойността на депозитите, държани в британските банки (най-вече деноминирани в чуждестранна валута), преизчислени обратно в британски лири. С други думи, държателите на дпозити в британските банки в други валути са спечелили от валутните курсове над 650 мрд. паунда от обезценяването на британския паунд след референдума от 2016, това е силен мотив да бъдеш пламенен брекзитер. Страната, която привлича най-много инвестиции от Великобритания - почти една трета от общите инвестиции (31%) - е САЩ. Това е повече от три пъти сумата, която Великобритания инвестира във Франция, която е следващия рецепиент на британски инвестиции с 9%, следвана от Германия (7%), Холандия (6%), Япония (5%) и Люксембург (3%). Съответно САЩ инвестират най-много в Обединеното кралство, преди Франция, Германия, Холандия, Ирландия и Люксембург. Инвестициите на Обединеното кралство в развиващите се пазари остават малки в сравнение с тези в развитите страни. Докато инвестициите на Великобритания в Африка са се увеличили с 61% от 2008 г. насам, инвестициите в Европа са спаднали с 20% през същия период. Но инвестициите на Великобритания в Европа си остават приблизително 38 пъти повече от инвестициите в Африка през 2017 г. Инвестиции на Великобритания и във Великобритания към 2017: Британски в САЩ: 3293 млрд. паунда; САЩ във Великобритания: 3263 млрд паунда във Франция: 974 млрд. Франция във Великобритания: 792 млрд в Германия: 797 млрд. Германия във Великобритания: 725 млрд. в Холандия: 632 млрд. Холандия във Великобритания: 687 млрд. в Япония: 492 млрд. Япония във Великобритания: 390 млрд. в Люксембург: 327 млрд. Люксембург във Великобритания: 495 млрд в Ирландия: 431 млрд. паунда Ирландия във Великобритания: 668 млрд. Или ако теглим дотук чертата Британски в САЩ: 3293 млрд. паунда; САЩ във Великобритания: 3263 млрд паунда Британски в 6-те: 3653 млрд 6-те във Великобритания: 3757 млрд. паунда Британски в САЩ +6-те: 6946 САЩ + 6-те във Великобритания: 7020 млрд. паунда, Което обобщено е: 63 % от които 31 % в САЩ 63 % /от които 31 % на САЩ/ Британските капитали в размер на 3.5 пъти БВП на страната отиват в 7 държави /САЩ, Франция, Германия, Холандия, Япония, Люксембург и Ирландия/ и почти същата сума в същата пропорция се връща обратно във Великобритания; от общата маса на тази циркулация финансовите потоци отиващи в САЩ и идващи в САЩ са почти половината, останалите 6 държави са другата половина, но имайки предвид, че страни като Люксембург, Ирландия и Холандия, поради сравнително малкия размер на икономиките си са транзитни, вероятно делът на САЩ не е 31 %, а към 50 % от общата маса на 22 трлн. Входящи и изходящи британски инвестиционни потоци; номинално той е около 6.5 трлн. или една трета от цялото. Целият останал свят, развитите пазари в това число ЕС без изброените страни, развиващите се пазари и слаборазвитите икономики успява да улови общо 37 % от циркулацията на британските инвестиции или малко повече от една трета от нея. Данните са от официалния сайт на британската статистика: https://www.ons.gov.uk/economy/nationalaccounts/balanceofpayments/articles/exploringforeigninvestmentwheredoestheukinvestandwhoinvestsintheuk/2018-11-01

Корените, според нея, тя го казва в речта си, са два: първият е в патриархалните порядки на родителите мюсюлмани, които се водят по нормите на шериата и гледат на децата си като на тяхна лична собственост. Оттам идват "отмъщенията на честта" например, ако млада жена се възпротиви на избора на родителите си да се омъжи за одобрен от тях мъж или се разбунтува вътре в такъв брак, следват жестоки наказания по правилата на шериата и саморазправа, това е масова практика, същото важи и за забрана например жената да се занимава с определени дейности, самата Диа Кхан е била подложена на терор защото се занимава с музика, според общността на мюсюлманите това е недопустимо и т.н. Вторият корен е расисткото отношение на европейците: тя разказва една нейна история, как когато е била малко момиче поискала да влезе в зала за концерт, където пътят й препречил огромен бял мъж с думите "махай се оттук кафяво зърно", при това казва тя, никой от другите норвежци не реагира срещу него, те просто ме заобикаляха като нещо нечисто; а тя е родена в Норвегия с норвежко гражданство, и това се е повтаряло в различни варианти на различни места в Европа, както с нея така и с други Това са "корените" - неприемане и от двете общности /западната и мюсюлманската/ на факта, че тези млади хора са равноправни човешки същества с индивидуални права да избират собствения си живот извън предразсъдъците на общностите.

Не са били квазивалута, а обменна валута в рамките на СИВ, всички сделки в рамките на СИВ се конвертираха в преводни рубли. Курсът на 1 лев, доколкото си спомням, може да се провери, през 1989 е бил около 0.98 щатски долара, съответно към преводна рубла 1 лев е бил около 0.65 преводни рубли.

„Ако младите хора не бъдат приети в селото, те ще го изгорят само за да почувстват топлината му.” - това е мотото на 18-минутната реч на Диа Кхан /Deeyah Khan/ пред TED (conference), записана тук през 2016. Диа Кхан, родена в Норвегия от родители баща пакистанец и майка от Афганистан е музикант и режисьор с над 20 издадени музикални албума, 5 документални филма, наградени с 2 Еми, номинирана 5 пъти за БАФТА и още цял куп престижни награди, тя е посланик на добра воля на ЮНЕСКО. Нейният живот също е подобен на този, който описва в речта си - песните й са дискриминирани от крайни ислямисти и нито едно радио или звукозаписна къща в Лондон не е искала да ги излъчва, заради опасения, че ще предизвикат тероризъм като отговор. Идеята й в тази реч е, че младите имигранти мюсюлмани на Запад се сблъскват с две враждебни сили - консервативната мюсюлманска общност и расизма на западните хора, които ги насочват в ръцете на ислямистите. Тя апелира за премахване на проблема в корена му, а не борба със сила срещу него.

Държавните служители във Великобритния се водят Her Majesty's Civil Service: The executive decisions of government ministers are implemented by HM Civil Service. Civil servants are employees of the Crown and not of the British parliament. Civil servants also have some traditional and statutory responsibilities which to some extent protect them from being used for the political advantage of the party in power. Senior civil servants may be called to account to Parliament. Те изключват служителите армията и полицията и на практика са включени като заплащане от Civil list на Короната, което регламентирано прекъсва зависимостта им от политиците. In general use, the term civil servant in the United Kingdom does not include all public sector employees; although there is no fixed legal definition, the term is usually defined as a "servant of the Crown working in a civil capacity who is not the holder of a political (or judicial) office; the holder of certain other offices in respect of whose tenure of office special provision has been made; [or] a servant of the Crown in a personal capacity paid from the Civil List".[ https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_Service_(United_Kingdom) https://en.wikipedia.org/wiki/Civil_list От гледна точка на тези държавни служители, както и на мнозинството британци, излизането от ЕС без сделка ще бъде очевидно тежък финансов удар, най-вече заради по-голямата безработица, инфлация и свиване на покупателните им способности, те по дефолт не би трябвало да са от заинтересованите от такъв изход. Остава открит въпросът кой е заинтересован реално, тоест кой ще спечели. Според тази публикация почти никой: 1. Няма сделка Сценарият по подразбиране, ако няма споразумение. Обединеното кралство вече няма да бъде обвързано с договорите на ЕС и няма да има нищо, което да замени хилядите международни споразумения, които произтичат от тях. Победителите Това може да бъде приветствано от пуристите като „чист“ Brexit. Напълно суверенна Великобритания ще бъде в състояние да постигне споразумения с всеки, който не е обременен от сложните и развиващи се отношения с ЕС. От тази позиция Великобритания може да договори нови отношения с ЕС и други страни въз основа на взаимна изгода. Губещи Поражения в мащаби, рядко наблюдавани в мирно време, засягащи почти всеки бизнес във Великобритания. Липсата на митнически споразумения за улесняване на сделките би нарушило търговията на границите, въздушният трафик би бил засегнат от липсата на регулаторно одобрение за излитане в ЕС, британските шофьори на камиони не биха били лицензирани да управляват своите превозни средства в ЕС. Транспортирането на ядрен материал във Великобритания ще престане. Тарифите върху стоките ще бъдат налагани при строг граничен контрол. Вносът на храни ще бъде проблем. Твърда граница в Ирландия ще изникне още в нощта на излизането без сделка. Всяка област, в която Обединеното кралство не е въвела заместващо законодателство, ще остане висяща. Пребиваването на граждани на ЕС в Обединеното кралство и британски граждани в ЕС ще бъде оставено на милостта на правителствата на приемащите страни. ЕС ще загуби и поради прекъсването на търговията и дупката в текущия бюджет на блока, която ще бъде отворена от невъзможността за постигане на споразумение. Тайминг Може да се задейства през март 2019 г., веднага след като Великобритания напусне ЕС. FT оценка Филип Хамънд, британският канцлер на финансите, казва, че която и да е сделка няма да бъде "катастрофален резултат за Великобритания". Но излизане без сделка на Великобритания е по-лошо от всичко друго. Това просто не е жизнеспособна опция. Почти няма победители и Великобритания ще бъде преследвана в международни съдилища за пари, които ЕС твърди, че й дължи. Правителствената мантра „излизане без сделка е по-добро от лоша сделка“ не работи; повечето длъжностни лица признават, че това би било самопричинена рана с исторически размери. https://www.ft.com/content/52fb4998-573f-11e7-9fed-c19e2700005f Но "почти" не означава "никой" и би било интересно на базата на конкретен анализ да се изследва кои точно сектори в британската икономика биха спечелили, защото очевидно техните ресурси в организацията на цялата кампания са огромни и засега стратегията им работи успешно за тяхната кауза.

Приходите куцат – за 15 години не стигат вложените инвестиции – без лихви, тоест проектът е на загуба!!! https://terminal3.bg/izliza-che-nie-trjabva-da-subsidirame-gazprom/?fbclid=IwAR0AZYQvpfhgosCJrNdRCrwMfTdfX4Zb3fkgudELi-THxe0y8tw0xy7uWFQ Ами такова чудо на чудесата може да се случи само ако инвеститорът /държавата, тоест данъците на данъкоплатците/ и операторът /Булгаргаз/ са едно и също лице, тогава формулата "Ако печеля, печели цял народ; ако губя губя само себе си" се обръща в "Ако печеля печеля само аз /държавния чиновник и къмпани от приятели/, ако губя, губи цял народ." От загубите пИчелим.

Вчера „Файненшъл таймс“ публикува статия на редколегията си, в която изразява позицията на медията по въпроса за кризата с Брекзит в британския парламент: If parliament cannot resolve Brexit, a new referendum is needed MPs should extend Article 50 and test support for other exit options The editorial board Държавният кораб на Великобритания се движи към айсберга на Brexit без сделка. След съкрушителното парламентарно поражение при гласуването на споразумението за излизане за което Тереза Мей прекара две години в преговори, премиерът за кратко отвори вратата си за междупартийни преговори за алтернативни планове. Но умът й остава затворен. Нейното изявление пред депутатите тази седмица показа, че тя възнамерява да продължи с опити да оправдае споразумението си - с всякакви незначителни отстъпки, които може да извлече от ЕС за ирландската гранична система - и то чрез парламента. Стратегията й изглежда е да тупка топката, докато наближи датата на излизане на Обединеното кралство, оставяйки депутатите да избират между нейния план или излизане без сделка. Катастрофалният срив става все по-вероятен. Парламентът не може да позволи това да се случи. Депутатите вече започнаха да отнемат контрола на процеса от правителството. Това не е противоконституционен преврат. Това е оправдано усилие да се постигне консенсус за бъдещето на Великобритания в отсъствието на работещо правителствено мнозинство. Депутатите трябва да направят избор между излизане без сделка и опит да удължат дебатирането по процеса на оттегляне по Член 50. След което /ако приемат по пътя на чл.50/ те трябва да проверят с гласовете си другите възможности за излизане. Ако никой не може да спечели мнозинство, а сделката на г-жа Мей остане блокирана в мъртва точка, редколегията на този вестник смята, че ще е необходима по-нататъшна стъпка. Въпросът трябва да бъде върнат на британския народ на втори референдум. Докато „Файненшъл таймс“ подкрепяше остването в ЕС при провеждането плебисцита във Великобритания от 2016 г., решението ни сега да подкрепим евентуално второ гласуване не е взето леко. След като 52% от гласоподавателите избраха опцията "Leave", този вестник подкрепяше през цялото време усилията за постигане на този мандат по начин, който зачита почти изравнения резултат и минимизира икономическите и политическите щети. В преговорите за оттегляне г-жа Мей направи няколко стратегически погрешни стъпки. Червените й линии /линии на неотстъпчивост/ я притиснаха до стената. Нейната некомпетентност торпилира собственото й парламентарно мнозинство. Макар че основно тя се въздържаше от всякакви опити за междупартийна ангажираност, Лейбъристката партия на Джереми Корбин също трябва да понесе своята отговорност. Лейбъристите претендираха за собствената им компетентност да договарят по-добра сделка, но не предложиха никаква убедителна алтернатива. Сделката за излизане от ЕС договорена от премиера очевидно е нещо по-лошо за Великобритания от продължаващото й членство в ЕС. Застрахователната полица за избягване на твърда граница на остров Ирландия ще има своите неприятни усложнения. И все пак, непривлекателно и несъвършено, това споразумение предвиждаше организирано оттегляне. То е стъпка към редица възможни бъдещи отношения с ЕС, които ще бъдат договорени по време на преходен период. Най-впечатляващото нещо, което миналата седмица се случваше в парламента беше опозицията на консерваторите евроскептици - преди всичко "болшевиките на Брекзит" като Борис Джонсън и Джейкъб Рийс-Мог, които жадуват за пълно скъсване с ЕС. Процесът на оттегляне е блокиран от идеологически екстремисти, решили да отхвърлят единствената рационална версия на излизането на Великобритания от ЕС, поставена сега на масата. Партньорите на Обединеното кралство в ЕС изглеждат отворени за потенциално удължаване на процеса на оттегляне. Депутатите трябва да подкрепят инициативите на лейбъристите Ивет Купър и консерватора Ник Боулс, които насочват правителството да внесе предложение за удължаване на Член 50 до края на годината, ако не бъде постигнато споразумение до определената дата. В този вариант Парламентът ще бъде оторизиран да обсъжда алтернативни бъдещи отношения с ЕС. Те включват оставане в митническия съюз - идея, която този вестник подкрепя - и опцията „Норвегия“ - оставане в единния европейски пазар, или „Норвегия плюс“, комбиниране на двата елемента. Г-жа Мей обаче все още третира Brexit само от гледна точка на Консервативната партия, 48% от избирателите, които са избрали да останат като граждани на ЕС остават без никакво представителство. Тя си играе на шикалки с бъдещето на нацията. Ако парламентът остане неспособен да подкрепи г-жа Мей или някоя друга сделка, в Уестминстър се водят дебати за предсрочни общи избори. Но нови избори няма да променят нищо. Това отново няма да даде на гласоподавателите пряк избор за излизане от ЕС или възможност за изразяване на ясно изразено становище. В случай, че парламентът стигне до задънена улица, обществеността трябва да бъде попитана дали все още иска Brexit. Хората заслужават този шанс, за да преценят реалностите от излизането срещу оставането в ЕС от гледна точка на Великобритания: извън еврозоната и Шенгенската зона и без да се възползват от плодовете на единния пазар. За Обединеното кралство това наистина е най-доброто, за разлика от илюзиите, мержелеещи се пред очите хардлайнерите и размахвани от тях шумно пред тяхната публика. Вторият плебисцит носи огромни рискове. Той може да не даде ясен резултат. Той може да повтори предишния резултат или да увеличи още мнозинството от брекзитерите, но поне избирателите придобият ясна представа за алтернативите на членството в ЕС. Този референдум би могъл също така и да задълбочи разделението. Ако предишният резултат бъде обърнат, пламенните брекзитери могат да решат, че „оставащите“ са направили някаква конспирация, за да ги ограбят тяхната заслужена предишна победа. Едно гангреновото разочарование от демокрацията като цяло може да се роди и да се разпространи в цялата нация. Но дори и напускането на ЕС под условията на версията на споразумението на г-жа Мей също ще бъде разделящо във всеки случай. Аргументите за условията в този план ще продължават; пуристите Brexiters вече въртят нов техен прочит за "васалността". Онези, които подкрепиха Leave предимно като огромен протестен глас, вероятно ще открият, че „връщането на контрола“ не е точно връщане на контрола и не решава техните проблеми, а ги увеличава което ще породи негодувание и усещане че изборът им е бил предаден. В крайна сметка, парламентарното блокиране на Brexit би представлявало конституционна криза от такъв мащаб, че тя ще надхвърля многократно по щети клопките от един нов плебисцит. И ако представители на народа в Парламента не са способни да решат най-важния политически проблем за едно цяло поколение, хората трябва отново да кажат своето мнение. https://www.ft.com/content/e3f3fc60-1b3d-11e9-9e64-d150b3105d21

Стилът и начинът на писане във Financial Times са синтезирани и лаконични, предполага се, че публиката му познава добре фактите, числата и статистиката и поради това там пишат автори, които формират идеи в съответната публика, без да я просвещават или убеждават с детайлни доказателства. Което на нас четящите не ни пречи да проверяваме на полето на данните техните идеи, всъщност тази проверка лично за мен е най-забавната и интересна част. The FT advocates free markets[35] and is in favour of globalisation, as well as globalist policies. During the 1980s it supported Margaret Thatcher and Ronald Reagan's monetarist policies.[36][37] It has supported the UK Labour Party in the past, including at the general election in 1992 when Neil Kinnock was Labour leader. The FT's editorials tend to be pro-Europe, supporting the European Union in the context of a common economic market and opposing political integration.[38][39] The FT was firmly opposed to the Iraq War.[38] In the general election in the UK in 2010 the FT was receptive to the Liberal Democrats' positions on civil liberties and political reform, and praised the then Labour leader Gordon Brown for his response to the global financial crisis of 2007–2008, but on balance it backed the Conservatives while questioning their tendency to Euroscepticism.[40] At the subsequent general election in 2015, the FT called for the continuation of the Conservative-Liberal Democrat coalition that had governed for the previous five years.[41] In the 2017 UK general election a Financial Times editorial reluctantly backed Theresa May (Conservative Party) over Jeremy Corbyn (Labour Party) while warning about her stance on immigration and the eurosceptic elements in her party.[42] U.S. politics In the U.S. presidential election in 2008 the Financial Times endorsed Barack Obama. While it raised concerns over hints of protectionism, it praised his ability to "engage the country's attention," his calls for a bipartisan politics, and his plans for "comprehensive health-care reform".[43] The FT favoured Obama again in 2012.[44] The FT endorsed Democratic candidate Hillary Clinton in the run-up for the 2016 U.S. presidential election.[45] https://en.wikipedia.org/wiki/Financial_Times Ако ми остане време и желание по-натам ще направя някакъв опит за анализ на външната търговия на Великобритания на базата на достъпните в интернет надеждни източници.

Ами да, съгласен съм, всъщност ние двамата с теб цитираме една и съща статия от брой 2, а потребител JImBeam цитира от брой 3 на същото списание, само, че я копнал от друг сайт с красивото име ФАКТУАЛНО, което доста усложнява нещата и така да се каже никой не носи отговорност за фейк заглавието, фактуално някакво http://www.faktualno.com/2019/01/30-22-29.html?fbclid=IwAR1-IQbdTNHL5T0TEzOiDpMhvxZotQUYYb41zSZxrMbudkZJ_1aFqBhvVXA ето така става

Как купихме МиГ-29 Междувременно през 1987 г. са проведени първите преговори със СССР за доставката на новите изтребители МиГ-29. Договорът за първата партида от четири бойни самолета и две спарки е сключен през февруари 1988 г. в Москва. Под него се подписва полковник Иван Алексиев, началник-отдел в ГИУ, а също и Петър Бойчев, ценовик от ГИУ. От страна на възложителя – ПВО и ВВС на НРБ, се подписва главният инженер полковник Божидар Герасимов. Условията от 1986 г. обаче са се промененили драстично. Предложената цена вече е скочила на над 12 млн. преводни рубли. В процеса на преговорите се договарят нова комплектовка и двигатели с по-голям ресурс в сравнение с тези на вариантите, доставени преди това на ГДР. В крайна сметка цената на четирите бойни самолета е 11 600 000 преводни рубли за боен самолет (изделие 9-12А) и 12 300 000 за единична спарка (изделие 9-51). Седем месеца по-късно първата група български летци и инженери заминава за СССР да се приучи на най-съвременния ни изтребител, а близо година и половина по-късно първите МиГ-29 кацат на българска земя. Като цяло през 1988–1989 г. поради нарастване на цената са договорени само 18 бойни самолета вместо първоначално планираните 24 и четири спарки. Отново започват да се правят планове и се подготвя перспективното съглашение за следващата петилетка. Генерал Атанас Семерджиев продължава своя разказ: „Когато приемахме плана за развитието на нашите въоръжени сили за 1990–1995 и до 2000 г., ходихме в ГЩ на съветската армия с министъра на Народната отбрана Добри Джуров и с командващите видовете въоръжени сили. Това беше 1988 или 1989 г. Направих подробно изложение по развитие на армията до 2000 г. и разчитахме да се иска кредит за около 300–400 млн. преводни рубли, с който да си купим нужното въоръжение. ГЩ обаче беше против това. Виждаше се вече, че не можем да издържаме такава армия. Поискахме от съветската страна да ни дава въоръжение и техника на по-ниски преференциални цени. Те не се съгласиха, като изтъкнаха основателен аргумент, че ако ни гарантират тази привилегия, всичките съюзни армии ще искат”. http://aeropress-bg.com/categoryblog/86-kakkupihmemig29.html Статията е от същото списание, откъдето е цитиран текста в първия постинг. Официален курс на съветската ЦБ през 1989 година е 1 рубла за 1.7229 щатски долара, следователно 400 млн. преводни рубли по онова време са били еквивалент на 688 млн. щатски долара или по 38 млн. щатски долара за 1 бр. Миг-29 https://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_ruble цена на Ф-16 през 1998 според производителя Unit cost F-16A/B: US$14.6 million (1998)[3] F-16C/D: US$18.8 million (1998)[3] https://en.wikipedia.org/wiki/General_Dynamics_F 16_Fighting_Falcon

Подкрепящите Брекзит трудно се разделят с илюзиите си за търговията на една „Глобална Великобритания“ и не оценяват колко трудно се правят сделки Gideon Rachman Gideon Rachman became chief foreign affairs columnist for the Financial Times in July 2006. He joined the FT after a 15-year career at The Economist, which included spells as a foreign correspondent in Brussels, Washington and Bangkok.He also edited The Economist’s business and Asia sections. His particular interests include American foreign policy, the European Union and globalisation. "Свободата да правим собствени търговски сделки" е мантрата на пламенните Leavers, с която те аргументират решимостта си да гласуват против сделката за Brexit на Тереза Мей. Тяхното възражение е, че споразумението на Мей би могло закотви Великобритания в постоянен митнически съюз с ЕС, което да направи невъзможно договарянето на нови търговски сделки с други страни. Това е много странен аргумент. Страните, които най-често се споменават като идеални цели за нови търговски сделки - САЩ, Китай и Индия – всъщност представляват сериозни проблеми. Това, което се стремят да направят Brexiters, е да отхвърлят напълно членството в ЕС, втория по големина потребителски пазар в света, в полза на един предстоящи трудни преговори, чиито ползи в най-добрия случай са под въпрос. Вярно е, че Доналд Тръмп обеща „бърза мащабна двустранна търговска спогодба“ с Великобритания, веднага след като тя се разведе с ЕС. Но Тръмп също така обеща да забрани на всички мюсюлмани да влизат в САЩ и да накара Мексико да заплати за гранична стена. Действителният дневен ред на администрацията на Тръмп за търговията трябва да прави Великобритания много предпазлива. Тръмп е най-протекционисткият американски президент в от ВСВ до сега. Историческото приятелство със САЩ не е някаква специална защита - просто попитайте канадците, които бяха обявени за "заплаха за национална сигурност" от страна на Америка, само и само за да може администрацията на Тръмп да наложи тарифи върху вноса на стомана от Канада. Дори една по-нормална американска администрация ще постави търговски условия, които Великобритания ще изпълни много трудно. Мощното лоби на фермерите в САЩ би пожелало Великобритания да промени здравните и санитарните си стандарти, смятайки ги за нетарифни бариери пред търговията. Американските доставчици на здравни услуги биха поискали повече достъп до пазара в Обединеното кралство, предизвиквайки проблеми за Националната здравна служба. Майкъл Гоув, изтъкнат Brexiter и държавен секретар по въпросите на околната среда, храните и селските райони, обеща че Великобритания никога няма да трябва да внася американското "хлорирано пиле". Но без такъв вид отстъпки Великобритания отново може да се види на територията на „без сделка“, този път със САЩ. Търговска сделка с Китай представлява още по-големи проблеми. Само преди няколко години правителството на Дейвид Камерън възхваляваше високо нова "златна ера" в отношенията между Великобритания и Китай. Но оттогава британците станаха много по-загрижени за последиците за националната си сигурност от бързо набиращия мощ Китай. Неотдавна Алекс Янгър, шефът на MI6, предупреди за опасността да се позволи на Huawei, китайската фирма за електроника, да кандидатства за британските 5G мрежи. В основата на тези дилеми стои нововъзникващото напрежение между икономическите интереси и компонентите на сигурността във визията на г-жа Мей за „Глобална Великобритания“. Докато Великобритания поглеждаше с копнеж към китайския пазар, тя се присъедини към усилията на САЩ да се противопостави на стратегическите амбиции на Китай в Тихия океан. В края на миналата година британската HMS Албион се сблъска с китайския флот, докато плаваше през оспорваните води в Южнокитайско море. Китай има дългогодишен опит да обединява търговията и политиката - от Тайван до Тибет - и е вероятно да поиска търговска сделка с Великобритания, която да бъде обвързана с неговите геополитически цели. Много добре, казват някои Brexiters, какво ще кажете за Индия? Това е англоговоряща демокрация със силни връзки с Великобритания. Това е вярно, но индийците също са известни като трудни клиенти в търговските преговори, запъващи се за всяка отделна сделка с пословична упоритост. Индия ще има и специфични изисквания, които са трудно изпълними за Великобритания - по-специално, облекчаване на визовите ограничения за работа или обучение в Обединеното кралство. Това би било трудно да се приеме от много хора, които гласуваха за Брекзит точно за да намалят имиграцията. Британците също така биха били наивни да си мислят, че Индия крие някаква особена привързаност към Обединеното кралство заради „историческите връзки“ на двете страни. Напротив, наследството на Империята поставя опасни граници към дискусиите за търговията. По време на последното ми посещение в Делхи, един държавен служител ме информира, че Чърчил бил "толкова лош, колкото Хитлер", като се позова на предполагаемата му роля за глада в Бенгал през 1943-44 г., отнел живота на 1 млн. индийци. Дори австралийците, които са фаворитите на много Brexiters, няма да се затичат да помагат на Великобритания. В Световната търговска организация австралийското правителство с голяма твърдост изисква повишени квоти за австралийските селскостопански стоки като своя цена за гладкото излизане на Великобритания от ЕС. Този епизод е полезен, макар и смразяващ пример, напомнящ че търговските преговори са един бизнес лишен от сантименти. Ако отсрещната страна забележи отчаяние или правна уязвимост, тя ще го използва. Някои Brexiters признават тези трудности, но все още виждат Голямата Награда в края на тунела. Те смятат, че в крайна сметка Великобритания ще се освободи от зависимостта си от бавнорастящия като икономика ЕС и ще се привърже към най-динамичните икономики в света. Но собствените изследвания на британското правителство поставят под съмнение стойността на тази крайна „награда”. Вътрешно проучване на Министерството на финансите стига до заключението, че дори Великобритания да успее да постигне търговски сделки с всички ключови партньори, които е идентифицирала като такива, те няма да компенсират загубата от търговията, която ще произтече от напускането й от ЕС. Междувременно ЕС започна да променя имиджа си на протекционистки гигант, като успешно сключва търговски сделки с Япония, Канада и Южна Корея. Тъй като ЕС може да предложи вътрешен пазар, сравним по размери с този на САЩ или Китай, той започва търговските си преговори от позиция на силата. Тъжната истина е, че ако Brexiters наистина са загрижени сериозно да постигнат изгодни за Великобритания търговски сделки, които ще отворят нови пазари за страната, те трябва да поискат тя да остане вътре в ЕС. https://www.ft.com/content/d543bdd4-17de-11e9-b93e-f4351a53f1c3

Това е прогнозата на Банк ъф Ингланд за Брекзит без сделка сравнена с ефектите на глобалната финансова криза от 2008. Показани са 2 варианта + стрес-тест проведен от самата банка и са сравнени с резултатите от кризата; дори в "лекия" /Disruptive вариант резултатите са сравними с кризата; тежкия /Disorderly е пълна катастрофа както за бизнеса така и за хората, в стрес-теста на банката някои показатели са още по-тежки, например безработицата стига 9.5 %, което ще повлече надолу социалните системи и консумацията на вътрешния пазар, просто няма вариант този сценарии да не приключи катастрофално. Според мен, точно заради тези перспективи, британските политици ще направят всичко възможно да го избегнат, съдейки и по днешните изказвания на Тереза Мей, която започва да предлага козметични отстъпки от твърдите си линии, например отмяна на таксите от по 65 паунда за всеки европейски гражданин за да остане след Брекзит в страната; до 29 вероятно ще се водят преговори между лейбъристи и консерватори по въпроса за митническия съюз, където също би могло да се постигне компромис, според някои анализатори, тоест да се приеме оставането в европейския митнически съюз, макар и формулирано по някакъв витиеват друг начин; същевременно Мей е отхвърлила ясно идеята за нов референдум При всички случаи големите губещи вече са британските граждани и то с много: Това са заплатите в обединеното кралство, като с червено е показано нивото на номиналните заплати, светлосиньо инфлацията на потребителските стоки, а тъмносиньо реалната покупателна способност на заплатите - линиите говорят красноречиво; в същото време статистиката отчита нещо друго тревожно, хората сякаш не осъзнават колко сериозно е положението и продължават да харчат, но на кредит, в резултат на което се увеличават дълговете и пада нивото на спестяванията, всъщност нивото на спестяванията е най-ниско от 1988 https://www.ft.com/content/cf51e840-7147-11e7-93ff-99f383b09ff9

+ Да, определено ще има големи проблеми за хората, бизнеса и политиците, какъвто и вариант на брекзит да бъде договорен, като се започне от този без сделка, който ще е ужасен и се стигне до любимия за лейбъристите с оставане в митническия съюз и общия пазар /пълна утопия и демагогия от тяхна страна според мен/ На този линк има много интересни данни за търговията на Обединеното кралство с ЕС и останалия свят каквито са сега и с прогнози какви ще бъдат при Брекзит https://fullfact.org/europe/uk-eu-trade/